Gravity

Искам да направя малко уточнение защото може да изглежда, че просто се инатя. Възражението ми относно времеТО не идва от това каква трябва да бъде дефиницията. Аз нямам проблем ако то е едно от първичните понятия, които не се дефинират строго в рамките на дадената наука, не това e проблема ми. Възражението ми е, че от общата теория на относителноста следва, че не е възможно да се говори за времеТО, без то да бъде квалифицирано. Възражението ми е към използването на пълния член, което предполага някакъв вид единственост, както в калсическата физика. Това се отнася и към пост #77. Там неявно под 'време' се разбира 'собствено време', и уравненията на Айнщайн допускат решения със затворени времеподобни мирови линии. Тук изниква въпроса дали под време трябва да разбираме собствено време. Ако е така, тогава първоначалния въпрос за пътуване във времето е конкретен и може да се обсъжда. Но ако под време се разбира нещо друго, например координатно време или в някои специални решения, при които може да се дефинира глобален параметър 'време', може под време да се разбира точно този параметър. Конкретен пример е стандартния космологичен модел, там когато се казва, че вселената е на 14 мил. години се има предвид точно по това 'време'. Както казах в началото фразата "пътуване във времето" е заредена с контекст и ако не се уточни контекста до никъде няма да се стигне в разговора. И според ТО не може да се говори за времеТО. Относно втория закон на термодинамиката, също смятам, че не трябва да се пренебрегва. НО смятам и че не може да се използва автоматично като аргумент, а трябва да се обеснява каква роля точно играе. Например не е достатъчно просто да се каже 'според втория закон не може' и толкова, това не е добро обяснение, нужно и повече. Какво пречи машината която ме праща в миналото да работи по такъв начин, че самия процес да повишава ентропията в настоящия момент до такава степен, че каквото и да правя в миналото да не мога да наруша закона за нарастването и.

Това към мен ли е? Ти пренбрегваш без обяснение моето възражение отново. А то беше, че ако взимаме на сериозно общата теория на относителноста (аз смятам, че трябва), то не може да говорим за времеТО без да уточним какво имаме предвид. Какво е 'променливо и зависимо време' мога само да гадая и тук пак ще искам да уточняваш. Не говоря за връщане при динозаврите, а за това, че в моето настояще 'динозаврите' на далечната планета все още не са измрели, в твоето вече са измерли. Стига планетата да е достатъчно далече и ние да се движим един спрямо друг по подходящ начин.

Много малко информация. Така въобще и не е ясно за какво става дума. За кои задачи става дума?

Моето негодование идва от това, че се говори за времеТО, а теорията на относителноста ни учи, че такова нещо като времеТО няма. Книгата на Дейвис съм си я отбелязъл за четене, но сега довършвам една книга препоръчана от Южняк, Дейвис ще го подхвана после. Моите въпроси бяха за връзката между ентропията и пътуването във времето. По-точно бяха към твърденията които изказа. Смятам, че се нуждаят от обяснение. Този от пост №19.

Това определение не ми хареесва. В него се говори за времеТО, което издава класическа представа за него т.е. не се съобразява с теорията на относителноста. Как точно следват тези две неща? Какво като е остарял! Защо при пътуването във времето (каквото и да означава това) трябва пътуващия обект да не старее? Такова условие няма в горното определение. И какво ще кавеш за примера, който дадох по горе, там какво не е изпълнено?

Добре, но как втория закон на термодинамиката е свързан с пътуването във времето?

При научните представи имаме обективност. Те могат да бъдат разбрани или не, но не и да бъдат субективни.

Изгубих нишката, моята забележка беше, че как разбират разчните култири времето и въобще как го разбират хората на базата на опита си не означава, че това е прагът. Все пак имаме наука, която ни дава обяснениа и за времето.

В какъв смисъл?

Добре си лафим, но аз започвам да се чувствам гузно, че разводнявам темата...

Хубаво, но нали не разчитаме само на представата си за време, имаме и наука, която дава по-добра представа от тази която идва от вродени инстинкти и всекидневен опит.

Sirius, не каза да ли е българин.Но и да е българин, предполагам, че работи при тях, а не му плащат тук за нещо.

Не казвам, че са мошеници, просто съм скептично настроен. Това, че не правят наука заради самата наука, а с цел продукт за продажба ме кара да бъда цинично настроен. На кой наш учен плащат и за какво му плащат?

