Б. Киров

Имало е борба между Ловеч и Букурещ къде да бъде центърът на власт и в тази борба надделява Букурещ /Каравелов/. Ето какво е написал Драсов през 1875 за началото на комитета в Ловеч: „Същата вечер, на 3 август 1869 г. Левски, Марин и аз събрахме се у дома… Преди всичко заклехме се, че ще бъдем тайни и ще се трудим да увеличим в Ловеч и околността му последователите. ..И за да даде по-голямо значение на делото и нам да се повече уверим в него, каза ни, че е изпратен от Букурещкия ЦК, който комитет се съставял от лица достойни, образовани и че делото е разпространено в повече градове и села в Тракия и България и оставало още няколко места, за които той бил изпратен да ги скопчи. И така, общото въстание не ще бъде късно. Заради това ние трябва колкото се може по-мъжки и бързо да работим, за да не останем надире от другите места, защото беда е, казваше, томува, който не се намери готов в деня на всеобщото въстание. Но всичко това… беше само, за да ни повече въодушеви. И така, след като ни прекръщава добре, на другия ден рано замина за родното си отечество - Карлово, гдето казваше, че го очаквали, за да ги нареди, що трябва да работат…” „Всичко нам поръчано изпълнихме. Мене избраха като председател, Марин /Поплуканов/ за мой помощник, а Д. Пъшков от Сопот, Ловешко, само за писар. Но право да си кажа, аз бях всичко: и парите поверяваха мене, и пишех, и изпълнявах председателската служба…” Драсов тук свидетелства, че е знаел родното място на Апостола, Карлово. Подразбира се, че и Марин го е знаел. Това че в доноса пише "лице от Пловдивско" още не означава, че не е направен от тях, в доноса много неща са съзнателно преиначени, а "Пловдивско" обхваща и Карлово. По-късно за П.Стоянов обаче Драсов пише, че при отиването си във Влашко двамата с Марин са се убедили, че от емигрантите там никаква помощ не могат да очакват и трябва да разчитат на собствените си сили, това отиване е година след описаното горе, в края на на 1870, началото на 1871. Във Влашко двамата са стояли повече от две седмици и са обиколили дейците както в Букурещ, така и ония в Плоещ. В Букурещ са славянофилите на Каравелов, в Плоещ дуалистите на Райнов, и двете групи по думите на Драсов са ги разочаровали и те са решили да изградят центъра на революцията в Ловеч. Това Драсов поддържа и когато избухва конфликт между Левски и Каравелов в края на 1871 и началото на 1872, все още по онова време Драсов залага твърдо на Апостола в този конфликт. В писмо на Иван Драсов до Данаил Хр. Попов от началото на 1872 г. той, Драсов, е написал: "Писмото ви получихме и разбрахме Каравелов какво е писал за вас и че В.Л. в някои отношения бил своеволствувал. Всичко това е нам непонятно. Ще се разберем тогава, когато стане събранието, според както мисли бай л-ский, че било нужно да стане." (Д.Т.С., с. 350) И само няколко месеца по-късно нещо се е счупило. Събранието е причината.

