boilad

Абсолютно съм съгласен. Друг проблем е, че читалищата отдавна са оставени на самотек и от две десетилетия никой не се интересува как и откъде си попълват фондовете, защото само с единия членски внос и дарения не става. И това важи най-вече за малките населени места, а и ако не са университетски центрове е още по-трагично.

В общи линии съм съгласен, затова мисля, че има два варианта: 1. редуцираме бройката - как, с колко и на какъв принцип?; 2. примеме, че съдовете не са еднотипни - т. е. на всеки голям транспортен или боен кораб има по десетина по-малки, които осигуряват логистиката. Аз съм по-склонен на втория вариант като се основавам на примери от късното средновековие.

Аз затова казах, че нямам идея дали съдовете са еднотипни, какво съдържание се влага в използваната гръцка дума (например дали не означава и галера и лодка). После не е задължително всички съдове да са претоварени с аскер, някои ще трябва да носят и провизии, ако карат и коне относителния дял на провизиите ще е още по-висок.

Ам чи те и ромеите не извършват десант, качват се по корабите от Константинопол, или Месемврия и слизат на дунавския бряг.

Що се отнася до броя на съдовете във флота числата са внушителни - споменават се веднъж 800 и веднъж 2600 съда. Не е известно дали съдовете са еднотипни, но галерите обикновено побират 100-150 пехотинци или 10-12 конника (за това последното може и да бъркам, но в момента не ми се рови за справка, във всеки случай числото е близо до това). Не разбирам, защо настояваш на безсмислието на десант, който не е задължително да е в делтата, може например да е при Дръстър. Въобще излизането в тила на отбраняващите проходите българи е повече от очевидно предимство (вярно е, че е рисковано, но е оправдано), особено ако в този момент са заети със сухопътния корпус срещу тях. Накрая прехвърлянето на маджарите няма ли да е десант? Ти като как си го обясняваш и дефинираш това понятие?

Чак пък да няма, а кой беше преградил с верига Дунав по време на войната с маджарите? Василий І не се ли е върнал във Византия след успешно дебаркиране на ромейската флота? Освен това императора комбинира флота с походи по суша и за мен целта му е повече от очевидна - възстановяване на империята до дунавския лимес. А комбинирания удар на флота и пехотинците, колкото и да е рискован, ако сработи би донесъл 100% успех. Е, понякога пехотата не успява да мине проходите, друг път корабите се натъкват на бури и плана пропада...

Анджък де, не е въпрос на ксенофобия (антибългаризъм, антиарабизъм и т. н.)

Верно. Голям съм заплес. Въпреки това не можеш да го обвиниш в антибългаризъм, Като не е Телериг приемал е други българи, но все с оглед на ромейските интереси, а не с оглед на българите да им е зле. Същото и с Василий ІІ.

Аз пък мисля, че той е яростен проромеист и само от тази гледна точка е обяснимо, защо приема Телериг - още един претендент и възможност за вмешателство в делата на комшиите, което компенсира нанесения от Телериг удар по агентурата му.

Впечатляващо г-н Табов, току що създадохте текстов документ, който доказва, че Никифор Геник не е едноличен владетел, а войската, която води не е ромейска, а е наета от арабите да речем, което само потвърждава думите на Йончев, че не сте чел Теофан. В БС надълго и нашироко обсъждахме този въпрос, ето какво казва Теофан за войската на Никифор: Ето какво съм написал аз по въпроса: А въобще дискусията можете да видите тук: http://forum.boinaslava.net/showthread.php?12806-Теофановият-разказ-за-похода-през-811-г

Е, да не би да откриваме топлата вода. Ясно е, че в ръкописите са допускани грешки (умишлени или не), пропуски, или късни добавки. Ясно е и, че в мнозинството си старите историографи са компилатори. И какво променя това питам аз? Текстовия и сравнителния анализ са едни от най-ранно появилите се помощни исторически дисциплини. П. П. Специално съм отворил тема за историята като наука, та не е зле г-н Табов да се огледате из нея. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15447

На мен разчитането на Бешевлиев ми се струва допустимо и вероятно предвид хипотезата, че титулатурата се превежда с аналогични изрази на различни езици: гръцкото "ек тео архон" съответства на старобългарското "от бога владетел", или на древнобългарското (прабългарско) "канасувиги". В случая има смесено предаване на израза - една част на гръцки, друга на древнобългарски. Затова ми се струва по-интересно да се види има ли и други случаи на смесено българо-гръцко предаване на титулатурата, което би потвърдило възможността за съществуване на такъв израз, а оттам и разчитането на Бешевлиев би станало още по-вероятно.

