Б. Киров

Не беше ли това прякор на Никола Обретенов? Искате да кажете, че той е злоупотребил с парите за оръжие на четата ли, като ги е изиграл на хазарт? Няма пряка връзка с предателството на Левски, но това лице е "основен заподозрян" като провалил се куриер на ВРО при залавянето на две ключови писма до Левски от Каравелов, което прави интересно твърдението Ви. Бихте ли споделили повече, моля?

Съгласен съм, но и Левски тръгва като деец на националноосвободителното движение под ръководството на Раковски. Левски през 1867 е бил поставен много високо в йерархията на Раковски: "Върховното народно българско тайно гражданско началство, което се състои за тая година от седем лица: от председателя, подпредседателя и от пет върховни съветника, в събранието си, подир едно дълго и зряло размишление, решава и издава следний закон: .... 1. Народните горски чети имат да се предвождат и управляват всяка една от едного предводителя под името войвода и от едного знамянохца (байрактара), който ще бъде под заповестта на войводата. 2. Войводите ще се делят на три степени, т.е. тий ще бъдат първостепенни, второстепенни и третостепенни; тъй също и знамянохците им. 3. Първостепенните и второстепенните войводи щат се назначава от Върховното народно началство, а третостепенните, както и знамянохците, щат се назначава от Главнаго войвода, кому под управлението щат са подложени сичките чети, които щат се отправи за 1867 в Стара планина и другаде, додето борави неговата власт. .... 6. Ни един инородец и иноверец не ще се приема под никакъв начин в народните български горски чети за тая година. ......... 8. Сичките войводи са длъжни да следоват направленията и наставленията, които ще им дава Главний войвода, кому под главното управление сички тии още бъдат. ....... 13. В случай смърти (на дай боже!) Главнаго войвода, второстепенний първи войвода ще постъпи на негово място и ще следова същий ход на делата, коихто е следовал он. На място же второстепеннаго войвода ще постъпи знамянохца бившаго Главнаго войвода; а знамяносеца второстепеннаго войвода ще бъде знамяносец Главного войвода. Ако ли се прилучи смърт второстепенному войводу, тогава Главний войвода ще постави на негово място своего знамянохца, а знамяносеца второстепеннаго войвода ще постави себе знамянохца; на негово же място ще нареди най-достойнаго момка отмежду дружината. Ако ли се прилучи смгърт третостепенному войвода, първостепенний и второстепенний войвода, както има власт изново да ги съставят и назначават, тъй и в такъв случай ще имат същата власт. Но в такъв случай прописаната клетва тряба да се подновява. https://chitanka.info/text/7421-privremenen-zakon-za-narodnite-gorski-ch В тази йерархия на горските чети, ядро на бъдещата българска армия, Левски е поставен на трета позиция след Главния войвода /главнокомандващия, в случая Хитов/, веднага след Главния войвода е следвал първия второстепенен войвода /Филип Тотю/; в случай на смърт на Главния войвода, Левски е трябвало да заеме позицията на пръв второстепенен войвода /Ф.Тотю/; Филип Тотю да замести като главнокомандващ Хитов; в случай на смърт на Ф.Тотю, Левски е щял по силата на този Закон за народните горски чети да стане Главен войвода /главнокомандващ/. Левски е бил извикан със специално писмо от Тулча, за да стане знаменосец на Хитов и е бил посочен за тази позиция от Раковски. Хитов със самочувствието на Главен войвода /главнокомандващ на четническа армия/ е стоял на самия връх и явно си е останал със самомнението и след смъртта на Раковски, че е главен фактор на революцията в Българско. Хитов обаче зад гърба на Раковски отива да проси пари от нотабилите в Букурещ, Раковски не е разчитал на тяхна помощ, преди да умре. След връщането на двете чети /на Хитов и Тотю/ цялата схема с четите се разпада, поради смъртта на Раковски. Сърбите правят Втората легия с руски пари /26 000 рубли дадени на сръбското правителство чрез Христо Георгиев, документирано е/, но след като си уреждат изгонването на турските гарнизони от крепостите "бият шута" на българските легионери, между които са били и Левски, и Хитов /и Латинеца, между другите/; и т.н.

Руски консул в Белград от 1863 до 1875 е бил Николай Павлович Шишкин. Първата работа на Блазнавац, след като взема властта с военен преврат след убийството на княз Михайло, била да поиска отзовававеното на Шишкин. Конфликтът между него и Шишкин бил породен от отрицателните доклади на консула за Блазнавац като некадърен военен министър, подкрепени и от руския офицер-артилерист, акредитиран към сръбската армия. Руснаците обаче не отзовали консула си и Блазнавац е бил принуден да се съобразява с него. Което не му попречило да реформира сръбската армия по френски образец и да я въоръжава със западно оръжие, френско и австрийско. Доколко успешно е реформирал армията се вижда от съкрушителния разгром на тази армия в Сръбско-Турската война през 1876, само за 4 месеца сръбската войска е насметена: Отстраняването на Гарашанин от власт е било повратна точка към обръщането на Сърбия към Франция и Австро-Унгария. Водели са обаче двойнствена политика "и тако и вако" и с Русия, при навършването на пълнолетие на княз Милан Обренович, лично Блазнавац го води при император Александър Втори на аудиенция в качеството му на министър-председател на Сърбия, назначен от княза. Играта на тандема Блазнавац-Ристич с Австро-Унгария се е състояла в задкулисни преговори за осигуряване на неутралитет на австрийците в случай на война между Сърбия и Османската империя при избухване на сръбско въстание в Босненския вилает. Австрийците са ги излъгали, че им осигуряват такъв неутралитет, но не са им обещали неутралитет в случай на загуба на сръбската армия, което и става през 1876. След като османците разгромяват сръбската армия /подготвяна основно от Блазнавац/, австрийците окупират Босна и Херцеговина, а за сърбите остават компенсациите с български земи от Западните покрайнини след Санстефанския договор /пак руснаците им свършват черната работа/. Както споменах обаче, явно сърбите са разчитали и на "резервен вариант" с шоплука, защото дейността на Общи за откъсване на комитетите на ВРО в този край е свидетелство точно за такъв техен план. Иначе защо правителството им да му плаща заплата? Същата заплата са плащали и на Каравелов и на Хитов, като Каравелов, според мен, е бил на заплата и от Азиатския департамент, но това е в руските архиви. Блазнавац е гледал на българите единствено като на "материал" за постигането на сръбските интереси: "Проблемът с организирането на българите е, че освен „човешки материал“ те не са могли да допринесат с нищо друго за „общата кауза“ /това е изказване на Блазнавац, общата кауза в случая е сръбската - бел.моя/. В целия план на Любомир Иванович най-голямата грижа е била посветена на българите и именно от тази страна идват най-големите опасения за Сърбия. Блазнавац дори пише, че всички онези българи, които няма да бъдат „под сръбска власт, те ще служат на турците срещу нас и (в) всичко в тяхна полза“. Що се отнася до оперативната част на плана, се подчертава, че най-важното, но и най-трудното, ще бъде сръбската армия и българските войски да се свържат и слеят с гръцката армия, като по този начин отрежат пътя на турците към останалите провинции в Босна, Херцеговина, Албания и Стара Сърбия. В този смисъл територията на България е ключовото бойно поле на тази очаквана война, която въпреки това ще последва едва след няколко десетилетия от приемането на този „Проект“ Постигането на целите, заложени в „Проекта“, но в много по-малка степен от очакваното, дойде едва 10 години след приемането му, през 1876 г., във войната, която Сърбия и Черна гора водят срещу Турция, с помощта и подкрепата на бунтовници от Босна, Херцеговина и България." Цитатът е от магистърската теза, която постнах по-напред. Убийствата в стил "Каин и Авел" в родата на Обреновичи /княз Михаил - Блазнавац - княз Милан/ са си чисто семейно-династични спорове за власт, което не променя отношението на династията към българите, доказва го поведението на Милан Обренович, който нахлува в Софийско през 1885-та. То пък една династия, първия Обренович е бил овчар, но са хванали подходящ момент за въстание след разгрома на Наполеон, когато руската империя е била във върха на силата си в Европа и османците не са си давали много зор да потушават второто сръбско въстание, водено от Милош Обренович, числеността на сръбските бунтовници е била най-много 10-12 000, колкото са били въстаниците в Априлското въстание. За Раковски, "мечтател безумен, образ невъзможен", както го нарича Вазов, неговият план за освобождение с 1000 души, които да стигнат до Търново и там да станат 500 000, наистина е в сферата на утопията. Но покрай това е бил и незаменим прагматик и професионален революционер и конспиратор, какъвто е бил и Васил Левски, всъщност като се замисля, професионални революционери в този период са били единствено те двамата.

