Б. Киров

Малко данни има за Данаил Попов. Не бих го причислил към категорията предател. Според мен е бил интелигентен човек, който е бил патриот, но преди всичко търговец и посредник. Той стъпва за пръв път, след като напуска на младини Плевен, в България едва през 1898 г. за погребението на брат си. После през 1905, четири години преди да почине, пише молба до народното събрание за поборническа пенсия, която била отхвърлена от партията на стамболовистите, Народно Либералната, водена от най-верния саратник на Стамболов, Димитър Петков. В края на живота си е бил закъсал материално та е опрял до мизерната българска пенсия, за да оцелява, но не са му я отпуснали и то стамболовата партия, неговите хора. В молбата си е написал: „При моята опитност в търговията и при завидното положение, което с честен труд бях си създал, аз мечтаех да достигна до едно по- блескаво материално положение, за да мога да бъда полезен на Отечеството си”. Обвързал се е с Каравелов и Хитов по чисто меркантилен интерес, според мен. Тези двамата са правели грандомански планове за въстания и чети и са чертаели перспектива за закупуване на хиляди пушки, а Попов е бил търговец на оръжие. Повече пушки "по-бляскаво материално положение" за него самия. Той барут, освен в магазина си, не е помирисвал. Но наистина Левски в писмото до него за изпратената му пушка съобщава, че ще му преведе парите заедно с лихвата за нея.

Много е интригуващо, защо Апостола е избрал точно Ловеч за главен център на Привременното правителство. Географски погледнато, Ловеч е почти в идеалния център на Дунавския вилает: Срещал съм обяснения, че защото Анастас Попхинов, брат на Данаил, го отвел в Ловеч, където познавал Иван Драсов и Марин Поплуканов. Но географски и старата българска столица Търново, където е пребивавал най-близкия съратник на Левски, Христо Иванов-Големия, е също в центъра на вилаета. Защо точно в Ловеч? Срещнах в един от броевете на в. "Свобода" едно кратко съобщение от Ловеч, написано точно по времето, когато Левски е решавал къде да установи Временното Правителство на ВРО. В дописката се разказва, как войници от турския гарнизон безчинствали в Ловеч и насилвали млади български жени, но за разлика от други места, ловчанлии дали въоръжен отпор, организирали се мъжете и наказали насилниците, след което изнасилванията и грабежите на аскера престанали. "Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен" е написал Вазов за Левски. Изкушавам се да мисля, че Левски е прочел за тази постъпка на младите български лъвове в Ловеч и точно затова е избрал този град за свой централен. Повечето му съратници от Привременното правителство са млади и сърцати момчета от средната образована класа - Драсов, Пъшков, Марин... Най-възрастният и улегнал е бил Пъшков, търговецът на пашкули, на 32 години, Марин е бил 26-годишен, Драсов на 23. Поп Кръстьо Никифоров, стар другар на Левски от Първата легия, е бил също на 32 години, когато Левски основава комитета там и точно поп Кръстьо ги заклева пред евангелието, камата и пищова. При ходенето им из Влашко, Марин и Драсов остават разочаровани от срещите си с българските емигранти там, такъв си остава Драсов и до заминаването му за Чехия, това се вижда от последните му писма. Но Драсов изразява и истинските настроения на Левски, които са били написани в отговора му към Плоещките българи, едно от малкото писма, в които Левски си е позволил да изрази раздразнение и да бъде остър към хората, до които пише.

