Б. Киров

Според мен в тази дописка става въпрос за предходен брой на Византис, който е излизал в Цариград, а не на във в.Дунав, излизал в Русчук. Не знам дори дали в. Дунав са препечатали първата дописка на Византис. Но както и да е, фактът че Ангел Кънчев е избрал да премине в Гюргево нелегално, а е имал възможност да го направи с редовно заверен паспорт, за мен говори, че той е отивал във Влашко с някаква мисия различна от тази на ВРО и Левски. Кънчев е бил в Букурещ между 2-10 януари 1872 и е преминал в Гюргево със същото тескере, което е имал у себе си и на 5-ти март. Това е установено със сигурност, има запис за неговото преминаване в регистрите, както и писмо на Драсов от 10-ти януари, в което се казва, че очакват Кънчев да се завърне в Ловеч от Влашко. Дали е носел съгласителен списък с имена и подписи на Каравелов или списък с подписи за прошение до руския цар за Тошков /за мен това е носел/, Кънчев го е направил тайно от Левски и всъщност зад гърба му, участвал е в сценарий извън ВРО, на която е бил определен за апостол с вишегласие в Ловеч, как се нарича такова поведение всеки сам да прецени. И между другото, Минко Марковски е роден през 1862-ра и неговите "мемоари" са си чиста белетристика. През 1872-ра той е бил на десет години.

Повечето са "за", според мен. Ангел не е трябвало да минава във Влашко, това което е носел е трябвало да бъде прехвърлено от Обретенов. Бил е следен още от Търново, за което разказва Цаню Захариев, но вместо още оттам да се насочи към вътрешността с редовното си и заверено тескере, тръгнал е към Русе, въпреки че в Търново са го предупредили за убийството на Пенев и засилената полицейска активност там. Най-напред е посетил дома на Обретенов, където вече му е станало ясно, че няма на кого да предаде списъка. Тогава отива до драгомана на руското консулство, откъдето са го насочили да премине в Гюргево, там са му дали и фотографии на техни офицери за свръзка, според мен или в Русия, или в консулството в Букурещ. Защо не е оставил списъка на драгомана в руското консулство, за да го прехвърли той с дипломатическа поща отсреща и до Русия? Единственото обяснение, според мен е, че Ангел е бил определен още там като един от приносителите на прошението до руския Император, няма начин българите да предават меморандум със стотици подписи през официална руска дипломатическа служба, трябва да излъчат някои от тях лично да го връчат, в противен случаи могат да бъдат обвинени, че списъкът е фалшификат, подготвен от русите. Това обяснява и защо не е отишъл да си завери паспорт с редовното тескере, което е било у него. В паспортното щяха да му снемат данните и да фиксират къде отива, щеше да лъсне там в регистъра. През януари той без проблем е минал за Букурещ точно така, отишъл е в паспортното и се е регистрирал, че заминава за Влашко. Само че в началото на март ВРО и Левски не са го изпращали там. Записването му в паспортния отдел веднага щеше да им стане известно, те са имали човек там, Обретенов споменава името и фамилията му. Но Обретенов лъже, че този човек му дал картона пропуск за параходчето, картона му е даден от Никола Живков и двама негови служители в книжарницата на Данов. Ако човекът на ВРО беше дал картон на Ангел за пропуск, той щеше да му завери и паспорта и е бил длъжен да го впише в регистъра, че минава отсреща. Тогава картонът нямаше нужда да бъде фалшив, щеше да си е редовен и при проверката на пристанището щяха да пуснат Ангел с редовен паспорт. Според мен, драгоманинът го е посъветвал да премине по този начин, когато му е дал снимките на руските офицери, тези хора са щели да го заведат до канцеларията на Императора, за да се стигне до нея се е минавало през няколко министерства и купища формалности. Ангел е трябвало да премине отсреща на всяка цена и то нелегално, въпреки, че е имал пълната възможност да го направи легално, затова се е изправил пред избор да го хванат и измъчват зверски да издаде всичко, след което да получи смъртна присъда или доживотна каторга или да се самоубие. Избрал е второто. Дали Райнов го е очаквал в Гюргево, силно се съмнявам, той трябва да го е видял месец и нещо преди това, когато Ангел е минал оттам на път за Каравелов в Букурещ. Но Райнов може да е бил посветен за прошението и списъка, защото моментално е избягал от Гюргево след смъртта на Кънчев. В Гюргево, сравнително малък град, където всеки познава всеки, той е бил добре известен на османската полиция, както е видно от донесението на търговския представител там до външния министър. В Букурещ, което хъшовете наричат "голямото село", е можел лесно да се укрие сред многобройната българска емиграция и да остане незабелязан. Все пак, както се вижда от донесението писано на 15 април /месец и половина след смъртта на Ангел/ османските власти са били известени, че Райнов все още е в Букурещ, значи са имали надежден информатор там, за да го пишат в официален документ до Високата порта. Най-чудното за Райнов е, как след всичко цитирано за неговите връзки с Русия, той е бил назначен на съответната позиция началник жп линия изградена предимно с военна цел да превозва войски към южна България /Белово-Пловдив/. Някой на много висока позиция в Цариград трябва да е гарантирал лично за него и не се сещам за човек по онова време, българин, с по-висока позиция в администрацията в Цариград от Иванчо Хаджипенчович, член на Висшия съдебен съвет, който след няколко месеца идва да съди Левски в качеството си на висш османски сановник. Имайте предвид и това, че хората по тази линия - Райнов, Хаджипенчович, Ведър, Мидхат паша, Расим паша - до един са били посветени в масонството, като, според мен, Ведър е бил с върховна степен сред тях. Това обяснява и защо назначените от Райнов по гарите са почти всички от русенския комитет, с изключение на Каблешков. Райнов лично ги е назначавал като началник на цялата линия, но някой друг е ходатайствал за тях, даже и Джендо, доколкото си спомням, /Захари Стоянов/ се появява в ролята на железничар.

