Евристей

Преди 4 минути, Tomata said:

Арминий (Arminius): Вероятно латинизирана форма на Erminaz (голям/всеобхватен).

Глупости сега

Арминий е отраснал и възпитан в Рим и кой знае на кой и кого е кръстен. 

Аз те мислех за по запознат с лингвистиката и затова те насочих да видиш Антропонимията на Готския Елит ! 

Там коментирай - Германска ли е, Тракийска, Иранска или друга

Преди 16 минути, Tomata said:

Днес огромна част от населението на земята носи „чужди“ имена. както и да е.

Днес е едно, тогава е друго.

Как местни жители ще носят "чужди имена" обясни ми ?  Тогава, не сега ! 

Нали трябва ...КОНТАКТ ! 

За да се пръкне доказано ПРОТО–ГЕРМАНСКА АНТРОПОНИМИЯ сред местни лидери и владетели трябва КОНТАКТ !

И едните да са убедили другите, че Имената са подходящи !

Тома - моля те. 

Няма племе, народ който да ...ЦЪФТИ в продължение на ...1000 (хиляда) години - Гетите скачат срещу Дария Първи  през VI век пр.Хр. и после посрещат арабите при Гибралтар в началото на VIII век сл. Хр. 

Инфантилно е някак си , кухо дрънчи, неестествено

Преди 9 минути, Tomata said:

А какво пречи готи да е политоним Goth/God, ариани, които искат да се разграничат от православието? Думата готи се появява „отново“ масово при Вулфила и е раздухана от Йорданес. С това не казвам, че готи=гети, а че древните гутони изчезнали столетия от изворите изведнъж се появяват и налазват огромни територии? Йорданес не „краде“ гетската история, а я интегрира в новосъздадения силно смесен народ, готите.

 Тома, нали затова дадох една гора ГОТСКИ ИМЕНА. Всичко сочи ПРОТО–ГЕРМАНСКА АНТРОПОНИМИЯ

Just now, Last roman said:

да напомня, че темата е за готите, не за гетите. 

Така е, но нали се ...омешват, а целта ми точно това : да се разграничат.  

Съгласи се, че привържениците на  готи=гети настъпват по всички фронтове, не само откъм автохтониските, виж Генетиката как наля вода в мелницата на автохтонците, а Антропонимията е едно от доказателствата, че това не е така. Или поне сред елита

Идеята ми е да дам сравнителен анализ между гето/дакийската и готската антропонимия и да се видят фрапиращите разлики в лингвистично поприще

Гето-дакийските имена са предимно едносъставни или с неясна вътрешна структура:

Decebalus (Децебал)

Burebista (Буребиста)

Duras (Дурас)

Dapyx (Дапикс)

Zyraxes (Зираксес)

Тези имена не могат да бъдат сигурно разложени на отделни смислови компоненти.

За разлика от тях, готските имена са ясно двусъставни:

Theoderic (Теодорих) = theod (народ) + ric (владетел)

Alaric (Аларих) = ala (всички) + ric

Ermanaric (Ерманарих) = erman (велик) + ric

Valamir (Валамир) = vala + mir (велик/известен)

Тук структурата е прозрачна и системна.

При готските имена наблюдаваме ясно повторяеми морфеми:

• -ric (владетел)
• -mir (слава, величие)
• -mund (защитник)

Примери:

Theodemir (Теодемир)

Sigismund (Сигизмунд)

Alaric (Аларих)

Тази повторяемост е типична за германската антропонимия.

Лингвистичният анализ на антропонимията показва ясно, че гето-дакийските и готските имена принадлежат към различни езикови системи. Готските имена са типично германски, със стабилна двусъставна структура и ясна семантика, докато гето-дакийските следват тракийски модел с по-непрозрачна структура и различни словообразувателни принципи. Това представлява едно от най-сигурните доказателства за липса на етническа и езикова идентичност между гети и готи.

.........................................................

