boilad

И като приститигнахме в Онгъла, заварихме тия хипари — славяните. Гадно племе! По цел ден киснеха в езерата и блатата и пушеха със сламки опиум под водата. Вреден навик, въз основа на който по-късно създадох наргилето. Но требваше по некъв начин да слея прабългарите и славяните в едно мощно племе, способно6но да гласува и да плаща данъци. Ама не на Константинополска голяма византийска община, а на... мене. Нещо, което не се хареса на ромеите. И започна битката при Ахелой. Верно – три века по-късно, но в ония времена времето летеше като магнит. Ето как се разви битката. Славяните се гмурнаха по блатата и езерата да пушат крек и да пеят песни на „Бийтълс”. А прабългарите препускаха като улави индианци напред-назад, щото им бех разказал за Винету и Гойко Митич и се беха,малко превъзбудили. Ромеите обаче беха много по-организирани. Те изпратиха 70 хиляди воини в плътни кохорти. Аз излезнах сам срещу тях в пълно бойно снаряжение. И те се разбягаха. Викам си: „Хане, Батбойкане, така битка нема да стане, добитъкът се стреска.” Затова се съблякох чисто гол, завързах и краката и ръцете и отново излезнах на бойното поле. Тогава ромеите леко живнаха и минаха в плахо настъпление. Един метър за три часа. Без да искам, кихнах и те пак се разбягаха. Значи това — византиецът — е много бъзлива гад. Само да замахнеш — и цела година не можеш да го намериш да му се извиниш. И така след десетки дръзки набези, флангови маньоври и плахи опити да ме обградят, както съм чисто гол и завързан, битката приключи с пълен разгром за Византия. Ромеите измряха от старост, а мене ме ухапа един комар, който, като разбра какво е направил, го втресе маларията и умре като куче. Затова в учебниците по история пише, че до ден днешен край река Ахелой се белеят костите на византийците, жертви на собственото си пенсионно осигуряване. Из фундаменталния труд "Аз, Бойко" от сценаристите на "Шоуто на Слави".

Я, аз, заклетия атеист фашисто-комунист, да поупражнявам реторическите си закърнели способности: след "шест дни" на усилена работа твореца Бог става Deus otiotis, тоест "почиващ Бог" и оттук следва, че Той вече не се намесва в съдбините на сътвореното. Затова е дал и свободната воля на човека. Понеже уж боговдъхновеното писание е вътрешно противоречива творба, вярвам, че ще се намерят опоненти от атеистко комунистическия лагер, които да приведат примери, че дори и след сътворението Бог продължава да се намесва в световните дела, откъдето пък следва, че сътворението съвсем не е завършило, но това пък противоречи на Битие, тоест боговдъхновеното писание лъже, което съвсем не е тъка тъй като безмерната мощ на Бог позволява творението му хем да бъде завършено, хем да си остане незавършено.

Йончев тъдявашните автохтонисти не може да пребори пък вий и втори фронт отваряте. Няма справедливост на тоя свят.

Не можем да ги смесваме, само защото имат различни обекти на изследване, иначе научната методология е една и съща. Твърдят, че историята не била наука понеже обекта на изследване не можел да бъде наблюдаван непосредствено, а познанието за нея било опосредствано. Историка опознава обекта на своето изследване чрез документи и артефакти, по същия начин например физика на елементарните частици опознава своите обекти чрез микроскоп, тоест познанието за тях също е опосредствано, но никой не твърди, че физиката на елементарните частици не е наука. Едва след това, когато е натрупан емпиричен материал се прави анализ на резултатите и на тяхна база се правят изводи, и всички тези стъпки от А до Я се основават на ЛОГИКАТА (това се отнася за коя да е наука). Там, където няма логика няма наука. Вяра, обаче може да има.

