Б. Киров

Разбирам Вашата хипотеза, че отначало, преди обира у Денчо, е имало един донос, направен от Драсов и информацията от него е отразена в доклада на Хамди. Последвали са обиските в тайните къщи на Левски с цел още тогава всичко да приключи с неговото залавяне, при което Величка, узнала по някакъв начин къде ще е следващия обиск у Сиркови, дефакто спасява Левски и Сиркови. Драсов бяга, Пъшков и Марин се отказват от дейност, но все още не са наясно откъде им е дошло. Чак при ареста на Пъшков, края на октомври, на Пъшков му светва в главата, че полицията в Ловеч знае всичко за комитета и кой кой е в него. Тогава каймакаминът му е предложил сделката - давате ни Левски и ще имате по-леки присъди. Той съобщава това на Марин, двамата скрояват комбинацията с Величка как да привлекат в Ловеч Левски, а то е само с една стръв, парите от комитетите, съхранявани при Величка /поп Лукан/. Те знаят, че Левски ще мине да си ги търси, преди да тръгне към Букурещ. Капанът сработва, Левски минава през къщата на Величка. Следва Къкрина, където действат тримата братовчеди по линия на Сиркови. Там не знаем как е протекло убеждението от страна на коймакамина, не са оставили черно на бяло. Но, според мен, Латинеца се е разписал с чудодейното си минаване през засадата. Но първата плочка, съборила всички останали от комитета в Ловеч е бил Драсов. Само че е бил толкова ловък измамник, че не е оставил никакви следи, и сега ние тук с Вас си блъскаме главите как да открием някаква следа от него Правилно ли съм разбрал?

Въпросът е, сам ли е направил доноса или със знанието и съгласието на Марин и Пъшков. И двамата са пощадени в този донос - Пъшков въобще не е споменат, а Марин е пратен в миманса като един от синовете на поп Лукан, нито намек няма, че е "главатар". Самият Драсов очевидно обича да се самоизтъква, още през 1875 пише "в комитета аз бях всичко" и се определя сам като председател, а след освобождението е твърдял същото, че е бил председател, вероятно за по-голяма поборническа пенсия и заслуги. Пъшков обаче в писмата си се държи към Драсов като към зависим от него човек, обръща се към Драсов снизходително и сякаш знае някаква негова мръсна тайна, с която го е държал. Марин, ако не е съгласувал този донос с Драсов, не може да не се е досещал. Двамата с Драсов са имали финансови взаимоотношения, видно от писмото на Драсов до Марин от 1874, което цитира Лалов. Ботев е бил завлечен от Драсов с невърнат личен заем от 95 франка, това по днешни цени е около 5000 лева. Ботев го пише в писмото си, наричайки Драсов "тоя човек" и казва на Стамболов, че не иска да го занимава с Драсов.

Какво пише Иван Лалов за заминаването на Иван Драсов за Чехия: "Според един от последните ни известни документи - паспорта на Драсов за "свободно преминаване и оказване на съдействие при нужда", той е издаден от русенския валия на 11(23) август 1872 г. С него той напуска веднага страната с мотировката, че ще учи в странство. Всъщност самото напускане е прибързано, тъй като учебната година започва доста по-късно. Има съмнения, които към настоящия момент не можем да потвърдим, че турската полиция след убийството на владишкия наместник дякон Паисий е информирана, че това е комитетска работа и чака търпеливо момента да нанесе своя удар. Драсов е предупреден от човек, близък до каймакамина, и напуска България, без да предупреди другите членове на комитета и Левски, който по това време е в Ловеч. Първоначално се установява във Влашко, а от есента е в Чехия." Колкото и нелепо да изглежда, писмото на Левски до Попхинов от 25 август е било изпратено най-напред на Каравелов в Букурещ, за да бъде разгледано там заедно с другите негови три писма от тази дата, и е трябвало да бъде препратено на самия Попхинов впоследствие. Няма къде другаде да го е подписал отдолу Иван Драсов, освен във Влашко след 25 август, щом паспортът му за излизане е издаден на 11 август. Ерго, Драсов е напуснал Ловеч преди убийството на слугата, и Драсов е бил при Каравелов през август, септември, защото първите му писма от Писек са от началото на октомври. А какво е търсел Драсов при Каравелов по това време и защо му е носил пакет с документи от архива на комитета, след като не е предупредил другите членове и Левски за заминаването си. Само реторично питам.

