Б. Киров

Познавам конкретно такъв младеж: има средно образование, апартамент, кола и къща на морето, но не иска да работи в България. Отива в чужбина за по 5-6 месеца на гурбет, изкарва някакви пари, връща се и живее с тях, след което отново повтаря упражнението. В България по статистика на НСИ има 160 000 такива, но според мен са много повече. Ако в България си намери достатъчно добро заплащане и работа съм сигурен, че няма да ходи на гурбет. В средите на ромите вероятно са над 50 % и точно грешната преразпределителна политика на държавата ги окуражава да бъдат перманентно обезкуражени безработни – дори има „професия” самотна многодетна майка постоянно безработна. 160 000 са около 5 % от цялата трудова сила, те могат да бъдат извадени от държавна политика от тази им позиция, дори има опити това да се прави. https://baricada.org/2017/02/14/bezrabotni-i-obezkurazheni/ https://www.az.government.bg/pages/nacionalna-programa-aktivirane-na-neaktivni-lica/ Част от тях ще се преквалифицират/образоват, други ще минат на по-ниско платени позиции, трети ще останат безработни. Същевременно една нова технология изхвърляйки част от работната сила, отваря и нови работни места и потенциални възможности за такива – примерно електронната търговия или програмирането на софтуеър и т.н. Според мен вносът на хитроумната Меркел не беше провал в дългосрочен план за Германия, някъде по немските медии бях прочел, че правителството е изпълнителен комитет на германската индустрия, а износът им го доказва; Германия продължава да произвежда и изнася много и от това генерира растеж, не без участието на внесената мултинационална работна ръка. Скоро мой познат беше в Берлин и впечатленията му са като за космополитен и отворен град; в повечето случаи германските имигранти са филтрирани още при влизането и впоследствие сполучливо се интегрират, след което с времето натурализират. Според мен, в по-далечно бъдеще, от порядъка на повече от 100-150 години, колонизирането на Космоса вероятно ще бъде актуално, но с навлизането на енергоспестяващи технологии и производства не мисля, че преди това време реално ще започне да се случва. Китай е най-развитата страна за производство на слънчева енергия и това ще става все по-ясно в следващите 20-30 години, те имат конкретно разработени програми за преминаване към алтернативни източници на енергия. Освен това, прогнозата за населението им е отрицателен растеж в следващите 50 години, вървят по пътя на Европа и Япония. За Африка е съвсем отделна тема, това ще бъде най-бързо растящото население на Земята, и преди съм го писал в други теми, глобализацията на Китай е ориентирана пазарно и суровинно предимно към Африканския континент, тоест на Юг.

Левите идеално се вписват в системата, Ципрас дойде като ултраляв, за да оправя дълговете на десните и роднините им отляво; китайските комунисти също нямат проблеми с капитализма, от техните среди има най-много милиардери в света.

Удиалъниада Любопитство, това ни убива. Не са грабители или тези всички глупости за озоновия слой. Това са нашите сърца и умове. I wanted to be an arch-criminal as a child, before I discovered I was too short. A relationship, I think, is like a shark. You know? It has to constantly move forward or it dies. Life is divided into the horrible and the miserable. In the event of war, I'm a hostage. Talent is luck. The important thing in life is courage. Life doesn't imitate art, it imitates bad television. Confidence is what you have before you understand the problem. Have you ever noticed that good people sleep better, but bad people seem to have more fun when they're awake? We fear death because we feel that we haven’t loved well enough or loved at all, which ultimately are one and the same. Maybe the poets are right. Maybe love is the only answer. Why ruin a good story with the truth? There are three rings involved with marriage. The engagement ring, the wedding ring, and the suffering. I read in self-defense. My one regret in life is that I am not someone else. I've never been an intellectual, but I have this look. Take the money and run. I hate reality, but it's still the best place to get a good steak. His lack of education is more than compensated for by his keenly developed moral bankruptcy. The difference between sex and love is that sex relieves tension and love causes it. Eternity is a long time, especially towards the end. If Jesus came back and saw what was being done in his name, he'd never stop throwing up. I'm not anti-social. I'm just not social. Men learn to love the woman they are attracted to. Women learn to become attracted to the man they fall in love with. Some men are heterosexual, and some men are homosexual, and some men don't think about sex at all. They become lawyers. There are two types of people in this world, good and bad. The good sleep better, but the bad seem to enjoy the waking hours much more. Sometimes to have a little good luck is the most brilliant plan. Sex without love is an empty experience, but as empty experiences go it's one of the best. Organized crime in America takes in over forty billion dollars a year and spends very little on office supplies. Death is a state of non-being. That which is not, does not exist. Therefore death does not exist. Only truth exists. Truth and beauty. In NYC,a small boy helps a bearded old man across the street & says, "Good Sabbath." The old man smiles & empties his pipe on the boy's head The secret private journal of Woody Allen will be published posthumously, or after his death, whichever comes first. I'm short enough, and ugly enough to succeed on my own. We were married by a reformed rabbi in Long Island. A very reformed rabbi. A Nazi. In California, they don't throw their garbage away - they make it into TV shows. The only time that my wife and I had a simultaneous orgasm was when the judge signed the divorce papers. Some drink deeply from the river of knowledge. Others just gargle. I don't know enough to be incompetent. My Lord, my Lord! What hast Thou done, lately? I took a test in Existentialism. I left all the answers blank and got 100. Life involves realty and fantasy. If you focus only on fantasy you'll end up in madness. I'm not a hypochondriac, I'm an alarmist. Having sex is like bridge. If you don't have a good partner, you'd better have a good hand. I believe there is something out there watching us. Unfortunately, it's the government. Nothing like a little post-traumatic stress disorder to make your day complete. Idea for a story: Some beavers take over Carnegie Hall and perform Wozzeck. Strong theme. What will be the structure? 94.5% of all statistics are made up. The greatest advice for a young author: "At the end of an interrogation sentence, place a question mark. It is very effective." La-di-da, la-di-da, la la. I would have killed myself, but I was in analysis with a strict Freudian & if you kill yourself they make you pay for the sessions you miss. Those who can’t do, teach. And those who can’t teach, teach gym. Those who couldn’t do anything, I think, were assigned to our school. I've often said, the only thing standing between me and greatness is me. My films are therapy for my debilitating depression. In institutions people weave baskets. I make films. https://twitter.com/woodyallendaily/status/366956379803623425

