kall

Всички спътници имат определено време на живот в орбита. Лайв-стриймингът от спътници в реално време пък е предизвикателство с това, че покритието на сигнала трябва да се синхронизира много точно с движението на спътника около Земята, защото само през част от това си движение сигналът от спътника ще е насочен към приемника(ще покрива дадената област от повърхността). Ако си забелязал, стриймингът от ISS не е нон-стоп. За да се реши този проблем, ще трябват някакви ретранслатори, вероятно пак спътници. А самото движение около Земята на сателита ще е толкова по-бързо, колкото той е по-близо до земната повърхност, за да се запази ъгловата му скорост. Това за сателитите на нестационарна орбита. Геостационарната орбита е по-далече, съответно няма камери с подобна резолюция, че да имаме ефектни гледки в реално време. Всички камери в космоса също така трябва да са много добре защитени от космическите лъчения, които им виждат сметката за нула време. Слънчевите бури и разни други атмосферни явления пък правят връзката със сигнала на Земята нестабилна. Та нещата са доста сложни и тегави, а не както на наш Форфчо му се иска. Камера на Луната му се приискало. Че стани някакъв такъв като Мъск(според мен неговото е по-скоро маркетинг, но нейсе) и си я направи с помощта на екипи от инженери, които да гърчиш без почивка :-) Сега наш трол Форфчо вече доволен ли е?

Поради същите причини, поради които няма като масова услуга сателитно наблюдение на земната повърхност в реално време, въпреки отделните разработки. Доволен ли си?

Е, явно не съм от видовете, дето получават информация като горната свише :-)