Кънчев, където и да се е бил запътил на 5-ти март 1872-ра, е щял да мине през Гюргево. Гюргево е отсреща Русе на Дунава и корабчето е правело редовни курсове между двата града. По времето, когато Кънчев се е опитал да се качи без паспорт на това корабче, Райнов си е бил в Гюргево, според османския търговски представител, Райнов е напуснал Гюргево два дни след това, на 7-ми, тоест до него вероятно е стигнала и вестта за смъртта на Христо Георгиев, който е умрял на 6-ти март 1872-ра. Има едно писмо на Левски от юни или юли с.г. до Каравелов, в което Левски уведомява, между другото, Каравелов, че Райнов вече е началник на железницата. Тоест, между 15 април, когато е датирано писмото на търговския представител, и юни, Райнов е минал през Букурещ, оттам е отишъл до Цариград и се е върнал вече като назначен началник на железницата. Това, при наличието на донесение на гюргевския търговски представител на Портата до Външния министър на Портата от 15 април 1872-ра, в което буквално е записано за Райнов: ..."станал секретар на Гюргевския комитет. Той е руско протеже... Този активен и опасен мъж е същевременно един от членовете на руската пропаганда, която му плаща за услугите. Преди самоубийството на българина в Русе /Кънчев/ той се намирал в Гюргево и два дни по-късно заминал за Букурещ, където се намира в момента." Цитатът е от превода на писмото на стр. 221 в Първа книга Нови документи и извори, даден е и френският оригинал на това донесение в снимка. Или османската власт в лицето на Портата /донесението е до Външния министър/ не е знаела какво става в Империята и е била гламава, или Райнов е продължавал да бъде неин таен служител, за да го назначат управител на стратегически важна от военна гледна точка железница след това донесение. Опасен руски агент, назначен за управител на железница, която ще превозва османски войски в случай на война с Русия, основния противник на Империята.

