SAlexandrov

Очаквано: Китай заби знамето си на Луната в хода на най-новата мисия Чанг'e 5 Мисията "Чанг'e 5" разгърна китайското знаме на Луната. Photo credit : CNSA/CLEP 4 декември 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Роботизираната експедиция "Чанг'e 5", която кацна успешно на Луната на 1-ви декември, напълно очаквано заби знамето на Китай в лунния реголит. С това китайците се превръщат едва във втората държава след САЩ, която е разгърнала платнено знаме на лунната повърхност. Напомням на читателите, че в периода между 1969 и 1972 г. астронавтите на "Аполо" извършват общо шест пилотирани лунни кацания и след всяко от тях е разгърнато американското знаме. Разбира се, космическата програма на СССР също е изпращала комунистическата символика на Луната, но експертите са на мнение, че съветските експедиции никога не са разгръщали платнено съветско знаме, защото организаторите им са предпочитали вимпели от титан със здраво керамично покритие. Все пак победата на комунизма е трябвало да бъде вечна Разгръщането на знамето в хода на мисията "Чанг'e 5" е станало късно - не веднага след спускането на 1-ви декември, а едва вчера - малко преди отлитането на степента със събраните проби. Панорамна снимка на Луната - вече с разгърнатия флаг. Photo credit : CNSA/CLEP Китайската космическа програма публикува днес също така нова цялостна панорамна снимка, вече с разгърнатото знаме. https://www.space-bg.org/ https://www.cosmos.1.bg/ https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3689-2020-4-dec-china-flag-moon

Русия планира да скъса със зависимостта си от американските комуникационни системи на МКС 3 декември 2020 г. 19:45 ч. В близко бъдеще Роскосмос планира да се откаже от използването на американските комуникационни системи за връзка с МКС и да премине към собствените спътници за пренос на данни "Луч". Новината бе съобщена от РИА Новости. Понастоящем единственият начин за предаване на големи обеми информация от МКС е посредством американските ретранслаторни спътници "TDRS", като руснаците използват услугата срещу заплащане. Малък обем информация може да бъде прехвърляна към Русия само когато станцията преминава над някои местни наземни пунктове. По данни от РИА Новости системата на "Луч" е в етап на изпитания и когато влезе официално в експлоатация, руснаците ще могат да се отдръпнат от американските технологии. Подобно на много други руски космически проекти, този също пристига след период на сериозни отлагания. В началото на предходното десетилетие Русия обещаваше да започне да използва "Луч" през 2012 година, но както е видно, това още не се е случило. На кадъра: космонавтите Сергей Рижиков и Сергей Куд-Сверчков работят в открития космос на 18-ти ноември. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3688-2020-3-dec-american-comm

УСПЕХ: Отлитащата степен със събраните от китайската мисия проби бе изстреляна от Луната! Снимка на отлитащата степен на "Чанг'e 5" от повърхността на Луната. Photo credit : CNSA/CLEP 3 декември 2020 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Днес, на 3-ти декември, в 17:10 ч. българско време отлитащата степен на китайската мисия "Чанг'e 5" бе изстреляна от повърхността на Луната и навлезе благополучно в окололунна орбита! През следващите два дни степента ще кръжи около естествения ни спътник, след което ще се скачи с кораба-майка - процедура, която не е изпълнявана от 14 декември 1972 година, когато по времето на пилотираната експедиция "Аполо 17" астронавтите Юджийн Сърнан и Харисън Шмит последни стъпиха на Луната и трябваше да се завърнат у дома. По последна информация сближението между отлитащата степен и кораба-майка трябва да започне в 20:10 ч. българско време на 5-ти декември (събота), а скачването ще е факт три и половина часа по-късно. Напомням на читателите, че "Чанг'e 5" не е първата двупосочна мисия от Земята до повърхността на Луната и обратно. В периода между 1969 и 1972 г. общо шест експедиции "Аполо" извършват кацания на естествения ни спътник - всичките пилотирани. Между 1970 и 1976 г. СССР изстрелва три възвръщаеми лунни мисии, които, макар и да са безпилотни, кацат на Луната, взимат проби и ги доставят на Земята. Мисията "Луна 16" на СССР. Photo credit : USSR Съветските лунни мисии са се отличавали от американските по един съществен показател. Всеки спускаем апарат от възвръщаемите сонди на серията "Луна" се е състоял от долна степен за прилуняване, горна степен за отлитане от лунната повърхност и възвръщаема капсула с контейнер за помещаване на пробите. След тяхното събиране отлитащата степен е изпращала възвръщаемата капсула на пряк курс обратно към Земята. Американските кораби "Аполо" са работили на друг принцип. След като Нийл Армстронг и Бъз Олдрин първи кацнали на Луната и приключили мисията си, те не са се отправили директно към Земята след връщането им в модула "Ийгъл". Вместо това горната му степен е излетяла от лунната повърхност и бързо се е ускорила до скорост 2 000 м/сек. След това минали няколко дълги часа, преди тази степен да се срещне с командния модул в орбита и да се скачи с него. Това е бил най-опасният момент от цялата експедиция. Скачването в окололунна орбита се е осъществило далече от Земята, с минимален контрол от наземното ръководство и не е имало никаква гаранция, че ще проработи. Слава Богу всичко минало наред, а Армстронг и Олдрин се прибрали успешно. През следващите четири години пет други експедиции последвали стъпките на двамата астронавти. На тази снимка, заснета през юли 1969 г. от астронавта Майкъл Колинс на борда на командния модул "Колумбия", се вижда приближаващата към него горна степен с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин. Степента се скачила с кораба-майка, след което обратното пътешествие към Земята започнало. Photo credit : NASA Днес, на 3 декември, космическата мисия на Китай "Чанг'e 5" започна изпълнението на това, което американските астронавти са постигнали в края на 60-те и началото на 70-те години, но за разлика от тогавашните мисии, настоящата процедура бива извършвана в безпилотен режим. Може да кажем, че китайската мисия представлява безпилотно повторение на профила на "Аполо", а не на този на съветските роботизирани експедиции "Луна". Както беше планирано, днес възвръщаемата степен безпроблемно излетя и бързо се ускори до окололунна орбита с първични параметри 15 на 180 километра. През следващите два дни степента сама ще коригира орбиталните си параметри, за да се изравни и скачи с чакащия я горе орбитален отсек. Едва тогава събраните скали и проби ще бъдат прехвърлени в спускаемата капсула и обратното пътешествие към Земята може да започне. Схемата наистина е по-сложна в сравнение с директно отправящите се към Земята възвръщаеми модули на съветските мисии, но разликата ще е осезаема. Навремето СССР са успели да доставят на Земята само няколкостотин грама от лунния грунд. Благодарение на скачването в лунна орбита американците сполучили да изпратят хора на Луната. Настоящата мисия на Китай е роботизирана, но окололунното скачване позволява събиране на много по-голямо количество скали и реголит, отколкото е било възможно по времето на съветските експедиции. Очакванията са на Земята да пристигнат до 2 килограма проби! Освен това "Чанг'e 5" представлява безпилотна тренировка за отработване на технологии, които някой ден ще се използват и за пилотирани лунни експедиции на Китай. Според предварителните планове китайски крак трябва да стъпи на Луната през 2029 или 2030 година. Видеозапис от отлитането: Twitter връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3687-2020-chang-e-5-lifts-off-moon

