Б. Киров

Ако се свеждат нещата в политиката и икономиката до персонални изказвания никога не може да се разберат движещите сили на събитията и да се получи адекватна ориентация. Така че не се хващайте за гръмки фрази. Турция не може да води дълга икономическа конфронтация със САЩ по много причини. За времето на управлението на Ердоган броят на компаниите със смесен капитал в Турция се е увеличил повече от 10 пъти; голяма част от тях са американски: Sales of services in Turkey by majority U.S.-owned affiliates were $5.1 billion in 2015 (latest data available), while sales of services in the United States by majority Turkey-owned firms were $75 million. https://ustr.gov/countries-regions/europe-middle-east/europe/turkey Достатъчно е да се напомни, че гръбнака на турската авиационна и автомобилна промишленост е основан върху американски патенти и технологии САЩ са трети след Обединеното Кралство и Холандия като държава по преки инвестиции в Турция, но трябва да се знае, че много от физически базираните в Кралството и Холандия фирми са реално с американски капитали, това е само формалната статистика, реалната е далече повече в полза на американски капитали; особено във финансовия сектор ... който финансов сектор е 35 % от всички чужди инвестиции в Турция. Практически американските капитали стоят в основата на турския банков сектор - едно по-силно дръпване на килимчето под краката на турската икономика и те ще отидат във въздуха Това с преки чужди инвестиции в Турция за два периода 1973-2002 /15 млрд. долара/ и 2002-2017 /193 млрд. долара/ В Турция има нещо друго, лобито на местните производители е много могъщо и корпоративно обединено, и друг път съм го писал; турските индустриалци искат да се възползват от западните капитали и пазари, но без да допускат западните производители на турския монополен за тях пазар. Това обяснява донякъде, според мен, и сегашните достигащи до истерия псевдопатриотични крясъци, такива като на този господин: "Още в началото на протестите в Турция 41-годишният финансов анализатор и журналист Йит Булут застана открито на страната на Ердоган. Подобно на премиера, новият му главен съветник обича да оправдава безредиците в страната с теорията за "лихвеното лоби" - то било отговорно за протестите. Според Булут, банкерите били недоволни от планираното понижаване на основния лихвен процент, а правителството се било решило на тази крачка само за да съживи конюнктурата, тъй като по-ниският лихвен процент се отразявал положително на сделките и консумацията. "За първи път от 52 години насам Турция няма дългове към МВФ, само че това явно не се харесва на някои хора", коментира Булут." https://www.dw.com/bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%8F%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%BD/a-16952782 Обаче демагогията му е безкрайна в тези думи: "лихвеното лоби" в Турция могат да бъдат само едрите длъжници, които са теглили от банките кредити при една стойност на лирата и сега при тяхното изплащане ще си връщат кредитите при друга по-малка стойност на същата лира, този номер го играхме в България в края на 90-те

