Малоум 2

Не, нямат право на избор (нямат време за мислене) - непрестанното образуване им казва - дава избор, но за физическа реализация - накъдето енергията за себеобразуване е достатъчна. Демек - предопределено, без право на обсъждане - те ти "траектория" в хомогенно поле. ...

В едно видео от проф. Чирцов има обяснение: как се доказва, че се излъчват единични фотони от много, много слаб централен източник. Около него сферично са разположени равномерно и на равно разстояние множество датчици (очи). От време на време, някой от датчиците "казва" Пук, а никой друг не. Значи от центъра сферично са разпространяват отделни фотони, а не сферична вълна от едноактно централно излъчване на излъчвателя. Така се доказва, че фотоните имат и точно избран път, зависещ от условията на излъчване на излъчвателя и естествено - сравнително хомогенно поле на опита. Ако не са "централно" насочени датчиците - няма Пук. Е, може да се предположи, че движението му е по радиуса -близо до права линия. При Казимир - нещата въобще не се тълкуват правилно, според мен - силите на привличане и отблъскване са с ентропиен произход. Зависят от нехомогенност на полетата и на двете плочи, поради това, че частиците им се образуват непрестанно и фонът е зависим от характеристиките им. Извън тях - хаос и заради декохеренцията. В междината - подреденост, водеща до сили на привличане - образуването на частиците е върху подредена вакуумна подложка и енергията им за образуване е минимална в посока към другата плоча. Разстоянията между плочите са много малки и ... няма как единичен фотон да вкараш в междината. А късите пакет-фотони - Сканер вече го е казал - взаимодействат с плочите и резултатните сили са неизмерими - много шум. (пп при такова разглеждане на Казимир - с хипотезата - са възможни и сили на отблъскване в зависимост от материали и формата им и ... вече са измервани такива. Всъщност, започнах да чета Файнман 86г именно да ползвам този ефект за "заваряване във вакуум"- при добра подготовка-висока гладкост на повърхнините на "слепване". Самият Файнман пише, че атомите на едната плоча не знаят дали не принадлежат на другата плоча - толкова са близки разстоянията - и се "крепят" и на двете плочи-привличаща сила) ...

Фотонът си е вълнов пакет с който се пренася импулс от ЕМПоле и има "тембър", т. е. - някакъв пълнеж, който съответства на състоянието на излъчвателя в момент на излъчването му. В желанието си учените да не изглеждат "без отговори" са възприели: Щом нещо не се вижда - не можем да твърдим нищо за състоянието му - "има-няма" траектория, големина, шарка, форма и пр... - нищо няма! Това е отказ от интерпретации и съответно - няма какво да колапсира в мозъка, да се превърне в знаене. Ами ... добре - знаете го това: ...

И ние си имаме (преди доста време го споменавах, да припомня)... ТВ-театър "Юнаци с умни калпаци", с великите ни комици. (нашето гардже е винаги най-рошавото) Най-големият юнаклък на юнак Хараламби (Г. Парцалев) е, че е "... прочел, ей тая книга, от коръ до коръ!"... Ама като го хвана ламята (ламята, нали е умен дзвер, ще я убият и ще си направят калпаци от кожата й - това е идеята на юнаците, под предлог, че спасяват селяните от бедствието "ламя") - Хараламби се отрича, елегантно: "..., ама забрави ли, че ти (юнак Пандо - Г. Калоянчев), късаше последните страници, та да стигна по-бърже края!" Юнак Хараламби: "... Както сочи науката от всеко тело изфъркат вещества. Значи от умно тело, изфъркат умни вещества. Като си направя калпак от кожата на ламята, нали е умен дзвер, глъвъта ми ще мисли умно, а не като с тия прости овчи, кози калпаци..." И започва "състезание" на идеи м/у умниците - като кой как ще хване ламята, без да повреди кожата й?! (Идеята на юнак Въсо - научен спор? (Гр. Вачков) "Ще застана срещу тая пущина, ламята и ще пия оцет. Много е кисел ще й кажа и тя ще ми поиска, ама аз няма да й дам и тя пак ще ми поиска и пак няма да й дам. Устата й ще се напълни с плюнка и като рече да си поеме дъх, какво ще стане ... хе, хе, ще се удави! И аз ще си я одера и ще си направя калпак." Реплика на Хараламби: "Нали е прост, не знае, че животните дишат и през през устата, и през порите на кожата си... Въсо - "То, не се знае откъде ще поеме!") ... и т. н. (около 1963-64г) ...

