Б. Киров

За съжаление не ми се отваря линка, иска ми парола. Убийството на Паисий е направено под силен натиск на точно тези лица, които обсъждаме - Драсов, Пъшков и Марин. Заимов пише, че те са гласували на събранието за убийството, единствен поп Кръстьо е бил против. Интересно е поведението на Общи преди да го задължат да убие Паисий, той иска това да е потвърдено писмено и под негова диктовка даскалът е написал: "от 24 лица". Което е абсурдно, според мен, някой е преправил писмото впоследствие. Общи е казал 4 лица, това е задраскано и нечия ръка е написала отгоре 24. Четирите лица може да са били Левски, Марин, Драсов и Пъшков, попът се е възпротивил. Доколкото знам потвърдителното писмо с подписите на тези лица също е изчезнало. Него го е връчил на Общи Иван Драсов, който преди това се среща по пътя с Христо Иванов Големия, Големия е описал тази среща в спомените си. Писмото обаче го няма, както и подхвърляните писма на Величка и други неудобни за предателите документи. Унищожили са ги, чисто и просто. Убийството на Паисий обаче е не по-малко рисковано и опасно от убийство на някой градски чорбаджия, а Пъшков пише, че са се възпротивили на Левски, защото било опасно. За Паисий обаче на никой от тези съзаклятници и през ум не минало да се страхува, а поръчват убийство не на някой прост и никому неизвестен селски свещеник, а на наместник на владиката, който само преди няколко месеца е бил избран съвсем легитимно за български Екзарх, макар и за кратко. Не мисля, че властите са спрели да разпитват, след като им е била пробутана историята с двете турчета и още двама българи. Интересно в тази история и участието на Пъшков в подготовката на убийството е, че още на другия ден Общи пише нещо като рапорт до Ловеч, в който споменава какво е питал каймакамина издъхващия дякон и какво му бил казал Паисий за двете турчета, че "имал шубе" от тях и от изворския даскал... За да знае Общи това на другия ден, било му е съобщено от някой присъствал на издъхването на дякона, а такъв е бил единствено Пъшков от комитетските хора.

Анастас е странен избор на този, който е посочил имената. На практика Анастас е бил "бомба с часовников механизъм" - вижда се как говори пред Софийската комисия, същото щеше да прави и без Арабаконак, всички важни личности от комитета в Ловеч щяха да изгърмят при негов разпит, като се почне от Марин, Иван Драсов и се стигне до Пъшков. Този, който го е посочил, ако е имал здрав разум, е трябвало да се изнесе далече от Ловеч и Българско, а такива са само Иванчо Колев и Иван Драсов... Пъшков и Марин, ако някой от тях е сложил в списъка на Хамди Анастас, гарантирано щяха да бъдат натопени от него като Главатари и пак да отидат в Диарбекир. От друга страна, тези две имена - Стоян Брънчев и Патю - са сложени в списъка от Пъшков, няма кой друг да ги посочи, при положение, че и двамата даже не са били членове на комитета и са били богати и влиятелни чорбаджии. Кой друг от Ловеч би се сетил за тях и по каква причина? Излиза, че списъкът може да е направен по донос на повече от един човек.

Има достатъчно следи в доклада на Хамди. Да Ви попитам, чисто хипотетично, ако Драсов не беше попитал Марин в писмото до него от 1874: "Марине, къде са парите, които ти бях оставил през 1872?" щяхме ли днес да знаем, че парите са присвоени от фамилията на Марин с положителност? А щеше ли Драсов да напише това писмо за комитетските пари, ако не са го попитали членовете на тогавашния БРЦК за тях? Същата следа е оставил и Апостола в писмото му от 12 декември 1872 - "у председателя ви има пари". Марин отрича да е бил председател, заради тези пари. Чий са били тези пари, след залавянето на Апостола, пак чисто хипотетично - на Поплуканови, на Поплуканови и Драсов, на Поплуканови, Драсов и Пъшков? Или на комитетите от ВРО? Това са такива ярки следи и то от едни и същи хора. Кой е посочил от десетките хора на комитетите в Орхание и Видраре, които е познавал, защото е ходил с Левски да основава тези комитети, само две имена: Стоян Брънчев от Орхание и чорбаджи Патю от Видраре, с които е имал срещи около убийството на Паисий? При това тези двамата не са даже членове на комитетите. Според мен Пъшков, иначе някой друг е трябвало да бъде Худини, за да нацели точно тези двамата. От това каква по-ясна следа. Кой точно е отишъл и е направил доноса, лично за мен, не е от голямо значение, ако всичките са били във вишегласие за предателство. Може да е бил и Иванчо Колев, може да е някой от тримата горе изброени /Вие изключихте Марин, аз не съм/, може да е бил Донко Горския, упълномощен от вишегласието, за да не си цапат ръцете комисионерите. Следите са си там, в доклада на Хамди и в присвоените комитетски пари. Все някога, някой историк или архивар, ще намери документ, който точно черно на бяло, удостоверява точното лице.

