Курти Вълчанов

Хронологически последната монета от "Колекция Поплуканов" е емисия 1867 година. Марин Поплуканов приема касиерството от Иван Драсов. Още при приемането има някаква значителна липса. Почти 4 години "колекционера" демонстрира доста висок стандарт на живот в Диарбекир. Със съдружник учредява няколко бизнеса, един от който е дюкян и колбасарница. А се знаело в цял Ловеч, че тейко му не бил от заможните гражданя. Ловешката революционна каса ще да е била солидна поне като настоящото управление на Батю.

Всъщност Thorn е спестил доста неща за дейността на руско-съветския агент Бендерев след героичното му участие в Сръбско-българската война. http://www.desant.net/show-news/28371 А за "героичното" му участие в СБВ следва да се доверим на Симеон Радев, Строители на съвременна България, т. 1. 5.11.1885 „Вечерта в кръчмата, която служеше за квартира на княза, началниците се събраха на съвет. Съветът биде предизвикан според генерал Паприков от доклада на Бендерева, който се явил на позицията много възбуден и съобщил, че сърбите продължавали да заемат Мека Црев и Три уши, че частите на отряда му били разпръснати и разнебитени и че той нямал вече нито един взвод. "Дайте ми свежи сили, казал Бендерев, за да нападна утре неприятеля." Паприков му възразил, че на готов отряд всеки се бие и че той трябва сам да си събере дружините. Разменили се между двамата по тоя повод някои нервозни думи. Вследствие на неверните сведения на Бендерева положението се явяваше обезпокоително.9 Боязливият Гуджев повдигна сега въпроса за отстъпление, считайки, че ще бъде невъзможно да се удържи на другия ден позицията на Сливница. Княз Александър клонеше лично към мнението на Гуджева, но той остави най-напред да се изкажат военачалниците: те бяха за една крайна защита. Тогава се взе решение да се държи на десния фланг строго отбранително положение. На излазяне от кръчмата, говорейки на своите другари, Бендерев каза високо: "Тоя немец разбира от стратегия колкото..." Тук един груб простонароден израз илюстрова мисълта му. От своя прозорец князът чу тия думи. За Бендерева по-рано още, в Пловдив, той бе добил лоши впечатления. Бендерев бе се държал всякога спрямо него съвсем разпасано и дръзко. Циничните думи, които князът долови сега, още по-дълбоко го уязвиха; но той удуши своя гняв и се престори, че нищо не е забелязал.” 6.11.1885 „Впрочем и преди това сърбите се бояха за своя леви фланг, подозирайки, че оттам Бендерев ще се опита да направи едно обходно движение. Страхът им в действителност бе неоснователен. Наистина, по заповед на крайно благоразумния Гуджев, който се безпокоеше от неудобствата на един много дълъг фланг, Мека Црев бе вече напусната от българите, а Бендерев бе отстъпил от Малово, като изпрати част от войските си в общия резерв. Когато четири сръбски батальони, качвайки се мудно по стръмния чепански хълм, достигнаха до върха, за голямо тяхно удивление те не срещнаха никакъв противник. Те стояха там през една ужасна виелица до часа 3 след пладне. След това остана там един батальон, а другите слязоха в Драгоман.” „Северните флангове стояха отначало мирно; само от време на време се разменяваше по някой вистрел между предните постове. Слушайки трясъка, който идеше от юг, Бендерев помисли, че срещу центъра и левия фланг се води сериозна атака от главните сръбски сили, и за да отвлече част от тях към себе си, поиска разрешение да атакува. Но без да дочака отговор, към часа 11 пред пладне, като взе мнението на дружинните командири, той тръгна в атака с 4 дружини и една батарея. Едва дружините бяха изминали половината разстояние от Мека Црев, дойдоха от Гуджева 3 заповеди една след друга - да не се настъпва. Бендерев отстъпи, като изпрати донесение, че десният фланг се заплашва от Мека Црев и че трябва да се заема тоя връх, догдето сърбите не са изкарали на него артилерия. Едва на часа 3, когато боят на центъра и на левия фланг ослабна, Бендерев получи заповед да атакува. Дружините почнаха сега настъплението с бърза крачка и като дойдоха на прав изстрел, дадоха няколко залпа и веднага се впуснаха по височината на нож. Сърбите, без да дочакат схватката, избягаха. Българите се изкачиха на върха и упоени от победата, офицери и войници запяха дружно "Шуми Марица". На Мека Црев останаха 5 роти и една батарея; останалата част от войската се завърна на предишните си позиции.” 7.11.1885 “Когато се чуха първите изстрели, Бендерев бе, както пише сам в книгата си, при главните сили на десния фланг, което опровергава напълно легендата, че той дал заповедта за атака, напук на решението на военния съвет. Успехът коства скъпо на българите: те изгубиха една четвърт от офицерите и войниците си. В трите левофлангови ротни и подофицери взеха командата. Ротмистър Кърджиев, ранен, излезе от строя. Настана безначалие. Бендерев бе още в Маловската долина. Ротите от разните линии, увлечени от боя, бяха се размесили. Дружинните командири разделиха, както можаха, частите от позицията и продължиха боя до часа 1½ след пладне. Под ожесточения устрем на българите от Три уши отстъпи, разбита съвсем, и дунавската дивизия. Дружините завзеха западния връх. Едва сега пристигна на Три уши Бендерев. Под предлог, че войниците са уморени, той даде заповед да се спре преследването, мярка, която не съответствува на неговия предприемчив дух и която се критикува от военните историци. Войските от центъра продължиха да гонят сърбите. Те окупираха и последното възвишение на запад от Три уши, като се приближиха на около 800 крачки до новата позиция на дринската дивизия. Тук ги спря нощта. Едно нападение на част от шумадийската дивизия срещу лявото крило на центъра при Алдомировци биде отблъснато успешно. Центърът бе победоносен по всички свои линии.”