Струва ми се, че в тази тема правим точно това. Ако проследите дискусиите отначало, ще видите, че единствено двамата със Стаски твърдим, че в Ловеч е имало предателство и предатели, но това не е бил поп Кръстю. Междувременно беше открит документа с донесението на Хамди паша със списъка на комитета в Ловеч и се оказа, че сме били прави. После това, което направихме с Вас, в тези вече стотици постове, ни доведе до заключенията за ролята на Обретенов за провала в Ловеч и връзката на смъртта на Стоян Пенев и Ангел Кънчев с този провал. Все още няма документи, които да свържат всички логически постигнати елементи в една цяла напълно подплатена с извори картина, но съм убеден, че с времето ще се открият. "Контактните точки" са достатъчно много и на такива места, че цялата ни конструкция стои на здрави основи и без извори, въпрос на време е. По повод на споменаваната евентуална среща на Кънчев с Теофан Райнов при първото отиване на Кънчев в Букурещ през януари 1872 /което отиване вече се потвърди от тескерето му/; Левски има писмо до Райнов от края на 1871, в което, по памет, му казва "наместо писмо пращам ви наш брат Ангел Кънчев"; става въпрос наместо отговор на тяхното писмо "знаеш ли ти кои сме", Левски им праща Ангел. Тук има и малко закачка от самоуверения Левски, че Ангел вече е преобърнат в негов най-верен съюзник и от негово име ще им каже всичко, което Левски е искал да им напише. Заблуждавал се е... Но, ако погледнете материала с донесението на османския търговски представител в Гюргево, ще видите, че там Райнов е определен като платен руски агент, много опасен. И за него е отбелязано, че е напуснал Гюргево два дни след самоубийството на Ангел в Русе. Ерго, според мен, Райнов се почувствувал застрашен от смъртта на Ангел и е побързал да се изнесе към Букурещ след нея. След известно време Райнов отива в Цариград, където си издейства службата управител на железницата Пловдив-Белово.

Всяко поколение историци е ситуирано в епохата си; Димитър Страшимиров пише цяла книга, за да докаже, че предател на Левски е поп Кръстю, воден от криворазбрано разбиране за дълг, заявявайки сам в предговора, че историкът трябва да бъде жрец на науката. Аз го разбирам, че понякога трябва да жертва на олтара на историята истината, заради някакви по-висши обществени цели. Което не прави фигурата на Страшимиров по-дребна в българската историография за Левски. Тук има автентични кадри с Николай Генчев: https://www.youtube.com/watch?v=OG-hTmMOs30 За да не разводнявам темата, в заключение, ще напиша какво ми харесва в неговия стил на писане: той запазва точната дистанция между детайла и синтеза, така че не губи от поглед цялото, но вижда в него и важните детайли. Когато писах за Ли Куан Ю, четейки неговата автобиографична книга, бях впечатлен от начина му на подбор на кадри за администрацията, той се е учил в това отношения от корпоративния мениджмънт. Казва, че добрият мениджър трябва да има "хеликоптерно виждане" на ситуацията и проблемите, т.е. да ги гледа от достатъчна височина, за да ги вижда като цяла картина, но не толкова отвисоко, за да изпусне важните малки неща. Стопроцентова историческа истина. Христо Георгиев веднага снася информацията на руския консул, а той от своя страна на колегите си западните консули, които не пропускат да уведомят Мидхат паша за четата, в резултат на което тя е пресрещната от силни армейски части и разбита. Захари Стоянов също го споменава. За Хитов не се сещам конкретно, но в мемоарите си говори пренебрежително за Хаджи Димитър и Караджата. Все едно са му некадърни чираци в занаята. Моето мнение е, че Кънчев е бързал да мине във Влашко точно затова. Според мен лично той е щял да участва във въоръжено въстание, щом е имал силата и куража да сложи сам край на живота си. Четейки писмата му, мисля, че в този млад човек честолюбието и гордостта му са били извънредни, но е имало покритие с воля и ум.

