Gravity

http://www.mso.anu.edu.au/~charley/papers/LineweaverDavisSciAm.pdf

и?!

Хубаво, сканирай само страниците, в които са посочени тези експерименти, които не са в съгласие с ТО.

Пробвай без светкавица.

Или лош превод. За това е хубаво да се дават източниците.

Може би имаш предвид електрон-позитрон? И какви са тези експерименти, които не са в съгласие с ТО?!

Може и така, но се използва център на масата за частици с маса нула.

@ Шпага : Не знам дали това разяснява или не, но ето как аз гледам на ситуацията с фотоните. В класическата физика частиците (или системите от частици) имат различни характеристики включително енргия и импулс. енергията е скаларна величина, импулса е вектор в тримерното Евклидово пространство. В сто тези две величини се обединяват в една четери мерна наречена 4-вектор на енергията-импусла. Подобно на това как времето и простраството се обединяват в пространство-времето, това не е само повърхностана аналогия. Тези 4-вектори в пространството на Минковски имат норма подобна на дължината на векторите в тримерното Евклидово пространство. Разликата е, че тази норма може да е положителна, но може и да е нула без вектора да е нулев. Интерпретацията е, че това е точно масата на покой т.е. масивни частици ще имат положителна норма, фотоните ще имат нулева. Ако приемем скороста на светлината за единица (с=1), то горното може да си го представи по следният начин. Ако вектора има наклон 45 градуса (спрямо пространственната част на пространство времето) то той има нулева норма т.е. характеризира система с нулева маса на покой. Ако наклона е по-голям, нормата е положителна и сиситемата има ненулева маса на покой. С други думи ако времевата компонета на вектора е точно равна на пространствената, то масата е нула, ако времевата компонета е по-голяма, масата е различна от нула. След това лирично отклонение се връщаме при фотоните. Два фотона излъчени в една посока един след друг ще имат паралени 4-вектори и сумата им ще е паралелна на тях, и следователно ще е под 45 градуса и за това тази система ще има нулева маса. Ако са излъчени в противоположни посоки, то всеки от векторите ще е под 45 градуса на в различни посоки и сумата им ще "вертикален" вектор. И по тази причина системата ще има ненулева маса.

Като добавка, от m=F/E, ако Е=0 то m ще е безкрайност а не 0.

"Мълчи и смятай" го разбирам по друг начин, като "не задавай наудобни въпроси, не сме готови с отговорите". В квантовата механика дори и чисто математически нещата на са напълно изпипани, дакато в ТО всичко е математически изрядно. Това клипче няма нищо общо.

Шпага, напълно е възможно този въпрос да няма отговор какъвто очакваме. От математическа гледна точка е очевидно защото така се събират вектори в пространството на Минковски. Но би било интересно ако има обяснение което тръгва от постулатите, да следва директно от относителноста на едновремеността или нещо от сорта.

Това има ли "физическо" обяснение? От една страна ми е пълна мистерия. От друга страна, чисто математически погледнато, е съвсем очевидно.

Във всички учебници, в които гравитацията се описва чрез Нютоновата теоря. В учебниците по ОТО пише друго.

Защо масата, а не ускорението? Ако няма гравитационна сила следва, че няма ускорене (а не маса), което означава инерциална система.

Система от два раздалечаващи се фотона ще има ненулева маса на покой.

Не знам защо добавяш честотата. Не съм съгласен, че неопределеноста на броя е резултат от това дали можем да ги преброим. Ако полето е в състояние на суперпозиция на 3 фотона и на 5 фотона, тогава колко са фотоните?

Аз не виждам нищо странно тук. Къщата е изградена от тухли, но една тухла не е къща и няма характеристиките на къща, като например брой спални.

Мисля, че тук Шпага е права. Формулата няма смисъл за точен брой фотони, независимо колко са. За точен брой фотони неравенстовот става 0>1. Което означава, че понятието фаза няма смисъл за точен брой фотони независимо дали са 1, 2, или всеки друг брой. От друга страна ще е по-полезно ако се посочи дефиницията на понятието фаза в квантовата теория. Така повечето чуденки сами ще отпоаднат. Ако някой има източник нека да посочи. Аз се рових малко из нета но нищо не намерих.

Неизненадващо наградата е за гравитационните вълни.

И всичкото това е несъвместимо с теорията на относителноста. Това показва, че хипотезата ти неможе да обясни наличието на такива решения в ОТО. С други думи хипотезата ти е несъвместима с ОТО. Защо просто не го кажеш в прав текст а пишеш фермани?

В този дух. Ако кола се движи с 40км/ч от А до Б, и с 60км/ч от Б до А. Каква е средната скорост за цялото пътуване?

Не се разминаваме. Точно тук е проблемът. Нютоновата сила е делекодействена. Действието е моментално от разстояние. И това е несъвместимо с теорията на относителноста. Което прави хипотезата ти нерелативистична. Не изопачавам, а те питам. Ти отказваш да поясниш. Естествено не си длъжен да отговаряш, ти си преценяваш как да участваш в дискусиите. Но ако имаш претенции, че хипотезата ти обеснява едва ли не всичко, а отказваш да дадеш конкретен оговор е несериозно. А пъросите ми са "Така ли е според хипотезата ти?", а ти не искаш или не можеш да отговориш. Опитваш се да замажеш положението от коментарите на скенер. Той те хванал на тясно, но аз говоря за друго. ОТО допуска вакумни решения с нетривиална гравитация. Пространство-време без каквито и да е било частици, а с наличието на гравитация. Нещо което го няма в Нютоновата гравитация. Нещо което хипотезата ти не може да обясни. За това казвам, че хипотезата ти е несъместима с ОТО. Забележи, че аз не казвам коя от двете описва реалноста, а само, че не са съвместими. Това което нерабирам е защо ти упорито отказваш да отбележиш това. То всяка теория е вярна само до някъде. Работата е там, че според теб ОТО е невярна дори и в областа си на приложение. Това така ли е или не? (Не те изпитвам, просто искам да знам какво твърдиш)

Разваляш задачата за другите, пък и явно не си чувал за образно говорене.

Гледам, че я пускат във фейса, което занчи че всички са я видяли, но нищо, още ведднъж. Задача: На колко е равно 230-220х0.5. Отговор: 5! Интерсното тук е, че отговора е верен.