Курти Вълчанов

Стана малко като оня лаф за краставицата. Аз питам за канонизирането на цар Петър Български, за отиването му и смъртта му в Рим (в контекста на темата), получавам отговор за това колко ненадежден източник бил Блазиус Клайнер. Само дето Клайнер не е писал нищо за канонизирането му, за отиването му и смъртта му в Рим. ОК, щом немаш мерак да отговориш ( а аз допускам, че знаеш прекрасно отговорите), аз ще отговоря, но малко по-късно. Сега само ще подгрея тезата на Аспандиат с друга, която е в хармонична връзка с неговата. цар Петър е погребан в "Сан Клементе"

ОК, този пост да се чете само от нови професионални историци. С царския цвят – мой текст. Pliska - 100 years of archaeological excavations Rasho Rashev, Yanko Dimitrov (Shumen, "Svetlana", 1999) http://www.kroraina.com/pliska/pl_3_14.html Добре е кога правиш истинска наука да публикуваш и на други езици , че да може пооовечко хора да разберат що за стока си . "No seals sealing the correspondence of the pagan rulers have been found so far in Pliska. The only known up to now lead seal of khan Tervel hails from Istanbul, and the two golden medallion of khan Omurtag – from the neighbourhoods of Pliska and Veliko Turnovo. These medallions are the only authentic Bulgarian depictions of the pagan rulers, containing also the title of the ruler, KANASUBIGI. " Тук отговорните научни другари Рашев – Янков са споменали моливдовула на езическия владетел хан Тервел и златните медальони на друг един езичник - хан Омуртаг. Първият „хан” е кесар на римската империята, а вторият – базилевс на същата. И на моливдовула и на „златните медальони” владетелите са изобразени с християнски инсигнии и ясен текст („Богородице помагай на кесаря Тервел”), а ликът на първият е е изписан в не една български и македонски църкви пред XVIII век. За тези 100 години българските историци дори не се опитват да пишат и проинасят правилно името на Муртаг. "The coins found in Pliska [37] are without an exception all Byzantine. Earliest amongst them are two folles (heavy copper coins) of the emperor Nicephorus I Genicus (802-811 AD). Byzantine coins dating from the time of the emperor Leo VI (886-912 AD) onwards are already regularly found, although in small numbers (32 in total). Amongst them there are several made of gold, hidden as a treasure in one of the estates in the Inner town (object No 40). Most common are the coins dating from the period of Byzantine rule. The latest among them date from the end of the XI – the beginning of the XII c. A collection of lead seals of low- and middle-ranking Byzantine military commanders and private persons dates from the last quarter of the X c. and the first half of the XI c. There is a seal of the emperor Basil II (976-1025 AD) as well. [38] " Дебелашките лъжи и фалшификации в ново време са допустими и полезни вимето на истинската наука, особено когато трябва тя, истинската наука да услугва на поръчкови партийни или московски доктрини. Тук научният тандем е лъгал като допинг контрол на световно по вдигане на тежести, но все вимето на истинската наука, че в Плиска са открити само „византийски” монети, а най-ранните били от Никифор Геник. Тъй де, паднали от джоба му, кога източвал избите на хан Крум в Плиска, реколта 681. „Йорданов, Ив. „Монети и печати от Плиска (1899 - 1999) , Плиска-Преслав 8, стр. 135 – 167. – до 1999 г. при официални археологически разкопки в Плиска са открити 34 антични монети, без да броим десетките откраднати и невлезли в научен оборот по време на първите разкопки, проведени от Успенски и Шкорпил 1899-1900. В статистиката не участва и колективна находка, съдържаща десетки антични монети, открити само на 1 км от Голямата базилика. След 1999 г. откриването на антични монети продължава ежегодно, но никой не обобщава статистическите данни. Картинката при археологическите разкопки на Преслав е абсолютно същата, но в много по-драстични мащаби.