Напрежение в отношенията между Каравелов и Левски е съществувало още в Букурещ, преди Левски да се завърне: ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО КИРЯК ЦАНКОВ Баю! В Букурещ Ще дойде човек от Олтеница да ви даде от мен отворено писмо. Вижте според писмото и направете каквото трябва. Те се предлагат за работата, защото им казах, че главният център е в Българско. Повечето души мразят [постъпката] на Каравелов, защото нападна Старите. А другите народности като слушали за това, се възползвали. Затова им казах, че му е казано повече да не пише нито за стари, нито за млади. Който е крив и пречи на народа ни, ще се явява в Централния комитет, откъдето ще се каже на всички наши да знаят за това. Така и трябва вече, защото ето, намират се хора и като гледат на такива работи, не вземат участие. Пък в състояние [са] доста да помогнат материално и... Усещам и разбрах от много хора във Влашко мнението им: ако тая работа се управлява от Българско, то ще бъде работа, и ние вземаме участие. [1] Както ви казвам за Каравелов от Олтеница, също и в Гюргево няколко души го мразят за това. Пък ми се виждат добри хора. В Олтеница ми дадоха 2 турски лири, без да им искам, и аз им казах, че ще получат билет за тях. А те ми казаха: „Даваме ти ги на теб, не щем билет.“ Човекът, който ще дойде да ви донесе писмото, е нисък и рус. Драгой Стойчов [2] 1872,27 юни, Т. Мъг.[уреле] ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ Бае Каравелов! В Букурещ Утре тръгвам оттук за Пикет [Бекет], а после три дни може за Българско. Прегледайте писмата ми за Одеса. И в двете писма ще сложите по един устав. Едното за Илия Луканов, добре да е запечатано и да се приключи във Филипово. По-скоро изпратете уставите по частните комитети във Влашко. Нарядко хора, които не ще се заемат за работа. Срещнах мнозина хора да ви окривяват в някои работи и казват: „Тая работа не е [за] Каравелов, залавяме се, защото знаем, че ще ни излезе на работа [1], защото Каравелов е човек, който казва: Аз съм!!! [2] Изпратете ми онова, което трябва да подпишат и ония комитети, на които представителите не бяха пристигнали от Българско. Трябва да поднеса и те да подпишат. Вестниците, докато не получиш второ писмо, в което да ти се каже къде и по колко да изпращаш, дотогава редовно ще ги изпращаш в Русчук, до когото знаеш. Ще направиш и особено писмо на Иларион [3] да си отредят човек, който ще ги приема, от оногоз, комуто ти си ги изпратил. Петтях жълтици дадох за печат [4] на Д. Хр. Попов. На всичките частни комитети във Влашко ще им дадете право да съставляват и други частни комитети, защото има хора, пък всичките не можете да знаете. И според устава ще ги отправят до Централния комитет, откъдето вече ще вземат и дават. Нали ти казвах, че повечето хора знаят да се препоръчват, а не правят нищо! Казах ти за Тома Панталеев! Видяхме се в Турну, попитах го за книжката превел ли е, а той ми каза, че мислел да я даде на Мишайкова. Искай книжката и намерете човек да я преведе, нея и другите, по-скоро! И да се плати. Къде останаха обещанията на Еврем Марковичов! Ако ги изпрати, нека да се преведат по-скоро на български и ми ги изпратете. 1872,27 юни, Т. Мъг.[уреле] В. Левски За това, че в Букурещ са обсъждали пренасяне на стотици пушки и конкретни места и начини: ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО КИРЯК ЦАНКОВ Байо! [1] Вчера в 9 часа от Пикет за в Оряхово преминах благополучно. Всичките писани от мен гледайте по-скоро да ми ги изпратите: мустаци, брада, машина за фишеци и войнишките правила. В Пикет се срещнах с Петър Йорданов и Катранов, искат да вземат участие. Вижте. За пренасяне [на] стока в Българско, намери се място. Имаме и хора, които ще го приемат с измайсторен способ. Та вижте и ни опишете [2], ако се намират родолюбиви богати и да направят тая за случай на Отечеството ни: да поръчат от най-добрата система 500 дълги като преди това се изпробват на всеки десет една, за да не излезнат фалшиви. И като внесем в Българско, ще гледаме за малко време да им внесем парите и да се поръчат още. Ако това направят някои родолюбци, то по-напред трябва да ми опишете, да се разберем по-ясно. Новина: нашите Т. [3] казват по българите тук-таме, че щяло да излезе от запад един човек с шарени очи и той ще освободи България. Днес съм останал без жълтички и съм в големи мъки. Поздравявам ви искрено и целувам ви братски. 1872, 2 юли, Българско Драгомирчо Иванов

Мисля, че не е вярвал на думата му, но заради Данаил Попов, Кириак Цанков и Ценович е направил компромиса на сливането. До събранието през май 1872 ВРО на Левски е функционирала като затворена херметично организация и тези в Букурещ не са били наясно точно как и какво. Първият пробив е бил с парашутирането на Димитър Общи, и това става през Данаил Попов, който приема препоръката му от Хитов и Каравелов. Но в началото не е било фатално, Левски е съумял да го изолира. Чак когато събранието на практика обединява двете организации, тази в Букурещ, декоративната, и реалната в Българско, като поставя за център Букурещ и в подчинено положение ВРО, Левски е загубил контрол. Всъщност едната група е прецакала другата с тактиката на кукувицата, снесли са най-напред едно "яйце" - Димитър Общи - след което са изхвърлили Левски от гнездото му в Ловеч. Защо Данаил и останалите от Млада България са се хванали така наивно на тази гола кука, за мен и досега е странно. Какво толкова са виждали в лицето на Каравелов и Сърбия зад него - пари, вестник, печатница, оръжие... Не знам, но са го направили против волята на Апостола, а когато е настъпил конфликта или са взели страната на Каравелов /Попов/ или са се свили и са замълчали, като Цанков и Ценович, Райнов, Кършовски, Касабов...

В Букурещ Тетевен, заедно с още 10 комитета е бил представен единствено от Тодор Пеев.

За мен неговият избор е очевидна манипулация с гласове - тези на вилаета на Общи и онези от Сливенско. Пропуск на Левски е бил, че не е предвидил такава възможност, но Каравелов е бил на свой терен, домакин.