Щях да правя препратка към темата с "Хипотеза...", но не се получи (гугъл иска някаква регистрация, за да покажа линк към книгата и не се осъществи). Затова "Изтрито"Керн (зърно) е само за образуванието в централната област на частица - обвивката на керн е отговорна за гравитационното взаимодействие, а външният вихър-слой (+ захванат от околното поле фотон) - за електромагнитното взаимодействие(честотата на цялостно образуване е пропорционална на "маса". Затова масата на електрона може да варира с промяна скоростта - да се увеличава 2-3-4 пъти, заради скъсяване електронния слой, честотата на активните фотони става все по-къса и честота на цялостно образуване се увеличава.) Ако приемем класически радиус на електрона, около 10^(-12)m и честота на образуване около 10^(18)Hz, то моментната скорост при раждане е около 10^(6) m/s, което не е малко. Ето част от описание в книгата за образуване на вещеви обект: "... Дори и да го считаме за център - мястото на захващане, то, моментния център на ротация на образуващите смущения не съвпада с него, заради закъснителните процеси при образуване на външната обвивка. Получи се: движението на вътрешното трептене на началните вакфотони, непрестанно се съпротивлява срещу движението на външното трептене и като цялостно образувание - вътрешни и външни трептения- образуванието се движи със скорост по-малка от скоростта на светлината. (по-малката скорост от Свак – става задължителна – за съществуване на такава структура). Това движение се самоподдържа от акция-алтернативна акция (реакция) на околното на образуванието структурирано пространство от вакфотони, за запазване на статуквото за неподвижност и на околните вакчастици. Така тези обекти се движат с постоянна скорост спрямо старото си положение, значи по инерция, с някаква скорост на общия си център (скоростта е вектор), получена като големина и посока, в момент на затваряне едно в друго на образуващите смущения. От момента си на „раждане“ –създаване – непрестанно образуващите се обекти, се движат по инерция. Съпротивлението срещу външна промяна на такова движение - по инерция, е с някакъв коефициент, който ще наречем маса при покой, само заради движението им по инерция. Така структурираното образувание, такъв обект, ще е вещеви обект – непрестанно образуваща се вещева елментарна частица върху неподвижни вакчастици. Предположеното в ХИПОТЕЗАТА, както казахме вече, трябва да съответства на употребата на понятието за маса при покой в сегашната физика, макар че – физично, същностно, обяснение на въпрос: Защо има „маса“?, че и „маса на покой“?-… в сегашната наука, няма. Например, защо съществува формула от вида E=m.c2 за енергия на покой или за пълна енергия на вещеви обект? Тази формула е изведена теоретично от логиката, възприета в Специалната Теория на Относителността (СТО) от Айнщайн. И е предположено правилно тълкуване, че има еквивалентност между маса и енергия, в смисъл на превръщане на едното в другото, като под енергия се разбира възможността да се извърши работа (сума от кинетична и потенциална енергия, която да се превърне в действие (разлика между тях) … върху нещо). Не е известен същностно „механизмът“ на такова превръщане. Самите постулати, приети в СТО, нямат претенцията същност. Те са приети, благодарение на предишен исторически опит и липса на експериментално оборване на правотата им..." ... ...

Изтрито

Файнман точно такова казва - Нямаме право да казваме през кой от отворите е преминал електронът. И, да, нито един от възможните отговори не е верен - такава е парадигмата. (с хипотезата ми съм обяснил - как електронът намира пътя си... и не само той) (представи си дебела преграда с две дупки. Стреляш към нея с куршуми - ако куршумът мине "гладко" през отвор - точка на мишената с/у отвора. Ако се "чукне" в стената на отвор - отклонена траектория от насрещната точка. Класически - обяснимо. Но -квантово ... точно така става и при нормалния опит с електрони- електронът не се чуква в ръб, а преизлъчените полета от ръба, правят "среда" за образуване на електрона с минимална енергия за образуване на себе си. Единствено обяснение - непрестанно образуване на електрона (частица -квант) върху "възбудена" -структурирана вакуумна подложка от взаимодействие на частиците на прибора (преградата) с ЕМполе на опита. Траекторията му е определена от минимална енергия за образуване на обекта.) ...

