Б. Киров

Има резон в това, което пишеш, по принцип е така, но конкретно всяка държава в ЕС, според мен, решава проблема с таксите за висшето образование от гледна точка на своите интереси. Германия, Финландия и някои скандинавски страни са приели такава политика, заради демографската криза и идеята да привлекат квалифицирана и образована работна ръка към своята работна сила. От друга страна, животът в тези страни не е евтин, в Германия или Финландия, например ще са нужни около 1000 евро месечно, за да си покрива един студент разходите по пребиваването. Гърция събира такси за висше образование, дори в държавно спонсорираните университети: Athens University of Economics and Business Athens University of Economics and Business was founded in 1920 in Athens, Greece. Its buildings are housed on Patision Street.It provides education both at the undergraduate and postgraduate level. It is the oldest university in Greece in the fields of Economics and Business, its roots tracing to the establishment of a Merchant Academy in Athens.It offers eight undergraduate degrees, 28 master’s degrees and an equivalent number of doctoral programs.They include courses offered in English, mainly for international students who are under the Erasmus program. A total of approximately 60 courses are offered in English Tuition fee: € 9,700 for local students € 11,200 for international students and a fee of € 200-400 Foreign language courses for the year. Courses: Business Administration, Marketing and Communication, Accounting and Finance, Management Science and Technology, Economics, International and European Economic Studies, Informatics and Statistics Ranking: The University is rated 6th in Greece and 741st in the world ranking https://worldscholarshipforum.com/15-cheapest-universities-in-athens-ranking-courses-tuition-fees-scholarship-opportunities-student-visa/ Държавните китайски университети също събират такси, за да се издържат: Peking University – one of China’s top-ranked universities – charges an average application fee of 1,128 yuan (£129). Tuition fees are 23,230 yuan (£2,670) per year. As a Chinese undergraduate degree takes four years to complete, a student at Peking should expect to spend 92,927 yuan (£10,686) in total on tuition. Nanjing Tech University is the most affordable in China in terms of tuition fees (25,130 yuan, or about £2,866 a year) and the average undergraduate student would graduate having spent 100,524 yuan (£11,464) after four years of study. https://www.timeshighereducation.com/student/advice/cost-studying-university-china Англосаксонските страни, Британската общност и САЩ събират високи такси, както в частните така и в публичните университети, принципът е, че когато човек си плаща нещо /образование в случая/, той може и да изисква качество от продавача /университета/ - студентите редовно оценяват по точкова система преподавателите и могат да искат да ги отзоват, ако преценят, че не получават това което очакват срещу това което са платили. Това по начало е светоглед. В конкретния случай със СУ, лично за мен е парадокс, с едната ръка да вземаш такси за 19 млн., а с другата да връщаш стипендии /и то на всички без изключение/ за 14.5 млн. При положение, че в университета учат над 1000 чужди студенти, от които поне половината са чужденци не от ЕС и тези хора се облагат с такси 3000 евро за година и 3000 евро за езикови курсове, от тях само се вземат 6 млн., които влизат в цитираните 19, следователно другите пари се връщат и университета е на 0 от цялото упражнение с такси и стипендии. Изглежда ми деморализиращо. Освен всичко, ако образованието е на ниско ниво, то не би могло и при заплащане от страна на университета /какъвто реално е случая със СУ/ да привлече студенти изискващи високо качество на образование, те ще отидат в друга страна от ЕС, където таксата е 0, но имат перспектива. Между другото, цените за началното платено училище в България са в пъти по-високи от висшето образование, независимо дали е частно-платено или държавно безплатно: http://www.danybon.com/chastno-obrazovanie/taksi-chastni-uchilista-2017/ Един студент в частен университет плаща 6 пъти по-малко от родителите на едно дете в частно училище: според мен, това е така, защото тези родители, точно те, планират детето им да не учи в "евтин" български университет, тези които остават тук за такива хора са "втора ръка хора", разбирай без достатъчно пари, следователно не заслужават добро ниво на образование.

Съгласен съм, но според мен, най-напред е необходимо да се откажем от народничеството и популизма във висшето образование, от типа на това държавния чиновник и политика да казват "аз давам". Вгледай се в перата "такси за обучение" и "стипендии" в приходно-разходния ордер на СУ - приходи от такси 19 млн. лв., разходи за стипендии 14 млн. лв. Разликата от 5 млн. лв. я покриват чуждите студенти с такси над 3000 евро за година, иначе всички останали учат "безплатно" - всеки взема стипендия, учил не учил, плаща годишно 500 лв., взема стипендия 700. Е това си е андрешковщина в чист вид. Таксите в НБУ са три пъти по-високи. Няма безплатни обяди само едно безкрайно прехвърляне на парите от един джоб в друг - държавата ги взема веднъж в нейния джоб, после ги "дава" обратно и така оборот да става. Обаче безплатното не струва много. А и няма безплатни обеди на този свят. Според мен. https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/uvelichava_se_razmer_t_na_studentskite_stipendii_za_uspeh_prez_uchebnata_2017_2018_godina https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/studenti/taksi_i_studentsko_kreditirane/godishni_taksi_za_uchebnata_2018_2019_g