Истинската наука и по това се различава от псевдонауката, че минава през времето като товарен влак край селска гара и остава вечно жива и неподправено актуална. За последен път този непресъхващ извор на поп-фолк историята на България е издаден през далечната 2015 г. - 936 стр., твърда луксозна корица, тегло 1.5 килограма, цена 30 кинта, конкурирайки ценностно и тегловно тухлите-четворки на Васил Златарски от миналия век. http://iztok-zapad.eu/books/book/1471

За да се ориентираме правилно в темата що е псевдонаука, трябва да знаем обратното - що е истинска наука. Ето един класически образец: Константин Иречек „История на българите” „Старите българи имали, ако не много, то поне две жени. Като зестра на годеницата служило злато, сребро, рогат добитък, коне и пр. Князете имали обичай да водят със себе си своя харем. Относно облеклото ни предават, че мъжете и жените носили широки гащи (шалвари) и че жените, подобно на мохамеданките, си забулвали лицата. Мъжете си бръснели гладко косата на главата и според източния обичай си туряли чалми (Iigatura lintei, quam in capite gestatis), която не снемали дори в храмовете. Според Свида, българите се обличали по аварски. Съдопроизводството им било варварско. Ако изобличеният в кражба или грабеж не се признавал доброволно в постъпката, в която бил обвиняван, съдията го биел по главата с тояга или го бодял с железни шишове в бедрото, докато се признае. Кражбата на добитък и роби жестоко се наказвала. Смъртното наказание не било рядкост. Благородните, които участвували във въстание, се лишавали от живот, а техните имоти, деца и роднини също тъй се изтребвали. Придворният етикет имал азиатски характер: князът обядвал на особена маса, дори съпругата му не могла да седи до него. Придворните обядвали на известно разстояние около княза, като седели на столчета или се свивали на пода. Човешки черепи им служили за чаши. Лявата страна била почетна. Когато сключвали договори, давали клетва над изваден меч, при което разсичали кучета.”

Еври, след темата "Грешките на историка Ганчо Ценов" във форума се отваря пазарна ниша за нова тема - "Грешките на историка Блазиус Клайнер". Сега е момента, разгроми го подобаващо. Ако това ти донесе удовлетворение и успокоение, можеш да помислиш защо синът на умрелия от мъка Симеон - Св. цар Петър Български е приел монашество и е заминал да живее в Рим, където и умира. Можеш също така да помислиш поради какви заслуги е канонизиран цар Петър. Ако все пак намериш отговори на тези въпросчета, ще ми бъде драго да ги споделиш в тази тема.

Ахаха, много удобно. Сакалибите не били славяни, а бели източноевропейци. Русите са точно бели източноевропейци, но в книгата Ибн Фадлан ги нарича "руси", а не сакалиби. Обяснението не струва. Според финта на Thorn излиза, че Алмъс бил цар на бели тюркоговорещи източноевропейци. Конкурира тезата на делиорманския копач Павел Георгиев, че Плска била тюркска дума и значела "укрепен лагер". И да кажа отново: с хитрувания и тарикатлъци няма да стане уйдурмата. Трябва и акъл.

Волжките тюркоезични туземци от X век (ужким българи) в книгата на Ибн Фадлан са наречени "сакалиба" (склави) в оригиналния текст и славяни от преводача А. Ковалевски. Оригиналното заглавие на книгата, в което кой знае защо няма и помен от българчета: „Книга от Ахмад ибн Фадлан ибн Абас ибн Рашид ибн Хамад, клиент на Мухамад ибн Сюлейман, посланик на ал Муктадир до царя на сакалибите. Това е книга на Ахмад ибн Фадлан ибн Абас ибн Рашид ибн Хамад клиент на Мухамад ибн Сюлейман, посланик на ал Муктадир до царя на сакалибите, в която ни съобщава за това, което сам е видял в страната на тюрките, хазарите, русите, сакалибите, башкирите и други, независимо от различията на вярата им, историята на техните царе и положението на делата им” Двете руски издания - от 1939 и 1956 г. имат заглавието "Пътуване на Ибн Фадлан до Волга" и едва в първото българското издание от 1992 г. издателите са праснали манипулативното заглавие "Пътуване до Волжка България".

Познат подход. Въпросите ми за славяноезичния "славянин" анадолски арменец Тома и волжките тюркоезични "славяни" на Ибн Фадлан бяха заметени под килима. Важно е, че върху килима е меко, чисто и топло.

36 страници жизнерадостен спам и глупости. Струва ми се, че първо трябва да се справите с точна научна формулировка за "склави". Т.е. да направите, това което не е направила официалната историческа наука досега, въпреки изобилието на извори по въпроса. Не визирам само българската, съветската и руска историографии. Милиционерската формула "склави =славяни=славяноезични" очевидно не работи, след като генетичната тояга се стовари върху кратуната и. Но за да сторите това, трябва да изгоните волжкобългарските бръмбари от главите си. Без това (бръмбарите) мисията ви е невъзможна.

