boilad

Аз не съм запознат в подробности с проблема, но ако не бъркам, ранната печатарска техника е много специфична. За разлика от късния период, когато се използват цели букви, или думи, анализ на тези първи издания показва, че тук дори буквите се състоят от отделни части, затова мисля, че печатането е отнело доста време и това е причината печатарската преса да не се наложи бързо над конкурентните ръкописи, чието изготвяне е било, ако не по-бързо, то поне съпоставимо като продължителност с процеса на печатането.

Али-Заде Айдын. Хроники мусульманских государств I-VII вв. Хиджры (2007 г.) В книге на основе мусульманских источников рассматривается история Арабского Халифата и раннемусульманских государств Азии, Северной Африки и Европы первых семи веков существования ислама — от создания первого мусульманского государства в Медине до монгольского завоевания. Издание содержит династические списки, генеалогические схемы и карты. Для историков, востоковедов и читателей, интересующихся историей мусульманской государственности.

Мулен. Повседневная жизнь средневековых монахов (2002 г.) "...мир монашества, обширный, разнообразный и сложный, не ограничивается одними монахами. Это и уставные каноники и еремиты; затворники и нищенствующие монахи; госпитальеры – монахи-воины по своему призванию; члены активных или покаянных братств на периферии крупных орденов, а иногда и на периферии Церкви, на грани ереси. Сюда же относятся специальные учреждения, лепрозории и странноприимные дома, созданные при монастырях и пронизанные монастырским духом. Чтобы помочь читателю разобраться в мире монашества, столь близком нам, и в то же время столь далеком от нашего, в конце книги помещен словарик с кратким определением каждой из этих форм монашеской жизни. Ведь в этом труде рассматривается, по меньшей мере, сотня монашеских групп и движений, которые в течение долгих веков вели активную деятельность на обширной территории – от Шотландии до Сирии, от севера Норвегии до юга Испании, от Ирландии до Прибалтики. Одним словом, по всей Европе, а это немало." Лео Мулен

Византийские историки о падении Константинополя в 1453 году (2006 г.) Византийские историки о падении Константинополя в 1453 году (Византийская библиотека. Источники) - 2006.djvu Книга, посвященная 550-летию со дня падения Константинополя, подготовлена к изданию группой студентов отделения новогреческой и византийской филологии СПбГУ под руководством профессора Я.Н.Любарского. Цель издания - предоставить возможность самостоятельно изучить произведения четырех греческих историков XV века и сформировать собственную картину событий осады и падения столицы Византийской империи. В издание включена статья о событиях, предшествовавших захвату Константинополя; биографические сведения о греческих авторах; комментарии. Шукуров Р.М. Великие Комнины и Восток 1204-1461. (2001 г.) Шукуров Р.М. Великие Комнины и Восток (1204-1461). 2001.pdf Монография является первой в византиковедении попыткой дать исчерпывающий свод сведений о взаимоотношениях Трапезундской империи (1204 - 1461), восточного анклава византийской цивилизации в XIII - XV вв., с государствами Востока. Автор синтезирует данные широкого круга изданных греческих, персидских, арабских, тюркских, западноевропейских, армянских, грузинских и других источников, а также привлекает целый ряд неопубликованных восточных рукописей из рукописных собраний Санкт-Петербурга, Лондона и Оксфорда. Автор прослеживает историю Трапезундской империи с момента ее зарождения в 1204 году и до падения под ударами турок в 1461 году на пестром фоне зачастую катастрофических событий, потрясавших в эту эпоху обширный регион Анатолии, Ближнего Востока, Средиземноморья и Причерноморья.