Издигането на Каравелов като лидер на БРЦК и утвърждаването му като вестникар се случват след убийството на княз Михаил. През цялото това време до залавянето на Левски и провала на БРЦК, на власт в Белград е бил един-единствен човек - Миливое Блазнавац - въпреки че формално е само един от тримата регенти. Понякога детайлите говорят повече от обобщенията, ето портрет на Миливое, който ни предлага сръбски автор, портрет на сръбски вариант на Жозеф Фуше: Кой е бил Миливое Блазнавац Има ли нещо, което сърбите обичат повече от мистериите и конспиративните теории? Самият той мъдро никога не отричал слуховете, че майка му е била в „харема“ на княз Милош и че баща му Петър я е приютил с добра зестра, вече бременна с Миливое в корема. Със сигурност съвременниците му биха могли да намерят потвърждение на този слух в него: той не само външно приличаше на господаря на Шумадия, но и като него показваше неограничено желание за власт и авторитет. Вместо да продължи бащиния си бизнес, той решил да изучи бояджийския занаят, който практикувал, докато не бил назначен като чиновник в служба на брата на войводата Йован, един от командирите на армията. Това му позволило за първи път да опита какво е да си участник в политическа суматоха: по време на Милетинското въстание той преминал на страната на защитниците на Конституцията и унищожил важни послания, изпратени от Йован до княз Милош, но за негово щастие бил наказан само с бой. Когато династията Обренович била свалена за първи път в началото на 40-те години на XIX век, Блазнавац е повишен за заслуги и страдания срещу Обреновичи, превръщайки се в дясна ръка на Илия Гарашанин, помощник-министър на вътрешните работи и един от най-влиятелните политици на своето време, и нещо повече – той става личен адютант на княз Александър Караджорджевич. Поради прекомерната си близост с една от дъщерите на Александър, Гарашанин го изпраща във Виена, за да следи и наблюдава застаряващия княз Милош и да спечели доверието му. Там той осъзнава, че последният иска да се върне на власт в Сърбия, възползвайки се от революционните сътресения в Австрия през 1848 г., поради което го убеждава да спре в Загреб на път за Белград, където урежда ареста му заедно с Людевит Гай. Докато бившият княз стои като затворник в тъмницата около двадесет дни, Миливое успява да го измами с откуп за „освобождение“, които пари след това той споделя с Гай. След това прекарва една година в Сръбска Войводина, участвайки във войната срещу унгарската армия, където се очаровал от артилерията. Въпреки че не знаел нито дума френски, решил да отиде в родината на Волтер, Робеспиер и Наполеон, за да учи. Записал се във Военната академия в Мец, учил добре и развил голяма любов към химията. Твърди се, че по време на престоя си там изобретил специален заряд за гранати, за което бил награден от краля на Неапол. Завръща се у дома в разгара на Кримската война, но не и преди да посети Русия. В Санкт Петербург, столицата на огромната и могъща империя, се среща с руския министър на външните работи граф Неселрод, чието послание предава на княз Александър Караджорджевич. Известно време е бил управител на град Белград, тоест кмет, и по време на мандата си павира част от центъра. Сменен е поради конфликт със столичния паша (турците все още са били там) относно изграждането на нов пазар. През 1858 г. Обренович се завръща на власт, въпреки усилията на Блазнавац да принуди уплашени министри и военни командири да заповядат на армията да разпръсне Андреевското събрание. И точно когато изглежда, че е кариерата му на политик е приключила, той просто е бил заточен в родния си край. За разлика от него, могъщият войвода Вучич бил отровен в тъмницата. Две години след смъртта на княз Милош, княз Михайло го връща в Белград, повишава го в чин полковник и го назначава за началник на топилнята в Крагуевац. Чуждестранни съветници се оплакват, че други родове войски са били напълно пренебрегнати. През 1868 г. той става генерал и военен министър. Почти по същото време князът отстранява Гарашанин от поста министър-председател поради противопоставянето му на брака му с близката му роднина Катарина Константинович; богохулникът Близнавац подкрепя намерението на своя суверен и получава още по-голямо влияние. Няколко месеца по-късно князът става жертва на убийството на Топчидер, а Миливое Петрович става първият, който използва армията, за да постигне политическата си воля. Докато остарелият Гарашанин пречи на заговорниците да превземат властта, но едновременно с това мисли за връщане на короната на народа и евентуално за установяване на трета династия, Блазнавац в Топчидер казва на войската името на 14-годишния Милан Обренович, внук на господаря Йеврем. Дискусията с противниците на тази идея продължила кратко: той само потупал дръжката на сабята и всички, включително Гарашанин, - който „му даде тази сабя“ - се отдръпнали почтително. Типичен преврат. Милан беше доведен от Париж и посрещнат като владетел, а Топчидерското събрание, което официално го обяви за княз, съставено от хиляда депутати, беше обградено от армията на Блазнавац за всеки случай. За да не си променят, случайно, решението. Блазнавац става най-влиятелният от тримата княжески наместници, които ще управляват, докато новият господар навърши пълнолетие. Той го направи с помощта на полицията и доносниците, а много от личните му врагове се озоваха зад решетките като врагове на династията. През 1871 г. той и неговият владетел са сърдечно посрещнати на аудиенция при руския император Александър II. Той се жени за Катарина Константинович, нищо неподозиращата принцеса, за която искаше да се ожени княз Михаил, и се говори, че офицерите се обръщали към Близнавац с думите „Ваше Височество“, което било запазено за регента на княжеството и което породило спекулации, че Блазнавац иска нещо повече от просто регентство... Смята се обаче, че той е държал близо до себе си малолетния принц и го е направил зависим от него, наред с други неща, като му организирал фалшиви убийства. Първото било една заровена бомба, която избухнала под тротоара на Теразие, докато Милан напускал Народния театър, а вторият път, докато малолетния княз бил в Смедерево, една полева тоалетна се разпаднала и той се озовал в септична яма откъдето и започнал да стреля панически във всички посоки. Народът нарече последния случай „Смедеревската мебел“, а Блазнавац веднага обявил и двете събития за опити за покушение. Както и да е, неговото регентско правителство открило сръбски училища в Косово, Метохия, Рашка и Македония, и семинарии в Призрен и Баня Лука, и едновременно с това се подготвило за войната за окончателно освобождение. Конституцията от 1869 г. ограничила властта на владетелите, но това не попречило на Милан да повери на Блазнавац поста министър-председател три години по-късно, след навършване на пълнолетие. Каквито и планове да е имал след това, те са прекъснати на 5 април 1873 г. от внезапната му и мистериозна смърт на 49-годишна възраст. Носеха се слухове, че е бил убит, и мнозина вярваха, че самият принц е уредил смъртта му. Официално той умира от сърдечен удар. Погребан е в гробницата на Обренович на Топчидер, тази, където почиват членовете на дома, които не са управлявали. Оставя след себе си сина си Воислав и дъщеря си Милица. Воислав става командир на Кралската гвардия на династията Караджорджевичи. https://www.espreso.co.rs/vesti/drustvo/1419575/milivojepetrovic-blaznavac Само да добавя към написаното по-горе, че лично според мен, именно Миливое Блазнавац, е организирал убийството на княз Михаил Обренович.

Две са точките на противопоставяне на Сърбия с ВРО на Левски, отбелязани в работата на сръбския историк: 1. Въпросът за шопите и шоплука 2. Претенциите на българската Екзархия да очертае църковните граници като политически граници на бъдеща българска държава в земите населявани от българи Към това бих прибавил и претенциите на сърбите към Македония и практиката им да я разиграват като разменна монета в преговорите им с гърците. Сега от позициите на 21-ви век това може да се опише като иредентизъм, но във втората половина на 19-ти век иредентизмът е бил водещ при преформатирането на Европа и особено на Балканите. Без ясно изразен иредентизъм не бих могъл да си представя решаването на Източния въпрос и създаването на новите балкански държави на мястото на османските вилаети. Така че не бива да мерим с днешен аршин миналото. Ако се опитаме да влезем в обувките на сръбските политици, тяхната голяма цел е била присъединяването на османския Босненски вилает. Босна и Хероцеговина в този вилает са обемали по-голяма територия от сръбското княжество, а като население са били приблизително колкото васалното княжество. За сведение, княжеството е имало около 1.3 млн. население, Босненския вилает - около 1.2 млн. Тоест Сръбската държава веднага би се удвоила с присъединяването на Босна и Херцеговина. Идеята им за Стара Сърбия, в която е влизал шоплука най-малко до София е била "резервна гума" и бонус, в случай че не успее "голямата им игра" за присъединяване на Босна и Херцеговина. Въпросният "шоплук", който сърбите са тълкували като "флуидно население", разбирайте побългарени сърби, като територия и население е бил приблизително равен на Босна и Херцеговина. Защо установяването на българската Екзархия е била ябълката на раздора? Авторът го обяснява, заради претенциите на българската църква да разглежда бъдещата територия на българската държава върху основата на разпространението на български епархии върху османската територия, а това означава Мизия, Тракия, Македония и Добруджа - докъдето стига църквата, дотам ще бъде България. Признаването на Екзархията от Високата порта /хитър византийски ход за разкол сред балканските народи зависими от Султана/ е било тежък шамар за Белград. Изведнъж българите осъзнават своята сила и излизат изпод опеката на сръбската държава. Във връзка с нашата тема, Левски и съответно ВРО, напълно застават на позицията на Екзархията - България ще бъде държава, докъдето се простира българската църква, а това означава да "се съберат в едно четирите краища на Българско". Идването на Общи през 1871 е пряк отговор на сърбите - включва се варианта на "резервната гума" с шопите и шоплука, Общи започва да работи като сръбски емисар за откъсването на целия този регион. Като екстра добавка протяга ръка и към Македония. Тук може да се дискутира също и ролята на Хитов-Каравелов, които го изпращат, всъщност за кой отбор са играели тези двамата тогава, за българския или за сръбския.

Да, ето го оригиналния текст на сръбски, там под линия и в приложение в края са посочени всички източници: Serbs.pdf Нямало е начин визията на Левски за българска държава да се впише в плановете на сърбите за тяхната: "Събрали сте се и намерили сте за нужно да се проводят троица души до сръбското правителство, щото да се разберем: ще [можем] ли в едно [и също] време те и ние, кой с каквото може, да избием господаря си, който ни е заял и му се иска да ни дояде с жени, с деца и с всичкия ни имот. Или ако те не щат, то нас няма кой да ни спре. Господа и братя еднодружни, и ние от Българско подписваме за това, което сме намерили за добро. Па и хората ни, които ще бъдат определени затам, и тримата да бъдат с най-добри качества от всяка страна. Това е така и нека бъде [да стане, но] само засега не може. Чак тогава, когато съберем и четирите краища на Българско в едно и направим [опис на хората и оръжието], та да видим какво имаме пред нази. Тогава е лесно да пратим хора в Сърбия и тяхната работа [може] с две думи да се извърши, ако сръбското правителство отговори истинно… Нали пишете, че играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва, та да бъдем бар с що-годе приготвени, щото да можем да посрещаме, ако ни се случат някои мъчнотии…" из писмо до Данаил Хр. Попов, 11.04.1871 "Четирите краища на Българско" са Мизия, Тракия, Македония и Добруджа, в които са живеели 7 милиона българи. Да, но според сърбите, качих карта по-горе - българите живеят между Чирпан и Черно море; ако питате румънците и гърците... Затова на Левски в тази магистърска теза са отделени точно 2 изречения, не пасва. Каравелов, според тезата на магистъра по история, излиза на преден план още през 1867-ма, когато идва като кореспондент на руския "Голос" в Белград. Каравелов идва като представител на панславистите в Русия, на Аксаков. Той е бил добре познато лице на сръбските политици и лично на княз Михаил Обренович. Обърнете внимание на двете подглави към 4-та глава, а именно: 4. Държавни и политически планове за освобождение и обединение Националноосвободителният комитет Проектът на Любомир Иванович Този Националноосвободителен комитет е основан в Белград през 1860-та и в него влизали 7 лица, едно от които е княз Михаил Обренович, основан е по инициатива на Аксаков. Неговата програма и структура, неговите цели, остават непроменени до Сръбско-Турската война от 1876-та, а основната му задача е създаване на голяма южнославянска държава под егидата на Сърбия и център в Москва. Проектът на офицера Иванович е конкретна военна разработка как да бъде постигната тази цел. Левски няма място в тази схема. За Раковски: "Не съм виждала четиво на български, което да го представя в тази дълбочина на обвързаността му със сръбската политика, пратеничеството му при преговори с Атина и в Черна гора. Явно са му имали огромно доверие." И аз не съм виждал четиво на български, което да разкрива ключовата роля на Раковски в отношенията на сръбското правителство с Румъния, Гърция и Русия. Той дефакто от цитирания текст е бил пълномощник на княз Михаил Обренович в преговорите му с княз Куза във Влашко и гръцкото правителство. Освен това е бил главното действащо лице за вкарването на 39 000 руски пушки през румънска територия в Сърбия - това на практика е оръжието за половината сръбска армия.

