SAlexandrov

Южна Корея проведе успешно огнево изпитание на орбиталната ракета Нури Кадър от днешното огнево изпитание. Photo credit : KARI 28 януари 2021 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Южнокорейският аерокосмически изследователски институт (KARI) проведе успешно огнево изпитание на орбиталната ракета "Нури". Четирите двигателя "KRE-075" на първата степен се запалиха едновременно и без отклонения на стенд, което проправя пътя към дебютния орбитален полет на ракетата по-късно през годината. Допълнителна информация от днешния тест и по-подробни снимки ще бъдат публикувани по-късно. Напомням на читателите, че Южна Корея е развита държава - една от най-силните икономики в Азия. Парадоксално обаче, страната изостава в космическите си амбиции. За съжаление забавянията са плод на тежката геополитическа обстановка - все пак говорим за Корейския полуостров, който си остава гореща точка дори днес. В продължение на дълги години комунистическата северна съседка изобщо не се стряскаше от международните предупреждения и си навличаше критика и санкции със своите ракетни изстрелвания. Южна Корея обаче е различен случай. Държавата е съюзник на САЩ, при това иска да върви напред съобразно международните правила. Но независимо от добрата репутация, никой не пожела да помогне на южнокорейците да започнат самостоятелна космическа програма. Американците се страхуваха, че притежанието на космически технологии ще доведе до допълнително напрежение в региона. Затова първоначално южнокорейците се насочиха към сътрудничество с Русия. Колаборацията доведе до появата на първата ракета "KSLV-I", която летя три пъти: два пъти неуспешно през 2009 и 2010 година, и един път успешно през 2013 година, когато ракетата стигна до орбита. С този последен успех Южна Корея най-накрая се присъедини към клуба на космическите държави, които могат да изстрелват спътници от собствената си територия. Но пътят към създаването на "KSLV-I" бе труден. Само втората й степен бе изцяло южнокорейска и със собствено произведен ракетен двигател, а първата представляваше модифициран стандартен блок, взет от руските ракети "Ангара" с двигател РД-151. Разработката на ракетата никак не протече гладко, а през годините отношенията между южнокорейците и руснаците се обтегнаха. Южна Корея искаше да получи от Русия плановете за строежа на ракетни двигатели и да започне тяхното производство със съдействието на руските специалисти. Но през 2006 г. руснаците отказаха да изпълнят искането. Те решиха вместо това самостоятелно да строят първата степен и чак после да я предоставят на Южна Корея. Двата провала през 2009-та и 2010-та година никак не помогнаха за нормализирането на обноските, тъй като партньорите си прехвърляха взаимно отговорността за неудачите. И така, след като най-сетне успех бе постигнат през 2013 година, "KSLV-I" бе пенсионирана и пратена в историята. Веднага след това Южна Корея започна петгодишна програма по създаването на собствен двигател за първата степен на ракетата от ново поколение "KSLV-II" (или известна като "Нури"), като целта бе първият тестов полет на ракетата да е през 2018 година. Този полет бе суборбитален и реализиран на 28-ми ноември същата година. Тогава всичко премина успешно и "Нури" достигна до височина 209 километра - два пъти повече от международно признатата 100-километрова граница за начало на космическото пространство. Така Южна Корея доказа, че може да провежда космически мисии изцяло със собствени технологии. Но един орбитален космически полет би бил много по-труден от суборбиталната мисия през 2018-та. По последна информация орбиталният дебют е запланиран за октомври тази година и ще включва извеждането на макет в околоземното пространство. Стига полетът да е безпроблемен, изстрелването на "Нури" с истински спътник ще е факт през май 2022-ра. "Нури" не е особено мощна ракета - тя ще е в състояние да извежда полезен товар от 600 до 800 килограма в околоземна орбита, с което може да се сравнява с първия носител на СпейсЕкс "Фалкън 1", който летя в периода между 2006-2009 г. Но макар че Южна Корея изостава драстично от останалия космически свят, посредством "Нури" страната ще придобие истинска независимост - а това е важна геополитическа задача. Видеозапис от днешното изстрелване: KARI https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3773-2021-kari-tests-nuri

Руски експерт разясни защо Русия не може да се включи в строежа на новата станция около Луната На илюстрацията: Космическият кораб "Драгън XL" доближава станция Гейтуей. Credits : SpaceX 27 януари 2021 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Преди броени дни беше оповестено, че Русия бе изключена от експертната група за създаването на международната окололунна станция "Гейтуей". Дмитрий Рогозин се оправда с думите "ние никога не сме искали да бъдем включвани, за да ни изключват". В реалността случващото се е напълно закономерно събитие, отразяващо състоянието на руската космонавтика. В тази връзка известният космически експерт Виталий Егоров написа подробна статия за списание "Н+1", която можете да прочетете в оригинал на този линк. На страниците на КОСМОС БГ представям най-важните акценти от нея. Според Егоров искането на Русия да има равноправно сътрудничество по "Гейтуей" по начин, по който днес се случва на МКС, би следвало да се тълкува ето така: да има равно разпределение на политическите и технологичните дивиденти, но в парично отношение Щатите да поемат основното финансиране. В Русия програмата за МКС се позиционира като общ проект със САЩ при равни дялове, но финансовият товар между руснаците и американците (заедно със западните им партньори) се разпределя в съотношение 10 към 90. Този дисбаланс е въведен съзнателно при създаването на МКС - основният принос на Русия за строежа на станцията не е паричен, а технологичен и опитен. Даже един от руските модули "Заря" е напълно платен от Щатите - от построяването до изстрелването. Руските модули на МКС поемат служебната функция - те притежават системите за водоснабдяване, зареждането с гориво и поддържането на станцията. Това е така, за да могат модулите на САЩ, Европа и Япония да бъдат основно ангажирани по научно-изследователската дейност. Роскосмос, твърди Егоров, няма да се откаже да участва в окололунната станция "Гейтуей" на същия принцип - ако тя се нарича обща, докато производството на модулите в руските предприятия бъде заплатено от САЩ. Основният стълб на Русия, който позволява на страната да претендира за равноправие на МКС, остава пилотираната транспортна система, която включва ракетите и корабите "Союз". В продължение на близо 10 години светът разчиташе на нея, защото Щатите и техните партньори не разполагаха със собствен способ за превоз на екипаж. Но в случая с окололунната станция "Гейтуей" монополът се държи от САЩ. Руският междупланетен кораб "Орел" тепърва напуска чертожната дъска и минава към създаването на първите макети. За сравнение американският кораб "Орион" е напълно построен и е вече готов за първия си полет в безпилотен режим. Русия не очаква "Орел" да полети преди 2023-та година. По отношение на корабостроенето Русия изостава с 10 години от САЩ, а по отношение на свръхтежките ракети - даже с повече. На теория, смята Егоров, Роскосмос може да обнови кораба си "Союз" за полети до Луната, като го изстрелва до околоземна орбита, след което се скачва с горна степен, изведена с ракета "Ангара А-5B". Но Русия трябва първо да го демонстрира на практика и чак тогава да диктува условията си. Към настоящия момент стартовата площадка за "Ангара" на космодрума Восточний още не е построена, ракетата не е завършила изпитателната си програма и водородната горна степен не съществува. Добре е да си спомним за инцидентите с пробойната на кораба "Союз МС-09", за аварията на "Союз МС-10" (които се случиха през 2018 година), а днес - за все още нелокализираната пробойна в руския модул "Звезда". Всичко това е на фона на успешните изстрелвания на свръхтежката ракета "Фалкън Хеви", полетите на новия кораб "Крю Драгън" до МКС, завършения кораб "Орион" и изпитанията на централната степен на "Спейс Лонч Систъм". Това показва, че САЩ може да се справя и без Русия. Експертът е категоричен, че ако пътищата на САЩ и Русия в космоса се разделят, то тогава руснаците трябва да предложат своя собствена програма. Според Егоров най-добре се позиционира проектът за околоземна станция. Макар че това изглежда като повторение на станция "Мир" през 80-те и 90-те години на миналия век, по-добре е Русия да притежава нещо, отколкото нищо. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3772-2021-why-russia-cant-participate-gateway

Астронавтите на НАСА Майк Хопкинс и Виктор Гловър провеждат първата космическа разходка за годината 27 януари 2021 г. 14:15 ч. Днес, на 27-ми януари, в 13:30 ч. българско време, американските астронавти от Експедиция 64 и екипажа на кораба "Крю Драгън" Майкъл Хопкинс и Виктор Гловър излязоха в открития космос. Това е първата извънбордова дейност (или "космическа разходка") за 2021-ва година. Очаква се работата на двамата астронавти да продължи около шест часа и половина. Днешната извънбордова дейност е 233-тата по строежа и поддръжката на Международната космическа станция. Основната задача на Хопкинс и Гловър е да довършат окабеляването на европейската платформа "Бартоломео", която бе монтирана към модула "Колумб" през изминалата година. Ще бъде монтиран и нова антенен комплекс, построен от специалисти във Великобритания, Италия, Белгия, Канада, Франция, Германия и Норвегия. Комплексът ще осигурява по-добра връзка между европейския сегмент на МКС и наземното ръководство. "Космическата разходка" може да бъде наблюдавана в реално време по НАСА ТВ на този линк. За повече информация: НАСА На снимката: астронавтът на НАСА Майк Хопкинс работи от външната страна на модула "Колумб" по време на днешната извънбордова дейност. Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3771-2021-27-jan-first-spacewalk

