SAlexandrov

Заради критика в медиите: Русия няма да ни информира за ракетата Амур-СПГ 21 октомври 2020 г. 17:25 ч. Във връзка със създаването на новата възвръщаема ракета "Амур", руснаците не са доволни от реакциите в медиите, изказаната критика и твърденията, че ракетата е копие на "Фолкън 9" на СпейсЕкс. Поради тази причина те решиха повече да не ни информират как тече разработката. Новината бе съобщена от научно-популярното списание "Все о космосе". "Тази информация получи широк отзвук в медиите, из форумите тече обсъждане на проекта, ние се запознахме с различните мнения. Във връзка с това, за да съхраним ефективния ритъм на работата на специалистите от РКЦ "Прогрес", взехме решение да не коментираме създаването на ракетата "Амур-СПГ" до края на разработката на концептуалния проект", съобщи директорът на предприятието Дмитрий Баранов. По-рано беше съобщено, че "Амур" ще има възвръщаема първа степен, която ще каца вертикално подобно на първите степени на американските "Фолкън 9". Всяка от степените ще може да се използва по десет пъти. Ракетата "Амур". Илюстрация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3612-2020-russia-obshtestveno-mnenie

УСПЕХ: Мисията на НАСА Озирис-Рекс достигна повърхността на астероида Бену! Прахосмукачка с обратно действие - така наричат учените механизма за събиране на проби към мисията "Озирис-Рекс". Image credit : NASA/Goddard Space Flight Center 21 октомври 2020 г. 01:35 ч. Светослав Александров. Най-трудният момент от провеждането на най-сложната възвръщаема мисия след епохата на лунната програма "Аполо" е вече в историята! Днес, на 21-ви октомври, роботизираната експедиция на НАСА "Озирис-Рекс" достигна до повърхността на астероида Бену и изпълни благополучно програмата си за събиране на проби. Успешното спускане бе резултат от работата на хиляди хора, включително доброволци от цял свят, сред които и българи. НАСА получи потвърждение, че "Озирис-Рекс" е на повърхността на Бену в около 01:10 ч. българско време. Само един компонент от космическия апарат бе в контакт с грунда на астероида - роботизираната ръка TAGSAM, която стоя допряна до него в продължение на около 10 секунди. През това време беше освободен газ-азот, който вдигна част от материала ... и се надяваме, че в контейнера са попаднали между 60 грама и 2 килограма скални и почвени проби. Дали обаче материалът е наистина събран, както и какво е точното му количество, очакваме да разберем едва след няколко дни, когато ще бъдат заснети снимки от вътрешността на контейнера. Междувременно ръководството на мисията научи, че след събирането на проби автоматичната станция е вече успяла да излети от повърхността на Бену и се е отдалечила на безопасно разстояние от астероида. Докато "Озирис-Рекс" се спускаше, на Земята пристигаха само ограничено количество данни с базисна информация за състоянието на бордовите системи. Но камерите на "Озирис-Рекс" са работили през цялото време и очакванията са компютрите да са записали множество снимки. Те ще бъдат препратени през следващите часове и няма нужда да споменавам, че всички космически ентусиасти тръпнем да ги видим с голямо нетърпение! Никовете на всички хора, които участваха в картографиране на кандидат-място за спускане на Бену. Основното е Найтингейл (вляво), останалите са дублиращите. Светослав Александров е картографирал основното място Найтингейл, докато Лъчезар Костов и Маринела Димитрова са работили по дублиращите места. Image credit : CosmoQuest Спускането към повърхността беше свързано с множество рискове, но членовете на екипа направиха всичко по силите си, за да може днешният успех да бъде подсигурен. Това включваше цялостно картографиране на Бену. За тази цел НАСА си партнираше с американската организация CosmoQuest, която набра доброволци от цял свят - от Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна, Русия и, естествено, България. Работата не беше по-различна от тази, която са вършили някога специалистите от програмата "Лунар Орбитър" през 60-те години на миналия век. Също както те са картографирали лунната повърхност на базата на орбиталните снимки, за да подберат подходящи места за кацане на модулите на пилотираните кораби "Аполо", така и ние трябваше да измерим всеки един кратер, всяка една скала, за да може екипът на "Озирис-Рекс" да избере най-доброто място за спускане на Бену. Работата бе трудоемка - картографирането на всяка една снимка отнемаше около половин час. Но резултатът от нашия труд си струваше - беше изготвена карта, която е по-подробна от картите на нашата собствена Луна! В крайна сметка учените се спряха на четири места - основно (Найтингейл) и четири дублиращи. От българите Светослав Александров е работил върху Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - върху дублиращите места. Светослав Александров с наградата от CosmoQuest за картографиране на Бену CosmoQuest реши да отличи хората, които са успели да картографират повече от 100 снимки, като им връчи подаръци - стикери, емблеми на мисията "Озирис-Рекс", книжка с описание на експедицията, хартиен модел на "Озирис-Рекс" и стилна значка. От българите Светослав Александров получи тази награда. Изключително много се радвам, че усилията на всички доброволци и учени се увенчаха с успех и днешното спускане на "Озирис-Рекс" към повърхността на Бену премина нормално. Ако бъде потвърдено, че в контейнера е събран достатъчно материал, автоматичната станция ще го достави на Земята през 2023-та година. Анализът на грунда и скалите от Бену може да доведе до истинска революция в разбирането ни за Слънчевата система. За повече информация: Озирис-Рекс https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3611-2020-21-oct-osiris-rex-touchdown

УСПЕХ: Старшип SN8 с три двигателя премина през статично огнево изпитание! Кадър от днешното статично огнево изпитание. Натиснете тук за запис (Youtube връзка). Photo credit : LabPadre Stream 20 октомври 2020 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Поредната важна стъпка при разработката на амбициозния космически кораб на Илон Мъск за полети до Луната и Марс е вече изпълнена! За пръв път прототип на "Старшип", който е оборудван с повече от един двигател "Раптор", премина през статично огнево изпитание. След серия от очаквани провали на по-ранни прототипи в началото на годината, програмата "Старшип" започна да се развива с главоломни темпове. В периода между януари и април провалите настъпваха още по време на изпитателните пълнения на горивните резервоари с течен азот, който се използва като заместител на гориво. През май конструкцията беше стабилизирана и "Старшип SN4" премина през неколкократни зареждания с гориво и запалвания на единичния си двигател "Раптор". За съжаление "Старшип SN4" никога не полетя - прототипът избухна на по-късен етап след проблеми с наземните системи. Първите прототипи, които излетяха, бяха "SN5" и "SN6" - това се случи през август и септември. Полетите бяха съвсем кратки, а достигнатата височина - 150 метра. Тъй като тези прототипи никога не бяха предназначени да летят нависоко, те изглеждаха груби, като летящи бойлери и имаха само един двигател. Очакванията са "Старшип SN8" да е първият прототип, който ще може да достигне до височина от 15 километра - повече от тази на пътнически самолет. Поради това той ще е снабден с носов отсек и вече ще заприлича на истинска ракета. Но преди това екипите трябваше да докажат, че ще може да издържи на пълненето с гориво и запалването на трите ракетни двигателя. В периода между 6-ти и 8-ми октомври "SN8" беше трикратно зареден с течен азот - всичко мина без проблеми. След това вчера, на 19-ти октомври, беше проведено огнево изпитание на газогенераторите. Напомням на читателите, че в газогенераторите се изгаря част от горивото, като при процеса се завърта турбина, свързана с помпа (системата се нарича с общото название "турбопомпа"). Турбопомпите изпомпват горивото от резервоарите и го подават към главната горивна камера под високо налягане и поради това са незаменими за правилното функциониране на ракетния двигател. Изглежда, че тестът на газогенераторите е минал отлично и това даде възможност на екипите да проведат първото цялостно огнево изпитание на "Старшип SN8" с трите двигателя "Раптор". Макар че все още очакваме да чуем от Илон Мъск подробни резултати от теста, най-важното е, че прототипът е оцелял. Какво следва оттук насетне? Вероятно огневото изпитание ще бъде повторено и ако всичко е наред, ще се пристъпи към първия суборбитален 15-километров полет. Все още има надежда полетът да е факт преди края на годината. Това би позволило на Мъск да преследва още по-амбициозната си цел през 2021-ва да бъде реализиран и орбитален космически полет. Първоначално "Старшип" ще се използва за извеждането на полезни товари и спътници, но окончателната цел на предприемача са пилотирани полети до Луната и Марс. НАСА вече е връчила на СпейсЕкс договор за $135 милиона с цел изпращането на хора до естествения ни спътник най-късно в края на 2024 г. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3610-2020-20-oct-multiple-raptor-sf-success