За мен лично, споменаването като главатар в Орхание името на Стоян Брънчев и във Видраре на чорбаджи Патю е сигурен знак, че в даването на доноса Пъшков има участие. Изключено е, според мен, да има съвпадение точно на тези две имена /няма никой друг от споменатите селища/ с факта, че и двамата са свързани с убийството на Паисий и то от гледната точка, която е имал Пъшков към това убийство с присъствието му в хана на Стоян и срещата му три дни преди това с Патю. Впрочем и двамата споменати са тежки чорбаджии и отървават заточението, доживяват си спокойно Освобождението и се радват на политически кариери. Патю е бил във Видраре това, което е бил хаджи Станьо Врабевски в Тетевен - много богат и много влиятелен, същото може да се каже и за Стоян Брънчев в Орхание. И на двамата братята са пратени в Диарбекир, но тези излизат сухи, а и формално не са се водели председатели и дори членове на комитетите, стоели са отзад. По повод на чорбаджиите в комитетите, какво казва един от племенниците на Станьо Врабевски: - .....Истинското положение е, че всичко е дело на чорбаджиите. Работа на моя чичо. Ние сме бедни хора. Дори ако ни пуснете на свобода, ние ще изтребим тия чорбаджии с отрова или куршуми. Дори и убитият по-преди в Орхание дякон беше научил за комитетската работа, и че тя е дело на чорбаджиите. А тия, понеже разбраха, че той ще съобщи на властта, наредиха да го убият. – Знаеш ли кого накараха да го убие? – Ние не разбрахме за убийството му. Чорбаджиите наредиха това. Допускаме, че Димитър го е убил. За омертата между Пъшков и Драсов мога само да предполагам каква е била причината - според мен са пари.

Това, че натискът за вдигане на въстание е идвал от Каравелов е безспорен факт и професор Иван Стоянов е абсолютно прав, че този натиск е причинил терор, а терорът в крайна сметка е основната причина за провала на ВРО и гибелта на Левски. Логическата линия е "въстание - пушки - пари - терор - провал". Директна нишка към тази линия имаме отново в написано от Пъшков, този път публикувано 28 години след записаното от Параскев Стоянов. През 1929 г. Димитър Страшимиров публикува спомените на Пъшков, в които последния пише по повод на натиска за въстание и пари от страна на Каравелов: „От Букурещ имаше от Любен Каравелов писмо, че Букурешкият Б.Ц.Р. комитет е условил пушки в Швейцария от една фабрика за готвящата се българска революция и настояваше да се събират пари за изплащане на пушките, но пари мъчно се събираха, особено от тия, които бяха против революцията, па бе и рисковано да се излагаме. По повод на това Левски предложи в Ловешкия централен революционен комитет да се нападат по богатите търговци за пари, като се посочи първи да бъде нападнат Тодор Халача и се взема една по-голяма сума от него. Комисията обаче с болшинство отхвърли това искане на Левски, понеже бе рисковано. Левски, без да съобщи на комитета, скришом нарежда да нападнат къщата на Тодор Халача с Вуто от село Видраре – един смел и неустрашим момък, на 14 август 1870 г…” Тук Пъшков отново потвърждава казаното пред Параскев Стоянов, а именно, че е чел писмото на Каравелов с искане за пари. Този път е казал "швейцарска фабрика", а не белгийска, но истината е, че е била белгийската фабрика на Комблен, производител на оръжие за белгийската жандармерия и крупен износител на такова. Левски води лично преговори с неин дистрибутор в Букурещ, преводач им е бил Кириак Цанков, случаят е описан от присъствалия Киро Тулешков. По-късно още през юли Левски пише на Кириак Цанков, че е намерил място и хора откъдето да се пренесат 500 такива пушки, това е било като начало, сделката е предвиждала 50 000, за които пише Пъшков през 1901, очевидно запознат в детайли с всичко. Алтернативата на тези белгийски пушки са били пушки от руските арсенали, закупени от одеския търговец Николай Тошкович още през 1871. За тези няколко хиляди руски пушки има кореспонденция между Левски и Филип Тотю през лятото на 1871 и от писмата става ясно, че пушките са били на склад и Тошкович е делегирал на Филип Тотю да ги прехвърли през Силистра в Българско, но цялата работа се провалила, заради български неразбории, не могли да намерят 200 лири за каякчиите. По-късно Тошкович заявил, че е готов да закупи и изпрати в Българско 25 000 пушки за своя сметка, стига въстанието да е подготвено. По този повод го канят на събранието в Букурещ през май 1872, нямам данни дали е присъствал или е пратил свой пълномощник, той е починал след няколко години. Тошкович е от Калофер и един от най-богатите българи по онова време, богатството му е сравнимо с това на Христо и Евлоги Георгиеви, оценявано е било на 2 милиона златни рубли, което е стотици милиони левове сега, той е главният дарител при създаването на Българското Книжовно Дружество, първообраз на БАН. Това е точно така. Пъшков и цялата задруга на вишегласието са повече тип търговци, а не революционери, вече обсъждахме това в темата. Докато са купували револвери и са си играели на конспиратори, нещата са изглеждали по един начин, но когато са разбрали, че ще се внасят хиляди пушки, ще има терор и убийства и накрая ще последва въстание, в което те трябва да участват и да ръководят при сражения с редовния турски аскер, цялата им театрална решителност се е изпарила. Това обяснява и трескавото им бързане да се отърват от дякон Паисий. Това убийство е било протакано половин година преди това, но когато разбират, че започва терор и предстои въстание, убийството се ускорява, защото Паисий е бил следа към тях, към цялото им "вишегласие". Няма човек няма следа. И успоредно с това са направили и доноса, двойна застраховка. Неудобният човек е станал Левски. Не са посмели да споменат името на Общи, защото той е бил човекът изпълнил поръчката им за убийството на дякона и щеше да ги разкрие.