Ангел Кънчев не е бил случаен човек, той е бил избран, според мен. Отива да учи в Болградската гимназия /Русия/ и едва изкарал една година там, е записан в Белградската Военна Академия - 17-годишен!! Бил е блестящ курсант, отзивите за него за отлични. Връща се в Русе и веднага му е предложена длъжност в Образцов чифлик, това става по времето, когато валия е Мидхат паша; затова е изпратен да учи в Табор. Прекъсва и образованието си в Чехия, където също е бил блестящ студент, и се завръща в Русе, но категорично отказва длъжността в Образцов чифлик, затова е била разправията му с Чорапчиев, който е бил гарант за тази длъжност. Идеализъм? Вероятно е имало известна доза, но това, че е успял да скрие от Левски участието в написването на Устава /по Обретенов/ и е успял да го заблуди за мисията си във Влашко /втория опит да премине там/, говори и за съвсем други качества. Какво са му предложили? Вероятно като за начало да бъде заместник на Левски и да оглави ВРО. Нали по-късно за тази роля кандидатстват Узунов /неуспешно/ и Стамболов /с частичен успех/. Втори Левски. В една свободна България оцелелият Кънчев при подобен сценарии вероятно щеше да бъде един от първите й премиери /след Каравелов, Любен, ако беше доживял/. Така или иначе, напълно съм съгласен с мнението, че мисията на Кънчев не е била мисията, която му е възложил Левски. Кой съм аз, че да коментирам Николай Генчев, най-проникновеният познавач на Васил Левски, заедно с Димитър Страшимиров. Все пак, по времето на Генчев не бяха известни доста факти и документи, например това, че Кънчев все пак е успял да премине през януари 1872-ра във Влашко и да се срещне с Каравелов. Писмени свидетелства от тази среща обаче не са известни, въпреки заръката на Левски да иска такива от Каравелов. Не е била известна и сръбската принадлежност на другия "апостол" - Димитър Общи. Неговите действия са били схващани като вироглавство, а новите документи доказват, че той е бил платен сръбски агент, внедрен с мисия във ВРО. Не е била известна и предателската роля на Никола Обретенов като куриер на ВРО, неизпратените две писма на Каравелов до Левски, заловени, преписани и преведени в османските архиви са неоспоримо доказателство за това предателство. Иначе към извадените от Вас цитати нямам коментари и възражения, напълно съм съгласен с написаното от Николай Генчев.

Кънчев не е бил легионер, а школник в сръбската Воена Академия и като такъв е получил сръбско поданство. Той е постъпил в Академията още преди формирането на Втората Легия и по време на легията е водил занятия на легионерите /каквито са били Левски, Греков, Латинеца и др./ в качеството му на кандидат-офицер от Академията. В статията на Чаушева е посочено, че паспортът му е бил издаден като курсант в Академията четвърти /последен/ курс с чин в сръбската армия подофицер, еквивалентен на "фазан" /старшина-школник в българската школа за офицери. Кънчев е взел този паспорт да му служи за пред османските власти в Румъния, където е била дестинацията му по отпуск по болест - паспортът е бил валиден 6 седмици, това е отбелязано в него. Защо го е пазел с изтекъл срок, той си е знаел, но срокът му е бил изтекъл още през ноември 1869-та, когато Кънчев вече е бил в Русе и повече никога не се е върнал в сръбската военна Академия, за да завърши обучението си. В резюме - Кънчев е имал двойно гражданство - сръбско и българско - българското е отразено в тезкерето му, където има данни за него и за местожителството му. Паспорт в османската империя по онова време е бил издаван единствено за излизане извън границите й, Кънчев е имал такъв, когато е ходил във Влашко през януари, ставало е в паспортен отдел. Драсов също излиза с паспорт за Писек, но единствено с българско гражданство. При втория опит на Кънчев да премине без паспорт е задържан и се самоубива. Не е отишъл в паспортното, а е имал редовно тескере, което по принцип е трябвало да му осигури паспорт без проблем. За фотографиите на руски офицери няма никакви подробности, но руски офицер е бил и Иван Кишелски, а той е бил упълномощения от руския генерален щаб да се занимава с Втората българска легия, финансирането й е преминало през Добродетелната дружина към сръбската държава, т.е. през Христо Георгиев. Не изключвам възможността като преподаватели в сръбската военна академия да е имало и руски офицери и фотографиите да са техни. Което е малко вероятно и няма никакво обяснение, ако е така, защо Кънчев ги е носел у себе си. В донесенията на Расим паша няма описание на документи на Кънчев като представител на виенска кантора за търговия с кожи, а Цаню Захариев свидетелства, че той е обикалял Северна България с такъв документ и е сключвал сделки като такъв. В писмата на Райчо Попхристов до Панайот Хитов се говори за такава виенска кантора, занимаваща се с търговия на кожи от българско и най-вероятно Кънчев е обикалял под прикритието на неин представител.