По-скоро на московско-кагебейски За фалшификата с Тудор Доксов и етхъ бехти - понеже страниците на изследването не са номерирани и подтемите са няколко - от втората половина на 7-а страница нататък. Линкът е много дълъг и системата не го приема: http://www.academia.edu/4243401/%D0%90%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BA_%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2

Веднага - Плиска! Според начальника на делиорманските копачи в центъра на просветата Шумен Павел Георгиев, Плиска е тюркско име, което означава "укрепен лагер". (П. Георгиев „Ис тис Плскас тон канпон – градът Плисков (произход и значение на името) – Трудове на катедрите История и Богословие в ШУ 1999, 3 , 12-30) Помня, че за да прочета този шидьовър, преди време се разделих с един литър двойно препечена мускатова ракия и още си лекувам сърцето. Струвами се, че научното постижението на другаря Георгиев се родее с достиженията на българската поп-фолк история по въпроса за склавите и „славяните”.

Явно проблема с арменските славяни ще остане в тъмната част на историческата наука. Надявам се да обсъдим поне как стои работата с тюрките-славяни. Ако не сте забравили, йелтабаря Алмъс е цар на сакалиба (склави - славяни според тукашните корифеи на славянството). Безспорно доказано от науката е, че са тюркоговорящи. Та как се вписват тюрките-славяни в темата/схемата за славяноезичието на славянството ?

А има ли разлика между балканските славяни и анадолските? Визирам анадолския арменец Тома "Славянина" ? Вероятно арменския славянски е бил по-различен от балканския славянски

Поздравления на автора за смелостта да хване бика за втория рог . Не сте забравили хващането на бика за първия рог и кой е дядото на Петър – княз Михаил, който не се покръсти, а препокръсти от Рим чрез епископите Павел и Формоза. Блазиус Клайнер, „История на България” и хващането на бика за първия рог: За католичеството на Богор „Богор или Богорис, единадесети цар на българите, ненаситно отдаден на лов, а самият той попаднал щастлива плячка в мрежите на св. Петър. Когато заплашвал императрица Теодора с война, от нея бил укротен с находчив и смел отговор, свързал се с нея с вечно приятелство и чрез нейното ревностно съдействие бил обърнат във вярата Христова. Отлагал обаче да приеме кръщението, докато по божия разпоредба бил дотолкова ужасен от картината на Страшния последен съд, нарисувана от някой си монах, че нощта нито можал да спи, нито да дочака деня, но в късна доба най-настоятелно поискал да приеме кръщение, в което бил назован Михаил. Той обърнал българския народ в католическата вяра, въздигнал много храмове и основал епископство, тъй че заслужено би могъл да се нарече апостолически български цар. Умрял около 868 г., след като щастливо царувал 43 години.” За католичеството на Симеон: „След като, както казахме по-горе, гърците били победени от Симеона, те, виждайки, че не могат да направят нищо с оръжие, прибягват до други начини. Те отправят молба до папа Йоан X, комуто след отделянето си от цариградската църква Симеон непринудено се подчинил заедно със своя народ, щото чрез свои легати да увещае Симеон веднаж завинаги да сключи траен мир с тях. Симеон „Симеон, дванадесети цар на българите, син на Михаил, наистина католик. Лош враг на гърците, той водил постоянно войни с тях и за да не зависи в духовно отношение от тях, подчинил себе си и царство България на римската църква. Войнственият Симеонов дух бил помрачен от прекалената жестокост спрямо християните. Най-подир хърватите, на които той обявил война, го победили и го обърнали в бягство, а той, потънал в срам, се върнал в България и тук умрял от голяма душевна мъка в 930 г. Със смъртта си той се научил и поучил, че човек не бива прекалено да се надява.”

Теофан: „През тази година (540) преминал на страната на ромеите синът на Гиесм, Мундо, който произхождал по род от гепидите....След това Мундо отишъл в Константинопол. Императорът го почел богато заедно със сина му, направил го военачалник на Илирик и го отпратил. При пристигането му в Илирик излезли българите в голямо множество, а той потеглил срещу тях и избил всички.” Някои ще ми каже ли къде точно се намираше Илирик – Кавказ или Персия? За един приятел питам.