Това беше, край. Тръгвам да търся Ръбът на Земята, па ко изпадна от него, не ме жалете! " Джордж Оруел ЗАЩО ВЯРВАМЕ, ЧЕ ЗЕМЯТА Е КРЪГЛА? Не едно място в съчиненията си – струва ми се, в увода към Света Жана – Джон Бърнард Шоу отбелязва, че днес хората са по-наивни и суеверни, отколкото през средновековието, и като пример за сегашната ни лековерност посочва широко разпространеното разбиране, че Земята е кръгла. Обикновеният човек, твърди Шоу, не може да изтъкне и един смислен довод защо смята, че Земята е кръгла. Той просто предъвква тази теория, тъй като в нея намира нещо привлекателно за манталитета на нашия век. Разбира се, Шоу преувеличава, но в това, което казва, все пак има нещо вярно, а и си заслужава да проследим въпроса, за да хвърлим повече светлина върху състоянието на съвременното знание. Защо наистина вярваме, че Земята е кръгла? Не говоря от името на няколкото хиляди астрономи, географи и т.н., които веднага биха извадили очевадни доказателства и биха ги подплатили с теоретични познания, а от името на обикновения гражданин, който всяка сутрин чете новините във вестника. Вземем ли теорията за плоската Земя, смятам, че съм в състояние да я опровергая. Ако в безоблачен ден застанете на морския бряг, можете да видите мачтите на корабите – самите те още невидими – как превалят хоризонта. Този феномен може да се обясни единствено ако приемем, че повърхността на Земята е извита. Но от това съвсем не следва, че Земята е кръгла. Представете си, че съществува друга теория – за овалната Земя, която твърди, че планетата ни има формата на яйце. С какво можем да й възразим? Първият коз, който съм способен да хвърля, е аналогията със слънцето и луната. Тогава защитникът на теорията за овалната Земя отривисто ми отговаря, че въз основа на личните си наблюдения не мога да бъда сигурен дали посочените небесни тела са сферични. Знам само, че са кръгли, но двете биха могли да бъдат и плоски дискове, а не кълба. На това нямам отговор. Освен това, продължава той, на какво основание си мисля, че Земята трябва задължително да притежава същата форма като слънцето и луната? Не мога да отговоря и на това. Вторият ми коз е сянката на Земята: когато пада върху луната при затъмнениe, тя се вижда като сянка на кръгъл предмет. Откъде обаче знам, настоява привърженикът на овалната Земя, че лунните затъмнения са причинени от сянката на Земята? Отговорът е, че всъщност не знам това, но просто съм го приел на сляпо от статиите във вестника или от научнопопулярните брошури. Загубил началните ръце, пускам своята дама пика – мнението на експертите. Негово величество астрономът, който задължително трябва да знае, ми казва, че Земята е кръгла. Привърженикът на овалната Земя изважда поп пика: сигурен ли съм в астронома и знам ли изобщо как мога да го подложа на подобен тест? Веднага вадя своя ас пика: да, знам. Астрономите са в състояние да предсказват затъмненията, което показва, че разбиранията им за слънчевата система са съвсем сигурни. Следователно и аз съм в правото да приема тяхното становище относно формата на Земята. Но ако привърженикът на овалната Земя ми отговори – което, смятам, би било напълно правилно и оправдано, – че древните египтяни също умеели да предсказват затъмненията, макар да вярвали, че Земята е плоска и слънцето се върти около нея, тогава и този мой коз е изгубен. Остава ми една-единствена карта – мореплаването. Хората са способни да обикалят планетата с плавателни съдове и да достигат до предварително избрани места с помощта на изчисления, основани на сферичната форма на планетата ни. Смятам, че това окончателно ще довърши привърженика на теорията за овалната Земя, макар че и сега той вероятно би могъл да възрази с нещо. Видно е, че основанията ми да вярвам в кръглата Земя са доста объркани. А това е съвсем елементарна част от информацията ни за света. По повечето други въпроси съм принуден да разчитам на експертите на много по-ранен етап и способността ми да преценя твърденията им е далеч по-малка. А все по-голям дял от знанието ни се разполага на това равнище: тук то вече не почива на размишление или експеримент, а на авторитет. И как би могло да бъде иначе, след като обемът на знанието е толкова необятен, че самият експерт се оказва невежа веднага щом отстъпи встрани от тясната си специалност? Ако бъдат помолени да докажат, че Земята е кръгла, повечето хора не биха се поколебали да възпроизведат рехавите аргументи, които очертах по-горе. Те биха обяснили още в началото как „всеки знае“, че Земята е кръгла, и ако ги притиснете по-нататък, биха се ядосали. В известен смисъл Шоу е прав. Времето, в което живеем, е наистина лековерно и вината за това поне отчасти се корени в бремето на знанието, което ни се налага да носим. " А ето и документален филм за ИСТИНАТА: "http://stamat2015.blog.bg/ НАСА е изключително печелившо активно мероприятие от арсенала на Илюминатите за заблуда, измама и манипулация на Човечеството. От създаването си през 1958 година до сега НАСА е субсидирана с около 620 МИЛИАРДА долара от бюджета на САЩ. За 2016 година Конгреса на САЩ й отпусна бюджет от 18,5 МИЛИАРДА долара. Каква полза донесе НАСА на Човечеството за тези колосални суми? Прочетете: "НАСА – CGI-измами, Зиро-Джи самолети, басейни и акробатика" - https://docs.google.com/document/d/1x... Когато разглеждаме снимки или видео-материали на изстрелвания на ракети, те винаги описват параболична траектория, която неминуемо ги отвежда отново на повърхността. http://stamat2015.blog.bg/Тъй като пренебрежението, присмеха, подигравките, обидните забележки, оскърбленията, ругатните и голословното невежо празнодумство не са от полза за разпространяването на Истината за Плоската Земя и не облагодетелстват израстването на Духа у Човека, на 28-ми Октомври 2016 година забраних коментариите на публикуваните от мен в Ю Тюб видеоматериали. Коментариите до тази дата публикувам в моя блог: http://stamat2015.blog.bg/poezia/2016... и в моя Google+ акаунт:https://docs.google.com/document/d/1j...МИР И ЛЮБОВ!!!"

