Gloster

Диктатурите могат да бъдат консервативни,комунистически,националистически,селски и какви ли още не. Не всички са леви,дори повечето не са.

Sylvanus Morley - An Introduction to the Study of Maya Hieroglyphs. http://archive.org/stream/cu31924103130260#page/n5/mode/2up

А играете ли игри още от 80те? Много рядко има хора да го правят.

Това с колонизацията на планети го забравете. Освен ако нямат вода,растения част от които са ядливи,сходни почви,сходна атмосфера и да не са много студени или горещи. Иначе само временни и малки бази. Но това е встрани от темата......

Я да ви дам една от 1982,която ми съсипа нервите наскоро. http://raven.theraider.net/showthread.php?t=7728 http://www.atarimania.com/game-atari-400-800-xl-xe-aztec_6008.html От втория линк се сваля. Значи играта е тип "Индиана Джоунс"-иследовател попада в древен храм на ацтеките и трябва да открие един предмет и да се върне.Ама то е толкова трудно за управление,че трябва легендарно спокойствие. За да използваш някакво оръжие,трябва първо да го намериш,после да запомниш няколко комбинации и то само за еднократна употреба. Ще ви трябва и емулатор за Apple 2.

Те не са никак скучни и са доста добри. Пък и са безплатни(това е важно за малцината,които си купуват игрите от време на време,а не само свалят от торентите).

За да не отварям нова тема,ще направя сравнение между шекспировите Ричард Трети и Хенри Болинбрук. Ричард иска короната от началото и е ясно,че ще убива.Той убива синът на Хенри Шести,Хенри Шести,брат си Кларънс,трима от роднините на кралицата и Хейстингс.Това преди да стане крал. След това игнорира Бъкингам,Бъкингам необмислно вдига бунт,при провала на който е екзекутиран.Също така убива и двата принца. Сега да видим Хенри Болинбрук.Отначало той е положителен герой. Без големи кроежи. Но след смъртта на баща му,той нахлува с малка армия.Уж да си върне заграбеното от Ричард Втори отначало. Скоро обаче се получава друго.Той започва да екзекутира фаворитите на Ричард. Това е началото.Може би те заслужават донякъде съдбата си,но Болинбрук действа твърде бързо и брутално. След това започва с интригите.Той вече иска да бъде крал,макар че не го казва ясно. Ричард Втори е толкова отчаян,че е просто кученце в ръцете на Хенри. След това с изключителна наглост Хенри го вкарва в затвора,след като Ричард "доброволно" се е отрекъл от трона. После с ясен намек,Хенри нарежда Ричард да бъде убит. И разбира се,си измива ръцете най-нагло и показно-наказва физическия убиец на Ричард. В същото време избухва първия бунт срещу него.Потушава го с много кръв. Изобщо Хенри вече не е същия като в началото на драмата. В следващата драма Хенри е още по-мрачен и студен. Той подготвя кръстоносен поход,единствено с корисната цел да държи вътрешните си врагове в шах,а и част от тях да паднат в боевете,без да мисли за по-висши цели. Време е да се обърне срещу тези,които са го издигнали.Той започва да игнорира горделивите Пърси и те вдигат естествено бунт. Те обаче са с много малко сили и разбира се нямат шанс,както е предвидил и Болинбрук. Той изобщо не се изненадва от бунта им-очаквал го е. Отново потушава бунта с много кръв.Но този път,цялата власт е в него и в синовете му. Останалите благородници са просто безлични,които са с него.

Освен да ти кажа,че не знаеш какво е либерализъм всъщност,нямам какво да коментирам в тази тема. Абе какво е гьостерицЪтЪ? To e туй, що всеки желае да има под ръка, но никой нИ жИлай да срещнИ )) бел.КГ

За мен лично е велико.

Ти в коя езическа религия вярваш? И тя чисто религиозно ли те привлече или има и културни причини?

Ами то ако почнем така,успешните(донякъде) интриганти стават много. Дори и Макбет е такъв,макар и за малко,да не говорим лейди Макбет. Също се сещам за кардиналът от Хенри Шести,Съфък от Хенри Шести също си го биваше,Касий,готската кралица от Тит Андроник (най-бруталната пиеса на Шекспир) и т.н. и т.н. По-скоро тези тримата са ми фаворити от всички,иначе има много. Също така класически лицемер е и Хенри Четвърти ,но не си получава заслуженото,поне не директно..... За мен той е не по-малко убиец и отрицателен герой от Ричард Трети. Даже може би е по-страшен,защото манипулациите му са по-ефектни и от тези на Ричард. Все пак Ричард убива Бъкингам,чак когато потушава неговото въстание,което Бъкингам вдига на своя глава. Докато Хенри Болинбрук без повод,охладнява към тримата Пърси и ги тика нарочно към бунт и смърт. Да не говорим пък,какво прави с Ричард 2 и как лицемерно си "измива ръцете".

