vvarbanov

Абе може бе! Ама трябва да го докажеш.И то не става с неправилно генерализиране! Ти чуваш ли се какво казваш? Генерализирането понякога е грешно, но (понякога) е полезно.Значи е грешно, но пък е полезно, за makebulgar. "Вероятно следователно" Такова словосъчетание не може да се употреби! Или е "вероятно" или "следователно" Ти хептен изгуби козите.Това е все едно тракийския конник да остане без кон.

Защо ровиш със зъби и нокти земята в нета? Ти твърдеше, че изображението на св.Георги на кон е копи-пейстнато от тракийския конник.Нали вече ти писах следното. и ти се съгласи макар и с врътка.Да я видим и нея. Няма значение, че на Балканите са вграждали старите оброчни плочки.Изображенията на св.Георги на кон от Кападокия са от V век.Те предхождат появата на св. Георги по балканските земи, които са от XI - XII век. Капиш ? Абе нали ти сам постна линка с тая информация. https://www.academia.edu/35476973/Още_веднъж_за_Тракийския_херой_и_св._Георги Чети какво пишеш! Казват че, "Едно куче като не знае да лай, докарва вълка в кошарата"

Това е логическата грешка "Неправилно генерализиране" ! Ако между св.Илия и Хелиос има някаква приемственост, това не означава, че и между тракийския конник и св. Георги съществува такава. Щото иначе излиза, че и циганина с коня си прави снимка заради изображението на св.Георги. Панимаеш ?

То голям напън беше да изкараш Тракийския конник и св. Георги роднини. Ето хората отдавна са ти написали. " Втората аналогия, която може да се направи между тракийски херой и св. Георги е, че и единият, и другият се осмислят и изобразяват-като конници. Това по принцип също би могло да послуша като основа за сближаването им. Проблемът е, че иконографията на св. Георги като конник, включва конник-змееборец, се появява на Балкански полуостров има века по-късно. На изток, особено в Кападокия, св. Георги е осмислян от агиографира като конник още през V. и е бил изобразяван като конник-змееборец още през VI – VIII в.Това се извършва до византийската столица и балканските земи св. Георги започва да се изобразява като триумфално яздещ конник към XI–XII в." Сега стана ли ти ясно, че св. Георги не се е снимал на кон защото е видял тракийския конник като язди.

и стария Янечек казва същото. Да не сте роднина? Учените не знаят! Лъжат ни! СичкиШаОмрем!!! защитават си моралните ценности.