Могильницкий Б.Г. - Введение в методологию истории В книге раскрывается природа исторического познания и место истории в жизни современного общества: предмет истории, историческая закономерность, принципы партийности и историзма, история и идеология, история и политика, социальные функции исторической науки. Смоленский Н.И. - Теория и методология истории В учебном пособии анализируются теоретические проблемы истории как науки: проблемы истории как целого, исторической необходимости, динамики исторического развития, детерминизма в истории, принципа историзма и др. Рассматриваются методы исторического исследования. Рохас К. Критический подход к истории французских Анналов В книге Карлоса Антонио Агирре Рохаса, профессора Национального Автономного Университета Мехико подведен итог существования "Анналов" с 1929 по 1999 гг. в критической, компаративной и глобальной перспективе. Автор хатрагивает обходившиеся молчанием взаимоотношения между "Анналами" и марксистской историографией, а также историю отношений этого движения с различными традициями социальной и критической мысли прошлого века. Для специалистов-историков и культурологов, а также широкого круга читателей. И накрая, за да не е съвсем безинтересно, малко история на историята Репина Л.П., Зверева В.В., Парамонова М.Ю. - История исторического знания Впервые в едином комплексе рассматриваются становление исторического сознания и эволюция исторической мысли (от архаической древности до наших дней), а также процесс профессионализации исторического знания, формирования истории как научной дисциплины. Значительное внимание уделено характеристике основных историографических школ и направлений. Показаны изменения, которые претерпели проблематика, методология, понимание предмета и задач исторического исследования. Охарактеризованы различные формы, способы и уровни восприятия прошлого, концепции представителей исторической мысли разных эпох, выдающиеся произведения отечественных и зарубежных историков, современные дискуссии о природе, критериях достоверности, научном и общественном статусе исторического знания.

Тош Дж. - Стремление к истине. Как овладеть мастерством историка Историки – это скрупулезные мастеровые, составляющие из разных деталей, порой мельчайших, сложную конструкцию – историческое исследование. Стать мастером своего дела удается далеко не каждому. Как, какими методами изучать историю? Что такое исторический факт? Какие школы и направления в изучении истории существовали в прошлом и какие появились совсем недавно? Эти и многие другие вопросы рассматривает в своей книге известный британский историк Джон Тош. Его цель – помочь студентам и начинающим историкам достичь мастерства в своей профессии. Эрудиция, талант лектора, бесспорное литературное дарование позволили автору написать увлекательную книгу. Она будет полезна не только учащимся и преподавателям, но и самым широким читательским кругам. О. В. Горбачева Методология истории

Калчо Калчев - Увод в историческото познание Настоящото учебно помагало по увод в историческото познание е предназначено за студенти-първокурсници във Великотърновския университет. Тематичният кръг от проблеми е съобразен с основната насоченост на въпросите, разработени в учебника на проф. дфн Желязко Стоянов (СУ,"Св. Климент Охридски") в издаваното няколкократно пособие под това заглавие и в труда му "Идеите за историята". Освен тях сме застъпили и непредставени от този автор теми, които намираме за необходими в базисната подготовка на студентите преди да навлязат в необятното море на историознанието след първи курс и които имат силни валентни връзки с политологията. След запознаване с програмно-тематичната насоченост на увода и в други ВУЗ-ове, четена и от други колеги, стигнахме до заключение, че именно кръгът от разглеждани проблеми от страна на проф. Стоянов е оптимално най-приемлив като наша база. Стремежът ни е бил да подобрим тяхната интерпретация по посока на една по-голяма близост до базисната средношколска историческа образованост, по посока на една по-голяма "посилност", както би се изразил д-р П. Берон (1800-1871). Порядъкът на изложението обаче е малко по-различен - преди излагане на идеите за историята до XIX в. спираме внимание на възлови теоретични проблеми, придобили по-голяма актуалност от края на XIX в. насам и накрая засягаме теми с по-силно актуално значение, които очертават връзката на историознанието с политологията. Игнорираме възгледите за историознанието през XX в. в отделни страни, тъй като съвкупността от тематични въпроси по тази проблематика може да е предмет не на тази дисциплина. Успоредно с това си даваме сметка и за потребността от приемлива проблемност и енигматичност дори за най-добрите студенти - повечето от тях не са възпитаници на НГДЕК (Националната гимназия за древни езици и култура) и само малцина са свършили хуманитарни гимназии в страната... След запознаване и с учебникова литература в нашето средно училище стигнахме до убеждение, че именно тук изложеният тематичен кръг от проблеми би надстроил вече формираната база и би подпомогнал студентите.