Жоро, не знам, може би си прав. Техническата страна ми е напълно непозната. Като казах 'примитивни' може да съм се изразил зле. Нямах намерение да подценявам постижениеята, примитивни са само в сравнение с обикновените компютри, разбира се има време. За D-Wave съм малко скептично настроен. Забележи през 2008 твърдят, че имат 128 кюбитов компютър, през 2012 твърдят, че имат 84 кюбитов. Малко странно! Пък и отказват да отговорят на някой въпроси. Разбирам, че може да е фирмена тайна, но въпросите са доста общи, относно дали машината им използва по съществен начин сплитане. Но май е те не знаят със сигурност.

@Exemus: гледал си грешните източници. Ако искаш да знаеш как е устроен транзистора не би тръгнал да четеш книги за булеви схеми, нали. Така и тук, ако те интересува как точно се реализират гейтовете при квантовите компютри, няма смисъл да преглеждаш линковете по квантово изчисление, там само ще намериш логическата организация, но не и физическа реализация.

Че то това не е никак малко! За къде бързаш! Ако пресметнеш колк време си прекарал в търсене и четен ще излезе много по-бързо да изгледаш шест лекции по един час. Пък за някои неща се иска време, магическа рецепта няма. Не знам как да коментирам подчертаните неща, изглеждат съвсем ясни. Второто подчертано споменава една характерна черта на квантовите алгоритми, а именно, че са вероятности. В смислъл, че след изпълнението на алгоритъма, резултата е с много голяма вероятност решение на задачата и с много малка не е. Например при алгоритъма на Шор за намиране на период на функция, след изпълнението най-вероятно имаме решение, проверяваме, ако не е, изпълняваме алгоритъма отново. Веорятноста два пъти поред да не намери е още по-малка, но ако случайно пак не е, го изпълняваме отново. Като цяло това е много по-ефективно отколкото класическия алгоритъм. Първото подчетано казва каква е общата схема. Започваме с началното състояние, което обикновено е |000...0>, то се прекарва през съответните логически гейтове, например XOR, CNOT и т.н. и накрая се прави измерване, при което състоянието колапсира до нещо, което е най-вероятно това което търсим, ако алгоритъма е направен хитро. Общо взето има малко известни алгоритми. Но ти май се интересуваш от конкретната реализация на компютъра. Това е отделен въпрос. Това с което в момента разполагаме са твърде примитивни неща, повечето е само теория, с изключение на D-Wave разбира се , но те не издават. Представи си нещата така: кюбита е реализиран чрез поляризирана светлина или частица със спин 1/2 или токове в свръхпровдник или каквото там имаме, за определеност да кажем поляризирана светлина. Докато фотона се движи по оптиката (или каквото там е) състоянието му не се променя, по-точно поляризацията, но само тя ни интересува. Като преминава през различни филтри поляризацията му се променя, като те са така направени, че да реализират различните логически операции. От там нататък е сходно с класическите компютри. Непрекъснато се изпълняват, като всеки процес в квантовата механика, с изключение на крайя когато се прави измерване. Но както казах по горе в част от времето не се случва нищо съществено, само когато се преминава през гейтовете, в този смисъл може да се говори за тактове. Зависи какво точно имаш предвид. Има части от алгоритъма, които се състоят от пресмятане на дадени функции по даден вход, един вид допитване за стойност на функция. Това може да става многократно. Идеята е, че в сравнение с калсически алгоритъм ще е много по малко пъти. Например алгоритъма на Гроувър. Ако търсиш конкретен елемент от списък несортирани N елементи, класически единственото което можеш да направиш е да ги преглеждаш един по един. Ако си късметлия ще го случиш от пърия път, ако не си от N-тия, средно ще са необходими N/2 пъти. При Гроувър са достатъчни само корен от N пъти (пак с много голяма вероятност). И това е пример където забързяването е само квадратично, при Шор е експоненциално. Това е като да питаш при класическия компютър операциите 'и', 'или', 'не' и т.н. твърдо ли са въведени или се променят! @Малоум2: дълъг пост си написъл, но няма да го коментирам защото е по друга тема.

Формулите не излизат добре, поне при мен. От тук Успехи може да се види оригинала, там формулите излизат както трябва. Все още не съм чел оригинала, но към крайя има части, които ги няма в превода, и които изглеждат доста спекулативни. Както казах, не съм чел тази част и не мога да коментирам, но в българския превод има забележка, че с тази тематика много се спекулира, така че ги четете с едно на ум. Прочетох превода и се колебая с преценката. От една страна не е лошо написано, но от друга, ако човек ги е виждал тези неща, статията не му дава по-добро разбиране. Ако не ги е виждал, не мисля, че ще му стане много ясно от тази статия. Изглежда ми по-подходяща за неспециализирано списание. Това разбира се е само моето впечетление, на друг може да му хареса, дори и на мен, ако я погледна пак когато съм в друго настроение, може да ми хареса.