В това изречение се съдържат три твърдения, които сами по себе си се нуждаят от доказателства: 1. Християнството се разпространява при относително хомогенни вярвания - ние атеистите фашисто-комунисти познаваме много християнски секти от първите три века на заблудата. Къде са тогава хомогенните вярвания на ранните християни? Дори средата в която се разпространяват не е хомогенна в религиозно отношение, макар да е под политическата власт на Рим. 2. няма как да стане без единен и хомогенен източник - странно как никой не го открива тоя източник. Дори да приемем, че с вековете се е затрил, най-малко отците на църквата щяха да го упоменат като авторитет в подкрепа на вярата им. 3. става с писмен текст, при това достатъчно разпространен - и тук важи казаното по точка 2. с недоизказания въпрос, защо е задължително благата вест да е оподредствена писмено? В Евангелията и в Деяния благовестието се разнася устно, а единствения текст, който се споменава е Стария завет. Още един пример за подмяна на фактите и манипулация. Светът е елинистичен като преди, така и след този период, Значи евангелията може да са и от трети век преди Христа?!

А, бе, оставете го човека. Комунистити са виновни (каза една мутра, която беше прочела една книга), изличили са доказателствата за всемирен потоп.

Мноо си тъп, уе, Саше! Земи прочети някои книжка (може и статия, ама те не са така занимателни като Фоменко и Рьорих, та се съмнявам, че ще го направиш) за логиката, па после и за научната методология. Не се сдържах.

Само трябва да докажем, че в края на девети век богомилската секта съществува. Нещо, което не е много сигурно и за десети век предвид на това, че някои изследователи не са съгласни с толкова ранно датиране на съчинението на презвитер Козма, който между другото твърди, че поп Богомил и сектата наречена на негово име се е появила в дните на цар Петър. Или и той лъже?

Съвсем между другото, най-ранно датираните канонични евангелия (познатите четири от Библията) са част от Синайския кодекс от средата на четвърти век, затова Galahad трябва да е доволен, че учените мошеници са успели да докажат (с известна степен на вероятност), че са писани поне два и половина века по-рано. Всъщност Синайския кодекс е terminus ante quem (поне засега) за написването на каноничните евангелия, а terminus post quem е разрушаването на втория храм от римляните, тоест не е съвсем сигурно, че най-ранното от тези четири евангелия е от края на първи век - например може да е от средата на втори, а може да е написано и във връзка с никейския събор с цел някой да наложи своето виждане за църквата, както знаем тогава се обявява каноничността на точно определени четири евангелия.

Чудесно, че набърка и креационизма, но го поставяш в погрешна светлина. Като научна хипотеза (тоест твърдение, което подлежи на доказване) той е приемлив, но това не пречи да има и други хипотези. Вярващите обаче няма как да допуснат друга възможност, защото това би подкопало вярата им. В това отношение политеистичните религии са къде по-либерални (и в древногръцките и в скандинавските митове има случаи на осмиване на най-мъжествените им образи - Херакъл служи на Омфала облечен като жена, Тор също търпи подобни унижения. Обратното, виждаме какво става, когато някой си позволи да осмива монотиестична религия - сравнително пресния пример с карикатурите на Мохамед и по-ранния със Салман Рушди. Християнството е не по-малко толерантно - виждаме тук как реагират вярващите християни, а в миналото не са се церемоняли чак толкова. Добре, че навремето някой християнин се е сетил да напише трактат "Против Целз" иначе никога нямаше да узнаем, че е имало такъв критик на християнството - отците на църквата са се погрижили писанията му да не се запазят).

Което ме подсеща за оня виц дето през 50-те години на 20 век един полит агитатор отишъл в делиорманско село и изнесъл цяла лекция на тема атеизъм. Накрая попитал: "Сега разбрахте ли, че такова нещо като християнски бог няма?". Селяните отвърнали: "Разбрахме, другарю, Аллах да те поживи!" По какво идеята за собствената безпогрешност на монотеистичните религии се различава от идята за непогрешимостта на Партията? Ерго изпадаш в догматизъм в който обвиняваш всички други, лепейки им етикети. Чрез политизирането подменяш темата - след аргумента срещу личността това е още един манипулативен похват на хора без доводи и бягство от отговори (поне по поставените от мен въпроси не видях).

