SAlexandrov

Европейският съюз ще има собствена орбитална интернет групировка Архитектурата IRIS2 15 февруари 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Напълно очаквано – в хода на новата геополитическа обстановка Европа не се доверява на САЩ и предлаганите американски услуги като “Старлинк”, съответно от 2024 г. ЕС ще има своя групировка за нискоорбитален спътников интернет. Решението бе взето от Европейския парламент с 603 гласа “за”, 6 “против” и 39 “въздържал се”. “Така се родиха европейските спътници IRIS2“, съобщава евродепутатът Кристоф Грюдлер от Обнови Европа. “Тези спътници ще са полезни за правителствата, но също така и за гражданите, доставяйки интернет до най-слабо свързаните региони”. По всичко изглежда, че следващото поле на междудържавната космическа надпревара ще е в околоземната орбита и в изграждането на нискоорбитален спътников интернет, защото все повече правителства виждат потенциала в тези групировки, особено след осъзнаването, че услугата “Старлинк” на Илон Мъск е незаменима на фронта в Украйна. Но същевременно меденият месец за “Старлинк” свърши – някога разглеждана като мрежа без ограничения във форсмажорни обстоятелства, днес украинските власти трябва да се съобразяват с правилата, наложени от СпейсЕкс. Самата Гуин Шотуел, президентката на компанията, потвърди, че Украйна е управлявала дронове посредством “Старлинк”, но идеята на мрежата не е да служи за управление за оръжия, съответно СпейсЕкс взема мерки това вече да не се случва. Този и други фактори, като например подслушването на телефона на Меркел от тайните служби във Вашингтон, най-накрая са убедили европейците, че имат нужда от собствени мрежи и системи. За съжаление през изминалите десетилетия ЕС, както и ЕКА, не оценяваха изцяло необходимостта от независимост от другите космически държави. Бяха взети погрешни решения, като например изграждането на площадка на европейския космодрум Куру във Френска Гвиана за руските ракети “Союз”. Така и не бе създаден европейски пилотируем космически кораб и астронавтите на ЕКА доскоро използваха кораби “Союз”, а отскоро разчитат на американски кораби “Крю Драгън” за достъп на МКС. Но най-лошото е, че основната европейска ракета “Ариана 5” ще бъде пенсионирана тази година без нейният заместник “Ариана 6” да е готов и така европейците ще зависят от Щатите даже за спътниковите си превози. Дано евробюрократите да са разбрали, че положението е много критично и че дори и да се вземат най-добрите мерки, те вече ще са закъснели. За повече информация относно вчерашното решение: Европейски парламент https://cosmos.1.bg/space/2023/02/15/еu-iris-2/

Разгеле! Роскосмос най-сетне благоволи да покаже снимка на пробойната на Союз МС-22! Публикуваната от днес снимка на пробойната на “Союз МС-22”, направена от камерата “Канадарм”. Фото: Роскосмос 13 февруари 2023 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Роскосмос, напълно очаквано, отложи изстрелването на спасителния кораб “Союз МС-23”, което първоначално бе насрочено за 20-ти февруари, а сега е “за не по-късно от 10-ти март”. Но най-важното: след повече от два месеца чакане най-сетне ние, обикновените хора, получихме привилегията да видим снимка на пробойната на космическия кораб “Союз МС-22”. Това, напомням, бе едната от двете идентични повреди на терморегулационната система, които се случиха в рамките на този двумесечен период – първо, на кораба “Союз МС-22” през декември, а сега този месец на “Прогрес МС-21”. По думите на Юрий Борисов, ръководителя на Роскосмос, именно наличието на външна пробойна е довело до екипите да мислят, че става въпрос за попадение на микрометеорит, а не за производствен дефект – например, за лоша заварка. Но пък както напомня експертът Виталий Егоров, в Русия има поговорка: “Снаряд дважды в одну воронку не попадает”. Налице са две еднакви аварии на два космически кораба в рамките на два месеца – и при двете аварии е констатиран теч на охладителна течност от терморегулационната система. Но ако има пробойна, която свидетелства за външно въздействие, единственият вариант, който не включва удар от микрометеорит, е ако корабите са били продупчени от човек и след това, например, е била сложена лепенка, като с течение на времето и под влиянието на космическите условия тя е паднала. Пробойната от 2018 година – на кораба “Союз МС-09” Вероятно трябва да се върнем пет години назад във времето, когато на кораба “Союз МС-09” бе констатирана пробойна, която (както виждате) – очевидно е издълбана умишлено. Тогава ръководителят на Роскосмос бе Дмитрий Рогозин. По неговите думи през 2019 г. руската космическа агенция е провела разследване, “но няма да ви кажем нищо. И ние трябва да си имаме своите тайни”. Тайни или не, въпросът е отново на дневен ред : Кой дупчи руските кораби? https://cosmos.1.bg/space/2023/02/13/roscosmos-proboina/

Частната лунна мисия Хакуто-Р изпрати нова снимка на Земята от далечния космос Снимка на Земята, заснета от борда на “Хакуто-Р”. Розовият сегмент долу вляво е отражение от многослойната изолация на космическия апарат. Photo credit : ispace 13 февруари 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Наземното ръководство в Токио, Япония, получи нова снимка на Земята от частната мисия “Хакуто-Р”, която понастоящем пътува към Луната! Екипът разказа и за плановете си да фотографира скоро естествения ни спътник. Според информацията, публикувана в официалния Туитър акаунт на айспейс (компанията, създала “Хакуто-Р”), снимката е била получена още през декември, около четири минути след разделянето на космическия апарат от американската ракета-носител “Фалкън 9”. Въпреки това изглежда, че фотографията е получена на Земята едва наскоро. Ръководството на полета пояснява, че колкото по-далече е спускаемият апарат от Земята, толкова повече време отнема да бъдат получени снимките с висока разделителна способност. Освен това времето, когато снимките могат да бъдат получени, зависи от наличните възможности за комуникация и от план-графика на мисията (в случая когато екипът не е зает с критично важните задачи по поддръжката на работоспособността). Иначе всичко към този момент на борда на “Хакуто-Р” е нормално. На 2-ри февруари беше изпълнена поредната корекция на полета. На 10-ти февруари спускаемият апарат бе на 1.2 милиона километра от Земята. Спускаемият апарат се завръща към системата Земя-Луна, като пристигането остава насрочено за април. Екипът на мисията ни информира, че с доближаването на Луната ще бъдат заснети фотографии на естествения ни спътник. Те ще бъдат качени в Туитър страницата на мисията ( https://twitter.com/ispace_inc ) щом бъдат получени. Айспейс, фирмата-построила “Хакуто-Р”, е космическа компания, основана от японеца Такеши Хакамада. Самата фирма се определя като международна, с офиси в Япония, САЩ и Европа – това очевидно е важно, за да може айспейс да се съревновава в конкурси на НАСА и ЕКА, основните космически агенции, водещи завръщането на човек към Луната. Фирмата вече има сключен договор с НАСА за доставката на научни инструменти на обратната страна на естествения ни спътник. https://cosmos.1.bg/space/2023/02/13/hakuto-r-new-earth-photo/

Руски експерт: аварират компоненти, произведени по времето на Дмитрий Рогозин На кадъра: аварията на “Союз МС-22” през декември 2023 г. Photo credit : NASA TV 12 февруари 2023 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Руски космически експерт даде обяснение защо аварират точно определени компоненти на космическите кораби “Союз” и “Прогрес” и каква е връзката между тях и управлението на устатия бивш ръководител на Роскосмос – Дмитрий Рогозин. “Почти всички подобрения на безопасността на руския сегмент на МКС бяха извършени за сметка на американците в средата на 2000-те години”, пише Иля Харламов, космически експерт и собственик на Телеграм канала “Юра, прости”. “Не защото “пиндосите” са такива добри души, а защото стандартите на Руската федерация не покриваха техните критерии за надеждност. САЩ инвестираха в модернизацията на корабите “Союз”, тъй като техните граждани летят на тях. Сумарно, след като се отказаха от совалките, НАСА заплатиха на Русия около $4 милиарда. Къде и на кого тези пари бяха връчени си остава държавна тайна, но все пак някаква част от тях отидоха в завода ЗЕМ. През 10-те години НАСА финансираше тази микрометеоритна защита на корабите “Союз-МС”, която бе подобрена в сравнение със старите кораби “Союз ТМА-М”. По същото време, със същите тези пари, старата машинерия бе обновена, ръждата бе почистена, осветлението в цеховете бе подобрено, бяха направени ремонти. Ударите от микрометеорити не са рядкост и не са инцидентни, да се случи такова нещо е напълно възможно, но тази вероятност се изчислява и е даже сред първите изисквания при изпълнението на техническата задача след радиационната защита. Съвременните високоточкови микрометеорити попадат точно по местата на заварките на тръбопроводите, които са изключително руско производство, и то само върху изделията, създадени когато Рогозин ръководеше държавната корпорация. В същото време микрометеоритите акуратно заобикалят американските, европейските и японските модули, а в случай на попадение не им нанасят критични удари. Всяка космическа авария означава, че някой е спал, когато е трябвало да внимава. Тези микрометеорити, заредени космически частици и заварки със сребърен припой си имат имена и фамили”. https://cosmos.1.bg/space/2023/02/12/zashto-avarirat-ruskite-korabi/

