boilad

Май ключа към датирането ще е в този пасаж, обаче ползвам ГИБИ - 10, а там го няма. Според Матанов той засяга мисията на патриарх Калист в Сяр, където патриарха умира. П. П. Ако в ГИБИ е допусната такава груба грешка да се приписва на Кантакузин действия от 1364 г. каква тогава е ползата от такъв сборник?

Пратеничеството при сърбите.

В последните два дена съм в недоумение. Някой може ли да ми каже на какво основание последната българо-византийска война се датира в 1364 г.? Едва ли не всички изследователи, от Златарски та до Матанов, приемат тази дата, и всички се позовават на Cant., III , pp. 362 - 363. Доколкото става ясно от текста обаче Кантакузин описва събитие от последната си година като император, а конкретно войната е поставена след разказите за коронясването на Матей, турските набези в Тракия и пратеничество при сърбите, което е синхронно на войната. П. П. Надявам се това да не се възприеме като някакъв ревизионистичен порив. Въпроса ми все пак е основателен, защото не намирам никакви аргументи за датирането на това известие към лятото на 1364 г.

Възможно е и друго тълкуване в смисъл, че "също и досега" българите са от тая страна на Дунав, обаче дотолкова доколкото този израз е обвързан с известието за Исперих, все пак мнението на Йончев изглежда е по-вероятно да е вярно.

Аз съм по-склонен да се доверя на Никифор (който за последно споменава Тервел към края на второто управление на Юстиниан ІІ, т. е към 711 г.), отколкото на Теофан чието изложение е вътрешно противоречиво - от една страна приписва на Тервел действия които могат да се отнесат към 718 г., а от друга по-нататък твърди, че Крум настоявал за подновяване на договора между някогашния български господар Кормесий и Теодосий Адрамитец, т.е. по времето на въпросния император към 715 г. господар на българите не е Тервел. Това второ твърдение на Теофан съвпада с данните от Никифор. Що се отнася до по-късните източници за събитията около 718 г., и замесването на Тервел в тях, те се основават на Теофан.

Файла го прегледах набързо преди няколко дни и не съм докарал ред за по-внимателен прочит, ама така като гледам май никой не се е юрнал да опровергава написаното в него. Интересно, с какво публикацията в едно издателство (пък било то строго профилирано, или дори академично) доказва верността на твърденията (дали са верни или неверни се доказва с логика и научни познания). А начинанието ти е похвално. Добре е отвреме-навреме някой да се заема сериозно с несериозните неща.

Чел съм и "Кроватова България" и една книжка на Табов. Честно казано не бих си губил повече времето с тях. Моето предложение е вместо да се работи на парче с критика на всяко от неверните им твърдения, както гледам, че правите тук, да се разкритикува методологията им.

Никой не го и прави. Комунизма във вида в който го познаваме е държавен капитализъм - една свръх регулирана икономика, която е толкова добра колкото и дерегулираната. Повече няма какво да спорим,щом твърдиш, че отрицателния търговски баланс (пояснявам, внос, който е по-голям от износа) няма значение за икономиката.

Аргумента срещу личността на автора не опровергава истинността на написаното.

Я, какви хубавини имало неотдавна. Странно, че съм пропуснал книжлето, или пък е било в крайно ограничен тираж. Ще падне май обикаляне по антиквари. Благодаря за инфото!

В грешка си, пич, това го направи Джордж Сорос с къси позиции, а всеки с елементарни познания по икономика ще ти каже, че превъзходството на вноса над износа означава само едно - паричните потоци изтичат, вместо да се втичат.

