Gravity

Ето една книга, която четох на скоро "Мечты об окончательной теории" от Уайнбърг. Има я в колхоза (lib.homelinux.org)в часта за физика, подчаста popular-level, на руски. Не знам как да дам линк директно към нея. Книгата ми хареса много, стила му както обикновено е много добър, и разказва интересни неща. В нея няма много физика, но представя погледа на физик за физиката, което е доста интересно.

Закона за гравитацията гласи, че силата на привличане между две точкови тела е пропорционална на произведенеито на масите им и обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между тях. Това, в рамките на класическата механика, е еквивалентно на законите на Кеплер.

Tova idva ot vtoria zakon na Newton F=ma. Това идва от втория закон на Нютон F=ma.

Това не беше съществено, затова беше в скоби, но имах предвид, че трите закона на Кеплер са еквивалентни на Нютоновия за гравитацията. От първия следва, че ускорението с което се движи планетата зависи само от радиуса, от втория, че е константа върху радиуса на квадрат, от тертия, че тази констаната не зависи от орбитиращото тяло. Не, че има значение, но каква неточност съм допуснал? Това беше само пример за да обясня по-добре въпроса си, ако не е било съвсем ясно мога да се опитам да дам повече разяснения. Кажи нещо по въпроса за Файнман-Уийлър.

Но в теорията за напредналите и изостаналите вълни се прави точно това. Вълната се разлага като сума на две вълни, напредваща и изоставаща.

Ако не съм бил ясен, уточнявам. Каква е ползата от твоята хипотеза за физиката? Например Нютоновия закон за гравитацията е много полезен за маса въпроси от небесната механика. Например от него следват Кеплеровите закони (всъщност е еквивалентен на тях), води до обяснение на приливите и отливит, и много други неща. Дай един пример от твоята хипотеза.

Да, доста добро списание. Пускай от време на време избрани статии. Имат твърде много броеве за да ги прегледам всичките, а не случаен принцип ще пропускам много.

Не търпиш критика. Защо реши, че не съм разбрал това което пишеш? Защото казах, че е безполезно? Добре, кажи ми една полза от твоята хипотеза. Имам предвид полза за физиката, не за теб, очевидно за теб има полза, кара те да се чувстваш добре.

Не съм чел книгата на Каку, но погледнах това което Шпага даде, от горе от горе. Не ми харесва стила. Оставам с впечетлението, че се опитва на всяка цена да изкара всичко много сензационно. Което е донякъде отблъскващо. Но може би го съдя неоснователно защото не съм чел книгата. Теорията на Файнман-Уийлър е интересна, но не съм запознат за да мога да кажа нещо по нея. Би било интересно ако някой от физиците ни обясни идеите и как гледат на нея самите физици. На мен ми изгелжда като математически трик, но Каку казва, че не е така. Което означава, че на мен не са ми ясни нещата, за това бих искал някой да обясни по-подробно. Ето една аналогия за илюстрация. Разглеждаме тяло хвърлено под някакъв ъгъл близко до земната повърхност, със стандартните идеализации и калсическите закони. Тялото се движи по парабола и може да се опише по различни начини. Приемаме, че е фиксирана координатна система, тогава движението може да се опише чрез радиус вектора на тялото. Този вектор може да разложим като сума на два вектора, един по оста хикс и друг по оста игрек. Математически е напълно еквиваленто дали използваме първото или второто описание. С други думи движенеито може да се разложи като сума на две движения, едно по всяка от двете оси. НО в тази ситуация никой не би правил интерпретацията, че имаме две тела всяко от които се движи по съответната ос, всички знаем, че има едно тяло което се движи по парабола. При вълните е различно, но подобно. Ако имам функция, която е решение на дадено уравнение и описва някакъв физически обект или процес, ако мога да я представя като сума на други две функции, какви са ми основанията да смятам, че имам два обекта всеки който се описва от дадените функции, а не един? Очевидно в примера по-горе нямам никакви оснавания, и всеки би се съгласил, че това е грешна интерпретация. Но защо при Файнман-Уийлър е различно? Може би това са метафизични въпроси и физиците не им обръщат внимание, но тогава защо Каку казва, че не е просто трик?