After Liberal Hegemony: The Advent of a Multiplex World Order Amitav Acharya | September 2017 "Доминирането на една голяма велика сила", пише американският учен Robert Keohane в широко аплодираната му книга "След хегемонията", може да допринесе за ред в световната политика при определени обстоятелства, но това не е достатъчно условие и няма причина да се смята че е необходимо условие." Този световен ред никога не е било подлаган на по-голям тест, отколкото сега, след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ през ноември 2016 г. Но митовете, ограниченията и упадъкът на този ред са били очаквани и предвиждани, въпреки че неговите привърженици не са го признавали. "Първият мит" за водената от САЩ либерална хегемония, както писах другаде, е "докъде се е разпростирала тя през по-голямата част от историята й, особено по време на Студената война"; аз посочих, че "Съветският блок, Китай , Индия, Индонезия и голяма част от "третия свят" бяха извън този ред... независимо от екзалтираните твърдения за неговото могъщество, легитимност и добре функциониращи институции, този ред не беше нищо повече от конфигурация между САЩ, Великобритания, Западна Европа и Австралия." Като отбелязвах, че либералния ред не е бил добър за много страни в развиващия се свят, аз твърдях, че трябва да се разглежда като ограничен международен ред, а не като всеобхващащ световен ред. Джоузеф С. Ней, един от най-великите шампиони на либералния ред, изрази подобен възглед, че либералният световен ред "беше ограничен до голяма степен до група държави със съмишленици, съсредоточени върху крайбрежен район на Атлантическия океан и не включваше много големи държави като Китай, Индия и съветския блок, и...не винаги имаше благоприятно въздействие върху нечленуващите". Либералният световен ред се разшири и заздрави с икономическите реформи в Китай и Индия и с края на Студената война. И докато шампионите на този ред празнуваха разширяването си, те все още смятаха, че основното предизвикателство пред него ще произтича от издигащите се сили, водени от Китай. Независимо от техните предположения, точно в момент, когато много от тези сили днес не се справят толкова добре, либералният ред изглежда имплодира. Победата на Тръмп и Брекзит предполагат, че сегашното предизвикателство пред либералния ред е точно толкова, ако не и повече, отвътре, колкото отвън. Вътрешните предизвикателства пред либералния ред от лидерството на Тръмп и неговите поддръжници обаче, биха могли да бъдат преувеличени. В края на краищата Хилъри Клинтън спечели мнозинство от гласовете на народа, а референдумът за Брекзит спечели само с малка разлика. По-важното обаче е, че кризата в либералния ред има по-дълбоки корени, дължащи се на дългосрочни и структурни промени в световната икономика и политика. Тъй като издигането на власт на Тръмп е следствие, а не причина, от упадъка на либералния ред, особено на неспособността му да се справи с проблемите на местните избиратели, изоставени при глобалното изместване в съотношението на силите. Като се имат предвид тези фактори, е малко вероятно Тръмп да спре залеза на либералния ред, дори и да иска. Вместо това той може да го доведе до ръба на пропастта. По-нататък първо описвам основите на либералния ред и показвам, че фундаментът,върху който той е построен, е ерозирал от известно време, въпреки че реториката и политиките на Тръмп са също допълнително вредни за него. След това твърдя, че за сега възходящите сили не са в състояние напълно да отхвърлят текущия ред и всъщност биха могли да желаят да запазят някои елементи от него в близък и средносрочен план. Описвам един "мултиплексен свят", в който се запазват елементи от либералния ред, но се включват в комплекс от многобройни, кръстосани помежду си "международни редове". Накрая предлагам някои идеи за това как учени и политици могат да управляват прехода към такъв мултиплексен свят. Основи на либералния ред Идеята за либерален международен ред се основава на четири основни елемента: свободна търговия; следвоенни мултилатерални институции; възход на демокрацията; и либерални ценности. Както ще ви покажа, всеки от тези елементи е стагнирал и се е разлагал от известно време. Вместо да бъде причината за стагнацията, Тръмп просто ускорява разпадането. През последните десетилетия феноменалният икономически растеж на Китай е бил основен фактор за разрастването на световната свободна търговия. От 2010 г. насам обаче световната търговия се развива със слаба годишна норма от 2%, а съотношението между външната търговия и БВП спада. Не случайно това съответства в голяма степен на неотдавнашното забавяне на икономическия растеж в Китай. И това не е временна промяна. Преминаването на Китай към икономика, ориентирана към местното потребление, и вероятността за влизането му в капана на средните доходи, може да продължи да оказва отрицателно въздействие върху световната търговия през следващите години, независимо от политиките, които президентът Тръмп може да приеме спрямо Китай или по отношение на търговията като цяло. Добавете към това забавяне и настроенията срещу глобализацията в Съединените щати, които ние видяхме да излязат на преден план на президентските избори през 2016 г. Тези щати, в които кандидатът на Демократическата партия Хилари Клинтън трябваше спечели по презумпция - като Уисконсин (който не беше гласувал за републикански кандидат за президент от 1984 г.) и Пенсилвания и Мичиган (които не са го правили от 1988 г. насам), Охайо и Северна Каролина, гласуваха за Тръмп, заради разочарование от икономическата глобализация и свободната търговия.Тръмп се появи на избирателна платформа, която обеща да се оттегли от транс-тихоокеанското партньорство (което направи), да предоговори или да се оттегли от НАФТА, и да накаже Китай за предполагаемите му валутни манипулации, "кражба на американските търговски тайни" и "несправедливото субсидиращо поведение". Вторият ключов елемент в основите на либералния ред е следвоенната система на мултилатерални институции, изградена и поддържана от Съединените щати и нейните съюзници. Подобно на търговията, тази система също вече се разпадаше дълго преди избирането на Тръмп. Големите ООН-базирани международни организации, оформящи ядрото на следвоенния ред, вече не са единствените играчи в глобалното управление. От създаването на системата на ООН през 40-те години на миналия век се наблюдава разпространение на регионални и многостранни договорености, частни инициативи и различни форми на партньорство, включващи правителства, частни партии и участници от гражданското общество в области като сигурността, изменението на климата и човешките права - много от които не са резултат нито на американското лидерство, нито са американска цел. Тук отново, както и с търговията, администрацията на Тръмп следва тенденцията, която вече е в движение, като се стреми още повече да омаловажи традиционните либерални институции. Това вече е индикация, че Съединените щати ще поставят по-силен акцент върху двустранните споразумения, основани на по-стриктна и по-пряка реципрочност, отколкото да разчитат на многостранност. В този смисъл, въпреки че алиансите са инструменти на realpolitik и политиката на силата, американски либерални интернационалисти отдавна разглеждат глобалната мрежа от американски алианси като либерален инструмент за придобиване на обществени блага. Тръмп, разбира се, не е първият американски лидер, който призовава американските съюзници да направят повече за собствената си защита, но неговият подход е много повече от обичайните разговори за споделяне на тежести, с които се ограничаваха президенти като Никсън и Рейгън. Тръмп проявява фундаментална липса на вяра в стратегическата и нормативна полезност на американските съюзи. Той е и първият президент, който изрично предупреди съюзниците за оттеглянето на защитата в САЩ в случай, че съюзниците не отговарят на неговите искания. Той може да не изпълнява заплахите си, но самата му позиция допълнително подкопава доверието в либералния ред. Третият елемент на либералния ред е растежът на демокрацията. Глобалната демократична революция, известна като Третата вълна, почти удвои броя на демокрациите след края на Студената война. Въпреки това, тенденцията достигна своя връх до 2000 година и там се сблъска с по-нататъшни неуспехи при неизпълненото обещание за Арабска пролет и обръщане и отстъпление в Египет и Тайланд. На този доста мрачен фон, сега има реална възможност победата на Тръмп да насърчи авторитаризма по света. Всъщност, победата на Тръмп е успокояваща не само за антидемократичните лидери извън Запада - като руския Владимир Путин, турския Реджеп Тайип Ердоган и унгарския Виктор Орбан - но също и за крайно десните движения на Запад като тези, водени от холандеца Геерт Вилдерс, италианеца Матео Салвини, британеца Найджъл Фарадж и френският морски пехотинец Льо Пен (който получи впечатляващи 33.4% на последните френски президентски избори). Дали ще се осъществи такава авторитарна вълна остава да видим, но няма съмнение, че победата на Тръмп направи "демокрация" лоша дума. "Демокрацията е Губещият в в изборите в САЩ", заяви China Daily, който критикува нивото на лични атаки и "гадни аспекти" на демокрацията в американски стил по време на дългата и брутална кампания за президентските избори. Четвъртият елемент на либералния ред са либералните ценности, които са претърпели много удари след избора на Тръмп. Както отбелязва Волкер Пъртхс, директор на Германския институт за международни отношения и сигурност, победата на Тръмп представлява "тежък удар за нормативната либерална основа на Запада." Тази победа също така омаловажава "меката сила" на Америка, която много зависи от привлекателността на нейната вътрешната политика, културата и институциите й. Хората от целия свят едва ли биха забравили атаката на Тръмп срещу съдията от испански произход в Калифорния, която спикера на републиканците в конгреса Пол Райън описа като "учебник по расизъм". Тъй като тази "мека сила" продължава да ерозира, влиянието на либералния ред ще продължи да намалява. Възходящите сили Иронично е, че докато създателите на либералния ред се оттеглят (поне временно) и самият либерален ред е на ръба на разпад, някои от световните сили, особено Китай, които би трябвало да го оспорят, му предлагат подкрепа, макар и диференцирана и потенциално краткосрочна. В речта си в Давос през януари 2017 г. китайският президент Си Джинпинг се изказа силно против протекционизма, а други китайски политици (като Хайфеи, бивш заместник-министър на външните работи) говорят за страната си, като за водеща нова вълна на глобализация. Това трябва да не е изненадващо, тъй като общественото мнение и в Китай, и в Индия категорично подкрепя глобализацията. Няколко седмици преди президентските избори в САЩ през 2016 г. Pew Survey съобщава, че 60 процента от китайските респонденти и 52 процента от индийците считат, че участието на страните им в световната икономика е положително, в сравнение с едва 44 процента от американците. Сред страните от BRICS , Русия е губеща страна от глобализацията и поради това може да е най-малко заинтересована сред тях за запазване на либералния ред. Освен това БРИКС не са в състояние да експлоатират кризата в либералния ред чрез съгласувани действия, дори ако желаят това, тъй като някои от тях като Бразилия, Южна Африка и Русия сами по себе си изпитват сериозни икономически и политически трудности. Ръстът на БВП на петте държави от групата БРИКС се забави от средно 9% годишно през 2010 г. до около 4% през 2015 г. Растежът на инвестициите се забави от 16% през 2010 г. на 5% през 2014 г. През 2015 г. "Голдман Сакс" затвори своя инвестиционен фонд за БРИКС, който е загубил 88% от активите си от пика му през 2010 г. Тези икономически неуспехи ще възпрепятстват всеки опит за формулиране на нов ред. В същото време, политическите предизвикателства изобилстват. Напрежението между Китай и Индия поради граничния спор в района на Доклам, както и опозицията на Китай, както за кандидатурата на Индия за присъединяване към Nuclear Suppliers Group, демонстрира че двамата най-важни държави от БРИКС, предвид техните огромни икономики и население, не споделят обща визия за световния ред. Освен това, въпреки че Индия е ключов член на многостранната Азиатска инвестиционна банка за инфраструктура (AIIB), инициирана от Китай, тя се противопоставя на инициативата на Китай Един пояс, Един път (OBOR) (и особено на китайско-пакистанския коридор) в Южна Азия. Китай и Индия също страдат от проблеми на легитимност и подкрепа от собствените им съседи, което допълнително ограничава техния потенциал да поемат по-голяма роля в световния ред. Китай е въвлечен в горчиви териториални спорове с Япония за островите в Източнокитайско море, както и с Виетнам и Филипините за други острови в Южнокитайско море. В същото време отношенията на Индия със съседните й южноазиатски държави остават трудни и биха могли да се влошат поради нарастващата китайска помощ за съседи като Пакистан, Непал и Шри Ланка като част от инициативата OBOR. Вътрешните политически проблеми (в Бразилия и Южна Африка) и зависимостта от глобалната търговия (особено за Китай и Индия) гарантират, че предполагаемите претенденти срещу либералния ред могат да го реанимират или дори да предложат по-голяма подкрепа на този ред поне в краткосрочен план, както декларира Ши Джинпинг е в Давос.Въпреки това би било грешка да се приеме, че изгряващите сили ще имат същия залог в либералния ред като Запада, просто защото са се възползвали и все още се възползват от него. Без конкретен напредък на исканията им за реформиране на съществуващите международни институции, което да им даде повече глас и влияние, издигащите се сили ще бъдат подозрителни към приемането на всяка нова схема, създадена на Запад за запазване на либералния ред. В същото време те все още трябва да съществуват съвместно със Запада, който самият трябва да преговаря с тях, за да спаси аспектите на либералния ред. Това взаимодействие е непреодолимата логика, която ни води към това, което наричам "мултиплексен свят". Мултиплексност, не многополюсност Много учени смятат възникващия световен ред за завръщане към многополюсността, но това е подвеждащо. Има поне пет основни разлики между предвоенната многополюсност и нововъзникващия световен ред от двадесет и първи век. Първо, преди войната многополярността до голяма степен беше свят на империи и колонии. Основните актьори в световната политика бяха великите сили, а те бяха главно европейски, въпреки че Съединените щати и Япония се присъединиха към клуба през последната част на XIX век. За разлика от това, съвременният свят се характеризира с множество актьори, които имат значение. Това са не само велики сили, а не само държави, но и международни и регионални институции, корпорации, транснационални неправителствени организации, социални движения, транснационални престъпни и терористични групи и т.н. Второ, същността на икономическата взаимозависимост днес е по-наситена, състояща се от търговски, финансови и световни производствени мрежи и вериги за доставки, докато преди войната многополюсността е основно базирана на търговията. Трето, съвременната икономическа взаимозависимост е по-глобална в сравнение с тази през деветнадесети век, когато тя е предимно вътрешноевропейска, а останалата част от света е била в ситуация на зависимост от европейските империи. Четвърто, днес има много по-голяма гъстота на относително дълготрайни международни и регионални институции, докато преди Първата световна война Европа имаше само една - отсъстващия Европейски концерт на големите сили - а в междувоенния период имаше само краткотрайната и неуспешна Лига на нациите. Пето, предизвикателствата пред реда и стабилността стават по-сложни. Традиционното предизвикателство пред световния ред, междудържавните конфликти, намалява устойчиво след Втората световна война и сега е на незначително ниво. В същото време вътрешнодържавните конфликти и транснационалните предизвикателства са се увеличили значително. Може би най-голямата заплаха за националната сигурност на много страни днес идва не от друга държава, а от терористичната мрежа. Освен това въпроси като изменението на климата, трафика на хора, наркотиците и пандемиите не спазват националните граници и се увеличават от взаимозависимостта и глобализацията, допълнително усложнявайки мозайката на предизвикателствата за сигурността, пред които е изправен светът на двадесет и първи век. По този начин възникващият световен ред не е многополюсен свят, а мултиплексен свят.Това е свят на множество модерности, където западната либерална модерност (и нейните предпочитани пътища към икономическо развитие и управление) са само част от предлаганото. Мултиплексният свят е като мултиплекс-кино, което дава на публиката си възможност за избор на различни филми, актьори, режисьори и сюжети, които са под един покрив. Тръмп и Брекзит показаха, че има сериозни вариации и различия в сценария на световния ред дори в Запада - не само между Запада и останалите, както обикновено се приема. В същото време мултиплексният свят е свят на взаимосвързаност и взаимозависимост. Това не е единствен глобален ред, либерален или друг, а комплекс от кръстосани, ако не и конкурентни, международни редове и глобализми. Мултиплексният свят не се дефинира от хегемонията на нито една нация или идея. Това не означава непременно, че Съединените щати са в упадък - това все още е спорно. Но това означава, че Съединените щати вече не са в състояние да създават правилата и да доминират в институциите на глобалното управление и световния ред по начина, по който е било през по-голямата част от периода след Втората световна война. И докато елементи от стария либерален ред ще оцелеят, те ще трябва да настанят нови актьори и подходи, които не се поддават на командите и предпочитанията на Америка. Алтернативни глобализации, а не либерална хегемония Грешно е да се каже, че глобализацията свърши. Вместо това, в един мултиплексен свят, тя ще приеме и вече приема, различна форма. Глобализацията може да стане по-малко задвижена от търговията и по-скоро от загрижеността за развитието. Това би могло да даде повече място на инициативите на нововъзникващите сили, които са склонни да се съсредоточат повече върху инфраструктурата, отколкото върху свободната търговия. По този начин новата глобализация може да се води по-малко от Запада и повече от Изтока, особено от Китай и Индия, както беше преди хиляда години преди европейския колониализъм. Самият Китай може да не е в състояние да води сам глобализацията в световен мащаб, но има потенциала да я променя с инициативи като стратегията One Belt, One Road и AIIB. Освен това новата глобализация ще бъде закотвена повече от връзките юг-юг, а не от север-юг. Това вече се случва: Според Програмата на ООН за развитие Югът е увеличил своя дял от световната продукция от една трета през 1990 г. до почти половина днес и е увеличил своя дял от световната търговия със стоки от 25% през 1980 г. на 47 % през 2010 г. И търговията Юг-Юг скочи от по-малко от 8% от световната търговия през 1980 г. до около 25% през 2014 г. Според конференцията на Обединените нации за търговия и развитие потоците от юг-юг в преките чуждестранни инвестиции съставляват над една трета от глобалните потоци. Тези тенденции могат да преформатират глобализацията. Поради значимостта на Китай и други възникващи сили, новата глобализация би могла да гледа с по-голям респект към суверенитета, особено в сравнение с водената от Запада глобализация през деветнадесети и двадесети век, която се свързва с колониализма и пряката и непряка военна намеса осигуряващи западни икономически и стратегически интереси (дълъг списък от примери като се почне от Суец и стигне до многобройни интервенции в Латинска Америка). Това не означава, че възникващите сили не използват сила или нарушават суверенитета. С нарастващите си инвестиции в чужбина, Китай ще бъде изкушен да се откаже от изявената си политика на ненамеса и да използва сила или принуда в подкрепа на своите икономически и стратегически цели. Но в съответствие с възгледите на нововъзникващите сили, новата глобализация вероятно ще бъде по-икономическа и по-малко политическа или идеологическа (особено в сравнение с промотираните от запада демокрация и правата на човека). G-Plus, не G-Zero, управление Много от обявените позиции на Тръмп внушават идеята, че това е националистична гледаща навътре къв националния интерес външна политика на САЩ. Неговите политики в областта на търговията и сигурността подкопават световните институции като Световната търговска организация и ООН и нарушават преговорите за изменението на климата. В много отношения това може да накара системата на глобалното управление да бъде още по-малко централизирана в САЩ и Западна Европа. Но и тук, както беше отбелязано по-рано, следвоенната архитектура на глобалното управление вече се движи в тази посока. Глобалното управление вече е започнало да приспособява нарастващите роли на частните организации (корпорации, фондации и т.н.), групи от гражданското общество и регионални споразумения, като по този начин намалява позицията на официалните междуправителствени организации. И нововъзникващите сили вече искат по-голям глас и лидерство в съществуващите институции, като същевременно създават нови глобални и регионални механизми, като например новата банка за развитие, инициирана от БРИКС и Conference on Interaction and Contingent Reserve Arrangement (финансов механизъм), AIIB, и нейната Conference on Interaction and Confidence-Building Measures като механизъм в Азия, както и собствените планове на Индия за развитие на инфраструктурата в Южна Азия. И докато търсенето на глобално управление ще остане, архитектурата ще продължи да се фрагментира и децентрализира, потвърждавайки началото на мултиплексния свят. Поддържането на световния ред зависи от реда в регионите. Както твърди Хенри Кисинджър, "Съвременното търсене на световен ред ще изисква последователна стратегия за установяване на концепция за ред в различните региони и за обвързване на тези реда в тези региони един с друг" .Но разработването на такива приобщаващи, отворени регионални редове е критично предизвикателство. Това би изисквало създаването на нови регионални механизми и подкрепата на тези, които вече съществуват, но са ограничени от липсата на ресурси. Докато някои либерални мислители виждат регионализма (без да се включва Европейският съюз) като заплаха за световния ред, има много регионални инициативи, които, ако бъдат признати и укрепени, всъщност биха могли да поддържат световния ред. Например инициативата ASEAN + 3 Chiang Mai initiative за финансите позволи на тези страни да се справят по-добре с краткосрочните проблеми с ликвидността, допълвайки съществуващия капацитет на Международния валутен фонд. Като друг пример, въпреки че администрацията на Обама се боеше че вдъхновената от Китай AIIB ще бъде конкурент на Световната банка, нейната структура и правила наподобяват тези на утвърдени многостранни институции и нейното управление включва лица от западни страни. По този начин AIIB е по-вероятно да се допълва, отколкото да се конкурира със Световната банка. В един фрагментиран и плуралистичен свят използването на местни и регионални инициативи в различни тематични области, които допълват старите, но фрагментиращи глобални институции, може да бъде един от най-обещаващите начини за изграждане на световния ред през двадесет и първи век. Мултиплексният свят няма да бъде свободен от безредици, но не е непременно обречен да бъде това, което Ян Бремер и Нуриел Рубини наричат "Г-нула свят" - "в който никоя държава или блок от държави няма политически и икономически лост - или волята - да провеждат истински международен дневен ред " - просто заради липсата на доминиращата водеща роля на САЩ. Споделянето на лидерство между западните сили и възникващите сили е по-постижимо от (твърдото) разделяне на власт. Светът, който е по-малко зависим от лидерството на САЩ - но без пълно отстъпление на САЩ в изолационизъм, все някак ще намери начини да си сътрудничи. Този свят все пак ще се обедини в криза, както се случи на срещата на върха на Г-20 след световната финансова криза през 2008 г., или в борбата срещу общите рискове, както стана с Парижкото споразумение за изменението на климата от 2015 г. Това беше възможно не поради проактивни Американското лидерство, но поради общо разбиране сред западните нации, възникващите сили (ръководени от Китай) и групи от гражданското общество. Важно е, че споразумението избягва традиционния западен подход, основаващ се на легализирани санкциии, в полза на по-мек, доброволен подход, характерен за Асоциацията на народите от Югоизточна Азия. Мултиплексният свят е свят на "Г-Плюс", включващ установени и възникващи сили, глобални и регионални институции и актьори, държави, социални движения, корпорации, частни фондации и различни видове партньорства между тях. Стабилността на мултиплексния свят Има няколко неща, които трябва да се имат предвид от международната общност като цяло, и по-специално от западните нации, за да се помогне за управлението на прехода към мултиплексния свят. Първо, спрете да пишете за връщането на либералната хегемония, с което имам предвид световния ред след Втората световна война, създаден и доминиран от Съединените щати и съсредоточен около западните интереси, ценности и институции. Тази ред би могъл да донесе много добро (както и много лошо) на света и някои от неговите институции (като системата на ООН) ще продължат, но конкретните исторически обстоятелства зад възхода на либералната хегемония са изчезнали. Глобалното разместване на силите е реално и ще продължава. Второ, освен ако и докато администрацията на Тръмп не промени радикално курса или не бъде заменена, подгответе се да живеете без значителна подкрепа от страна на САЩ за мултилатерализма. В рамките на Тръмп тази подкрепа може да дойде селективно и пестеливо, но нейното отсъствие не бива да възпрепятства международното сътрудничество, ако в него участват и го подкрепят други основни участници. Трето, краят на американската хегемония не е равносилен на "връщането към анархията", ако анархия предполага края на глобалното сътрудничество, както се притесняват някои. Напредъкът в глобалното управление никога не е бил линеен и не е имало някакъв консенсус, че глобалното управлението е добро нещо. Търсенето на глобално управление е и ще продължи да варира в зависимост от областта на проблемите. Подобно търсене се дължи на смесица от стратегически, функционални и нормативни мотиви, както и на вътрешнополитически калкулации. Докато нормативните и вътрешните мотиви може да намаляват сред западните държави, функционалните и стратегическите мотиви все още могат да доведат до търсене на глобално управление в няколко области, включително изменението на климата и транснационалната сигурност. Четвърто, въпреки твърденията, че светът е "в пожар", има и много успешни истории за растеж и стабилност в света. Що се отнася до международната стабилност, има както добри, така и лоши новини. Някои форми на международно насилие, като например междудържавните войни, са в дългосрочен упадък.При цялото си медийно отразяване и очевидната трагедия, тероризмът представлява силно концентрирана, локализирана заплаха. През 2015 г. например само пет държави - Афганистан, Ирак, Нигерия, Пакистан и Сирия - съставляват 72% от смъртните случаи от тероризма по целия свят. Също така забележителни са само четирите групи, които са отговорни за 74 процента от всички тези смъртни случаи: самопровъзгласената Ислямска държава, Боко Харам, талибаните и Ал Кайда.Освен това, много от признаците на "анархия" днес, включително жертвите в Близкия изток, са резултат от неуспешни политики на Съединените щати и нейните ключови западни съюзници, които межеха да бъдат избегнати. Примери за това могат да бъдат например нахлуването на Ирак през 2003 г. в Ирак или англо-френската операция в Либия през 2011 г., за да се извърши промяна в режимите (като по този начин се злоупотреби с Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН, предназначена за гражданска защита). Освен това, както някои твърдят, случаят с Либия може да е отчасти причина за последващия отказ от военна интервенция в Сирия. Прогнозите, публикувани от Международния институт за стратегически изследвания, установяват, че от общо 180 000 смъртни случая, свързани с конфликти по света през 2014 г., в Ирак и Сирия са почти половината.Изучаването от тези грешки е по-важно за бъдещето на световния ред, отколкото копнежите да си върнем обратно либерална хегемония. Пето, отдайте дължимото на приноса на не-западните актьори към пазара на идеи за глобално сътрудничество. Страните от Латинска Америка подкрепиха правата на човека преди Всеобщата декларация за правата на човека и развиха традиция за регионална нормативна уредба и институционално изграждане преди създаването на ЕС. Източноазиатските страни, водени от Япония, пробиха пътя от постколониалната зависимост и недостатъчно развитие. Конвенцията на ООН по морско право имаше много общо с ръководството на дипломати от Югоизточна Азия. Идеите за човешкото развитие и сигурността на човека са замислени от пакистанския икономист Mahbub ul Haq, докато концепцията "Responsibility to Protect" е до голяма степен африкански принос. Шесто, насърчавайте прагматичния глобализъм на мястото на идеологически заредения либерален интернационализъм, термин, дълбоко свързан със западната хегемония и лицемерие. Историята предоставя много примери за практическо, не идеологическо, основано на конкретни теми сътрудничество между народите с разнообразен политически ред, за да се поддържа международната стабилност. Седмо, приемете с разтворени обятия глобалното управление на G-Plus. Нарастващата сложност на глобалното управление е неизбежно поради изникването на различни нови участници и транснационални въпроси. Невъзможно е държавните бюрократични институции, създадени през 40-те години, да се справят с тези промени. Тези институции трябва да приветстват появяването на нови "търсещи" глобално управление и да се научат да работят с тях, като избягват дублирането на ресурси. Продължаващата фрагментация в глобалното управление създава нови възможности за по-тясно партньорство между междуправителствените институции, гражданското общество и частния сектор. Осмо, вземайте сериозно регионалните сили и регионализма. Регионите са важни места за конфликти и сътрудничество. Когато разглеждаме начини за развиване на нов световен ред, не трябва да се съсредоточаваме твърде много върху големите нововъзникващи сили, докато пренебрегваме ролята на други регионални сили в развиващия се свят като Индонезия, Нигерия и Турция. Не всички форми на регионализъм са вредни за глобалното сътрудничество; наистина, те могат да допринесат за това. Много регионални организации споделят нормативната загриженост за мира и справедливостта и заслужават своето пространство във всяка значима схема за глобален ред. Традиционната либерална универсална тенденция за свързване на регионализма със сфери на влияние или балансиране на властта е погрешна, тъй като много примери за регионализъм днес са отворени, интерактивни и приобщаващи. Накратко, стабилността на мултиплексния свят ще изисква от много западни народи да се откажат "безплатното возене върху транспорта" на Съединените щати и да приемат споделено лидерство с нововъзникващите и регионалните сили. Това ще изисква по-голямо партньорство между глобалните и регионалните органи, както и публичните, частните и гражданското общество. Светът на "Г-Плюс" изисква истински реформирана система на глобално управление, която дава искрено признание на гласовете и стремежите на всички. Америка и нейните западни съюзници трябва да се откажат от изключителни привилегии като френското ръководство на МВФ, американското председателство на Световната банка и японското председателство на Азиатската банка за развитие в замяна на доверието и сътрудничеството на останалите. Нов лексикон за международни отношения Сложността на международната политика днес изисква по-голямо разбиране на съществуващите теории и речник на международните отношения, особено на либерализма и реализма. Либералите често изповядват монопол върху всички "добри неща" в международния живот като рационалност, зачитане на човешкото достойнство, добро управление, свободна търговия и ред, основан на правила, и проследяват произхода на тези ценности изключително от западната цивилизация. И все пак тези идеи и практики могат да бъдат намерени в други, неевропейски цивилизации, включително, но не само ислямска, китайска и индийска. Либералната теория показа малко признание за многобройните източници и принос за развитието на нейните идеи и практики. В резултат на това днес либерализмът се разглежда като искане и очакване "останалите" да следват принципи, за които се твърди, че са развити единствено на Запад, дори когато водещите либерални западни народи ги нарушават грубо. Такъв либерализма, който сега е подложен на предизвикателство у дома му, ще бъде още по-трудно да се продаде на останалия свят. Когато се изправят пред бъдещето, докато либералите остават в отрицание, реалистите се връщат в миналото. Вместо да търсят свежи идеи, които да разбират и обясняват промяната в световната политика, те продължават да претоплят понятията като многополюсност (или общата теория, че международната стабилност зависи главно от поляритета или разпределението на властта) или от Капанът на Тукидид, за да опишат сегашния или възникващия световен ред . Това е погрешно приложение на историята. Днес светът е далеч от многополюсната епоха от деветнадесети век; той е още по-отдалечен от самодостатъчната и херметична геополитика на гръцките полиси. Епохата на либералната хегемония е минала. Либералният международен ред ще бъде само една от многото взаимно пресичащи се системи и ще трябва да се конкурира или да се впише в други идеи в свят на все по-голяма сложност и взаимосвързана комплексност. Учените в сферата на международните отношения трябва да бъдат предпазливи към конвенционалната мъдрост и да бъдат отворени към нови концепции и теории и следователно към нови възможности за световен ред, който няма прецедент в историята. Keohane е прав: хегемонът не е нито необходим, нито достатъчен за глобалния ред - и нито, както се оказа, такава е и "неоспоримата" либерална идеология. В мултиплексния свят учените и прагматиците ще трябва да прегърнат сложността на тази нова система.

