Курти Вълчанов

Доживяхме некомпетентността да се подкрепя с вдигане на палчета. Това не говори добре за нивото на форума. Маготин, не зам кой е Спараток, но извън изказването (нищонеказването) ти в стил „секретар на първична партийна” опитай да обориш една-едничка помия от поста с помията. ГИБИ 1, Псевдокесарий, „Диалози” „ ... Едната от четирите реки, които изтичат от райския извор, наречена в нашето писание Фисон, се нарича Истър от гърците, Данувий от римляните и Дунавис от готите.”

Археологията е точна наука, каза някой. Но нейните закони не важат за България и особено за релацията Плиска-Преслав-Нови пазар. Там нещата, подобно на онзи разказ на Чудомир („Трети век преди Христа”), се случват между 681 и 866 година. Делиорманските копачи датират само между тези две сакрални дати, едната от които (866) се дължи на изпечен измамник (Балшенския шедьовър). Бронзова тока за колан от V век си е бронзова тока от V век навсякъде из Европа, но в Плиска става по-млада с три века. Там законите са други. Керамиката е само три вида: славянска паничка, прабългарска каничка и славяно-прабългарско гърненце. Успенски и Шкорпил укриха десетки антични монети от първите разкопки 1899 - 1900 в Плиска, защото били докарани със строителния матрял и изкривявали техните предварителни "научни" представи. Това също е археология, нали? Базиликата с атриум не се строи след 615 година в Европа, но в Плиска и Преслав се строи, понеже датите на бегехисторито са фиксирани: 681 - 866. Преди дни попаднах на публикация на Н. Мавродинов в съветско археологическо списание от 1955 година. Не можах да повярвам на очите си: споменава за археологически находки с ранна датировка в Плиска и Нови пазар, направени от Стамен Михайлов и Станчо Станчев и лъже, че тези датировки били отхвърлени в България от някаква комисия. С други думи подлецът Мавродинов казва в това авторитенно списание „Советская архтеология” – тези хора ( Михайлов и Станчев) не стават. Не вярвайте на написаното, за истината питайте мен и някой около мен. Няма промяна след Успенски и Мавродинов. През 2010 млади археолози откриха антични пещи в Плиска – II-III век.. Както си му е реда - събитието бе отразено в медиите. Предполагам, че шефовете са били в отпуск и информацията е излязла без тяхно съгласие. Четири години по-късно, през 2014 (?!?), Министерството на културата отпусна на РИМ – Шумен 54 000 лева за допълнително проучване и теренна консервация на три обекта, в т.ч. и за античната пещ. Четири години под дъжда и снега са твърде много за антична пещ. Днес, 7 години след откритието - ни вест, ни кост от античната пещ, ни публикувано изследване. Имаше пещ, няма пещ (няма и пари). Така се прави археология, така се унищожават компрометиращи научни доказателства – с пари на данъкоплатеца. В предаването по БНТ определено липсваше един екземпляр, сегашния шеф на шуменските копачи Павел Георгиев, за да могат да видят българските зрители събирателния образ на днешната българска историография. Георгиев е автор на една безсмъртна научна теза, че Плиска е тюркско наименование и означава "укрепен лагер". Искам да ви напомня, че има и други точни науки за установяване на исторически факти. Биологията е една от тях. Скоро някой ще го разбере по трудния начин.

Единственият верен факт - българите са сармати. Но пък от разсеяност не се спомена, че на запад Сарматия започва от изворите на Дунав. Откъдето са започнали да преминават в долната земя Охридска. И още нещо - и днес имената на Скития и Дунав могат да се обяснят само на няколко езика, между които е и българския, но не и иранския или , с извинение, чувашкия. И не е лошо да се знае през XXI век , че "Волжка България" и "волжки българи" - няма. Срамота и безхаберие. http://iliyanv.blog.bg/history/2016/02/01/kak-biaha-izmisleni-voljkite-bylgari-hronologiia-i-tehnologi.1426594