Хаджи Станьо Врабевски и Петко Милев от Тетевен са двамата, които организират обира в Арабаконак, те нареждат на Общи какво да прави, а не той на тях. В телеграмата на Махзар паша тези двамата са посочени, че наредили на Общи да се самоубие от името на Влашкия комитет. Не мисля, че Общи е разпространявал слух за самоубийство, щом Махзар го е съобщил в телеграма, значи наистина е имало такъв опит. Не си е блъскал главата в стената или нещо подобно, сигурно е имал пришита отрова в дрехите като Левски. В доноса от Тетевен е посочен за главатар световно неизвестния Марин Пуйо. Пълно затъмнение за реалните важни хора там.

Към юли-август, да, вече твърдо са взели страната на Общия и на Каравелов. В доноса до Хамди няма нищо срещу Общи и нищо срещу Каравелов. Нито са засегнати важни негови хора в Българско. Доносът е насочен изцяло срещу крепостта на Левски, Ловеч, и срещу доверени силни фигури на Левски, като към тях е прибавен Попхинов, който мрази Левски, но е брат на най-довереното лице на Левски, Данаил. „Няколко време преди да замине за Чехия, Драсов заминал за Букурещ, където занесъл един пакет документи, принадлежащи на Ловчанския революционен комитет, и ги предал на Каравелов” /по спомени но близките му/. Преминали са Рубикон, определили са се. Драсов е заминал, но обиските ден-два след убийството на слугата във всички тайни квартири на Левски са извършени. Тези обиски не са направени на случаен принцип, а с хирургическа точност, която може да се обясни само с насочване от посветен човек. Левски е бил вече персонална цел на полицията по това време, която е знаела за неговото участие в убийството и че е в Ловеч. И това е преди обира на Общи, за който са се надявали да успее, затова са замълчали за него.

Имало е борба между Ловеч и Букурещ къде да бъде центърът на власт и в тази борба надделява Букурещ /Каравелов/. Ето какво е написал Драсов през 1875 за началото на комитета в Ловеч: „Същата вечер, на 3 август 1869 г. Левски, Марин и аз събрахме се у дома… Преди всичко заклехме се, че ще бъдем тайни и ще се трудим да увеличим в Ловеч и околността му последователите. ..И за да даде по-голямо значение на делото и нам да се повече уверим в него, каза ни, че е изпратен от Букурещкия ЦК, който комитет се съставял от лица достойни, образовани и че делото е разпространено в повече градове и села в Тракия и България и оставало още няколко места, за които той бил изпратен да ги скопчи. И така, общото въстание не ще бъде късно. Заради това ние трябва колкото се може по-мъжки и бързо да работим, за да не останем надире от другите места, защото беда е, казваше, томува, който не се намери готов в деня на всеобщото въстание. Но всичко това… беше само, за да ни повече въодушеви. И така, след като ни прекръщава добре, на другия ден рано замина за родното си отечество - Карлово, гдето казваше, че го очаквали, за да ги нареди, що трябва да работат…” „Всичко нам поръчано изпълнихме. Мене избраха като председател, Марин /Поплуканов/ за мой помощник, а Д. Пъшков от Сопот, Ловешко, само за писар. Но право да си кажа, аз бях всичко: и парите поверяваха мене, и пишех, и изпълнявах председателската служба…” Драсов тук свидетелства, че е знаел родното място на Апостола, Карлово. Подразбира се, че и Марин го е знаел. Това че в доноса пише "лице от Пловдивско" още не означава, че не е направен от тях, в доноса много неща са съзнателно преиначени, а "Пловдивско" обхваща и Карлово. По-късно за П.Стоянов обаче Драсов пише, че при отиването си във Влашко двамата с Марин са се убедили, че от емигрантите там никаква помощ не могат да очакват и трябва да разчитат на собствените си сили, това отиване е година след описаното горе, в края на на 1870, началото на 1871. Във Влашко двамата са стояли повече от две седмици и са обиколили дейците както в Букурещ, така и ония в Плоещ. В Букурещ са славянофилите на Каравелов, в Плоещ дуалистите на Райнов, и двете групи по думите на Драсов са ги разочаровали и те са решили да изградят центъра на революцията в Ловеч. Това Драсов поддържа и когато избухва конфликт между Левски и Каравелов в края на 1871 и началото на 1872, все още по онова време Драсов залага твърдо на Апостола в този конфликт. В писмо на Иван Драсов до Данаил Хр. Попов от началото на 1872 г. той, Драсов, е написал: "Писмото ви получихме и разбрахме Каравелов какво е писал за вас и че В.Л. в някои отношения бил своеволствувал. Всичко това е нам непонятно. Ще се разберем тогава, когато стане събранието, според както мисли бай л-ский, че било нужно да стане." (Д.Т.С., с. 350) И само няколко месеца по-късно нещо се е счупило. Събранието е причината.

