Б. Киров

Всичко е точно - писмото до Обретенов, което не е безобидно, затова е шифровано, в него се говори какво е казал Панайот Хитов за ролята на Русия, искала да разчлени България на три части, и за въстание през лятото, Обретенов да си приготви оръжието, цитирах го, е написано с шифър на ТБЦК. Когато фактите говорят... Това писмо е от 27 август 1871, кореспондентът на Обретенов го съветва да покаже писмото на Ангел, да го прочетат заедно, тоест Ангел също е наясно с шифъра. По това време Ангел е на 21 години, Обретенов на 22. Ангел същият ден е пристигнал в Ловеч, защото Драсов съобщава това на Д.Попов в писмо. Комитет на ТБЦК в Русе е основан от Георги Живков през 1866, повтарям се: Създател на клон на Тайния революционен комитет в града през 1866 г. https://www.libruse.bg/view?name=Роден Георги Живков (1844 – 1899)&event=2655 Левски не получава пари за първата си обиколка като емисар на ТБЦК от Касабов, а от Димитър Ценович, не ми се рови за източници, но ги има. Минавайки през Русе, той е ползвал гаранция за тескере от Георги Живков. Обретенов и Кънчев може да се влезли в комитета на ТБЦК и по-късно, но са били членове със сигурност, защото кореспондират с шифъра на този комитет и Обретенов е използвал обозначения на членовете на по-късно основания от Кънчев ЧРК на ВРО по същия начин, както са обозначавани личности с цифри - 45-ти, 105-ти и т.н., в частните комитети на ВРО няма такива обозначения, такива са били в комитетите на ТБЦК. Росен Тахов в книгата му заклеймява поп Кръстьо като предател на Левски, тук си е променил мнението... Аз също съм на мнение, че архивът е бил предаден в сръбското консулство, но не от Наталия на пияницата Джуро, който за пари го продал на турците, а от Каравелов по каналния ред на консула и изтъргуван политически от сърбите.

ТБЦК е организация, създадена от Иван Касабов през 1866-та, а в Русе основател на комитета е Георги Живков. Този комитет няма нищо общо с комитетите на Раковски, така че Тихо Обретенов трябва да бъде изключен от лицата, членували в него, според мен. Същият Георги Живков, заради който избухва скандала с дописката във в.Свобода от 1870, писана най вероятно от Обретенов, набедяваща го за турски шпионин. Срещу дописката има контрадописка, защитаваща Георги Живков, подписана от шестима, инициалите на единия са А.К., вероятно Ангел Кънчев. След този скандал Димитър Ценович спира финансирането на вестника на Каравелов и вестникарят си изнася партакешите в Белград, това става в началото на юни 1871-ва. И веднага след идването му в Белград, там се появява Ангел Кънчев от Табор, Чехия, отива при Хитов и му заявява, че няма пари да се върне в Русчук; Хитов му дава 2 лири, а Каравелов го наема като съавтор за проектоустава, след като завършват писането на това недоносче, целящо да заличи Наредата на Левски, пусната по комитетите на ВРО за четене и бележки, Хитов и Каравелов пращат Кънчев през Данаил Попов като трети апостол в Ловеч; няколко месеца преди това са му пратили като втори апостол Общия. Това е линията на събитията. Георги Живков е окалян и подложен на морален линч като турски шпионин след случая със Сапунов. Сапунов дошъл като пратеник на Петко Славейков от Цариград, с препоръка на Живков. После се разбрало, че Сапунов изпълнява шпионска мисия на Али паша и хъшовете във Влашко го набили, ограбили и пратили на изпращачите му. Покрай Сапунов изгорял и Живков, но интересното е в случая, че Обретенов играе ролята на лошото ченге като дописник, плюе по Живков, а Кънчев влиза в ролята на доброто ченге, брани Живков. Накрая Живков е принуден да напусне Русе и емигрира във Влашко, а в Русе в комитета на ТБЦК остава брат му Никола, същият е управител на книжарницата на Хр.Г.Данов, откъдето се издава пропуска на Кънчев, преди да го предадат. За биографията на Георги Живков, вижте това: https://radiovelikotarnovo.com/ето-я-биографията-на-георги-живков/ поне е автентично за времето си, не е напудрено със сладникав гланц на гладни историци. Описан е и скандалът със Сапунов, но не е споменато името му, затова пък е посочена ролята на Иван Кършовски при отпращането на шпионина, в сянка, неспоменат стои и Теофан Райнов, който по същото време /края на 1869, началото на 1870/ се прави на двоен агент, едновременно на полицията на Али паша и на комитетските хора от ТБЦК. Тоест почти всички замесени лица от Плоещката група са тук, липсва само Райчо, но пък същата година Райчо и Теофан са били на поклонение при Мацини, така че и той по някакъв начин участва. Доста е заплетена историята, но накратко, шифъра са притежавали членове на комитети на ТБЦК, а Ангел и Обретенов да си кореспондират с него, значи са били такива. Левски минава като за последно през Русе през 1870-та, явно след това този път му се е видял несигурен, след цялата тази история с Живков.

Обретенов в спомените си твърди, че е бил отровен от съдружника си заради заграбване на техни имоти в Исакча и Русе. Никъде не споменава, че е бил член на комитет, а участието на братята му в четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър определя като "тръгнали по кривия път", писмото е от 1869. Нищо трудно няма в различаването на шифрите на ТБЦК и ВРО, в линковете по-горе нещата са обяснени ясно - този на ТБЦК е бил изключително лесен за разчитане, "рязаната книга", както го нарича Левски или "скарите", както ги нарича Обретенов, са били практически неразчитаеми, защото всеки ключ е бил индивидуален и различен от останалите, тях ги въвежда Левски във ВРО. Обретенов и Кънчев са кореспондирали помежду си с шифър на ТБЦК през 1871, преди Кънчев да кацне в Ловеч, това е.

В ложите, както и в ТБЦК, не са използвали разрязани в правоъгълници листи, наричани скари /пръв Обретенов въвежда "скара" като термин/. Този метод е бил използван от руското военно разузнаване и дипломация и за него пръв е писал Кишелски през 1856. Левски го въвежда във ВРО. ТБЦК са използвали техен шифър като заменят букви и имена с цифри - примерно А е 1, Б - 2 и т.н., а Обретенов е 105, Ради Иванов 45 и т.н. https://electronic-library.org/articles/Article_0160.html Това което искам да Ви кажа е, че Обретенов си кореспондира със свой другар от читалището с шифъра на ТБЦК, преди да му е дадена "скара" от Левски, те си пишат на този шифър още преди Ангел Кънчев да пристигне в Ловеч, като съответния човек напомня на Обретенов да прочетат писмото заедно с Ангел: Това не е масонско писмо, това е писмо на комитет от ТБЦК, още преди Обретенов и Ангел да основат ЧРК на ВРО. Тоест те си функционират като комитет и си пишат с шифър на комитет. Левски дава на Обретенов "рязана книга", скара, това е методът на шифроване на ВРО, но Ангел и Обретенов си кореспондират с друг шифър година преди това. На кой в Русе е бил подчинен този техен комитет, кога е основан, какво е правел в Русе, Обретенов дума не обелва в мемоарите си. Но дори в протоколите му след основаването на ЧРК на ВРО в Русе, те използват метода на ТБЦК, обозначават личностите си с номера, което го няма в никой друг комитет на Левски. За протокола, Иван Касабов е оставил мемоари: https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/1798687-moite-spomeni-ot-vazrazhdaneto-na-balgariya-s-revolyutsionni-idei