Искам да Ви обърна вниманието върху това, което не знам дали отбелязахте. Става въпрос за т.н. "превзета държава" от външни сили. Това е хроничен проблем на българската държава, който започва от превземането на ВРО отвътре от просръбски и проруски български дейци. Този процес се повтаря циклично и през всички следващи години, когато вече има призната държава България. Ако четете донесенията на руската дипломация: http://www.promacedonia.org/ofrdo/ofrdo_2.htm#10 за процесите по свалянето на Батенберг и последвалите опити да бъде детрониран Фердинанд Сакскобурготски, ще видите същия модел. Най-напред руският царски режим се опитва да направи от България руска губерния, реакцията на Либералната партия на Стамболов не е реакция на суверенитет, а докарване на друг чужд агент, този път на Австро-Унгария, принц Сакскобурготски. Следват две национални катастрофи, причинени от същия модел: българските политици сякаш са политически инфантилни и се крият зад гърба на някоя Велика сила винаги, те не съумяват да изградят мечтаната от Апостола силна суверенна българска държава. Моделът се възпроизвежда и след 1944-та, когато българската държава отново е овладяна от руската империя, този път под формата на СССР, Сталин е руски националист, който провежда същата царска имперска политика, а българската политическа класа угодливо слугува. Моделът е в сила и днес - българските политически групи по интереси са се разделили на партии към кое чуждо посолство да се присламчат, откъдето да им слагат чипове за управление. Това е сляпа улица. Моделът на Левски е моделът по който са изградени силни и проспериращи държави, но той изисква национални лидери на нивото на самия Левски, а анти-меритократичния подбор при българската политическа класа е изграден на принципа "отгоре изплува само гюбрето, защото е леко" и докато този принцип работи в българското общество, ще имаме и "превзета държава". За мен това е смисълът на цялата тази тема, да го доведа до съзнанието на четящите.

Това писмо го има в първи том на Д.Т.Страшимиров, бих Ви качил този том, но е огромен като обем и не знам точно как Но аз го чета по различен начин от Вас. Това е писмо или Прошение, както искайте го наричайта, на Левски до сръбското правителство за приемане на 150-200 души българчета в Сръбското Военно училище. Точка. Нищо за повече. А да приемат 200 българчета във военното им училище не може по никакъв начин да се тълкува, че Левски е очаквал Сърбия да влезе във война с Турция. Точно напротив! Колко време трае обучението във Военното училище: четири години, съдейки по случая с Ангел Кънчев, който го прекъсва през втората му година. Може ли Левски да е искал да изпраща 200 души българчета през юли 1872-ра и да очаква, че всеки момент Сърбия ще започне война с Турция, а той трябва да вдигне незабавно въстание в Българско и да чака 4 /четири!/ години тези 200 българчета да излязат от сръбското Военно училище като готови офицери, за да се бият за българската свобода!? Че Каравелов не го е предал на Сръбското правителство, както си е правел оглушки за печата и за много други неща, напълно съм съгласен с Вас. Не е изпратил на Левски и превода от сръбските военни правила, не е дал за превод и руските военни правила и т.н. и т.н. Но благодаря, че цитирахте точно това писмо на Левски от юли 1872-ра, защото то категорично доказва, че Левски не е разчитал Сърбия да влезе в обозримо бъдеще във война с Турция - четиригодишния срок за подготовка на офицери за млади българчета е свидетелство за това. Доказва неоспоримо и друго, че Каравелов по това време, пребивавайки в Букурещ, е поддържал директен контакт със сръбското правителство, ерго, с голяма степен на вероятност е бил един от тримата преговарящи със сръбското правителство. "Филип Тотю е искал руската връзка да бъде печеливша, ок, но ако е знаел, че няма да има въстание в Босна, да беше го написал... " Филип Тотю никъде и не намеква за въстание в Босна или за сръбско-черногорска помощ; той си пише "потайностите" за прошение до руския император и за 3000 пушки в арсеналите на Одеса, закупени от Тошков, които Ф. може да изпрати през Дунава в Българско. По-късно развива план как можел през лятото да вдигне бунт в Силистренско с тези пушки, да изкара и да води чети лятото, но от Ловеч го смразяват с едно писмо, че това са чисти глупости, защото ако се вдига бунт, ще е решение на Централния комитет в Ловеч и не само в Силистренско. Кореспонденцията на Ф.Т., както написах, с Левски започва с изискване Левски да не споделя нищо от "потайностите" на Филип с "букурещките вагабонти", било стари било млади, на главите в които единствено се въртели мисли как ще стават князе, министри и други подобни, и които като орли гледали да докопат някакви чужди пари.

