SAlexandrov

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в космоса 22 спътника Старлинк v2-мини На кадъра: първата степен на ракетата-носител след днешното ѝ кацане. Photo credit : SpaceX 19 май 2023 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Ракета “Фалкън 9” на СпейсЕкс излетя успешно тази сутрин в 09:19 ч. от космическия център Кейп Канаверал в САЩ, а на борда ѝ имаше 22 спътника от серията “Старлинк v2-мини”. Това бе 33-тото изстрелване за фирмата на Илон Мъск през 2023 година. Първата степен на “Фалкън 9” се завърна на Земята около 8.5 минути след старта, кацайки на плаващата платформа “Недоимък на достойнство”. Това бе петият полет за тази конкретна степен. Изстреляните днес спътници бяха от по-новото поколение “Старлинк v2-Мини”. Те са по-големи и по-тежки в сравнение с по-старите “Старлинк v1.5”, имат по-голяма ФАР (фазирана антенна решетка), също така са оборудвани с по-мощни двигатели от типа Hall-effect thrusters (HET) – вид йонни двигатели, при които горивото (аргон, а не ксенон и криптон, както бе преди) бива ускорявано от електрическо поле. “Мини” обозначава, че това са спътници, които са миниатюризирани с цел да се вмъкват във възможностите на ракетите – носител “Фалкън 9”. Стандартните спътници “Старлинк V2” ще са оптимизирани специално за “Старшип”. Равносметката е следната: днешният полет бе общо 33-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 30 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/19/falcon-9-starlink-v2mini/

Лунната мисия на НАСА Кепстоун фотографира за пръв път Луната! Фотография на Луната, заснета от “Кепстоун”. Photo credit : NASA 19 май 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Микроспътниковата космическа мисия на НАСА “Кепстоун”, която пристигна успешно в орбита около Луната в края на миналата година, засне своята първа снимка на естествения ни спътник този месец! “Кепстоун” представлява CubeSat, построен от 12 стандартизирани единици. Очевидно микроспътникът, който тежи само 25 килограма, притежава и миниатюрна камера. Фотографията е била заснета по време на сближение с Луната на 3-ти май. Основната задача на “Кепстоун” бе да тества работоспособността на космически апарат в т.нар. почти-праволинейна ореолна окололунна орбита в рамките на шест месеца – именно там НАСА иска да построи новата си космическа станция “Гейтуей”. Този месец мисията отпразнува отминаването на шестмесечния период, с което може да кажем, че тя постига цялостен успех. Все пак “Кепстоун” продължава да е в добро състояние и ще продължи да обикаля около Луната вероятно още половин година. Микроспътниците са нов, иновативен начин за проучване на естествения ни спътник и планетите, но същевременно и рисков. Множество такива бяха изстреляни към Луната през ноември заедно с мисията “Артемис 1”, а един – и с японската мисия “Хакуто-Р”, това бе “Лунар Флашлайт”. Само около половината от тези микроспътници успяха, другите се провалиха (вкл. “Лунар Флашлайт”). Това е нормален процент успеваемост – близо 30-40% от околоземните CubeSat-и също се провалят. Но “Кепстоун” бе изключително успешно начинание и при тази мисия имахме пълен успех. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/05/19/capstone-first-moon-photo/

УСПЕХ: Мисията на НАСА Джуно посети юпитерианската луна Йо! Най-добрата снимка на Юпитер, получена от мисия “Джуно” досега. Фотографията бе заснета на 16 май от разстояние 35 623 километра. Photo credit : NASA / SwRI / MSSS / Jason Perry © CC BY 18 май 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. На 16-ти май американската космическа мисия “Джуно” посети успешно юпитерианската луна Йо! “Джуно” сполучи да заснеме най-добрите фотографии на луната след двудосетилетно прекъсване – за последно Йо бе изучавана с такива подробности в началото на века от по-предишната американска мисия “Галилео”. Йо и Юпитер – портрет. Credits : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Kevin M. Gill Компилация от три снимки на Йо, заснети от “Джуно” на 16-ти май. Photo credit : NASA / SwRI / MSSS / Jason Perry © CC BY “Йо е най-активното вулканично небесно тяло в нашата Слънчева система, за което знаем”, съобщи преди облитането, което “Джуно” направи от разстояние 35 500 километра, ръководителят на мисията Скот Болтън. Учените смятат, че гравитационното придърпване както от Юпитер, така и от останалите Галилееви луни, е причина за деформирането на Йо и образуването на лава. Счита се, че на луната има над 400 активни вулкани. Напомням на читателите, че нови посещения на Йо ще има през юли и през октомври, но кулминацията ще е през декември и февруари, когато “Джуно” на два пъти ще премине едва над 1 500 километра над повърхността на Йо. Тогава фотографиите ще са зашеметяващи! А вие можете да изтеглите останалите снимки от облитането на 16-ти май (сурови или след обработка) на този уеб адрес: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam https://cosmos.1.bg/space/2023/05/18/nasa-juno-flies-by-io/

Китайската фирма Галактик Енерджи показа ракетата Палада, която ще лети през 2024 г. Ракетата “Палада-2” в тежкотоварен вариант, способна да доставя 14 тона товари в ниска околоземна орбита. Photo credit : Galactic Energy 18 май 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Специалистите на китайската компания Галактик Енерджи проведоха ритуално “рязане на лентите” на първата ракета “Палада-1”, сега насрочена за дебют през 2024 година. “Галактик Енерджи” е една от сериозните фирми в Китай – тя разполага с лекотоварна ракета “Церера”, която има пет успешни полета и може да доставя 400 килограма товари в ниска околоземна орбита. Бъдещите ракети “Палада-1” и “Палада-2” са по-сериозни. “Палада-1” ще може да доставя 5 тона товари в околоземна орбита, а “Палада-2” е тежкотоварният вариант и се състои от три стиковани ускорителя. Тя ще може да доставя 14 тона товари в ниска околоземна орбита. Разбира се, гледайки тези ракети … нищо не си мислим https://cosmos.1.bg/space/2023/05/18/galactic-energy/