Недостатък на българската историография за национално-освободителното движение, според мен, е регионализацията. Не се разглежда процеса в контекста на Балканите и Европа, регионализира се в българския етнически ареал. Ако искате да дискутираме сериозно в контекста на сръбската гледна точка, като начало ъплоудвам този файл, това е гугълски превод на магистърска теза на сръбски студент на българо-сръбските отношения през 60-те години на 19-ти век в контекста на Балканите и Европа: Serbs.DOC

Не, не съм... нито за гроба, нито за изповедта. Ако търсите епитафия от мен по темата, ето я: "…Можеш да унищожиш човек, но не и да го победиш... ...Останалото е мълчание."

Честит празник! Лично за мен той е най-българският празник и, според мен, ако попитат хората в България с референдум, те ще изберат 6 септември за Национален празник. Благодаря за линка, но аз не гледам платени подкасти, по принцип, плащал съм за платени публикации, но почти никога за видео канали с платено съдържание. За личността на Димитър Косовац /Косовски/ от Дяково, напълно съм съгласен с написаното от Вас, също мисля, че тази "разкошна кесия", за която му е завидял Пъшков в затвора, не му е била подарена от благодарните критянки, както той е казал на Пъшков, а е придобита от него като мародер в Крит, така мисля, след всичко прочетено за него. Ще се поразровя из мрежата за сръбски източници за Каравелов и Добродетелната дружина, мисля, че оттам ще излязат интересни данни.

Аз имам 2-ра, 1-ва и 5-та, Вие 1-ва, 4-та и 5-та, така че ни липсва единствено 3-та и новата 6-та Малко е трудно да търсим парченца от пъзела и да си го сглобяваме сами, но е забавно. Хитов е живял няколко месеца с Общи в чифлика на Балкански, така че трябва добре да го е опознал, преди да го прати към Данаил Попов. Впрочем препоръката до Попов последно е била написана от Иван Кършовски. Общи си е пазел цял куп грамоти от Италия и Крит свидетелстващи за подвизите му там, т.е. имал е изработена биография на герой. Как влиза в Първата легия е неясно, но, според мен, още тогава е бил внедрен като агент-провокатор сред българите от сръбските власти. Той за разлика от другите момчета там е роден и живял през целия му живот преди легията в Сърбия. По-късно, след провала в Арабаконак, Хитов се опитва да се дистанцира от Общи и от своята отговорност, че го е изпратил, като намеква, че можело да е бил и "гръчки шпион", но в доклада на Саиб паша пише черно на бяло за Общия "отгледан и възпитан в Сърбия, служи на сръбската кауза".

В качеството на Главен войвода, определен от Раковски - главният войвода влиза в седемчленното Привременно правителство. Хитов сам разказва как е отишъл при Раковски и му е предложил услугите си на охранител и личен съветник, самопредложил се. Общия е бил пладнешки бандит и Хитов много добре е знаел що за стока праща в Ловеч. На Хитов е разказа, как Общия взел пари да закупи пушки от неколцина наивни хъшове с обещание, че ще ги поведе в чета, след което изчезнал с парите и ги изпил по белградските кръчми. Паисий разказва, че Общия му поискал насаме 30 лири в личен план и го заплашил с убийство, ако каже на някого. И така нататък, човекът е бил еквивалент на съвременна мутра. Важното за нас в случая е, че Общия е бил на месечна издръжка от сръбската държава, а тя му е плащала, за да използва ВРО за нейни цели - Македония и Софийско до Искъра, видно е от картите им, са били гледани като сръбска територия. Общия съвестно е работел в тази насока, отцепването на комитетите в Софийско и самоиздаването на пълномощно за Македония, въпреки отказа на Левски да му даде такова, /заедно с другия му ортак Тодор Пеев/ са свидетелства за сръбската мисия на Димитър Общи в българските земи. Още един факт, цитиран от Антоанета Кирилова в нейна статия в том 2 от Нови Документи на музей "Васил Левски" в Карлово: шифърът използван от Иван Кършовски като писар в четата на Хитов през 1867 г. му е бил даден от руския консул Найден Геров и Кършовски се е обучавал как да го ползва в дома на Христо Георгиев /стр.115 от горепосочения том/.

В доклада Каравелов даже не е посочен като член на комитета, ето какво буквално пише за него на стр. 62 от Нови документи и изследвания Васил Левски, т.5, изд. на НМ "Васил Левски" - Карлово, 2025 г. Каравелов е посочен тук като главен редактор на в.Свобода, чиито разходи са били поети от сръбска страна. Той и други като него желаят да спечелят пари от продължаването на революционното движение и затова го подклаждат. Толкова за него. Димитър Общи е еднозначно определен като сръбски агент, който е получавал за това месечно възнаграждение в размер от 14 маджарски алтъна, равностойни на 5000 евро в днешни пари. Добра заплата. Димитър Общи е посочено, че е изпратен в България от сливенския войвода Панайот Хитов. Посочено е също така недвусмислено, че кореспонденцията на заловения в Ловеч Левски е приложена към този доклад, подписан от Саиб Паша, Шакир Бей и Иванчо Хаджипенчович. Който може да чете на български ще разбере.

Докладът е окончателен, писан е от трима - Саиб паша, Шакир бей и Иначо Хаджипенчович - и е датиран след обесването на Левски. Тези документи са като "брашнен чувал" - от тях при повторно и последващо прочитане винаги може да изпадне нещо ново незабелязано. Аз например, след като пак го прочетох, открих, че към доклада са приложени преводите на кореспонденцията на Левски. Значи тези преводи съществуват някъде в османските архиви и могат да дадат ясен отговор какво е станало с архива на Каравелов и кои писма от заловените са минавали през Русе. Работа за архивисти е. Другото ново при този прочит за мен е, че преди да започнат работа като комисия, Али Саиб и другите са минали през валията Хамди паша и командващия Втора армия и оттам са получили указания. Което означава, че в субординацията Хамди и командващия са стояли над тях. Това обяснява липсата на информация за комитета в Ловеч, например, която е била спестена от Хамди за комисията. Констатациите за недоволството на селяните от десятъка са впечатляващи, същото твърди и Левски, без да го обяснява така като Саиб паша, Левски казва в протоколите, че селяните са били по-готови да хванат оръжието. Саиб паша обяснява много точно защо - надписването на десятъка от султанските чиновници и увеличаването му по две и по три, на база не на придобитата реколта, а на база тапиите за владеене на земите, които многократно надхвърлят реално обработваните от селяните земи. Изглежда тази констатация на Саиб паша си е останала глас в пустиня, защото Априлското въстание е инспирирано отново от същия проблем, също и Старозагорското /там се стичат 2000-3000 селяни и 70 граждани/, Бенковски пали селата на селяните, за да няма какво да ги връща в тях, Узунов има един доклад, в който също вижда основния двигател на въстание в селската маса, цялата политика на Стамболов е насочена към оземляване на селяните и т.н. В доклада има едно изречение на Саиб паша в смисъл, че всичките показания на Левски са били "празни приказки", т.е. той не им е дал нищо конкретно. По времето на дейността на комисията главен везир е бил Рушди паша, Мидхат е махнат от поста още два месеца преди членовете на комисията да тръгнат от Цариград. Синът на Мидхат в мемоарите му пише много лоши неша за Рушди паша, прозвището му е било Англичанина, заради образоването му в Лондон; според Мидхат младши, именно Ингилиз паша /Рушди паша/ подхлъзва баща му към заточение и смърт, изигравайки предателска роля спрямо реформаторите в услуга на Абдулхамид. Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович са били креатури на Мидхат, Саиб паша /той е етнически грузинец/, според мен, е следвал линията начертана от Абдулазис. Това, пак според мен, изключва да е търсел споразумение с Левски, макар че от доклада си личи респект към Левски, но това е в личен план, извън мисията му.

Случаят го споменава Филип Тотю в едно негово писмо, мисля до Данаил Попов, бегло, пише само за Хитов "той през 1867-ма искаше да стреля Дякона"; това е годината, когато остатъците от двете обединени чети на Хитов и Тотю преминават сръбската граница, те са се придвижвали заедно и Тотю е станал свидетел на сцената тогава в Сърбия. Защо е искал Хитов да стреля Дякона, аз само предполагам, но някъде в мемоарите на четниците срещнах споменаване, че Левски по време на похода на четата е отказал да изпълни заповед на Хитов да убие един от тежко заболелите четници, капитан Иван от Търново. Левски в тефтерчето си записал редом до записката за смъртта на брат си и "“Упокои се капитан Иван от Търново между Братаница и Орта Конак в Коджя Юрт между Тетевени и Златица, на 1867 г.” Хайдушкото правило е било - неспособен да се движи хайдутин е трябвало да бъде убит от другите и Хитов заповядал на Левски като знаменосец и подвойвода да извърши това; убива го обаче друг четник и това е фиксирано в спомените на очевидец, Левски измива главата на покойника, опява го и я заравя под един бук. Според мен някъде там се е зародил конфликтът между Хитов и Левски, може и да бъркам, но смъртта на Иван Капитан е отбелязана без никаква друга връзка в тефтерчето на Левски, очевидно е държал много на този човек. За Иван Капитан има специално посветена статия в един от томовете на музея в Карлово, той е бил забележителна личност, един от първите талантливите български актьори играл в пиеси на Войников на сцената на театъра в Букурещ.

