vvarbanov

Съществуваше и съществена разлика в публичността на пусковете. В САЩ и на Запад изстрелванията на ракети и космически апарати обикновено се обявяваха предварително — с дата, час и мисия. Обществото и медиите следяха събитието в реално време, а при успех или неуспех информацията се съобщаваше незабавно. Провалите не се прикриваха, а ставаха обект на публични разследвания и открити обсъждания. В СССР практиката беше противоположна. Изстрелванията не се обявяваха предварително, а официални съобщения се публикуваха едва след приключване на мисията — и то само ако тя е успешна. Често се съобщаваше със задна дата, че „на еди-коя си дата е излетял космически апарат, който успешно е изпълнил задачите си и се е завърнал“. Ако ракетата се взриви, апаратът падне или мисията се провали, съобщение просто нямаше. Така обществото научаваше не какво се е случило, а какво трябва да се смята, че се е случило. Успехът се поднасяше като непрекъсната серия, а самият факт, че полетът е бил рисков или проблемен, оставаше извън публичното знание. Разликата не беше само в прозрачността, а в самата философия: на Запад неуспехът се разглеждаше като част от процеса, докато в СССР той се третираше като недопустима слабост.

Космосът като витрина: как се премълчаваха провалите В СССР космосът беше витрина на социализма. Информацията за инциденти и неуспехи се премълчаваше по идеологически причини и се контролираше от КГБ и ЦК. Публично се обявяваше само успех — останалото „не се е случило“. Провалите се обясняваха с „идеологическа диверсия“ или просто се заличаваха от официалната история. Най-показателен пример е Неделинската катастрофа от 1960 г., когато при взрив на междуконтиненталната ракета Р-16 на стартовата площадка загиват между 70 и 120 души, включително маршал Неделин. Инцидентът е напълно засекретен, а смъртта му официално е обявена като „самолетна катастрофа“. Истината излиза чак след 1989 г. През 1961 г. космонавтът Валентин Бондаренко загива при пожар в кислородна барокамера. Името му е изтрито от документи и снимки за повече от 20 години. През 1967 г. Владимир Комаров загива при полета „Союз-1“ с кораб, за който предварително е било известно, че има сериозни дефекти. Официално трагедията е представена като „непредвидима“. През 1971 г. тримата космонавти от „Союз-11“ умират от разхерметизация при завръщане на Земята — резултат от конструктивни компромиси, които първоначално не се признават. Десетки неуспешни изстрелвания на ракети и автоматични апарати никога не са обявявани публично: ако няма успех, мисията просто не съществува. След разпадането на СССР моделът не изчезва, а се променя формално. В днешна Русия провалите вече не се крият напълно, а се омаловажават и ребрандират като „ценен опит“. Разбиването на „Луна-25“ през 2023 г., хроничните проблеми в руския сегмент на МКС и многогодишните забавяния на „Ангара“ показват, че традицията продължава.

Американците нищо не могат да направят ,без чужда помощ. Имат само един долар и той се клати! Милите,.... те , как само се грижеха за братушките в Гулаг и ги тренираха чрез Голодомор за да растат здрави и щастливи. Правилно, нека рискува бездушния, човеконенавистнически запад с техните изгнили ракети. Вместо да направят повече бомби и да трепят по усърдно виетнамците, те се разсейват и харчат ценни средства за ненужна мисия до Луната.

Снимката е наистина много ценна, защото ясно показва пространствените взаимоотношения в района. Зад могилата при с. Могила се различават хълмовете Малкото и Голямото Елеме, върху които са разположени тракийски крепостни съоръжения. За Голямото Елеме е документирана находка от тетрадрахми — александров тип, но с иконографията на Митридат, което е важен индикатор за хронологията и културните контакти. На Малкото Елеме съм откривал две бронзови скитски монети, вероятно на Акроза или Харасп, което допълва картината за обитаването и стратегическото значение на района. Съществува пряка визуална линия между могилата и тези укрепени хълмове, което позволява да се анализира възможната оптична комуникация и пространствена организация на древните съоръжения. От позицията, от която е заснета снимката, би трябвало да е видим и т.нар. „Зайчи връх“, разположен пред Елеметата. След тях се намира и „Булото“ — характерно възвишение с крепост, от което се открива визуална доминанта към укреплението при с. Венчан. Районът е изключително богат на могилоподобни хълмове, укрепени точки и антични селища, което подсказва за силно структурирана ландшафтна мрежа. Прави впечатление закономерността ключови съоръжения — крепости, светилища и могили — да бъдат изграждани върху естествени възвишения. Най-вероятно целта е била осигуряване на визуална взаимовръзка и символично господство над пространството, както и съобразяване с астрономически ориентации и наблюдения. Ако разполагаш със снимки на естествени могили, хълмове или девташлъри от Североизточна България, би било интересно да ги споделиш. Тези природни образования очевидно предизвикват силни емоционални реакции — вероятно поради архетипното им въздействие и хилядолетната им роля в културните практики на региона.