Айде сега, на някои хора държавната соц-пропаганда им била виновна. Те все едно от другата страна на Желязната завеса пропаганда хич са нямали горките, живи да ги ожалиш. Не, просто в наши дни "маркетингът" на пилотираната космонавтика е позамрял, защото я няма космическата надпревара като цяло. Да, няма го стремежът да строим комунизъм на новите светове, но го няма и стремежът за надпревара със "злите" руснаци и победа срещу тях. Да не говорим и за перспективите за използване на достиженията в тази област във военното дело. Затова и днес в тази област не се изливат толкова колосални средства. Частните предприемачи също не биха финансирали подобни скъпи начинания, защото не биха имали сериозна възвращаемост от тях. Затова и трябва да се примирим с по-бавните темпове на развитие на космонавтиката днес. Но това не е болка за умиране така или иначе. Рано или късно пак ще се открият нови възможности, ако не и по-големи от досегашните, благодарение на новите технологии.

Алвин Плантинга не е ли един от най-яростните поддръжници на тезата за Интелигентния дизайн? Прочее, Темпълтън са фондация с доста спорна репутация така или иначе. https://whyevolutionistrue.wordpress.com/2017/04/27/templeton-abandons-pretense-of-rationality-awards-templeton-prize-to-alvin-plantinga-intelligent-design-advocate/ Templeton abandons pretense of rationality, awards Templeton Prize to Alvin Plantinga, intelligent-design advocate Reader Mark called my attention to the fact that John Templeton Foundation (JTF) has bestowed its annual Templeton Prize on someone who’s not only a deeply misguided religious philosopher, but also has promoted intelligent design and criticized naturalism. Yes, it’s Alvin Plantinga, an 84-year-old emeritus professor of philosophy at Notre Dame and also a professor at Calvin College (he’s a Calvinist of sorts). I’ve written about Plantinga and his claims a lot on this site (go here to see what I’ve said): his main schtick is to claim that it’s not irrational to believe in God; that therefore it’s rational to believe in God; that the existence of God is a “basic belief” that doesn’t require empirical justification; that such belief comes from a divinely installed sensus divinitatis that allows us to detect truth; that because the truth-detector has to come from God, what it finds, like scientific “truths”, is incompatible with pure naturalism; that evolution was guided by GOD AND SATAN; that the God who installed our sensus is none other than Plantinga’s Christian God (surprise!); and that the presence of atheists, Hindus, Jews, and the majority of people with “false beliefs” simply had broken sensuses, which were due to, yes, the actions of SATAN! Indeed, Plantinga does believe in the Hornéd One. Here’s a quote from his 2011 book, Where the Conflict Really Lies: Science, Religion, and Naturalism, explaining why there is undeserved evil in the world (my emphasis): But any world that contains atonement will contain sin and evil and consequent suffering and pain. Furthermore, if the remedy is to be proportionate to the sickness, such a world will contain a great deal of sin and a great deal of suffering and pain. Still further, it may very well contain sin and suffering, not just on the part of human beings but perhaps also on the part of other creatures as well. Indeed, some of these other creatures might be vastly more powerful than human beings, and some of them—Satan and his minions, for example—may have been permitted to play a role in the evolution of life on earth, steering it in the direction of predation, waste and pain. (Some may snort with disdain at this suggestion; it is none the worse for that.) Yes it is the worse for that, for where’s the evidence for Satan? That’s some scholarly theodicy, no? And for such lucubrations, Plantinga got £1.1 million—more than a Nobel Prizewinner. If you think I’m making up my claims about Plantinga’s views, read some of my posts on Plantinga’s claims or the section about his views in my book Faith Versus Fact (pp. 148-149 and 177-183. For a better refutation of the views that earned Plantinga his $1.4 million dollar prize, read pp. 22-73 of an underappreciated scholarly book attacking theism, The Non-Existence of God by Nicholas Everitt, who simply demolishes Plantinga’s piffle. (By the way, have theists read Everitt’s book? If not, then they’ve neglected some of The Best Arguments for Atheism.) All of this casts doubts on Templeton’s claim to be increasingly down with science, for, after all, Plantinga is pretty much an intelligent design creationist. Although he’s waffled on this a bit in the past, he seems to have settled on ID creationism. I’ll quote Michael Ruse from The Chronicle of Higher Education in 2011, and, having read Plantinga’s book, I concur with Michael: Now, Plantinga has given us a full-length treatment of his views on science and its relationship to religion. I can only say that either he has changed his mind in the last year [when said he didn’t dismiss Darwinism] or, shall we say, he was not being entirely forthcoming. There is a chapter of the book on Intelligent Design Theory and I challenge any independent person to read it and not conclude that Plantinga accepts this theory over modern evolutionary theory, especially the dominant modern Darwinian evolutionary theory. But read the chapter yourself if you have doubts about what I claim. Make your own judgment. Remember, Ruse is usually soft on theists. You can read Maarten Boudry’s review of Plantinga’s book here, a review that severely faults Plantinga for his “philosophical trickery” and his flawed arguments for God-guided evolution. If you want to be charitable, you could argue that Plantinga adheres to a form