Смелост единствено в писанията, там все кръв, огън и смърт за Османската империя проповядва, на практика не прави нищо друго. Имало е подписан договор между Сърбия и Гърция, част от Първия Балкански съюз иницииран от княз Михаил Обренович: "Преговорите бяха затруднени от въпроси за разделяне на териториите: гърците се стремяха да установят само минимума, основан на населението, равенството на произхода и историческите традиции, докато княз Михайло Обренович се стремеше към минимума на територията, приемайки Босна и Херцеговина и Стара Сърбия до Искъра. В този случай гърците търсеха Тесалия, Епир и Македония между Тесалия и Морето, Тракия и Стара планина. Специален акт включваше правата на двете страни, че ако не са в състояние да реализират минимума от анексии в член 4 (Босна и Херцеговина, Епир и Тесалия), те ще търсят компенсация в други съседни провинции на Османската империя, въз основа на взаимния произход на населението. На 10 януари 1868 г. са разменени ратификациите. Договорът никога не влиза в сила, тъй като княз Михайло е убит скоро след това, на 10 юни 1868 г." https://en.wikipedia.org/wiki/Greek–Serbian_Alliance_of_1867 Обренович подписва с всички и на всеки обещава каквото другия иска, накрая е убит заради претенциите му към Босна и Херцеговина, според мен, австрийците не му прощават, в крайна сметка те ги анексират. Левски е затворен в Зайчар, преди да организира малка чета от шестима, с която е искал да премине границата. Писмото му до Найден Геров, в което иска от консула "шест дълги и шест къси" /6 пушки и 6 револвера/ свидетелства за намерението му, но така и не получава исканото. Геров го е подценявал и смята, че Левски само лъже хората за пари, същото пише и Христо Георгиев, че Теофан Райнов е "главния турски шпионин", а Дякона е онзи, който му пише лъжливите писма, визира донесенията на Теофан до Черния кабинет, които дават неверни и преувеличени данни за българските комитети. "И двамата за пари продават баща си и майка си", заключава Георгиев. Дали е можел да бъде купен Левски? По принцип да, Геров това намеква за него в донесенията му до Игнатиев, че ходел безпрепятствено да "лъже хората" в Българско, което не можело да стане без съдействието на турската полиция. Но на практика не, според мен, заради личностната характеристика на самия Левски. Той е бил един от онези изключително рядко срещани личности, които не подлежат на никакво чуждо влияние и не се влияят от какъвто и да е авторитет. Още през 1862-ра, 22-годишен според новите данни, вдига оръжие срещу кумира Раковски, за това пише Хитов. После влиза в личностен конфликт със самия Хитов, който му е войвода и на когото по Закона трябва да се подчинява безпрекословно, Хитов затова вади оръжие срещу него. С една дума, според мен, Левски е бил роден лидер, а такъв човек не може да бъде купен за всичките пари на света. Вероятно интуитивно са го оценявали като такъв и дори не са му предлагали да го купуват.

Според мен Каравелов не е участвал в заговора за убийството на княз Михаил по силата на обстоятелството, че е бил изгонен от Белград още през февруари 1868, а убийството става през юни с.г. През това време Каравелов се е намирал в Нови Сад, в пределите на Австро-Унгария, където е имало голяма сръбска диаспора. Арестуван е бил от унгарските власти заради връзките си с дейци на Омладина и заради публикации срещу режима на княз Михаил, лежал е около 7 месеца в унгарска тъмница, откъдето пише "Из мъртвия дом" /по подобие на Записките от сибирската каторга на Достоевски/. След убийството на княза са започнали репресии срещу много от дейците на Омладината, защото двамата преки убийци са били свързани с Омладина. Процесът срещу тях обаче бил претупан изключително бързо, документите по процеса засекретени, а самите убийци разстреляни веднага след залавянето им, целият случай е бил потулен и досега сръбските историци нямат ясен отговор на въпроса кой и защо е убил княз Михайло. Каравелов гори на принципа "покрай сухото и мокрото" в този случай. Самото убийство наподобява много убийството на Стефан Стамболов в София - след като бил застрелян, князът е кълцан зверски с ножове от убийците му. Ето една добра статия от сръбски автор по въпроса: "Знаем кои са извършителите, но много по-важен въпрос е кои са поръчителите и това никога не е било официално установено. Във всеки случай това не би трябвало да изненадва никого, като се има предвид, че политическият фон на почти никое убийство на високопоставени държавници в Сърбия досега не е разкрит публично, така че знаем кой е убил Караджордж, крал Александър Обренович и кралица Драга, крал Александър Караджорджевич, премиера Зоран Джинджич, но не знаем кой е правил ходовете от сянка. Поръчителите на убийството на княз Михайло никога не са разкрити, но се споменават бившият княз Александър Караджорджевич, който е свален от власт през 1858 г., и съпругата му Персида, както и някои чуждестранни сили. Сръбските власти никога не са публикували документи от разпита на убийците. На процеса братята Радованович твърдят, че бившият сръбски княз Александър Караджорджевич им е дал пари за извършване на убийството, а също така са били подпомогнати от Ненадовичи, които също са били роднини на княз Александър, тъй като съпругата му Персида произхождала от рода Ненадович, а един от Радовановичи също бил женен за Ненадович. Съдът заключил, че заговорът е целял връщането на Караджорджевичи на власт. Целият процес очевидно е бил инсцениран и е бил удобен за властите, за да отклонят вниманието към Караджорджевичи, от една страна, и да отклонят разследването от себе си, от друга. Чрез компрометиране на Караджорджевичи и елиминирането им от сръбската политика, ключов противник на династията Обренович е елиминиран с един замах. Дали обаче истината е наистина толкова проста и лесно откриваема, съвсем подходяща за обвиняване на един Караджорджевич и бързо приключване на делото? В чий интерес беше Михайло да бъде убит и защо? Извършителите и преките организатори на убийството със сигурност не са знаели, че след изпълнение на задачата ще бъдат арестувани и незабавно осъдени на смърт. След убийството на княза им бяха обещани високи държавни позиции, но те трябваше да бъдат отстранени, защото бяха опасни за поръчителите им. Михайло нарича Княжество Сърбия „Пиемонт на сърбите“. Кралство Сардиния (Пиемонт) е носител на обединението на Италия през 19 век, който е векът на създаването на национални държави, векът на обединението и освобождението от окупаторите. Той иска да създаде „Балкански съюз“, който да прогони турците от Балканите и настоява за лозунга „Балкани за балканските народи“, искайки балканските народи да бъдат тези, които ще решават собствената си съдба, а не великите сили. Едва през 1912 г. Балканските войни довеждат до осъществяването на тази цел на Михайло. Князът се готви за война с Османската империя и се стреми да освободи всички сръбски територии от турците: Стара Сърбия (Косово, Метохия, Вардарска Македония и Рашка), Босна и Херцеговина и обединението им с Черна гора, а дългосрочните планове със сигурност включват освобождението на сърбите в Австрия, въпреки че това не е било разкрито. Князът настоява особено за сближаване с друга сръбска модерна държава - Княжество Черна гора, с която подписва поредица от споразумения, заставайки на страната на княз Никола Петрович-Негош. Сърбия и Черна гора са сключили съюз през 1866 г. с цел освобождаване и обединяване на сръбския народ. Според споразумението, след освобождението на Стара Сърбия, княз Никола щеше да присъедини Черна гора към Сърбия, да абдикира от трона и да признае княз Михайло за владетел, като той щеше да бъде втори по ред наследяване на трона. Сърбия се готвеше за война с Османската империя от години. Тя бързо въоръжаваше и обучаваше армията си, оръжия се внасяха от Русия, а местни оръжия също се произвеждаха в Крагуеваческата оръжейна фабрика. Оръжейната фабрика се ръководеше от Миливое Петрович Блазнавац, военният министър, който съсредоточи цялото си внимание върху артилерийската технология, която все още беше недостатъчна, за сметка на обучението и екипирането на националната армия, офицерските кадри и инфраструктурата. Австро-Унгария искаше на всяка цена да предотврати война между Сърбия и Турция. Тя беше страна на много народи, в която само германците управляваха страната, докато останалите зависеха от тяхната воля. През 1968 г. е постигнато Австро-унгарското споразумение, което дава на унгарците равен статут в държавата с германците, но всички, особено славяните, все още искат независимост от Австро-Унгария. Непосредствено преди убийството Михайло сключва споразумение за подкрепа с унгарците. А именно, според споразумението с първия човек на Пеща, граф Андраши, Сърбия се задължава да се откаже от разширяването си в Унгария, а унгарците ще окажат натиск върху Виена да доведе Босна до Неретва и Върбас без война. Това не устройваше нито Хабсбургите, които искаха да се разширят към Близкия изток, нито турците. Австро-унгарският консул в Сърбия, Бенямин Калай, работи, за да разубеди княз Михайло от войната с османците и се смята, че той поне е знаел, че се готви опит за покушение срещу княза, който не искал да се откаже от освобождаването на сърбите от турците възможно най-скоро. Разбира се, турците също не искали Михайло да остане жив, което е очевидно. Империята се разпадаше и те искаха да отложат загубата на територии на Балканите колкото е възможно повече. Освен Австрия и Османската империя, Великобритания не искаше войната между сърбите и турците. През 19 век Османската империя е наричана „Болният човек на Босфора“, защото е било очевидно, че е в края на съществуването си и е въпрос на време да се разпадне. На сили като Великобритания и Австро-Унгария е било удобно да задържат Османската империя на Балканите възможно най-дълго като пречка за разпространението на руското влияние сред южните славяни. В тази връзка има един интересен факт, свързан с деня на убийството на княза. Британският консул Джон Огъстъс Лонгуърт е присъствал на мястото на убийството на Михайло веднага след него, защото се твърди, че се е намирал на Кошутняк. Вярвате ли в толкова много съвпадения? Когато говорим за вътрешни интереси за убийството на Михайло, освен гореспоменатите Караджорджевичи, има и Миливое Петрович Блазнавац. Твърди се, че е едно от многото незаконни деца на Милош Обренович и следователно полубрат на Михайло. Миливое се застъпва за мирна политика спрямо Австро-Унгария и е в постоянен контакт с консула Бенямин Калай. Той се противопоставя на войната с турците, казвайки, че Сърбия все още не е готова за военен конфликт. След убийството на Михайло, Блазнавац назначава малолетния Милан Обренович за княз и като регент завзема почти цялата власт в страната и става най-могъщият човек в последвалия период. Личните врагове на Блазнавац са смятани за противници на династията и държавата, а някои, като Светозар Маркович, попадат в затвора. Миливое напълно контролирал княза, който го назначава за министър-председател, след като навършва пълнолетие. Поради неограниченото си желание за власт, Блазнавац тайно е таял надеждата, че един ден сам ще завземе сръбския трон." Насочвайки разследването към Караджорджевичи, Блазнавац и либералите са прикривали отговорността си за смъртта на княза. Факт е, че както министърът на армията, така и министърът на полицията са били пряко отговорни за сигурността на княза и са носили поне морална отговорност за смъртта му. Следователно, Блазнавац е имал интерес да насочи хода на разследването възможно най-далеч от себе си и собствената си отговорност. По същия начин самото разследване недвусмислено показа, че Радовановичи, главните изпълнители и организатори на убийството в Кошутняк, принадлежат към либерални политически кръгове, които са ожесточени противници на политиката на княз Михайло и негови най-последователни критици. По някаква причина, горе-долу, те искаха неговото падение. Дали са участвали в организирането на убийството на княз Михайло, не е доказано. Това, което обаче можем да заключим сами, познавайки поне малко сръбската история, е, че влиянието на великите сили във всички значими политически събития е било повсеместно. Следователно, когато говорим за политически убийства, които за съжаление са били твърде много в Сърбия, това влияние на чужд фактор е неизбежно, казва историкът Сърджан Граовац. Почти всички убийства на сръбски държавници са свързани с един факт, а именно, че преди убийството, като правило, всички те са били оставени без подкрепата на великите сили. Тъй като не е имало нито една от най-могъщите държави, която да ги защити, те са били оставени на определени фактори в страната, които така или иначе са искали тяхното елиминиране. Убийството в Кошутняк остави непредвидими последици за по-нататъшното развитие на Сърбия. С убийството на Михайло, сръбският народ загуби опитен държавник в пълна сила, който по това време, може би, е трябвало да допринесе най-много за цялостния напредък на страната. Приоритет на политиката на Михайло със сигурност е била работата по национално освобождение и обединение не само на сърбите, но и на другите балкански славяни. Той е бил един от малкото, които са разбирали добре, че само чрез съвместни усилия и единни действия на всички балкански народи може да се постигне пълен успех." https://www.kurir.rs/zabava/kultura/9527978/ko-su-nalogodavci-ubistva-kneza-mihaila-obrenovica?gad_source=1&gad_campaignid=12863444848&gclid=CjwKCAjwiNXFBhBKEiwAPSaPCbU6J4SyQblXnrG0FPIbABKh-iZwcrbty5rPu_ruazaxeWLQA20vAxoCYfwQAvD_BwE И още, от друг сръбски автор: "За съжаление, истината относно основния мотив за убийството на сръбския княз и въпросът кой е бил мозъкът и инициаторът на целия заговор все още не е напълно установена. Преките извършители бяха известни и бяха незабавно екзекутирани след кратък съдебен процес. Въпреки че отрекоха всякаква връзка с бившия принц Александър Караджорджевич и дори заявиха, че целта им е установяването на република, в случая има няколко улики, които не подкрепят това. В интерес на новосформираното правителство обаче беше да съсредоточи разследването върху Караджорджевич, да намери уличаващи доказателства и да го определи като мозъка на събитията. Но защо беше така? И каква роля играе често пренебрегваният ключов фактор в цялата история – познахте – международният?" https://standard.rs/2020/04/23/l-ugrica-ko-je-ubio-kneza-mihaila-u-kosutnjaku-1/ Между другото, князът изиграва и Добродетелната дружина и нейните покровители от Азиатския департамент през 1867 с договора за сръбско-българска държава: "Защо княз Михаил се е отнесъл така към българските емигранти в Белград, които очаквали в този град началото на освобождение на своя народ? Отговорът на този въпрос е договора, сключен между Сърбия и Румъния в началото на 1868 г. Тайният член 8 на този договор гласи, че „ако провидението благослови усилията на тези две държави и остави на тяхно разположение териториите, които са под турска власт, двете договорящи страни ще си ги поделят така: Ще бъдат придадени и съединени завинаги с Румъния островите, образуващи Дунавската делта и Източна България между Русе и Варна, от една страна, и Черно море от друга. Ще бъдат придадени и съединени за винаги със Сърбия, Стара Сърбия, Босна, Херцеговина и България с изключение на тази нейна част, която ще се даде на Румъния“. (Toзи договор бе напечатан за първи път от Ed. Engelhardt в статията „La confederation Balkanique“ в Revue d’histoire diplomatique, Paris 1892, VI, 1, стр, 36–39. Изцяло е даден и в книгата на Цв. Стоянов, Федеративната идея в българо-сръбските отношения през XIX в., София, 1919, стр. 73–76) Като се има на ум, че този договор за поделянето на България между Сърбия и Румъния е бил сключен тайно само няколко месеца след постигането на известното споразумение между българските емигранти и сръбското правителство за създаването на една „Сърбо-България“ на федеративни начала, става явно, колко подло е постъпило сръбското правителство." ДИМИТЪР ЯРАНОВ, СТРАНИЦИ ИЗ ИСТОРИЯТА НА СРЪБСКО-БЪЛГАРСКИТЕ ВЗАИМНИ ОТНОШЕНИЯ, 1934