Блок, М. Апология на историята, или занаятът на историка http://electronic-library.org/books/Book 0008.html «Татко, обясни ми за какво всъщност служи историята?» Такъв въпрос зададе на своя баща-историк преди няколко години малкият син на мои близки. Би ми се искало да мога да кажа, че книгата, която ще прочетете, е моят отговор. Защото не успявам да си представя по-добра похвала за един писател от признанието, че умее да говори еднакво добре и с учените, и с учащите се. Ала подобна висша простота е привилегия на малцина избраници. Все пак ще оставя като епиграф въпроса на това любознателно дете, чиято жажда за знание не успях да утоля напълно до този момент. Някои несъмнено ще сметнат формулировката за наивна. Ала на мене тя ми се струва напълно уместна. Проблемът, който тя поставя с мъчителната прямота на тази незнаеща умора възраст, е всъщност проблемът за легитимността на историята. Кар, Е. Х. Що е история? http://electronic-library.org/books/Book 0006.html Едуард Халет Kap е роден в Лондон през 1892 г. Завършва Тринити Колидж, Кеймбридж. Бил е член на британската делегация по време на Мирната конференцията през 1919 г. и член на департамента по въпросите, свързани с Русия, в британския Форин Офис, където е бил наблюдател на Болшевишката революция. Бил е член на състава на британското посолство в Рига, а от 1930 г. — на състава на британската делегация към Обществото на народите. Напуска Форин Офис през 1936 г. и става преподавател по международна политика в Юнивърсити Колидж, Уелс — пост, който заема до 1947 г. От 1941 до 1946 г. е редактор в The Times, Лондон, а от 1953 до 1955 г. — преподавател по политически науки в Бейлиъл Колидж, Оксфорд. От 1955 г. е член на преподавателското тяло в Тринити Колидж, Кеймбридж. Автор е на книгите: Dostoevsky (1931), Michael Bakunin (1937), The Twenty Years’Crisis 1919–1939 (1939), Nationalism and After (1945), The Soviet Impact on the Western World (1947), The New Society (1951) и на многотомния труд A History of Soviet Russia. Попър, К. Нищетата на историцизма http://electronic-library.org/books/Book 0040.html Карл Попър е роден през 1902 г. във Виена. Получава образование във Виенския университет, където през 1928 г. защитава докторска дисертация. Една година преди Хитлер да нахлуе в Австрия Попър напуска Виена, за да заеме преподавателско място в Новозеландския университет в Крайстчърч. През 1946 г. е поканен да преподава в Лондонския икономически институт, където става професор по логика и научен метод. През 1972 г. получава рицарско звание, а през 1982 г. става почетен кавалер на рицарския орден. Бил е член на Кралското дружество, на Британската академия, на Американската академия на изкуствата и науките и на други национални и международни академии. Карл Попър умира през 1994 година. Един от наистина оригиналните и творчески мислители на нашето време, сър Карл Попър е смятан за най-големия философ на науката през двадесети век. Въпреки многобройните превратни тълкувания и неправилни прочити на неговите трудове той оказва огромно влияние върху методологията на науката. Освен с творческата си работа в областта на естествените науки той е известен и с важните си приноси в политическата теория и социологията. Основните му трудове са «Логиката на научното откритие», «Отвореното общество и неговите врагове», «Нищетата на историцизма», «Предположения и опровержения», «Обективното знание», «Реализмът и целта на науката», «Отвореният университет» и «Квантовата теория и схизмата във физиката». Георгиев, К. Историята и нейните извори http://electronic-library.org/books/Book%200028.html В монографията се разглеждат теоретичните и методологичните проблеми на основната помощна историческа дисциплина — изворознанието. По-обстойно е разгледан въпросът за изворите на историческото познание и отношението към тях през различните етапи от развитието на историческата мисъл. Критично са разгледани някои ненаучни теории в изворознанието, които се използуват от много буржоазни историци, философи, социолози и извороведи с цел да се отрекат социалните функции на историческата наука, нейните познавателни възможности.

