SAlexandrov

УСПЕХ: Индийската ракета PSLV изведе в космоса комуникационен спътник 17 декември 2020 г. 12:50 ч. Днес, на 17-ти декември, индийската космическа ракета PSLV ( абревиатурата означава Polar Satellite Launch Vehicle ) изведе в космоса телекомуникационния спътник CMS-01. Това бе едва вторият полет на космическата програма на Индия през 2020 година, след като временно всякаква дейност на космодрума бе преустановена заради епидемиологичната обстановка. Този път микроспътници на борда на PSLV като вторичен полезен товар нямаше. CMS-01 ще замени стария сателит GSAT-12, който работи в космоса от 2011 година. Очакванията са новият спътник да е функционален най-малко седем години. Видео от днешния полет - Youtube връзка Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : ISRO https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3714-2020-17-dec-isro-launch

УСПЕХ: Китайската възвръщаема лунна мисия Чанг-е 5 се прибра на Земята! Кадър от прибралата се днес възвръщаема капсула на мисията "Чанг'e 5". Photo credit : CCTV 16 декември 2020 г. 20:45 ч. Светослав Александров. Успешен завършек на една епична одисея до Луната и обратно! Възвръщаемата капсула на мисия "Чанг'e 5" се прибра на Земята! Завръщането беше излъчено в реално време по китайските телевизии. "Чанг'e 5" бе първата товарна мисия, свързана с доставката на лунен материал на Земята след 44-годишно прекъсване. Напомням на читателите, че преди днешния ден последната експедиция, събрала грунд и скали от естествения ни спътник и успешно превозила ги към нашата планета, бе тази на съветската автоматична междупланетна станция "Луна 24" през 1976 година. Китайците изпълниха задачата си не като съветските специалисти, а подобно на американския проект "Аполо", реализиран между 1969 и 1972 година. В рамките на този период общо 12 души стъпиха на Луната в хода на шест спускаеми експедиции. За да може да бъде постигнато това, след отлитането на астронавтите американците осъществяваха сложни скачвания на лунните с командните модули в окололунна орбита. Напомням най-важните факти за "Чанг'e 5": мисията беше изстреляна на 23-ти ноември посредством китайската ракета "Лонг Марч 5". Кацането на Луната бе осъществено на 1-ви декември, а самото събиране на проби - на следващия ден. На 3-ти декември отлитащата степен беше изстреляна от лунната повърхност, а на 5-ти декември тя извърши скачване с орбиталния отсек. Това бе първата стиковка в окололунна орбита след експедицията "Аполо 17" през декември 1972 година. След тази процедура завръщането към Земята вече можеше да започне. Китай даде ход на обратното пътешествие на 12-ти декември. Наистина, китайците направиха невероятно постижение, което ще го помним дълго време! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3713-2020-chang-e-5-returns-earth

В опит да докаже, че работата по кораба Орел напредва, Рогозин пусна снимка на празен корпус 16 декември 2020 г. 14:30 ч. Шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин написа в Туитър съобщение, че понастоящем в РКК "Енергия" се сглабя макет на новия пилотиран космически модул "Орел". За да докаже, че работата напредва, Рогозин публикува три снимки. Но на две от снимките се вижда бъдещият модул за МКС "НЕМ". Единствената фотография, която има връзка с "Орел", показва ... празен корпус на кораба. По думите на Рогозин дебютният полет на "Орел" в безпилотен режим трябва да е факт през 2023 година. Празният корпус на "Орел". Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3712-2020-rogozin-prazen-korpus

УСПЕХ: Ракета 3.2 на американската фирма Астра достигна космоса! Снимка на Земята, заснета от камера на борда на "Ракета 3.2" след като беше достигнато космическото пространство. Photo credit : Astra Space 16 декември 2020 г. 00:25 ч. Светослав Александров. В САЩ вече има нова частна ракета, способна да лети до космоса! Това стана факт след като на 15-ти декември в 22:55 ч. българско време "Ракета 3.2" на фирмата Астра излетя и премина 100-километровата граница на Карман, която условно разделя атмосферата на Земята от космическото пространство. Единственото нещо, което все още не е ясно, е дали "Ракета 3.2" е постигнала стабилна орбита или не. Понастоящем екипите на компанията все още анализират данните от мисията. Но важно е да се конкретизира, че основният критерий за успех, поставен от Астра, не е орбиталният полет. Компанията очакваше единствено безпроблемна работа на първата степен. Засега със сигурност е ясно, че тази първа степен е работила безупречно, изключила е по план двигателите си, след което е настъпило отделяне на втората степен и запалване на двигателя на въпросната втора степен. С други думи - множество цели бяха изпълнени, включително и навлизането в космическото пространство. Астра се превърна в поредната космическа компания на САЩ! Тази компания обаче е твърде различна от останалите американски фирми, включително СпейсЕкс. В свое интервю за Арс Текника, създателят на Астра Адам Лондън конкретизира каква е разликата между неговите начинания и тези на Илон Мъск. Стратегията на Мъск беше да създаде възвръщаема и надеждна космическа ракета. "Това е величествено инженерно постижение", бе категоричен Лондън за успехите на СпейсЕкс. "Оставам възхитен от това, което са постигнали", след което подчерта - за големи спътници и за изпращането на хора в космоса "Фолкън 9" е най-доброто решение. Но парадигмата на Астра е различна и според Лондън тя е също толкова ценна. През последното десетилетие изключително популярни станаха т.нар. микросателити. Тези 50 до 150-килограмови спътници са почти за еднократна употреба. На тях им липсва система за активно придвижване в орбита, следователно животът им е ограничен само до няколко години, след което изгарят в атмосферата, без да натрупват космически боклук. Поради това Астра създава ракета, която не е нито изключителна, нито перфектна. "Ние строим доста скучна ракета", категоричен е Лондън. "Не се целим да е надеждна на 100%". Нещо повече - фирмата е готова да направи компромис с качеството за сметка на цената. Засега най-евтината ракета е американската "Електрон" на Рокет Лаб, която се предлага за $7.5 милиона. Астра предлага полет за $2.5 милиона и евентуалната цел е да се смъкне цената до $1 милион. Понеже ракетата е "скучна" по думите на Лондън, тя няма и готино име. Днешният експериментален носител, който достигна космоса, носи простичкото название "Ракета 3.2". Все още очакваме да видим пълен видеозапис от изстрелването. Астра реши да не излъчва старта на живо - мярка, която не се хареса на космическите ентусиасти, но която беше оправдана с пандемията от коронавирус и факта, че компанията е имала само ограничен персонал на стартовата площадка. По време на предишното изстрелване през септември имаше излъчване на живо, като тогава ракетата се провали още по времето на работата на първата степен. Това, че днес беше достигнато космическото пространство, е съществен успех за Астра. Малко компании успяват да го направят от втория опит. За повече информация: Астра https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3711-2020-astra-reaches-space

УСПЕХ: Американска ракета Електрон излетя от новозеландски космодрум и изведе в космоса японски спътник! 15 декември 2020 г. 18:40 ч. Днес в 12:09 ч. българско време от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия излетя космическата ракета "Електрон" на американската компания Рокет Лаб. В космоса беше изведен спътникът на Япония "Стрикс", чиято основна задача е да заснема радарни изображения на Земята. В хода на днешната мисия за пръв път летя нов обтекател, създаден от Рокет Лаб. Обтекателят е с диаметър 1.8 метра и позволява качването на по-обемисти товари в сравнение с това, което е постижимо посредством класическия 1.2-метров обтекател. Днес частната компания не предвиждаше връщане на първата степен на "Електрон". Следващият опит за възвръщаемост ще бъде направен през 2021 година. Днешното изстрелване също така добра подготовка за дългоочаквания полет през второто тримесечие на 2021-ва, когато ракета "Електрон" ще трябва да изведе до Луната мисията на НАСА "Кепстоун". Орбиталната мисия е базирана на 12U-CubeSat спътник, който ще бъде позициониран в същата окололунна орбита, в която през следващите няколко години ще бъде построена международната станция "Гейтуей". Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3710-2020-electron-rocket-sends-space-japanese-satellite

Има проби! Контейнерите на японската мисия Хаябуса 2 са пълни със скали и грунд от астероида Рюгу! Снимка на част от материала, събран от повърхността на астероида Рюгу. Фотографията е изсветлена и пробите изглеждат кафяви, но в реалността са черни. Photo credit : JAXA 15 декември 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Екипът на японската космическа мисия "Хаябуса 2", която в периода между 2014 г. и 2020 г. изпълни двупосочен полет от Земята до Рюгу, потвърди, че във върнатите на Земята контейнери се намират проби от грунда и скалите на астероида. Напомням на читателите, че "Хаябуса 2" бе втората мисия на Япония, специално предназначена да достави на Земята материал от астероид. Първата "Хаябуса" се завърна през 2010 година след пътешествие до Итокава, но експедицията бе съпътствана от множество проблеми и самият механизъм за колекциониране на грунд не успя да сработи. Все пак след завръщането беше установено, че в контейнерите има микроскопични прашинки от Итокава, попаднали там пасивно. Сега в контейнерите на "Хаябуса 2" има много по-големи късчета от Рюгу, които учените докосват със своите ръце и през следващите месеци и години ще изучават! Скалите и грундът не са единственото богатство, донесено на Земята от "Хаябуса 2". Днес Японската космическа агенция оповести, че след отварянето на капсулата бе анализиран излезлият от нея газ посредством масспектрометър. Резултатите от анализа категорично доказаха, че газът се различава от типичните за земната атмосфера съставки, следователно произхожда от астероида Рюгу. Това бе първата доставка на материал на Земята в газообразно агрегатно състояние посредством междупланетна мисия. Напомням също така, че съгласно споразумение между САЩ и Япония, японците са длъжни да предоставят част от материала, събран от мисията "Хаябуса 2", на американските си колеги. В замяна на това американците се задължават да дадат късчета от астероида Бену, когато мисията на НАСА "Озирис-Рекс" се завърне на Земята през 2023-та. През октомври тази година "Озирис-Рекс" извърши благополучно спускане върху повърхността на Бену и събра около 2 килограма скални проби. Японската мисия "Хаябуса 2", американската "Озирис-Рекс", китайската "Чанг'e 5" и американската "Пърсъвиърънс" са четирите възвръщаеми експедиции, които са на различен етап на изпълнение през 2020 година и са ангажирани да доставят или да започнат процедурите по доставката на материал съответно от Рюгу, Бену, Луната и Марс. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3709-2020-hayabusa-2-samples-yes