Бунт на русофилите? Какво благозвучно и благородно наименование на опит за държавен преврат, организиран и финансиран от друга държава. Митологизирането върви с пълна сила. Вижте в интернет как изглежда паметника на русофилите в Русе. Той е издигнат за действията им през февруари 1887, а не за участието им при Сливница.

Да си представим следното: В тази времелиния Борис : - приема християнството от Рим и консолидира това. Ами това е исторически факт. Но се отнася за княз Михаил. "Борис I" е късна фанариотска шегичка. Писмо на Папа Йоан VIII, с което поздравява император Василий I и му благодари за връщането на българския диоцез към Рим 880 г. 13 август XIII индикт/ЛИБИ 2 , стр. 177 „... И сега, заради толкова голямата ви преданост и душевна искреност, която не само на думи, но и с напълно ясни дела проявихте по отношение на църквата на свети Петър и на нашето бащинство, след бога отдаваме преголеми благодарности на ваша светлост: първо, понеже ни изпратихте вашите дромони, които да останат на служба при нас за защита на земята на свети Петър; второ, понеже по божествено вдъхновение, изпълнени с почит към първия от апостолите, върнахте на наше преосвещенство основания във вашия престолен град манастир „Свети Сергий”, който някога светата Римска църква е имала под своя власт; трето, изказваме ви много благодарности, понеже от любов към нас с радост позволихте на свети Петър да притежава българския диоцез, както беше справедливо.”

Ето как се повтаря историята. И през Първата световна война беше така.

Тези яко конкурират траките, които според Аристотел можели да броят до 7.

Църхо беше Киро, а Строхота - Мето. Или обратното. Се ги бъркам тия двамцата, въпреки опита на Божидар Димитров да ги подреди в правилна редица.

"Двата народа много се заобичали един друг, т.е. готите, а те са и славяни, и българите, а най-вече за това, че и двата народа били езичници и те имали същия този език. Скоро българите, вече бидейки в безопасност от всички страни си построили хутор и села и заселили завзетата от тях страна до наши дни". Да питам г-н прафесор Добрев,дали е правилно да приемем, че и готите са говорили тюркски език, както споделя с читателите си дуклянския презвитер.

