kall

Ами далеч не е задължително селището да изчезва, представи си, че стане административен или търговски център. Измислянето на персонални летателни апарати не е чак такава мисия невъзможна, но това ще се види в бъдеще( далечното бъдеще). А и защо, при условие, че е напълно възможно и може да са осигурени всички удобства, да не съществуват малки населени места( точно тук е проблемът, че не са осигурени, а и на места просто няма как да бъдат осигурени към момента)? Защо човек да не може да живее, където си иска? А за мобилния Интернет що няма ни дума:-) Относно затоплянето- не е въпрос на "талибанщина", а на реална наука, все пак форумът е научен и разпространяването в него на откровена псевдонаука( за каквато отричането на антропогенния фактор при глобалното затопляне е официално признато) заради привързаност към дадена идеология не е много хубаво нещо:-)

Фантоме, Душката си е нашият дежурен трол, няма що да му се връзваш:-)

Процесът на обезлюдяване на провинциалните райони определено далеч не е само български. Например в една Италия само за последните 10 години към 6000 села само в южната част на страната са останали без население. За сметка на това се случва процес на пренаселване на големите градове и свръхзамърсяване в околностите им. Безспорни предимства на градския живот: - достъп до по-качествени услуги и стоки, здравеопазване, образование, забавления, възможност за оптимизация на лични контакти; - по-добри възможности за намиране на работа, по-добри възможности и за работодателите при търсенето на кадри; - при съсредоточаването на населението на едно място не е необходимо да се създава сериозна и скъпа инфраструктура из цялата страна, както в случая, когато то е аморфно разпределено в страната, в неудобни райони, всичко просто може да се съсредоточи при големия град. Самата инфраструктура ще е и по-евтина и по-лесна за изграждане, с по-малко усилия; - по-развита икономика, глобална свързаност с целия свят, изчезване на родовостта в културата, придобиване на по-широк мироглед. Недостатъци: - замърсяване и влошено здраве като резултат, повишен стрес; - пренаселване; - по-висока престъпност; - средата е силно дехуманизираща, околните хора са просто част от пейзажа, "винтчета в машината" което води до някои неприятни изкривявания в мирогледа; - проблеми с транспорта поради задръствания и подобни. Това е на първо четене, което се сещам. Сега, за самите села- според мен изключително погрешно е това втренчване само в земеделието като възможност за поминък и развитие. Аз принципно не считам, че обезлюдяването на селата е хубаво нещо, нито че трябва дори да се поощрява, това е прекалено крайна позиция( ще ме прощава Thorn, но долавям нездрав дяснолибертариански уклон, а аз съм праведен левичар и изпитвам неприязън към тая "вносна" и вредна идеология:-) Изчезването на цяло населено място не може да е нещо хубаво. Но защо всички се втренчват само в земеделието като възможност за развитие и запазване от обезлюдяването? Защо да не може да се развива някакъв местен бизнес, който да "движи" икономиката, че и повече от един? Според мен до голяма степен нещата зависят от предприемчивостта на местните хора, доколкото са останали млади и предприемчиви. Ама то точно това е и сериозен проблем, че в дадено село сега са останали само 10-20 стареца, а преди 100 години населението е било над 1000 човека, сред които и много млади и предприемчиви. Т.е., за подобни населени места в момента надеждата вече е изгубена, за съжаление. Това, което вдъхва някаква надежда, са новите технологии, които биха дали възможност всеки да живее, където си иска, и въпреки всичко да остане свързан с глобалния свят, да се радва на добро образование и доходи, да се радва и на качествено здравеопазване и сигурен транспорт( например тези нови технологии биха дали възможност за по-голяма мобилност и лесна достъпност до по-трудни терени). Може да се очаква подобно нещо при евентуално масово навлизане на персонални летателни апарати, примерно, а вече има мобилен и сателитен Интернет( и то бърз), мобилни телефони с добро покритие почти навсякъде, по-добра от кабелна сателитна телевизия, появяват се идеи за малки местни електроцентрали( слънчеви, вятърни, етс.). Но това може да се очаква някъде в бъдещето. А дотогава?