Една относително обективна, според мен, статия в Bloomberg Opinion от 11 август 2018, разглеждаща отношенията между Турция и САЩ: Отношенията между САЩ и Турция вече никога няма да бъдат същите Therese Raphael Therese Raphael writes editorials on European politics and economics for Bloomberg Opinion. She was editorial page editor of the Wall Street Journal Europe. Има само два начина, по които дипломатическият разрив между САЩ и Турция може да завърши: компромис, който спасява отношенията възможно най-добре или цялостен разрив с опустошителни последствия както за турската икономика, така и за регионалните стратегически интереси на Америка. Арестуването в Турция на американски пастор Андрю Брънсън преди близо две години доведе до дипломатически спор, който застрашава да предизвика пълномащабна икономическата криза в Турция. Брънсън, заедно с много чужденци, задържани след неуспешния опит за преврат през 2016 г., е обвинен в "подкрепа на тероризма". Сделката за освобождаването на Брънсън изглеждаше вероятна, тъй като тази седмица турските длъжностни лица пътуваха във Вашингтон, но очевидно се разпадна поради турските искания, предявени буквално в последната минута. Междувременно напрежението се разраства. Администрацията на Тръмп наложи санкции на министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието на Турция. Ердоган заплаши с ответни мерки на отмъщение и получи подкрепата на по-голямата част от турската опозиция. В сряда, "Звезди и ивици" съобщиха, че група от про-правителствени адвокати в Турция са подали обвинения срещу няколко американски офицери от Air Force Incirlik, обвинявайки ги и за връзки с терористични групи. Те настояват всички полети, напускащи базата, да бъдат временно прекратени и да бъде изпълнена заповед за претърсване. Проблемът е подсилван отчасти и от натрупваното с години негодувание, въпреки декларациите за безупречно партньорство. Някога неподлежащата на дискусия безусловна подкрепа от лидерите на външната политика на САЩ и в Конгреса, днес е отслабена от годините на пълзящ авторитаризъм в Турция, влошаване спазването на правата на човека и сътрудничеството на Турция с Русия и Иран в Сирия. Плановете на Турция за закупуване на руски ракети земя-въздух S-400 на стойност 2 млрд. долара, които НАТО заяви, че са несъвместими със съюзническите системи, както и ограниченията за американското използване на въздушната база Incirlik, допринасят за напрежението. Чувството е взаимно. Ердоган никога не се е възстановил от гнева си от начина, по който неговите съюзници сякаш надничаха и се криеха зад оградата в първите часове след обявяването на опита за преврат през юли 2016 г. Турският лидер също е разгневен на американската подкрепа за кюрдската милиция, която се бори с ислямската държава в Северна Сирия. По-рано тази година той заплаши американските войски с "османски шамар", ако САЩ се опитат да блокират турското военно нахлуване в Северозападна Сирия. Един основен източник на противоречие е отказа на САЩ да предадат на Турция пребиваващият в Пенсилвания Фетхуллах Гюлен, едно време съюзник на Ердоган, а сега негов враг, за когото Ердоган твърди, че стои зад преврата и други опити да подкопае властта му. Прекратяването от страна на Тръмп на ядрената сделка с Иран е още една точка на напрежение; почти половината от вноса на петрол в Турция идва от Иран, а повторното налагане на санкции срещу Иран вреди на икономиката на Турция. Делото "Брансън" направи всичко това невъзможно да се игнорира, тъй като американските евангелисти поеха каузата. Но "невъзможно да се пренебрегне" въобще не означава, че администрацията на Тръмп се е превърнала в някакъв принципен защитник на човешките права в Турция. Въобще не. Тръмп, чието име украсява луксозните имоти в Турция, изразяваше само похвали към Ердоган, когато се срещнаха през 2017 г. Когато привърженици на Ердоган нападнаха протестиращи във Вашингтон, аферата беше потулена тихо. Администрацията е мълчала за други арести на граждани на САЩ и чужденци в Турция. Но тя беше готова да сключи сделка за освобождаването на Брънсън. САЩ вече бяха поискали от Израел да освободи Ебру Озкан, турска гражданка, която беше арестувана там по подозрение, че помага на Хамас (Израел я депортира в деня след като Тръмп поиска това от израелския премиер Бенямин Нетаняху). Администрацията на Тръмп също бе готова да позволи на Хакан Атила, бивш изпълнителен директор на турската държавна Халбанк, осъден за нарушаване на санкциите в Иран, да излежи останалата част от присъдата си в Турция. Сделката беше поставена под съмнение, когато Турция поиска редуциране на наложената от американски съд глоба за няколко милиарда долара срещу Халбанк и уверение, че всички разследвания ще бъдат отменени. САЩ могат да си позволят да играят по-дълга игра. Изборите на 24 юни вероятно са засилили властта на Ердоган, но той не е спечелил с марджин с размерите на този на Путин. (Ердоган получи малко над 52 процента и това е всичко, при това ако пренебрегнем нередностите в гласуването, които вероятно са подсилили числата му.) Турция е разделена политически и колкото по-дълго Ердоган налага правилата си чрез принуда, толкова по-уязвим ще бъде той, особено ако турската икономика продължава да страда. Като основен барометър на доверието в страната, спадът на лирата говори много красноречиво. Въпреки това дипломатическото решение очевидно е за предпочитане пред продължаващата ескалация. Ердоган жертва турската икономика, за да задържи Брънсън като залог за сделка. Разрушените отношения със САЩ също ще окажат натиск върху отношенията между Турция и ЕС и ще дадат на инвеститорите, които вече са се наплашили, още по-дълга пауза. Американската подкрепа за Турция не може да се разпадне за един ден. Връзката е изградена на много нива, както вътре, така и извън правителството, и по основателни причини. Без Турция ще е трудно да се запази световният ред, ръководен от САЩ в този регион, и да се води успешна политика за ограничаване на хаоса в Близкия изток. Също така, няма друго мюсюлманско мнозинство, освен това в Турция, което може да служи като мост със западния свят или да постигне демократичните стандарти, на които турците са свикнали и към които се придържат. И все пак, партньорството между САЩ и Турция определено се е променило, благодарение не толкова на националните им интереси, а на слабостите на лидерите. САЩ ще трябва да се примирят с нещо по-малко от предишната лоялност, по-малко от съюз, и да приемат по-скоро бизнес отношения на взаимна изгода. https://www.bloomberg.com/view/articles/2018-08-10/u-s-turkey-relations-will-never-be-the-same

Нищо лично, Гербов, дискусията с теб лично за мен беше от полза; пожелавам ти ползотворна работа по твоите теми.