Да наричаш собствената си неосведоменост “чиста спекулация” на опонента приемам за проява на нахалство. Мнението е на Карел Шкорпил, човекът който най-дълго е изследвал конника – от 1899 до 1932. „Още при първия поглед се вижда, че надписът няма никаква връзка с релефа и че той е писан и между краката на коня, и под десния му крак… Не е мислимо художникът да е избрал за своя величествен паметник напукан вече площад в скалните стени от един и същ състав на дължина 400 м. Двете пукнатини са се появили в историческо време, когато релефът вече е съществувал, вследствие на което стената между тях излезе няколко сантиметра навън. Надписът обаче е писан, когато пукнатините са съществували, което ясно личи при горния край вдясно“. Шкорпил, К. Мадаро-Могиланското плато. – Byzantioslavica (Praha): 1932, IV, кн. 1, с. 125. Но Шкорпил далеч не е единствен.

Доказателствата ги посочих и Макебулгар се съгласи тях. Това са няколко букви върху пукнатината и върху фигурите на композицията. Според класиците - сложени седмица-две след завършването на релефа. Пак според живите класици, конникът бил важен за българите. Залагам кило добрички суджук, че е бил още по-важен и за траките, които имат божествен Херос за разлика от някои други. Обаче има и още аргументи в полза на античната датировка: някои изследователи обосновано смятат, че на релефа е изобразен не конник, а конничка. Формата на гърдите и дългите бухнали коси са ясно загатнати.Траките в това отношение имат железни традиции - Деметра, Артемида. Кибела е друга категория, богиня-майка. Тя не се занимава със стрели, копия и лов на големи котки. Та, жената от релефа как да я третираме - съпруга на Тангра, простосмъртна ханка или канка? Добре е да се чуе и едно дамско мнение по въпроса - конник или конничка?

Макебулгар, човек не мож да ви насмогне. Първо,не съм казал нито една дума за Митра. Второ, нямало лъвове на оброчните плочки, пък се оказа обратното. Трето, имало български надписи, което е очебийно и общоизвестно. Само дето тези надписи са късни и вторични спрямо релефа. Оная голямата пукнатина, дето минава зад гърба на човешката фигура и коня се е появила след направата му. Би било лудост, при толкова площ каменоделците да си правят релеф върху пукнатина. Надписите са по-късни, защото още Бешевлиев и Стамен Михайлов са забелязали, че има няколко букви, които за издялани последващо върху пукнатината. Част от надписите засягат дори фигурите в композицията, което говори недвусмислено, че тези които са ги правили не са изпитвали някакъв респект към проекта. Малко като днешните младежи, дето дращят графити по стените. Романе, щом аз пиша глупости, признай една твоя умнотия: през античността не са се носили кожени колани, щом няма открити при разкопки.

Оказва се, че шпорите се използват в Тракия и Мизия още през IV-III в.пр.н.е. и че именно от Балканите тръгват тяхното разпространение в Европа. (Stoyanov, T. – On the Spurs’ Development in Trace, Macedonia and Iliria during the Early Hellenistic Times, Сб. Пътят, С. 2003) Сетили се първи за шпорите, па не се сетили за ремъчните стремена. По твоята логика през античността не се ползват колани, защото не са намерени цели колани при разкопки, а само токи и накрайници. Това е единственият начин за доказване – чрез изображения върху монети и архeологически артефакти. Този филм вече сме го гледали с най-старото обработено злато в света. Ресавски, имам добра колекция с тракийски лъвове – както от Тракия, така и от Мизия. Какво да извадя от килера специално за теб? Айде, от мен да мине – тази оброчна плочка е точно от Мадара.

