resavsky

Най лошото е че обкръжение на турската Източна армия е било напълно възможно.Българската армия свършва по голямата и по трудната част от задачата - скритото съсредоточаване на Трета армия и наистина трудния преход през Странджа.Затова казвам че пропусната уникална възможност.

Само че второто ти предположение се опровергава от факта че на 11 октомври нашите пробват фронтална атака / а не обход/ срещу вече опразнената крепост.Всъщност това е една от големите мистерии как българите повече от 12 часа не разбират че крепостта е изоставена.Защото Махмуд Мухтар паша не остава и един войник за прикритие на отстъплението.Това също е фатално закъснение.А е имало свежи бригади които са могли направо на 11 октомври сутринта да започват преследване.Вместо това - хляб и сол за Радко Димитриев.

Нали за това говоря :Вместо на 10 октомври българските бригади под непосредственото командване на Радко Димитриев да бъдат насочени като юмрук към Лозенград същите се шляят с едни безсмислени маневри един господ знае накъде.Кой ни е виновен?Иначе поне две дунавски бригади си воюват на 10 при Ериклер.А допълнително се въвежда и поне една бригада от 6 пехотна.Какво правят другите три бригади /от 5 и 6 дивизия/ е трудно да се отговори.10 октомври е несъмнено най важният ден от операцията и е нормално резервите да се вкарат в боя именно тогава.Вместо това те си играят на паради на 11октомври в Лозенград.

Там е и 6 бдинска дивизия.Тя действително е резерв но е въведена на 10.Как е въведен резерва е друг въпрос.

Не си прав при Ериклер миа сражение и на 9 и на 10 октомври.7 турска дивизия си се справя повече от добре.

Напротив точно 7 турска дивизия с нейните само 9 табора на 10 октомври задържа цели две български дивизии /5 и 6/ с огромна маса и шесткратно българско числено превъзходство.Вместо турската дивизия /равняваща се точно на една българска бригада/ да бъде пометена Радко Димитриев праща шестте български бригади в напълно безсмислени маневри.Втора бригада от 5 дунавска дивизия например не дава и едни изстрел този ден и въобще не среща противник.Всичко това при положение че има ясна цел Лозенград.Боят при Ериклер е блестящ но единствено и само от турска гледна точка.

Всъщност за разгром на османската армия не може да се говори.Успяват да се изтеглят и то към Люлебургаз Бунархисар а не към Одрин например.В основата на българския успех /тактически разбира се/ е придвижването на огромната маса от почти 50 000 щика през Странджа във фланг и тил на турската армия.За съжаление тази стратегическа изненада води до скромни тактически успехи а не и до стратегически резултати.Затова и като оценяваме резултатите от битката трябва да направим баланс между постигнатите успехи /повтарям скромни във всяко едно отношение/ и пропусната грандиозна възможност..Обкръжаване и вероятно частично унищожение на турската Източна армия.

Е нямам претенци да съм формен идиот.Но пак питам изпълнени ли са стратегическата цел с тази операция?Разгромена ли е източната турска армия?

Има една телеграма на Махмуд Мухтар паша командир на Трети турски корпус - "Загубих Петра и не ще мога да задържа и Лозенград".Това обяснява всичко.Разбития турски корпус няма как да се съпротивлява успешно.А и крепостта не се смятала чак толкова много за непревзимаема.Това са митове.

Това са фактите които са добре известни.Само че какви са изводите:при Лозенград загубите на турците са под 5 процента от армията им.За стратегическо тяхно поражение не може и да се говори.Да превзета е една тяхна крепост - Лозенград само че това е една второстепенна крепост.Не е нито Солун нито Одрин.Азбучна истина е че целта на войната трябва да е унищожаването на живата сила на противника.При Лозенград точно това не става.Чисто тактически успех в едно гранично сражение и нищо повече.Можел ли е българския успех да бъде стратегически.Категорично да.С безумната си заповед от 8 октомври Абдулах паша сам вкарва армията си в българския капан.За съжаления турския командир ловко успява да изведе частите си от почти безнадежното положение.Българите са били длъжни с цената на всичко да превземат Лозенград още на 10 октомври и на следващия ден да отрежат основните сили на турската армия от пътя им към Люлебургаз Бунархисар на юг.Дори да не бъдат обкръжени турските части щяха да оотстъпят към Одрин което би придало съвсем друг характер на войната.Но далеч по вероятно е да се стигне до обкръжаване на отделни турски корпуси и поне 15 - 20 000 пленени.За мене лично отговорен за този неуспех е командващия Трета армия Радко Димитриев.Длъжен е бил да настъпва по енергично.Има цели бригади от 5 дунавска дивизия които на най решителния ден 10 октомври не дават и един изстрел.50 български дружини геройски изтласкват девет турски табора докато при Селиолу и Ескиполос други български части се бият с двукратно превъззхождащи ги турски части.И то с далеч по добър резултат.. Вярно е че се постигнати нелоши тактически резултати като Гечкенли и Петра трябва да бъдат записани със златни букви в българската военна история.Но пък все пак и пропуснатия стратегически шанс /при това повече от сериозен/ следва да бъде отчетен.Турското командване печели така нужното му време и концентрира допълнителни сили като при Люлебургаз вече има числено превъзходство.