Добър ден, Гербов.

Написал го е, според мен, точно за това - Ловчанския митрополит да абдикира. Хаджипенчович е бил от "партията" срещу Ловчанския митрополит, а донос срещу Ловеч като център на революционна дейност е косвено насочен срещу Ловчанския митрополит, злепоставя го пред Високата порта. Захари пише, че списъкът на Ангел включвал "български юнаци" готови да въстанат. Каравелов се е "изпуснал" за нещо записано "с цифри и букви" в портфейла на Ангел /все едно това е негов собствен портфейл и знае съдържанието му/, но злорадства, че османската власт нищо не може да узнае от тези "цифри и букви", не може да ги разчете. Расим паша пише за "опасни книжа", като Расим паша заключава, че Ангел ги е хвърлил в реката, преди да се самоубие. При това, Расим паша категорично обвързва в официален документ до Високата порта "опасните книжа" като съвместно дело на Кънчев и Христо Георгиев, и отбелязва, че смъртта на "двамата революционери" е предотвратила "опасни последствия" /документ 1-ви цитиран по-горе/. "Опасните последствия" са определени от гръцкия кореспондент като подобни на събитията от 1867-ма. Забележете, 1867-ма, а не 1868-ма, когато преминава два пъти по-многобройната и добре въоръжена чета на Хаджи Димитър и Караджата. Защо 1867-ма? Тогава именно преминават четите на Панайот Хитов и Филип Тотю, финасирани от Добродетелната дружина с руски пари, четата на Караджата на следната година е дело на деятелите около Касабов и бившето ТБЦК. Гръцкият шпионин е бил наясно за кой са били предназначени "опасните документи" и за "опасните последствия" от тях. Османската полиция е имала "къртица" или в Букурещ или в Русе още преди събитията от март /убийствата на Пенев и Кънчев/, защото в информацията на Византис е фиксирано ходенето на Кънчев в Букурещ и връщането му обратно с план за въстанието и прокламации. Това се случва през януари и е точно отразено с какво се връща Кънчев, наблюдавали са го. Има един неизяснен въпрос за мен от намерените документи на Кънчев, неговото тезкере е датирано с начало декември. С какво е пътувал преди това? С какви документи се е прибрал в Русе и се е движел заедно с Левски през октомври и ноември при обиколката му с Левски? Някои мемоаристи, Кършовски, твърдят, че сами са си изработвали тескерета и са ги подпечатвали с фалшиви печати, което е много вероятно, имайки предвид, че Кънчев носи в Ловеч набор от букви, откраднати от печатницата в Русе, а по-късно има свидетелства, че Левски е използвал тези букви в Ловеч. Въпросът не е маловажен, защото този период на Кънчев между септември и началото на декември остава непроследим по документи, а това е време, в което той е можел да "прескочи" и до Цариград и това да не е отразено документално. В дописката на Византис е отразено пребиваването на Кънчев в Австро-Унгария, но там пише, че е учил две години там, а в публикувания превод в том 1-ви Нови документи е предедено "израснал във Виена", не оспорвам работата на преводачите, но за две години човек не може да "израсне", може да се учи, разликата е, че не точно във Виена, а в Табор, тогава в Австро-Унгария, но информацията е вярна. Ние знаем, че Кънчев е минал в Белград, откъдето Хитов му дава пари и препоръка до Левски, но това става в началото на юли, а Кънчев се появява в Русе в средата на август. През този месец и половина се предполага, че Кънчев е стоял в Белград, според Обретенов помагал на Каравелов да пишат Устава, даже той бил автор, но месец и половина да пишат устав от десетина страници ми се вижда прекалено много. Византис пише, че в този период Кънчев е бил в Русия, което е напълно възможно физически, само нямаме извори да го потвърдят. Уставът също е от фактите, които се замитат. Кънчев идва в Ловеч и обсъждат Наредата на Левски, която е разпратена навсякъде из комитетите вътре и в чужбина, а накрая, в Букурещ изведнъж изскача Уставът писан от Кънчев-Каравелов, който е коренно различен в целта си относно целта на революцията, залегнала в Наредата. Това е истински вътрешнопартиен преврат в БРЦК и Кънчев е бил наясно какво ще се поднесе през април 1872 в Букурещ още с идването му през август предишната година, но си е траел. Меко казано нелоялно, а иначе - предателство. Уставът задължава Левски да изпълнява малоумните нареждания на Каравелов за терор и убийства на чорбаджии и води до провала в Ловеч. Добре, че поне не е изпълнил още по малоумното му нареждане да вдига въстание, защото тогава Априлското въстание щеше да ни изглежда като детска игра в сравнение с жертвите от въстание през 1872-ра, никой не е вювал с Турция по онова време, Русия нямаше да има повод да се намесва и кръвопролитието с десетки хиляди жертви щеше да се пише единствено на сметката на българския народ. "Щяха да изгубят най-добрите си юнаци, на които в ръцете стои българската свобода, пък тогава нека отсвирва България чак до един век още."