Тройна повреда в руския сегмент на МКС: отказаха прахосмукачката, тоалетната и генератора за кислород 20 октомври 2020 г. 00:15 ч. Два дни след като беше оповестено, че космонавтите са поправили благополучно генератора на кислород, руският сегмент на Международната космическа станция бе сполетян от тройна повреда. По информация от РИА Новости, генераторът на кислород "Електрон-ВМ" пак не работи. Eдновременно с него са отказали прахосмукачката и тоалетната. Счита се, че причината за масовия отказ на системите е свързана с наскоро извършена работа по кабелите в модула "Звезда" от космонавта Иван Вагнер. Очаквайте подробности! Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3609-2020-iss-russian-segment-triple-failure

Мисията на НАСА Озирис-Рекс се спуска към повърхността на астероида Бену на 20-ти октомври Прахосмукачка с обратно действие - така наричат учените механизма за събиране на проби към мисията "Озирис-Рекс". Photo credit : NASA/Goddard Space Flight Center 19 октомври 2020 г. 20:50 ч. Светослав Александров. Дели ни едно денонощие от кулминацията на най-амбициозната възвръщаема мисия на НАСА след приключването на лунната програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. Утре, на 20-ти октомври, "Озирис-Рекс" ще се спусне към повърхността на астероида Бену, за да събере проби с цел по-нататъшната им доставка на Земята. За да се стигне до този миг се трудиха хиляди хора, включително българи - като Светослав Александров, автор на този блог, Лъчезар Костов, Маринела Димитрова и много други участници в рамките на инициативата на американската организация CosmoQuest. Съгласно информацията, публикувана на официалния уебсайт на експедицията, автоматичната междупланетна станция ще пристъпи към маневрата за излизане от орбита утре в около 20:50 ч. българско време. Ще последват още две маневри - т.нар. "Чекпойнт"-маневра, когато "Озирис-Рекс" се озове на 125 метра от повърхността на Бену. Тя допълнително ще намали скоростта на космическия апарат и ще го подготви за "Мачпойнт"-маневрата, която ще бъде изпълнена при достигане на височина от 40 метра. Към този момент "Озирис-Рекс" ще следва траектория, съвпадаща с околоосното въртене на астероида. След това същинското спускане към повърхността му може да започне. Космическата мисия няма да извърши кацане. Единственият прибор, който ще докосне повърхността, е роботизираната ръка TAGSAM. Тя ще стои допряна към Бену в продължение на около 10 секунди. Когато контактът с повърхността бъде установен, ще се освободи газ-азот. Азотът ще вдигне част от грунда и скалите на астероида, които ще попаднат в контейнера. Може да се каже, че механизмът на TAGSAM наподобява на прахосмукачка с обратно действие. След като пробите бъдат събрани, "Озирис-Рекс" ще започне своето отдалечаване от астероида. Разбира се, цялата процедура ще бъде документирана от камерите на мисията. Никовете на всички хора, които участваха в картографиране на кандидат-място за спускане на Бену. Основното е Найтингейл (вляво), останалите са дублиращите. Светослав Александров е картографирал основното място Найтингейл, докато Лъчезар Костов и Маринела Димитрова са работили по дублиращите места. Photo credit : CosmoQuest Спускането към повърхността крие своите рискове, но членовете на екипа направиха всичко по силите си, за да се подсигури успех на мисията. Важен етап бе цялостното картографиране на Бену. За тази цел НАСА си партнираше с американската организация CosmoQuest, която набра доброволци от цял свят - от Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна, Русия и, естествено, България. Работата не беше по-различна от тази, която са вършили някога специалистите от програмата "Лунар Орбитър" през 60-те години на миналия век. Също както те са картографирали лунната повърхност на базата на орбиталните снимки, за да подберат подходящи места за кацане на модулите на пилотираните кораби "Аполо", така и ние трябваше да измерим всеки един кратер, всяка една скала, за да може екипът на "Озирис-Рекс" да избере най-доброто място за спускане на Бену. Работата бе трудоемка - цялостното картографиране на всяка една снимка отнемаше около половин час. Но резултатът от нашия труд си струваше - беше изготвена карта, която е по-подробна от картите на нашата собствена Луна! В крайна сметка учените се спряха на четири места - основно (Найтингейл) и четири дублиращи. От българите Светослав Александров е работил върху Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - върху дублиращите места. Светослав Александров с наградата от CosmoQuest за картографиране на Бену CosmoQuest реши да отличи хората, които са успели да картографират повече от 100 снимки, като им връчи подаръци - стикери, емблеми на мисията "Озирис-Рекс", книжка с описание на експедицията, хартиен модел на "Озирис-Рекс" и стилна значка. От българите Светослав Александров получи тази награда. Надяваме се усилията да доведат до плод и утрешното спускане на "Озирис-Рекс" към повърхността на Бену да се увенчае с успех. Очакванията са роботизираната станция да събере между 60 грама и 2 килограма почвени и скални проби. Пробите трябва да бъдат доставени на Земята през 2023-та година. Тъй като се счита, че повърхността на Бену е осеяна с органична материя, която на нашата планета изгражда живите организми, минерали, които се образуват в присъствието на вода, дори материал от планетоиди като Веста, възможно е анализът на пробите да доведе до истинска революция в разбирането ни за Слънчевата система. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3608-2020-osiris-rex-to-sample-bennu

Космонавтите успешно поправиха генератора на кислород на руския сегмент на МКС 18 октомври 2020 г. 16:55 ч. Вчера, на 17-ти октомври, руските космонавти поправиха успешно генератора на кислород "Електрон-ВМ" в модула "Звезда", съобщи Известия. Напомням на читателите, че получаването на кислород на МКС чрез този прибор става посредством електролиза на водата. Има напредък и по отношение на точното локализиране на пробойната в руския сегмент. Това е станало с помощта на... пакетче чай, което било оставено да се рее в безтегловност, за да се види в коя посока ще се насочи заради изтичането на въздуха. Със сигурност тази история ще остане записана завинаги в аналите на космонавтиката, също както днес е известна историята със счупения ключ за ракетния двигател на американския модул "Орел" от мисията "Аполо 11" - първата пилотирана експедиция на повърхността на Луната. Тогава астронавтът Бъз Олдрин задействал двигателя с помощта на писалка. Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3607-2020-cosmonauts-repair-oxygen-generator

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля нови 60 спътника Старлинк, безпроблемно кацане на първа степен! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 18 октомври 2020 г. 16:35 ч. Светослав Александров. Днес, на 18-ти октомври, в 15:25 ч. българско време от стартовата площадка "39А" на космическия център Кенеди (същата площадка, откъдето през 60-те и 70-те години са излитали пилотираните кораби "Аполо" до Луната), в космоса се отправи поредната ракета "Фолкън 9" с най-новите 60 спътника от програмата за сателитен интернет "Старлинк". След приключване на работата на първата степен тя извърши успешно кацане върху роботизираната платформа "Разбира се, че все още те обичам" в Атлантическия океан. Това бе 62-рото безпроблемно връщане на първа степен на "Фолкън 9" и шестото за тази конкретна степен. Преди днешния полет степента е извеждала на път към орбита следните мисии: дебютния кораб "Крю Драгън" през пролетта на 2019 година в безпилотен режим, канадския спътник "Радарсат", пак през 2019 година, както и три мисии по програмата "Старлинк" през настоящата 2020 година. Кадър от днешното връщане на една от двете половини на обтекател. Photo credit : SpaceX Днес също така бяха върнати и двете половини от обтекателя на ракетата, които бяха благополучно прихванати във въздуха от двата специализирани кораба с мрежи. Очевидно компанията на Илон Мъск задобрява и в това отношение! Единственото отклонение е, че една от мрежите се е скъсала, но няма повреди върху кораба или наранявания на екипажа. Освобождаването на комплекта от 60 спътника бе проведено в 16:29 ч. българско време, с което мисията постигна цялостен успех. До днешна дата СпейсЕкс са изстреляли успешно 835 спътника "Старлинк", но поне 47 от тях са вече изведени от орбита и потопени в атмосферата. Става въпрос за най-ранната партида - т.нар. версия 0.9. От компанията твърдят, че новите спътници имат подобрени комуникационни системи. Всички модерни "Старлинк" са снабдени и със специални сенници, за да се намали вредното влияние върху наземните астрономични наблюдения. Запис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3606-2020-18-oct-spacex-launches