Бих помолил @sir   за коментар

Вижда ли се лингвистичната разлика между гети/даки и готи по антропонимия до степен такава че да става въпрос категорично за различни етноса/народа, и по конкретно готите по антропонимия германци ли са (прото, архаични)

Готи:
Theoderic (Теодорих)
Alaric (Аларих)
Valamir (Валамир)
Ermanaric (Ерманарих)

структура:

двусъставни:
theod (народ) + ric (владетел)

Гети:
Дромихет
Буребиста
Децебал
Скорило

структура:

НЕ са германски
различна морфология

Гети                                                         Готи

Децебал                                     Теодорих
Буребиста                                  Аларих
Дромихет                                   Ерманарих
Скорило                                      Валамир
Комосик                                      Хунимунд

Антропонимията показва ясно:

гетските имена са тракийски тип
готските имена са германски тип

НЯМА езикова идентичност
 

Да хвърлим поглед и към гето-дакийските дами, колкото и оскъдни да са те, четем :

Medopa → Медопа (съпруга на гетския владетел Ролес, засвидетелствана при Касий Дион)
Zia → Зия (епиграфика, местно име)
Dada → Дада (епиграфика, вероятно унисекс)
Bithia → Бития (женска форма от Битус, епиграфика)
Cotysia → Котисия (женска форма от Котис, епиграфика)
Seuthis → Севтис (женска форма от Севт, епиграфика)

Готски женски имена:

Amalasuntha → Амаласунта
Ostrogotho → Острогото
Theodegotha → Теодегота
Arevagni / Aregund (сродни германски форми) → Арегунда

............................................................................................................

Изводи от сравненията :

Ми...нищо общо, ама наистина нищо

Тук @Tomata  какво ще кажеш ?

Към Антропонимията за да се видят фрапиращите разлики между Гети и Готи и поне лингвистично това са два крайно различни етноса или поне тяхната върхрушка/елит

ГЕТО-ДАКИЙСКИ ИМЕНА (не общо-тракийски)

Дромихет — гетски цар — Dromichaetes (Δρομιχαίτης) — гръцки — Strabo; Diodorus Siculus

Буребиста — гетски цар, обединител — Burebista (Βυρεβίστας) — гръцки/латински — Strabo

Децебал — дакийски цар — Decebalus (Δεκέβαλος) — гръцки/латински — Cassius Dio

Скорило — дакийски владетел, баща на Децебал — Scorilo / Coryllus — латински — Jordanes

Дурас — дакийски цар — Duras (Δούρας) — гръцки/латински — Cassius Dio

Дикомес — гетски владетел — Dicomes (Δικόμης) — гръцки — Strabo

Ролес — гетски цар, съюзник на Рим — Roles (Ῥόλης) — гръцки/латински — Cassius Dio

Ремаксос — гетски владетел — Rhemaxos (Ῥημάξος) — гръцки — Strabo

Зираксес — гетски владетел — Zyraxes (Ζυράξης) — гръцки/латински — Cassius Dio

Комосик — жрец и цар — Comosicus (Κομοσικος) — гръцки/латински — Jordanes

Декеней — върховен жрец — Deceneus (Δεκήνεος) — гръцки/латински — Jordanes

Везина — военачалник при Децебал — Vezina — латински — Cassius Dio

Диегис — брат на Децебал, пратеник — Diegis (Διηγίς) — гръцки/латински — Cassius Dio

Дапикс — гетски владетел — Dapyx (Δάπυξ) — гръцки — Strabo

Золтес — местен гетски владетел — Zoltes (Ζόλτης) — гръцки — Strabo

Моско — гетски/дакийски владетел (слабо засвидетелстван) — Moskon (Μόσκων) — гръцки — Strabo

Пиепорус — дакийски аристократ (надпис) — Pieporus — латински — епиграфика

Диза — местен аристократ — Diza (Δίζας) — гръцки — епиграфика

Дида — местно лице (неясен статус) — Didas (Δίδας) — гръцки — епиграфика

Мукапор — аристократ/воин — Mucapor (Μουκάπορ) — гръцки/латински — епиграфика

Залмодегик — аристократ, вероятно жреческа връзка — Zalmodegikos (Ζαλμοδέγικος) — гръцки — епиграфика

...................................................................................................................