УСПЕХ: СпейсЕкс проведе 10-тия полет за 2023 година, 55 спътника Старлинк са в орбита! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 12 февруари 2023 г. 09:20 ч. Светослав Александров. В днешната неделна сутрин, точно в 07:10 ч. българско време, от космическия център Кейп Канаверал излетя ракета “Фалкън 9” с 55 спътника “Старлинк”. Така СпейсЕкс изпълни 10-тия си орбитален космически полет за 2023 година. Ракетата-носител бе оборудвана с рециклирана първа степен под сериен номер “B1062”, като това бе дванайстият полет за нея. Преди днешната мисия степента е била използвана за извеждането в космоса на два GPS спътника, на два пилотирани кораба “Крю Драгън” с частните мисии “Инспирейшън 4” и “Аксиом 1”, на комуникационния спътник “Nilesat-301” и на шест партиди “Старлинк”. Днес отново нямаше никакви проблеми и 8.5 минути след старта “B1062” извърши меко кацане върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство”, позиционирана в близост до бреговете на Флорида. СпейсЕкс вече има 3 500 работещи спътника в ниска околоземна орбита, като фирмата на Илон Мъск е получила разрешение да изстреля общо 12 000. Бройката ще започне да се запълва по-бързо, когато най-рано през следващия месец дебютира мощната свръхтежка ракета “Старшип”. Напомням на читателите, че в четвъртък ракетата премина през успешен пълновременен огневи тест на първата си степен. https://cosmos.1.bg/space/2023/02/12/spacex-ten-flights-2023/

НОВА АВАРИЯ: И на кораба Прогресс МС-21 се появи пробойна! Кадър от пробойната на “Союз МС-22” през декември. Photo credit : NASA TV 11 февруари 2023 г. 15:15 ч. Светослав Александров. Нов руски космически кораб се продъни днес на МКС само няколко часа след днешното скачване на “Прогресс МС-22”! Става въпрос за предходния кораб “Прогресс МС-21”. По първоначална информация аварията е идентична с тази на пилотирания кораб “Союз МС-23” през декември. Роскосмос вече призна официално за инцидента. Космическият кораб е вече изолиран от останалата част на МКС. Блогърката и журналистка Катя Павлюшченко пък ни информира, че повредата отново касае радиатор от охлаждащата система. Така официалната версия на Роскосмос от декември – че “Союз МС-23” е бил ударен от микрометеорит, сериозно се пропука. Два пъти една и съща повреда на един и същи компонент няма как да е плод на случайни удари от микрометеорити. По всяка вероятност става въпрос за производствен брак. Русия вече не произвежда качествени космически кораби. https://cosmos.1.bg/space/2023/02/11/progress-ms-21-failure/ ПОТВЪРДЕНО: Аварията на Прогрес МС-21 е от сходен тип с тази на Союз МС-22! Товарен космически кораб от серията “Прогресс-МС”. Photo credit : Roscosmos 11 февруари 2023 г. 21:45 ч. Светослав Александров. Вече имаме официално потвърждение – настъпилата днес повреда на руския товарен кораб “Прогрес МС-21” е аналогична на повредата на пилотирания космически кораб “Союз МС-22” през декември – т.е. и в двата случая става въпрос за теч от системата за терморегулация. Това стана ясно благодарение на съобщение, публикувано на уебсайта на НАСА. Два месеца по-рано Роскосмос оповести, че причината за теча на “Союз МС-22” е пробойна вследствие на попадение от микрометеорит. С цел установяването на причината НАСА решиха да помогнат на руските си колеги и проведоха инспекция на кораба посредством роботизираната ръка “Канадарм2”, но нито Роскосмос, нито американската космическа агенция публикуваха снимков материал. Ето защо космически експерти като руския анализатор Виталий Егоров се усъмниха – обяснението с микрометеорит е твърде удобно и снема отговорността от руската космическа агенция. Далеч по-вероятно е да става въпрос за производствен брак. Самият факт, че в рамките на два месеца се случва една и съща повреда на два различни кораба (днес – на “Прогрес МС-21”), потвърждава това. “Предният път течът на “Союз МС-22” бе приписан на метеорит. Втори път това няма да мине. От техническа гледна точка няма разлика между системите за охлаждане на “Союз” и “Прогрес”. Или ще се наложи да повярвате, че микрометеоритите изпитват лична ненавист към радиаторите, произведени от РКЦ “Енергия”, или … както вече предупреждавах, че това е брак”, категоричен е Егоров. Още предходната авария на “Союз МС-22” доведе до сериозни последствия и да разстройване на план-графика на Международната космическа станция – екипажът на този кораб, състоящ се от Сергей Прокопиев, Дмитрий Петелин и Франциско Рубио, остана заклещен на МКС и сега тримата чакат следващия кораб “Союз МС-23”, който трябва да излети на 20-ти февруари в безпилотен режим, за да ги върне на Земята. Или поне такова бе намерението през януари. Сега, когато втори космически кораб е повреден, не е ясно дали няма да се стигне до допълнителни забавяния и размествания. Напомням на читателите, че НАСА вече предложи на Роскосмос екипажът да бъде върнат с американски кораб “Крю Драгън”, но руснаците отказаха. Днес положението на МКС е следното – към руския сегмент (който си има собствени пробойни и течове) има скачен един пробит пилотиран кораб “Союз МС-22”, един пробит товарен кораб “Прогрес МС-21” и един новопристигнал днес товарен кораб “Прогрес МС-22”, като поне на него не са констатирани проблеми … все още. На фона на тази картина преди броени дни Роскосмос се похвали със 100 безаварийни полета на космически ракети. Само че за да издокарат това красиво число, от руската космическа агенция подмениха дефиницията за успех. Както подчертава отново Егоров, това се случва много лесно – като се използват две различни руски думи, “пуск” и “запуск”. На пръв поглед те изглеждат да са синоними. “Но това не е така – думата “пуск” означава напускането на ракетата на стартовата площадка, а “запуск” – отделянето на полезния товар на зададената му орбита”, пояснява експертът. Така Роскосмос може да твърди, че изстрелването на всяка една ракета, която напуска стартовата площадка и се отправя към небето, е успешно, без да се отчита дали нейният спътник достига орбита или не. Както сами можете да се досетите, това е лесен начин да се замаскират авариите. На 27-ми декември 2021 г. горната степен на ракетата “Ангара А5” не успя да изведе в зададената орбита макет на спътник и вместо той да бъде въведен на 36 000 – километрова позиция, макетът изгоря в атмосферата. Роскосмос направи всичко възможно да изкара полета успешен и почти всички руски медии повтаряха опорките. Единствено Московски комсомолец съобщи каква е истината, но списанието бе игнорирано. В случая с Международната космическа станция за Русия е много трудно да подменя истината, защото проектът, както името показва, е международен и гафовете са видими за всички. На фона на толкова много повреди и аварии е ясно – кризата в руската космонавтика съвсем не е отминала и няма признаци да отмине скоро. https://cosmos.1.bg/space/2023/02/11/progress-ms-21-similar-to-soyuz-ms-22/