Отбелязваме половин век от изстрелването на космическата станция Скайлаб Космическа станция “Скайлаб”. Photo credit : NASA 17 май 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 14-ти май 1973 г. НАСА изстрелва последната ракета “Сатурн 5” и това е и последният полет на свръхтежка ракета в САЩ до появата на “Фалкън Хеви” през 2018 година. На борда на тази “Сатурн 5” се намира космическата станция “Скайлаб”. “Скайлаб” е единственият оцелял елемент от т.нар. Приложна програма за “Аполо”, която е създадена още през 1966 г. с цел да се организират разнообразни научно-изследователски мисии посредством хардуер, първоначално конструиран за пилотираните експедиции до Луната. Приложната програма предвижда изстрелването на орбитална станция около Земята, строеж на обитаема база на Луната, амбициозна роботизирана мисия до Марс “Вояджър” и т.нар. Грандиозна обиколка на Външната слънчева система. Тъй като бюджетът на НАСА бива орязан драстично от администрацията на президента Ричард Никсън, ограничените средства стигат единствено за изпълнението на първата задача – изстрелването на околоземната орбитална станция. “Скайлаб” всъщност представлява модифицирана трета степен на ракета “Сатурн 5”, преобразувана за живеене, и оборудвана с телескоп за наблюдения на Слънцето, адаптер за скачване, шлюзов модул и слънчеви панели. Не всичко протича гладко – сътресенията при изстрелването водят до откъсването на щита срещу микрометеорити, на слънчевия сенник, както и на един от двата слънчеви панела. Другият слънчев панел не се разтваря напълно. Впоследствие астронавтите успяват да монтират резервни слънчеви сенници, както и да разгърнат заклещения слънчевия панел, така че станция “Скайлаб” е спасена. Общо три космически експедиции посещават станцията посредством космически кораби “Аполо”, изстреляни с ракети “Сатурн 1Б”. Експедициите са обозначени като “Скайлаб 2”, “Скайлаб 3” и “Скайлаб 4” (“Скайлаб 1” представлява изстрелването на самата станция). “Скайлаб 2”, изстреляна на 25 май 1973 г., е тази експедиция, която е отговорна за гореспоменатите ремонти на станцията и се състои от астронавтите Чарлз Конрад, Пол Уайтц и Джоузеф Къруин. Тричленният екипаж престоява в орбита 28 дни. “Скайлаб 3” се състои от астронавтите Алън Бийн, Джек Лузма и Оуен Гериът, като мисията е изстреляна на 28 юли 1973 година и трае 59 дни. “Скайлаб 4” се състои от Джералд Кар, Уилям Поуг и Едуард Гибсън, като експедицията е изстреляна на 16 ноември 1973 година и трае 84 дни. Целият този опит, натрупан на станция “Скайлаб”, е безценен за НАСА и агенцията успява временно да изпревари СССР в строежа на орбиталните станции, като до този момент съветската програма има една изстреляна станция “Салют 1”, на която екипажът загива, и няколко последователни провалени изстрелвания на други станции. След завръщането на експедицията “Скайлаб 4” на 8 февруари 1974 г. станцията е зарязана, но чак до средата на 1978 г. НАСА поддържа становището, че тя е в работоспособно състояние и все още може да посреща екипажи при нужда. Макар че програмата “Аполо” е пенсионирана, ръководството на агенцията вярва, че космическите совалки ще са готови през 1979 година и “Скайлаб” може да бъде обслужена, презаредена с гориво, преместена в по-висока орбита и подготвена за допълнителни дейности. За съжаление до края на 78-ма става ясно, че разработката на совалките се бави. Първата совалка “Колумбия” ще излети чак през април 1981 година, а “Скайлаб” излиза от орбита неконтролирано през 1979 година. Част от отломките падат на територията на Австралия. След края на “Скайлаб” и началото на експлоатацията на космическите совалки, Европейската космическа агенция (ЕКА) създава научен модул на име “Спейслаб”. “Спейслаб” лети на различни совалкови мисии в периода между 1983 и 1998 г., като това дава възможност на американски и европейски екипажи да провеждат различни опити в условия на микрогравитация и така западният свят разполага с алтернатива, докато съветските специалисти експлоатират “Салют 7” и “Мир”. Междувременно НАСА работи по създаването на станция “Фрийдъм”. След разпадането на СССР през 1991 г., САЩ, опасявайки се, че старите съветски технологи ще попаднат в Иран и Северна Корея, кани Русия в проекта и “Фрийдъм” бива преименувана на Международната космическа станция. Докато започне извеждането на модулите на МКС Щатите също така помагат на руснаците да достроят недовършената станция “Мир”, финансирайки изстрелването на модулите “Спектр”, “Природа” и модула за скачване със совалките в рамките на програмата “Шатл-Мир”. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/17/50-years-skylab-space-station/

СпейсЕкс назначи бившата ръководителка на НАСА Кати Лийдърс! Кати Лийдърс след скачването на първия пилотиран кораб “Крю Драгън” към МКС. Photo Credit: (NASA/Joel Kowsky) 16 май 2023 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Гореща кадрова новина разтърси космическия свят – Кати Лийдърс, бившата ръководителка на комерсиалната пилотирана програма на НАСА, бе назначена във фирмата на Илон Мъск СпейсЕкс! Лийдърс ще е главен мениджър на базата Старбейз в Тексас, където тече разработката на “Старшип”. Това назначение вдъхва увереност сред инвеститорите и клиентите, че “Старшип” ще успее. Новината бе съобщена от CNBC. Кати Лийдърс бе един от най-значимите ръководители на НАСА през последните десетилетия. Тя оглави Комерсиалната пилотирана програма на агенцията през 2014 г. в тежък момент – програмата трябваше да гарантира, че след пенсионирането на совалките ще има нови американски кораби, способни да превозват астронавти до МКС, но тези кораби са частна собственост. Дотогава НАСА беше свикнала, че основните разработки на пилотираните ракети и кораби са нейни, а частните фирми – просто подизпълнители. Това бе твърде радикална промяна, предприета по времето на тогавашния американски президент Барак Обама и не е изненадващо, че имаше сериозна опозиция. В центъра на опозицията бе не друг, а сенатор Бил Нелсън, тогава в комисията, разпределяща бюджета на НАСА, а днес по ирония администратор на агенцията и поддръжник на комерсиалната програма. Но Нелсън е просто политик, който се нагажда според тенденциите. Кати Лийдърс бе тази, която се конфронтираше и с действията си гарантираше, че държавата няма да пуска пипалата си в комерсиалната пилотирана програма. Под ръководството на Лийдърс НАСА за пръв път изпрати човек в орбита на борда на американски частен кораб “Крю Драгън” през 2020 година. Веднага щом това се случи, тогавашният администратор на агенцията назначи Лийдърс като заместник-администратор на директората за Пилотирани изследвания и операции. Така тя придоби ръководна роля върху всички пилотирани космически дейности на НАСА – не само комерсиалната програма, но и Международната космическа станциия и програмата “Артемис” за завръщане на Луната. Това отново бе тежък момент за агенцията, макар и да беше във възход. Предшественикът на Лийдърс – Дъг Ловеро бе подложен на разследване по подозрения, че тайно е подпомагал Боинг срещу конкурентите си в конкурс за пилотиран лунен модул за програмата “Артемис”. Лийдърс спомогна за това да се гарантира, че консурсът ще се проведе честно. В крайна сметка фирмата, която го спечели, бе СпейсЕкс и тя ще създаде модула на базата на “Старшип”. Нямаше как да е иначе – единствено СпейсЕкс строяха летящи прототипи, а останали – макети. Но Блу Ориджин, недоволни, че тяхното предложение е отхвърлено, започнаха да съдят НАСА. И в крайна сметка Кати Лийдърс бе понижена в длъжност по подъл начин – директоратът за Пилотирани изследвания и операции бе разделен на две – операциите (комерсиални кораби и МКС) останаха под ръководството на Лийдърс, а изследванията (лунни полети и програмата “Артемис”) бяха връчени на друг човек. На 1-ви май Лийдърс се пенсионира официално от НАСА. Сега тя се присъединява да ръководи не кое да е, а “Старшип” – междупланетната транспортна система на СпейсЕкс, благодарение на която човечеството ще колонизира Луната и Марс. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/16/spacex-kathy-lueders/