НАСА показа уникални снимки на Земята, заснети от американските мисии за изучаване на Слънцето! Тази снимка бе заснета от мисията на НАСА "Паркър" на 7-ми юни 2020 година. Photo credit : NASA/Johns Hopkins APL/Naval Research Laboratory/Guillermo Stenborg and Brendan Gallagher 26 януари 2021 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Всички космически ентусиасти сме запознати със снимката на Земята, заснета по заявката на великия Карл Сейгън от апарата "Вояджър 1" през 1990 г. и известна под названието Бледа синя точица. Историческите мисии "Пайъниър", "Вояджър" и "Ню Хърайзънс" доведоха до революция в познанията ни за външната Слънчева система и първи се отправиха към междузвездното пространство, като така разкриха какво е мястото на нашата планета сред необятния космос. Сега фокусът на НАСА е по-особен - агенцията е изстреляла няколко мисии, които се доближават все по-близко до нашето Слънце, а това ни предоставя по-различен поглед към дома. Днес американската космическа агенция ни показа нови и уникални снимки на Земята, заснети от автоматичните междупланетни станции "Паркър", "Солар Орбитър" и "Стерео". Вижте горната фотография, щракната от "Паркър" през юни 2020-та! Получена посредством широкоъгълната камера WISPR, на нея се забелязват общо шест планети: Меркурий, Венера, Земята, Марс, Юпитер и Сатурн. Снимка, заснета от "Солар Орбитър" на 18-ти ноември. Photo credit : ESA/NASA/NRL/Solar Orbiter/SolOHI Тази снимка е направена от автоматичната междупланетна станция "Солар Орбитър", която НАСА изпълнява съвместно с Европейската космическа агенция (ЕКА). Заснета е посредством инструмента SoloHI, като неговата основна задача е да наблюдава слънчевия вятър и прах, които изпълват пространството между планетите. Фотографията изобразява едновременно Венера, Земята и Марс. Снимката на "Стерео". Photo credit : NASA/STEREO/HI Горепоказаната снимка е заснета от "Стерео-А" - една от двете междупланетни станции, изстреляни от НАСА в хода на програмата "Стерео" (другата "Стерео-Б" се повреди през 2014-та). Фотографията бе получена по същото време, по което и "Паркър" снимаше Земята, но местоположението на мисията е по-различно, съответно перспективата не е същата. Отново се забелязват шестте планети Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер и Сатурн. Черните ивици са резултат от насищането на детекторите на инструмента заради яркостта на планетите и дългата експозиция. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3769-2021-sun-missions-photograph-earth

Аксиом официално потвърди екипажа на първата изцяло частна мисия до МКС 26 януари 2021 г. 19:30 ч. Американската космическа компания Аксиом потвърди кои са членовете на екипажа на първата изцяло частна мисия до Международната космическа станция. Тя вече е планирана за януари 2022-ра година (вместо декември тази година) и ще бъде осъществена с кораб на СпейсЕкс "Крю Драгън". Ето имената на следващото поколение космически туристи: Photo credit : Axiom Изненадващо обаче сред екипажа не присъстват филмовите гиганти Том Круз и Дъг Лайман. Заснемането на филм в космоса засега се отлага за по-късна дата. Обявяването на частните астронавти обаче беше посрещнато от сериозна критика сред някои от американските космически фенове и академичния елит, които се оплакаха, че всички членове на дебютната мисия на Аксиом са бели мъже: На тази критика от компанията отговориха: "Ние разговаряме с множество кандидати за частни астронавти от всякакъв произход по всякакво време. Съставът на този екипаж бе определен от това кой е готов да се посвети на тренировки и полет" https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3770-2021-axiom-first-crew-mission

Накратко: От една страна руснаците мрънкат, че са ги изключили от проекта за станция около Луната, а от друга недоволстват, че преди това не са ги поканили като равноправни партньори. Но кажете - освен прехвалените двигатели РД-180 и корабите Союз, какво друго може да даде Русия на света? Нито има нови разработки, нито даже модулите за МКС не са готови. Какво равноправно партньорство искат? Равноправно партньорство в космонавтиката може да има само между партньори на еднакво технологично равнище. Изключиха Русия от проекта за международната окололунна станция Гейтуей 25 януари 2021 г. 17:35 ч. Представителите на Русия бяха изключени от проекта за създаване на станция в орбита около Луната "Гейтуей". Новината беше съобщена от РИА Новости, като медията се позовава на анонимен източник в ракетно-космическия отрасъл. "Представителите на Русия бяха изключени от обсъждането на тази тематика, изключени от обмяната на писма, дискусията, достъпа до материали", твърди въпросният събеседник от Роскосмос. По думите на събеседника, решението било взето след като Русия се е оплакала, че няма достатъчно активна роля в проекта. Международните партньори са се доверили на руснаците само за конструкцията на един модул - шлюз за провеждането на извънбордови дейности. Ръководителят на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин реагира на тази новина в своя канал в Телеграм по следния начин: "Как може да сме били изключени от въпросната лунна група, след като никога не сме се включвали?", пита той. "Ние многократно заявихме, че сме готови да вземем участие в проекта само когато всичките участници са равноправни". Като пример за равноправен проект Рогозин дава Международната космическа станция, докато "Гейтуей" по неговото мнение е основно американски. Но дали Дмитрий Рогозин се сеща, че МКС е също в основата си американски проект? Дали си спомня, че модулът "Заря" е собственост на САЩ, а "Звезда" е финансиран основно с американски долари, като ракетата-носител "Протон" излетя с логото на Пица Хът? Това е самата истина за разработката и изстрелването на основните руски модули към МКС - те полетяха след сериозни забавяния, драматични преговори между САЩ и Русия и в крайна сметка с американско финансиране. Обръщайки внимание на съвременните руски модули, предназначени за по-нататъшна инсталация към МКС, напомням на читателите, че те продължават да се бавят. Ние очакваме изстрелването на "Наука" още от 2007 година - т.е. налице е 14-годишно отлагане. Да, на Русия е поверен строежът само на един модул на "Гейтуей", но не е чудно защо американците не вярват, че и той ще бъде осъществен. Така че истинският въпрос на фона на цялото това политиканстване не е защо руснаците се чувстват вечно пренебрегнати. А какво Русия може да даде на останалия свят. На илюстрацията: Космическият кораб "Драгън XL" доближава станция Гейтуей. Credits : SpaceX https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3768-2021-russia-excluded-gateway

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 излетя и постави световен рекорд по брой изведени спътници в хода на една мисия! Снимка от днешното успешно изстрелване. Photo credit : SpaceX 24 януари 2021 г. 19:14 ч. Светослав Александров. Третото изстрелване на космическата ракета на СпейсЕкс "Фалкън 9" за 2021-ва година завърши с успех и с нов рекорд - не просто за американската космонавтика или за Илон Мъск, а световен! В орбита бяха изведени 143 частни и правителствени спътника. С това беше разбит предишния световен рекорд, поставен от Индия през 2017 година, когато посредством една ракета бяха изпратени в космоса 104 сателита. Акцентите от днешната мисия: ракетата "Фалкън 9" излетя в 17:00 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал във Флорида. Нейната първа степен е летяла на четири предходни мисии през 2020-та - първото пилотирано изстрелване на "Крю Драгън", южнокорейския военен спътник, една мисия по програмата за спътников интернет "Старлинк" и първия товарен кораб "Карго Драгън". Осем минути след началото на днешния за степента пети полет, тя извърши благополучно кацане върху платформата "Разбира се, че все още те обичам". Това бе 73-тото безпроблемно връщане на първа степен в историята на СпейсЕкс. Също така в хода на току-що приключилата мисия беше отчетено и безупречно връщане на двете половини от обтекателя посредством специализираните кораби "Мис Трий" и "Мис Чийф". 143-те спътника бяха изведени в слънчевосинхронна орбита на около 500 километра над земната повърхност. Общото тегло на сателитите възлиза на около 5 000 килограма. Не са ясни подробностите относно това кой е операторът на всеки един от тези спътници, но се знае, че 36 са на частната компания Планет, 30 - на ЕкзоЛонч, 20 - на Д-Орбит, 17 - на Кеплер, 14 - на Спейсфлайт, 10 - на СпейсЕкс по програмата "Старлинк", 9 - на НаноРакс, 3 са на НАСА и 2 на Капела. Фактът, че има някои неясноти относно предназначението и спецификите на някои от сателитите, повдига опасения, че трафикът в околоземна орбита се увеличава и скоро могат да се наложат регулации, за да предпазим околоземното пространство от потенциални колизии. Нещо повече - счита се, че понастоящем около Земята кръжат само около 3 000 работещи спътника. Всичко останало е космически боклук. И имайки предвид, че днешното изстрелване завърши с извеждането на 143 спътника, след него броят действащи спътници се увеличи с 5%. Мисията беше осъществена съгласно специализираната програма на Илон Мъск за споделено пътуване. Когато множество спътници летят на една и съща ракета, съвсем естествено цената за изстрелване спада. Така че ако искате да изведете 1 килограм полезен товар в космоса чрез "Фалкън 9", ще трябва да платите само $5 000. За сравнение частната компания Рокет Лаб на предприемача Питър Бек таксува извеждането на килограм полезен товар за $20 000. Това не значи, че СпейсЕкс ще отвее конкуренцията, ще се превърне в монополист и няма да има пазар за ракети като "Електрон" на Рокет Лаб, "ЛончърУан" на Върджин Орбит и ракетата на Астра. Фирмите за специализиран превоз на малки спътници предлагат тяхното въвеждане в специализирани орбити - докато при услугите за споделено пътуване възможностите за избор на орбиталните параметри са ограничени. Специализираните малки ракети могат да извеждат и междупланетни мисии. Напомням на читателите, че по-късно през годината очакваме "Електрон" да изпрати към Луната мисията на НАСА "Кепстоун", а през 2023-та година компанията ще изстреля към Венера своя собствена роботизирана експедиция. Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3767-2021-spacex-world-record-satellite

