Gloster

Хайде пак обичайните мнения за "невинните бели"."Толерастия" и т.н. Наистина вярвате ли го това? Разбира се има го и обратния расизъм,но той не може да се сравнява с чувството на превъзходство на нашата раса. Да разбирам ли,че засилването на неонацизма не е проблем? И белия разисъм и чувство за превъзходство не се считат за такъв? Всеки вид расизъм е осъдителен разбира се,но ако това да го проследиш обективно и от двете страни е "толерастия" тогава с гордост казвам,че съм "толераст". Не може да гледаме само от своята страна...... Но който продължава да си вярва,че белите са най-великите,най-умните и цивилизованите,а сигурно и най-толерантните-нека си вярва....

Много ми е странно,когато се каже,че сериозен проблем днес е "либерастията" и "толерастията". Обаче нещата не са двупосочни-разисмът не се смята за сериозен проблем на западната цивилизация,въпреки че се усилва отново. "Толерастията" и "левичарството" били деструктивни,обаче расизмът е нещо което не е деструктивно. Само преди стотина години разни учени са вярвали,че официално белите са "висшата раса" и то в САЩ и Великобритания.; В същото време един шведски учен е считал,че аборигените са вид животни. Нещата не могат да се променят коренно за стотина години. Това може да се види в цяла Европа и Америка- -все повече се появяват неонацистки организации,"бели братства" и т.н. -появата на някой расистки партии,донякъде прикрили се.Ако говориш обаче с някой от обикновените членове,веднага ти става ясно какви са целите им. -Някой от тези организации имат форуми,където се водят напълно нецивилизовани и нечовешки дискусии-включително и в България. И продължаващото деление на хората,предрасъдъците и т.н.

Ето от тук. http://library.thinkquest.org/04oct/01218/bginfo/5-imperialism.html#

"Според председателя на ДПС журналистите трябвало много внимателно да се отнасят към тези факти, те, според него "са изключително деликатни и дълбинни, свързани предимно с непреодолени болки, с още неосмислени спомени от Балканската война, защото тя не само е война на победители и победени, а война за етническо прочистване и други форми, които ние по-късно определихме като различни вариации на "възродителен процес".

"Княжество Самос" 1834-1912. Остров Самос участвал в гръцката война за независимост и успял да отбие няколко турски и египетски опита да бъде завладян отново. Въпреки това той не е включен в новото гръцко кралство през 1832. Все пак през 1834 му е дадена автономия-"Княжество Самос,трибутарно на Османската Империя. То е управлявано от християни с гръцки произход,избрани от портата,които носели титлата "принц" или "княз". "Принцът" е подпомаган от четиричленен сенат. "Столицата" е град Вати. Първия "принц" на Самос е Стефан Богориди(от януари 1833 до 1850),който е с български произход. Последният е Григориос Веглерис-от април 1912 до август 1912. Населението през 1900 е било около 54 830.Също така през същата година е имало 634 чужденци на острова. През 1912 бунтовници желаещи неговото присъединяване към Гърция го завземат и изпълняват целта си.

Икария не е искала да бъде напълно независима,а да си стане част от Гърция.

Аха.Нито едно от тях,обаче не иска пълна независимост,а само да бъдат част от Гърция.

Ето и флага на "Свободна Икария".

Те са три. Първата е "Автономен Крит". След много въстания и европейски натиск Крит получава автономия.Пазен е от войски на част от великите сили,за да не би османците да опитат да си го върнат или гърците официално да го обявят за част от Гърция. Чак след Балканските войни става част от Гърция. http://en.wikipedia....ki/Cretan_State Втората е "Свободна Икария". На 17 юли жителите на малкия остров Икария въстават срещу турския гарнизон и го прогонват. Герой на "икарската революция" става Георге Спанос,убит от турците на 17 юли. Тъй като гръцките войски още били далече,бунтовниците обявили "Свободна Икария" със свой президент. Няколко по-малки острова също въстанали и се присъединили към Икария. Пет месеца икарците изпитвали недостиг на храна,хората останали без редовен транспорт и пощенска служба,а имало и риск островите да станат част от Италия. Най-после през ноември 1912 те станали част от Гърция и мъчението им свършило. А това е знамето на "Автономен Крит".

Ще отворя нова тема за тези неща,че спамиме....

Тук не говорим за вътрешната му политика и владайското въстание,а за външната през управлението му. Спрява се много по-добре от Цанков и в двете,който е професор.

Ето още една.И двете са от 19 век.

Велика е.

Чакай сега-това са неща които никой незнае. Значи представяли са си,че ще има нова война,но тя ще е окопна като първата. И на балканите пак ще има военни действия. Във нашия вариант-ние и Югославия,Турция срещу Гърция и Румъния. Ами доста добре е,макар че една световна война не се решава тук. Ами локален конфликт на балканите-не е напълно изключен. Тогава почти сигурно печелиме. Но преди всичко този съюз с Турция и Югославия е дипломатичен,а не военен.