Медведев И.П. - Византийский гуманизм XIV - XV вв. (1997 г.) Монография известного византиниста И.П.Медведева посвящена изучению гуманизма в Византии XIV-XV веков. В книге исследуются формы интеллектуальной светской жизни (литературно-философские салоны, тайные общества и т.д.), роль платонизма как философской основы византийского гуманизма, попытки критики христианской религии, роль фаталистических доктрин в византийской философии, социально-политические и экономические воззрения византийских гуманистов, выясняется общее и особенное византийского и итальянского гуманизма. Изданная впервые в 70-х годах, книга И.П.Медведева заслужила большой авторитет в среде российских и зарубежных византинистов. В представляемом ныне втором издании книги автором были внесены обширные изменения и дополнения, некоторые научные аспекты даются в новом освещении, с привлечением последних достижений мировой византинистики. Также учтены все замечания, высказанные многочисленными рецензентами первого издания книги. Приведена новая (на 1997 год) библиография по всем разделам книги, написано новое предисловие. В качестве приложения к уже известному трактату византийского философа-неоплатоника XV в. Георгия Гемиста Плифона "Законы", публикуется впервые переведенный на русский язык его же трактат "О добродетелях". Значительно расширены комментарии, дан новый иллюстративный ряд. Для всех интересующихся историей и культурой Византии. Медведев И.П. - Правовая культура Византийской империи (2001 г.) В книге развивается концепция византизма как культурной системы, основанной на началах права, причем права цивилизованного, писанного, предполагавшего высокий уровень юридического мышления и общей образованности. Основу книги составляют раннее опубликованные автором в различного рода изданиях материалы, соответствующим образом дополненные, переработанные и объединенные в единую систему. Издание рассчитано на широкий круг читателей, интересующихся историей права. Кучма В.В. - Военная организация Византийской империи (2001 г.) Автор, который уже более 35 лет занимается темой византийских трактатов о военном деле, собрал в этом издании, уникальном в отечественной историографии, свои статьи по античной и византийской военной теории и практике начиная с 1965 г., включая вновь написанные для этой книги. Сборник разделен на три части. Первая включает общие обзоры памятников военной мысли античного периода и Византии VI-X вв., а также статьи по сквозным вопросам исследования этих памятников. Вторая часть включает статьи по отдельным трактатам, а третья - статьи, освещающие отдельные вопросы военной практики на материале трактатов или в сопоставлении с ним.

Каждан, А.П., Два дня из жизни константинополя (2002 г.)Два дня из жизни Константинополя.pdf Одна из лучших научно-популярных книг по истории Византии, написанная великим историком-византистом. Широкая панорама жизни Византии в конце 12 столетия, незадолго до ее крушения в 1204 г. под ударом крестоносцев. Время действия книги – 11-12 сентября 1185 года. Автор рассказывает об эпохе, когда преследуемый Исаак Ангел сменил на троне Андроника Комнина, и о том, что происходило в те времена в императорском дворце и за его стенами. Труд воинов, пахарей, чиновников, переписчиков и составителей книг, будни императора, его врагов, его любовниц, ослепление соперников, бесконечные интриги, возмущения народных масс, способы их усмирения... Все это подробнейше описано автором, создавшим блестящий портрет византийской цивилизации. В сущности, это очень яркое погружение в эпоху, с одной стороны написано легко, с другой стороны с научной точностью. История создания и публикации этой книги довольно любопытна. Известный византинист Александр Каждан написал ее до того, как покинул СССР в 1978 году. Неизданную рукопись нельзя было вывозить, она осталась в нашей стране, и в результате книга вышла только теперь, после кончины автора... Литаврин, Г.Г., Как жили византийцы (1974 г.)Как жили византийцы.pdf В книге повествуется об условиях жизни и деятельности представителей разных классов и сословий византийского общества в IX-XII вв. Читатель узнает о видах занятий византийцев, об их общественных и социальных институтах, о формах организации государственной и церковной власти в империи, о характере войн, которые вела Византия, о народных движениях и мятежах знати, а также об особенностях византийского быта, о семейных отношениях, воспитании, праздниках и развлечениях византийцев. Каждан, А.П., Книга и писатель в Византии (1973 г.)Каждан А.П. - Книга и писатель в Византии - 1973.djvu А. П. Каждан — доктор исторических наук, сотрудник Института всеобщей истории АН СССР, автор ряда книг по истории религии и истории Византии. Изда­тельством «Наука» были выпущены его монографии: «Аграрные отношения в Византии XIII—XIV вв.» (1952 г.), «Деревня и город в Византии IX—X вв.» (1960 г.), «Византийская культура (X—XII вв.)» (1968 г.). В новой работе, как бы примыкающей к «Ви­зантийской культуре», автор рассказывает о таком важ­нейшем элементе византийской цивилизации, как кни­га, о том, как делали книгу и как ее хранили, о том, .как учились писать в школе, и о том, как творил ви­зантийский писатель. Чита-тель узнает о византийской средневековой книге, византийской науке и византий­ской литературе.