Камерата на НАСА Шадоукам засне за пръв път сенчестите региони на Северния полюс на Луната! Снимка на сенчест регион от Северния полюс на Луната, заснета от камерата “Шадоукам”. Photo credit : NASA/KARI/Arizona State University 10 февруари 2023 г. 23:30 ч. Светослав Александров. Американската космическа камера “Шадоукам”, която работи на борда на мисията на Южна Корея “Данури”, засне за пръв път подробни снимки на онези региони на Северния полюс на Луната, до които никога не достигат пряко слънчеви лъчи! Напомням на читателите, че “Данури” притежава общо шест научни прибора, един от които е финансираната от НАСА камера “Шадоукам”. Проектирана и построена от американската фирма Малин Спейс Сайънс Систъм, “Шадоукам” е сходна с камерата “LROC” на лунната мисия на НАСА “Лунар Риконисънс Орбитър”. За разлика от нея обаче тя може да заснема неосветените от Слънцето местности на Луната на базата на бледата отразена светлина от Земята и от околните скали и хълмове. Южните полярни региони са от особено голям интерес за НАСА и са потенциално място за кацане на пилотираната лунна мисия “Артемис 3”, тъй като е възможно там да има залежи от воден лед. Но Северният полюс не бива да бъде пренебрегван – затова екипът на “Шадоукам” обръща еднакво внимание и на двата полюса. Фрагмент от терена, показан на снимката в началото на публикацията, но вече заснет със свръхвисока резолюция от “Шадоукам” (2m/pixel). Photo credit : NASA/KARI/Arizona State University Регионът от Северния полюс, който бе избран за снимане от камерата “Шадоукам”, представлява неименуван 12-километров кратер, локализиран в рамките на по-големия кратер Рождественски. На получените фотографии се забелязват грануларни отломки, които се търкалят по стените на кратера, подобни на тези отломки, вече снимани от камерата “LROC” в осветените региони на Луната. Напомням също така, че мисията на Южна Корея “Данури” бе изстреляна на 5-ти август миналата година посредством американска космическа ракета “Фалкън 9”. В края на декември “Данури” влезе благополучно в орбита около Луната. Източник: Официалният уеб сайт на Шадоукам https://cosmos.1.bg/space/2023/02/10/shadowcam-north-pole/

УСПЕХ: Новата индийска ракета SSLV за пръв път достигна орбита! Снимка от днешния полет. Photo credit : ISRO 10 февруари 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днешната голяма новина в областта на космонавтиката идва от Индия – страната за пръв път изстреля успешно новата си ракета за малки спътници (на англ. SSLV – Small Satellite Launch Vehicle). Полетът бе осъществен днес, на 10-ти февруари, в 05:48 ч. българско време, половин година след като дебютът на ракетата завърши с провал. Днес обаче всичко мина според очакванията, а в 450-километрова орбита бяха вмъкнати три спътника. SSLV е в състояние да извежда полезни товари с тегло 500 килограма до околоземна орбита. В рамките на днешната мисия в космоса бяха изпратени спътниците EOS-07, Janus-1 и AzaadiSAT-2. EOS-07 е с тегло 156.3 килограма и е част от програмата на Индийската космическа агенция (ISRO) за наблюдения на Земята. AzaadiSAT-2 тежи 8.7 килограма и е построен от 750 момичета – студентки и ученички под патронажа на Space Kidz India. Janus-1 тежки 11.5 килограма и е създаден в САЩ от компанията Antaris. Ракетата SSLV е четиристепенна, като първите три степени са твърдогоривни, а четвъртата е течногоривна, работеща на хидразин. Индия има големи планове за тази ракета, като сред тях е изграждането на стартова площадка към нов космодрум в близост до град Куласекхарапатнам. Това ще позволи спътниците да бъдат изстрелвани директно в полярна орбита, без да се налага ракетата да прави сложни маневри. Източник: ISRO https://cosmos.1.bg/space/2023/02/10/sslv-launches-trio-satellites/

СпейсЕкс изпълни първото цялостно огнево изпитание на Супер Хеви! Кадър от огневото изпитание. Photo credit : SpaceX 9 февруари 2023 г. 23:45 ч. Светослав Александров. Днес е изключително важен и вероятно повратен момент за проекта “Старшип” на СпейсЕкс, след като компанията за пръв път изпълни цялостно огнево изпитание на първата степен “Супер Хеви”! Все още предстои да бъде направен щателен анализ на резултатите, но по първоначална информация изпитанието е в по-голямата си част успешно – 31 от общо 33 двигателя се запалиха, като по думите на Илон Мъск това е достатъчно за достигането на орбита. “Екипът ни изключи един от двигателите непосредствено преди старта, а още един спря от самосебе си, така че общо 31 двигателя се запалиха. Но това са достатъчно двигатели, за да достигнем орбита”, написа Илон Мъск в Туитър. Освен работоспособността на ракетата, изпитанието трябваше да потвърди и готовността на стартовата площадка и наземните системи. Днешното изпитание доведе до нов рекорд за СпейсЕкс – никога досега компанията не е запалвала толкова много ракетни двигатели едновременно! Тепърва предстои да се направи проверка дали има някакви повреди по самата площадка, но първоначалният оглед показва, че всичко изглежда наред. Прототипът, използван в хода на днешното изпитание, бе “Бустър 7”. Ако изпитанието бе завършило с експлозия или имаше някакъв друг неблагоприятен завършек, това нямаше да е краят на света – следващият прототип “Бустър 9” е в готовност и той може да бъде веднага изкаран за нови тестове. Но резултатът днес е повече от задоволителен – с изпълнено пълновременно огнево изпитание на 31 от общо 33 двигателя, изглежда, че “Старшип” е вече наистина (този път наистина!) в готовност да лети до орбита! https://cosmos.1.bg/space/2023/02/09/spacex-first-whole-starship-test/

Марсоходът на НАСА Кюриосити направи неочаквано откритие за водата на Марс Марсоходът на НАСА “Кюриосити” засне тази панорамна снимка на 16-ти декември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 9 февруари 2023 г. 20:45 ч. Светослав Александров. Когато марсоходът на НАСА “Кюриосити” пристигна в района на богатите на сулфати наноси сред планината Шарп, учените очакваха да открият скали, които са се формирали в условия на засушаване и по този начин да разкрият как Марс се е превърнал от топла и богата на водни басейни планета в днешната суха и ледена пустиня. Вместо това те се натъкнаха на най-безспорните доказателства за влиянието на водата върху скалите. Камерите на “Кюриосити” заснеха вълнисти структури в тези скали – което е ясен показател, че в далечното минало вълните на повърхността на плитко езеро са изкопавали седиментните наноси от дъното на езерото и са ги натрупвали под вълнообразни форми. “Това е най-доброто доказателство за вода и вълни, което сме виждали от началото на мисията”, съобщава изследователят Ашуин Васавада, който е ръководител на научната програма на “Кюриосити” към Лабораторията за реактивно движение на НАСА. Тези вънообразни структури в скалите на Марс са били изваяни от древните вълни. Photo credit : NASA / JPL-Caltech / MSSS Марсоходът “Кюриосити” изкачва склоновете на планината Шарп от 2014 г. до ден днешен. Планината има слоеста структура, като в подножието се намират геологично най-старите слоеве, а на върха – най-младите. Докато “Кюриосити” се придвижва нагоре, той прави своеобразно “пътуване във времето” и така учените разчитат древната история на Червената планета. Вълнообразните структури са се запечатали в скала на име Маркер Банд. Тя се оказа толкова твърда, че “Кюриосити” неколкократно се опита да я издълбае и да вземе проби от нея – и не успя. Това не се случва за пръв път в хода на мисията – преди време “Кюриосити” трябваше на три пъти да дълбае хребета Вера Рубин, докато открие достатъчно мека скала, че да бъде анализирана. Но дори и марсоходът да не успее да намери такава скала тук, учените не се обезсърчават, тъй като има още много места, които предстоят да бъдат посетени и изучени. Скоро “Кюриосити” ще се отправи към долината Гедиз Валис. Тя е изваяна от ветровете, но учените предполагат, че един канал в нея е бил издълбан от малка река. Там има и наноси, за които се смята, че са сред най-младите структури на планината Шарп. “Кюриосити” ги засне двукратно миналата година, но наносите се намираха далече от него и той успя да ги изучи само от разстояние. Изследователите се надяват, че през 2023-та ще успеят да ги разгледат по-добре. Марсоходът “Кюриосити” използваше своя инструмент ChemCam, за да наблюдава долината Гедиз Валис. Оградени в жълто са скалните наноси, които са от интерес за учените. Credits: NASA/JPL-Caltech/LANL/CNES/CNRS/IRAP/IAS/LPG https://cosmos.1.bg/space/2023/02/09/curiosity-surprising-discovery-water-mars/