Защо днешният успешен полет на руската ракета Ангара бе важен? Ракетата "Ангара", която успешно излетя днес. Фото: Роскосмос 14 декември 2020 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Днес, на 14-ти декември, Русия най-после сполучи да изстреля своята тежка ракета "Ангара А5" след шестгодишно прекъсване. Полетът изглежда не впечатли много от космическите фенове и мнозина от тях избраха да се фокусират върху факта, че ракетата е извела до геостационарна орбита макет, а не действащ спътник. Но днешната мисия на "Ангара" има много по-важни последствия за руската космонавтика, отколкото повечето хора предполагат. Самият аз съм обвиняван в свръхкритичност към космическите дейности на Русия, поради което не съм обичан на определени места в космическите среди (и особено в русофилските групи във Фейсбук). Но вижте - не е важно дали критикуваш, важно е как критикуваш. Има уместна и неуместна критика. Аргументираната критика е винаги уместна, дори и истината да е неприятна. В този ред на мисли, критиката, че руснаците днес са изстреляли макет, не е уместна. Почти всяка нова и нетествана ракета лети с макет на борда, защото никой не би се доверил да изпрати на нея скъпоструващ спътник или космически кораб. Може да се използва обикновен баласт, но може и да се направи готина пиар акция, като например колата "Тесла" на Илон Мъск. И тук е удачно да се конкретизира, че Мъск е предложил да изстреля полезен товар както на НАСА, така и на американските ВВС, но никой не е пожелал да прати каквото и да е с неизпитаната "Фалкън Хеви". Вярно е, полетът беше успешен и "Тесла"-та отлетя към Марс, но никой не можеше да гарантира, че тази дебютна мисия ще е благополучна. Самият Мъск смяташе, че има едва 40% шанс за успех. Същото се отнася и за "Ангара А5". Ракетата е провела само един предходен полет, през зимата на 2014-та. Днешната мисия бе първа след прехвърляне на производството в Омск, така че това беше и тест, че трансферът е завършил успешно. Така че нормално "Ангара" превози макет. Искате да критикувате руснаците - критикувайте ги за корупцията, лошата политика, дългите отлагания на космическите проекти. Това е основателна критика. Истинската причина, поради която днешното изстрелване бе важно, не бе фактът, че ракетата извози макет, а че успя да го доизвози до геостационарна орбита - и с това Русия съхрани позиция, която беше на крачка да я изгуби. Мнозина смятат, че най-важната космическа дейност е пилотираната космонавтика, а най-същественото, което Русия правеше през последните 10 години, бе да извозва астронавтите на целия свят до МКС. Това не е така. Най-важната дейност, която една космическа държава може да прави, е да превозва спътници до геостационарна орбита. Защото това е регионът от космоса с най-същественото практическо приложение. Както пояснява експертът и блогър Виталий Егоров, геостационарната орбита се намира на около 36 000 километра от Земята. На това разстояние спътниците обикалят около нашата планета за 24 часа - и от наша гледна точка те висят над една и съща точка на земната повърхност. Тук се разполагат сателитите за предаване на радио- и телевизионни сигнали, тук се намира съществена част от метеорологичните спътници, тук са и GPS спътниците, които всеки от нас използва посредством множеството мобилни устройства. Без спътниците в геостационарна орбита модерният живот на 21-ви век би бил невъзможен. Основната руска ракета, която се използва за извеждането на товари до геостационарна орбита, е "Протон". Създадена по времето на ранната космическа надпревара, през 60-те години, тя е морално остаряла, използва токсично гориво и аварира често - толкова често, че вече почти никой не иска да качва спътници на нея. Поради тази причина произвоздството на "Протон" е прекратено и малкото ракети, които периодично летят, са останалите от резерва. През 2025 година изтича и споразумението между Казахстан и Русия и вече "Протон" никога няма да излети, дори и да са останали още няколко бройки ракети. Ето защо стартът на "Ангара" беше важен за космонавтиката на Русия. Да, това е скъпа ракета, ще изисква тежки субсидии от държавата и никога няма да победи "Фалкън"-ите на Илон Мъск. Но благодарение на днешния успешен старт на "Ангара", както се изразява Виталий Егоров, руснаците остават във Висшата лига на ракетостроенето - сред държавите, разполагащи с ракета за превоз на товари до геостационарна орбита. Разбира се, има още много работа за вършене. Засега "Ангара" е в състояние да лети само от северния космодрум Плесецк. Но до 2025-та година времето е предостатъчно, за да могат руснаците да довършат площадката на Восточний и след като "Протон" излезе от експлоатация, вече същинското приложение на "Ангара" ще започне. Но днес бе добро начало. Успешният полет на "Ангара" доказва, че производството в сибирския град Омск е постижимо - а от този град транспортът до Восточний ще е много по-лесен в сравнение ако производството бе останало в Москва. Тъй че, дори и да сме критично настроени към космонавтиката на Русия, днес е удачен момент да поздравим руснаците за техния успех. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3708-2020-why-angara-launch-was-important

УСПЕХ: Новата руска ракета Ангара изведе безпроблемно макет на спътник в целевата му орбита! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Roscosmos 14 декември 2020 г. 17:40 ч. Светослав Александров. След дълги години чакане, най-накрая положително развитие за ракетостроенето на Русия! Тази сутрин, на 14-ти декември, в 07:50 ч. българско време от космодрума Плесецк беше изстреляна новата тежкотоварна руска ракета "Ангара А5". Около 12 минути след началото на полета орбиталният блок "Бриз-М" с макета на космически спътник се отдели благополучно от ракетата-носител и започна самостоятелното довеждане до геостационарна орбита. Малко след 17:00 ч. българско време беше потвърдено, че "Бриз-М" е изпълнил всички необходими маневри и макетът е на целевото си местоположение, с което мисията бе обявена за успешна. Типично за Русия изстрелването бе проведено сред пълно медийно затъмнение и то не беше излъчено на живо. Подбрани видеокадри, както и снимки, все пак бяха показани няколко часа след старта. Днешният полет бе първи за "Ангара" след шестгодишно прекъсване. Напомням на читателите, че дебютната мисия за ракетното семейство бе проведена на 9-ти юли 2014 година, когато беше изстреляна "Ангара-1.2ПП" в нетипична конфигурация, каквато повече няма да се използва. Целта беше изпробването на универсалните блокове "УРМ-1" и "УРМ-2", внедрявани на всички версии. Модулната конструкция на "Ангара" би следвало да позволява бързо и евтино сглобяване на ракети от всякакъв тип - лекотоварни, средно- и тежкотоварни. По време на втория старт на 23 декември 2014 г. летя "Ангара А5" в тежкотоварен вариант. Оттогава досега шест години нямаше никакви полети на "Ангара". С други думи - между втората и третата мисия на ракетното семейство е минало повече време от това между първото връщане на степен на ракета на СпейсЕкс и днешна дата, като за този период Илон Мъск усъвършенства възвръщаемостта, изпрати човек в космоса и започна конструкцията на кораба от ново поколение "Старшип". През 2020-та година се навършиха 25 години от издаването на указа на Борис Елцин (първия президент на Русия) за разработката на "Ангара". Подобно на повечето руски проекти, този също се превърна в дългострой. Липсата на развитие през 90-те години е логично обяснима с недоимъка на пари. После, с началото на новото хилядолетие, руската икономика се стабилизира и даже се появи график. Пробните изстрелвания на "Ангара" с макети трябваше да приключат през 2010-2011 година, а след 2013 година следваха да започнат комерсиалните пускове. Но реалността се оказа по-различна. Дебютните два полета на "Ангара" бяха проведени през 2014 година, а между втората и третата мисия измина повече от половин десетилетие. Огромната пауза се дължи на преместването на производството на ракетите от Москва в Омск - травматичен процес, в хода на който бяха съкратени много работници. Предприятието-производител ГКНПЦ "Хруничев" е и най-проблемното предприятие на Роскосмос с дългове, които превишават 80 милиарда рубли - еквивалент на половингодишния бюджет на цялата космическа агенция! Днешният успех е изключително важен за Русия. Ракетите "Ангара" са тежко критикувани от редица руски и чуждестранни експерти - че още преди да завършат изпитанията са вече морално остарели, че са скъпи и неконкурентоспособни на фона на развитието в САЩ и Китай. Твърди се даже, че едно изстрелване на "Ангара" струва повече пари от такова на старата съветска ракета "Протон". Въпреки всичко "Ангара" са стратегически ценни за руската космонавтика. Първо - "Протон"-ите, които още са в експлоатация, биват изстрелвани от космодрума Байконур в Казахстан. През последните години казахстанските власти недоволстват от често възникващите аварии на "Протон", тъй като ракетите използват токсична горивна смес от хидразин и азотен окис - съответно всяка катастрофа е екологично бедствие. Но "Ангара" работят с течен кислород и керосин и са сравнително щадящи за природата. Освен това стартови площадки за "Ангара" ще бъдат направени единствено на тези космодруми, които са на територията на Русия. Засега действаща площадка (от която беше проведено днешното изстрелване) има на северния космодрум Плесецк. В близко бъдеще площадка ще бъде построена и на новия космодрум Восточний. За съжаление строежът на Восточний също се оказа своеобразен дългострой, като нееднократно работата беше прекъсвана от корупционни скандали. През 2016 година Русия най-сетне проведе дебютния полет от Восточний, но бе използвана ракета от старото семейство "Союз". Площадката за "Ангара" продължава да се бави. Другата причина, поради която ракетите "Ангара" са важни, е че те ще изстрелват пилотирания космически кораб на Русия от ново поколение "Орел" (доскоро наричан "Федерация"). За да може корабът да бъде адаптиран за тези ракети, Роскосмос ще похарчи 1.1 милиард рубли. Дебютното изстрелване на "Орел" в безпилотен режим е планирано за 2023 година, а в пилотиран режим до МКС - през 2025 година. Ние имаме всички основания да се съмняваме дали графикът ще бъде спазен, както и дали "Ангара" изобщо ще се впишат в икономическата реалност, диктувана от Мъск и другите частни фирми. Ще са нужни ли на света многострадалните "Ангара" и Восточний през 2024-2025 година? Не знаем, но днешният успех на Русия в сферата на ракетостроенето представлява важна крачка напред. Макар че днешната мисия бе просто повторение на тази от зимата на 2014-та, а в космоса бе изведен само макет, едно е ясно - "Ангара" може да лети. Вижте видеозапис от изстрелването в Youtube https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3707-2020-angara-launches