И така да сравним с готските за да се видят автохтонските бълнувания

Преди 14 часа, Tomata said:

Сармизегетуза (Sarmizegetusa Regia)

Ти как си обясняваш това широко разпространение на гетите (ако са едно и също с даките) 

Питам, защото аз съм срещал различни версии, а хронологически нещата са сложни

Значи има Херодотови/Дариеви гети локализирани от двата бряга на Долни Дунав, тоест днешна Мултения, Добруджа (без най северната ѝ част) и Лудогорието.

Там са и във войните срещу диадоха Лизимах. В Римското завоюване на Мизия, гети са както воюващи срещу Рим така и част от тях се бият за него срещу съплеменниците си.

От там насетне започва да се говори за даки, но локализацията се измества в днешни Трансилвания и Банат.

Тези "нашите гети" ли се преместват на Запад или става въпрос за друг клон от сходни племена ?

Тезата че гети са от гръцките източници, а даки от римските не е вярна.

Това е картината след победоносните войни на Траян и ликвидирането на мощния Дакийски съюз.

Образувана е новата провинция Дакия, но забележи че земите на старите (Херодотови/Дариеви) гети е само окупирана и придадена към Долна Мизия. По късно императора Адриан се отказва от тези земи и запазва само Западната част, която е преструктурирана така : 

Преди 2 часа, Евристей said:

"Аз съм луд за момичета, които са с руси  коси и светъл тен",

Къде ги е видял Овидия тез блондинки, че и да залудее по тях ? Да не са тия с ...шалварите ?

Иначе гъркини блондинки по тез времена все още има - тези в Тива. Жените им по своя ръст, походка и движение са най-красиви и снажни от всички жени в  Гърция.  Косите им са руси и са превързани на кок чак на темето, прическа, която местните наричат "факличка".   /Хераклит- Пътни картини/

................................................................................................................................................................

Но сега към темата готи-гети.

Херодотовите/Дариевите гети са в пряко съседство с класическите скити, лесно опердашени от персите, въпреки това Херодот ги хвали че са най-смели от траките. Това е VI-ти век пр.Хр.

После III пр. Хр. във войните срещу прославения диадох Лизимах, гетите са победители, но постъпват великодушно.

Следва възход и Златен век на Гетите

Създават огромно над-племенно обединение 

Юлий е вдигнал мерника на самозабравалия се гетски вожд....

Римо-Гетската война е пред прага си, но за нещастие в една и съща година умират лидерите им. 

Рим влиза в Граждански войни, а Гетската държава на Буребиста се разпада

Нещастие е и за интересуващите се, защото точно Юлий щеше да опише най-точно и подробно гетското общество, племената, самоназованието им... и  да драсне кратък очерк ...така както прави за келти които се оказват аквитани, същински - дългокоси и дивите белги

I -ви век сл.Хр  гетите са все още фактор, описвани от Овидий, този път в съжителство не със скити а със сармати.

Във войните за завладяване на Долно-Дунавския лимес от Рим, гетите не фигурират като фактор. 

Преди 5 часа, Tomata said:

нататък Овидий с тъга отбелязва,- 

Къде с тъга, къде с ....похотлив мерак. Нали е мъж дявол да го вземе

Нека четем Овидий или по точно признанията му

"Аз съм луд за момичета, които са с руси  коси и светъл тен", пише той в "Amores"  от 15 г. пр.н.е.,. 

Една от любимите му любовници е "висока" с  тен на "крем от праскови ", "бузи от слонова кост" и "ярки очи". Друга беше "умна гръцка блондинка"

..............................................................................................................................................................................................