Оказа се, че шпорите се използват в Мизия още от IV-III в.пр.н.е. Липсата на метални стремена при арх. разкопки, не значи, че изобретателите на шпори не са се сетили да използват и стремена. На първо време от кожени ремъци или нещо подобно. Украйна, ляв бряг на Днепър, 4-ти преди Христа:

Седем години темата стои на трупчета. Струва ми се , че има нов момент по въпроса за конските шпори. Някои участници твърдят - волно или неволно - че шпорите започват да се ползват сравнително късно - VI век. Невярна информация. Метални шпори в Тракия са открити при археологически разкопки през I в.н.е. Мечислав Домарадски „Келтите на Балканския полуостров, IV—I в. пр.н.е.”, 1984 г. стр. 145

Я да видим все пак, какво казва г-н Григора по въпроса за реката Волга или Булга, зад Истър - северно. Нататък нема да чета "спициалиста". „Trans Istrum versus septentrionem locus est quem fluvius non exignus ab incolis Bulga dictus „ "А как това място е получило името си България, ще ви разкажа. На север зад Истър има земя, по която тече немалка река; местните я наричат Булга; от нея са получилите името си самите българи, които по произхода си не са други, а скити. Когато зловредното иконоборство тревожило православните, българите се вдигнали оттам с децата и жените си, и в безчислено множество се прехвърлили през Истър. Преминавайки през двете Мизии разположени по Истър и ограбвайки ги напълно, което останало като някаква поговорка, като от скакалци, или като от мълния, те завзели Македония, с прилежащата зад нея Илирия, доволни от тези удобства, които намерили там. Столица в бъдеще им станал този град който Юстиниан удостоил с честта на архиепископия и й дал име, както казахме, Първа Юстиниана. После по името на народа, заселил се там, тази страна била преименувана в България, а първа Юстиниана призната за митрополия на България. "

Сравняват се материална култура, нрави, погребални обичаи, антропология. Иречек и Шкорпил (д-р Елих) са сравнявали намерените черепи от Плска през първата кампания 1899-1900 г. с какво мислиш - с черепи от Чувашия и Казан. И там греда. Какво още е необходимо, за да си видят фундаментални различия, показващи същества от два различни свята. Авторе, не ти ли се вижда интересна идеята, че има и камчатски българи. Името на р. Камчия откъде мислиш идва. Преди е била Тича:-)

Да изработиш тезата "Волжка България" само заради едното руското фъфлене е "сериозна наука". Тракия-Фракия, Тома - Фома, Холандия - Голандия, пълхар - булгар и прочие и прочие. Очаквам нова тема от автора "Рейнска България". Баварци - булгарци и т.н.

вулгари - булгари - скити - хуни - мизи - блъгари - българи абари - обри - скити - авари - хуни - склави (Константин Багронородни) Още?

Единственото научно изследване в България, написано от българин за българи относно зараждането и развитието някога на мита, а сега на измамата " Волжка България". В три части, четвъртата и заключителна все още не е публикувана. 600 години са твърде много за съществуването на недоразумението "Волжка България". http://iliyanv.blog.bg/history/2016/02/01/kak-biaha-izmisleni-voljkite-bylgari-hronologiia-i-tehnologi.1426594

И още. Гетски период: гети - масагети-тирагети-даки-гепиди. Готски период: готи-визиготи - остроготи-хипоготи/малоготи

На първата карта българите са маалко по-вляво с около 1000 км, в Илирия и Панония, откъдето започват да заемат Долната земя Охридска. Онова сведение на Йордан хич не е сигурно. http://iliyanv.blog.bg/history/2016/01/19/svedeniiata-za-bylgari-v-iordanovata-getika-sa-manipulirani.1423570 За няколко века един и същ народ сменя имената няколко пъти: гети - готи - склави (Симоката:„Когато пристигнал в Марцианопол, заповядъл хиляда души от войската да избързат напред. Те попаднали на шестстотин склави, които носели със себе си голяма плячка, взета от ромеите, защото след като оплячкосали Залдапа, Акве и Скопис, тези склави отново ограбили местните жители и натоварили плячката върху голям брой коли.Варварите, щом видели че ромеите се приближават и че са ги забелязали, започнали да избиват пленниците. Така били избити всички пленници младежи. Понеже за варварите сбъскването било неизбежно, те съединили колите и образували укрепление, след това поставили жените и децата сред стана. Ромеите се приближили до гетите (това е по-старото име на варварите) и не смеели да влязат в сражение, понеже се страхували от копията, които от укреплението варварите хвърляли срещу конете.”) Аналогичен пример мога да дам с друго тракийско племе: меди - милинги (мили - мед/гр.) - склави (Константин Багренородни).