Юпитерианската мисия на НАСА Джуно посещава днес вулканичната луна Йо Снимка на Йо, заснета от “Джуно” на 1 март тази година от разстояние 51 500 километра. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS. Image processing: Kevin M. Gill (CC BY) 16 май 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес, на 16-ти май, космическата мисия на НАСА “Джуно” ще прелети край юпитерианската вулканична луна Йо, минавайки на 35 500 километра от нейната повърхност – най-голямото сближение на мисията с луната досега. “Йо е най-активното вулканично небесно тяло в нашата Слънчева система, за което знаем”, съобщава Скот Болтън, ръководителят на мисията. Учените смятат, че гравитационното придърпване както от Юпитер, така и от останалите Галилееви луни, е причина за деформирането на Йо и образуването на лава. Счита се, че на луната има над 400 активни вулкани. Болтън съобщава, че днес се очаква да бъдат получени красиви снимки, както и да бъдат извлечени ценни научни данни, но това бледнее пред облитанията през идните месеци. Ще има още две по-далечни посещения през юли и през октомври, но кулминацията ще е през декември и февруари, когато “Джуно” ще преминава едва над 1 500 километра над повърхността на Йо. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/05/16/nasa-juno-to-visit-io/

УСПЕХ: СпейсЕкс изведе 56 спътника Старлинк по време на 32-рия полет за 2023 г. Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 14 май 2023 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Ракета “Фалкън 9” на СпейсЕкс излетя успешно тази сутрин в 08:03 ч. от космическия център Кейп Канаверал в САЩ, а на борда ѝ имаше 56 спътника “Старлинк”. Това бе 32-рото изстрелване за фирмата на Илон Мъск през 2023 година. “Фалкън 9” бе оборудвана с рециклирана първа степен под сериен номер “B1067”, като това беше единадесетото изстрелване за нея. Преди степента е служила за изпращането в космоса на два товарни кораба “Карго Драгън”, два пилотирани кораба “Крю Драгън”, спътник “Тюрксат-5Б”, спътник “Хотбърд”, мисия “O3b mPOWER 1&2” и три партиди “Старлинк”. Днес отново нямаше никакви проблеми по време на полета и на осмата минута след старта “B1067” извърши меко кацане върху плаващата платформа “Просто прочети инструкциите”. Изстреляните днес спътници бяха от по-старото поколение – “Старлинк v1.5”. През тази година имахме две изстрелвания и на по-новите спътници “Старлинк V2-Мини”. Те са по-големи и по-тежки, имат по-голяма ФАР (фазирана антенна решетка), също така са оборудвани с по-мощни двигатели от типа Hall-effect thrusters (HET) – вид йонни двигатели, при които горивото (аргон, а не ксенон и криптон, както бе преди) бива ускорявано от електрическо поле. “Мини” обозначава, че това са спътници, които са миниатюризирани с цел да се вмъкват във възможностите на ракетите – носител “Фалкън 9”. Стандартните спътници “Старлинк V2” ще са оптимизирани специално за “Старшип”. Равносметката е следната: днешният полет бе общо 32-ри за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 29 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/14/spacex-starlink/

Европейската мисия на ЕКА до Юпитер успешно разгърна радарната си антена! На илюстрацията: Джус” доближава Ганимед. Image credit : ESA 12 май 2023 г. 23:00 ч. Светослав Александров. Голям триумф за Европейската космическа агенция и юпитерианската мисия “Джус”! Инженерите успешно преодоляха проблема със заклещената антена на радарния прибор RIME и днес, на 12-ти май, я разгърнаха напълно! Така те спасиха новоизстреляната роботизирана експедиция от кошмара, преживян от НАСА с мисия “Галилео”. Историята все още се помни от планетолозите – ето защо щом “Джус” не успя първоначално да разгърне антената, те веднага изтръпнаха и си спомниха какво се случи след изстрелването на “Галилео” към Юпитер през октомври 1989 година. По-голямата част от работниците, свързани с проекта “Галилео”, настояваха мисията да бъде изстреляна с надеждната ракета “Титан”. Но НАСА беше създала космическите совалки и трябваше да намери оправдание за милиардите долари, вложени в тяхното съществуване. Като резултат от отлаганията на совалките полетът на “Галилео” бе изместен от 1982 за 1984 г., а после и за 1986 година. Тогава пък “Чалънджър” експлодира и се наложи екипът да чака чак до 1989 година. Заради дългото чакане лубрикантът, използван за смазване на подвижните компоненти на “Галилео”, изсъхна. На 11-ти април 1991 г., след облитане на Венера и после на Земята, ръководството на Галилео подаде команда за разгръщане на антената (идеята бе тя да остане в сгънато положение поне до венерианското облитане, за да не прегрее). Разгъването на антената следваше да се осъществи посредством електродвигател, който трябваше да разпъне 18-те сегмента. Поради пресъхналия лубрикант обаче двигателят не се задвижи. Наземното ръководство опита какво ли не – и нищо не сработи. Основната антена на “Галилео” никога не се разгъна и мисията пристигна в орбита около Юпитер през декември 1995 г. без тя да е във функционално състояние. Накрая ръководството пак успя да спаси мисията и “Галилео” се превърна в един от най-успешните междупланетни проекти. Но научните данни се предаваха през вторичната антена с мощност от 15 до 20 W, като специалистите на НАСА трябваше за тази цел да препрограмират компютрите, да измислят способи за компресия на данните и да увеличат способностите на наземните станции. Мисията в крайна сметка не бе провалена, макар и на Земята бяха получени само 14 000 снимки на Юпитер и неговите луни, вместо планираните 60 000. Що се касае до европейската мисия “Джус”, заклещената антена касаеше радарния прибор “RIME”. Това е един от важните прибори, които ще се използват, за да може ЕКА да сондира под повърхността на луните Европа и Ганимед и да изучава океаните им. Ако този прибор не сработеше загубата щеше да е огромна, макар че вероятно мисията пак нямаше да завърши с цялостен провал – “Джус” разполага и с други инструменти. Инженерите на ЕКА изпробваха какви ли не стратегии – тласък с двигателите, нагряване посредством слънчевите лъчи … но в началото нищо не сработи. Едва днес бе взето решение да се използва едно механично устройство, наречено “неексплозивен актуатор”. Именно това успя да разхлаби заклещената скоба и антената се разгърна. Всичко това доказва колко много недостатъци притежават космическите кораби тип “оригами” и защо е нужно “Старшип” да успее. Ако проектът на Илон Мъск изпълни потенциала си, вече ще стане възможно космическите апарати да се изстрелват цели, а не в сгънат вид, или под формата на евтини модулни конструкции, които се сглабят. Учените прекалено дълго трепереха не само покрай “Джус”, но и покрай “Джеймс Уеб”, докато се стигне до успешно разгръщане на всички прибори. Корабите “оригами” трябва да останат в историята завинаги. За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2023/05/12/juice-deploys-rime-antenna/