Я опитай пак да прочетеш цитата: "Материалите са два вида глини: глини, взети от по-отдалечени места и глини от близката околност. От първите глини са направени тухлите с печат на легионите и римските собствени имена." Според вещото лице всички тухли са направени на място. Посочен е и типа пещ и технологията на правене. Т.н. "глини от по-отдалечени места" са места на десетина километра от вътрешния град. По онова време хората не са били глупави да мъкнат тухли от дунавските римски крепости, след като глината им е на една ръка разстояние. Ако са готови тухли "втора употреба" логично би било да се вземат от установената най-близка римска крепост при с. Войводова. Но не са. Категорично е установено: нито една тухла от римската крепост при с. Войводова не е използвана вторично при строежа на Плиска.

Само че, изводите на Успенски за керамичните изделия са съвсем различни. Според тях, а те се базират на експертиза на вещо лице, а не да речем на съновиденията на Рашев, римските военни тухли са правени на място в големия конгломерат на Плиска: " Материалите са два вида глини: глини, взети от по-отдалечени места и глини от близката околност. От първите глини са направени тухлите с печат на легионите и римските собствени имена. Глината за тези тухли е богата на варовикови съединения и бедна на железни съединения. Глината за тухлите от някои легиони е смесена с фин пясък. Останалите тухли са направени от глина, взета от близки места. Относно състава на тези тухли В. Тернка, директор на тухлената фабрика в Русчук изказва следното мнение: „Тухлите, предсставени за изследване, са приготвени от четири видове глина, затова можем да ги разделим на 4 отделни групи. Към първата група принадлежат тухли, а също така и керемиди, приготвени от глини, богати на варовикови и железни съединения; към втората група принадлежат тухли, направени от глини, богати на варовикови, но бедни на железни съедения...Цветът на изделията зависи от съдържанието на валовик и желязо в глината. Тухлите, направени от глина богата на двете съставки имат червеникав цвят; от глина, богата на желязо и бедна на варовик – тъмно червен и дори тъмно жълт цвят; от глина, богата на варовик, но бедна на желязо – жълто-зелен, жълт или жълточервен цвят ” За решаването на въпроса, била ли е глината, от която са направени тухлите от споменатите 4 групи от местен произход, или е взета от по-отдалечени или по-близки до Абоба места, ние изследвахме глината, която се добива край Абоба и край близкото до нея село Текер, а също така и тухли, изготвени днес в гр. Шумен и село Синдел. Резултатите от сравненията ни доведоха до заключение, че глината от която са изготвени изследваните тухли е взета или от Абобските местности или от места, разполежени недалеко от Абоба. В Абоба под почвения слой се намират жълти глини, богати на варовик и бедни на железни съединения. Тухлите, изготвени от глина от Абоба имаха жълт цвят, а от глината при с. Текер – червеникав цвят. Последната съдържа повече железни примеси и съответства на тухлите от втора група ” Днес с. Текер се нарича Златна нива и отстои на 5 км северозападно от центъра на град Плиска, следователно землището му е било в непосредствена близост до очертанията на древния град."

Интересно. И във връзка с обоснованите предположения на първите изследователи на Плиска - Успенски и компания, че базиликата и малкия дворец са късноантични творения от IV век. Камарите антични монети, намерени в Плиска са в контескта на идеята за римската Плиска.

Налива вода в мелницата на автохтонистите

"...Двата народа много се заобичали един друг, т.е. готите, а те са и славяни, и българите, а най-вече за това, че и двата народа били езичници и те имали същия този език. Скоро вулгарите, вече бидейки в безопасност от всички страни си построили хутор и села и заселили завзетата от тях страна до наши дни”. Дуклянският поп намеква, че българи и готи са имали еднакъв/подобен/близък език. Монголски, тюрски или ирански? Нищо подобно - скандинавски.

Данните за античните монети в Плиска са силно манипулирани. Като се почне от Успенски и се стигне до Рашев - 100 години манипулации.

