boilad

Ясно, броя новопостроени къщи в селата след Освобождението през 1878г. неотклонно расте и всичко това се дължи на топлите грижи на партията майка и няма нищо общо с икономиката, демографията, урбанизацията. Когато става дума за икономика не можем да правим паралели със световните тенденции и с други икономики, а когато става въпрос за урбанизация веднага намесваме световните тенденции. Завиждам ти, с тази удобна методология можеш да докажеш всичко. Бравос!

Шшшш, изпусни парата, уе, мич. Този подход ми е до болка познат, като няма смислени контрааргументи дай да оплюем личността. Какво да оборя? Кьорав ще види, че бума на жилищно строителство в селата е тенденция започнала още в предкомунистическия период, така например в периода 1919-1945 г. новопостроените къщи в селата са с 15,76 % повече от предходния период и общия им брой е 274 770, а за периода 1946-1960 броя на новопостроените къщи продължава да расте. Щом властта е толкова миловидна и добра защо растежа на новопостроените жилища не продължава и след 1960 г.? Отговора е прост не само не се стимулира строежа на нови жилища в селата, но и се стимулира тяхното обезлюдяване. Всеки с акъла си ще види това. Кой факт не ми е удобен - този, че след ВСВ световната икономика е в растеж и това се отразява и на България ли? Та тая държава не е изолиран остров поставен под карантина или ембарго като Куба преди години, за да не й се отразят световните тенденции. Може би не ми отърва засилващата се урбанизация, която след 1956 г. води до бързо намаляване на селското население, оттам респективно ще намалеят и новопостроените къщи в селата. Номерата неуважаеми са в цирка, а това е история и дали съм комунист или не, дали харесвам комунистите или не няма никакво отношение към историята. Затова моля подбирай си малко по-внимателно думите, извинение дори не ща,макар да би допринесло за по-добрия и конструктивен тон на темата.

То е ясно кой си измисля, защото подминаваш цяла поредица доводи и въпроси. Резултатите от икономическото възстановяване може и да са станали видими през 60-те, но основите са поставени още в началото на 50-те (например за Германия то започва с подписването на Лондонското споразумение през 1953 г.). А откога беше "плана Маршал", че нещо не се сещам, и как той допринася за възстановяването? Относно термина "възстановяване": да се чете растеж, защото без растеж икономиката няма как да се възстанови. Накрая още един въпрос: какво е положението с жилищното строителство в други некомунистически държави от Европа, за да се види има ли корелация в данните? Това е подхода (както и предните ми доводи и въпроси), а не да говориш на едро и да генерализираш данни от които да правиш неверни изводи.

Този довод за успехите на българския комунизъм съм го срещал и преди, но той има много малко общо точно с комунизма. Кой строи тези жилища, да не би другарите от върховете да са отпуснали средства? Първо: виж демографията около 1950 г. колко процента живеят в селата и колко са след 1989 г.; второ: важен фактор е и световната икономика, която непосредствено след ВСВ е в растеж; трето: а не е ли по вероятно строителството на еднофамилни къщи по селата да е тенденция от предходния период. Като казах еднофамилни да се чуди човек как другарите подкрепят подобен род буржоазна по съществото си икономическа дейност, а не налагат сроеж на комуналки примерно щом в селата толкова са милеели за комунизма.

Точно пък срещу колективизацията съпротивата, макар и пасивна е била най-разпространена. На този процес поне още има живи свидетели тъй че КГ е прав "малко, ама си е мое". Прадядо ми, който се вписва в категорията на средните стопани с около стотина декара нивици, "доброволно" влязъл в ТКЗС-то след една нощна разходка с джипката на кметството.

Интересни сведения за горяните: http://www.extremecentrepoint.com/archives/7589 И малко за партизаните (няма нужда всички да ги слагаме в един кюп, защото много от тях въобще не са били комунисти и в действията си са се водели от чисто антифашистки позиции): http://zonabg.info/Focus.40_42/7425.article/

А, да, възможно, ще ме извините надявам се. Темата е бая обемна и още не съм я изчел цялата. Моя грешка. Дрънкане на оръжие по границата, постепенно ескалиране на конфликта и накрая ромеите минават в настъпление.

Ще опитам по друг начин. Помисли колко време отнема придвижването на ромеите от Константинопол до Анхиало примерно и възможно ли е за това време българите да свикат войската и да я съсредоточат пак при Анхиало.

Такава ситуация поставя редица въпроси без отговор, най-вече за българското разузнаване, което не само е толкова добро, че научава предварително за готвения от ромеите поход, но успява и навреме да предаде информацията, за да може Симеон да свика войската и своевременно да я съсредоточи на предварително избрана позиция. Бръснача на Окам безапелационно би разрязал такава трактовка.

Мисля, че тук трябва да се направи разлика между стратегия и тактика, демек българите са в стратегическо настъпление, но за конкретната битка предпочитат тактическата отбрана. По същия начин при Креси англичаните предпочитат да заемат удобни позиции и там да изчакат французите.

От историите за ширещото се на балканите разбойничество, ама това е за друга тема и няма нищо общо с някакво бойно умение.