Така е, но всеки комитет си е имал псевдоним и другите председатели на частни комитети са знаели лицето, с което кореспондират, независимо, че писар е писал писмата, когато са пращали парите за револверите от Орханийско, писали са на плика за марин Поплуканов. Обратната връзка също е била двупосочна, лицето отговорно за контакт е винаги председателя, а при негово отсъствие подпредседателя, така пише и в Усатава и в Наредата. Според мен умишлено са премълчани главатарите в Орханийско, както и Общия. Как пък само четирима са вярно посочени с Пеев и Гложенеца от други комитети. Както писах, Пеев в Букурещ е критикувал Общи, макар че не знаем какви гласове и за кой е дал, неговите са били 11. Дали е било тайно или явно гласуването и кой как е гласувал в протокола не пише нищо.

Левски през есента затова събира всички селски комитети в окръжни центрове, за да не се повтори шашмата с гласуването на 10-11 малки селски комитети, с които да се манипулира вота. След като ги събира в 5 окръжни центрове, слага Голям Извор за окръжие на цяло Орханийско, защото всички останали комитети и комитетчета са се водели по акъла на Общи-Пеев-Попхинов, разкола там е бил пълен. Така са щели да се вземат гласовете само от окръжията. И като ги реорганизира по този начин, съобщава им с окръжно, че ще замине за Влашко, за да се срещне с другите членове на БРЦК /които трябва да са били неизвестни за дейците в Българско/. При следващо общо събрание, всички комитети в Българско са били в ръцете на Левски с окръжията - всяко окръжие представлява всички комитети в него. В Устава от Букурещ Левски е настоявал и прокарал за една специална клауза, че в извънредна ситуация, всички частни комитети имат право да свикат общо събрание и да гласуват за смяна на председателя. Това е бил демократичен пробив в монархичната концепция на Устава, все едно с избори да се детронира цар. По времето, когато Левски тръгва в Букурещ, Каравелов вече е в Белград, интересно ми е как щеше да участва в извънредно събрание в Букурещ, когато се намира в Белград. Вероятно с пълномощник, както е участвал и Панайот Хитов в общото събрание от май. Само че тогава ала-балата със селските комитетчета е минала, а в началото на 1873 при новите пет окръжия в Българско е нямало шанс пак да се повтори. Обаче, Къкрина...

Търново е имал делегат, но не е посочено името му. Бил е един човек, който е представлявал Търново и Лясковец с 2 гласа.

Направих си справка с протокола - Сливен, Стара Загора и Карлово. Обаче има един представител с 10 !! гласа от Стамболу Мехмед Ефенди, което е псевдонима на Сливен, според мен, това са околните села около Сливен, за да са 10 гласа, мисля че тези 10 гласа, гласовете на всички комитети в Орханийско, където представител е бил Пеев с 11 гласа и повечето чрк във Влашко са обърнали вота в полза на Каравелов. В Сливенско голямо влияние е имал Панайот Хитов.

Възможно е, но в протокола негов подпис липсва. Може да е бил там делегат на Габрово, има делегати, чиито имена не са посочени, пише само "представител" и колко гласа /частни комитети/ представлява. Изпращането на Христо Иванов като главатар на комитета в Габрово може да се дължи и на факта, че Големия взема пушката на Левски в самото начало на юли от Габровския манастир и я носи в Ловеч. В Ловеч той я е предал или на Марин или на Величка, където е бил тайникът за пари, оръжие и документи. Тази пушка е била в ръцете на Марин и след освобождението и за нея Данаил пише писмото си до министъра, Данаил я изпраща през Русе и от Габрово, Големия я носи в Ловеч точно към времето, когато предполагаме, че е направен доноса.

