vvarbanov

Той се появява във всяка епоха, независимо дали говорим за античност, Средновековие или TikTok. Следния цитат се приписва на Сократ (V в. пр.н.е.) „Нашата младеж обича разкоша, подиграва се с властта, няма уважение към по-възрастните и предпочита бърборенето пред упражненията. Днешните млади са тирани, не стават от столовете си, противоречат на родителите си и са роби на удоволствията.“ Това също изглежда написано вчера : „Няма вече надежда за бъдещето на нашия народ, ако той зависи от днешната младеж; защото тази младеж е непоносима, безнравствена и безразсъдна.“ Хезиод (VIII в. пр.н.е.) Сенека (I в.) също мрънка в типично римски стил: „Младите са изгубили дисциплината, презират труда и живеят в излишества.“ Защо това се повтаря винаги? Има няколко дълбоки причини: Паметта е измамна Помним себе си и нашето поколение в най-добрия му вариант. Забравяме мързеливите, безотговорните и „изгубените“ от нашето време. Младите са адаптирани към нов свят Те не са „по-лоши“ — те са други, защото средата е различна. Това винаги плаши по-възрастните. Ценностите се изместват, не изчезват Дисциплина ↔ автономия Йерархия ↔ равнопоставеност Търпение ↔ бързина Еволюционна тревога Подсъзнателно: „Ако те са такива, дали светът ще оцелее без мен?“ Ако древните автори са били прави… цивилизацията трябваше да е приключила още преди 2500 години. А тя вместо това: оцелява, трансформира се, и всеки път новото поколение я носи по свой начин.

Отначало помислих, че е фейк. Просто не очаквах, че може да има човек с такъв мащаб на нарцисизъм – да е готов да влезе в конфликт с Гренландия, ЕС и да разруши НАТО, защото не са му дали Нобелова награда за мир.

Къде ще му излезе краят, ако САЩ анексират или купят всички територии където имат бази . Те и сега осъществяват контрол от Гренландия. Дискусията за Гренландия се води погрешно – сякаш става дума за стратегическа необходимост. Не е. САЩ вече имат пълен военен достъп и присъствие в Гренландия по силата на договори с Дания. Никой не ги гони, никой не им пречи. Анексията не добавя нито сигурност, нито реална икономическа полза. От практическа гледна точка тя е излишна. Това, което добавя, е символика. Чрез подобен акт Тръмп задоволява едновременно две нужди. От една страна – личната си амбиция да остане в историята като „по-голям“ президент от останалите, не чрез управление, а чрез територия. От друга – колективната нужда на своя електорат от усещане за национално величие. Обещанието „Make America Great Again“ не се измерва с цени и инфлационни индекси, а с прости и зрелищни жестове. „Америка стана по-голяма“ е послание, което работи емоционално и измества неудобните теми. В този смисъл Гренландия (както преди това и Канада) не е цел, а средство – за вътрешнополитическа мобилизация, за прикриване на икономически неуспехи и за подмяна на реалните критерии за успех със символно величие. В крайна сметка – кой ще пита за Епщайн, цени и инфлация, ако на картата пише, че Америка е станала по-голяма?

Това, че представяш казаното като „реалност“, не го прави обективно описание, а нормализация. Геополитиката не е природно бедствие, което просто се случва – тя е резултат от решения, правила и най-вече от това кое общество приема за допустимо. Когато казваш „така стоят нещата“, ти вече си заел позиция: че нарушаването на международното право е неизбежно и следователно безсмислено да се защитава. Това не е реализъм, а отказ от принципи, маскиран като зрялост. Примерите, които даваш, също не доказват това, което твърдиш. Косово не е „прецедент за Крим“ в правния смисъл – това е пропаганден аргумент, използван от Русия, защото звучи удобно. Международното право не е бинарно „или работи винаги, или е виц“ – то работи дотолкова, доколкото държавите са готови да плащат цена за нарушаването му. Фактът, че понякога се нарушава, не го обезсмисля, точно както фактът, че има престъпления, не прави законите излишни. Когато казваш „гренландците нямат значение, защото никой не се интересува от тях“, ти не описваш реалност, а я възпроизвеждаш – това е същият аргумент, с който винаги са били газени малки народи. И накрая: цитатът „може да са мръсни копелета, но са наши копелета“ не е диагноза на света, а самопризнание за цинизъм. Да го повтаряш не означава, че си си „свалил розовите очила“, а че си приел свят, в който силата е единствената мярка – и после очакваш тя да не се обърне срещу теб. Истинският реализъм не е да се примириш с това, че правото се нарушава, а да разбереш, че когато престанем да го защитаваме, първите губещи сме именно ние, малките и зависимите.