of theistic evolution, in which God created and directed the process, but that’s still a form of theistic creationism, and of course there’s no scientific evidence for it (and there is evidence against it, like the randomness of mutation and the extinction of most species [or is that due to SATAN?]), so Templeton has put their imprimatur on an explicit denier of science. But even if you leave aside ID, Plantinga’s arguments that you can prove the existence of the Christian God through philosophy alone are wrong, an attempt that smacks of the Ontological Argument. You simply cannot establish the existence of a theistic entity through thought alone. Here’s the announcement of Plantinga’s Big Prize from the National Catholic Reporter (click on screenshot to to go the piece), which parrots the JTF’s own announcement (right below it): But it gets worse: here’s part of the JTF’s announcement (my emphasis): WEST CONSHOHOCKEN, Pa. – Alvin Plantinga, an American scholar whose rigorous writings over a half century have made theism – the belief in a divine reality or god – a serious option within academic philosophy, was announced today as the 2017 Templeton Prize Laureate. Plantinga’s pioneering work began in the late 1950s, a time when academic philosophers generally rejected religiously informed philosophy. In his early books, however, Plantinga considered a variety of arguments for the existence of God in ways that put theistic belief back on the philosophical agenda. Plantinga’s 1984 paper, “Advice to Christian Philosophers,” challenged Christian philosophers to let their religious commitments shape their academic agenda and to pursue rigorous work based on a specifically Christian philosophical vision. At the same time, he was developing an account of knowledge, most fully expressed in the “Warrant Trilogy” published by Oxford University Press (1993 and 2000), making the case that religious beliefs are proper starting points for human reasoning and do not have to be defended or justified based on other beliefs. These arguments have now influenced three generations of professional philosophers. Indeed, more than 50 years after this remarkable journey began, university philosophy departments around the world now include thousands of professors who bring their religious commitments to bear on their work, including Buddhist, Jewish, and Muslim philosophers. “Sometimes ideas come along that revolutionize the way we think, and those who create such breakthrough discoveries are the people we honor with the Templeton Prize,” said Heather Templeton Dill, president of the John Templeton Foundation, which awards the Prize. “Alvin Plantinga recognized that not only did religious belief not conflict with serious philosophical work, but that it could make crucial contributions to addressing perennial problems in philosophy.” Note the claim (mostly false) that Plantinga’s work has inspired serious philosophers to “bring their religious commitments to bear on their work”. That is, he’s given them a license to engage in confirmation bias: justifying post facto what they already believe and want to be true. That’s hardly a good way to do philosophy, but of course it’s the way philosophers of religion proceed. Now if Plantinga were that influential, why are 62% of philosophers atheists—a frequency at least ten times higher than the general public as a whole? (Plantinga claims that the reason is that atheistic philosophers don’t want to believe in God rather than having good rational reasons for their nonbelief.) Larry Moran at Sandwalk has written a number of critiques of Plantinga and his views on evolution, and you can see a list here. Here are two videos of Plantinga explaining his Prize-winning views. In the first, he emphasizes why, he thinks, you can’t believe in both naturalism and evolution. That’s because, as I said, Alvin can’t imagine how humans can have reliable mental faculties without God, and without those faculties you can neither accept science as a valid method of inquiry nor rely on its conclusions. Ergo, if you accept what science has found, you’re tacitly accepting the Christian God. Plantinga, of course, neglects the possibility evolution could have given us the ability to draw rational conclusions from data, simply as a survival tool. Here’s his argument for God as a “basic belief”, which boils down to this: “it seems to be right.” Now that’s powerful philosophy, philosophy based on his gut. I urge you to watch this to see what he thinks. Below is a partial list of scholars—natural scientists, social scientists, and philosophers and historians of science—whose endeavors have been supported by the JTF. (You can see the full list here; there are hundreds of them.) I’ve listed names only of people I’ve heard of—and remember, I’m just a biologist. These are good scientists and scholars, by and large, but they take money from an organization that promotes religion, natural theology, and antievolution. I ask them this with all due respect: do you really want to take money from a Foundation that’s devoted to watering down science with superstition? I believe most or all of these people are holders or beneficiaries of current grants. There are many more who held JTF grants in the past. Brian Greene and Tracy Day (World Science Festival) David Sloan Wilson Martin Nowak David Albert Max Tegmark Kevin Laland Alexander Vilenkin Lee Smolin Carlo Rovelli Elaine Ecklund Robert Pennock Simon Conway Morris Andrew Whiten Niles Eldredge Jon Entine Paul Bloom Marcus Feldman Jennifer Wiseman (head of the AAAS DoSER project) Scott Edwards Robert Wright Jeremy England Gunter Wagner Tanya Luhrmann Apropos, here’s a tw**t from Dan Dennett: h/t: John O.