Освен Анастас, от дейците извън Ловеч са издадени Тодор Пеев, Васил Гложенеца и Христо Иванов, другите имена са второстепенни и без значение. Към момента на издаване, ако предположим, че е бил юли-август, Пеев, Гложенеца и Големия са се водели плътно хора на Левски - Левски пише, че в Букурещ "очилатия" /Пеев/ е критикувал остро Общи. Пеев се обръща към Общи, когато преценява баланса на силата в негова полза, тогава иска от него пълномощно за Македония и го получава /Пеев е учителствал в Кюстендил, той се е считал за ангажиран с македонската кауза и мисля че с македонските борби в началото на века е свързано убийството му/. Тоест в доноса са ударени единствено хората на Левски, до един, включително и Анастас като брат на Данаил Попов. Ударен и комитетът в Ловеч с цел "да се разтури", което и става след убийството на слугата. Изпускаме там ролята на Драсов, кой, ако не той, е трябвало да предупреди слугата, че в къщата на Денчо ще влезе преоблечен Левски. Слугата е бил негов връстник и приятел, преди да слугува на Денчо, той е слугувал в къщата на Иван. Слугата обаче крещи и хваща за гушата Левски, все едно е предупреден точно това да направи... Това да. Револверите са едно нещо, винтовките съвършено друго. С револверите в Ловеч са се изживявали като шерифи. С винтовките е трябвало да излязат срещу аскера и артилерията на позиция, където се мре. Не им са били по вкуса винтовките. Някъде след началото на есента, според мен, цялата линия за въстание в комитета в Букурещ се е променила. Въстанието към началото на ноември, когато Каравелов пише писмо на Левски, е щяло да бъде акт на самоубийство за Левски и ВРО. По това време нито Сърбия, нито Черна гора вече са възнамерявали да воюват срещу Турция, нито пък да вдигат въстание в Босна и Херцеговина. Босна и Херцеговина са били обединени в един вилает, какъвто е бил Дунавския вилает, почти толкова голям - 80 000 кв.км и 700 000 жители по онова време. Изключително апетитна хапка както за Сърбия, така и за Черна гора, по същото време васални княжества на Отоманската империя. При въстание в Босненския вилает, плановете на Сърбия и Черна гора са били война срещу отоманската армия и изтласкване на империята от този вилает, който да провъзгласят за част от една Велика Сърбия, Югославия. България е трябвало да играе втора цигулка в този сценарии - въстание в пределите на Дунавския вилает да прикове силните турски гарнизони там. Това се случва след две години, когато въстават Босна и Херцеговина, а през 1876 Сърбия и Черна гора влизат във война с Османската империя. Двете васални държави мобилизират 130 000 армия, приблизително такава османска армия се бие срещу тях, всичко това се разиграва на фона на окървавеното Априлско въстание в България /30 000 жертви срещу 5-6000 от сръбска и черногорска страна/. "Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме"...

Така е, безспорно. Тук се сещам за писмото на Данаил Попов, в което описва как Иванчо Хаджипенчович още с идването му, увещавал задържаните да си затварят устата и да не казват нищо за никакви комитети. И не бил единствен Иванчо /щото е патриот, ха-ха/, а и другите османски сановници намеквали същото на Общи и компания. И Данаил се тюхка, че сами сме си виновни за всички злини, като сме кухи глави... Задържаните пеели ли пеели. Явно с идването на Али Саиб паша линията на следствието рязко се е пречупила. Охладили са ентусиазма на Махзар паша да прави разкрия на комитети и са се концентрирали върху Левски. От Високата порта са искали случаят да приключи колкото се може по-бързо и по-тихо. Същото е искал и граф Игнатиев, той даже има една изтървана реплика в документ, че процесът слава богу е приключил по-най-добрия начин. Имало е някаква задкулисна сделка, според мен, между Високата порта и правителството в Белград.

Нямаме доказателства засега, те може да са били в полицейския архив на Ловеч, който е изгорял /изгорен/ след освобождението при кметуването или на Драсов или на Иванчо Колев. Но има улики и те водят до Марин Поплуканов и Иван Драсов. Най-вече парите. Поп Кръстьо казва на Ф.Симидов, че им е предал на двамата 500 лири и аз съм склонен да приема това за истина. Попът като касиер е държал до някое време тези пари и ги е описвал в книгата в кочан от квитанциите, имало е и друга, копирна книга, у председателя. Марин сам пише в писмото от 7 октомври, че не е бил в състояние да се оправя с писмата и бумагите на комитета, тази работа преди това е вършел Ваньо Драсов. Има и негови писма със сметки до Д.Попов и изглежда той е водел копирната книга, а не Марин. После през 1874 Драсов иска тези пари от Марин, защото е бил единствен представител на събранието на БРЦК в Букурещ от частен комитет в Българско и са го питали за събраните пари в Ловчанския комитет от всички останали частни комитети. Заверата с парите на комитетите е била между Марин и Драсов, но след заминаването на Драсов сумата е останала у Марин и той е бил на топа на устата, на вниманието на Левски и тайната полиция. Това е много силен мотив. Според мен, Пъшков също е бил посветен в далаверата с комитетските пари и си е услужвал като кредитна банка без лихва с тези пари. Впечатли ме как вади от джобовете си златни лири и ги раздава на заптиетата при ареста му, но очевидно той е смятал за нещо съвсем естествено това. Драсов пък е този, който инспирира цялата медийна кампания срещу поп Кръстьо чрез вестника на Каравелов. Много настоятелен и последователен е бил в това отношение. Всъщност Каравелов публикува не две, а четири дописки очернящи попа. През 1874 той продължава с кампанията и все в дъното на дописките излиза Драсов, от първата до последната. Драсов внушава и на Данаил Попов, че попът е предател, а изглежда в началото Попов е имал друго мнение. Защо обаче са предали и Анастас? Много се чудех над този въпрос и си го обяснявам, с това, че Анастас е бил топлата връзка с другата партия в БРЦК - не тази на Каравелов, а хората от бившия ТБЦК на Касабов. Братът на Анастас е доайенът и доверено лице на тази група в Турну Магуреле и той е бил в течение на цялата дейност на Левски още от самото начало, от първата му обиколка с прокламации на турски, Анастас разказва за това.