Всичките снимки от днешното посещение на Венера от БепиКоломбо са свалени на Земята и са публично достъпни! Цялата поредица от 64 снимки, заснети днес от "БепиКоломбо" по време на посещението на Венера. Photo credit : ESA/JAXA/MTM 15 октомври 2020 г. 20:05 ч. Светослав Александров. Европейската космическа агенция съобщи, че целият набор от снимки, заснети от японско-европейската автоматична междупланетна станция "БепиКоломбо" по време на днешното ѝ посещение на Венера, са свалени успешно на Земята. За голяма радост на космическите ентусиасти те са вече публично достъпни. Така тази мисия се откроява ярко в сравнение с практиките на ЕКА от недалечното минало, например пристигането на мисията "Розета" около кометата "Чурюмов-Герасименко" през 2014 г., когато нямаше никакви снимки в продължение на седмици и всички недоволствахме. Така че голямо "БРАВО" за европейската космонавтика по отношение на публичността! И така, няколко думи за показаната по-горе компилация от снимки. Общият брой изображения е 45 и всички те са заснети от камерата Monitoring Camera 2 към Меркурианския трансферен модул. Всяка поредна снимка е заснемана през времеви интервал от 52 секунди. Камерата е в състояние да прави единствено черно-бели снимки с резолюция от 1024 на 1024 пиксела. Изображенията са съвсем леко обработени с цел увеличаване на яркостта и контраста. Разбира се, няма кой знае какво да се види на Венера във видимата област на електромагнитния спектър заради плътната атмосфера. В близост до терминатора могат да се забележат някои структури, но учените вярват, че става въпрос за артефакт на камерата, а не за реалните характеристики на облачната покривка. Напомням на читателите, че моментът на най-голямото сближение на "БепиКоломбо" с Венера бе в 06:58 ч. тази сутрин българско време. Всичко по време на облитането премина успешно. Следващото посещение на Венера от мисията ще е на 10-ти август 2021 г. Източник : ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3605-2020-esa-bepicolombo-fullset-images

Пак проблем с руския сегмент на МКС: повреди се генераторът на кислород 15 октомври 2020 г. 17:40 ч. Докато специалистите все още се мъчат да установят точното място на пробойната на руския модул "Звезда", част от Международната космическа станция, появи се нов проблем. И отново той е свързан със "Звезда". Този път отказа системата "Електрон-ВМ", която се използва за генериране на кислород посредством електролиза на водата. Съгласно информацията, публикувана от РИА Новости, проблемът не е сериозен и не застрашава живота и здравето на астронавтите, тъй като на МКС има достатъчно запаси от кислород. През изминалите години ние свикнахме да възприемаме МКС като даденост. Но истината е, че станцията е вече стара и е назрял моментът да се планира какво ще следва след нея. Както казва космонавтът Генадий Падалка, ресурсът на модулите на руския сегмент е изчерпан - те никога не са били предвидени за толкова дълга работа. Първият модул-руско производство "Заря" е изстрелян през 1998 година. Служебният модул "Зведа" - през 2000 година. Това означава над две десетилетия непрекъсната експлоатация. За сравнение модулите на предишната станция "Мир" са били проектирани за петгодишен живот, но в крайна сметка успели да издържат 15 години. Тези модули са били създадени по стандарта ГОСТ (евразийски технологичен стандарт за стандартизация, метрология и сертификация) съобразно технологии от 70-те и 80-те години на миналия век. Модулите "Звезда" и "Заря" на МКС са произведени по същия стандарт със същите технологии. Поради тази причина Падалка се обяви срещу изстрелването на модула "Наука", планирано за 2021-ва година. Макар че едва сега встъпва в етап на изпитания и подготовка за полет, строежът му е започнал през 1998 година, следователно като ресурс е също изчерпан. Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3604-2020-zvezda-oxygen-generator-broken

УСПЕХ: БепиКоломбо прелетя край Венера и засне първите си снимки на планетата! Снимка на Венера, заснета тази сутрин от автоматичната междупланетна станция на ЕКА и Япония "БепиКоломбо" в момента на най-голямото сближение. Photo credit : ESA/BepiColombo/MTM 15 октомври 2020 г. 17:20 ч. Светослав Александров. Днес, на 15-ти октомври, мисията на Европейската космическа агенция (ЕКА) и Япония "БепиКоломбо" стана най-новата, прелетяла край Венера и изпратила успешно снимки и научни данни. Това се случи по-рано през деня, в 06:58 ч. българско време, когато автоматичната междупланетна станция премина на разстояние 10 720 километра от повърхността на планетата. Eдна от първите снимки на Венера, заснети от "БепиКоломбо" на 14-ти октомври в 10:25 ч. българско време. Планетата е кръглият обект долу вляво. Photo credit : ESA/BepiColombo/MTM Напомням на читателите, че "БепиКоломбо" не е монолитна автоматична станция. Тя е комплекс от два космически апарата - европейски "Бепи" и японски "Мио". Апаратите са свързани посредством т.нар. Меркуриански трансферен модул (накратко МТМ). Целта на МТМ е да достави "Бепи" и "Мио" благополучно до околомеркурианска орбита. Това става чрез общо девет облитания - едно на Земята, две на Венера и шест на Меркурий. Към настоящия момент са завършени земното облитане и първото венерианско. Докато "Мио" и "Бепи" са свързани към МТМ, не всички научни инструменти могат да правят научни измервания. Снимките на Венера, две от които съм показал по-горе, са заснети от специални камери на МТМ, които не са част от официалната научна апаратура. Основната научна камера е сред приборите, които са блокирани от корпуса на МТМ, следователно тя все още не може да снима. Засега (т.е. към 17:20 ч. българско време) на Земята са получени само част от венерианските фотографии. Очакваме през близките часове да пристигнат и останалите. Съгласно информацията, публикувана на сайта на ЕКА, екипът е свършил съществена част от подготовката за днешното посещение на Венера в дистанционен режим като част от мерките срещу COVID-19. Само неколцина специалисти са били на линия в контролния център, за да осигурят безопасната работа на "БепиКоломбо" по време на сближението. Една от най-големите днешни цели бе да се съберат данни, които евентуално да потвърдят наличието на фосфин във венерианската атмосфера - вещество, което може да е признак за живот. Напомням на читателите, че откритието за фосфина бе оповестено през изминалия месец от екип на САЩ и Великобритания, работещ с наземни телескопи. Все още предстои то да бъде потвърдено от действаща космическа мисия. "БепиКоломбо" бе първата, която получи такъв шанс. "Ние трябва да проявим търпение, докато нашите венериански специалисти разгледат внимателно данните", съобщава Йоханес Бенкоф, член на екипа. "Но се надяваме да характеризираме профилите на атмосферната температура и на нейната плътност, да научим информация за състава на атмосферата и на облачната покривка, както и за магнитните взаимодействия между Слънцето и Венера. И все пак очакваме повече информация догодина". Тогава, на 10-ти август, "БепиКоломбо" отново ще прелети край планетата, но при още по-близко разстояние - автоматичната междупланетна станция ще се озове само на 550 километра от венерианската повърхност. Нека не забравяме, че това е мисия, която е специално предназначена да изучава Меркурий, като венерианските проучвания представляват вторичен бонус. Първото облитане на най-близката до Слънцето планета е планирано за догодина, през октомври, когато "БепиКоломбо" ще прелети само над 200 километра над меркурианската повърхност. Нямам търпение да видим какви тайни ще разгадае мисията! За повече информация: ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3603-2020-bepicolombo-venus-flyby-success