Интересно е как показният патриотизъм на групата „Ние“ работи избирателно. Ако „придобиването“ е новата нормалност, ако силният има право да взима територии заради ресурси, сигурност или „свои хора“, тогава логично възниква въпросът: как стои България в тази схема? Например – ако Турция реши, че трябва да „защити“ турското население в части от България, да осигури „стабилност“, „икономическо развитие“ или „регионална сигурност“, това ще бъде ли легитимно придобиване или внезапно ще стане „агресия“? Принципът не може да важи само когато го правят другите. Ако се приеме логиката Русия–Украйна, САЩ–Гренландия, Китай–Тайван, Израел–Газа, тогава няма рационално основание България да бъде изключение. Или международното право и ненарушимостта на границите важат за всички, или не важат за никого – включително за нас. Патриотизмът, който аплодира завоеванията на „нашите“, но разчита на международното право да пази собствената ни територия, не е патриотизъм, а когнитивен дисонанс.

Благодаря за „честността“ – рядко някой толкова открито признава логиката си. Значи да обобщим: гренландците нямат значение, защото са малко, студено им е и пречат на ресурсите; международното право е второстепенно спрямо морските пътища и полезните изкопаеми; бъдещето на един народ е да бъде „преместен“ на по-топло, ако това улеснява инвестициите. Това не е геополитически реализъм, а класически империален цинизъм от XIX век, само че с модерни думи като „ресурси“ и „контрол на пътища“. Същата логика оправдава анексията на Крим („важно е пристанището“), войната в Украйна („ресурси и буферни зони“) и всяко завоевание изобщо. Когато казвате „на никой не му пука за гренландците“, всъщност казвате „народите нямат права, ако пречат на големите“. Това не прави Тръмп прагматик, а го поставя в една и съща категория с всички, които смятат, че силният има право, а слабият – само задължения. Поне сте последователни: в този свят няма международно право, няма самоопределение и няма морал – има само кой държи стола и кой го дърпат. Просто не го наричайте демокрация или ред, а това, което е: право на силата.

Фактът, че Тръмп е изпращал делегации и е „преговарял“, не легитимира нищо. Дипломатически срещи не създават право на територия – иначе всяка държава, която прати съветници някъде, автоматично получава претенции. Ако това беше валиден аргумент, Русия щеше да има пълно право върху Украйна още от 2014 г., защото „преговаряше“ с местни лидери. Международното право не работи на принципа „говорихме, значи може“. Колкото до твърдението, че Германия, Франция и Полша са обсъждали реакции без Гренландия – това не е преговор за бъдещето на територията, а координация между съюзници при евентуално нарушение на международното право. Те не решават съдбата на Гренландия, а обсъждат как да реагират, ако някой я наруши. Това са различни неща, които умишлено се смесват. Аргументът „статуквото е от 1927 г., а сега сме 2026“ също не означава абсолютно нищо. Международното право не изтича по давност. Границите не са абонаментен план, който се подновява на всеки 100 години. Статутът на Гренландия не просто не е остарял – той е потвърждаван многократно след 1927 г., включително чрез автономията ѝ и правото на самоопределение. Единствените, които могат да променят този статут, са самите гренландци, не американски делегации и не форумни интерпретации. Всичко друго е опит да се нормализира логиката „силният решава“, същата логика, с която се оправдава и войната в Украйна.