сведения на Публий Овидий Назон пребиваващ като изгнаник в град Томи .  Той описва жителите на тогавашната територия, която в бъдеще ще стане провинция Долна Мизия , но по негово време е под-мандатна територия на римска Македония. ….

Това са гети и сармати  неотличими едни от други !

Диви, груби, войнствени, недодялани, косите им никога не виждали гребен,  а брадите им бръснач ! Носят ...шалвари ! Езикът им груб, неразбираем, варварски . ..Въпреки това в речникът им има по някоя гръцка дума, но според Овидий звучала грубо .

Това е относно … сарматизирането ! При това на северните траки - гетите , защото тези на юг от Хемус са вече елинизирани - сечат собствени монети (разбира се в гръцки монетарници) пращат синовете си в Атина , бръснат брадите си ...

Още нещо важно - религиозните култове - на Север са различни - Залмоксис е при гетите, докато на Юг той не е популярен, както и обратно - култовете към Орфей (в по-архаичните времена) и Дионис в Юга са неуловими оттатък Хемус

Ерго …..През I век от Хр.  

Различията между Тракийския Юг и Тракийския Север са толкова големи, че са се разделили до степен да бъдат различни и в езиково и в религиозно и в културно отношение и точно по тези причини римляните не ги идентифицират като единен етнос/народ

Преди 21 часа, D3loFF said:

Сикамбрия им е столица в Панония, която изоставят и се преместват на запад. Сикамбри: си-кимбри/су-кимбри?!? Оле Ворм нали разправя как в кимбрийския език имало много хазарски думи.

Как тогава си обясняваш това преместване от Среден Дунав към Долен Рейн ? Какво би подтикнало едно племе/народ на такава миграция към по суровите земи на Северозапада ?

Нали не смяташ за сериозна хипотезата за римско преместване като погранично население ? Нещо като във филма за крал Артур (с Клайв Оуен) от началото на 2000 година, където уж сармати бяха пратени от Рим да защитават Британия и там си останаха...

Тези земи - Рейнските няма как да са привлекателни за народ от Панония. 

А тя Панонията е крайна спирка за прииждащите степни номади от Изток. Достигайки до нея те спират и се заселват в нея. 

Хуни, Авари, Маджари и за малко монголи. Това си е тяхната Калифорния

Нарочно не преведох имената на български поради несигурност относно наставките

рик или рих

Тоест Аларик ли е правилно или Аларих ...и май нещата клонят повече към ....ИК

Що се отнася поне за бг историческа традиция по правилно е да се чете така : 

Аларих, Теодорих, Ерманарих, Родерих

Тук би трябвало да се изкажат специалисти

И за готските дами

IV–V век – ранни готски благороднички

Sunilda
Спомената в готските предания. Според разказа на Jordanes е съпруга на благородник, екзекутирана от краля Ermanaric, което води до бунт срещу него.

V век – вестготски принцеси

Theodegotha
Дъщеря на Theodoric I. Омъжена за римския генерал и бъдещ император Avitus.

Ostrogotho
Друга дъщеря на Теодорих I, използвана в династични съюзи между готи и римски аристократи.

VI век – остготски кралици

Amalasuntha
Дъщеря на Theodoric the Great. Управлява като регент на остготското кралство в Италия след смъртта му. Известна с образоваността си и с опита си да сближи готи и римляни.

Matasuntha
Дъщеря на Амаласунта. Омъжена за византийския генерал Germanus, което свързва остготската династия с императорския дом.

Audofleda
Съпруга на Theodoric the Great и сестра на франкския крал Clovis I.

VI век – вестготски кралици

Brunhilda
Дъщеря на вестготския крал Athanagild. Става кралица на франките и една от най-могъщите жени в ранното средновековие.

Galswintha
Сестра на Брунхилда. Омъжена за франкския крал Chilperic I, но скоро е убита в дворцов заговор.

Goiswintha
Кралица на вестготите и влиятелна фигура в религиозните конфликти между ариани и католици.