Космическата 2021: Новите пилотирани космически кораби. Какво да очакваме? На тази снимка, заснета на 8-ми декември т.г., се вижда космическият кораб "Старлайнър" по време на предстартовата му подготовка за полета през март 2021 г. Photo credit : NASA / John Proferes Считано от днес, 13 декември, започвам с традиционната поредица "празнични статии", в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година. 13 декември 2020 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Отиващата си 2020-та година най-накрая донесе на американската космонавтика дългоочакваното скъсване със зависимостта от руските кораби "Союз" по отношение на превоза на астронавти до Международната космическа станция. Дебютното изстрелване на "Крю Драгън" в пилотиран режим на 30-ти май беше историческо - за пръв път хора полетяха до орбита на борда на космически кораб, който е собственост на частна фирма. Но настоящата година донесе и разочарования - като изключим СпейсЕкс, всички останали компании претърпяха нова порция проблеми и отлагания. Или иначе казано - не трябваше през 2020-та Илон Мъск да е единственият освен руснаците, който е изстрелял хора в космоса. Надеждите са, че през 2021-ва закъснелите фирми най-после ще наваксат. Мнозина биха попитали - кому е нужно това? Защо е наложително САЩ да е единствената държава в целия свят, която разполага с повече от един тип космически кораб? Въпросът звучи разумно, особено на фона на факта, че Русия разполага единствено със "Союз"-ите, поне докато бъде разработен корабът от следващото поколение "Орел". Същото се отнася и за китайците - те имат само "Шенчжоу", макар че през май тази година изстреляха прототип на нов тип кораб. Смисълът е, че макар че сме навлезли в 21-ви век, все още има твърде малко космически кораби в световен мащаб и това излага на риск усвояването на околоземното пространство. Представете си, че "Крю Драгън" претърпи аномалия и скоро след това същото се случи и със "Союз". Какво ще стане тогава с постоянното човешко присъствие на МКС? Да напомним и геополитическите причини за необходимостта от резервен кораб - американците преживяха отвратително десетилетие без способност да пращат самостоятелно астронавти в космоса и трябваше да търпят подигравките на Рогозин, особено след кризата в Украйна. Нормално е да желаят да разполагат с алтернативен вариант, ако нещо неочаквано възникне с "Крю Драгън". "Старлайнър" трябва да бъде приведен в готовност възможно най-скоро. Нека да започнем с очевидния №1: СпейсЕкс На снимката: Боб Бенкен и Дъг Хърли биват посрещани от наземните екипи след успешното им завръщане на Земята през август. Photo credit : NASA/SpaceX През 2020-та година триумфът на компанията на Илон Мъск беше пълен. В началото на годината, през януари, СпейсЕкс благополучно проведе последния си безпилотен тест на "Крю Драгън", по времето на който бяха тествани системите за аварийно спасяване. Тъй като всичко премина удачно, това откри пътя към дебютния пилотиран полет с Боб Бенкен и Дъг Хърли. Изстрелването на двамата астронавти бе факт на 30-ти май. Не може да омаловажим този миг. Не говоря за техническия аспект - ясно е, че в Щатите са налице всичките необходими технологии за изпращането на хора в космоса. Не говоря и за основната разлика между днешните времена и епохата на совалките - т.е. че НАСА просто подпомага частни фирми, без да участва активно в разработката на космическите им кораби. Говоря най-вече за психологичния момент. Културата на американската космическа агенция е твърде различна от тази, която през 60-те години е пратила човек на Луната. Тя е белязана от катастрофите на совалките "Чалънджър" и "Колумбия". Това принуди НАСА да постави купища бюрократични изисквания пред двете основни фирми, на които разчита - Боинг и СпейсЕкс. Мнозина се съмняваха, че фирмите ще са в състояние да изпълнят изискванията. Имаше дори основания да се предполага, че НАСА никога вече няма да се осмели да прати човек в космоса. Всички тези притеснения останаха в историята. Няколко месеца след триумфа на Бенкен и Хърли, през ноември, СпейсЕкс повтори постижението си и изстреля нов кораб "Крю Драгън" - този път с четирима души на борда. А през декември беше изпратен до МКС дебютният товарен кораб "Карго Драгън", базиран на пилотирания. Какво следва за СпейсЕкс през 2021 г.? Най-общо казано: очакванията към компанията са да продължи в същия дух. Голямата цел е през следващата година към МКС да има непрекъснато прикачен поне един кораб "Драгън 2", било то в пилотиран вариант "Крю Драгън" или в товарен "Карго Драгън". Планира се следващият екипаж към станцията, състоящ се от астронавтите Шейн Кимброу, Меган МакАртър (НАСА), Акихико Хошиде (Япония) и Тома Песке (ЕКА), да излети в края на март или през април. Други четирима астронавти трябва да бъдат изстреляни през септември. Някъде през 2021-ва очакваме стартовете и на още две пилотирани мисии на "Крю Драгън". Възможно е те да бъдат отложени за 2022-ра, тъй като са насрочени съвсем за накрая на календарната година, но когато и да станат реалност, ще са много интересни. По време на първата, осъществявана под патронажа на фирмата Аксиом, към МКС ще полетят Том Круз и Дъг Лайман с цел заснемането на игрален филм. Другата, органзирана от Спейс Адвенчърс, няма да е към станцията, а четирима души ще трябва да се отдалечат от Земята на разстояние 1 000 километра. Това ще е най-значимият момент за пилотираната космонавтика след епохата на програмите на НАСА "Джемини" и "Аполо". Никога след последното стъпване на човешки крак на Луната през декември 1972 г. астронавти не са напускали пределите на ниската околоземна орбита. Догодина, живот и здраве, туристи ще полетят до средна околоземна орбита. 1 000 километра разстояние от нашата планета не са шега работа! Боинг На тази снимка, заснета на 8-ми декември т.г., се вижда космическият кораб "Старлайнър" по време на предстартовата му подготовка за полета през март 2021 г. Photo credit : NASA / John Proferes Ех, Боинг, Боинг... Трудно ми е да пиша за падението на някогашния гигант. Докъм края на миналата година компанията беше фаворит и се считаше за потенциален победител в импровизираното състезание за изпращането на човек до МКС. Много експерти, включително работещи в НАСА, залагаха, че Боинг, а не СпейсЕкс ще осъществят първа пилотирана мисия до станцията. Всички знаем какво се случи - през декември 2019 г. корабът "Старлайнър" излетя успешно, но заради софтуерен бъг не успя да извърши скачване с МКС. Това принуди екипите да върнат кораба на Земята два дни след старта. Кацането бе безупречно и както ръководството на НАСА, така и това на Боинг изразяваха становище, че проблемът със софтуера е дребен. Важното е, че корабът е излетял в космоса и се е върнал успешно. Няма скачване - голяма работа, това не е нещо, от което зависи животът на астронавтите. "Старлайнър" е безопасен, окей? Но през зимата на 2020-та излязоха наяве няколко неприятни факта. След приключването на разследването обществеността бе изненадана да научи, че освен бъга, предотвратил скачването, е бил констатиран втори софтуерен бъг, който замалко е щял да застраши кацането! Нито Боинг, нито НАСА сметнали за нужно да информират хората. Стана ясно също така, че компанията изобщо не е изпълнила цялостен интеграционен тест на "Старлайнър" - и въпреки това НАСА е допуснала кораба до полет. На фона на толкова много гафове вече нямаше как американската космическа агенция да защитава до безкрай Боинг и фирмата бързо се превърна от галеничето в лошото момче. По-късно през пролетта Боинг даже не успя не спечели договор на НАСА за строеж на спускаем апарат, който да достави хора на Луната в рамките на програмата "Артемис". Най-важното обаче е, че НАСА и Боинг взеха решение следващата мисия на "Старлайнър" да е безпилотна и този път трябва да се стигне до скачване с МКС. Чак след като всичко мине успешно, ще се мисли и за пилотиран старт. Агенцията предостави лист от над 80 препоръки, които Боинг следваше да изпълни. Дългият списък предопредели да изпратим 2020-та без ново изстрелване на "Старлайнър". Така че какво следва за Боинг през 2021 година? В началото на декември т.г. НАСА и компанията определиха датата за повторния безпилотен полет на кораба: 29 март 2021-ва. "Старлайнър" ще превози до МКС манекена Рози и известно количество провизии. Мисията ще се наблюдава с изострено внимание от страна на НАСА, като най-вече ще се следи за нови софтуерни гафове. Такива обаче вече не се очакват, тъй като специалистите на Боинг работят рамо до рамо с тези на НАСА и провеждат съвместно множество симулации. Преди старта ще бъде проведено и цялостно интеграционно изпитание - стъпката, пропусната от Боинг преди мисията от декември 2019-та. Ако всичко мине наред, през лятото на 2021-ва очакваме дебютният пилотиран полет на кораба. Дано планът бъде изпълнен! Макар че Боинг направиха множество издънки през изминалите една-две години, все още не е късно нещата да се поправят и дай Боже в края на следващата година да отбележим, че в Щатите са налични два пилотирани орбитални кораба! А сега да насочим вниманието си към суборбиталните компании. Блу Ориджин Кадър от изстрелването на "Ню Шепърд" през октомври. Photo credit : Blue Origin Поредната разочароваща година за Блу Ориджин! За кой ли път пиша това изречение в края на всяка година! Феновете на компанията твърдят, че конкретно от фирмата на Джеф Безос не бива да се очаква забързване, защото така или иначе символът ѝ е костенурката, а мотото - Gradatim Ferociter. Но там е проблемът - ако приемем, че към настоящия момент заекът е Илон Мъск, все още няма признаци да видим как костенурката го изпреварва. Имаме прекалено много Gradatim, но твърде малко Ferociter. През 2020-та година беше изпълнен само един-единствен полет на суборбиталния кораб "Ню Шепърд" с експерименти на НАСА. Трудно е да се разбере какво точно се случи и защо активността на Блу Ориджин бе отчайваща. Но статия, написана на страниците на The Verge на 2-ри април, разказва, че ръководството на компанията е настоявало да бъде осъществено изстрелване навръх пандемията от коронавирус и това е довело до недоволство сред работниците, защото не се чувствали сигурни да се трудят в тези условия. В интерес на истината е трудно да се пише за Блу Ориджин. За разлика от компанията на Илон Мъск, която има ясен план - разработката на ракети "Фолкън", след това на "Крю Драгън", пилотирани полети до МКС, после "Старшип", мисии до Луната и Марс и т.