Генетиката била съмнителна ?! Изворите, които я подкрепят - и те съмнителни ?! Не са съмнителни само хипнотичните видения на Маготин за отчетливи монголоидни черти, с извинение. Матрялът е шокиран, че няма тюрксо-алтайски ДНК следи. Шансът да бъдат открити такива в Европа преди ХI век е еднакъв с намиране на ДНК-профил от извънземна популация. "Великото преселение на народите" се извършва от местни племена и народи, обитаващи земи около праотечествения Дунав. Claudii Ptolemaei Geographia.REc. C. Muller. Paris , 1890 , III, 5,8; "По малки племена обитават Сарматия край река Вистула , по долу от венедите - гитони, после фини, а след тях сулони. Под тях фругундионите , после АВАРИНИТЕ ( AUARINOI - Αύάρινοί ) - покрай изворите на Вистула ." Свида „Речник” – ГИБИ, т. 5, стр. 305 „Авар – скит, син на Севт, написал т.н. „Скитски предсказания”, „Сватбата на река Хеброс”, „Очищения”, „Теогония в проза” и „Пристигането на Аполон при хиперборейците” в стихове. Той пристигнал в Елада от страната на скитите. Известна е от преданието неговата стрела, която летяла от Елада чак до хиперборейците-скити. А тя му била дадена от Аполон.... Разказват, че когато чума настанала по цялата земя, Аполон предсказал на допиталите си до него елини и варвари, че атиняните трябва да се молят за всички. Когато при тях пристигнали пратеници на много народи, разказват, че и Авар дошел като пратеник на хиперборейците около третата олимпиада.” Лъв Граматик , Хронография ГИБИ 5 „ Аварите, потомци на готите" „От готите се образували четири народа – готи, хипоготи, гепиди и вандали, от които аварите започнали да преминават в земята на ромеите.” Анастасий Библиотекар ЛИБИ II – том , 224 с. “А готите по онова време били и многочислени и твърде значителни племена, обитаващи северните области отвъд Дунава: от тях най-известни са четири (племена) – именно готи, хипоготи, гепиди и вандали, които се различават само по име и по нищо друго и си служат с един и същ език. А те всички изповядадвали арианското зловерие.... И гепидите, от които по-късно се отделили лангобардите и АВАРИТЕ, обитавали селищата около Сингидинум и Сирмиум “ Константин Багренородни , ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ДЪРЖАВАТА 7. За Далмация и съседните племена „Император Диоклециан много обичал Далмация, затова извел от Рим хора със семействата им и ги настанил в същата тая Далмация. Понеже се изселили от Рим, те се нарекли римляни и до днешен ден носят това название. Този император Диоклетиан основал града Аспалато16 и в него построил палати, които стоят по-високо от всеки разказ и описание. Техните останки и до днес свидетелстват за някогашното им благодушие, ако и дългото време да ги е унищожило, А пък градът Диоклея17, в който сега живеят диоклийците, е бил построен от самия император Диоклетиан, отдето и жителите на тази страна получили името диоклийци. А пък властта на самите ромеи се простирала до р. Дунав. Те веднъж поискали да преминат реката и да разберат кои живеят отвъд нея. Като я преминали, те намерили невъоръжени славянски племена, които се наричали и авари. И нито те се надявали, че отвъд реката живеят някакви хора, нито пък онези допускали, че отсам реката (има хора). Понеже ромеите сварили аварите невъоръжени и неподготвени за война, те ги нападнали, взели плячка и пленници и се оттеглили.”

Аварите били северни славяни. Северни, северни - колко да са северни, след като са част от гетите, демек траките? Войводина е на две крачки от Видин. Понеже в цитата на Библиотекаря става думи и за вандалите - 40% от думите във вандалския речник на Орбини се използват без никакво изменение в съвременния български език. Моля участващите в дискусията да се съобразяват с факта, че тя е ЛЕКСИКАЛНА и мнения, становища и споделени сънища без извори не струват усилията за натискане на определен брой клавиши. Така е в бизнеса с исторически илюзии - който казва, той доказва. Анастасий Библиотекар ЛИБИ II – том , 224 с. “А готите по онова време били и многочислени и твърде значителни племена, обитаващи северните области отвъд Дунава:от тях най-известни са четири (племена) – именно готи, хипоготи, гепиди и вандали, които се различават само по име и по нищо друго и си служат с един и същ език. А те всички изповядадвали арианското зловерие.... И гепидите, от които по-късно се отделили лангобардите и АВАРИТЕ, обитавали селищата около Сингидинум и Сирмиум “ Константин Багренородни II. ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ДЪРЖАВАТА 7. За Далмация и съседните племена Император Диоклетиан много обичал Далмация, затова извел от Рим хора със семействата им и ги настанил в същата тая Далмация. Понеже се изселили от Рим, те се нарекли римляни и до днешен ден носят това название. Този император Диоклетиан основал града Аспалато16 и в него построил палати, които стоят по-високо от всеки разказ и описание. Техните останки и до днес свидетелстват за някогашното им благодушие, ако и дългото време да ги е унищожило, А пък градът Диоклея17, в който сега живеят диоклийците, е бил построен от самия император Диоклетиан, отдето и жителите на тази страна получили името диоклийци. А пък властта на самите ромеи се простирала до р. Дунав. Те веднъж поискали да преминат реката и да разберат кои живеят отвъд нея. Като я преминали, те намерили невъоръжени славянски племена, които се наричали и авари. И нито те се надявали, че отвъд реката живеят някакви хора, нито пък онези допускали, че отсам реката (има хора). Понеже ромеите сварили аварите невъоръжени и неподготвени за война, те ги нападнали, взели плячка и пленници и се оттеглили.