Руски космонавти излязоха в открития космос, за да монтират радиатор на модула Наука На кадъра: руските космонавти Сергей Прокопиев и Дмитрий Петелин работят от външната страна на МКС. Photo credit : NASA/Sultan Al Neyadi 12 май 2023 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Днес в 18:47 ч. руските космонавти Сергей Прокопиев и Дмитрий Петелин излязоха в открития космос, за да монтират радиатор на новия руски модул “Наука” към МКС. Прокопиев носи скафандър “Орлан” с червени ленти, а Петелин – със сини ленти. Това е шестата “космическа разходка” за кариерата на Прокопиев, и четвъртата за Петелин. Очаква се тя да продължи около шест часа и половина. Наблюдавайте извънбордовата дейност на живо на този линк: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/12/russian-spacewalk-2/

Марсоходът Пърсъвиърънс откри следи от древна бързотечаща река на Червената планета Марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс” засне тази фотография на хълма, кръстен с името Пайнстенд. Учените смятат, че високите седиментни слоеве в този регион са се формирали под влиянието на дълбока, бързотечаща река. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU/MSSS 12 май 2023 г. 18:40 ч. Светослав Александров. Извън всякакво съмнение е, че в далечното си минало Марс е бил топла планета с водни басейни. Затова марсоходът “Пърсъвиърънс” на НАСА бе пратен на дъното на кратера Йезеро, който представлява отдавна пресъхнало езеро, а в него се е вливала река, като останките на делтата ѝ биват изучавани понастоящем. Но каква е била тази река? Дълбока или плитка? Бавно или бързотечаща? По-старият марсоход “Кюриосити”, който работи в близост до планината Шарп, се е натъквал на останки от плитки потоци. Но новият “Пърсъвиърънс” откри нещо съвсем различно – реката, вливала се в Йезеро, е била дълбока, с мощни и бързи течения. “Пърсъвиърънс” сега изследва върха на ветрилообразни седиментни наноси, високи 250 метра. На снимките от марсохода се вижда, че сред тези наноси има груби зърна и обли камъни. “Тези характеристики са показател за високоенергийна река, която завлича и пренася множество отломки”, смята Ливи Айвс от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. “Колкото по-мощен е водният поток, толкова по-лесно се пренасят големи парчета материали”. Айвс е изучавала в детайли много реки на Земята. “Наслада е да наблюдавам скали на друга планета и да виждам процеси, които са ми тъй познати”. И все пак има някои различия. Седиментните наноси на една от областите с име Скринкъл Хейвън са рязко прерязани вследствие на влиянието на силните ветрове, които са играели ролята на скалпел. “Ние наблюдаваме подобни наноси и на Земята, но те не са така добре изложени както тук на Марс. Земята е покрита от растителност, която прикрива слоевете”, съобщава Майкъл Ламб от Калифорнийския технологичен институт (Калтек), също специалист по реки. Учените обръщат внимание и на изолиран хълм на име Пайнстенд, при който наносите са извити в посока към небето. “Този тип наноси са нетипични за реките на Земята”, смята Айвс. “Но в същото време най-лесният начин, по който са могли да бъдат оформени, е именно посредством река”. Изследователският екип разглежда някои алтернативни теории, които биха могли да обяснят какво се вижда в пресъхналата делта. Натрупаните данни ще помогнат да разберем по-добре онези времена, когато Марс е бил подходящ за развитието на живот. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/05/12/perseverance-fastmoving-river/

Научен пробив: Джеймс Уеб изучи за пръв път атмосферата на извънслънчева планета от типа мини-Нептун! Планетата GJ 1214b през погледа на художник. Image credit : NASA/JPL-Caltech/R. Hurt (IPAC) 11 май 2023 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” с пореден важен пробив за науката – той за пръв път успя да изучи и характеризира, макар и отчасти, атмосферата на извънслънчева планета от типа мини-Нептун. Това е най-често срещаният тип планета в нашата Вселена. Планетата е обозначена като GJ 1214b и се намира сравнително близо до нас – на разстояние 40 светлинни години. Една година на нея трае само 1.6 земни дни – за толкова време планетата прави пълна обиколка около звездата си. Температурите на GJ 1214b са прекалено високи, за да може да бъде обитаема, но въпреки това учените установяват, че химичният състав на планетата включва по-тежки съединения от водород и хелий, вероятно водни молекули. Защо научното постижение е важно? В нашата Слънчева система има два типа планети – скалисти от т.нар. земен тип (Меркурий, Венера, Земя, Марс) и гиганти (газови – Юпитер и Сатурн, и ледени – Уран и Нептун). Но когато наземните и космическите инструменти станаха достатъчно мощни, че да можем да изучаваме планетите около други звезди (т.нар. екзопланети или извънслънчеви планети), стана ясно, че най-често срещаните планети в Млечния път са с размер по-голям от най-голямата скалиста планета в Слънчевата система (т.е. Земята), но по-малки от най-малкия гигант (т.е. Нептун). Поради това тези екзопланети биват класифицирани в научната литература под названията “супер-Земи” или “мини-Нептуни”. И тъй като в нашата Слънчева система нямаме такъв тип планети, съвсем доскоро не знаехме нищичко за тях. Така бе до появата на космическия телескоп “Джеймс Уеб”, който е първият инструмент, способен да характеризира подробно атмосферите на извънслънчевите планети. Затова нека се върнем на планетата GJ 1214b и да видим какво учените успяха да научат за нея благодарение на “Джеймс Уеб”. Посредством прибора MIRI, наблюдаващ в средната инфрачервена област, изследователите изготвиха т.нар. топлинна карта на планетата, докато обикаля около звездата си. В рамките на една цялостна обиколка GJ 1214b показа както дневната, така и нощната (неосветена от слънцето си) страна. “Възможността да наблюдаваме една цялостна орбита беше критично важно, за да научим как температурата на планетата се преразпределя от дневната към нощната ѝ страна”, съобщава Елиза Кемптън, водещ автор на научната публикация, приета за печат на страниците на сп. Нейчър. “Има голям контраст между деня и нощта. Нощната страна на планетата е по-студена от дневната”. Измерените температури на GJ 1214b падат до 165oC през нощта и достигат до 279oC през деня. Такива сериозни амплитуди са възможни само ако атмосферата на планетата е съставена от по-тежки молекули – не от лекия водород, а вероятно от метан и вода (с инструмента MIRI спектрите на двете съединения изглеждат сходни и е трудно да се каже кое точно наблюдаваме). “Това не е първична атмосфера”, категорична е Кемптън. “Съставът не отразява този на звездата, около която се е формирала. Или планетата е загубила водорода си, ако изобщо е започнала своето съществуване като богат на водород свят, или се е формирала от по-тежки елементи, т.е. леден, богат на вода материал”. Макар че данните от “Джеймс Уеб” показват, че GJ 1214b съдържа вода, метан или смесица от двете вещества, за установяване на точния състав ще са нужни допълнителни наблюдения. Напълно е възможно планетата да е “воден свят” – т.е. водата да заема основната част от нейния състав. Изследователите също така направиха още едно неочаквано откритие за GJ 1214b – оказва се, че тя отразява голяма част от попадналата върху нея светлина, поради което планетата е малко по-хладна, отколкото се предполагаше. Сега учените ще трябва да потърсят дали в атмосферата ѝ има аерозоли, които образуват мъгла, и вероятно дори плътна облачна покривка. Тези открития може да не са много – но все пак са първите, касаещи никога досега неизучавания клас планети “мини-Нептуни”. Това е само началото – вече знаем мъничко нещо, а не съвсем нищо. Но това “нещо” повдига още въпроси, които тепърва чакат своя отговор. Източници: университет на Мичиган, НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/05/11/james-webb-minineptune/