н., във фирмата на Безос изглежда, че се придвижват множество разнородни програми, които се конкурират за ограничени ресурси. Кой е приоритетният проект за Блу Ориджин? Доставката на двигатели "BE-4" за Юнайтед Лонч Алайънс? Строежът на лунен спускаем апарат за НАСА? Строежът на свръхтежката ракета "Ню Глен"? Експлоатацията на суборбиталния кораб "Ню Шепърд"? И макар че мнозина очакваха Джеф Безос да е равностоен конкурент на Илон Мъск, практиката показа, че Блу Ориджин постепенно се превръща в "ОлдСпейс" фирма - т.е. в копие на тромавите и бюрократизирани Боинг и Локхийд Мартин. Колко полета ще има през 2021 година на "Ню Шепърд"? Не се знае - летателните планове на компанията са фирмена тайна. В края на всяка календарна година ни се обещава, че предстоят още три-четири мисии, преди Блу Ориджин да изпрати човек в космоса. И това все не се случва. Нека да приемем, че този път НАИСТИНА ни делят три-четири полета до пилотирана експедиция. Ако и догодина бъдат изстреляни една, максимум две ракети, аз се съмнявам, че ще станем свидетели на старт с хора на борда преди края на следващия декември. Засега "Ню Шепърд" се превръща в основния кораб на САЩ, превозващ суборбитални безпилотни товари - и това се очертава да продължи и в бъдеще. При необходимото търсене компанията очаква да провежда 2-3 роботизирани мисии. Това не е оптимистичен сценарий за по-сериозно развитие. Аз също нямам големи очаквания. Поне за мен изглежда, че "Ню Шепърд" престава да бъде приоритет за Безос. Сега, след като предприемачът е спечелил договор на НАСА за строежа на спускаем апарат за лунни мисии, след като е започнала доставката на двигатели за ЮЛА, очевидно суборбиталният кораб ще стои във фонов режим, летейки спорадично на безпилотни полети - поне докато му дойде времето да изстрелва хора. Ако изобщо това време дойде ... Снимка от полета на "Юнити" от 12-ти декември. Photo credit : Virgin Galactic Силно разочароваща година и за Върджин Галактик, фирмата на Ричард Брансън. Изненадата е особено неприятна, защото корабът "Юнити" бе този, който в края на 2018 г. проведе първият пилотиран космически полет на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка" на НАСА. Вярно е - полетът бе само суборбитален, при това на 80-километрова височина, а не на 100-километрова (според т.нар. граница на Карман). Но все пак според дефинициите на НАСА и американските ВВС полетът бе космически. А може би не трябваше да се изненадваме? След само още един пилотиран полет през февруари 2019-та, компанията започна да се мести от Калифорния в Ню Мексико - мястото на комерсиалния космодрум Спейспорт Америка. Всички космически ентусиасти знаем какво се случва, когато започне подобно местене. Това вече се случи в Русия, когато "Хруничев" премести производството на ракетите "Ангара" от Москва в Омск и резултатът е липса на полети в продължение на цели шест години. Относно Върджин Галактик, вече наближават две години без пилотиран космически старт. Прочие, на 12-ти декември беше направен опит за изстрелване на "Юнити" в космоса, но скоро след освобождаването на кораба от самолета-носител настъпи проблем при запалването на двигателя и "Юнити" се завърна преждевременно. По предварителна информация причината за аномалията е компютърен дефект. Силно се надявам той да бъде решен и през 2021-ва година космическите мисии отново да започнат, защото отлаганията на Брансън вече стават банални и досадни. Компанията Върджин Галактик е основана през 2004-та с надеждата да изстрелва туристи в космоса. Изминали са 16 години - два пъти повече време, отколкото е било нужно на НАСА да прати човек до Луната, а редовни стартове на корабите на Брансън все още не са налице. Да, разбира се, предприемачът заслужава уважение за двете пилотирани мисии през 2018 и 2019 година, но те не са достатъчни, ако иска фирмата му да стане печеливша. Но имайки предвид факта, че през настоящата 2020-та година НАСА започна да закупува услуги от Върджин Галактик за суборбитални превози на полезен товар и по-нататък на астронавти, аз се съмнявам, че туризмът ще остане топ приоритет за компанията. Вероятно корабите на Върджин ще се използват най-вече за мисии на държавни агенции. Няма лошо, ако това е гарантът за тяхното съществуване и в бъдеще. През 2021-ва година очакваме Върджин Галактик най-малкото да успее завърши окончателно изпитателната си програма, като в това число се включва първия пилотиран космически полет от територията на щата Ню Мексико. Ако той приключи успешно, Ню Мексико ще стане едва третият щат на САЩ, от който е осъществена пилотирана мисия. Досега американските космически кораби са излитали или от Флорида, или от Калифорния. Стига този дебютен полет от Ню Мексико бъде успешен, той ще бъде последван от нова пилотирана мисия със самия Ричард Брансън на борда на "Юнити". Да оставим настрани частните инициативи и да насочим за малко вниманието си към програмата на НАСА "Артемис" за усвояване на Луната, кораба "Орион" и ракетата "Спейс Лонч Систъм". Орион Космическият кораб "Орион", построен от Локхийд Мартин за нуждите на НАСА. Photo credit : NASA През 2021-ва година очакваме най-накрая безпилотния дебют на кораба "Орион" на първата му мисия до Луната. Ако този дебют бъде успешен, след още 2-3 години ще станем свидетели и на полет с астронавти до окололунна орбита. Само че аз имам сериозни основания да се усъмня, че до края на 2021-ва година роботизираното изстрелване на "Орион" ще е реалност. Поради две причини. Първата е, че през декември беше съобщено за повреда на космическия кораб. Отказалият компонент се намира в адаптера, свързващ сервизния с командния му модул. Специалистите на Локхийд Мартин и НАСА имат два избора - или да разглобят кораба, за да извършат нужния ремонт (процедура, която би отнела около година), или да дълбаят през панелите на адаптера, за да достигнат компонента. Втората причина е, че "Орион" е обвързан с готовността на ракетата "Спейс Лонч Систъм", която Боинг строи за нуждите на НАСА. За да може ракетата да бъде одобрена за полет, тя трябва да мине през всичките си наземни изпитания, които включват "мокър тест" - т.е. цялостно зареждане на първата степен с гориво и симулация на обратно броене, след което трябва да последва статично огнево изпитание. В началото на декември беше оповестено, че при провеждането на "мокрия тест" са настъпили технически проблеми. НАСА и Боинг трябва най-късно до края на декември да изпълнят огневото изпитание, в противен случай агенцията няма да разполага с нужното време, за да достави всички компоненти на "Спейс Лонч Систъм" на космодрума Кенеди за тяхната интеграция за полет. Отлаганията са почти гарантирани, но все пак и през 2021-ва ще следим как се развива програмата "Артемис". Накрая искам да завърша тази статия с плановете на компанията Спейс Пърспектив, която няма да провежда същински космически полети, но вместо това ще изстрелва туристи до ръба на космоса с балон. Спейс Пърспектив Капсулата "Нептун" на Спейс Пърспектив. Image credit : Space Perspective Изпращането на туристи до т.нар. "близкокосмическо пространство" на земната атмосфера с балон, т.е. на по-голяма височина от тази на пътнически самолет, но по-малка от необходимата за спътникова мисия, не е нова идея. През изминалите години множество предприемачи са се захващали с нея, но проектите не са стигали до никъде. Последни бяха Уърлд Вю, които очакваха да изстрелват хора в края на 2017 година. Но макар че тази фирма започна съществуването си с намерението да развива близкокосмически туризъм, в крайна сметка се преориентира към безпилотните полети. Това бе огромно разочарование за космическите ентусиасти, но Уърлд Вю попадна на незаета пазарна ниша, която няма нищо общо с пилотираните мисии. Пазарът реши... И досега Уърлд Вю изстрелва т.нар. "стратолити" - роботизирани апарати, които могат да работят в стратосферата в продължение на месеци. Спейс Пърспектив е основана от хора, които преди са участвали в разработките на Уърлд Вю, но вече искат да се фокусират върху пилотирания кораб. През 2020 г. новата фирма успя да набере финансиране от $7 милиона - достатъчно, за да може още догодина да изпълни пробен безпилотен полет на кораба "Нептун". Когато работата по него бъде завършена, корабът ще може да извежда на височина 30 километра екипаж от един пилот и осем туристи. Пътниците ще прекарват в близкокосмическото пространство около два часа, а цената на атракцията ще възлиза на около $125 000.

