Б. Киров

+ Ами според мен няма расизъм, само лека хиперболизация в рамките на реализма Това са оригиналите. Три цитата на Фараж преди референдума: The UKIP fox is in the Westminster hen house. Somebody said I'm David Cameron's worst nightmare. Well, that's not good enough. I want to be Ed Miliband's worst nightmare, too. We had a vote to leave the EU, to leave its Courts and to get back Control of our Borders and our Money. Simple as. Според мен, в дългосрочен план за едрия бизнес /финанси, застраховане, услуги/ голяма Драма няма, просто Островът обвързва плътно бизнеса си с този на своята любима колония. Това е само бизнес и освежена стара роднинска връзка. Но ще видим...

Изкефиха ме образите на тези мутри: Някак си ни сближават с англосаксонската цивилизация

Има един блестящ момент във филма, когато Крейг Оливър си изпусна нервите пред таргет-групата в офиса му и избухна: - Какъв "Контрол" ще си върнете! Та ЕС за нас е само един икономически блок и нищо повече. Това за мен беше повратна точка, щом е "само един икономически блок и нищо повече", значи цялата кампания беше поставена на губеща основа. Сцената в която възрастната дама изпадна в истерия и стана агресивна към британката от индийски произход, беше ключова сцена.

+ режисурата, сценария и играта наистина бяха на най-високото възможно ниво на английското кино, почти перфектни. Този актьор е много точно избран за ролята на гениален политически стратег, и го изигра убедително. Намирането на точния слоган "Да си върнем контрола отново" беше печелившата формула за тези колебаещи се и гневни избиратели от "подземието", които той умееше да "чуе", да улови гнева им, и да го извади и трансформира в протестен вот. Другият отбор, макар и много добре сработен, опитен и висококвалифициран, просто нямаше шанс срещу отбора на "напусни", те загубиха играта в онзи момент, когато топката беше прехвърлена в тяхното поле и трябваше да се защитават, но без корифеите от "Кеймбридж Аналитик" нещата все още щяха да бъдат на везните, тяхната намеса беше решаваща, според мен. "Ние знаем какво си мисли и чувства всеки един от тези хора /3-те милиона пасивни избиратели/ в реално време" - каза босът на фирмата в Лондон на Къмингс при първата им среща, в реално време за всеки един от тях.

Във филма връзката на Cambridge Analytica с Мърсър не беше изяснена, а само загатната, с идването на американците и Стив Банън, които обсъждаха с щаба на брекзит кампанията какви методи да използват, оказва се, че Cambridge Analytica са работили паралелно и за щаба на Фараж; беше и спомената конкретна сума, която им е платена - 3.9 млн. паунда, които си поиска Къмингс от финансистите на кампанията.

