SAlexandrov

След отлагания на два полета на СпейсЕкс: Мъск пристигна във Флорида за проверка 5 октомври 2020 г. 19:25 ч. Като правило в космонавтиката отлаганията никога не са повод за безпокойство, независимо дали се случват в САЩ, Европа, Русия или другаде. По-добре полетът да бъде отложен, отколкото да завърши с провал, нали така? Затова понякога мисиите се протакат в продължение на седмици, даже месеци след тяхното пристигане на стартовата площадка, преди да дойде моментът на изстрелването. И в това няма никаква драма. Не и за Мъск. Преди четири дни автоматичното броене прекъсна 18 секунди преди изстрелването на спътници "Старлинк" заради дефектен датчик на стартовата площадка, а преди два дни чисто нов GPS сателит не успя да излети, след като на втората секунда преди отлитането компютърът отчете по-голямо налягане в турбопомпата на единия от двигателите. Нито един от случаите не е фатален. Но предприемачът реши, че трябва да вземе нещата в свои ръце и днес пристигна във Флорида, за да направи лично проверка какво се случва и да мотивира работниците си. Напомням на читателите, че днес Мъск работи основно в Тексас, където съвместно с избран екип на СпейсЕкс конструират следващия пилотиран кораб "Старшип" и неговата свръхтежка ракета "Супер Хеви". С помощта на тези машини до 2024-та година човек трябва да стъпи на Луната, а по-нататък да се отправи към Марс. Но това не значи, че класическата ракета "Фолкън 9" и нейният свръхтежък вариант "Фолкън Хеви" са отписани. Предприемачът оповести в Туитър, че през 2021-та година е залегнал амбициозен план - трябва да има поне 48 полета на "Фолкън"-ите! Никога досега частна компания не е изпълнявала толкова много изстрелвания - и ето защо Мъск се притеснява от последните две отлагания. Ако периодично "Фолкън"-ите продължават да търпят забавяния, няма как да имаме почти 50 мисии догодина. Предприемачът ще разгледа всички аспекти от подготовката за полет - стартова площадка, горивни системи, структурни компоненти, авионики, регулаторни процедури, метеорологични условия и т.н... Засега обаче СпейсЕкс се справя повече от добре. Само през тази година компанията изстреля пилотиран кораб до МКС, а междувременно проведе 16 пуска на спътници от поредицата "Старлинк" - всичките успешни. Реално погледнато Мъск не е имал провал от 2016-та година, когато ракета "Фолкън 9" експлодира на стартовата площадка. Снимка от изстрелването на 31 август - последното на СпейсЕкс за 2020-та до този момент. Photo credit : SpaceX https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3588-2020-musk-arrives-florida

УСПЕХ: Американският космически кораб Сигнус пристигна на МКС! На кадъра: космическият кораб "Сигнус" бива захванат от роботизираната ръка на Международната космическа станция на 5-ти октомври. Photo credit : NASA TV 5 октомври 2020 г. 19:00 ч. Светослав Александров. След двудневно пътуване днес, на 5-ти октомври, космическият кораб "Сигнус" на американската компания Нортроп Груман благополучно пристигна на Международната космическа станция! С успешното прикачване на борда на станцията бе доставена модерна тоалетна за $23 милиона - прототип на бъдещите тоалетни, които ще се използват по време на пилотираните космически мисии до Марс. Напомням на читателите, че изстрелването на "Сигнус" бе проведено на 3-ти октомври в 04:16 ч. българско време от американския космодрум Уолопс посредством ракета-носител "Антарес". Корабът притежава уникалното име "Калпана Чаула" в чест на астронавтка, загинала при катастрофата на совалката "Колумбия" през 2003 година. Прикачването бе осъществено посредством роботизираната ръка "Канадарм2" днес в 12:32 ч. българско време, като процедурата бе под контрола на американския астронавт Крис Кесиди със съдействието на руския му колега Иван Вагнер. Корабите от серията "Сигнус" са последните останали космически кораби на САЩ, които биват прикачвани пасивно към МКС - т.е. чрез роботизираната ѝ ръка. Доскоро корабите на СпейсЕкс "Драгън" също бяха прикачвани по този начин, но тази първа версия бе пенсионирана и отсега нататък ще летят само "Драгън 2" в пилотиран вариант "Крю Драгън" (първият от които излетя в края на май т.г.) или в товарен вариант "Карго Драгън" (първият от които ще излети по-късно през тази есен). Чрез скачилия се днес "Сигнус" бяха доставени 850 килограма провизии за екипажа на МКС, 1 251 килограма научни експерименти, 151 килограма оборудване за извънбордови дейности (т.е. "космически разходки"), 71 килограма компютърен хардуер и 1 235 килограма специфичен хардуер за Международната космическа станция. По последната точка е важно да се отбележи, че американският космически кораб превози консумативи за руския сегмент на станцията, в частност за модула "Заря". Сред научните експерименти присъства опит по отглеждане на репички (ако той е успешен, репичките ще залегнат в менюто на астронавтите), както и нови терапевтични способи за лечение на ракови заболявания. Коронният товар на мисията е порцелановия трон - американската тоалетна за $23 милиона. Нека да напомним защо тя е толкова важна: Съществуват множество технически трудности, които трябва да бъдат разрешени преди човек да се отправи към Червената планета, а сред тях се нарежда обработката на биологичните отпадъци и най-вече на фекалиите (да, астронавтите също са хора, каква изненада). По време на пилотираната програма "Аполо" през 60-те и 70-те, когато за пръв път астронавти кацнаха на Луната, те просто зарязваха торбичките с екскременти на лунната повърхност. В случая с Марс това няма да е възможно - условията на планетата са много по-меки в сравнение с лунните, а човешките фекалии изобилстват от микроорганизми. Никой не би искал тези микроорганизми да попаднат в марсианската почва, да се размножат и евентуално да попречат на търсенето на местен живот. Проблем е и количеството на отпадъците. Съгласно съвременните изчисления, в хода на една пилотирана мисия до Марс ще се натрупат общо около 270 килограма фекалии. Важно е те да бъдат стабилизирани и изсушени до етап, в който ще станат биологично неактивни. Фекалиите също така съдържат около 75% вода, тъй че ще е разумно тя да бъде рециклирана и употребявана за нуждите на екипажа. Разглежда се и възможността твърдият компонент от фекалната маса също да бъде рециклиран. Новата американска тоалетна, известна под абревиатурата UWMS (Universal Waste Management System), ще се захване с част, макар и не и с всички от предизвикателствата. Тя е компактна и начинът на обработка и съхраняване на отпадъците е много по-добре автоматизиран в сравнение с този на предходните тоалетни. Разработена е в рамките на проект за модерни технологии към американската космическа агенция НАСА, като за създаването са били впрегнати предприятия в Алабама, Калифорния, Вермонт, Ню Мексико, Тексас, Кънектикът. Към настоящия момент са създадени две тоалетни - едната, която днес пристигна на МКС - тя ще бъде монтирана към американския сегмент на станцията и ще остане в експлоатация до края на нейното съществуване. Другата ще бъде внедрена на космическия кораб "Орион" за нуждите на първата пилотирана експедиция, която ще се отправи към Луната в хода на програмата "Артемис". За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3587-2020-5-oct-cygnus-docks-iss

