resavsky

Имайте предвид че по това време се практикува каботажното корабоплаване.Тоест корабите пътуват не напряко през морето а покрай брега.Българите просто ги следват по крайбрежието.

При Анхиало 763 г. само наемниците славяни са 20 000.Иначе при една кампания Копроним вдига 80 000 армия срещу българите.Което ще рече че те са били доста повече от 12 000.

Горе долу това е хронологията.Защо Копроним не успява а двата пъти когато навлиза на територията на България се връща с подвита опашка е друг въпрос. А Йончев книгата на Кецкаров не е лоша.Има я в нета запознай се с нея.

Йончев проведох почти криминално разследване откъде се взема това предателство на славяните.И май намерих източника.Това е книгата на Владимир Кецкаров "Войни на българите в Тракия" от 1940 г. в нея той изказва подобно предложение че може би "славянските отряди в края на битката са минала на страната на Копроним".Основания за това е сведението че през 762 г. 208 000 славяни бягат във Византия.Межзу впрочем подобно славянско предателство няма нито при Златарски нито при Мутафчиев.Но след Кецкаров /който си позволява само да изкаже предположение/ славянското предателство се явява като нещо доказано и се среща във всяка една кинга.

И между другото тази битка си е на византийска територия и инициативата за цялата война си е изцяло на българите.Всъщност вероятната причина за свалянето на Винех е недоволството от пасивната политика след победата при Верегава.Всъщност на Винех /единственият български владетел с победа над Копроним/трябва да се признае че е бил прав.

Йончев така като цитираш изворите излиза че се прав.Явно един от митовете за тази битка е това предателство.Дори да се приеме че "преминали" означава предателство никъде не пише че става въпрос точно за славяните.А дали има още някой извор за тази битка?Така или иначе тук победата на Копроним е безспорна.

В края на деня славяните минават на византийска страна.Това имам предвид.Ако не се лъжа описанието на битката беше на Никифор-

Е приемаме че се касае за византийска победа.Друг е въпросът е че вероятно е надценена.Големия успех на Копроним според мен е Анхиало 763 г.Но и там две особености. 1.Битката е спечелена от византийците поради предателството на славяните. 2.Загубите на византийците са повече от сериозни и Копроним организира следващия поход чак 765 г. когато положението на България е закрепено.Но дори и тогава Копроним не смее да влезе в България е чака "на лагер при Верегава".Което ще рече че не смее да влезе в България.

Пускам тази тема за да изследваме специално тези драматични,важни и неосветени събития в нашата история.Традиционно се приема че в рамките на 20 години византийският император е предприел девет големи похода с цел унищожение на България.Дали наистина е така? 1. За първи поход се приема кампанията от 756 г. когато българите търпят поражение при Бурдизон /в Източна Тракия/ който град впоследствие е преименуван на Булгарофигон /българите бягат в превод/.Първото поражение на българите от установяването им на Балканския полуостров.Всъщност за поход на Копроним въпреки безспорната му победа не може да се говори за поход срещу България тъй като кампанията е на територията на имеприята. 2. Нов поход през същата 756 г. завършил с византийска победа при Маркели.Малко вероятно е да става въпрос за една и съща година. 3. Кампанията от 759 г.Поход на Копроним завършил с негово поражение при Верегава 4. Кампанията от 763 г. Всъщност българите атакуват като се стига до кръвпролитната битка при Анхиало спечелена от Копроним благодарение предателството на славянските племена.Става въпрос за сражение на византийска територия без да има никакви данни за византийска инвазия. 5. Похода от 765 г.Копроним се установява на лагер при Верегава /вероятно някъде на юг от Стара планина/ и праща флота с 2000 кораба към Дунавската делта.Флота е унищожен от буря и похода е прекратен. 6. Кампанията от 768 г.Копроним действително навлиза в българска територия като стига чак до Чика /нелокализаран обект/.Там опожарява някакви аули и по неясни причини се прибира без "да извърши нищо достойно".Какво е Чика не е ясно - град,област или дори река.Още по неясно е защо е прекратен похода но най вероятно става въпрос за военен неуспех на Копроним. 7. 774 г. Най загадъчният поход Копроним стига с огромен флот до "така наречената Варна" но внезапно прекратява похода. 8. Морски поход от същата тази 774 г.Прекратен след морска буря при Месемврия.Би трябвало да е идентичен с предходния поход 9. 775 г.Вбесен от екзекуцията на доверените му хора в България Копроним организира решителен поход за смазването .Умира в неговия ход от язва.Похода е прекратен след смъртта му като византийските войски въобще не стигат до територията на България. Равносметката: - само в два случая имаме безспорни данни, че Копроним е стигнал до територията на България /768 г. и 774г./. Поне две от кампаниите се провеждат изцяло на византийскa територия, а в останaлiте случаи говорим за погранични сблъсъци.