Дано във Великобритания поляризацията и политическите борби да не разкъсат демокрацията в силно ляво и дясно поляризиране на две враждуващи "политически племена", това вещае лоша перспектива и за ЕС. Един бивш министър на отбраната в правителството на ТМ, който наскоро беше изключен от това правителство след скандал, говори за такива "племена" откровено изразявайки настроенията на по-голямата част от парламентарната група на торите: Гавин Уилямсън: Преговорите за Brexit са безплодни От Лиам Кийн | Южен Стафордшир Уволненият министър Гавин Уилямсън описа преговорите на Тереза Мей с лейбъристите за Брекзит като "безплодни". Депутатът от партията на торите от Южен Стафордшир напусна поста си като министър на отбраната на 1 май заради обвинение, че е позволил изтичане на информация за сделката с китайската компания Huawei. Сега, в интервю с Express & Star, той обяви решението на г-жа Мей да сключи сделка с лейбъристите за Brexit като нелогично.Той каза: „Въпросът за тези преговори с лейбъристите е нещо, което постоянно оспорвах в кабинета. Очевидно е, че това не е логичен начин да се продължи напред. Като претеглим на везните какво можем да загубим и какво можем да спечелим за мен в крайна сметка това усилие е доста безплодно." Последните обвинения към правителството на Тереза Мей идват след социологическо проучване, което поставя Брекзит партията на Найджъл Фарадж с 34% за европейските избори, което е повече от комбинирания резултат на лейбъристите и консерваторите, които са получили съответно 21% и 11%. В по-ранно интервю за Mail в неделя г-н Уилямсън нарече г-жа Мей "политически наивна" и заяви, че продължаването на преговорите ще има "фатални" последствия.Той каза: "Дори ако лейбъристите сключат сделка, за да намерят общ интерес с министър-председателя и да обявят, че и двете страни са постигнали споразумение, такава сделка може да завърши само със сълзи за нас. Лейбъристката партия не съществува, за да помога на Консервативната партия. Джереми Корбин ще направи всичко по силите си, за да раздели, разруши и отслаби консерваторите с надеждата да свали правителството. Неговата цел,която той никога не е крил, е да доведе процесите до предсрочни общи избори." Г-н Уилямсън каза, че министър-председателят изглежда е забравила факта, че много тори вярват, че тя "преговаря с врага". "Тяхното /на лейбъристите/ име ги характеризира: официално те се наричат Нейно величество Опозицията - каза той. Техният приоритет е да провалят това правителство. Дори и да стигнем до точката, в която Джереми Корбин е съгласен с премиера, когато става дума за стриктен контрол на гласовете, лейбъристите ще се изметнат от обещанията си. Дори и едно такова споразумение да премине през първите няколко гласувания, то ще се провали по-късно." Бившият министър каза още, че едно елементарно изчисление може и да дава илюзията, че сделката може да се сключи с комбинираните гласове на депутатите лейбъристи и консерваторите, но "трудните реалности ще дойдат след това, когато такава сделка ще се окаже далече от очакванията и на двете сключили я страни". Г-н Уилямсън обясни, че такова споразумение ще означава, че г-жа Мей има подкрепата на "по-малко от половината от консервативните депутати", включително тези, които са "на заплата". Това би провокирало гласовете на до 80 бунтовници от труда, които искат нов референдум, каза той, наред с народните представители на SNP, Lib Dem & Change и UK, които обещаха да гласуват против."Точно на този етап от гласуването лейбъристите най-накрая ще го провалят, дори ако вече не са го направили дотогава.Те винаги ще могат да се оправдаят с аргумента, че това не е било първоначално договореното между тях и министър-председателя. Политически наивно е да се върви по този път. Министър-председателят трябва да признае, че безсмислените усилия да се сключи това споразумение с лейбъристите вреди на всички нас. Призовавайки г-жа Мей да "направи правилния избор", депутатът предложи ново лидерство."Сега сме на кръстопът и е наложително министър-председателят да направи правилния избор", каза той.„За да осигурим Brexit, трябва да има яснота за това, което искате да постигнете, а не да търсите най-малкия общ знаменател. Единственият начин да постигнеш нещо е да осигуриш зад себе си пълната подкрепа на собственото си политическо племе и собствените си хора на 100% .Това е, което трябва да бъде постигнато - а не да се прави сделка с лейбъристите." https://www.expressandstar.com/news/politics/2019/05/11/gavin-williamson-brexit-negotiations-are-fruitless/

Проблемът с качеството на висшето образование в България не е само и единствено с малкото държавно финансиране и ниски заплати на преподавателите. Всъщност ако погледнем в отчетите на СУ например, заплатите по щат се водят ниски /1200 лв. за професор/, но реалните възнаграждения, ако се сумират с допълнителните надхвърлят 2500 лв. по публикуваната отчетност, а за България при това ниво на средни заплати те са относително нормални. Големият проблем, според мен, е неспособността и нежеланието на българските държавни университети да се самофинансират, така че да могат да влагат за наука самостоятелно по-големи собствени фондове. Средно на студент в СУ се падат по 5000 лв., докато в Пекинския университет тази сума надхвърля 45 000 долара, не правя сравнение с американските университети, там дори в държавните сумите са над 100 000 долара на студент. С оперативен бюджет около 60 млн. евро, от които 42 млн. са държавни дотации, а останалите 18 млн. собствени приходи, СУ не може да предложи много повече от минималното за собственото си оцеляване на ръба. Жалка сума е например 750 000 лв. годишен приход от университетското издателство, което има голяма и модерна собствена печатница и може да взема външни поръчки, отговорно твърдя, че само това перо в имуществото на СУ може да дава годишни печалби над 10 млн. лева, което е половината от щатните заплати на преподавателите. И т.н Наука и високо ниво на образование се прави с много пари, от това няма къде да се избяга, колкото и да им се иска на някои. В цитирания от мен пример с Атинския университет се вижда какво е станало, когато държавната субсидия от 75 млн. евро за няколко години е била редуцирана до 14 млн. – университетът е компенсирал със собствени доходи над 80 млн. евро и е оцелял, запазвайки нивото на престижа си по класации. Слава Богу, такава криза засега /!!/ с държавния бюджет в България няма и малките субсидии редовно изплащат заплатите на служителите в университета, но какво правим, ако все пак се случи, което е много вероятно при начина, по който се развива българската икономика? „Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се” са формулирали такъв проблем Илф и Петроф. Държавният Пекински университет е решил още преди 20 години въпроса с приходите си, като е основал холдинг регистриран в Хонгконг с 65 процента участие на акционерен капитал от университета, който всяка година му осигурява необходимите печалби за изплащане на заплати на преподавателския състав, независимо от голямата държавна субсидия – средната заплата на професор там е над 1500 долара плюс осигуряване на жилище, което е най големия разход за Пекин. Холдингът е конгломерат от строителни, търговски и фирми за високи технологии в ай-ти сектора, една от най-успешните като процент на печалба китайски корпорации с хиляди служители. Американските държавни университети също имат свои независими от федералното и щатско субсидиране източници на доходи, които им дават големи средства за инвестиции в наука и изследвания: Това са приходите за 2017 на Portland State University Portland State University Doctrina urbi serviat (Latin) Let knowledge serve the city Type Public Established 1946 Endowment $73 million (2017)[1] Academic staff 1,764 Administrative staff 678 Students 28,241 Undergraduates 22,613 Postgraduates 5,628 World Rank‎: ‎659 Quality of Education Rank‎: ‎378+ National Rank‎: ‎186 https://en.wikipedia.org/wiki/Portland_State_University Забележете, по брой на преподаватели и студенти той е сравним със СУ, но бюджетът му надхврля 10 пъти този на СУ по приходи, като заработените собствени от него приходи надхвърлят повече от 5 пъти целия бюджет на СУ заедно с държаваната дотация; административния непреподавателски състав е два пъти по-малък от този на СУ Това са оперативните разходи на същия университет за 2017 - те са с 60 млн. долара по-малко от приходите, като разходите за заплати се покриват със собствени средства, а държавната субсидия отива за други разходи. Това е характерната картина са повечето държавни университети не само в САЩ, но и в Западна Европа - университетите сами със собствени средства са в състояние за покрият разходите си за заплати. В Китай елитните държавни университети от първата десетка също влизат в тази схема, Пекинския, например, покрива сам 50 процента от оперативните си разходи със собствени средства, останалите 50 процента са държавни дотации. При българските държавни университети съотношението е 30 процента собствени приходи и 70 процента държавна дотация, тоест огледално обърната на световната тенденция, като в абсолютни суми и двата процента са в пъти по-малки от тези в държавите с добре развито висше образование.

+++ Между другото, явлението с използването на научни шерпи, според мен не е нещо уникално за България, мой познат, който е работил в германски университет, се оплакваше от същото нещо - шефът му в катедрата си е присвоил негова разработка в свой научен труд, оставяйки го анонимен, човекът след това заминава в Канада и впоследствие в САЩ, където сега работи в Гугъл, но според него подобни неща се случват и там. Според мен водещото в образованието е системата, а не националните особености на хората - страни като Северна и Южна Корея са ярка илюстрация за това, но в по-широк контекст, дори и САЩ, които сега имат смазващо превъзходство като качество и количество в сферата на университетите, в крайна сметка са изградили всичко това за някакви си 150 години. Ако още повече разширим сферата на сравненията, в областта на изобразителното изкуство, например, преди два века американските художници са били просто жалки аматьори и епигони на европейското изкуство, но днес нещата са коренно различни.