Изкушавам се да постна един разказ на тази тема от Карел Чапек Накъде е тръгнал светът Пред пещерата беше тихо. Размахали копия, мъжете още в ранна утрин потеглиха по посока към Бланско или към Раец, където бяха открили следите на стадо елени; през време на отсъствието им жените беряха боровинки из гората и екливите им викове и високото им бърборене само от време на време долитаха насам; децата джапаха някъде долу из рекичката — впрочем кой ли можеше да ги опази тия дечурлига, тая пакостлива и дива сган. И ето, в чудната тишина старият първобитен човек Янечек дремеше под топлите лъчи на октомврийското слънце; собствено той хъркаше и свиреше с носа си, но се мъчеше да се представи, като че ли не спи, а пази пещерата на племето и е пълновластен господар над нея, както се и полага на един стар главатар. Старата Янечкова беше проснала: една прясно одрана меча кожа и се беше заела да я почиства с парче остър кремък. Тая работа трябва да се извърши най-добросъвестно, педя по педя — а не както прави това младата, мина през ума на старата Янечкова; тая лудетина ще я остърже надве-натри и ще хукне при децата да се глезо̀ти и мляска с тях… Тя, и кожата ще трае толкова я, мисли си старата Янечкова, къде ти, ще се спари и ще се скапе; ама аз няма да й се бъркам в нищо, зарича се старата Янечкова, щом синът си мълчи и не й казва нищо… Което си е право, младата никак не умее да пести. Я виж, тук пък кожата е пробита, ето на точно в средата на гърба! Леле, недоумява старата, кой ли е бил тоя умник, та е промушил мечката откъм гърба? Ето сега цялата кожа отива на вятъра! Моят никога няма да направи такова нещо, възмущава се бабичката, той винаги ги улучваше в шията… — Ооох — изохка в тоя миг старият Янечек и потърка очи. — Още ли не са се върнали? — Ами — измърмори старата. — Ще има да чакаш. — Хе — изпъшка дядото и запремига сънен. — Тя, тяхната, е лесна. Ами. А жените къде са? — Да не съм ги пасла? — изръмжа старата. — Хойкат някъде, къде ще са… — Ох-ох-ох — прозина се дядо Янечек. — Хойкат някъде. Вместо да, вместо да, кажи го де, такова… Така е то. Тая работа на нищо не прилича! Замълчаха; старата Янечкова бързо и със злобна припряност стържеше кожата. — Знаеш ли — обади се Янечек, като се почесваше замислено по гърба. — Ще видиш, че пак нищо няма да донесат. И как ще донесат: закъде са те с тия техни костени копия — Колко пъти съм му казвал на сина: „Гледай, думам, няма толкова твърд и як кокал, че да става за копие!“. Макар да си жена, и ти ще признаеш, че нито костта, нито рогът притежават, как да го кажа — такава пробивност, разбираш ли? Удариш на кокал, е и, кокал с кокал пробива ли се, а? Ясно! А вземи каменното копие, ехеее — Вярно, не е лесно да се направи, ама за сметка на това пък излиза копие и половина. Ама той, синът, взема ли ти от дума? — Така е — отвърна с горчивина госпожа Янечкова. — Не щат вече да слушат. — Да не би да им заповядвам нещо — ядосва се дядото. Те от дума не отбират! Вчера, знаеш, намерих ей там под скалата един, ама да знаеш колко хубав плосък кремък. Стига само малко да го клъцнеш по крайчеца, та да се позаостри, и става връх за копие — един път. Взех го аз и го показвам на сина: „Гледай, казвам, парче и половина, к'во ще кажеш?“ — „Ами да, казва той, но за какво ти е?“ — „Ами, казвам му аз, като го поокълцаш, ще стане за копие.“ — „Я остави, тате, рече ми той, кой ще вземе да се пипка с тая работа? Нима няма в пещерата цели купища от тия боклуци, за нищо не стават; както и да се мъчиш да ги привържеш за копието, не могат да се закрепят, за какво са ми?“ — Мързеливци — изкряска изведнъж старецът. — Днес вече никой няма търпение да обработи като хората едно парче кремък, там е работата! Разглезили са се! Разбира се, да направиш костен връх на копие е лесна работа, но пък се и чупи лесно. Нямало значение, казва синът, счупи ли се, слагаш нов и свършено. Хубаво, ама докъде ще я докарат така? Час по час да си сменяват копията! Кажи де, кога се е чувало такова нещо? Едно време с един солиден връх от кремък карахме години! Ти слушай мене, ще видиш, че един ден ще се върнат към нашите изпитани каменни оръжия! Затова ги събирам аз, къде що намеря, ще го скътам: стари стрели и чукове, и ножове от кремък — боклуци било това! Старият човек чак се задушаваше от мъка и възмущение. — Тъй е то — обади се баба Янечкова, дано го разтуши. — Същото е и с кожите. „Мамо, казва ми младата, защо било нужно, кай, да се остъргва толкова кожата, жалко било за труда. Я опитай, казва, веднъж да обработиш кожата с пепел, поне няма да мирише.“ — "Мене ще ме учиш ти — сопна се бабичката на отсъствуващата снаха, — знам си аз работата! Открай време само сме ги стъргали и какви кожи ставаха! Е да, като си скъпиш труда, то се знае — само да изклинчат от работа гледат! Затова все нещо измислят, все нещо променят… Да щавиш кожи с пепел. Де се е чувало таквоз нещо!" — Точно така — прозя се Янечек. — Кога ли са признавали за хубаво онова, което сме правили ние. Не били, кай, удобни за държане каменните оръжия. Не отричам, ние не държахме толкова на удобствата; а днес — сакън, сакън, да не ви излязат пришки на ръцете! Кажи ми ти сега, накъде е тръгнало всичко и докъде ще я докарат? Вземи днешните деца. „Остави ги, бе дядо, казва снахата, да си играят.“ Хубаво, ама какво ще излезе от тях един ден? — Поне да не вдигаха такава гълчава — оплака се старата. — Невъзпитани са до немай-къде! — Това е то днешното възпитание — провъзгласи старият Янечек. — А като река понякога да кажа нещо на сина, той ще ми отвърне: "Ти не ги разбираш тия работи, тате, днес е друго време, друга епоха" — то дори и за костените оръжия не можело да се каже, че били последна дума. „Един ден, казва, хората ще измислят още по-инакъв материал…“ Ето това, знаеш ли, вече е прекалено: като че ли някога някой е виждал друг, по-здрав материал от камъка, дървото и кокала! Сега вече и ти самата, която си една глупава жена, трябва да признаеш, че — че — че това минава границите на всичко! Янечкова отпусна ръце в скута си. — Ами откъде — каза тя — се вземат у тях всичките тия глупости? — Абе, казват, че сега това било модерно — фъфлеше беззъбият старец. — Моля ти се, ей там, в тази посока, на четири дни път оттук, се домъкнало някакво ново племе, една такава чужда паплач, и те, казват, така ги правели тия работи… Та да знаеш, от тях са всичките дивотии на нашите. И костените оръжия, и всичко. И дори — дори ги купуват от тях — развика се той ядосан. — Срещу хубавите ни кожи! Като че ли някога от чужденците е идвало нещо свястно! Не бива да има никакво вземане-даване с тая чужда сбирщина! И изобщо добре да се помни това, което са ни завещали нашите прадеди: появи ли се някъде чужденец, връхлитай го и го очиствай. Така си е открай време: какви ти там церемонии, трепи ги наред. Ех, тате, казва синът, днес условията са други, сега се въвежда размяната на стоки… Размяна на стоки! Като утрепя някого и му взема всичко, което има, давам ли нещо срещу това — защо ми е притрябвала някаква си там размяна? — Ех, тате, казва синът, за това се плаща с живота на хората, за тях било жалко! — Там е цялата работа: жалко било за живота на хората! Такива са те, днешните им схващания — мърмореше недоволен старият човек. — Бъзливци са те, там е работата. Жалко, кай, за убитите хора! Ами я ми кажи ти, сине майчин, как ще се изхранят толкова хора един ден, ако не се избиват? Те и сега елените са малко пущините, че после ли! Гледай ги ти, за човешкия живот им е жал; а традициите не зачитат, прадедите и родителите си не уважават… И това ако не е разложение — възкликна възбуден дядо Янечек. — Оня ден, гледам, някакъв сополко драще с въглен по стената на пещерата изображение на бизон. Аз го пернах по главата, а синът казва: „Остави го, бе тате, виж бизона, като жив го е докарал!“ — Е, това вече на нищо не прилича! Кога е било децата да хайлазуват така? Като нямаш друга работа, момче, вземи парче кремък, па го окълцай, а не да рисуваш бизони по стената! Кому са притрябвали тия идиотщини? Старата Янечкова строго стисна устни: — То да бяха само бизони — отрони тя след малко. — Че какво друго? — попита дядото. — Ами нищо — въздържаше се Янечкова, — срам ме е да го кажа… Знаеш ли — реши се тя изведнъж, — тая сутрин намерих… в пещерата… парче от мамутски бивен. Изрязан като… като гола жена. И гърди, и всичко си има, разбираш ли? — Не думай — смая се старецът. — Че кой го е изрязал? Янечкова възмутено сви рамене: — Де да знам. Трябва да е някой от младите. Аз я хвърлих в огъня, но… Ей такива гърди имаше! Тфю! — …Е, бива, бива, ама чак толкова — едвам можа да каже дядо Янечек. — Каква извратеност! Знаеш ли, така е само защото са се хванали за кокала! Такива мръсотии на нас никога и през ума не са ни минавали, те, тия неща, от кремък не могат и да се изрежат. — Ето накъде отива работата! Това са те, техните изобретения! Все ще измислят разни работи, все ще правят нововъведения, докато провалят и унищожат всичко — И ще видиш — в пророческо изстъпление извика първобитният човек Янечек, — тя, тая работа, дълго няма да кара!