В състава на ЦК са били шестима: Каравелов - председател, Кириак Цанков - подпредседател, Димитър Ценович - касиер, Олимпи Панов - писар, Левски и Панайот Хитов - членове. Панайот е бил в Белград; Кириак Цанков и Ценович са били хора на Левски, Каравелов е можел да разчита единствено на подкрепата на Панов в Букурещ при пристигането на Левски. За незабавно решаване статута на Каравелов в ЦК е била глава Девета, член Девети: Глава IX За наказанията Чл.9 Ако някой от служителите, като например председател или друг някой, поиска да злоупотреби със служебната си власт, то за пръв път само ще да се лиши от службата си, повтором ще Да се изключи от числото на работниците, като се накара най-напред писменно да признае погрешката си и да я поднесе на комитетът, а ако след това се покаже обиден и отмъстителен, то Що да се накаже със смърт. Левски е имал всички основания да поиска Каравелов писмено да си подаде оставката по горецитирания член 9; имало е злоупотреба със служебна власт при издаване на заповед за въстание при погрешно подадена информация за помощ от Сърбия и Черна гора, както и лъжа, че тамошните юнаци от Влашко ще преминат в помощ на въстаналите - и двете неща са злоупотреба с власт, Левски в писмата от Сливен и Стара Загора се е аргументирал защо такава заповед е неизпълнима. И второ, споменах го, вземането на пари от един криминален обир, санкциониран от Главния апостол е съучастие в криминално престъпление, тоест също злоупотреба със служебна власт. Втората крачка на Левски е била регламентирана от Глава Трета, Член Трети: Глава III Правителство Чл.З Частните комитети ще да съставят комисия, която ще нагледва работите на централният комитет, ако стане нужда, то тая комисия или упълномощените лица от частните комитети, ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото лице. Все си мисля, че Игнатиев е изтеглил бързо и със замитане на следите Каравелов от Букурещ не заради опасност от екстрадиция, официално искане за такава както знаем не е имало; изтеглил го е оттам по този начин, за да не се срещнат с Левски, ако капаните не сработят по пътя. Отстраняването на Каравелов е станало няколко години след това, но белята вече е била станала, единственият компетентен и квалифициран лидер, способен да вдигне въстание в Българско е бил покойник, а "Втори Левски", мокрият сън на Каравелов, така и не се намира. Жалка история, проблемът е, че българската историография, политология и социология не желаят да я разкажат такава, каквато е, а с това пречат и да се коригират нещата в настоящето и бъдещето. Повтаря се един цикъл и после във времето, включително и днес; това е проблем за ефективно национално лидерство, който не е решен, и няма да се реши, докато не се анализира и признае като съществуващ. Това все още не знам и се опитвам да разбера. В първото писмо на Ф.Тотю от началото на февруари до Левски нищо не се говори за въстание, Тотю единствено заклева Левски да няма нищо общо с "букурещките вагабонти", било те млади, било стари; само при това условие щял да му открие "потайности", а във второто му е открил "потайностите" за прошението до императора и хиляди пушки в одеските военни складове.