Тази статия-анализ е писана през март т.г., а вижте какво се случва със златния резерв на Турция между март /когато е публикувана статията/ и юли: 350 тона злато продадени, за за послужат като спирачка към летящата инфлация, това са около 20 млрд. долара за три месеца, очевидно, без особен успех. Картината на турската стокова борса също не изглежда добре. Според мен, причините не са чисто икономически, много и сложно преплетени са факторите, но определено фискалната политика не е силната страна на турското управление. Но от друга страна, ако се погледнат комплексните данни за икономиката на Турция, кризата е в най-високия си пик и всички показатели и прогнози са за стабилизиране и възстановяване, комплексните данни показват такава перспектива към 2020. https://tradingeconomics.com/turkey/forecast Това, според мен, е индикатор, че настоящата криза е най-вече предизвикана от външен натиск, да го наречем "натиск на долара" върху турската икономика.

Не е станала поради смяната на председателя, защото такава няма. Марин Полуканов си е председател през цялото време и за него става въпрос в писмото от 12.12.1872, в което Левски пише, че му е поискал комитетски пари и не ги е получил, както и да го извърташ. Доказателство: Марин Поплуканов е бил председател, когато комитетът в Ловеч вече се е подвизавал под името "Алилаа Селевли": "Писарят на Димитър Общи до Левски Асланъ Дервиш-оглу Кърджалъ! Сметките за разноските си не сме направиле още, причина; че си има д. Македонсы други занимания за които ще Вы разкаже приносящиятъ... Като тръгнахме за Исакъ Хаимъ 16 гр. за такъмъ на коня 21 .... На Алилаа Селевли на ханя 22:20 на ханя наш, разноскы 140 За тези пари ми ся обеща, че ще ми ся даде билетъ, или ще ми гы врьне като спечелимъ, па сега нито билетъ нито пари. 1872 Юлия 13-й Писарътъ на Д. Македонск. Имято на Д. Макед. ся замяни съ Селимъ Мургашоглу, а не е, Македонскы /сящий/ Това е публикувано в Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 326, стр. 358 Потъваме в скучно дребнотемие. Гербов, важният въпрос е не кой е бил председателят на 12 декември, а кой е писал подхвърлените писма, защото в техния автор Левски тълкува предателство, "истинно предателство и[ли] предателство без да иска - от страх." Но ти правиш всичко по силите си да разбиеш този разговор на отклоняващи странични теми и да го вкараш в тринайста глуха. Затова не ми е интересен диалога ни, въпреки че, без да искаш, ми помагаш.

1872, 12 декември Братя в окръжния център! В Сюлюманоогпу Дауд Напред и не се бойте. Нека българското юнашко око не се бои вече от мъките на дрипавия читак. Ето времето вече наближава да докажем на душманина, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не припознае нашите закони, и да живее с нас по същите граждански правила, той с всичко в един миг ще стане на прах и пепел. Ние, членовете на Централния комитет, се събираме [1] да определим вече времето за общонародно въстание. Защото силно ни принуждава външното обстоятелство, без друго да вървим на бой и минута да не се губи. На това спираме за някой и друг месец, докато се извести по всички страни на Българско, да се приготвят откъм барут, куршум, и пр.; да дават кой колкото пари вече има, да вдигат с лихва кой колкото вече може. Които пари най-много до два месеца да бъдат готови, че щом пишем, да се донесат където ги поискам. Та докато се нарежда работата за революция, да станат готови пушките и целият останал припас. И да се разнесе по местата каквото е нужно, защото вдигнем ли вече народните байраци, дотам е всичкото приготовление. Всичко това по-скоро да съобщите на всички страни. Приносящият [2] е наш брат от окръжния център, Юдачооглу Селиникли [3]. На него ще дадете адреса си и ще вземете адреса им за споразумяване писмено и всякак. Точно ще му забележите на книга за всички станали там работи и сега как стоят. Всичко, каквото има донесено от Влашко, да го дадете на някого и да го донесе в Ловеч на Николчо Алачят в махалата „Дръстини“. А по-скоро вижте да ми изпратите фишеците на иглинячката ми. Всички тамошни имена да ги подмените с други. И моето вместо Ас. Дер. Кърджала ще познавате [като] Ибриямаа Анадоллу, и подписката ми ще я търсите чрез разрязаната книга, без печат, защото печатът падна в подозрение. Приносящият и устно ще ви говори за нещо. Вижте ако можете, дайте му здрава дума. [4] Ибриямаа Анадоллу (В. Левски) Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 103. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8084. Арх. т. I. № 45, стр. 7. "Сюлюманоогпу Дауд" е Окръжния център голям Извор, Страшимиров упорито твърди, че е Орхание. Това писмо е донесено от Т. Ранков от Пазарджик, също окръжен център,след като там е оповестено новото име на Левски, следователно името е обявено по новите окръзи, тук го пише черно на бяло. Май не аз си нагласявам фактите, според интересите.