Великолепна като форма и изложение теза на автора, който, според мен, изцяло изразява незападна визия макар и с изразните средства на западен учен и писател. Основната му идея за „мултиплексов” свят /не многополюсен/ е оригинална алтернатива както на на либералната хегемония, така и на мултиполюсния свят с няколко центъра на сила и влияние. A multiplex or mux is the popular term used for the grouping of program services that are sub-grouped as interleaved data packets for broadcast over a network or modulated multiplexed medium, which are split out at the receiving end. https://en.wikipedia.org/wiki/Multiplex_(television) Тази система на "мултиплекс" обаче предполага да има един оператор или механизъм, който "сплита" и "разплита" отделните потоци от интереси, тоест нещо като световно управление или правителство. В статията на Amitav Acharya, може и да съм пропуснал, не видях обяснение за някакъв международен механизъм, който да има подобна функция. Ето защо, дали тези негови идеи не са визионерските му проекции върху въображаем екран, според мен на този етап, е отворен въпрос. Като отклонение: Само бих искал да уточня нещо от предишния си постинг: идеята на американските политически стратези за "Restraint" /Сдържаност/, като всяка такава най-общо формулирана идея, претендираща за стратегия и прагматична идеология, има двустранно значение и може да се използва като поне двустранно острие в практиката; ако погледнем тази концепция от значението й не като „сдържаност”, а като „сдържане”, то цялата конфигурация за „офшорното балансиране” и постигане посредством него хегемония в поне три глобални зони /Европа, Североизточна Азия и Персийския залив/ означава „сдържане, възпиране” на всеки потенциален кандидат за водеща роля в тези три глобални зони, освен САЩ, тоест трите изброени региона са приоритети за „националната сигурност” на САЩ. Поне засега, следването на тази тенденция е видимо последователно.