Не могат да го пишат дори и официално, Георгиев е имал руско гражданство, не е за хвалба. Да, Кънчев няма как да е бил с Левски по същото време в Цариград, защото се появява в Ловеч на 28 август и изчаква там Левски да се завърне от Цариград. Но че Левски се е срещал с Хаджипенчович и други нотабили в Цариград при това посещение има източници, също така, че е взел пари от тях. После Хаджипенчович е фабрикувал донос до Портата. Има и друго, гръцкия кореспондент на Византис е заинтересован да клепа българите по онова време, те се опълчват срещу Вселенския Патриарх. Той е черпил информация и от Цариград, но главно от Расим паша, видно е от изпратеното от него до външния министър. Този кореспондент си е бил чиста проба шпионин, за да изпраща валията донесението му на министъра на външните работи. Позицията на Расим паша също не е чиста и безкористна; точно по това време се клатят краката на великия везир Недим паша, наричан от дипломатите Недимов, заради топлата си връзка с Игнатиев и младоосманците издигат нагоре към поста техния патрон Мидхат паша, така че в тънките интриги в Портата не е изключено Расим паша да е пускал такива информации с цел да компрометира Великия везир Недим паша. Между другото, Левски е бил наясно за борбите за власт в турската политическа върхушка, което е отразено в писмата му от този период, там има намеци за подготвяно въстание-преврат от младоосманците, така че посещението му през 1871 може да е имало за цел и опипване на почвата на място в столицата, освен набирането на пари. Все пак, не мисля че "опасните документи" търсени у Ангел са били измислица; очевидно е от текстовете на донесенията на валията и информацията на кореспондента на Византис, че османските власти са имали предварителна информация за тях и спирането на Кънчев на пристанището е било по сигнал точно за тези документи, тях са търсели у него. А и самият Кънчев едва ли щеше да носи снимки на руски офицери у себе си и да си рискува живота да минава без документ, ако е отивал просто при любовницата му в Букурещ, както казва на Цаню Захариев Левски в Трявна.