УСПЕХ: Ракета Фолкън 9 на СпейсЕкс успешно изведе в космоса спътника SXM-7! 13 декември 2020 г. 20:40 ч. Днес, на 13-ти декември, частната американска компания СпейсЕкс проведе успешно 25-тото си изстрелване на ракета "Фолкън" за 2020-та година. "SXM-7" е с маса 7 000 кг и представлява един от най-тежките спътници, извеждани някога от ракета на СпейсЕкс. Комерсиалният сателит принадлежи на компанията Sirius XM и ще изпълнява радиокомуникационни задачи. Днешният полет бе седми за тази първа степен на "Фолкън 9". След успешното провеждане на полета степента извърши благополучно кацане върху плаващата платформа "Просто прочети инструкциите". Това бе 69-тото успешно кацане на първа степен от 2015 година (когато е първият опит) до ден днешен. СпейсЕкс очаква да изстреля още две мисии до края на декември - една за нуждите на американското разузнаване и още една за извеждането на спътника "Turksat-5A". Видеозапис от полета: Youtube връзка Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3706-2020-13-dec-falcon-9-launches

Прекрасните пролетни ветрила на Марс, заснети от мисията на НАСА Марс Риконисънс Орбитър 12 декември 2020 г. 22:00 ч. При нас зимата вече чука на прага, но нищо не ни спира да си помечтаем за идната пролет, за която се надяваме, че ще настъпи в един по-спокоен и добър свят. По случая искам да ви покажа едно прекрасно явление, което се случва на Марс - пролетните "ветрила", които наскоро бяха заснети от американската мисия "Марс Риконисънс Орбитър". Ето как се случва това явление - със затоплянето на времето в областта на полярните шапки на Червената планета въглеродният диоксид, който е натрупан под повърхността, сублимира. По време на този процес се изхвърля голямо количество пясък. Посоката, към която ще се устреми пясъкът, зависи от тази на духащия вятър и често пъти при това навяване се образуват интересни форми, наподобяващи ветрило. Фотографията бе направена от "Марс Риконисънс Орбитър" на 27-ми април тази година и публикувана наскоро в уебсайта на камерата HiRISE. За повече информация: НАСА Снимка на красивите "ветрила", заснети от "Марс Риконисънс Орбитър". Натиснете тук, за да я свалите в по-голям размер. Photo credit : NASA/JPL/Arizona https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3704-2020-mro-spring-fans

Американският марсоход Кюриосити откри странни скали на Марс - вероятни метеорити Марсоходът на НАСА "Кюриосити" засне тази снимка на 6-ти декември, а в центъра се вижда потенциален метеорит. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 12 декември 2020 г. 21:31 ч. Светослав Александров. През последните няколко седмици китайската мисия "Чанг'e 5", която изучава Луната, е на фокус сред космическите новини. Но нека не забравяме, че на Червената планета марсоходът на САЩ "Кюриосити" изпълнява сложна програма, свързана с изкачването на планината Шарп. В началото на декември екипът на мисията оповести, че роботизираният апарат е открил няколко скали, които не приличат на останалите в околността. "Кюриосити" се е натъкнал на скалите, докато се е изкачвал към Пясъците на Форви - огромно дюнно поле, което учените познават от орбиталните снимки на Марс. Счита се, че новооткритите скали представляват метеорити. Другата възможност е да произхождат от различни местности на планината Шарп и затова да са нетипични. "Кюриосити" вече снема спектралните характеристики на скалите. Ако наистина става въпрос за метеорити, спектрите ще имат строго определен профил. Снимка на най-забележителната скала, кръстена "Остров Даваар", е показана на снимката в началото на публикацията. Ето снимки и на останалите потенциални метеорити: Credits : NASA / JPL-Caltech За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3703-2020-curiosity-meteors

Астронавтите на Върджин Галактик се завърнаха у дома след преждевременно прекратен ракетен полет 12 декември 2020 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Днес, 12-ти декември, трябваше да бъде ден на голям триумф за частната космическа компания Върджин Галактик, тъй като фирмата очакваше да проведе първия пилотиран космически полет от космодрума Спейспорт Америка в щата Ню Мексико. За съжаление обаче по-малко от секунда след запалването на ракетния двигател полетът бе прекратен. Скоро след това пилотите СиДжей Стъркоу и Дейв Маккей се прибраха благополучно на Земята след безупречно кацане на техния кораб "Юнити". Безопасността преди всичко - това е основното правило, по което се водят космическите агенции и компании. Върджин Галактик постъпи правилно, че не продължи с изпълняването на космическия полет, а той беше прекратен незабавно щом се появиха първите проблеми. Но истината е, че опитът за покоряването на космоса от страна на Ричард Брансън вече се превръща в голям резил. Очакванията бяха корабите от серията "СпейсШипТу" да почнат да летят редовно още през 2009 година. Но факт е, че първият тестов пилотиран космически полет бе осъществен чак през декември 2018 година - девет години след първоначално обявената дата и след катастрофа през 2014 година, довела до смъртта на един пилот. Втори пилотиран космически полет беше осъществен през февруари 2019 година. И двете мисии бяха осъществени от изпитателния космодрум в Мохаве, Калифорния. За нуждите на комерсиалните мисии Върджин Галактик трябваше да се премести на космодрума Спейспорт Америка в Ню Мексико. Цялото местене доведе до почти двугодишна пауза между космическите изстрелвания на компанията. Частната компания Върджин Галактик е основана през 2004 година. Изминали са вече шестнадесет години - два пъти повече време, отколкото е отнело на НАСА да изпрати човек на Луната след официалното обявяване на програмата "Аполо" през 60-те. За това време Брансън все още не е успял да постигне редовни космически полети, а какво остава за туристически. Мнозина са изненадани от неприятния развой, още повече, че предприемачът не е започнал от нулата, а базира кораба си на опита от успешния суборбитален проект "СпейсШипУан". Напомням на читателите, че това беше първият частен космически кораб, който бе проектиран специално за спечелването на наградата Екс Прайз. Целта бе изпълнена, но тъй като това бе неудобен кораб за комерсиални мисии, надеждите бяха той да бъде мащабиран и надграден до по-големия "СпейсШипТу" с цел туристически атрации. Именно тук сметките излязоха криви. Мащабирането не се оказа толкова лесна задача - и в крайна сметка днес имаме кораб, който наистина е по-голям, но докато "СпейсШипУан" можеше да надхвърля височина от 100 километра, "СпейсШипТу" е в състояние да постига единствено 80-километрови височини - все пак в рамките на дефинициията на НАСА и Военновъздушните сили на САЩ за началото на космическото пространство. Надяваме се, че поне ще проработи. Кога? Остава да видим. Така, както са тръгнали нещата, май наистина ще отбележим две години без космически полет от Върджин... За повече информация : Върджин Галактик https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3702-2020-spaceship-two-returns-home-aborted-flight

УСПЕХ: Американска ракета Делта IV-Хеви изведе в орбита разузнавателен спътник 11 декември 2020 г. 11:05 ч. Разгеле! След отлагания, продължили близо четири месеца, американската космическа ракета "Делта IV - Хеви" на Юнайтед Лонч Алайънс (обединението между Локхийд Мартин и Боинг) най-после излетя и изведе в орбита разузнавателен спътник. Напомням на читателите, че "Делта IV - Хеви" е втората най-мощна ракета в САЩ, а и в света, по показателя товароподемност. Засега действащата ракета с най-голям капацитет да доставя товари в космоса е американската "Фалкън Хеви" на СпейсЕкс. Днешната мисия бе една от последните за "Делта IV-Хеви". Остават само четири полета за нея - всички с военно назначение, след което ракетата ще бъде пратена в историята. "Делта IV" в среднотоварен вариант вече бе изведена в експлоатация миналата година. Оттук насетне Юнайтед Лонч Алайънс ще се фокусира върху ракетите от ново поколение "Вулкан", които ще заменят не само "Делти"-те, но и летящите с руски двигатели ракети "Атлас". Видеозапис от днешното изстрелване - Youtube връзка Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : ULA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3701-2020-delta-iv-launches-spy-satellite