Един автор, Barry Ross Posen, привърженик на доктрината за Restraint /Въздържане/ "Restraint". Amazon. Amazon.com. Retrieved 12 July 2015. в неодавна написана от него статия "The Rise of Illiberal Hegemony: Trump’s Surprising Grand Strategy" https://www.scribd.com/document/375295554/The-Rise-of-Illiberal-Hegemony твърди следното: "И все пак, Тръмп се отклони от традиционната глобална стратегия на САЩ в едно важно отношение. В края на Студената война, както тези на демократите, така и републиканските администрации се стремяха към една глобална стратегия, която учените наричат "либерална хегемония". Беше хегемонистично това, че САЩ се стремяха да бъдат най-мощната държава в света и беше либерално, че Съединените щати се стремяха да основат една международна система на правов ред, регламентирана от многонационални институции, и да превърнат другите държави в пазарно ориентирани демокрации, свободно търгуващи помежду си. Тръмп се опитва да запази хегемонистичната икономическа и военна способност на Съединените щати и ролята им на арбитър по сигурността за повечето региони по света, но той се е различава от предшествениците си по отказа му от износа на демокрацията и по въздържанието му от многото многостранни търговски споразумения. С други думи, Тръмп въвежда нова глобална стратегия на САЩ: нелиберална хегемония. Въпреки че администрацията на Тръмп е изоставила много от стълбовете на либералния интернационализъм, нейната политика на сигурност остава постоянно хегемонистична. Дали нелибералната хегемония ще се окаже повече или по-малко устойчива от либералната си братовчедка остава отворен въпрос." Да припомня възгледите на този автор за "рестриктивната" нова стратегия на САЩ, те не изключват икономическа глобалализация, нито отказ от военна сила в глобален мащаб: Сдържаност Поддръжниците на стратегия за ограничаване призовават Съединените щати да намалят значително ангажиментите си за сигурност в чужбина и в голяма степен да избегнат участие в конфликти в чужбина. Америка ще се възползва от тази "забележително добра" стратегическа позиция: "[Съединените щати] са богати, отдалечени от други големи сили и защитавани от мощен ядрен възпиращ ефект. Другите големи сили в момента са по-слаби от Съединените щати близки един до друг и са изправени пред същия натиск да се защитят, както и Съединените щати. " В съответствие с традицията на "реалната политика", държавите са заинтересовани за собствената си сигурност и съответно ще търсят начин сами да защитят своите собствени интересите и баланс срещу агресорите; въпреки това, когато е възможно, държавите предпочитат да "се возят безплатно" или "евтино", като прехвърлят разходите за сигурност на други държави. Голямата стратегия на Сдържаността се отличава от изолационизма: изолационистите предпочитат да ограничават търговията и имиграцията и са склонни да вярват, че събитията в външния свят имат малко влияние в Съединените щати. Сдържаността обаче вижда икономическата динамика като ключов източник на национална власт и следователно има тенденция да спори за относително отворена търговска система. В офшорното балансиране Съединените щати се въздържат от значителни ангажименти в областта на сигурността в чужбина, с изключение на хегемония в това, което офшорните балансисти определят като три основни стратегически региона в света: Западна Европа, Североизточна Азия и Персийския залив. Posen, Barry R. (2014-06-03). Restraint: A New Foundation for U.S. Grand Strategy. Cornell Studies in Security Affairs. Ithaca, NY: CornellUniversity Press. ISBN 9781501700729. Само да допълня, че първите признаци на този завой към "сдържаност" се забелязваха още по време на втория мандат на Обама, а идеите за това не са патент на републиканците или на Тръмп, движението Чаена партия възниква през 2009, то е основна база като електорат за избора на Тръмп и включва както републиканци, така и демократи. парадоксът е, че платформата на това движение е ултралиберална, либертарианска, то е финансирано от едни от най-богатите хора и корпорации, но активистите му са от средната класа като социална база. Въпросният автор Posen, Barry, още през 2014 г. съвършено ясно артикулира платформата на Restraint стратегията, на този линк може да се прочете: http://bostonreview.net/us/barry-r-posen-restraint-grand-strategy-united-states