Напрежение в отношенията между Каравелов и Левски е съществувало още в Букурещ, преди Левски да се завърне: ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО КИРЯК ЦАНКОВ Баю! В Букурещ Ще дойде човек от Олтеница да ви даде от мен отворено писмо. Вижте според писмото и направете каквото трябва. Те се предлагат за работата, защото им казах, че главният център е в Българско. Повечето души мразят [постъпката] на Каравелов, защото нападна Старите. А другите народности като слушали за това, се възползвали. Затова им казах, че му е казано повече да не пише нито за стари, нито за млади. Който е крив и пречи на народа ни, ще се явява в Централния комитет, откъдето ще се каже на всички наши да знаят за това. Така и трябва вече, защото ето, намират се хора и като гледат на такива работи, не вземат участие. Пък в състояние [са] доста да помогнат материално и... Усещам и разбрах от много хора във Влашко мнението им: ако тая работа се управлява от Българско, то ще бъде работа, и ние вземаме участие. [1] Както ви казвам за Каравелов от Олтеница, също и в Гюргево няколко души го мразят за това. Пък ми се виждат добри хора. В Олтеница ми дадоха 2 турски лири, без да им искам, и аз им казах, че ще получат билет за тях. А те ми казаха: „Даваме ти ги на теб, не щем билет.“ Човекът, който ще дойде да ви донесе писмото, е нисък и рус. Драгой Стойчов [2] 1872,27 юни, Т. Мъг.[уреле] ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ Бае Каравелов! В Букурещ Утре тръгвам оттук за Пикет [Бекет], а после три дни може за Българско. Прегледайте писмата ми за Одеса. И в двете писма ще сложите по един устав. Едното за Илия Луканов, добре да е запечатано и да се приключи във Филипово. По-скоро изпратете уставите по частните комитети във Влашко. Нарядко хора, които не ще се заемат за работа. Срещнах мнозина хора да ви окривяват в някои работи и казват: „Тая работа не е [за] Каравелов, залавяме се, защото знаем, че ще ни излезе на работа [1], защото Каравелов е човек, който казва: Аз съм!!! [2] Изпратете ми онова, което трябва да подпишат и ония комитети, на които представителите не бяха пристигнали от Българско. Трябва да поднеса и те да подпишат. Вестниците, докато не получиш второ писмо, в което да ти се каже къде и по колко да изпращаш, дотогава редовно ще ги изпращаш в Русчук, до когото знаеш. Ще направиш и особено писмо на Иларион [3] да си отредят човек, който ще ги приема, от оногоз, комуто ти си ги изпратил. Петтях жълтици дадох за печат [4] на Д. Хр. Попов. На всичките частни комитети във Влашко ще им дадете право да съставляват и други частни комитети, защото има хора, пък всичките не можете да знаете. И според устава ще ги отправят до Централния комитет, откъдето вече ще вземат и дават. Нали ти казвах, че повечето хора знаят да се препоръчват, а не правят нищо! Казах ти за Тома Панталеев! Видяхме се в Турну, попитах го за книжката превел ли е, а той ми каза, че мислел да я даде на Мишайкова. Искай книжката и намерете човек да я преведе, нея и другите, по-скоро! И да се плати. Къде останаха обещанията на Еврем Марковичов! Ако ги изпрати, нека да се преведат по-скоро на български и ми ги изпратете. 1872,27 юни, Т. Мъг.[уреле] В. Левски За това, че в Букурещ са обсъждали пренасяне на стотици пушки и конкретни места и начини: ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО КИРЯК ЦАНКОВ Байо! [1] Вчера в 9 часа от Пикет за в Оряхово преминах благополучно. Всичките писани от мен гледайте по-скоро да ми ги изпратите: мустаци, брада, машина за фишеци и войнишките правила. В Пикет се срещнах с Петър Йорданов и Катранов, искат да вземат участие. Вижте. За пренасяне [на] стока в Българско, намери се място. Имаме и хора, които ще го приемат с измайсторен способ. Та вижте и ни опишете [2], ако се намират родолюбиви богати и да направят тая за случай на Отечеството ни: да поръчат от най-добрата система 500 дълги като преди това се изпробват на всеки десет една, за да не излезнат фалшиви. И като внесем в Българско, ще гледаме за малко време да им внесем парите и да се поръчат още. Ако това направят някои родолюбци, то по-напред трябва да ми опишете, да се разберем по-ясно. Новина: нашите Т. [3] казват по българите тук-таме, че щяло да излезе от запад един човек с шарени очи и той ще освободи България. Днес съм останал без жълтички и съм в големи мъки. Поздравявам ви искрено и целувам ви братски. 1872, 2 юли, Българско Драгомирчо Иванов