Брекзит е повече политическа метафора, в света на финансите няма черно и бяло - Лондон няма да изгуби позицията си на втори финансов център след Ню Йорк с или без Брекзит, но може да получи повече възможности при мек вариант на политически Брекзит, при който има нещо подобно на митнически съюз за стоките с ЕС, който му гарантира отворена граница, но пълна свобода за финансовите услуги по неговите правила, което повишава ролята на Сити като хъб между американските, европейските и азиатските капитали. Изглежда това е най-оптималния вариант за всички. В противен случай, при твърд Брекзит без сделка, конкурентите Люксембург и Ирландия получават всичко в Европа https://www.marketsmedia.com/fund-assets-to-shift-from-uk-after-brexit/ Финансовият сектор е между 8-10 процента от БВП на Великобритания, но тези 10 процента са генерирани само от услугите, а зад тях стоят активи под управление за над 10 трлн. долара в британски ръце, а това е около 35-40 процента от всички европейски активи - при отварящия се нов пазар в Азия, триъгълникът Уолстрийт, Сити, Хонконг /Сингапур, Шанхай, Токио/ ще бъде златна мина през следващите 30-40 години. Като се има цялостната промяна в данъчната политика на САЩ, които най-после изоставиха световната данъчна система и я замениха с хибридна териториална, парите за инвестиции през следващото десетилетие изцяло ще променят маршрутите си на движение с акцент към Азия, защото там са най-големите очаквани печалби. Центрове като Ирландия и Люксембург вече няма да имат такава роля за американските корпоративни пари, каквато имаха досега, но Лондон би могъл да абсорбира голяма част от тяхната роля в Европа. Вариантът мек Брекзит с отворена митническа политика към ЕС и по-либерални правила за финансовия сектор е идеалната рамка за Лондон, САЩ и Азия от гледна точка на финансовите потоци. И защо не лейбъристите във Великобритания да не се явят на бял кон с такова предложение, те отдавна не са управлявали.

Накъде отиват нещата? "ЛОНДОН (10 май): Правителството на Тереза Мей и опозиционната лейбъристка партия на Джереми Корбин преговарят от месец в търсене на компромис. Но дори ако Мей и Корбин постигнат споразумение, може ли те да го прокарат през Парламента? Анализът на цифрите сочи към решение, което е потенциално е най-опасното за Мей: то предлага втори референдум за да се ратифицира сделката. Ето математиката: Цел: 318 Има 650 депутати, но 11 от тях не гласуват, което означава, че Мей трябва да има 320 за мнозинство. Двама депутати от всяка страна на всеки глас правят преброяване, така че не са включени в списъците. Мей трябва да стигне до 318, за да е сигурна в спечелването на глас. Но всъщност тя се нуждае от повече от това. Не трябва просто да спечели един глас. За да получи Brexit чрез Парламента, тя трябва да приеме и Withdrawal Agreement Bill, което означава да спечели още едно гласуване след гласуването. Ето защо нейният кабинет продължава да говори за „стабилно мнозинство“ - такова, който ще оцелее при случайни изчезващи депутати, или бунт по някакъв аспект на законопроекта. Консерватори: 196 Това е броят на консервативните депутати, които гласуваха за сделката на Мей първия път, когато тя се опита да я прокара през Парламента на 15 януари. Ако получи подкрепата на Корбин, тя вероятно щеше да загуби много от торите, коитотогава гласуваха за нея. Лейбъристи: 125 Лейбъристите имат 246 депутати, но колко от тях може да предостави Корбин? Неофициалните гласувания по Brexit показаха, че може да има 121 парламентаристи лейбъристи, които са готови да се разбунтуват срещу партийния камшик, за да спрат Brexit. Това оставя само 125 потенциално подкрепящи сделка. Общо: 321 Това не издържа теста за "стабилно мнозинство". Но какво ще стане, ако Мей отиде по-далеч и предложи референдум за сделката си, нещо, което говорителят на лейбъристите Brexit Кейр Стармър продължава да казва на консерваторите, че ще е необходимо да вземат на борда повечето депутати от лейбъристите? (Мей многократно е казвала, че се противопоставя на друг плебисцит.) Консерватори за такъв референдум: 150? Сега вече сме в сферата на дълбоките спекулации, но добавянето на референдум ще намали броя на торите, подкрепящи сделката. Числото за подкрепата на Мей при такъв сценарий е вероятно около 150: това са т.нар. „Гласуващи за заплати“, хора, които биха загубили платени или неплатени длъжности, ако се бунтуват срещу правителството. Постигането на съгласие за референдум ще предизвика оставки от тази група, но за нашите цели те се компенсират от броя на послушните тори, които никога не се бунтуват срещу партийния бич. Няколко тори, които гласуваха срещу Мей, също биха могли да дойдат на борда, ако бъде предложен друг плебисцит. Лейбъристи с глас за референдум: 200 Тук можем да бъдем по-сигурни, защото в индикативния процес на гласуване на депутатите лейбъристи се видя, че толкова подкрепят референдум. Това вещае повече от 200 желаещи лейбъристи да гласуват за нов референдум. Общо за референдум: 350? Това вече е стабилно мнозинство и дори може да се увеличи, ако в него се присъединят по-малки опозиционни партии, като шотландските националисти, либералдемократите и Промяна за Великобритания, които подкрепят друг референдум." https://www.theedgemarkets.com/article/how-could-may-get-brexit-deal-past-parliament-you-do-math Мей и Корбин договарят детайлите, и според информацията в пресата са съсредоточени върху детайлите - същността на предложената сделка е оставане в митническия съюз до следващите редовни парламентарни избори, т.е. до 2022 г., като Корбин извива ръцете на торите и за други отстъпки, свързани с правата на работниците и общия пазар. Каквото и да си поиска Корбин, Мей ще го приеме, защото няма къде да отстъпва. Въпросът е, дали мнозина, в това число слагам и себе си, не подценяват Корбин? Той може да се окаже "бегач на дълги разстояния", който гледа по-далечен хоризонт от разрешаването на непосредствената криза, а такъв хоризонт е нов референдум. каквото и да се се случи на такъв референдум, лейбъристите отварят врата към предсрочни избори, в които отстраняват торите. И така, ще поиска ли Корбин нов референдум?

Преди години един познат от катедра Българска литература в същия университет се беше явил анонимно на кандидат-студентски изпит с развита от него тема /за майтап/ и проверяващите му писали двойка, човекът беше доцент и преподаваше поне от 20 години – неведоми са пътищата на българската академична мисъл. Той сам го разправяше като куриоз. Друг имаше навика да ни кара като студенти да му разработваме работни картотеки-фишове с информация по време на летните бригади в библиотеката, от които фишове после пишеше обемистите си нАучни трудове. Това е реален разказ, не се майтапя, макар че звучи така.