Американската мисия Кепстоун отбеляза 85 дни в орбита около Луната На илюстрацията: “Кепстоун” в орбита около Луната. Image credit : NASA 9 февруари 2023 г. 20:20 ч. Светослав Александров. След успешното си пристигане в своята почти праволинейна ореолна орбита около Луната през ноември, този месец американската космическа мисия “Кепстоун” отбеляза 85 дни работа там. За това време мисията направи 12 обиколки около естествения ни спътник, изпълни две маневри за поддържане на ориентацията и преживя две лунни затъмнения. Единственото отклонение от работата на “Кепстоун” през този период настъпи на 26-ти януари, когато поради възникнала аномалия космическият апарат не можеше да получава команди от Земята. Но проблемът бе диагностициран от бордовия компютър в автоматичен режим и от 6-ти февруари насам “Кепстоун” работи отново нормално. “Уроци като този ще доведат до съответните процедурни промени, които в бъдеще ще осигурят бързо възстановяване след подобни аномалии”, се казва в становище на Адвансд Спейс – фирмата-производител на “Кепстоун”. Също така двете действащи мисии на НАСА около Луната – “Кепстоун” и “Лунар Риконисънс Орбитър” обмениха радиосигнали с цел измерване на разстоянието между тях. Но докато “Лунар Риконисънс Орбитър” благополучно получи сигнал от “Кепстоун”, то “Кепстоун” не успя да снеме нужните измервания от “Лунар Риконисънс Орбитър”. Това бе само първият опит за подобна процедура – по-нататък тя ще бъде повторена. В общи линии работата на “Кепстоун” около Луната продължава сравнително гладко и се надяваме, че ще е така и занапред. Източник: Ленърд Дейвид https://cosmos.1.bg/space/2023/02/09/capstone-85-days-moon-orbit/

Заради проблемите с горивната система: НАСА избра нова орбита за Лунар Флашлайт На илюстрацията: “Лунар Флашлайт”. Image credit : NASA 9 февруари 2023 г. 12:30 ч. Светослав Александров. Нещата не се развиват оптимално за новата микроспътникова лунна мисия на НАСА “Лунар Флашлайт”. Както писах по-рано, скоро след изстрелването през декември настъпиха отклонения от работата на иновативната, никога неизползвана досега в космически условия “зелена” горивна система. Като резултат екипите на мисията се отказват от навлизането в почти праволинейната ореолна орбита около Луната и вместо това ще позиционират мисията във висока околоземна орбита, която ще позволи чести облитания на лунния Южен полюс. Така “Лунар Флашлайт” ще може да изпълни научната си програма. Напомням на читателите, че беше отчетен спад в тягата на три от общо четирите двигателя на “Лунар Флашлайт”. Ето защо специалистите на Лабораторията за реактивно движение към НАСА реши да изпробва дали е възможно да се достигне окололунна орбита само с един работещ двигател. За тази цел бяха проведени тестови маневри – първо космическият апарат беше завъртян и сега скоростта на околоосното му въртене е 6 градуса в секунда или една обиколка за минута. След това двигателят бе запалван неколкократно, за да може екипът да се подсигури, че поддържа правилната ориентация на “Лунар Флашлайт”. Имаше потенциал тези маневри да са достатъчни за достигането на окололунната орбита. Скоро след това беше отчетен спад в работата дори на оставащия двигател. Ето защо специалистите избраха да позиционират “Лунар Флашлайт” в нова, висока околоземна орбита, която ще позволи чести облитания на Южния полюс на Луната. За тази цел ще се използва каквато и тяга да е останала на горивната система. Маневрите за тази цел ще започнат днес и ако са успешни, първото посещение на лунния Южен полюс е насрочено за юни. Макар че развоят е разочароващ, ако новият план проработи, “Лунар Флашлайт” ще успее да изпълни научната си програма. Всички останали системи на борда са в работоспособно състояние, а наскоро екипите изпробваха научния прибор – лазерния рефлектометър. Именно с негова помощ ще се търси лед в сенчестите кратери на Луната. “Лунар Флашлайт” е евтина мисия на НАСА, разработена за сума от под $30 милиона, на базата на стандарта CubeSat. Чрез подобни микроспътникови технологии могат да се тестват нови системи, като например “зелената” горивна система, използваща екологично чисти горива в сравнение с конвенционалния хидразин. Но тъй като този тип мисии са бюджетни, те често се повреждат. Положителното е, че тези повреди няма по никакъв начин да застрашат напредъка на НАСА и завръщането на човек на Луната, които разчитат на конвенционални, изпробвани горивни системи, утвърдени ракетни технологии и космически кораби. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/02/09/nasa-lunar-flashlight-new-orbit/

УСПЕХ: Космическият кораб Прогресс МС-22 излетя към МКС! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Roscosmos 9 февруари 2023 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 08:15 ч. от космодрума Байконур в Казахстан излетя ракета “Союз-2.1а” с руски товарен кораб “Прогресс МС-22”. Корабът пътува по класическа, бавна двудневна схема до МКС и този консервативен подход е оправдан – той трябва да достави провизии и да демонстрира успеваемостта на автоматичното скачване, за да може Русия по-късно през този месец да изстреля кораба “Союз МС-23” в безпилотен режим и така да върне заклещения на МКС тричленен екипаж на кораба “Союз МС-22” (Сергей Прокопиев, Дмитрий Петелин, Франко Рубиов). Напомням на читателите, че през декември на “Союз МС-22” бе констатирана пробойна, за която се предполага, че е причинена от микрометеорит. На борда на “Прогрес МС-22” пътува около 2.5 тона полезен товар- 709 килограма гориво, 420 килограма вода, 40 килограма сгъстен азот, 1 300 килограма храна, дрехи и други важни провизии за космонавтите и астронавтите на МКС. Скачването на космическия кораб с модула “Звезда” е насрочено за 11-ти февруари в 10:47 ч. българско време. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/02/09/progress-ms-22-launches-iss/

Руски спътник се разруши в околоземна орбита и я замърси с десетки отломки На илюстрацията – разпадането на спътник в орбита. Image credit: ESA/ID&Sense/ONiRiXEL, CC BY-SA 3.0 IGO 8 февруари 2023 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Американското разузнаване оповести, че руският спътник “Космос 2499” се е разрушил в космоса през месец януари. Инцидентът е довел до образуването на поне 85 отломъка. Тъй като спътникът се намира във висока 1 169-километрова орбита, ще мине поне един век, докато боклуците паднат обратно на Земята. “Космос 2499” бе изстрелян през месец май 2014 г. на борда на руска ракета “Рокот” заедно с още три комуникационни спътника “Родник”. Целите на “Космос 2499” остават мистерия до ден днешен, но наземните проследяващи средства са установили, че спътникът периодично се е сближавал с горната степен на ракетата “Бриз-М”. Но каквито и задачи да е изпълнявал спътникът, очевидно той вече не е работоспособен, а руснаците нито са го извели в безопасна (гробищна) орбита, нито са се опитали да го въведат в земната атмосфера. “Космос 2499” се разпада от октомври 2021 г., когато са открити първите 22 фрагмента. Според космическия експерт Виталий Егоров най-вероятната причина за аварията на спътника е експлозия на батерия или горивен резервоар. https://cosmos.1.bg/space/2023/02/08/russian-satellite-breaks-orbit/

Хеликоптерът Инджинюъти изпълни успешно 42-рия си полет на Марс Снимка, заснета от борда на “Инджинюъти” по време на 42-рия му полет на Марс на 5-ти февруари. Photo credit : NASA / JPL-Caltech 8 февруари 2023 г. 18:30 ч. Светослав Александров. На 5-ти февруари малкият роботизиран хеликоптер на НАСА “Инджинюъти” изпълни успешно своя 42-ри полет на Марс. В рамките на полета дронът измина 248 метра, задържа се във въздуха за 137.17 секунди, а максимално постигнатата височина бе 10 метра. От началото на експлоатацията на “Инджинюъти” през 2021 г. досега той е прелетял общо 8 439 метра, а общото му полетно време възлиза на 70 минути. Източник и още снимки: Ленърд Дейвид https://cosmos.1.bg/space/2023/02/08/ingenuity-42-flight-mars/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в геостационарна орбита испански спътник! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 7 февруари 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 03:32 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал излетя ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” с комерсиалния спътник спътник Amazonas Nexus на испанската фирма Hispasat. Това е знаков момент за тази компания – досега спътниците ѝ се извеждаха или с руски ракети “Протон”, или с европейски “Ариана 5”. Ракетата-носител “Фалкън 9” бе оборудвана с рециклирана първа степен под сериен номер “B1073”, като това бе шестият полет за нея. Преди днешния старт степента е била използвана за изстрелването на комуникационния спътник “SES-22”, три партиди “Старлинк” и мисията на Айспейс “Хакуто-Р” към Луната. Днес “B1073” отново си свърши работата безупречно и на осмата минута степента извърши меко кацане върху плаващата платформа “Просто прочети инструкциите”. Това бе деветият полет на СпейсЕкс за 2023 година и осмият за работната ракета на компанията “Фалкън 9” – през тази година също така имахме един старт и на свръхтежката ракета “Фалкън Хеви”. Видео от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2023/02/07/falcon-9-launches-hispasat/