НАСА и Боинг не успяха да изпълнят изпитателно зареждане с гориво на свръхтежката ракета SLS 10 декември 2020 г. 10:00 ч. Американската космическа агенция НАСА и нейният партньор Боинг не успяха да изпълнят тестово зареждане на свръхтежката ракета "Спейс Лонч Систъм" с криогенно гориво на 7-ми декември, съобщи уебсайтът НАСА Спейсфлайт. Според наличната информация екипите са се сблъскали с проблеми веднага щом са започнали да наливат течен кислород в основната степен. Проблемите със сигурност ще доведат до няколкодневни отлагания на изпитанията. Напомням на читателите, че НАСА и Боинг трябва да изпълнят този т.нар. "мокър тест", след което да проведат симулация на обратното броене. Необходимо е процедурата да приключи успешно, за да може да да се пристъпи към следващата стъпка - статично огнево изпитание. Очевидно екипите ще почакат още. Каква изненадваща новина! Докато СпейсЕкс в рамките на 2020-та година изпълниха всичките си поставени цели за "Старшип" и вчера бе осъществен първият суборбитален полет, през декември НАСА и Боинг още не могат да направят един рутинен "мокър тест" след 10-годишна разработка? Изглежда, че американската космическа агенция изпълнява правилния план за мисии до Луната https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3700-2020-sls-wdr-scrubbed

УСПЕХ: Космическият кораб Старшип на СпейсЕкс изпълни първи 12-километров полет! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 10 декември 2020 г. 01:55 ч. Светослав Александров. Илон Мъск успя! Той постигна това, което мнозина негови критици считаха за невъзможно! Експерименталният му космически кораб "Старшип" осъществи първия си 12-километров полет. Въпреки че очакванията за успех бяха само 30%, полетът бе през по-голямата част от времето безупречен и в крайна сметка бяха изпълнени всички поставени цели без една. Излитането на прототипа "Старшип SN8" беше проведено в 00:40 ч. българско време. Самото достигане на апогея беше безпроблемно, като СпейсЕкс изпълни неоповестена преди старта процедура - контролирано и поетапно изключване на двигателите "Раптор". След като максималната височина беше постигната, "Старшип" успешно придвижи задкрилките си, за да се преориентира за кацане. Следващият момент беше особено важен - "Старшип" благополучно демонстрира, че може да прехвърли работата на двигателите от основните резервоари към предните. Напомням, че корабът не може да кацне, разчитайки на остатъчното гориво в основните резервоари, тъй като то се разлива по стените им и влияе на тягата. Затова "Раптор"-ите превключиха на предноразположените резервоари в носовия отсек, които са по-малки, но биха могли да осигурят повторно запалване. Това повторно запалване също бе успешно! Единствената неизпълнена цел беше самото кацане, тъй като "Старшип SN8" се заби в стартовата площадка с твърде висока скорост. Илон Мъск е доволен от полета. "Успешно излитане, прехвърляне към предните резервоари и прецизен контрол на задкрилките към точката на кацане", написа той в Туитър. "Налягането в предните резервоари беше ниско по време на запалването на двигателите при спускането, довеждайки до голяма скорост при кацането и бърза дезинтеграция, но ние получихме всички данни, от които се нуждаехме! Поздравления към екипа на СпейсЕкс! По дяволите, да!", изкоментира ентусиазирано предприемачът. "Марс, идваме!" - беше последният му статус за вечерта. Напомням на читателите, че основната цел, поради която Мъск строи "Старшип", е да осъществява пилотирани космически полети до Луната и Марс. Предприемачът вярва, че е способен да засели Слънчевата система. Екипите на СпейсЕкс получиха неочаквано поздравление от НАСА. Ето какво написа зам. директорът на научния отдел на агенцията Томас Зърбъкън: "Поздравявам СпейсЕкс за това постижение. Аз прекратих участието си в срещата на НАСА, на която присъствах, след което всички отидохме заедно да гледаме полета. Тръгнах си с много по-добро разбиране за фундаменталните разлики между Старшип и другите ракети". Към поздравите се присъедини и Питър Бек, основателят на Рокет Лаб. "Поздравления за екипа на СпейсЕкс за невероятния тестов полет днес", коментира той. Запис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3699-2020-starship-completes-12-km-flight

Почина легендарният пилот Чък Йегър - първият човек, преминал звуковата бариера 8 декември 2020 г. 09:00 ч. Напусна ни легендарният американски пилот Чък Йегър - първият човек, преминал звуковата бариера. Новината бе оповестена днес от съпругата на пилота Виктория Йегър. Допълнителни подробности за кончината не са съобщени. Пилотът напусна този свят на 97-годишна възраст. Прочетете подробната статия на страниците на Космос БГ за постижението на Чък Йегър Пилотът Чък Йегър пред самолета Бел-X1, с който за пръв път е преодоляна звуковата бариера https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3698-2020-chuck-yeager-dies

УСПЕХ: Първият американски кораб Карго Драгън извърши автоматично скачване с МКС! Кадър от Международната космическа станция, показващ скачения "Карго Драгън". Photo credit : NASA TV 7 декември 2020 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Днес, на 7-ми декември, първият товарен кораб на СпейсЕкс "Карго Драгън" извърши безпроблемно скачване с Международната космическа станция! За пръв път от началото на експлоатацията на МКС към нея има скачени едновременно два космически кораба "Драгън". Напомням на читателите, че през месец ноември беше изстрелян и пилотираният кораб "Крю Драгън" с четирима астронавти, който ще престои в орбита около шест месеца. "Карго Драгън" осъществи мека стиковка с МКС в 20:40 ч. българско време тази вечер, докато станцията прелиташе над Индийския океан. Според публикуваната от НАСА информация товарният кораб ще остане в състава на станцията около месец, след което ще се разкачи и ще се завърне на Земята посредством приводняване в Атлантическия океан. Той ще достави от космоса множество отработени експерименти за по-нататъшни анализи в наземни лаборатории. Нека да напомним основния полезен товар на борда на "Карго Драгън": На МКС беше доставен нов американски модул, който ще влезе в комплекса на станцията и носи името "Бишъп". Снимка на модула "Бишъп" от предстартовата му подготовка. Photo credit : NASA KSC/NanoRacks Модулът е частно-финансиран, не тежи на бюджета на данъкоплатците, основно е разработен от американската частна компания НаноРакс. Малка част от корпуса му е конструирана и от италианската компания Талес Аления, както и от Боинг. "Бишъп" притежава пространство от четири кубични метра и ще се използва за освобождаването в открития космос на микроспътници и други типове товари - т.е. това е шлюзов модул. На борда на "Карго Драгън" пътуваха още 364 килограма провизии за астронавтите, 953 килограма научни експерименти, 120 килограма екипировка за извънбордови дейности, 46 килограма компютърни системи. Самият модул "Бишъп" тежи повече от един тон. Не на последно място, американският кораб превози и 24 килограма хардуер за руския сегмент на космическата станция. Сред научните експерименти се откроява опит за изучаване на лекарството ремдесивир. Благодарение на комерсиалната европейска установка на МКС ICE Cubes Service учените ще изследват как ремдесивирът взаимодейства със субстанцията циклодекстрин. Резултатите от опита могат да подобрят ефективността на медикамента при лечение на коронавирус. "Карго Драгън" достави на МКС и опити от типа "тъкан на чип", при които в условия на безтегловност се отглеждат човешки клетки, симулиращи функцията на орган - поредната топ технология в медицината, водеща до революционни терапевтични методи. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3697-2020-cargo-dragon-docks-iss