Дели ни по-малко от месец до кацането на американския марсоход Пърсъвиърънс на Червената планета На илюстрацията: марсоходът "Пърсъвиърънс" се спуска към повърхността на Марс чрез ретроракети и въздушен кран. Image credit : NASA 24 януари 2021 г. 16:40 ч. Светослав Александров. Съдбовният ден за американската мисия "Пърсъвиърънс" е 18-ти февруари, а часът е 22:55 българско време. В този миг най-сложният и най-тежък марсоход, построен от човешка ръка, ще достигне повърхността на Червената планета. Това ще е неизбежен факт, защото пътешествието е точно пресметнато, а мисията бе изстреляна още през лятото на 2020-та. Тъй че голямата въпросителна не е "кога", а "как" - дали "Пърсъвиърънс" ще се озове на Марс в непокътнат вид или под формата на купчина безполезно желязо. Кацането на марсианската повърхност е една от най-сложните процедури в човешката космонавтика, а гаранция за успех няма. Самата агенция се старае да не ни залъгва с очаквания и ни напомня на уебсайта си, че от всички световни опити за достигане на Марс, повече от половината са завършвали с провал. И това е истина, която винаги трябва да я имаме предвид. Вярно - НАСА се е справяла доста по-успешно в сравнение с останалите агенции, като днес на Червената планета работят две американски мисии - "Кюриосити" и "ИнСайт". Но и Щатите имат своите провали - през 1999 г. марсианската програма на страната претърпя троен крах със загубата на орбиталната мисия "Марс Клаймит Орбитър", както и спускаемите "Марс Полър Лендър" и "Дийп Спейс 2". Множеството неуспехи в опитите да се кацне на Марс е довело до това журналистът Доналд Неф да измисли Великия галактически таласъм - митично чудовище, което живее на планетата и се храни с останките от човешки апарати. Извън шегата, някои хора продължават да вярват, че извънземните са тези, които саботират земните опити да се достигне марсианската повърхност. Но истинската причина кацанията на Марс да са толкова трудни е прозаична - тя се дължи на тънката атмосфера на планетата. Именно тази атмосфера причинява главоболия на инженерите. По-добре щеше да е, ако я нямаше. Както, например, е случаят с Луната - за да се кацне на естествения ни спътник се използват само спирачни ракетни двигатели. Ако ли пък Марс имаше плътна атмосфера, подобна на тази на Земята или на Венера, щеше да бъде още по-лесно - можеше да се използват само топлинни щитове и парашути.Но атмосферното налягане в близост до повърхността на Марс е около 600 паскала - само 0.6% от това на Земята. Въздушният слой е достатъчно плътен, за да се налага използването на топлинни щитове и парашути. Но само те не могат да забавят достатъчно спускаемите апарати. Затова трябва да се използва и допълнителна омекотяваща система - напр. ретроракети или амортизиращи въздушни възглавници. Крайният резултат е, че спускаемият апарат е комплексен - и всичко трябва да сработи перфектно, за да може кацането да е успешно. Освен това инженерите не разполагат с много време - от момента на навлизането в горните слоеве на марсианската атмосфера до достигането на повърхността минават само 7 минути. За да сварите едно яйце до твърдо са нужни 10-15 минути - т.е. един готвач разполага с повече време, за да си свари яйце, отколкото един инженер, който иска неговият апарат да кацне на Марс. В рамките на тези 7 минути всички системи трябва да се активират в точното време. Само малко отклонение ... и апаратът ще се превърне в купчина безполезно желязо! Профилът на кацане на "Пърсъвиърънс". Image credit : NASA За да подсигури успеха си, НАСА се осланя на вече изпробваните технологии по време на кацането на "Кюриосити" през 2012 година. Както сами можете да забележите от горната схема, голяма част от методологията при кацането на "Пърсъвиърънс" е същата, както и тогава. За началните етапи при навлизането в атмосферата ще се разчита на топлинен щит, след което ще се разгърне парашут. Преди самото съприкосновение с повърхността ще се използват ретроракети, след което специален "небесен кран" ще спусне меко марсохода. И все пак има някои новости, които добавят известен риск. Такава например е технологията Range Trigger, която цели да прецизира местоположението. Напомням на читателите, че основната цел на марсохода "Кюриосити" бе да изучава слоестия терен на планината Шарп. Макар че кацането му през 2012-та бе успешно, марсоходът се озова твърде далече от тази цел и се наложи в продължение на няколко години да пътува по суша, което в крайна сметка доведе до увреждане на колелетата. Сега НАСА си е поставила за задача кацането на "Пърсъвиърънс" да е съвсем точно до желаната локация в кратера Джезеро. Предишните успешни мисии на САЩ са разгръщали парашута си веднага щом е била постигана подходящата за това скорост, но това е добавяло несигурност при определянето на местоположението. Сега компютърът на "Пърсъвиърънс" ще измерва скоростта и ще преценява колко е далече от крайната цел. Ако скоростта на космическия апарат е твърде голяма и съществува риск да прелети над целевия терен, парашутът ще бъде разгърнат рано. Ако "Пърсъвиърънс" е още далече от терена, разгръщането ще се осъществи по-късно. Стига софтуерът да сработи и кацането да е успешно, при това точно там, където учените желаят, ползите ще са огромни. Но ако нещо се обърка и мисията се провали, разочарованието ще е неописуемо. Ние обаче стискаме палци лошите сценарии да се разминат. "Пърсъвиърънс" трябва да достави на Марс няколко уникални прибора. Сред тях е MOXIE - инструмент, който може да генерира кислород от въгледвуокисната атмосфера на планетата. Това е важна стъпка напред към по-нататъшното усвояване на марсианската повърхност посредством пилотирани експедиции. Ще бъде доставен и експериментален безпилотен хеликоптер. "Пърсъвиърънс" е и първата космическа мисия от 70-те години на миналия век, която активно ще търси следи от отминал живот на Марс. За последно с астробиологически задачи се занимаваха роботизираните експедиции "Вайкинг", които кацнаха на планетата през 1976-та година. Последващите мисии като тези на "Спирит", "Опортюнити", "Кюриосити" и "Инсайт" бяха изцяло геологически. Не на последно място, марсоходът ще изпълни началната фаза от по-нататъшната доставка на марсиански скали на Земята за по-нататъшното изучаване в наземни лаборатории. Засега "Пърсъвиърънс" просто ще установи кои са интересните скали, след което ще ги опакова в стерилни контейнери. След няколко години контейнерите ще бъдат събрани от европейски марсоход, който ще ги прехвърли към възвръщаема ракета и оттам ще започнат пътешествието към родната ни планета. Като изключим спонтанно падналите на Земята метеорити от Марс, никога досега марсиански скали не са били доставяни от космическа мисия и изучавани пряко от учените. Все пак напомням, че през декември китайската експедиция "Чанг'e 5" кацна на Луната, събра скали и грунд от естествения ни спътник, след което се върна с тях на Земята. Същият месец се завърна и японската мисия "Хаябуса 2" с материал от астероида Рюгу. А пък два месеца по-рано американската мисия "Озирис-Рекс" успешно кацна на астероида Бену, колекционира проби и ще ги достави през 2023-та. Време е да положим началото и на възвръщаемите мисии до Марс. "Пърсъвиърънс" е една добра първа стъпка в тази посока. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3766-2021-perseverance-landing-preview

Заради отлаганията в руската космонавтика: астронавтите на НАСА изхранват руските си колеги На снимката: техници подготвят космическия кораб "Прогрес МС-16" за полет. Стартът първоначално беше планиран за декември, но впоследствие бе отложен за февруари. Фото : Роскосмос 21 януари 2021 г. 21:20 ч. Светослав Александров. НАСА изхранва руския екипаж на Международната космическа станция, съобщиха руските медии. Причината - отлаганията на полетите на космическите кораби на Русия. Макар че информацията беше съобщена като уникална новост от някои уебсайтове, това не се случва за пръв път. САЩ и Русия все още са партньори в космонавтиката и когато едната държава изпитва проблеми, другата се притичва на помощ. Това е напълно нормално. Напомням на читателите, че изстрелването на товарния космически кораб "Прогрес МС-16" бе планирано за 11 декември, но заради необходимостта от допълнителна проверка на неговите системи, то беше отложено за 15 февруари. Забавянето лиши руските космонавти от празнично меню за Нова Година и Рождество Христово, а след празниците доведе до допълнителни ограничения в хранителния режим. Според информацията, публикувана от РИА Новости, руската космическа агенция е изпратила молба към НАСА да превози храна на борда на американския космически кораб "Карго Драгън" - това е същият кораб, който излетя на 6-ти декември. Вместо това обаче американската космическа агенция предложила да даде на космонавтите от собствените си провизии, които са вече доставени на МКС. Руският космонавт Генадий Падалка си спомни за аналогична ситуация през 2015-та година, когато лично той участваше на дългосрочна мисия в космоса. През април същата година катастрофира корабът "Прогрес М-37М" и руснаците трябваше да разчитат на провизиите от американските товарни кораби. Но два месеца по-късно, през юни, аварира и американска ракета "Фалкън 9", която доведе до загуба на кораба "Драгън". Веднага след това ролите се обърнаха и американците зависеха от Русия. Самият Падалка похвали американската храна и смята, че нейните качества са великолепни. Според научно-популярното списание "Все о космосе" силната страна на космическата кухня на САЩ се крие в нейното разнообразие - астронавтите взимат със себе си обикновени хранителни продукти, които се закупуват от магазина. В сравнение с тях руските космонавти до 2009-2010 година се храниха само със специализирана храна, произведена от Бирюльовския експериментален завод. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3765-2021-nasa-food-russian-cosmonauts