Бъди жив и здрав и успешна кариера.

В тази информация се казва ясно, че това е "най-старият запазен цял" кораб, който е датиран чрез радиокарбонно датиране към 400 г. пр.н.е, което означава някъде към времето на Пелопонеските войни A small piece of the vessel has been carbon dated and it is confirmed as coming from 400BC - making the ship the oldest intact shipwreck known to mankind. Казва се също така, че преди това откритие е направено друго на отломки, които са датирани на около 3000 г. или на 1000 г. пр.н.е, което е най-ранния т.н. Омиров период или Ранножелязна епоха /1200 - 800 г. пр.н.е/ Prior to this discovery ancient ships had only been found in fragments with the oldest more than 3,000 years old.

+++ Много точен и добър анализ. Също съм на мнение, че мерките на Родрик са академично верни и рационални, но на практика неприложими, което си обосновал в постинга си. По отношение на България също всичко е много точно очертано. Лично мисля, че така очертана ситуацията изглежда заключена и единственото реално решение е това, което е посочил Атом в неговия постинг - по пътя на опит/грешка, нов опит и т.н., тоест това е налучкване без визия и стратегия. Но предполагам, че по този начин изглеждат нещата, ако застанем от гледна точка на досега съществуващият световен ред, а той може да бъде обобщен като Pax Americana. https://en.wikipedia.org/wiki/Pax_Americana Според мен, обаче, което подлежи на анализ и верификация, със стария Pax Americana в общи линии е свършено и той си отива в историята. Каква е новата стратегия и визия на американския управляващ елит едва ли ще бъде публикувано в масовите медии, но моето мнение е, че такава вече съществува и работи.

Не съм специалист по японска история, но от обща култура знам, че СССР през целия период между двете световни войни разглежда съвсем сериозно възможността да има японска интервенция в Сибир. косвено доказателство за това е изпращането на съветския топ-шионин Рихард Зорге в Токио. Ето какво му пишат от центъра на съветското военно разузнаване в Москва през 1939: Japan must have commenced important movements (military and political) in preparation for war against the Soviet Union but you have not provided any appreciable information. Your activity seems to getting slack.[ Andrew & Gordievsky 1990, pp. 192 https://en.wikipedia.org/wiki/Richard_Sorge А една от шифрограмите на Зорге от 14 септември 1941 гласи: Sorge advised the Red Army on 14 September 1941, that Japan would not attack the Soviet Union until: Moscow was captured The Kwantung Army was three times the size of Soviet Far Eastern forces A civil war had started in Siberia.[40] This information made possible the transfer of Soviet divisions from the Far East, although the presence of the Kwantung Army in Manchuria necessitated the Soviet Union's keeping a large number of troops on the eastern borders...[41] Mayevsky, Viktor, "Comrade Richard Sorge", Pravda, 4 September 1964; quoted by Prange, Goldstein & Dillon 1984 https://en.wikipedia.org/wiki/Richard_Sorge#cite_note-41 Ресавски, смяташ ли, че в съветското военно разузнаване по онова време са работили глупаци?

В Приморье открыт целый ряд крупных и уникальных месторождений разнообразных полезных ископаемых, на базе которых создана и функционирует самая мощная на Дальнем Востоке горнодобывающая промышленность. В крае производится более 92 % плавикового шпата России, 64 % вольфрамовых концентратов, почти 100 % борных продуктов, 73,6 % свинца в концентрате и 8,4 % свинца рафинированного, добывается 18,2 % олова России. В крае выявлено почти 100 угольных месторождений с общими прогнозными запасами до 2,4 млрд тонн. Основные месторождения угля — Бикинское, Павловское, Шкотовское и Артёмовское — буроугольные, Партизанское и Раздольненское — каменноугольные. Многие месторождения угля имеют сложные гидрогеологические условия (небольшая толщина угольных пластов и их высокая обводненность). Это затрудняет добычу угля, делает её более дорогой. Вместе с тем около 70 % запасов угля пригодно для открытой разработки. Край богат месторождениями цветных металлов. Известно около 30 месторождений олова, которые в основном находятся в Кавалеровском, Дальнегорском и Красноармейском районах. В этих же районах сосредоточено около 15 месторождений полиметаллических руд, содержащих цинк, свинец, медь, серебро, висмут, индий, редкоземельные металлы. В Красноармейском и Пожарском районах края имеется несколько месторождений вольфрама. Кроме вольфрама, в этих рудах содержится медь, серебро, золото, висмут и другие ценные металлы. В северо-восточных районах Сихотэ-Алиня найдено несколько месторождений серебра. В крае разведано более 50 месторождений золота. Золотоносные месторождения имеются как на юге Приморья, так и на севере. Около 60 % всех запасов золота находятся в россыпях по долинам рек. В районе Дальнегорска находится крупнейшее в России месторождение бора (датолитовых, борсодержащих руд). Оно разрабатывается открытым способом и может обеспечить работу перерабатывающих предприятий не менее чем на 50 лет. Плавиковый шпат добывается в Хорольском районе (Вознесенское и Пограничное месторождения). Кроме плавикового шпата, в рудах этого месторождения содержатся редкие металлы. Открыты несколько месторождений фосфоритов на материковом склоне Японского моря. На запасах Дальнегорского боросиликатного месторождения, скарново-полиметаллических месторождений работает крупное горно-химическое предприятие ОАО «Бор». ОАО «Ярославский ГОК» разрабатывает Вознесенское и Пограничное флюоритовые месторождения. ОАО «Приморский ГОК» и ОАО «Лермонтовская ГРК» вместе разрабатывают богатейшие скарново-шеелитовые месторождения «Восток-2» и Лермонтовское. В посёлке Кавалерово ОАО «ГРК Хрустальная» (Хрустальненский ГОК) разрабатывает богатое оловянное месторождение «Искра». Кроме того, в крае добываются бурые и каменные угли, строительные материалы; действует ряд санаторно-больничных комплексов на базе подземных минеральных источников и морских грязей, в том числе крупнейший в России Шмаковский. В небольшом количестве в крае добывается россыпное золото, цеолиты, бентонитовые глины и другие полезные ископаемые. Вводятся в эксплуатацию коренные золотосеребряные месторождения. В структуре добычи традиционно преобладают бурые и каменные угли — 47 %, значительную роль играют цветные и редкие металлы — 21 % и неметаллы — 14 %. Производство благородных металлов (золота из россыпных и комплексных вольфрамово-медных месторождений, серебра из комплексных полиметаллических месторождений) не превышает 10 %, добыча общераспространённых полезных ископаемых — 3 %. Обеспеченность действующих предприятий сырьевой базой неодинакова. ОАО «Бор» и ОАО «Ярославский ГОК» обеспечены разведанными запасами борной и плавиковошпатовой руды на длительный срок. В крае имеются перспективы выявления промышленных месторождений как традиционных для края полезных ископаемых, так и новых, на базе которых могут быть созданы крупные горнодобывающие предприятия. Из традиционных полезных ископаемых есть перспективы поисков богатых скарново-шеелитовых месторождений в Лермонтовском рудном узле и высококачественных лечебных грязей в бухте Экспедиции на юге Приморья. Особенно благоприятные перспективы в крае имеются на выявление новых промышленных рудных месторождений благородных металлов (золота и серебра). Из новых полезных ископаемых в Приморье имеются перспективы выявления месторождений сурьмы, ртути, марганца, барита, каолинов и высококачественных кварцитов для производства стекла, в которых в настоящее время Россия испытывает большой недостаток. В крае в последние годы появились перспективы выявления месторождений драгоценных камней: алмазов в коренном залегании и корундов в россыпях, в первую очередь сапфиров в Вострецовском золотоносном районе. Имеется недоразведанное месторождение Радужное благородного опала в пределах Алчанской вулканоструктуры. В 1999—2000 годах начата переоценка перспектив края на нефть и газ, как в наземной части, так и на шельфе Японского моря. Прогнозная оценка на нефть по разным авторам колеблется в пределах 10—150 млн тонн. Развитая инфраструктура края и удалённость от нефтедобывающих регионов России позволяет с высокой степенью достоверности предполагать, что отработка даже мелких месторождений нефти и газа будет экономически целесообразна. https://ru.wikipedia.org/wiki/Приморский_край