УСПЕХ: Товарният кораб Тянжоу-6 се скачи с китайската космическа станция! На кадъра: сближаването на кораба “Тянжоу-6” със станция “Тянгон”. Photo credit : CCTV 11 май 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Около шест часа след изстрелването на товарния кораб на Китай “Тянжоу-6”, той извърши успешно скачване с основния модул “Тянхъ” на космическата станция “Тянгон”. Напомням на читателите, че “Тянжоу-6” извози провизии за астронавтите на станцията, като описание на характеристиките на кораба и доставения товар (съобразно публикуваната официална информация) има на страниците на КОСМОС БГ във вчерашната статия. Счита се, че провизиите ще могат да поддържат тричленен екипаж на борда на “Тянгон” в продължение на 280 дни. Видеозапис от скачването: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/11/tianzhou-6-docks-tiangong/

УСПЕХ: СпейсЕкс изведе 51 спътника Старлинк по време на 31-вия полет за 2023 година Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX 10 май 2023 г. 23:55 ч. Светослав Александров. Днес американската космическа компания СпейсЕкс проведе успешно 31-вия си полет за 2023 година. Ракета “Фалкън 9” излетя в 23:09 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния, а на борда ѝ имаше 51 спътника от интернет групировката “Старлинк”. Ракетата-носител бе оборудвана с рециклирана първа степен, известна под сериен номер “B1075”, като това е сред по-младите първи степени на СпейсЕкс. Преди днешното изстрелване “B1075” бе летяла само два предходни пъти, извеждайки партида “Старлинк” и мисията “Tranche 0 Flight 1”. Сега отново нямаше никакви проблеми и на осмата минута степента кацна благополучно върху плаващата платформа “Разбира се, че все още те обичам”. Равносметката е следната: днешният полет бе общо 31-ви за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 28 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Месец май се очертава да е особено натоварен, като предстои изстрелването на пилотиран кораб “Крю Драгън” на втората частна експедиция, организирана от фирмата Аксиом, на спътници “Арабсат 7Б” и “Иридиум-9”, на партида интернет спътници “УанУеб” и на още няколко партиди “Старлинк”. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/10/spacex-launch-success-2/

УСПЕХ: Китайският товарен кораб Тянжоу-6 пое към космическа станция Тянгон! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : CCTV 10 май 2023 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес в 16:22 ч. българско време от космодрума Уенчан в Китай бе проведено изстрелване на ракета “Лонг Марч 7” с шестия товарен кораб от серията “Тянжоу” към китайската космическа станция “Тянгон”. Полетът бе излъчван в реално време по китайските телевизионни канали. “Тянжоу-6” извозва провизии за следващите експедиции на “Тянгон”, които ще бъдат изстреляни с пилотираните космически кораби “Шенчжоу 16” и “Шенчжоу 17” съответно през юни и ноември тази година. Товарният кораб е по-усъвършенствана версия в сравнение с тези, които летяха допреди, като капацитетът му е увеличен с 500 килограма (старият “Тянжоу-1”, например, можеше да превозва общо 6 500 килограма товари). Това означава, че сега Китай може да изстрелва ориентировъчно само три товарни мисии за две години, вместо една на всеки шест месеца. Във връзка с увеличаването на капацитета на товарния кораб, китайските медии съобщиха, че на борда на “Тянжоу-6” пътуват 70 килограма свежи плодове – два пъти повече, отколкото бяха изпратени в космоса с “Тянжоу-5”. “Тянжоу-6” също така превозва гориво, дрехи и научни експерименти. До последно ние не знаехме почти нищо за последните, но днес стана ясно, че общият брой научни опити, които трябва да бъдат проведени, възлиза на 29. От тях се открояват два, които включват изследване на влиянието на космическите условия върху човешки стволови клетки. Останалите опити са от областите на биологията, механиката на флуидите, материалознанието, както и горенето в условия на безтегловност. На борда на станция “Тянгон” продължават да живеят астронавтите Фей Дзюнлун, Ден Цинмин и Чжан Лу. Те бяха изстреляни на 30 ноември 2022 година с кораба “Шенчжоу 15” и досега изпълниха редица задачи по поддръжката и ремонта на орбиталната станция. Фей, Ден и Чжан ще се върнат на Земята през юни, но само след като първо посрещнат астронавтите от експедиция “Шенчжоу 16”. Членовете на екипажа на “Шенчжоу 16” все още не са известни – китайците оповестяват имената на астронавтите си броени часове или дни преди изстрелването, за разлика от практиката на НАСА и Роскосмос, където екипажите са ясни месеци, даже години предварително. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/10/tianzhou-6-launches-tiangong/