То друга освен тази "традиционна" грамотност няма, да я изхвърлим означава да премахнем образованието като цяло. Не е да не е дозряло обществото, просто идеята е безсмислена

Че то и тук, в Германия, е същото. Разликата е само дето проблемът се раздухва доста повече

Ако ще имаме военни разходи изобщо, то те трябва да се(за кой ли път се повтарям) насочат към добре обучени професионални военни и високотехнологични разработки, които да могат да се внедрят и в цивилния живот. Да не говорим и за тенденцията Германия да се опитва да изгражда общоевропейска армия. И много моля, не обиждайте и не иронизирайте хората в системата на здравеопазването. Знаете ли какви са лекарските заплати? Дали всеки може да си позволи лечение в частна болница? Известно ли е, че масово кадърните лекари напускат страната ни? В моето родно село в Ловешкия край няма болница, единственото място, където човек може да получи качествено обслужване, е чак в Плевен. За спешна помощ нито има достатъчно линейки, нито пътищата са в състояние за линейки. За какви огромни военни разходи говорите тук, като в страната липсват елементарни неща?

https://www.bloomberg.com/graphics/2015-whats-warming-the-world/

Отново типичния за този форум криптодесничарски уклон. Няма оправия, но поне си потвърдих отрицателното мнение за Тръмп.

Плюс за Фиксерс, наистина най-важната инвестиция трябва да е насочена към променяне на мисленето на хората. Демонстрираният начин на мислене във форумната дискусия до момента наистина е примитивен, на ниво някъде 19-ти век, дори се дават някакви ирелевантни примери от тогава. Иначе ако трябва нещо да харчим за армията, то трябва да е насочено към малка, но високотехнологична и добре обучена професионална войска, всичко останало са глупости.

Добри новини...

Именно това казвам и аз. При изграждане на общоевропейска професионална армия нуждата от родната казарма в соц- или "от царско време"- стил окончателно остава в миналото. А, и да, Честит празник(при това наистина символизиращ важно нещо) на всички!