За османската власт по онова време - началото на март 1872 - е съществувал само един Централен български комитет в Букурещ и това е бил Добродетелната дружина. Впрочем за руския консул в Букурещ, Офенберг, също, според негово донесение БРЦК е бил дузина безделници, които са се самонарекли комитет и се занимават с интриги. Захари дава подобна картина, до Общото събрание през април 1872, БРЦК е играел декоративна и отвличаща вниманието на турската власт функция с гръмки прокламации и много шум в "Свобода", но на практика е бил апендикс на ВРО, където на терен Левски е вършел истинска работа. В подкрепа на твърдението ми: Док.1 Телеграма от управителя на Дунавския вилает Ахмед Расим паша до Великото везирство относно самоубийството на Ангел Кънчев Русе, 10 март 1872 Установено е със сигурност и това, че като разбрал за този случай, Христо Йорги, който е от водачите на революционния комитет в Букурещ, родом от Карлово в Пловдивски окръг и известен с крайна враждебност заради упованието си в Русия, се уплашил, че у споменатия Ангел може да се намерят опасни документи, от които да излязат наяве улики за обмисляне на нови бунтовнически действия, и починал внезапно от страх. Докладвам незабавно за тези двама революционери, опасните последствия на чието сътрудничество бяха предотвратени благодарение на успешната политика на великия везир. Док. 2 Телеграма от Великото везирство до управителя на Дунавския вилает Истанбул, 12 март 1872 У самоубилия се българин на име Ангел Кънчев и внезапно починалия негов другар Христо Йорги или пък там, където са живели, би трябвало да се намират опасни документи. Затова е нужно да се претърсят и ако се открият такива документи и се получи информация за бунтовническите им начинания по местата, където са ходили, трябва веднага да уведомите Високата порта. Док. 3 Доклад на Ахмед Расим паша до Великия везир за извършеното допълнително издирване на документи Русе, 18 март, 1872 Както е посочено в предходната моя телеграма комитетския водач Христо Йорги е починал в Букурещ и затова документите му са там. У самоубилия се Ангел Кънчев са открити един документ тезкере за пътуване, един сръбски паспорт и снимки на няколко руски офицери. Той вероятно е хвърлил в Дунава революционнните книжа, за да не бъдат открити. Въпреки това, както се изискваше, се установи, че гореспоменатия е член на революционния комитет и един от главните руски шпиони. Затова тукашния руски консул много се притеснил... Никъде в тези официални османски документи не се споменава и думичка за друг комитет в Букурещ, освен този на Добродетелната дружина с председател Христо Георгиев, а Ангел Кънчев е цитиран като член на същия революционен комитет и "другар" на Георгиев, при това установено един от главните руски шпиони. Ни дума за БРЦК или за Каравелов. Мисията, според Расим паша е била възложена на Кънчев от Георгиев. В статията на Чаушева е цитиран и друг любопитен документ, а именно част от дописката на "Византис" за самоубийството на Кънчев. Този път, за разлика от оригиналната дописка, текстът е преведен на френски, и е адресиран до "надзорника на външните работи", ще рече до външния министър. Текстът не е дословно повторение на публикувания във вестника, както се твърди в статията, има разлики, преди всичко той е съкратен в частта му относно Христо Георгиев, и на второ място в него е вмъкнато лично обръщение към министъра, което твърди, че в подписалите български големци прошението до руския цар, много са от неговия град, т.е. от Цариградските българи.

Истината е в детайлите, а те са в официалните османски документи. Дора Чаушева е публикувала в първата книга Нови документи от стр. 154-та натам няколко изключително ценни османски документа, свързани с Ангел Кънчев. В следващ пост ще се опитам да анализирам фактите изложени в тях. Още от пръв прочит тези документи за мен са свидетелство, че османската власт е знаела много повече за конспирацията между Христо Георгиев и Ангел Кънчев, отколкото сме свикнали да приемаме досега. Знаели са и за съвместното посещение на Левски и Кънчев в Цариград преди самоубийството на Кънчев, нещо за което нашата историография мълчи оглушително, но има свидетелство на д-р Стоян Чомаков, че двамата са били по това време при него. Което пък означава, че османската власт е разполагала с разпръсната териториално агентура и не е разчитала единствено на един източник, но същевременно е била в състояние да обобщи цялата информация и да подреди за себе си голямата картина. В тези документи Кънчев е определен, заедно с Христо Георгиев, недвусмислено като руски агент, а познанството им е фиксирано като съвместна дейност, ще извадя съответните цитати, те разкриват много от информацията и погледа на османската власт. Наличието на списък с имената на български първенци предназначен за Христо Георгиев е недвусмислено отбелязано също, както и фактът, че Кънчев го е изхвърлил в реката. Все по-достоверно ми изглежда в тази светлина казаното на руския консул от негов познат турчин, че мисията на Ернест ефенди в Букурещ е била отравянето на Христо Георгиев; смъртта и на двамата е настъпила почти едновременно, има и заповед за едновременен обиск в домовете и на двамата след тяхната смърт. Тоест, османската власт е разглеждала Кънчев и Георгиев като тандем работещ за повдигане на въстание, при това се изтъква, че и двамата членуват в един комитет, което автоматично означава, че този комитет е Добродетелната дружина.