УСПЕХ и РЕКОРД: Ракета Фалкън 9 изведе спътници Старлинк, вече е най-надеждната в САЩ! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 20 януари 2021 г. 16:51 ч. Светослав Александров. Днес, на 20-ти януари, американската космическа компания СпейсЕкс проведе второто си изстрелване за 2021-ва година, с което изпълни два рекорда и едно постижение по надеждност. Първият рекорд е, че една и съща първа степен летя, след което се завърна успешно, за осми път. Вторият рекорд касае технологичното време за рециклиране - отнело е на компанията само 39 дни да подготви степента за следващ полет след завръщането ѝ от предходния. Относно постижението по надеждност - днешното изстрелване бе 77-мото последователно успешно за "Фалкън 9", с което ракетата задмина предходната най-надеждна ракета на САЩ "Атлас 5" със 76 последователни успеха. Но докато "Атлас 5" използва построени в Русия двигатели "РД-180", ракетата на Илон Мъск е изцяло американска с американски ракетни двигатели! Акцентите от полета днес: "Фалкън 9" напусна стартовата площадка на космическия център Кенеди в 15:02 ч. българско време. Девет минути по-късно първата степен извърши ретроракетно кацане върху роботизираната платформа в Атлантическия океан "Просто прочети инструкциите". В орбита бяха въведени още 60 интернет спътника "Старлинк", с което групировката официално надхвърли 1 000. Предишните седем полета на възвръщаемата първа степен включваха извеждането на други четири партиди "Старлинк", група от три спътника за Канада, комерсиален сателит за Сириус XM и първия кораб "Крю Драгън", който летя в безпилотен режим през 2019 година. Напомням на читателите, че програмата на СпейсЕкс за 2021-ва е изключително амбициозна, като са планирани 48 изстрелвания. През 2020-та фирмата изстреля 26 ракети, като това също беше рекорд за нея, а САЩ се превърна в световен лидер по брой орбитални полети през календарната година, задминавайки Китай и Русия. Що се касае до "Старлинк", Мъск очаква интернет услугата да осигурява печалба от $30 милиарда годишно, с което ще позволи на предприемача да финансира мечтата си за пилотиран полет до Марс. Засега услугата е в етап на бета тест, като потребителите могат да се включват в интернет посредством специален терминал с размера на лаптоп. Същевременно подготовката за покоряването на Червената планета е вече в ход, като тече разработката на новото поколение кораби "Старшип" и ракети "Супер Хеви". Очаква се последният прототип на "Старшип", обозначен като "SN9", да изпълни днес огнево изпитание, след което през идните дни да бъде изстрелян на 12-километрова височина по подобие на полета на "SN8" през декември. Видеозапис от изстрелването - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3764-2021-20-jan-spacex-success?fbclid=IwAR307uuAz8HWoULBQnhNbHQ0SExvu3kZN-nG_Zg48gI2J-K3INy7HKqnCGg

УСПЕХ: Китай проведе своето първо изстрелване за 2021-ва година 19 януари 2021 г. 23:25 ч. След като големите космически барони на западния свят Илон Мъск, Джеф Безос и Ричард Брансън откриха годината с по едно успешно изстрелване, време беше и Китай да отбележи своя дебют за 2021-ва. Това се случи днес в 18:25 ч. българско време. Излетя ракетата "Лонг Марч 3B", а в космоса бе въведен спътникът "Тянтон-1". "Тянтон-1" представлява комуникационен сателит, като неговият оператор е китайската компания СатКом. Спътникът ще предоставя мобилни данни за Китай, Близкия изток и Африка. С днешното изстрелване започна натоварена година за китайската космонавтика. Планирани са над 40 полета, сред които по-интересни са извеждането в околоземна орбита на първия модул на новата космическа станция на Китай, товарния кораб "Тянжоу 2" и пилотираната мисия "Шенчжоу 12". На 10-ти февруари очакваме пристигането и на китайската мисия "Тянвън-1" в орбита около Марс, след което три месеца по-късно на повърхността на планетата ще се спусне първият китайски марсоход. Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : CNSA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3762-2021-china-first-launch-year

Добри новини за Спейс Лонч Систъм : ракетата е в добро състояние след огневото изпитание! Кадър от огневото изпитание тази нощ. Photo credit : NASA TV 19 януари 2021 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Обрат след анализа на резултатите от статичното огнево изпитание на "Спейс Лонч Систъм", проведено в неделя! Сега вече може да твърдим, че то е завършило с частичен успех, тъй като Боинг и НАСА са изпълнили благополучно 15 от общо 23 поставени цели, независимо че двигателите са работили само за една вместо планираните осем минути. Освен това, въпреки че по време на живото излъчване беше споменато за "сериозна повреда на компонент", оказва се, че става въпрос за обикновен датчик, който е отказал още преди началото на изпитанието. Специалистите на НАСА са преценили, че могат да запалят двигателите въпреки отклонението от работата на датчика. Новината е повече от добра, защото ако няма повреда на двигателя, няма нужда от неговата цялостна подмяна. Основната причина, поради която изпитанието е прекратено само минута след запалването на двигателите, се дължи на консервативни параметри, заложени в софтуера. Тяхната цел е да предпазят структурата на ракетата от сътресенията на стенда. Тези параметри няма да се използват при реалния полет, така че няма основание да се вярва, че "Спейс Лонч Систъм" би претърпяла повреда по време на изстрелването към Луната. Американската космическа агенция все още не е взела решение дали ще повтори статичното огнево изпитание на ракетата или ще се задоволи с получените досега данни. Консервативното и правилно становище би било тестът да се повтори, за да може НАСА да е сигурна, че когато се стигне до същинския полет, ракетата ще сработи. При евентуално постановление за повторение на теста, това може да се случи най-рано през февруари. Съответно агенцията ще изостава от графика с месец, което гарантирано би отложило изстрелването на "Орион" до Луната за началото на 2022 година. Но далеч по-добре би било всички изпитания да се завършат успешно, дори и това да доведе до забавяне. По-добре отлагане, отколкото експлозия. Напомням на читателите, че докато Илон Мъск разработва "Старшип", преследвайки мечтата си да покори Марс, генезисът на "Спейс Лонч Систъм" не е чак толкова благороден, поради което не е чудно защо множество космически ентусиасти не харесват ракетата. Тя е плод на уникален политически акт на неколцина конгресмени, поради което често пъти бива наричана саркастично "Сенат Лонч Систъм". За тези, които не следят подробно развитието на американската космическа програма, напомням: през 2005 година НАСА започна да работи по проекта "Съзвездие". За целта беше даден ход на създаването на две ракети - среднотоварна "Арес 1" и тежкотоварна "Арес 5". Но когато Барак Обама пое кормилото на властта в САЩ и администрацията на Джордж Буш беше сменена, президентът на Демократите назначи комисия от независими експерти, които да ревизират състоянието на "Съзвездие". Изводът на експертите от тази комисия беше единодушен: проектът "Съзвездие" би могъл да постигне успех, но са нужни милиарди долари, каквито Конгресът никога не би осигурил. С оглед на извода Обама прекрати "Съзвездие", но това решение се посрещна на нож от политиците в Конгреса. Никой от тях не се интересуваше дали човек ще се завърне на Луната или ще полети до Марс. Те бяха притеснени от факта, че след пенсионирането на космическите совалки много хора ще загубят работата си и като резултат конгресмените ще останат без избиратели. Поради това те се опълчиха на Обама и настояха работата по космическия кораб, който е известен под името "Орион", да продължи. Освен това задължиха НАСА да построи свръхтежка ракета от типа на "Арес 5". И не просто издадоха заповед, но наредиха кои предприятия да строят ракетата и какъв хардуер да бъде използван. Надали е имало такъв явен случай в историята на човешката космонавтика политици да се правят на ракетни учени... Крайният резултат е, че "Спейс Лонч Систъм" е забележителна ракета, но не особено впечатляваща, защото не води до напредък в космонавтиката. Докато Илон Мъск създава иновативни двигатели "Раптор", работещи на метан, и вече изстрелва "Старшип" (никой досега не е изстрелвал големи ракети на метан преди Мъск!), "Спейс Лонч Систъм" разчита изцяло на стара технология. Тя притежава два твърдогоривни спомагателни ускорителя от совалковата програма, монтирани към горивния резервоар, който също представлява наследство от совалковата програма. Четирите двигателя на ракетата на първата степен "RS-25" са основни двигатели на совалките. Нещо повече - тези двигатели вече са били използвани за космически изстрелвания и са извеждали хора в космоса. Един от тях даже е участвал в изпращането на общо 12 совалкови мисии до орбита! Но това, което е най-умопомрачителният факт: совалката беше частично възвръщаема космическа система. Не толкова гъвкава и не толкова печеливша като ракетите "Фалкън" на СпейсЕкс, но все пак имаше съществени елементи на възвръщаемост. Ракетата "Спейс Лонч Систъм" представлява крачка назад - тя е изцяло невъзвръщаема, което ще рече, че след като в края на годината изведе кораба "Орион" към Луната, историческите совалкови двигатели просто ще бъдат изхвърлени в океана! Заради факта, че "Спейс Лонч Систъм" е политически мотивирана ракета, харесва ли ни или не, работата по нея ще продължи и повечето космически ентусиасти са се примирили с мисълта, че тази ракета ще я има, дори и да не е най-оптималният начин да стигнем до Луната. Пък и по-добре да има някаква програма за усвояване на лунното пространство, отколкото никаква. Вероятно и окололунната станция "Гейтуей" ще бъде построена и макар и по-рядко в сравнение с МКС, хора ще летят до нея с кораба "Орион" и "Спейс Лонч Систъм". https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3761-2021-sls-partially-successful

