Dobri_I

Друго имах предвид. В Николаев и Херсон няма нищо новопостроено, всичко си е както е било при разпада на СССР (впечатления от преди 3 години). Одеса от друга страна се развива постоянно. Корупцията обаче е фрапираща и всеобхватна (нищо общо с тази в България). Ето примери: 1. За резервация в ресторант трябва да се даде подкуп на персонала (иначе не те записват) - личен опит. 2. При проверката на границата поне 20 долара на ръка иначе поне 6-8 часа ще те задържат (уж чакаш да ти дойде реда) - личен опит. 3. При вадене на медицинско за работа около 10-20% от лекарите искат подкуп иначе ще те изкарат негоден - споделено от колеги. 4. Когато почнаха да вадят новите паспорти с чип (с които могат да влизат в ЕС без виза) лелките от гишетата на паспортната им служба са заявявали в прав текст, че нямат бланки за напечатването на паспорта и трябва да се чака поне 3-4 месеца (официалния срок е 1 месец) обаче ако дадеш 100 долара на лелката ще получиш паспорта до около 2 седмици - колега не е искал да плаща, чакал е 3 месеца и накрая си е пуснал ново заявление + 100 долара за лелката за да смени паспорта и да се качи на плаване (други колеги просто са си дали 100 долара веднага).

Мда, щом не искаш да хрантутиш украинците то си путинофил. Явно румелийците не разбирате български, иначе щеше да разбереш че ненавиждам и руснаците. Причината е същата - нагли са и не учат български. Есента и пролетта във Варна имаше няколко хиляди немци избягали от ковид ограниченията. Никой от нях не се оплакваше и не псуваше България въпреки, че идват от по-уредена държава. От друга страна дошлите от Украйна (бил съм там и наистина е карумпирана страна останала в 1991, с изключение на Киев, Одеса и други големи градове, но не и Херсон, не и Николаев) не престават с безкрайните си коментари как при тях всичко е върха, а България е като кочина.

На сила ли ги карат там? Всеки от тях има възможността да откаже и да се оправя като свободен човек - да се издържа от спестявания, да научи български и да започне работа, да отиде в друга държава, да се върне в Украйна. На харизано магаре зъбите не се броят. Украинците обаче се самозабравиха с претенциите си, сякаш са някакви господари които България е длъжна да дундурка. Колкото по-скоро се върнат в реалността (че са бегълци, разчитащи на милостиня от ЕС и България в частност) толкова по-добре. Имат право на престой, имат право на работа, имат покрив над главите и някаква храна, имат 3 месеца здравеопазване (за деца и пенсионери е за целия престой) без да са платили и стотинка. Повече от достатъчно им е. Ако искат екстри да си плащат. Ако искат да се информирани да учат български и да следят българските новини - в България официалният език е само и единствено българския.

На зло куче зъл прът. Хич не ги съжалявам вече (до преди месец все още ги подкрепях). Арогантни са почти колкото руснаците. Вчера даже се скарах жестоко с някакви украинци в Берьозката - пак разиграваха цирка колко лошо е качеството (сякаш на сила ги карат да купуват), как цените нарочно били високи и магазина живеел върху гърба на украинците (това, при положение че в Берьозка има 20% намаление само за украинците!!!). Отделно, че постоянно натякват как никой в администрацията не говорил руски, как всички документи били на български и т.н, сякаш скапаният им руски е държавен език и трябва да им се правят метани като на полу-богове. Същите наглеци са като североизточните си братчета. Просто с претенциите и надменността си озлобиха всички във Варна. Колкото по-бързо се разкарат, толкова по-добре.

Това не е вярно. Примерно през 11 век Нестор (родом от съвременна Македония) е назначен за капетан на Паристрион (Мизия) най-вече поради "племенната си близост" с населението там. Също и през 1253 г. при поход към Родопите и Македония българските войски са посрещнати и подпомогнати от "своите едноплеменици, които сваляли игото на другопремениците" (Георги Акрополит).

Всъщност и в наследника на Кубратовата държава нещо напомнящо на град няма поне до началото на 9 век (вярно, има два огромни укрепени сборни пункта/убежища). Дори и след това е спорно доколко Плиска, Дръстър и Преслав са градове или просто укрепени резиденции. Едва ли е случайно, че според Баварския географ (средата на 9 век) в България няма градове, а 5 крепости. А предвид факта, че "Велика" България е отломка от аварската империя, то и столицата на Кубрат най-вероятно е копие на аварските хрингове - ров, плетище и евентуално палисада около "чертога" (по-скоро голямата хижата) на Кубрат. Отделен е въпроса какви са били границите на Кубратовото владение и къде точно е била столицата (по-скоро трябва да се търси в Украйна, а не в района на Кубан).