Кой е този човек? Eдин енигматичен американски милиардер Робърт Мърсър помогна на Доналд Тръмп да спечели изборите за президент. Но каква е крайната му цел? От Keith Boag Keith Boag is a Canadian senior journalist with CBC Television. He worked with The National as the chief political correspondent, CBC News: Sunday and other current affairs programs, as chief political correspondent, based in Ottawa, Ontario. Ден след като президентът на САЩ Доналд Тръмп научи, че един клюкар в Белия дом говорел че синът му е "предател", а дъщеря му "тъпа като тухла", - загадъчните поддръжници на Тръмп, Робърт и Ребека Мърсър, направиха нещо, което много рядко може да се види при тях, те реагираха публично. Ребека Мърсър излезе с едно изявление относно бившия стратег на Тръмп и приятел на семейство Мърсър, Стив Банън - източникът на оскърбителните коментари – което изявление го ампутира от администрацията на Тръмп като гангренясал крайник: „Семейството и лично аз не сме общували със Стив Банън в продължение на много месеци и не сме предоставили финансова подкрепа на политическия му дневен ред, нито подкрепяме последните му действия и изявления“, се казва в него. Пет дни по-късно Банън беше уволнен от мястото си на върха на Breitbart News, където Ребека Мърсър е основен акционер. Повечето от коментарите, които последваха, се фокусираха върху това дали сътрудничеството Бънън-Тръмп е приключило. По-малко внимание беше отделено на новината, че отдръпването на Мърсър от Банън всъщност е започнало месеци по-рано и че това може би е последната му фаза. Изглежда, че година след избирането на Тръмп, връзката на Мърсърови с Банън се е превърнала в срам за тях. Отношенията на Банън с Робърт Мърсър са цитирани в един забележителен съдебен иск, заведен от Дейвид Магърман, бивш служител на хедж фонда на Мърсър Renaissance Technologies. Магърман е завел дело срещу Мърсър за неправомерно уволнение. Но всъщност това е обвинение срещу характера и репутацията на Мърсър, което включва и неговите политически възгледи, връзките му с Банън и Тръмп и расистките му коментари пред Магерман. "Имам голям респект към Боб Мърсър. Мисля, че той е много интелигентен човек, много внимателен човек - наскоро ми каза Магерман, но после бързо добави, - но ако светът знаеше какво се опитва да прави, те нямаше да го подкрепят." Гледан от разстояние, Мърсър може да ви изглежда като злодей от филмите за Джеймс Бонд. Един компютърен учен, превърнал се в милиардер с хедж фондове, той е потаен и мълчалив. Той не дава интервюта. Той остава извън полезрението, плавайки по света в своята луксозна високотехнологична супер яхта Sea Owl, или се скрива в лондонското си имение Owl's Nest, докато планира политическата трансформация на Америка. Но когато той подкрепи президентската кампания на Тръмп през 2016 г. и инсталира Банън да води тази кампания, хората започнаха да се питат по-сериозно: „Кой е този човек?“ Мърсър рядко говори. Тръмп веднъж се пошегува на парти, че най-дългият разговор, който някога е имал с „Боб“, е просто „две думи“. Магърман, който сега е завел съдебен иск срещу Мърсър, е само мулти-милионер - "последна дупка на кавала", както сам се самоопредели той, - който подобно на много други служители в Renaissance Technologies, става богат заради отношенията си с Мърсър. За разлика от повечето от тях обаче, Магерман не се страхува да бъде публично критичен за това как Мърсър е използвал парите си в политиката. „Хората не са знаеха какво се случва [през 2016 г.]. Изглеждаше че някакъв ексцентричен милиардер дава пари за политически каузи по начина, по който хората обикновено го правят - каза ми Магерман. - Аз знаех, че той всъщност се опитва да направи нещо различно от това." Богатството на Мърсър и медийните инстинкти на Банън, съчетани с една споделена между тях идеология, произвеждат онази анти-либерална и анти-Клинтънова амалгама, включваща Breitbart, консервативната неправителствена организация Citizens United, публикуването на книгата Clinton Cash и много други неща. Те двамата заедно /Банън и Мърсър/ контролираха компанията за анализ на данни Cambridge Analytica, чието въздействие върху референдума за Brexit в Обединеното кралство и изборите в САЩ за 2016 г. се разследват съдебно като престъпление. Дълго време дори Магерман не е знаел нищо за политическите интереси на Мърсър или за неговите ултралибертариански, минималистични възгледи за управлението на държавата. Магърман си спомня как преди години, когато бил на едно парти при Мърсър, той си извикал хеликоптер в имението, за да ги прехвърли като такси в Манхатън. "Нямаше никаква основателна причина нито някаква спешност или опасност за живота, нямаше даже демонстрация на екстравагантност в това, - казва Магърман - не беше дори бързане заради бизнес, тези хора просто отиваха на вечеря, и той си повика хеликоптер, за да избегне притеснението