Абсолютно съм съгласен. Във варварските кралства на британските острови има примери на съвместно съществуване на християнски с езически олтари през ранното средновековие, въпрос на политика на съответния владетел. В този ред на мисли нищо не пречи Тервел, че и Кубрат да са преминали про форма през ритуала на кръщението, за да получат съответната титла. За тях това не би било нищо повече от един ритуал. Важни са били политическите измерения и възможностите, които им предоставя новопридобитата титла и "приятелството" с василевса.

Това нямаше да е проблем, ако се придържаше към научната методология (в частния случай към инструментариума на науката "история", а не да подхожда към историята в първичния смисъл на думата, т. е. като към занимателен разказ - приказка, нещо което дори част от древните историци се стремят да избегнат, посочвайки източници и в някои случаи дори ги съпоставят и подлагат на сравнителен и критичен анализ, та мисълта ми е, че не е нужно да имаш историческо образование, за да подхождаш към историята като към наука).

Бъркате географско с етно-политическо понятие. По същата логика Турция е "турско отечество" и от там следва, че турците са коренно население на Мала Азия и района на Проливите. Това вашето дори не е и хипотеза, защото не взема под внимание нито един от изворите, които казват, че българите са късни пришълци и ако ромейските автори лъжат по този въпрос, това би трябвало да се отнася и за латинските. С подобни софистични методи можете да докажете дори, че българите произхождат от Марс, дотолкова доколкото "българското отечество" не е географски детерминирано. Или географската детирминираност я приемаме за даденост, тогава кое според Ценов/Табов е "българско отечество" - района на тракийския Босфор (не, че според Ценов има друг Босфор), Илирик, Мизия, Панония, или?...

Трябва ли да обяснявам на човек с математеческо образование, че една теория е такава, когато не само отговаря на известните факти, но и позволява да се обяснят други такива, които още не са известни към момента на създаването й. Докато в приведения цитат вие говорите за хипотеза - умозрително заключение на основата на известни факти, което още не е доказано чрез привличане на нов материал. Имате добри учители, а и Вие се изявявате като добър последовател. А способността Ви да бягате от отговори, хвърляйки поредната сензационна бомба, е направо феноменална.

Това не са извори. Не видях едно исторически вярно изречение. Въобще няма да коментирам това за Курт - през 613 г. човека и понятие си е нямал, че е български цар, при условие, че за пръв път (като Кубрат) е споменат едва след като ромеите си връщат Ерусалим през 629 г. На мен ми се наби в очи, че сърбите през 640 г. имат държава без сами да знаят за това. Да не говорим за хърватите. А за научността на дадената творба може да се съди от това,че автора не ползва бележки и източници, а още по-малко пък намеква, че някой има различно от неговото мнение. Това е художествена, а не научна творба.

Имам няколко забележки. 1. Срещата проведена на 4 март 870 г. не е част от събора; 2. на събора няма участници от България. Тогава къде е доказателството, че българите са част от християнската общност по-рано през същия век да речем? Вече бе изтъкнато, че на 4 март 870 г. българските пратеници са заявили, че доскоро са били езичници. Трябва да се обърне внимание и на това, че те твърдят още, че когато завладели тази земя в нея имало гръцки свещеници. И тук отново изникват въпроси: къде са се дянали тези свещеници, ако българите са били християни, какво е станало с църковната организация, и откъде са се взели българите щом са "заварили" гръцки свещеници? Дори само изворовия материал по този събор е достатъчен да срине автохтонизма и тезата за ранното християнство. За успокоение на Табов ще отбележа, че и аз съм склонен да мисля, че християнството е имало значителен брой привърженици и преди покръстването, но това не прави държавата християнска, нито пък другата част от населението й такова, а още по-малко пък доказва наличието на призната от властта църковна институция (в този случай щяхме да имаме обилни археологически доказателства).