Равносметката за Блу Ориджин - общо 12 успешни полета за 5 години 14 октомври 2020 г. 15:30 ч. След вчерашното благополучно изстрелване на американския космически кораб "Ню Шепърд", равносметката е следната: в рамките на петгодишен период (т.е. от ноември 2015 г. до днес) имаме общо 12 успешни последователни излитания и кацания на ракетата-носител. Това съобщава журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника. Безспорно поредицата от полети е безупречна, без нито един провал след ноември 2015-та. И все пак много космически ентусиасти не са доволни чисто количествено. Ако трябва да сравняваме Джеф Безос (основателят на космическата компания Блу Ориджин и книжната Амазон) с Илон Мъск... ами статистиката никак не е в полза на Безос. Годишно изстрелванията на СпейсЕкс не падат под 13 (толкова бяха през 2019-та). През 2020-та имаме 17 полета на "Фолкън 9" (от които един пилотиран), а предстоят още. Блу Ориджин провеждат по две-три изстрелвания годишно. А тази година - едно-едничко. Вчерашното. Да, философията на Безос е с бавни стъпки напред, като костенурката е символ на компанията. И все пак се чудим - не спира ли тази костенурка твърде често? Кадър от вчерашния полет. Photo credit : Blue Origin https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3598-2020-samokutiaev-sud

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Союз МС-17 излетя и се скачи с МКС! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Roscosmos 14 октомври 2020 г. 14:30 ч. Светослав Александров. Блестящо начало на мисията на руския пилотиран космически кораб "Союз МС-17"! Изстрелването беше осъществено тази сутрин, на 14-ти октомври, в 08:45 ч. българско време посредством ракета-носител "Союз-2.1а". Девет минути по-късно корабът се отдели успешно от горната степен на ракетата и започна самостоятелно сближаване с Международната космическа станция. На борда на "Союз МС-17" пътуваха руските космонавти Сергей Рижиков и Сергей Куд-Сверчков, както и американската астронавтка Кейтлийн Рубинс. Преди старта членовете на екипажа изпълниха всички традиционни за руската космонавтика обичаи. Те оставиха своите автографи върху вратата на хотел "Космонавт", след което напуснаха хотела под съпровода на песента на Земляне "Трава у дома" (още известна като "Земля в иллюминаторе") и се качиха на специално оборудвания автобус, който ги закара на Площадка №254. Повече за обичаите на космонавтите можете да чуете в интервюто на Светослав Александров за БНР, което беше излъчено през септември. Днешният полет беше втори пилотиран за руската космическа ракета "Союз-2.1а". До 2019-та година руснаците изпращаха космонавтите в орбита посредством старата ракета "Союз-ФГ", която обаче притежаваше аналогови украински системи за управление. За разлика от нея "Союз-2.1а" е изцяло цифровизирана и изцяло руска. "Союз МС-17" се скачи с МКС само след 3 часа и 3 минути - рекордно кратко време за полет на кораб до станция в орбита. Въпреки всичко това все още не е абсолютен рекорд в космонавтиката, като първите три места за най-кратки полети до цел в околоземна орбита продължават да се заемат от съветските мисии "Космос-213", "Космос-188" и американската "Джемини 11". Абсолютните рекорди, включващи излитане и скачване, независимо откъде докъде, се държат от пилотираните лунни модули на програмата "Аполо" на НАСА, които са излитали от лунната повърхност и са се скачвали с командните модули. Ето кои са тримата нови членове на екипажа на МКС: Сергей Рижиков, командир на кораба "Союз МС-17". Това е втори космически полет за него - предишният бе по време на мисията на "Союз МС-02" в края на 2016 година. Тогава космонавтът прекара в орбита около шест месеца. Новакът е Сергей Куд-Сверчков - първи полет за него. Младият космонавт е роден през 1983 г. в Байконур, тогава част от Казахска ССР. През 2010 година е избран официално за член на отряда на космонавтите към Роскосмос. Кейтлийн Рубинс е американска астронавтка. Тя също е с една предходна мисия зад гърба си, "Союз МС-01" през 2016 година. Голямата въпросителна днес е дали това бе последното изстрелване на руски пилотиран кораб с американски астронавт. За съжаление отношенията между САЩ и Русия през последните месеци и години са силно влошени, а поведението на шефа на Роскосмос Дмитрий Рогозин въобще не е дипломатично и не помага. След въвеждането на корабите "Крю Драгън" в експлоатация американските астронавти вече не зависят от руските ракети, но въпреки това е хубаво сътрудничеството да продължи. Надеждите са, че скоро ще бъде финализиран договор за полети на разменни начала. В такъв случай американците ще позволят да използват "Союз"-ите, докато периодично руски космонавти ще летят на кораби на САЩ. Иначе следващият полет на "Крю Драгън" трябва да е факт през първата половина на ноември, стига да няма допълнителни отлагания. За повече информация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3601-2020-soyuz-ms-17-launches

УСПЕХ: Корабът Ню Шепърд на Блу Ориджин изведе в космоса апаратура на НАСА! Кадър от днешния полет. Photo credit : Blue Origin 13 октомври 2020 г. 17:25 ч. Светослав Александров. Днес, на 13-ти октомври, в 16:37 ч. българско време, от космодрума край Ван Хорн в Западен Тексас излетя космическата ракета на Блу Ориджин със суборбиталния кораб "Ню Шепърд". Броени минути след старта корабът достигна космоса при максимална височина от 105 километра, а на борда му пътуваха 12 научни постановки. Една от най-важните, собственост на НАСА, изпита нови технологии за кацане на Луната в рамките на програмата "Артемис". След приключването на полета, както космическият кораб, така и ракетата-носител се завърнаха успешно на Земята. С това Блу Ориджин се утвърждава като втората фирма в САЩ след СпейсЕкс с възвръщаеми космически технологии. Днешният полет бе първи за фирмата на Джеф Безос след десетмесечно прекъсване, както и първи за 2020-та година. Много космически ентусиасти са разбираемо недоволни от бавния прогрес на Блу Ориджин - компания, която неслучайно е избрала костенурката за свой символ. Някои анализатори твърдят, че макар и Безос да харчи голямо количество лични средства, така финансирайки пряко инициативите си без да се нарежда предварително на държавната хранилка, компанията все пак наследява част от практиките на "Олд Спейс" корпорациите като Боинг и Локхийд Мартин, включително бюрокрацията им. Дали това е вярно, предстои да видим. Но едно не може да оспорим на Блу Ориджин - фирмата има вече забележителна поредица от успехи и нито един цялостен провал. Единствено по време на първия полет през април 2015 г. само корабът успя да се завърне на Земята, но не и ракетата, която се разби, поради което мисията се води като частично успешна. В хода на днешното изстрелване в космоса бяха изведени не само научни постановки, но и хиляди пощенски картички от инициативата "Клуб за бъдещето", неправителствената инициатива на Блу Ориджин за вдъхновяване на ученици по цял свят да се впуснат в кариера в сферата на математиката, науката или технологиите. Полетът също така бе и един от последните безпилотни преди Безос да започне да праща хора в космоса. Коронната задача днес бе изпитанието на пакет от датчици на НАСА на име SUITE за предстоящите пилотирани кацания на Луната. Тепърва предстои да научим доколко експериментът е бил успешен. Тук е важно да напомня, че в рамките на програмата "Артемис", за разлика от предходната лунна програма "Аполо" през 60-те години, НАСА ще се осланя преди всичко на частни компании. Разбира се, и тогава частният сектор е участвал активно в създаването на космическата апаратура, но този път фирмите сами разработват космическите си кораби, запазват правата върху тяхната собственост и са напълно отговорни за тях. По-рано през 2020-та година НАСА избра три фирми за строежа на пилотирани лунни модули - СпейсЕкс, Блу Ориджин и Дайнетикс. За СпейсЕкс вече знаем - на страниците на КОСМОС БГ продължавам да следя развитието на програмата "Старшип". Наскоро също така оповестих, че Дайнетикс са изготвили успешно първия макет на лунния си модул. Що се касае до Блу Ориджин, компанията разработва своя модул в партньорство с Локхийд Мартин, Нортроп Груман и Дрейпър Лабс - с което засилва подозренията на анализаторите, че използва "Олд Спейс" практики. Фирмата на Безос конструира и по-мощна ракета на име "Ню Глен", която, за разлика от суборбиталната "Ню Шепърд", ще се използва за орбитални изтрелвания. Не е ясно кога ще полети - дебютният старт е предварително насрочен за 2021-ва. Блу Ориджин също така ще доставя двигатели от същия тип като тези на "Ню Глен" за нуждите на Юнайтед Лонч Алайънс (обединението между Боинг и Локхийд Мартин) и новата ракета "Вулкан", която ще замени използващата руски двигатели "Атлас 5". Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3600-2020-13-oct-blue-origin-launches