на трафика." От хеликоптера Магърман наблюдавал съгражданите си долу, които пътували в колите си по лентата на магистралата. Това се превърнало в основополагащ момент в живота му, и тук той просто избухва емоционално: "Или сте от онази категория хора, които летят в хеликоптер над другите "боклуци" за да не се мотаят те в краката им, или просто сте отвратен от "отпадъците". И сякаш все още изпитва някакви съмнения, Магерман добавя: "Аз по тези стандарти съм в категорията на "отпадъците." Магърман определя това пътуване с хеликоптер „извън сферата на нормалното поведение“, думи вписващи се в това, което според него е погрешно в отношенията на Мърсър с президента. Магърман смята, че Мърсър си е закупил специален достъп до президента, за да наложи "антиобществени" виждания в администрацията на Тръмп. Магърман, който сега прекарва голяма част от времето си в своето имение в богатото предградие на Филаделфия Мерион, е много загрижен за влиянието върху политическия живот на богатите като него самия и особено на онези, които той нарича "мигновени милиардери" като Мърсър. „Ултра-богатите днес се различават от ултра-богатите в минали епохи с това, че не участват в инфраструктурата на обществото“, казва Магерман. Според нето, тяхното богатство не зависи от здравето и стабилността на страната. Всъщност те се обогатяват, когато има нестабилност. Организациите следящи кой инвестира пари в политиката отбелязват същото. Сара Брайнер, директор на базирания във Вашингтон изледователски Център за отговорна политика, заявява, че "богатството на хедж фондове е нов феномен, поне в света на финансирането на политическите кампаниии. Не е същото като да работите за големи банки като Chase или Wells Fargo, в много добре регулирана и огромна индустрия с очевидни политически цели. Лицата с висок статус в хедж-фондовете изобщо не са такива", каза тя. "Специално за Мърсър нямаме никаква представа защо се включва в политическата кампания." Компанията на Мърсър, Renaissance Technologies, наема избрана група от хора, които на пръв поглед са способни да печелят пари от нищо. Мърсър не е финансист; той е компютърен учен. Но неговите изследователски програми за разработване на речеви преводи чрез разпознаване на модели очевидно също могат да бъдат използвани за откриване на неясни модели на финансовите пазари и да направят огромно състояние - както той и екипът му са направили. Renaissance се превръща в това, което някои смятат, че е най-великият хедж фонд въобще съществувал някога, и то в сравнение с методите на хората, които действително са обучени във финансовата сфера. Renaissance е изграден от хора като Мърсър и Магерман - специалисти по компютърни науки, физика, математика и статистика. Вместо да преглеждат проспектите и отчетите за печалбата и загубата, те прилагат науките си към данните, които засягат пазарите. Това се нарича количествен анализ и самите те са известни като „quants“. Истински страхотната машина за пари в Renaissance е частен фонд, наречен Medallion, който е отворен само за служители от Renaissance. Според доклада на Блумбърг, Medallion е изпомпвал годишна печалба от почти 80% годишно, преди облагане с данъци.” Дори в лоша година Medallion постига повече от 20% печалба. "Хората, с които работех бяха велики учени. Искам да кажа, бихме могли да разрешим много важни и интересни проблеми, ако бяхме работили по различни неща. Вместо това направихме стотици милиони долари,” казва Магерман. След това добави с печален смях: "Както и да е." Формулата за инвестиране на Medallion е тайна. "Всичко, което научих, всичко, което съм изобретил, не мога да говоря за това, не мога да го публикувам. Не мога да споделя знанията си с други хора. Като учен наистина не съм публикувал нищо." Но в хода на нашите разговори Магърман направи едно провокативно наблюдение: "Проблемът, с който се сблъскаха "Ренесанс Технолоджис" с опитите да предвиждат поведението на пазара, е по същество същият технологичен проблем, пред който бяха изправени "Кеймбридж Аналитик" в анализа и убеждаването на избирателите. Анализаторите на данни са до голяма степен скептични, че Cambridge Analytica може да има решаващо влияние върху изборите в САЩ през 2016 г. или на референдума за Brexit, но Магърман премахва това съмнение с напомнянето, че така наречените "експерти" също са били скептични, че компютърните алгоритми могат да предсказват финансовите пазари."Те казваха, че няма начин да се направи това с наличните данни, И въпреки това, точно това правехме ние толкова години в Medallion, с почти невъзможните почти 80% годишни печалби. Защо тогава да не го направим по същия метод и Cambridge Analytica, за да се помогне на печелившите от двете страни на Океана. А имаме и Мърсър, един блестящ учен начело на двете компании.” https://www.cbc.ca/news2/interactives/sh/wex94ODaUs/trump-robert-mercer-billionaire/