След събранието в Букурещ русенската масонска дружинка, самоопределила се като ЧРК от ВРО, е имала пълен достъп до кореспонденцията на Левски и по двата канала на пощата, този през Плевен към Данаил Попов и другият през Русе към Букурещ. "Интересен е фактът, че върху «скарата» за Плевен е написано «Р. Иванов», т. е. Ради Иванов. Това означава, че най-късно след събранието в Румъния Р. Иванов е изпратен от русенския комитет в Плевен, за да заеме мястото на Анастас Попхинов като човек, отговарящ за кореспондентския канал. " https://electronic-library.org/articles/Article_0168.html Това е написал Илко Илиев, който според мен е най-добрият познавач по темата с тайнописа на ВРО и ТБЦК. Той е отбелязал в същата статия и друго любопитно нещо, че преди "скарите" в ТБЦК и ВРО се е използвал шифър с букви и числа, кодиращ написаното. Да, но със същия шифър пишат помежду си Обретенов и негови кореспонденти, които са студенти в чужбина, членове на бандата около "Зора", и пишат още преди Обретенов да стане куриер на ВРО, значи те са имали достъп до шифъра на ТБЦК, преди да формират ЧРК на ВРО. Откъде? Това предопределя залавянето на Левски, Каравелов и Хитов само улесняват процеса.

Този архив Захари Стоянов го взема от Сиркова и Николчо, уж за малко, и го задържа задълго, без да им го върне. Какво е прочиствал в него, той си знае... Захари по-късно е най-яростен русофоб, но срещу Каравелов дума не казва. демокрация или не, имало е борба за власт, каквато има във всеки политически живот, а Левски е бил по онова време единственото компетентно лице сред революционерите българи, способно да оглави успешно националноосвободително въстание, доказано компетентен. И по стара българска традиция е дръпнат в казана с катран, визирам онзи анекдот, който разказва, че около българския казан в пъкъла нямало пазачи дяволи, българите сами дърпали в казана някой от тях, който бил на път да се измъкне. Традиция, геният на завистта.

Когато тръгва от Ловеч към Букурещ, Левски е бил на една крачка да задейства член 3 от гл. III на Устава, а именно: „Частните комитети ще да съставляват комисия, която ще нагледва работите на централния комитет. Ако стане нужда, то тая комисия или упълномощените лица от частните комитети, ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото лице.” Нужда е станало - Каравелов преди да го екстрадират румънците, сам бяга в Белград, няма го. Сега за текста от въпросния член, Гербов го тълкува, че новото избрано лице, което "ще застъпя работата на първото лице" е съпредседател. Аз не съм на същото мнение - застъпя може да се тълкува и като "нов председател". Защо мисля така, нуждата в конкретния случай не е била просто физическото отсъствие на Каравелов от седалището на БРЦК в Букурещ, където са били останалите членове на комитета; нуждата е грешката на Каравелов да обяви преждевременно въстание и възможносста да се докаже документално, че лично той като председател е наредил авантюрата с обира на пощата. Левски затова си е подготвил архива. При доказана неспособност и некадърност на председателя да управлява комитета, "новото лице" не просто ще бъде съпредседател /да застъпя/, а ще бъде нов председател, след като стария е отстранен, в Устава има и член за отстраняване на председател. Левски с тази цел реорганизира комитететите в пет големи окръжни центрове, за да не се повтори номера с гласуването на Сливен-1 с 1 глас и Сливен-2 с 10 гласа от събранието през май. Представителите от частните комитети в новата ситуация са щели да гласуват по вишегласие за Левски като нов председател. Старият текст на проектоустава, писан от Каравелов и Кънчев през юли 1871, променен на събранието от Левски гласи в чл. 3 от гл. III на Устава: „Частните револ. бълг. комитети ще съставляват комисия, която ще нагледва работите на Центр. комитет. В случай на нужда тая комисия или упълномощени лица от ч. комитети ще избира и назначава нови членове.” Няма и дума за нов избор на председател, ролята му е бетонирана като на цар, никой не може и с пръст да го бутне. Това са сътворили Каравелов и Кънчев. Затова Левски е написал в тефтерчето си "а аз къде съм в новия комитет??" Но не е оставил нещата така, преборил се е и е постигнал своето.

Със сигурност знаем, че се е обадил на хората от книжарницата на Хр.Г.Данов, чиито управител е бил Никола Живков, брат на Георги Живков. Там ставаше въпрос за още двама, които са му осигурили червен картон-пропуск за пристанището, писах за тях по-напред, единият е брат на жената на Ведър. Този червен картон обаче не му е свършил работа, защото някой предварително е съобщил на полицията, че Кънчев няма заверен паспорт, само той е бил отделен от пътниците с такива картони, никой друг. Съгласен съм, заповедта да мине оттатък е била от едно от тези две места, като според мен, е била от ложата. Мисля така, заради начина, по който влиза във ВРО Кънчев. През юни 1871 той се появява в Белград при Хитов и иска от него пари да се върне в Русчук, Хитов е взел разписка за 2 лири. Бил останал в "крайна нужда", нямал пари да се върне в Русе. По същото време Каравелов е бил в Белград, значи решението на Хитов да изпратят Кънчев в Ловеч при Левски е взето от двамата. По същото време Обретенов е бил поканен за куриер на ВРО от Големия и Обретенов лъже, че ходил в Букурещ при Каравелов, за да го одобрява лично Каравелов за куриер, Каравелов от началото на юни не е бил в Букурещ, а в Сърбия и се връща във Влашко чак през следващата година, причината е скандала с дописката за Георги Живков, в който Кънчев също е замесен, както и Обретенов, вестникът на Каравелов спира да излиза, защото Ценович /човекът изпратил Левски на първата му обиколка/ спира финансирането, явно заради Живков. За тези крамоли Каравелов-Ценович пише Иван Драсов. Та идва от Табор в Белград Кънчев през юни, стои там целият юли 1871-ва, през което време двамата с Каравелов пишат проектоустава, това го твърди Обретенов, и в началото на август тандемът Хитов-Каравелов го изстрелва към Ловеч през Турну Мъгуреле, както е спуснат в Ловеч малко преди Кънчев и Димитър Общи. През август, по-точно на 17-ти, Кънчев вече е в Русе - преди да отиде в Ловеч той минава през Русе, където вероятно всичко е разказал на Обретенов, защото в края на месеца му пише от Ловеч, че е пристигнал там и ще го осведомява за всичко, но още не се е видял с Левски. На 17-ти август 1871 Кънчев се отчита на Хитов от Русе: Страшимиров отбелязва, че по същото време в Белград е и Каравелов. В това писмо ключовата дума е "мисията", Кънчев идва от Белград в Русе с "мисия". Да е помощник на Левски не може да бъде мисия, мисията е определена задача с определена крайна цел. Каква ще да е тази "мисия", възложена му от Хитов-Каравелов - според мен е организиране на въстание, въпреки несъгласието на Левски, последващите писма на Хитов до Сливенци потвърждават предположението ми. Мисията обяснява и настойчивото желание на Кънчев и Общи да се отделят като самостоятелни равноправни на Левски апостоли с отделни райони, всеки да има пълните права на Левски в своя регион. Наивните ловчанлии се хващат на тази въдица и гласуват за, въпреки възраженията на Левски. после ще си платят скъпо. Общи се сепарира в Софийско и говори "лятоска ще има въстание" още в края на 1871, Кънчев е по-интелигентен и върви като чирак с Апостола, но това не му пречи като пълноправен апостол да основе комитета в Русе с председател Обретенов. Дефакто по силата на пълномощието си, преди събранието, той е имал и право да одобри убийството на Пенев от "тайната полиция" на Обретенов, нали е апостол на този регион с правата на Левски в него. Сега, заплетеният въпрос е, кому точно изпълнява "мисията" Кънчев, на Хитов-Каравелов /стипендиантите на Департамента/ или на братята. Според мен, той е подхлъзнал с младостта си и привлекателната си натура номенклатурите на Азиатския департамент, но е дошъл при тях по масонска линия и с масонска мисия. През октомври 1871 Райчо Попов пише едно писмо на Хитов, в което го кани да работят заедно за въстание в България през следващата година, като му говори иносказателно за кожи и овни, които трябва да бъдат вкарани в кланицата. Пише му също, че неговият съдружник е във Виена и оттам ще търгува с кожите в Българско. Кънчев идва с документи на представител на виенска фирма за търговия с кожи, неговата легенда е, че идва от Виена, дори в донесението до Великия везир още на първа страница пише, че Кънчев е живял и отраснал във Виена, жалко че това донесение не е публикувано... Защо са го дали на кучетата, засега не мога да си отговоря. Ключовота дума по отношение на Левски тук е "своеволства" - и братята, и стипендиантите на Департамента са били вбесени от "своеволстването" на Левски, не подлежи на контрол, следователно трябва да му се дръпне щепсела.