Не знам, нямаме нищо черно на бяло, единственото е написаното от поп Кръстьо: "Кой и защо уби дякон Паисия, когато той беше невинен човек, и който и при издъхването си не изказа убийците, ако и да ги знаеше кои са? " Попът не пише празни приказки и предположения, преди да бъде убит Паисий, той е имал среща с него в Ловеч, на която го е увещавал, че никакъв комитет в града няма и т.н., тоест попът е бил наясно какво, колко и за кой знае или подозира Паисий от първа ръка. А е написал черно на бяло "ако и да ги знаеше кои са." Няма кой друг да е издал вишегласието в Ловеч като негови убийци, освен самият дякон Паисий, който е имал някакво време насаме с орханийския каймакамин. Пъшков пише, че Карагьозов и Симидов стоели в стаята с каймакамина до Паисий и "дяконът издъхнал без да издаде нищо". Интересно къде е стоял тогава Пъшков, а че имало какво да издаде дякона, той много добре е знаел /Пъшков/, щом с такова облекчение пише, че Паисий издъхнал без да издаде нищо. Да, обаче на другия ден каймакаминът ги викал при него и един по един ги разпитвал, и тогава на гения Карагьозов му хрумнало да го лъже с любовчиите турчета. За тия турчета пише в писмото си как е станало убийството и Димитър Общи. Самият Пъшков на друго място пише, че когато Общи вече издал работата с убийството, същият каймакамин го заплюл, че е държал в затвора толкова дълго и е измъчвал невинните турчета. Тоест, Карагьозов измислил лъжата с турчетата, но каймакаминът заплюл Пъшков. Значи Пъшков е измислил лъжата. Въобще този човек често се оплита в собствените си лъжи, така и за показанията му за обира у Денчо - веднъж комитетът решил, втори път комитетът не решил, а Левски на своя глава го извършил, без да предупреди никой. И го прави естествено, да лъже, отвътре му иде с лекота, перфектен търговец. Тези писма за оръжието са четени или споделяни с Левски в периода между връщането на Левски от Букурещ и убийството на Паисий - тоест между 1 и 20 юли. Всички тези планове за белгийско оръжие и замяната му с руско са не по-рано от събранието, там са се дискутирали, Киро Тулешков разказва за това как са ходили в магазина на "французина", откъдето Левски си купил белгийската мостра на пушката. Тоест нещата с писмата съвпадат по време с даването на доноса, тук е важна хронологията. В крайна сметка може да се окаже, че точно писмата за оръжието са били мотив за доноса.