Подобни проблеми са имали хората и от V век пр. н. е. "Не виждам надежда за бъдещето на нашия народ, ако те са зависими от несериозна младост на днешния ден, защото със сигурност всички младежи са безразсъдни отвъд думите ... Когато бях малък, бяхме научени да бъдем дискретни и уважителни към старейшините, но сегашните младежи са изключително мъдри [неуважителни] и нетърпеливи към сдържаността ". (Хезиод, VIII в. Пр.н.е.) „Светът преминава през тревожни времена. Днешните млади хора не мислят за нищо друго освен за себе си. Те нямат благоговение към родителите или старостта. Те са нетърпеливи към всякаква сдържаност. Говорят, сякаш знаят всичко и какво минава за мъдрост при нас е глупостта с тях. Що се отнася до момичетата, те са напредни, нескромни и неудобни в речта, поведение и обличане. " (От проповед, проповядвана от Петър Отшелник през 1274 г. сл. Н. Е.) „Децата сега обичат лукса; те проявяват неуважение към старейшините и обичат чат на мястото на упражнения. Децата са тирани, а не слуги на домакинствата. Те вече не стават, когато старейшините им влязат в стаята. Те противоречат на родителите си, бърборят пред компания, блъскат сладкиши на масата, кръстосват краката си и тиранизират своите учители. Този цитат е приписван на Сократ. Но се оказва, че е на студента Кенет Джон Фрийман за дисертацията му в Кеймбридж, публикувана през 1907 г. Фрийман не твърди, че анализираният пасаж е пряк цитат ; вместо това той представя своето резюме на оплакванията, насочени срещу младите хора в древността.