Корольовата метода не е аматьорски метод. И все пак НАСА заслужава съчуствие, защото прави най-доброто, на което е способна Кадър от огневото изпитание на "Спейс Лонч Систъм" тази нощ. Photo credit : NASA TV 17 януари 2021 г. 17:10 ч. Светослав Александров. Въпреки че съм, поне така смятам, основателно критичен към НАСА за бавния напредък по проекта "Спейс Лонч Систъм" и "Орион", американската космическа агенция заслужава нашето съчуствие. Агенцията прави всичко, на което е способна, съобразно ограниченията, които ѝ се налагат. Защо днес НАСА не постига прогрес? Или по-точно казано, защо агенцията не напредва по същия начин, по който е напредвала през 60-те години на миналия век, когато е пращала хора на Луната? Отговорът би следвало да е очевиден. НАСА е напредвала тогава, защото е работила по различна метода. В началото на 60-те години в СССР се е работило по Корольовата метода. В САЩ също, защото американците са били принудени да догонват Съветския съюз в условията на космическата надпревара. Но каква е била тази Корольова метода? Представено най-общо: легендарният съветски учен Сергей Корольов и неговите екипи са създавали множество ракети и космически апарати. Не всички са успявали, но това е водило до прогрес. Една ракета гърми, следва анализ на грешките, прилагане на научените уроци, друга ракета лети, пак гърми, пак анализ на грешките, пак прилагане на научените уроци и така докато се стигне до евентуален успех. Съвременната космонавтика дължи почти всичко на Корольовата метода - "Союз", орбиталните станции, междупланетните мисии. Но след това както в САЩ, така и в Русия методата била зарязана за десетилетия напред. И така, докато се появил Илон Мъск. Днес Мъск работи по Корольовата метода - факт, който се признава от най-опитния руски космонавт Генадий Падалка. И вече не е само Мъск. Другата компания в САЩ, който най-много се доближава до Корольовата метода след СпейсЕкс, е Астра. През изминалата година нейните шефове заявиха: провалите са приемливи, те са част от стъпките ни към успеха. Какво се случи? През март ракетата на Астра се провали, през септември също. А през декември успехът най-накрая дойде и частната компания за пръв път достигна до космическото пространство. Но СпейсЕкс, Астра, Рокет Лаб, Вържин Орбит и т.н. биха могли да си позволят да работят съобразно Корольовата метода, тъй като представляват фирми и в по-малка степен зависят от държавата. НАСА, за съжаление, не може. След приключването на космическата надпревара, НАСА се е превърнала в поредната правителствена агенция, която трябва да се бори за собственото си финансово оцеляване - т.е. да усвоява държавни пари. Но за тези държавни пари дължи отчет. Представете си какво би се случило, ако НАСА почне да строи "Спейс Лонч Систъм" и "Орион" съобразно начина, по който Мъск прави "Старшип" - чрез прототипи, които гърмят до мига, в който конструкцията се стабилизира. В такъв случай агенцията би се изложила на яростна критика от нейните противници, а политиците, дебнещи всеки удобен случай да орежат бюджета за космос, са много. Да изстрелва прототипи, които гърмят? Абсурд! В очите на данъкоплатците това е все едно да гориш долари в буквалния смисъл! Това обяснява поведението на американската космическа агенция. Специалистите дълги години провеждат симулации и компютърно моделиране, внимателно изпипват всичко, преди да пристъпят към рязането на метал, за да усъвършенстват космическите апарати още преди да полетят. Но както се вижда от несполуките със "Спейс Лонч Систъм", "Орион" и дори "Старлайнър", това не е възможно. До момента, в който не почнеш да режеш метал, да запалваш двигатели, да изстрелваш ракетата, ти не можеш да предвидиш всеки един сценарий. Компютърните симулации се базират на предположения, но откъде си сигурен, че тези предположения са правилни? Години минават, специалистите се мъчат да познаят всички вероятности за авария и се стремят да ги елиминират преди полета, а през това време ракетата изобщо не лети. Но резултатът е, че парите се усвояват, напредък се отчита и най-важното: агенцията не търпи критика, че прахосва средства. До момента, в който най-сетне не се стигне до реалното изстрелване и не лъсне истината, че методата на Корольов е незаменима и реално погледнато единствената работеща. Тогава, въпреки множеството симулации и компютърно моделирани, става ясно, че нещо все пак е пропуснато... и НАСА се принуждава да оправя грешките си отново и отново и отново. НАСА не е виновна. Поне не изцяло. Американската космическа агенция не може да поеме рискове, защото като държавна агенция е ограничена от зависимостта си спрямо данъкоплатците и трябва да се отчита пред тях. Данъкоплатците искат успехи, но не желаят да толерират провалите по пътя напред. Въпреки че след всеки провал администраторите на НАСА се мъчат да напомнят, че без неуспешни изпитания не може да се мине, това не остава разбрано от широката общественост. Вероятно проблемите със "Спейс Лонч Систъм" и "Орион" ще бъдат коригирани и те ще полетят, но след години. Същевременно вече не може да се оплакваме - космонавтиката, слава Богу, е влязла в 21-ви век и не зависи само от НАСА. СпейсЕкс, Астра и останалите компании ще чертаят пътя към бъдещето. Американската агенция ще трябва или да се адаптира, да излезе напълно от сферата на ракетостроенето, защото не може да се справи в конкурентните условия на спътниковия пазар, или да изчезне. Други възможности няма. Искате ли да имате своевременен и бърз достъп до новините? Освен страницата на КОСМОС БГ във Фейсбук, присъединете се към канала на уебсайта в Телеграм - линк тук. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3758-2021-nasa-deserves-compassion

Не всичко в космонавтиката е пари, приятелю... НАСА разработва ракета за милиарди долари, но след толкова години работа по нея все още няма полет - а вчера дори не можа да изпълни статичното си огнево изпитание изцяло. Image credit : NASA 17 януари 2021 г. 15:25 ч. Светослав Александров. Преди години, когато още нямаше социални мрежи и дискутирахме любимите си теми в класическите форуми, много от космическите ентусиасти бяхме обезверени от бавния напредък на НАСА. Подобно на мнозина, така и аз обвинявах политиците, че заради тях космическите агенции са вечно недофинансирани. Бюджетът на НАСА е в пъти по-малък от този на военните и само около 0.5% от федералния бюджет на САЩ. Какво ли щеше да е, ако 1% от бюджета е за космос? А ако НАСА получи $100 милиарда за полет до Марс? Тогава един събеседник ми отговори: какво те кара да мислиш, че ако НАСА получи $100 милиарда, ще успее да изпрати човек на Червената планета? Казвам ти, убеждаваше ме той, че ако това се случи, подизпълнителите ще си вдигнат заплатите, шефовете им ще си купят яхти, а когато парите бъдат усвоени, пак ще се наредят на хранилката и ще мрънкат, че средствата не са им стигнали. Сега, близо 15 години по-късно, се убеждавам в правотата на този човек. Преди малко повече от десетилетие и половина, или на 1 март 2005, НАСА обяви официално конкурса към индустрията за построяването на космическия кораб, който днес е известен под името "Орион". Замислям се какво ли щеше да е състоянието на космонавтиката, ако за това време не беше изгряла звездата на Илон Мъск и си бяхме останали само с "Орион" и базираните на совалките ракети? Съдейки по случилото се вчера, когато "Спейс Лонч Систъм" дори не успя да запали пробно двигателите си за поне две минути, не смея и да си го представя... Ще забележите, че доста често аз, а и други анализатори, сравняваме правителствената космическа програма на САЩ с Мъск - и има защо. Правим го не заради безкритичност или фенщина, макар че мнозина ни обвиняват в това. Казват, че и Мъск е имал аварии, че в началото и неговите ракети са гърмели, че трябва да критикуваме неговите проекти и останалите на едно равнище. Но през декември попаднах на следното експертно сравнение - от журналиста Ерик Бъргър за Арс Текника. Нека да обърнем внимание как НАСА се справя с изпълнението на проекта за кораба "Орион" и да го сравним с прогреса на СпейсЕкс за същия времеви период на фона на усвоените финанси. Бъргър се базира на анализа на Каси Драйър от Планетарното общество, според който НАСА е усвоила $23.7 милиарда за създаването на "Орион". В тази сума не включваме сервизния модул, който се строи от Европейската космическа агенция. За усвоените досега пари НАСА е успяла да създаде окастрена версия на "Орион", която летя на безпилотен тест през 2014 година и към настоящия момент това е единственият космически полет на кораба за 15-годишния период. Построен е и втори кораб, който отново няма всички необходими животоподдържащи системи. Той ще се използва за безпилотната мисия до Луната "Артемис 1". Или с други думи, за $23.7 милиарда, програмата "Орион" е довела до: 1. Разработката на космическия кораб "Орион". 2. Производството на "Орион" за първия му безпилотен полет през 2014 година във висока околоземна орбита. 3. Производството на "Орион" за следващия му безпилотен полет до Луната, който още не е факт. 4. Начален етап на разработката на космическите кораби за по-нататъшни мисии. Очевидно резултатът не е нулев. Известен прогрес има. Но това е далеч от желаното, дори за голяма и тромава правителствена програма. За да разберете как същите пари теоретично са могли да бъдат похарчени, нека да сравним "Орион" със СпейсЕкс, фирмата на Мъск. Няма спор, че СпейсЕкс е екстремен пример в космическата индустрия и далеч не всички се стравят толкова добре, но това, което Мъск създава, е доказаният възможен максимум. Компанията СпейсЕкс е основана през 2002 година. До настоящия момент Мъск е усвоил между $16 и $20 милиарда от НАСА, военния сектор и частните инвеститори. За същия времеви период - т.е. от 2005 досега, тези средства са довели до: 1. Разработката на космическите ракети "Фалкън 1", "Фалкън 9" и "Фалкън Хеви". 2. Разработката на космическите кораби "Карго Драгън" №1, "Крю Драгън" и "Карго Драгън" №2. 3. Разработката на космическите двигатели "Кестрел", "Мерлин" и "Раптор". 4. Построяването на стартови площадки на Ванденберг (два пъти), атола Куаджалин, на космическия център Кейп Канаверал и на космическия център Кенеди. 5. Общо 105 успешни космически изстрелвания до орбита. 6. Общо 20 успешни товарни мисии до Международната космическа станция и две пилотирани. 7. Разработката на системата за вертикално кацане на първите степени, бързо рециклиране и повторно използване на степените. 8. Начало на следващия космически проект "Старшип" и "Супер Хеви". 9. Създаването на спътниковата групировка "Старлинк". Досега с над 955 изстреляни спътника в орбита, Мъск е най-големият спътников оператор в цял свят. Или като заключение - СпейсЕкс постигна всичко това за същите пари, които НАСА похарчи за кораба "Орион" от началото на неговия проект през 2005 година. Фактите са очевидни. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3757-2021-ne-vsichko-e-pari