Още нещо за размисъл. Понеже се споменава, че изчезването на селата е естествен процес- измирането на хора при епидемия също е естествен процес. Трябва ли да му се противопоставяме, след като е естествен? Просто чуденка:-) Ха дано сега се получи дискусия, щото темата е интересна...

Не съм напълно съгласен с всичко в статията, просто я оставих като "храна за размисъл" за хората. Има доста верни моменти, например проблемът с изолираността на селската среда, малкото на брой неселение и произтичащите последствия. А иначе основната идея на статията е именно, че проблемите на селото не са работа на държавата. Ако хората там са достатъчно предприемчиви и организирани, ще намерят начин селото да оцелее и да се развива въпреки всичко.

Интересно кой ли ще да е? :-)

Само ще го оставя това тук: "Защо не искам да спасявам българското село Често се чуват гласове от общественици, политици, граждани: “Едикакво си трябва да направим, за да спасим българското село!“. И наистина, населението на селата у нас непрекъснато намалява, жителите им мигрират към градовете, всяка година по няколко села изчезват от картата на страната поради обезлюдяване. Обаче на кого му пука? Не и на мен. Забелязал съм, че особено жителите на големите градове и хората, които нямат никакъв досег с провинцията извън ходенето на вилата, имат особено романтичен поглед върху живота на село. В техните представи той е като изваден от разказ на Йовков: китни малки селца насред дивно красива природа, където щастливи селяни с пот на челото се трудят от сутрин до вечер, за да произведат насъщния за нас гражданите, хранят се с чисти продукти и живеят по 100 години, като през това време успяват да възпитат многобройната си челяд в здрав морал, трудолюбие и честност. Може би именно поради усърдно преподаваната в училище българска литература от края на 19 и началото на 20 век, в която изобилстват подобни идилични картинки, много от хората са убедени, че българското село е пазител на най-добрите традиции на народа ни, че селските хора са солта на земята, пазители на моралните устои и че без техния труд сме обречени хем на гладна смърт, хем на разпад като нация. Е, тия хора, дето го мислят това няма как да са по-далече от истината. В момента живея в малка община, а и работата ми далеч по-често отколкото ми се иска ме запраща в други, също така малки, че даже и по-малки общини и ме среща с хората, които живеят там, с начина им на живот, с манталитета и мисленето им, с бита и икономиката на българското село. И аз отдавна съм видял, че от гореописаната мила картинка само дивната природа е останала в наши дни и то не навсякъде. Българското село е изтъкано единствено и само от мизерия и просто няма как да е иначе. Хората в селото живеят в 19 век Хората в селото са бедни, защото икономиката им е от 19 век. Дядовци и баби нарамили мотики пъплят по малките си градинки и копаят усилено, произвеждайки колкото да не умрат от глад, без да могат да спечелят някакви пари от цялата работа. Но продължават да копаят, защото така са свикнали и са убедени, че “България ши са упрай” само ако всички “гражданя” хванат мотиката и сторят същото, въпреки, че е видно самите те колко са се “управили”. Хората в селото са болни, защото мисленето им за тяхното здраве е не от 19, а от 9 век. Масово на село започват деня си с буркан домашно вино и пушат арда качак, мазната, препържена и солена храна се смята за най-добра, всички блъскат до изнемога непродуктивния си труд без да ги е еня за здравето им. На 45 години започват да вземат първите лекарства срещу сърдечносъдови заболявания, на 55 са вече стари, а на шейсет – едва кретащи развалини. Хората в селото са неуки, необразовани и прости защото образованието им е от 19 век – училища няма поради щото не може да има училище с 5 ученика във всяка паланка, а затвореното селско общество ражда социални аномалии, толерира ниската култура, агресивността и невъзприемчивостта към новото. Затова младите масово бягат от село И бягството им е по съвсем разбираеми прични – искат да работят, а в селото няма какво, искат да учат, а в селото няма къде, искат да имат достъп до качствена здравна помощ, a големи болници и квалифицирани лекари има, нормално, само в големите градове, където те могат да помагат на най-много хора. Интелигентните, активните и амбициозните хора отиват там, където са университетите, библиотеките, театрите, интернет, където е икономическият живот, възможностите за развитие, големият пазар – и всичко това просто не може да съществува на село, а само там, където има големи струпвания от хора – в града. Затова селата обезлюдяват – хората не искат да живеят в тях Това не бива да плаши никого – селото просто не е нужно да съществува. В белите държави конкурентноспособна фермерската продукция не се произвежда от белчо и сивушка, а от високотехнологични комбайни, а който не иска да се гъчка в панелки живее в къща в предградията и работи в центъра. Няма как да върнем развитието на страната си назад (макар някои политици яко да опитват) – икономиката и обществото се развиват и вместо да се вайкаме за изгубеното романтични минало, нека го оставим в книгите, където му е мястото и да се поогледаме за практическото, реално настояще. Пък тогава току виж и на бъдещето си сме хвърлили едно око. "

