Малоум 2

Малко трябва да се поназнайва физиката. Тогава ще разбираш отговорите по-лесно. Наистина, само се старая да обяснявам нещата, а не да ги извеждам с доказателства (доказателствата са само за специалисти и те си ги правят ... сами) Нали обясних (според мен) какво е време - физическо време. Наблюдаем интервал между две ПОВТАРЯЩИ се събития. За да е НАБЛЮДАЕМ този интервал, то, по протежение на него трябва да се случват ДРУГИ събития, които наблюдателят явно или неявно - отчита; като промяна - нещо се случва... Ако не са отличими тези интервали ... не знаем колко и какви събития се случват ЕДНОВРЕМЕННО. Може да са много, може да са малко, а може и нищо да не се случва ... Затова, ролята на НАБЛЮДАТЕЛ (това е цялата регистрираща апаратура, но може да има и човек) е изключително важна!!! Не случайно Айнщайн отделя много време и нерви за изясняване на понятието ЕДНОВРЕМЕННОСТ на случване на две събития. Оказва се, че тя зависи от относителната скорост на съответните наблюдатели. Тези дето са "вътре" откъде знаят с каква скорост се движат..., щото понятието скорост се употребява като "скорост спрямо ..." нещо си. И, що да нямат часовник - "вътрешните" събития са независими от праволинейното равномерно движение (или покой)- пак си действат зак на Нютон, пак са си относителни вътрескоростите едно спрямо друго и т.н. По-скоро, ще е обратното - тези вътре, могат да измерят (щом си инж. знаеш как се мери), че някои външни за ракетата им неща се движат с Свак и ... ще ги "нарекат" елмагн. вълни., а други външни "движения", ще са скорости на разни тела, различни от Свак, но спрямо техните репери - вътре в ракетата, а и други външни за тях репери-звезди например. Предполагам си чувал, че вещеви обекти не могат да достигнат Свак. Разпадат се много преди това - на вълнички от ЕМП. А и за да се достигне относителна скорост близка до Свак, с нещо трябва да се бута, сила да има, да предизвиква ускорение. Доказано няма такава сила, която да бута толкова, независимо колко тежи вещевия обект. Щото масата на вещевата, с увеличаване на скоростта (еквивалентната й енергия) расте към безкрайност. Така че - Бог се е погрижил, да няма удари на такива неща, дето се движат противопосочно с Свак. Ако двете скорости, спрямо центъра на тежестта на системата, са близки до Ссреда, както се опитват да удрят протони в колайдера, то ще има разпад на тези частици и ще се превръщат в други - това се очаква да стане. Освен това ще има и излъчени полета - фотони разни- от мястото на събитието. ...

Това, с многото храна е добър виц И, къде пише, че не е имало изменения и при динозавровъдието... Нали се сещаш, че станали ... кокошки. По-дребно, но пак с яйца се въди. Няма и такъв филм с вариране във фенотипа - всичко що се мени е на база промяна в ген информацията (че ние не знаем, че е така - това не пречи). Природата не отчита положително-отрицателност при промяната, освен: да!, това ще оцелее - не!, това е неоцеляващо. Законът на джунглата не е "силното изяжда слабото!", а "Което се приспособи - ще оцелее!" А, формулата на живота е: Животът е явление на самовъзпроизводство на взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на информация с околна среда! "Подложката" върху която се развиват събитията се нарича структуриран вакуум, а самото структуриране се определя от наличния фон на елмагн. полета. Първо трябва да "протече" еволюция на неживата природа - към усложняване на структурите (по-сложни "кръстоски" на полетата), а по-после, се следва от еволюцията в живото. При физическа промяна (напр.радиация) на околна среда има вероятност за промяна на вътревръзките в гените (сечение на реакция); и това, което ще се пръкне, или ще-, или няма да оцелее. Промяната става с вълнички - тези същите от елмагн. поле, само, дето са толкова къси по дължина на вълната, че се съизмеряват с "дължината" на гените (макромолекулите - по същия начин "взаимодействат" с околна среда) Затова еволюционните изменения протичат със скок - натрупва се физическа напрегнатост (самоорганизация - заради преобладаващо привличащи сили), внезапно се променя структурата на неживото, това променя и фона от ЕМП.

Има вариант: взаимодействията на полева форма на материята (фотони) с вещева форма на материята (елементарни частици)стават винаги с поглъщане на полевата форма и преизлъчването й. Достатъчно е да се досетим, че лабораторните електромагнитни вълни, с които се "работи", са смесени вълни от множество фотони - не са един единствен фотон. Тогава се поглъща резонансен фотон от цялата вълна (спектрографията ползва този принцип), а останалото може да се "хване" (взаимодейства като група) с друг датчик, който пък е широкоспектърен. След преизлъчване пак се формира вълнов фронт, който ние възприемаме като отразена вълна. Специално в атом: протон от ядрото непрестанно обменя фотон за връзка с електрон, т.е., честотата на образуване на протона (много пъти по-голяма от на електрона) диктува посредством този фотон за връзка, мястото на образуване на електрона - затова е вероятностно намирането на електрон в слой (няма смисъл понятието периферна скорост на електрон). При поглъщане на нов фотон, то той променя големината на фотонът за връзка и мястото на образуване на електрона е вече друго. Това обаче е възбудено състояние на атома и при отпадане на външното лъчение, по принципа за минималното действие, погълнатият фотон се излъчва (откат има) в някаква посока. Говорим за разсейване. Такова разсейване е възможно и когато не действа само един атом, а група от атоми, които са във връзка (напр. молекула или група молекули - макромолекули), посредством формиран фотон за връзка между отделните части. Това определя например синия цвят на небето. ...