Нещата в политиката и икономиката са прекалено широки. Иначе погледът е късоглед и стеснен. Според мен, разбира се.

По всичко изглежда, че не е било и реално възможно да бъде постигнато такова запазване на територията: която сега е руската Приморска област - Площ 164 673 km² (22-ро място в Руската Федерация, 0,96% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 1 923 116 души (26-то място в Руската Федерация, 1,31% от цялото население). Административен център град Владивосток. Разстояние от Москва до Владивосток 9302 km. https://en.wikipedia.org/wiki/Primorskaya_Oblast нито с пряка окупация от японската армия, нито под формата на буферна независима държава, каквато за кратко е била. През цялото време на военните действия, за които пишете, японските и други съюзнически сили са били в съотношение 1:6 в полза на болшевиките като численост. След изтеглянето на японските войски тази буферна държава е била обречена, но и дори с наличието на силен японски гарнизон, според мен резултатите щяха да бъдат същите. По този маршрут, Тихоокеанския, през ВСВ война минава 50 % от американската помощ за СССР, в случай че там съществува буферна японска държава, това нямаше да е възможно или е щяло да бъде много проблемно. The Pacific Route opened in August 1941, but was affected by the start of hostilities between Japan and the US; after December 1941, only Soviet ships could be used, and, as Japan and the USSR observed a strict neutrality towards each other, only non-military goods could be transported.[40] Nevertheless, some 8,244,000 tons of goods went by this route, 50% of the total.[39] https://en.wikipedia.org/wiki/Lend-Lease Американската експанзия в Тихоокеанския регион е минавала през имперските интереси на Япония там, което е било ясно за американските геополитически стратези още след края на ПСВ, защото американския военен корпус с голямо подозрение следи дислоцирането на японски войски в Приморския край, същото се отнася и за американските политици. Двата опита на японската армия да тества възможностите на червената армия през 30-те години /езерото Хасан и Халхин Гол/, според мен, карат японците да не предприемат никакви по-нататъшни военни действия срещу СССР, доколкото съм чел, те на политическо ниво вземат решение да не водят война срещу СССР, ако Москва не падне, но по ирония на историята, това тяхно решение де факто освобождава Сибирската съветска групировка да оголи далекоизточната граница и да се включи в битката за Москва, което тласка Япония в самоубийствена пряка атака срещу САЩ. Но съм съгласен напълно с вас, че независимо от това дали Япония е можела да задържат Приморския съветски край или не, САЩ нямаше да се примирят с разширяването на Япония в Югоизточна Азия и вероятно, ако не бяха атакувани първи, щяха да намерят друг повод да отворят война на Япония за хегемония в този регион. И от тази гледна точка, цялата интервенция на Япония във Владивосток и Приморския край в крайна сметка е била една не добре пресметната и безперспективна за нея авантюра.

Тази графика във френския блог, където се коментират идеите на Дани Родрик, обвързва като взаимно свързани три показателя: експанзия на чужди капитали, търговия на стоки и миграция на хора като ключови фактори за подем на ляв или десен популизъм във времеви диапазон 1870-2020. От нея се вижда, че нивата на популизъм в настоящия момент са свързани пряко с трите фактора. Родерик диференцира повече въздействието им, като твърди, че притокът на емигранти в добре уредената като социално осигуряване Европа вдига "дясна вълна" на популисти-националисти, докато по-слабо развитите социални системи в САЩ и Латинска Америка генерират ляв /в Латинска Америка/ и ляв /Бърни Сандърс/ и шовинистичен /изоланицонистки популизъм /"Америка над всичко" на Тръмп в САЩ/ Във френския блог има ретроспективен поглед към 20-те и 30-те години на миналия век, като се констатира, че национал-социалистите в Германия овладели властта върху вълната на омразата към средната класа, подкрепяни от едрия капитал и аристокрацията, смесвайки и яхвайки ляв популизъм /привилегии за работническата класа/ с улдра-десен /терор над всички опоненти вляво, отдясно и в центъра/, както и премахване на политическата им конкуренция вляво в лицето на комунистите и социалдемократите. Родрик е умерен оптимист, според него нивата на популизма от 30-те години не могат да бъдат постигнати отново, защото вече има изградено инстутиционално противодействие срещу такъв сценарии: Но вижда възможност за пробив и провал при сценарий ако центристките партии се провалят: И предлага своите мерки срещу хипер-глобализацията, които нарича "демократично ребалансиране"; особено важен е акцентът върху "демократично", защото всичките му мерки са фокусирани върху това, ребалансиране в прекалената свобода на движение на финансовите потоци, на търговските потоци с нелоялна конкуренция, срещу привилегиите на чуждите инвестиции, за защита на интересите на наемния труд, преместване на данъчната тежест повече върху корпорациите и облекчаването данъчно на труда и т.н. Без да го пише пряко, той възлага това на прагматично ориентираните политици и политики в центъра, които вижда като стопер пред левия и десен популизъм. Случай на техен провал Родрик нарича "грозен сценарий". "Проклятие е да живееш в интересни времена." - Конфуций

Как в най-общи линии виждам настоящето и бъдещето на капитализма: Настоящето Меритократична плутокрация: основното средство за прогрес и растеж на БВП /капиталите, свободните за инвестиция големи потоци от пари/ са концентрирани в ръцете на 0.001 % от анонимни плутократи. Тази свръх-овластена чрез неограничен достъп до пари обществена група формира чрез пряка селекция на меритократичен принцип /по лични качества/ йерархия от корпоративни изпълнители, поставени в среда на пазарна конкуренция, като използва лоста на концентрирания капитал, намиращ се в нейни ръце. Веднага под този много малък като кръг от лица на финансов елит са останалите 0.999 % от свръх-богати в елитната /и селектирана по описания по-горе метод/ група на корпоративни собственици и изпълнителни директори, това е групата на собственици и висши ръководители на крупния бизнес, съставляващ като брой фирми 1 % от световната икономика, но като БВП много повече. Собствениците и изпълнителните директори на корпоративния бизнес са широко рекламирани/щи се публични фигури, тези лица са нещо като „манекените на проспериращия капитализъм”, неговият „дрийм тийм” от суперзвезди. Този бизнес действа глобално и има големи привилегии, той е свръх-ефективен и не изпитва никакво затруднение да се капитализира неограничено; механизмът на финансирането му е хеджиране и други подобни схеми, много по-бърз и на практика несекващ, за разлика от традиционното банкиране, достъпно за нивата под него. Иновативност, динамика, рационализирана система на управление са характерни черти за корпоративните фирми и по принцип те селектират за свои служители най-блестящите кадри от работната сила чрез много точен подбор и голямо заплащане. Надолу в йерархията е средния и малкия бизнес, интегриран на принципа на „матрьошката” в големия корпоративен като подизпълнител в холдингови структури. Доколкото шапките на тези холдингови структури са способни да му осигуряват бързо и голямо капитализиране, този бизнес също се ползва от възможностите да се развива технологично и иновативно. И в основата и дъното на хранителната верига на частното предприемачество, наричано „капитализъм”, стои микробизнеса, обемащ около 95 % от цялата съвременна капиталистическа система като брой фирми, това е „зоната на здрача” и безогледната конкуренция, там има истинска борба за оцеляване на ниво свободна конкуренция и естествен подбор в класическия му вид на първоначалното натрупване на капитали. Разоряващите се конкуренти в областта на микробизнеса се вливат в редиците на наемния труд, но на тяхно място се появяват нови и това е нещо като перпетуум мобиле, защото и двата пътя – нагоре и надолу – са потенциално отворени в тази система. Следват хората на наемния труд, те, естествено са мнозинство във всяко общество, но единственият им капитал е тяхното работно време и умения. Най-долу са аутсайдерите от групата на принудително безработни и социално слаби, които по една или друга причина не желаят нито да работят като наемници, нито да се опитват да бъдат предприемачи в сферата на бизнеса; те са резервната армия от „паупери”, както ги дефинира Карл Маркс, от която стоящите над тях работодатели могат потенциално да черпят наемен труд, в случай, че им е необходим като резерв. Бъдещето – в общи линии с известни козметични корекции като настоящето, поради обстоятелството, че огромната маса от хора в тази система са съгласни с това обществено устройство и го одобряват. Добре заплатените служители на корпоративния, среден и малък бизнес, както и в наемниците в държавния сектор /бдящ за реда/ получават бонуси и сигурност, която не могат да постигнат в жестоката конкуренция на ниво микробизнес, те са „тихото мнозинство”, върху което се крепи описаното статукво. Впрочем идентична схема на обществена пирамида наблюдаваме и в България, тя не прави принципно отклонение /като изключим известен примитивизъм и някои „поправими” структурни дефекти/.