Във времето, когато Шакир бей дава информация на консулите - за всеки тя е различно дозирана - ситуацията в Османската империя е крайно нестабилна, властта на султана сe клати и двете партии на консерватори и реформатори се подготвят за решителна схватка. Има рокади във Високата порта и отново възход на партията на Мидхат, а Абдул Азис балансира трудно между двете крила. Финансите са в окаяно положение, хазната е пред банкрут, всичко това е описано в книгата на Мидхат-младши, към която дадох линк. Резонно е Шакир бей да не дава вярна информация дори на английския консул. Всъщност с тази подредена селектирана от него информация, той се опитва да му внуши, че цялата завера на българите е напълно дирижирана от Русия и Сърбия. Единствените твърди поддръжници на Османската империя по онова време са англичаните, всички останали от Големия Концерт в Европа имат някакви свои тайни цели, най-вече Австро-Унгария, която вижда в едно разпадане на Османската империя на Балканите възможност да присъедини Босна и Херцеговина и да усили влиянието си в Сърбия и Черна гора. С една дума, според мен, Шакир бей лъже консула на Англия в частта с показанията на Димитър Общи под клетва, където уж хора от руското консулство в Букурещ и сръбски емисари с маски организирали комитета в Букурещ. Целта е ясна - Англия да вземе крути мерки срещу руското влияние и да подкрепя твърдо османците. Друг е въпросът, дали в Лондон са вземали за чиста монета тези турски лакърдии или по свои източници на информация да са имали пълна и вярна картина на ставащото. Левант Хералд Трибюн, английско издание в Цариград, излизащо на френски и английски език, на следния ден след самоубийството на Кънчев, оповестява, че той е бил емисар на Добродетелната дружина в Букурещ и свързва смъртта на Христо Георгиев с тази на Кънчев. Вероятно намереното свидетелство от Артилерийското училище в Белград у него и свързването му с участието във Втората легия, спонсорирана с пари на Добродетелната дружина им е дало основание да направят тези изводи. Да, това е най-правдоподобната версия, но в нея има празнини. Защо Кънчев е тръгнал да минава без документ във Влашко, дори Левски го казва "защо му трябваше да ходи във Влашко, ако го е гонела полицията, можеше да избяга към вътрешността". Кънчев е имал редовно тескере на търговец за вътрешността и никой нямаше да го спре с него, той е обикалял с това тескере близо три месеца - от 11 декември до 3 март - под прикритието на прекупвач на виенска кантора. Освен това, както стана ясно от публикация на Пламен Митев, напълно възможно е той да се е отбил в Русе на 11 декември при завръщането му от Букурещ, т.е. мисията му там, възложена му от Левски да е приключила, за това, че го чакат да се върне от Букурещ в Ловеч е писал Драсов. След като не го е пращал Левски в Букурещ още веднъж, какво го е накарало да се изложи сам на такъв риск - най-баналното и битово обяснение го дава Левски - имал любовница в Букурещ, обаче това ми изглежда несериозно. Кънчев е разбрал за убийството на Пенев, казали са му още в Търново, но е влязъл в Русе. Ако е търсел писмата у Пенев, трябва да ги е търсел не у Пенев, който вече е бил покойник, а някъде другаде. Има и друго нещо - предишното идване на Кънчев в Русе е на 11 февруари, а Пенев се появява в Русе на 13-ти, два дни след Кънчев. Протоколът на Обретенов с решението да убият Пенев е от 15-ти, а убийството е чак на 1-ви март. През цялото време Пенев се е шляел из Русе и "тайните полицаи" нищо не са му сторили, въпреки лютата им закана за незабавно "изтребление" две седмици преди това. И после го убиват чак на 1-ви март след зверски изтезания, явно опитвайки се да изтръгнат някаква информация от него. Тях ги арестуват на следния ден, сякаш са ги наблюдавали какво правят. И защо Обретенов в спомените му упорито лъже, че още на другия ден, след като са взели решение за Пенев, те са го убили, тоест от неговите спомени излиза, че това е станало на 16 февруари, но смъртта на Пенев е фиксирана в общината и от пресата на 1-ви март. Какво прикрива Обретенов с това свиване на времето и не е ли то свързано с посещението на Кънчев няколко дни преди да вземат решение... Ние знаем от протокола на Обретенов, че Кънчев е взел от тях пари на 11-ти февруари, но не знаем кога той си е тръгнал от Русе, а Пенев идва на 13-ти, това го уточнихме от календара, денят е бил неделя.. Ами ако двамата са се видели през тези няколко дни, когато и двамата са били в Русе - между 11-ти и 14-ти - и въпросните писма са били дадени на Кънчев още тогава, а след това Обретенов решава, че трябва да убият Пенев, дори и без позволение от Левски. При тази хипотеза, защо Кънчев не е уведомил за писмата Левски, и защо му е било да минава във Влашко още веднъж без знанието на Левски, при кой е щял да ходи там и с каква цел?