Точно така и аз го разбирам - Левски е написал, че когато решат, че са готови, тогава трябва да изпратят тримата преговарящи до сръбското правителство. Той дори пише, че и той ще отиде с тях, но няма да се разкрива пред сръбското правителство. Какво ще правят, той има план, ще им обясни, когато определят най-достойните за преговарящи и дойде при тях във Влашко, не е искал да го пише в писмото до Данаил. Междувременно, според мен, те вече са си били определили тримата преговарящи, като най-вероятно единият е бил Панайот Хитов, вторият Каравелов и за третия, само предполагам, Георги Живков, защото именно Живков по време преди Априлското въстание е бил изпратен /отново/ до Белград със същата мисия. Тогава, през 1876-та, сърбите са му съдействали, те издават сръбски паспорти на апостолите от Гюргево, а вероятно са съдействали и по други начини, защото са имали интерес от въстание в Българско, докато водят война с Турция. През 1876 основният сръбски удар е бил пак към Видин и София, половината им най-добра армия е била хвърлена натам и при едно българско въстание в тези региони, силно е щяло да ги улесни. За зла тяхна участ точно Обретенов и Заимов са били апостоли там и никакво въстание не е имало... Но през 1871-ва? Какво босненско въстание, каква сръбска и черногорска армия да нападат Турция?! Нищо подобно не е имало, нямало е масова мобилизация, предшестваща задължително всяка война, нито пък селяните в Босна са се оплаквали от завишени турски данъци, това става 4 години по-късно. Ако Каравелов, Хитов и още някой са ходили да се споразумяват с Белград, там са ги излъгали, че ще има въстание в Босна и война на Сърбия и Черна гора срещу Турция. В това отношение отговорността на Данаил Попов е основна, защото той е играел ролята на външен министър на Привременното правителство на Левски и на практика е предал своя премиер Левски, подвел го е. Представете си в едно правителство външният министър зад гърба на премиера да сключва договори неизгодни за правителството. Най-малко е трябвало да направи своя проверка на достоверността на представената от сърбите ситуация с предстояща война, а не да приема на доверие думите на един прост човек като Хитов и на един агент на Азиатския департамент като Каравелов, че Сърбия е готова за война с Турция. Хитов през август 1871-ва пише едно напълно неграмотно писмо до Левски, оцеляла е само черновата, в която заявява, че при него в Белград идвали представители на Босна и той се договорил с тях за общо въстание, любопитно е как този полуграмотен мъж се изживява като дипломат от европейска класа и какво самочувствие на такъв е имал. Но Данаил, "външният министър" на Левски... Уставът, подписан от Каравелов, парадоксално е давал пълно право на Левски да свика ново Общо събрание и да призове представители на всички частни комитети от Българско, пред които аргументирано, с писма и документи, да изложи неспособността на председателя Каравелов да заема председателското място; основният мотив за свалянето на Каравелов е щял да бъде провалът в Арабаконак, защото е нямало да му мине номера, че нищо не знаел за него, Левски е бил готов за такова събрание, фразата за парите, които Общи е носел на Каравелов "ще ги вземете ли?" не е само морално осъждане, а пряко обвинение към Каравелов като Председател, който е нанесъл с необмислени действия тежък удар върху цялата организация; Каравелов е взел част от тези тези пари от Пеев, значи е одобрил обира, а Тодор Пеев е бил свидетел на това, като го е писал и в писмо, че той дал идеята. При обвинение в некадърност и провал на организацията, Каравелов е щял да бъде принуден да си подаде оставката по силата на написаното в Устава. Тук само като вметка, Левски затова е реорганизирал десетките частни комитети в няколко големи окръжия, непосредствено преди да тръгне към Букурещ; той е видял как Каравелов и кликата му манипулират вота на Общото събрание с гласовете на сливенските села, взел си е необходимата поука, и е поправил грешката си. При наличие на 5 окръжия, които той контролира пряко, не е било възможно повторението на манипулиран вот за българските частни комитети, какъвто е имало през май 1872-ра при избора на Каравелов за председател.

Имали са план, който се осъществява, свикват в Букурещ обединително събрание на ВРО и БРЦК /задграничния комитет на емигрантите/ и слагат на обединения вече ВРО-БРЦК за председател Любен Каравелов, който е главното лице, преговарящо с правителството на Сърбия. Каравелов като председател на обединения централен комитет, заповядва на Първи отдел на БРЦК /ВРО/ да вдигне въстание. На практика става точно това. Затова и на печата, който изпращат по Общи на Левски, Привременното правителство в Ловеч е обозначено като Първи отдел на БРЦК. Създали са йерархия, която да задължи Левски като техен подчинен да изпълни нареждането им за вдигане на въстание в Българско. Не желае ли да направи това и да изпълни тази тяхна ЗАПОВЕД, като подчинено на техния Председател лице, той СВОЕВОЛСТВА, затова започват да си подхвърлят в писмата тази думичка, Левски "своеволства" и за да не своеволства му назначават двама заместници - Кънчев и Общи. Схемата им е перфектна и вкарва в безизходно положение Левски. Единствената вратичка да излезе от нея, която сам той си е отворил в ТЕХНИЯ устав е онзи член от него, който му позволява да свика общо събрание на частните комитети и това общо събрание да смени председателя на вече обединения БРЦК. Но преди да предприеме тази стъпка, по предателство, той е заловен на път за Букурещ в село Къкрина.