Супер интересни изследвания си направил. Обединил си обширни знания и си открил важни зависимости. Голям и ценен труд. Някои от естествените могили ги познавам лично – поразяват с мащабите си и предизвикват истинско преклонение. Достатъчно е човек само да застане до тях, за да започне да се успокоява и да усеща тяхното въздействие. Те и днес действат по същия начин, вероятно със същата цел и значение, каквито са имали за траките. Това отваря много възможности. През вековете природните явления и човешката дейност са започнали да разрушават тези структури, а някои вече са напълно изчезнали. Но чрез зависимостите, които си открил, според мен можем виртуално да възстановим тяхното местоположение. Има и технологии – скенери и геофизични методи – които биха могли да открият подмогилни съоръжения, които чакат своите изследователи. Вероятно част от тези знания са наследени и надграждани от траките. Не знам дали си обърнал внимание и на селищните могили, менхирите и долмените – според мен и те могат да допълват общата картина. Виждам, че си включил в изследването си и големи естествени хълмове. Какво е мнението ти за могилата край с. Войвода, до с. Могила (Каспичан)? Дали и тя е използвана от траките с подобна цел? А и не е задължително едно природно образование да прилича точно на могила, за да стане част от могилен комплекс или астрономически ориентир. Много въпроси се отварят – и твоето изследване определено може да помогне за намирането на някои от отговорите.

Цялата политика на Тръмп може да се обясни с неговите корупционни практики. Понеже ЕС има план да увеличи производството на военна техника до 2030г., това ще намали поръчките за американско оръжия. (Те вече се оплакват.) Сега дава зор за да могат оръжейните производители от САЩ да лапнат поръчки. Те милите пък ще се отчетат на Трумпушката. И той няма време сега му е жътвата. След 2030Г, вече ще подсмърча отстрани. То и целия зор дето дава Тръмп за оттегляне от НАТО и превъоръжаване на Европа, цели увеличаване на поръчките на оръжие за американските фирми. Те плащат на Тръмп за "услугата". Това е политиката. Такава е и политиката му за митата. Вдига ги, сетне отделни държави и фирми ходят да се договарят, плащат лично на Тръмп и той ги намалява. Ненапразно при държавни посещения с него се движи тайфа от милиардери. Те сключват сделки при ниски тарифи и си плащат. В Китай ги беше помъкнал доста. Той обича да говори на четири очи с Путин, Орбан,...

Прав си, че има разлика между перцепция, възприятие и интерпретация. Сетивата филтрират, мозъкът реконструира и различните хора имат различни граници на внимание, памет и когнитивни bias-и. Това не ни прави по-добри или по-лоши, просто така работи човешката когниция. Тия неща съм ги чел десетки пъти. Отне ми години да ги намеря в интернет. Това е основното за разбирането как се оформят възгледите. Но е дълго и може би някои хора се разконцентрират докато го прочетат. То не може да се усвои наведнъж, ако започваш от нулата. Трябва да се осмисли. Затова всеки си харесва едно парче и започва да го гризе. А то частите са неделими, необходими са за цялата картина. Темата е много интересна!