Първият американски космически кораб Карго Драгън е в готовност за полет през този уикенд 3 декември 2020 г. 10:45 ч. И докато погледът на повечето от нас е насочен към Луната, нека не забравяме, че САЩ се готви за важно изстрелване. Ако всичко мине наред, на 5-ти декември в 18:39 ч. българско време ще бъде изстрелян първият кораб "Карго Драгън". Това е най-новият товарен кораб на СпейсЕкс с възможността да доставя провизии на МКС и единственият способен да ги връща на Земята, но е базиран на пилотирания кораб "Крю Драгън". С други думи, "Карго Драгън" и "Крю Драгън" за превоз на товари вместо на хора, а общото название на серията кораби от този тип е "Драгън 2". За съжаление НАСА ни информира, че метеорологичната прогноза е неблагоприятна - шансът за хубаво време е само 40%. И все пак нека да напомним, че се е случвало многократно СпейсЕкс да изстреля ракети напук на прогнозите. След като "Карго Драгън" пристигне на Международната космическа станция, към нея ще има скачени два кораба на СпейсЕкс. Напомням на читателите, че на 16-ти ноември беше изстрелян пилотиран "Крю Драгън" с четирима астронавти и той ще остане в орбита в продължение на четири месеца. Частната компания очаква през цялата 2021-та година към МКС винаги да има прикачен поне един кораб "Драгън 2", било то в товарен или пилотиран вариант. На снимката: космическият кораб "Карго Драгън" преди извеждането на стартовата площадка. Photo credit : SpaceX https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3686-2020-cargo-dragon-launch-this-weekend

През този уикенд японската мисия Хаябуса 2 ще се завърне на Земята с проби от астероида Рюгу! На илюстрацията: спускаемата капсула на "Хаябуса 2" със събраните от Рюгу проби навлиза в земната атмосфера. Image credit : JAXA 3 декември 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Макар че вниманието на космическите ентусиасти е приковано най-вече върху китайската мисия на Луната "Чанг'e 5", това е само една от общо четирите възвръщаеми междупланетни експедиции, които се реализират през 2020 година. През този уикенд предстои дългоочакваното завръщане на Земята на японската автоматична междупланетна станция "Хаябуса 2" с проби от астероида Рюгу. И така, напомням на читателите, че това са всичките четири мисии през 2020 г., специално предназначени да доставят материал на Земята от други обекти в Слънчевата система, или да започнат процеса по доставката на такъв: "Хаябуса 2" на Япония (изучаваща астероида Рюгу), "Чанг'e 5" на Китай (изучаваща Луната), "Озирис-Рекс" на САЩ (която през октомври се спусна и събра материал от астероида Бену) и "Пърсъвиърънс" на САЩ (която ще събере скали от Марс за по-нататъшна доставка на Земята). По информация от Японската космическа агенция ще бъде осигурено излъчване на живо, като предаването ще започне на 5-ти декември в 19:00 ч. българско време (линк към Youtube). Автоматичната междупланетна станция "Хаябуса 2" беше изстреляна преди шест години, на 3 декември 2014-та. През месец юли 2018 година тя пристигна в околностите на Рюгу, а през следващите месеци благополучно спусна на неговата повърхност няколко астероидохода "Минерва 2" и европейския спускаем апарат "Маскот". На 13-ти ноември 2019 г. мисията напусна астероида и започна обратния си път към Земята. Спускаемата капсула ще трябва да извърши меко приземяване в района на базата Вумера в Австралия. Ако всичко премине наред и се окаже, че в контейнерите има съществено количество скали и прах от астероида, тези проби биха били безценни за науката. Рюгу е от т.нар. С-клас астероиди, което означава, че повърхността му е изградена основно от въглерод и се намира на голямо разстояние от Слънцето. Но учените смятат, че на астероида може да има и органични вещества, останки от раждането на Слънчевата система. Така посредством изучаването на пробите от Рюгу, които пристигнат на Земята през този уикенд, изследователите ще потърсят отговор на един от най-вълнуващите въпроси: Как се е появил животът на нашата планета? https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3685-2020-hayabusa-2-return-earth-preview

Най-сериозното изпитание пред китайската лунна мисия тепърва предстои Снимка от повърхността на Луната, заснета днес от китайската автоматична междупланетна станция "Чанг'e 5". Photo credit : CNSA 2 декември 2020 г. 21:20 ч. Светослав Александров. Макар че изстрелването и кацането на Луната бяха сериозни постижения за китайската мисия "Чанг'e 5", най-тежкото изпитание все още не е дошло. Предстои изпълнението на процедура, която е осъществена за последен път на 14 декември 1972 година - по време на пилотираната експедиция "Аполо 17" с астронавтите Юджийн Сърнан и Харисън Шмит. Това е отлитането от лунната повърхност и скачването в окололунна орбита. "Чанг'e 5" не е първата двупосочна мисия от Земята до повърхността на Луната и обратно. В периода между 1969 и 1972 г. общо шест експедиции "Аполо" извършват кацания на естествения ни спътник - всичките пилотирани. Между 1970 и 1976 г. СССР изстрелва три възвръщаеми лунни мисии, които, макар и да са безпилотни, кацат на Луната, взимат проби и доставят пробите на Земята. Мисията "Луна 16" на СССР. Photo credit : USSR Съветските лунни мисии са се отличавали от американските по един съществен показател. Всеки спускаем апарат от възвръщаемите сонди на серията "Луна" се е състоял от долна степен за прилуняване, горна степен за отлитане от лунната повърхност и възвръщаема капсула с контейнер за помещаване на пробите. След тяхното събиране отлитащата степен е изпращала възвръщаемата капсула на пряк курс обратно към Земята. Американските кораби "Аполо" са работили на друг принцип. След като Нийл Армстронг и Бъз Олдрин първи кацнали на Луната и приключили мисията си, те не са се отправили директно към Земята след връщането им в модула "Ийгъл". Вместо това горната му степен е излетяла от лунната повърхност и бързо се е ускорила до скорост 2 000 м/сек. След това минали няколко дълги часа, преди тази степен да се срещне с командния модул в орбита и да се скачи с него. Това е бил най-опасният момент от цялата експедиция. Скачването в окололунна орбита се е осъществило далече от Земята, с минимален контрол от наземното ръководство и не е имало никаква гаранция, че ще проработи. Слава Богу всичко минало наред, а Армстронг и Олдрин се прибрали успешно. През следващите четири години пет други експедиции последвали стъпките на двамата астронавти. На тази снимка, заснета през юли 1969 г. от астронавта Майкъл Колинс на борда на командния модул "Колумбия", се вижда приближаващата към него горна степен с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин. Степента се скачила с кораба-майка, след което обратното пътешествие към Земята започнало. Photo credit : NASA Утре, на 3 декември, космическата мисия на Китай "Чанг'e 5" трябва да направи това, което американските астронавти са постигнали в края на 60-те и началото на 70-те години, но за разлика от тогавашните мисии, процедурата ще се свърши в безпилотен режим. Може да кажем, че китайската мисия представлява безпилотно повторение на профила на "Аполо", а не на този на съветските роботизирани експедиции "Луна". Очакванията са утре възвръщаемата степен да излети и бързо да се ускори до окололунна орбита с първични параметри 15 на 180 километра. Впоследствие степента сама ще коригира орбиталните си параметри, за да се изравни и скачи с чакащия я горе орбитален отсек. Едва тогава събраните скали и проби ще бъдат прехвърлени в спускаемата капсула и обратното пътешествие към Земята може да започне. Същото е като "Аполо", но без участието на пилот. Бордовите компютри трябва да изпълнят операцията безупречно. Схемата наистина е по-сложна в сравнение с директно отправящите се към Земята възвръщаеми модули на съветските мисии, но разликата ще е осезаема. Навремето СССР са успели да доставят на Земята само няколкостотин грама от лунния грунд. Благодарение на скачването в лунна орбита американците сполучили да изпратят хора на Луната. Настоящата мисия на Китай е роботизирана, но окололунното скачване позволява събиране на много по-голямо количество скали и реголит, отколкото е било възможно по времето на съветските експедиции. Очакванията са на Земята да пристигнат до 2 килограма проби! Освен това "Чанг'e 5" представлява безпилотна тренировка за отработване на технологии, които някой ден ще се използват и за пилотирани лунни експедиции на Китай. Според предварителните планове китайски крак трябва да стъпи на Луната през 2029 или 2030 година. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3684-2020-hardest-step-chang-e-5-ahead