Амбициозна европейска мисия се отправя към луните на Юпитер през тази година! На снимката: самолет “Антонов” пренася наземната екипировка, необходима за изстрелването на “Джус”. Photo credit : ESA 6 февруари 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След като 2022 г. бе annus horribilis за европейската космонавтика, изразяваща се в прекратяването на полетите на ракетите “Союз” от Френска Гвиана, преустановяването на проекта “ЕкзоМарс”, аварията на новата ракета “Вега-С” и забавянията в разработките на “Ариана 6”, Европейската космическа агенция (ЕКА) се готви за сериозен реванш през 2023 година. Мисията “Джус” (на англ. JUICE, съкр. от JUpiter ICy moons Explorer) е в готовност да бъде изстреляна към Юпитер през месец април. За тази цел в началото на февруари към космодрума Куру във Френска Гвиана излетя самолет “Антонов” с наземното оборудване, необходимо за полета, а другата седмица друг “Антонов” ще достави там самия космически апарат. Пътешествието на “Джус” ще трае осем години, като навлизането на автоматичната междупланетна станция в орбита около Юпитер е насрочено за юли 2031 година. Оттам “Джус” ще провежда близки облитания на ледените луни Ганимед, Калисто и Европа (изучаването на вулканичната луна Йо не е включено в програмата). Кулминацията на мисията ще настъпи през декември 2034 г., когато автоматичната междупланетна станция навлезе в орбита около Ганимед. Така за пръв път в историята на човечеството космически апарат ще се превърне в изкуствен спътник на луна от Външната слънчева система! На илюстрацията : “Джус” в орбита около Ганимед. Image credit : ESA “Джус” тежи 4 800 килограма – т.е. мисията е тежка, амбициозна и за извеждането ѝ към Юпитер има нужда от мощната европейска ракета “Ариана 5”. Това ще е предпоследният полет на “Ариана 5” и последният за нуждите на Европейската космическа агенция (след това има още само един – комерсиален, преди ракетата да бъде пенсионирана в полза на “Ариана 6”). Тъй като “Джус” ще работи далече от Земята, в орбита около Юпитер (впоследствие и около Ганимед), автоматичната межудпланетна станция притежава огромни слънчеви панели с площ 85 квадратни метра. Построяването на “Джус” е поверено от ЕКА на Еърбъс още през 2012 г., като европейският аерокосмически гигант си е сътрудничил с над 80 компании. Ето какви са научните задачи на “Джус”: Характеризиране на океанските пластове и търсене на водни залежи под повърхностите на луните. Изготвяне на подробни карти на луните, обхващащи тяхната топография, географски характеристики и минерален състав Изучаване на физичните свойства на ледените кори Характеризиране на разпределението на вътрешната маса на луните, динамиката и еволюцията на вътрешната им структура Изследване на тънката атмосфера на Ганимед Изучаване на магнитното поле на Ганимед и взаимодействието му с юпитерианската магнитосфера На борда на “Джус” се намират следните научни прибори: Jovis, Amorum ac Natorum Undique Scrutator (JANUS) – това е основната камера на мисията, способна да заснема повърхността на Ганимед с резолюция по-добра от 400 m/pixel, а някои подбрани региони ще бъдат снимани с резолюция до 2.4 m/pixel. Камерата е принос на Италианската космическа агенция (ASI). Moons and Jupiter Imaging Spectrometer (MAJIS) – този спектрометър работи във видимата и инфрачервената област на електромагнитния спектър и ще изучава тропосферните облаци на Юпитер, редките му газове, както и състава на леда и минералите на ледените луни. Спектрометърът е принос на Френската космическа агенция (CNES). UV Imaging Spectrograph (UVS) – този спектрограф е създаден в САЩ, от НАСА. Както името му показва, той работи в ултравиолетовата област и ще може да изучава екзосферите и полярните сияния на ледените луни. Ще е в състояние да открива гейзери. На снимката: “Джус” изучава гейзери на Европа. Sub-millimeter Wave Instrument (SWI) – конструиран от Немския аерокосмически институт (DLR), този спектрометър притежава 30-сантиметрова антена, работи на честоти 1080–1275 GHz и 530–601 GHz, ще може да изучава стратосферата и тропосферата на Юпитер. Ganymede Laser Altimeter (GALA) – това отново е немски прибор, лазерен висотомер, който е в състояние да изследва топографията на ледените луни и приливно-отливните деформации на Ганимед. Radar for Icy Moons Exploration (RIME) – радар, построен от Италианската космическа агенция, който може да прониква под ледените повърхности на луните и да изучава вътрешната им структура. JUICE-Magnetometer (J-MAG) – този магнитометър е построен от космическата агенция на Великобритания и ще проучва океаните на ледените луни, както и взаимодействието на магнитното поле на Ганимед с това на Юпитер. Particle Environment Package (PEP) – комплект от шест датчика, построени от Националната космическа агенция на Швеция, отново с цел изучаването на взаимодействието на магнитното поле на Ганимед с това на Юпитер. Radio and Plasma Wave Investigation (RPWI) – пак шведски прибор, ще изучава плазмената обстановка и радиообстановката около “Джус”. Притежава четири сонди на Лангмюир. Gravity and Geophysics of Jupiter and Galilean Moons (3GM) – научен експеримент на Италианската космическа агенция, посветен на изучаването на гравитационното поле на Ганимед посредством радиовълни. Planetary Radio Interferometer and Doppler Experiment (PRIDE) – Интерферометричен и доплеров експеримент на Нидерландия, посветен на изучаването на гравитационното поле на Юпитер и неговите луни. Макар че същинската научна програма на “Джус” ще започне в началото на 30-те, дългогодишното пътешествие няма да е безсъбитийно. Космическият апарат ще прелети край системата Земя-Луна през август 2024 г., край Венера през август 2025 г. и отново край Земята през септември 2026 и януари 2029 година. Облитането на Земята и Луната през 2024 г. е особено интересно – “Джус” първо ще прелети близко до естествения ни спътник и само ден и половина по-късно ще профучи край нашата планета, за да може да коригира траекторията си, използвайки лунната и земната гравитация. Предложено е през октомври 2029 г. да бъде проведено и изучаване на астероида 223 Rosa. Пътешествието на “Джус” към Юпитер и Ганимед Безспорно е, че “Джус” представлява едно от най-сериозните космически начинания на Стария континент – това е първата от т.нар. Голям клас мисии, които са част от програмата Космическа визия на Европейската космическа агенция за периода 2015-2025 година. Другите европейски мисии от програмата включват космическият телескоп “Хеопс” за изучаване на извънслънчеви планети, който бе изстрелян през 2019 г., мисията за изучаване на Слънцето “Солар Орбитър”, която бе изстреляна през 2020 г., както и инфрачервеният космически телескоп “Евклид”, който ще лети през втората половина на тази година. Безспорно изстрелванията на “Джус” и “Евклид” ще са топ събитията за европейската космонавтика през 2023 година. Източници: ESA (Twitter), ESA, The Planetary Society, https://cosmos.1.bg/space/2023/02/06/juice-prelaunch-preview/