На Шекспир последната пиеса "Хенри Осми" ли е? Защото е много......бавна да кажем. Макар че падението на кардинала беше силна сцена. Даже кардиналът ми се струва 3тия по-успешност интригант в пиесите на Шекспир,след херцогът на Йорк от Хенри Шести и Ричард Трети.

Е знам,че има такива срещи с мъртвите,но все пак оригинална ми се струва идеята за предмет,който търсиш с надежда да ги върнеш.Той сам по-себе си е невероятно труден за откриване,защото за разлика от философския камък е напълно уникален..И когато го откриеш се радваш първоначално,но после се отчайваш и самоубиваш.

Има и още нещо.Вече няколко часа ми се случва да хващам преподавателите да грешат за елементарни неща от собствената им специалност,която преподават. При това нещо за които и аз съм чел малко,но съм сигурен че грешат. Например вчера ми бе съобщено по-праистория,че хомо еректус е възникнал по-късно от неандарталеца или нещо подобно. Такава грешка ми се струва много странна(при това съм сигурен,че не беше по-невнимание,защото имаше и други грешки).

Понеже съм студент,да си кажа мнението. Много по-лесно се запомня някакво събитие,когато го прочетеш от книга или интернет,отколкото ако слушаш лекция. Дори да е много интересна темата,просто далеч не е същото. Когато прочета за някоя битка,мога да спра,да си представя как е станала точно и да продължа да чета. Когато обаче някой само ти говори за нея,това просто не е възможно,защото се губи голяма част от интереса. А от писането се помни още по-малко. Така беше и когато ни караха в гимназията да прочетеме разни книги по литература-аз искам да ги прочета,но бавно някога,за да са ми интересни,а не набързо за часа и просто не ги прочетох тогава.

А снимката откъде е? Защото още не съм чел "Властелина на пръстените",да не е оттам? Не говорих за философския камък,а за животворния от книга 7. Той уж връща мъртвите като нещо повече от духове,но всъщност те не са напълно живи. Можеш да говориш,когато искаш с тях,но накрая винаги се самоубиваш,защото искаш да си напълно с тях и няма друг начин. Той е замислен като предмет на изкушението и всъщност убива,а не дава живот.

А да,но на световното първенство ирландците просто бяха по-добри. Иначе най-ми харесва идеята за хоркрукса.И за "всемогъщата пръчка" разбира се. Животворния камък също е много интересен.

Ок махаме министерството. На останалите държа. Е може и българската част да махнем,ама то си беше майтап.

Никъде няма нещо подобно на хоркруксите обаче. Ето кои според мен са оригиналните идеи на Роулинг. -министерство на магията. -Отдел мистерии -хоркруксите -идеята за всемогъщата пръчка(бъзовата),която надвива всички останали. -идеята за българи магьосници,част от световното магьосническо общество.

А за дискутиране-много. От четвъртата нататък не са детски за мен.Особенно шестата. Какво детско има в нея-тя си е трагедия един вид. За седмата ми е същото мнението-не мога да си представя как ще реагира някоя дете като пречете главата за Годрикс Халоу. Също и проклятието от което цялата ти кръв изтича е доста мрачно да кажем. Изобщо от четвъртата нататък си има мрачна атмосфера. Оригинална идея ми се струват хоркруксите.Мисля че никъде другаде няма такова нещо,а и да има не е с такива детайли.Хоркрукса може да мисли и дори да убива сам.

Някой чел ли е от форума 7те книги(не изгледал 7те филма)? И да има желание за дискусия по-тях.

То това е хубаво,но не използвай думите "правилно" и "неправилно".В живота няма категорични правилни и неправилни неща. Така само се принизява индивида,за сметка на масите.

Чакай,ти за външната политика ли го критикуваш и то само един момент от нея? Във външната политика няма почти никакво значение какъв си.Макар че ако на власт беше консерватор най-вероятно щеше да е по-лошо. Много либерали са били твърди и са отстоявали своето докрай във външната политика,някой от тях са дори големи колонизатори. Което е нормално. Гледай вътрешната политика,тя е показателна.

Един от най-големите либерали в историята- http://en.wikipedia.org/wiki/David_Lloyd_George