Безспорно въпросът не е само финансов, съгласен съм с това, което пишете, но ми прави впечатление, че общата рамка, в която работят българските университети, особено държавните е някак си погрешно очертана, така че да не стимулира активност и автономия от ръководството им. Като правило схемата е да разчитат на сравнително малките държавни субсидии, защото спечелените със собствена инициатива и дейност средства дори не покриват заплатите на преподаватели и технически персонал /които са малки/ - обикновено заплатите и техническата поддръжка надвишават с 20-30 процента заработените от самия университет средства. Прегледах годишните отчети на няколко, това е правило. А не е така на други места - американските, австралийските, канадските, новозеландските и западноевропейските университети, дори когато са на държавна и обществена издръжка, заработват значително повече средства от научни програми, сътрудничество с бизнеса и привличат допълнително спонсори и дарения, които им позволяват да си платят разходите и да натрупват фондове. По принцип този модел на преразпределение през държавния бюджет действа на всички нива в държавните фирми - като се почне от БДЖ, мините и др. и е извор на злоупотреби, мързел и посредственост - раздути щатове, нищонеправене и безвремие "ден да мине друг да дойде и утре е ден". Това е наследство от предишната система, но изглежда има дълбоки корени в националния манталитет и затова е толкова жилава и неизкоренима традиция. Колективна безотговорност.

Сравняваме Атинския университет, еквивалент на СУ "Климент Охридски" в Гърция: Академичен персонал 1964 души; Административен персонал - 1316 Студентите са 105000 от които годишно завършващи се около 50 000 Университетът е включен в списъка USNWR на 279-о място в света и на 1-во в Гърция, на 501-600-то място в годишния списък The Times Higher Education, в QS World University Rankings, той е включен в категория 651-700 с много висока изследователска продукция. Shanghai Ranking (Академично класиране на световните университети) го класира през 2018 г. на 301-400 в световен мащаб. През 2018 г. той е включен в класацията на CWTS Leiden на 232-то място в световен мащаб с голям обем публикациии в областта на биомедицината и здравеопазването. Като се има предвид само общият брой на активните студенти и разделянето му на броя на административните служители, се стига до оценка, че 50 студенти отговарят на един административен служител в Атинския университет. Съответната средна стойност на гръцките университети е 30: 1. Британските университети отчитат средно по-нисък дял на студентите към административен персонал от около 12,5. САЩ отчитат още по-ниско съотношение от не повече от 11 студенти на член на персонала. По данни на Финансовия отдел на Университета за периода 2009-2013 г. намалението на общия бюджет (редовни + публични инвестиции) стигна 52% (от 77,582,062.26 € през 2009 г. на 37,512,589.8 € през 2013 г.). Трябва да се отбележи, че намалението между 2013-2014 г. е още по-голямо (14 млн. Евро е общият бюджет). Първоначалната прогноза за 2014-2015 г. се отнася до сума от около 11 млн. Евро. Тези средства са предназначени за покриване на основните оперативни нужди на университета (сигурност, почистване, поддръжка и подмяна на офис оборудване, лаборатории, клиники, комунални услуги, петрол, разходи за благосъстояние на студентите, общи и лабораторни консумативи, доставка на мастила и копирни документи, чужд език) и учебни помагала и др. Изчислено е, че само разходите за комунални услуги на университета годишно възлизат на около. 9 милиона евро. Атинският университет е твърдо ориентирана към популяризиране на изследванията и върховите постижения. Затова Университетът подкрепя със своите катедри и преподаватели подготовката на значителен брой докторски дисертации. През академичната 2012-2013 г. в университета има 14 708 докторанти. Трябва да се изясни обаче, че 68% от тях са докторанти от Медицинското училище (10.044), факт, който се обяснява с мащаба, обхвата на обектите и инфраструктурата (лаборатории, клиники и др.). Изследователски проекти -ELKE Предпоставка за провеждане на систематична изследователска политика от Атинския университет е наличието на необходимите ресурси за посрещане на нуждите на научните изследвания. В университета работи Специалната сметка за научни изследвания (ELKE) за предоставяне и управление на средства, идващи от различни източници и предназначена за покриване на разходите, необходими за нуждите на проекти, предприети от преподаватели и университета (като отделни звена или като цяло). Тези проекти се изпълняват или съответните служби се предоставят на преподавателите, а останалата част от персонала на университета, както и други учени и студенти участват в тази работа в различна степен. Дейността на ELKE се отнася главно за научни изследвания и образование, и по-общо за развитието и модернизирането на университета. Администрирането на ELKE се управлява от Комитета за образование, изследвания и управление и от Службата на секретаря, прикрепен към и подпомагащ последния и управляващ фондовете на ELKE. Атинският университет осъществява голям брой работи или като концесионер, или под формата на сътрудничество, или съвместно изпълнение на произведение за трети страни. Той също така е предприел изпълнението на цели проекти за развитие, изследвания и услуги за трети страни. Показателно е, че в периода 2008-2014 г. Атинският университет е изпълнявал проекти: - в размер на 125.000.000 € в рамките на оперативните програми на Националната стратегическа референтна рамка (ESPA) - 96.500.000 € по финансиране от Европейската комисия - 63.500.000 € от финансиране от специалната сметка за научни изследвания - 42 500 000 евро, финансирани от трета страна, като дарения, финансови помощи и др., - 98 600 000 евро за предоставяне на услуги в различни сектори и институции, предоставяни от Атинския университет. - 95 700 000 евро Програмни проекти, финансирани от проекти на Европейската комисия, финансирани от други предприятия. Или общо за 6 години Атинският университет е заработил по проекти над 480 млн. евро, което прави по 80 млн. евро годишно https://en.wikipedia.org/wiki/National_and_Kapodistrian_University_of_Athens Средната заплата на преподавател в АУ е 2000 евро месечно https://www.glassdoor.com/Salaries/greece-professor-salary-SRCH_IL.0,6_IN100_KO7,16.htm Средната заплата в Атина е 759 евро месечно https://www.numbeo.com/cost-of-living/in/Athens Обобщено, АУ е почти нефинансиран от държавния бюджет, който е силно рестриктивен, поради дългове, но се самоиздържа от такси - има два пъти повече дипломиращи се студенти и многократно повече докторанти от СУ, заработва годишно по 80 млн. евро от външни източници и грантове Как изглежда бюджета на СУ за 2018: Тук всичко е изложено като на длан, но да го опростя: Щат 3141 Академичен 1768 Учащи 25 743 Приходи: 35 млн. лв. Обучение 19 млн. Такси канд. 0.65 Др. Образ. Д-ти 3.41 Продажба ст.и у-ги: 3.969 Дарения от Б-я 0.1 Дарения от чужбина 4.79 Разходи: 116 млн. лв. Заплати: 46 Др. Възн. 9.63 Издръжка 16.36 Данъци, такси 3 Стипендии 14.5 Осн.ремонти 9.38 Прид.мат.акт. 7.518 Прид.немт.акт 1.052 Остатък от пр.пер: 5.025 Трансфери/ще рече държавни субсидии/: 70 млн. Ако се взрем/взрете по-внимателно в приходната част, ще открието големите разлики с Атинския университет, те са фундаментални: https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/administrativna_struktura/v_treshni_aktove_na_su/byudzhet_i_finansi/byudzhet_2018_g/razpredelenie_na_byudzheta_na_su_po_zvena_s_glasno_chl_90_al_2_ot_zvo