100 процента е от вишегласието. В Наредата Левски е разписал структурата на комитета: един председател, един подпредседател, един писар, един поп и още седмина. Това е Вишегласието, а в случая на Ловеч и самият Левски - общо 12, като дванадесетте апостола в Новия завет, и Бог с тях. Левски е имал съзнание на религиозен човек и символиката е разпознаваема за неговото съзнание. Но Един от Тях ще бъде Юда Искариотски, който ще Го предаде за Тридесет сребърника...

Хаджи Станьо Врабевски и Петко Милев са двамата подбудители и организатори на обира, така че е напълно възможно и те двамата да са връзката на Влашкия комитет с арестуваните, а кои са останалите трима души, дали заповед на Общи да се самоубие, можем да гадаем. При всички случаи, някой не арестуван е трябвало да им предаде на тях заповедта на комитета за самоубийство на Общи, за да я предадат те на Общи, някой извън тези петимата, на свобода. И откъде Мазхар паша знае, че Влашкия комитет е заповядал през тези петимата?! За това, че Пеев е бил подбудител на Общи за обира преди хаджи Станьо и Петко Милев, той пише, че е говорил с Общи на сватбата си, която е била малко след завръщането на Левски от Букурещ, през лятото, преди двамата първенци от Тетевен да насочат Общия. И двамата са били от най-богатите хора в региона. Заимов пише за хаджи Станьо: "Името му е хаджи Станьо Станчев, член е в градския съвет; брои се за най-богатия не само в Тетевенско, но и в Троянско, и в Ловченско, и в Орханийско; има до десет хиляди лири. Турските и църковните власти гледат на него като на писано яйце. Каймакамите в Ловеч и Орхание му стават на крака, кога се яви в конака. В Тетевенско той и Петко Милев (също първенец и богаташ) „колят кучето“, както се изразява народът за хора, в ръцете на които е съдбата на населението. Мюдюрите и полицейските чинове (заптиетата) по негов личен кеф се турят и вадят. Тетевенско (и помаци, и българи, мало и голямо) гледа на него с дълбоко уважение и почитание...“ Открих нещо интересно, кой е бил източник за информацията за втората дописка на Каравелов в "Независимост": "писмо от Тодор Нинов за предателството на поп Кръстю (1873)." http://www.varna-bg.site/statearch/arh36.htm това е линк към архивните фондове на Варненска община, наличното при тях от и за Драсов. Въпросното име ще намерите в абзац, започващ с БРЦК, някъде към средата на масива за Драсов. Нищо не открих за личност Тодор Нинов, живяла по онова време, но писмото до Драсов е във Варненския архив.

Левски преди събранието в Букурещ е изпратил писма до частните комитети с подробно указание как да се подготвят делегатите, с какви пари да разполагат, къде да отидат в Букурещ и какви пароли да казват. Но Левски не отива като делегат на Ловеч, а на Карлово и на още един комитет, сега не се сещам кой точно. Така че може въобще да не е уведомил членовете на Ловчанския комитет къде ще ходи, имайки предвид, че е бил пределно пестелив да дава информация.