1.Гравитацията се дължи на квантите на гравитационното поле - гравитони.(хипотеза) Те се излъчват (поглъщат) от най-вътрешното образувание (ядро-керн-център на неутрон, протон и т.н.) на всяка елементарна частица с физична характеристика "маса". Гравитони се излъчват (поглъщат) от всички посоки, но благодарение на това полево взаимодействие (представяй си частицата като пумпал с ос на въртене) още отдалеч взаимодействащите частици си ориентират осите в една плоскост и "падат" една към друга (по спирални траектории). Вместо "черни" дупки си представяй ... дълъг геврек с нулева вътрешна окръжност... Има "ос" и по нея се вмъква-измъква ... каквото си иска... 2.Под "време" се подразбира физическо време - интервал между повтарящи се събития, през който нещо се случва (има и др събития, като фон, като еталон). Но, това нещо "физическо време" е в помощ на наблюдател - тоест вещеви обект взаимодейства с полеви обекти - светлинни фотони, например. Следователно, подобно "нещо" не може да се въведе и за полеви обекти, ако не се сравнят посредством взаимодействия с вещеви такива. Затова: скорост на светлина спрямо наблюдател ИМА, скорост на светлина спрямо друга светлина-НЯМА. Скоростта е производно - нужни са сравнения, т.е.- нужно е да се захване Координатна Система за отчет към обектите - към полеви обекти-светлинни фотони- КС не може да се захване!!! Затова, въпросът - колко е пътят? (на кое?) - в случая е незаконен. 3.Това, с огъващите се мрежи от тежки топки е само модел за представа, за наглед. Понятието "сила" има малко по-друг смисъл във физиката и ...съгласен съм - моделът не е много добър. А, Айнщайн си остава велик; даже доказано може да се твърди, че ако някой някога измисли друга, нова теория, то тя НЕПРЕМЕННО трябва да съдържа и теорията на Айнщайн, като частен случай. Затова, неговата теория се явява като "експерт" по отношение на новостите: ако нещо противоречи на ТО на Айнщайн, то вероятността да е грешно е 99%.

По хипотезата ми (за непрестнанно образуване на вещевите обекти- елементарни частици, например): Високоскоростните частици не се "сблъкват" с фотоните на реликтовия фон, а се движат по него - сърфират; физическият вакуум им е подложка, върху която образуват самите себе си от затворено около собствен геом. център ЕМП, с огромна честота на образуване. "Високата" им скорост само означава (относителна), че за нас-наблюдател, те са скъсени (Лоренцово) по посока скорост. И, за да им въздействаме, трябва да използваме суперкъси фотони (огромна енергия), с които да взаимодействат ефективно - на разпад или преструктуриране... Та, ако ни "цапнат" (принципно) - те точно това правят -разпадат наблюдател (преструктурират) и наблюдателят губи устойчивост на структурата си.

Не точно "частица", а квант енергия - порция енергия, която пренася импулс. Пренася импулс на електромагнитното поле (ЕМП)- като резултатът е "посукване-завъртване"+ "транслация". Само при взаимодействие с вещеви обект - тоест, с обект, който притежава свойството "маса при покой". Този обект поглъща или излъчва точна порция импулс от взаимодействието си с ЕМП - та, тази порция е квант. За по-лесно разграничаване: има два вида материя - 1.вещева форма на материя (има маса при покой) и 2. полева форма на материя (има импулс, но няма маса)- това са квантите на различно наименованите полета - електромагнитно, гравитационно, биополе и т.н. - понятието за "поле" идва на помощ именно да определяме реалните взаимодействия на материални субстанции: вещеви с полеви обекти си взаимодействат. Но, казваме, че действа някакво поле, чак когато се промени състоянието на вещеви обект след като взаимодейства с квант на полето, т.е., след взаимодействието- в минало време; чак тогава "наблюдаваме" явление с понятие за "сега". Холограмата е полева форма на материя, така "формирана" пространствено, (като полева структура е променила "средата" покоято се разпространява светлината), че дългите светлинни вълни с които "виждаме" се отразяват от "плътната среда" и създават илюзия за "твърд-плътен" обект у наблюдателя. Реална материя е, но не е вещева форма на материя - няма маса.

Мое мнение. Понятията "време" във физиката и във философията са ... различни неща. Под "време" във физиката, винаги се е подразбирало (според мен) интервал време, между две повтарящи се събития (видимо еднакви по същност - предполагаемо еднакви повторения); в определението за Моментна скорост, в знаменателя се ползва делта t, т.е., време "от-до", за изминаване на интервал път на едно и също нещо (предполагаемо е, че е едно и също). Когато оставим делта t да клони към нула (граница на отношението път към време; но, никога не я достига), говорим за моментна скорост на нещото (спрямо друго нещо). За себе си съм го нарекъл "физическо време". Ясно е, че само ако разграничаваме отделни етапи от повтарящи се събития, можем да включим и понятие за едновременност - много използвано понятие в Специалната Теория на Относителността (СТО), например. Тоест - физическото време винаги "тече" в една посока: от минало към бъдеще; тази посока се определя от наличието на необратими процеси в Природата - така наречената ентропийна зависимост, определяща Стрелата на времето. И доколкото съществуването ни изцяло зависи от физическите закони, то ... няма как да пътуваме във времето, извън стрелата на времето. Във философията под време се подразбира хронологията на случването на събитията (подреденост по време), по-скоро като усет, като усещане на промени покрай наблюдател, които неявно се дефинират от неговото понятие за "сега". Избраното "настояще" е определителната мяра за минало и бъдеще. ...

Няма такава "обща теория ..." бла-бла на Вечността???!!! Има си четири познати взаимодействия и за тях почти всичко е известно (в смисъл на експериментална проверка) ...