Е, че съмняваш ли се? Това може да бъдат само вълци в овчи кожи. Крият се мошениците зад паравана на демокрацията и свободното мнение.

За това става въпрос де, Прозелитизма е само един от аспектите на налагане на едно лично убеждение (срещу личните убеждения нямам нищо против. Против съм тези убеждения да бъдат натрапвани и поставяни над личните убеждения на някой друг). Надявам се ти също да ме извиниш, но доколкото помня смъртта на Рабин е дело на юдейски фундаменталист. Сещам се и за зилотите от времето на Исус (а Galahad твърди, че атеистичните фашистко комунистически атаки били насочени изключително срещу християнството - много е удобно да имаш някой виновен по дежурство). Имам две молби: първо - покажи ми къде отправям "лични нападки" и второ - кой призовава да ти се забрани да пишеш. А сега по същество: какво отношение има описания от Непот богаташки пир към положението на плебса от втората половина на първи век? И как примера с Ариан от началото на втори век доказва, че евангелието на Лука и Деяния не са писани приблизително по същото време, а примерно 60-70 години по-рано?

Никой не ви пречи да вярвате в каквото си искате. Въпроса е, че когато се опре до аргументи основния ви довод е срещу личността. Вместо да използват силата на убеждението вярващите фанатици (без разлика в религията) пребягват до убеждаването чрез сила. „Вярвай, или ще те убия!" - ето го основния довод на вярващия човек. Това не е довод на някакви разумни основания, а императив наложен от позицията на силата. Императив, който не оставя място за избор.

Ето още един нагледен урок по логика от който и Galahad би могъл да се поучи. Когато няма други аргументи в защита на една куха теза се използва аргумента срещу личността и започва лепенето на етикети: комунисти, фашисти атеисти. Аз пък не виждам фанатици-атеисти, а хора разсъждаващи и мислещи, които правят обоновани предположения на базата на известни факти. Докато виж, вярващите се открояват лесно. За тях всичко е въпрос на вяра, а не на мисъл. Вярата убива мисълта. Съмнявам се, следователно съществувам (ако си позволя да перифразирам Декарт). А вярата не допуска съмнения и затова е сляпа.

Отново съм ти сложил едно плюсче, заради съдържателния и изчерпателен урок. Затова мразя всякаква религии и други наложени свише идеологии, защото поклонниците им отричат инакомислието. Надявам се не мислиш, че основната заслуга за разпространението на християнството е писаното слово. И то да се разпространява чрез четене сред плебса, където неграмотността сигурно е достигала 99 %. Аз на това му викам дървена философия, алогична. Появиха се и други вярващи фанатици на които не им минава през акъла, че евангелията може така да са написани, че да съответстват на пророчествата (когато докажете, че авторите на евангелията не са познавали по-ранните пророчески текстове, за да нямат възможност да нагодят собствените си писания към тях, може и да ви повярвам). По добре да бяхте отворили линка, който даде Doris и да се бяхте замислили над прочетеното, вместо първосигнално и типично за фанатиците да отхвърлите всичко написано, което не съвпада с убежденията ви. И пак благодарности за урока по логика. Щом нещо не съвпада с убежденията ви, значи е погрешно. На това му викам желязна логика, просто необорима.

Не, ва, коварните ромеи са преиначили цялата история, а само свети Ганчо Ценов (да пребъде словото му) я тълкува правилно. Може би, според информация спусната му свише за "истинското" съдържание и значение на текстовете, нещо което ние простосмъртните никога няма да узнаем.