Испански стартъп се готви за изстрелването на първата европейска възвръщаема ракета тази седмица Ракетата “Миура 1”. Photo credit : PLD Space 10 май 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Съвсем скоро в Европа може да се появи първата възвръщаема космическа ракета, макар и съвсем скромна – суборбитална, с възможност да извежда до 200 килограма товари на 100-километрова височина. Съгласно NOTAM съобщенията ракетата “Миура 1” на PLD Space може да бъде изстреляна още на 12-ти и 13-ти май. PLD Space води началото си от 2011 година, когато двамата инженери Раул Торес и Раул Верду решават да преследват космическите си мечти. Тогава те са само на 22 и 23 години, с 3 000 евро в джобовете си, дадени от родителите им. Днес във фирмата работят 120 служители на средна възраст 35 години. Ако дебютното изстрелване на “Миура 1” е успешно, това ще е светъл лъч за космическото предприемачество в Европа. Уви, както писах преди няколко дни, възвръщаеми космически ракети в среден и тежък клас (т.е. от класа на ракетите на СпейсЕкс “Фалкън 9” и “Фалкън Хеви”) не се очаква да се появят още близо десетилетие, като фокусът на старото предприятие Арианаспейс е върху завършването на невъзвръщаемата “Ариана 6”. Тя ще бъде експлоатирана поне 10 години, преди да бъде заменена от среднотоварна/тежкотоварна възвръщаема ракета. Но “Миура 1”, макар и суборбитална, макар и лекотоварна, все пак ще е възвръщаема и по-добре да има нещо вместо нищо. По-нататък PLD Space ще разработи и орбиталната ракета “Миура 5”, която пак ще е лекотоварна, със способност да извежда 900 килограма товари в ниска околоземна орбита, но първата ѝ степен ще се рециклира след кацане посредством система от парашути и ракетни двигатели. Очаква се една ракета “Миура 5” да може да лети до три пъти. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/10/pld-space-this-week/

Космическият телескоп Джеймс Уеб направи изненадващо откритие за астероидния пояс около звездата Фомалхаут Снимка на астероидния пояс около звездата Фомалхаут, заснета от телескопа “Джеймс Уеб”. За пръв път учените откриват, че поясът има два вътрешни слоя. Image credit: NASA, ESA, CSA, A. Pagan (STScI), A. Gáspár (University of Arizona) 9 май 2023 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” продължава да изненадва учените с вълнуващите си открития! Когато телескопът бе насочен към звездата Фомалхаут, за да изучи първия известен на човечеството астероиден пояс отвъд нашата Слънчева система, снимките показаха, че този пояс има по-сложна структура от това, което бе очаквано. Фомалхаут е най-ярката звезда в съзвездието Южна риба. Звездата е млада, само на около 100-400 милиона години (за сравнение нашето Слънце е на 4.5 милиарда години). Астрономите още през 1983 г. успяха да открият, че около Фомалхаут има прахова формация. Но макар че тя бе наблюдавана и заснемана посредством множество наземни и космически телескопи, едва благодарение на “Джеймс Уеб” стана ясно, че този своеобразен астероиден пояс има два вътрешни слоя, които до този момент оставаха неоткрити. Праховите слоеве около младата звезда вероятно представляват отломки от сблъсъците между тела като астероиди и комети. Тези т.нар. “дискове от отломки” са различни от протопланетарните дискове, от които се раждат планетите. Напротив, това са вторични дискове, които се образуват след като вече в звездната система има планети. Структура на праховите дискове около Фомалхаут Слоевете на Фомалхаутовия астероиден пояс може би са скулптурирани от планети, които до този момент все още остават неоткрити. Така по подобен начин в нашата Слънчева система т.нар. пояс на Кайпер е изваян от Нептун, а главният астероиден пояс – от Юпитер. “Определено не очаквахме да забележим по-комплексна структура в рамките на втория междинен пояс и след това в широкия пояс”, съобщава Шойлер Волф от екипа на “Джеймс Уеб”. “Тази структура е особено вълнуваща, защото всеки път, когато астроном види подобни празнини и пръстени, си казва – вероятно там има вградена планета, която оформя пръстените!” Учените се надяват да изучат повече астероидни пояси от типа на Фомалхаутовия. Наблюденията на праховите дискове могат да ни помогнат да разберем какви са структурите на планетарните системи, различни от нашата Слънчева система. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/05/09/james-webb-fomalhaut/

За пръв пръв в историята Русия провежда по-малко от 10% от световните космически полети 8 май 2023 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Никога не се е случвало досега – но вече Русия толкова рядко провежда космически полети, че нейният дял в световен мащаб пада под 10%. Новината бе съобщена от Иля Харламов, руски космически блогър и автор на телеграм канала “Юра, прости”. “Русия изостава от Китай три пъти, а от САЩ – шест пъти”, категоричен е Харламов. В своя публикация в Туитър експертът също така пояснява, че от началото на войната в Украйна комерсиалните полети са общо нула. Харламов е публикувал подробни графики (вж. горе), на която се вижда разбивка на световните космически полети според държавата и ракетите. През 2023 г. САЩ са на първо място с 33 космически полета, на второ място са Китай със 17. Русаците са на трето място с шест изстрелвания. След Русия са Нова Зеландия с 3 полета, Индия с 3 полета, Европа с 1 полет и Израел с 1. Важно уточнение също така е, че новозеландските полети реално са американски – от новозеландския космодрум биват изстреляни носителите на калифорнийската фирма Рокет Лаб. Най-често летящата ракета в световен мащаб е ракетата на СпейсЕкс “Фалкън 9” с 29 мисии, на второ място е китайската ракета “Лонг Марч” с 11 мисии, на трето – руската “Союз” с 7 мисии, на четвърто – американската (новозеландската) “Електрон” с 3 мисии и на пето – руската “Протон” с 2 мисии. Всички останали космически ракети, летяли тази година – вкл. “Старшип”, имат по един полет. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/08/roscosmos-10-percent/

УСПЕХ: Американска ракета Електрон изпрати в космоса мисия на НАСА за изучаване на тропическите бури! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab 8 май 2023 г. 10:30 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 04:00 ч. българско време от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия бе проведено изстрелване на частната американска ракета “Електрон”, произведена от фирмата Рокет Лаб. В космоса бяха позиционирани два спътника за изучаване на тропическите бури. Успехът е добре дошъл, след като миналата година първите два спътника от групировката на име TROPICS (съкр. от Time-Resolved Observations of Precipitation structure and storm Intensity with a Constellation of Smallsats) бяха загубени заради авария на ракета на фирмата Астра “Рокет 3.3”. След неуспеха НАСА премести останалите спътници на друга ракета, в случая “Електрон” на Рокет Лаб. Спътниците са построени по стандарта 3D CubeSat, т.е. всеки един от тях е съставен от три стандартизирани кубични единици. След около две седмици друга ракета “Електрон” ще позиционира в орбита още два спътника. Системата от общо четири спътника ще изучава механизмите за образуване на тропическите бури посредством микровълнов радиометър. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/08/rocket-lab-electron-tropics/