Китай публикува подробно панорамно изображение на Луната, направено от кацналата вчера станция Чанг'e 5! Умалена версия на панорамното изображение, съставено посредством снимки от камерите на "Чанг'e 5". Photo credit : CNSA/CLEP 2 декември 2020 г. 12:20 ч. Светослав Александров. След като вчера китайската автоматична междупланетна станция "Чанг'e 5" кацна на повърхността на Луната, много космически фенове останаха разочаровани от първите снимки. В социалните мрежи прочетох какви ли не оплаквания: че снимките са с ниска резолюция, че смартфонът прави по-добри изображения, че са черно-бели и т.н. Това, което хората пропуснаха да забележат, е че това бяха ПЪРВИТЕ снимки от космическия апарат, заснети по време на неговото спускане и скоро след кацането. Това бяха снимки, получени от инженерните, а не от основните научни камери. Те се изпращаха към Земята почти в реално време и действително не са особено забележителни, но са ценни, защото служеха да покажат на екипа дали прилуняването протича по план и кога точно е достигната лунната повърхност. Но сега, след като кацането е приключило, положението е различно: "Чанг'e 5" е на повърхността, критичният етап е отминал, слънчевите батерии са разгърнати, научните прибори са активирани - в това число и основните камери. Те заснеха подробни снимки, които спомогнаха изготвянето на цветна панорама с висока разделителна способност и вече не би следвало да има основание да се оплаквате, че изображението не е достатъчно подробно. Панорамата е голяма 150 000 на 7 947 пиксела! Можете да я свалите от следния линк: https://www.cosmos.1.bg/snimki/ChinaMoonLanding/2020-chang-e-5-landing-panorama-highestres.jpg Предупреждавам обаче, че файлът е с размер 19.37 MB и ако компютърът ви е слаб, с отварянето на изображението може да забие браузърът или операционната ви система. Напомням на читателите, че мисията "Чанг'e 5" осъществява първия двупосочен полет от Земята до повърхността на Луната след 44-годишно прекъсване. За последен път пилотираните експедиции на НАСА "Аполо" и роботизираните на СССР от серията "Луна" в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век успяха да вземат проби и да ги доставят на Земята за по-нататъшно изучаване в лаборатории. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3683-2020-chang-e-5-full-panorama

Китайската възвръщаема мисия Чанг-e 5 успешно събра проби от Луната! На този кадър се вижда крачето на спускаемия апарат "Чанг'e 5" и почвата на Луната. Photo credit : CNSA 2 декември 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Първата възвръщаема мисия на Китай до Луната "Чанг'e 5", която вчера успешно кацна на лунната повърхност, днес събра проби от връхните части и от вътрешността на реголита. Китайските телевизии разпространиха нови кадри, разкриващи любопитни подробности от работата на роботизираната експедиция. Както съобщава новинарската агенция Синхуа, "Чанг'e 5" използва два метода за събиране на материал. Първият е посредством пробивна машина, която дълбае на 2 метра под лунната повърхност: На този кадър, заснет от камерите на "Чанг'e 5", се вижда как пробивната машина дълбае повърхността на Луната. Photo credit : CNSA Вторият е чрез специална роботизирана ръка и прикачена към нея лопата: На този кадър, заснет от камерите на "Чанг'e 5", се вижда устройството за събиране на проби от връхните части на реголита. Photo credit : CNSA Китайските медии разпространиха и кадри, показващи контейнера на "Чанг'e 5", в който се вижда, че вече съдържа събрани скали и почва: Контейнерът със събраните проби. Photo credit : CNSA Напомням на читателите, че мисията "Чанг'e 5" осъществява първия двупосочен полет от Земята до повърхността на Луната след 44-годишно прекъсване. За последен път пилотираните експедиции на НАСА "Аполо" и роботизираните на СССР от серията "Луна" в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век успяха да вземат проби и да ги доставят на Земята за по-нататъшно изучаване в лаборатории. Видеозаписът можете да изгледате на този линк в Youtube https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3682-2020-chang-e-5-successfully-collects-samples

УСПЕХ: Европеизирана руска ракета Союз-СТ най-после изведе в космоса спътник на ОАЕ! 2 декември 2020 г. 09:30 ч. След отлагания, проточили се още от месец март и обусловени от коронавируса, множество технически проблеми с ракетата и метеорологични фактори, тази нощ ракетата "Союз-СТ" най-сетне излетя от космодрума Куру във Френска Гвиана. Точното време на старта бе 03:33 ч. българско време, а в слънчевосинхронна орбита на височина 611 километра над Земята беше изведен спътник на ОАЕ "Фалкън Ай 2". Този спътник замества сателита "Фалкън Ай 1", излетял през юли 2019-та година, но не достигнал космоса заради авария на ракетата "Вега". След провала ОАЕ помоли Арианаспейс да не изстреля следващия спътник със същата ракета, а да се прехвърли на построена от Русия ракета "Союз". Надеждите на Емиратите бяха стартът на резервния спътник да стане факт възможно, макар че заради проблеми с горната степен "Фрегат" това не се случи. Днешният полет идва след близо десетмесечно закъснение. Но важното е, че най-накрая има успех! Видеозапис от полета: Youtube връзка Снимка от излитането тази нощ. Photo : Arianespace https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3681-2020-soyuz-finally-launches-oae-satellite