Японско-европейската мисия БепиКоломбо е в готовност за посещение на Венера на 15-ти октомври Тази снимка на Земята бе заснета от "БепиКоломбо" на 10-ти април тази година, когато автоматичната междупланетна станция се намираше на 18 600 километра от нашата планета. Photo credit : ESA/BepiColombo/MTM 13 октомври 2020 г. 16:20 ч. Светослав Александров. Ако всичко мине по план, на 15-ти октомври в 06:58 ч. българско време мисията на Европейската космическа агенция (ЕКА) и Япония "БепиКоломбо" ще прелети край Венера на разстояние 10 720 километра. За разлика от други облитания на планетата от предишни автоматични междупланетни станции, този път обществеността ще следи събитието с особен интерес. Напомням на читателите, че на 14-ти септември изследователи от САЩ и Великобритания оповестиха, че в атмосферата на Венера има фосфин - вещество, което може да е показател за наличието на живот. Това откритие обаче бе направено посредством наземни телескопи. Сега за пръв път предстои да бъде потвърдено от космическа мисия. Тъй като "БепиКоломбо", както споменах в началото на публикацията, ще се озове на 10 720 километра от Венера, това може да се окаже твърде далечно разстояние, за да е възможно фосфинът да бъде идентифициран от чувствителните прибори на борда. Въпреки всичко учените ще се опитат да направят всичко по силите си. Ако този опит не се увенчае с успех, следваща възможност ще се открие на 26-ти декември, когато европейско-американската мисия "Солар Орбитър" на свой ред ще доближи Венера. По-нататъшен шанс ще се появи на 20-ти февруари 2021 г., когато мисията на САЩ "Паркър" ще прелети край планетата. На 8-ми август същата година "Солар Орбитър" отново ще направи посещение, а два дни по-късно то ще бъде последвано и от ново облитане на "БепиКоломбо". Освен фосфина, мисиите ще изучават съдържанието на серния диоксид във венерианската атмосфера. Тъй като този газ се разрушава лесно от ултравиолетовите слънчеви лъчи, ако бъде открит в големи количества, той ще е признак за съвременна вулканична активност на Венера. Предстоят ни вълнуващи времена по отношение на изследванията на най-близката до Земята планета. За повече информация: ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3599-2020-bepicolombo-ready-venus-flyby

За да могат да реагират адекватно и бързо ако писне алармата за проблем. Трябва да са трезвени всеки един момент.

Космонавтът Самокутяев се обръща към съда след обвинението в пиянство 12 октомври 2020 г. 08:05 ч. Руският космонавт и депутат от Държавната дума Александър Самокутяев ще се обърне към съда след обвиненията в пиянство от Туитър-акаунта на робота "Фьодор" в Туитър, съобщи РИА Новости. "Аз съм възмутен от оскърбленията към нашия личен живот и професионалната ни дейност", съобщи Самокутяев за изданието "Подем". "Ще се обърна към съда, няма да се откажа от това, а и Максим Сураев също. Ние сме веднъж Герои на Русия, два пъти депутати от Държавната дума, а някой си там недорасляк има съвест да пише по този начин. Това е подсъдно". Космонавтът също така оповести, че се е обърнал към шефа на Роскосмос Дмитрий Рогозин и е поискал проверка по случая. По думите на Рогозин няма яснота "каква гнусотия" идва от името на агенцията, но шефът подчертава, че акаунтът не е официален. Това обяснение обаче е абсурдно, както ни напомня блогърката Катя Павлющенко. Мнозина вярват, че акаунтът на "Фьодор" се държи лично от Рогозин, но и да не е така, от него се публикуват снимки на робота и космодрума в близък план - така че няма как операторът на акаунта да не е лице от руския ракетно-космическия отрасъл. Самокутяев подчертава, че не е възможно да се внесе алкохол на МКС. Първо, защото е забранено, и второ, защото на борда на станцията има датчици, които веднага биха хванали всеки посръбващ тайно нарушител. На снимката: православен свещеник благославя Самокутяев и неговата колежка Елена Серова преди тяхната дългосрочна мисия през 2014 година. Photo credit : NASA/Aubrey Gemignani https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3598-2020-samokutiaev-sud

Пилотираният космически кораб Союз МС-17 е на стартовата площадка На снимката: пилотираната ракета "Союз-2.1а" с кораба "Союз МС-17" е на стартовата площадка. Фото: Роскосмос 12 октомври 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Подготовката за изстрелване на космическата ракета "Союз-2.1а" с кораба "Союз МС-17" и трима души на борда е вече в ход, след като вчера, на 11-ти октомври, ракетата бе изведена на стартовата площадка. Изстрелването е планирано за 14-ти октомври в 08:45 ч. българско време. Скачването с Международната космическа станция ще е в 11:52 ч. на същия ден. Командирът на кораба е Сергей Рижиков. Това е втори космически полет за него - предишният бе по време на мисията на "Союз МС-02" в края на 2016 година. Тогава космонавтът прекара в орбита около шест месеца. Новакът е Сергей Куд-Сверчков. Младият космонавт е роден през 1983 г. в Байконур, тогава част от Казахска ССР. През 2010 година е избран официално за член на отряда на космонавтите към Роскосмос. Заедно с тях в космоса ще се отправи и американската астронавтка Кейтлийн Рубинс. Тя също е с една предходна мисия зад гърба си, "Союз МС-01" през 2016 година. Най-важният въпрос, който мнозина си задават, е дали това ще е последният път, когато руски космически кораб ще извози астронавт на САЩ до МКС. Към настоящия момент отговор няма, макар че се носят слухове за преговори руски космонавти да летят на борда на "Старлайнър" или "Крю Драгън", докато американските астронавти ще продължат да летят на "Союз"-ите. Дали преговорите ще се увенчаят с успех, остава да видим. Изстрелването на следващия "Крю Драгън" с четирима души на борда сега е прехвърлено от 31-ви октомври за началото на ноември. Лекото отлагане се налага поради необходимост от наземните техници да извършат диагностика на ракета "Фолкън 9", която преди броени дни не успя да изведе GPS спътник в орбита заради неочаквана промяна на налягането в турбопомпата на един от двигателите. Този полет не е свързан с предстоящия пилотиран старт, но въпреки това си струва да се направи цялостна проверка на системите за всеки случай. За повече информация относно идния полет на "Союз МС-17": Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3597-2020-soyuz-ms-17-launch-pad