Мисля, че не е вярвал на думата му, но заради Данаил Попов, Кириак Цанков и Ценович е направил компромиса на сливането. До събранието през май 1872 ВРО на Левски е функционирала като затворена херметично организация и тези в Букурещ не са били наясно точно как и какво. Първият пробив е бил с парашутирането на Димитър Общи, и това става през Данаил Попов, който приема препоръката му от Хитов и Каравелов. Но в началото не е било фатално, Левски е съумял да го изолира. Чак когато събранието на практика обединява двете организации, тази в Букурещ, декоративната, и реалната в Българско, като поставя за център Букурещ и в подчинено положение ВРО, Левски е загубил контрол. Всъщност едната група е прецакала другата с тактиката на кукувицата, снесли са най-напред едно "яйце" - Димитър Общи - след което са изхвърлили Левски от гнездото му в Ловеч. Защо Данаил и останалите от Млада България са се хванали така наивно на тази гола кука, за мен и досега е странно. Какво толкова са виждали в лицето на Каравелов и Сърбия зад него - пари, вестник, печатница, оръжие... Не знам, но са го направили против волята на Апостола, а когато е настъпил конфликта или са взели страната на Каравелов /Попов/ или са се свили и са замълчали, като Цанков и Ценович, Райнов, Кършовски, Касабов...

В Букурещ Тетевен, заедно с още 10 комитета е бил представен единствено от Тодор Пеев.

За мен неговият избор е очевидна манипулация с гласове - тези на вилаета на Общи и онези от Сливенско. Пропуск на Левски е бил, че не е предвидил такава възможност, но Каравелов е бил на свой терен, домакин.

Така е, но всеки комитет си е имал псевдоним и другите председатели на частни комитети са знаели лицето, с което кореспондират, независимо, че писар е писал писмата, когато са пращали парите за револверите от Орханийско, писали са на плика за марин Поплуканов. Обратната връзка също е била двупосочна, лицето отговорно за контакт е винаги председателя, а при негово отсъствие подпредседателя, така пише и в Усатава и в Наредата. Според мен умишлено са премълчани главатарите в Орханийско, както и Общия. Как пък само четирима са вярно посочени с Пеев и Гложенеца от други комитети. Както писах, Пеев в Букурещ е критикувал Общи, макар че не знаем какви гласове и за кой е дал, неговите са били 11. Дали е било тайно или явно гласуването и кой как е гласувал в протокола не пише нищо.

Левски през есента затова събира всички селски комитети в окръжни центрове, за да не се повтори шашмата с гласуването на 10-11 малки селски комитети, с които да се манипулира вота. След като ги събира в 5 окръжни центрове, слага Голям Извор за окръжие на цяло Орханийско, защото всички останали комитети и комитетчета са се водели по акъла на Общи-Пеев-Попхинов, разкола там е бил пълен. Така са щели да се вземат гласовете само от окръжията. И като ги реорганизира по този начин, съобщава им с окръжно, че ще замине за Влашко, за да се срещне с другите членове на БРЦК /които трябва да са били неизвестни за дейците в Българско/. При следващо общо събрание, всички комитети в Българско са били в ръцете на Левски с окръжията - всяко окръжие представлява всички комитети в него. В Устава от Букурещ Левски е настоявал и прокарал за една специална клауза, че в извънредна ситуация, всички частни комитети имат право да свикат общо събрание и да гласуват за смяна на председателя. Това е бил демократичен пробив в монархичната концепция на Устава, все едно с избори да се детронира цар. По времето, когато Левски тръгва в Букурещ, Каравелов вече е в Белград, интересно ми е как щеше да участва в извънредно събрание в Букурещ, когато се намира в Белград. Вероятно с пълномощник, както е участвал и Панайот Хитов в общото събрание от май. Само че тогава ала-балата със селските комитетчета е минала, а в началото на 1873 при новите пет окръжия в Българско е нямало шанс пак да се повтори. Обаче, Къкрина...

Търново е имал делегат, но не е посочено името му. Бил е един човек, който е представлявал Търново и Лясковец с 2 гласа.

Направих си справка с протокола - Сливен, Стара Загора и Карлово. Обаче има един представител с 10 !! гласа от Стамболу Мехмед Ефенди, което е псевдонима на Сливен, според мен, това са околните села около Сливен, за да са 10 гласа, мисля че тези 10 гласа, гласовете на всички комитети в Орханийско, където представител е бил Пеев с 11 гласа и повечето чрк във Влашко са обърнали вота в полза на Каравелов. В Сливенско голямо влияние е имал Панайот Хитов.