Главната причина за ниското качество на висшето образование в България е липсата на адекватни финансови средства за него. Заплатите на преподавателите са скандално ниски, а над 70 процента от държавния бюджет отива за тях. 37 от 52 университета са държавни. Останалите 15 се финансират от такси и дарения. Цялата бюджетна организация на българското висше образование може да се характеризира с думата „мизерия” или съществуване на екзистенц минимум по-разгърнато. „От 01.01.2019 г., след подписване на анекс към Колективния трудов договор, основните работни заплати на академичния състав в Университета са увеличени средно с 13%, като най- голямо е увеличението на заплатите на асистентите – от 700 на 820 лв, най-малко - при професорите и доцентите – съответно от 1010 на 1100 лв. и от 890 на 980 лв.” https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/osnovnite_rabotni_zaplati_na_akademichniya_s_stav_v_sofijskiya_universitet_sa_uvelicheni_sredno_s_13_procenta_ot_1_yanuari_2019_g Не би могло от професор с основна заплата 1100 лева и асистент с 820 да се очаква голямо качество на научна и преподавателска работа. Как е в Европа и САЩ – университетите се издържат предимно от частни дарения, защото законодателството поощрява дарителите максимално. За сравнение, оперативния бюджет само на Оксфорд е 2.2 млрд. британски лири или 5 млрд. лева, това е 6.5 пъти повече от целия държавен бюджет за висше образование на държавата България, Оксфорд поддържа 50 000 работни места /250 % повече от цялото българско висше образование/, генерира 2.3 млрд. паунда за местната регионална икономика /повече отколкото е целия му оперативен бюджет/, над 5 млрд. лири за британската икономика /два пъти повече приходи, отколкото разходи в национален мащаб/ и 7 млрд. лири глобално /три пъти повече приходи отколкото разходи/. Как стоят нешата при американските университети – те са корпорации за правене на пари и наука, като инвестират парите в наука и науката в парите. Основният им източник на богатство са частните дарения, но това не са точно „дарения”, а печеливши инвестиции, освободени от данъци: Общо частните дарения за американските университети надхвърлят 500 млрд. долара, като целият федерален бюджет на САЩ за образование /в това число висше/ е 68 млрд. долара, тоест даренията надвишават държавния бюджет за образование 8 пъти. https://en.wikipedia.org/wiki/2018_United_States_federal_budget При такава финансова организация и поощряване на частната инициатива, американските университети оперират като самостоятелни финансови единици на пазара и се държат като печеливши корпоративни предпирятия, чиято цел е да увеличават активите си. Така например изглежда финансовия отчет на Харвард за 2018: А така изглеждат обобщената картина на активите на десетте най-големи американски университети: https://www.bloomberg.com/quicktake/university-endowments Всички те, освен университети за преподаване и правене на фундаментална и приложна наука, са и финансови корпорации с активи, които могат да се сравняват с бюджетите на отделна държава, тези активи се управляват от професионални финансови мениджъри и се инвестират в различни инструменти с цел печалба и развитие. Американските и британски университети упражняват стопанска дейност, чиито резултати надхвърлят с пъти годишните им разходи: Това са първите 10 по големина на дарените средства университети в САЩ, всички те са частни и разполагат с активи, които сумарно са по-големи от БВП на средно голяма европейска икономика от калибъра на Белгия. При годишни оперативни разходи от 2.2 млрд. лири британският Оксфорд е реализирал приходи от 5 млрд. лири в британската икономика и 7 млрд. глобално, тоести приходите му надхвърлят разходите повече от 3 пъти. Американският Харвард е инвестирал в оперативния си бюджет 1.8 млрд. долара от дарения, но е получил от управление на натрупания си фонд голям 42.8 млрд. долара годишни приходи над 4 млрд., отделно от предприемаческата си дейност, само от менажиране на натрупаните дарителски фондове с доходност 10 процента годишно. https://www.wsj.com/articles/for-u-s-universities-the-rich-get-richer-faster-1429156904 В България законодателството не стимулира даренията и даренията за университетите са символични. Тук имаме 5 процента приспадане от облагаемия доход за физически лица при дарения, срещу 50 процента в САЩ. Няма никакви реални стимули за дарения към университетите и затова големи такива няма. В миналото е имало дарителски фондове, които са национализирани след 1944: "Такива фондове е имало към БАН, към Софийски университет и т.н. Фондът за образование, за който споменах, е бил през 20-те години вторият по обем фонд след държавния пенсионен фонд. Можете да си представите за какъв огромен ресурс става дума. От него са се изплащали стипендии, издавали са се трудове, подкрепяли са се учители и т.н., а Министерството на просвещението е имало грижата да изпълнява волята на дарителя. Трябва да уточня, че в момента в България даряват фондации, компании и индивидуални дарители. На първо място като обем инвестирани средства са компаниите – над 50-55 %, следвани от фондациите. Реално хората даряват около 4 % от общия обем дарения. Разбира се, трябва да се има предвид, че ние ползваме данни на Национална агенция за приходите, която ни дава информация за ползваните данъчни облекчения. Т.е. ние ползваме статистиката за компаниите и за физическите лица. Има обаче и много дарения, за които не се ползват данъчни облекчения. Така че най-вероятно този процент е малко по-висок, но не много. За сравнение в държавите, в които филантропията е развита и е начин на живот, например в САЩ и Великобритания, 70 % от общия обем дарения са от физически лица, тоест от индивидуални дарители." https://kultura.bg/web/%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%83%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5/

"сеченето" е продуктивен начин на мислене, когато е рационално, така че нямам проблем с него :) Бих участвал в такава тема, даже започвам с леко колегиално "сечене" - моята "контратеза" е, че върховенството на закона не е определящ и решаващ фактор при движението на световния капитал, той е важен, но не Граал и ключ за всичко. Доказателство: към 2025-2030 Китай и Азия като цяло ще бъдат хит за AUM (assets under menagemant), това е проиграно и изчислено от акулите в бранша още вчера, между другото Брекзита на британците, според мен, е мотивиран основно от техния крупен капитал да спечели повече от Елдорадото в Китай и Азия: In a white paper, Casey Quirk says China’s fund management industry will account for about the same amount of net new flows as all other global markets put together between now and 2030. By then, the Chinese market should represent more than $17trn (€14.2trn) in assets under management – up from $2.8trn in 2017. The annual growth rate should average 15% through to 2025, moderating to 12% from 2025-30. For foreign fund managers it is not just the sheer size or the rapid growth that makes China such an interesting market. It is also a market with 30-40% profit margins, according to Shanghai-based Z-Ben Advisors. Profitability is set to rise from $4.4bn in 2017 to $32bn by 2027. https://www.ipe.com/reports/special-reports/top-400-asset-managers/china-tomorrows-largest-investment-market/10025007.article https://www.cnbc.com/2017/10/30/global-assets-under-management-to-double-by-2025-as-the-world-population-ages-study-says.html Представяш ли си какво влудяващо число е 30-40 % маргин на печалба за хората от Уолстрийт и Сити, това е неудържимо; "какво тук значи..." каквото и да е било друго, за да ги удържи да не инвестират там. А "там" в Азия, специално в Китай не се славят с върховенство на закона, ето последната класация в тази област: подчертал съм основните кандидати за всмукване на трилиони долари западно богатство, което търси бързи и големи печалби: почти всички, без Сингапур, Австралия, Япония и Нова Зеландия са с нисък рейтинг на върховенство на закона, по-нисък от този на България. И какво от това?! Парите вече тичат към тях.