Попаднах на това случайно, нарича се Nucleonica Wiki. Германски Уики сайт, посветен на ядрените науки, за разлика от Уикипедия, тук редакторите задължително трябва да са експерти в съответните области, но готовият продукт е достъпен за всички заинтересовани. Давам директно страницата с категориите. http://www.nucleonica.net/wiki/index.php?title=Special%3ACategories Имат и собствен Newsletter, който може да се види на главната страница.

Айде бе, глупавото животно едва ли съзнава какво изобщо се случва наоколо:-) И напада без причина тоже! А че е глупаво, съм го проверил чрез стария номер с вестника, така се отървах от нападащо ме агресивно и едро псе:-)

Добре де, само аз ли в тоя форум намирам кучетата за неприятни животни и харесвам повече котки, порове, етс.( без да съм жена:-)

Добре тогаз, да се върнем на ground state:-) Търсим пресечна точка "научни изследвания-туризъм"( подсказка- няма такава освен посещенията на някои и друг планетариум) А и я ето нещо старо, но златно: "Защо в България никога няма да има голям туризъм Като гледам всякакви там планове и стратегии за развитието на държавата ни, направо ме напушва на смях – всички залагат на туризма като основен източник на приходи, всички ще го развиват, рекламират, промотират, подпомагат. Смех. Огледайте се бе – колкото и да го коткате, туризмът ще бяга от България… Ще бяга заради няколко очевадни фактора, заради които никой чуждестранен (а и български – повечето българи почиват в Турция и Гърция вече) турист няма кой-знае какви причини да избере китната ни държавица за летен, зимен, природен, културен или какъвто и да е друг вид туризъм. Даже селски – макарселяни да имаме, и да ги предлагаме в изобилие, даже за износ. Никаква уникалност Първо и най-важно – държавицата ни не е с нищо забележителна на туристическата, политическата или географската карта на света, колкото и пораздутото ни национално самочувствие да се мъчи да ни убеди в обратното: Тва за “славната българска история” освен че са главно хероизирани легенди, не интересува никого извън собствените ни граници. У нас няма никакви исторически паметници, заслужаващи разглеждане – Мадарския конник едва се вижда на тая скала, толкова е ерозирал, а и си е само една рисунка, нямаме замъци, катедрали, видящи градини, пирамиди. Нямаме исторически фестивали нито хубави музеи. Каквото имаме, има сто други държави, дето го имат повече, по-старо, по-запазено и най-вече по-добре рекламирано и по-добре интегрирано в туристически продукт. Същото и за “красивата природа” – едно, че у нас няма нищо кой-знае колко забележително като природа (същата, каквато е на целия Балкански полуостров и всъщност целия умерен пояс) и второ, че от дълги години каквото има се разрушава, изсича, опушва, замърсява, застроява, бетонира. Нямаме екзотични животни или растения, имаме екзотично наблъскани хотели, построени върху плажа. България даже няма национална кухня – кюфтетата са турски, сръбските плескавици са по-вкусни, мусаката е гръцка (и бялото сирене вече, след като те взеха патента), а кисело мляко може да се заквасва само в България единствено във фантазиите на волен сидеров. С пълнени пиперки и бахур малко трудно ще превземем сърцата (и стомасите) на чужденците. Изобщо тия приказки за “българската уникалност” с които ни пълнят главите още от училище, са въздух под налягане. Розовото масло, киселото мляко, Белоградчишките скали, Стоичков – това не са значими забележителности, които всеки чужденец знае и копнее да види – даже напротив – в каталога на световните туристически забележителности те са написани с толкова малки букви и толкова в края, че на никой не му стига търпението да рови до там. Прекалена уникалност Дори и някой да се излъже да дойде тук обаче, той рядко повтраря. Защо? Ето защо: В България е мръсно. Много е мръсно и е мръсно навсякъде. Мръсно е в градовете, мръсно е и извън градовете. Най-кофтито обаче е, че това нашенското мръсно не е екзотично мръсно като в Индия – то по някакъв изумително скучен начин успява да е просто, съвсем обикновено мръсно.