Красота: Японският астронавт Соичи Ногучи засне кораба си Крю Драгън на фона на Луната! 1 декември 2020 г. 20:00 ч. Ако все още не сте последвали профила на японския астронавт Соичи Ногучи в Туитър, време е да поправите тази грешка. Ногучи е отличен фотограф, който понастоящем изпълнява шестмесечна космическа мисия на борда на Международната космическа станция. През последните няколко дни астронавтът публикува страхотна фотосесия на Луната, заснета от околоземна орбита. Ногучи е заснел прекрасни снимки на естествения ни спътник на фона на неговия космически кораб "Крю Драгън". Напомням на читателите, че американският кораб "Крю Драгън" излетя на 16-ти ноември. За пръв път на борда му летяха четирима души и за пръв път един от тях не бе гражданин на САЩ - това бе именно Соичи Ногучи. Останалите от екипажа са астронавтите на НАСА Майкъл Хопкинс, Виктор Гловър и Шанон Уокър. Завръщането на кораба на Земята заедно с екипажа му е планирано за месец май 2021 г. Линк към снимките: https://twitter.com/Astro_Soichi Photo credits : NASA/JAXA/Soichi Noguchi https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3680-2020-soichi-noguchi-moon-crew-dragon

ПЪРВИ СНИМКИ: Повърхността на Луната, заснета от кацналата днес китайска мисия! Снимка от повърхността на Луната, заснета от китайската мисия "Чанг'e 5" след днешното кацане. Photo credit : CNSA 1 декември 2020 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Днес в 17:15 ч. българско време китайската роботизирана мисия "Чанг'e 5" извърши благополучно меко кацане на Луната в район с координати 51.8 градуса западна дължина и 43.1 градуса северна ширина. Космическата агенция на Китай публикува първите снимки от мисията с висока разделителна способност. Това са същите изображения, които видяхме с лошо качество на екраните в контролния център веднага след спускането. Китайската космическа агенция също така потвърждава, че "Чанг'e 5" е разгърнал успешно слънчевите си батерии и антената си, с което работата на лунната повърхност е вече в ход. Напомням на читателите, че мисията "Чанг'e 5" осъществява първия двупосочен полет от Земята до повърхността на Луната след 44-годишно прекъсване. За последен път пилотираните експедиции на НАСА "Аполо" и роботизираните на СССР от серията "Луна" в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век успяха да вземат проби и да ги доставят на Земята за по-нататъшно изучаване в лаборатории. Още през следващите няколко часа пробивна машина ще се опита да достигне до дълбочина 2 метра в лунния реголит, за да събере проби от вътрешните части на грунда, а малко по-късно посредством специална лопата ще бъде загребан материал и от самата повърхност. След около два дни възвръщаемата степен със събрания реголит и скали ще отлети от Луната. Вече в окололунна орбита тя ще се срещне с чакащия орбитален апарат, след което пътешествието обратно към нашата планета ще може да започне. Очаква се триумфалното пристигане на "Чанг'e 5" на Земята заедно с колекционираните проби да е факт на 16-ти декември. Снимка от повърхността на Луната, заснета от китайската мисия "Чанг'e 5" по време на спускането. Photo credit : CNSA Източник: CNSA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3679-2020-chang-e-5-first-photos-moon

УСПЕХ: Китайската възвръщаема мисия кацна на повърхността на Луната! Първи кадър от повърхността на Луната след успешното кацане на "Чанг'e 5". Photo : CCTV 1 декември 2020 г. 17:40 ч. Светослав Александров. Днес, на 1-ви декември 2020 г. в 17:55 ч. българско време, роботизираната станция на Китай "Чанг'e 5" извърши меко кацане върху повърхността на Луната. За огромно съжаление, въпреки че китайските медии бяха обещали спускането да се излъчва на живо, предаването беше прекратено броени минути преди маневрата за излизане от окололунна орбита. Все пак почти веднага след кацането по китайските телевизии беше публикуван видеозапис, заснет от камерите на мисията. Напомням на читателите, че мисията "Чанг'e 5" осъществява първия двупосочен полет от Земята до повърхността на Луната след 44-годишно прекъсване. За последен път пилотираните експедиции на НАСА "Аполо" и роботизираните на СССР от серията "Луна" в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век успяха да вземат проби и да ги доставят на Земята за по-нататъшно изучаване в лаборатории. Още през следващите няколко часа пробивна машина ще се опита да достигне до дълбочина 2 метра в лунния реголит, за да събере проби от вътрешните части на грунда, а малко по-късно посредством специална лопата ще бъде загребан материал и от самата повърхност. След около два дни възвръщаемата степен със събрания реголит и скали ще отлети от Луната. Вече в окололунна орбита тя ще се срещне с чакащия орбитален апарат, след което пътешествието обратно към нашата планета ще може да започне. Очаква се триумфалното пристигане на "Чанг'e 5" на Земята заедно с колекционираните проби да е факт на 16-ти декември. Кадри, заснети от камерите на "Чанг'e 5" по време на спускането. Photos : CCTV Пълният видеозапис от кацането можете да изгледате на този линк https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3678-2020-chang-e-5-lands-moon