Това не точно, защото е спестена информацията за момчетата от Cambridge Analytica, които донесоха на Cummings в сървърите си базата-данни и изчислителния модел за тези 3 млн. никога не гласували преди това избиратели, които обърнаха вота. Дори в така /незаслужено според мен/ пренебрегваната като източник за информация уикипедия може да се добие много по-точно картина за случилото се преди референдума, ако се проследят хронологично тези линкове, разбира се, във връзка с версията представяна от този филм: https://en.wikipedia.org/wiki/Cambridge_Analytica https://en.wikipedia.org/wiki/Robert_Mercer https://en.wikipedia.org/wiki/AggregateIQ https://en.wikipedia.org/wiki/Renaissance_Technologies оттам дойде "сребърния куршум" в тази спечелена война

+ Това го има с бг субт. тук http://big-boss-cinema.com/movies/brexit-the-uncivil-war/ сега го гледамможем да го коментираме както и в тази тема, така и в онази за куриозните филми, но лично аз ще мога след като го гледам, внася съвършено различна гледна точка в темата, според мен.

Бих продължил вашето заключение, с уточнение че го считам за резонно, с "докато религиозната мимикрия на исляма не бъде правилно разбрана от самите мюсюлмани, които сами да се откажат от използването на шериата като правна норма в държавното си управление". Комунизмът и национал-социализмът, за разлика от исляма, са идеологии родени в рамките на западната цивилизация, те са опит за нейното трансформиране отвътре, както и глобалната либерална идеология е "вътрешен продукт" за западната цивилизация. Според мен ислямът е погрешно дефиниран като цивилизационна заплаха от западната цивилизация, заради сливането на религията ислям с практиката на шериата. Шериата като правна нормативна практика е по-голям проблем за ислямската цивилизация, отколкото за западната, която в правната си основа е стъпила върху демокрацията. Не е невъзможно, ислямската цивилизация след време да премести правната си система от базата на шериата върху базата на демокрацията, без да губи ислямската си идентичност, като отдели законодателно правовата си основа от религиозната сфера /същото важи и за православието като разновидност на християнството/, всъщност Турция е минала през този път и сега, поне според мен, е имунизирана от заразяване с шериат в сферата на управлението, турската държава е стъпила върху демократична правна основа, но мимикрира ислям за да има по-голямо политическо и икономическо влияние и тежест сред ислямския свят. От друга страна, Китай мимикрира конфуцианство, използвайки като свой правен базов фундамент една родена на запад идеология, комунистическата, вече коригирана и омекотена с демократични елементи на частна собственост и демокрацията. Със всичко това казвам, че съществува макар и тънка разграничителна линия между религията ислям и практиката на шериата, която в крайните си форми води до ислямизъм.

Ти гледа ли клиповете? Всички тези хора, които са дошли да живеят тук по селата се занимават с нещо смислено. Австралийката каза, че е готвачка по професия и обмислят някакъв бизнес в тази посока, а едното английско семейство беше направило точно това - с продукти отгглеждани лично от тях двамата, предлагаха английска кухня на ресторантите в града, мъжът каза "не можем да се конкурираме с вашата кухня, но добре се справяме с английската"; онзи британец, който си цепеше дърва в двора си беше обзавел музикално студио в къщата и работеше с двама български музиканти, явно с планове да създават музика за продаване; хората спасяващи бездомни кучета обмисляха как да направят професионален приют от който да печелят; тийнейджъра австралиец ходи на училище в Търново и каза "вашето образование е много по-добро, подготвя те разностранно за всяка професия, ние тези неща ги изучаваме в университета". Има и българи, които мислят по този начин и избират такъв живот, особено хора с професии, които могат да работят у дома с интеренет, а такива не са малко. Какво например на един компютърен дизайнер, занимаващ се с реклама и предпечат би му пречело да живее на 20-30-50 км от големия град, а да работи на село, ако има добра интернет връзка?

Донякъде съм съгласен с вас, но това може да се каже и за християнството, преди да се отдели от държавата, тоест светската власт. Посочете ми една съвременна страна управлявана ефективно по законите на шериата. Шериата е закона на умма /общност от вярващи/, управлявани /водени/ от халиф или султан, който е наместник на бог, едновременно и светски владетел и духовен глава. Това е обществена система адекватна на феодална собственост върху земята като основно средство за производство, просто е неадекватна с развитието на съвременните средства за производство, анахронизъм. Като време тази система е застинала синхронно с ранното средновековие в християнството, когато папата е бил поставен над кралете-суверени като духовен и светски владетел над владетелите. Има рационални елементи в шериата, като например банкирането и даването на пари без лихва, но като цяло е анахронизъм, според мен.

+ Изгледах ги всичките клипове, които си постнал, тези хора от Австралия ми харесаха най-много, особено младежът, каза хубави и верни неща за България. Всъщност те живеят много добре тук, селото е на десетина км от В.Търново и все едно са в града със собствен автомобил, а са сред природата в хубава къща, купена за без пари за техния стандарт. Пълни с енергия и планове. Добра алтернатива и за много българи, натикани в големите градове.