Принципно правилна позиция. Но, трябва още малко - като как се структурират полетата - без и при наличие на частици. Поради тази "неизвестност" е възприето наличие на виртуални фотони във физически вакуум и ... край на мисленето - става невъзможно предсказание на "пътя" (траекторията) на частица - въвежда се случайност, някаква и неопределеност в микрото. Понеже - практиката показва именно това - не може с прибор да се определят едновременно място и скорост на частиците. Е, човеците не могат, щото нямат възможност при атака с къси фотони (изпитващи) да не променят обекта. Няма фина информация. Редно е да си я измислим, щото информацията е пропорционална на ентропията..., нещо в полето, трябва да се подрежда (създава подложна кривина) и да влияе на "свободното" движение. Не може да се фиксира Квант от поле, на практика, освен по един начин - да се погълне фотон в масов обект, фотон от околното поле. Това променя и движенията на обекта. От привидно случайни движения, стават информационно обезпечени с "траектория" - пилотна вълна и др. свойства. ...

За по-лесно - представяй си електрона като фотони, завързани на възел - фотоните имат вълнова характеристика, значи и електронът - също. Като цяло (керн+обвивка) това нещо сърфира по етер*. При всяка "стъпка" напред се образува отново (това е непрестанното образуване на частица), от подреждане на частиците на етера - вече разказвах хипотезата ми. И, сещаш се - няма етерен вятър. Ако електронът не се образуваше непрестанно, с обикновен двигател може да се достигне скорост над светлинната - няма какво да му пречи, да ограничи скоростта. Но - непрестанното му образуване "стъпка-изчакване на обвивка, нова стъпка..." и т. н. - има коефициент на съпротива наречен "маса" (забавяне по ОВ) - големината на масата е пропорционална на честотата на образуване на керна на частицата. Решава се въпросът с възникване на характеристиката маса - важно е, щото се обуславя и масата на мюона - 200 пъти по-голяма от на електрона, пък е като него по другите свойства. Движението на електрона изцяло се съобразява с околните полета - устойчивостта му като цяло е с непрестанно поглъщане-излъчване на околните фотони. Затова, в момента в който електронът "тръгне" към преградата с процепите, информацията от преизлъчените полета на отворите на процепите, му е като "пътеводна светлина". Преизлъчването е защото преградата е материална среда с атоми и електрони, и особено "ръбовете" са със силни потенциални разлики (чувал си за йонен микроскоп и за дифракция) - поглъщат от полето на електрона и, преизлъчват и към електрона - кохерентни на образуващите фотони на електрона. Та - по този път към отворите - електронът се образува с минимална енергия - върху подредено поле - за образуване на себе си - подобно "пилотната вълна"- надушва правилния път. След преградата с процепи - и двата отвора излъчват и разказват на електрона, къде е себеобразуване с минимална енергия за образуване. ...

Точно така. Електронът не се разпада, щото за своето моментно завършено образуване, "черпи" от измененията на ЕМПоле от цялата си околност - до безкрай (теоретично, дясно завихряни фотони, за образуването на обвивката си около централната част, като "топче"). Моментът на цялост (топче) е много кратък, в сравнение с времето за организиране-образуване на обвивката си. Освен това задружната работа собствените полета и на полетата за обвивка с център, силно променя мястото на условен център - лека частица (означава при мен - сравнително ниска честота на образуване на център - малка маса на обекта) - и при измерване (внася се ново поле) - централната част е "далеч" от преди измерване. (това силно се забелязва, при образуване около собственото поле на протон - за водороден атом - електронът се образува в слой (орбитала) - известно е, но неясно как преодолява междините на слоевете - за нашите възможности за измерване - мигновено?!. С непрестанно себеобразуване - честота около 10^(18) Hz - се изяснява.) (същите неща се отнасят и за устойчивостта на протона - но като тежък - сравнително малко ускорява при движение) ...

Съмнително... ...

Времето е относително. ...Виц на деня Сега чета, че на Слънцето му оставали 4 милиарда години живот. Помня, като бях малък, говореха за 5 милиарда...ех, как бързо минава времето! ...

Накратко - всичко е ясно... ... ("кубчето", което разглеждат - не е с прави ръбове, ама за да го покажат - както на предположеният изглед от струнната теория, трябва да имат етер*- тоест, нещото, което огъва реалността. И, силите при взаимодействия - не са с виртуални причини, а реални - с ентропиен произход) ...

Малко обобщение за "неизвестната" реалност - да стане ясно, че нищо не се знае, но..., това е нормалното, когато знанията са много! ...