Това е карта на Милош Милоевич https://bg.wikipedia.org/wiki/Милош_Милоевич отпечатана през 1873. Според нея, Сърбия е до Чирпан, София е Србица и т.н. Навлизането на сръбски войски и напредването им към София след Съединението не е без великосръбска доктрина, Милан Обренович е наследник на Михаил Обренович, чиито външен министър подписва съглашението с Добродетелната дружина; след убийството на княз Михаил през 1868 всички договорки се разпадат, Втората Легия е разпусната още преди това. Сърбия не се е съгласила и няма начин да се съгласи с условията от Протокола от 5-ти април 1867, там бащите на бай Ганю от Добродетелната дружина са заложили самоубийствени условия на Сърбия, Народното събрание се избира на пропорционален принцип, също и Синода, столицата се определя от Народното събрание, правителството също от Народното събрание. При положение, че етническите българи в Македония, Тракия и Мизия са били три пъти повече от етническите сърби в Сърбия, ясно е, че българите ще доминират във всички сфери на управлението, отгоре само ще стои като декоративна кукла сръбския княз без никаква реална власт. Много хитро... Затова пък сърбите изкарват сръбско етническо население до Чирпан. балкански тарикатлъци и сметки без кръчмаря. Левски е бил пределно наясно за сръбските мераци от пребиваването му в двете легии.

Каравелов наистина е имал лошия навик да редактира до неузнаваемост чужди текстове, но в конкретния случай с Мемоара, той е бил исторически прав, Панайот Хитов греши. Мемоарът е дело на Пандели Кисимов и Иван Касабов и той е изпратен през март 1867, а на 5 април е приет друг документ за сръбско-българска държава по инициатива на Добродетелната дружина, който Хитов бърка с Мемоара на ТБЦК. Ето цялото съдържание на документа от 5 април 1867-ма /Хитов влиза с четата си в България след това, в края на април, а след него и четата на Филип Тотю/: ПРОТОКОЛ ОТ 5 АПРИЛ 1867. Понеже, обстоятелствата викат всички угнетени в Турско народи да вземат освободителни мерки, то и ние Българите, които живеем в България, Тракия и Македония, събрахме се да размислим и изнамерим средства за освобождението на милото наше отечество, за да успеем да се числим и ние в редът на свободните народи, да покажем и на светът, че живеем. За да се постигне тая желана цел, необходимо е да се избере един съседен народ, с помощта на който да се сполучи освобождението за взаимна полза. Този народ не може да бъде друг, освен сръбският, който от векове ни е близък чрез народност, вяра и местно положение, та интересите ни са равни. Ето защо само чрез побратимство с него можем да бъдем народ независим. А едно такова братско сближение, при днешните обстоятелства, трябва да има за основа следующите 12 точки: 1. Съединението братско трябва да стане между сърбите и българите под името Югославянско царство. Югославянското царство ще бъде съставено от Сръбско и от Българско. 2. Българско обема областите България, Тракия и Македония. 3. Глава на това ново „правителство“ ще бъде сръбския княз с право на наследственост. 4. Народното знаме, а също монетите, ще бъдат общи, но със знаците на двете „племена“. 5. Всяка от двете страни ще спази своето наречие като официален език, а чиновниците трябва да бъдат от местното племе. 6. В Българско ще се прилагат сръбските закони като се преведат на български, а общите разпореждания ще се публикуват на двете „наречия“ едновременно. 7. Господствуващата вяра ще е православната, а вероизповеданието свободно. 8. Религиозните работи ще се управляват от независим Синод, смесен от двете „племена“. 9. Държавният глава ще назначава Министерството, съставено от членове на двете племена. 10. Народното представителство ще се съставлява съразмерно с народонаселението на общата държава, според съществуващите форми в Сърбия. 11. Общият престолен град ще се определи от народното представителство 12. Главата на духовенството и Синода ще се намира винаги в престолния град. За да се приведе в изпълнение това общо желание и да се постигне тая „любородна“ цел, избира се „настоятелство“ от следните лица: Христо Георгиев, д-р Г. Атанасович, Михаил Колони, д-р Д. Протич, Стефан Иванов, Г. Николопуло, д-р Д. Гиколеско. При съглашението си върху бъдещето Югославянско царство, тия пълномощници трябва да имат предвид следните две условия: 1. Съглашението да влезе в сила от деня, в който се подпише от Сръбското правителство и от Българското настоятелство. 2. Сръбското правителство трябва да се задължи в поменатото съглашение да принесе всяка веществена и нравствена помощ за постигането на общата цел, щом Настоятелството благоразсъди според обстоятелствата, че такава е нужна. Следват подписите на 22 представители от Букурещ, на 7 души от Галац и на 6 души от Измаил. https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1092:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Текстът на Мемоара на Кисимов-Касабов е публикуван изцяло тук: https://www.uglb.bg/?p=6813 Има и други празнини и неточности в спомените на Хитов, например, че със 100 лири дадени му от Христо Георгиев били въоръжени и екипирани двете чети, неговата и тази на Филип Тотю - общата им численост е била 60-70 души, 100 лири са щели да им стигнат за по един калпак и 1 пушка на петима; също така забележително е идването на Иван Кършовски като негов писар, снабден със специален шифър, с който да кореспондира с Одеското настоятелство и Добродетелната дружина, кой му е дал този шифър? Участието на Одеското настоятелство също не е изяснено, то играе двойна игра на сътрудничество с ТБЦК на Касабов и с Добродетелната дружина; на следната година с парите на настоятелството и ТБЦК е екипирана четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, два пъти по-голяма от обединената чета на Панайот Хитов-Филип Тотю... и т.н. Първият линк към текста на проф. Ст.Беламезов е много интересен и с цитатите от донесенията на Найден Геров.