Тоест на хората се гледа малко като на дебили +++ Много ти е ценен текста от линка и ще цитирам от него, та дано в нечии глави просветне нещо, а дано... ама... "Във Великобритания всяка година се откриват стотици хиляди археологически ценни предмети, много от тях с помощта на детектори за метал, други - по време на археологически работа, строежи или добив на минерали и други ценни материали. През 1996 г. британския парламент прие Закона за съкровищата.Търсача е длъжен, в рамките на 14 дни, да докладва само за находките които отговарят на критериите за съкровище. Всички други археологически находки като фрагменти от керамика съдове, предмети и монети, стават собственост на търсача и собственика на земята и се докладват на държавата доброволно. Преценено е че музеите е безмисленно да притежават тия археологически обекти, просто защото те не могат да се грижат за всеки намерен обект , складовите помещения вече са пълни и те трябва да бъдат върнати на търсача след като всички научна информация е бъде извлечена от находката. Преходът от взаимна неприязън към диалог, развитие на общи интереси и цели води до създаването на нови механизми за работа и ново законодателство.Следващият важен аспект на английски модел е условията, които подтикват хората доброволно да докладват археологическите находки и съкровища. Доброволно и без никакви полицейски търсения или употреба на сила. Насърчаването на хората, се основава на справедливи финансови награди. Английските депутати смятат, че е много по-изгодно и благоприятно за бюджета на държавата, ако парите се изразходват за съкровища и награди, отколкото за финансовите ресурси, които не оказват влияние върху крайния резултат и са погълнати от полицията и разследващите служби. Привличането на съмишленици е прозорливо така се повишава общественото доверие и се решават основни социални проблеми. Размерът на финансовата награда за всяко намерено съкровище , се определя от специално създаден независим орган ,който включва независими експерти в различни области: представители на музеи, нумизматични компании, Националния съвет за детектори на метал и т.н. Те определят финансовата стойност на находката и плащат на търсача 100% от пазарната му цена. Ако съкровището се намери в частна земя сумата се разделя поравно между търсача и собственика на земята. Ако находката е археологически обект, но не е съкровище, в съответствие с критериите се връщат на търсача и собственика на земята, където е намерена. Находката официално става тяхна собственост. Преди това, обаче, всички подробности за откритието на археологическия обект са влезли в базата данни и са маркирани върху археологическата карта на Великобритания, така че тя може да бъде на разположение за бъдещи изследвания по всяко време след това. Това е обичай, не само във Великобритания, но и в други европейски страни, да се даде на търсачите(намервачите) извън официалните археологически обекти финансово възнаграждение, изчислено като процент от пазарната цена на обекта. В Англия това е 100% от стойността на обекта, в Германия - 100%, ако е бил намерен на частна земя и 50%, ако е бил намерен на обществена земя, в Италия - 25% от стойността на съкровището е т.н. През септември 1997 започва програма за сътрудничество с търсачите ..Английската схема за Portable старини се основава на сътрудничество ,взаимно уважение, доверие и партньорство между археолози и детектористи. Тя е доброволна схема за записване на археологически обекти, открити от членове на обществото. Всяка година хиляди предмети са открити, много от потребителите метал детектор, но също така и от хора, по време на ежедневната си работа. Такива открития предлагат важен източник за разбирането на нашето минало. Portable Antiquities е създадена за насърчаване на записването на тези находки и да се разшири информираността на обществото за значението на тези обекти. Схемата за Portable Antiquities се разви като доброволна схема за запис на находки, които не са обхванати от разпоредбите на Закона за Treasure 1996 http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=15322&p=411737#post411737

Това е решението. Между другото, навсякъде в "белия цивилизован свят" музеите се явяват като равноправни с частните лица участници по търговете на антични ценности и изкуство и участват като такива в ролята си на купувачи и продавачи.

Преди време се интересувах от ценни антични монети, които се продават на търгове в Кристис и Сотби - не като колекционер, а като човек, който има някакви планове да издаде каталог на монети, и много се вглеждах в тези търгове. Оказва се, че произходът на много ценни находки от монети е територията на България. Сега елементарния въпрос е, как стигат тези находки там, въпреки всички забрани. А другият е, щяха ли да отидат там, ако в България имаше легален пазар за тях. Но както казва авторът на цитираното интервю: честито на сивия пазар в българската икономика!

Едно откровено интервю по въпроса: http://www.kultura.bg/bg/article/view/21629 Другарката от МК заяви, че въпреки заключението на съда (а тя беше председател на четвъртата по ред експертна комисия, назначена от съда), министерството все още не се е произнесло за тези картини. Виждате ли какъв абсурд се получава – съдът казва, че това е тъмносиня кола, те казват – не, ние от МК още не сме категорични, защото, според нас, това е нюанс на зелено. И какво става - пак опираме до чиновниците... - Стои един донос и едни "изгубени в превода" чиновници от МВР и от МК, които едно знаят и само него повтарят: по закон искаме това и това да стане. Е, няма как да стане, защото прословутата наредба Н-3 от ЗКН[1], която е допълнението – трябва да я видите на сайта на МК, отново излиза без цените. Тя гласи, че за културна ценност се признава картина, която е създадена преди повече от 50 години и (съюзът и е много важен) стойността й е над 300 000 лв. Тази „подробност” - с цените - на сайта на МК е отрязана с ножица, тя не съществува там. Трябва да отидете до МК, за да го вземете черно на бяло. 300 000 лева са 150 000 евро. Целият ни търг беше за 37 000 евро – целият! (стойността на всички картини). Какво да говорим повече. Значи, дали нещо е културна ценност, МК не може да ни каже. Първо, нямат никакво право да ми кажат, че картината Х трябва да бъде идентифицирана – това е пожелателно. Аз решавам дали искам да я идентифицирам или не. Това е свръх нахалство. Но, както казва Остап Бендер: „Не искаш ли да ти дам и ключа от квартирата, където си държа парите?”. Много е важно да стигнем до механизма на плащане, защото в техните представи ние сме мултимилионери, щом продаваме картини. Това са безумно тъпи хора. Ние продаваме изкуство. И как го продаваме? С консигнационен договор! Вземаме картина от лицето Х и в договора пише: картината се взема на консигнация от тази до тази дата, определя се цена, примерно 1000 лв. Картината отива на търга и започва наддаването. Стига 2500 лв. Според тъпаците (не се срамувам от тази дума), ние вземаме 2500 лв., даваме 1000 лв. на този, който ни е предложил картината, и печелим 1500. Каква е истината? Когато картина се продава на търг за 2500, продавачът взема 2500. Има и т.нар. „премия на купувача” (това го има в Сотби, Кристи и всички останали тръжни къщи по света). И неслучайно, ако отворите сега и видите последни продадени картини на Пикасо (на 6 юни се продадоха две картини), си пише съответно: "Включена премия на купувача". Това означава, че аукционната къща казва: при 2500 лв. вие дължите (примерно) 10% върху тази сума на аукционната къща. Тоест, вие придобивате картината за 2500 лв. и още 250 лв., общо 2750 лв., които плащате по банков път с фактура. Ние превеждаме 2500 лв. на човека, който ни е дал картината с консигнационния договор, а 250 лв. остават за фирмата. Като се съберат парите от всички продадени на търг картини (ние върху тях плащаме съответните данъци, имаме си разходи и т.н.) и теглим чертата, виждаме колко печелим. И колко печелим? Милиони? За да ме обвинят разни пишман журналисти – тези плащат смешни данъци. Защото те така смятат. Я да видим за колко се е продала най-скъпата картина в България от – 60 000 евро. Леле, тия колко са взели – 120 000 лева. Много е лесно да се обвинява, но е още по-лесно да отвориш уеб страницата и да прочетеш начин и условия на търг – всичко е описано. И въпреки това, преди време чиновник ми каза в един разговор в МК: видях тръжните ви правила и имам някои забележки. Какви забележки имаш ти?! Това е частна фирма! Къде се бъркаш? Ти си държавен чиновник! Държавните служители явно се припознават като част от регулаторен орган... - Не. Какво иска тъпата държава в случая? Да уточня – страната е много хубава, държава е много зле уредена. Те искат да има единен регистър на всички произведения на изкуството, които се намират в България. Да бъдат заведени при тях (с копие в МВР) и да знаят в кого са. Защо? Това е информация. Тази информация се продава. И да кажат, примерно: в лицето Х има 1820 картини на Бенчо Обрешков, Златю Бояджиев, Майстора и т.н. Това и чака подземният свят – да отиде да ти разбие къщата и да ти вземе картините. Защо аз трябва да им казвам какви картини има у нас или какво притежавам?! Откъде накъде?! Това е частна собственост! В България по време на демокрацията те третират частната собственост както по времето на социализма. Обиколил съм цяла Западна Европа. Смея да твърдя, че познавам доста добре законите специално в тази област в Чехия, Англия, Франция, Германия, Австрия... Няма такава простотия като в България. И няма и да има. Никъде. А когато влезем в Шенген, МК ще приеме европейския закон и тогава... - Европейският закон е, че мога да притежавам каквото си пожелая. Ако живея във Виена, мога да отида в Париж, да купя картина на Пикасо и да си я занеса във Виена. Никой няма да ме пита откъде я имам. Мога след това във всеки един момент да отида и да я продам в Англия. А тук, на летището, от МВР/МК ще ме арестуват, защото изнасям национално богатство. Това не е национално богатство. Това е мое богатство, не е твое, не е държавно, то е мое. Това не могат да го разберат. Тук законът е така "направен", че да има непрекъснато прът в колелата. Ние не можем да вършим никаква дейност. Защото непрекъснато измислят нещо. - Идентификацията представлява следното нещо: всяка картина трябва да бъде придружена с три листа с въпроси и отговори по образец; да сте я снимали три пъти в размер 8/12 см.; да сложите снимките и да опишете картините – автор, техника... малко като по соц време: от мазките на художника си личи еди-какво си; подписана, датирана... Плаща се всеки един лист, като общо се събират около стотина лева на една картина, и след това трябва да подадете това в МК и те да ви кажат: Ние имаме комисия, което означава „елате с картините”, респективно - да ги натоварите и да ги закарате. Никак не е лесна работа да пакетирате 200 картини, да ги вземете в кола, да ги закарате до тяхната комисия, за да ги видят те и да ви кажат: „Да, вие можете да продавате” или „Не, не можете”. Някаква комисия ще ми каже дали мога да продавам или не?! Добре дошли! Честито на сивия пазар в българската икономика!