УСПЕХ: Руска ракета Протон-М изведе в космоса метеоспътника Електро-Л №4 Кадър от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос 5 февруари 2023 г. 19:20 ч. Светослав Александров. Днес Русия проведе своето първо изстрелване за 2023 година – и по първоначална информация изглежда, че е успешно. В геостационарна орбита бе позициониран метеорологичният спътник “Електро-Л” №4. Едва за пети път след разпадането на СССР руснаците успяват да изпратят свой собствен метеоспътник до геостационарна орбита. Днешното изстрелване бе проведено в 11:12 ч. българско време, като за целта бе използвана ракета “Протон-М” с довеждащ блок “ДМ-03”. Полетът продължи около шест часа и половина. Ракетата “Протон” притежава товароподемност от 23 тона до ниска околоземна орбита и представлява най-мощната ракета-носител на Русия. В световен мащаб товароподемността на ракетата се нарежда на пето място след тази на американските “Спейс Лонч Систъм” (95 тона до орбита), “Фалкън Хеви” (64 тона до орбита), “Делта IV Хеви” (29 тона до орбита)” и китайската “Лонг Марч 5” (25 тона до орбита). “Протон-М” е пред пенсиониране – в Русия остават едва 11 произведени бройки от ракетата, като за 4 от тях има намерени полезни товари. След като тя бъде изведена от експлоатация, “Протон-М” ще бъде заменена от модерната “Ангара А5”, която понастоящем провежда летателните си тестове. Товароподемността ѝ е около 24 тона до околоземна орбита. Напомням на читателите, че спътниците от серията “Електро-Л” са базирани на платформата “Навигатор”- една от малкото смислени невоенни космически разработки в модерна Русия, създадени след разпадането на СССР. Първият метеоспътник, който Русия изстрелва след краха на Съветския съюз, е “Електро-1” през 1994 г. – но той все още бе базиран на стари съветски технологии. След като спътникът се поврежда през 1998 г., страната остава без собствени метеоспътници чак до 2011 г., когато е изстрелян първият от новата серия “Електро-Л” №1. Конструирането на този спътник бе поверено от руското правителство на предприятието НПО “Лавочкин” през 2001 година, като в хода на разработката бе създадена универсалната спътникова платформа “Навигатор”, позволяваща на предприятието да създава по-бързо и по-евтино космическите си апарати на единен принцип. На базата на “Навигатор”, освен спътниците от серията “Електро-Л”, са и космическите телескопи “Спектр-Р” (работил между 2011 и 2019 г.), “Спектр-РГ” (работещ от 2019 г. до днес) и “Спектр-УФ” (който ще бъде изстрелян по-нататък”). Програмата за космически телескопи е единствената успешна научно-изследователска роботизирана програма на Роскосмос – все още руснаците не са провели нито един полет до Луната, Марс или друга планета след краха на СССР. За повече информация: Роскосмос https://cosmos.1.bg/space/2023/02/05/proton-m-launches-elektro-l-number-4/

Русия ще открие космическата си 2023 г. – ракета “Протон” с метеоспътник “Електро-Л” №4 е на стартовата площадка! На снимката: ракетата “Протон” със спътника “Електро-Л” №4 бива извеждана днес на стартовата площадка. Photo credit : Roscosmos 2 февруари 2023 г. 11:50 ч. Светослав Александров. След като през януари отсъстваха каквито и да е новини за космически полети на Русия, страната най-сетне се готви да открие космическата си 2023 г. на 5-ти февруари в 11:12 ч. българско време, при това с невоенна мисия. Тогава от космодрума Байконур ще излети ракета “Протон-М” с ускорителен блок “ДМ-03” и метеорологичен спътник “Електро-Л” №4. Ако полетът бъде успешен, това ще е едва петият руски метеорологичен спътник, който ще достигне геостационарна позиция. Спътникът е базиран на платформата “Навигатор”- една от малкото смислени невоенни космически разработки в модерна Русия, създадени след разпадането на СССР. Първият метеоспътник, който Русия изстрелва след краха на Съветския съюз, е “Електро-1” през 1994 г. – но той все още бе базиран на стари съветски технологии. След като спътникът се поврежда през 1998 г., страната остава без собствени метеоспътници чак до 2011 г., когато е изстрелян първият от новата серия “Електро-Л” №1. Конструирането на този спътник бе поверено от руското правителство на предприятието НПО “Лавочкин” през 2001 година, като в хода на разработката бе създадена универсалната спътникова платформа “Навигатор”, позволяваща на предприятието да създава по-бързо и по-евтино космическите си апарати на единен принцип. На базата на “Навигатор”, освен спътниците от серията “Електро-Л”, са и космическите телескопи “Спектр-Р” (работил между 2011 и 2019 г.), “Спектр-РГ” (работещ от 2019 г. до днес) и “Спектр-УФ” (който ще бъде изстрелян по-нататък”). Програмата за космически телескопи е единствената успешна научно-изследователска роботизирана програма на Роскосмос – все още руснаците не са провели нито един полет до Луната, Марс или друга планета след краха на СССР. Първите два метеоспътника “Електро-Л” са изведени в космоса съответно през 2011 и 2015 г. посредством ракети “Зенит”, които са разработени в от конструкторското бюро Южное в Украйна. След началото на конфликта между Русия и Украйна през 2014 г. украинските ракети вече са недостъпни за руско-изследователската програма и това наложи третият спътник да бъде изстрелян през 2019 г. посредством ракета-носител “Протон-М”. Четвъртият, полетът на който е насрочен за 5-ти февруари, ще лети със същия тип ракета. Допреди само десетина години руската ракета “Протон” беше основният способ за превоз на комерсиални спътници в цял свят и летеше редовно, около веднъж месечно. Днес обаче, след серия от аварии, повишаващи се разходи и след възхода на СпейсЕкс, ракетата е почти отпаднала от комерсиалния пазар. Единствено миналата година през октомври “Протон-М” послужи за извеждането в космоса на спътник на Ангола, един от малкото останали партньори на Русия след началото на войната в Украйна. Нека да напомня накратко историята на ракетата “Протон”. Подобно на множество други руски космически съоръжения, раждането на „Протон“ може да се проследи до зората на космическата надпревара. През 1961 г. съветският лидер Никита Хрушчов предвижда създаването на амбициозна космическа програма, но плановете му са оспорени от Министерството на отбраната, което недоволства, че космосът се развива за сметка на военните. В отговор на тази критика конструкторът Владимир Челомей предлага конструирането на мощна балистична ракета „УР-500“, която ще се използва за космически цели, но за да удовлетвори исканията на военните, предвижда ракетата да притежава способността да се изстрелва от подземни силози заедно с тежка бойна глава. Остава да се вземе най-доброто конструктивно решение за направата ѝ. Първоначалният вариант да се стикова клъстър от малки ракети „УР-200“ е отхвърлен като непрактичен. Затова инженерите се спират на друг вариант – т.нар. „моноблок“, при който двигателният отсек, горивният резервоар и резервоарът с окислителя са подредени един върху друг. Но този вариант се сблъсква с неочаквано предизвикателство, породено от ограниченията, наложени от необходимостта степените да се извозват към стартовия комплекс с железопътен превоз. За да може „УР-500“ да се побере на съветските товарни влакове, диаметърът на ракетата следва да не надхвърля 4.1 метра. За да се съхрани товароподемността, намаляването на диаметъра трябва да се компенсира от дължината на резервоарите. Така ракетата става прекалено висока и обслужването на полезния товар и горните степени се оказва трудно. След сериозна преценка инженерите стигат до трети вариант – т.нар. „полиблок“. В центъра на първата степен е разположен един резервоар с окислител (диазотен тетроксид). Около него са разпределени шест резервоара с гориво (хидразин). В основата на горивните резервоари са прикрепени шест двигателя „РД-253“. При такава конфигурация шестте резервоара с двигателите силно напомнят на спомагателните ускорители при западните ракети, които се изхвърлят по време на изстрелването. Тук това не се случва – резервоарите остават прикачени към първата степен до запалването на втората (цилиндрична, класическа степен). Няма друга ракета в целия свят като „Протон“. Как обаче „УР-500“ е преименувана на „Протон“? Това се случва след 16-ти юли 1965 година, когато ракетата извежда в космоса спътника „Протон-1“. Фактически ракетата придобива името на първите си полезни товари. Разработката на „Протон“ минава през серия от драми. Именитият конструктор Сергей Корольов например се опитва да използва връзките си, за да убие проекта на Челомей и така средствата да потекат към неговата инициатива – лунната ракета „Н1“. Счита се, че „Протон“ е спасена от ръководителя на Съветската академия на науките Мстислав Келдиш. Келдиш осъзнава, че военните приложения на „Протон“ са силно ограничени и е по-добре тази ракета да се използва за изстрелването на съветски космонавти към орбитата на Луната преди да успеят американците. Но историята се развива иначе – САЩ побеждава в лунната надпревара. Проектът „Н1“ не надживява смъртта на Корольов. СССР никога не изпраща човек на Луната. А спасяването на „Протон“ от Келдиш се оказва добро решение – тази ракета се превръща в най-значимия товарен носител не само за съветската космическа програма, но по-късно и за целия свят. Именно с „Протон“ са изстреляни всички съветски орбитални станции, както и роботизираните мисии на СССР до Луната, Марс, Венера и Халеевата комета. След разпадането на СССР започва епохата на комерсиализация на „Протон“, като първият договор е подписан с британската компания Inmarsat през 1993 г., а през 1996 година за пръв път полита западен спътник на руска ракета. Започва почти двудесетилетен период на усилена експлоатация, по време на който десетки сателити са изстреляни посредством „Протон“. През 2014 година Русия отпразнува 400-тното изстрелване на „Протон“ от началото на нейната експлоатация – невероятно постижение за тежкотоварната ракета. Не всичко обаче е цветя и рози. Истината е следната: „Протон“ не е никак надеждна ракета в сравнение с по-скъпите си западни конкуренти. Докъм 2013 година, когато Русия претърпява съкрушаваща авария („Протон“ се преобръща и се разбива в близост до стартовата площадка), европейската ракета „Ариана 5“ отчита надеждност от 94%. Американската ракета „Делта 4“ има 96% успешни полета. За сравнение успеваемостта на „Протон“ е под 90%, което означава, че 1-2 от всеки 10 старта завършва с авария. За една държавна космическа програма, която може да си позволи да построи резервни космически апарати, това може и да е приемливо, но за частния спътников пазар е недопустимо. Докато „Протон“ е евтина и достъпна, западняците биха предпочели нея. Но достатъчно е да се появи някаква друга, по-надеждна ракета – и това би гарантирало отпадането на „Протон“. Точно това се случва след изгряването на Илон Мъск на хоризонта. Неговите ракети „Фалкън 9“ практически изхвърлят Русия от пазара на сателити. Допреди войната в Украйна комерсиалната дейност на „Протон“ се контролираше от американската фирма International Launch Services (ILS). През 2019 година положението става тежко – ръководството на компанията осъзнава, че през последните две години не е подписан нито един договор с голям спътников оператор. На 22-ри март същата година тогавашният шеф на Роскосмос Дмитрий Рогозин оповестява, че държавата ще смъкне цените, за да може „Протон“ да стане конкурентна на ракетите на Мъск. Но дори и с държавна намеса мярката не успява – проблематична е не пусковата цена сама по себе си, която може да е сходна с тази на СпейсЕкс или Арианаспейс, а високата такса за застраховка. Застрахователните компании просто не искат да се набутват, имайки предвид колко често се проваля „Протон“. С разгара на войната в Украйна ракетата “Протон” съвсем остава да бездейства заради западните санкции, като особено голям удар нанася отдръпването на Европейската космическа агенция (ЕКА). Именно с “Протон” трябваше през 2022 г. да бъде изстреляна съвместната руско-европейска мисия до Марс “ЕкзоМарс-2022”, но руската агресия направи това партньорство невъзможно. Очаква се през следващите години оставащите ракети “Протон-М” да се използват за нуждите на малкото останали комерсиални партньори на Русия (напр. Ангола, Беларус, Иран), както и за изстрелването на тежки руски космически апарати – ако създаването на такива изобщо е възможно заради недостига на чуждестранни компоненти. При всички положения производството на “Протон” затихва и ракетата е пред пенсиониране – скоро нейните функции трябва да бъдат поети от новото поколение ракети “Ангара”. https://cosmos.1.bg/space/2023/02/02/russia-first-spaceflight-2023-preview/