От спомените на Пъшков пред П.Стоянов се вижда, че той е бил напълно в течение на подготовката за убийството на Паисий и е взел участие в това убийство с привличането на дякона на угощението в хана на Стоян Брънчев. Три дни преди убийството е бил във Видраре и се е срещнал там с Патю, който е искал от него по-скоро да бъде убит дякона. Паисий е отседнал в хана на Патю. Точният час за тръгването на Паисий от гощавката в хана на Стоян е бил съобщен от тези, които са били на гощавката - а те са Карагьозов, Симидов и Пъшков. Един ден преди това Иван Драсов е отнесъл писмото на Левски до Общи за убийството на Паисий, за което самият Общи свидетелства, че е настоявал, искал такова писмо "подписано от 24 /??/ души", вероятно членовете на ловчанския комитет или каквото той си е мислел. Въпросът е, че е искал черно на бяло потвърждение и го е получил от ръката на Драсов. Всъщност така очертани фактите показват, че Пъшков е играл ролята на координатор на цялото дело, защото без примамването на Паисий в хана на Стоян, Общи едва ли е щял да успее да се добере до Паисий. И е очевидно, че информаторът на Хамди е посочил от Орахание Стоян Брънчев, а от Видраре - Патю, тоест точно тези двамата, които са играли някаква роля в убийството на Паисий, известни на Пъшков. Стоян дава място за гощавката на тримата чорбаджии в хана си с Паисий, а Патю е собственик на Владишкия хан, откъдето не е искал да излиза Паисий. Паисий не е бил глупак и сигурно си е направил сметката откъде му е дошло убийството, след като е живял няколко часа след изстрела на Общи. Поп Кръстьо пише за това в требника: "Тия като бяха чисти и мъдри хора и като знаеха разумно да вършат работата си, защо вършиха такива глупости и варварства, та доведоха работата до там? Кой и защо уби дякон Паисия, когато той беше невинен човек, и който и при издъхването си не изказа убийците, ако и да ги знаеше кои са? " Истинските убийци са вишегласието от Ловеч и Паисий е знаел кои са. Един от вишегласието е стоял на смъртния му одър преди да издъхне и това е Пъшков. И остава открит въпроса, а дали Паисий все пак не е успял да каже на орханийския каймакамин кои са? Иначе защо на другия ден ще привиква тримата чорбаджии /Пъшков също е такъв по всички критерии за чорбаджия, той събира десятък от две села, сам го пише/ и ще ги разпитва един по един. Пъшков пише какво са казали другите двама - Карагьозов и Симидов - но не пише какво е казал той. И още нещо, Пъшков е бил напълно в течение за подготовката на въстание и внасянето на оръжие, даже повече отколкото всеки друг, ето какво казва той по този повод пак пред П.Стоянов: "Пъшков знае, че една белгийска фабрика водеше преговори с комитета (чрез Левски и Букурещ), за да продаде на комитета около 50 000 пушки (така му казал Левски; белгийска[та] пушка, от която Левски е имал една като мостра – тя сега е у Марин Луканов, видях я и я описах), с условие да се заплати 1/2 напред, а тя ще ги стовари на някой пункт в България; а другата 1/2 ще се заплати след освобождението на България. На Пъшкова Левски прочел едно писмо от Николай Миронович (+), български търговец в Одеса, комуто беше писал за пари за тези пушки. Той не искал да даде пари, но отговорил, че щом всичко бъде готово за въстание, той ще им изпрати на своя сметка 25 000 пушки." Левски чел на Пъшков писмо от Николай Миронович от Одеса за 25 000 пушки. Левски вдига скандал на Анастас Попхинов /брат на най-близкия му съратник Данаил/ че е отворил писмо от Кишелски до него, касаещо вероятно пак руско оръжие, но на Пъшков ще чете писмо от Одеса и ще му разправя с подробности за сделката с белгийската фирма за оръжие... Излиза от това, че Пъшков е бил нещо като личен секретар на Левски. Хубавото е, че Пъшков е словоохотлив и забравя в различни периоди какво е казал преди и от неговите спомени може да се извлече много информация, макар и косвено.

Да, малкият кръг за "първи позив" е от тези тримата; за Иванчо Колев нищо не мога да кажа, нямам никакви данни за него, освен че след Освобождението върви като пришит към Марин, Пъшков и Драсов. Като Пъшков изпълнява всички критерии да е автор на първия донос, даже го няма в списъка, няма и негов роднина, а е прикрит най-добрия му приятел Драсов. От друга страна, най-добрият му приятел е знаел всичко, което е знаел и Пъшков и vice versa. Пъшков и Марин отиват в Диарбекир, но за тях няма присъди. Драсов заминава да учи точно навреме. Пъшков и Драсов. За Пъшков бях изпуснал участието му в убийството на Паисий, но то е ключово. Може и да не е било доброволно отиване в конака, а добра работа на орханийския каймакамин още веднага след убийството. Тези лъжи за турчетата-любовници са толкова плоски, че чак дрънчат...

Източникът в скобите е Параскев Стоянов, а неговият източник е Димитър Пъшков. Пъшков казва неточността за смъртта на Вутьо в Диарбекир, П.Стоянов е записал това, което Пъшков му е казал. Издал е тези, с които си е имал работа, а те са Стоян Брънчев и Патю. Работа около убийството на дякона. Да зарадвам колегата, че ще може да разпробие като решето и това. Няма нищо черно на бяло поднесено като на тепсия, ако имаше, професията на историците щеше да бъде излишна.