Не съм съгласен, мисля, че на физиците им е пределно ясно какво е енергията и за какво е. Друг е вупроса до колко може да се обясни добре на популярно ниво. Работата е там, че е безсмислено да се говори дали системата е в суперпозиция или не. Това зависи от избора на базис. Груба аналогия е едноверемноста в теорията на относителноста. Безсмислено е да се пита дали две събития са едновременни, освен ако вече не е избрана отправна система. Ето пример, разглеждаме спина на електрона (и пренебрегваме всичко друго). Пространството е двумерно, защото каквато и ос да изберем, проекцията на спина при измерване има винаги една от две възможни стойности. Например по оста зет, да ги наречем /нагоре> и /надолу>, а по оста хикс, да ги наречем /наляво> и /надясно>. Всяка от тези две двойки образува базис и състоянието на електрона може да се представи като комбинация на всяка от тях. И дали е суперпозиция или не зависи от базиса. Например ако електрона е в състояние /нагоре> то той е в състояние а/наляво>+б/надясно>, за някакви стойности на а и б. И тук става дума за равенство т.е. /нагоре>=а/наляво>+б/надясно> Е, състоянието в съперпозиция ли е или не? Очевидно така безотносително зададен въпроса е безсмислен. Ако изберем първото представяне, не е в супрепозиция, ако изберем второто, е в супрепозиция.

Прегледах статията за тунелния ефект. Доста интересна и информативна.

Ако питам и отговарям, може да изглежда страно, едва ли не сам си говоря. Мисля, че бях написал, че и аз ще се включа. Споменах някои неща и ако беше проявен интерес щях да говоря по тях по-конкретно. "Балона" ми харесва донякъде, защото дава добра представа, не съм сигурен обаче дали човек трябва вече да е имал известна доза разбиране или е добра аналогия за първо сблъскване с разширяването на вселената. "Батута" не ми харесва, мисля че води до повече въпроси отколкото обеснява. Необходимо е някаква сила (гравитация), която да причинява огъването, което е странно и объркващо. Необходимо е батута да е вложен в тримерното пространство, което също е подвеждащо. Вселената не е вложена в по-голямо пространство и красотата е, че не е необходимо, което при батута го няма. Също и за силата, която огъва батута.

Не върви, любител като мен да обеснява квантова механика на някой като теб. Виж, разговор може да водим.

Ще прегледам статията. Когато става дума за тунелен ефект, обекта, от едната страна на стената, трябва да се разглежда квантово-механично. Така, че скороста (по-добре е да се говори за импулс) трябва да се разглежда като кв.мех. наблюдаема. Въпросите за скорост, които задаваш са 'некоректни' и заредени с класически смисъл. Но съм сигурен, че тези неща са ти по-ясни отколкото на мен така, че по-добре да не те 'уча'

Изказвам уточнения, а не недоволствам. Всеки може да пише каквото си изка, аз просто исках да видя неща които или са харесали или не са на човека и защо. Мисля, че е съвсем ясно. Ето още веднъж (да не се приема като критика или недоволство). Неща от типа на "В книгата на Иван Иванов и показано как кеплеровите закони са еквивалентни на нютоновия закон за гравитазцията, идеята е..." Не знам как по-ясно да го кажа. Нямам никакви претенции към никого, само желание за споделяне на интересни неща. Не, не съм в позата на изпитващ, а в позата на питащ. Ако никой не иска да сподели нищо, хубаво. Ти как можа да го направиш, явно не е невъзможно. Но при условие, че има толкова странични коментари и мнения, защо аз да не мога да кажа, че не очаквах (и не исках) това да се получи от тази тема!

Шпага, мисля, че горе долу те разбирам. Ти намесваш и тъмната енергия, която не споменах, но обикновенно я има в поп. книгите. Мисля, че възражението ти е основателно. Може би тези неща е невъзможно, най-малкото много трудно, да се обеснят на популярно ниво. Лошот при книгите е, че не могат да отговарят на въпроси, но това пък е хубавото на форумите (поне тези в които се вясват физици).