Възможно е, но в протокола негов подпис липсва. Може да е бил там делегат на Габрово, има делегати, чиито имена не са посочени, пише само "представител" и колко гласа /частни комитети/ представлява. Изпращането на Христо Иванов като главатар на комитета в Габрово може да се дължи и на факта, че Големия взема пушката на Левски в самото начало на юли от Габровския манастир и я носи в Ловеч. В Ловеч той я е предал или на Марин или на Величка, където е бил тайникът за пари, оръжие и документи. Тази пушка е била в ръцете на Марин и след освобождението и за нея Данаил пише писмото си до министъра, Данаил я изпраща през Русе и от Габрово, Големия я носи в Ловеч точно към времето, когато предполагаме, че е направен доноса.

Освен Анастас, от дейците извън Ловеч са издадени Тодор Пеев, Васил Гложенеца и Христо Иванов, другите имена са второстепенни и без значение. Към момента на издаване, ако предположим, че е бил юли-август, Пеев, Гложенеца и Големия са се водели плътно хора на Левски - Левски пише, че в Букурещ "очилатия" /Пеев/ е критикувал остро Общи. Пеев се обръща към Общи, когато преценява баланса на силата в негова полза, тогава иска от него пълномощно за Македония и го получава /Пеев е учителствал в Кюстендил, той се е считал за ангажиран с македонската кауза и мисля че с македонските борби в началото на века е свързано убийството му/. Тоест в доноса са ударени единствено хората на Левски, до един, включително и Анастас като брат на Данаил Попов. Ударен и комитетът в Ловеч с цел "да се разтури", което и става след убийството на слугата. Изпускаме там ролята на Драсов, кой, ако не той, е трябвало да предупреди слугата, че в къщата на Денчо ще влезе преоблечен Левски. Слугата е бил негов връстник и приятел, преди да слугува на Денчо, той е слугувал в къщата на Иван. Слугата обаче крещи и хваща за гушата Левски, все едно е предупреден точно това да направи... Това да. Револверите са едно нещо, винтовките съвършено друго. С револверите в Ловеч са се изживявали като шерифи. С винтовките е трябвало да излязат срещу аскера и артилерията на позиция, където се мре. Не им са били по вкуса винтовките. Някъде след началото на есента, според мен, цялата линия за въстание в комитета в Букурещ се е променила. Въстанието към началото на ноември, когато Каравелов пише писмо на Левски, е щяло да бъде акт на самоубийство за Левски и ВРО. По това време нито Сърбия, нито Черна гора вече са възнамерявали да воюват срещу Турция, нито пък да вдигат въстание в Босна и Херцеговина. Босна и Херцеговина са били обединени в един вилает, какъвто е бил Дунавския вилает, почти толкова голям - 80 000 кв.км и 700 000 жители по онова време. Изключително апетитна хапка както за Сърбия, така и за Черна гора, по същото време васални княжества на Отоманската империя. При въстание в Босненския вилает, плановете на Сърбия и Черна гора са били война срещу отоманската армия и изтласкване на империята от този вилает, който да провъзгласят за част от една Велика Сърбия, Югославия. България е трябвало да играе втора цигулка в този сценарии - въстание в пределите на Дунавския вилает да прикове силните турски гарнизони там. Това се случва след две години, когато въстават Босна и Херцеговина, а през 1876 Сърбия и Черна гора влизат във война с Османската империя. Двете васални държави мобилизират 130 000 армия, приблизително такава османска армия се бие срещу тях, всичко това се разиграва на фона на окървавеното Априлско въстание в България /30 000 жертви срещу 5-6000 от сръбска и черногорска страна/. "Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме"...

Така е, безспорно. Тук се сещам за писмото на Данаил Попов, в което описва как Иванчо Хаджипенчович още с идването му, увещавал задържаните да си затварят устата и да не казват нищо за никакви комитети. И не бил единствен Иванчо /щото е патриот, ха-ха/, а и другите османски сановници намеквали същото на Общи и компания. И Данаил се тюхка, че сами сме си виновни за всички злини, като сме кухи глави... Задържаните пеели ли пеели. Явно с идването на Али Саиб паша линията на следствието рязко се е пречупила. Охладили са ентусиазма на Махзар паша да прави разкрия на комитети и са се концентрирали върху Левски. От Високата порта са искали случаят да приключи колкото се може по-бързо и по-тихо. Същото е искал и граф Игнатиев, той даже има една изтървана реплика в документ, че процесът слава богу е приключил по-най-добрия начин. Имало е някаква задкулисна сделка, според мен, между Високата порта и правителството в Белград.