Това е от донесението на английския консул, който е черпил сведения от Шакир бей. Шакир бей е бил дясна ръка на Мидхат паша, и в Русе, и в Багдад, където Мидхад е бил губернатор след Русе, следователно Шакир бей е познавал най-добре хората и обстановката в Русе и във вилаета. Прави впечатление от публикуваните донесения на консулите, че Р. Далиел, английският, има най-точна и изчерпателна информация. Откъде Шакир бей е имал информацията, че А.Мошнин, руският генерален консул в Русе, искал да изведе Кънчев от Русе? За това въобще не става въпрос в протоколите от разпитите на Следствената комисия в София. Значи информацията му е дошла от тайната османска полиция в Русе. Кънчев идва на 3-ти, а на 5-ти е самоубит на пристанището с фалшив пропуск и без тескере за преминаване. Кога за 1-2 дни е бил известен руския консул, че и да му дава помощ за преминаване, която очевидно не му е дал, освен ако... фалшивият червен картон издаден на Кънчев от книжарницата на Данов не е била тази помощ? Обретенов въобще не споменава хората на Данов, а някакво несъществуващо, според мен, лице от паспортния отдел, което дало пропуска. Шакир бей е дал и друга ценна информация на Р.Далиел, за която няма и дума в протоколите на Комисията: "Преди около година и половина Дякон Левски, Димитър и Ангел Кънчев[156], също българин (след като е видял, че е следен от турската полиция по политически причини, извършва самоубийство в Русе миналия март), изглежда били запознати от Каравелов, българин (редактор на революционен вестник, издаван на български в Букурещ[157]), и от друг българин[158] от Свищов[159] с няколко души, носещи маски. Димитър дал показания под клетва, че между маскираните били двама членове на руското генерално консулство в Букурещ и двама сърби от Белград, но не може точно да докаже това[160]." Аз знам от протоколите за показанията на Левски за маскирани лица от комитета, но не и на Димитър Общи, очевидно тези показания на Общи не са публикувани в протоколите, а точно те, според мен, са накарали Левски да направи своите за маскираните лица, но Левски не споменава, че между тези лица е имало хора от руското консулство в Букурещ и двама сърби от Белград, това го е казал Общи. Всичко е в детайлите, а те са в документите.

Драсов е написал "от тия известия не е липсвало нито едно", има предвид изпратени такива писма, напечатани в Букурещ, печатни "известия", които те са завели по брой и следят, нито едно не им липсва, но точно такова "известие" публикува австрийския вестник и то с цел да представи в лоша светлина българските революционери. Драсов прави логическата връзка, че щом при тях няма липса на "известие", то е пратено от Влашко, подозира Райчо. Но Драсов не прави логическата връзка, че печатните "известия" са минавали вече по канала в Русе, и липсващото и отишло в редакцията на Вендерер може да е изтекло от пощата, при все че при тях липси няма. Допускам че на датата която е писал до Попов, Драсов не е имал знание, че Големия вече е наел Обретенов за куриер, защото по-предно писмо до Попов му се оплаква, че Сава Младенов вече е отказал да им носи писмата до Турну Мъгуреле.

Нещо като жаргонното "и за чеп на зеле не става", за нищо го не бива, дефектен материал /по Б.Б./... Интересното в случая е, че Левски също го използва за същите лица в писмо до Д.Попов: Левски до Д. Хр. Попов, 6.VII.1871 г. "Азис Рушидоглу, Писмото Ви получих, в което ми бележите, че сте получили писмата ми от 20 юни. Имате и други от 7 юли (а именно): две — едно за тебе, другото — за Д. Ценова. Щом като сте ги получили, мисля да сте ги изпратили на Д. Ценова и първите на Райча и Кършовски. От тия хора и Вие казвате, (че) от кожата им цървули не стават… Поздравете ги още от мен, какво че ми е жал, загдето още не ни подават ръка в работата ни. Дали защото си работим чисто български и не искаме вече да се водим по никого извън Българско, както се е одобрило от вишегласието и пак по вишегласието, което ни се хареса, отвън — приемаме го. А на думи не се основаваме ни за един ден да чакаме." Има още един много любопитен абзац от писмото на Драсов до Попов, което публикувах по-горе: "Вендерер" е австрийски католически вестник от онова време. За какво иде реч ни обяснява Ботев: Ето и анализа на пометнатия манифест според „Ромънул“ от 20 юния, който анализ прави русчушка една кореспонденца от 16 м. м. до „Вандерер“: „Последните дни на миналий месец докараха ни едно голямо стресване: един манифест на Българското народно правителство. Този акт е направен като едно окръжно писмо, което се отправя към секи българин. Зачева с обявление из непременно захващание бой за освобождение, целта на което е пълна независимост на отечеството. За този бой, както и за какъв да е други, най-напред потребни са пари. Ний - следва манифестът - ще ги приемем направо от народа. Призоваваме ви да жертвувате веднаж за святата цел. Ний ще дадем на Централния комитет сметка за парите, който после пък ще даде сметката си на народното правителство на освободеното отечество. Тайното правителство ще минува парите в голямата книга, като забележка същото време и източника им. Всеки да спомогне според силата си за достигане на великата цел. Никой да не каже: сиромах съм. Заемете, продайте добитъка си, заложете къщите си и сторете длъжността си към отечеството. Тежко и горко ономува, който се не найде в реда на нашите юнаци! Който не земе участие в движението, ще се счете за предател и такъв люто ще се накаже. Само оня, който се провъзгласи с нас, може да чака нашата забрана. Но ако предадете плана или емисарите ни, грозно ще ви отмъстим. Разберете, че тези, що са се турили начело на движението, махнала са сякакъв страх и ще следват без различие целта си. Тъмниците и касапниците турски не ни устрашават вече. Искаме или пълна свобода или смърт юнашка! Решете прочее: ще бъдете с нас или против нас? Хиляди юнаци чакат тоз отговор! Тъй след малко движението ще почне всред Балканите. И ако не ни лъжат сичките симптоми, тоз път движението ще бъде дълбоко и сериозно.“ [в. „Дума на българските емигранти“, г. I, бр. 3 от 8 юли 1871 г.] https://litclub.bg/library/bg/botev/publ/zloto.htm Накратко, Драсов пита Попов кой е дал дописката до "Вендерер", която компрометира ВРО? Австрийският вестник се е докопал до "заплашително писмо", писано от Левски и австрийският вестник твърди, че тази дописка им е била изпратена от Русе!! Това е началото на кариерата на Обретенов като куриер на ВРО, дни след като е получил поканителното писмо от Големия... Драсов се съмнява, че издайника е от Русе и подозира за това Райчо и компанията му в Плоещ, поръчва на Попов да разбере кой е.