VII век – късни вестготски благороднички

Baddo
Съпруга на Reccared I. Подкрепя приемането на католицизма от вестготската държава.

Cixilo
Съпруга на Egica, дъщеря на крал Ervig.

Малко готска антропонимия за да се сравни с дако-гетската и сарматската

III век – ранни готски владетели и военачалници

Ostrogotha
Ранен готски владетел, споменат в хрониките за войните срещу Рим в средата на III век.

Cniva
Крал на готите, който през 251 г. побеждава римляните и убива император Decius при Battle of Abritus.

Argaith
Готски военачалник, участвал в нападенията срещу Балканите.

Guntheric
Ранен германски владетел, вероятно свързан с готската аристокрация в северното Причерноморие.

IV век – готската конфедерация в Черноморските степи

Ermanaric
Най-могъщият ранeн готски владетел. Управлява огромна държава на Greuthungi в степите северно от Черно море до появата на хуните около 370 г.

Vithimiris
Наследник на Ерманарих. Загива в борбите срещу Huns.

Athanaric
Водач на готите Tervingi. Известен с борбата си срещу римляните и с гоненията срещу готските християни.

Fritigern
Съперник на Атанарих. Съюзява се с Рим и води готите при победата над римската армия при Battle of Adrianople.

Alatheus
Военачалник на Greuthungi, който води част от готите към Балканите.

Saphrax
Съюзник на Алатей и водач на готска група след нашествието на хуните.

V век – ранно вестготско кралство

Alaric I
Крал на вестготите, известен с превземането на Рим през 410 г.

Ataulf
Наследник на Аларих. Създава основата на вестготското кралство в Галия и се жени за римската принцеса Galla Placidia.

Sigeric
Кратко управлявал вестготски крал след смъртта на Атаулф.

Wallia
Укрепва вестготската държава и се съюзява с Рим срещу вандалите.

Theodoric I
Крал на вестготите, загинал в битката срещу Attila при Battle of the Catalaunian Plains.

Thorismund
Син на Теодорих I и наследник на престола след битката при Каталаунските полета.

Theodoric II
Разширява влиянието на вестготите в Галия и Испания.

Euric
Силен владетел, който създава мощна вестготска държава и кодифицира законите.

Alaric II
Крал на вестготите, загинал в битката срещу франките при Battle of Vouille.

V–VI век – остготската държава в Италия

Valamir
Остготски владетел след разпадането на хунската империя.

Thiudimir
Баща на Теодорих Велики и един от лидерите на остготите на Балканите.

Theodoric the Great
Най-известният остготски владетел. Завладява Италия и управлява от Равена.

Athalaric
Внук на Теодорих Велики, управлявал под регентството на майка си Amalasuntha.

Theodahad
Крал на остготите в началото на готската война срещу Византия.

Vitiges
Владетел по време на византийското настъпление на генерал Belisarius.

Totila
Способен военачалник, който временно възстановява силата на остготите в Италия.

Teia
Последният остготски крал, загинал в битката при Battle of Mons Lactarius.

VII–VIII век – късни вестготски владетели в Испания

Leovigild
Силен владетел, който обединява Испания под вестготска власт.

Reccared I
Син на Леовигилд, известен с приемането на католицизма от готите.

Sisebut
Крал и учен, автор на латински хроники.

Chindaswinth
Утвърждава централната власт на краля.

Recceswinth
Известен със законодателната си дейност и кодифицирането на вестготското право.

Wamba
Един от последните силни вестготски владетели.

Egica
Управлява в края на VII век.

Wittiza
Последен владетел преди кризата в държавата.

Roderic
Последният крал на вестготите, загинал при Battle of Guadalete, след което започва мюсюлманското завоевание на Испания.

Преди 3 часа, Tomata said:

Примерно III век н.е. кралство Оюм(Молдова/Украйна). Готските надписи в Крим. Ползвали са езика на Вулфила. Няма значение, технически всички са „готи“. Точно като българите. Хем тюрки, хем не. 