Особено мръсни са тоалетните – в българските тоалетни, колкото и грижливо да са почистени (което е рядкост) ВИНАГИ има един лек, едва забележим аромат на дрисня. Летящата на вятъра найлонова торбичка пък трябва да стане национален символ. Аспарух трябва да го рисуват как носи на копие не конска опашка, а найлонова торбичка. В България е скъпо. В Египет, Индия, Тайланд и други места, където стотици милиони туристи от цял свят ходят годишно, можеш да спиш в хостели за по 1-2 долара на вечер (а тук хостелите почват от 20 лв.). Ако не си падаш по спане в хостели, в известните туристически дестинации в разгара на сезона може да намериш хотелски оферти ол-инклузив даже в пъти по-ниски от тия на нашето черноморие. Египет, 7 дни, 4 звезди, за 270 евро с пътя?!? Само високата цена на самолетните билети пречи на нашенци да ходят по-евтино в Куба и Бразилия, затова търчат по Гърция и Турция, които са на половин резервоар разстояние. Не, наистина, ако си с един потенциален турист в Австрия примерно, какво ще направиш, за да го накараш да избере, че даже само да забележи Българиясред купчините брошури? Жирафи ли ще му покажеш, пирамиди ли? Карнавал със самба мацки, Колизеум или морски вълни за сърф? Даже жените, макар хубави и лесни, не са черни, кафяви, жълти или евтини, тъй че и екзотичния секс-туризъм не е кой-знае каква оферта… "

Значи те тва е чуден материал за Божо, има сега да строи гробници на поразия:-)

Повечето от тези посетители са от типа "британски алкохолен турист". Естествено, че не сме туристическа страна, радвам се, че се съгласяваш. Културният туризъм в БГ в момента е от типа "бутафорни крепости до зъбер", като реалната идея е да се усвоят едни евросредства. И кое е общото между науката и туризма, ще изследваме средностатистическия профил на алкохолния турист в БГ ли? Възможните за изследване проблематики далеч не се изчерпват с туризма.

България не е туристическа страна и няма даденостите за такава, остави ти настрана културата и историята, те са си наши, силно нишови. Говорим за наука, за фундаменталната страна на нещата! Няма обща точка "наука-туризъм", изобщо смесването на тези двете е пълна глупост. Какво общо биха имали туризъм и разработване на нови наноматериали, примерно. Или с изследванията на високочестотна плазма.

Може ли повече информация за този странен уред Малиганометър, не намирам нищо?

Проблемът е, че всичко, което виждам тук, са силно нишови и приложни, да не кажа дребно-занаятчийски области, производство на разни стоки за бита. Фундаменталните сериозни изследвания са някак си на заден план. А такива направления има в БГ. Говоря за изследвания например по създаване на нови материали с последващото им приложение, а не нишовото им приложение наготово в някакво производство, това идва в последствие. Или изследвания за поведение( просто за тяхното термодинамично поведение като статистически ансамбли, отделно евентуалните приложения) на частиците във високочестотна озон-аргонна плазма. Или пък поведението на почвените микроорганизмови екосистеми при облъчване с високи дози гама-радиация. Това е фундаментална наука, приложението после. А най-ми е смешно туй с туризма. Какви изследвания там, откога съчинените от пръстите "икономически" анализи( да се чете нескопосано написани дипломни работи от УНСС и Свищов) са изследвания, щото си мисля, че точно това ще са "изследванията" в това направление. Изобщо, целият тоя бъркоч ми се види създаден на принципа "дай да съберем модните сега по медиите тендеции, набедени за наука, за да можем да взимаме пари, отпускани ни от незапознати с материята държавни чиновници".