Има нещо, поне според мен, много робовладелско или феодално в деленето на хората на "работодатели" и "работници", защото все пак ние живеем поне на хартия в държава даваща право на свободно предприемачество. Ако имам, например, висше образование свързано с компютри и програмиране, а на "пазара на труда" няма работни позиции за моята професия, какво, освен лошата икономическа рамка, би ми пречело да открия старт-ъп фирма, в която например да се опитам да създам електронна платформа за продажба на книги и други продукти, подобна на Амазон. Ами пречат ми хиляди невидими на пръв поглед нишки, като се започне от бюрокрацията, нелоялната конкуренция, липсата на финансиране за венчър капитал, във втория постинг от темата съм ги показал с графики всички основни неща - в ЕС у нас е най-трудно да си осигуриш начален капитал за старт-ъп фирма и имаш най-малки шансове като такава фирма да пробиеш пазара и да растеш. Ако погледнем тази схема, която извадих от тук https://m.24chasa.bg/novini/article/4291083 най-големия бизнес като брой работници в България е "ремонт на автомобили и мотоциклети" - 542 000 работещи от близо 2.7 млн., ще рече всеки пети работещ е в автомонтьорския бизнес. Това е така по простата причина, че в България се карат предимно автомобили над 10 години и нагоре, които изискват цяла армия буквално от сервизни работници. От една страна е хубаво - има работа за много хора - от друга е лоша стратегия да ремонтираш отпадъците на европейците, вместо да пренасочиш тези хора в по-добре платена работа за производство на нови автомобили /както е в Чехия и Словакия, например/. А да "оправяш" модерни автомобили вече не е работа за опинци, дошли от гората, там има електроника, много електроника и тя е скъпа - едно недодялано движение на прост човек може да вкара собственика в големи грижи и разходи. Така че, според мен, сбъркан е чипа на икономиката ни.

Ето конкретни цифри от НСИ за завършилите висше образование през миналата година: Условно съм обозначил с червено всички хуманитарни и социални науки, със синьо всички точни и инженерни, като тук съм прибавил и приложните, като сигурност, транспорт и т.н. Цифрите говорят сами по себе си: от общо 54 480 получили квалификация, 33 184 са "хуманитари" и 21 296 са точни и приложни науки. Ножицата се разтваря все по-широко, процентът вече е над 50 в полза на "хуманитарите" като специалност "бизнес администрация" чупи рекорда с над 15 000 - "много вожд малко индианец" - бизнес-администраторите са почти една трета от всички завършващи, пита се в задачата какво ще администрират, като бизнесите ставата все по-ограничени. Ако продължим пак с актуална статистика: Това е регионално разпределение - от 54 университета само в София и Пловдив са 30, останалите 20 са в други области, като Югоизточния /където е Бургас/ има 3, а Северозападния /най-бедния/ има едно университетче с по-малко от 1000 преподаватели /775/ ; от цитираните данни за регионалните ползи за БВП, които във Великобритания показват 4 процента ръст, може да се очаква и нещо подобно в България при създаване на колежи или университети в най-бедните региони. Ефектът специално за Северозападния район може да го изправи на крака, още повече, че точно там е концентрирано най-много ромско етническо население. Това са парите, които са инвестирани - частни и държавни - за висше образование през 2018. Като се има предвид, че държавните са 0.7 процента от БВП, което е някъде около 0.8 млрд.лв., останалите 0.4 млрд. лв. са частни разходи. Това е твърде малко, всъщност най-малко и по абсолютна стойност и като процент в ЕС, а и сравнение с повечето държави в света. Високо качество на образование с малко пари е утопия, няма как да стане, въпросът е как да се промени в положителна посока този тренд, защото той си остава постоянен близо две десетилетия и, според мен, е една от основните, ако не и главна причина за посредственото и слабо българско университетско ниво.

В различни класации, СУ "Климент Охридски" се закачва в първите 1000, като през последните години слиза надолу, в някои от класациите вече е изпаднал, но си прав, че това не е повод за гордост.

