boilad

Това "идване" го знае и Клайнер и други по-стари автори, но проблема е, че то не е "One Way Ticket", освен ако не правите разлика между "започнаха да завземат" (минало несвършено време) и "отнеха от гърците тази земя, в която живеят и досега" (минало свършено).

Надявам се, че и ти ще се съгласиш, че: 1. хрониката на Теофан е компилация - нищо което го има в единия му източник не е задължително да го има в другия (тоест може да има пропуски и несъответствия) и 2. целта на компилатора не е обстойния разказ за миналото на някакъв си "новопоявил се народ" при положение, че сам той в труда си е споменавал за този народ (тоест няма смисъл да се повтаря), а съвсем накратко ни въвежда в предисторията на описваните събития.

Извинявай, но личното ти мнение само доказва, че ти също не си чел Теофан. Я виж какво пише той под годината 6031 (140 години преди събитията при Онгъла), но че българи извършват набези южно от Дунав или участват в състава на имперските войски съвсем не означава, че населяват някаква територия южно от Дунав.

Това се отнася до началото на българските набези. След ретроспекцията за миналото на българите Теофан казва, че императора организирал похода именно като отговор на набезите, тъй че битката предстои. Въпроса наистена е спорен, но все пак съм склонен да се съглася с Йончев, че по-скоро става въпрос за диоцеза Тракия, тъй като Теофан малко по-нататък локализира българските набези в "близките до Дунава земи".

Отново си в грешка драги Йончев, очаквам, че в най-скоро време г-н Табов ще ни докаже, че цитираната приписка няма нищо общо със Средновековието.

Както виждаме от тази приписка дори през ХІV в. имало безродници, които не познавали и зачитали древната си история на автохтонен допотопен балкански народ от пеласги/пеларги (по Табов), траки, мизи, скити, готи, хуни и всякакви други химери. И понеже този извор е неудобен, па макар и домашен, очакваме в скоро време някой адепт на Истината да го обяви за фалшификат.

Добре ще е да го видим тоя надпис. Отделно щом твърдите, че Омуртаг не е медиум и да речем отнякъде е прочел за прословутата титла "таг" и я е прикачил към името си, то това само доказва, че титлата не е присъща на българите и не е битувала в българска среда. Къде са преди и след Омуртаг - Крумтаг, Маламиртаг, Телецтаг и т. н. и т. н.?

Незнанието не е порок, но е страшно когато се натрапва с такава наглост, безочие и арогантност. Веднъж потребителя плюе по Златарски, после се позова на него, твърди, че българите са в Мизия от 5 век според късно копие на картата на Йероним, после превъзнася българския превод на Манаси, според който българите се появяват южно от Дунав чак по времето на Анастасий, а завладяват Мизия по времето на Брадатия, веднъж се позавава на дядо Теофан (горния пост), втори път го отрича, твърдейки, че Мизизий не е арменец и, че между неговия бунт и минаването на Дунав от българите няма хронологическа разлика. Та време е, или 1. потребителят да си изясни позициите, или 2. модераторите да вземат мерки.

Какъв ти литератор, човека е бил направо медиум - говори с мъртви поне 1500 г. преди неговото време хора, за да научи титлите им, а после за благозвучие или ей така да е гадно на писаря го накарал да изчука отпред и едно KANAΣYBIΓI.

Ба, метастазите на чалга-историзма са плъзнали навсякъде.

Него стреме му не требе.

Не ставайте смешни, няма титла ни кан, ни хан в каквато и транскрипция да го напишеш. Титлата е KANAΣYBIΓI (и още няколко близки до нея варианта), друг е въпроса как се чете и изговаря.

Ми миткал е Константинчо, за 12 (дванадесет) години все някакси е стигнал от Сицилия до дунавската делта. Пък подаграта неслучайно й викат "болестта на кралете". Дължи се на метаболитни проблеми, а някои хранителни навици благоприятстват появата й:

Да, ама си го прочел, значи има надежда за грешната ти душа. Само класици могат да характеризират така добре:

Бедни, бедни Йончев, защо ли стана даскал (перифраза по цитат от дядо Вазов, тва да се покажа, че и азе съм попрочел нещо)? Колко ли още ще пати многострадалната ти глава?

Това никой не го отрича, но моля те доизказвай се, защото гадаем в опити да проследим мисълта ти?

Добре, но какво от това?

При условие, че похода се датира някъде между началото на събора и изказването на Константин от Апамея, отсъствието на императора от няколко поредни заседания и документираното му участие в похода, какви са били важните държавни дела?

Не, не е негова работа. Константин от Апамея настоява за помирение между противоборстващите църковни партии, това вече е негова работа, и именно в това противоборство той вижда причината за бедите сполетели ромеите. Въобще, надявам се да не се засегнеш, вземи пре/прочети прикачената статия в началото и изворите. Отсъствието на Погонат от събора е свързано с похода (участието му в него е доказано), а в оставащите пет месеца и половина след връщането му до края на събора се поставят преговорите и мира с българите в които той не е задължително да участва пряко (прецеденти колкото искаш).

Романе, покай се и изречи великобългарския шахад: "Един е Ганчо Ценов, а пророците му са Легион".

Точно, защото с печати се снабдяват и други изделия, не само монети. Все едно аз да ти дам примера с Гюзелев и многохилядната армия превозена по море, което съвсем не означава, че Гюзелев е прав.

А аз за пореден път ще те попитам откъде се подразбира, че "хрису еписиму" (злато снабдено с печат) се отнася към монети, понеже с печати са снабдявани и други изделия (или твърдиш, че това не е вярно)?

Графе, за пореден път ще ти обърна внимание, че в случая не става дума за пари, както ясно личи от гръцкия текст. Под каква форма е златото към момента можем само да гадаем, но определено може и да е включвало някакво количество монети, но също така и посуда и вероятно кюлчета. А защо, кой и как снабдява посуда, накити и кюлчета от благородни метали с печати, вярвам можеш и сам да си отговориш (гаранции за качество и т. н., горе-долу положението е аналогично и днес).

Ти за тюрковъда не бери грижа, защото той поне е чел Пахимер. Там в прав текст е казано, защо Светослав се е оженил за Енкона и няма дума за благородния произход на булката, или за етническия й произход, което поставя "неизменния факт, че Енкона-Ефросина е абсолютна нотабилка с произход Ординското царство" в сферата на фантастиката, но разбира се, това си е ценовистки подход - представянето на едно съждение, при това неподкрепено с нищо, за "положителн факт".