То такава е политиката на Стамболийски. Сигурно и той е бил много наивен. И той започва сближение с Югославия и Турция. Ама забравих,че тук не се счита,че той е голям политик...

Трябваше да направим компромис. Ами при съюз с Югославия-Франция също ни става съюзник. Знаело се е че ще има скоро нова голяма война. Не се е знаело как точно ще се проведе обаче-предполагало се е,че ще бъде като ПСВ. Затова ни трябват от тогавашна гледна точка,съюзници на балканите. Иначе ще ни смачкат за 5 дни. Югославия и Турция са потенциални такива.

Значи след ПСВ положението на България е сложно. Страната няма силна армия и отбрана. Тя зависи на милостта на Великите сили. При промяна или при нова война сме обградени от държави,които имат армии,не ни харесват и може с лекота да си откъснат още нещо.Румънците са искали Варна,гърците всичко до Пловдив,сърбите Видин и т.н. Трябва да имаме приятели на балканите и е желателно това да не е Албания или поне не само Албания. Да бъдем съюзници с Гърция е невъзможно тогава-те през 20те ни нападат в Петричко. Просто отношенията ни с тях трудно биха се подобрили. Румъния е възможен съюзник,но ако искаме да ревизираме тежките договори,трябва да започнем от Южна Добруджа. Нея да си я върнем е най-лесно от всички загубени територии. Но румънците разбира се няма да искат и затова е добре с тях през 20те и 30те да имаме нормални и приятелски отношения,но да мислим и как да си я върнем-не чрез война,разбира се. Тя обаче не може да ни е съюзник-заради южна Добруджа. Остават Югославия и Турция. Югославия има амбиции към Солун,ние към беломорието.Комбина сме,пък и те вече са взели доста от нас и са се насочили другаде. Турция също ни е естествен съюзник срещу Гърция -общи интереси. При една трета балканска война сме на страната на по-силните,ако се случи и не сме сами. С Югославия и Турция зад нас,а и не само те-можем да отменим много от клаузите на Ньойския договор и да помислим за връщането на каквото може. Но трябва да забравим най-малкото за Македония.Това е жертвата,която се иска от нас.

Ок доволен съм. Но както казах съм на мнението на Стамболийски за външната политика и ВМРО.

Добре-в Македония е имало голям сръбски терор. Сега продължавам да мисля,че е сложно да се установи личната отговорност на крал Александър. Но все още съм на мнение,че това е неправилен ход на ВМРО. Каквото и да става в Македония,през 20те и 30те Югославия ни е наш естесвен съюзник,заедно с Турция. ВМРО е пречка за това.

Не отричам че Александър е диктатор и дори тиранин. Искам обаче да видя по-подробно и обективно за сръбските репресии в Македония. И то от някой чужд автор-тук мисля,че българските не са напълно обективни. Може някой да се обиди,но е така-чужд автор,който е писал за сръбските репресии в Македония. Дали крал Александър е репресирал хървати,демократични сърби и т.н мен не ме интересува,защото ВМРО не са го гръмнали заради тях. Борис Трети също има много правомощия,но не спира терора при Цанков и може би не може. Той обаче не е отговорен за него и в двата случая. И при терора на Цанков наистина загиват хиляди българи-това е ФАКТ. Ок-няма повече да ги сравнявам Борис Трети и крал Александър щом толкова го намирате за обидно. И дори да е заслужено,аз пак не мога да го подкрепя.Просто нищо не се печели така.

Aleš Hrdlička - Early Man in South America. http://archive.org/stream/earlymaninsoutha00hrdl#page/n5/mode/2up

Стоедин -в националистическите сръбски форуми е така.Но аз говоря за нормалните сърби. И ние си имаме фашистки форуми-там като умре някой негър се радват.

А рифската война си е точно марокански национализъм. Тя започва след ПСВ. Още през 1912 го е имало,макар и на местно ниво. Ето какво пише за договора от Фес,сключен на 30 март 1912- "The treaty was perceived as a betrayal by Moroccan nationalists and led to the War of the Rif (1919–26) between the Spanish and the Moroccan Rif and the Jibala tribes, whose leader Abd el-Krim soon emerged and founded a short-lived nationalist Republic of the Rif."

Това е встрани от темата.Но съм виждал и добро и лошо отношение и от македонци,сърби и гърци. Когато и ти се отнасяш добре с тях,и те се отнасят добре с теб.

Само че аз съм следил "вътрешен" разговор между гърци за нас.И то доста пъти.Така би трябвало да са обективни,даже повече отколкото ако аз говоря с тях на улицата.... Поне така мисля.