На 9 октомври сутринта двете страни преминават в решително настъпление.На практика Абдулах паша почти опразва Лознеград и излага освоните си сили за флангови удар от основните сили на Трета българска армия.Стига се редица челни сблъсъци по целия фронт между Първа българска армия и турската източна армия /подкрепена от три дивизии от Одрин/.Особено драматична е ситуацията при Селиолу Гечкенли където две български бригади са атакувани от четири турски дивизии.След блестяща щикова атака турците са отхвърлени на юг.Получавай ки новината за неуспеха при Селиолу Абдулах паша решава че настъплението е компрометирано /той е скептик още от самото начало но се поддава на натиск от Цариград/ /.дава заповед за отстъпление.Наъ своя глава обаче единият от командващите корпуси Мухтар паша решава на другия ден да продължи настъплението на своя глава.Същевременно петте бригази на изток от Лозенград настъпват твърде бавно въпреки че почти нямат противник насреща.На следващият ден 10 октомври Мухтар паша с 24 табора атакува при Ескиполос Петра 12 български дружини от Четвърта преславска дивизия.След пореден ожесточен щиков бой турците са отхвърлени към Лозенград.междувременно Мухтар паша осъзнава за огромната заплаха от североизток и към 22.00 часа на 10 октомври опразва Лозенград.Нещо което комавдващият Трета българска армия генерал Радко Димитриев разбира едвам към 11.00 часа на 11 октоври.Доближил източните подстъпи на Лозенград към 16.00 часа на 10 октомври Димитриев не посмява да го атакува в движение макар че в този момент в града са единствено разбитите части на корпуса на Мухтар паша бягащи панически след Ескиполос Петра.На 11 октомври Димитриев влиза с огромна доза театралност в Лознград /посрещнат ес хляб и сол и т.н./ докато но 10 15 километра на запад от града се изтеглят основните турски части.Същите тези части с които българските войски ще водят кървав двубой при Люлебургаз.

На пръв поглед заглавието на темата а абсурдно.Във всеки български учебник по история пише за блестящата българска победа при Лозенград и овладяването на важната крепост..Божидар Димитров около милион пъти е повторил че българите направили чудото и превзели непревзимаемата крепост Лозенград практически без един изстрел. Така ли е наистина?На първо място трябва да се подчертае че по всички български разчети на османската армия трябва да се нанесе стратегическо поражение до 35 - 40 ден от кампанията.В противен случай с пристигналите подкрепления от Мала Азия и Близкия Изток османската армия би получила решаващо числено превъзходство.И на децата е ясно че времето работи за турците като българите се нуждаят от бърза и категорична победа.Българското командване без всякакво съмнение се справя по добре с мобилизацията и съсредоточаването на армията си и прави чудото - като основната ударна сила 3 армия на генерал Радко Димитриев остава неизвестна за турците.Тази армия следва да нанесе удар от север и североизток по турските сили в Лозенград и да овладее крепостта.Турците дори на подозират за този български план.Нещо повече - поради ред причини на 7 октомври вечер ксомандавщия турската Изтомчна армия издава заповед за настъпление на запад от Лозенград главно срещу българската Първа армия и деснофланговите части на Трета армия.Но срещу петте български бригади /почти 50 дружини/ от центъра и левия фланг на Трета армия Абдулах паша оставя една съвсем слаба дивизия от 9 табора.Българското числено прввъзходство на този участък е повече от пет пъти.

Парите също са били мотив за Хашнова.Но имай предвид че може би е имало и настроения срещу Левски.Само си представи как се възмущавала Хашнова че Левски е вкарал брат и в опасен път /дилемата е дали Поплуканов ще бъде обесен или ще бъде осъден на доживотно заточение в Диарбекир/. и докато те треперят за живота му Левски се кани да се прехвърли във Влашко.Което е изглеждало бягство в нейните очи.Хашнова е била зла и отмъстителна жена и следващата и стъпка изглежда логична.Особено ако по този начин спаси живота на брат си.