Според мен първият донос е направен след убийството на дякон Паисий. Има едно припряно бързане от Ловчанския комитет да се извърши това убийство. Три дни преди убийството Пъшков се среща с Патю и хора от комитета във Видраре: "За убийството на дякона Паисия разправя, че когато той бил в агония (Пъшков го знае, че бил тъкмо тогава в Орхание да купува пашкули), искал да изкаже всичко, но не смогнал. Там бил каймакамина, Димитър Карагьозов (от Търново) и Димитър Симидов (от Рахово). Дяконът искал да изкаже насаме пред каймакамина, но другите двама не излизали и дяконът издъхнал, без да издаде нещо. Това го знае Пъшков от самите тези двама чорбаджии. Знае добре, че моабета (банкета) с гювеч е станал съвсем случайно при една среща на Карагьозов с дякона. За срещата на Д. Общи с Паисия в хана на дядо Марко в с. Абланица положително знае Пъшков и твърди, че три дни преди убийството Патю Чорбаджи (+) – [т. е.] Павел Попов от Видрарския комитет (членове: двама[та] негови братя Йосиф Попов (жив), Филю Попов (+) – (тези двама бяха на заточение), Вуто Пелов (жив), Иван Ветев (+) и Вутко Ветев (двама братя, двамата бяха на заточение в Диарбекир и там умряха. Този псследния бе с Левски при убийството на момчето Николчо на Денча Халачина) казвали на Пъшкова да се ускори убийството, понеже дякона Паисий вече в селото е казал, че ще ги обади на турците, че намирали пари за оръжие, барут за бунтове, а владичината (таксата) не давали. Пъшков твърди, че не е вярно, че е дал телеграма от Орхание. На заранта след убийството на дякона Пъшков и Карагьозов и Симидов били на хана на Стоян Брънчев в Орхание, едно заптие дошло при тях и ги викал при каймакамина, искал непременно да идат след него; но Симидов му каза, че ще дойдат след него, че не са крали коне, и така и стана. Каймакаминът ги мъмри и ги обвини, че са извършили нещо та са убили дякона. Той ги разпитал по ред, пита ги да не са от заговора. Карагьозов убеди каймакамина, че убийството е станало за жени, при които дякона обичал да ходи, и вероятно някои от турчетата, които ходели при същите жени, са го убили. И действително арестували турчетата, понеже те изповядали и ги чули, как се заканвали пред тях дякону. Арестували ги и ги мъчели, докато през есента се разкрила истината с арестуването на Д. Общи." /Параскев Стоянов/ Ден преди убийството Иван Драсов отива в Тетевен да предаде писмо от Левски на Димитър Общи да извърши убийството. В деня на самото убийство, понеже дякона не искал да излиза от хана на Патю в Орхание /Владишкия хан/, Пъшков, Димитър Карагьозов и Димитър Симидов, съвсем случайно, го канят на "моабет" в хана на Стоян Брънчев. През това време Общи е в отсрещния хан на Гаврил Брънчев, брат на Стоян, и чака слугата от хана на Стоян да му извести кога ще излезе от вечерята с Пъшков и другите двама дякона. Щом получава известието, отива на мястото на засадата, на 100 метра от Владишкия хан на Патю, изчаква Паисий и го гръмва в гърба. после пренасят Паисий в хана на Патю, където той издъхва, Пъшков описва при какви обстоятелства. Карагьозов лъже орханийския каймакамин, че дякона е убит "за жени" от някакви турчета. Димитър Карагьозов е брат и съдружник на Стефан Карагьозов, който е имал фабрика за коприна в Търново /с 400 работници/. Стефан Карагьозов е човекът разпознал Левски в Търново. За Димитър Симидов от Оряхово не открих нищо, освен че бил търговец на пашкули като Пъшков, но фамилията Симидови води корените си от Търново, откъдето е и Филип Симидов. И сега най-интересното в цялата тази история около убийството на Паисий - в доноса до Хамди като главатар на Орхание е споменат Стоян Брънчев, от чийто хан тръгва Паисий преди да го застреля Общи. Да, но там е бил главатар брат му, Гавраил Брънчев, от чиито хан пък тръгва Общи да застреля Паисий. Гавраил е пратен на заточение, Стоян е участвал в комисията за разследване на обира в Арабаконак като член на градския съвет и първенец. Стоян никъде не е пращан. Патю, който дава зор на Пъшков бързо да убиват Паисий, също е споменат като главатар на комитета във Видраре в доноса до Хамди. Само че там главатар е бил не Патю, а брат му Йосиф, който отива на заточение. Патю също не отива никъде. Той обаче прави опис на вещите на Паисий след смъртта му във Владишкия хан в Орхание, който е собственост на Патю. Владишкия хан в Орхание Опис на вещите на убития дякон Паисий, направен от Патю Чорбаджи.

