resavsky

Маке я виж на тази карта къде е Плиска.Така наречената Варна не е река и това е повече от ясно.потърси други древни карти и означения "Варна" на тях.

Остава и да докажеш че там през средните векове е имало организиран добив на въглища.При това толкова значим че даде име на цялата немалка област.

Сърбите много обичат да се перчат че през 1915 г. са били победени защото цялата българска армия ги е ударила в гръб.но дали наистина е така? 1.Русия съсредоточава в Бесарабия 7 пехотен корпус.Целта му - инвазия в България и в перспектива така мечтания поход срещу Цариград.В Добруджа са оставени за прикритие 4 преславска и 5 дунавска дивизия. 2.Гърция мобилизира цялата си армия.За прикриване на главното направление по река Струма е оставена 2 тракийска дивизия. 3.За охрана на Западна Тракия от евентуален съглашенски десант /частите от Галиполи/ е оставена 10 беломорска дивизия. 4.Опасността от руски десант по Черноморието е повече от реална/говорим за части съсредоточени в Одеса различни от 7 корпус/..Значителни части са съсредотечени във Варна и Бургас /по два полка ако не се лъжа/ а и по други пунктове по Черноморието.Приемало се е че най удобно за десант е устието на река Камчия което е специално укрепено. Като се има предвид че 11 македонска дивизия е в процес на формиране излиза че от десет български пехотни дивизии в удара срещу Сърбия вземат участие само 6 /някои от тях в непълен състав/.Да не говорим че с навлизането на англо-френския корпус на територията на Македония голяма част от силите на Втора армия са пренасочени на юг което още повече облекчава сърбите.Тогава са изтеглени и основните сили на 2 дивизия и границата с Гърция остава неприкрита.Рискът е бил огромен като се има впредвид че 1913 г. още е съвсем прясна.

Ако погледнем нещата в по широк план бихме могли да си зададем въпроса биха ли имали шанс есерите да овладеят властта в Русия.Като влияние през 1918 г. са почти равни на болшевиките.Но според мен големия проблем на есерите е липсата на силен и целеустремен лизер.Начело на паритията е жена - Мария Спиридонова а покрай нея са книжни тигри - социалисти идеалисти чиято главна сила е полемика по страниците на печата..Които просто нямат шанс да се противопоставят на изпечени разбойници като Ленин,Джерзински,Свредлов,Троцки и компания.

Ако някое убийство трябва да е сигнал за всеобщо въстание то последната жертва трябва да е германския посланик.Няма логика.

Всъщност през ноември 1915г. на Балканите има повече войска на Антантата отколкото на Централните сили.Това е цялата сръбска армия,англо-френския експедиционен корпус в Солун,7 руски корпус в Бесарабия.Плюс мобилизирана цялата гръцка армия.Готова да влезе във война срещу България.

Това за куманите е така но от друга страна няма описано събитие след 11 век.Всъщност изместваме темата.

Чел съм хипотези че "Карвуна" е с кумански произход но през 11 век за кумани не може да се говори.

Дендро ами явно и през 11 век са имали някаква представа от "Карвунска земя".Няма как да знаят че няколко стотин години по късно ще се формира подобно владение.

Йончев но имай предвид че това владение не изниква от нищото а стъпва върху по ранни административни области.

Въобще не трябва да се забравя и сведението на БАЛ че Аспарух се е заселил в "Карвунска земя".Какво си има предвид.Три решения: 1.Никулецул. 2.Района на Варна Девня 3.Плиска Почти сигурно под "Карвунска земя" се има впредвид територията на Добруджанското феодално владение.Тогава Плиска трябва да отпадне защото никога не е влизала.Доста е спорно дали и района на Дунавската делта е влизал във владенията на деспот Добротица и сина му Иванко.При цялата неяснота на сведенията отговорът е по скоро отрицателен.Но не така стои въпросът с Варна.Тя по всичко изглежда че в един момент е била столица на това владение.От всички алтернативи израза "Карвунска земя" като че ли най добре подхожда именно на района около Варна.

Три пъти?Един път през 1914 г.Вярно сериозен сръбски успех но само един.

А може би става въпрос за набързо преустроени търговски кораби?Които точно затова са неустойчиви когато са пълни с войници.Само предполагам.

Имайте предвид че и Плиска е разкопана благодарение ината на братята Шкорпил.До 90 те години на 19 век никой не е подозирал за съществуването на такава крепост а се е смятало че столицата е единствено Преслав.Златарски например категорично е бил против тези разкопки "защото там нямало нищо".А основанията на Шкорпил да копае там е бил преди всичко Чаталарския надпис.Така че кой знае животът е динамично нещо....

Писмените данни са повече от категорични.Да на този етап не може да се каже че са подкрепени от археологията но пак май липсват и системни разкопки точно в този район.

Дендро само че забравяш че няма как "Кампаган" да избяга във Варна ако това е река или обширна местност.Вероятно "Варна" означава и река и населен пункт/лагер.

1.Очевидно говорим за някакъв укрепен лагер.Подобен на Никулецул. 2.Най общо казано някъде между Девня и днешна Варна.Тук думата трябва да има вече археологията.