Тук може би ще съумея да помогна, въпреки все критиките, които имам към писанията ти. Богдан Прошек е брат на Иржи (Георги). Преди Освобождението Георги изпращал на брат си в Чехия дописки за българите, които той превеждал и публикувал във френски вестници (освен това общо позоваване, обаче не съм попадал на данни в кои вестници са публикувани, или на техни цитати). След Освобождението, през 1881 г. двама братя отварят в София първата българска пивоварна - "Ариана". Основен източник за дейността на алмалийци са спомените на даскал Димитър Хубинов Ралов, който не е местен, а е назначен за учител със съдействието на Георги Данчов - Зографина (той по това време заема някаква длъжност свързана с надзора на училищата в този край, в момента ми убягва точно каква). За пръв път части от спомените на даскал Ралов са публикувани в Чехия през 1921 г. от Владимир Сис (нямам друга информация за изданието). В България за пръв път се споменават във вестник "Антени" през 80-те години на 20 век в публикация от внука на даскала - Димитър Александров Ралов, който ползва архива на дядо си. По-голямата част от тези сведения съм почерпил от: Серафим Северняк "Васил Левски - свободният преди Освобождението", Народна младеж, С. 1987 г., стр. 172-173; сборника "Неуловимият (по стъпките на Левски)", съставител Васил Петров, Медицина и физкултура, С. 1973 г., стр. 100-103 Тук може да се добави и един краеведски труд за Ябълково, но за съжаление го нямам и не мога да го цитирам. Любомир Джипов в "Литературен алманах Юг" (мисля, че от 1985 г.) публикува нови документи за "Тракийското съзаклятие", засягащи вчастност и алмалийци - необнародвани до онзи момент писма на Георги Минчев и Стоян Заимов И накрая ще си позволя един съвет, аз например никога не бих използвал "Миналото" на Заимов като основен исторически извор, също и "Видрица" на поп Минчо, който на много места е преписвал дословно Заимов (обърни внимание, че не отричам значението и на двата труда, но боравенето с тях изисква изисква голяма осторожност). П. П. Може би някоя по подробна биография на Зографина също би помогнала за изясняване на случая, но на мен такъв труд не ми е известен.

Верно, тука от манипулации и фалшификации келепир няма. Виж с някоя книжка може да удариш кьоравото, като знам колко "прос" народ има в тая държава.