Днес отбелязваме две години от първото успешно кацане на Старшип! На снимката: прототипът “Старшип SN15”, който преди две години на днешния ден извърши първото успешно кацане. Photo credit : SpaceX 6 май 2023 г. 11:00 ч. Светослав Александров. На днешния ден преди две години прототипът “Старшип SN15” бе изстрелян и след петминутен полет извърши успешно кацане. Това бе първото завръщане на “Старшип” след четири предходни експлозии и така бе доказана смислеността на итеративния метод на разработка – с всяка поредна мисия, дори и да не е (изцяло) успешна, се въвеждат подобрения, които накрая водят до пълен успех. Повечето хора, като чуят за дебютния полет на “Старшип”, си мислят за иконичното изстрелване на 20-ти април тази година. И наистина това бе първият интегриран летателен полет на “Старшип” заедно с неговата първа степен “Супер Хеви”. Но през 2021 г., преди “Супер Хеви” да бъде разработена, СпейсЕкс изстрелваше единствено горните степени – т.е. самия “Старшип”. Тогава също дебютните полети бяха само частично успешни. Първо, на 9 декември 2020 г., бе изстрелян прототипът “SN8”. Самото изстрелване бе успешно и достигнатата височина беше 12.5 километра, но при кацането прототипът експлодира. Вторият полет на 2-ри февруари 2021 г. също завърши с експлозия при кацането. На 3-ти март 2021 г. “Старшип SN10” излетя и за пръв път кацна успешно, но осем минути по-късно прототипът неочаквано бе погълнат от пламъци. На 30-ти март “Старшип SN11” експлодира докато още бе във въздуха. И накрая дойде триумфът – на 6-ти май, когато “Старшип SN15” успешно излетя, достигна 10-километрова височина, след което бе постигнато благополучно кацане без последваща експлозия. С тази успешна мисия приключи и първият етап от летателните изпитания на програмата, като през следващите месеци СпейсЕкс се фокусира върху разработката на “Супер Хеви” с цел орбитални полети. Както вече знаем, тези орбитални полети започнаха на 20-ти април. Макар че дебютното изстрелване на “Старшип” със “Супер Хеви” бе само частично успешно, а достигнатата височина бе около 40 километра (т.е. по-малко от половината път към космоса), няма никакво съмнение, че това полага основите за цялостен успех на програмата. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/06/starship-two-years-since-landing/

Възвръщаеми космически ракети в Европа? Не ги чакайте поне още 10 години! На илюстрацията: европейската ракета “Ариана 6” – все още не е готова, а е морално остаряла още преди да полети. Image credit : Arianespace 5 май 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Депресираща новина за европейската космонавтика оповести журналът European Spaceflight – възвръщаеми космически ракети в среден и тежък клас (т.е. от типа на “Фалкън 9”, а не на свръхтежкия “Старшип”) в Европа няма да се появят още десетилетие. Минимум. Фокусът е върху въвеждането в експлоатация на новата “Ариана 6”, която е невъзвръщаема, а тя трябва да се експлоатира поне 10 години, преди да бъде заменена (от възвръщаема ракета). Съгласно Стефан Израел, изпълнителен директор на Арианаспейс, когато е било взето решението за създаването на “Ариана 6”, възвръщаемите космически технологии още не са били създадени. “Направихме го с наличните технологии, които да ни позволят бързо да конструираме нова ракета”, твърди Израел. Проблемът е, че “Ариана 6” изобщо не бе създадена бързо. Тя трябваше да бъде въведена в експлоатация още през 2020 година, но сега се очертава да дебютира не по-рано от края тази година – т.е. реалистично дебютът ще е през 2024 година. Междувременно старата ракета “Ариана 5” ще бъде пенсионирана през това лято. Разработката на “Ариана 6” се превръща в геополитическа катастрофа – европейската космонавтика е на път да остане без никакви ракети в средния и тежкия клас и така европейските спътници и научни мисии ще са принудени да летят с ракетите на Илон Мъск “Фалкън 9”. Журналистът Ендрю Барсънсън от European Spaceflight също така казва, че твърдението на Израел, че възвръщаемите космически технологии не са били налични при взимането на решение за “Ариана 6”, не е вярно. Конструктивното решение за “Ариана 6” бе взето през юни 2014 година и бе прието от ЕКА през декември 2014 година. Но към това време СпейсЕкс вече беше много напред в усилията си да направи ракетата “Фалкън 9” възвръщаема. Първото управляемо приводняване вече бе завършило с успех през април 2014 година, макар че първото управляемо приземяване последва година и половина по-късно. Така че възвръщаемите космически технологии вече съществуваха, когато бе взето решението за създаването на “Ариана 6”. Отделен е въпросът дали, ако те трябваше да бъдат приложени, нямаше да има допълнителни отлагания. Като резултат европейската космическа индустрия е инвестирала 10 милиарда евро в невъзвръщаема космическа ракета, която вероятно ще бъде заменена след около едно десетилетие. Тогава най-рано трябва да очакваме европейски аналог на “Фалкън 9”. Изключвайки Арианаспейс, в Европа има няколко други предприятия, които създават възвръщаеми космически ракети – най-напред са Skyrora, PLD Space и Isar Aerospace. Но всички тези ракети ще са лекотоварни и ще могат да извеждат микроспътници. Те ще са по-скоро аналог на малките американски ракети “Електрон”, създадени от фирмата Рокет Лаб. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/05/reusable-rockets-europe/

УСПЕХ: СпейсЕкс проведе 30-тия си полет за 2023 г., изведе 56 спътника Старлинк! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 4 май 2023 г. 12:20 ч. Светослав Александров. Днес в 10:31 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал в САЩ излетя успешно ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” с 56 спътника “Старлинк”. Това бе 30-тият полет за фирмата на Илон Мъск през 2023 година. Ракетата-носител бе оборудвана с рециклирана първа степен под сериен номер “B1069”, като това бе седмото изстрелване за нея. Преди степента се е използвала, за да бъдат изпратени в космоса товарен кораб “Карго Драгън”, спътник “Хотбърд-13Ф”, партида “УанУеб”, мисия “SES-18&19” и две партиди “Старлинк”. Днес отново нямаше никакви проблеми и след като си свърши работа “B1069” осъществи меко кацане върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство” в Атлантическия океан. Досега СпейсЕкс са изпратили в космоса общо 4 340 спътника “Старлинк”, от които над 4 000 са работещи. Новоизстреляната партида спътници ще престоят в първична орбита с параметри 298 на 340 и само след като преминат през всички изпитания ще бъдат позиционирани в работната 530-километрова кръгова орбита. Това се прави с цел избягването на натрупването на космически боклук във високи орбити, като се гарантира, че там ще има единствено работещи и маневрени спътници. Равносметката е следната: днешният полет бе общо 30-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 27 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Средно СпейсЕкс изстрелва по една ракета веднъж на всеки 4.2 дни. Целта е тази година да бъдат проведени до 100 мисии. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/04/spacex-30th-flight-year/