Като стана въпрос за връзка между икономика и университети, това е което липсва най-много в България. Според мен се дължи на инерцията от соц.модела университетите да са на държавна ясла с топли места, пристанище за "синодални старци", както и БАН - претенции големи, работа малко, зацикляне в кръг като коне с капаци - едни лекции се четат на няколко поколения студенти, без в тях да се промени и запетая. Станфорд е феноменален случай на връзка между образование, университет и предприемачество, но не е единствен, в САЩ и ЕС това е масова практика, за съжаление непозната за България. Ето само някои примери изтеглени на прима виста: https://www.crunchbase.com/hub/harvard-university-alumni-founded-companies#section-leaderboard https://www.crunchbase.com/hub/boazii-university-alumni-founded-companies https://www.crunchbase.com/hub/american-university-alumni-founded-companies https://www.quora.com/What-are-some-successful-companies-founded-by-Columbia-University-alumni https://www.oxford-royale.co.uk/articles/14-exciting-local-oxford-companies-started-universitys-graduates.html ... и още безброй примери. Университетите имат свои болници, отбори, които печелят, свои лаборатории, които също печелят и т.н. И най-важното, създават общности от бивши възпитаници, които са щедри дарители, защото законите ги освобождават от данъци върху такива дарения. Но това е дълга, и много интересна, тема, а конкретно за Станфорд: Възпитаниците на Станфорд създават около 3 трилиона долара икономически продукт всяка година Джейми Бекет Джейми Бекет е директор на връзките между обществеността и възпитаниците в School of Engineering в Станфордския университет Проучване на двама професори от Станфорд установява, че компании, основани от университетските възпитаници, генерират трилиони годишни приходи и са създали 5.4 милиона работни места. Станфордският университет отдавна е известен като един от водещите световни центрове за иновации и инкубатор за предприемачи, които са създали - и продължават да оформят - Силиконовата долина. Сега, за първи път, едно проучване поставя в перспектива самия мащаб на икономическото въздействие на университета, не само в Силиконовата долина и Калифорния, но и по целия свят. Изследването показва, че компаниите, сформирани от станфордските предприемачи, генерират световни приходи от 2,7 трилиона долара годишно и са създали 5,4 милиона работни места от 30-те години на миналия век. Проучването озаглавено "Икономическо въздействие на Станфордския университет чрез иновации и предприемачество" описва резултатите от широкомащабно, систематично изследване на възпитаниците на Станфорд и преподавателите и е проведено през 2011 г. от Чарлс Если, асистент в Станфордското инженерно училище и Уилям Ф. Милър, професор по обществено и частно управление в Stanford Graduate School of Business и професор по компютърни науки. Въз основа на резултатите от това проучване, двамата смятат, че възпитаниците и преподавателите в Станфорд са създали 39 900 компании от 30-те години на миналия век, които, ако се съберат колективно в независима нация, ще представляват 10-та по големина икономика в света. "Историята на Станфорд е история на пионерски иновации в научните изследвания, трансфер на открития към по-широката общественост и образование на бъдещите лидери и предприемачи", каза ректорът на Станфорд, Джон Лен Хенеси. "Както показва това проучване, нашите преподаватели, студенти и възпитаници са имали - и ще продължат да имат - огромно въздействие върху световната икономика и подобряване на живота на хората." Компаниите, основани от възпитаниците на Станфорд, включват технологични гиганти като Google, Hewlett-Packard и Cisco Systems, компании, които са гръбнакът на Силиконовата долина, както и непрекъснат поток от стартиращи компании, които захранват регионалния иновационен пазар и допринасят за стабилната икономика на Калифорния. "Хората, научните изследвания и идеите на Станфорд Инженеринг са били катализатор за някои от най-известните компании в света," казват Джеймс Д. Плъмър, декан на инженерния факултет Фредерик Емонс и професорът по Electrical Engineering Джон Флук. "Въпреки, че Станфорд е най-известен със своя принос към Силиконовата долина, влиянието на университета се простира отвъд високите технологии, за да включи и автомобилния производител Tesla Motors, финансовите компании като Charles Schwab и широко признатите потребителски марки като Gap, Nike, Netflix и Trader Joe's. "Станфорд е изворът на някои от най-мощните компании на нашето време", каза Рулоф Бота, партньор в Sequoia Capital, който финансира проучването. „Това беше наша привилегия - да си партнираме с възпитаници като Лари и Сергей, Larry & Sergey, Jerry & David, Sandy & Len, James, Jen-Hsun, Reid и Trip, и ние ще продължим да търсим Станфорд, за да генерираме следващото поколение легендарни основатели на водещи фирми." В допълнение към количественото определяне на икономическото въздействие на Станфорд, докладът разглежда ролята на Станфорд в насърчаването на предприемачеството и описва как университетът създава екосистема, която насърчава творчеството и предприемачеството в училищата и различните колежи.Той също така разглежда върху нарастването на социалните иновации в университета, като оценява, че освен 39 900 бизнес организации, завършилите и преподавателите са създали повече от 30 000 организации с нестопанска цел. Сред най-известните от тях са Kiva, организация за микрофинансиране, както и The Special Olympics and Acumen Fund, която подпомага предприемачите в развиващите се икономики. "Мултидисциплинарното обучение, управленските знания и лидерските умения са от голямо значение за все по-голямото разнообразие от организации, които се стремят да решават системни глобални проблеми като предоставянето на здравни грижи, обществено образование и устойчиво развитие", каза Гарт Салонер, професор и декан на Висшето училище по бизнес. Други ключови резултати от проучването включват: - 29% от респондентите съобщават, че са предприемачи, които са основали организация (бизнес или с нестопанска цел) - 32% от възпитаниците са описали себе си като инвеститор, служител или член на борда в стартиращ бизнес в някакъв момент от кариерата си - 25% от респондентите преподаватели (някои от които също са възпитаници) са съобщили, че са били основатели или служители на фирма в някакъв момент от кариерата си - Сред респондентите в проучването, които са станали предприемачи през последното десетилетие, 55% съобщават, че са избрали да учат в Станфорд, заради неговата предприемаческа атмосфера. - Репутацията на университета като епицентър на иновациите привлича хората от цял свят, които се интересуват от проучване на идеи и които в много случаи остават в региона. - Една четвърт от предприемачите, завършили след 1990 г., формират своите компании в рамките на 20 мили от университета. (Сред инженерните възпитаници, чиито фирми са базирани в Силиконовата долина, този брой нараства до 31%.) - Тридесет и девет процента от всички възпитаници основават фирми, разположени на 60 мили от Станфорд - около един час път с кола. В щата Калифорния се намират около 18 000 фирми, създадени от възпитаниците на Станфорд, които генерират годишни продажби в световен мащаб от около 1,27 трилиона долара и работят над 3 милиона души. https://news.stanford.edu/news/2012/october/innovation-economic-impact-102412.html

Не е, щом пазаруваш на пазара с евро, което се конвертира в долар и обратно и т.н. вече всички сме в една игра с еднакви правила.

Няма противоречие с това, което пиша във втория си постинг - университетите са функция на икономиката и произвеждат /защото дипломираните студенти са тяхната продукция/ толкова, колкото се търси на пазара на труда. Проблемът е в пазара на труда, а не в университетите, но това, според мен, не означава, че в България не съществува проблем.

Да бе, повярвах ти: прочети малко за връзката между Станфорд и Силициевата долина, тогава пак го повтори това заключение. То там инвеститорите са университета. Stanford University is particularly noted for its entrepreneurship and is one of the most successful universities in attracting funding for start-ups.[44][45][46][47][48]Stanford alumni have founded a large number of companies, which combined produce more than $2.7 trillion in annual revenue and have created 5.4 million jobs as of 2011, roughly equivalent to the 10th largest economy in the world (as of 2011).[49][50][51] Stanford is the alma mater of 30 living billionaires and 17 astronauts, and is also one of the leading producers of members of the United States Congress.[52][53] https://en.wikipedia.org/wiki/Stanford_University

Според мен е проблем и това обяснява спада на преки чуждестранни инвестиции към България. Последният конкретен пример е дилемата на Фолксваген дали да открият завод в България. Пропорцията между технически/точни науки към хуманитарни е изкривена в полза на хуманитарните. В България учат толкова чужди студенти, колкото български учат в чужбина, предимно са гърци, турци и македонци, като преобладаващият им брой е в технически вузове и медицина - празните места в тези университети се попълват от чужденци, става въпрос за около 13 000 студенти.

Според мен навсякъде в изследването, което цитирам, тези хора са изключени от категорията "employees" - "служители", както в Дания, така и в другите държави. Под "висше образование" се разбира "tertiary education", но нямаме еквивалентен български термин. Когато се отчита, че в Дания през 2005 са работели 8.5 % "служители"/наемни работници с "висше образование", това не означава: 1. Че толкова са били хората с висше образование в Дания, те са били поне два пъти повече 2. Че всички хора с висше образование в Дания работят като служители По принцип в това изследване по-интересното, поне за мен, е връзката между растеж на БВП и брой на служители с висше образование, който растеж на практика, след като изследователите са изключили другите два фактора "капиталови инвестиции" /те ги наричат задълбочаване на капитала, такъв е буквалния английски термин/ и ОФП /обща факторна производителност/, както и страничния фактор увеличаване броя отработени часове от работна сила, остава една нищожна част от максимум 0.3-0.5 % при среден растеж на БВП в страните около 2.5-3%. Следователно повишената квалификация/умения на работната сила, човешкия капитал, в общия дял на растежа се определя на около 10-15% от цялото. Основният фактор за растеж във всички страни са били капиталовите инвестиции/задълбочаването на капитал. Това е прекият извод. Но според мен има нещо неказано от авторите - капиталовите инвестиции се увеличават там, където има повишени умения и знания на работната ръка, тези инвестиции се концентрират в такива области, но това не може са измери пряко и еднозначно, още повече в различни национални икономики. Като отклонение, висшето образование в Дания е едно от най-добре развитите в света, както количествено, така и качествено, по брой университети съпоставен с население Дания превъзхожда повечето страни в света, а по класиране тези университети са относително много високо поставени за такава малка държава.