Не стават така тия работи! Има голяма разлика в стила на изображенията през вековете.Когато се видят изображенията на една монета/без надписите/ дори да са доста изтрити, може точно да се определи дали е гръцка, римска или византийска.Това го умеят много от нумизматите.Различават се архаичните монети,класическите и тия отсечени след смърта на Александър.Ранните римски имат различен стил на изображенията ,първи и втори век се открояват от тях, трети век се познават, а четвърти век за познавачите силно контрастира с другите римски монети.При първите византийски императори не могат да се сбъркат нито с римските нито с тия след тях.Изображенията по старобългарските монети са характерни за епохата.Та изображението на конник при монетите на траките, римляните и византийците силно се различават. Като стил, мадарския конник въобще не мяза на изображенията на монетите след пети век. Не зная, може би има някои особености при релефите от камък и пластиката с които не съм запознат.Иначе учените би трябвало моментално да определят кога е направен мадарския конник.

Покажи македонски монети с конници които убиват лъвове и глигани, да ги обсъдим! Ловуващите конници нищо не доказват.Има оброчни плочки само с тракийския конник, без лъвове и прасета. и какво като има богове по оброчните плочки и монетите?Какво означава това?Каква е връзката? Изображения на богове има и по съдовете.Каква им е връзката с оброчните плочки и монетите?

Защо?Къде в античноста има монети с конници убиващи лъвове и глигани. По добре мисли наум!Защото с такива анализи като твоите , не става наука. Ал. Север може да е бил впечатлен от Александър.Това не значи, че всички римляни са познавали монетите му.Докато всички са виждали конниците по републиканските денари.Нали твоята теза беше, кой от кои монети вижда конник за да го изобрази на свой ред.