Точно за 1915 г. не съм обеден (към август 1914 г. сме пълни фаворити - 50% повече дружини, 80%-90% повече артилерия, вярно малко по-малко картечници). От началото на войната Антантата снабдява постоянно Сърбия. В резултат към октомври 1915 г. Сърбия и България имат почти паритет в дружини (с леко наше превъзходство), в артилерия сме все още напред с около 40%, а за картечници нямам данни (може да сме и 2 пъти по-зле от сърбите по този показател). Голямото ни предимство е при продължителна война - сърбите са изчерпали човешките си запаси, докато ние имаме още няколко стотици хиляди за попълване на загубите. И двете страни сме зян от към боеприпаси и трябва да разчитаме на бързи доставки иначе до два-три месеца и войната ще се обърне на ръкопашен бой.

Какъв е този план и изпълним ли е за австрийската армия? Австрия не е Прусия, пардон Германия. Тя нито има достатъчно голяма действаща армия за да смаже Сърбия за дни, няма бърза мобилизира, няма бързо съсредоточаване на силите. Показателен е факта, че войната на Сърбия е обявена на 28 Юли, а офанзивата започва на 12 Август и въпреки това двуседмично забавяне австрийската армия е далеч от обезпечена за успешно настъпление. Тия врътки - мобилизация 1 седмица, прехвърляне 1 седмица, съсредоточаване/подготовка за 1 седмица, 3/5/колкото е по план седмици офанзива, 1 седмица прехвърляне, съсредоточаване/подготовка 1 седмица и после пак офанзива го могат само немците (добра организация и ЖП инфраструктура).

2-ра армия е прехвърлена почти изцяло на руския фронт и по-голямата част от нея не взема участие във войната срещу Сърбия. През първата офанзива австрийците имат около 285 000 души в бойните части (това обаче включва както гарнизоните неучаставащи в настъплението, така и две дивизии взели участие само за седмица и прехвърлени на изток) срещу около 250 000 сръбски бойни части и няколко десетки хиляди (30-40 000 ????) черногорци. Естествено, че Русия по-опасна от Сърбия. Освен това главния австрийски щаб надценява своите войски и подценява противника - преди войната са смятали 150 000 бойци за достатъчни за поддържане на фронта. При 250 000 готови за настъпление са се виждали победители. Същото го правят и срещу русите - офанзива без достатъчен ресурс за развитие на успеха / резерви.

Първо Австро-Унгария е сравнително слаба военно (в сравнение с другите велики сили). Мисля, че военният им бюджет е по-малък даже от италианския. Освен това Сърбия им е маловажен фронт - приоритет е Галиция. След влизането на Италия във войната австрийците нямат никакви сили за атака (за тяхно щастие, въпреки огромното си превъзходство в жива сила, през лятото на 1915 г. сръбската армия няма нито артилерия, нито снабдяване за настъпателна операция). Австрийския главен щаб също сякаш страда от излишно самочувствие - през 1914 г. предприетите офанзиви както срещу сърбите, така и срещу русите са при числено превъзходство за противника!!! За съжаление нямам точната бройка на задействаните части през 1914 г. на сръбския фронт, но през септември 1915 г. на дунавския фронт сърбите имат 145 баталиона и 78 батареи срещу обединени австро-германски сили от 133 баталиона и 158 батареи (сърбите имат още толкова и срещу нас). Няма да се учудя, ако пролетта на 1915 г. сърбите са имали двойно превъзходство (в жива сила) над австрийците. За сравнение България влиза във войната с 307 дружини и 214 батареи (от тях 71 дружини и 10 батареи са оставени във вътрешността, а останалите са хвърлени срещу Сърбия). Само за сведение Сърбия август 1914 г. има 209 баталиона и 122 батареи (нямат пушки за повече баталиони). В резултата на снабдяването получено от съюзниците си през периода на войната Сърбия увеличава баталионите си с около 40% и батареите си с 20% (въпреки над 100 000 безвъзвратни загуби).

И двете войски ще са с висок боен дух. Ние ще сме с леко числено превъзходство. Терена е планински и удобен за отбрана. Трудно ще ги изтикаме от чуките, ако се съсредоточат северно от Шар. Ако обаче отделят значителни сили за защита на Македония може да спечелим, но с цената на много кръв.