Марс Експрес откри нови три езера от течна вода под повърхността на Червената планета На илюстрацията: изучаване на вътрешния строеж на Марс посредством радара MARSIS на европейската космическа мисия "Марс Експрес". Image credit : ESA 30 септември 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Мисията на Европейската космическа агенция "Марс Експрес", която от декември 2003 г. до ден днешен изучава Червената планета, направи ново важно откритие. Посредством радарния инструмент MARSIS бяха намерени три нови подповърхностни езера с течна вода. Находката увеличава шансовете на планетата да има живот. Напомням на читателите, че първите доказателства за наличието на подповърхностна течна вода пристигнаха през 2018-та година. Тогава, по време на изучаването на региона Ultimi Scopuli, където на повърхността се простират множество слоеве от воден лед, бяха получени данни от MARSIS, свидетестващи за наличието на езеро от течна вода на 1.5 километра във вътрешността на марсианската кора. Междувременно група изследователи, търсещи подповърхностни водоеми в арктическите региони на Земята, разработиха нов метод, който улеснява анализа на радарните измервания. Екипът на "Марс Експрес" реши да адаптира тази технология към MARSIS. Това надмина всички очаквания - стана възможно да се установи точният размер на откритото през 2018 г. езеро. Оказа се, че то е дълго 30 километра и широко 20 километра. Но каква изненада, когато бяха намерени още три езера, дълги няколко километра! Откритието е изумително - на такава дълбочина във вътрешността на Марс температурите падат до -100° C. Така че как е възможно водата да е в течно агрегатно състояние? Изследователите смятат, че тя е изключително солена, вероятно наситена с перхлорати (т.е. соли на перхлорната киселина). За наличието на перхлорати на Марс знаем още от 2008 г., когато те бяха открити от полярната марсианска мисия "Феникс", а по-късно тяхното присъствие бе потвърдено и на други места на планетата. Ако искаме да потвърдим дали на Червената планета има живот или не, тези водоеми представляват идеалното място да се направят проучвания. За съжаление една евентуална бъдеща мисия трябва не просто да кацне на повърхността на планетата, но и да дълбае във вътрешността - при това на дълбочина от километър и половина, че и повече. А всички се сещаме какво се случва с последния спускаем апарат на НАСА "Феникс", който кацна на Марс през 2018-та. Изминаха близо две години, преди учените да адаптират пробивната му машина съобразно марсианските условия и тя най-сетне да почне да дълбае. При това трябва да бъде достигната дълбочина от два до пет метра. А тук говорим за километри... Дори и на Земята изучаване на подледниковите езера е свързано с предизвикателства. Вероятно най-интригуващо е езерото Восток в Антарктида, заровено на 4 километра под леда. Тепърва предстои да се спусне сонда директно в него, която да вземе проби от водата и седиментите на дъното му. Понеже езерото Восток е изолирано от останалите части на Земята в продължение на милиони години, счита се, че то може да е дом на екзотичен и непознат живот. За повече информация : ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3583-2020-three-new-lakes-mars

След изстрелването на следващия Крю Драгън екипажът на МКС става седемчленен! 29 септември 2020 г. 19:30 ч. След като вторият космически кораб "Крю Драгън" излети на 31-ви октомври тази година (стига метеорологичните условия да са благоприятни), постоянният екипаж на Международната космическа станция вече ще се състои от седем души - с един повече от досега. Полетът ще е факт седмица по-късно от очакваното поради графика на руските кораби "Союз". Екипите на Роскосмос се нуждаят от допълнително време за изстрелването на "Союз МС-17" с космонавтите Сергей Рижиков, Сергей Куд-Сверчков и астронавтката на НАСА Кейтлийн Рубинс, както и за връщането на "Союз МС-16" с настоящия екипаж Анатолий Иванишин, Иван Вагнер и Крис Кесиди. Вторият "Крю Драгън" ще достави на МКС астронавтите на НАСА Майкъл Хопкинс, Виктор Гловър и Шанон Уокър, както и японският астронавт Соичи Ногучи. Така за пръв път чуждестранен гражданин ще полети на частен американски космически кораб. Сертифицирането на новия кораб на САЩ е почти завършено. Взети са някои мерки на базата на научените уроци от полета на Боб Бенкен и Дъг Хърли, който приключи през август. Топлинният щит на "Крю Драгън" е претърпял повече ерозия от очакваното и ще бъде модифициран. Освен това ще бъдат взети мерки срещу нежелани посетители след кацането. Напомням на читателите, че веднага след приводняването на Бенкен и Хърли, в региона пристигнаха симпатизанти на Доналд Тръмп. Увеличаването на екипажа на МКС е много важно за изследователската дейност. За съжаление днес астронавтите и космонавтите прекарват по-голямата част от работния ден, за да поддържат работоспособността на МКС и много малка част от времето им остава за наука. Счита се, че още един седми член ще доведе до повишаването на количеството на научната продукция почти двойно. За повече информация: НАСА Кадър от успешното приводняване на кораба "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли на 2-ри август. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3582-2020-crew-dragon-seventh-member

Потвърдено: Изтичането на въздух на МКС е откъм руския сегмент! Структура на Международната космическа станция. Вляво е изобразен руският сегмент на МКС, а вдясно - американският сегмент. Image credit : NASA 29 септември 2020 г. 19:00 ч. Светослав Александров. След дълго и упорито търсене, което включваше двукратна изолация на екипажа (през август и септември), екипите на НАСА и Роскосмос най-накрая успяха да разберат откъде изтича въздухът на Международната космическа станция. Това се случва откъм руския сегмент. Съгласно публикуваната от НАСА информация, пробойната се намира на модула "Звезда". Понастоящем екипажът на станцията полага допълнителни усилия, за да разбере точното местонахождение. Напомням на читателите, че изтичането на въздуха бе установено за пръв път през септември миналата година. Тъй като течът бе незначителен, не бяха взети своевременно мерки. Но през изминалите няколко месеца положението се влоши, като въздухът започна да напуска станцията с пет пъти по-голяма скорост в сравнение с първоначално измерената. И досега течът не застрашава животът и здравето на екипажа, но въпреки това се наложи да бъде проведена диагностика на модулите на МКС. В началото подозрението падна върху американския сегмент, като някои руски медии дори оповестиха това като категоричен факт. "Беше направена нездравословна спекулация относно разхерметизирането на станцията, при която определиха американците за виновни. Фактически никой нищо не знае все още", оповести през август директорът на руската пилотирана космическа програма Сергей Крикальов. Именно тогава беше направена първата изолация на екипажа, като космонавтите Крис Кесиди, Анатолий Иванишин и Иван Вагнер бяха преместени в руския модул "Звезда". Решението изолацията да бъде осъществена откъм руския сегмент бе обусловено от факта, че там има скачен кораб "Союз", който служи като спасителна лодка. Това също така позволи да бъдат тествани всички модули на американския сегмент, както и повечето на руския. Тази първа диагностика не доведе до локализация на теча - нещо повече, всички американски модули се оказаха изправни. Eдинствените два модула, които не подлежаха на проверка, бяха руските "Поиск" и "Звезда", откъм които е пътят към космическия кораб "Союз". Затова подозрението беше преместено към тях. И така, по времето на втората изолация, която бе проведена през изминалия уикенд, екипажът на станцията използваше чувствителни ултразвукови детектори в "Поиск" и "Звезда". Резултатите показаха, че проблемът е именно в модула "Звезда". Тепърва предстои да видим какви мерки ще бъдат взети за ограничаване на изтичането на въздух. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3581-2020-russian-segment-leak