Кви гюлета - за частици говорим. Ми и това е измерване - нали споменах - нужна е информация. При Частица- няма проблем- тя "знае" пътя до подходящ за преминаване отвор, по Обратна Връзка. (а вълната на Дьо Бройл - пилотна вълна, показваща предпочитано направление за движение по "траектория"- е налична и при "тежки" обекти, като цяло, но е много, много къса. При електрони - е установена експериментално и електроните търпят интерференция, подобно "вълнов" обект) ...

Това е предположение... Въпрос на информация, на измервания. Нашите предположения нямат смисъл на реалност, преди измерванията. Но, и за частиците е така - те непрестанно се съизмерват с полетата в които съществуват и разбира се, имат дуалистична природа. Различната Бързина на тия съизмервания я правят да се проявява и с вълновите си свойства, при измерване на вълнови характеристики - при самото измерване я атакуваме с поле-пакет-фотони, различно от предишното-локално и затова - частицата може да си променя - форма, скорост, спин и др. физични характеристики. (ако я нямаше като частица преди измерване, атакуващото поле нямаше да я направи "видима" за нас) ...

Две "неща-епитети" са били нужни, най-малко, теоретично - неподвижност и светлоносене... Да, обаче, по-късно се е разбрало, че ЕМПоле е неподвижно. Значи - то спокойно може да се приеме за светлоносеща среда - само измененията в него, са подвижни..., може и да са светлинни вълни, демек. За да остане неподвижно ЕМПоле е нужно да се "захване" за нещо - защото има енергия в него, която ако се употреби, това "нещо" трябва да "отговаря" за неговата неподвижност- да възстанови предишно равновесно състояние. Иначе, не може да се употребят "=" и "0". Е, тогава идва ред на етер*. Неподвижни по мястото си в пространствена решетка частици (приемаме ги за "точки със стрелка-вектор" от мрежа). Поради недосегаемост за експеримент от "движещата" се за нас материя - можем да ги считаме за точки с голяма "маса" (няма "сила"-Нютон, която да ги отмести от мястото им в решетката), или с нулева "маса", когато е нужно. Отговаря на някои странни "свойства" (възможност за подреждане в структури) за тъмна материя и енергия, но ако се включи и "механизъм" за проява на ентропия-направа структури и информация, например - непрестанно образуване на обектите на слоеве - частиците се образуват бързо, с огромна честота (трудно наблюдаема, но известно, че се градят на слоеве), по-едрите обекти участват в "бързината" с образуване на "себе си" посредством обвивките си. Докато се достигне размер на крупно, при което може да "отразява-излъчва и откликва на движение" в областта на светлинния спектър за нас и да го "видим". (от стария етер се ползва само неговата "неподвижност", която допринася за свойство неподвижност на ЕМПоле- светлоносна среда) ...