Аз като казвам, че от наборна служба няма нужда и че има други алтернативи, по-изгодни за нас, ма никой не слуша http://terminal3.bg/germanija-tiho-izgrazhda-evropejska-armija/ "ГЕРМАНИЯ ТИХО ИЗГРАЖДА ЕВРОПЕЙСКА АРМИЯ Елизабет Броу е старши научен сътрудник към Атлантическия съвет във Вашингтон. За Foreign Policy тя пише как Берлин е започнал процеса на най-голямата трансформация в отбраната на обединена Европа. На всеки няколко години идеята за армия на Европейския съюз намира своя път обратно към новините, причинявайки раздор. Идеята е както мечта за едни, така и страшилище за други: за всеки федералист в Брюксел, който мисли, че обща отбранителна сила е това, от което Европа се нуждае, за да подсили позицията си в света, има ответник в Лондон и на други места, който се ужасява от идеята за потенциален съперник на НАТО. Но тази година, далеч от заглавията, Германия и двама нейни европейските партньори, Чешката република и Румъния, тихо направиха радикална стъпка по пътя към нещо, което изглежда като армия на ЕС, заобикаляйки хаотичната политика, с която идеята се свързва: те обявиха интеграцията на въоръжените си сили. Румънската армия няма цялостно да се присъедини към Бундесвера [Въоръжените сили на Германия – бел. прев.], чешките въоръжени сили също няма да се превърнат просто в германска субдивизия. Но в следващите няколко месеца всяка държава ще интегрира по един отряд в германските въоръжени сили: Румънската 81-ва механизирана бригада ще се присъедини към Силите за бързо реагиране на Бундесвера, а чешката 4-та Въздушнодесантна бригада, която е служила в Афганистан и Косово и е смятана за челния отряд на войската ще стане част от немската 10-та танкова дивизия. С това си действие те ще последват стъпките на две нидерландски бригади, едната от които вече е присъединена към Силите за бързо реагиране на Бундесвара, а другата интегрирана в 1-ва танкова дивизия. Според Карло Масала, професор по международна политика в Университета на Бундесвера в Мюнхен, “Немското правителство показва, че е склонно да пристъпи към европейска военна интеграция” – дори ако останалите на континента все още не са. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер многократно е загатвал идеята за европейска армия, само за да бъде посрещнат или с подигравка, или с неловка тишина. Ситуацията остава такава дори когато Великобритания, вечен враг на идеята, е на път да напусне съюза. Съществува несъгласие сред оставащите членове относно това как точно би изглеждала подобна сила и от какви функции ще се откажат като резултат националните военни сили. И така, прогресът е бавен. Този март Европейският съюз създаде съвместно военно седалище, но то отговаря само за тренировъчни мисии в Сомалия, Мали и Централната африканска република и има оскъден персонал от 30 души. Други мултинационални идеи са разработени, например Nordic Battle Group, малък отряд за бързо реагиране от 2400 войници, съставена от балтийските страни и няколко северни страни, както и Нидерландия и Британския експедиционен корпус – “мини НАТО”, чиито членове включват балтийските държави, Швеция и Финландия. Но в отсъствието на подходящи възможности за внедряване подобни операционни екипи все едно не съществуват. Но под смелото название Framework Nations Concept Германия работи над нещо много по-амбициозно – създаването на това, което в същността си е водена от Бундесвера мрежа от европейски малки армии. “Инициативата произлиза от слабостта на Бундесвера”, казва Юстина Готковска, северноевропейски анализатор по сигурността в полския Център за източни науки. “Германците осъзнаха, че Бундесверът трябва да запълни пропуските в сухопътните си войски… за да спечели политическо и военно влияние в НАТО”. Помощ от малки партньори може да е най-добрият шанс на Германия да влее сили в армията си бързо и малки армии с немско командване може би е най-реалистичната опция за Европа, ако иска да се заеме сериозно със съвместната отбрана. “Това е опит да се предотврати пълният провал за съвместна европейска отбрана”, казва Масала. Да се каже, че в Бундесвера има „пропуски“ е омаловажаване на ситуацията.През 1989 г. западногерманското правителство отделя 2,7% от БВП за отбрана, но през 2000 г. разноските са спаднали на 1,4%, където остават с години.