Най-общият отговор е, че БВП на ЕС ще олекне с 14 % без този на Великобритания и ще стане съществено по-малък от БВП на САЩ, а в скорошна перспектива и от този на Китай: 20.8 трлн. щ.д. /2017/ - 2.92 трлн. щ.д. За мен е по-съществен другият въпрос защо британските политици и едрия бизнес имат такова тихо съгласие по въпроса за брекзит. Лично си го обяснявам с потоците на парите. Това е поглед на ПЧИ /преки чужди инвестиции от гледна точка на САЩ/ в трлн. долари за период 1982-2016 в изходящи и входящи потоци обозначени със син и черен цвят https://www.bea.gov/data/intl-trade-investment/foreign-direct-investment-by-country-and-industry Преки външни инвестиции на САЩ Пет страни-домакини - Холандия, Великобритания, Люксембург, Ирландия и Канада - съставляваха повече от половината от общите ПЧИ на САЩ в края на 2016 г. За осма поредна година позицията в Холандия беше най-голямата - 847,4 млрд. долара, или 15,9% от общото количество. Четири пети от позицията на американски ПЧИ в Нидерландия се дължи на холдингови компании, които вероятно са инвестирали средства в други страни. Позицията в Обединеното кралство е $ 682,4 млрд., или 12,8% от общата позиция; близо три четвърти от позицията се дължи на холдинговите компании и на финансите и застраховането. В Люксембург позицията е 607,8 млрд. долара, или 11,4% от общата сума; холдинговите компании отчитат по-голямата част от позицията. Позицията в Ирландия е 387,1 млрд. долара, или 7,3% от общата сума, а в Канада тя е 363,9 млрд. долара, или 6,8% от общата сума. Вътрешни преки инвестиции в САЩ Петте най-големи държави инвестирали повече от половината от общата позиция на преките чуждестранни инвестиции в САЩ: Обединеното кралство е най-голямата инвестираща страна с позиция от 555,7 млрд. долара, или 14,9% от общата сума. Япония е втората по големина инвестиционна страна с позиция от 421.1 млрд. долара, или 11.3% от общата сума. Люксембург е треттата по големина с позиция от 417,4 млрд. долара, Канада е четвъртата по големина позиция с 371,5 млрд. долара, Холандия е петата по големина позиция с 355,2 млрд. долара. Тези инвестиции се класифицират от страната на първия собственик извън Съединените щати с пряк иск от филиала му в САЩ. С други думи от всичките 1.885 трлн. инвестиции направени във Великобритания, 682 млрд. или повече от 30 % са направени от САЩ, но това не е всичко, защото много американски фирми регистрирани като местни в Холандия, Люксембург и Ирландия инвестират като крайна дестинация също във Великобритания, така че този процент, според мен, надхвърля 50 Stock of direct foreign investment - at home: $1.858 trillion (31 December 2016 est.) От друга страна британските фирми са инвестирали като крайна дестинация в САЩ 555,7 млрд. долара, или отново над 30 % от всички британски инвестиции в чужбина, като тук отново важи същото правило, вероятно този процент надхвърля 50 %, защото много британски фирми предпочитат да го правят от местни клонове в Холандия, Люксембург, Ирландия Stock of direct foreign investment - abroad: $1.611 trillion (31 December 2016 est.) Нещата в с инвестициите в британската статистика изглеждат така: https://www.ons.gov.uk/economy/nationalaccounts/balanceofpayments/articles/ukforeigndirectinvestmenttrendsandanalysis/july2018 Със син цвят са означени ПЧИ с крайна дестинация, с жълт "транзитните" преминаващи към крайна; ясно се вижда от статистиката, че и през трите години британските инвестиции в ЕС, транзитирани към друга крайна дестинация са повече от крайните, но в статистиката за същите тези години оставащите като крайна дестинация в САЩ са повече от транзитираните; Азия и останалия свят като цяло са съвсем малка част от структурата на британските ПЧИ Като се вземе предвид и британската стокова борса с нейния обем от над 3 трлн., където участват предимно американски фирми Market value of publicly traded shares: $3.019 trillion (31 December 2012 est.) тежкия вътрешен и външен дълг и реалното му намаляване с обезценяването на паунда с близо 20 % за три години, както и изгодите за външната търговия на Великобритания от обезценения паунд, вече има съвсем резонни причини за тихата омерта на британските партии да подкрепят брекзит.