Според теб римляните не са важни защото не се вписват в твоите измишльотини. Хиляди римски републикански монети се намират на територията на днешна България.Завоевателите идват тук със своите монети.Няма значение къде са отсечени.На тях има конници, от които лесно могат да копират тракийския конник.По това време монетите на Александър и Филип отдавна ги няма на пазара. Напълно нормално е романизираните траки да видят конниците на римските монети, те са навсякъде. Не е ли по логично да предположим, че траките виждат конника от римските монети които са всеки ден в ръцете им като пазаруват ? Виждам, че искаш да се правиш на писател, но много ти е мършава хипотезата, че тракийския и мадарския са всъщност македонски конници. Ако имаш някакви аргументи хубаво е да ги споменеш защото това твоето до тук е гола вода.

Ти май не можеш да осмисляш какво ти казвам! Римляните преди да завладеят Македония имат за пример монетите с конник от Сицилия. п.п. За да докажеш хипотезата си, че "Всички изображения са производни на Македонския конник " трябва нещо повече от хронологичното проследяване на изображението през вековете!!!

Добре, но по това време тук вече има римски републикански денари с конник ( II и I век пр.н.е).И те не са копнати от Александър.Сицилия сече монети с конник през V век пр.н. е. Тракийския конник не може ли да е прекопиран от тия римски денари?През II и III век сл.н.е. монетите на Александър и Филип отдавна не са на пазара.В обръщение са римските ,които са направени по тертипа на сицилианските. Романизираните траки гледат римските монети с конници всеки ден и дялат оброчни плочки.

за да се разпени сапуна.

Глиганския зъб не е ли с по правилна форма и гладка повърхност? Това прилича на отчупено парче от еленски рога.Те са така излъскани в краищата, а на места релефът се запазва също като този.

Редът обаче е следния. Най напред създаваш научна хипотеза, обосноваваш я, и едва след това я огласяваш.А не най напред да изтърсиш някоя глупост и сетне да се гънеш като глист и да се опитваш да я докажеш с нелогични аргументи. може да са послужили за оригинал"не е доказателство, а предположение."но впоследствие към нея са били добавени и други идеи и образи", това е още едно предположение, ти ги трупаш едно връз друго, без да ги доказваш. Вече постнах снимки на по ранни изображения на конници.Споменах и тракийски съкровища с коници, преди Александър и Филип.Установихме, че македонците не държат патента на изображението "конник".Има и по ранни от тях, от които траките да се учат как се язди. Не ми е ясна твоята идея?Култа към тракийския конник възниква следствие на култа към Александър или траките са имали култ към тракийския конник, но са нямали конник?И едва 500 г. след като Александър им показва как трябва да се язди, проумяват какво трябва да правят и започват до го изобразяват на плочките си.

Ако искаш да си въобразяваш, трябва да отидеш с темата в "Историческо моделиране"!Там може да продължиш да бръщолевиш нелогично колкото ти душа сака. Толкова ли е трудно да разбереш, че щом изказваш хипотези, трябва да ги обосновеш?" Учените са доказали, че християнството заема доста стари легенди....."Ето на, виждаш ли! Учените са доказали техните предположения, а не твоите , ще трябва ти също като тях да го докажеш своите.Вземай пример от учените! Твоето не е "нетрадиционни предположения", а "голословни предположения". "коне яздят хората навсякъде следователно навсякъде паметниците с конник са плод на собствени идеи..."! Ама разбира се, така е докато не докажеш, че в случая който разглеждаш има подражание на изображението. Така е циганина от снимката не убива лъв, но и Александър Македонски също не убива лъв ами само си язди коня.Какво чудно има, това е културен циганин, който е виждал оброчни плочки на които тракийския конник не убива лъва.То и сега вече не се срещат свободно диви лъвове наблизо, иначе нищо не му пречи да убие някой, за стане снимката хубава.Човека се е постарал да изглежда като "Мадарския конник" но просто наблизо няма лъв за убиване. Значи, трябва и ти да вървиш по научния път. Виждам обаче, че ти повтаряш едно и също без да се аргументираш.Тоест използваш заблудата "аргумент от повторение".Като член на простолюдието не приемам такива аргументи.