Успех: Руска ракета Союз-2.1б изведе в космоса 3 спътника Гонец и 18 вторични микросателита 28 септември 2020 г. 19:50 ч. Днес в 14:20 ч. българско време от космодрума Плесецк беше изстреляна руска ракета "Союз-2.1б". Основният полезен товар на борда бяха три граждански комуникационни спътника "Гонец". Освен това като вторичен товар имаше и 18 микроспътника. Това бе първото изстрелване на руски спътници от програмата "Гонец" посредством ракета "Союз". Всички предходни сателити от тази серия бяха изпращани в космоса чрез лекотоварни ракети "Рокот", които притежаваха украински компоненти. Днес руснаците се отказват от "Рокот", както и от "Днепр", за да придобият независимост от Украйна, политика, която се налага поради влошаването на отношенията между двете държави след 2014 г. Ракетите "Союз" са и прекалено мощни за "Гонец", общо трите спътника тежат около 280 килограма. Груба аналогия с пример от ежедневието може да се направи, ако си представите, че извозвате малък хладилник с Камаз. Затова капацитетът на ракетата бе допълнително запълнен с вторични микроспътници, общо 18 на брой, от които 15 бяха чуждестранни, а 4 - руски. Чуждестранните спътници са произведени от институции във Финландия, Канада, Литва, ОАЕ, Германия и, естествено, САЩ. Всички сателити бяха изведени успешно в техните целеви орбити. За повече информация и видео: Роскосмос Кадър от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3580-2020-28-sep-soyuz-launches

Новият европейски космически телескоп Хеопс с дебютно откритие: за пръв път разгада характеристиките на екзопланета! Данните за планетата "WASP-189 b", получени от европейския космически телескоп "Хеопс". Image credit : ESA 28 септември 2020 г. 16:51 ч. Светослав Александров. През месец декември 2019 г. беше изстрелян най-новият космически телескоп на Европейската космическа агенция (ЕКА) на име "Хеопс". Телескопът полага началото на следващия етап в изучаването на извънслънчевите планети - т.нар. екзопланети. За разлика от предишни телескопи като американските "Тес" и "Кеплер", които се ограничаваха в това да установят около кои звезди има планети и приблизително какви са техните размери, "Хеопс" се съсредоточава върху вече известните екзопланети и прави първите открития на характеристиките им. Ето какво успяха да научат изследователите, стоящи зад проекта "Хеопс", относно планетата "WASP-189 b". Звездната система "WASP-189" се намира сравнително близо до нас - на около 322 светлинни години в съзвездието Везни. Самата планета "WASP-189 b" е много интересна - тя е от класа на т.нар. "горещи юпитери". Тези планети представляват газови гиганти, подобни на добре познатите ни Юпитер и Сатурн, но за разлика от тях се намират съвсем близо до звездата си - по-близо дори от най-близката до Слънцето планета, Меркурий. В случая с "WASP-189 b", тази планета прави една пълна обиколка около звездата само за 2.7 дни - толкова продължава една местна година. Благодарение на "Хеопс" изследователите за пръв път успяха да измерят температурите на планетата - те достигат до 3 200 °C! С това "WASP-189 b" се превръща в една от най-екстремните познати на човечеството планети. Дори желязото се превръща с газ. Очевидно е, че планетата е негостоприемна. Учените също така установиха, че "WASP-189 b" е по-масивна от очакваното, като нейният радиус е 1.6 пъти по-голям от този на Юпитер, най-голямата планета в Слънчевата система. Освен това звездата, около която обикаля планетата, е много необичайна - тя не е идеално кълбо, а е по-издута и по-хладна откъм екватора в сравнение с полюсите. Орбитата на планетата е също така под наклон, поради което "WASP-189 b" преминава периодично край звездните полюси. Напомням на читателите, че мисията на "Хеопс" започна през януари тази година и това първо откритие демонстрира ясно способностите на телескопа. Ние сме съвсем в началото на научната му програма - тепърва ще четем за нови открития относно извънслънчевите планети. Източник: ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3579-2020-cheops-first-discovery

Немски прибор на Луната направи първата оценка на влиянието на радиацията върху човешкия организъм На тази нова снимка, заснета от лунохода "Юту 2", се вижда стационарният научен апарат "Чанг'e 4". Photo credit : CNSA/CLEP 27 септември 2020 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Немски прибор, доставен от китайската мисия "Чанг'e 4" върху повърхността на обратната страна на Луната, направи първата оценка на влиянието на лунната радиация върху човешкия организъм. Съгласно получените резултати, краткосрочните пилотирани мисии в окололунното пространство не са проблем, но при дългосрочни експедиции и създаването на лунна база се увеличава рискът от рак и поради това се налагат допълнителни защити. "Астронавтите от пилотираната програма Аполо носеха със себе си устройства за измерване на космическата радиация, така наречените дозиметри, прикрепени към техните тела", съобщава Оливър Ангерер от екипа на прибора LND (Lunar Lander Neutron and Dosimetry). "Но тези дозиметри можеха само да установят какво е било излагането на радиация в хода на цялата мисия". Посредством LND може да се направи преценка за въздействието на радиацията в рамките на 1, 10 или 60 минути. Това позволява на изследователите да изчислят т.нар. "еквивалентна доза", която е важна за установяване на биологическите ефекти. И ето какво е измерил приборът. Един астронавт на лунната повърхност би получил доза от около 60 микросиверта на час. Това е десет пъти по-голямо количество радиация, отколкото би получил пътник по време на полет от Франкфурт до Ню Йорк и двеста пъти, отколкото получава човек на земната повърхност. В сравнение с астронавтите, живеещи на Международната космическа станция, лунните астронавти ще бъдат изложени на 2.6 пъти повече радиация. Поради това изследователите смятат, че бъдещите лунни бази ще са покрити с плътен слой скален материал, за да се намали рискът от възникване на ракови и други заболявания. Напомням на читателите, че китайската мисия "Чанг'e 4" кацна на обратната страна на Луната на 3-ти януари 2019 година. Мисията, както и доставеният от нея луноход "Юту 2", са в отлично състояние и продължават да работят до ден днешен. Източник: DLR https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3578-2020-german-instrument-radiation