Темата за въстание в Българско, подкрепено от Сърбия, за пръв път се появява в едно писмо на Левски в отговор на писмо на Данаил Попов до него. Писмото на Левски е датирано 11 април 1871-ва, писмото на Данаил липсва, изчезнало е, дали защото е било конфискувано от турците с онези 60-70 писма, за които пише Али бей, дали по друга причина, но го няма в българските архиви, а е било в Ловеч, за да му отговори Левски. Събрали са се, те са решили без знанието на Левски, и са намерили за нужно да проводат трима души, измежду тях си емигрантите, без дори да го питат него, до сръбското правителство. И той им казва, че не може, не е съгласен, докато не съберат в едно четирите краища на България /Мизия, Тракия, Македония и Добруджа/ и да направят опис на хора и оръжие, и чак тогава може. В противен случай, пише Левски на Данаил, сръбското правителство ще узнае преждевременно плановете им, и с лъжи, предателства и комедии /както е било преди това/ и ще "отсвирюваме" /ще гледаме с пръст в устата/, което мъчно се поправя. Това е първият сигнал за фалшив флаг за подкрепа от Сърбия и той идва от най-доверения човек на Левски във Влашко, от "братовчето" му, Данаил Попов. Една шепа емигранти са решили да водят от тяхно име преговори със сръбското правителство, все едно те също са правителство. И то преговори за въстание в Българско, при положение, че те самите не могат да вдигнат такова въстание, разчитат на ВРО и на Левски. Обаче са решили ТЕ да пратят хора да преговарят с чуждо правителство без него, който е лидер на организацията ВРО способна да вдигне въстание в Българско. След това вече следва писмото на Ф.Тотю от Одеса с искане за подписи за прошение до руския император, което писмо също, пак случайно, липсва в българските архиви, и за което разбираме пак от отговор на Левски от 18-ти април 1871. Следва писмото на Кишелски от Одеса, за което разбираме пак от писмо на Данаил Попов, което пак е изчезнало, но по отговора му от Левски. Следва и разпечатването на това писмо от брата на Д.Попов, Анастас Попхинов /тези двамата носят различни фамилии, за да не ги разпознаят като братя навярно, единият е Попов, другият Попхинов, странно ми е/, за което разпечатване пак научаваме от писмо на Левски до Попов. Хм...

Край на темата. Моля модератора да я затвори.

Аз пиша, че е тема за монография, а не че ще я напиша аз Не са могли да измислят безброй други възможности, ВРО, както е била изградена от Левски, е била напълно затворена херметично организация, контролирана само от един човек. Няма други възможности, освен да ангажираш точно този човек да задвижи цялата организация. Как се е родила идеята за фалшиво въстание в Босна и Херцеговина, трябва да е точния въпрос. Отговорите трябва да са в сръбските архиви, ако държавата Сърбия се грижи да ги пази, едно, и ако държавата Сърбия е склонна да ги направи публични, две. Това, което знам, но не съм виждал е, че през лятото на 1871-ва Панайот Хитов в качеството му на Главен войвода на българските чети, назначен като такъв от Георги Раковски, сключва договор с черногорския войвода Джуро Матанович, делегиран от черногорския княз Никола, за съвместна дейност между Черна гора и българската емиграция в случай на просръбско въстание в Босна и Херцеговина. Във всички писма на Левски след това се споменава въстание в Босна и Херцеговина и действия на Сърбия и Черна гора. Този договор между Хитов и Матанович не съм виждал публикуван. Не може да е бил само един договор с Черна гора, защото и Каравелов навсякъде повтаря като мантра, че Сърбия и Черна Гора вече са готови за война с Турция и само нас българите чакат. Имало е и други договори, писмени, и те трябва да са в Белград и Подгорица. Само че през 1871, 1872, 1873 и 1874 няма никъде никакви данни за подготвяно от Сърбия и Черна гора въстание в Босна или в Херцеговина, няма и въстание там. Тогава какво са били всички тези договори от сръбска страна, освен фалшив флаг? Въстанието в Босна и Херцеговина избухва през 1875-та, а Сръбско-Турската война, в която участва и Черна гора през 1876. Само че тогава няма нито ВРО, нито Левски. Има едно нещо, което от приличие се нарича Старозагорско въстание, а всъщност е чета от 25 души, която се саморазпуска. Така стоят нещата с "фалшивото въстание".