Изтриха профила на робота Фьодор в Туитър след пиянски гаф Роботът "Фьодор" на Международната космическа станция. Credit : Roscosmos/FEDOR 11 октомври 2020 г. 16:15 ч. Светослав Александров. Официалният профил в Туитър на робота "Фьодор", който през август миналата година бе пратен временно към Международната космическа станция, беше закрит. Това се случи след уникален гаф, при който операторите на акаунта обвиниха руските космонавти в пиянство. Новината бе съобщена от РИА Новости. Гафът се случи на 10-ти октомври, когато в акаунта на робота бяха публикувани коментари към клип от 2014-та година, на който руските космонавти Максим Сураев, Александър Самокутяев и Елена Серова поздравяват жителите на Земята по повод Деня на тигъра. Съгласно коментарите лицата на космонавтите са червендалести, защото са се напили. Посланието на "Фьодор" - по-добре да изпращаме роботи в космоса вместо хора, защото ще се справят по-добре. "Роботите се справят по-добре със задълженията си. Поне по-добре от тези депутати", беше написано в Туитър акаунта на робота. Действително Сураев и Серова са депутати в Държавната дума. Това показва, че спорните коментари на "Фьодор" са плод на неизвестни за нас политически търкания в Роскосмос. За всеки случай обвинението в пиянство е абсурдно - знае се много добре, че лицата на космонавтите са червени заради условията на безтегловност. Днес космическите фенове на руската космонавтика забелязаха, че акаунтът на "Фьодор" вече не съществува. Естествено скандалните статуси са скрийншотнати отдавна и се разпространяват свободно в интернет пространството: https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3596-2020-fedor-account-closed

Защо няма открития от индийската мисия около Марс? Дебатът продължава. Марс и неговата атмосфера, заснети от индийската "Марсианска орбитална мисия". Photo credit : ISRO 10 октомври 2020 г. 16:00 ч. Светослав Александров. През 2014 година индийската космическа програма сътвори история, след като автоматичната междупланетна станция "Марсианска орбитална мисия" пристигна около Червената планета и така Индия се превърна в първата азиатска държава, постигнала това. Днес, шест години по-късно, роботизираният апарат продължава да работи. Но след толкова време вниманието се насочва към един друг факт - и той е, че мисията почти не е допринесла за обогатяване на познанието ни за Марс. Към ден днешен от нея са публикувани само 27 научни статии - и повечето от тях касаят инженерни описания на инструментите, а не реални данни от планетата. За сравнение американската мисия "Мейвън", която също пристигна в околомарсианска орбита през 2014-та, е направила множество открития (най-вече свързани с това как Марс губи атмосферата си), а общият брой научни статии възлиза на повече от 500. Този факт не остана незабелязан от местните космически ентусиасти и в края на септември анализаторът Джатан Мехта написа подробна статия по въпроса. Тъй като индийците се гордеят с постиженията си и не обичат да показват космическата си програма в негативна светлина, на 1-ви октомври се появи контра-статия от С.М. Ахмед и Аниндия Саркар, в която, макар и авторите да не отричат, че "Марсианска орбитална мисия" е постна откъм научни постижения, изказват тезата, че проблемът не е свързан толкова с практиките на индийската космическа агенция ISRO, колкото с други фактори. Самият Ахмед е работил по първата лунна мисия на Индия "Чандраян 1". В статията си Саркар и Ахмед подчертават някои от причините "Марсианска орбитална мисия" да не генерира толкова открития, колкото хората очакват. Eто кои са те: 1. Максимално допустимият полезен товар за научни инструменти на борда е бил едва 15 килограма, поради това, че мисията е трябвало да лети с лекотоварната ракета "PSLV". Индия се е сдобила с по-мощни ракети като "GSLV-Mk2" и "GSLV-Mk3" едва на по-късен етап. 2. Всички инструменти на борда на "Марсианска орбитална мисия" работят. Проблемът е в това, че датчикът за метан е чувствителен както към метана, така и към въглеродния диоксид. Що се касае до спектрометъра MENCA, той може да провежда изследвания само докато се намира в горните слоеве на атмосферата на Марс. Орбитата на индийската междупланетна станция обаче е твърде висока. Евентуални измервания от MENCA могат да се очакват в края на мисията, когато горивото на борда свърши и космическият апарат започне повече да се доближава към планетата. 3. Големите успехи на космическата програма на САЩ се дължат на факта, че американската наука се твори в университетите. Де факто те изготвят научните инструменти, а доцентите и професорите правят открития. Същото се отнася вече и за модерен Китай. Но състоянието на индийските лаборатории и университети е трагично, като повечето от тях не разполагат с нужните средства за сериозни проучвания. В Индия учените са около 200 на 1 милион - много по-малко от тези в САЩ, Китай и дори в Италия. Поради това сравнението между количеството на американските и индийските открития би било нечество. Мехта не се съгласява с тези точки и той написа опровержение по темата. Анализаторът оспорва твърдението, че Индия не е разполагала с по-мощна ракета за нуждите на марсианската си програма. Ракетата "GSLV Mk2" провежда първия си оперативен полет само два месеца след старта на "Марсианска орбитална мисия", след което лети отново през 2015 и 2016 година. Ако космическата агенция е била решила да отложи полета на марсианската експедиция за следващия стартов прозорец, нямало да е проблем да се използва "GSLV Mk2". Индия също така притежава опит да изстрелва амбициозни мисии с чисто нови ракети - например "Чандраян 2" излита през 2019 г. по време на първата оперативна мисия на "GSLV Mk3", така че оправданието не е особено убедително. По втората точа, Мехта подчертава, че ако метановият датчик не може да различава метана от другите газове, което от своя страна принуждава индийската космическа агенция да използва прибора за картографиране на албедото, то в такъв случай имаме провал по отношение на първоначалната цел. Последната научна статия, свързана с инструмента, е публикувана през 2018 г., а оттогава са минали две години, че и повече. Къде са откритията от новите данни? Що се касае до MENCA, абсурдното оправдание изумява анализатора - ако този прибор може да прави измервания само от ниска орбита, докато тази на "Марсианска орбитална мисия" е висока, защо не е избран подходящ инструмент за тази орбита? Или защо орбитата не е съобразена с нуждите на MENCA? Тук авторът отново сравнява практиките в САЩ с тези в Индия. Какви цели ще преследват американските мисии, това го решават специални комитети, планиращи науката за десетилетие напред. В Индия доскоро действал комитет на име ADCOS, за който няма почти никаква инфромация на сайта на космическата агенция. Мехта също така научил, че ADCOS впоследствие е бил разформирован и на негово място бил назначен друг комитет на име APEX. Отново няма никаква информация на сайта на агенцията освен бегло споменаване за съществуването на комитета, а какво остава за десетилетни планове... Относно тъжното състояние на индийските институти, анализаторът твърди, че това по никакъв начин не оправдава индийската космическа агенция. Тя е могла да потърси сътрудничество с чуждестранни космически агенции или университети - по същия начин, по който е била организирана дебютната индийска мисия до Луната "Чандраян 1" през 2008 година и която е притежавала множество чуждестранни прибори (вкл. български - "РАДОМ-7"). А на страниците на КОСМОС БГ ще продължа да следя как се развива дебатът. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3595-2020-india-mom-where-are-discoveries

Русия отложи старта на следващия товарен кораб Прогрес до МКС за 2021 г. 10 октомври 2020 г. 11:45 ч. Роскосмос отложи за 2021-ва година две изстрелвания, доскоро планирани за месец декември. Новината бе съобщена днес от РИА Новости. Първото е на кораба "Прогрес МС-16", който, освен стандартните провизии, трябваше да достави за космонавтите на МКС новогодишни подаръци. Стартът бе насрочен за 11-ти декември. Второто е на метеорологичния спътник "Арктика-М", като полетът трябваше да е факт на 24-ти декември. По думите на представителя на прес-службата на руската космическа агенция, изстрелванията се отлагат заради необходимост от допълнителни проверки. Точните дати на стартовете ще бъдат оповестени по-нататък. Снимка от изстрелването на "Прогрес МС-15" през юли. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3594-2020-russian-progress-delayed-next-year