ПРОВАЛ: Политически мотивираната ракета Спейс Лонч Систъм изпълни само 1 от общо 8 планирани минути огнево изпитание! Кадър от огневото изпитание тази нощ. Photo credit : NASA TV 17 януари 2021 г. 10:20 ч. Светослав Александров. НАСА и Боинг се издъниха. Не пак, а отново. Късно тази нощ в 00:27 ч. българско време четирите двигателя "RS-25" на ракетата "Спейс Лонч Систъм" се запалиха за пръв път на стенд. Очакванията бяха да работят в продължение на осем минути, но и две щяха да са достатъчни, за да бъдат събрани ценни данни. В края на краищата двигателите се изключиха след само минута работа. Това се случи, след като компютрите отчетоха "провал на голям компонент", свързан с Двигател №4. Към настоящия момент специалистите все още не могат да разберат какво точно е дефектирало. "Не се получи всичко, което очаквахме", призна администраторът на НАСА Джим Брайденстайн. "Но събрахме множество съществени данни, множество съществена информация"..."Ние не се провалихме, може би сме имали спънка, но ще се върнем и ще опитаме пак". Класическите клишета, които чуваме след провал. Дали обаче наистина не става въпрос за провал? Да, вярно е, че това е тест, а при тестовете на нова ракета всичко се случва. Може би е уместно да напомним, че ранните "Старшип" на Илон Мъск също се издънваха по време на дебютните им пълнения с гориво и огневите изпитания? И все пак има един съществен фактор, поради който не може да мерим "Спейс Лонч Систъм" и "Старшип" с един аршин. Илон Мъск разработва своите ракети по т.нар. "итерактивен" подход. Ракетите, които виждате на стриймовете от неговите изпитания, не са окончателен вариант, а ранни прототипи. При това те се произвеждат серийно - ако един от прототипите се повреди, следващият е веднага готов да започне своите тестове. На никого не му пука от евентуална авария, защото следващата ракета ще успее. Относно "Спейс Лонч Систъм" обаче, американските данъкоплатци са налели $12 милиарда в рамките на десетгодишен период. Това, което ни беше показано вчера по НАСА ТВ, не бе прототип. Напротив, това се очертава да е първата ракета, която ще изпрати кораба "Орион" до Луната. И след толкова много вложени средства, проведени симулации и наземни изпитания, се очакваше тя да сработи от раз. Спомнете си, че имаше предложение корабът "Орион" да бъде изстрелян даже без проведено огнево изпитание, за да се пести време! Фактът, че ракетата не сработи от раз, ни напомня за издънката със "Старлайнър". И тогава се очакваше това да е окончателната версия на кораба, която след един гарантирано успешен тестов безпилотен полет, веднага щеше да е готова за превоз на хора. Но както днес за пореден път ни беше доказано - итеративният подход не може да бъде прескочен. Традиционният модел на работа, който тъй много се отличава от този на Илон Мъск, просто не работи. Влагат се милиарди долари за чертежи, компютърни симулации и сметки, преди да се пристъпи към реалното рязане на метал. Но симулациите не могат да предвидят всичко - до мига, в който не започнеш да запалваш двигатели и да изстрелваш, за да получиш реални числа. Специалистите на НАСА още не са наясно дали данните от теста са достатъчни - или ще се наложи повтаряне на огневото изпитание. Няма яснота и относно характера на проблема и дали няма да e необходима цялостна подмяна на двигателя. Ясно е обаче, че агенцията се надяваше на минимум две минути работа, а не на една, тъй като едва след първата минута започва проверка на завъртането на двигателите, докато работят. А този етап от теста не бе изпълнен. Продължава също така да не е ясно дали "Спейс Лонч Систъм" може да лети до края на настоящата година. По-скоро не - освен ако НАСА реши да пропусне повторение на огневото изпитание, или успее да го повтори максимум до две седмици. Ракетата задължително трябва да бъде преместена от центъра Стенис към центъра Кенеди през февруари, за да може да се стикова с останалите компоненти като страничните ускорители и кораба. Ако това не бъде изпълнено, край на надеждите за полет през 2021-ва. Напомням на читателите, че докато Илон Мъск разработва "Старшип", преследвайки мечтата си да покори Марс, генезисът на "Спейс Лонч Систъм" не е чак толкова благороден, поради което не е чудно защо множество космически ентусиасти не харесват ракетата. Тя е плод на уникален политически акт на неколцина конгресмени, поради което често пъти бива наричана саркастично "Сенат Лонч Систъм". За тези, които не следят подробно развитието на американската космическа програма, напомням: през 2005 година НАСА започна да работи по проекта "Съзвездие". За целта беше даден ход на създаването на две ракети - среднотоварна "Арес 1" и тежкотоварна "Арес 5". Но когато Барак Обама пое кормилото на властта в САЩ и администрацията на Джордж Буш беше сменена, президентът на Демократите назначи комисия от независими експерти, които да ревизират състоянието на "Съзвездие". Изводът на експертите от тази комисия беше единодушен: проектът "Съзвездие" би могъл да постигне успех, но са нужни милиарди долари, каквито Конгресът никога не би осигурил. С оглед на извода Обама прекрати "Съзвездие", но това решение се посрещна на нож от политиците в Конгреса. Никой от тях не се интересуваше дали човек ще се завърне на Луната или ще полети до Марс. Те бяха притеснени от факта, че след пенсионирането на космическите совалки много хора ще загубят работата си и като резултат конгресмените ще останат без избиратели. Поради това те се опълчиха на Обама и настояха работата по космическия кораб, който е известен под името "Орион", да продължи. Освен това задължиха НАСА да построи свръхтежка ракета от типа на "Арес 5". И не просто издадоха заповед, но наредиха кои предприятия да строят ракетата и какъв хардуер да бъде използван. Надали е имало такъв явен случай в историята на човешката космонавтика политици да се правят на ракетни учени... Крайният резултат е, че "Спейс Лонч Систъм" е забележителна ракета, но не особено впечатляваща, защото не води до напредък в космонавтиката. Докато Илон Мъск създава иновативни двигатели "Раптор", работещи на метан, и вече изстрелва "Старшип" (никой досега не е изстрелвал големи ракети на метан преди Мъск!), "Спейс Лонч Систъм" разчита изцяло на стара технология. Тя притежава два твърдогоривни спомагателни ускорителя от совалковата програма, монтирани към горивния резервоар, който също представлява наследство от совалковата програма. Четирите двигателя на ракетата на първата степен "RS-25" са основни двигатели на совалките. Нещо повече - тези двигатели вече са били използвани за космически изстрелвания и са извеждали хора в космоса. Един от тях даже е участвал в изпращането на общо 12 совалкови мисии до орбита! Но това, което е най-умопомрачителният факт: совалката беше частично възвръщаема космическа система. Не толкова гъвкава и не толкова печеливша като ракетите "Фалкън" на СпейсЕкс, но все пак имаше съществени елементи на възвръщаемост. Ракетата "Спейс Лонч Систъм" представлява крачка назад - тя е изцяло невъзвръщаема, което ще рече, че след като в края на годината изведе кораба "Орион" към Луната, историческите совалкови двигатели просто ще бъдат изхвърлени в океана! Заради факта, че "Спейс Лонч Систъм" е политически мотивирана ракета, харесва ли ни или не, работата по нея ще продължи и повечето космически ентусиасти са се примирили с мисълта, че тази ракета ще я има, дори и да не е най-оптималният начин да стигнем до Луната. Пък и по-добре да има някаква програма за усвояване на лунното пространство, отколкото никаква. Вероятно и окололунната станция "Гейтуей" ще бъде построена и макар и по-рядко в сравнение с МКС, хора ще летят до нея с кораба "Орион" и "Спейс Лонч Систъм". https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3756-2021-sls-fails-first-big-test