Връзката, според мен, е бил Панайот Хитов. Когато Хитов е направил своята връзка с Христо Георгиев през 1867-ма, Каравелов все още е бил Никой за българското националноосвободително движение, един кореспондент на руския вестник Голос, базиран в Сърбия и спечелил симпатиите на Омладина. Хитов сам разказва как се е свързал с Георгиев и другите влиятелни български търговци: "Раковски нямаше приятелство с букурещките богати българи. Те страняха от него, защото той, щом му влезеха пари в ръцете, не гледаше къде харчи и за какво харчи, а като издава някой вестник, по свое убеждение напада когото иска и където иска. Та по тез причини по-богатите българи не го мразеха, съчувствуваха му, но не можеха да другаруват с него, защото той съвети не търпеше. Щом има пари, харчи без сметка. Една вечер, не помня за какво стана дума, бяхме тримата: Раковски, Балкански и аз. От дума на дума — аз пò обичах да слушам, отколкото да се препирам — Балкански и Раковски се скараха здравата. Това беше в нашата стая. Балкански стана и си отиде. Подир това вече не си ходеха и не си говореха. Като гледах, че народът е раздразнен и че Крит се бие юнашки, предложих на Раковски да съставиме няколко чети и да произведем бунт. Раковски не одобри моите планове. Рече ми: — Крит скоро ще положи оръжието, защото няма помощ от никъде. Можеме ли ние да воюваме, когато нямаме ни пушки, ни барут, ни предводител? Грудов ли със своето дебело шкембе или Касабов със своите очила ще да поведат войската? — Ние трябва да събереме всичките войводи, които живеят в Сърбия, в Русия и в Румания, и да се захванем на работа — отговорих аз. — А от де ще вземеш пари? — пита Раковски. — Ще намериме. — Не е време — отвърна Раковски. — Нашите чорбаджии (букурещките) очакват от Русия печено агне. Бъди уверен, брате Панайоте, че нито Сърбия, нито Русия за сега ще ни помогнат, а пък ние сами не сме в състояние да направим нищо. — Ако е така, то да гледаме да съберем пари, та да въоръжим поне хиляда момци — рекох аз. — Нищо няма да направиме иначе сега за сега. Като слушах думите му, не можех да повярвам, че това е Раковски. Наговорихме се тайно, без да знае той, с Балкански да помолиме за помощ букурещките търговци начело с прочутия банкерин Христо Георгиев, който имаше под влиянието си всички български търговци както в Букурещ, тъй и по провинцията. Намислихме да иде Н. Балкански да им каже, че аз съм решен да вървя това лято в Балкана, но искам да се срещна с тях, да се запознаем и да им изложа своите убеждения по нашите български работи. Отиде Н. Балкански в Букурещ. Казал им и Христо Георгиев определил едно място, където да се срещнем, при условие никой да не узнае, че са се виждали с мене. И тъй, след два дена отидохме с Н. Балкански в един хотел — и до днес не разбрах кой беше. Букурещките богати българи бяха четирима души: дядо Маринчо Бенлията от Шумен, Стефан Панзаря, казанлъчанин, Христо Георгиев, карловец, и Михаил Колони, сливненец. Срещата ни излезе сполучлива. Познавах дядо Маринчо Бенлията от зимата. Той минаваше често по пътя Плоещ—Букурещ и оставаше на гости на Н. Балкански. Поведохме разговор за ослобождението на българите от турското иго и аз им разказах, че се готвя да замина тази пролет в Балкана. Те слушаха думите ми с внимание. Дядо Маринчо беше около шейсетгодишен, Христо Георгиев — около четиридесет и пет, Стефан Панзаря имаше петдесет, а Михаил Колони беше на петдесет и пет — шейсет. Опитвах се да ги убедя, че е време веч и ние да помогнем на отечеството си и да си изпълним дълга кой както може. Тези зрели и опитни хора отговаряха с малко думи. Те ми обясняваха, че ние сами не можем да направим нищо на турците, трябвало да търсим и други средства. Казаха: — Ние, като търговци, не можем явно да се намесваме в бунтовнически работи. Ако и да вземем участие, трябва никой да не знае. Обещахме им, но аз поисках да узная защо се боят толкова, след като са търговци в Румания, а не в България. Тогава ми отговори Христо Георгиев: — Вие не знаете, бай Панайоте, че ние можем да пострадаме и в Букурещ, защото политиката често се менява и румъните на часа могат да ни съсипят. Срещнете се с дядо Деше, котленеца, който имаше три-четири мушии и цяла махала къщи и дюкяни, наричаха го майор Дешу. Както ние днеска сме се събрали да помислим за България, тъй и той преди двайсет години предприе да направи нещо за България. Но като го туриха в тъмницата и по хайдушки начин му отнеха гражданските права, бедният, едвам се спаси от затвора. Наистина — каза господин Георгиев — аз не се боя толкоз, защото вземаме мерки да не ни разберат. Ние ще работим със Сърбия, да съединим техните и нашите сили, та дано тогава да направим нещо. На тез негови думи отговорих, че аз миналата пролет съм дошъл от Сърбия и зная, че сърбите за сега нищо няма да предприемат, защото турските гарнизони седят в крепостите Белград, Шабац, Смедерово, Сокол и Адкале. А Сърбия още никак не е уредена вътрешно. — За това не се бой — отвърна господин Христо, — вие не сте посветени в тайните на кабинетите, това е наша работа. Ние ще пратим хора в Белград и ще работим. — Работете, както намерите за добре, а на мене дайте да купя пушки и да замина за Балкана. Господин Христо даде на Н. Балкански сто лири турски и се разделихме. Отидохме с Балкански на мушията и взехме да приготовляваме каквото трябваше за четите. Купихме калъпи за леене на куршуми, имахме и барут още от зимата, момчетата започнаха да правят фишеци. Всичко беше готово. Прескочихме пак с Н. Балкански до Букурещ. Срещнах се с дядо Маринчо Бенлията и му казах, че желая да говоря с господин Христо. Искаше ми се да увещая търговците да купим поне хиляда или две хиляди пушки. Вечерта се срещнахме с Христо в дома на дядо Маринчо. Започнах да ги убеждавам, че ако стане бунт в България, ще ни трябват повече пушки. Господин Христо мълчеше и ме гледаше в очите. Най-после започна да говори: — Не, бай Панайоте, не може, ви казвам. Да не мислиш, че аз не мога да намеря пари за тез две хиляди пушки? Но кажи ми, где ще ги турим, как ще ги купим? Всичко ще се узнае, нищо няма да направим. Аз мога да намеря до петстотин хиляди жълтици, но с това само ще съсипем народа. Без вънкашна сила да помага, не можем. Вие си идете това лято и употребете всички средства да не допущате бунт да стане. А ние ще се помъчим, дано оправим със Сърбия. Сетне ще се търсят пари за всичко. Макар че тайно се работеше, в България се разпръскваха големи лъжи: че уж това лято много чети щели да минат от Влашко. Ето че пристига от Сливен моя приятел Атанас Хаджи Добрев. Минал нарочно през Казанлък, Шипка, Габрово, иде при нас на мушията да ме пита колко чети ще минат и как стои работата. Казах му всичко вярно: че не ще има бунт, въпросът е само да се вдигне шум около нашето бъдещо освобождение. А моят приятел Атанас ме уверяваше, че стига да минат повече чети в Балкана, те щели да се присъединят към нас. Атанас Хаджи Добрев се върна в Сливен. Но щом ние пристигнахме в Сливенския балкан, същият Атанас, когото наричахме Гарибалди, забягна в Цариград и вече не го видяхме. Такива са обещанията на много наши българи. И тъй, дойде пролетта на 1867 година. Аз бях готов. Дадох що трябваше на Филип Тотю, с когото се бяхме уговорили още от зимата, и той замина за Зимнич, от където щеше да премине в Свищов и от там — в Балкана, на уреченото място. Поканих и Хаджи Димитър и Караджата, но те отказаха — трябвало още да се приготвят. Ходихме с Н. Балкански край Дунава да прегледаме местата за минаване. Одобрих мястото под Тутракан. Но къде да престоим един ден с толкова хора? Оказа се, че наблизо имал мушия нашият Христо Георгиев. Мушията се казвала Улмени, до Дунава. Но и там няма поляна, където да се престои, докато се намерят каици за преминаването на отсрещния бряг. Все пак имаше дълги купни от плява, момчетата можеха да се скрият между тях. Върнахме се с Н. Балкански на неговата мушия. На Раковски нищо не казахме. Съобщихме му само, че се готвим, но не стигат пушките. Той, бедният, макар и болен, съобщи, че щял да отиде в Браила, от където се надява да донесе пушки и пари. Впрегнаха му файтона и замина. А ние на другия ден натоварихме три коли с всичко приготвено —и оръжие, и дрехи — и отидохме на Улмени, на Христовата мушия. Дошъл беше и Христо Георгиев, за да ни изпрати. Васил Левски беше нейде из Добруджа в едно село учител — и нему писахме, та и той доде при нас в мушията. Един ден, преди да замине Раковски за Браила, бяхме се събрали, за да изберем байрактар, и избрахме Василя Левски със съгласието на всичките момчета. И Раковски беше съгласен за Левски, но подир няколко дена не зная що му стана, та ми каза, че не бивало Левски да бъде байрактар. А защо — не ми обади. Аз, без никому нищо да казвам, обещах, че ще сменя Левски от байрактарството, само и само да не сърдя Раковски, че беше болен. Но не го направих. Сетне се научих, че като били в Белград Левски и Раковски през 1862 година, в легията станало скарване между единия и другия. След бомбардирането на Белград от турските топове четите на Раковски и Илю войвода трябвало да се разпуснат и тогава настанали разни несъгласия между момчетата и Раковски. От противната на Раковски партия бил и Васил Левски. Това, види се, бе дошло на умът на Раковски, за да не ще Левски за байрактар. Но аз как да е — загладих работата пред него и си заминах през Дунава. Ще съобщя още, че през тая пролет, нещо около двайсет дни преди да преминем Дунава, бяха се събрали в Букурещ по-първите търговци както от Букурещ, така и от Русия. От Одеса бе дошел Николай Миронович, родом карловец, и, чини ми се, Шопов от Исмаил — и двамата добри и честни хора, — за да наредят нещо за българското движение. Както казах и по-преди, беше ми се обещало от Христо Георгиев, че търговците ще имат грижата за народните работи. Една вечер бяхме заедно с Раковски, там беше и Николай Миронович и ми даваше наставления за в Балкана. Аз му казах, че да се изпълнят тукашните разпореждания не е възможно, защото там, в Балкана, турците няма да ни оставят на мира, ще ни преследват, а може да се случи накрая и да ни изтрепят. Но обещах, че колкото ми иде отръки, ще се мъча да изпълня моята задача. Раковски беше много зарадван, че е дошел приятелят му Николай Миронович, и му думаше, че щял да умира, но сега, като дошъл Миронович, Раковски не ще веч да умира. Тези думи на Раковски означаваха, че той има голяма надежда в Мироновича, защото и миналото лято, като ходи в Одеса, както по-горе споменах, Миронович бе дал 800 рубли на Раковски. Тогава аз не исках да зная какво вършат нашите търговци по българската политика, но в това време се издаде мемоара, с който се искаха от султана някои черковни правдини. Мисля, че по решение на това събрание бе издаден този мемоар, а не както е писано в предишните ми записки, че това е решение на Иван Градев и Иван Касабов. Таз грешка е на Любена Каравелов, извършена без мое позволение. И други такива недобри грешки направи той (Любен) в бележките ми по моите пътувания из Стара планина, издадени под редакцията на Любена Каравелова. Грешки имаше много, но тогава не му беше времето да се дискредитира Каравелов и аз тъй го оставих. След моето заминаване за България Раковски легнал болен. Балкански казал на Букурещкия добродетелен комитет, или, както се казваше то, „Добродетелно дружество”. То му отпуснало месечна помощ от 500 лева и го закарали в Букурещ на лечение, но рано през същата есен, около Димитровден, Раковски се поминал. Аз получих за това телеграма от Н. Балкански в Белград. Покойният Раковски през миналата зима бе написал един устав за четата ми, за през 1867 година, който аз ще напечатам в тез си записки за сведение на читателите: да видят какъв е бил плана на комитета. Иначе аз виждах веч, че нашите добри търговци и патриоти с любов и присърце искат да помогнат на поробеното отечество. За да ги накарам по-бърже и по-енергично да се заловят за работа, наговорих се с Балкански аз да му пиша от Стара планина, а той да ги застави по-скоро да работят. На Иван Кършовски бях дал шифрован ключ за писма, та ако попадне писмото в турски ръце, да не може да се прочете. Преди да излезем ние, с поменатата чета, из Румъния през 1867 година, издаде се в Букурещ споменатият мемоар за черковните правдини, подписан от един таен комитет и направо до турския султан изпратен. Там се молеше султан Азис да даде на българите политически и черковни правдини, конституция и най-сетне, че ако той не изпълни тез искания на българския народ, последствията ще бъдат лошави. Наистина турското правителство ни най-малко не се стресна от мемоара на тайния комитет. От този таен комитет и от онзи комитет, който е вписан в устава от Раковски, през същата зима на четите им излезе името „комитет”. И навсякъде из турско на четите им изчезна старото име, останало от турците — „хайдут-панта” и се замести с „комита”, „комитарал” (комити), „комитажа”. Това стана през пролетта на 1867 година." https://macedonia.kroraina.com/bmark/ph/index.htm В светлината на този разказ, не е ясно дали Кънчев е бил избор и пратеник на Каравелов до Левски или на Панайот Хитов. Моето мнение е, че Кънчев е бил избраник и пратеник с мисия на Хитов. Двамата са се познавали от Втората Легия, където Хитов е бил Главен войвода, отговарящ за легионерите, а Кънчев млад подофицер в Сръбската артилерийска школа, отговарящ за обучението на легистите. Хитов е пределно лаконичен в спомените си за Левски. Всъщност между него и Левски има две известни писма - първото, в което Левски го моли за заем да си плати борчовете в Белград, и второто от 29 септември 1871, в което Левски с остър тон му отговаря на предложенията за въстание. Какво е предизвикало тази студенина, мога само да предполагам, за да се стигне до скарване при което Хитов е заплашвал Левски с оръжие, след завръщането им с четата през 1867-ма, според писмото на Филип Тотю.