Действително между 2013 г. и 2016 г. разходите за отбрана са застопорени на 1,2% процента – далеч от маркера от 2% на НАТО. В доклад към Бундестага, немския парламент, генералният инспектор на Бундесвера представя плачевна картина: по-голямата част от хеликоптерите на военноморските сили не работят, а от 64-те хеликоптера на армията само 18 са използваеми. И докато Бундесверът по време на Студената война се е състоял от 370 000 войници, до миналото лято са останали чисто 176 015 жени и мъже. Оттогава Бундесверът е нараснал до над 178 000 активно служещи войници; миналата година правителството увеличи финансирането с 4,2%, а тази година разходите за отбрана ще нараснат с 8%. Но Германия все още е много назад от Франция и Великобритания като военна сила. И увеличаване на разходите за отбрана не се възприема еднозначно в Германия, която е бдителна, що се отнася до историята си като военна сила. Външният министър Зигмар Габриел наскоро каза, че е “напълно нереалистично” да се смята, че Германия би достигнала до прага за разходи за отбрана на НАТО от 2% от БВП – въпреки че почти всички немски съюзници, от малки европейски държави до САЩ, призовават страната да играе по-голяма военна роля в света. Германия може би все още няма политическата воля да развие военните си сили в мащаб, на какъвто много се надяват; но това, което има от 2013 г. насам е Framework Nations Concept. За Германия идеята е да споделя ресурсите си с по-малки държави в замяна на това да използва техните войски. За тези по-малки държави инициативата е начин да се увеличи участието на Германия в европейската отбрана, докато се заобикалят сложните политики от немското военно разширение. “Това е ход към по-голяма европейска военна независимост”, казва Масала. “Великобритания и Франция нямат възможност да поведат европейската сигурност”: Великобритания е на път да се сблъска с европейските си съюзници, докато Франция, военен титан, често е неохотен участник в мултинационалните усилия в НАТО. “Това оставя Германия”, казва той. От гледна точка на операции създадените двунационални отряди са с по-голям потенциал за разполагане, тъй като са постоянни (повечето мултинационални отряди дотук са били ad hoc). От голямо значение за малките партньори е това, че те увеличават тяхната военна мощ. И ако Германия реши да внедри интегрирано поделение, тя може да го направи единствено със съгласието на партньора. Разбира се от 1945 г. насам Германия с изключителна неохота разполага войски зад граница, като през 1990 г. дори забранява на Бундесвера да разполага войски извън страната. И партньорите – както и потенциалните такива, се надяват, че Framework Nations arrangement ще предизвика Германия да поеме повече отговорност за европейската отбрана. Дотук Германия и мултинационалните ѝ малки армии остават само това: дребномащабни инициативи, далеч от завършена европейска армия. Но инициативата най-вероятно ще се развие. Партньорите на Германия възхваляват практическите ползи от интеграцията: за Румъния и Чехия това означава поставяне на техните войски на същото ниво на тренировка като немската армия; за Нидерландия това означава отново да се възползва от възможности относно танковете (нидерландците продадоха последните си танкове през 2011 г., но войските от 43-та механизирана бригада, които са частично разположени в 1-ва танкова дивизия в западния немски град Олденбург, в момента карат немски танкове и могат да ги използват при разполагане с остатъка от нидерландската армия). Полковник Антъни Лойверинг, командирът на 43-та механизирана бригада в Олденбург, казва, че интеграцията е преминала с изумително малко спънки. “Бундесверът има около 180 000 души персонал, но те не ни третират като по-низши”, казва той. Той очаква още страни да се възползват от това положение. “Много, много страни искат да си сътрудничат с Бундесвера.” Бундесверът, от своя страна, има списък с партньори наум, казва Робин Алерс, немски асистент-професор в Норвежкия институт за отбрана, който е виждал списъка на Германия. Според Масала скандинавските страни, които използват голяма част оборудване немско производство, ще бъдат най-добрите кандидати за следващия рунд интеграция на Бундесвера. Дотук сдържаността и ad hoc подходът на Framework Nations Concept работи в нейна полза; малцина в Европа са се противопоставили на интегрирането на нидерландски или румънски отряди в немските дивизии отчасти защото може би не са го забелязали. Дали ще има политически последици, ако повече нации решат да се присъединят към инициативата остава неясно. Извън политиката истинския тест за стойността Framework Nations Concept ще бъде успехът в битка на интегрираните войски. Но най-деликатната част от интеграцията както на бойното поле, така и извън него може да бъде намирането на общ език. Трябва ли войските да научат взаимно езиците си? Или партньорите трябва да говорят немски? Немскоговорещият нидерландски полковник Лойверинг казва, че двунационалната дивизия в Олденбург се насочва към използването на английски. Превод: Йоанна Маринова "