Според мен Сирков е имал предвид като подпредседател Пъшков, нямал е предвид друг. Може Пъшков в този период действително да е изпълнявал функцията на подпредседател, защото сам пише, че отварял писмата, адресирани до Марин в негово отсъствие и ги четял, това непосредствено преди да ги арестуват двамата по показанията на Общи. Съгласен съм с всичко написано от Вас тук, с уточнението, че под "отвън" в моя цитат, имам предвид "отвън комитета в Ловеч", външен за комитета човек, какъвто е бил Обретенов, той дефакто е бил външен човек и във ВРО, защого техния частен комитет е основан извън всички правила, описани от Левски в неговата Нареда за основаване на частни комитети: няма разпределени функции на членовете /освен на касиер/, не са седмина, от които единия задължително свещеник, не са положили клетва пред Евангелието и т.н. и т.н. Това вече е тема за цяла монография. Само няколко важни момента. През 1870 Султанът издава ферман, с който е призната като автокефална църква Българската Екзархия. Заедно с признаването на Българска Екзархия е признат е български миллет, в отличие на рум миллет, към който са се числели българите/, което отваря нова страница в историята, защото в този Султански Ферман е посочено, че Екзархът е едновременно църковен и административен водач на българския миллет. На практика този акт е обособяване на българската нация, макар и в границите на Османската империя. И вижте сега в какви граници е била призната тази нова българска нация: Онова малко нещо горе на северозапад от границите на Екзархията, далече зад Пирот, е Сърбия. Ако Вие сте сръбски регент или княз по онова време и Ви кажат, че докъдето са границите на българската Екзархия, призната със Султански Ферман, дотам са границите на българската нация /български миллет/, как бихте реагирали? При твърдото Ви убеждение, че Душанова Сърбия се простира върху цяла Македония и в българските земи до Чирпан? Аз лично бих направил всичко възможно такава държава да не се появи върху картата на Европа, ако съм сръбски регент през 1870. Вижте например как са се самодекларирали жителите в днешна Северна Македония по едно турско преброяване от началото на 80-те години на 19-ти век, турско преброяване, не българско: Екзархисти /български/ като проценти спрямо "и други", в Щип, Кочани, Велес, Крива паланка, Прилеп, Охрид... над 90 процента! И е стартирала, малко по-късно, сръбската операция "чисти ръце" срещу българската националноосвободителна ВРО и нейният лидер, който е твърдял, че трябва да съберем "четирите краища на Българско, където живеят 7 милиона българи"; руските славянофили /Кишелски в Одеса/ са се възползвали от ситуацията, но не те са я създали.