Първо хич не е ясно дали Геник превзема точно Плиска.Освен това названието Плиска е въведено чак през 19 век преди това градът /останките от него/ е бил известен като Абоба.Този Крумов дворец е с не особено ясна датировка и може да приписван на всеки един от Тервел до Омуртаг включително.

патриарх Никифор: “... А българите, като видели това, започнали да ги преследват стремително и колкото войници улавяли, убивали ги, а мнозина ранявали. Те преминали Истър, [спуснали се] към така наречената Варна, близо до Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя и когато видели, че мястото е укрепено и осигурено отвсякъде, и от реката и от непреходимата местност, установили се тук. Те покорили и славянските племена, които живеели наблизо, и заповядали на едните да бранят земите, които граничат с аварите, а на другите да пазят земите, които са съседни на ромеите. Между това, те след като се укрепили и се усилили, започнали да опустошават селата и градовете на Тракия. Императорът пак, като гледал това, принудил се да сключи договор с тях при условие да плаща данък.” Теофан: “... И като ги преследвали чак до Дунава, преминали го и дошли при т.нар. Варна, близо до Одесос, и до тамошната земя. Като видели, че мястото е много сигурно - отзад поради реката Дунав, отпред и отстрани поради теснините и Понтийско море, и след като покорили измежду намиращите се там славянски племена т.нар. седем племена, поселили северите от предната клисура до Верегава [вер. Ришкия проход] към източните части, а към юг и запад до Авария останалите седем племена, които плащали данък. И тъй, след като се разширили в тези места, възгордели се и започнали да нападат и да поробват крепостите и земите, които били под ромейска власт. Принуден от това, императорът сключил мир с тях, като се съгласил да им плаща годишен данък за срам на ромеите заради многото ни грехове.” Лъв Граматик: „народът на българите бил на стан при Варна в някакви гъсталаци и хълмове” Скилица Кедрин "народът на българите се разположил на стан при Варна сред някакви гъсталаци и възвишения” Симеон Логетет "По времето на този император (Константин IV) българският народ, след като преминал (земите на север от устието на Дунав) и се отделил от съплеменниците си, установил лагер от шатрите си във Варните, в някакви гъсти гори и планини с пещери." Изворите са си пределно ясни:българите се заселват във Варна.За 8 век: походите на Копроним са си насочени към същата тази Варна.Там бяга и "кампаган" след нахлуването на Копроним.И същевременно византийците не знаят името "Плиска".Навсякъде говорят единствено и само за "Варна". Един внимателен анализ на походите на Копроним също би ни показал че като че ли имат друг обект различен от Абоба -Плиска.Търсел е нещо много по близо до морето и затова е отдавал първостепеннно значение на флотата.

И още смятам така Йончев.Центърът на държавата е била "така наречената Варна близо до Одесос".Но това е тема на друг разговор.

Сърбите деликатно пропускат въпроса за Косовската операция.Те се надяват да успеят да се закрепят в Косово и да изчакат помощта на съюзниците от юг.След трудно настъпление в студените ноемврийски дни със съвсем слаба помощ от германците българската армия изтласква сърбите.При това без да има осезаемо числено превъзходство и действайки на напълно непознат терен.

Добре ясно е че превъзхождаме Сърбия и Влашко.Дори може би Унгария/бих поспорил тука/.Но това са едни сравнително нови държави които нямат държавните традиции на България.Но и в България няма строителство от калибъра на Кьолнската катедрала.Няма мостове няма нови пътища няма дори монументалното строителство от времето на ПБЦ.Голямата базилика в Плиска - символа на българското християнство тъне в разруха а дворецът на царете Симеон и Петър в Преслав в един момент почва да се ползва като кариера за мрамор..Царския дворец в Търново е всичко друго само не и впечатляващ.Да това са регионални тенденции и за Византия това далеч не е най блестящия период

Не трябва да се забравя че Париж се налага като столица още от 6 век /макар и на моменти да го губи този статут/ но все пак има едно утвърдено място на център на френските земи със столетия.България сменя доста столици -Никулецул,Плиска,Преслав,Охрид,Скопие,пак Преслав,Търново,Никопол.Може би и още една столица /но там са доста спорни нещата/.Стига се дотам че не знаем нищо за статута на Търново по време на ПБЦ и на Плиска през ВБЦ.Всичко това обективно пречи България да има своя голям средновековен град

Но от друга страна към 1328 г..населението на Париж е около 200 000 души.На Търново вероятно десет пъти по малко.Истината е някъде по средата.За региона на Източна Европа Търново си е забележителен град но на фона на Франция и Италия си е средна хубост в най добрия случай.Дори с Преслав не може да става въпрос за сравнение.Разбира се за това си има обективни причини.Търново е далеч от големите търговски пътища /не случайно бързо залязва след 1393 г./ и е на крайно неудобно място - два хълма и пространството между тях.Търново просто няма потенциал за голям град.

Не винаги се е практикувало каботажно корабоплаване.Но когато имаш флот пълен с кавалерия се съмнявам някой да излезе в открито море.