Благодаря!

Ще го кажа по-ясно от теб - Стоян Заимов е манипулиран от Марин Поплуканов, подобно на поп Минчо. Затова версиите им са еднакви.

Съжалявам, обаче сметката с Марин Поплуканов още не е приключена. Откъс от „Видрица”: „Левски с убийство заплашвал поп Кръстя, ако не предаде Сиркова тефтерите, квитанционните книги и парите – 35 000 гроша. Левски поискал лична среща на поп Кръстя, за да се разяснят и разберат. Поп Кръстю му назначил в Къкринското ханче. Левски посрещнал Рождество Христово в къщата на Величка Хъшнова. Съзаклятниците ловчански, а край тях и всички ловчанци вярват, че поп Кръстю е предал Левски. По тяхному биле: а) за да запази себе си, предал Левски; б) за да икономиса за себе си 35 000 гроша комитетски пари; в) за да вземе още 25 000 гроша от хазната като възнаграждение за предателството.” Някой досеща ли се как е влязло това внушение в главата на поп Минчо Кънчев? Станало е очевидно в Диарбекир, а източникът е неговия съкаторжник Марин Поплуканов. Поп Кръстю е нарочен за предател и крадец на комитетската каса още в Диарбекир от фактическия касиер на Ловчанския комитет. Чрез свободната и оживена кореспонденция митът за неговото предателство е стигнал до различни части на България още през 1874 година. Но да продължим с „Видрица”, налага се да се самодемитологизирам за бизнеса на Марин Поплуканов, който не се оказа чак толкова успешен: „Дружество „Крив рак” Съдружиха се братя Георги, Михаил Хаджииванчеви, Димитър Пъшков, Марин Поплуканов и даскал Христо Ковачев, на които и аз бях дал малко пари (парите – 10 турски лири са дадени през юни 1874 лично на Марин Поплуканов, запазено е писмо на последния до човек от Ловеч, някой си Михаил х. Иванчов, който да ги преведе с пощенски запис на поп Минчо – бел.моя). В това проклето място няма тази търговия, но ний ще я направим, за да познаят тукашните диваци, че и ний разбираме от търговия. Тези наши търговци събраха машкина волове, та ги проводиха на село Чунгюш при Зера да ги суватландисуват. Пасяха ги, кърмиха ги, доде време да ги колят и изработят на пастърма и суджуци. Докараха ги в Али Похар село, което е на запад 20 минути отстрани Диарбекир, там ще ги колят и изработят. Даскал Янко стана учител и певец на православните араби. А ний останахме да се замяраме с камъни по мръсните тесни улици с турските турчета. Чифтехан Втори съдружници: Костито, Янито от Хасково и Станчо Попниколов от село Лопян съдружиха, взеха Чифтехан и захванаха да събират въшките. Накупиха такъми, наргилета, дълги маркучи и кавени чаши и столове. Станчо Петров от Джамбазите взе под наем Бахчила каве, та стана каведжия, и тук наргилета и дълги маркучи. Бойчо Русев и Георги Хаджидечев отидоха да гледат едно село да го купят, да направят коля и тукашни орала, ще правят чифчилък и да докажат на тукашните диваци как се работи земята. Поп Еню и Стоян Заимов станаха готвачи, парите от поп Еня, Стояна – кяраортак.” В този момент обаче (15 януари 1875), един от „бизнесмените” – Стоян Заимов прави прословутото бягство от Диарбекир с паспорта на поляка Антон Бенковски, купен за 5 турски лири от Гаврил Хлътев и бизнеселита е вкаран обратно в кауша: „...Изклаха кравите та ги изработиха и направиха хубава пастърма и суджуци. Но нали ни затвориха, не ги пускат навън да надникнат, а не в село стока да заобиколят. Най-подир Георги Хаджииванчев с много прошения, та и рушвети, пари давание, пуснаха го с джандарите да иде да обиколи стоката си и да донесе и нам да вземем да ядем. Кога отиде Георги, що-щеш: кюрди носили на една страна, кучета влекли на друга, станало кожи, суджуци и пастърма дармадан. Чифтеханджиите Костито, Янаки и Станчо Попниколов, те отидоха да си прегледат стоката: наргиле такъмлъръ, каве филджанлъръ. Станчо Петров нищо не ходи да търси из Бахчалъ каве, като знайше, че всичко й разграбено.”