Поредна излагация за стария космически отрасъл на САЩ: Корабът Орион се повреди Космическият кораб "Орион", построен от Локхийд Мартин за нуждите на НАСА. Photo credit : NASA 1 декември 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Старият американски космически отрасъл на САЩ (т.нар. OldSpace, за разлика от NewSpace - фирмите СпейсЕкс, Блу Ориджин, Рокет Лаб и т.н.) претърпя поредното си унижение - този път с кораба на Локхийд Мартин "Орион". Оказва се, че захранване на борда на кораба се е повредило по такъв епичен начин, че са отказали даже и резервните му системи. И сякаш и това не е достатъчно - корабът "Орион" е построен така, че да не може да се ремонтира лесно. Налага се цялостното му разглобяване, което може да отложи полета с още година. Новината бе съобщена от журналистката Лорън Гръш за сайта The Verge. Медията е разбрала за случая, понеже се е натъкнала на вътрешен имейл. Напомням на читателите, че космическият кораб "Орион" е критичен елемент от плановете на НАСА за завръщане на човек на Луната. Корабът трябва да бъде изстрелван посредством ракетата "Спейс Лонч Систъм", която американската космическа агенция и Боинг строят през последните 10 години. Преди човек да се отправи към естествения ни спътник, НАСА планира в края на 2021 година да изпрати "Орион" на окололунна обиколка в безпилотен режим. Сега този план е под въпрос. Повреденият компонент се намира в адаптера на кораба, който свързва командния със сервизния модул. За да може да бъде подменен, Локхийд Мартин трябва да разкачи двата модула - но това е продължителен процес, който ще отнеме година. Корпорацията разполага с друга възможност, но тя носи допълнителен риск - предвижда се да се изкъртят външните панели на адаптера, за да се стигне до захранването. Но панелите не са проектирани да са ремонтопригодни. НАСА от своя страна преценява, че поправката в този случай може да отнеме само четири месеца. След като новината бе оповестена в публичното пространство, последваха унищожителни коментари от космически експерти. "Когато строиш космически кораб и той кисне в хангара години наред, чакайки да полети, проблеми се случват", написа Ерик Бъргър от Арс Текника. Това е напълно вярно. "Орион" трябваше да излети още през 2016 година на тестова мисия до Луната, но създаваната от Боинг ракета "Спейс Лонч Систъм" непрекъснато се бави и постоянно излизат технически проблеми. И сега, тъй като "Орион" продължава да не лети, търпи повреди на свой собствен етап. А сега излиза, че "Орион" е построен по такъв начин, че е ремонтонепригоден. Това е абсолютна излагация, но какво може да се очаква от бюрократизиралия се стар космически отрасъл на САЩ, чиято основна цел не е да изучава космоса, а да точи пари от държавния бюджет. За пореден път става ясно, че американската космическа индустрия върви напред само благодарение на усилията на предприемачи като Илон Мъск, Ричард Брансън, Джеф Безос и Питър Бек. Да, и при тях има отлагания, но работният процес е гъвкав и резултатите са налице - пилотираният космически кораб "Крю Драгън" е в експлоатация и лети редовно до Международната космическа станция. А и на никого от тези предприемачи не би му минало през акъла да построи машина, която да не подлежи на бърз ремонт. Само че фирмите гонят график за клиента, а не оправдават годишния си отчет за повече финанси... https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3677-2020-orion-malfunction

Пак отложиха полета на ракетата Союз от Куру - този път поради технически проблем 1 декември 2020 г. 08:25 ч. Ракетата "Союз-СТ", която трябваше да излети от космодрума Куру още през месец март, отново не успя да напусне стартовата площадка - този път поради технически проблем. Проблемът е локализиран сред наземния център за управление, съобщава Арианаспейс. Един от екипите е докладвал за затруднения при получаването на телеметрична информация от ракетата. Напомням на читателите, че "Союз-СТ" трябва да изведе в космоса спътник на Обединените арабски емирства (ОАЕ) за военни и граждански цели. Снимка на ракетата-носител, която не може да излети. Photo credit : ArianeSpace https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3676-2020-soyuz-rocket-delayed-again

Да, имам. Но е дълга тема. Трябва да напиша статия за Япония и ЕКА отделно.

За втори път отложиха полета на руската ракета Союз-СТ от космодрума Куру поради лошо време 30 ноември 2020 г. 08:05 ч. Късно тази нощ от космодрума Куру във Френска Гвиана трябваше да излети построената от Русия ракета "Союз-СТ" със спътник на Обединените арабски емирства (ОАЕ) за военни и граждански цели. Но седем минути преди изстрелването подготовката за старта беше прекратена заради гръмотевици в района на стартовата площадка. Това е второто отлагане на мисията през последните дни поради лошо време. Стартът трябваше да е факт още в събота. Както ни информира уебсайтът НАСА Спейсфлайт, сателитът на ОАЕ трябваше да лети първоначално на европейска ракета "Вега". Но след аварията на ракетата през лятото на 2019-та година Емиратите помолиха да изстрелят спътника си с руска ракета, надявайки се за по-бързо осъществяване на мисията. Нищо подобно не се случи. След като стартът бе насрочен за 5-ти март тази година, беше установен проблем с горната степен на ракетата-носител "Фрегат", свързан с теч на гориво. Очакванията бяха за бърз ремонт и изстрелване още през следващите дни, но вместо това проблемът се оказа по-сериозен и стартът се отложи за 10-ти април. Руснаците са настоявали проблемът да се реши със смяна на софтуера, докато от ОАЕ и Арианаспейс са изискали цялостна замяна на степента. После знаем какво се случи - локдаунът заради COVID-19 и спирането на работа на космическия център направи полетът през април невъзможен... В края на септември, след като центърът беше отворен, бе установен нов дефект с горната степен на руската ракета, което доведе до поредното отлагане за ноември. Сега обаче последните кахъри са заради лошото време. Дано късметът се усмихне на Русия, Арианаспейс и ОАЕ и ракетата най-после излети... Снимка на ракетата-носител, която не може да излети. Photo credit : ArianeSpace https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3675-2020-soyuz-st-rocket-delayed-again

Първо видео от китайската мисия: Спускаемият апарат се отдели от орбиталния отсек преди предстоящото кацане на Луната! Кадър от видеото, показващо разделянето на спускаемия апарат от орбиталния отсек. Photo credit : CNSA 30 ноември 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Късно снощи, на 29-ти ноември, в 22:40 ч. българско време, спускаемият апарат на китайската мисия "Чанг'e 5" се отдели от орбиталния отсек и възвръщаемата му степен. Това е важна стъпка преди предстоящото кацане. За пръв път след изстрелването разполагаме с реално видео, заснето от камерите на космическия апарат, а не просто илюстрации с лошо качество. По последна информация кацането ще е факт на 1-ви декември около обяд българско време. Напомням отново, че "Чанг'e 5" е първата мисия от 44 години насам, която ще се опита да осъществи двупосочен полет от Земята до повърхността на Луната. Целта на роботизираната експедиция е да събере до 2 килограма проби от грунда и лунните скали, които по-нататък ще бъдат изучени в наземни лаборатория. Видео от разделянето на орбиталния апарат от спускаемия отсек - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3674-2020-30-nov-lander-separates