В донесението на Хамди е написано черно на бяло за влизането в дома на Денчо: "Влезли са и в къщата на Динчо Памукчията, който е от заможните жители на град Ловеч, за да го убият, но не го намерили и убили калфата му." Това не е аргумент, защото се подменя смисълът на написаното от мен - не цитирам мненията на въпросните двама автори, а документите, които те са открили, това са две различни неща. Денис Иванов се позовава на автобиография на Драсов, а Лалев на задграничен паспорт на Драсов, и в двата случая има документи, които са източници, а не мнения на автори. Това ти твърдение е лесно оборимо, и ако се върнеш назад в постовете на дискусията, сам ще откриеш, че е така. Лице ненавътре в нещата и високо в йерархията не може да даде сведения за: 1. Че са влезли в дома на Памукчията, за да го убият, защото тези решения са били обсъждани вземани само от лица високо в йерархията. 2. Не може да познава Анастас Попхинов, защото той е идвал само няколко пъти в Ловеч и винаги е участвал на събрания в които влизат лица високо в йерархията на комитета в Ловеч. 3. Същото важи и за Христо Иванов Големия, посочен в доклада. 4. Лице не навътре в нещата и не високо в йерархията няма никакъв шанс да познава лицата Тодор Пеев и Васил Гложенеца, посочени в доклада. Аз лично считам, че съм оборил това твое твърдение с доказателството от двама очевидци, че Латинеца е третия участник в обира и съучастник в убийството на слугата. Което е 100 процента мотив да сътрудничи, ако самият той е бил предаден, а че е бил свидетелства името му в списъка на Хамди. Както и с доказателството, че е изключено да е минал през засадата в Къкрина, без да бъде задържан от потерята. Помня тезата ти, че е бил умишлено пропуснат, но в 4 призори и в полумрак да пропуснеш някакъв неясен силует е недопустимо при полицейска акция. За мен този ти аргумент е неубедителен. Не е необходимо да чакаш още 15 години: Това са въпроси на следователите, зададени в Орхание към първия заловен участник в обира Арабаконак, Вълко Цолов от Правец, разпитът е проведен на 23 октомври, преди да бъде заловен Димитър Общи, и преди някой от османските власти публично да е обявил, че убийството на дякон Паисий е било дело на комитета, официалната версия е била, че няколко турчета са убили дякона, заради свада за жена, тези турчета са били задържани в затвора по същото време. - Имаше ли позволително да носиш оръжие? – Нямах. Понеже беше нощно време, взех пищова, който имах, и го сложих на кръста си. – Очевидно е, че целта на човек, който се скита с оръжие, без да има право да носи такова, е да върши кражби. Какво ще кажеш на това? – Нямам какво да кажа. – От всичко изглежда, че понеже си се скитал без право да носиш оръжие, ти си убил по-преди дякона. Поне кажи как взехте парите и кои бяхте, та да се отървеш от другото [обвинение]. – Дори и да ме убиете, не знам кой уби дякона. Но работата с хазната свършихме ние, и то стана, както по-горе описах.

Възможно е, ако е било така, трябва да е станало между 5 и 25 август, защото писмото на Левски започва с датата на получаване на писмото от Анастас - 5 август. И тъй като Драсов е получил задграничен паспорт на 11 август, стеснява се още периода между 5 и 10 август, пет дни.

Затова пиша, че едно не се четем назад в темата и се налага да се повтаряме, което започва да наподобява кръстосан разпит в полицията, и второ, че не четем източници, но пишем ли пишем като чукчето. Хайде, пак ще се повторя, Драсов сам е написал в биографията си, с която е кандидатствал за поборническа пенсия, че е напуснал България на 8 август 1872. Това го пише в статия на Денис Иванов, има я в електронен формат в интернет. Това обаче не е вярната дата, защото паспортът му е заверен на 11 август, а Лалев много ясно си пише в цитирания от теб негов текст "заминал веднага". Спирам да влизам в такива диалози.

Не е висяща във въздуха и не е хипотеза, Левски при разпита му сам казва, че писмото от комитета от Ловеч да не дохожда там му донесъл Вутьо като куриер и го намерил в Правешкия хан десетина дни след убийството на слугата, Вутьо потвърждава това на разпита. Десетина дни след убийството е 24-25 август. Четирите писма включително това до Каравелов и другото до Анастас Попхинов са датирани от Левски 25 август. Няма начин Левски да ги е писал в Ловеч, след като по същото време вече е избягал оттам, обискът в къщата на Сирков е бил на 17 или 18 август и Левски е излязъл от тази къща ден след предупреждението на Величка Хашнова, че ще има обиск там. Точно така, приемаме, че във второто писмо от 16 септември Левски се оплаква от страхопъзльото Марин, след като е излязъл от Ловеч и е научил, че Грую е наредил да се изхвърлят в нужника документи и припаси. Какво пречи да е научил за този подвиг на Марин по-късно от 25 август? Има яснота и е посочена от Лалов, открит е негов задраничен паспорт заверен от валията на Русе с дата 11 август и бележка "да му се оказва съдействие", паспорт, документ. Каква яснота повече? На 11 август Драсов е напуснал пределите на Дунавския вилает. На 8-ми може да му е било издадено тескерето в Ловеч, то не е паспорт. А на събранието преди обира не е било обсъждано откъде ще влязат и кой с какво ще участва - участват Марин, Лукан Цачев, Величка, братчето на Марин и естествено Димо, чиято къща е съседна на Денчо. Според мен участвал е и Христо Цонев Латинеца, но не мога да те убедя, че е така. Драсов би трябвало да е присъствал на това събрание, нали е претендирал, че е "всичко в комитета", къде без него. Кой е трябвало да предупреди слугата, ако не Драсов, който го е познавал най-добре. Май е предупредил Денчо, но това е друга тема.