Не ги помня всичките, но имаше скачане на въже, коремни преси (няколко типа), лицеви опори със пляскане с ръце, клякания съчетани с подскок, качване на табуретка с подскок на един крак и други такива (нямаше тежести, а само със собствено тегло).

С нормален хват, нормална лежанка. Ако вдигаш 10 повторения с 130 кг, то максимума ще ти е около -165-175 кг (тук вече играят и чисто психически фактори). Няма как при 10 повторения с 130 кг, да имаш само 140 кг максимум. Да ревал съм, но преди 20-25 години когато тренирах футбол (тогава се тренираше много по-силов футбол от сега). Имаше едни 13-те кръга на ада - 13 кръга, всеки с по 13 упражнения (по 1 серия), без почивка. След 10 кръг почваш да виждаш черни кръгове и почти никой не изкарваше 13-те кръга.

Вие вдигали ли сте някога? При единично повторение 140 кг. дали 80 кг. ще са ми тежки? С 80 кг ще направя над 20 повторения или дори повече. Аз със 100 кг правя 11-12 повторения. Впрочем тренировката която сте дали, повтарям се, е за сваляне на килограми (не е за трупане на маса или за сила). За мен свалянето на килограми е по-добре да става с разходки, а във фитнеса да се тренира за сила или маса (включително и по време на свалянето, за да принудим тялото да съхрани мускулите).

Не се държиш за китката. Другата ръка е до тялото и нищо не държи. Кой 80 килограмов кляка с 400 кг? Трибойците в България клякат с около 300 и то с екипировка (те и на лежанката са 200+ пак с екипировка). Иначе наистина ми е слаб компонент, но ме е страх да товаря краката (от футбола имам контузия в коляното и при по-високи килограми се чуват кофти звуци, затова и рядко правя единици там). Не съм културист, нито пък силовак - просто тренирам да се чувствам добре и във форма (не се претоварвам, не се стремя да вдигам максимуми, нито трупането на маса ми е фикс идея).

И от къде да си осигуря "бързи" белтъчини след тренировка ако не ям бяло месо? Масовия вариант по фитнесите е с химия (защото е и по-евтин), но мен не ме кефи. Иначе млякото ("бавен" белтък) наистина може да се замени с растителна храна, обаче млякото е много по-балансирано (има много полезни мазнини) и затова чиста веганската диета (без добавки и друга химия) е много трудна за дълговременно спазване. Лошото е, че по магазините млякото и месото вече също са пълни с химия (скоро зелените луди може и на синтетика да ни задължат да минем).

Лег - в момента 140 кг (преди 10 години съм стигал 147,5 кг чисто и 150 кг с леко добутване). Клек - 177,5-180 кг (но правя много рядко единици на крака). Кофички не правя. Набирания също, иначе мога да направя 2 набирания (за 3 няма сила вече, годинките си казват думата) на една ръка (другата е до тялото). И какво като убивам животни? Все пак навремето сумати ваканции прекарах на село и съм свикнал - добитъка се гледа за да бъде заклан и изяден? Тия вегани не са излизали от центъра на градовете (по селата ще ги убият с камъни).

Лек/клек за 20 секунди работа ???? Колко повторения ще направиш за 20 секунди? Серии с 2-3 повторения са чисто силови (подготовка за постигане на максимум), обаче след тях има по няколко минути почивка. Серии с по 4-6 повторения са почти безполезни. За маса/обем сериите са с по 8-12 повторения (дали 8-10, дали 10-12 е строго индивидуално). С програма като вашата(малко бройки, смешни килограми, без почивка) нито ще се вдигне маса, нито сила. Ще има полза само ако искаш да сваляш бързо килограми (ако не получиш инфаркт), затова предпочитам да свалям сланинки с разходки (никога обаче на гладно, защото се губи и мускулна маса). А това, че ако тренираш ще ядеш по малко животинска храна не работи при мен. Без месо/мляко силовата ми издържливост пада много (в средата на тренировките ми свършва силата). Съгласен съм само с това, че тялото само ти подсказва какво да хапваш - ако ти се доядат ядки, яж нищо че са ти извън режима (тялото има нужда). Ако ти се яде месо - яж. Реално всичко е доста индивидуално. Познавам и вегетарианци (с години) които са си ОК (хапват много рибка обаче, а и мляко и яйца). Единствено съм против веганите и то не заради режима им, а заради стремежа да си налагат вижданията.