Левски не е изпращал Ангел Кънчев при Каравелов, в противен случай нямаше да каже пред Цаню Захариев в Трявна за Ангел: "Той работа във Влашко нямаше." Цаню е бил близък съратник на Левски още от Тулча и член на комитета в Трявна. Няма и никакъв шанс списък с имена и подписи да е правен със знанието на Левски, защото такъв му е искан още през 1871-ва лятото от Филип Тотю и Тошков от Одеса, но Левски отказва да го направи. Факт е, че двамата с Ангел са направили обиколка точно през градовете посочени във в. Византис и е факт, че в тефтерчето на Левски са записани имената на чорбаджии от тези градове, но там те фигурират като "неблагонадеждни"; което обаче предполага и че е имало "благонадеждни", от които Ангел като касиер е вземал пари или обещания за пари, именно в качеството му на касиер той е можел да изготви списък с имена и подписи. Ако е имало такъв списък у Ангел /а според мен е имало/, Обретенов е знаел за него, защото той е бил отговорното лице като куриер, което е трябвало да го достави във Влашко от Ангел; ерго, знаела е и османската власт за такъв списък, затова Византис публикуват информацията за него, те са били вестник захранван с информация от османската полиция в Цариград, финансирани от министъра на полицията, вече писахме за това и за собственика на вестника. Списъкът обаче не е открит у Ангел, защото иначе щеше да се появи в описа на вещите му, изпратен до Великия Везир. За да не се появи там, редом със снимките на руски офицери и свителството му от сръбското Артилерийско училище, Ангел е успял да го унищожи, преди се самоубие. Не го е изгорил предната нощ, защото иначе се губи смисъла да минава без заверен паспорт във Влашко. Остава единствената възможност да го е изхвърлил в Дунава, преди да бъде убит или самоубит /пиша това, защото има свидетели за два изстрела, а човек не може да се самоубие с два изстрела в устата/. Ако списъкът е бил изхвърлен от Ангел във водите на Дунав, той е изчезнал безвъзвратно като документ. Но някъде, най-вероятно в руските архиви, трябва да е останала следа от поръчителите на този списък.

Защо да пиша за операция по арестуване на комунистически лидери в Сингапур, преди да се отдели от федерацията с Малайзия, в тема за икономика? И какво общо виждаш с операция Хладилна камера и икономическия възход на Сингапур? Сингапур става независима държава от 1965 и оттогава до сега е постигнал може би най-бързия икономически ръст в света. По времето на арестите ККП, тогава на власт е Мао, упражнява огромно влияние в азиатския континент и перспективата на Сингапур под управлението на прокитайски комунисти щеше да бъде вариант на Червените кхмери в Кампучия, около 80 процента от населението на Сингапур са етнически китайци, само 7-8 са индийци, така че и тия приказки за кастите по-горе са без предмет.

Сега не ми е под ръка дописката на в. Свобода за самоубийството на Ангел, но по памет, струва ми се, че Захари е взаимствал доста и от нея. Кой е бил дописникът-очевидец можем само да гадаем, но според мен, не е бил Захари, поради посочената по-горе причина, по това време той не е бил от антуража на Обретенов и Каравелов, а само едно селянче слуга в читалището, което се е въртяло покрай "революционерите", той самият го пише чистосърдечно в Записките. Яна Язова в нейната книга "Левски" описва присъствието на баба Тонка на сцената със самоубийството на Ангел Кънчев на пристанището, книгата я има в Читанка.