Астронавтът Крис Фъргюсън се отказа да лети на първата пилотирана мисия на Старлайнър 8 октомври 2020 г. 18:30 ч. Американският астронавт Крис Фъргюсън оповести, че се отказва да лети по време на първия пилотиран полет на кораба на Боинг "Старлайнър". Неговото място ще бъде заето от дубльора му Бари (Бъч) Уилмор. Останалите членове на екипажа Никол Ман и Майк Финк остават. Фъргюсън не конкретизира точно каква е причината да се откаже да лети със "Старлайнър", като единствено споменава, че става въпрос за семейни фактори. По думите му 2021-ва ще е наситена със събития, на които държи да присъства, така че точно тази година не може да отдели за космонавтика. Всичко това свидетелства, че отлаганията на "Старлайнър" са сериозен повод за неговото решение. Напомням на читателите, че корабът бе изстрелян на първия си безпилотен космически полет през декември 2019-та. Ако мисията бе минала по план, тя щеше да бъде последвана от пилотиран старт през това лято - и Фъргюсън вече щеше да се е върнал на Земята. Но поради софтуерни бъгове "Старлайнър" не изпълни планираното си скачване с Международната космическа станция през декември и се наложи спешно да се завърне на Земята два дни по-късно. Последващо разследване показа, че от Боинг са претупали изпитателната си програма. Сега се налага корабът да лети отново в безпилотен режим, вероятно през декември или януари. Пилотиран полет няма да има преди лятото на 2021-ва. И ако Крис Фъргюсън е имал други планове за догодина, ясно е, че няма как да се съвместят космическите му мечти със земните амбиции. А пред нас предстои да видим какво развитие ще претърпи пилотираната програма на Боинг и как компанията ще навакса драстичното си изоставане от СпейсЕкс, която вече изстрелва хора в космоса. На снимката: корабът "Старлайнър" по време на пътешествието му към Флорида след първата космическа мисия. Photo credit : Boeing https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3593-2020-boeing-ferguson-gives-up-flying-starliner

Американска мисия може да е открила следи от живот на Венера още през 1978 година На илюстрацията: главната атмосферна сонда на "Пайъниър Винъс 2" разгръща парашута си през 1978 година. Credit : NASA 8 октомври 2020 г. 18:00 ч. Светослав Александров. На 14-ти септември екип от американски и британски изследователи изненадаха обществеността, след като оповестиха, че атмосферата на Венера съдържа вещество на име фосфин. Тъй като на скалисти планети (т.е. от типа на Земята, Венера, Марс и Меркурий) се счита, че фосфинът може да възникне само посредством метаболитните процеси на живи организми, веществото се приема от някои изследователи като категоричен признак за наличието на живот. И докато изследователите умуват по въпроса "Има ли наистина живот на Венера или не?", през последните дни се появи нова информация, че е възможно американската мисия "Пайъниър Винъс" да е открила следи от фосфин, а вероятно и от живот, още през 1978 година. Научната статия по темата е подадена за печат от международен екип с водещ автор Ракеш Могул към сп. Nature на 22-ри септември. Към настоящия момент тя все още не е преминала през процеса на рецензиране, но може да бъде прочетена на страниците на научната база данни arXiv. Тук е важно да се отбележи, че откритието за фосфина, което бе оповестено през септември, не бе направено посредством космическа мисия, а чрез наземни наблюдения. Най-ранната възможност находката да бъде потвърдена и от космически апарат ще е на 15-ти октомври, когато мисията на Япония и Европейската космическа агенция (ЕКА) "БепиКоломбо" ще прелети край планетата. По-нататък, в началото на 2021 г., американската роботизирана експедиция "Паркър" също ще направи облитане на Венера, а през 2023 г. частна мисия на американската компания Рокет Лаб ще се опита да спусне сонда във венерианската атмосфера. Междувременно някои изследователи решиха да обърнат внимание на спектри от стари мисии, за да разберат дали нещо не е било пропуснато по време на първоначалния им анализ. В полезрението попаднаха данните от мисията "Пайъниър Винъс". Това е сравнително забравена мисия, за която космическите ентусиасти рядко се сещат. През 1978 г. тя провежда първото кацане на САЩ на Венера (да, американците също имат кацане на Венера, не само СССР!). Повече информация за експедицията можете да прочетете на статията "Забравените мисии: Пайъниър Винъс и първото американско кацане на Венера" на страниците на КОСМОС БГ. Когато обаче "Пайъниър Винъс" изучава венерианските условия, учените се фокусират най-вече върху изследването на въглеродния диоксид, серния диоксид и аргона - все газове, за които със сигурност знаем, че присъстват в атмосферата. Мисълта там да има фосфин е била тотално неизвестна, затова Могул и екипът му предположиха, че е възможно някогашните изследователи да са пренебрегнали вероятността спектрометрите да са открили и някакви други вещества, в това число и фосфин. Следвайки логиката на предположението, екипът преразгледа спектрите. "Ние успяхме да извлечем още данни от литературата преди 40 години", съобщи Могул за статия на страниците на Сайънтифик Американ. "И мислим, че успяхме да открием интересни неща. Вярваме, че сведенията от мисията показват наличието на фосфин". Изследователят е категоричен, че някогашните изследователи "са били заинтересувани от общите свойства на атмосферата и как тя се променя с изкачването или слизането нагоре и надолу". Но спектрометърът LNMS е бил много чувствителен и е възможно да е открил и нещо повече. "Тогава хората са отхвърлили възможността за съществуването на други молекули, защото са сметнали, че няма начин това да е така". Трябвало е съвременните изследователи да пуснат "бомбата" с фосфина на 14-ти септември, за да бъде обърнато внимание. Тук е важно да имаме предвид, че тълкуването на спектри е сложна работа - и ако не извършваш целево търсене на конкретно вещество, много е лесно да пропуснеш откритието под носа си. Трдността при тълкуването на спектри идва най-вече от факта, че множество вещества имат сходна молекулна маса и е сложно да се определи кое какво е. Но Могул е категоричен, че данните от LNMS свидетелстват за съществуването на молекула във венерианската атмосфера, която има същата маса като фосфина. Нещо повече - новият анализ на спектрите от "Пайъниър Винъс" свидетелства за наличието и на други вещества, които не би следвало да са в облаците на Венера - например хлор, кислород и водороден прекис. Всичко това е показател, че вероятно на планетата протичат неизвестни процеси. Може би те са изцяло геологични, но също така е възможно да са даже биологични! Едно е ясно - за да се потвърди със сигурност дали на Венера има живот или не, или става въпрос за непознат към момента геологичен процес, нужно е към планетата да бъдат изпратени модерни мисии с чувствителни инструменти. Тъй че ще почакаме още известно време. Източник: Arxiv.org https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3592-2020-pioneer-venus-life

Китай се готви за историческа възвръщаема мисия до Луната през ноември 7 октомври 2020 г. 17:30 ч. Китай се готви за историческа мисия - за пръв път през 21-ви век човешки апарат ще кацне на Луната, ще вземе проби, след което ще излети обратно със събраните проби и ще ги достави на Земята за по-нататъшно изучаване! Напомням на читателите, че последната американска възвръщаема мисия до Луната (пилотираната "Аполо 17") бе проведена през 1972 г., а последната съветска (роботизираната "Луна 24") - през 1976 г. Новината бе съобщена от журналиста Ленърд Дейвид. По предварителна информация изстрелването на роботизирания кораб "Чанг'e 5" е насрочено за края на месец ноември. Ще се използва тежкотоварната ракета-носител "Лонг Марч 5". По всичко изглежда, че китайската инициатива копира американския проект "Аполо", а не съветските мисии "Луна". Роботизираните експедиции на СССР включваха директно кацане на лунната повърхност и отлитане. "Чанг'e 5", подобно на "Аполо", притежава орбитален отсек, така че първо ще се достига до окололунна орбита, след което спускаемият модул ще се разкачи и ще кацне на лунната повърхност. След взимането на проби модулът ще отлети и ще се скачи с орбиталния отсек, след което съединеният кораб ще се отправи към Земята. Стратегията показва, че Китай има сериозни амбиции да изпрати човек на Луната през идното десетилетие. Стига мисията "Чанг'e 5" да е успешна, единственото, което остава за китайците, е да мащабират космическия кораб и да го пригодят за пилотирани полети. На снимката: техници подготвят мисията "Чанг'e 5" за полет. Photo credit : CCTV/Andrew Jones https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3591-2020-china-prepares-chang-e-5