Шест години след пристигането на индийската мисия около Марс, къде са откритията? 24 септември 2020 г. 17:30 ч. Днес е историческа дата за индийската космонавтика - отбелязваме шест години от успешното пристигане на "Марсианска Орбитална Мисия" около Червената планета. Индийският анализатор Джатан Мехта обаче сериозно разкритикува научната продукция на експедицията. До този момент са публикувани само 27 научни статии. За сравнение американската мисия "Мейвън", която пристигна около Марс по същото време, по което и индийската, е довела до написването на повече от 500. Мехта напомня, че мисията, още известна под названието "Мангалиан", често пъти е разглеждана като технологичен демонстратор, но въпреки това индийската космическа агенция ISRO я рекламира като важна за науката. Така че къде са откритията? По-притеснителното от малкия брой научни публикации, пише анализаторът, е че повечето от тях касаят инженерни описания за мисията, а не реални резултати. Данните от "Мангалиан" са също така общодостъпни, а не засекретени. Те са налични на специален портал (линк) и всеки човек може да ги разгледа. Индийската агенция е призовала учените да пишат статии. Освен това през 2017-та година научното ръководство на мисията се срещна с 32 екипа в цялата държава за съвместно анализиране на резултатите. Въпреки това статии няма! Мисията претърпя и провал по отношение на търсенето на метана, след като се оказа, че специалният датчик притежава фабричен дефект и изобщо не може да измерва концентрацията на газа. Освен това няма абсолютно никакви публикувани статии, касаещи фотометъра на Лайман. Този прибор трябваше да покаже с каква скорост Марс губи водата си. Междувременно американската мисия "Мейвън" (с която сравняваме "Мангалиан", тъй като бе осъществена по същото време и подобно на индийската все още работи) притежава сходна апаратура - и тя, за разлика от индийската мисия, успя да направи тази оценка. Мехта е категоричен, че Индия е в състояние да провежда амбициозни мисии за малко пари - например мисията "Чандраян 1" до естествения ни спътник през 2008 година. Тази мисия първа доказа, че на Луната има залежи от вода - по-късно американските "Лунар Риконисънс Орбитър" и "Лкрос" потвърдиха откритието. Възможно е, предполага анализаторът, липсата на научни резултати да се дължи на бързането на Индия. Така и не стана ясно защо страната е настоявала полетът да започне през 2013 г., а не например през 2016-та или на по-късна дата. Вероятно индийците са се опасявали, че други азиатски държави като Япония и Китай ще пристигнат на Марс преди тях. Източник: Джатан Мехта Марс, заснет от камерата на индийската "Марсианска орбитална мисия". Photo credit : ISRO https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3577-2020-6-years-india-mars

Модерна тоалетна ще излети към МКС с новия американски кораб Сигнус Да, това е новата тоалетна за американския сегмент на МКС. Photo credit : NASA 24 септември 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Ако всичко мине по план и няма проблеми от метеорологично или техническо естество, на 29-ти септември от космодрума на о-в Уолопс, САЩ, ще излети американската космическа ракета "Антарес" с най-новия космически кораб "Сигнус". Това ще е 14-тата товарна мисия на компанията Нортроп Груман, а с помощта на кораба до МКС ще бъде доставена модерна космическа тоалетна - прототип на тази, необходима за бъдеща пилотирана мисия до Марс. Съществуват множество технически трудности, които трябва да бъдат разрешени преди човек да се отправи към Червената планета, а сред тях се нарежда обработката на биологичните отпадъци и най-вече на фекалиите (да, астронавтите също са хора, каква изненада). По време на пилотираната програма "Аполо" през 60-те и 70-те, когато за пръв път астронавти кацат на Луната, те просто зарязват торбичките с екскременти на лунната повърхност. В случая с Марс това няма да е възможно - условията на планетата са много по-меки в сравнение с лунните, а човешките фекалии изобилстват от микроорганизми. Никой не би искал тези микроорганизми да попаднат в марсианската почва, да се размножат и евентуално да попречат на търсенето на местен живот. Проблем е и количеството на отпадъците. Съгласно съвременните изчисления, в хода на една пилотирана мисия до Марс ще се натрупат около 270 килограма фекалии. Важно е те да бъдат стабилизирани и изсушени до етап, в който ще станат биологично неактивни. Фекалиите също така съдържат около 75% вода, тъй че ще е разумно тя да бъде рециклирана и употребявана за нуждите на екипажа. Разглежда се и възможността твърдият компонент от фекалната маса също да бъде рециклиран. Новата американска тоалетна, известна под абревиатурата UWMS (Universal Waste Management System), ще се захване с част, макар и не и с всички от предизвикателствата. Тя е компакта и начинът на обработка и съхраняване на отпадъците е много по-добре автоматизиран в сравнение с този на предходните тоалетни. Разработена е в рамките на проект за модерни технологии към американската космическа агенция НАСА, като за създаването са били впрегнати предприятия в Алабама, Калифорния, Вермонт, Ню Мексико, Тексас, Кънектикът. Към настоящия момент са създадени две тоалетни - едната, която ще излети в края на този месец - тя ще бъде монтирана към американския сегмент на МКС и ще остане в експлоатация до края на съществуването на станцията. Другата ще бъде внедрена на космическия кораб "Орион" за нуждите на първата пилотирана експедиция, която ще се отправи към Луната в хода на програмата "Артемис". За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3576-2020-new-toilet-iss