Какъв прогрес на Балканите. Траките можели да броят до 4, а "прабългарите" с лекота стигнали до 50. Очевидно са надхвърлили спомагателните възможности на пръстите на ръцете и краката.

Залагам 10 антични монети, намерени около Базиликата, че за опожаряването е използван гръцки огън.

Скитите, според дедо Херо, наричали Зевс, върховния си бог "папа", вместо "тео". Днес тази дума продължава да се ползва от устието на Дунав до Море мороза и Камчатка. Какво иранско звучене, а!

Сакам да ви река за саките, че са едно и също със скитите. Според Дедо Херо персийското наименование на скитите е сака. Както географски Скития покрива 100% Сарматия и скити и сармати е едно и също нещо в един и същ период. Възможно ли е сред скитите да има и ираноговорящи? Възможно е, но още никой не е успял да го докаже. Езикови и културни взаимодейтвия между скити и перси са налице от дълбока древност. Да не забравяме масагетската царица Томира, която владяла Персия 29 години. Нали не сте забравили кой град на Черно море е основала Томира? Да се върна на скитския език. Според Дедо Херо скити, масагети и саки имат една и съща дума за брадва - сакарис. Защо, ако не са едно и също: 7.64.2 Персы ведь всех скифов зовут саками. Саките секат със сакири.

Топоним е "Скития", а не "скити", които се явяват жители на топонима. Колкото до въпроса на Маготин - хуни и масагети са един и същи народ, съответно по-старо и по-ново име. Поне ако се доверим на изворите. Те обаче са клон на гетите, които са говорили .... може би ирански?

Цялата влашка низина до Видин е множество от "венец от реки и блатисти места", плюс предпланините на Кърпатите, които са високи стръмнини от север.И какво от това? Със сигурност двамата братя, които се изнесли към Панония и Италия са минали през цялата низина. А що Аспарухчо да не е бил с тях едновременно и да е останал между Олга и онези реки, за да не прави калабалък. От трите варианта на изписване на мястото "Онгъла" е виждане на Библиотекаря. Само той прави едно характерно вмъкване на буквата "Н" - Котраг става КоНтраг, котрагите - коНтраги, а Огола - ОНгола. Да не говорим, че в един момент шизофренията го подгонила яко и сложил още едно име на мястото - "Hoglon" (ЛИБИ). Така че, когато се търси скитската дума за наименованието на мястото, усилията трябва да се насочат към другите два варианта - Огол или Олга.

Преди няколко години Николай Овчаров разкопа няколко гроба от среновековното гробище край с. Нисово, Русенско. Търсеше следи от тамплиери. Естествено не намери. При някои погребения от края на XVII - XVIII век обаче открил в черепите на починалите Харонови оболи. Чувам от близки и познати, че този обичай дори и в наши дни продължава да се практикува в Русенско.

На Амиан само му се е сторило, че хуните си набраздяват лицата. Просто това е бил оптичен ефект от успоредни слънчеви лъчи. В Скития слънцето свети по особен начин. Който се сомнява в тезата ми - да пита Маготин.

"че Марцелин не е добър източник за хуните и аланите, при положение че е живял когато хуните са се появили в Европа!?" Другарят Птоломеев обаче е нарисувал на картата си и аланите и хуните, които кротко са си живели отвъд Днепъра още през I век. Остава да уточним генералния въпрос - Днепър в Европската земя ли е или не.

Ако някой има затруднения да си представи набраздяванията по лицето, които са правили хуните, т.е. бившите масагети, т.е. една част от гетите, то може да разгледа прочутия наколенник от Могиланското съкровище край Враца (то естествено е датирано от IV век пр. н. е.). Старите майстори са го показали чрез позлата върху сребро. Чрез тази позлата е изобразена и русата коса на лицето от наколенника.

Една контактьорка ми каза, че хуните и аланите са използвали скитска боя за коса на билкова основа. Ставали руси за нула време. Ето защо са били необходими хунските и алански котли - за изрусяване.