Това е много добро наблюдение, съгласен съм с него. Същевременно този, който е дал информацията е бил на събранието /трите пристанища за внасяне на винтовки/. Въпросът е дали единствено Марин е бил на събранието в Букурещ или са били Марин и Иван Драсов. Според мен е бил единствено Марин, защото само той твърди, че подписът на Драсов е в протокола. Все пак, според мен, този подпис в протокола е съвсем различен и от двата подписа на Иван Драсов - този в писмото за Анасатас и другият от протокола от 1875, който качих в пост по-горе. Драсов си се подписва по един и същ начин, малко детински и необработен подпис, изписва цялата си фамилия във втория протокол от 1875, в писмото до Попхинов е сложил инициал В., вместо И. за първото си име, но пак е неизменното "Драсов", което не може да се сбърка и в двата му подписа. От писмото до Анастас. Мерсия Макдермот е измислила първа, че това е "В.Т.А." - "Велико Търново Асеневци", но това е нелепо, подписът си е на Ваньо Драсов и касае негова връзка с Анастас, Търново тук няма никакво отношение Това е подписът на Иван Драсов под протокола от август 1875, за подготянето на Старозагорското въстание, публикувах целия протокол по-горе Това е подпис, единственият, наподобяващ нещо като "Драсов" от събранието в Букурещ през 1872, но е толкова различен от другите два горе, че е изключено да го е положил Иван Драсов. Ерго, подписът му липсва в протокола от Букурещ 1872, и само Марин твърди, че го има. Ако изключим Драсов като присъствал на събранието, единствен остава Марин. Въпросът е дали е споделил намерението си с останалите или е отишъл сам. Левски се връща на 1 юли, убийството на Паисий е било на 21 юли, решението е взето на събрание и гласувано от комитета в Ловеч. Следващото убийство е на слугата на 14 август и там някъде заминава Иван Драсов, а след заминаването му "комитетът се разтури" по думите на Левски. За това влизане в къщата на Денчо също е имало събрание. За да пише Левски две или три писма до Видраре да иска човек оттам, според мен, от местните членове му е било отказано да участват в самия обир, но пък са участвали в логистиката, включително Марин, в чиято къща е преспал Вутьо в нощта преди обира. На 15-16 август започват обиските на къщите, тоест на полицията в Ловеч по това време е било ясно къде се крие Левски и че той е в Ловеч. Къщата на Сирков е била известна на много малко хора - между тях са Марин /и сестра му/, Иван Драсов, поп Кръстьо, Латинеца... за тези се сещам.

Левски никога не е вървял в чужд коловоз. През лятото и есента на 1872, когато вижда накъде отиват нещата с Общи и компания в Букурещ, той се опитва да свика общо вътрешно събрание на частните комитети в България. Противопоставя му се Орханийския комитет и Тодор Пеев, който му пише едно витиевато писмо, в което му обяснява, че не е време за такова вътрешно събрание. Тогава Левски окрупнява комитетите в окръжни центрове, за да има контрол върху тях, вече ги изброих, повтарям се непрекъснато. Левски си е оставил врата в Устава да смени председателя в Букурещ с общо събрание на частните комитети, ако председателя не изпълнява правилно функциите си. Отивайки към Букурещ, според мен, точно това е щяла да бъде следващата му крачка - да свика ново общо събрание на всички частни комитети, за да се избере ново ръководство на БРЦК. Затова му е бил необходим архива и средствата на комитетите, това е била причина за влизането му в Ловеч. В Букурещ и в Белград, където изтеглят Каравелов, много добре са осъзнавали какво предстои. Това съм го писал вече няколко пъти. За обира в Арабаконак, самият Левски пише в писмото си от 12 декември, че той е планиран от него, но не е трябвало да се поверява на Димитър Общи. Тодор Пеев се хвали в писмо до Каравелов, че той е бил инициаторът Димитър Общи да извърши обира и това е станало на неговата сватба. Пак на сватбата на Пеев, Димитър общи дава пълномощно на Пеев за Македония, въпреки, че преди това Левски е отказал и на двамата такова пълномощно и Димитър не е имал право да дава пълномощно на Пеев. Всички факти са общоизвестни и не виждам смисъл да ги повтаряме, да ги забравяме и после пак да ги повтаряме, за да ги забравим отново. Всеки, който може да чете внимателно, ще намери в темата каквото му е необходимо, за да си изгради представа за случилото се тогава.

Този въпрос съм си го задавал и съм му отговорил, затова бързо Ви отговарям: защото на просръбската каравелова група в БРЦК не им е било необходимо успешно и добре подготвено въстание в българските земи, а зле организиран стихиен бунт, който само да ангажира турските гарнизони тук, но не и да успее като въоръжена акция. Планът за внасяне на големи количества модерно оръжие е бил само и единствено на Левски и той не започва от събранието в Букурещ, а много по-рано, фиксиран е в писмата му. Планът на просръбската дружинка е този на Старозагорското въстание - влизат добре въоръжени чети от Сръбско, те са основните ударни сили, жилят и бягат, каквото е правел Панайот през 1867, когато байрактар му е бил Левски. Задачата на такова зле подготвено въстание е била да облекчи сръбската и черногорската армия на техния фронт, да отвлече османска армия оттам. По време на Априлското въстание и след него се случва точно това, Сърбия и Черна гора обявяват война на Турция, но я губят. Тогава се намесва Русия, но това вече е друга история. Мисля, че комуникаторите са били Пеев и Драсов. По-късните събития потвърждават тези ми предположения - Драсов отива да се отчете на Каравелов в Букурещ в началото на 1873, там отива и Пеев. През 1876 Пеев, Драсов и фамозният Сапунов-Миларов пак се събират като редактори на вестник "Възраждане", Пеев по това време е деловодител на Българското Книжовно Дружество и ридае в писмата си, че Дружеството няма пукнат лев да си плати сметките, но пари за вестника и печатница незнайно как намира. Водим си ние с Вас тук платонови диалози, под равнодушния поглед на съфорумците, единствено Деф проявява вял интерес, което започна да ме отегчава малко, честно казано