Ще се възползвам от авторското си право и направо ще цитирам мои писания от БС: Тълкуванията, баянията, врачуването и версиите ги оставям на "историци" като Гербов А това съм писал преди години. Усеща се силното влияние на Николай Генчев. Помен за Дякона Левски В родната ни историческа памет няма друга личност,която да е мерило за нравственото развитие на малки и големи,като Васил Иванов Кунчев-Левски.Той едновременно вълнува и смущава сърцата и умовете на поколенията след него. И до днес не се знае точната му рождена дата,но за България се ражда през 1861г.,когато поема пътя в служба на народа.Преминал през школата на Раковски в Първата легия,знаменосец на воеводата Панайот Хитов и военно обучение за офицер през Втората легия,Васил Левски постепенно се издига до главен идеолог и организатор на българското национално-освободително движение.След първите две обиколки в страната през 1869г.,които прави по поръка и със съдействието на емигрантската организация "Млада България",Левски категорично се противопоставя на всякакви прибързани опити за въстание и вижда успеха на освободителното дело само в системната подготовка и участието на всички слоеве от българското общество без намесата на външни сили.За този период Светослав Миларов си спомня:"Левски(Дякона) един от революционерните началници и най-дръзновения...имал една мечта:да събере всичките пръснати революционерни сили и да ги подчини на една програма,която ще бъде двигателя на общата ни работа за свобода." Въпреки положените усилия Левски не успява да преодолее огромните противоречия сред емигрантите,защото както бележи в две от писмата си:"еди кой си води сръбска политика,та не бивало с него да се работи;други-руска,трети-турска",а "аз там между всички ви бях най-простият и с думи не можахме да се разберем.Тогава моят път беше да си се върна в Българско и да си работим както ни стига умът."Трудностите не сломяват "тоя демон вездесъщ",който е "постоянен до невъзможност и упорит до безумство".Той не прекъсва окончателно връзките си с емигрантите и в крайна сметка успява да постигне някакво съгласие. След една организационна обиколка през 1870г.,верен на принципа на "вишегласието",обсъдил идеите си и взел мненията на своите съмишленици в страната,през февруари 1871г. съставя "Привременно правителство" или "БРЦК в Българско".По време на цялата му дейност до Общото събрание през пролетта на 1872г. на Левски се налага непрестанно да отбива домогванията на редица емигрантски дейци за ръководна роля в определянето стратегията и тактиката на организацията.На Общото събрание една от мечтите му се сбъдва-обединяват се всички революционни среди и е приет устав от който да водят. Но ако искаме да вникнем в характера на човека,отдал живота си за святото дело,то трябва да се обърнем към съвременниците му.Така например Пенчо Хаджиславов-член на комитета и съученик на Левски от Стара Загора,пише за онова време,че Васил бил "свенлив като мома,пъргав като сърна и певец като славей",а отец Кирил-духовен наставник на бъдащия дякон Игнатий,споделя:"Моят духовен син беше по това време тих,мирен,благонравен,чини ми се,че бе и страхлив".Отец Кирил изглежда бърка смирението и благонравието със страхливост,защото през Първата легия Дякона показва чудеса от храброст и въпреки това съратника му Васил Стоянов също го определя като:"тих,скромен,мил и твърде много свенлив-като мома".Любен Каравелов пък описва характера му така:"Ако нещо му са не хареса той мълчи,навъси челото си и не смее са,и каквото вие да правите той няма да са препира,а само веднъж ще да каже,че нему това "са не харесва" или,че това "не е така"...неговото наслаждение вие може да забележите само на просияващото му лице,и на задоволната му усмивка". Левски говори малко,но с естествената си реч печели много последователи и възпламенява патриотизма им.Значението му за започнатото дело също е забелязано от неговите съвременници.Верния му другар и помощник Христо Иванов след Общото събрание му пише да се пази,"защото хиляда ни не жали.Като мене и другите се лесно спечелват,но като тебе ни не можем спечели никога!",а известния воевода Филип Тотю споделя:"Радвам се на Левски,че той неуморно се труди за общото благоденствие.Моля Бога дано му Господ подари дълги дни и го запазва от неприятеля".Воеводата Панайот Хитов заявява:"Аз,докато работеше Дяконът,...все имах надежда". В резултат на разкритията след обира на турската поща в прохода Арабаконак властите извършват множество арести и увеличават усилията си за залавянето на главния виновник и организатор на комитетите Васил Дякона Левски. Призори на 27 декември 1872г. той е задържан и отведен в София,където заседава Извънредна комисия натоварена с изясняване и определяне присъдите по комитетското дело.Там,въпреки достойното му държание,при поредица от очни ставки е припознат от всички съзаклятници и осъден на смърт. Датата 6(19 по новия стил) февруари 1873г. става най-точната мярка за подвига на Васил Левски и делото му,което надхвърля тесните рамки на тленния живот,за да го изведе към безсмъртието и Освобождението на България. Ботев го среща само веднъж,но по достойнство оценява значението му за България в знаменитата си елегия "Обесването на Васил Левски" О,майко моя,родино мила, защо тъй жално,тъй милно плачеш. Гарване и ти птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш. Ох,зная,зная,ти плачеш майко, затуй,че ти си черна робиня, затуй,че твоят свещен глас,майко, е глас без помощ,глас във пустиня. Плачи!Там близо край град София стърчи,аз видях,черно бесило и твой един син,Българийо, виси на него със страшна сила. Гарванът грачи грозно зловещо, псета и вълци вият в полята, старци се молят Богу горещо, жените плачат,пищят децата. Зимата пее свойта зла песен, вихрове гонят тръни в полето, и студ,и мраз,и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето.

Интересна е за създаване на градски легенди. Вярно е, къде другаде ще прочетем свободни съчинения на тема Левски - диктатор и фукара. И ако темата е за възхвала на Левски, то мястото й съвсем не е в раздела история.