Аз я разбирам по същия начин, конкретни книги (ако искате) и конкретни неща от тях. Досега не видях (може да съм пропуснал), някой да каже ето това в ето тази книга ми хареса (или не) защото... Защо да пускам отделна тема след като съм пуснал тази!

Малоум2, прегледах темата от горе от горе, но нямам времето нито интереса да я чета подробно. Пък не е тук мястото да обсъждаме спекулативни идеи. Ако искаш пусни тема в подходящия форум и може да се включа и да я погледна по-подробно. Забележката ми беше, и остава, че ти не осъзнаваш, че това което наричаш своя хипотеза е просто твоя фантазия и въобще и не е ясно дали има нещо в нея което да отговаря на реалноста. И говориш за нея като за абсолютната истина. Нещо повече, от това което видях, хипотезата ти е напълно ненужна (независимо дали е вярна или грешна). Тя не носи абсолютно нищо ново. Както сам казваш, обесняваш (каквото и да означава това) добре известни и разбрани от физиците неща. На кого е нужно това? Може би на теб? Не смяташ ли, че точно това може да е причината. Не разбираш физиката и се опитваш да намериш обяснение за себе си, но стигаш да нещо напълно спекулативно и няй-вероятно несъстоятелно. п.с. Ако искаш да я обсъждат хората, пусни отделна тема въф форум паранауки/метафизика. Аз сигурно ще проявя интерес (необещавам нищо).

Тази теоретична възможност за преминаване през стена, не е така както я описваш. Такава механистична представа за материята състояща се от малки топчета на големи разстояния, които могат да се подредят така, че да преминем през нея, е погрешна. Теоретичната възможност за преминаването идва от тунелния ефект в квантовата механика.

Южняк, това изгелжда различно, макар че все още не съм го прегледал. Аз говорех за съвсем общи неща. Ако симулиране на реланоста е възможно практически (голямо ако), то е по-вероятно да сме в симулация, тъй като реланоста е една, а симулации бол. Това разбира се няма за цел да убеждава никого в подобен вариант, съмнявам се, че някой смята сериозно, че живее в симулация. Лично аз смятам, че е по-вероятно да се докаже, че такива симулации не са възможни.

Темата уж е интересна, но никой не иска да каже нещо конкретно! В популярните книги, когато се говори за гравитация, обикновено се дават две аналогии за илюстрация. Едната е с надуващ се балон, аналогия за разширението на вселената, другата е с голяма топка огъваща батут и малка обикаляща около нея, аналогия за гравитацията като пространство-време с кривина. Харесват ли ви или не и защо?

Имаш предвид, че те са разглеждали подобни идеи. Напълно възможно е, дай някакви препратки. Аз я видях от Сам Харис, не знам той от къде я е взел.

Не го приемай по грешнен начин, но и при теб не се забелязва много разбиране. Това какво общо има? Написал си го така сякаш хипотезата ти е общоприета в науката. Не прави грешката, че това което си си измислил като обяснение за дадени явления е описание на реалноста. То си остава само твоя фантазия, поне до тогава до като не се свърже с опита или вече потвърдена (опитно) теория.

Може би трябва да прескоча филосовското начало и да погледна директно тези част. Да, доста странни изказвания на Вижие. Според мен трябва да се погледне оригинала, за да се види да не би да се извадени от контекст или криворазбрани. Другия вариант е Вижие да не е бил наясно.

Преди време четох една от книгите на Смолин, тази за проблемите на физиката, тогава ми хареса, не знам ако я прочета пак дали ще ми хареса отново. Ще прегледам другите. Тази на Сретенова казваш, че ти е харесала. Можеш ли да кажеш нещо повече или трябва да я погледна сам. По съдържание изглежда интересна, макар и да не е физика, но стила не ми допада (от няколкото страници които четох)?