Дребните манипулации все още са хит на пазара с исторически илюзии. Нашата културна дискусия не беше за стремената, а за шпорите. Най-ранните шпори в Европа са открити в днешните български земи. Ако докажеш обратното, ще те черпя една голяма иранска боза в кавказка чаша. Относно скитското име на Зевс - “ПАПА”. То не може да бъде гръцко, просто защото Херодот го е научил през V пр. н.е., а преди него Скития е тъмна Индия за гърците. Като новодошъл близкоизточен етнос гърците са се възползвали от божествения пантеон на траки и скити, а не обратното. Това, че новодошлите са ползвали чрез франчайзинг боговете на други народи го казва в прав текст и Херодот, но според мен най-свежо и остроумно го е написал Страбон: „Също както във всички други отношения, атиняните продължават да бъдат гостоприемни към чужди неща, така е и в почитанието им към боговете; защото те са приемали радушно толкова много чужди култове, че били осмивани заради това от комици; и между тях са тракийските и фригийските ритуали.” Римският произход на „ПАПА” пък съвсем отпада от класацията, тъй като римляните разбрали за скитите и техните земи по времето на Веспасиан и Плиний Стари. Приемам с известно удовлетворение, че включванията ми те забавляват, научавайки нещо ново за историята.

Сигурен съм. Когато скитите пуснали в обръщение най-старите парични средства в Европа (предмонетни форми - виж ги в интернетот), мургавите щерки на Данай били още в родната си земя Либия. Ти сега си чуваш, чу гърците са късни европейски емигранти (X-IX в.пр.н.е.).

Булгароид, нямам нищо против да удариш едно винце и да си починеш умерено, стига това да ти даде сили да обясниш скитското име на Зевс - "ПАПА" с кавказки, ирански или марсиански езиков слой. Впечатлението ти, че Херодот е съветски автор също подлежи на известни корекции. Преди да продължа с тракийските думи, които след повече от две хиляди години се използват без абсолютно никаква промяна в съвременния български език (странно как и защо Дуриданов и отбор траколози не са ги забелязали), ще обърна внимание на общата духовна основа на скити, траки и българи - тяхната обща предхристиянска религия - елинското езичество. Тема, крайно неприятна за тюркофили, ирановъди и пр. манипулатори, тъй като свидетелствата на двама константинополски патриарси, че върховния предхристиянски бог на българите е Зевс, не се замитат лесно под чергата на измамата. Патриарх Фотий: "Окръжно послание до източните патриарси" "Но и българите, народ варварски и христоненавистен станаха толкова много склонни към богопознание и питомност, че като се отказаха от отческите си бесове и оргии и отхвърлиха заблудата на елинското суеверие, по чуден начин се обърнаха към Християнската вяра." Писмо № 66 на патриарх Николай Мистик до неизвестно лице, вероятно българския цар Симеон, от 913-914 година („Известия на ист. дружество в София”, кн. ХІІІ, 1933г.) „Възлюбено ми чедо, станало е дело, което, както някои казват, нито подобава на доброто име на този град, в който управлява пълен християнски ред и пълно благочестие и най-висша мъдрост и точно съблюдаване на светия устав, нито отстранява от църквата скръбта и укора. Защото казват, че са станали такива неща, каквито управляват у езичниците и у елините. Именно сключените чрез клада и клане на животни съглашения не са нищо друго, освен езическо и елинско жертвоприношение... Потруди се, прочее, чедо мое, чрез дадената ти от Бога разсъдливост да дадеш това направление на делото, че хулителите да не добият възможност да се подиграват с грижата имайки повод за укор, но (които) често дори добрите дела (използват) за да злословят Божията църква и преславната държава и сега и в бъдеще. Но, нека разберат, че това, което е станало, е станало от нужда, за която (нужда) са виновни обичащите войните и човешките кланета, именно богоомразните българи”. По ирония на съдбата вторият извор е превод на най-изявеният поръчков тюркофил в българската историография – Веселин Бешевлиев. Завършил славянска филология в София и класическа филология в Германия, с отлични познания по старогръцки и латински, немски, френски и руски, именитият филолог със звучно турско фамилно име прави научна кариера с нещо коренно различно от квалификацията си - поръчкова „наука”. Бешевлиев става публично известен учен не със скучните си лекции по историческа граматика на старогръцкия език, история на старогръцкия език, александрийска литература и новогръцки език, а с екзотичните описания на първобългарски нрави и религия, за които били търсени и намирани аналогии с племена от Африка, Америка и далечна Азия. Публикацията му върху мраморната колона от с. Мадара с надпис „Тангра” (1932 г.), му дава сериозно предимство и през 1933 г. вече е извънреден професор по класическа филология в Софийския университет и действителен член на Българското археологическо дружество. При това на въпросната колона липсва надпис „Тангра”, а можем да си представим висотите на кариерното му развитие, ако наистина имаше. До края на дългия си и скучен биологичен и научен живот Бешевлиев няма да обели и една дума или коментар на собствения си превод на писмото на патриарх Николай.