УСПЕХ: Първият американски кораб Карго Драгън излетя към МКС! Кадър от днешното успешно изстрелване на "Карго Драгън". Photo credit : SpaceX 6 декември 2020 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Нов важен момент за американската космонавтика - днес, на 6-ти декември в 18:17 ч. българско време, излетя първият товарен кораб на СпейсЕкс от серията "Карго Драгън"! Заедно с него към Международната космическа станция се отправи нов компонент - шлюзов американски модул на име "Бишъп", научни експерименти (включително опитна постановка с ремдесивир за лечение на коронавирус), коледни подаръци за астронавтите и хардуер, който е необходим за поддръжката на руския сегмент на МКС. Днешната мисия, разбира се, не е първата на СпейсЕкс за превоз на провизии. Още през 2010 година, преди пенсионирането на совалките, компанията изстреля на тестова мисия товарния кораб от първата серия "Драгън", а след 2012 г. корабът започна да доставя редовно товари до МКС. "Драгън" №1 бе добър кораб, но дойде и неговият ред да бъде изведен от експлоатация. Финалното му изстрелване беше на 7-ми март тази година. Независимо от безспорните му предимства - дълги години "Драгън" №1 беше единственият кораб, способен да връща голямо количество товар от орбита на Земята (другите товарни кораби изгарят в атмосферата след своите мисии), той притежаваше и един съществен недостатък, а именно, че не можеше да се скачва с МКС самостоятелно. Астронавтите бяха принудени да го прихващат с роботизираната ръка "Канадарм 2", след което го прикачваха пасивно към орбиталния комплекс. Новият кораб "Карго Драгън", който дебютира днес, не страда от този недостатък. Той пак ще може да провежда двупосочни курсове до орбита и обратно, но за разлика от предшественика си ще е в състояние да се скачва самостоятелно със станцията. Дебютното скачване е планирано за утре, на 7-ми декември, в 20:30 ч. българско време. "Карго Драгън" е базиран на пилотирания космически кораб "Крю Драгън", който в края на май летя с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли на пробна мисия, а през ноември достави на МКС редовен екипаж от четирима души - Шанон Уокър, Виктор Гловър, Соичи Ногучи и Майкъл Хопкинс. Общо двата кораба се обозначават под названието "Драгън 2" - т.е. втора версия. Ако скачването на 7-ми декември е успешно, към МКС за пръв път ще има скачени два кораба "Драгън 2". СпейсЕкс планират от 2021 г. нататък в космоса винаги да е налице поне един кораб "Драгън 2" - било то в товарен или пилотиран вариант. Последният факт, който трябва да съобщя, колкото и банален вече да звучи е, че днес първата степен на ракетата-носител "Фолкън 9" отново извърши благополучно кацане върху плаващата платформа "Разбира се, че още те обичам". А сега да се фокусираме върху полезния товар, който бе изведен в космоса от "Карго Драгън". На МКС ще пристигне нов американски модул, който се нарича "Бишъп"! Снимка на модула "Бишъп" от предстартовата му подготовка. Photo credit : NASA KSC/NanoRacks Модулът е частно-финансиран, не тежи на бюджета на данъкоплатците, основно е разработен от американската частна компания НаноРакс. Малка част от корпуса му е конструирана и от италианската компания Талес Аления, както и от Боинг. "Бишъп" притежава пространство от четири кубични метра и ще се използва за освобождаването в открития космос на микроспътници и други типове товари - т.е. това е шлюзов модул. На борда на "Карго Драгън" пътуват още 364 килограма провизии за астронавтите, 953 килограма научни експерименти, 120 килограма екипировка за извънбордови дейности, 46 килограма компютърни системи. Самият модул "Бишъп" тежи повече от един тон. Не на последно място, американският кораб превозва и 24 килограма хардуер за руския сегмент на космическата станция. Сред научните експерименти се откроява опит за изучаване на лекарството ремдесивир. Благодарение на комерсиалната европейска установка на МКС ICE Cubes Service учените ще изследват как ремдесивирът взаимодейства със субстанцията циклодекстрин. Резултатите от опита могат да подобрят ефективността на медикамента при лечение на коронавирус. "Карго Драгън" превозва и опити от типа "тъкан на чип", при които в условия на безтегловност се отглеждат човешки клетки, симулиращи функцията на орган - поредната топ технология в медицината, водеща до революционни терапевтични методи. Предстои интересна научна програма за седемчленния екипаж на МКС, така че ще следим с интерес развитието на пилотираната космонавтика. Запис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3696-2020-first-cargo-dragon-launch-success

Днес отбелязваме една година от изстрелването на виртуалния астронавт в космоса Кадър от днешното излитане. Photo credit : Rocket Lab 6 декември 2020 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Всички знаем, че българска песен лети в космоса. На 6-ти декември 2019 г. с помощта на ракета "Електрон" в космическото пространство полетя и наша книга! По случай днешната годишнина като автор на книгата ще ви разкажа какво още направих до момента, как всеки от вас може да се включи в космическа инициатива и каква ще е следващата мисия на "Аз, виртуалният астронавт" - защото такава ще има! "Аз, виртуалният астронавт" е научно-популярна книга, в която разказвам какви са възможностите да участвате в космически проекти като любители или професионалисти. Любопитното е, че когато тя излезе в края на 2018 г., аз все още до голяма степен не се бях възползвал от тези вратички към космоса, които съществуваха. Тоест, самият аз все още не бях станал пълноценен виртуален астронавт Започнах да изпълнявам собствените си съвети едва след като написах книгата - и първото, което направих, бе да се свържа с частната космическа компания Mini-Cubes, основана от Джо Латрел, за да изстреляме "Аз, виртуалният астронавт" в орбита! Какво по-добро послание от това, че всеки може да стани "виртуален астронавт"? На 4-ти май 2019 г. инициативата бе официално оповестена на сайта на Mini-Cubes. Вчера се свързах с г-н Латрел относно последните новини относно последната мисия и бъдещите инициативи. Тъй като книгата ми беше прикачена към карта памет, намираща се на горната степен на ракетата-носител, аз успях да разбера, че степента е летяла в орбита до 8-ми ноември тази година, когато изгоряла в земната атмосфера. Така че "Аз, виртуалният астронавт" премина през огнен финал на тази своя първа експедиция. Но това не е всичко. Подготовката за втората мисия е вече в ход - тогава книгата ми ще бъде прикачена към спътник, който ще бъде изстрелян през юни 2021 година. Ако всичко мине наред, "Аз, виртуалният астронавт" ще лети в орбита цели пет години! Междувременно книгата се радваше на изключителна популярност и към настоящия етап първият хартиен тираж е изчерпан. Все още обаче можете да закупите електронния вариант от уебсайта на книжарница "Книгите". Държа обаче да отбележа, че с г-н Иван Богданов, основател на ИК "Фондация Буквите", подготвяме второ издание - този път с още повече разкази как да станете виртуални астронавти и личен опит с моите проекти. Изпращането на книгата в космоса беше първото ми участие в реална космическа мисия и аз получих възможността да стоя на предния ред, наблюдавайки как протича подготовката за полет. Южните циклони на Юпитер - снимка, заснета от "Джуно" и обработена от Светослав Александров. Photo credit : NASA / JPL-Caltech / SWRI /MSSS / Svetoslav Alexandrov В какви други начинания участвах? Едно от тях бе свързано с обработката на изображения посредством графичен софтуер, инициатива, организирана от екипа на мисията на НАСА "Джуно", която понастоящем изучава Юпитер. Макар и да има много по-добри от мен в графичната обработка, моите снимки се радват на сравнително добра популярност в социалните мрежи, а някои от тях са намирали място в медиите - в това число на страниците на Forbes (линк тук). Светослав Александров с подаръците, изпратени към него от КосмоКуест Подаръците в близък план. Фото: Светослав Александров Но това, с което най-много се гордея, бе моето участие в проекта на CosmoQuest, който даде възможност на всеки да се включи в картографирането на астероида Бену на базата на снимки, изпратени от американската космическа мисия "Озирис-Рекс". Напомням на читателите, че благодарение на този труд, в който участваха хиляди хора, бе изготвена най-подробната карта на астероид (по-подробна дори от картите на нашата Луна). Това подсигури успешното спускане на "Озирис-Рекс" на повърхността на Бену през месец октомври тази година и благополучното събиране на проби. Тъй като съм единственият българин, който е картографирал над 200 снимки на Бену, бях и единственият българин, който бе отличен с наградата SULFUR ROCKSTAR на CosmoQuest. През месец март получих специална пратка от проекта с множество подаръци от мисията, в това число стикери, емблема, книжка с описание на "Озирис-Рекс" и стилна значка. Защо пиша всичко това? Защото, популяризирайки космонавтиката и отразявайки постиженията на космическите агенции в цял свят, постоянно получавам коментари от българи, които пишат патетично: "А България? Ние къде сме? Ние какво правим?", често пъти придружено с коментара "в миналото имахме двама космонавти, а днес - нищо". Не, не е нищо и ако някой ви пише такива глупости, моля Ви, не му вярвайте! Днес светът е отворен - и всеки може да се включи и да участва в космически проект. Дори и само да бях писал статии за страниците на КОСМОС БГ и нищо друго да не бях направил в този живот, щях да съм удовлетворен от работата си, защото съм запознал хората с текущото развитие на космонавтиката. И ако някой ваш познат продължава да настоява, че българите не правят нищо съществено, просто го попитайте: "А ти какво направи, за да не е така?". https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3695-2020-virtual-astronaut-space-one-year