Определено. Аз гледам на темата като на място където всеки споделя каквото намери за интересно (по темата разбира се) и всеки обсъжда каквото намери за добре. Така всеки, който следи, научава нещо. Нямам за цел да 'изнасям лекции', нито приемам позицията на авторитет. Но това, разбира се, е очевидно.

@DendroaspisP: Мисля, че проблема ще е още по-голям. Квантовите са много чувствителни и това е част от проблема при реализацията. @Exhemus: Примери се дават лесно, но щом това което си намерил от различните линкове не ти помага, предполагам, че ти е нужно повече занние по квантова механика. Може би от там трябва да почнеш. (Това може да излгежда учителски назидателно, не го приемай по този начин, не целя това). По горе съм сложил лекции на Дейвид Дойч, може да ги изгледаш, по-лесно е отколкото да се чете. Започват от нула и покриват най-основните неща, включително и примери на алгоритми и как работят. Ако искаш може да посочиш конкретен пример, от линковете които се прегледал, който не ти е бил ясен, така всички тук като го обсъдим ще стане по-ясен на всички ни.

History of quantum computing

В такъв случай ще ми отговориш ли каква е връзката на пост №43 с темата?

@Bai Mangal: сериозни намерения ли имаш с тази тема или е отдушник на тролския ти нагон? Каква е връзката на последния ти пост с темата!?

Не ме разбра, твоите твърдения са грешни, не квантовата физика.

Всичките твърдения са грешни и квантовата физика не твърди нито едно от тях. Хайде да не преписваме собственото си невежество на квантовата физика.

Историк, не се заяждам, наистина смятам, че е добре да се посочват источниците когато се пише нещо едно-към-едно. За хоризонта на събитията: не е добра дефиницията. От нея следва, че всяка сфера с по-голям радиус, която очевидно също ще съдържа всичката маса на черната дупка, ще е също хоризонт на събитията! За самата тема, мисля, че е хубаво да се уточнят понятията. Самия термин "пътуване във времето" е зареден с контекст. Навежда на мисълта, че времето е абсолюто т.е. може да казваме времеТО. Най-добрата теория описваща времето (и пространството) е теорията на относителноста, мисля, че въпросите за пътуване във 'времето' трябва да се разглеждат в рамите на тази теория. Там нещата обаче не са прости и има много 'странни' неща. Има един "парадокс", в рамките на специалнта теория на относителноста, който не е много популярен, но е интересен. Разглеждаме само инерциални системи и за улеснение предполагаме, че системата свързна със земята е таква. Предполагаме, че много далече имаме планета с история подобна на тази на земята. Имали са животни подобни на динозаврите, които са измерели по някое време, по-късно са се появили разумни същества, които са измислили интернет и си чатят по форумите. Това, разбира се, не е съществено, пиша го само за улеснение. Нека имаме двама души, които стоят на трамвайната спирка (тук на земята) и чакат трамвая. Знаем, че събития, които са едновремени в една система са неедновременни в другите системи, които са движат спрямо дадената. За това и понятието време може да се въведе само при избор на инерциална система. Понеже двамата, дето чакат трамвая, са неподвижни един спрямо друг, те са в една система и всички сабития, които са едновремени за единия са едновремени и за другия. Също така, всички събития, които са в миналото на едини, са в миналото и на другия, същото и за бъдещето и настоящето, едно и също са за двамата. За конкретност да приемем, че в настоящето, на тези двамата, на другата планета тъкмо са станали популярни интернет форумите. Трамвая идва и един от двамата се качва, или му омързва да чака и тръгва на някъде. Сега той е вече в друга система и неговите настояще, минало и бъдеще са различни от съответните на онзи, който още чака. Разликата е нищожно малка за близки събития, но за неща случващи се далеч, на пример на онази далечна планета, разликата е чувстителна. На пример, този в трамвая има настояще което съвпада с измирането на динозаврите на онази планета. Като скочи от травая и застане неподвижно, неговото настояще съвпада със интернет форумите на другата планета. Ако се качи на трамвай в противоположната посока, той е съвременик на съществата на онази планета, които са родени милиони години след интернет форумите. Това си е пътуване във времето. Вярно, че той е тук, а не там, но нали ставаше дума за пътуване във времето, а не и в пространството. При общата теория на относителноста нещата стават по-интересни и имам някои забележки относно цитирания текст от Историк, но поста стана дълъг и ще продължа друг път, ако ми дойде вдъхновението.