ИнСайт се отказа от по-нататъшното дълбаене на Марс 14 януари 2021 г. 20:45 ч. Немският екип, създал пробивната машина "HP3", монтирана към американската мисия на Марс "ИнСайт", се отказа от по-нататъшно дълбаене. Това бе съобщено днес на сайта на американската космическа агенция. Въпреки многобройните усилия, въпреки натиска от роботизираната ръка и заравянето на машината посредством допълнително изкопан грунд, напредък няма. На 9-ти януари беше направен последният опит, но след 500 удара с чука, "къртицата" не се движи напред. "Ние опитахме всичко, с което разполагаме, но планетата Марс и нашата героична "къртица" се оказаха несъвместими", съобщава ръководителят на проекта Тилман Спон от Немския аерокосмически институт. "За щастие успяхме да научим много неща, които ще повлияят благоприятно по-нататъшните мисии за дълбаене под повърхността". Важно е да подчертаем: това не е провал на настоящата мисия. Немската пробивна машина, както и американската автоматична станция "ИнСайт", са напълно изправни и всички системи работят нормално. Става въпрос за новоовоткрито свойство на марсианския грунд, който няма аналог със земните почви. В научно отношение мисията е успешна - направено е ново откритие за Марс и учените тепърва ще се мъчат да обяснят защо грундът е такъв, а не инакъв. Като допълнение към това ръководството на НАСА е научило нови методи, чрез които може да се управлява роботизираната ръка и да се използва като помощно средство - нещо, което неизбежно ще повлияе планирането на бъдещи експедиции. Мисията "ИнСайт" е довела и до откритието на над 480 "марсотресения" посредством чувствителния си сеизмометър. Източник: НАСА Тази снимка от повърхността на Марс бе заснета на 24-ти февруари 2020 г. от мисията на НАСА "ИнСайт". Photo credits : NASA/JPL-Caltech https://www.space-bg.org/portal/2014-10-24-21-14-43/3754-2021-nasa-dlr-give-up-digging

УСПЕХ: Блу Ориджин проведе първото за 2021-ва година изстрелване на кораба Ню Шепърд! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Blue Origin 14 януари 2021 г. 20:15 ч. Светослав Александров. Американската компания Блу Ориджин, основана от Джеф Безос, е "много близо до изпращането на човек в космоса" - това съобщи днес директорката на фирмата по орбитални продажби Ариан Корнуел след поредния успешен полет на кораба "Ню Шепърд". Стартът бе осъществен в 19:17 ч. българско време. За пръв път дебютира ракетата "Ню Шепърд 4" - именно това е носителят, който ще изведе хора в космоса. Излетя и първата капсула, оборудвана с нужния за пилотирана мисия набор от животоподдържащи системи. Може да се каже, че след днешния успех в САЩ има още един пилотиран космически кораб след "Крю Драгън" на СпейсЕкс и "Юнити" на Върджин Галактик - макар и само за суборбитални мисии. Действително по подобие на "Юнити" на Върджин Галактик, капсулата на "Ню Шепърд" не достига до орбита, а само преминава височина от 100 километра - условната граница, която разделя земната атмосфера от космическото пространство. След това капсулата се завръща на Земята с парашути, а ракетата извършва меко кацане посредством двигателя си "BE-3". В хода на днешния старт всичко това бе изпълнено успешно. Макар че по време на мисията тази вечер хора не летяха в космоса, на борда на кораба се намираше известният манекен Скайуокър. Имаше и 50 000 пощенски картички от ученици в цял свят - със сериозно присъствие и от училища в България. Ето кои са родните школа, участвали днес: Eто от кои части на света летяха днес картички в космоса. Photo credit : Blue Origin Макар и само суборбитален, корабът "Ню Шепърд" е важен етап от поетапното развитие на космическите проекти на Блу Ориджин. Например ракетата-носител използва двигател на водород и кислород "BE-3". Този двигател ще бъде монтиран и на втората степен на орбиталната ракета "Ню Глен", която очакваме да дебютира най-рано през тази година. Що се касае до първата степен, тя ще е оборудвана с двигатели на метан и кислород "BE-4". Те са в напреднал етап на разработка, като Блу Ориджин сътрудничи и на Юнайтед Лонч Алайънс, консорциума на Боинг и Локхийд Мартин. Целта е двигателите да се използват не само на "Ню Глен", но и на ракетата на ЮЛА "Вулкан", която ще замени настоящия носител "Атлас 5", работещ с построени в Русия двигатели "РД-180". Преди броени дни оповестих, че изпитателни двигатели "BE-4" бяха монтирани за пръв път на "Вулкан" и още тази пролет започват нейните "мокри изпитания", в хода на които ракетата ще бъде зареждана с гориво. Блу Ориджин работи и по проект на НАСА за строеж на спускаем апарат, който ще извози следващото поколение астронавти към повърхността на Луната. Фирмата на Безос не се труди по спускаемия апарат сама, а в сътрудничество с Локхийд Мартин, Нортроп Груман и Дрейпър. С тези ходове Блу Ориджин вече се оформя не като гъвкава "ню спейс" компания по подобие на Мъсковата СпейсЕкс, а като по-тромава "олд спейс" корпорация, която заема някогашната роля на Боинг за изпълнение на проектите на американската космическа агенция. Все пак не може да отречем - известен напредък има. Остава да разберем кога най-накрая Безос ще се осмели да прати човек в космоса. Видеозапис от днешното изстрелване - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3753-2021-14-jan-ns-launch

УСПЕХ: Първият товарен кораб Карго Драгън се прибра благополучно на Земята! На снимката: критично важните експерименти, които имаха нужда от спешна обработка след кацането, бяха превозени посредством хеликоптер. Photo credit : NASA 14 януари 2021 г. 15:45 ч. Светослав Александров. Пореден успех за американската космическа компания СпейсЕкс! Късно тази нощ в 03:27 ч. българско време първият товарен космически кораб от ново поколение "Карго Драгън" се завърна безпроблемно на Земята посредством приводняване в близост до бреговете на Флорида. Корабът престоя около месец скачен с Международната космическа станция. Съгласно информацията, публикувана от фирмата на Илон Мъск, всичките процедури от навлизането в атмосферата до разгръщането на парашутите и приводняването са били изпълнени нормално. Напомням на читателите, че "Карго Драгън" беше изстрелян на 6-ти декември посредством ракета на СпейсЕкс "Фалкън 9". Корабът представлява модификация на пилотирания "Крю Драгън", само че преоборудван изцяло за товарни цели. Доскоро Мъск изстрелваше до МКС старите космически кораби "Драгън" от версия №1, но те не можеха да се скачват самостоятелно и бяха прихващани от роботизираната ръка на станцията. И освен това не бяха особено прецизни - приводняваха се далече от населени места, в Тихия океан, където понякога престояваха до 48 часа. Това до известна степен ограничаваше научната дейност. "Карго Драгън" обаче е много по-съвършен в сравнение с предшествениците си. Той е описван от специалистите като триетажен дом - могат да се натоварват научни експерименти в "мазето", на първия и на втория етаж, след което експериментите биват доставени от Земята на МКС или от МКС обратно на Земята. Подобно на "Крю Драгън", "Карго Драгън" също може да се скачва самостоятелно с орбиталния комплекс без намесата на роботизираната ръка. Но освен всичко това прецизността му позволява да се приводнява в близост до Флорида, където е космическият център на НАСА. Тази способност прави възможна бързата обработка на критично важните научни експерименти. Понастоящем "Карго Драгън" е единственият товарен космически кораб, който позволява доставката на провизии от орбита към Земята. Останалите кораби, сред които са руският "Прогрес", японският "Кунотори" и американският "Сигнус", не притежават възможност за завръщане и след завършването на мисията си просто изгарят в земната атмосфера. Напомням също така, че мисията на новия товарен кораб бе изключително успешна. Той благополучно достави на МКС нов шлюзов модул на име "Бишъп", както и опитна установка за изпитване на лекарството ремдесивир, с което станцията официално бе въведена в борбата срещу коронавируса. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3752-2021-cargo-dragon-returns-home

УСПЕХ: Старшип проведе за пръв път три огневи изпитания в рамките на един ден! Кадър, заснет по време на едно от огневите изпитания днес. Photo credit : Bocachicagal - видео на този линк 13 януари 2021 г. 23:55 ч. Светослав Александров. Пореден масивен успех за американската космическа компания СпейсЕкс, касаещ разработката на новото поколение кораби "Старшип"! За пръв път от началото на тестовата програма прототип (в случая "Старшип SN9") сполучи да изпълни три статични огневи изпитания в рамките на няколко часа. "Всичките три статични огневи изпитания бяха изпълнени и нямаше никакви бързи непредвидени разпадания", похвали се Илон Мъск в Туитър. Изразът "бързо непредвидено разпадане" (на англ. RUD - Rapid Unscheduled Disassembly) е метафора, използвана от предприемача, за да обозначи експлозия. Досега СпейсЕкс никога не са опитвали да изпълнят две огневи изпитания в хода на един ден, а какво остава за три и то в рамките на няколко часа. Но това бе важна фаза от разработката на "Старшип" - донякъде дори по-важна от дебютния 12-километров полет на 10-ти декември. В крайна сметка космическите полети няма да станат достъпни като самолетните, ако корабите не са в състояние да запалват многократно двигателите си. В случай че не бъдат констатирани никакви неочаквани проблеми, СпейсЕкс може да изстреля "Старшип SN9" още на 14-ти януари. Но нека да не се заричаме - напомням на читателите, че графикът на компанията е гъвкав и могат да се очакват всякакви промени в тестовата програма по всяко време. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3751-2021-13-jan-triple-static-fire

През тази година НАСА започва да преоборудва МКС с нови слънчеви батерии Новите слънчеви батерии за МКС. Credit : Deployable Space Systems 12 януари 2021 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Международната космическа станция се превърна в чудесен втори, макар и миниатюрен дом за човечеството, освен нашата планета Земя. Скоро обаче този дом няма да е единствен, при положение, че от тази година Китай, а по-нататък Индия и частни компании на САЩ планират да създадат нови станции. Що се касае до МКС - тя е добра и има още живот в нея, но вече старее. Особено критични са слънчевите батерии, чието качество от година на година се влошава. За щастие НАСА има план - частната компания Боинг, подизпълнителят Спектролаб и основният доставчик Деплойъбъл Спейс Систъм са произвели нови слънчеви батерии. Изстрелването им ще започне още през тази година. НАСА няма да премахне осемте стари панела със слънчеви батерии, които все още вършат добра работа. Просто пред шест от тях ще бъдат позиционирани новите панели, които ще ги допълват. Те са по-малки, но по-добри и когато бъдат монтирани, МКС ще генерира същото количество електричество, както когато ранните компоненти бяха първоначално изстреляни. Новите слънчеви панели ще бъдат доставени в космоса посредством три мисии на новия товарен кораб "Карго Драгън" на СпейсЕкс, като извозването им ще започне още през настоящата 2021-ва година. За монтажа на всеки един от панелите са нужни по две извънбордови дейности (т.е. "космически разходки"). Първата - за подготовка на инсталацията, като съответните подпорни компоненти на МКС бъдат преоборудвани посредством специални инструменти, и втората - за самия монтаж. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3750-2021-new-solar-panels-iss