Арианаспейс възобновява изстрелванията на спътниците на УанУеб Снимка от изстрелването на спътници на УанУеб на 21-ви март тази година с руска ракета. Credit : Roscosmos 21 септември 2020 г. 22:25 ч. Светослав Александров. Британската космическа фирма за спътников интернет УанУеб, която беше изкупена и практически спасена от правителството на Великобритания и индийската група Бхарти, обнови договора си с Арианаспейс. Изстрелванията на спътниците ще бъдат възобновени още през декември тази година. Планирано е пускането на интернет услугата да е факт до края на 2021 г., а завършването на орбиталната групировка - през 2022 година. Ще има общо 16 изстрелвания, като в хода на всяко изстрелване ще бъдат извеждани по 34-36 спътника. След като предстоящото изстрелване през декември е в историята, действащите спътници на УанУеб ще нараснат на 110. Първоначално британската компания ще започне да предлага услугата си на територията на Великобритания, Аляска, Северна Европа, Гренландия, Ислания, Канада и островите в арктическите морета. Изстрелванията на спътниците на УанУеб ще бъдат осъществявани чрез договора с Арианаспейс посредством руски ракети "Союз". Два от 16-те полета ще са от европейския космодрум Куру във Френска Гвиана, останалите ще бъдат разпределени между стария руски космодрум Байконур и новия Восточний. Декемврийският пуск ще е от Восточний, така че руснаците отново възобновяват полетите от модерния си космически център. Спасяването на УанУеб е страхотна новина за космическия отрасъл на Русия, както и за Великобритания. Поради следните причини: 1. УанУеб е реално погледнато единственият останал голям клиент на руските ракети, особено след въвеждането на новите пилотирани космически кораби на САЩ в експлоатация и отдръпването на НАСА от "Союз"-ите. Британската компания няма и друг избор, освен да ползва руски ракети. СпейсЕкс си има собствена спътникова групировка и е пряка конкуренция, ракетите на ULA не са опция - освен че са скъпи, Боинг обмисля сходна услуга. Същото се отнася и за компанията на Безос - Блу Ориджин. 2. В условията на тази нова глобална космическа надпревара за създаването на мегагрупировки за спътников интернет, с изкупуването на УанУеб Великобритания си гарантира, че ще е една от водещите съревноваващи се страни. За повече информация: OneWeb https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3574-2020-oneweb-launches-resumed

Само на планети тип газови гиганти, не и на скалисти планети.

Американската космическа мисия Паркър също ще посети Венера, за да изучава фосфина 20 септември 2020 г. 10:50 ч. Съгласно информация, публикувана от авторитетния космически журналист Джонатан О'Калагън в Туитър, мисията на НАСА "Паркър" също ще посети Венера на 20-ти февруари 2021 г. и ще използва случая да търси фосфин в атмосферата на планетата. Напомням на читателите, че първата роботизирана експедиция, която ще се сближи с Венера след откритието на фосфина, е японско-европейската "БепиКоломбо" - това ще стане през следващия месец. "Паркър" е мисия, която има за цел да изучава Слънцето от близко разстояние, като снижаването на перихелия се осъществява посредством множество облитания на Венера. Автоматичната междупланетна станция вече прелетя край планетата три пъти - през октомври 2018 г., през декември 2019 г. и през юли тази година. Сега обаче тези посещения стават много по-интересни. На илюстрацията: космическата сонда "Паркър" доближава Слънцето. Image credit : JHUAPL https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3572-2020-parker-solar-probe-to-study-venus

Следващият полет на пилотиран кораб Крю Драгън остава планиран за 23-ти октомври 18 септември 2020 г. 15:00 ч. Съгласно информация от журналиста Ерик Бъргър, който е в контакт с представители на космическия отрасъл на САЩ, вторият пилотиран полет на "Крю Драгън" остава насрочен за 23-ти октомври. Стига, разбира се, метеорологичните условия да са благоприятни. Чудесно е да научим, че няма отлагания в графика. НАСА и СпейсЕкс изказват увереност, че датата е постижима. Със старта на "Крю Драгън" в космоса ще полетят астронавтите на САЩ Шанон Уокър, Виктор Гловър и Майк Хопкинс. Към тях ще се присъедини и японецът Соичи Ногучи. Така за пръв път корабът на Илон Мъск ще извози чуждестранен астронавт. Уокър, Гловър, Хопкинс и Ногучи ще се присъединят към Сергей Рижиков, Сергей Куд-Сверчков и Кейт Рубинс, които ще излетят (също през октомври) с руския кораб "Союз МС-16". Това ще е новата дългосрочна експедиция на Международната космическа станция, която се очертава да прекара половин година в космоса. Настоящият екипаж на МКС, състоящ се от Крис Кесиди, Анатолий Иванишин и Иван Вагнер, ще се завърне на Земята на 22-ри октомври посредством кораба "Союз МС-16". Кадър от успешното приводняване на кораба "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли на 2-ри август. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3571-2020-crew-dragon-firm-date-october

Японско-европейската мисия БепиКоломбо ще посети Венера на 15-ти октомври Тази снимка на Земята бе заснета от "БепиКоломбо" на 10-ти април тази година, когато автоматичната междупланетна станция се намираше на 18 600 километра от нашата планета. Photo credit : ESA/BepiColombo/MTM 17 септември 2020 г. 17:45 ч. Светослав Александров. След като на 14-ти септември научен екип от САЩ и Великобритания оповести откритието, че в атмосферата на Венера има газ фосфин, който може да е показател за наличието на живот, много агенции и частни фирми изявиха желание да изследват планетата с космически апарати. Няма да чакаме дълго - японско-европейската мисия "БепиКоломбо" първа ще пристигне в околностите на Венера на 15-ти октомври. Венера не е крайната цел на роботизираната станция - "БепиКоломбо" е на път към Меркурий, така че ще премине край Венера само транзитно. Но изследователите се надяват, че ще разполагат с достатъчно време, за да потвърдят дали екипът наистина е открил фосфин или е допусната някаква грешка. Журналистът Джонатан О'Калагън е написал статия за Форбс, в която разкрива плановете на японско-европейското ръководство на "БепиКоломбо". Планира се да се използва инструментът MERTIS - радиометър и инфрачервен спектрометър, разработен в Германия. Приборът е предназначен да изучава състава на повърхността на Меркурий, но учените считат, че могат да го настроят да изследва и атмосферната структура на Венера. По време на облитането на 15-ти октомври "БепиКоломбо" ще се озове на 10 000 километра от планетата. Това е сравнително далечно разстояние, но може би е достатъчно, за да се потвърди наличието на фосфин. Ако не се получат нещата от първия път, "БепиКоломбо" ще посети отново Венера на 10 август 2021 година, като разстоянието между кораба и планетата ще е само 550 километра. Така че очакваме двете облитания с нетърпение и дано Венера започне да разкрива своите загадки! Прочетете публикацията: "Учени откриха косвено, но сериозно доказателство за живот на Венера" на страниците на КОСМОС БГ https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3570-2020-bepicolombo-study-phosphine-venus