Постиженията на Китай в областта на пилотираната космонавтика от 2003 г. досега През 2008 г. Чжай Чжиган се превърна в първия и засега единствен китаец, излязъл в открития космос. Photo credit : CNSA 30 ноември 2020 г. 00:30 ч. Светослав Александров. Всеки път, когато Китай проведе роботизиран полет до Луната, започват спекулации как скоро китайската космическа програма ще изпрати човек на лунната повърхност, при това още преди Щатите да го направят отново за пръв път след "Аполо". Честно казано тези предположения ме изумяват. Пилотираната космическа програма на Китай е изключително разочароваща, като от изпращането на първия китайски гражданин в космоса през 2003 г. до ден днешен са осъществени едва шест пилотирани полета. За сравнение САЩ за същия времеви период, включвайки и празнината между пенсионирането на совалките и началото на експлоатацията на "Крю Драгън", са изстреляли 23 екипажа в космоса (21 посредством совалки и 2 чрез "Крю Драгън"). Скромното представяне на Китай може да е изненадващо за широката общественост, но не и за дългогодишните космически ентусиасти, които следят редовно китайските пускове. Изстрелванията с хора са редки и спорадични. Докато това не се промени, никой не може да се надява за "китайска инвазия" в космоса. Официално оповестените планове също би следвало да попарят надеждите на тези, които смятат, че китайците бързо ще изпреварят западняците. Преди 15 години множество анализатори и журналисти прогнозираха, че най-късно до 2020 г. китайски крак ще стъпи на Луната, въпреки че китайските власти непрекъснато опровергаваха тези твърдения. Позицията на Китай бе, че изследователската лунна програма е изцяло роботизирана, докато основният приоритет на пилотираната космонавтика са полети до околоземна орбита и строеж на модулна станция. Някои от анализаторите отбелязваха, че на китайските комунистически власти не може да се вярва и никой не знае какво крият. Така че те чертаеха прогнози как ще се случи сценарий подобно на този в книгата "2010: Космическа одисея" на сър Артър Кларк, в която околоземната орбитална станция "Циен" се оказва междупланетен кораб. Но нищо такова не се случи. Китайската космонавтика изпълни единствено това, което бе оповестено според официалната стратегия. До Луната - с роботи, в околоземна орбита - с хора. Няма причина да вярваме, че през следващите няколко години ще е по-различно. Нека да разгледаме какви са основните постижения в сферата на пилотираната космонавтика на Китай от 2003 г. досега. 15-ти октомври 2003 г. е Гагариновият миг за Китай. Тогава излита корабът "Шенчжоу 5" с астронавта Ян Ливей. Името на първия китайски космически пътешественик е оповестено по-малко от ден преди старта, а самата мисия протича сред почти пълно медийно затъмнение. Мнозина напомнят, че подобна цензура е била характера за ранната космическа програма на СССР. Но още следващият полет дава признаци, че китайската космическа програма ще следва по-различен график от този на съветската. Втората пилотирана мисия "Шенчжоу 6" с астронавтите Фей Цзюнлун и Ние Хайшен е осъществена две години по-късно (спомнете си, че вторият пилотиран полет на СССР е факт едва няколко месеца след Гагарин). Тогава през 2005 г.китайците за пръв път изстрелват кораб с повече от един човек на борда. Третият пилотиран старт с кораба "Шенчжоу 7" и астронавтите Чжай Чжиган, Лиу Бомин и Цзин Хаипен потвърждава някои основни различия между стратегията на Китай и тази на СССР. Съветските космонавти са поемали огромни рискове, а същото се отнася и за американските в епохата на ранната космическа надпревара. По време на мисията "Шенчжоу 7" през 2008 г. Чжиган осъществява първата китайска "космическа разходка". За разлика от предходните пилотирани космически експедиции, тази на "Шенчжоу 7" е отразена широко в медиите. Но в сравнение с мисията на Леонов, който излиза в открития космос с експериментален скафандър, изложил живота му на опасност, китайците не оставят и една вратичка за потенциална несигурност. Докато Чжиган се разхожда в орбита с новопроизведения китайски костюм "Феитиан", неговият колега Лиу Бомин стои в шлюза с руски скафандър Орлан - далече от камерите, за да не помрачи историческия за страната момент, но все пак готов веднага да се притече на помощ ако нещата излязат от контрол. Изминават четири години след полета на "Шенчжоу 7" преди Китай да изпрати нов екипаж в космоса. В края на 2011 г. е изстреляна микростанцията "Тянгон 1" - миниатюрен аналог на някогашните съветски станции от серията "Салют". И все пак китайците не се осмеляват веднага да пратят екипаж към нея, докато напомням, че с началото на експлоатацията на "Салют 1" програмата на СССР незабавно почва да изстрелва към нея хора и така се стига до трагедията със "Союз 11". Що се касае до микростанцията "Тянгон 1", китайците първо пускат към нея безпилотния кораб "Шенчжоу 8" и едва след като мисията му минава според очакванията, през 2012 година е изпратен и пилотираният кораб "Шенчжоу 9" с трима души, сред които и първата китайска астронавтка Лю Ян. "Тянгон 1" приютява екипажа само на още един пилотиран кораб - "Шенчжоу 10" (изстрелян 2013 г.) с трима души. Сред тях отново присъства жена. Минават нови три години преди Китай да изстреля следващата експедиция. Това става след изпращането в орбита на втората микростанция "Тянгон 2". Тя приютява само един екипаж - този на кораба "Шенчжоу 11" (2016 г.). Екипажът се състои само от двама души - Цзин Хаипен и Чен Дун. Целта да не бъде включен трети човек е да се пестят ресурси, за да могат китайците да проведат най-дългата мисия, на която са способни. В крайна сметка Хаипен и Дун престояват 33 дни в орбита. "Тянгон 2" трябва да бъде последвана от модулна станция. Авариите на ракетата "Лонг Марч 5" забавиха началото на нейния строеж, който беше предвиден да започне през 2017 г., но на него и до ден днешен не е даден ход. Поради това забавяне вече повече от 4 години няма пилотиран полет на китайски астронавт в орбита. Може би това ще се промени догодина. Може би най-сетне през 2021 г. китайците ще изстрелят първия модул на голямата си орбитална станция, след което ще последва стартът на "Шенчжоу 12". Но дали ще се случи, предстои да разберем според това как ще се развият събитията. Междувременно никой не може да отрече постиженията на Китай в сферата на роботизираната космонавтика. Първото спускане на китайски апарат на лунната повърхност през 2013 г. бе значимо събитие, първото кацане на обратната страна на Луната през 2019 г., което не е постигано от нито една друга държава, зарадва всички. Настоящата възвръщаема лунна мисия е първият опит за доставка на лунен грунд на Земята от 44 години. Но всичките тези експедиции са изцяло безпилотни. Към настоящия момент Китай не подготвя изпращането на хора до Луната. Вярно е, че сегашната възвръщаема мисия представлява донякъде тренировка за евентуален пилотиран лунен полет, който ще бъде осъществен... някой ден. Същото се отнася и за полета на прототипа на новия пилотиран кораб през пролетта на тази година. Но приоритетите на страната остават ясни. Първо ще бъде построена модулна станция в ниска околоземна орбита и тя ще стои във фокуса на китайската космонавтика през следващото десетилетие. По официални данни Китай няма да направи опит за изпращането на астронавти към естествения ни спътник преди 2029-2030 година, и то само ако програмата на станцията изпълни своите цели. Едва тогава подготовката за пилотирана лунна мисия може да започне. Има ли някой, който активно се готви за пилотиран полет до Луната? Да, естествено - това са САЩ и Европейската космическа агенция (ЕКА), които съвместно строят корабите "Орион". Имаме всички основания да сме скептични към този проект, защото наследява практиките на стария космически отрасъл, а не гъвкавата методика на СпейсЕкс. И аз съм недоверчив към ракетата-носител на "Орион", която се строи от Боинг. Но нейният хардуер е вече в напреднал етап на разработка и тестова програма, а самите кораби са напълно построени. При всички положения Щатите и ЕКА имат огромна преднина, докато китайците все още трябва да трупат летателни часове посредством собствената си станция. Да се надяваме, че ще се случи някакво чудо и че китайският проект ще изпревари западния, е пожелателно мислене, лишено от логика и познания. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3673-2020-china-manned-program-summary