Това което не мога да разбера защо Копроним залага толкова упорито на флота по време на походите срещу България.Поне три от тези походи са прекратени след различни неудачи на флота без сухопътната армия да търпи неуспех.По време на другите кампании срещу България византийският флот играе поддържаща роля /или въобще не взема участие/.

Не е десант - вземат маджарите от единия бряг на реката и ги прехвърлят на другия.Въобще не пращат части от Византия повече.

Това не е опит за десант - тогава византийският флот трябва да прехвърли маджарите.С тези опити за десант /които Копроним повтаря с идиотска упоритост/ византийците само разконцетрират силите си.Да каже графа колко души са в състояние да бъдат транспортирани до Дунавската делта.А за това е нужен целия флот,огромно количество продоволствие и т.н.Да не говорим от рисковете по транспорта/ особено от Варна на север има много опасни течения/.

Има го и този момент при Копроним /на ксенофобията/.Говорим за живи хора с емоции и т.н..Съвсем друг е въпросът че няма сериозно изследване на неговите походи срещу България.Няколко пъти съм си задавал въпроса защо той непрекъснато се опитва да прави десант около Дунавската делта и какво точно цели.През 9 век такива опити за десанти няма.

Всъщност действията на Копроним са логични.След като баща му Лъв Исавър решава до голяма степен арабския проблем /с българска помощ/ идва ред на следващия в списъка.Нищо лично бизнес.

Точно Копроним никой не приема защото Телериг бяга в Константинопол две години след смъртта му.Всъщност ние не знаем дали точно Кардам е наследник на Телериг и какво е провокирало бягството на Телериг.Но си е черна точка в неговата биография. А Йончев провизантийска партия може и да няма но пък това не значи че Византия не се опитва да поощрява междуособиците в България.Разбира се всеки се гледа интереса както например Тервел малко по рано /на три пъти се намесва във вътрешни междуособици във Византия/.

Всъщност Телериг е човекът който спира Константин Копроним яростен антибългарист който спокойно може да се сравнява с Василий Втори.В този смисъл неговите заслуги хич не са малки.Лъжичката катран е бягството му в Константинопол което е трудно обяснимо и приемливо.Може би личен конфликт с Кардам.Изворите са прекалено малко точно за този период.

И още нещо :Константин Багренородни пише в своето съчинение само за региони в които империята има стратегически интереси.Няма как да пише за междуречието на Волга и Кама което просто не вълнува никой в Константинопол.Но за Северното Черноморие това въобще не се отнася.

Няма и толкова участници.Куликовското поле всъщност е едно малко парче земя до реката където особено много хора на могат да се поберат.

Имайте предвид че дори Симеон да търпи някакви териториални загуби от маджарите /което е твърде вероятно/ той успява да запази в български ръце ръце двете най важни крепости на средния Дунав - Белград и Сирмиум.Които остават български чак до 1018 г. Белград е определян като "вратата за Балканския полуостров".С Белград и Сирмиум в български ръце маджарите от другата страна на Дунав не са чак толкова страшни.А и маджарите не са никак лесни за побеждаване.През 955 г.могъщия Отон Велики / бъдещия император/ при Лех със свръх усилия и след няколко години целенасочена реформа в армията едва ги побеждава при Лех.Няма как Симеон да пренасочи приоритети на държавата на северозапад.

Всъщност за приятелски контакти между българи и маджари трудно може да се говори.Напротив говорим за традиционна вражда започнала още от Омуртаг та чак до Иван Срацимир.Българо.маджарските войни са не по малко като брой от българо.вазиантийските.

Цар Иван Александър.1351 г.пред византийските пратеници в Търново. "Когато турците ни нападнат нас ние сами ще се браним от тях".

"Работническо-селската Червена армия ще бъде най-нападащата от всички нападали когато и да било армии." Полеви устав на РККА от 1939 г.

Извън Константин Багренородни има ли споменаване на Ателкузу?

Тодор Александров.Окръжно на ЦК на ВМОРО от 5 юни 1913 г. "Ако България не започне война срещу бившите си съюзници историческият момент за обединение на отечеството ще бъде безвъзвратно пропуснат". И най големите грешат.Рядко но фатално.

Иван Михайлов:"Аз убих Александър Протогеров за да предотвратя едно разцепление на ВМРО".Фактически със самото убийство разцепва организацията. Стефан Стамболов към княз Александър Батенберг 6 септември 1885 г.:"Княже пред тебе има два пътя:единият води към Дармщат а другият към Пловдив." Назим паша /вонен министър на Османската империя/.Септември 1912 г. гарата на Цариград към заминаващите на фронта войници: "И не забравяйте да си вземете парадната униформа защото ще ви трябва за парада в София".