На Васил Иванов Кунчев присъдата е влязла в сила. И изпълнена. Най-масовият убиец в световната история Сталин е невинен. Хитлер е ангел небесен с дребна присъда за организиране на обществена неразбория в една бирария. Нъл тъй, Шпага?

Парите, открити в Левски, мисля 4500 гроша, са раздадени съвсем законно на участници в залавянето от съответния полицейски шеф.

Из писмо на Кънчо Стоянов до сина си поп Минчо Кънчев в Диарбекир „Драгий сине, ...Пишеш ми за 5 лири турски и за няколко видове дрехи, обаче едногласно решихме всички, които имат при тебе синове, братя и проч.1 да ви проводиме пари повече, за да си направите дрехи там, защото за всяка ока дрехи нужни са грошове за пренасянето им, и тъй, проваждам ти сега 15 л.турски, които да ти послужат за няколко време и за дрехи, и за иждивявание.” 14.4.1874, с. Арабаджиево Марин Поплуканов е прекарал в предварителен арест и заточение 3 години и 8 месеца. В Диарбекир, както повечето българи, е ползвал поръчителство на местни христтияни и е излязъл от кауша, живеейки в къща под наем. Живял е доста безгрижно и заможно, отворил печеливш бизнес. А баща му поп Лукан не е бил заможен човек и няма данни да е продал имот в Ловеч, за да финансира синковеца си. По мои груби сметки поне 200 турски лири са изминали дестинацията Ловеч – Диарбекир за времето на заточението му.

"Видрица", кореспонденция между поп Минчо Кънчев от Диарбекир и баща му Кънчо Стоянов - с. Арабаджиево: „Алъш-веришите вече заспаха: турска лира 130 гр., бешлик 7.5 гр., алталък 9 гр., ирмиличе 30 пари, ама кой дигна парите – каймето. Ако иска някой да си купи нещо или да продаде, ще прави три пазарлъка - с кайме, ако не е с кайме с горни пари, и то като не уйдиса – с долни пари; жито килото с обикновени пари 28-30 гр., с кайме или горни пари 50-55 кило; и тъй който има пари крий ги, защото кайметата бол, да идеш да развалиш кайме от 100 гроша ще ти вземат 40 за сарафлък. Там има ли да се харчат каймета и как вървят?” Кънчо Стоянов, 6.2.1877 с. Арабаджиево „Лира турска -104 гр., бяло меджидие – 21 гр., алаталък – 6 гр., бешлик – 5 гр., иримиличе, десятъче, и петаче така. Тукашните данголя освен тези пари други не припознават. Кайметата виждаме в чиновници, но тукашните освен пари друго не припознават, кайме не искат да го видят.” Отговор на поп Минчо Кънчев, 20.3.1877, Диарбекир

15 юли 1878 г. - в колко часа? :-)

От касата са харчили и Драсов и Поплуканов за лични цели. Последният е изразходвал значителна сума преди, по време и след каторгата. Как да установим от кои емисии е харчил чиляка? Ако имаш разумна идея, давай.