Две неща за тази чета: Левски със сигурност е знаел за нея, защото и Иван Драсов е знаел и пише на Данаил Попов през юни: И второ - четата е била изпратена от Сърбия от Панайот, който малко по-рано от писмото на Драсов до Данаил, също е написал до Данаил: "ако знаете де е декона кажети мо да са бодни /да е нащрек/ че ни един не ше ознаи кога са дигни прах от ветира" - Хитов казва на Данаил по неговия си полуграмотен и колоритен начин, че Левски трябва да е готов за въстание, защото четицата като "ветира дига прах". Вижда се с какви дела се е подвизавала четицата, обрала е пътниците, това й е "дигането на прах"; според документите цитирани от Чаушева, заловили са главатаря Никола малко по-късно, в началото на юли, и то в Търновско. Трябва да се отбележи, че Хитов е стъкмил тази четица точно преди Кънчев да се появи при него и Каравелов в Белград; също така трябва да се отбележи, че когато "четицата" е влязла в българско по местата на Левски, Каравелов вече е бил в Белград да се пазари с министъра за пари за печатница, той си изнася багажа от Букурещ през април, Драсов в писмото му също коментира свадата между Каравелов и Ценович, но не е наясно, че "лидерът" на емиграцията е отишъл на просия за пари в Белград, нито е наясно, че ортакът му Хитов е изпратил "четицата", която мъти водата на ловчанлии.

Жечка Сиромахова в статия озаглавена ИЗ ДЕЙНОСТТА НА РУСЕНСКИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ (1871-1877 r.), публикувана през 1966 г. в кн.2 на ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - РУСЕ дава следните сведения за ролята на Панайот Хитов за Русенския ЧРК след смъртта на Левски: Т.е. през 1874 виждаме вече Русенския ЧРК като Централен за България, ерго Обретенов в ролята на "новия Левски" под вещото ръководство на "Хенрих Герман" /Панайот Хитов/; и за "по-голяма сигурност" писмата им минавали през... руското консулство. Кънчев при посещението си до руското консулство през март 1872 е говорил или с вече пенсионирания Захари Княжески или с назначения на негово място Димитър Карамихайлов: "Димитър Карамихайлов е роден през 1841 г. в Одрин. От 1861 г. е нещатен драгоман (официална титла на личност в средновековната дипломация, която има функциите на преводач и посредник между Османската империя, страните от Близкия Изток и европейските дипломатически представителства - б.р.) в руското вицеконсулство във Видин. След закриването на вицеконсулската служба там той е преместен в генералното консулство в Русе. През 1868 г. е награден от руското правителство с орден „Св.Станислав“ трета степен, а през 1874 г. с орден „Св.Ана“. На 6 февруари 1872 г. Д.Карамихайлов сключва брак с Елефтерица Хаджипеткович. Семейство Хаджипеткович имат важна роля в стопанския и обществен живот на Русе. Те умело използват натрупаното богатство и влияние в българо-гръцката църковна разпра и в защита на българските национални интереси. Кумове на знатната сватба са руският консул Александър Мошнин и съпругата му Ана Мошнина. Венчавката извършва протосингел Нил Изворов. На бала, даден по този повод, присъства и валията Расим паша, който определя Карамихайлов като „отвратителен руски шпионин“. Валията не без основание отправя гневни обвинения към драгомана на консулството и зет на един от най-влиятелните местни нотабили - полицията разполага със сведения, че с неговото посредничество в града се получават броеве на издавания в Букурещ и забранен в Османската империя в.“Свобода“, орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Чрез дипломатическата поща умело е преодолявана митническата проверка и тайната кореспонденция на председателя на БРЦК Любен Каравелов с Васил Левски. Оттук е пътят към читателите и на книгата на войводата Панайот Хитов „Моето пътуване по Стара планина“, издадена през 1872 г. под редакцията на Каравелов." https://utroruse.com/article/772750/ Нямам думи, както се казва: председателят на БРЦК, който е бил нещо като министър-председател в изгнание, на заплата от чужда държава, неговата дясна ръка, Панайот Хитов - тоже, а "секретната кореспонденция" минавала през... руското консулство. "Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин"