Да припомня някои неща за историята на референдума, и как се стига до него: "През 1997 г. Sked /предишния лидер и основател на UKIP/бе свален от една фракция, водена от Найджъл Фараж, който стана най-известната фигура на партията. През 2006 г. Фараж официално стана лидер и под негово ръководство партията възприе по-широка политическа платформа и се възползва от загрижеността за нарастващата имиграция, по-специално сред бялата работническа класа. Това доведе до значителни успехи на UKIP на местните избори през 2013 г., европейските избори през 2014 г. и общите избори през 2015 г. Натискът на UKIP върху правителството беше основната причина за референдума за 2016 г., който доведе до решението Обединеното кралство да се оттегли от Европейския съюз. Тогава Фараж се оттегли като лидер на UKIP." https://en.wikipedia.org/wiki/UK_Independence_Party#Leaders_of_UKIP_since_1993 Общо взето Фараж е "парашутист" в политиката, той буквално скача в партията UKIP основана от академичния й лидер Алън Скед като никой и бързо я овладява и трансформира отвътре, впоследствие Скед се оттегля и критикува остро основаната от него партия като "сборище на хомофоби и расисти". След като печели критична маса гласове и принужда консерваторите да "играя на негов" терен с реториката срещу имигрантите, Фараж предвидливо се дръпва от лидерството на партията, за да не носи никаква отговорност за реториката си. "Най-драматичното последствие от нарастващата популярност на Ukip е решението на Камерън през януари да предложи британски референдум за членство в ЕС, ако спечели следващите избори. Целта на този ход бе да се спре рязкото нарастване популярността на партията на Farage, но изглежда това имаше обратен ефект. "Те идват да играят на нашия терен сега", казва по повод на предложението на Камерън Фараж. В Истли Фараж доказа, че може да комбинира общите си анти-ЕС послания си с по-диференцирана кампания срещу масовата имиграция. Той твърди, че европейските правила за свободно движение ще доведат до масово навлизане на румънски и български мигранти през следващата година, когато ограниченията за пътуване бъдат премахнати. Ukip имаше и други радикални - някои биха казали абсурдно недостижими - политики за намаляване на данъците и увеличаване на разходите за полицията, затворите и армията, но обществото едва ли ги знае в детайли: Европа и имиграцията са най-големите хитове на Ukip. Farage кара думата "имиграция" да звучи така, сякаш е най-наболелият въпрос, пред който е изправена Великобритания и посланието му е резониращо.Ед Милибанд от Лейбъристката партия и Камерън и са принудени да играят върху онзи терен на политиката, където Фараж знае, че е непобедим: докато тези политиците от мейнстрийма не могат да нарушат ангажимента на Великобритания към Европа за свободно движение на работници, босът на Ukip може да предложи на избирателите простото решение за напускане на ЕС напълно и без сделка." https://www.ft.com/content/19e91cfe-86bd-11e2-b907-00144feabdc0 "В светлината на резултата от референдума, не е преувеличено да се определи Фараж като една от най-значимите фигури в съвременната британска история. През 2006 г., два месеца след като Farage пое ръководството на UKIP, Дейвид Камерън описа UKIP като банда от “fruitcakes, loonies and closet racists“. През следващото десетилетие Фараж наложи авторитета си в партията си, професионализира имиджа си и се превърна в политик-знаменитост, човек от народа несвързан с елитите, който непрекъснато критикува в медиите с безкрайно ефирно време една политическа класа доминирана от мекушави политици кариеристи. Дори преди Общите избори през 2015 г., в които UKIP спечели почти четири милиона гласа, властта на Фараж беше такава, че той експлоатираше отстъплението на лейбъристите от интересите на работническата класа, спадането на растежа на БВП и историческото разделение по въпросите на ЕС в редиците на Консервативната партия: последната принуди един слаб министър-председател да обещае референдум, който всъщност не искаше, а и никога не беше си представял, че може да загуби. Тази епично лоша преценка циментира репутацията на Камерън като изключително неуместен и пагубен лидер. Същевременно Фараж ще бъде съден от историята като централен герой сред едно все по-дезориентирано пост-имперско британско общество. Чрез канализиране на несигурността към влошените условия на труд, замразените заплати и високите наеми и съсредоточаването на цялото внимание върху конкретна цел - "напрежението" на британската инфраструктура от имиграцията, за която той обвиняваше ЕС, а не върху неолибералните строги икономии и западната външна политика - Фараж заема своето достойно място сред вълна от десни популистки политици в Европа (Le Pen, Wilders, Orban, Petry) и от другия бряг на океана (Trump), които вдъхновяват народния бунт чрез манипулиране на медиите и привличане обществено внимание към емоции, вместо към разум. За всичко това Камерън - с пълната подкрепа на британската държава и огромната колективна вина на безбройните фигури зад него - нямаше ефективен отговор." https://www.referendumanalysis.eu/eu-referendum-analysis-2016/section-6-parties/the-age-of-nigel-farage-the-media-and-brexit/

Да, преобладаващите гласове са на пенсионери и хора с малки доходи, и те бяха чути, сега с тези гласове двете големи партии си правят своя бизнес - вътрешнополитически за влияние и власт и външен за излизане от ЕС. Излизането, според мен, няма да се отрази добре на чутите бедни, просто гласовете им бяха взети с измамата на референдума, тоест лъжата, че заради чуждите работници и конкуренцията на европейското производство те живеят по-бедно от преди, и че това ще се промени към по-добро за тях, когато тази конкуренция я няма. Според мен, все пак, в основата на тази голяма манипулация стои ксенофобията и национализма, само един довод в тази посока, нека си спомним кой беше двигател за инициирането на този референдум - Найджъл Фараж. Най-странното е в тази история за мен, че консерватори, националисти и лейбъристи някак негласно се обединиха в разбирането си, че брекзит е нещо добро за Великобритания, реално политическа партия изразител на противната позиция, която е най-малко 50 % от обществото няма.