Каравелов не е оставил следа, но Панайот Хитов е оставил. През лятото на 1871 Панайот подписва договор с черногорския войвода Джуро Матанович за съвместни действия на Черна Гора, Сърбия и България при въстание в Босна и Херцеговина. Това прави въпреки несъгласието на Левски и през главата на Левски с мълчаливото одобрение на Каравелов. Кой е Джуро Матанович: https://sr.wikipedia.org/sr-el/Ђуро_Матановић той не е просто един от войводите, а доверено лице на княз Данаил, дългогодишен владетел на Черна гора, чиято династия е имала претенции да оглави една Велика Сърбия, в която да влизат и българите. На Общото събрание в Букурещ Панайот не е присъствал, но въпреки това е бил избран за един от шестимата в Централния комитет. Изпращането на Димитър Общи с препоръка от Панайот и Каравелов не е някакво недоглеждане, а следване на същата последователна политика, провеждана от Сърбия. Да се предизвика въстание в Босна, Херцеговина и българските земи, след което Сърбия и Черна гора да обявят война на Османската империя. Панайот и Каравелов, и двамата на пенсия при сръбското правителство, са следвали неотклонно тази линия. В тези години в Сърбия управляво регенство, кралят е малолетен, а централна роля в тричленното регенство има Йован Ристич. Ристич е либерал и бивш член на сръбската Омладина, еквивалент на Млада България в България. Ристич е радетел на южнославянска федерация под егидата на Сърбия, също като и Каравелов. Каравелов започва политическата си кариера именно в Белград като писател адмириран от Омладина, неговият роман "Крива ли е съдбата" е написан в Белград на сръбски и става знаме за омладинци. Специален пратеник до Ловчанци не е бил необходим, Марин Поплуканов като участник в събранието е можел да предаде всички послания на каравеловата партия в дните след събранието. Не знаем с положителност дали и Иван Драсов не е взел участие в това събрание, но и един е достатъчен. Решенията за убийствата, включително на Паисий, са се вземали с вишегласие. Паисий е убит по донос на Общи, натопен е от него. Триото Пъшков, Драсов, Поплуканов е гласувало единодушно и за обира в Арабаконак, въпреки несъгласието на Левски, същото трио налага Димитър Общи като апостол с равни права на тези на Левски. Само за по-малко от година Общи сепарира цялата Софийска област до Ловеч под пълен негов контрол. Не случайно Ви писах да прочетете текста на протокола от 1875, в който е изложен план за Старозагорското въстание. Целият план се свежда до навлизането на една чета от 2000 души под командата на Панайот Хитов от Сърбия в българските земи. И пак се очаква въстание в Босна и Херцеговина и намесата на Сърбия и Черна гора.

Вие търсите автора на доноса, направен за информацията на Хамди, в личностни взаимоотношения между ловчанлии, но, според мен, случаят не е бил такъв. В тази информация виждам много по-мащабен план, отколкото личните интереси на отделни личности в Ловеч. Първо - пропуснат е Каравелов и няма нищо конкретно за комитета в Букурещ. А авторът на доноса е бил запознат с тази информация /каналите за оръжие/ и провеждането на събрание през май. Второ - пропуснат е Общи. Авторът на доноса е знаел за Общи и ролята му във ВРО, както и за връзката му с Букурещ и Каравелов. Ето защо, мисля, че доносът е целял не просто да отдалечи Левски от Ловеч, за да се заметат злоупотребите с пари и да се осуети въстание. Според мен доносът е целял пълно разбиване на ВРО на Левски при минимални щети за БРЦК и за Общи, който е бил протеже на БРЦК в Букурещ.

Това е блог на един ентусиаст, и коментара му е смехотворен. То е видно от подписа на Драсов, поне там си е написал четливо името. Че е неговия подпис и почерк, позабавлявайте се малко с негово писане на протокол от август 1875, когато се явява пак "секретар", тоест писар в БРК, той им е писал протокола за въстанието, може да се види степента му на грамотност и инфантилния, според мен, почерк: Ако прочетете и текста, ще се забавлявате повече. Боже пази България...