УСПЕХ: Китай извърши първото скачване в окололунна орбита след приключването на американската програма Аполо! Илюстрация: отлитащата степен на "Чанг'e 5" се скачва с орбиталния отсек на мисията. Photo credit : CNSA/CLEP 6 декември 2020 г. 00:05 ч. Светослав Александров. Забележителен успех за космонавтиката на Китай! Вечерта на 5-ти декември отлитащата степен на "Чанг'e 5" извърши скачване в окололунна орбита с орбиталния отсек на мисията. Това бе първото скачване между два кораба около Луната след приключването на пилотираната експедиция на САЩ "Аполо 17" с астронавтите Юджийн Сърнан и Харисън Шмит през декември 1972 година! Новината бе съобщена преди броени минути от китайските медии, но без допълнителни подробности. Напомням на читателите, че възвръщаемата мисия кацна на Луната на 1-ви декември. През следващите два дни "Чанг'e 5" събра проби от повърхността и от вътрешността на лунния грунд на дълбочина до два метра. Пробите бяха натоварени на контейнера, разположен на отлитащата степен, след което на 3-ти декември степента бе изстреляна в окололунна орбита. "Чанг'e 5" не е първата двупосочна мисия от Земята до повърхността на Луната и обратно. В периода между 1969 и 1972 г. общо шест експедиции "Аполо" извършват кацания на естествения ни спътник - всичките пилотирани. Между 1970 и 1976 г. СССР изстрелва три възвръщаеми лунни мисии, които, макар и да са безпилотни, кацат на Луната, взимат проби и ги доставят на Земята. Мисията "Луна 16" на СССР. Photo credit : USSR Съветските лунни мисии са се отличавали от американските по един съществен показател. Всеки спускаем апарат от възвръщаемите сонди на серията "Луна" се е състоял от долна степен за прилуняване, горна степен за отлитане от лунната повърхност и възвръщаема капсула с контейнер за помещаване на пробите. След тяхното събиране отлитащата степен е изпращала възвръщаемата капсула на пряк курс обратно към Земята. Американските кораби "Аполо" са работили на друг принцип. След като Нийл Армстронг и Бъз Олдрин първи кацнали на Луната и приключили мисията си, те не са се отправили директно към Земята след връщането им в модула "Ийгъл". Вместо това горната му степен е излетяла от лунната повърхност и бързо се е ускорила до скорост 2 000 м/сек. След това минали няколко дълги часа, преди тази степен да се срещне с командния модул в орбита и да се скачи с него. Това е бил най-опасният момент от цялата експедиция. Скачването в окололунна орбита се е осъществило далече от Земята, с минимален контрол от наземното ръководство и не е имало никаква гаранция, че ще проработи. Слава Богу всичко минало наред, а Армстронг и Олдрин се прибрали успешно. През следващите четири години пет други експедиции последвали стъпките на двамата астронавти. На тази снимка, заснета през юли 1969 г. от астронавта Майкъл Колинс на борда на командния модул "Колумбия", се вижда приближаващата към него горна степен с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин. Степента се скачила с кораба-майка, след което обратното пътешествие към Земята започнало. Photo credit : NASA На 3-ти декември космическата мисия на Китай "Чанг'e 5" започна изпълнението на това, което американските астронавти са постигнали в края на 60-те и началото на 70-те години, но за разлика от тогавашните мисии, сегашната процедура беше извършвана в безпилотен режим. Може да кажем, че китайската мисия представлява безпилотно повторение на профила на "Аполо", а не на този на съветските роботизирани експедиции "Луна". Както беше планирано, на 3-ти декември възвръщаемата степен безпроблемно излетя и бързо се ускори до окололунна орбита с първични параметри 15 на 180 километра. През следващите два дни степента сама коригира орбиталните си параметри, за да се може тази вечер да се изравни и скачи с чакащия я горе орбитален отсек. Сега вече събраните скали и проби могат да бъдат прехвърлени в спускаемата капсула и обратното пътешествие към Земята ще започне. Схемата е по-сложна в сравнение с директно отправящите се към Земята възвръщаеми модули на съветските мисии, но разликата е осезаема. Навремето СССР са успели да доставят на Земята само няколкостотин грама от лунния грунд. Благодарение на скачването в лунна орбита американците сполучили да изпратят хора на Луната. Настоящата мисия на Китай е роботизирана, но окололунното скачване позволява събиране на много по-голямо количество скали и реголит, отколкото е било възможно по времето на съветските експедиции. Очакванията са на Земята да пристигнат до 2 килограма проби! Освен това "Чанг'e 5" представлява безпилотна тренировка за отработване на технологии, които някой ден ще се използват и за пилотирани лунни експедиции на Китай. Според предварителните планове китайски крак трябва да стъпи на Луната през 2029 или 2030 година. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3694-2020-chang-e-5-completes-lunar-docking

САЩ и Япония ще си обменят проби от астероидните мисии Озирис-Рекс и Хаябуса 2 5 декември 2020 г. 21:45 ч. Важна стъпка за международното сътрудничество! САЩ ще получат част от пробите от астероида Рюгу, които пристигнаха днес след успешното завръщане на японската астероидна мисия "Хаябуса 2". Японците също ще вземат материал от астероида Бену, който през октомври беше успешно събран от американската мисия "Озирис-Рекс" и ще бъде доставен през 2023 година. Новината бе съобщена вчера от НАСА. Иначе договорът между САЩ и Япония бе сключен още през 2014 година, преди изстрелването на двете мисии. НАСА ще получи 10% от пробите на "Хаябуса 2", докато японците ще се сдобият с 0.5% процента от материала на "Озирис-Рекс". Това не е несправедливо споразумение - японската мисия е събрала не повече от 10 милиграма от Рюгу, докато американската е колекционирала до 2 килограма скали и грунд от Бену, тъй че двете държави ще получат относително поравно. Американците също така са се съгласили да дадат 4% от пробите на Канада като част от бартерно споразумение - канадците са осигурили лазерен висотомер за американската мисия. Снимка на навлизащата в земната атмосфера капсула на "Хаябуса 2". Photo credit : JAXA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3693-2020-usa-japan-share-samples

УСПЕХ: Спускаемата капсула на Хаябуса 2 се завърна на Земята! Снимка на навлизащата в земната атмосфера капсула на "Хаябуса 2". Photo credit : JAXA 5 декември 2020 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 19:28 ч. българско време спускаемата капсула на японската мисия "Хаябуса 2" навлезе по план в атмосферата на Земята. Броени минути по-късно екипът потвърди успешното разгръщане на парашута. Измина малко повече време от очакваното, преди да бъде потвърдено, че капсулата е достигнала до земната повърхност и излъчва радиосигнал. След като това се случи, процедурата по завръщането бе обявена за успешна! Напомням на читателите, че автоматичната междупланетна станция "Хаябуса 2" беше изстреляна преди шест години, на 3 декември 2014-та. През месец юли 2018 година тя пристигна в околностите на Рюгу, а през следващите месеци благополучно спусна на неговата повърхност няколко астероидохода "Минерва 2" и европейския спускаем апарат "Маскот". На 13-ти ноември 2019 г. мисията напусна астероида и започна обратния си път към Земята. Днешното завръщане беше последният критичен етап от тази амбициозна експедиция. Сега остава само да се потвърди със сигурност, че в спускаемата капсула има наистина проби от астероида Рюгу. За разлика от американската космическа мисия "Озирис-Рекс", която през октомври успешно кацна и събра проби от астероида Бену и която можеше да снима контейнера директно, "Хаябуса 2" не разполага с начин за качествена преценка или количествено измерване на събраните проби. Дали има камъни и проби от Рюгу ще се разбере едва само след отварянето на капсулата. Междувременно корабът-майка прелетя безопасно край Земята и продължи своя път в околослънчевото пространство. Благодаря на читателите, които ме информираха, че астероидът, който роботизираната станция ще посети през следващите години в рамките на разширена мисия е вече избран. Това е 1998KY26. Очаква се "Хаябуса 2" да достигне до него през 2031 г. и може дори да се опита да осъществи кацане на повърхността му. За повече информация: JAXA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3692-2020-hayabusa-2-capsule-returns-earth

Капсулата с пробите от Рюгу се отдели от Хаябуса 2, завръщане тази вечер! 5 декември 2020 г. 10:00 ч. Рано тази сутрин спускаемата капсула се отдели успешно от японската автоматична междупланетна станция "Хаябуса 2". Капсулата лети на правилния път към Земята и се очаква да се завърне с пробите от астероида Рюгу по-късно тази вечер. По последна информация от Японската космическа агенция навлизането в земната атмосфера ще е факт в 19:28 ч. българско време. Оставащата част от полета е пасивна, без осъществяването на двигателни маневри. Единственият критичен момент е изхвърлянето на топлинния щит и отварянето на парашута при самото кацане, но това е доста рисков етап. Напомням на читателите, че през 2004 г. въвръщаемата мисия на САЩ "Дженезис" с проби от слънчевия вятър не разгърна парашута си и се разби. За щастие почвата на мястото на падане беше рохкава, омекоти удара и пробите от "Дженезис" бяха спасени. Междувременно корабът-майка "Хаябуса 2" изпълни успешно маневри за отдалечаване от Земята и ще прелети край планетата ни на безопасно разстояние. Японската космическа агенция може някой ден да планира допълнителна мисия с посещение на друго небесно тяло. На илюстрацията: спускаемата капсула на "Хаябуса 2" със събраните от Рюгу проби навлиза в земната атмосфера. Image credit : JAXA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3691-2020-hayabusa-2-capsule-separates

Американската лунна мисия ЛРО засне кацналата на Луната китайска мисия Чанг'e 5! Снимка на спускаемия апарат "Чанг'e 5", заснета от американската космическа мисия "Лунър Риконисънс Орбитър". Photo credit : NASA/GSFC/Arizona State University 5 декември 2020 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Американската мисия "Лунър Риконисънс Орбитър", която работи около Луната вече 11 години и притежава най-мощната камера за картографиране на лунната повърхност, на 2-ри декември успя да заснеме кацналата ден по-рано автоматична лунна станция на Китай "Чанг'e 5". Както се вижда от снимката от "Лунър Риконисънс Орбитър", китайският спускаем апарат се е прилунил в района на плоско лунно море. Счита се, че то се е образувало преди 1-2 милиарда години от потоците на древна базалтова лава. Ако китайската мисия "Чанг'e 5" сполучи да достави пробите си на Земята, учените може би ще успеят точно да установят възрастта на морето и неговия химичен състав. Снимките на спускаемите апарати от окололунна орбита са много интересни за хора, които се съмняват в автентичността на кацанията. Повод за съмнение обаче няма - в орбита около Луната вече работят мисии на САЩ, Китай и Индия, които се снимат взаимно. Напомням на читателите, че на 20-ти юни руският експерт Виталий Егоров съобщи, че китайските орбитални станции са потвърдили автентичността на пилотираните лунни кацания на САЩ "Аполо". Подробно ревю за неговата книга съм написал на този линк. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3690-2020-chang-e-5-photographed-lro