Дайнетикс показа първия пълномащабен макет на модула си за кацане на Луната 16 септември 2020 г. 08:05 ч. Вчера частната компания на САЩ Дайнетикс показа първия пълномащабен изпитателен макет на спускаемия си апарат, с който се надява да закара астронавти на Луната в рамките на програмата "Артемис". Макетът е изграден от модулни компоненти, които могат да се преместват лесно. Компонентите не притежават никаква работеща електроника - те са като кубчета Lego. Целта е НАСА и инженерите на Дайнетикс да направят обстоен преглед на продукта, на базата на който ще бъде взето решение дали конструкцията е достатъчно добра и дали на Дайнетикс ще бъде връчен окончателен договор. Напомням на читателите, че по-рано през годината НАСА награди три фирми с грантове за първично проектиране на лунен модул - Блу Ориджин, СпейсЕкс и Дайнетикс. Но начинът, по който се развива съревнованието, ясно показва какви са подходите на трите компании. Дайнетикс и Блу Ориджин (да, дори Блу Ориджин, компания на 20 години и основана от създателя на Амазон) са категорично "Олд Спейс" - те кандидатстват за първоначален договор, след което правят макет и докато не получат сигурно финансиране, не се втурват в строежа на работещ хардуер. Междувременно ни заливат с пресконференции как ЩЕ станат нещата някой ден. СпейсЕкс е единствената фирма, която, вместо да ни занимава с приказки, строи функционален хардуер, който е в състояние да лети. "Старшип" е вече в напреднал етап на разработка и два прототипа извършиха 150-метрови полета. Днес итерацията "SN 7.1" е в етап на т.нар. "тест до провал", за да се видят структурните му слабости, а "SN 8" бива подготвен за суборбитален 20-километров полет, който може да е факт още на 11-ти октомври. Сега, надявам се, е ясно защо космическите ентусиасти симпатизират на Мъск, а не на другите му конкуренти. За повече информация: Dynetics На кадъра: астронавтът на НАСА Лий Аршамбо и ветеран от две совалкови мисии се разхожда в макета на Дайнетикс. Photo credit : Dynetics https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3569-2020-dynetics-show-lunar-lander-mockup

Марсоходът на НАСА Кюриосити извърши успешно дългоочакван експеримент за търсене на органични вещества Снимка на марсианската повърхност, заснета от американския марсоход "Кюриосити" на 14-ти септември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 16 септември 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" извърши успешно сложен експеримент за търсене на органични вещества (структурните блокчета на живота), който учените очакваха в продължение на цели осем години! Това е така, защото "Кюриосити" притежава само две опитни постановки и изследователите трябваше да намерят най-подходящата за целта проба от марсианската повърхност. Експериментът е известен под абревиатурата TMAH и е част от инструмента SAM (Sample Analysis at Mars). TMAH е съкращение от тетраметиламониев хидкроксид - специален химикал, с помощта на който материалът бива подложен на анализ. На борда на марсохода има два контейнера с химикал, което означава, че НАСА може да проведе опита още само един път. Но по всичко изглежда, че първият анализ е приключил благополучно! За разтълкуването на резултатите обаче ще са нужни няколко месеца, така че ще мине време, преди да разберем какво е открил "Кюриосити". Междувременно през изминалия уикенд марсоходът изпълни и някои важни допълнителни задачи. Съвместно с руско-европейската мисия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", която прелетя над мястото на работа на "Кюриосити", марсоходът проведе атмосферни наблюдения. Навигационната камера беше насочена към ръба на кратера Гейл, за да търси прахови вихрушки, а също така бе проведено почистване на колоната на газовия хроматограф за по-нататъшни експерименти. За повече информация: НАСА, Ленърд Дейвид https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3568-2020-curiosity-tmah-experiment-success

Днес, благодарение на сътрудничеството ми със Sofia Tech Park и Clubhouse беше излъчено първото он-лайн предаване за космос! Темата: има ли живот на Венера? Доколко откритието за фосфина е достоверно? Приятно гледане! Сериозна наука на достъпен език.

Шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин: Венера е руска планета 15 септември 2020 г. 19:00 ч. След като съвместен научен екип от САЩ и Великобритания оповести за откритието на веществото фосфин във венерианската атмосфера, което евентуално може да е показател за наличието на живот, шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин оповести Венера за руска планета. "Нашата държава е първата и единствената, кацнала успешно на Венера", каза той. "Руските космически апарати събраха информация за планетата - ад е там долу". Рогозин обаче греши - руснаците не са единствените, кацали на Венера. САЩ също имат успешно кацане в рамките на проекта Пайъниър Винъс - вижте статията на КОСМОС БГ. Роскосмос също така оповести планове, освен съвместната руско-американска мисия "Венера-Д", да изпрати до Венера още един апарат, основно руски и "без широко международно сътрудничество". На страницата на космическата агенция днес бе публикувана и статия, озаглавена "Доказателството за наличието на живот на Венера може да се получи само чрез контактно изследване на планетата". Публикацията напомня, че на снимките на съветските мисии се виждат обекти, които менят своето местоположение и имат потенциал да са живи. "Доколко догадките на учените са верни, предстои все още да узнаем", се съобщава в публикацията. Разбира се, оспорването на американо-британското откритие за фосфина, и напомнянето на старите твърдения за "гущери" и "скорпиони" на Венера (които са много по-спорни, както съм оповестявал на КОСМОС БГ) е типично държане в стил "гроздето е кисело". Да, най-големият принос на космическата междупланетна програма на СССР е именно кацането на Венера, но това се е случило за последен път преди 35 години. Наивно е да се счита, че никой друг няма да прави открития. Източник: The Moscow Times На илюстрацията: главната атмосферна сонда на "Пайъниър Винъс 2" разгръща парашута си. Това е единственото американско кацане на Венера. Credit : NASA https://cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3567-2020-venus-russian-planet Накратко: Добре, нужно ли е Рогозин отново да проявява държание в стил "гроздето е кисело"? Да - огромният успех на съветската междупланетна програма са кацанията на Венера. Но последното такова е осъществено преди 35 години, а следващата руска мисия до планетата продължава да е в бъдеще несвършено време.Никой не е обещал, че Венера ще е завинаги руска планета. Нито е гарантирал, че САЩ и Великобритания не могат да правят открития - като това за фосфина, оповестено вчера. Времената са различни. Прочие, мисиите на САЩ, дори и да не кацат на Венера, продължават да прелитат край планетата - за последен път това се случи тази година, сондата "Паркър". Къде са руските мисии?Все едно да очакваме, че както Щатите са кацали на лунната повърхност през 60-те и 70-те години, Луната е американска и едва ли не китайците (които единствени имат работещ апарат там днес) не могат да правят открития.Цялото това фукане, че съветският съюз някога е кацал на Венера, че сега правят самостоятелна мисия (която кой знае кога ще излети) и че откритието на Щатите няма стойност изразява безпомощност и завист.