https://megavselena.bg/neutrino-predveshtava-nova-glava-vav-fizikata/ Неутрино предвещава нова глава във физиката Нова глава във физиката е открита, според учени, които търсят жизненоважен градивен елемент на Вселената. Голям експеримент е използван за търсене на неуловимата субатомна частица: ключов компонент на материята, която съставя нашето ежедневие. Търсенето не успя да намери частицата, известна като стерилното неутрино. Това обаче, сега ще насочи физиците към още по-интересни теории, за да им помогне да обяснят как е възникнала Вселената. Проф. Марк Томсън, изпълнителен председател на Съвета за научни и технологични съоръжения (STFC), който финансира приноса на Обединеното кралство към експеримента Microboone, описа резултата като „доста вълнуващ“. Това е така, защото значителна част от физиците развиват своите теории въз основа на това, че съществуването на стерилно неутрино е било възможно. „Теорията съществува от доста време и предизвиква голям интерес“, каза проф. Томсън пред BBC News. „Резултатът е наистина интересен, защото оказва влияние върху нововъзникващите теории във физиката на елементарните частици и космологията.“ Експериментът Microboone е базиран в американската национална ускорителна лаборатория Fermi (Fermilab) в Батавия, Илинойс – точно извън Чикаго. Но в проекта участват физици от много страни. Неутрино са призрачни субатомни частици, които проникват във Вселената, но почти не взаимодействат с ежедневния свят около нас. Всяка секунда милиарди от тях преминават през Земята – и всички, които живеят на нея. Неутрино съществува в три известни вида – електрон, мюон и тау. През 1998 г. японски изследователи откриха, че неутрино се променят от един вид в друг, докато пътуват. Това преобръщане на вида не може да бъде напълно обяснено от настоящата „голяма теория“ на субатомната физика – наречена Стандартен модел. Някои физици смятат, че откриването защо неутриното има толкова малка маса – което им позволява да променят вида си – ще им даде по-задълбочено разбиране за това как работи Вселената и по-специално как е възникнала. Текущите теории предполагат, че малко след Големия взрив е имало равни количества материя и антиматерия, в огледален образ. Въпреки това, когато материята се сблъска с антиматерията, те се унищожават насилствено, освобождавайки енергия. Ако е имало равни количества в ранната Вселена, те би трябвало да се унищожат взаимно. Вместо това по-голямата част от Вселената днес е направена от материя, с много по-малки количества антиматерия. Някои учени смятат, че в промяната на вида на неутриното се съдържа космическата ловкост, която позволява на някои материи да оцелеят след Големия взрив и да създадат планетите, звездите и галактиките, които съставляват Вселената. През 90-те години на миналия век експеримент, наречен експеримент с течен сцинтилатор на неутрино детектор в Националната лаборатория в Лос Аламос на Министерството на енергетиката на САЩ, показва производството на повече електронни неутрино, отколкото може да се обясни с теорията за промяна на вида на трите типа неутрино. Този резултат беше потвърден от отделен експеримент и през 2002 г. Физиците предположиха съществуването на четвърти вид, наречен стерилно неутрино. Те вярват, че тази форма на частицата може да обясни свръхпроизводството на електронни неутрино и, което е от решаващо значение, да даде представа защо частиците променят вида си. Те бяха наречени стерилни неутрино, защото се предполага, че изобщо не взаимодействат с материята, докато други неутрино могат – макар и много рядко. Откриването на стерилно неутрино би било по-голямо откритие в субатомната физика от бозона на Хигс, защото за разлика от други форми на неутрино и частицата на Хигс, то не е част от настоящия Стандартен модел на физиката. Екип, включващ близо 200 учени от пет страни, разработи и изгради експеримента за микро бустер неутрино, или Microboone, за да го открие. Microboone се състои от 150 тона хардуер в пространство с размерите на камион. Неговите детектори са много чувствителни: наблюденията му на субатомния свят са оприличени на гледане в ултра-висока разделителна способност. Екипът вече обяви, че четири отделни анализа на данните, събрани от експеримента, не показват „никакъв намек“ за стерилното неутрино. Но този резултат всъщност не е краят на историята, а началото на нова глава. Д-р Сам Зелър от Fermilab казва, че това, че не са открили стерилно неутрино не трябва да противоречи на предишни открития. „По-ранните данни не лъжат“, каза тя. „Случва се нещо наистина интересно, което все още трябва да обясним. Данните ни отдалечават от вероятните обяснения и насочват към нещо по-сложно и интересно, което е наистина вълнуващо.“ Проф. Джъстин Евънс от университета в Манчестър вярва, че пъзелът, поставен от последните открития, бележи повратна точка в изследванията на неутрино. „Всеки път, когато гледаме неутрино, сякаш откриваме нещо ново или неочаквано“, казва той. „Резултатите на Microboone ни отвеждат в нова посока и нашата програма за неутрино рано или късно ще стигне до дъното на някои от тези мистерии.“ ...

Като се игнорират рекламите - поносимо популярно,общоприето обяснение на КМ: ...

Има някакъв привкус на окултизъм и суеверия. (със сигурност няма да ги открият "тъмните" работи, но важното е да има парички за изследвания, статии и др... работи на светло... Къде, къде по-простичко е с етер* - и той не може да се открие с експеримент - доказано в хипотеза... Нали един път са се договорили, че етер няма ..., а то, всъщност "етерен вятър" няма, доказано не е открит... Като че ли са открили "тъмен вятър"?!. Забравили са, че "тъмнината" се движи винаги пред светлината(?!) ... )

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Chestit-Den-na-nevidimoto-na-tamnata-materiia-video_116905.html Честит Ден на невидимото, на тъмната материя (видео) ...