Нямаме доказателства засега, те може да са били в полицейския архив на Ловеч, който е изгорял /изгорен/ след освобождението при кметуването или на Драсов или на Иванчо Колев. Но има улики и те водят до Марин Поплуканов и Иван Драсов. Най-вече парите. Поп Кръстьо казва на Ф.Симидов, че им е предал на двамата 500 лири и аз съм склонен да приема това за истина. Попът като касиер е държал до някое време тези пари и ги е описвал в книгата в кочан от квитанциите, имало е и друга, копирна книга, у председателя. Марин сам пише в писмото от 7 октомври, че не е бил в състояние да се оправя с писмата и бумагите на комитета, тази работа преди това е вършел Ваньо Драсов. Има и негови писма със сметки до Д.Попов и изглежда той е водел копирната книга, а не Марин. После през 1874 Драсов иска тези пари от Марин, защото е бил единствен представител на събранието на БРЦК в Букурещ от частен комитет в Българско и са го питали за събраните пари в Ловчанския комитет от всички останали частни комитети. Заверата с парите на комитетите е била между Марин и Драсов, но след заминаването на Драсов сумата е останала у Марин и той е бил на топа на устата, на вниманието на Левски и тайната полиция. Това е много силен мотив. Според мен, Пъшков също е бил посветен в далаверата с комитетските пари и си е услужвал като кредитна банка без лихва с тези пари. Впечатли ме как вади от джобовете си златни лири и ги раздава на заптиетата при ареста му, но очевидно той е смятал за нещо съвсем естествено това. Драсов пък е този, който инспирира цялата медийна кампания срещу поп Кръстьо чрез вестника на Каравелов. Много настоятелен и последователен е бил в това отношение. Всъщност Каравелов публикува не две, а четири дописки очернящи попа. През 1874 той продължава с кампанията и все в дъното на дописките излиза Драсов, от първата до последната. Драсов внушава и на Данаил Попов, че попът е предател, а изглежда в началото Попов е имал друго мнение. Защо обаче са предали и Анастас? Много се чудех над този въпрос и си го обяснявам, с това, че Анастас е бил топлата връзка с другата партия в БРЦК - не тази на Каравелов, а хората от бившия ТБЦК на Касабов. Братът на Анастас е доайенът и доверено лице на тази група в Турну Магуреле и той е бил в течение на цялата дейност на Левски още от самото начало, от първата му обиколка с прокламации на турски, Анастас разказва за това.

100 процента е от вишегласието. В Наредата Левски е разписал структурата на комитета: един председател, един подпредседател, един писар, един поп и още седмина. Това е Вишегласието, а в случая на Ловеч и самият Левски - общо 12, като дванадесетте апостола в Новия завет, и Бог с тях. Левски е имал съзнание на религиозен човек и символиката е разпознаваема за неговото съзнание. Но Един от Тях ще бъде Юда Искариотски, който ще Го предаде за Тридесет сребърника...

Хаджи Станьо Врабевски и Петко Милев са двамата подбудители и организатори на обира, така че е напълно възможно и те двамата да са връзката на Влашкия комитет с арестуваните, а кои са останалите трима души, дали заповед на Общи да се самоубие, можем да гадаем. При всички случаи, някой не арестуван е трябвало да им предаде на тях заповедта на комитета за самоубийство на Общи, за да я предадат те на Общи, някой извън тези петимата, на свобода. И откъде Мазхар паша знае, че Влашкия комитет е заповядал през тези петимата?! За това, че Пеев е бил подбудител на Общи за обира преди хаджи Станьо и Петко Милев, той пише, че е говорил с Общи на сватбата си, която е била малко след завръщането на Левски от Букурещ, през лятото, преди двамата първенци от Тетевен да насочат Общия. И двамата са били от най-богатите хора в региона. Заимов пише за хаджи Станьо: "Името му е хаджи Станьо Станчев, член е в градския съвет; брои се за най-богатия не само в Тетевенско, но и в Троянско, и в Ловченско, и в Орханийско; има до десет хиляди лири. Турските и църковните власти гледат на него като на писано яйце. Каймакамите в Ловеч и Орхание му стават на крака, кога се яви в конака. В Тетевенско той и Петко Милев (също първенец и богаташ) „колят кучето“, както се изразява народът за хора, в ръцете на които е съдбата на населението. Мюдюрите и полицейските чинове (заптиетата) по негов личен кеф се турят и вадят. Тетевенско (и помаци, и българи, мало и голямо) гледа на него с дълбоко уважение и почитание...“ Открих нещо интересно, кой е бил източник за информацията за втората дописка на Каравелов в "Независимост": "писмо от Тодор Нинов за предателството на поп Кръстю (1873)." http://www.varna-bg.site/statearch/arh36.htm това е линк към архивните фондове на Варненска община, наличното при тях от и за Драсов. Въпросното име ще намерите в абзац, започващ с БРЦК, някъде към средата на масива за Драсов. Нищо не открих за личност Тодор Нинов, живяла по онова време, но писмото до Драсов е във Варненския архив.