Ето как описва лидерите на лейбъристите в заключението си автора на статията, която ти постна в предишния постинг: "Те имат пари и поддръжници в медиите. Това, което нямат, е лидерството. Опозиционната Labour Party се ръководи от Джереми Корбин, който смята, че ЕС е капиталистически заговор, извън който Великобритания е по-добре да стои. В същото време противниците на Brexit следват заповедите на старата гвардия, доминирана от Клег, бившия премиер Тони Блеър, и Андрю Адонис, проевропейски член на Камарата на лордовете. Тези мъже отказват да приемат, че стратегията им за реформиране на ЕС в нещо, с което британските ксенофоби могат да живеят, е фалирала от самото начало. Приемайки основната теза на националистите - че имиграцията е вредна и трябва да бъде ограничена - те са напуснали космополитната друга половина от британците останали без лидерство. И за съжаление, изглежда, че тяхната стратегия ще трябва да се провали още веднъж, преди да се роди нов британски интернационализъм." https://foreignpolicy.com/2018/04/09/the-long-road-to-brexit/

Няма спор. Лейбъристи и консерватори са на едно мнение, различават се по въпроса за "хард" или "софт" брекзит. Лейбъристите дори са публикували Манифест какво очакват от брекзит и как го виждат: https://labour.org.uk/manifesto/negotiating-brexit/ Дума и да не става за отмяна.

Моя неточност, 77 млн. евро е глобата за БЕХ, Овергаз си е завел отделно дело с иск за малко повече: 202.5 млн евро в края на 2016. https://www.mediapool.bg/darzhavniyat-gazov-monopol-globen-sas-77-mln-evro-ot-ek-news287617.html

Въпросът е принципен, тоест не опира до определени личности, фирми и партии, а засяга цялостно устройството на държавата и структурата на икономиката. Въпросният господин, който ще бъде, най-вероятно обезщетен от решението на съда със 77 млн. евро и който подобно на Чапаев казва "пия но с отвращение" също е част от системата, тоест проблема. Самата структура на БЕХ и монополните му филиали предполага рецидиви от подобен характер и в бъдеще.

Истина е, че британския парламент едностранно може да отмени излизането на Великобритания от ЕС, когато пожелае, въпреки резултатите от референдума и подаденото заявление за излизане по чл. 50 от Договора за ЕС: Член 50 от Договора за Европейския съюз може да бъде разделен на две части. Първият признава правото на държава-членка да се оттегли от Европейския съюз. Втората установява процедурата, която трябва да спазват оттеглящата се държава-членка и институциите на ЕС, за да управляват това оттегляне.Член 50 гласи, че държавата-членка трябва да уведоми Европейския съвет за намерението си да се оттегли от Европейския съюз. Не се посочва обаче, че след като е направено такова уведомление, това намерение може да бъде отменено и членството да бъде запазено.Това е въпросът, който се разглежда в дело, заведено пред Съда на Европейските общности. Сега съдът постанови, че държава, която се оттегля, може да отмени едностранно намерението си да се оттегли от ЕС.Ключовата дума тук е “едностранно”. В този контекст това означава, че решението за отмяна не подлежи на единодушното съгласие на Европейския съвет, европейската институция, представляваща държавите-членки. В конкретния казус с Brexit това означава, че Обединеното кралство може да отмени член 50 едностранно, преди споразумението да влезе в сила или, ако не влезе в сила, до 29 март 2019 г. Обединеното кралство може също да го отмени след тази дата, ако Европейският съвет се съгласи да удължи преходния период на член 50 след 29 март 2019 г. https://theconversation.com/article-50-can-be-revoked-heres-what-it-means-for-brexit-108522 Становището също така изяснява законодателния път за оставане. Един от вариантите е депутатите просто да отменят член 50 без по-нататъшен референдум. Това е възможност, който отворена за парламента. В края на краищата референдумът иницииран от парламента през 2016 г. беше само консултативен. https://www.theguardian.com/commentisfree/2018/dec/04/britain-legally-cancel-brexit-eu-parliament-court-remain