Прав си, че възприятията са ограничени, но това не ги превръща в илюзия. Фактът дали нещо е кражба се установява не чрез сетивата, а чрез правна дефиниция. ‘Някой краде’ е описание на наблюдаем акт и може да бъде факт. Да, възприятията могат да грешат , затова имаме доказателствени стандарти. Кражбата е нормативно определен акт. Фактът, че възприятията са несъвършени, не прави фактите несъществуващи. п.п. Вярно е , интерпретацията сама по себе си не е факт. Тя е метод ,чрез който установяваме факти.

„‘Не кради’ е заповед, не твърдение. Императивите нямат истинностни стойности — не са нито истина, нито лъжа. Истинно или неистинно може да бъде само описанието, че хората крадат.“ Заповедите не са истини. Ако кажа ‘Затвори вратата’, това не става автоматично истина — просто е искане. ‘Не кради’ е норма, а фактът, че някой краде, е… факт. Двете не се смесват.

Това е фалшива атрибутация. Не може да сравняваш бързината на човешката еволюция с тази на ИИ. Законът на Мур гласи, че броят на транзисторите в чиповете се удвоява всяка година. Такава бърза еволюция е непостижима при хората. Въобще не може да става сравнение. През последните години Законът на Мур започна да се забавя. Достигането на физическите граници на силиция прави по-нататъшното смаляване все по-трудно, по-скъпо и технически сложно. Но има други иновации, специализирана архитектура, нови материали и структури, опаковане на чипове,...Въпреки че темпът на удвояване на мощността вече не се следва стриктно , прогресът е по-бърз от всякога благодарение на тези архитектурни иновации. Това въобще не е далеч. Много съвременници ще доживеят да го видят. Допускам ,че датата 2045г. може да е сбъркана с 20-30 минути или с 20-30 години но е някъде там. А може да стане и пробив или някаква технологична пречка и развитието да продължи линейно вместо експоненциално.

Това е така, няма спор. Тук вече имаме, "може би". Има закон "Количествените натрупвания преминават в качествени изменения" В много природни процеси този принцип е емпирично потвърден и лесно наблюдаем. Човешката еволюция е бавна. "Може би след милиони години децата Маугли ще могат да се променят, критичните прозорци ще изчезнат. При ИИ нещата се случват невъобразимо по бързо. Тия грешки могат да бъдат коригирани в кратък срок. Именно ASI може да се самоусъвършенства, да се коригира. Не само да се надгражда .Той сам еволюира .Променя си хардуера и софтуера. Човешкото дете не може. Не може да се върне назад и да започне отначало.

Е как да нямаме !? Нали задаваме цел самоусъвършенстване. Няма нужда да знаем как ще стане. Ние ще изостанем в разбирането, знанията. То отсега инженерите не разбират дизайна на чипове , които ИИ проектира и как работят. Именно тия разбирания/открития ще се случват с много голяма скорост. Това са бързи , милиарди комбинации. Многобройни проби/грешки.

Новият клас антибиотици е изключително рядък. Преди Халицин (открит с ИИ), последният нов клас антибиотик е открит преди повече от 30 години. Годишно се одобряват вариации, но не фундаментално нови молекули. Проблемът с протеиновото сгъване беше един от най-големите нерешени проблеми в науката в продължение на 50 години. Такова постижение се случва веднъж на половин век. Преходът към нов технологичен възел (напр. от 7nm към 5nm) се случва веднъж на 2-3 години и струва десетки милиарди долари. За да се постигне същата скорост на анализ като ИИ, ще са нужни десетки хиляди специалисти, чиято обща заплата, време и енергия биха надхвърлили многократно разхода на ИИ, без гаранция за успех. ИИ е критичен, защото работи в границите на човешкото познание и превръща десетилетни проблеми в дневни задачи. Бързината, генерирането на неочаквана новост и справянето с нерешени глобални проблеми оправдават текущия енергиен разход. п.п. Има разбира се и открития, които могат да бъдат направени по конвенционалния начин. Тук имаме едно допълване човек/ИИ , в зависимост от целта и ползата, избираме начина.