УСПЕХ: Руските космонавти най-сетне монтираха научния шлюз към модула Наука! На снимката: космонавтът Сергей Прокопиев бе заснет от камерата на космонавта Дмитрий Петелин по време на вчерашната “космическа разходка”. Photo credit : NASA TV 4 май 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Най-сетне – след 13 годишно чакане руският сегмент на МКС се сдоби с научен шлюз! Такъв тип шлюзове отдавна има на американския и на японския сегмент. Космонавтите Сергей Прокопиев и Дмитрий Петелин излязоха тази нощ в открития космос и в рамките на 7 часа и 11 минути монтираха шлюза към модула “Наука”. Важно е да се направи уточнение, че научните шлюзове са различни от шлюзовете за излизане на астронавти и космонавти за открития космос. Първо, те са по-малки и второ, те са оборудвани със специални установки за провеждане на научни експерименти, както и за освобождаване на малки изкуствени спътници от борда на МКС. Досега на станцията такъв шлюз има на американския модул “Транкуилити”, както и на японския модул “Кибо”. Руският шлюз бе доставен в космоса още през май 2010 година с американската совалка “Атлантис” заедно с малкия модул “Рассвет”. Там той стоеше прикачен странично, докато Русия успееше да завърши големия изследователски модул “Наука” и да го изстреля. Но полетът на “Наука” бе отлаган многократно след 2007 година и изстрелването му бе осъществено чак през лятото на 2021 година. След много мъки и откази на горивната система, “Наука” едва бе спасен и прикачен към МКС – даже след прикачването му изправи на нокти международните партньори, тъй като включи двигателите си спонтанно и преобърна станцията. След прикачването на “Наука” последваха още година и няколко месеца чакане и планиране. В края на миналата година “космическите разходки” по преместването на шлюза тамън щяха да започнат, когато руският космически кораб “Союз МС-22” се повреди в орбита и Роскосмос трябваше да се фокусира върху разрешаването на форсмажорната обстановка. След като беше изстрелян нов кораб “Союз МС-23” в безпилотен режим, работата по руския сегмент можеше най-после да потръгне! И така, шлюзът е вече монтиран към “Наука” след 13-годишно чакане! На 12-ти май Прокопиев и Петелин пак ще излязат в открития космос, за да монтират и нов радиатор към “Наука” и да свържат механичните, хидравличните и електрическите връзки. За повече информация: NASA Blogs https://cosmos.1.bg/space/2023/05/04/russian-cosmonauts-install-airlock/

СпейсЕкс публикува страхотно видео от връщането на обтекателите на Фалкън Хеви! Кадър от завръщането на обтекателя на “Фалкън Хеви”. Photo credit : SpaceX 3 май 2023 г. 16:55 ч. Светослав Александров. На 1-ви май СпейсЕкс изстреля успешно свръхтежката ракета “Фалкън Хеви” и макар че този път не бе направен опит за връщането на степените поради необходимостта от извеждането на тежкия 6-тонен спътник “Виасат-3” директно в геостационарна орбита, компанията на Илон Мъск успя да върне половините от обтекателя. Нещо повече – СпейсЕкс публикува страхотно видео от бордовите им камери! Полетът на “Фалкън Хеви” този месец беше белязан от някои новости и рекорди. За пръв път тази ракета летя с рециклиран обтекател. За пръв път също така бе направен опит за връщането обратно на двете половини при рекордна скорост 15 пъти по-голяма от тази на звука! След навлизането им от космоса в атмосферата на видеото от камерите започна се визуализира “опашка” от гореща плазма заради силите на триене и съпротивление. След като забавиха скоростта си достатъчно, половините от обтекателя си разгърнаха парашутите и се приводниха меко в Атлантическия океан. Видеозапис: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/03/spacex-fairing-reentry-video/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля свръхтежката ракета Фалкън Хеви и въведе три спътника директно в геостационарна орбита! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 1 май 2023 г. 09:10 ч. Светослав Александров. След продължителни отлагания СпейсЕкс изстреля за шести път свръхтежката си ракета “Фалкън Хеви”, третата най-мощна ракета в света след “Старшип” и “Спейс Лонч Систъм”, жънейки важен комерсиален успех. Директно в геостационарна орбита бяха вмъкнати три спътника и няма съмнение, че този благополучен полет ще гарантира още договори за СпейсЕкс за осъществяването на подобни мисии! Допреди половин година “Фалкън Хеви” бе Царицата на ракетите, най-мощната действаща ракета в света изобщо. Но това вече не е така. Първо през ноември НАСА успешно изпрати към Луната мисията “Артемис 1” със “Спейс Лонч Систъм”, а след това на 20 април СпейсЕкс започна изпитателните полети на “Старшип”. Макар че дебютът на “Старшип” бе само частично успешен и орбита не бе достигната, по отношение на тягата ракетата разби всички рекорди и се превърна в най-мощния носител, летял някога в историята на човечеството. Но “Фалкън Хеви” притежава огромно предимство пред “Старшип” и “Спейс Лонч Систъм”. Ако “Старшип” тепърва навлиза в експлоатация и ще минат месеци, вероятно години, докато стане надеждна и докато “Спейс Лонч Систъм” изисква продължителни подготовки, точещи се с години, то “Фалкън Хеви” може да бъде подготвена за изстрелване в рамките на броени седмици. Няма друга свръхтежка ракета, която при нужда да е налична незабавно. И очевидно това е причината, поради която тя се търси на пазара за полети на тежки спътници до високи орбити, както и на лунни и междупланетни мисии. Но да се върнем на днешното изстрелване. То първоначално трябваше да бъде осъществено на 18-ти април. За съжаление след провеждането на статичното огнево изпитание бе установено, че се налага подмяна на повредени двигатели. Ремонтът бе свършен за дни (ако подобно нещо се бе случило със “Спейс Лонч Систъм”, отлагането щеше да е с месеци) и стартът бе насрочен за 27-ми април. Заради лошо време имахме допълнителни двудневни отлагания. В късната нощ на 29-ти април “Фалкън Хеви” изглеждаше готова да лети, но на 58-мата секунда преди полета обратното броене бе неочаквано преустановено. В неделя се разразиха бури, а в нощта на понеделник изглеждаше, че ветровете все още са твърди силни, че да позволят изстрелване. Но към края на едночасовия стартов прозорец времето неочаквано се оправи и “Фалкън Хеви” излетя в 03:26 ч. българско време. През изминалите години ракетата стана популярна заради метода на връщане на страничните ускорители, които след полет кацаха едновременно на площадката един до друг също като в научно-фантастичните произведения. Сега това нямаше как да стане – ракетата “Фалкън Хеви” летя за пръв път в историята си изцяло в невъзвръщаем режим, защото цялата ѝ енергия бе нужна за позиционирането на тежащия шест тона спътник на Боинг “Виасат-3” директно в геостационарна орбита. Това е първият от общо три спътника “Виасат”, които трябва да предоставят непрекъсната връзка с 99% от населението на Земята. На борда на “Фалкън Хеви” имаше още два малки комуникационни спътника – комерсиалният сателит на американската фирма Астранис “Арктурус” и “Джи Спейс 1” на датската компания Гравити спейс. Космическата ракета “Фалкън Хеви” ще лети още три пъти през тази година. Имаме военна мисия на 23-ти юни, след това през август трябва да полети спътникът “Екостар 24”, а на 5-ти октомври трябва да бъде изстреляна мощната астероидна мисия на НАСА “Психея”. Днешният полет бе 29-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 26 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Видео от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/01/spacex-falcon-heavy-launch-success/