Няколко пъти го пишем, ама ... пак. Само при консервативни полета важи намаляването ефекта им с разстоянието на квадрат. Гравитационното поле е такова, а и на голяма част от елементарните частици, ако се вмъкнем на дълбочина по размер. Тоест - гравитационното привличане е от поле. Гравитонът се излъчва от центъра (керна) на частиците, като обвивка на централното трептене (в темата за спина описахме с осмичка керна). Бързината на това трептене е пропорционално на масата на частицата - колкото по-висока честота на образуване на керна, толкова по-тежка е частицата. И, доколкото всеки слой на частицата си прави и обвивка, то бързината на направа на частицата като едно цяло, също се отразява на масата - например, при резонансни частици (няколко, работят задружно в синхрон, в една обвивка) масата е общата сума за да се направи с обвивка като цяло. При разпад на такива - масите на отделните частици може и да са различни, дори и по-големи - такава например е и Хигс-бозона. Лъжливо чувство е, че тя давала маса на частици. И още, електронът е рожба на на най-външният слой на частиците - електромагнитен. Мезонът е рожба от по-вътрешния (мезонен) слой, а той, кернът му, е с по-висока честота от на електрона, но по-ниска честота от на протона. Масата на мезона е близо200 пъти по-голяма от на електрона. Досега - никой не е обяснявал маса на мезона, който почти по всичко друго, прилича на електрон. Бързината на направа на керна доминира по отношение на масата, но е най-бързата по честота на направа и заради най-дребното образувание от частица. Обвивката му като кухо балонче се изстрелва от центъра във всички посоки и тази обвивка насища информационно грави поле като консервативно - с централен източник. Принципно, всяка бързо пулсираща обвивка прави същото в околността на частица - в този смисъл - това е по-скоро Информация, а по енергия става съизмерима с еластична сила от ентропия, подобно гравитационната слаба сила. Затова - може да съществуват сили с ентропиен произход - подобни по форма образувания, които да се привличат или да се отблъскват (грешно наричани антигравитация) - при изглаждане на полето с разстоянието, силите на отблъсквания преобладават над привличащите сили. ...

(Да допълня с моето "виждане" за електрона - например, долната част на осмицата е перпендикулярна на равнината на горната част, при това - влизат една в друга. Това е централното сдвоено "ядро-керн" и токовете описващи 8 са взаимно перпендикулярни, като полето на единия ток - затихвайки, образува другия ток, а след това обратно - образуват приблизително пухкава сферично симетрична "топка". Към общото пространство между двете клупчета е захванато вихрово трептене - родилен остатък от разпад на неутрон, примерно, което трептене се допълва от улавяне на външен фотон, формира се алтернативна на вътрешната обвивка външна обвивка - електрон. Това е неустойчиво равновесие - заради промяна вектора на момента на импулса от керна - по големина и посока и при възможност - заради непрестанното образуване и липса на сфазиращи външни полета - електронът излъчва погълнатото и е с възможност да се образува "на друго" място, да сфазира с нов фотон от ЕМПоле. Големината и формата на външния вихър и точно както при протона - щото и той е рожба на разпад на неутрон - само дето са противопосочни - при електронът се върти наляво, а при протона - на дясно. Пространството между две раздалечени такива частици, заради "гасене " на собствените им трептения е "гладко", а извън междината - хаос ... Така се получава силата на привличане м/у протон и електрон.) ...

Напротив - правилният извод е, че само силата е абсолютна - открива се при относителен покой между взаимодействащи тела. А, по-интересно е, че телата са потърпевши - напр., човек може да я усеща и се е научил да измерва силата, което води към доказана реалност на съществуването му. Ако не е известно какво е сила, кое е това нещо което предизвиква сили - все още, нищо не се знае. Не е достатъчно да се посочи мат.модел с разни символи. Принципно, известните сили се разграничават по мощност - работа за единица време. Тоест - честотите яко присъстват с времето скрито в тях. Има резон да са обединят пространство и време в мат.модел пространство-време. Но пак силите са абсолютни. И структурите го показват - има подреждания в "хаоса" и информацията, и ентропията са съществени при обединения в структури. Това автоматично обяснява, че ГВ не е в една точка, а в много точки почти едновременно по вселенско време - преди това ентропията на полевата форма на материя е била минимална. ...

Намерих нещичко от Грийн: file:///C:/Users/DJ/AppData/Local/Temp/Брайън Грийн. ТЪКАНТА НА КОСМОСА.pdf Брайън Грийн ТЪКАНТА НА КОСМОСА „Но в общата теория на относителността ускорението спрямо пространство- времето характерът на пространство-времето е съвсем различен. В тази теория пространството и времето са динамични: те подлежат на промяна, те реагират на наличието на маса и енергия, те не са абсолютни (Грийн 2005, 110). С: Ако отстраним ‘ скритата реалност’, то познанието няма смисъл. Извън феномените, които така и така са налице, самозасвидетелстващи се, няма да има нищо, освен понятия. Но понятията не изясняват, а само реферират феномените. Ако приемем скритата реалност, то как я откриваме? ...