Изразът на Драсов по адрес на писалите от Плоещ до Левски е на турски, но на български се превежда "от техните кожи /буквално "баджаци"/ цървули не стават", същият израз е употребен в писмото на председателя от 7-ми октомври 1872 до Левски по отношение на другите членове на ловчанския комитет, интригата на недоверие и подозрение е дала плодове, негативизмът се е насочил навътре. Драсов е бил най-интелигентният от комитета в Ловеч, душата и сърцето на този комитет, както се вижда от писмата, той е бил моторът, Марин нищо почти не е оставил като кореспонденция, защото цялата работа се е движела от Драсов. Тук искам като вметка да отбележа, Левски за кратко време е успял да изгради прототип на републиканско управление в Ловеч, комитетът на привремнното правителство е изпълнявал функция на парламент, в който всички решения са се вземали с гласуване, дори и някои от тях да са били в противоречие с волята на Левски.

Леон Гамбета, човекът който провъзгласява Третата Република на Франция, е станал масон през 1868 г. в ложа "Прогрес"-Марсилия: Léon Gambetta was initiated in the lodge Le Progrès of Marseilles in 1868. See Halévy and Pillias, Lettres de Gambetta, to freemasons prominent in French politics (e.g., Émile Littré, Jules Ferry, Eugène Pelletan, and Jules Simon), a masonic luminary (Adolphe Crémieux), and Adam. Cf. Adam’s early masonic connections discussed in Adam, Nos amitiés, 260–63; and Morcos, Juliette Adam, 97–122. Какво съвпадение, на френска ложа със същото име, но произнасяно и писано на гръцки език /защото е позволявала на членовете й да общуват на гръцки и турски/ в Цариград член е бил и Мидхат: "Трима сина на султан Абдулмеджит, принцовете Мурат (по-късно султан Мурат V) и двама от братята му, Нуретин и Кемалетин, бяха посветени във френската ложа „Продус“ French Lodge Prodoos. Петима велики везири, включително Мидхат паша, който е ръководил първия конституционно-монархически режим, турски посланици в европейски страни и чуждестранни посланици в Турция, известни писатели и поети на свободата бяха членове на тази ложа. Louis Amiable, френски адвокат и политик, автор на историята на ложата „Les Neufs Soeurs“, люлка на енциклопедистите в Париж преди революцията, беше оратор на ложата. (Той беше в Истанбул по договор за реорганизиране на Турската адвокатска колегия)." https://maviboncuk.blogspot.com/2011/06/masonic-activities-at-ottoman-empire_26.html Гамбета е бил защитник на Попов в дело срещу френски предприемачи инвеститори в съвместна собственост на петролен кладенец във Влашко и е спечелил делото за клиента си. Това, разбира се, няма пряко отношение към темата ни, просто фиксираме факти. Гербов също писа за този член в Устава, който е станал предмет на спорове, и в крайна сметка е променен по настояване на Левски. Въпросният текст дава право на упълномощени лица от частните комитети да сменят "първото лице" /председателя/ с друго лице. Убеден съм, че Левски е щял да се възползва от този текст: Глава III Правителство Чл.З Частните комитети ще да съставят комисия, която ще нагледва работите на централният комитет, ако стане нужда, то тая комисия или упълномощените лица от частните комитети, ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото лице.

Това със стрелбата трябва да се е случило през август 1867, когато четата на Панайот Хитов преминава в Сърбия: https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1867-временно-заглавие/ Филип Тотю е бил с тях, после заминава за Влашко, а Левски влиза във Втората легия в началото на септември. По-късно, през зимата на 1868, когато лежи болен от коремна операция, Левски пише писмо до Хитов да му изпрати пари да си плати борчовете на хазаите. Доколкото си спомням, Левски е бил препоръчан за знаменосец на Хитов от Раковски и отначало Хитов не е бил съгласен. Писар на четата е бил Иван Кършовски, който е водел дневник на похода й. Писмото на Ф.Тотю до Данаил Попов, което цитирах по-горе, е във връзка с пушките в Одеса, той само загатва за това че имал да разкрие някои "тайни работи", после пише директно за това на Левски. Изглежда се е обърнал за пренасянето на тези пушки и до Ив.Кършовски, защото му е написал следното писмо: "Господин Иванчо, днес за днес се случи в Одеса таз страшна революция, та не можах да се разпоредя за изпращането на стоката, за която с предпоследното си бях ви известил. Прочее като гледам, че от ваша страна няма никакво начертание за приносението на стоката, зех да се съмнявам за вашето хладнокръвно участие в това благодатно дело. Трябва от ваша страна решително да ми кажете, ако ще се трудите за преносението, то трябва да не гледаме на препятствията, защото без препятствия нищо не става. Писмото на Левский получих на 23 март, който като го прочетох, сичко точно разумех. Радвам се на Левский, че той неуморно се труди за общото благоденствие. Моля бога дано му господ подари дълги дни и го запазва от неприятелите. 1-й Април, 1871. За скоро отговор Филип Тотьо P. S. Истина, както пише Левский, работата е добра. Ако има някои опасни известия от Левский, известете ми, за да се съобразявам с моите предначертания. Същий Поздравете сички приятели, а особено на г-на Д. Попова. Като намерите място през къде и как да ги прехвърлим. С една реч, трябва умно да действува, разумевася, вий ще се старайте или на някое скеля, или на някоя болта да се изтоварят. Както намерите за по-добре. Чакам с нетърпение отговор. Същий" https://voivodi.eu/statii-i-intervuta-1/statii-za-filip-totyu/filip-totyo-do-karshevski/ Историята с тези пушки завършва с провал, те не били пренесени, защото не се намерили пари за каикчиите, Пъшков също ги споменава. За какво са се карали Левски и Хитов, за да заплашва Хитов със стрелба Левски, не е ясно, но не вярвам Филип Тотю да си измисля. Райчо Попов е бил извънредно богат, той е бил собственик на петролен кладенец, името му като богат човек се спряга с тези на Евлоги и Христо Георгиеви. За да си наеме като адвокат Леон Гамбета: https://en.wikipedia.org/wiki/Léon_Gambetta да му води делото за собственост на кладенеца, не ще да е било само въпрос на пари, според мен, вероятно връзката им е била и на братя масони.

Данаил Попов е бил почтен и свестен човек, но той си е един от ТБЦК, откъдето всички те тръгват като революционери - Левски, Райнов, Райчо, Иван Кършовски и Касабов. Само че по-късно пътищата им се разделят, Левски тръгва по негов път, Данаил го следва, а останалите си остават там където са били, те никога не стигат по-далече от идеята да се пращат чети в България и това ги съюзява с Каравелов и Азиатския департамент. Райчо дава 3500 жълтици за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, с тези пари им купува първокласни пушки и оръжие, 127 души. Брат му, Ванката Попхристов, загива геройски в тази чета. И пак не му светва в главата на Райчо, че с чети България няма да се освободи. Теофан краде пари от тайната полиция на Шнайдер ефенди и с тях пътува из луксозните европейски хотели само и само да подпечати познанството си с Мацини, вижте ни кои сме. Каравелов действително е бил техният човек и затова го издигат.