Това е легенда Киров.В турския документ че доносник / по точно мухбир/ е собственикът на лозето където е проводено "бунтовното събрание".Само че Общи уточнява че собственик на лозето е бил ловешкият чорбаджия Яким Шишков - също член на комитета.Той е прословутият мухбир ккоято дума не е точно доносник.Защото дори и Яким Шшиков не е доносник защото не е предал провеждането на "бунтовното събрание" в лозето му/:това става някъде в сенета на 1872 г./.Турските власти разбират за него чак от Общи който дава настина много подробни показания за неща за които властите дори не са подозирали. П.П. Никой не е изпълнявал тази роля след ареста на Поплуканов.Комитета тогава не извършвал никаква дейност като членовете му са мислили единствено и само за собственото си оцеляване.Това отдръпване при първата опасност на пишман революционерите е довело Левски до ярост.

Ами фактите говорят че с почти стопроцентова сигурност Левски е предаден от Величка Хашнова и членовете на нейното семейство.Напомням че тя е сестра на Поплуканов.Съвсем друг е въпросът че Марин Поплуканов носи основна вина за очернянето на поп Кръстьо след 1878 г.Поп Кръстьо въобще не знае че Левски ще идва в Ловеч на този ден,никой не го уведомява че е идвал и дори не подозирал че във фаталната нощ Левски ще спи в Къкринското ханче.И при най добро желание Кръстьо Никифоров не може да предаде Левски освен ако няма паранормални способности.

Безспорен факт че именно Поплуканов е бил председател.Освен това е бил търговец и е повече от логично да е употребил парите за "ден два".Имай предвид че това е второто писмо на Левски.Кога е първото.Вероятно от август септември.И вероятно до Марин Поплуканов.И все пак не забравяй че на 24 декември Левски отива внезапно в дома на сестрата на Поплуканов.Защо?

Дай доказателства а не произволни твърдения.Председател е бил именно Поплуканов- това е факт.Както е и факт че Левски изнендващо отива на 24 декември при сестра му Величка Хашнова вероятно да търси комитетските пари.12 часа по късно вече е предаден.

А някакви доказателства за това твърдение - че поп Кръстьо е бил временен председател на комитета?Истината е че гневното писмо на левски до председателя на Ловешкия комитет относно злоупотребата с комитетските пари касае именно Марин Поплуканов.

И каква работа са свършили комитети между 1873 и 1876 г-Никаква.Та се наложили гюргевските апостоли наново да ги карат да положат клетва.Да отделни личности от ВРО на Левски вземат участие в Априлското въстание но нищо повече.Гюргевци нямат готово структура на която да стъпят.То и затова е толкова лош координацията между отделните окръзи.

Кои комитети на Левски ползват гюргевци?Нито един.А за Марин Поплуканов по добре да не говорим - такива кадри изядоха главата на Левски.

Кадрите решават всичко.Левски прекалено много форсира създаването на комитите и там попадат непроверени хора.Именно на подобни непроверени хора се дължи и разкриването на Арабаконашкия обир който иначе хич не е зле като идея.Пък и като изпъление.Именно и поради това /случайните хора в Организацията/ същата рухва след залавянето на Левски.Дотам че три години по късно апостолите от Гюргевския комитете не намират нищо тука.Тайната революционна организация с десетки комитети и стотици /а може би и хиляди/ членове се е изпарила яко дим. П.П. Киров а за Общи си прав.Самовлюбен и бездарен глупак.Но пък и Левски не проявява гъвкавост.Не полага елементарни усилия да работи с този човек.Двадесет години по късно когато Даме Груев,Матов,Делчев и компания изграждат ВМОРО същите работят с подобен човешки материал.Но се стремят да вземат най доброто от всички и затова ВМОРО не рухва след Винишката афера /която е сходна с Арабаконашката/.

Имайте предвид че Левски също не е бил лесен характер.Общи разбира се не е цвете.Но и Левски влиза в безброй лични конфликти и се държи крайно авторитарно.

Александър вероятно е управлявал Белград или Браничево.Всъщност неговото име се споменава един единствен път - покрай войната с маджарите.Това е че е бил избягъл с брат си Иван Асен по време на неговото изгнание са митове.Вероятно си остава в България.

А не ти ли е хрумвало че получените писма са били в самара именно защото е трябвало да бъдат пратени./по лесно предаване на куриер и т.н./.Левски е трябвало да има паранормални способности за да се сети че ще бъде арестуван в Ккърина и тъпите заптиета няма да намерят писмата в самара.

И все пак трябва да се има предвид че Гаврил Радомир си фигурира в Бориловия синодик като православен български цар.