Не мисля, че всичко е загубено. Според мен е въпрос на национална държавна политика и друга концепция към преоринтиране към качество, а не само към количество. И търсене на финансиране от частния бизнес, както е по целия постиндустриален свят. Университетите сами по себе си могат да бъдат генератори на много иновативен бизнес и да привличат частен капитал, но за това трябва политическа и правна рамка и друг поглед към проблемите. Като цяло искам да подчертая, че връзката между университети и икономически растеж не е пряка, а опосредствена от потоците на капитала, капиталите отиват към иновациите и бързата печалба от технологичен прогрес. Ако се създаде такъм тип образование, заедно с регламентираща правна рамка, капиталът сам ще потърси инвестиции във висшето образование. Такова мислене има много силно изразено в Израел и САЩ. А инвестиционния капитал е основен двигател на растежа, не образованието само по себе си, но доброто образование е добър атестат за по-големи инвестиции.

Не съм проверявал за ЕС какви споразумения има, имам познат, на който двамата синове заминаха преди 10-на години за Германия, знам от него, че са учели тук в НБУ, но сега и двамата са записали в германски университети, мога да се поинтересувам по-конкретно. При всички случаи си прав, че може би има рамкови, а и двустранни споразумения, знам за много гърци, по-специално стоматология, които идват тук да си вземат дипломите, защото им е по-евтино, а и вероятно им върши работа като ниво на образование. Във всеки случай, ако се погледне листа на класациите /този линк дава обобщен поглед от няколко престижни класации/ https://www.webometrics.info/en/node/54#content България не стои добре като класиране, единствено СУ отива някъде в дъното на първите 1000, оттам надолу повечето български университети /те са над 50/ са под линията на 5 000. Дори ако се сравним с Турция и Гърция, доста назад сме.

Преди 7-8 години мои близки заминаха за Нова Зеландия, и двамата имаха дипломи от български университети - на този, който беше завършил компютърни науки и програмиране в НБУ не му признаха нищо, трябвало е да започва от първи курс отначало; на другия, който беше завършил филология в СУ му признаха частично някои от изпитите.

В България има няколко тежки изкривявания в областта на висшето образование, които ни пречат като държава да извлечем максималните ползи от добрата масовост на завършващите университети. Както споменах, по брой университети и брой на завършващи висше образование, България стои добре дори в рамките на ЕС: Би трябвало, при тези цифри, големия брой работещи хора с висше образование да допринасят много за ефективността, растежа на БВП в регионален и в национален мащаб, поне съпоставимо с други европейски страни, но на практика има някои фактори, които обезсилват ефекта от големия брой. Първо - университетите са фининасирани с много по-малка част от БВП, отколкото това е средно за ЕС, а и за света - не става дума за абсолютни суми, а за проценти от БВП. Червената линия отбелязва ръста на процент от БВП за висше образование в България, по този показател сме предпоследни пред Румъния, тук изключвам Люксембург, защото при тях малкия процент е компенсиран от огромен за броя на населението им БВП. Нещата по този показател изглеждат още по-контрастни в тази графика: Ако в нея включим и африканските държави, България ще си остане на най-долната позиция - около половин процент от БВПе склонно да отделя българското правителство за висше образование за период 1998-2015, по-малко от Сърбия, Турция, Етиопия в пъти. Това е много тъжно и жалко и говори за пълна слепота и политическа тъпотия. Второ: в резултат на малкото средства и някои други фактори, за които ще стане дума по-натам, българското университетско образование е с ниско качество и неконкуретно - единственият български университет влязъл в световните класации сред първите 1000 е СУ Климент Охридски, докато дори съседите ни имат по няколко такива и то на по-високи позиции. Това е пряко свързано с признаването на българските дипломи в чужбина - щом не си в класациите, ако си завършил студент в непризнато българско учебно заведение, а те на практика всички са такива, ще ти трябва да се явяваш на допълнителни изпити и да учиш платено всичко отначало. Трето: в резултат на непризнатите български университети, голям процент български млади хора предпочитат да завършват в чужбина, официално процентът е около 8-9, но реално е над 10. Като резултат от това, почти всички тези хора, а те са каймака на нацията, остават да работят извън България. по този показател ни бие само Албания, но присмял се щърбел на хърбел, както се казва. Четвърто: Вътре в структурата на специалностите има жестока диспропорция, като процентът на техническите и точните науки е по-малък от хуманитарните и тези насочени към публична администрация и право: 140 процента спрямжо 100 процента в точни и технически науки от учещите в българските университети са записали социални науки, според мен, ориентирани предимно към медиите, политиката и държавните служби - нещо което обяснява раздутата администрация и бюрокрация. Вижда се какво е съотношението в други страни от ЕС. Това не е висше образование, ориентирано към приложни науки, иновации в производството и производство, потокът е обслужващ, а не произвеждащ. Тази графика от Евростат детайлизира това при сравнение с другите страни от ЕС: Number of students graduating from tertiary education in science, mathematics, computing, engineering, manufacturing and construction, 2015 (number per 1 000 inhabitants aged 20-29 years) Пето: Изкривяването на специалностите към хуманитарни и социология за сметка на точни науки не е вина единствено на университетите, каквото се търси от фирмите и обществения сектор, това се произвежда като специалност. Фирмите в България не се стремят към иновативни кадри и конкуренция в качество, те са ориентирани към евтино платени изпълнители: Процент на инвестициите на бизнеса в иновации и изследвания Достъп до фондове за започване на старт/ап венчърс капитал в хил.евро по ППС Достъп до фондове за втора фаза на рисков капитал в хил.евро Ако аз като фирма нямам достъп до рисков капитал за иновации и не се интересувам от такива, за какво ми са скъпо платени специалисти във фирмата, ще си търся нископлатени и нискоквалифицирани работници. Донякъде този феномен се дължи на голямата степен на монополизиране на реалния бизнес в България в сравнение с другите страни от ЕС - малко на брой фирми с големи възможности поглъщат малко на брой специалисти, другите нямат ресурс и интерес от това: Степен на доминиране/монопол в корпоративния бизнес от малко фирми Сътрудничество на компаниите със страни от ЕС и Европа в областта на иновациите След като фирмите нямат ресурс и интерес да инвестират в иновации и научна дейност по гореизброените причини, защо да търсят сътрудничество в тези области с други европейски фирми и кръгът се затваря. Сътрудничество с други фирми, сътрудничество с клиенти, сътрудничество с университети в съответната област и международно сътрудничество Няма външно сътрудничество в областта на иовациите, логично е да няма и вътрешно, тъй като липсва стимул. Общата рамка е от цялостната икономическа философия на българската държава и бизнес - те са се ориентирали към производства с ниска добавена стойност, без идея и амбиция за високи технологии и постижения в иновации, което задава рамка и на иначе широко разгърнатото висше образование: Общи условия за растеж на фирмите/бизнеса - Връзка между откриване на нова фирма и условия за растеж В общи линии, проблемите на висшето образование у нас са функция на проблемите на икономиката и допълнително я правят по-малко конкуретна в сравнение дори с развиващите се страни. Хубаво е да пеем от сърце "питат ли ме дей зората", но този път по който вървим не води далече в областта на новата силна конкуренция през 21-ви век. Използвани източници за графиките: https://ourworldindata.org/tertiary-education https://www.segabg.com/node/16861 https://www.iki.bas.bg/english/CVita/angelov/prognosis2020/007Chapter05.htm https://www.researchgate.net/figure/Infrastructure-and-supports-Broadband-access_fig27_324169838