Хайде сега да тръгнем смело по пътя посочен от Тантин с железния аргумент ...."имаше май някакви сведения..." 

А че готи са живеели в "Скитския съюз" и за виц не става.

Проверете с Тантина, кога за първи път в източниците се споменават готите (и на гръцки и на латински) и кога скитите изчезват за да се превърнат в топоним и политоним, но народите вече са други.  Когато готите се появяват по северното Черноморие, старите, истинските скити (Херодотовите, Дариевите, Класическите, скити на Анахарс, Царски или както искайте ги наречете) отдавна вече са поели при седмината си божества. 

On 9.03.2026 г. at 11:37, D3loFF said:

Имайте предвид и друго нещо

Не мога да намеря къде точно споменаваше за франките

Какво знам аз, а ти коригирай или игнорирай защото се интересуваш 

Те са клон от западно- германски племена, обединени заради ред причини - застудяване, прииждане на племена от Север - Скандинавия и подобни, оцеляването се решава - обединение на група от племена в по голям съюз,  бруктерите са едни от тях, сикамбри, хати, салии, аз съм чел и за херуските  (ония страховитите на Арминий които съсичат 3 римски легиона в Тевтобургската гора)

Лингвистично също са определени като западно германски. 

Сега, още Юлий Цезар пише, че източните германи са по силните, а натам и всички римски историци пишещи за тях му пригласят - източната раса германи е по ...силната, тоест по-дива, войнствена и силна.

Тоест ...силата и диващината вървят така : келтите до река Маас са що годе "питомни", натам са белгите които са-по диви и войнствени защото трябва да се бранят от още по дивите германи оттатък Рейн, а от Елба на Изток вече е ...жестоко

За силната германска източна раса пишат точно тези римски историци чиито поглед е насочен натам

Свевите са в един период най-силни и страховити

Следват готи и вандали

Защо обаче франките - племенно обединение от по слабата Западна раса се оказва най-устойчиво и най-дълготрайно, създало Империя която самият Рим признава за Светски повелител ?

Отговорът е : защото франките не скъсват с Родината си, а черпят постоянно ресурси от изконните си територии оттатък Рейн.

Ще мине време докато се обособят в салически рипуарски

Гъста  златиста коса се спуска от върха на главите им до челата им в синьо зелените им очи проблясва водниста зеница с косите си пазят само челата за тях шлемовете са само излишен лукс

Войната е тяхната страст ....те биват повалени от смъртта , но никога от страха !

Това е описание за франките от римляни пострадали от техни набези.../Сидоан Аполинер   богат нобил , гало-римски сенатор , чието имение е било батисано от....синьо-зеленооките хора/ 

За да обяснят един толкова бърз срив, някои автори търсят причини и в предателството и потърсената помощ от чужденците - което не е грешка. (според Перес)  Освен това търсят и романтични мотиви - комит Юлиан ...Родриго.. Флоринда....Тарик , тоест - любов, предателства, евреи и т. н. 

Но нека хвърлим поглед към самите готи/вестготи какво представляват вече.

Бити са от франките и изхвърлени от Южна Галия където им е и столицата Тулуза. 

Готите си го връщат на свевите в Северозападна Испания, но компенсацията не е достатъчна за да замести богатата Южна Галия

Следва охолен живот в продължение на близо два века

И идва катастрофата при Гуадалете

Да, като причина може да се изтъкне и всепомитащата мощ на Исляма, но пред нея отстояват три сили :

Константинопол (източните римляни) Дербент (хазарите) и Поатие (франките)

Франките се оказват по силни от готите и в прекия им двубой и в косвения срещу общия враг

Франките са и тези които първи преминават в открита офанзива срещу ислямска територия

On 9.03.2026 г. at 9:36, Южняк said:

между 270-330 отношенията готи - римляни са изключително добри - свободна търговия, "безвизов" режим - готите имат право да пресичат дунава и да навлизат на римска територия по свое усмотрение и да търгуват където намерят за добре и когато намерят за добре, върви бърза християнизация на тервингите (готските царства са две). Готите обаче все по-често са фактор във вътршната римска политика и един техен грешен ход ги скарва с константинополските елити след което следва студена война между готи и ромеи

Romanum regnum Gothorum viribus defensum est.