В обръщение към американските войски по света по случай Деня на благодарността, Тръмп благодари на 7-мо бомбардировъчно крило на ВВС за работата му по „възпиране на венецуелските наркотрафиканти“ и заяви, че „около 85% от тях са спрени по море... и ще започнем да ги спираме по суша“. https://www.nbcnews.com/politics/trump-administration/trump-soon-take-action-alleged-venezuelan-drug-traffickers-land-rcna246267 В същото време : Доналд Тръмп заяви, че ще помилва бившия президент на Хондурас Хуан Орландо Ернандес, който беше осъден по обвинения в трафик на наркотици в американски съд миналата година.....През март 2024 г. Ернандес беше признат за виновен в заговор за внос на кокаин в САЩ и за притежание на картечници. Той беше осъден на 45 години затвор. https://www.bbc.com/news/articles/c1kpm0rvxepo Тук има два ключови слоя – политически интерес и лична лоялност/полезност. На пръв поглед изглежда като противоречие: защо Тръмп гони някои наркобарони, а други е готов да помилва? Но ако погледнем логиката на действията му, картината става по-последователна. „Нашите“ и „вашите“ престъпници. Тръмп изпраща сигнал към десните режими в региона: “ние си пазим нашите, даже и да са осъдени“ Помилването като сделка. Тръмп често използва помилването като монета за разплащане. Участие в негови бизнес проекти, помилване към тия които са му били полезни, лоялни, приближени, съюзници. В този модел няма противоречие – защото критериите не са морални или юридически, те не са ръководени от държавния , а от личния му интерес .

Действията на Тръмп са хаотични, непоследователни, ирационални ,те променят традиционната американска политика и не носят полза на САЩ. Изглеждат глупави. Но ако ги разгледаме от гледна точка на интересите на Тръмп политиката му е много печеливша. Всеки тарифен ход пренасочва милиарди .Така Тръмп може да „възнаграждава“ определени групи. Тарифите са и перфектен инструмент за изнудване. Какво печели лично? Когато Тръмп удря Китай с тарифи, американски производители, които конкурентно печелят, се „отблагодаряват“. Когато маха тарифите, печелят вносителите → също благодарности. Той може да „разпределя“ печалбите, като удари едни, после освободи други. Това създава цикъл на зависимост. Тръмп удари Канада с тарифи за стомана и алуминий, уж заради „национална сигурност“ (пълен абсурд). Печелят някои компании от кръговете му (например в строителството, инфраструктурата, военното производство). Тръмп удари ЕС с тарифи за автомобили, вино и храни. Печелят производителите на американски коли, частни инвеститори близки до Тръмп, които имат бизнес в стомана/алуминий. Като удря ЕС, Тръмп „вдига цената“ за евентуален компромис → това може да се материализира в услуги, инвестиции, медийна подкрепа, изгодни сделки. Увеличи тарифите с Китай, който контрира , така пострадаха американските фермери. Тръмп им даде огромни субсидии и те станаха зависими от него. Фактически това превръща цели аграрни щати в зависими от него икономически субекти. Това е покупка на политическа лоялност чрез управление на криза, която сам е създал. Така си купува вота им. Благодарноста може да се изрази и в участие им в бизнес проектите на Тръмп. Водят се и частни преговори между китайски корпорации и хора от обкръжението му. Конкретни корпоративни групи получават отстъпки. Това си има цена. Американското търговско министерство официално позволява индивидуални фирми да кандидатстват за освобождаване от тарифите. Модела е Вдига тарифите → създава паника → намира решение. Някои бизнес групи или държави получават „изключения“. Това може да се „компенсира“ с инвестиции в негови компании, договори за Trump Organization, политическа лоялност. Когато Тръмп налага или отменя тарифи върху ЕС/Канада/Китай, често резултатът е: нови договори за американски корпорации, свързани с неговия кръг, бизнес ангажименти към компании, приближени до фамилията Тръмп, сделки за недвижими имоти, инвестиции, медийно влияние Създава проблеми и предлага решението им. Когато тарифата повишава печалбата за даден сектор, този сектор се отблагодарява политически или чрез близки посредници. Тръмп не просто прави корупция – той я издига на равнище световна геополитика. Това е ново. Не е просто кражба. Това е приватизация на държавната власт. п.п. Ако разгледаме политиката му към Войната в Украйна, НАТО, ЕС, ОАЕ, нарко картелите, трафика на дрога, всичко се управлява от личните интереси на Тръмп. Това не е държавна политика. Тръмп е световен лидер сред престъпниците.