Филип Тотю до Д. Хр. Попов 20 февруари, 1871, Одеса Приятелю! Писмото Ви получих на 2 февруари наст. год. и писаното ви разумях. Премного се зарадвах, като в писмото си ме питате и разпитвате за някои любопитни работи, за да ви обадя. Действително аз помня да имам с вас народна кореспонденция, ако вие престанете да се придържате с букурещките вагабонти, било млади, било стари, които всеки един от тях искат да бъдат царе, князе и подобни титли. Тяхното властолюбие, користолюбие и пусти мечти накарват ги до безумие да лудеят. Те чакат само някой българин да завещае нещо и да го глътнат като ненаситни орли. Ка[к]то ви е известно, на букурещките българи делата и скверните им постъпки можем ли ние равнодушно да си изказваме чувствата на тях? Що се касае за Панайот, той вече е станал български дипломат, с когото като нас хора не са приети от негова светлост. Панайот, брате, е човек висок, следва за европейските политики и за конференциите. Гордост в него до уши... Аз желаех да открия някои потайности, но ме е страх, брате, че ваша милост, като имате малко сношения с букурещките вагабонти, ще им пооткриете всичко и тогава работата ще излезе наместо добра, зла. Ако можеш да знаеш всичко какво върша, откажи се от букурещките българи, защото те не желаят доброто на Отечеството си, според като видим делата им. Впрочем вие твърде добре ги знаете що са и какви са. За отсрещните българи обади ми истината тъй ли е, доколкото ги аз зная, със всичките им подробности. Филип Тотю войвода ..... Р. S. Гордостта на Панайота е тази, че той в Сърбия искаше да стреля Дякона, а днес Дякона доказа и се старай повече да докаже вредността си (думата „вредност“ тук означава полезност), а сега Панайот не е достоен и цървула му да обърне наопаки, защото горделиво крачи подир политиката и конференциите. Олеле мале, и той има очи да се нарича първостепенен български предводител. Сърдете се, сърдете, светът го знае колко той струва, и - Дякона. Същия Тук се получи едно писмо от букурещките българи и хората спориха да се смеят с техните властолюбиви мечти. Как те искат да бъдат министри, префекти и такива много глупави мисли.

Защо е приет така набързо този Устав, коренно различен от Наредата на Левски - обяснявам си го най-вече с преобладаващия брой на делегатите емигранти, съотношението е било поне 3 към 1 в тяхна полза. Това не отразява съотношението на реалното представителство - Каравелов, който според мен преувеличава, в неговия вестник твърди, че емигрантите в Сърбия, Влашко и Русия били над 1.5 млн, което съпоставено с българското етническо население от близо 7 млн. е по-малко от 25 процента, но на събранието те са били мнозинство: по данни на Обретенов По подписи под протокола, според Страшимиров, тук е сбъркал Драсов, вместо Драгостинов, но представителите от България са шестима срещу 13 от емигрантите. Писмото на Райчо Попов /Гръблев записан в протокола/, на което Левски отговаря е пълно с упреци как смее Левски да пише проектоустав без тях... Драсов пише на Данаил Попов, че според него, ловчанлии трябва въобще да преустановят кореспонденцията с тези лица, това не е могло да не стигне до ушите им. Така е станал мишена. Освен това, през 1869-та, след като предприемат европейско турне до Мацини, тези господа се изживявали все едно им е дадена индулгенция за революция от папата на революцията в Европа. Каравелов барабар с тях, той им дава първата препоръка до Херцен, който ги отпратил до Бакунин, а последния до Мацини. Освен това, в края на същата 1869-та се състоял конгрес на Международната лига за мир и свобода, създадена в Женева през 1867 г., където са били представени и български делегати, първият Устав на БРЦК е отпечатан след това. Същата 1869 година Каравелов излиза с радикални революционни идеи, той е имал способността да ги съчетава с казионното славянофилство на Азиатския департамент, изключително пластична политическа мимикрия, и нашенските радикали от бившия ТБЦК си го припознават като свой, говоря за Иван Кършовски, Райчо Попов, Теофан Райнов и дори Касабов, който през следващата 1870 се оттегля внезапно и окончателно от революционните комитети, някой, според мен, му е направил неустоимо предложение да се занимава с адвокатура и да не се меси в политиката. Защо Левски си е мълчал и стискал устни - заради реалните обстоятелства, според мен - никакви сериозни пари и никакво сериозно оръжие в големи количества не са можели да стигнат до българските частни комитети без посредничеството на емигрантите.

Уставът е програмен документ за действие, не става въпрос за авторство на публицистика или проза. Все едно да напишете техническо ръководство за москвич и да го приложите към сервиз за мерцедес, никой няма да се интересува кой е авторът, но ще бъде съсипан автомобилът. Когато една програма, каквато е Уставът, постановява, че целта на организацията е въстание на всяка цена, без да се интересува какво ще последва от него, идва Задунайската губерния. Програмата на Левски е за: С една обща Революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република(народно управление), ... и Турският чорбаджилък да даде място на Съгласието, Братството и съвършенното равенство, между всички народности, Българи, Турци, Евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение, било във вяра било в Народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички ще спадат под един Общ Закон, който по вишегласието от всички народности ще се избере. Нещата са принципни и водят до принципно различни резултати.

"Кореспондентската информация на френски език" е донесение на агентурата в Букурещ, разчетох първите няколко реда, които не са закрити на снимката: "В писмото си от/не се чете/ март, което получихме днес с кораб от Варна, нашият кореспондент от Букурещ ни изпраща подробен отчет за последните събития в Русчук. Млад българин на име Ангел Кънчев, на 25 години, израснал във Виена и с приятна външност, е арестуван и се самоубива. Две години след завръщането си от Виена той отива в Русия, където той остава..." Агентурата им ги е подвела, защото в нея са работели хора като Теофан Райнов, но донесението е доказателство, че тайната полиция на империята е продължавала да действа и след смъртта на Али паша, нейният създател. Сведението, че Кънчев идва от Виена донякъде е достоверно, той се е представял като прекупвач на ярешки кожи за кантора във Виена, ако си спомняте, цитирах писмото на Райчо Попов до Панайот Хитов, в което му говори за "нашия приятел във Виена", който бил готов да търгува с ярешки кожи. Хитов после пуска по каналния ред през Каравелов Ангел Кънчев към Левски. Обретенов упорито твърди, че Кънчев и Каравелов са писали проектоустава цял месец през юли 1871, преди Кънчев да дойде в Ловеч в края на август. Може и да е вярно, защото Устава и Наредата са съвършено различни документи. В Устава е изтръгнато самото идейно сърце на Наредата и това е очевидно още от двата преамбюла: Наредата: Подбуда и цел Подбуда. Тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканският полуостров. Цел. С една обща Революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република(народно управление), на същото това място, което са нашите прадеди със силата на Оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кеседжии и еничери и в което владей правото на силата, да се повдигне храм на Истината и правата Свобода и Турският чорбаджилък да даде място на Съгласието, Братството и съвършенното равенство, между всички народности, Българи, Турци, Евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение, било във вяра било в Народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички ще спадат под един Общ Закон, който по вишегласието от всички народности ще се избере. Устава: Чл. 1 Българският революционен централен комитет има в ръцете си такава една власт, каквато и всяко привременно правителство. Той трябва да приготви и да довърши революцията с всичките нравствени и матерялни средства; да кажеме на кратко, той има следните задачи: а) да разпространява между нашият народ идеи за бунт чрез пропаганда; а тая пропаганда ще да става чрез частните комитети и чрез печатът, т.е. чрез вестници, манифести, прокламации, брошури и пр.; б) да доставя всичките нужни потреби за извършването на революцията и да приготовлява бунтът матерялно, т.е. да скрои нужният военен“ план, да назначи военни водители (войводи), да улесни с всяко средство въоръжаването, да дава на народа нужните наставления за бой и пр. Чл.2 Българският революционен централен комитет ще прави споразумения с другите народи, съседни и отдалечени, които имат същите цели. Разликата е от Небето до Земята - текстът на Левски цели коренна революция и смяна на цялата система, този на Кънчев-Каравелов е мъгляво послание за въстание, завера, с неясни политически цели. Може да се каже в преносен смисъл, че Левски е бил убит и предаден идейно още с подмяната на неговата Нареда с този текст в Устава. За кой е "играел" Кънчев в действителност, за мен е под въпрос.