И по късно отношенията готи - римляни са повече от интересни. 

Рим ще бъде защитаван от силата на готите са думи преписвани както на Аларих така и на Теодорих. 

Подтекстът е че готите искат да управляват и да защитават римляните, а не да ги избиват или заличават.

Как обаче си обясняваш трагичния край на готското управление/владичество в Испания ? 

Огромният полуостров е владение на готите които са ариани и налагат известна сегрегация към подчиненото население. 

Съотношението в Испания според експерта и смятан за корифей в тази епоха  професор Хосе (Жозеф) Перес   https://en.wikipedia.org/wiki/Joseph_Pérez       

който дава  населението на полуострова така :

испано-римляни между 4 и 5 милиона управлявани от 200 хиляди готи. Съотношението е повече от 20 към 1.

Разликите са  фрапиращи - господарите готи са ариани, а подвластните - католици * (така е в превода, тоест след никейци). Има и забрана на бракове помежду им. Върхушката на кралството разбира, че така няма да я бъде и започват отстъпките - първо готите се отричат от арианството и минават към католицизма на подвластните им испано-римляни. И второ - отпада забраната за бракове помежду им. 

Твърде късно ! 

Следва пълен (позорен) срив - за няколко години Тарик и Муса буквално с няколко десетки араби и няколко хиляди ново-помюсюлманчени бербери (бивши римски граждани от провинциите Мавритания и Нумидия)  изпращат кралството на готите в небитието.

Тарик с няколко хиляди бербери и 9 араби (макс.50) акостира на иберийския бряг през месец април 711 г.  и при Гуадалете нанася съкрушително поражение на трикратно превъзхождащите го готи на крал Родерих ( по късно транскрибиран в Родриго )  няколко месеца по-късно мюсюлманите са в Сарагоса на Ебро а през 725 са в южна Франция превзели Каркасон и Ним. 

Игнасио Олагуе базирайки се на сведенията на Анри Терас посочва че във войската на Тарик през фаталната 711 година има …...9 (девет) араби ! Най-високото число давано от други автори достига - 20 ! Останалото са ново-ислямизирани бербери . Разбира се по късно господарите араби прииждат и се заселват в богатите долини на Гуалдалкивир и Ебро.

На какво обаче се дължи този светкавичен погром на арабите над готите ? Причините ?

Вижда се че местните испано-римляни не подкрепят готските си господари, но защо самите готи губят полу-острова буквално за няколко години ?

Изчезнала ли е асабията им ? (както ти си писал)

Вазата на Воѝните

Началото на края на Микенската цивилизация

Това е не само артефакт, това е документ

Вазата на войните е един от най-известните паметници на късната микенска епоха. Тя е открита в цитаделата на Микена и днес се съхранява в Национален археологически музей в Атина.

Датиране

Около 1200–1150 г. пр. Хр.

Период: Късноеладски IIIC
(времето непосредствено след разпадането на микенските дворцови центрове)

Тип съд

Кратер (смесителен съд за вино и вода)

Изработен от глина

Декорация в тъмна боя върху светъл фон (типична късномикенска техника)

 изобразява

Фриз с ред войници в поход:

Кръгли щитове

Шлемове (интерпретирани като тип с гребен; често се обсъжда връзка с по-ранните глигански бивни)

Копия

Къси хитони

Някои фигури носят торби, закачени под копията

В края на процесията стои женска фигура, вероятно:

Съпруга / майка, или Жрица

Символично олицетворение на дома, от който войниците тръгват

Сцената се тълкува като заминаване за война

Защо е толкова важна?