УСПЕХ: СпейсЕкс изведе в космоса 53 спътника Старлинк по време на 8-мата мисия на компанията за 2023 г. Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 2 февруари 2023 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 09:43 ч. българско време от космическия център на НАСА Кенеди излетя ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” с нови 53 спътника Старлинк. Това бе 8-мият полет на фирмата на Илон Мъск за 2023 г. и 7-мият за основната ракета на компанията “Фалкън 9” (освен него имаме и един полет на свръхтежката “Фалкън Хеви”). Ракетата-носител бе оборудвана с рециклирана първа степен “B1069”, за която днешният полет бе пети. Преди степента е служила за извеждането на товарен кораб “Карго Драгън” до МКС, партида “Старлинк”, геостационарен комуникационен спътник “Хотбърд” и партида “УанУеб” (конкурентната услуга на Старлинк). Днес отново нямаше никакви проблеми и на осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство”. До този момент спътниците “Старлинк” се извеждат само с “Фалкън 9”, но СпейсЕкс очаква скоро да въведе в експлоатация свръхтежката си ракета “Старшип”. Нейното първо статично огнево изпитание с пълния набор от двигатели е планирано за другата седмица. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/02/02/starlink-launch/

НАСА показа фалшивата Луна, където се тестват новите мисии Това не е Луната, а Lunar Lab and Regolith Testbed, където се тестват новите лунни мисии на НАСА. Photo credit : NASA 2 февруари 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. С възобновяването на мисиите до Луната НАСА има нужда от място, където може да изпитва новите инструменти, луноходи и бъдещи спускаеми апарати. Това е особено важно днес, когато се отправяме към полярните региони, които са много по-различни от терена, изучаван от астронавтите в хода на програмата “Аполо”. Там Слънцето никога не изгрява над главите, понякога е на нивото на очите и сенките са дълги. Ето защо НАСА разполага с “фалшива Луна” – съоръжение в центъра Еймс, което е почти перфектен симулатор на лунните условия. Официалното название на “фалшивата Луна” е Lunar Lab and Regolith Testbed. Съоръжението работи от 2009 година насам. В началото е конструирано малко помещение с размери 4 на 4 метра и дълбочина 0.5 метра, пълно с осем тона JSC-1A – имитатор на лунен грунд, тъмносив на цвят. Наскоро към съоръжението бе добавено и още по-голямо помещение с над 20 тона имитатор, размери 19 на 4 метра и дълбочина 0.3 метра. Понякога изследователите полагат тежък труд с помощта на ръчни инструменти, за да изваят, възможно най-точно обектите, които ще бъдат посетени от луноходите и астронавтите. Сред тях са опасности като тъмни ями и кратери. Добавят се скали и отломки, за да могат да се изимитират реалните места, които съвременни мисии на НАСА като “Лунър Риконисънс Орбитър” снимат от орбитата на Луната. Една от характеристиките, които правят “фалшивата Луна” на НАСА толкова уникална, са ярките лампи, които точно имитират слънчевите лъчи. Учените могат да възпроизведат светлинните условия на Луната на интересните места като полюсите в определени времена – сегашно, бъдеще или минало. Именно там се тества новият луноход на НАСА “Вайпър”, който е насрочен да бъде изстрелян догодина. Екипът на мисията иска да провери доколко добре работят собствените му източници на осветление и камерите за избягване на препятствия, докато луноходът картографира Южния полюс. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/02/02/nasa-moon-simulator/

УСПЕХ: СпейсЕкс изведе 50 спътника по време на 7-мата мисия на компанията за 2023 г. Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 31 януари 2023 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Космическа ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” излетя днес от базата Ванденберг в Калифорния в 18:15 ч. българско време, а на борда ѝ имаше 49 спътника “Старлинк” и 1 спътник на италианската компания D-Orbit. Това бе седмата мисия за фирмата на Илон Мъск през 2023 година. За нуждите на днешния полет бе използвана ракета с рециклирана първа степен под сериен номер “B1071”, като това бе общо седмото изстрелване за нея. Преди тазвечершния старт степента е служила за изпращането в космоса на две военни мисии, мисията SARah-1 на Ербъс, мисията SWOT на НАСА и две партиди “Старлинк”. Днес отново нямаше никакви проблеми и около осем минути след старта “B1071” извърши меко кацане върху плаващата платформа “Разбира се, че все още те обичам”, позиционирана в Тихия океан. Следващото изстрелване на СпейсЕкс също ще е по програмата “Старлинк” и то ще бъде осъществено най-рано на 2 февруари в 09:37 ч. българско време. Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2023/01/31/spacex-50-satellites/

Марсоходът Пърсъвиърънс завърши изграждането на първото депо от проби на Марс! Марсоходът “Пърсъвиърънс” засне това “селфи” на 20-ти януари посредством своята камера WATSON. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 31 януари 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 29-ти януари марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс” освободи успешно десетия и последен титаниев контейнер със събрани проби, с което изграждането на първото депо на Червената планета приключи успешно! Това постижение изискваше внимателно планиране и навигация, за да могат наземните екипи да се подсигурят, че контейнерите ще са в състояние да бъдат прибрани от бъдеща мисия на НАСА и Европейската космическа агенция. Депото всъщност представлява резервен вариант – “Пърсъвиърънс” е взел по две проби от всяка изучена от него скала, като основният вариант включва самият марсоход да извози пробите до борда на тази бъдеща мисия. В случай че нещо се обърка, оставените в депото проби ще могат да бъдат прихванати от хеликоптер. Макар че въпросът колко време пробите биха могли да стоят на Марс бе повдиган многократно от любители и космически ентусиасти, всъщност няма проблем да останат години – няма шанс те да бъдат затрупани от праховите бури. Въздухът на Марс е изключително разреден и е единствено възможно контейнерите да бъдат покрити с тънък слой прах. Силни бури на Червената планета, които издухват оставените от хората предмети, ги има само в Холивудските филми. Учените, работещи с “Пърсъвиърънс”, вярват, че събраните от марсохода магмени и седиментни скали са в състояние да разкрият историята на геологичните процеси, които са протичали в кратера Йезеро след неговото формиране преди 4 милиарда години. “Пърсъвиърънс” е взел и атмосферна проба, както и т.нар. “проба-свидетел”, чрез която изследователите ще могат да разберат дали скалните проби са замърсени от материал, пренесен случайно от Земята по времето на пътешествието на марсохода. Сега, след като депото е изградено, “Пърсъвиърънс” ще започне следващата част от научната си програма в делтата на пресъхналото езеро. Марсоходът ще изкачи насипа над делтата, където ще се натъкне на по-зърнести скали – те вероятно произхождат от различно място, но са ерозирали и са довлачени в кратера от някогашната река. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/01/31/perseverance-finishes-depot/