Да, стигаме отново до Ловеч, след като направихме този голям кръг, но и в телеграмата на Али бей е написано, че Левски в качеството му на лидер на революционната организация, се издирва от 7-8 месеца, а като върнем 8 месеца назад, излиза, че това целенасочено търсене на лидера е започнало още през май 1872, докато се е провеждало общото събрание на БРЦК и ВРО в Букурещ. Провалът в Ловеч е започнал почти веднага след събранието и е дошъл отвън, от информация от участник в събранието, 99 процента сигурно Никола Тихов Обретенов, след като проследихме цялата му история около убийството на Стоян Пенев и задържането му за 40 дни в Русе след това убийство. Оттам изтеглихме нишката към Букурещ, към Каравелов, по чието нареждане става това убийство на Стоян Пенев, първата жертва на терора. И връщайки се още по-назад във времето, установихме, че обединението на ВРО и БРЦК със събранието в Букурещ е било продиктувано от привидната необходимост да се вдигне спешно въстание в българските земи, защото се очаквало въстание в Босна и Херцеговина и намеса на Сърбия и Черна гора с военна сила в това въстание. Тази спешна необходимост от подготовка за въстание е тласнала веригата от всички последвали събития, довели в крайна сметка до разгром и обезглавяване на ВРО, организацията изградена тухла по тухла като голяма мрежа частни революционни комитети в България, буквално изплетена като паяжина от един-единствен неин лидер, Васил Левски. Голямото мащабно предателство на цялата вътрешна мрежа от частни комитети е било задвижено от подаден отвън фалшив сигнал за спешна подготовка на въстание в Българско и ангажиране на ВРО в този фалшив сигнал за спешност, този импулс, довежда и до изпращането на двама посочени от чужди държави емисари, Димитър Общи /Сърбия/ и Ангел Кънчев /за мен той е несъмнен избор на руските славянофили, заради ангажирането му със събиране на подписи за прошение до императора/. Всичко това е започнало в първата половина на 1871-ва и финалът е бил верижно предателство на дейци от комитета в Ловеч, разбиването на този комитет отвътре /донесението на Хамди паша със списъка на членовете на комитета, направен пак от член на този комитет на висока позиция/ и залавянето на Левски в Къкрина. Можем да се заровим в детайлите около това последно предателство в Ловеч, но това с нищо няма да промени така очертаната с едри линии карта на събитията и пропорциите в тази карта, мащаба на предателството срещу цялата вътрешна революционна организация в Българско.

Защото в този случай Величка изгаря като примамка за Левски; веднага лъсва, че при нея има провал, а тя е била оставена на свобода единствено като стръв в капан приготвен за влизането на Левски в Ловеч, стръв и сигнална лампа; ако всички писма са конфискувани, конфискувано е и златото на комитета, Левски няма за какво да идва в Ловеч, нито архива му е там, нито парите, ще си продължи пътя за Влашко по друг маршрут, а на полицията й е необходимо да го засече в Ловеч. Ако изобщо тези разкази на Сиркова имат нещо общо с действителността. След като по думите на Сирков, първите думи на Левски са били "на никого няма да казвате, че съм у вас", Сиркова напук хуква към Величка... Според мен това е нейна компенсаторна лъжа, целяща да хвърли вина и подозрение за предателство към Величка, за да снеме подозрения от нея и мъжа й, където Левски последно е нощувал, но така или иначе, не променя цялата ситуация около писмата. Но да допуснем, че са истина думите й, пак е взела някакви писма, различни от конфискуваните преди това от ловечката полиция, според мен, точно компрометиращите поп Кръстьо подхвърлени писма, които впоследствие Поплуканови са прочистили от върнатия архив, за да заличат всякакви техни следи. Взетите писма до Левски от чужбина са си останали в османските власти, за да съобщава за тях в телеграмата си Али бей, те и сега най-вероятно са в османските архиви и биха доказали моята хипотеза, ако се открият там, а няма къде другаде да са, щом веднъж са взети като доказателства срещу Левски и ВРО, сериозна държава, каквато е била Османската империя, никога не губи архиви, пази ги векове наред. Щом фотографията, по която са го търсели се пази, някъде там в архивите трябва да са и въпросните писма до Левски, писани от Русия, Сърбия и Влашко, държавен служител като Али бей не би си позволил да пише празни приказки и фантазии до Великото везирство, недопустимо е. Освен всичко това, с което съм съгласен, арест на опасен човек с оръжие, какъвто е бил Левски, е много по трудно в града или дори в къща с изходи към пещера от покрива, каквато е била Сирковата, отколкото в обкръжено отвсякъде ханче с два изхода, един от предната врата и един откъм обора, на разсъмване, когато няма никакви хора да се мотаят наоколо. Не са искали да поемат никакъв риск да го изпуснат, трябвал им е жив.