За Хамди паша сведенията са оскъдни, дори в турски сайтове, подчертава се неговата принадлежност към консерваторите в османската политика. Което, според мен, априори изключва принадлежността му към масонски ложи. Младоосманците, като Мидхат, имат като доктрина конституционната монархия, в която султанската власт да бъде силно ограничена от парламент и Конституция по Западен образец. Те са схващали Русия като най-голямата опасност за една реформирана по западен модел Османска империя. Още в предговора към биографията на баща му, Али Хайдар Мидхад бей, правейки исторически обзор на възхода и падението на империята, дефинира основният й противник: "Вероятно още половин век от този процес би заличил самото име на славянин, ако на световната сцена не се появи нова сила, която въведе нов фактор в източния проблем и дълбоко промени условията му. Това беше възходът на Русия като световна сила, под управлението на този изключителен гений, Петър I. След като окончателно разби могъществото на Швеция в голямата битка при Полтава и след като добави Ливония, Естония, Ингрия, Финландия и Литва към вече обширните си владения и основа столица с морски излаз на Северните морета, той насочи амбицията си към слънчевите земи на юга, които легендата за брака на византийска принцеса с руски княз вече беше присъединила във въображението си към Московската империя. Тук е мястото да се спомене едно историческо събитие, което е от повече от мимолетен интерес, тъй като може да се каже, че е източникът и коренът на непоколебимата политика на Русия в отношенията ѝ с Турция. По време на историческата среща между Петър Велики и Кантимир, войвода на Молдова, последният посветил руския цар в тайната на източния проблем и му обяснил ползата, която може да се извлече от умелото използване на привилегиите на самоуправление, с които се ползват християните на Изток, и от постоянното провеждане на политика, използваща тази автономия по най-добрия начин. Урокът, научен тук, никога не беше забравен и определената тук политическа стратегия оттогава нататък се превърна в ключов елемент на руската политика по отношение на Турция." Русия като конкурент на Османската империя за Третия Рим, наследник на Византия. От тази гледна точка е определена политиката на младоосманците, в частност Мидхат паша, и към българското националноосвободително движение - те са го схващали като инспирирано, подклаждано и захранвано със средства от техния най-голям конкурент за Третия Рим, Русия. Това обяснява и безжалостното изтребване на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, както и абсолютната непримиримост на Мидхат към комитетите във Влашко, Сърбия и Русия - той ги схваща като дългата ръка на царска Русия. Тук трябва да се сложи и разграничителна линия - много отчетлива - между младоосманците от 19-ти век и младотурците от 20-ти век, кемалистите - първите никога не са писали и работили за Република по западен образец, единствено за парламентарна монархия по западен модел, като идеалът им е бил Великобритания, книгата на Али Хайдар Мидхад е писана в изгнание в Лондон и авторът й започва с хвалебствия за английския народ и демокрация. След това отклонение - конкретно на въпроса дали Хамди е имал принадлежност към масонството, моето мнение е определено не, доколкото е бил представител на автократичното консервативно крило сред османските политици. Това е интересен факт, за който не знаех, но да - косвено потвърждение, че Мидхат е имал постоянен източник на информация за ставащото в Русчук. Обретенов в спомените му, редактирани и, според мен, доста "пипнати" от неговия редактор Михаил Арнаудов след смъртта му, е написал лаконично, че Пенев бил изпратен от Ернест ефенди с мисия в Сливен, за която валията му дал 50 лири. Аз цитирах по-напред писмото на Топалов от Сливен, който Михаил Греков определя в мемоарите си като пропаднал човек и пияница, в което писмо Топалов пише на Сава Кършовски, че шпионинът в Сливен не е стигнал до там и "слава богу злото ся привари". Кой шпионин и кое зло, можем да гадаем, но според мен става въпрос за Пенев.