Левски преди събранието в Букурещ е изпратил писма до частните комитети с подробно указание как да се подготвят делегатите, с какви пари да разполагат, къде да отидат в Букурещ и какви пароли да казват. Но Левски не отива като делегат на Ловеч, а на Карлово и на още един комитет, сега не се сещам кой точно. Така че може въобще да не е уведомил членовете на Ловчанския комитет къде ще ходи, имайки предвид, че е бил пределно пестелив да дава информация.

Това е много добро наблюдение, съгласен съм с него. Същевременно този, който е дал информацията е бил на събранието /трите пристанища за внасяне на винтовки/. Въпросът е дали единствено Марин е бил на събранието в Букурещ или са били Марин и Иван Драсов. Според мен е бил единствено Марин, защото само той твърди, че подписът на Драсов е в протокола. Все пак, според мен, този подпис в протокола е съвсем различен и от двата подписа на Иван Драсов - този в писмото за Анасатас и другият от протокола от 1875, който качих в пост по-горе. Драсов си се подписва по един и същ начин, малко детински и необработен подпис, изписва цялата си фамилия във втория протокол от 1875, в писмото до Попхинов е сложил инициал В., вместо И. за първото си име, но пак е неизменното "Драсов", което не може да се сбърка и в двата му подписа. От писмото до Анастас. Мерсия Макдермот е измислила първа, че това е "В.Т.А." - "Велико Търново Асеневци", но това е нелепо, подписът си е на Ваньо Драсов и касае негова връзка с Анастас, Търново тук няма никакво отношение Това е подписът на Иван Драсов под протокола от август 1875, за подготянето на Старозагорското въстание, публикувах целия протокол по-горе Това е подпис, единственият, наподобяващ нещо като "Драсов" от събранието в Букурещ през 1872, но е толкова различен от другите два горе, че е изключено да го е положил Иван Драсов. Ерго, подписът му липсва в протокола от Букурещ 1872, и само Марин твърди, че го има. Ако изключим Драсов като присъствал на събранието, единствен остава Марин. Въпросът е дали е споделил намерението си с останалите или е отишъл сам. Левски се връща на 1 юли, убийството на Паисий е било на 21 юли, решението е взето на събрание и гласувано от комитета в Ловеч. Следващото убийство е на слугата на 14 август и там някъде заминава Иван Драсов, а след заминаването му "комитетът се разтури" по думите на Левски. За това влизане в къщата на Денчо също е имало събрание. За да пише Левски две или три писма до Видраре да иска човек оттам, според мен, от местните членове му е било отказано да участват в самия обир, но пък са участвали в логистиката, включително Марин, в чиято къща е преспал Вутьо в нощта преди обира. На 15-16 август започват обиските на къщите, тоест на полицията в Ловеч по това време е било ясно къде се крие Левски и че той е в Ловеч. Къщата на Сирков е била известна на много малко хора - между тях са Марин /и сестра му/, Иван Драсов, поп Кръстьо, Латинеца... за тези се сещам.

Левски никога не е вървял в чужд коловоз. През лятото и есента на 1872, когато вижда накъде отиват нещата с Общи и компания в Букурещ, той се опитва да свика общо вътрешно събрание на частните комитети в България. Противопоставя му се Орханийския комитет и Тодор Пеев, който му пише едно витиевато писмо, в което му обяснява, че не е време за такова вътрешно събрание. Тогава Левски окрупнява комитетите в окръжни центрове, за да има контрол върху тях, вече ги изброих, повтарям се непрекъснато. Левски си е оставил врата в Устава да смени председателя в Букурещ с общо събрание на частните комитети, ако председателя не изпълнява правилно функциите си. Отивайки към Букурещ, според мен, точно това е щяла да бъде следващата му крачка - да свика ново общо събрание на всички частни комитети, за да се избере ново ръководство на БРЦК. Затова му е бил необходим архива и средствата на комитетите, това е била причина за влизането му в Ловеч. В Букурещ и в Белград, където изтеглят Каравелов, много добре са осъзнавали какво предстои. Това съм го писал вече няколко пъти. За обира в Арабаконак, самият Левски пише в писмото си от 12 декември, че той е планиран от него, но не е трябвало да се поверява на Димитър Общи. Тодор Пеев се хвали в писмо до Каравелов, че той е бил инициаторът Димитър Общи да извърши обира и това е станало на неговата сватба. Пак на сватбата на Пеев, Димитър общи дава пълномощно на Пеев за Македония, въпреки, че преди това Левски е отказал и на двамата такова пълномощно и Димитър не е имал право да дава пълномощно на Пеев. Всички факти са общоизвестни и не виждам смисъл да ги повтаряме, да ги забравяме и после пак да ги повтаряме, за да ги забравим отново. Всеки, който може да чете внимателно, ще намери в темата каквото му е необходимо, за да си изгради представа за случилото се тогава.