Тук вече говориш за политика и процеси, които отдавна са обяснени. А от спора се уморих и си ми харесваше седянката преди да я развалиш . Предпочитам да си остана убеден, а не разубеден атеист.

Поне доколкото знам не. А ако те интересува художествена литература по въпроса бих ти препоръчал "Аеций, последният римлянин" на Теодор Парницки (на мен особено хареса, донякъде въпрос на предпочитания все пак, но при всички случаи от историческа гледна точка е по-стойностен от филма, макар главния герой да е друг, както може би си забелязал от филма, е пряко свързан със съдбата на Атила).

В скромния ми житейски опит мнозина от вярващите с които съм говорил мислят точно като теб, макар да заявяват някаква религиозна принадлежност. А малцина са следващите стриктно повелите на религията към която формално принадлежат и ги познават добре. Все пак това ми мнение е крайно субективно (обаче дори да се направи нарочно изследване, мисля, че резултата ще е пак съшия).

Ако си решил да го ползваш като историческо помагало въобще не залагай на него. По добре виж Приск Панийски. В ГИБИ том 1 е приведен от него значителен откъс, около трийсетина страници засягащ Атила и наследниците му, в ЛИБИ също има сведения.

Как в какво? В летящи чинии. В йети или чудовището от Лох Нес, в ого-пого и так дале и так дале. Въобще довода ти е несъстоятелен. Що се отнася до религиите, те са форма на организирана вяра и се солидаризирам с мнението на Римлянина.

Роа, Руа, Ругила, или Руила, както можеш да го срещнеш, е начело на конфедерацията приблизително от 411 до 432/3 г. когато бил поразен от гръм (буквално).

По интересното е, че се нагласят не само митовете, но и естествените науки, за да изглежда така сякаш са в подкрепа на една предпоставена теза, а именно съществуването на нещо наречено Бог. Това си е евтина манипулация.

При тази трактовка по-скоро бих приел на вяра хипотезата за морфогенетичните полета, отколкото божествената намеса. Предполагаемата божествена намеса твърде много ми напомня на средновековния провиденциализъм. Когато не разбираме нещо го отдаваме на намесата на Бог, просто и елегантно решение, което затваря пътя за всякакво познание за естествените процеси. В крайна сметка пак стигнахме до екзестенциалните въпроси и личната убеденост. От където следва, че всеки вярващ си има своя представа за бог. И в това разбира се няма нищо лошо. Проблемите започват, когато нечии лични убеждения станат универсалистки.

Как така на готово всички отговори?! То не е достатъчно да се чете само Ганчо Ценов. Има учени историци тях погледнете, ако не съответните извори за епохата. Направете си труда да прочетете нещо смислено, както някои от тук пишещите ваши опоненти са се мъчили с безсмислиците на Ценов.

Упс, съжалявам троичността в мен взе надмощие. Ако някой модератор се завърти тъдява нека вземе мерки за премахване на този пост.

Малко сме та мислим да я докараме до Троица, като третото лице ще изобразява противоречивата, но двуединна същност на предходните (но не и по проявление) две лица, като същевременно и ще произлиза от тях, и ще се проявява чрез тях. Та, дядка, както е казал народа малко си бяхме и все повече ставаме. Последното го казвам с надеждата да привлека нови почитатели на култа към Нашата множествено личност и най-накрая някой психиатър да Ни издаде тапия за убедеността в Нашата вяра.

Е, нали постскриптум казвам, че не лъже понеже божията мощ е безмерна и позволява творението хем да е завършено, хем да си остане незавършено. Моля ви съверующи, четете ме докрай и ме четете правилно. С нами Бог! Заедно сме по-силни и ще сразим атеистко-комунистическата сган. П. П. Та аз съм един семидеос, щом сам себе си мога да сразя. Ето как доказах собствената си божественост и сам на себе си станах първия последовател. Интересно как верующите интерпретират нееднократно заявеното в светото писание по отношение на обикновените хора "богове сте вие". Бих могъл да го изтълкувам и като проява на политеистични наченки (или остатки), но хипертрофиралото ми его казва, че това е поредното доказателство за собствената ми божественост.