Две десетилетия след катастрофата на совалката Колумбия, обликът на космонавтиката е изцяло обновен Известната снимка на разпадащата се совалка “Колумбия”. Credit : NASA 29 януари 2023 г. 20:30 ч. Светослав Александров. На 1-ви февруари ще отбележим две десетилетия от трагичния край на мисията “STS-107” на совалката “Колумбия”, когато загинаха седем души: командир Рик Хъзбанд, пилот Уилям Маккуул, специалисти Дейвид Браун, Калпана Чаула, Майкъл Андерсън, Лоръл Кларк и Илан Рамон. Макар че това не бе първата катастрофална авария в историята на космонавтиката, за пръв път фатален инцидент доведе до цялостно преформулиране на цели, задачи и програми на пилотираната космическа програма. Съветските трагедии “Союз 1” и “Союз 11” не доведоха до преустановяването на плановете на СССР и до пенсионирането на корабите “Союз”. Макар че след наземния пожар на “Аполо 1” НАСА въведе много подобрения, човек успя да достигне до Луната със същия тип капсула. След повредата на “Аполо 13”, когато екипажът бе спасен на косъм, тогавашният администратор на НАСА Томас Пейн заяви, че “няма нужда от промяна”, при това още преди да започне разследването на инцидента. След експлозията на “Чалънджър” американският президент Роналд Рейгън, Конгресът и ръководството на НАСА решиха вкупом, че отсъства необходимост от преформулиране на пилотираната програма и единственото, което бе направено, беше построяването на нова совалка, която да замени “Чалънджър” – совалката “Индевър” (изт: Paul Torrance, The Space Review). Малко хора си спомнят, но преди съдбовния 1 февруари 2003 г. в НАСА нямаше сериозни разговори за връщане на Луната и полети до Марс. Фокусът в началото на 21-ви век бе върху Международната космическа станция, а след прекратяването на проекта на Локхийд Мартин за създаването на космоплана “X-33” през 2001 г. (който по-нататък трябваше да доведе до създаването на кораб, който да замени совалката), НАСА не предприе нов подобен проект. Вместо това агенцията реши да удължи експлоатацията на совалките до 2020 година, с надеждите, че “Индевър” (най-новата совалка) може да лети и до 2025 година. Можете ли да си представите една алтернативна 2023 година, в която нямаше да има полети на “Крю Драгън” до МКС или обиколки около Луната с “Орион”, а вместо това совалките още щяха да кръжат около Земята? Но катастрофата на “Колумбия” промени всичко. Веднага след трагедията администраторът на НАСА Шон О’Кийф свикна панел, който да разследва инцидента и да начертае планове за бъдещето. През 2005 г. наследникът на О’Кийф, Майк Грифин, съобщи, че “космическата совалка е грешка”. До голяма степен такива са настроенията и днес – че програмата “Космическа совалка” никога не трябваше да бъде инициирана. Годините след “Колумбия” бяха трънливи – както отбелязва Дуейн Дей за The Space Review, датата за пенсионирането на совалките (2010 г.) бе съобразена със завършването на строежа на Международната космическа станция, за изпълнението на който совалките все още бяха необходими. Впоследствие датата бе изместена за 2011 г. поради забавянията в строежа. Но поради факта, че НАСА прекрати проекта “Съзвездие” за създаването на ракетите “Арес 1” и “Арес 5” и същевременно не започна своевременно паралелна програма за проектирането на частни космически кораби, това в крайна сметка принуди американците да разчитат на превозите на руските кораби “Союз” до МКС чак до 2020 година. Все пак, две десетилетия по-късно, може да кажем, че независимо че следсовалковият преход не премина гладко, времената днес са много по-добри. НАСА разполага с два космически кораба за транспорт на астронавти до орбита – “Крю Драгън” (на СпейсЕкс) и “Старлайнър” (на Боинг). Корабът “Орион”, разработката на който започна в рамките на “Съзвездие”, успя да получи нова ракета след криволичещ политически процес – ракетата “Спейс Лонч Систъм”, а миналата година той обиколи за пръв път Луната в безпилотен режим. Но най-важното: совалките трябваше да си отидат, за да може НАСА най-после да излезе от миналото, да стъпи в бъдещето и да започне да стимулира развитието на т.нар. “нюспейс сектор”, съставен от млади космически компании, които създават нови технологии. Прав ли бе Грифин да определи космическите совалки за грешка? Ако трябва да напомня думите на Торънс, редно е да правим разлика между намерението и технологичното изпълнение. Намерението бе ясно – совалките трябваше да осигурят бърз, чест, евтин и безопасен достъп до космическото пространство. Това бе добро намерение. Проблемът бе в технологичното изпълнение – комбинирането на ракетоплан от типа “X-15” с наземна система за изстрелване на ракети. Това бе радикално нова, неизпробвана концепция и историята показа, че бе грешка. Но сега, когато ракетите на СпейсЕкс “Фалкън 9” летят веднъж на всеки 5-6 дни, завръщат се на Земята и се рециклират за следващ полет, може да заключим следното: те изпълниха първоначално заявеното от совалките намерение. Технологично решение имаше – просто се оказа по-различно. И за да се стигне до него, совалките трябваше да изчезнат… https://cosmos.1.bg/space/2023/01/29/two-decades-columbia-disaster/

Първата ракета Вулкан пристигна на Кейп Канаверал за дебютния си полет през тази година! На снимката: първата ракета “Вулкан” бива подготвена за първия си полет. Photo credit : United Launch Alliance 28 януари 2023 г. 13:00 ч. Светослав Александров. Първата космическа ракета “Вулкан” на компанията Юнайтед Лонч Алайънс (ЮЛА) пристигна на космодрума Кейп Канаверал във Флорида! Тук тя ще бъде подложена на последните изпитания, преди по-късно през тази година да бъде изстреляна и да изпрати към Луната частния спускаем апарат “Перегрин” на фирмата Астроботик. Така през 2023 г. се заформя своеобразно състезание между частни компании, които се съревновават коя първа ще постигне меко кацане на лунната повърхност. Напомням на читателите, че през декември посредством ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” бе изстреляна комерсиалната лунна мисия “Хакуто-Р”, която понастоящем пътува към Луната и ще кацне в района на кратера Атлас в края на април. Друга ракета “Фалкън 9” ще прати към естествения ни спътник спускаем апарат на фирмата Интуитив машинс. Но ракетата “Вулкан” има и важно геополитическо значение, тъй като тя е оборудвана с американски двигатели “BE-4”, които през миналата 2022 г. бяха успешно построени и тествани от фирмата Блу Ориджин. По този начин ще бъдат заменени старите ракети “Атлас 5”, използващи двигатели “РД-180”, построени в Русия. В рамките на дебютния полет, освен частния лунен апарат “Перегрин”, ракетата “Вулкан” ще позиционира в космоса два демонстрационни спътника на проекта на Джеф Безос “Кайпер” (който конкурира този на Илон Мъск “Старлинк”), както и апарат на фирмата Целестис, организираща космически погребения. Докато се стигне обаче до това изстрелване “Вулкан” първо трябва да бъде подложена на поредица от изпитания, в това число и на т.нар. “мокро изпитание”, по време на което тя ще бъде заредена с гориво и ще се направи симулация на обратно броене. Интеграцията на “Перегрин” и останалите космически апарати с ракетата ще бъде осъществена след приключването на тези тестове. https://cosmos.1.bg/space/2023/01/28/first-vulcan-cape-canaveral/