изтрих поради дублиране

Не е така. Ако за втори път бъде отхвърлен планът на Мей, остава единствената опция No deal, която в общи линии изглежда по този начин: 1. No deal The default scenario if there is no divorce agreement. The UK would no longer be bound by the EU treaties and there would be nothing to replace the thousands of international agreements that stem from them. Winners This could be hailed by purists as a “clean” Brexit. A fully sovereign Britain would be able to strike agreements with anyone unencumbered by its complex and evolving relationship with the EU. From this position, Britain could negotiate new relationships with the EU and other countries based on mutual advantage. Losers Disruption on a scale rarely seen in peacetime affecting almost every business in Britain. The lack of customs facilitation deals would disrupt trade at borders, air traffic would be hit by a lack of regulatory approval to fly to the EU, British lorry drivers would not be licensed to drive their vehicles in the EU. The transportation of nuclear material to Britain would cease. Tariffs on goods would be imposed at tight border controls. Food imports would be a problem. A hard border in Ireland would spring up overnight. Any areas in which the UK had not legislated for a replacement regulatory agency would be left hanging. The residence of EU citizens in the UK and British citizens in the EU would be left to the mercy of their host country governments. The EU would also lose out because of the disruption to trade and the hole in the bloc’s current budget that would be opened up by a failure to reach a deal. Timing Could take place in March 2019, as soon as the UK leaves the EU. FT verdict Philip Hammond, the UK chancellor of the exchequer, says no deal would be a “very, very bad outcome for Britain”. It is worse than that. It is simply not a viable option. There are almost no winners and the UK would be pursued in international courts for money the EU claims it owes. The government’s “no deal is better than a bad deal” bravado has receded; most officials concede this would be a self-inflicted wound of historic proportions. https://www.ft.com/content/52fb4998-573f-11e7-9fed-c19e2700005f Изход "без сделка" не е "твърд брекзит", той е буквално катастрофа. Има една единствено по-малко лоша възможна опция, задействането на Article 50, която изглежда по този начин: 2. Divorce-only agreement Less disruptive than a no deal scenario. The UK would strike an Article 50 agreement with the EU on its departure from the bloc, but would leave the future relationship to be negotiated from the outside, with interim trade based on World Trade Organization rules. This is still a very hard Brexit, since there is no agreement to replace EU membership, but the two sides would have come to a mutual understanding rather than a position of conflict. Winners By hugely increasing trade barriers with the EU, Britain would need to become more self-sufficient. Winners would include domestic suppliers to UK manufacturers who would not face as much competition. In the longer term, companies oriented towards trade with countries with which the EU has no preferential deal might gain if the UK could strike a worthwhile free-trade deal more quickly. UK companies would have greater scope to lobby for state aid and contracts from the British government, currently outlawed by single market rules. Losers Companies involved in EU-British trade on both sides of the channel would be hit by tariff and non-tariff barriers as well as the ability of governments to discriminate against them. Tariffs would be up to 10 per cent in the automotive sector, about 22 per cent on agricultural products and up to 59 per cent on specific items such as beef. Customs delays would still be significant at the hard border and behind it as companies would need to fill out rules of origin declarations. Това пак е провал както за Великобритания, така и за Консерваторите на Мей и лично за нея. Всички останали опции от линка са преходи към "мек" и "твърд" брекзит, този предлаган от Мей е "твърд", тя е сложила червени разделителни линии като условия - излизане от общия пазар и митническия съюз. Ако не постигне компромис и отляво, и отдясно, единственият полезен ход, според мен, е референдум-2 и всички да се молят този път хората да кажат "не" на брекзит, тази огромна глупост сътворена от референдум-1. https://www.channelnewsasia.com/news/world/brexit-theresa-may-uk-parliament-3-main-scenarios-11127952

Според мен хард брекзит вече е невъзможен, а софт брекзит, поне според тази публикация има най-малко 2-3 степени. https://www.ft.com/content/52fb4998-573f-11e7-9fed-c19e2700005f Следователно единственият реален изход е референдум 2, който ще бъде иницииран след отхвърлянето на второто формално предложение на Мей. Оттам нататък естествено има само два сценария - повторно гласуване за брекзит или отхвърляне на брекзит. И в двата варианта във вътрешнополитически план печелят лейбъристите, тъй като дори при повторно гласуване за брекзит, това ще бъде тяхната алтернативна "софт версия" с максимално запазване на митническите тарифни облаги за Обединеното кралство и общия европейски пазар. Едва след референдум 2, лейбъристите ще са в позиция да искат предсрочни избори и най-вероятно е да ги спечелят, каквито и да са резултатите от референдума. Освен ако не стане чудо и самата Мей не предложи нов "софт брекзит", който да мине през парламента, но това би значело политическо самоубийство за нея и за партията й.

От една страна си прав, от друга, ако погледнеш ретроспективно в исторически план, сърбите никога не са били лоялен съюзник на никого, освен на собствените си интереси.