Китайската възвръщаема мисия проведе успешна корекция на орбитата си преди предстоящото кацане На илюстрацията: спускаемият апарат на мисията "Чанг'e 5" в окололунна орбита. Image credit : CNSA 29 ноември 2020 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Днес в 14:39 ч. българско време китайската автоматична междупланетна станция "Чанг'e 5" запали двигателите си, за да превърне орбитата си от елиптична в кръгова. Така тя вече обикаля около Луната на постоянна височина от 200 километра над повърхността. Първоначално се планираше кацането да е днес в около 22:30 ч. българско време. Днес обаче CGTN потвърди, че сега то се очаква да е факт най-рано утре. Това означава, че графикът на мисията ще е изключително натоварен - в рамките само на три дни "Чанг'e 5" ще трябва да извърши спускане на лунната повърхност, да събере проби и да отлети обратно. След отлитането трябва да се осъществи сложно скачване между спускаемия апарат и възвръщаемия комплекс в окололунна орбита - постижение, което досега е правено само от САЩ в хода на пилотираните експедиции "Аполо" през 60-те и 70-те години на миналия век. Досега само космическите програми на САЩ и СССР са успявали да вземат проби от лунния грунд и да ги доставят на Земята. Мисията на Китай "Чанг'e 5" представлява първият опит за двупосочен полет от Земята до повърхността на Луната след 44-годишно прекъсване. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3672-2020-29-nov-last-brakes

УСПЕХ: Япония изстреля спътник за пренос на данни с военно и гражданско предназначение! 29 ноември 2020 г. 14:30 ч. Тази сутрин в 09:25 ч. българско време от космодрума Танегашима в Япония излетя космическата ракета на Мицубиши "H-IIА" със спътника "JDRS-1". Два часа и половина след началото на мисията Мицубиши потвърди, че сателитът се е отделил благополучно от горната степен на носителя и е започнал самостоятелен полет. "JDRS-1" е нов спътник за оптичен пренос на данни. Голяма част от информацията за бордовите му системи е засекретена, което показва, че ще се използва за военни цели. Въпреки това ще изпълнява и граждански задачи. Знае се също така, че спътникът ще бъде разположен в геостационарна орбита на височина 35 400 километра над Земята, откъдето ще прехвърля данните между останалите японски сателити и наземните станции. "JDRS-1" ще замени спътника "Кодама", който работеше в периода между 2002 и 2017 година. Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Mitsubishi Heavy Industries https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3671-2020-mitsubishi-launch-29-nov

УСПЕХ: Първата китайска мисия за взимане на проби от Луната влезе в окололунна орбита! На илюстрацията: роботизираната мисия "Чанг'e 5" запалва двигателя си за навлизане в окололунна орбита. Image credit : CNSA 28 ноември 2020 г. 16:30 ч. Светослав Александров. Днес, на 28-ми ноември, след няколкодневно пътешествие, китайската автоматична междупланетна станция "Чанг'e 5" влезе в орбита около Луната. Основният двигател беше запален в 14:58 ч. българско време, когато "Чанг'е 5" бе на 400 километра от естествения ни спътник, и работеше в продължение на 17 минути. Напомням на читателите, че мисията беше изстреляна на 23-ти ноември посредством тежкотоварна ракета "Лонг Марч 5". "Чанг'e 5" е четирикомпонентен космически кораб, който включва спускаем апарат, степен за отлитане от Луната, орбитален отсек и възвръщаема капсула. Целта на роботизираната експедиция е взимане на проби от лунната повърхност и тяхната доставка на Земята. Това е първата възвръщаема мисия до естествения ни спътник след приключването на пилотираната програма на САЩ "Аполо" и на съветската роботизирана "Луна". Напомням също така, че американските мисии "Аполо", проведени в периода между 1969 и 1972 г., са донесли на Земята общо 383 килограма лунен прах и скали. Съветските роботизирани експедиции "Луна 16", "Луна 20" и "Луна 24" са успели да доставят около 301 грама. След приключването на "Луна 24" през 1976 г. не е имало други опити за превоз на материал от Луната към Земята. Очакванията са "Чанг'e 5" да събере около 2 килограма проби. По предварителна информация кацането на "Чанг'e 5" на Луната може да бъде осъществено още утре, макар че до момента на публикуването на тази публикация не разполагам с точен час кога това ще се случи. За повече информация: Чайна дейли https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3670-2020-chang-e-5-enters-lunar-orbit

Соловьов от РКК Енергия: Много компоненти на МКС са вече непоправимо увредени! 26 ноември 2020 г. 21:25 ч. Днес най-голямата новина в сферата на космонавтиката е, че Владимир Соловьов, главен директор на предприятието РКК "Енергия", направи шокиращи твърдения за състоянието и потенциалната съдба на Международната космическа станция. Според експерта след 2025-та година се очакват лавинообразни аварии. "До 2025-та година Русия има задължения да участва в програмата на МКС. Вече има ред елементи, които са пострадали сериозно от повреди и излизат от експлоатация. Много от тях не подлежат на замяна. След 2025-ва година прогнозираме лавинообразни аварии на многочислени компоненти на борда на МКС. Според оценката на РКК "Енергия" по-нататъшното финансиране се оценява на между 10 и 15 милиарда рубли - твърде голямо", казва Соловьов. Според преценката на експерта заради голямата цена по поддръжката на МКС трябва да бъде преосмислено участието на Русия в проекта и вместо това страната следва да се преориентира към създаването на нова отечествена станция. След изказванията на Соловьов руските медии масово оповестиха, че Роскосмос обмисля оттегляне от МКС. Това доведе до официално опровержение от страна на космическата агенция, което бе публикувано на нейния сайт. Въпреки това и до настоящия момент няма опровержение по най-съществената част от твърденията на шефа на РКК "Енергия" - че МКС е вече в окаяно състояние. На кадъра: космонавтите Сергей Рижиков и Сергей Куд-Сверчков работят в открития космос днес, на 18-ти ноември. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3669-2020-solovyev-iss