Да, много добре разбрах, че става въпрос за 60-70 писма, но Ви написах за тези двете, защото е уточнено, че точно те са били в ръцете на полицията, прихванати от приносител, за тях говори и професорът в интервюто. За 60-70 писма на Левски в ръцете на полицията в разстояние на 5-6 месеца означава на практика почти всичките му писма. Мисля, че става въпрос за архива на БРЦК попаднал в ръцете на Комисията и с риск да се потретя, пак ще цитирам самият Левски от разпита му пред Комисията, който на въпроса дали има други негови писма, освен тези, които са пред членовете на комисията, казва, че други няма, защото всичко което съм правил тук, писал съм го до комитета във Влашко.

Не можем всичко да хвърляме върху Драсов, специално за писмата - двете писма на Каравелов от началото на ноември, които са преписани и попаднали в ръцете на османската полиция, преди да достигнат до Левски, са писани след като Драсов е напуснал Ловеч и дори Влашко, по това време той е бил в Писек, Чехия, защото има негови писма оттам преди 1 ноември 1872. Нали затова очертахме линията на куриерите Букурещ-Ловеч и в нея останаха няколко имена, които и проф.Пламен Митев посочва - Димитър Горов, Обретенов, отец Матей и Христо Караминков, и от Ловеч натам куриерите от Ловеч и другите околни комитети. По времето, когато са прихванати тези две писма от Каравелов те са минали /поне едното за което пише Христо Иванов/ по следния път Каравелов-Горов-Обретенов-Христо Караминков-Ловеч. Моята хипотеза беше, че са попаднали в турски ръце в Ловеч, с възможност това да е станало и при Обретенов. Оригиналът на писмото на Каравелов за вдигане на въстание е намерен в архива на Обретенов, така е отбелязал Д.Страшимиров. Христо Караминков и Димитър Горов никога не са давали никакъв повод за подозрение. Комитетът в Ловеч по времето, когато идва първото писмо от Каравелов не е съществувал - Драсов го няма, Марин и Пъшков са в конака. Но писмото било прието от някой, който е имал време да разправя на Караминков, че Левски е наоколо. Това е целяло не само да създаде легендата, че Левски си търси "тефтера", която се появява и по-късно с подхвърляните писма /Величка/, а че Левски е около Ловеч, от което автоматично следва куриера да остави там писмото.

Във форума има тема за убийството на Ботев, в която има много добре аргументирана статия от потребител Бойлад, че Никола Обретенов е прикрил това убийство, извършено от участници в четата. Никола Тихов Обретенов е бил участник в събранието на БРЦК през май 1872 като представител на русенския ЧРК. Освен това, от юни 1871 Обретенов е отговарял за пощата на ВРО от Букурещ до Търново. Предложил го е Христо Иванов Големия, получил е одобрение от Каравелов. Обретенов обаче, според мен, не е имал никаква възможност да даде сведения за комитета в Ловеч с такива детайли, каквито виждаме в донесението на Хамди, нито за изброените вярно като имена, макар и не председатели, членове на комитети от Орханийско, които фигурират в този доклад, нито за Анастас Попхинов. Обретенов е поел канала за писма и пратки именно след скандала между Левски и Попхинов по повод на отваряни писма от Анастас. Общоизвестен е фактът, че Обретенов, З.Стоянов и другите дейци от русенския ЧРК са били действителни масони в ложата, основана в Русе от Иван Ведър. Но всички тези факти не могат да направят от Обретенов автор на доноса за Хамди по посочените по-горе причини.

Убийството на Стоян Пенев в Русе е февруари 1872. Каквото и разследване да е правил там Хамди паша, каквото и да са казвали разследваните, не е възможно те да са били източник за донесението на Хамди от 16 септември с.стил, което касае членовете на комитета в Ловеч, там са изброени поименно над 10 души, къде е Русе, къде е Ловеч, никой от ЧРК в Русе не е имал толкова много информация за работите в Ловеч и Орханийско. И цялото това разследване е правено преди събранието в Букурещ. Знам какво твърди Захарий Стоянов за някакви списъци у Ангел Кънчев, но З.Стоянов си ги е измислял нещата както му дойде и както му е уйдисвало.

Oops! This attachment is not available. It may have been removed or the person who shared it may not have permission to share it to this location. Няма достъп до файла.

Пълномощното му е написано от Кириак Цанков, който е изпълнявал ролята на подпредседател, а не от Каравелов. Нямам идея защо чак към средата на юни е написано това пълномощно. Не е бил точно "никой" в комитета, бил е един от шестимата в управителното тяло, но без уточнен статут, подобно на Панайот Хитов, който пък въобще не е присъствал на събранието. Председател е бил Каравелов, подпредседател Кириак Цанков, касиер Димитър Ценович и писар Олимпий Панов. Левски и Панайот са били членове без уточнена функция. Съотношението е фифти-фифти между славянофили /Каравелов, Хитов, Панов/ и хора от Млада България /Левски, Цанков, Ценович/.

Става с манипулиране на избора. Вътрешните делегати са имали 33 гласа, онези в емиграция 17. Вече писах как е станало, комитетчетата от Сливенско под влияние на Панайот Хитов са били 10 гласа, тези от Орханийско представлявани от Пеев - 11 гласа. Ето Ви 21 гласа минус от 33-те гласа от Българско. Прибавете хранениците на Букурещ във Влашко и ще разберете как е станало. Гочоолу, Дочоолу и Бай Ганьо.