Е, каква стана тя - тукашните експерти отричат свидетелствата на Херодот. Не им пасва на мухлясалите теорийки. Това означава, че след малко ще отрекат и Демостен, Плутарх, Страбон, Йордан, Приск Панийски и Константин Багренородни.

Откъде да започна с конкретните доказателства, че тезата на автора е вярна. Хронологически - от Херодот, книга 4 "Мелпомена". Когато споменава, че върховният им бог е Зевс ( скитите тогава не били абонирани за вестник "Ахура Мазда" ), Херодот уточнява, че на скитски името на Зевс се произнася, при това съвсем основателно - "ПАПА". Наследниците на тези скити и до днес използват думата в ежедневни изрази като "Папа выпил водку". Пак в същата глава Херодот казва, че първият скит е роден от бащата Зевс и майката - митична дъщеря на река Бористена (Днепър - земя на гетите). Този първи скит се наричал Таргитай. Тук няма да правя спекулация, че името му всъщност по скитски звучало Цар Гета, но че втората съставка е ГЕТА е несъмнено. Авторът казва в същата глава, че по време на управлението на синовете на Цар Гета от небето паднали като дар четири златни предмета — едно рало, един хомот, една секира и една чаша. Херодот обаче се е постарал да запише името на секирата (култово оръжие за траки и скити) – sagaris, а пък „руските учьони” услужливо разясняват в уйкипедия и други научни ширпотреби, че това била , с извинение, иранска дума. Днес във всеки селски български дом има задължително sagaris, а българите произнасят думата както по времето на Бай Херо. От САКИрата пък произлиза и „иранското” име на скитите „саки”.

Бих казал, че не си в състояние да обориш "глупостите". Това става с факти от науката, с които не разполагаш. Измамата в науката си е измама и не може да бъде скрита със заклинания. Господ не съди писачите на истина. В интерес на истината не знам какво прави с мошениците в науката. Не е мой проблем. Аз съм потребител в този форум, точно какъвто си и ти. Нивото на анонимност е еднакво. Участвам в дискусии, без да се интересувам кой какъв е. Интересува ме единствено тезата на участника и дали тя е подкрепена с аргументи и факти.

Всеки решава сам на какво да се довери - на главата си или на смартфона.

Такава хипотеза, ако съществува изобщо, би следвало да я отнесем в областта на фантастиката. Една много красива река тече в Южна Полша и служи за граница между Словакия и Полша. Реката се нарича Дунаец. Ярко и запомнящо се иранско име. Прочее, преди да се влее във Висла, реката преминава през град Тарнов, още едно иранско име. Всички големи скитски реки ДУНав, ДНЕпър, ДНЕстър, ДОН, ДОНЕц имат единен праславянски корен, означаващ ДЪНО. Завършваме образователната тема "Иранското име Дунав" с класиката в жанра- Страбон: „Реката Марисос тече през страната им и се влива в Данувиос, по която римляните са докарвали своето снаряжение за война. Данувиос са наричали горното течение на реката някъде откъм изворите й до пропадите, сиреч тази част от реката, която тече предимно в земята на даките, въпреки че дават името Истър на по-долната част, от пропадите до Понта, частта, която тече през страната на гетите.”