Застрашава ли космическата програма на Китай лидерството на САЩ? Снимка от изстрелването на първата двупосочна мисия на Китай на 23-ти ноември. Photo credit : CNSA/CLEP 26 ноември 2020 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Изстрелването на най-новата китайска роботизирана експедиция до Луната на 23-ти ноември безспорно ще разгори наново споровете дали Китай и САЩ се намират в условията на нова космическа надпревара. Срещат се и хора, които смятат, че Щатите драстично изостават от Китай. По време на подобни дебати китайската космическа програма бива представяна като грандиозна стратегия за усвояването на лунните ресурси и ако американците не се стегнат, ще станат подчинени на новите си азиатски господари. Но така ли е наистина? Космическият анализатор Джеф Фауст публикува нова статия по темата на страниците на The Space Review. В нея Фауст се позовава на книгата Spacepower Ascendant, написана от Джошуа Карлсън, експерт по космическа стратегия. Съгласно разработената от Карлсън теория усвояването на космоса преминава през следните четири етапа: 1. Изследване - изучаване на космическото пространство с научна цел. 2. Експанзия - разширяване на човешкото присъствие в космоса 3. Експлоатация - използване на космическите ресурси с комерсиална цел 4. Отлъчване на конкуренцията - тези, които усвояват ресурсите, предприемат стъпки, пречещи на останалите да заемат същите пазарни ниши. Къде се намираме ние? По отношение на близкия космос или околоземната орбита човечеството е вече на третия етап. Държавите и компаниите използват орбиталните ресурси, за да предоставят услуги по комуникация, заснемане на земната повърхност и прочие. Що се касае обаче до далечния космос и планетите, нашата цивилизация безспорно се намира още на първата стъпка. Проблемът, който Карлсън съзира, е следният: американската космическа стратегия е "енориашеска, със спътнико-центрично мислене, което приоритизира сигурността, стабилността и съхраняването на текущите предимства". От друга страна Китай, твърди той, притежава по-напредничаво мислене, което се фокусира върху експанзията, експлоатацията и отлъчването на конкуренцията. Според експерта може да се стигне до сценарий, при който китайците ще разработят космически електроцентрали и предприятия за усвояване на лунните ресурси. Така до средата на 21-ви век Китай ще се превърне в доминантната държава със способността да изключва от космическите богатства американците и останалата част от света. А какво ще кажем тогава за Илон Мъск и плановете му за усвояването на Марс? Дори и Мъск не е имунизиран от китайската експанзия, твърди Карлсън: на фона на западното пренебрежение и отрицание на ядрената енергетика, предприемачът ще се принуди да потърси протекция от ядрената космическа флотилия на Китай. Но наистина ли е толкова сериозно положението? Фауст сериозно критикува постулатите на Карлсън. Те се базират на предположенията, че през настоящото десетилетие ще станем свидетели на космически електростанции, през 30-те години - на лунна база и през 40-те години на ядрена флотилия. Липсват обаче доказателства, че това е действителният план на китайското правителство. Подобно на други анализатори, така и Карлсън изпада в клопките на пожелателното мислене. Карлсън извежда логически заключения какво Китай би направил, но надали китайците ще постъпят по този начин или ще го направят в предположения времеви период. Друг анализатор на име Дуейн Дей се съгласява с тази критика. Той напомня, че преди две десетилетия множество журналисти предсказваха, че китайски крак ще стъпи на Луната до 2017 година. Нищо подобно не се случи. До ден днешен китайците изпращат към естествения ни спътник единствено роботи. Нещо повече - космонавтиката на Китай не е изпращала човек в космоса вече цели четири години. Последната китайска пилотирана мисия бе реализирана през 2016-та. Освен това, твърди Фауст, китайската космическа стратегия напомня на "енориашеското спътнико-центрично мислене" на САЩ. Китай изстрелва все повече шпионски и разузнавателни спътници. И така, застрашават ли китайските космически проекти господството на САЩ? По-скоро не. Нещо повече - изглежда, че целите на Китай се припокриват до голяма степен с тези на Щатите. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3668-2020-does-china-threaten-usa

УСПЕХ: Старшип SN8 премина през последното си огнево изпитание преди 15-километровия полет! 25 ноември 2020 г. 08:10 ч. Страхотни новини пристигнаха и от Тексас, където СпейсЕкс се труди върху следващото поколение ракети и кораби "Старшип"! Късно тази нощ в 01:23 ч. българско време беше проведено последното статично огнево изпитание на "Старшип SN8" - окончателната стъпка от тестовата програма преди предстоящия 15-километров полет. Илон Мъск потвърди в Туитър, че огневото изпитание е минало според очакванията му. Важна цел по време на летателния тест е да се провери поведението на "Старшип" при работа на три ракетни двигателя, дали той може успешно да преминава от работа с основните резероари към нужните за кацането т.нар. "хедър" резервоари и дали може да провежда маневрите си за приземяване. Разбира се, досега "Старшип" никога не е летял на такава височина, шансовете нещо да се обърка са големи, затова Илон Мъск внимава с очакванията си. За успех ще се счита, ако "SN8" се отдалечи на достатъчно разстояние от стартовата площадка преди да се взриви. А и да се взриви, на Земята чакат още няколко прототипа, готови за полет. Дебютното изстрелване на 15-километрова височина е планирано за следващата седмица. Кадър от успешното статично огнево изпитание днес. Photo credit : LabPadre stream https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3667-2020-starship-last-sf-before-flight

УСПЕХ: СпейсЕкс проведе рекорден 7-ми полет на една и съща ракета Фолкън 9, изведе спътници Старлинк! Кадър от изстрелването тази нощ. Photo credit : SpaceX 25 ноември 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Пореден успех и пореден рекорд за космическата компания на Илон Мъск! Късно тази нощ в 04:13 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал излетя ракета "Фолкън 9" с първа степен, летяла на шест предходни мисии. За седми път тя изведе спътници в космоса. Девет минути след изстрелването степента за седми пореден път извърши благополучно кацане върху роботизирана океанска платформа! Преди днешното изстрелване степента е била използвана за изпращането в орбита на спътници "Иридиум Некст", "Телстар 18В" и четири други мисии "Старлинк". Полетът тази нощ стана факт след двукратно отлагане. Първоначално мисията трябваше да бъде осъществена в неделя, но специалистите на СпейсЕкс прецениха, че имат нужда от допълнителна диагностика на ракетата. След това във вторник метеорологичните условия в региона на кацане се оказаха неблагоприятни. Сега обаче нямаше никакви проблеми. В орбита благополучно бяха позиционирани 60 спътника от интернет групировката на СпейсЕкс "Старлинк" - т.е. това беше пълен набор от сателити от серията. Този път "Фолкън 9" не носеше със себе си други микроспътници, които понякога компанията на Мъск извозва срещу заплащане като вторичен полезен товар. Днешната мисия беше 23-та за СпейсЕкс през 2020-та - рекорден брой полети и най-натоварената година за Илон Мъск изобщо. Предишният рекорд бе през 2018 година, когато СпейсЕкс изстреля 21 ракети. Макар че тази година нямаме мисия на свръхтежката ракета "Фолкън Хеви", сред тези 23 полета присъстват две пилотирани изстрелвания на кораби "Крю Драгън". Благодарение на тях САЩ възстанови способността си да изпраща астронавти до МКС посредством американски ракети с американски кораби от американска земя, без да зависи от други държави. Видеозапис от изстрелването - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3666-2020-spacex-record-7th-time