Лъжите на Обретенов винаги са полуистини, половината е истина, другата част лъжа, изпечен лъжец е бил, идвало му отвътре. Ето какво пише в доклада на руския консул в Букурещ Офенберг до началника на Азиатския департамент Стремоухов за Каравелов в периода април-ноември 1871: "докладът на дипломатическия представител на Русия в Букурещ Х. Х. Офенберг до П. Н. Стремоухов в С. Петербург. Отначало се посочва вярно, че издаването на в. “Свобода” се е прекратило в края на април 1871 г. [“ Свобода” временно спира между 17 април до към средата на окт. 1871 г. – Л.Г.; С. Г.], но по-нататък се твърди: “неговият бивш редактор Каравелов замина за Белград. По мнението на тукашните българи “Свобода”, имайки твърде ограничен брой абонати, се е издържал с парични помощи от Сърбия, прекратяването на които са накарали Каравелов да се откаже от издаването му и да иска лична среща с г-н Блазнавац. Тук нищо не е известно за продължаване на изданието по нова програма и под ръководството на Ценович и предполагат, че такъв род предположение не може да се осъществи поради недостиг на средства и умствената недоразвитост на Ценович, занимаващ се с дребни търговски дела.”111. Всъщност, Д. Ценович отказва да подпомага издаването на вестника, а под натиска на новосъставеното консервативното румънско правителство и печатарят Александър Андрич спира да печата “Свобода”. Това принуждава Л. Каравелов да замине за Белград, за да получи подкрепата на либерали, близки до Омладината, но сръбското правителство има отрицателно отношение към редактора и линията на “Свобода”. В крайна сметка Л. Каравелов ще осъществи идеята си за доставка на самостоятелна печатница от Сърбия в Букурещ. ...в доклада си например Офенберг, твърди, че “редакторите на “Свобода” никога не са имали зад себе си партия сред букурещкото общество. Това, което те самите наричаха “Млада България”, беше кръжок от безделници, на брой 6-12 души. Липсата на съчувствие сред съотечествениците, а също така и потребностите на живота отдавна накараха мнозинството привърженици на Каравелов да прекратят връзките си с него и да се заемат с по-практични дела.”112. След пристигането на печатарската техника в Букурещ, от ноември 1871 г. “Свобода” започва да излиза с ударната сила на своя редактор. На 6 ноември 1871 г. Х. Х. Офенберг пише от Букурещ на П. Н. Стремоухов в С. Петербург, че “известният на Ваше превъзходителство публицист Л. Каравелов се завърна неотдавна в Букурещ, за да възобнови прекратеното издаване на своя вестник “Свобода” и допълва: “За учудване на своите съотечественици Каравелов сега притежава достатъчни парични средства и дори замисля да обзаведе тук печатница.”114 https://www.meridian27.com/article/izdatelskata-i-pechatarskata-deynost-na-lyuben-karavelov-mezhdu-1868-1878-g-v-memoarno Обретенов твърди, че е отишъл при Каравелов и е получил от него одобрение за куриер на ВРО - това е истина; но Обретенов твърди, че това одобрение от Каравелов е получено в Букурещ - това е лъжа. От април до ноември 1871, когато Обретенов е бил поканен от Големия за "кореспондент", Каравелов е бил не в Букурещ, а в Белград, така че Обретенов е получил неговото одобрение оттам. Както споменах, Кънчев е бил при Обретенов в Белград от началото на юли до края на август 1871. Тоест, точно по времето, когато Обретенов трябва да се е видял с Каравелов, защото поканата на Големия е отправена на 7 юни 1871. Защо Обретенов крие посещението си в Белград, за мен е прозрачно: той по принцип крие връзката си с Хитов и Каравелов като тяхно момче за специални поръчки, прави се на независим, но не е бил. Аргументирам се с факта, че след смъртта на Левски, Хитов поема на ръчно управление Русенския ЧРК и Обретенов му докладва директно като по-нисш чин в армията на по-висш, за това има документи. Писмата на Каравелов може да са били и до сливенските му агенти, защото в началото на септември Хитов праща писма до неговите хора там да вдигат въстание. Левски с писмо парира това въстание и Хитов се прави на умряла лисица, казва че ще се съобразява с решенията на ВРО и Левски, но се разболял и не може затова да иде на събранието в Букурещ - да води чета в Сливен може, но да иде до Букурещ, не. Въпреки че го няма в Букурещ, Каравелов го вкарва в Централния комитет. Трябвало им е въстание на всяка цена, както на сърбите, така и на Азиатския департамент, а Левски им е пречел. Обретенов и Кънчев са играели за сръбския отбор, според мен, и според събитията, които се развиват по-късно. Само че при Обретенов е имало малък фал със залавянето му след убийството на Пенев, който той е решил опортюнистично.

Аз смятам, че Обретенов е минал през Белград, и то по времето, когато там е бил и Ангел Кънчев. Кънчев пристига в Белград в началото на юли 1871 и стои там почти 2 месеца до края на ангуст с.г. Обретенов твърди в редактираните му от Арнаудов спомени, че отишъл в Букурещ да получи одобрението на Каравелов за куриер. Но лъже, както обикновено. Юни, юли, август и до края на годината Каравелов не е бил в Букурещ, а в Белград, където си договаря със сръбското правителство заем за печатницата и интриганства заедно с Хитов срещу Левски. През септември 1871 Хитов пише на Сливенския комитет, на ятаците от хайдутлука му там, да се готвят за въстание и им очертава стратегия за бойни действия. Драсов му отговаря остро от името на Левски да не прави такива глупости. Как Обретенов ще ходи за одобрение от Каравелов в Букурещ, като Каравелов си пребивава в Белград?! Кънчев и Обретенов вероятно са се засекли при Каравелов в Белград и са били инструктирани как да работят в тандем от Каравелов-Хитов. Затова Обретенов и протежето му Захари навсякъде пишат, че автор на проектоустава бил Кънчев, а не Левски, нали Обретенов е бил свидетел как се пише този проект за Устав на БРЦК в Белград от Кънчев и Каравелов, видял е това. Затова и Кънчев се отбива минимум 6 пъти в Русе след идването му в Ловеч, там е неговата свръзка с Каравелов, вече настанил се в Букурещ. Проф. Иван Стоянов отбелязва, че убийството на Стоян Пенев е първото от поредицата терористични актове с убийства извършени от ВРО. Първото! Убийството на Пенев, който е член на ВРО, става 2 дни преди идването на Кънчев. След като Пенев две седмици се е шляел безгрижно из Русчук. Полъгали са го, че ще го водят по "курварлък", така пише Дунав. Значи Пенев е бил напълно безгрижен, след като е тръгнал с тях в квартал с леки жени, нямал е страх. Аз лично свързвам спешното убийство на Пенев на 1-ви с предстоящото идване на Кънчев на 3-ти. Не е трябвало да има среща между двамата, иначе Пенев е имал достатъчно време да издаде всички в Русе за двете седмици, в които е пребивавал там. И ден след само/убийството на Кънчев е умрял член на ЧРК Русе, Костаки. Обретенов, Кърджиев и Р.Иванов са арестувани на 1-ви, някой трябва да ги е издал на полицията като убийци на Пенев, някой от комитета, където са членували Пенев и Костаки, и няма кой друг да е, освен Костаки, защото Икономов вече е бил заминал за Влашко, а Драгостинов не е бил приет още за член.

Провалът в Ловеч е дошъл отвън. 7-8 месеца, както са го датирали историците, означава през април, а според мен, още по-рано, с арестуването и пречупването на Обретенов в началото на март. Опитите да се сложи в ролята на ловечки доносник Иванчо Чолака са от същия вид като опитите да се защитава Обретенов като провален куриер на ВРО. Издайничеството в Ловеч не може да бъде нито от Чолака, нито от дякон Паисий, от високо поставен в йерархията на Привременното правителство там е. Всички анализатори в това, което прочетох, когато се опитват да доказват, че човекът направил списъка на Хамди в частта му за Ловеч е външен за комитета, съзнателно или не, пропускат факта на едновременните обиски на тайните къщи на Левски след убийството на слугата. Достъп до информацията за тайните къщи са имали много ограничен брой хора в Привременното правителство. Заминаването на Драсов и липсата му в списъка, пропускането на Пъшков в този списък, както и ни в клин ни в ръкав появата на Добре Механджията в него, въобще не са споменати от т.н. "анализатори", а всички тези неща са факт. Ето защо, според мен, нашата версия, че в началото е бил посочен Драсов като мотор на целия комитет в Ловеч и оттам е започнало "разплитането на чорапа", както се изразява за Русе Хитов, е най-близо до вероятността да се окаже вярна. Необходим е само един или няколко документа, за да се потвърди, но другите версии - тази със случаен член на комитета в Ловеч или другата с Чолака или Паисий - нямат никакъв шанс да се окажат верни, а просто, според мен, са измислени от малодушие. Времето ще покаже кой крив кой прав, но за мен предателството на Обретенов с неизпращането на двете заловени писма от Каравелов до Левски е безспорно, а оттам "разплитането на чорапа" в Ловеч е било на ръка разстояние. Може да се разсъждава защо и по какви причини е бил провален самият Обретенов, което всъщност е истинската причина за залавянето на Левски и провала на ВРО. Но тези разсъждения ще ни отведат в непозната територия и опасявам се към пренаписване на историческия разказ за онези събития.

За да не съм голословен: https://utroruse.com/article/729179/ Левски твърди пред комисията в София, че пренесъл устави и др. документи през Свищов на идване от Влашко след събранието, така го е записал в доклада и Али Саиб паша, но, според мен, Левски е заблудил комисията. Ако проследим маршрута му от втората половина на юни до началото на юли, той е направил едно дълго пътуване по крайбрежието на Дунав откъм румънска страна, започвайки от Гюргево и стигайки до Бекет, откъдето пресича за Оряхово и пише прощално писмо /Сбогом, сбогом, сбогом.../; Обретенов твърди, че през втората половина на юни, Левски го извикал в Гюргево, където му дал устави, квитанции и пушката, които Обретенов отнесъл в Търново. После Левски е тръгнал на запад, минал е през Турну Мъгуреле при Данаил Попов, където основава комитет, и е отишъл до Бекет, откъдето пресича за Оряхово. Да, минал е покрай срещуположния бряг на Свищов, но какви документи и устави да праща оттам, като вече ги е бил изпратил в Русе от Гюргево по Обретенов. Според мен в разпитите Левски хладнокръвно лъже Саиб паша, а последния чинно е отразил това в доклада. Мястото за пренос на оръжие, както написах по-горе, според мен, е било срещу Силистра, който район Левски е познавал много добре, защото оттам с лодки е преминал като четник-знаменосец на Панайот Хитов през 1867, но това е само мое предположение. Това се тиражира навсякъде, но според мен е малко вероятно, по-скоро невъзможно. Теофан е назначен за директор на Пловдивската железница през октомври 1872-ра, за това Левски съобщава в писмо до Каравелов от 30-ти октомври с.г., между другите неща, използвайки фразата "много от нашите казват, че той не може да бъде инакъв". Аз не го разчитам с положителен знак, "не може да бъде инакъв", според мен го чета като "практичен човек, пак се е нареди с връзки"; защо мисля така? Само преди година Левски и Теофан си разменят остри писма с упреци, това е отговора на Левски по повод на прословутото писмо "знаеш ли ти кои сме?", на което Левски отговаря, че му омръзнало да им гледа комедиите... После Теофан е бил позициониран в Гюргево, откъдето според донесението на османския търговски агент, е класифициран като "много опасен руски агент"; и хоп, след този донос срещу него от Гюргево, "опасния руски агент" отива в Цариград и се връща с тлъсто назначение началник на целия клон на баронхиршовата железница Пловдив-Белово. Как става тази работа без дебели връзки в Цариград и то след като вече турската власт е от 6 месеца по следите на Левски? Според мен, с протекции и на хора като Ведър по масонска линия, точно по това време Велик везир е вече Мидхат, масонът Мидхат, брат по масонска линия на Ведър и нищо чудно с по-нисък ранг от този на Ведър. Та Левски изпратил Теофан в железницата, хубаво и патриотично звучи, но без никакви доказателство, а противоречи на реалните отношения между двамата. И веднага след назначението на Теофан, целия русенски ЧРК бива назначен по гарите като служители, напълно случайно навярно. Барабар с Каблешков, почти целия Гюргевски комитет, пак случайно. Но било по заръка на Левски. Не ми изглежда правдоподобно.