resavsky

Принципно си прав но морският маршрут до Драч е много дълъг и неудобен.

Всичко това прави зимния поход на Иван Владислав още по енигматичен.

Дрейк през 1000 г. Василий Втори не помага на Бари защото е ангажиран срещу българите.Между другото един въпроса към графа за 1018 г.:какво е било състоянието на византийския флот към момента и позволявало ли е транспортирането на крупни сили до Драч за удар срещу българите.

Василий Втори бяга като дявол от тамян на война на два фронта..Напада България само когато може да разчита цялата си армия.Отделно от това по време на кампаниите е свръхпредпазлив и при най малка опасност прекратява походите си.А за Южна Италия не знам дали е случайност или не но следващото голямо въстание след смъртта на Мелис избухва точно в 1040 г- когато пък на Балканите се вихри бунта на Петър Делян.Дори в смъртта на Иван Владислав и този безумен зимен поход към Драч можем да потърсим някаква лангобардска връзка.Това пристанище /смятано за врата към Южна Италия/ много е трябвало на Иван Владислав да се дигне той на такъв риск през зимата през непристъпните черногорски планини.Обикновено се смята че искал да се застрахова срещу евентуален удар в тил но за 50 години война Василий Втори нито един път не напада българите от Драч.Но пък ако българите превземат Драч хората на Мелис ще бъдат на една ръка разстояние.Струва си да се помисли.

Василий Втори е бил крайно предпазлив във войната с България след 986 г..При най малка опасност или неуспех е прекратявал похода.Така е и във 1014г и в 1016 г.Ако част от силите му са били в Южна Италия едва ли би ли се решил на сериозно настъпление срещу България.

А иначе за ослепяването на войнициите - и до днес близо до река Струмешница има местност Вадиоч.В местното население има запазени спомени да десетки запазени огньове-Жалко е че там няма дори една паметна плоча.

Имаше прекрасна поредица за хърватските крале например.

Е Йончев по слабо от "Сватбите на Йоан Асен" няма как да бъде.Тогава битката при Клокотница проведена в един мразовит / и вероятно снежен/ мартенски ден я бяха пренесли в гореща лятна нощ и войниците на Комнин се щураха полуголи. П.П. Иначе атаката на конницата при Ахелой в "Златният век" е може би най добрата българска батална сцена.

Винаги съм си задавал въпроса дали са се виждали някой път лично.Между другото от грамотите на Василий като че ли личи известно уважение към Самуил.

Вероятно.Българската армия далеч не е унищожена както сме свикнали да смятаме.И разгрома на отряда на Вотаниат и прекратяването на похода са категорични доказателства в тази насока.Спархей е далеч по съществена катастрофа когато българската армия за първи и последен път е буквално анахилирина.

Мотивите:нито един от съвременниците не говори за любовна история между императора и Вотаниат/ пък и не определя Василий като педераст/.Пък и василевса е 60 годишен мъж и далеч не е неуравновесен влюбен юноша.По скоро Василий се е ядосал от очератаващия се частичен неуспех на кампанията след разгрома на отряда на Вотаниат.Не трябва да се забравя че целта на камапнията му е била проникване в така наречената "вътрешна област" на България която по всичко изглежда че запова след Струмица.Цел която остава неизпълнена.За сравнение:в 1018 г. ослепявания няма.

Абе не подценявай въстанието на Мелус.Не е толкова безобидно.Лично присъствие на императора не е толкова необходимо важно е че са нагжирани част от силите му.

Грешката е моя.Василий е ангажиран с лангобардите.Тоест Самуил е извършил поход на другия бряг на Адриатика.срещу въстаналите византийски противници.Май е редно да си помислим за някаква връзка.

Значи след 1002 г. активни действия на Византия срещу България няма.Обикновено се спекулира за някаква битка при село Крета през 1009 г. но такава вероятно няма.Тоест Самуил има повече от десет години да събере армия.Василий Втори в този период е ангажиран главно с норманите в Южна Италия.Броят на пленените българи по превода на Манасиевата хроника е 6 000 8/а не 8 000/ което е далеч по логична цифра. П.П Имайте предвид че похода на Самуил по адриатическото крайбрежие завършил с пленяването на бъдещия му зет Иван Владимир е проведен някъде около 1010 г.Така че българската армия е била възстановена и боеспособна щом провежда такъв успешен далечен поход през непроходимите черногорски чукари.

Да се търси някаква проарабска политика от Геник е безнадежна работа.Той си е византийски аристократ до мозъка на костите.То и в Англия управляващата династия е с германски корени но това не и пречи да води две кървави войни с Германия.

Това "Градище" е прекалено малко селище за да бъде впечатлителния Маълк Преслав.

Някакви влияния вероятно има но за директно правоприемство не може да се говори.

Боспорското царство си е гръцко формирование.Не търсете българските корени там.Това е държава чиято икономака е основана преди всичко на морската търговия.Хората на Аспарух както е добре известно корабоплаването не им е първа стихия.

Златкова а дванайсетте звезди по гърба на орела дали са случайне?

Не.Указва че дори не са знаели точно името на великия Атила.Ако въобще са го имали предвид него което хич не е ясно.Авитохол има и алтернативни преводи а съвпадението в първата буква на двете имена не значи нищо.

Сериозно бих поспорил по този въпрос.Няма никакви данни българите да са се изткъвали като наследници на хуните.Констанин Багренордни например не казва нищо по този въпрос и това едва ли е случайно.Единствената връзка която той изтъква е с оногундрите и изтъква че докато българите идват на юг от Дунав дори не са им знаели точното име.Всъщност има пет древни автора която много ясно указват произхода на българите - произлизат от скитите.Никакви хуни никакви тюрки. П.П.Тюркоезичието на хуните също е безкрайно спорно.

Аргументите на Георгиев не са лоши.Всички се ловят за думите на княз Светослав и търсят този малък Преслав или Преславец на Дунава.Но там такъв голям търговски център /различен от Дръстър/ просто няма.Пъкюул Луи Соаре вероятно също е владетелска резиденция но пък трудно се вписва в описанието на Светолсав за търговски център засенчващ Киев.Дори през 10 век.Нищо чудно Светослав да е имал предвид именно Дръстър който неправилно да е бил предаден като Малък Преславец.Вса пак когато е пълновластен господар на положението избира да отседна точно в Дръстър.Никакъв митичен Малък Преславец на Дунава.

При Косово поле двете армии са горе долу с еднаква численост но българите действат на напълно непознат терен.Като упрек за българското командване трябва да се посочи че не са взети предварително мерки за разучаване на терена и първоначално липскват дори достатъчно карти.

Би ли публикувал статията?Павел Георгиев например смята че Преслав също е носил името "Българ" или "Булгар".

Глишев дай поне едно доказателство за съществуването на тези "тюркоезични аристократични групи".Старото скито - сарматско население в Северното Черноморие разбира се си има своята аристокрация и няма никаква нужда от внос на такава.Явно това е последния пристан на тюркоезичната теория - ако не може българите да са тюрки то поне аристокрацията им.Няма такива сведения или каквито и да е данни в тази насока.