Учени откриха косвено, но сериозно доказателство за живот на Венера! Ултравиолетова снимка на Венера, заснета от американската мисия "Пайъниър Винъс 1" на 26-ти февруари 1979-та година. Photo credits : NASA 14 септември 2020 г. 18:10 ч. Светослав Александров. Международен екип от учени, работещи в Масачузетския технологичен институт (САЩ), университета на Кардиф и Манчестърския университет (Великобритания), откри сериозно, макар и все още само косвено доказателство за наличието на живот на Венера. Резултатите от проучването бяха публикувани днес, на 14-ти септември, в научното списание Nature Astronomy. Откакто човечеството изучава Слънчевата система посредством космически апарати, Венера се счита за една от най-негостоприемните планети. Според измерванията, направени от съветската космическа мисия "Венера 7" на повърхността през 1970 г., температурите достигат 475 °C, а атмосферното налягане - между 75 и 100 атмосфери. Но това е само първоначалното впечатление. Високо в атмосферата съществува слой, който се нарича "умерена зона" - там температурите и налягането са сходни с тези на Земята. В продължение на десетилетия учени са изказвали предположения, че там може да виреят микроскопични организми. Днес за пръв път разполагаме със сведения, че такъв живот може би наистина съществува във венерианската атмосфера. Посредством телескопа "Джеймс Кларк Максуел" (JCMT), разположен на Хавайските острови, и радиотелескопичната мрежа ALMA в Чили, изследователите откриха в умерената атмосферна зона на Венера веществото фосфин . Химичната формула на фосфина е PH3 и веществото е безцветно, запалимо и токсично. Но не това е интересното, а фактът, че на Земята то може да се получи или посредством метаболизма на живеещи в анаеробна среда микроби, или в лабораторни условия - при това много трудно. Не е известно да съществува начин, по който вещетвото може да се синтезира по естествен небиологичен път на скалиста планета - т.е. от типа на Меркурий, Венера, Земята или Марс. Понякога то може да бъде образувано дълбоко в недрата на гигантските газови планети като Юпитер и Сатурн. Но не и на скалист тип свят. Фосфин в атмосферата на Венера - илюстрация. Image credit : Image via ESO/ M. Kornmesser/ L. Calçada/ NASA/ JPL-Caltech/ Royal Astronomical Society/ Attribution: CC BY 4.0. Ето защо изследователите от Масачузетския технологичен институт на САЩ са публикували в недалечното минало академични статии (например тази - справка на този линк), в които са твърдели, че ако фосфинът бъде открит на някоя скалиста планета, това ще е сигурно доказателство за наличието на живот. Разбира се, учените направиха всичко по силите си, за да се убедят, че веществото в атмосферата на Венера не може да се получи по никакъв небиологичен начин. Те разгледаха множество механизми, включващи слънчева светлина, изхвърлени от повърхността минерали, вулкани и гръмотевици. Нито един от тези небиологични механизми не е в състояние да обясни как се е получило това количество фосфин, установено от телескопите. По небиологичен път може да се синтезира само една десета хилядна от измереното във венерианската атмосфера. Следователно нещо трябва да е направило фосфина - и логичното обяснение е микробен живот. Единствената друга възможност е да съществува някакъв фундаментално непознат химичен процес. Но ако този факт е верен и все пак на Венера няма живот, тогава цялостното ни разбиране за планетите е сбъркано или непълно, следователно ще трябва сериозно да преразгледаме познанията си за тях. Ако обаче се окаже, че учените наистина са открили микроорганизми на най-близката до Земята планета, това означава, че животът е много по-широко разпространен във Вселената, отколкото сме предполагали до този момент. Източник: MIT https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3566-2020-evidence-life-venus

Бившият шеф на НАСА: Ракетата SLS трябва да си иде! Ракетата "Спейс Лонч Систъм" май ще си остане само на картинка. Image credit : NASA 13 септември 2020 г. 17:20 ч. Светослав Александров. През 2014 година тогавашният шеф на НАСА Чарлз Болден направи следния коментар относно СпейсЕкс и тежкотоварната ракета SLS (или "Спейс Лонч Систъм"), разработвана от Боинг за агенцията: "Нека да бъдем пределно откровени. Все още няма комерсиално достъпна тежкотоварна ракета. Фолкън 9 Хеви може и да се появи един ден. Но тя е на чертожната дъска. SLS е истинска". Днес, шест години по-късно, нещата стоят по коренно различен начин. Ракетата "Фолкън Хеви" е летяла вече три пъти, а "Спейс Лонч Систъм" не се очаква да проведе първия си полет преди края на 2021-ва година. На фона на този факт Чарлз Болден си е променил мнението. В ново интервю за Политико, бившият шеф заяви следното: "SLS ще си отиде. Тя може да си отиде по време на администрацията на Байдън или по времето на следващата администрация на Тръмп, защото в един момент комерсиалните компании ще наваксат. Те наистина ще построят тежкотоварна ракета от типа на SLS и ще могат да я изстрелват за много по-ниска цена, отколкото НАСА може по отношение на SLS. Това е начинът, по който нещата работят". Както пише журналистът Ерик Бъргър за Арс Текника, когато през 2010-та година Конгресът измисли ракетата "Спейс Лонч Систъм" и заповяда на НАСА да я построи, политиците залагаха на две неща. Първото е, че новите частни компании като СпейсЕкс ще се провалят. Това беше логичен облог за времето си, тъй като повече ракети на СпейсЕкс бяха аварирали в сравнение с тези, които бяха достигнали космоса. Второто е, че политиците бяха убедени в способността на традиционните компании като Боинг да се справят по-добре в конструирането на големи ракети. Концепцията за "Спейс Лонч Систъм" бе съчинена от сенатора на Флорида Бил Нелсън и от неговата колежка в Тексас Кей Бейли Хътчисън. Скоро към тях се присъедини и сенаторът от Алабама Ричард Шелби. Тримата загубиха и двата залога. Към настоящия момент НАСА строи ракета, която ще струва на данъкоплатците десетки милиарди долари - при това тя е невзвръщаема. Конгресът все още подкрепя "Спейс Лонч Систъм", но колкото повече нови ракети се появяват на бял свят, толкова по-трудно ще е на политиците да удържат тази подкрепа. При това НАСА и основният конструктор на ракетата Боинг вече не се съревновават със СпейсЕкс за "Фолкън Хеви". Те загубиха състезанието от фирмата на Мъск преди две и половина години. Сега НАСА се състезава с новата ракета на СпейсЕкс - "Супер Хеви", която ще извежда кораба "Старшип" към орбита. И макар че СпейсЕкс все още не са построили нито един сегмент от "Супер Хеви", никой няма да се изненада, ако ракетата полети преди "Спейс Лонч Систъм". https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3565-2020-sls-has-to-go