Това е изключително рядко представяне на повествователни сцени в микенското изкуство.

Показва реална военна организация – строй, унифицирано въоръжение.

Датира точно от епохата, която традиционно се свързва с:

Края на микенската цивилизация

Движенията на т.нар. „морски народи“

Историческия фон на легендите за Троянската война

Това я прави ценен визуален документ за военната култура на последните микенци.

Тук героят не е индивидуален, а част от колектив.

Няма индивидуализирани лица - има ритуализирана, почти съдбовна процесия.

Жената зад тях напомня за архетипа на:

Пенелопа, която остава

Андромаха, която изпраща

Майката-земя

Това е моментът преди героизма - тишината преди епоса.

Липсва дворцов лукс, подсказка за свят след разпада на централната власт

Стилът е по-схематичен от по-ранните фрески (Тиринт, Пилос)

Воините са „анонимни“, безлични - може да отразява нов социален ред

Фреска с две женски фигури от самата Микена

Късноеладски III B (ок. 1300–1200 г. пр. Хр.)

Фрагментите са открити при разкопките на дворцовия комплекс в началото на XX век. Сцената е запазена фрагментарно; дясната част, която обикновено виждаме, е научна реконструкция на база оцелелите мазилки.

Оригиналите се съхраняват в Националния археологически музей в Атина.

 Иконография 

Сцената представя две женски фигури, обърнати една към друга.

Лява фигура

По-строга, монументална стойка

Наметало с вертикални орнаменти

Формален, почти йератичен жест

Дясна фигура

По-декоративна пола с хоризонтални пояси

По-жив, плавен силует

По-изразена минойска естетика

Между тях се виждат малки стилизирани човешки фигури - вероятно декоративен култов мотив, а не реални персонажи в мащаб.

Фреската показва хибрид между минойска традиция и микенска дворцова строгост.

Минойски елементи

Тънка талия

Цветна орнаментика

Линеарна елегантност

Микенски елементи

По-статична композиция

Йерархична симетрия

По-тежък силует

Това отразява историческия момент след микенското поемане на контрол над Крит (след ок. 1450 г. пр. Хр.).

И подобрена версия към микенско сражение

Малко да оправя Микенската реалия, защото с тези ниски резолюции и мащаби е срамота. Изложих се. 

Затова тук поправка

   Имало някога в Етрурия щастливи времена и хора

   И оцветена версия, която според източниците е бил оригинала.

Саркофагът на съпрузите 

Това е един от най-емблематичните паметници на етруското изкуство - шедьовър от късната архаика

Открит е през 1881 г. в некропола Бандитача край древния етруски град Cerveteri (етруското му име е Caere).

Разкопките са водени от археолога Felice Barnabei, който по-късно става основател на Националния етруски музей във Вила Джулия.

Оригиналът днес се намира в National Etruscan Museum of Villa Giulia в Рим.

Датирана е около 520–510 г. пр. Хр.

Период: етруска архаика

Материал: теракота (изпечена глина) 

Какво изобразява?

Мъж и жена лежат върху klinē (погребално ложе), в поза на пиршество - така, както са се изобразявали живите по време на банкет.

Жената е активен участник - не е подчинена, не стои встрани.

Двамата са изобразени в интимна близост.

Лицата им са стилизирани с архаична усмивка.

Телата са схематични от кръста надолу - фокусът е върху горната част и жестовете.,

Художествения стил е силно повлиян от.....?    Ами разбира се от 

Източногръцкото (йонийско) изкуство. Не Западногръцкото близко стоящо, а далечното Малоазийско гръцко !

Характерни издължени очи и архаична усмивка.

Ръцете вероятно са държали съдове за вино или благовония.

Интересно е, че фигурите първоначално са били оцветени.

Този паметник идва от времето, когато етруските са силна морска и търговска сила в Централна Италия - преди възхода на Рим.

И така да помолим ИИ първо да реставрира цветово а после и да поосвежи този паметник