Позволявам си да започна с този цитат и веднага давам линк към пупликация отпреди двадена http://forum.chitanka.info/operation-mindcrime-2-t3927.html

Намери на кого да рязясняваш разните конфесии. Графа е доста навътре в тая област. Пък и тука не са се събрали само "кръчмаро-интелигенти" П. П. Когато спомена юдаизма, графа визираше вероизповеданието на хазарите (вече да си наясно, ако не си знаел, че са юдеи).

Ако някой може да помогне, моля! Търся файлове на тези нещица: А. Л. Пономарев; Эволюция денежных систем Причерноморья и Балкан в XIII-XV веков; Издательство МГУ; 2012 (най-вече тази книга ми трябва - първа по ред и по важност) Пономарев А.Л. Деньги Золотой Орды и Трапезундской империи: Квантитативная нумизматика и процессы средневековой экономики. М., 2002. Пономарев А.Л. Денежный рынок Трапезундской империи в XIII–XV вв. // Причерноморье в Cредние века. М., 1998. Т. 3. С. 201–239. Пономарев А.Л. Денежная политика Трапезундской империи. Вестник МГУ. Серия 8. История. М., 2010. №. 2. Пономарев А.Л. Кого нет, того не сосчитать? или сколько в Византии было знати и купцов // Математические модели исторических процессов. М., 1996. С. 236–245. Пономарев А.Л. Чекан аль-марко: закон Гаусса и хитрости средневековых финансистов // Город и степь в контактной евро-азийской зоне. 3-я международная научная конференция посвященная 75-летию Г.А. Федорова-Давыдова. М., 2006. С. 214-215. Пономарев А.Л. «Чего нет, того не сосчитать?» Или сколько в Византии чеканили денег // Математические модели исторических процессов. М., 1996. C. 224–235. Пономарев А.Л. Хитрости средневековья: чекан «аль-марко» и законы Гаусса // Информационный бюллетень ассоциации «История и компьютер». Москва; Тамбов, 2006. Вып. 34. С. 132–134.

Босворт К.Э. Мусульманские династии. Справочник по хронологии и генеалогии (1971 г.) Книга содержит обзор всех главных мусульманских династий от возникновения ислама до наших дней - перечень халифов, наместников с указанием годов их правления.

Изхождайки от грешни предпоставки няма как да не стигнем до грешен извод. Проблема на авторите е методологически, а именно, че се основават само на количеството намерени монети, което само по себе не е достатъчно за определяне на монетите в обръщение и посочих защо. Друг проблем е, че ползват данни за нумизматичния материал от преди 40-50 години. Интересно до какви изводи щяха да стигнат, ако знаеха, че там са открити златни монети (като някои от тях не са единични находки) на Константин VІІ, Константин VІІ с Роман І и на Роман І с Христофор. Ако поне основния труд на Рашо Рашев бяха прочели нямаше да пишат недомислици. Както вече съм отбелязвал, то не става само с четене на Фоменко.

1. Корелация между броя на намерените монети и броя монети, които са били отсечени наистина има, но тя не е константна величина и още никой не е открил как да я пресметне. Най-сигурния белег за броя на монетите в обращение е не броя на намерените монети, а броя на използваните за отсичането им матрици. 2. "Дупката" през 7-8 в. е видима дори на графика за цялата империя, като все пак някакви монети от този период са намерени. 3. Какво означава липсата на монети за стопанство, което до средата на 11 век е натурално? Не беше ли въвеждането на парично облагане причина за въстанието на Петър Делян?

Темата наистина е море, но от трите варианта за календара най-лесно е да се докаже, че не е лунен. По натататък, дали е слънчев, или лунно-слънчев, вече наистина е въпрос на спекулации. Що се отнася до покръстването, наличната изворова база позволява, то да бъде отнесено към втората половина на 865 г. и то без да се използват посочените спорни извори. (А в училище ни караха да учим цяла поредица от дати, като почнеш от 863, та до 866, няма да се учудя, ако още е така.)

Йончев, трябва паметник да ти построят за сизифовския труд. Ето какво би отговорил Табов на усилията ти да го ограмотиш от А и Б:

Благодаря за уточнението, може би малко неточно съм се изразил, Говоря за целия процес по издаването на един екземпляр - от подготовката до появата на готовото изделие. дори самото печатане, т.е. задвижването на печатарската преса е трудоемко и изискващо време занятие. Ето и нещо за ранната печатарска техника (на английски) http://www.the-orb.net/encyclop/culture/books/medbook2.html