Самото обсъждане на въпроса „да бъде ли Гренландия на Дания и ЕС“ е нонсенс и вече представлява манипулация. Гренландия има международно признат статут, широка автономия и собствен народ с право на самоопределение. Няма правен вакуум, няма спорна територия и няма ситуация, в която някой външен играч да решава „на кого да бъде“. Когато вместо да се говори за международното право и неговото нарушаване започнем да обсъждаме преразпределяне на територии, вече сме приели рамката на агресора. Така желанието на Тръмп да „придобие“ Гренландия се представя като нещо нормално и допустимо, а оттам логически се стига до внушението, че завземането на други държави със сила също е приемливо. Точно това обслужва русофилската логика – размиване на принципа за ненарушимост на границите и приравняване на агресията в Украйна с измислени геополитически „дебати“. Най-показателното е, че в подобни теми напълно липсва субектът – народът на Гренландия. Той е изтрит от разговора и превърнат в обект, което е класически колониален подход, маскиран като уж „неутрална дискусия“. Когато допуснем подобна формулировка, следващият логичен въпрос вече няма да е за Гренландия, а „чий е Крим“ и „дали Украйна има право да съществува“.

Тук не съм съгласен! Ако реалността не съответства на желанията на Тръмп, той просто не я приема. Например обяви, че няма инфлация, цените вървят надолу. Когато един журналистка го пита какво ще каже за увеличението на цените, той каза, че няма такова нещо. Даже обвини журналистката, че лъже. Тръмп си въобразява, че измисления свят в който живее е действителен. Другото е лъжа. Ако той не спечели, изборите са манипулирани. Тия които го разследват, "го преследват политически" и т.н. Той постоянно се сблъсква с действителността, но не я вижда. Не вижда, че Путин го лъже. Блокира волята му, и няма фрустрация . Няма демонстрация на абсолютна сила. Не наказва Русия, а Украйна защото е по лесно. Тя не е виновна за войната, но е зависима от него.

Очевидно проблемът не е, че танкерът е руски. Проблемът е, че нефтът е венецуелски – а там има още какво да се „договори. Танкерите които не са с венецуелски нефт, се движат свободно. Руският сенчест флот спокойно си плува – защото там „световният ред“ внезапно става много гъвкав. Санкциите не са наказание, а покана за преговори. „Пуснете американските компании в добива и внезапно ще открием, че международното право има и гъвкава версия. Тръмп просто прави това, което умее най-добре, превръща международната политика в бизнес .

Хич не им е лесно на русофилите. Ако беше толкова просто всеки щеше да е копейка.

В момента се върти наратив за „лошото евро“, в който се приписват на еврото всякакви поскъпвания, нямащи реална връзка с валутата. „Фрапиращи цени“ на храни При лука, зехтина, кашкавала, суджука и т.н. от години има широк ценови диапазон – според качество, марка, произход и промоции. Кашкавал за 15–16 лв. и такъв над 30 лв. съществуват паралелно още преди всякакъв разговор за евро. При промоции пада и под 10 лв./кг. Със зехтина е същото. Ако някой „изведнъж“ открива, че има скъпи и евтини продукти – проблемът не е в еврото, а в липсата на базово пазарно наблюдение. „Плащам двойно за храна“ Кои точно стоки са поскъпнали двойно? Кога, от колко на колко, и с какви касови бележки? Без конкретика това не е аргумент, а усещане. 480 лв. ≈ 245 евро (по фиксирания курс 1.95583). Няма как да станат 120 евро без други удръжки или административни операции. Пенсиите се превалутират автоматично, без „изяждане“ на стойност. Такси, глоби, осигуровки и запори също се преобразуват автоматично и могат да намалят получената сума. Очакването „никой не ми обясни“ в момента на получаване на парите е нереалистично. Институциите не ходят по домовете да правят индивидуални брифинги.

Много добре, че водиш наблюдения, малко хора го правят! Кои цени на хранителните стоки са се вдигнали толкова много ?

Да вярваш, че Тръмп е заловил Мадуро, за да спре търговията с наркотици, е все едно да вярваш, че се е сприятелил с Джефри Епстийн, за да спре търговията с деца.

Америка е „похитила“ един чуждестранен президент. Русия, в резултат на проведените „спецоперации“, вече има на своя територия: – президента на Украйна – президента на Сирия – президента на Киргизстан Резултатът е 3:1 в нейна полза. Кой, в крайна сметка, е свръхдържавата?