Преди няколко дни в БС застъпвах подобна теза, отнасяйки я към комитетското десетилетие, тя е застъпена още през 1869 г. при посещението на българските революционери от емиграцията при европейските им събратя, и дори от самия Ботев в "Народът - вчера, днес и утре": А Евгений Волков предава думите на Теофан Райнов за обиколката на революционерите в Европа през 1869 г. така: Основната ми идея беше, че социалния въпрос въобще не е бил на дневен ред, водещо е било националното освобождение. http://forum.boinaslava.net/showthread.php?7093-Христо-Ботев&p=330806&viewfull=1#post330806 Разбира се еретичната мисъл, че при Ботев е водеща идеята за национално освобождение, а не лявата - беше посрещната на нож.

Безспорно Анибал има натрупан значителен боен опит под командването на баща си и чичо си в Испания, които също са даровити военачалници, но след смъртта им се проявява и като командващ в няколко кампании срещу различни иберийски племена, а най-големия му успех от този период е превземането на Сагунт. Така, че още преди Италийската кампания Анибал е прочут не само заради произхода си, но и заради пълководческия си талант.

Интересно ми е това определение откъде го изнамери. Статията в уикито например е сравнително добра: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC Не е ли това точно борба срещу тенденцията на пазара да създава монополни структури?

Точно така, пък нека си разправят, че Станишев бил социалист. Социалист е колкото са социалисти Костов, царя и Борисов. Лошото е, че някои хора бързо забравят. Аз обаче помня кой промени трудовото законодателство в ущърб на работниците (за класа прослужени години става въпрос) и кой въведе всеобхватния плосък данък. Същите тези отново са на власт, обаче никой не протестира срещу това. Протестират за идеали, не за хляб, затова сутрин кусат банички, а една баничка надвишава цената на хляба, надвили са си на масрафа дет се вика.

Явно може, защото в тая тема се оспорва точно общоприетия смисъл на логиката, освен това не разбирам какво имаш против мнението ми, защото по същество изразява същото, което и ти в първото ти изречение, а и не оспорвам нищо. И накрая общоприетия смисъл не е равнозначно на верен или правилен смисъл.

Аз нямам нужда да робувам на "авторитети". За разлика от платената станишева клика, ние истинските социалисти се гордеем със свободомислието си и винаги и при всякакъв повод ще отричаме човеконенавистната идеология на неолиберализма. Защо казвам човеконенавистна ли? Всеки с малко акъл може да види как се превъзнасят добродетели като алчност, аграсивност, безскрупулност в система в която действа правилото на по-големия глупак. Без капчица свян елитаризма е поставен по-горе над всякакви егалитарни щения. А самия егалитаризъм е превърнат в архивраг. СВОБОДА, РАВЕНСТВО, БРАТСТВО!

Едва ли някой ще може да ти даде смислен отговор. А аз не веднъж съм казвал, че системата ни е прецакана, а не това или онова правителство. В този ред на мисли няма как да не подозирам протестиращите сега в продажност, защото те не са за промяна на системата. Пропагандната машина прокара една удобна разделителна линия между хубавите и симпатичните от едната страна и социално онеправданите от друга, които видиш ли през февруари се бунтували за единия хляб, аз обаче помня, а и всеки, който не е с промит мозък може да провери, че точно онеправданите се бореха за промяна на системата и за някакви ценности, а не за хляба, докато целта на сегашните е запазване на статуквото, защото тяхното единствено искане е да се продължи с принципа "стани да седна" (едни и същи мутри да продължат да си сменят местата в парламента).

Е, хайде няма смисъл от заяждане на дребно (днес съм в умиротворително настроение ). От темата може и да излезе нещо полезно, макар и не точно според параметрите й (за които съм си изразил мнението още в първия първия ми пост по нея), например към кой дял на науките да причислим историята - към хуманитарните, или към обществените (според мен е някъде на границата, затова класификацията й е трудна). Старая се да не създавам работа на Историка по правописа ми, ама кой знае, не съм безгрешен.

Най-древния фрагмент от Стария завет е намерен сред т. нар. свитъци от Мъртво море и датира от 3 в. пр. Хр. (представлява фрагмент от книгата на пророк Илия) Иначе дядката общо взето е прав.

Чак пълна правдивост не бих казал, но със сигурност можем да му се доверим там където е бил очевидец. А книгата верно е страшна. Даже навремето историята на връщането му от заточение ме беше вдъхновила за разказ, който си остана само идеен проект.

Сигурен съм, че от теологията наистина не би останало нищо, защото това не е наука, макар да носи гордата наставка "-логия". За останалите не съм толкова убеден.

И кво доказа с тва, че поп Минчо е махленски побойник?! Ако знаеш аз какви истории мога да разтегля? Това обаче не ме прави адепт на никакво бойно умение, освен на кръчмарския бой.

Мога да приема, че хуманитарните науки са натоварени в по-голяма степен със субективизъм от точните, но проблема е в субекта и донякъде в методологията, чиято цел е именно да сведе до минимум субективизма, или дори да го елиминира като фактор.