Ами ти от такава логика разбираш, за това ти давам такива примери.Аз няма какво да откривам. Сто пъти ти казах, че трябва да обосновеш твърдението си : Ти си въобразяваш, че изображението на "конника" е някакво откритие,което някой първи е направил и всички други след него са копирали един от друг през вековете.Това е глупаво. Според твоята хипотеза ако Александър и Филип нямаха конници на монетите си, то и траките нямаше да могат да направят оброчни плочки с тракийския конник. Иначе много конници препускат през вековете, но без първия гений който да нарисува конник всички след него щяха да галопират напразно.Като го няма Александър да покаже как се язди кон на монета, край значи с ездата на коне по нататък от римляни и българи.Тракийския конник поради липса на кон, щеше да язди магаре, защото такива монети има от къде да видят.И може би нямаше да е Мадарския, а Магарешкия конник.

Тъй! Ами столиците в географския център ли се намират? От къде -накъде вадиш заключение, че... Това е дървен аргумент!!! Как така свален от скалата и продаден? Ами нали ти досега пееше, че Мадарския конник е копипейстнат от тракийския. Ти ще кажеш! Мадарския конник е в района на римското селище.Римските останки не се афишират защото искаха да наблегнат, че конника е български.За тая цел там в музея има предмети и монети, които са донесени от шуменския музей.Та и аз се излъгах (защото исках да намеря старобългарски монети) и обикалях под и над скалите с металотърсача. Значи за да намерим първообраза , трябва да разберем, от кого е копи - пейстнал идеята за конника този циганин. Най вероятно той е взаимствал идеята от тракийския конник, който на свой ред е видял монетите на Александър и Филип Македонски.Те пък са разбрали за конника от скалните рисунки в пещерата Doushe, Лурестан , от осмото хилядолетие преди Христа. В крайна сметка, ако не беше тая рисунка в пещерата никой циганин нямаше да се сети да се качи на коня .

Туй сега го измисли! Сега да не би в центъра на държавите да правят монументалните паметници?Или тогава е имало такова изискване, но този стандарт с решение на парламента е отпаднал. Това е местен тракийски култ, какво ще прави тракийския конник в географския център на римската империя, там където не го почитат? Между другото имало е един тракийски конник край село Мечка, Русенско.Но иманярите са го гръмнали. "В началото на низината югозападно от селцето наречена "Ореша" отбелязано от Шкорпил като "Каджик дере" /суха река, / е мястото на този уникален тракийски скален релеф открит преа 1932 година от Васил Маринов виден наш етнограф и учител от Русенскаата мъжка гимназия, който с група гимназисти е обходил околностите на Стълпище със изследователска цел. Видян и фотографиран, релефът дава едно интересно подробно описание: — Един конник препуска с развята от вятъра мантия. Уплашена сърна бяга пред него, подгонена от хрътка. Тракийският херой, свит в своя хитон, увлечен в преследването, препуска от дълбините на вековете и идва до наши дни, запечатан върху една скала, за да ни напомни за траките — древните обитатели на нашите земи, слели се с дошлите тук прабългари и славяни, изчезнали и едновременно оставили у нас нещо от себе си. /Васил Дойков/ Карел Шкорпил, който подробно изследвал околностите на Стълпище в географско и археологическо отношение, нищо не е споменал за уникалния релеф от тракийско време. Заинтересован от съобщението на Васил Маринов за релефа на тракийския конник, проф. Г. И. Кацаров изследвал "новооткрития паметник на тракийския конник". Той поместил снимка от релефа взета от В. Маринов в своя труд на немски език "Паметници на тракийския конниик в България", Будапеща 1938 г. Според описанието на Васил Маринов, конникът е бил издълбан в скалата върху отвесната гладкост на 3 м височина в трапецоидна рамка с долна страна дълга един метър, горна — 75 см и с височина 50 см. Изобразен е галопиращ конник с развята мантия. "Конят е добре запазен и живо представен с гъста и буйна опашка. Пред коня малка хрътка с увиснали уши догонва бягащата пред нея сърна. Пред коня личи дърво, около ствола на което се вие змия." И по-нататък:"Дикилиташкият конник, въпреки че от пръв поглед схожда с мадарския, при по-внимателно сравнение няма абсолютно нищо общо с него. Дикилиташкият конник е нов паметник на тракийския херой, единствен в България изваян върху отвесна стена". Из дворовете и по улиците на с.Мадара се намира керамика и римски монети.Има голямо римско селище. Има и тракийски оброчни плочки с двама конника. Това изображения Александър и баща му ли са?