1872 септември - / Левски/ изпраща бележка до революционните комитети в Сливен, Стара Загора и Лясковец във връзка с промяната на техните псевдоними НБКМ - БИА, ф 85 /ВЛ/, II ; А 8087 Публикувано на стр. 156 във "Васил Левски - документален летопис", ДИ Петър Берон, 1987 /под редакцията на Кирила Възвазова-Каратеодорова/ 1872 ноември, след 28 - /Левски/ пише писмо-инструкция до Окръжния революционен център - Пазарджик, с което подканя тамошните дейци да бъдат решителни, да работят "каквото и да става". Изтъква, че заминава за Букурещ, където трябва да се реши въпросът за предстоящото въстание, и иска да получи от тях "едно писмо с печатът окружний, в което ще ме упълномощите пред другите членове на Централния комитет, че всичко каквото има да се върши за сполука на милото ни отечество България има пълна свобода от нас.". Настоява такова пълномощно да изготвят, ако имат доверие в него, и комитетите в Пловдив и околността, както и спадащите към окръжните центрове в Стара Загора и Сливен; заменя най-известния си и най-често употребяван досега псевдоним "Аслан Дервишоглу Кърджалъ" с друг: Ибриямаа Анадоллу. Публикувано на стр. 163-164 във "Васил Левски - документален летопис", ДИ Петър Берон, 1987 /под редакцията на Кирила Възвазова-Каратеодорова/ Подчертаното от мен е ключово важно: в темата съм цитирал част от Устава на БРЦК, която дава на Левски възможност да оглави БРЦК при наличието на такива пълномощни от комитетите. Точно, когато взема пълномощните от окръжните центрове, Левски променя и псевдонима си. Да напомня, че след реорганизацията от Левски на структурата на ВРО, в страната остават пет окръжни центрове: Голямоизворски (септември 1872) Пазарджишки (октомври 1872) Старозагорски (ноември 1872) Сливенски (ноември 1872) Ловешки (декември 1872)

Не мисля, че някой във Вашингтон или Брюксел планира Турция да се откъсне от орбитата на Запада; много по-вероятно е да планират как Русия и /защо не?/ Иран да влязат в далечна перспектива там. Когато имаме преформатиране на света като икономика.

Ти си в час, но се извърташ сам от собствените си думи: - най-напред твърдеше, че поп Кръстю станал председател на 7 октомври, после се отметна, че може и да не е бил - после твърдеше, че Левски се подвел, след което се отметна, че може и да не се е подвел Сега ми цитираш какво пишел Каравелов като аргумент, ами естествено, че ще пише това, та нали той пръв пуска публично обвинението. Те и по телевизора казват много неща, които не са верни. Гербов, "Алилаа Селевли" е името на комитета, Левски пише до членовете на комитета, но повод за това е писмото на Величка Хашнова. Няма "време на Поплуканов", смяната на името "Муратооглу" няма връзка с Поплуканов. В подхвърлените писма, за които пише Левски неговият псевдоним е написан както се е пишел преди смяната на псевдонимите на комитетите и хората, тази смяна е продиктувана от конспиративни съображения, заради провала след Арабаконак, но защо пришиваш "времето на Поплуканов" тук. Това че човекът, написал подхвърлените писма и подписал Левски със стария му псевдоним Тъкмо да тръгна за в града ви, получих писмо, в което ми се бележи, че са били подхвърляли в някоя къща писма с моя подписка: Ас. Дер. Кърджала, в които писма [се] казвало: да ми донесете тефтера на еди коя си колиба и там да го оставите, а всички друго, каквото има, да го изгорите! И в писмото ойдордисвани слова като да приличат на моите [3]. Писмено да ми дадете [4] за тия писма, които са писани от вас. Пророкувам целта каква ви е била. И [да ми съобщите] по вишегласие ли сте го направили или сам някой [от вас е съчинил и подхвърлял писма] и кой е? също означава, че този човек не е бил в течение на смяната на имената, наложена от Левски, ако поп Кръстю е бил председател, той щеше да знае новия псевдоним на Левски, защото смяната е оповестена с окръжно, ерго попът не е бил председател или не е писал писмата. Отказвам се да водя диалог с теб.