За щастие аз от форуми и пишман историци не се информирам. Освен това на въпросните писма е правен графологичен анализ, намерете си литература и си четете, кой съм аз, че да просвещавам многочелите господа. И няма нищо необичайно в това писмото от името на председателя да е писано от поп Кръстьо. Някои от писмата на Левски също са писани от друг човек (Иван Драсов).

А защо не цитираш къде Левски казва, че попа трябва да бъде избягван? Отговора е прост - той никога не е казвал такова нещо. Интересно, след като попа е единсвения активен член на комитета,в Ловеч до кого е изпратено въпросното писмо? И кой тогава е пренесъл "каквото има оставено у вас и у председателя тайни работи" у Сиркови? И тука отговора е прост, ама нали някой трябва зададе правилния въпрос. Очевидно попа е свършил тая работа и той е получателя на въпросното писмо. А това вече обяснява и ходенето му у Сиркови и тъй като е под позрение и с тогавашния еквивалент на мярката за неотклонение подписка (което е причина за ежедневното му ходене в конака) той се оправдава, че е викан да чете на болен човек.

Я, кой не си е научил урока. А какво е било зашито в самаря на коня на Никола Цвятков?

Страшен манипулатор си, ей! А откъде разбра, че това писмо е писано от по Кръстьо? Или смяташ, че той е председателя на комитета в Ловеч? В такъв случай откъде знаеш, че той е председателя? Не, не ми казвай, от спомени. Дано други спомени казват, че председателя е друг. На какво основание даваш предпочитание на едните пред другите? Защо му е на Левски да се среша с който и да е член на комитета след като е наредил всичко което му трябва да бъде пренесено у Сиркови. От къде разбра, че Левски е похарчил всички пари на комитета? Не ми казвай, ще позная, след обшото събрание се оплаква, че е останал без пари. Така е, защото с лични средства не разполага, а комитетските ги е отчел пред Каравелов.

Въпросните прокламации са издавани със съдействието на Иван Касабов и Теофан Райнов, които представляват революционната организация "Българско общество, а впоследствие и наследилата я "Млада България". Ключова фигура в тези организации е и Димитър Ценович, който е основен спонсор на така наречената "права обиколка на Левски в България". За "втората обиколка" пък е известно, че Левски не влиза сам в страната, а кординирано с Васил Ганчев - Плевнелията, Гълъб войвода (Христо Донов Сариев) и Сава Младенов Ръжанков. За справка - доклад на руския вицеконсул в Одрин Иван Иванов от 26 май 1869 г. и писмо на Христо Георгиев до Найден Геров от 14 юни същата година (това разбира се са само част от документите, но най-красноречивите). Затова твърдението за солови акции на Левски, особено що се отнася до дейността му през 1868-1869 г. са несъстоятелни. Разделянето на районите е извършено на събрание в Ловеч през ноември 1871 г., като на Общи е поверен района на Орханийско и Софийско, на Кънчев Североизточна - България, Васил Йонков и Сава Младенов - Тракия, а на Левски - Ловеч. Влаченето на Общи и Кънчев и зарязването им по ханища е преди това и има за цел да провери пригодността им за работа, тоест Левски се подчинява на "вишегласието" да обикалят поотделно, макар да не е съгласен на Общи де се делегират права,но не и преди да провери пригодността им.Справка протоколите от разпитите на Общи и Левски от където е видно, че Кънчев не е дискриминиран така както Общи.

За пръв път с псевдонима "Левски" Дякона се подписва в писмо до Раковски от ноември 1866 г. Спомените имат основния недостатък, че се появяват постфактум, тоест може да са били повлияни от вече добилия известност псевдоним. От всички които описват как Левски се е сдобил с него само Христо Иванов е източник от първа ръка. Та той твърди, че това е станало, когато Левски и Караджата се втурнали в Байраклъ джамия, но не е свидетел на самото събитие. Христо Македонски е очевидец и участник във въпросното белградско събитие непосредствено с Караджата, но не споменава Левски.