Не странно, а абсурдно е, Драсов да пише бележка върху писмото на Левски във Влашко, след като писмото на Левски е адресирано до Попхинов в Плевен. Дори да е имало копие или оригинал за архив в Букурещ или Турну Магуреле от това писмо, то на всеки вменяем човек ще е ясно, че друго копие или оригинал е отишъл към Плевен, защо да се обръща към адресат, който няма да прочете неговата бележка. Така че за мен тезата, че Иван Драсов е писал бележката си адресирана до Анастас Попихинов в писмото на Левски до Анастас на територията на Влашко е невъзможна. Никой няма да праща писмото най-напред до Турну Магуреле или до Букурещ, та след това да му препращат това писмо на Анастас в Плевен. И остава най-очевидното и резонното - Драсов е писал тази бележка върху оригинала на писмото в Ловеч. Обаче писмото е датирано от Левски 25 август, а се твърди от историци, че по това време Драсов бил напуснал пределите на България. Тогава кой Драсов е сложил бележката и подписа си под писмото на Левски от 25 август 1872, да не би негов клонинг в България, докато оригинала е във Влашко? Убийството на слугата е на 14, писмото на Левски е датирано на 25-ти, подписа на Драсов е под него. Къде е бил Иван Драсов десет дни най-малко след убийството на слугата. Според мен, без никакво съмнение, в пределите на Българско, а най-вероятно в Ловеч, за да чете и дописва писмо на Левски. И тогава инициала М. отдолу е на Марин Поплуканов, колективно творчество, целящо да успокои Анастас, че Левски е "чист", защото Анастас се е съмнявал даже, че Левски е агент на османската полиция, "чист е, бай Анастасе", Марин и Иван Драсов ти го гарантират. Но същественото тук е, че Левски, както и в други негови писма, ни е оставил черно на бяло доказателства. За роднинството на Драсов с Лукан Цачев не знаех, сега научавам от Вас. Посочил е Димо Драсов, защото и без да го беше посочил всичко показва, че нападението е започнало оттам - разкованите дъски на оградата, набитите колове откъм турския хан в двора му и изпуснатия патрон от пушката си сочат сами към Димо Драсов. Ето и първата страница от писмото на Левски до Анастас Попхинов, под страница втора от което се е разписал Иван Драсов, писмото е датирано и адресирано до Плевен от Левски: Втората страница съм я публикувал по-горе Сигнатура: НБКМ-БИА, ф. 88, а. е. 18, л. 2-3 Има го на този линк на Националната библиотека: https://digilib.nationallibrary.bg/nb/public/image

Не, имам предвид празника Успение Богородично, Голяма Богородица, който се чества на 15 август, по стар стил през 1872 той се е падал на 28-ми август за нас днес, но пък датировката в писмото на Левски е също по стар стил... така че, остава единствената реална възможност тази добавка от Драсов да е правена в Ловеч, т.е. десет дни след убийството на слугата, Драсов да не е бил заминал. Иначе няма никакъв смисъл да пише нещо в писмо за Анастас в Плевен, което няма да отиде при Анастас в Плевен. Всъщност никой историк досега не е показал, публикувал, някакъв документ, удостоверяващ, че Иван Драсов е напуснал Ловеч преди убийството в къщата на Денчо Халача. Още повече мнозина от съвременниците го твърдят, че е заминал след, а не преди. Чел съм я и съм съгласен с почти всичко в нея.

В разпита пред Софийската комисия, един от разпитваните разказва, че е други двама членове на комитета в селото са правили опит да го отровят, като му сипали някакъв прах в кафето, но той не го изпил и така се спасил. От същите разпити става ясно, че комитетът в Ловеч ги е снабдил с отрова, като на членовете на комитетите са били раздадени хартиени пликчета с такава отрова, в случай на залавяне да я използват за самоубийство, за да не издават. Левски също е притежавал такова пликче, което Никола Цвятков по собствените му думи му е отнел в Къкрина. Срещу поп Кръстьо след освобождението на два пъти са били правени опити да бъде отровен, той пише за това в требника, очевидно комитетът е действал и след освобождението. Новото в писмото на Драсов е, че са търсели бавнодействаща отрова, която да не оставя съмнение за насилствена смърт, и изглежда смъртта на Сирков е била причинена от такъв вид отрова. Фактът, че Христо Иванов Големия идва да екзекутира местния хекимин е показателен, нали Драсов сам пише "той ся намира у докторы-ты, поискайте отъ некой докторъ ако сте ближни приятели съ некого...” Очевидно са намерили приятел-доктор в Ловеч, за негов лош късмет го е намерил и Големия по-късно. И все пак е оставил. Сега ми идва на ум нещо за дописаното в писмото на Левски до Попхинов. Левски го е датирал 25 август. Голяма Богородица по стар стил се е чествала на 28 август. Следователно писмото на Левски е писано преди случката в къщата на Денчо. Драсов тогава все още е бил в Ловеч. Това обяснява дописаното от него под писмото на Левски.