Могат и си носят последствията от това. Капиш?

Верните неща в Библията са съвсем конкретни исторически и географски сведения, покрити от дебел слой приказна митология, като дори и за тях има сериозни спорове. Те не се разпростират до космологични и други научни факти, уви. Колкото и да им се ще на някои хора. Прочее, това важи за всеки фолклор, включително и за гръцките митове.

Тоест, ако има нещо извън Вселената( ако изобщо може да съществува такова нещо "извън Вселената"), то обезателно трябва да е древноеврейско-християнският Яхве. Интересна и неубедителна логика :-)

Не виждам какво значение има това, че човек живее в малко населено място, че да се изтъква като недостатък. Човек трябва да може да живее където си иска. Относно домашното обучение- според мен цитираната статия не засяга някои сериозни проблеми на тази методика, например по-лесното индоктриниране на децата с идеологията на родителите. Също бих поставил въпроса с точния брой на проучените "самообучени" деца и доколко те са меродавна извадка(не виждам никакви данни за това в статията и цитираните проучвания). Статията се спира най-вече на социализация и проблеми от този род, които за мен въобще не са централни, що се касае до домашното обучение. Никъде не се отчита влиянието на социалната среда на семействата(бедни, богати, етс.). Изобщо глупостите, цитирани в тая публикация, търпят сериозна критика. Та да не прехвалваме тази и без това съмнителна метода, която някои хора се опитват да наложат в образователната система. Извинявам се за ОТ

Май нещо не си схванал идеята...

До момента единственият що годе разумен вариант е този на Киров с военното обучение в училище, подобно на скаутското, но по-военизирано. После може миналите го да се водят някакъв тип запас или опълчение в кризисна ситуация. Може да има и допълнителни изборни кръжоци за извънкласни занимания, където нещата да се задълбочат. Но наборна казарма- не, пълна отживелица е това. Основно трябва да се набляга на професионална добре обучена армия с модерна техника. Всичко друго е несериозно.

Те така или иначе са просто едно маргинално малцинство, не представляват никаква заплаха за каквото и да е.

И кои са тия "положителни" ефекти? А за патриотизма- той е "последното убежище на негодника", както е казал Самюел Джонсън. Стига с носталгията по западналата и бедна Царска България, за зло или добро това вече е безвъзвратно минало, трябва да се гледа напред в бъдещето и да вървим напред, не да се опитваме да правим реенакторство "едно към едно" за сметка на цяла нация. Интересно що "носталгиците" по царското минало не искат деелектрификация и премахване на водоснабдяването на селата в провинцията(то не че останаха такива вече). Така де, голяма част от тях не е от царско време. И не, когато бях на 18-22(и по-преди също) не исках да уча никакви щикови или други атаки, не съм заинтересован и сега(а и вече минавам възрастта за тези неща)...

Съветсият казармен диктат не е по-различен от останалия казармен диктат. Армията поначало е репресивна структура, там всичко е диктат и няма как да е иначе. Нормалното желание на всяко човешко същество е да живее, никой с акъла си няма да отиде на доброволна смърт. За да се пречупи този инстинкт, е нужна сериозна доза насилие над личността, дори с цената на отделни човешки жертви в мирно време. Това в общи линии е идеята на армията и казармата. Няма как подобен апарат да не е силно репресивен. Дали диктатът ще е съветски, или някакъв друг, това вече е маловажна подробност. А относно Израел- там нещата почиват и на сериозна религиозна основа и са въпрос на физическо оцеляване на самата държава. И пак и там има казармени извращения