Ведър влиза в английската масонска ложа през декември 1863-та, Мидхат идва като валия на Дунавския вилает октомври 1864-та. Според мен, Мидхат е дошъл в Русе като вече издигнат в йерархията масон, и то в ложа към Френския ориент. Постъпването на Ведър в английската ложа Ориент е било по препоръка на английския посланик в Цариград и то, според мен, е било пряко свързано с британските интереси към построяването на Източната железница, за която те получават концесия още преди идването на Мидхат. Ведър е бил назначен като служител в това английско предприятие. Мидхат открива железницата Варна-Русе през 1866-та, но в края на мандата му англичаните губят концесията и тя е преотстъпена на белгийски предприемач, който от своя страна, поради несъстоятелност, я преотстъпва на барон Хирш с базиран в Париж капитал. На практика френския капитал измества британския. Това става и заради калпавата работа на англичаните, но за няколко години те добре са си напълнили гушите: "Строежът започнал едновременно от двете крайни гари. Работата се ускорила, когато валия на Дунавския вилает станал Мидхад паша и за година теренът бил подготвен на повече от две трети от дължината на линията. Към края на август 1865 г. били положени 22 км релси от Русе и 32 км от Варна. Използвани били по два малки белгийски локомотива в двете части на строежа и 80 вагона за превозване на работниците и материалите, а по непостроената част от линията техническия персонал и наблюдаващите строежа турци се прехвърляли с коне. Едновременно се правили и приемните сгради на двете крайни гари и спирките по трасето. Често използван строителен материал за мостовете и кантоните били и камъните от старите столици. Големи трудности имало при градежа на виадукта при Кайнали дере, дълъг 230 метра и висок 25. Първоначалните обещания на компанията били линията да се завърши до септември 1866 г., но поради липса на релси датата няколкократно била отлагана. На 26 октомври Мидхад паша преминал без прехвърляне между двете крайни гари и обявил линията за открита. Намеренията първоначално били тя да е и международна, част от пътя Лондон - Цариград, но некачественото строителство и честите дерайлирания на влаковете попречили. По-късно била включена в международното трасе Париж - Страсбург - Мюнхен - Виена - Будапеща - Букурещ - Гюргево - Русе - Варна - Цариград. Между Гюргево и Русе пътниците се прехвърляли с парен кораб, а от пристанището във Варна до Цариград - с кораб на австрийския Лойд. Още преди да бъде завършена линията започнали доставките на подвижния състав. За откриването правителството поръчало 30 локомотива и 500 вагона, над половината от които товарни. С английски и белгийски кораби във Варна били доставени първите 10 локомотива от фабриката в Манчестер с номера от 279 до 288. Те били триосни парни машини, които по горнище 25% можели да теглят композиция до 73 тона със скорост 28 км/ч. Използвани били до края на века, като локомотив №148 е запазен като експонат в Националния музей на транспорта и съобщенията в Русе. Първите вагони от I, II и III класа също били английско производство. Те били двуосни, дълги по осем метра, с по четири купета. Отоплявани били от затворени съдове с гореща вода, сменяни в Разград и Каспичан, а осветлението ставало с маслени лампи. Специално за султан Абдул Азис от Брюксел бил доставен и един триосен луксозен вагон (наречен Салон №1 и "Султание"), който се използвал при тържества и важни събития. Този вагон също е запазен в музея в Русе." https://www.gradvarna.com/railroad_past.htm Британският посланик добре е работил, а негов пълномощник в Русе е бил Ведър. Само че впоследствие Мидхат се отмята от английския бизнес и вкарва френски капитал, може би затова Ведър се преориентира към Френския Велик Ориент и расте в неговата йерархия до 33-та степен - интересът клати феса. Тази тенденция си остава и след Освобождението, в България до Голямата Депресия от 30-те години на 20-ти век господстват френските банки, чак след това навлизат германските капитали, Буров го описва в мемоарите си. За Мидхат е написал цяла книга неговият син, още не съм я прочел, само попрехвърлих: https://www.gutenberg.org/files/51243/51243-h/51243-h.htm А ето какви данни за масонската принадлежност на Мидхат дава един турски автор-масон: "Трима сина на султан Абдулмеджит, принцовете Мурат (по-късно султан Мурат V) и двама от братята му, Нуретин и Кемалетин, бяха посветени във френската ложа „Продус“ French Lodge Prodoos. Петима велики везири, включително Мидхат паша, който е ръководил първия конституционно-монархически режим, турски посланици в европейски страни и чуждестранни посланици в Турция, известни писатели и поети на свободата бяха членове на тази ложа. Louis Amiable, френски адвокат и политик, втор на историята на ложата „Les Neufs Soeurs“, люлка на енциклопедистите в Париж преди революцията, беше оратор на ложата. (Той беше в Истанбул по договор за реорганизиране на Турската адвокатска колегия). След самоубийството (?) на султан Абдулазиз, принц Мурат се възкачва на трона на 30 май 1876 г., но поради психично заболяване е свален от престола три месеца по-късно, а брат му Абдулхамит е възкачен на трона, след като се е препирал с брат Мидхат паша и е обещал да започне конституционния процес. Не след дълго той се отказва от обещанието си. На 5 февруари 1878 г. Абдулхамит изпраща великия везир брат Мидхат паша в различни изгнания, накрая в Таиф (пристанищен град на Йемен, тогава провинция на Османската империя), уреждайки смъртта му чрез отравяне там. На 13 февруари 1878 г. Абдулхамит разпуска парламента за неопределено време, с което започва период на абсолютен деспотизъм, който продължава 30 години. Клеанти Скалиери, свещеник от ложа Продус, замисля кърваво, но неуспешно отвличане на Мурат V от двореца Чирган, за да го възстанови на трона. Масонска политическа партия: Съюз и прогрес била създадена по модела на „карбонарите“ в Италия. По модела на младите италианци, млади германци, млади швейцарци, младите турци се организирали в Париж с цел възстановяване на конституционната монархия. Но младите турци говорили много, но не действали. 5-ма масони, студенти по военни науки в медицинския факултет, основали революционна партия, която по-късно приела името Съюз и прогрес. Техният модел бил италианският парамасонски общество, „Карбонарите“. https://maviboncuk.blogspot.com/2011/06/masonic-activities-at-ottoman-empire_26.html От този текст излиза, че Мидхат паша е бил едва ли не революционер в обкръжението на Султана, за което си е платил със смърт. Той, между другото, е бил отзован от Русчук след разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, това става март 1868-ма, изкарал е почти 4 пълни години на поста валия, най-дълго от всички останали. Да!

Че Мидхат паша е бил върховен майстор зидар на ложата в Русе, твърди писателят от Русе Светозар Акендиев Димитров, известен с псевдонима Змей Горянин. В един от романите му под заглавие "Дунавът тече", изд. 1938, той е описал сцената на прием на Ангел Кънчев в масонската ложа в Русе: https://drive.google.com/file/d/1CKL05i0zeiVUWMg8bbGwbyDIkRhy9huP/view на линка е целият роман. Сега, това е художествена литература, но Змей Горянин е известно име, родом от Русе, и съм сигурен, че се е ровил в архивите и е проучвал историческите факти, преди да напише романа си, който е бил одобрен от много инстанции на времето си:

Вестник "Дунав" в дописката му за убийството на Пенев. В дописката на "Дунав" за само/убийството на Кънчев вече се твърди, че Кънчев бил свързан с Христо Георгиев, който се споминал от сърдечен удар, като научил за смъртта на Кънчев, уж той го бил изпратил с мисия, намек за руска връзка. Което е спекулация, разбира се, но няма дим без огън...

Шуробаджанашката история, по-скоро клиентелизъм. Тук имаше един колега във форума, който предлагаше направо парламентарната демокрация да се смени в България със системата патрон-клиент, чиста работа, такъв ни бил чипът и наследството от историята, това работело тук най-добре... може и да да е прав. На Големия Обретенов е препоръчан от Велко Абаджиев, младо момче тогава, бил управител на книжарницата на Хр.Г. Данов в Русе, Големия е имал търговски отношения с Данов, нали е книговезец по занаят, а Данов е книжар, едната ръка мие другата. Същият Велко е написал спомени за въстанието в село Червена Вода, любопитна книжка; Спомени от въстанията (Велко Г. Абаджиев) (Z-Library).pdf Това "въстание" е още по-жалко от Старозагорското, за което Захари е писал в неговия саркастичен стил - четата пак се проваля от предател в Русе, Велко твърди, че е тамошния църковен глава, ама на него кой му е казал?! Та Велко на Христо, Христо клиент на Данов, ето я цялата линия по която е нает Обретенов, който пък си наема огняря на корабчето Русе-Гюргево, приятел и протеже на Мидхат, който пък е бил шеф на ложата в Русчук, патрони и клиенти, хванати ръка за ръка. Резултатът е видим - провал. Обаче, вместо да разнищим цялата история, за да не случват отново и отново същите провали вече повече от 150 години, пускаме завеса от панегерици в историографията, от която всичко изглежда като светлинно шоу на супергерои джедаи на светлината, всички до един са герои и светли личности. И все така...Ако е личност, да кажем, че такъв човек е дебил, щом повтаря 150 години една и съща грешка, но е колективна психика. Хич не е еретична, малко след идването на Пенев за Букурещ заминава Ернест ефенди, политическия цензор и полицай на вилаета /нещо като гестапо/ със специална мисия, която според мен е била мотивирана от донесението на Пенев, и може да е включвала постъпки на османската власт пред румънските, свързани с Каравелов.