Роскосмос се опитва да изкопира СпейсЕкс, но дали ще успее? Ракетата "Амур". Илюстрация: Роскосмос 7 октомври 2020 г. 17:10 ч. Светослав Александров. На 5-ти октомври руската космическа агенция оповести план за създаването на възвръщаема ракета на име "Амур". Представена под надслова "безотказна като автомат Калашников", ракетата представлява копие на американската "Фолкън 9". Мнозина вече изразиха скептицизъм, че подобно на останалите руски проекти в бъдеще несвършено време, така и "Амур" надали някога ще напусне чертожната дъска... Съгласно представените планове на сайта на Роскосмос, ракетата ще притежава обтекател с по-голям диаметър от този на основното ядро. Първата степен ще е възвръщаема и ще е оборудвана с крачета за приземяване. Всяка първа степен трябва да е в състояние да лети до 10 пъти по време на първоначалната фаза на експлоатация, а по-нататък до 100 пъти. Звучи ли ви познато? На мен също. Е, има и някои разлики между "Фолкън 9" и "Амур". Ракетата на СпейсЕкс работи на керосин и кислород, докато "Амур" е замислена да е на метан. "Фолкън 9" има девет двигателя на първата степен, а руският аналог - пет. И докато Илон Мъск е усъвършенствал кацанията върху плаваща океанска платформа, руснаците ще разчитат "Амур" да се завръща върху наземна площадка в близост до космодрума Восточний. Най-голямата разлика, естествено, е че "Фолкън 9" е действаща ракета, която последно летя вчера. Ракетата "Амур", подобно на множеството други руски космически проекти, е описвана посредством любимата на всички ни частица "ще". Единственото потенциално предимство на "Амур" е, че ако някой ден влезе в експлоатация, тя ще е на цена от $22 милиона при товароподемност от 10.5 тона до ниска околоземна орбита. За сравнение цената на нова ракета на СпейсЕкс е $62 милиона, а на вече използвна - $50 милиона. Някои експерти обаче казват, че това предимство не е много сигурно. Журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника например обръща внимание на факта, че "Амур" ще бъде готова (ако изобщо приемем, че ще стане готова) чак през 2026-та година. Пазарът на спътниковите изстрелвания е прекалено динамичен и никой не може да предвиди какво ще е неговото състояние след шест години. Очаква се обаче метановата система за изстрелвания на СпейсЕкс "Старшип" да е в напреднал етап на експлоатация, а тя ще е с напълно възвръщаеми компоненти. "Фолкън 9" е с възвръщаеми обтекатели и първа степен, но втората степен се изхвърля след полет. "Амур" също ще е само частично възвръщаема, като единствено първата степен ще се използва повторно. Напълно е възможно през 2026-та година на пазара да няма необходимост от частично възвръщаеми ракети... Това, което Роскосмос представи като план, само и единствено потвърждава, че в областта на ракетостроенето Русия изостава от САЩ вече с 15 години. Напомням, че СпейсЕкс за пръв път оповести, че се работи по ракетата "Фолкън 9" през 2005-та година. Тоест руската космическа агенция, която досега е пренебрегвала възвръщаемите технологии (и в лицето на Рогозин дори ги е оплювала като непрактични и прикриващи практиките на дъмпинг), най-сетне съзрява за тях. И започва от нулата - т.е. от мястото, където СпейсЕкс бе през 2005 г. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3590-2020-amur-rocket-spacex

УСПЕХ: Ракета Фолкън 9 на СпейсЕкс изведе в космоса 60 спътника Старлинк! Кадър от днешното изстрелване на "Фолкън 9". Photo credit : SpaceX 6 октомври 2020 г. 16:00 ч. Светослав Александров. След продължителни отлагания, които сполетяха последните два насрочени полета на СпейсЕкс, компанията на Илон Мъск се завърна в играта! При това го направи по блестящ начин - днес ракетата "Фолкън 9" не просто изведе 60 спътника от серията "Старлинк" в целевата им орбита, но също така първата степен се завърна безпроблемно върху плаваща океанска платформа, а една от половините на обтекателите бе прихваната във въздуха посредством специалния кораб с мрежа "Ms. Tree". Това бе петият опит на СпейсЕкс да изстреля ракетата в космоса. Първоначално стартът бе насрочен за 17-ти септември, но полетът бе отложен заради лошо време в океана, което попречи на роботизирания кораб да върне първата степен. Компанията на Мъск насрочи нова дата: 27-ми септември, но тогава възникна конфликт между "Фолкън 9" и ракетата на Юнайтед Лонч Алайънс "Делта 4 Хеви". И полетът отново бе изместен за 28-ми септември. По всичко изглеждаше, че този ден щеше да е щастлив за компанията, но 31 секунди преди старта обратното броене бе прекратено заради лошо време. Неприятен малшанс и ново отлагане, но СпейсЕкс се надяваха най-лошото да е в историята. Де да беше така. На 1-ви октомври всичко изглеждаше да е изрядно в метеорологично отношение, а ракетата-носител бе в пълна изправност. Часовникът тиктакаше до 18-тата секунда, когато изскочи проблем с наземен датчик. Поредното отлагане бе факт. На 2-ри октомври дойде ред на СпейсЕкс да изстреля друга ракета "Фолкън 9" с GPS спътник. Тогава обратното броене бе прекъснато две секунди преди старта заради проблем с турбопомпите на единия от двигателите "Мерлин". Този път Илон Мъск наистина се ядоса. Последните месеци предприемачът прекарва времето си в Тексас, където, съвместно с избран екип от СпейсЕкс, създава най-новите ракети "Супер Хеви" и пилотираните космически кораби "Старшип" за бъдещи мисии до Марс. Но безкрайните отлагания го принудиха да напусне Тексас и да се отправи към Флорида, откъдето се изстрелват ракетите "Фолкън 9", за да може лично да инспектира какво се случва. Дали пристигането на големия шеф след работниците е факторът, довел до желания резултат, това може би никога няма да го научим със сиурност, но е факт, че след още едно отлагане вчера поради лошо време, днес "Фолкън 9" излетя и се се справи прекрасно. Може дори да кажем, че днешният полет бе един от най-гладките в историята на СпейсЕкс. Девет минути след старта първата степен на ракетата се приземи точно в центъра на кораба "Просто прочети инструкциите" - нацелването беше блестящо. А след достигането на орбита стана ясно, че "Ms. Tree" е прихванал във въздуха един от обтекателите на ракетата. Другият обтекател падна във водата и ще бъде изваден по-късно. Днешната мисия бе 17-та за СпейсЕкс през 2020 година. И досега компанията е топ лидер в ракетните изстрелвания, надминаваща отделни държави. Единствено Китай имат също толкова полети, колкото на всички превозвачи в САЩ (общо 29 за всяка от двете държави). Но СпейсЕкс самостоятелно надминават полетите на всички руски ракети (общо 10 за годината), на Европа (общо 4) и на Япония (общо 3). Конкретно за ракетата, летяла днес, днешният полет бе трети за първата степен. Това бе същата първа степен, която на 30-ти май изведе в космоса астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли, а по-късно през юли изпрати в орбита спътник на Южна Корея! До този момент СпейсЕкс са провели общо 61 кацания на първи степени. Действащите спътници от интернет групировката "Старлинк" са вече 800. Толкова са и необходими, за да започне предоставянето на услугата. СпейсЕкс има разрешение да изстреля 12 000 сателита, но Мъск крои амбициозни планове някой ден броят им да нарасне до 30 000. Не знаем дали тази цел ще бъде изпълнена, но така или иначе СпейсЕкс е най-големият спътников оператор в цял свят с най-много изкуствени спътници. Понастоящем Старлинк е в етап на затворен бета тест, като работниците на СпейсЕкс тестват скоростите на качване и сваляне. По предварителна информация резултатите са обнадеждаващи. Междувременно изстрелванията на СпейсЕкс ще зачестят. Все още очакваме полета на GPS спътника, който трябваше да е факт на 2-ри октомври и бе прекратен на 2-рата секунда, а на 31-ви октомври ще бъде изстрелян следващият пилотиран кораб "Крю Драгън" с четирима астронавти на борда. Ако всичко мине наред, след тяхното излитане постоянният екипаж на Международната космическа станция ще стане седемчленен. Запис от днешния полет - Youtube link https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3589-2020-6-oct-spacex-launch