Този въпрос съм си го задавал и съм му отговорил, затова бързо Ви отговарям: защото на просръбската каравелова група в БРЦК не им е било необходимо успешно и добре подготвено въстание в българските земи, а зле организиран стихиен бунт, който само да ангажира турските гарнизони тук, но не и да успее като въоръжена акция. Планът за внасяне на големи количества модерно оръжие е бил само и единствено на Левски и той не започва от събранието в Букурещ, а много по-рано, фиксиран е в писмата му. Планът на просръбската дружинка е този на Старозагорското въстание - влизат добре въоръжени чети от Сръбско, те са основните ударни сили, жилят и бягат, каквото е правел Панайот през 1867, когато байрактар му е бил Левски. Задачата на такова зле подготвено въстание е била да облекчи сръбската и черногорската армия на техния фронт, да отвлече османска армия оттам. По време на Априлското въстание и след него се случва точно това, Сърбия и Черна гора обявяват война на Турция, но я губят. Тогава се намесва Русия, но това вече е друга история. Мисля, че комуникаторите са били Пеев и Драсов. По-късните събития потвърждават тези ми предположения - Драсов отива да се отчете на Каравелов в Букурещ в началото на 1873, там отива и Пеев. През 1876 Пеев, Драсов и фамозният Сапунов-Миларов пак се събират като редактори на вестник "Възраждане", Пеев по това време е деловодител на Българското Книжовно Дружество и ридае в писмата си, че Дружеството няма пукнат лев да си плати сметките, но пари за вестника и печатница незнайно как намира. Водим си ние с Вас тук платонови диалози, под равнодушния поглед на съфорумците, единствено Деф проявява вял интерес, което започна да ме отегчава малко, честно казано

Каравелов не е оставил следа, но Панайот Хитов е оставил. През лятото на 1871 Панайот подписва договор с черногорския войвода Джуро Матанович за съвместни действия на Черна Гора, Сърбия и България при въстание в Босна и Херцеговина. Това прави въпреки несъгласието на Левски и през главата на Левски с мълчаливото одобрение на Каравелов. Кой е Джуро Матанович: https://sr.wikipedia.org/sr-el/Ђуро_Матановић той не е просто един от войводите, а доверено лице на княз Данаил, дългогодишен владетел на Черна гора, чиято династия е имала претенции да оглави една Велика Сърбия, в която да влизат и българите. На Общото събрание в Букурещ Панайот не е присъствал, но въпреки това е бил избран за един от шестимата в Централния комитет. Изпращането на Димитър Общи с препоръка от Панайот и Каравелов не е някакво недоглеждане, а следване на същата последователна политика, провеждана от Сърбия. Да се предизвика въстание в Босна, Херцеговина и българските земи, след което Сърбия и Черна гора да обявят война на Османската империя. Панайот и Каравелов, и двамата на пенсия при сръбското правителство, са следвали неотклонно тази линия. В тези години в Сърбия управляво регенство, кралят е малолетен, а централна роля в тричленното регенство има Йован Ристич. Ристич е либерал и бивш член на сръбската Омладина, еквивалент на Млада България в България. Ристич е радетел на южнославянска федерация под егидата на Сърбия, също като и Каравелов. Каравелов започва политическата си кариера именно в Белград като писател адмириран от Омладина, неговият роман "Крива ли е съдбата" е написан в Белград на сръбски и става знаме за омладинци. Специален пратеник до Ловчанци не е бил необходим, Марин Поплуканов като участник в събранието е можел да предаде всички послания на каравеловата партия в дните след събранието. Не знаем с положителност дали и Иван Драсов не е взел участие в това събрание, но и един е достатъчен. Решенията за убийствата, включително на Паисий, са се вземали с вишегласие. Паисий е убит по донос на Общи, натопен е от него. Триото Пъшков, Драсов, Поплуканов е гласувало единодушно и за обира в Арабаконак, въпреки несъгласието на Левски, същото трио налага Димитър Общи като апостол с равни права на тези на Левски. Само за по-малко от година Общи сепарира цялата Софийска област до Ловеч под пълен негов контрол. Не случайно Ви писах да прочетете текста на протокола от 1875, в който е изложен план за Старозагорското въстание. Целият план се свежда до навлизането на една чета от 2000 души под командата на Панайот Хитов от Сърбия в българските земи. И пак се очаква въстание в Босна и Херцеговина и намесата на Сърбия и Черна гора.