И не е само БАН, в БГ имаме много повече изследователски институции, всичките на туй дередже. Само за справка- Селскостопанска академия, Институтите към Военномедицинска академия, Центърът към МЗ за радиационна защита, ВУЗ-овете( някои от тях имат и изследователски институти, например Лазерният институт към Физически факултет на СУ), Националният институт по метрология и подобни. BTW, Ник, не си прав за направленията, как може това да са стратегически направления, просто е смешно. Технологии в креативните индустрии... С какво подобна смехория е по-приоритетна от разработката на нови наноматериали или фундаменталните изследвания на поведението на частиците в газови смеси с различен тип градивни частици?

Фантастиката на Алек Попов в Читанката: https://chitanka.info/person/alek-popov

Но в Холандия, там условията го позволяват. Не навсякъде е така обаче. И няма да са само Малдивите и островчетата в Тихия океан. Доста крайбрежни градове и райони също биха отнесли.

То така ако ставаше...

Самият факт, че почти никой не е чувал всичките тези образи, а част от тях изобщо са известни с други прояви, ясно говори за качеството като цяло. PS Ето и темата, където пуснах преди време писаницата на Борисов.

Накратко, в БГ е пълно с писатели, по-скоро "писатели". Авторът на публикуваното от мене също е писател, Ивайло Борисов се казва, просто го казвам за списъка на Киров. Пропуснати са и още личности- Иво Сиромахов, Недялко Йорданов(още е жив) и други труженици. А защо пропускаме и тази светла личност: http://www.booksbg.org/Научна-литература/Биографии/Аз-Азис (доста неангажиращо мозъка четиво:-) От дамите- Ваня Щерева, Людмила Сланева, Леа Коен и т.н. Абе много "писатели", много нещо, направо е чудно, че поне по теория на вероятностите един не е написал нещо за Нобел:-)