Според мен, писмата до Левски от Русия, Сърбия и Влашко /външните писма до Левски/ са били конфискувани от къщата на Величка Хашнова, където е имало скривалище и където Левски се е отбил, за да търси парите на комитета в деня преди да го арестуват в Къкрина. Левски е пришил заедно със Сирков комитетския архив в самара на коня сутринта, но преди това пришиване не е имал време да прави преглед на писмата едно по едно, за да установи кои липсват. Именно тези писма от самара на коня с който Левски е бил в Къкрина са това, което наричаме Ловчански архив и тях Захари Стоянов по-късно взема с разписка от Сиркова, а тя ги е наследила от покойния си мъж, той от своя страна ги е извадил от самара на коня, върнат след арестуването на Левски от турците. Преди да пришият тези писма, целия архив е стоял на съхранение у Величкини, там е трябвало да бъдат и парите на Привременното правителство в Ловеч; Сирков по нареждане на Левски е взел писмата, но с вече предварително извадените от там писма до Левски от външни комитети от турците, това е интересувало турците. Да преписват и превеждат десетки писма са нямали необходимото време, но са извадили точно тези, защото те са били неоспоримо доказателство за руска и сръбска намеса в подготовката на въстание в българските земи на Османската империя. Тези писма са били взривоопасни като доказателство пред съдебен процес воден публично и осветен от пресата. Когато след залавянето на Левски, Великият везир, тогава вече Надим паша, е повел линия на процеса с избягване на публичност и обществена тишина, писмата са си останали в османските архиви, но не са били пуснати в действие, целият процес е целял ограничаване на международен скандал и публичност, тишина и полу-мълчание за мащабите, както вече писахме, затова е проведен в София при закрити врати. Писмата до Левски с доказателства за сръбска и руска намеса в българските комитети са били много силен политически коз в ръцете на Мидхат паша като Велик везир, той е бил на държавното кормило до 19 октомври 1872-ра, след което е бил сменен на този пост с Надим паша. Надим паша, приятел на Игнатиев, вече е бил застрашен от даването на публичност на писмата, макар че окръжния управител на Търново, Али бей, очевидно е знаел за тяхното съществуване, както и за фотографията на Левски, по която е издирван. Знанието на Али паша показва, че разследването и преследването на Левски е минавало пред Търново, тоест имало е добра координация между Ловеч и Търново, тъй като писмата са били конфискувани в Ловеч, но за тях е било докладвано по надлежния ред в Търново. Само да отбележа в заключение, че писмата отвън, които са дошли в Ловеч до Левски, са можели да бъдат конфискувани само на едно място накуп: и това място е Ловеч. Изключено е да са били на друго място, защото отговорите на тези писма са писани от Левски в Ловеч и са се съхранявали в Ловеч, а самите писма до него липсват в архива на Ловеч.

Левски не е правел преписи на писма до него, за които крайният адресант е бил той самият; правел е преписи на писмата, които той изпраща до други. Преписите на писма, изпращани до него са били грижа на тези, които ги изпращат. Има такова писмо на Хитов до Левски в два варианта, единият е на самият Хитов, много неграмотно написано, където Хитов сам е написал "от афторо", а писмото намерило Левски е писано от друг по-грамотен човек, явно преписано от хитовото. Факт е обаче, и може да се изследва писмо по писмо, че липсват редица писма писани от зад граница до Левски, а са запазени само неговите отговори до изпращачите, посочих три - писмото от Плоещките българи, на Иван Кършовски и на Филип Тотю за прошението, но със сигурност са повече. Няма никакъв смисъл Левски да не е съхранявал оригиналите, за да може при спорове да ги извади като аргумент, в това отношение той е бил абсолютно акуратен, имайки предвид изкривяването на думите, когато не са написани черно на бяло; нещо повече, характерно за неговата кореспонденция с емигрантите, в отговорите си той преразказва техните писма, така научаваме какво те са му писали. Но оригиналите ги няма, факт. И факт е, че в телеграмата се твърди, че има писма до Левски, конфискувани, от клетки в Русия, Сърбия и Влашко, писма, не само документи. Не може да са разпечатани циркуляри от Букурещ, каквито е получавал оттам, от Сърбия и Русия никой не е пращал циркулярни печатни писма, пращали са му лично написани писма до него. За такива писма става дума в телеграмата.