Н "Ту quoque " е заблуда.Целта на темата е да се "оправдаят" руските радиационни аварии и действията за прикриването им от правителствата. Действията на САЩ преди 50-60 години не оправдават престъпленията извършени от СССР и Русия сега.Или понеже американците са убили хора с ядрен взрив, то и братушките съответно имат право да изтрепят колкото пожелаят от населението.И да си изберат красотка Мисс Атом, по подобие на американската и колежка. Освен "Ty quoque"", тука се пробутва и втората заблуда " false analogy". За вредата от радиационното замърсяване са нямали тия познания които имат днеска. "Понятия «радиоактивное загрязнение» в те годы еще не существовало, и потому этот вопрос тогда даже не поднимался. Люди продолжали жить и отстраивать разрушенные постройки там же, где они были раньше. Даже чрезвычайно высокую смертность населения в последующие годы, а также болезни и генетические отклонения у детей, родившихся после бомбардировок, поначалу не связывали с воздействием радиации. Эвакуация населения из зараженных районов не проводилась, так как никто не знал о самом наличии радиоактивного загрязнения. Степень этого загрязнения сейчас оценить довольно трудно из-за недостатка информации. Однако, учитывая, что сброшенные бомбы были вторым и третьим экземплярами атомного оружия, они были технически несовершенными, «грязными» на языке специалистов, то есть оставляли после взрыва сильное радиоактивное загрязнение местности." http://energetika.in.ua/ru/books/book-5/part-3/section-3/3-3/3-3-2 и още "Существуют данные, что к концу 1950-х годов, по крайней мере, 359 человек, работавших с радиацией (в основном врачи и другие ученые) умерли в результате радиационного облучения, не зная о необходимости защиты от нее." https://wedocs.unep.org/bitstream/handle/20.500.11822/7790/-Radiation_Effects_and_sources-2016Radiation_-_Effects_and_Sources_RU.pdg.pdf.pdf?sequence=6&isAllowed=y

Защо, другаде няма ли монети на Филип II и Александър със конници на реверса? Само край Мадара ли са били популярни?

Напълно възможно е и морето да се подкваси, съществуването на бог също е възможно, но до тогава ще чакаме да докажеш хипотезата си.Възможностите не ни интересуват. Нали уж твърдеше друго. Аз вече ти дадох пример за съществуването на монети и изображения с конници преди Филип II.

Бабинта ти трънкина, хипотетично!То само един кон има и когато някой бог слезе, друг се качва на него.Значи според тебе, ако Александър не беше яздил с коня си по македонските монети, тракийския конник още щеше пеша да ходи? Май и кобилата на хан Аспарух води родословието си от Буцефал.Въобще през вековете се е наложила модата всеки който има кон да се качва на него и да препуска като Ал. Македонски. Понеже Ал.Велики и Христос имат еднаква продължителност на живота можем да заключим, че пределната възраст до която доживяват боговете е 33 години.

Non sequitur