Синоптичните евангелия са писани през последната третина на първи век, затова е доста съмнително да са дело на очевидци. При всички положения обаче съществуват по-ранни устни предания, на който извод ни навеждат небиблейските автори споменаващи по различни поводи християнството.

Защо да е странно? Старобългарската литература познава и други преводи, Йоан Малала да речем. Но както и да е, така е според източника ми, така и го давам. Не съл правил проверка.

Respect от мен за Galahad, заради много информативния и изчерпателен пост и урока по логика.

Аз ползвам статия на Умленски, където въпросното известие на Евсевий е цитирано според том 5 на "Старобългарска литература" "...в петия ден, който беше 14 на Луната, на 25 март, 15 индикт, в същата нощ срещу 23 на същия този месец беше предаден и като беше разпнат, вазкръсна на 25 в неделя." Този пасаж е малко объркан и неясен. Петия ден за които става въпрос в началото на цитата не може да е петия ден от седмицата, както се твърди в ползваната от мен статия, тъй като тогава е пълнолунието (14 ден на Луната) и Пасха - нощта на петък срещу събота, когато е последния ден на еврейската седмица. Единствения възможен вариант е това да е петия ден от началото на годината, която пак по сведение на Евсевий в римския календар съответствала на 11 ден преди априлските календи, тоест на 20 март. Напомням, че по онова време еврейския календар е лунно-слънчев, а Пасха се празнувала през първото пълнолуние от първия месец на годината (20 март до 18 април). От изложеното до тук можем да приемем, че според Евсевий въпросната Пасха през нея година е била на 25 март, откъдето и извода, че Исус е разпнат предходния ден и възкръснал в деня след Пасхата. Смущаващо е, че посочения индикт около интересуващия ни период отговаря на годините 27 и 42. През 27 г. Пасха е на 9 април, а през 42 на 24 март, И двете дати не съвпадат с посочената вече дата на Пасха.

Ако следваме стриктно евангелията, а именно, че Исус е разпнат в деня преди Пасха, то ще стане ясно и защо в този ден слънчево затъмнение не може да има и защо Дионисий Ареопагит определя това явление (слънчево затъмнение на Пасха) за чудо. Обяснението е просто - Пасха се празнува по време на пълнолуние (14 ден на Луната) през първия пролетен месец, а при пълнолуние Слънцето и Луната се намират в диаметрално противоположни части на небесната сфера, тоест по това време слънчево затъмнение не може да има. Този парадокс в синоптичните евангелия не е пропуснат от древните астрономи и някои от тях го използват като аргумент срещу достоверността и истинността на светите писания, а други като споменатия Дионисий Ареопагит го определят като чудо, доказващо божествената същност на Христа и следователно потвърждаващо писанията. Има две вероятности, или става въпрос за друго явление, или "пасхалната смърт" на Исус е настъпила по друго време - например при слънчевото затъмнение видимо от Юдея на 24 ноември 29 г. (тези варианти, разбира се, са в случай, че припишем някаква историческа достоверност на евангелията). Възможно е въпросното затъмнение да не е било слънчево, а лунно (макар Лука изрично да пише: "потъмня слънцето"). Лунно затъмнение например е имало вечерта на трети април 33 година.

Да, ама не. Бележката буквално гласи: Няма нито дума, че това е мисия на патриарха, и то Калист, при царица Елена, или, че сръбския цар тогава е Урош Лудия. Вариантите бяха два: 1. грешка в ГИБИ; 2. грешка на изследователите (малко вероятна при цялото им единодушие). Аз предпочетох второто предположение, което ме вкарва в малко конфузна ситуация. Както и да е, все пак грешка има и се изясни каква е и чия е.

За щастие Кантакузин го има не само в ГИБИ, ама нали трябва ровене и поназнайване на чужди езици.

Аз съм скаран с латинския, но някой може да помогне. Това е Cant., III, 360 - 365 П. П. Кой знае защо местата на прикачените файлове се размениха.