Кантара е бошлаф работа и се меря много рядко - веднъж на 3-4 месеца. Около 80 кг (сутрин) на 1,82 височина. Шивашкия метър е далеч по-точен за определяне отслабването/заякването/надебеляването. Нямам идея дали свалям нещо във фитнеса - потя се доста, но и постоянно пия вода. Там ми е важно да си поддържам силата. Под интензивни тренировки нямам предвид кардио, а блъскане с малки почивки и хубави тежести. Умората идва от мускулите, дишането е нормално, а пулса леко ускорен. Има и луди които правят тренировки с цел отслабване - много повторения, малка тежест, никакви почивки. Да, наистина горят много повече калории, но няма полза за силата (дори губят сила), а и пулса им бая се ускорява и едва дишат. Основно жени тренират така. Аз като видя, че се оформят сланинки просто увеличавам разходките с 30-40 минути и свалям храната с 500 ккал. Така горя около 500 гр сланинка на седмица (за 1-2 седмици и пак съм на теракот). Катеренето на баири е още по ефективно, но там храната не се намаля (изкачването гори адски много).

Всеки ден около 400 гр месо (след готвене е грамажа, сурово е около 700 гр) + 1,5 литра мляко (прясно и кисело общо) + 300 гр обезмаслена извара + плодове + малко свободни калории (баница, лозови сърми и т.н). В резултат сутрин кръвното е 70/110, пулс 55-60 и 6 плочки на корема. Обаче режима на движение/тренировки е най-важен: 1,5 часа разходка на ден + около 30 минути общо преси, планкове и т.н (в няколко серии) + през ден по около 45-55 минути във фитнеса (но интензивна, силова тренировка без почивки и лигавщини, след нея трябва да си напълно изтощен) + 30 минути концентрирани тренировки за корем през ден (когато няма фитнес). ИЗВОД: Месото и плодовете са важни, но истината е в движението. Проблема на българите е масовото обездвижване - от там бирените шкембета, целулитните кълки, диабетите и т.н.

И какви са тези опити? Да не би опитите за "книжнина на новобългарски" да се свеждат до създадения (или по-скоро допълнения) гръцко-влашко-албано-български речник на влахът Даниил (с гръцки букви)? Или може би в житието на св. Наум издадено на гръцки? Дайте някакви факти, а не само общи приказки за повдигане на регионалното самочувствие. ПП Непосредствено преди Освобождението нито Пловдив, нито който и да е голям град в Източна България е преобладаващо български (да не говорим за 50-100 години по-рано). Както посочих, българщината през 18-19 век е най-изразена в подбалканските селища (Котел, Жеравна, по-късно Копривчица, Карлово и т.н.)

Извинете, но говорите пълни глупости. Първите преписи на История свалянобългарска през 18 век са точно в Източна България, а не от дивото и бедно "Македонско". Поп Стойко Владиславов е ръкоположен за свещеник през 1762 г. точно в Източна България, а не в "Македонско". Той е и първия преписвач на История славянобългарска през 1765 г. Поп Стоян от село Кованлък (търновско) преписва История славянобългарска през 1783 г. Поп Дойно Граматик прави препис през 1784 г. (става свещеник през 1786 г.) Стоян Граматик е учител в Елена пак през 18 век. Къде са македонските преписи? Колко възрожденци от Македония знаете? Няма да се изненадам, ако само Котел е дал повече будители от колкото македонските драки. Повече от явно е, че към 18 век българщината е най-силна точно в подбалканските градчета на Източна България (най-вероятно заради привилегирования си статус и по-добро икономическо положение). ПП Самия факт, че говорим на източно български е показателен за степента на развитие на Източна България спрямо земите западно от ятовата граница към средата/края на 19 век.

Вече ще знам - поп Стойко Владиславов е грък. Почти всички ранни преписи на История славянобългарска (с изключение, може би, на Рилския и Самоковския) са дело на гърци. Само нямам представа защо, през следващия 19 век, огромното болшинство от будителите са все от Източна България, докато тези от "Македонско" се броят на пръсти. ПП Има ли въобще преписи на История свалянобългарска осъществени в юго-западния пущинак и ако има от коя година е първия.

Преди да изказвате толкова категорично мнение (липса на българи по лимеса) е добре да се запознаете с изворите. Примерно за събитията през 1074 г.

Избивали сме се, обаче това е оставало скрито от масовия селянин в България- за него сърбите са били едноверци, говорещи развален български, с общ враг - турчина. Същия този селянин приема действията на Сърбия като предателство и за него Сърбия става враг номер едно.