Според мен всичките тези забрани върху търсенето на ценности само стимулират черната борса и контрабандата. Ако тази дейност се регламентира и легализира ще излезе на светло и ще има пазар, който може да се контролира. Сега на практика се стимулира криминална дейност. Същото е с произведенията на изкуството. Обаче баналния и вечен въпрос е "кой има интерес?"

Срещал съм доста противоречиви мнения по въпроса, какво би се случило в края на 1941, ако съветската далекоизточна армия не е била прехвърлена към Москва. Дори в английската уикипедия е защитено подобно мение: Initially, the Soviet forces conducted a strategic defence of the Moscow Oblast by constructing three defensive belts, deploying newly raised reserve armies, and bringing troops from the Siberian and Far Eastern Military Districts. As the German offensives were halted, a Soviet strategic counter-offensive and smaller-scale offensive operations forced the German armies back to the positions around the cities of Oryol, Vyazma and Vitebsk, and nearly surrounded three German armies. It was a major setback for the Germans, the end of the idea of a fast German victory in the USSR. https://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Moscow Всъщност по същото време японските политически и военни лидери вземат решение да атакуват Пърл Харбър, което вкарва директно САЩ във войната и променя коренно съотношението на силите. Съвременни руски автори омаловажават изтеглянето на тези части от Сибир и застъпват тезата, че и без тяхното участие хитлеристите са щели да бъдат спрени пред Москва, но това е въпрос на по-професионален военен анализ. Така или иначе, войната в Европа е била решена след контраатаката на червената армия пред Москва. Имате ли информация какви сили са държали на позиция срещу сибирската съветска армия японците по онова време, и какво става с тях след атаката над Пърл Харбър? п.с. По принципа на аналогията може да се предположи, че най-малко са били еквивалентни, на това което е прехвърлено от руснаците към Москва, а то е: Although the Wehrmacht's offensive had been stopped, German intelligence estimated that Soviet forces had no more reserves left and thus would be unable to stage a counteroffensive. This estimate proved wrong, as Stalin transferred over 18 divisions, 1,700 tanks, and over 1,500 aircraft from Siberia and the Far East.[82] The Red Army had accumulated a 58-division reserve by early December,[48] when the offensive proposed by Zhukov and Vasilevsky was finally approved by Stalin https://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Moscow Стандартната пехотна дивизия на Червената армия по онова време е била 12 000, танковата 10 000, следователно това са поне 400 000 души или иначе казано около една трета от цялата съветска групировка, която започва контраатаката.

Нямаме противоречие по така изложената теза. Бих добавил само, че когато се появи нова технология, която вече прави съвършено излишна старата, според мен е ретроградно и лишено от смисъл да пазим старата, защото така или иначе новата ще бъде приета от други и ще ни изхвърли от всякаква конкуренция. Например идеята да пазим парните локомотиви, защото квалифицираните огняри ще останат без работа ми изглежда несъстоятелна; или да продължаваме да снимаме на фотоапарати с филм, който да проявяваме и да копираме на хартия, с аргумента, че работниците във фабриката за филм ще останат безработни.

Добре и обосновано написана статия, според мен. Според вас, имали ли са японските политици и военни реална възможност да анексират тази част от руската територия? И като последствие от това да не влязат след това в Тройния съюз, а да балансират между Съюзниците и Германия?

Безос финансира тази компания с 1 млрд. като продава свои лични акции от Амазон, за да ги инвестира в нея. Неговата детска мечта е изследването на Космоса. На пръв поглед биографията му е като приказката за милионера, който излъскал една ябълка, продал я, купил с парите от продажбата две и т.н., но по-внимателен прочит се вижда, че в толкова бързото му и голямо забогатяване няма абсолютно нищо случайно. Тук има интересна информация за детството му и нещата, които са го формирали като личност: https://books.google.bg/books?id=DUA0DwAAQBAJ&pg=PT74&lpg=PT74&dq=Lawrence+Preston+Gise&source=bl&ots=mltuOFzX8k&sig=ZoFY4LH__F8GTCE1b6M4CrGQXwk&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjQ-KmimpreAhVKCSwKHbTwCi84ChDoATAIegQIAhAB#v=onepage&q=Lawrence%20Preston%20Gise&f=false The Space Barons: Elon Musk, Jeff Bezos, and the Quest to Colonize the Cosmos от Christian Davenport Безос /който е осиновен от кубински емигрант/ е внук на един от изпълнителните директори на Американската програма за атомна бомба и по-късно един от основателите на ДАПРА /тогава АПРА/; влиянието на дядо му по майчина линия върху него е било много силно; той завършва електроинженерство и компютърни науки в Принстън с възможно най-висок резултат и е един от почетните членове на ФиБетаКапа, студентска общност, в която са допускани да членуват не повече от 2 % от студентите Early career After Bezos graduated from Princeton in 1987, he was offered jobs at Intel, Bell Labs, and Andersen Consulting, among others.[24] He first worked at Fitel, a financial telecommunications start-up, where he was tasked with building a network for international trade.[25] Bezos was promoted to head of development and director of customer service thereafter.[26] He transitioned into the banking industry when he became a product manager at Bankers Trust; he worked there from 1988 to 1990.[26] He then joined D. E. Shaw & Co, a newly founded hedge fund, in 1990 and worked there until 1994. Bezos became D. E. Shaw's fourth senior vice-president at the age of 30.[26][24] https://en.wikipedia.org/wiki/Jeff_Bezos По линковете може да се отиде към информация за местата, където е работил току що завършилия Безос, за мен от особена важност за следващата му кариера са предпоследното и последното място и високата позиция там, преди да отвори в гаража собствен бизнес. D. E. Shaw & Co., L.P. is a multinational investment management firm founded in 1988 by David E. Shaw and based in New York City.[2] The firm has offices in New York, Boston, Hong Kong, Hyderabad, Shanghai, London and Bermuda. D. E. Shaw & Co. has delivered the fifth-highest returns of any hedge fund in the world since inception.[3] https://en.wikipedia.org/wiki/D._E._Shaw_%26_Co. това е линк към въпросния хедж-фонд, последното работно място на Безос като служител, този фонд и сега е активен и осигурява една от най-големите печалби като възвръщаемост на вложителите в него David Elliot Shaw (born March 29, 1951) is an American investor, computer scientist, and hedge fund manager. He founded D. E. Shaw & Co., a hedge fund company which was once described by Fortune magazine as "the most intriguing and mysterious force on Wall Street".[2][3] A former faculty member in the computer science department at Columbia University, Shaw made his fortune exploiting inefficiencies in financial markets with the help of state-of-the-art high speed computer networks. In 1996, Fortune magazine referred to him as "King Quant" because of his firm's pioneering role in high-speed quantitative trading.[2] In 2001, Shaw turned to full-time scientific research in computational biochemistry, more specifically molecular dynamics simulations of proteins.[4] In 1986, he joined Morgan Stanley, as vice president for technology in Nunzio Tartaglia's automated proprietary trading group. In 1994, Shaw was appointed by President Clinton to the President's Council of Advisors on Science and Technology, where he was chairman of the Panel on Educational Technology. In 2000, he was elected to the board of directors of the American Association for the Advancement of Science served as its treasurer 2000-2010. In 2007, Shaw was elected as a fellow of the American Academy of Arts and Sciences. In 2009, he was appointed by President Obama again to the President's Council of Advisors on Science and Technology.[6] In 2012, he was elected to the National Academy of Engineering and in 2014 was elected to the National Academy of Sciences. https://en.wikipedia.org/wiki/David_E._Shaw А това е информация за основателя на фонда, на който Безос много бързо става вице-президент, преди да стартира проекта си "Амазон"

Да, от морална-етична гледна точка е така, но от прагматична тази система работи ефективно и издърпва нагоре не само най-високият 1% като богатство, но и останалите 99 %. През 1960 БВП на САЩ е бил 3.1 трлн. долара, през 2009 той е над 15 трлн. долара или пет пъти повече, ерго 69 %, от богатството, които са били притежание на останалите 99 % процента от населението през 1960, са били 2 трлн. долара по курс от 2009, но през 2009 техните 65 % вече са били 9 трлн. долара; богатите са станали много по-богати, но и по-бедните са станали 4 пъти по-богати, това е ситуация на уин-уин, и затова в общи линии в такова общество е утопия да се очаква революция. Отделно жестовете на филантропия са морални актове на добра воля, но не са за пренебрегване - на практика семейство Гейтс са дарили близо от половината си богатство и продължават да го правят.