То може и да са измислици, Гербов, но като си показал уводната статия и първите две страници, покажи и останалите страници от същия брой, за да знаем и ние, че са измислици. Иначе...

Поп Кръстьо пред Филип Симидов изрично посочва на кой е дал 500 лири от касата на Привременното правителство в Ловеч: Иван Драсов, Марин Поплуканов, Пъшков и... Иванчо Колев. Иван Драсов пише до Марин през 1874 /вж. статията на Лалов/, "Марине, парите които аз ти оставих през 1872" Последно парите от общата каса /500-те лири/ са били у Драсов, след като попът ги е оставил на гореизброените. Тези са четирите лица в Ловечкия комитет, замесени с изчезването на комитетските пари. Обирът в Арабаконак е дело изцяло замислено, организирано и проведено от Тетевенския комитет, а там главното лице е бил Станьо Врабевски. Тодор Пеев само се присламчва в последния момент преди обира /сватбата му е била първата половина на септември/ и впоследствие си приписва заслугата, че той е бил инициатор на обира, за да се докара вярно куче на Каравелов. Каравелов и хората около него в Букурещ са искали между 2000 и 3000 лири от комитетите в Българско. Точно за 500 модерни пушки, както пише Левски в писмото му до Кириак Цанков, 500 пушки по 5-6 лири, ето ви оправданието за сумата. С 500 пушки щяха да изплашат само гаргите в Дунавския вилает, повече ми прилича на кьор фишек цялото искане, трябвали са им пари да си покриват текущите нужди. Тетевен обаче през главата на Левски решават да доставят тези пари директно в Букурещ. Този който е направил доноса /за мен това е Иван Драсов/ е бил в течение на цялата сага с подготовката на обира в Арабаконак. По това време, юли-август 1872/ решението на Станьо Врабевски и Петко Милев да се обере хазната вече е било взето от тях. При успех на обира и занасянето на 1250 лири във Влашко от Димитър Общи /такъв е бил планът/, парите от касата в Ловеч нямаше да се търсят толкова настойчиво от Каравелов. Пари, пари, пари... май само това е бил основният мотив. Схемата с далаверата с надценка на продадените стотици револвери пак е била замислена от Драсов, по спомените на Христо Иванов, той е осигурил първата сума за закупуването на 42 броя, а П.Стоянов пише, че това е станало със заем от касата на занаятчийския еснаф. После са завъртели оборота с печалбите и са слагали настрани, но като се е задала ревизията, са поискали всичко от поп Кръстьо и са го заровили някъде. Арабаконак щеше да замете следите, а разкарването на Левски от Ловеч и разтурването на комитета да ги направи тези пари безотчетни, тоест техни собствени. Което се и случва, само дето поп Лукан е загинал при непредвидими обстоятелства и щипването от златото за лични нужди е спряло. Но пък са дошли Освобождението и големите постове с него. Мила родна картинка.

Левски казва пред Комисията, че Иван Фурнаджиев е препоръчан от Иван Драсов. Фурнаджиев е от Тетевен, но казва на турците родното място на Левски - Карлово - нали се чудехме откъде могат да знаят. Да не би Левски да му е доверявал откъде е. Прави и пълно физическо описание на Левски, което едно към едно е записано на гърба на полицейската снимка, открита от турския историк. При това никой не го е питал, сам бърза да предава. Днес в Тетевен има улица на негово име. Ако очаквате османски документ или документ от Драсов, който черно на бяло да сочи към него, няма да откриете такъв. До тук с Вас свършихме много работа с анализа на донесението на Хамди, отхвърлихме хора, които не могат да са източник на този донос и накрая остана само един, който може да бъде. В крайна сметка този документ дава много информация за човека, който е дал сведенията на османската власт. Ние с Вас не сме археолози, които търсят и намират артефакти, нито държатели на масиви от архиви. Лично аз, каквото можах, направих.

- Преди ние не знаехме [що е това] комитет. Казахме вече преди: Дяконът дойде първия път, после прочете наредбите в училището [и] образува комитета. След това той дойде веднъж или два пъти. [Подписал]: Даскал Иван /Фурнаджиев/ - А бе, Левски, разбира се ти познаваш комитетските хора, но продължаваш да отричаш. Ти видя вече; искаш ли да доведем насреща ти сто и петдесет души, за да ти кажат [същото]? – Аз се срещах с много хора. Тъй като не зная кой е влизал в комитета и кой не, имена не мога да кажа. Ако ги видя лично, познавам ги, [но] не мога да зная имената. Тетевенският даскал беше препоръчан от Ваньо терзията, сега, чудна работа, той не знае нищо. Тетевенският даскал Иван Фурнаджиев е онзи, който дава пълното описание за полицейската снимка на Левски: "Той е от Карлово..."