Американският космически кораб Карго Драгън напусна МКС и започна завръщането си към Земята 12 януари 2021 г. 16:45 ч. След отлагане от 24 часа поради метеорологични причини, днес в 16:05 ч. българско време първият товарен кораб на СпейсЕкс "Карго Драгън" се отдели от Международната космическа станция и започна своето завръщане към Земята. Това бе първото самостоятелно разкачване на частен комерсиален кораб от борда на МКС. Товарните кораби "Сигнус" на американската фирма Нортроп Груман, както и корабите "Драгън"-версия №1 бяха освобождавани посредством роботизираната ръка на станцията "Канадарм 2". "Карго Драгън" ще запали своите двигатели за излизане от орбита на 13 януари в 02:37 ч. българско време. Очакванията са корабът да осъществи своето приводняване в 03:27 ч. в същия ден. Завръщането на "Карго Драгън" няма да бъде излъчвано в реално време по НАСА ТВ. За повече информация: НАСА Кадър от успешното разделяне на "Карго Драгън" от МКС. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3749-2021-cargo-dragon-detaches-iss

НАСА отложи завръщането на товарния кораб Карго Драгън заради лошо време 11 януари 2021 г. 18:00 ч. Американският товарен кораб на СпейсЕкс "Карго Драгън" си спечели още няколко дни в космоса, след като завръщането му беше отложено поради лошо време. Отлагането беше оповестено само две минути преди днешното планирано разкачване от МКС за 16:25 ч. българско време. НАСА все още не е оповестила нова дата за отделянето на кораба и кацането му. Напомням на читателите, че "Карго Драгън" беше изстрелян благополучно на 6-ти декември. Това е първият товарен кораб на СпейсЕкс от ново поколение, който е базиран на пилотирания "Крю Драгън". ПРОЧЕТЕТЕ СТАТИЯТА: Космическият кораб Карго Драгън се готви за първото си завръщане на Земята, за да разберете защо това е важно за науката. Кадър от Международната космическа станция, показващ скачения "Карго Драгън". Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3748-2021-cargo-dragon-delayed

Платформата Ratio организира на 12-ти януари среща с Паоло Мартино от мисията HERA на ЕКА Космическата мисия "Хера". Image credit : ESA 11 януари 2021 г. 17:30 ч. Никола Кереков. В космическото пространство вероятно има поне няколко милиона астероида с различни размери, които на някакъв етап от орбитата си доближават Земята – те се означават като близкоземни астероиди (Near-Earth Asteroids или NEAs). Вероятността планетата ни да бъде ударена от астероид представлява абсолютно реална опасност не само за нас, но и за голяма част от живота на Земята. Ако не вярвате питайте някой динозавър. Няма такива наоколо нали? Утре, на 12 януари, платформата за комуникация на науката Ratio организира онлайн събитие, на което ще ни срещне с главния инженер на мисията HERA Паоло Мартино от Европейската Космическа Агенция. Той ще ни разкаже повече за това как близкоземните астероиди се откриват, колко вида са, откъде идват, както и повече подробности за изследването и картотекирането на тези обекти. Разбира се, специално внимание ще бъде обърнато на различните методи, които можем да приложим, за да се предпазим от потенциална опасност, като ще се изясни повече за целите на самата мисия Hera. Събитието ще бъде изцяло на английски език и ще се излъчи в реално време на 12 януари от 20:00 в страницата на събитието във Facebook и в канала на Ratio в YouTube. ЛИНК: https://www.youtube.com/channel/UCcP9AUt7jWGz6DTh02Wq1wQ Във фейсбук: https://www.facebook.com/events/1585450284984428/ https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3747-2021-hera-inv-bg

Космическият кораб Карго Драгън се готви за първото си завръщане на Земята на 12-ти януари Кадър от Международната космическа станция, показващ скачения "Карго Драгън". Photo credit : NASA TV 10 януари 2021 г. 21:15 ч. Светослав Александров. Комерсиалната космонавтика се готви за поредния исторически миг - очакваме дебютното завръщане на Земята на новия товарен кораб на СпейсЕкс "Карго Драгън". За пръв път в историята на САЩ частен космически кораб за транспорт на провизии ще се приводни в непосредствена близост до космическия център Кенеди във Флорида - и това е от огромен плюс за науката. Напомням на читателите, че НАСА пенсионира космическите си совалки през 2011-та година. Макар че това доведе до почти десетилетна пауза в пилотираните изстрелвания, САЩ възобнови транспорта на научни експерименти от и до Международната космическа станция максимално бързо. Първият кораб "Драгън" на СпейсЕкс беше тестван още 2010-та, а през 2012-та изпълни демонстрационна мисия до МКС. Много скоро той се превърна в първия и единствен товарен кораб, който може не само да лети до орбита, но и да връща оттам товари към Земята. Останалите товарни кораби като руския "Прогрес", японския "Кунотори" и американския "Сигнус" просто биват натоварвани с боклуци и изгарят в атмосферата. За разлика от тях "Драгън" от самото начало можеше да се завръща в океана посредством парашути. Но тази първа версия товарни кораби на СпейсЕкс притежаваше своите ограничения. Ранните "Драгън"-и извършваха приводнявания на запад от Калифорния, в Тихия океан. Понеже не бяха достатъчно прецизни, не се допускаше да кацат в Атлантическия океан в близост до Флорида. Капсулите на "Драгън" №1 се бавеха с 48 часа, докато бъдат извозени обратно към сушата, а това ограничаваше някои от научните експерименти - тези, които имат нужда от спешна обработка в лабораториите след космическото пътешествие. Разбира се, американските совалки бяха незаменими - те се завръщаха директно на писта на космическия център Кенеди, а научните опити се разтоварваха. В този ред на мисли приводняването на "Карго Драгън" изглежда малко като крачка назад, но е факт, че корабът е прецизен и може да се спусне не много далече от центъра. След това лодка бързо ще извади "Карго Драгън" от водата. Специален екип ще отвори капсулата и ще вземе критичните научни експерименти, които ще бъдат натоварени спешно на хеликоптер. "Карго Драгън", който е базиран на пилотирания "Крю Драгън", е далеч по-съвършен от "Драгън №1". Предишният кораб на СпейсЕкс бе добър, но не толкова гъвкав. Когато трябваше да се превози товар към Земята, част от него биваше завързван за стените, докато в центъра бяха натрупвани купища чанти. Но "Карго Драгън" е нещо ново - той прилича на триетажна къща. Може да се натовари товар в "мазето", на първия и на втория етаж. Това е най-съвършеният товарен кораб от чисто конструктивна гледна точка. По предварителна информация корабът ще бъде разкачен от МКС утре, на 11-ти януари, в 16:25 ч. българско време. Около 12 часа по-късно, което се пада късно през нощта на 12-ти януари, "Карго Драгън" трябва да е на Земята. В случай че метеорологичните условия са неблагоприятни, резервни дати за кацане има на 13-ти и 14-ти януари. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3746-2021-cargo-dragon-prepared-historic-return-space

За пръв път: монтираха двигатели ВЕ-4 към новата американска ракета Вулкан! На снимката: двигателите "ВЕ-4" са монтирани към първата степен на ракетата "Вулкан". Photo credit : ULA/Tory Bruno 9 януари 2021 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Чудесна новина пристигна от Юнайтед Лонч Алайънс - обединението между Боинг и Локхийд Мартин! За пръв път двигатели "ВЕ-4", разработени от частната компания Блу Ориджин, бяха монтирани към ракета "Вулкан". Вестта беше оповестена днес от президента на ЮЛА Тори Бруно. Напомням на читателите, че ракетата "Вулкан" е в процес на разработка от 2015-та година насам. Тя ще замени ракетното семейство "Делта" и най-вече това на "Атлас 5", което използва построени в Русия двигатели "РД-180". Всички двигатели на "Вулкан" ще са изцяло американски. Тези двигатели, които бяха прикачени към новата ракета и които виждате на горепоказаната снимка, все още са изпитателен, а не окончателен (полетен) вариант. Те ще се използват за наземни тестове. По време на кулминацията на първата серия от изпитания, резервоарите на "Вулкан" ще бъдат напълнени с гориво - т.нар. "мокър тест". Но огневи тест не е предвиден. По информация от Бруно, "мокри тестове" може да очакваме през по-голямата част от пролетта и лятото на 2021-ва. След това тестовите двигатели ще бъдат премахнати и заменени с полетни. Тогава може да започне подготовката за дебютния полет на "Вулкан". Любопитното е, че по време на тази първа мисия ракетата няма да лети с баласт (както бе през декември в Русия при теста на "Ангара") или с някакъв рекламен товар (както бе при теста на "Фалкън Хеви" с колата "Тесла"). Ще бъде натоварен действащ космически апарат - "Перегрин" на частната компания Астроботик, който ще кацне на Луната. Засега Бруно смята, че първият полет на "Вулкан" до Луната може да е факт още в края на настоящата година. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3745-2021-vulcan-be-4-attached