2020-та е рекордна година за ракетни провали от 80-те насам Кадър от днешния полет на "Ракета 3.1", завършил неуспешно. Photo credit : Astra 12 септември 2020 г. 14:59 ч. Светослав Александров. След днешните неуспешни изстрелвания на "Ракета 3.1" и "Куайчжоу 1А", броят на аварийните пускове през 2020-та година вече възлиза на осем. Космически анализатори отбелязаха, че толкова много провали на орбитални ракети не е имало от началото на 80-те. Но този факт не бива да ни смущава. Няма нищо притеснително в големия брой аварии. Към 12-ти септември САЩ са абсолютен лидер в космическите полети с 27 изстрелвания и 3 провала. Китайците са на второ място с 26 изстрелвания и четири провала. Всички останали имат под 10 полета през настоящата година - Русия с 9 (всичките успешни), Европа с 4 (всичките успешни), Израел с един успешен. Иранците отбелязват един успех и един провал. Основната причина, поради която през 2020-та има толкова много аварии, е проста - повечето от тях касаят ракети, които летят за пръв път. Дебютираха американските носители "ЛончърУан" на Върджин Орбит и "Ракета 3.1" на Астра, както и китайските "Куайчжоу 11" и "Лонг Марч 7А". Всички те аварираха и в това няма нищо изненадващо. Много рядко се случва чисто нова ракета да успее от раз. Другата американска авария (на "Електрон" през юли) също касае сравнително нова ракета. Да, тя бе летяла 11 пъти до настъпването на провала, но е иновативна със своите двигатели с електрически турбопомпи и все още предстоят да се видят къде са нейните слаби звена. Иранската "Симорг" също може да се счита за нова - тя все още не може да достигне до орбита след три опита за изстрелване. Ще видим как ще се развие четвъртият полет. Но по отношение на въвеждането на модерните ракети в орбита, има и положителни новини. Европа успя да върне "Вега" в експлоатация след миналогодишния провал. Китайците стабилизираха тежкия си носител "Лонг Марч 5" и той успешно изведе в космоса прототип на новия космически пилотиран кораб през май, както и мисия до Марс през юли. Даже американската ракета "Електрон" се върна в експлоатация след по-малко от два месеца. Двата пилотирани полета през 2020-та година, единият руски (на "Союз") и единият американски (на "Крю Драгън") са също успешни. Нямаше никакви неприятни изненади с "Крю Драгън", въпреки че това бе първата му мисия с екипаж на борда. СпейсЕкс не са имали провал на орбитален клас ракета от края на 2016-та година, което означава, че компанията се утвърждава като надежден превозвач. Всички междупланетни изстрелвания през настоящата календарна година бяха също успешни. "Солар Орбитър" се отправи към Слънцето, а трите марсиански мисии "Ал-Амал" (на ОАЕ), "Тянвън" (на Китай) и "Пърсъвиърънс" летят безпрепятствено към Червената планета. Провали обаче ще има и в бъдеще - това е естествено, защото има твърде много ракети, които очакват първия си полет. Счита се, че в цял свят функционират над 100 стартъп-предприятия, които работят по носители за извеждане на малки спътници. Това е твърде много за ограничения пазар и е очаквано някои от тези предприятия да фалират, други да не достигнат изобщо да стартовата площадка, а някои, дори и да достигнат до космодрума, да не отбележат успехи. Понастоящем има бум в създването на микроспътници и техните ракети-носители. Този сектор от космическия отрасъл е твърде нов и сме далече от мига на неговото съзряване и стабилизиране. И нека да не забравяме - всички тези нови фирми ще се конкурират не с кого да е друг, а със СпейсЕкс и Рокет Лаб. Да, тези две компании са сравнително млади, гъвкави, иновативни и продължават да ни изненадват с нови и нови неща. Но те провеждат полети от години и са вече утвърдени. За да могат другите да успеят, те трябва да предложат, ако не нещо по-добро, то поне със същото качество. В един момент отрасълът ще се стабилизира, но дотогава този бум на нови фирми и ракети ни води по пътя към прогреса. Безспорно живеем във вълнуващи времена! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3564-2020-spaceflight-failures

Китайска орбитална ракета Куайчжоу-1А претърпя авария 12 септември 2020 г. 13:15 ч. За втори път в рамките на едно денонощие (след неуспешния старт на новата американска "Ракета 3.1") имаме провал. Този път орбита не успя да достигне китайската ракета "Куайчжоу 1А". Новината бе потвърдена от новинарската агенция Синхуа. Ракетата трябваше да изведе в космоса спътник за наблюдение на Земята. Това бе четвърти провал за Китай през настоящата година. Ракетите от серията "Куайчжоу" са собственост на Експейс - т.нар. "частна компания" на Китай. Нарочно съм поставил кавичките, тъй като предприятието е под шапката на държавната Китайска аерокосмическа научна и индустриална корпорация. Кадър от днешното изстрелване. Photo : Expace https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3563-2020-chinese-rocket-fails-again

Ракета 3.1 на Астра излетя за пръв път, но не достигна орбита Кадър от днешния полет. Photo credit : Astra 12 септември 2020 г. 09:15 ч. Светослав Александров. След дълга поредица от отлагания, ракетата на прохождащото американско предприятие Астра "Ракета 3.1" най-сетне излетя! За съжаление тя не успя да достигне до орбита, макар че основателят на фирмата Крис Кемп е доволен от постигнатото днес. Очакванията на предприемача са да бъдат проведени три тестови мисии, първата от които е вече в историята, а цялостен успех да бъде постигнат на третия опит. "Ракета 3.1" е висока 12 метра и понеже това беше изпитателен полет, на борда ѝ нямаше полезен товар. "Имахме успешно изстрелване и напускане, но полетът беше прекратен по време на горенето на първата степен. Наистина изглежда, че получихме добро количество от нормално полетно време. Повече новини ще има по-късно", оповести компанията в Туитър. Астра не очакваше цялостен успех днес. Главната цел беше да се стигне до нормална работа на първата степен. За съжаление това не се случи за цялото време, но очевидно инженерите разполагат с достатъчно данни, които ще анализират през следващите седмици и месеци. Плановете да се стигне до орбита до три тестови полета остават непроменени. След днешния полет Илон Мъск изрази съчувствие към Астра и окуражи работещите във фирмата, че на него са му били нужни четири опита за изстрелване, за да изпрати спътник в орбита. За повече информация: Астра https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3562-2020-astra-first-orbital-attempt

Немска фирма започна производство на ракети Илюстрация на ракетата "Спектрум". Image credit : Isar Aerospace 11 септември 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. След толкова години, най-накрая имаме положително развитие в областта на ракетостроенето в Европа! Немското прохождащо предприятие Изар аероспейс откри своя производствен цех, където ще бъдат създавани ракетите "Спектрум". Очакванията са първото изстрелване да е факт догодина. Откриването бе осъществено лично от Маркус Зьодер, премиера на южната германска провинция Бавария. Именно там се намират съоръженията на Изар Аероспейс. Очакванията са ракетите "Спектрум" да са с дължина 27 метра и с товароподемност от 1 200 килограма до околоземна орбита. Понастоящем в компанията работят около 100 души. Финансирането на Изар Аероспейс се осъществява с частни средства, като за последен път през декември миналата година бяха събрани 15 милиона евро. Следващото набиране на средства е планирано по-късно през настоящата година. Производството на ракети в Германия започва на фона на сериозно лобиране от немската индустрия за създаването на космодрум на територията на страната. Министерството на икономиката вече планира космодрумът да е в Северно море, да е ръководен от частници и да е финансиран с помощта на държавата. Проектопредложението разчита на общо три немски ракетостроителни компании да започнат да предлагат услугите си в периода около 2021-2022 година. Една от тези фирми е Изар Аероспейс. Източник: Дойчланд https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3561-2020-isar-aerospace