Преди време го бях пускал това, ето за БГ литературата конкретно: " Да ти серем на бг литературата Фактът, че лицето Калин Терзийски — лауреат на премията “най-дървен дървар в писателските среди и респективно най-талантлив писател в дърварските среди” има док файлове, в които чинно копи-пейства “писмата”, които получава от читатели, за да топли жалкото си его, идва да ни покаже каква идиотия цари наоколо. Като прочетох част от получения фийдбек, ми идваше да си набия тапа в гърлото, за да не повърна от равносилната скучност на хората, които са му писали хвалебствени оди по пощата. Толкова еднакво скучни бяха с творбите му, че за момент заподозрях как той сам си ги пише с рандъм имена отдолу, нали се сещате, като тестимониалите в сайтове за джънк: “животът ми се промени”, “това е гениално” и така нататък. Сега, нищо лично, нито го познавам, нито имам мерак да го познавам, обаче така и така съм започнал с него, ще го ползвам навсякъде. За еталон за скука ще въведа единицата “един Калин”. Без да искам да съм язвителен и на тема възраст, лични качества и прочие, ама на 45 години да бягаш от реалността, че за писател не ставаш, е равносилно на живот в друга галактика. И не, многозвездните ревюта в Гудрийдс и файлчето с коментари от читатели не те правят по-малко скучен. Просто огромна част от читателите са скучни като теб, братле. Сиви, скучни хора. И е много показателно, че в едно негово интервю открих това: - Кои са истинските хора на литературата според вас? - Мартин Карбовски, Тома Марков, Радослав Парушев, Богдан Русев, Момчил Николов, Васил Георгиев, и аз, и Емил Йотовски. От по-старите Деян Енев, Емил Андреев. Изчезването на списанията вкара в книгоиздаването една голяма група наистина талантливи писатели, които преди това са били „лайфстайл” писачи. Е, точно там е проблема. Че лайфстайл писачите не си останаха лайфстайл писачи, а станаха автори. Понеже в периода си на лайфстайл писачи създадоха най-добрите си неща. Карбовски например. Последните му добри неща бяха в Егоист. После взе да бърка журналистическия език в безвкусни и откровено тъпи позиции по актуални теми, колкото да каже нещо и сега вече като му видя името някъде ми е тотално през кура какво иска да каже. За творчеството на Тома Марков дума изобщо няма да отварям. Всъщност не знам как хора на по 40+ така и не разбраха, че не е много голяма кирия да си пишещ алкохолик. Че разликата между теб и обикновения е, че ти имаш трибуна. Но това не значи, че обикновения алкохолик при наличие на такава няма да каже същите и дори по-добри неща. Но пък хей, важно е да имаш добри познати. Защото тая работа е същата като оная работа — става с хора, не с качества. Между другото, прочетете цялото интервю. Можех да го линкна още в началото и да си спестя писането на всичко — прекрасна илюстрация за хала на нещата е. И също така между другото, към горния списък бих добавил и друго също толкова скучно и драматично лице — Георги Господинов. Веднъж гостувахме в програма Христо Ботев с някакъв човек, на който дори не помня името, но чиято основна житейска гордост беше, че е “единствения жив класик, както се шегуваме с приятели”, понеже някакво негово произведение било включено в учебник по не знам си какво. Еми да, така е. Когато книжния пазар в страната е с такъв обем, че най-продавания бг автор може с хонорарите от всичките издания да си купи една нова Дачия, както вече казах, не ти остава нищо друго, освен да търсиш алтернативни нива на гордост. Сега, много искам да се извиня, ако подценявам някого и вместо Дачия може да си купи Шкода. Много се извинявам още веднъж. В същата лодка се намират и един друг тип автори, които не пишат защото много ги бива, а защото тоя месец примерно не искат да са декоратори, адвокати, пиар експерти, или нещо такова, а да имат ново, малко по-възвишено амплоа. То се знае, за тях чупките отново са важни. Важно е медиите да тръбят, да има посещения в телевизии и да се създава обществен образ. Една такава, дето няма да й казвам името, защото организацията, на която мъжа й е съсобственик има интересната способност да прави така, че всичко негативно казано за тях изчезва по един или друг начин; та този продукт на маркетинга бичи исторически съспенси по 1000 страници, па ходи на полюса, па с някъв принц при Слави кисна, па се влюбва в турски писател, па какво ли не направи за да й излезе името на писателка. Не защото има какъвто и да било талант или какво да каже — тежката логорея не е имане какво да кажеш — а защото може да си го позволи. И между другото, постигна го. И тя като Емо Чолаков успя да влезе в устата и сърцата на определен кръг наши сънародници, ако и да са по-скоро в третата възраст. Така щото един ден като бях при нашите, майка ми ми направи следното изречение: “Днес във фестивалния има среща с писателката хикс. Онази младичката, умничката, хубавичката, талантливичката, интелигентничката…” Сигурно и още щеше да продължи, ако не бях разпрал въздуха с чобански смях. По-долу ще разберете, че милата ми майчица е типичен представител на 99-те процента с всички произтичащи от това последствия. Милата ми майчица също така не бе чела писателката по него време. Базираше впечатленията си на изградения й медиен образ, според който хикс също е и “една от най-обичаните писателки в страната”. Негре, моля ти се! " https://web.archive.org/web/20160405035640/http://takaitaka.com/книгите-са-овъррейтед-драги-ми-квазии/

Мога да го потвърдя от личен опит... Иначе и за литературата съм съгласен- не е проблемът селската тематика и това, че героите са от селско-народняшко тесто. Проблемът е липсата на психологическа дълбочина, на мащабност, масово БГ литературата се занимава със скучни местни проблеми, просто наистина е провинциалистична, без глобален размах, без застъпване на общочовешки проблеми, без приключенски сюжети... Трагедия.