Точно така, отговорът Левски пише на 12 декември, но не на писмото от 7 октомври, а на писмо от Величка Хашнова, в което тя разказва за подхвърлени писма в нейната порта /изгубено днес/. Това писмо на Величка му носи Никола Сирков, той взема обратно писмото на Левски от 12 декември. И веднага Левски е тръгнал към Ловеч, защото две седмици се крие из колибите около града, от 12 до 26, когато спи у Сиркови. Да, в писмото има и обръщение, косвено към поп Кръстю, но то е в онази част, където говори за Димитър Общи, как останалите членове на комитета, между които е бил и попът, гласували Общи да остане с район като пълномощник, въпреки волята на Левски, това е станало на събранието в лозето на Яким Шишков, там са били Поплуканов, Пъшков, Анастас Попхинов, поп Кръстю, Христо Бояджията /Латинеца?/ и още трима неуточнени от Общи – виж показанията му пред турския съд. Поводът да напише писмото от 12 е писмото на Величка и Левски с това започва, той не се обръща персонално към определен човек и не го праща до поп Кръстю. Хипотезата, че поп Кръстю е бил председател, според мен, не издържа. Ето какво пише в Наредата и Устава на БРЦК по повод на Председателя: „Председателят, писарът и техните помощници, и касиерът се избират от членовете на Комитета, ще се променят от същите и ще бъдат под надзора им.” Кой и кога да е избирал поп Кръстю след Марин Поплуканов, след като останалите членове на комитета не са го дишали, той е бил игнориран напълно, пазели са се от него като от прокажен, след като Величка започва кампанията си срещу него. Не може да се самоназначи, а дори да го стори, Величка в никакъв случай не би му дала архива, тефтера и парите, които са били в скривалище при нея. За това скривалище пише Левски на Каравелов в писмото си от 16 септември, че Грую /марин Поплуканов/ наредил да се „хвърлят в заода тефтеря, писма и припаси” от страх. Очевидно не са били хвърлени, за да иде Левски до къщата на Величка да ги търси. Очевидно не са били и у попа. И би ли контактувал Левски със самоназначил се председател, без да е спазен неговият устав, Наредата, на която сам е автор. Според мен поп Кръстю никога не е бил председател, не стои въпрос въобще кога е бил, защото никога. Пари в месеците между август и декември не са събирани, защото по думите на самия Левски „комитетът се разтури”, на практика този комитет не е функционирал. Ти самият пишеш в по-горен пост за 15 000 гроша, които Марин е получил от Плевен, но похарчил за свои нужди, а попът е хванал злоупотребата му. Аз мисля, че не са били само тези пари. Между другото, комитетът в Ловеч е разполагал с далече по-големи суми, защото Димитър Общи говори в показанията си за закупени 200 револвера, а парчето е вървяло по 2.5 – 3 лири. Дали Величка е имала пръст в злоупотребата на брат си, мога само да гадая. Факт е обаче, че през лятото на 1872 в Ловеч е регистрирано голямо наводнение от прииждане на Осъм, отнесло стария покрит дървен мост, където са били дюканите на търговци и занаятчии. Хашната е имал такъв дюкян там, той е бил кафтанджия, дюкянът му е бил отнесен заедно със стоката. И пак въпросът остава – ако Левски е подозирал конкретно попа, защо да праща отец Давид при него и защо попът да го съветва да бяга в Сърбия и да не влиза в Ловеч. И защо Левски да не търси попа при идването си, а да търси Величка Хашнова? Наказанието за злоупотреба с комитетски пари по устав, както и за манипулации с комитетски документи, е било смърт: Наказателен закон ......... § 7. Ако някой от служащите, като председателят и др., поиска да злоупотреби със служебната власт, за пръв път ще се лиши от служба; повтором ще се извади съвсем, като по-напред да подпише за грешката си и да я поднесе писмено на комитета-ако и така не изпълни, ще се накаже със смърт. § 8. Ако някой от членовете на тайната поща или друг някой дръзне да отвори или унищожи някое писмо ще се накаже със смърт. § 9. Ако някой от касиерите издава за нещо пари без знанието на комитета, или дръзне да вземе и усвои и най - малка част от поверените му пари ще се накаже със смърт. http://www.voivodi.eu/statii-i-intervuta-1/ustav-na-brck

Да допуснем, че си прав, Левски се е подвел, че писмото е писано от председателя /Марин Поплуканов/; макар че не си, защото има три графологични експертизи, една по искане на Унджиев през 40-те, за да си докаже тезата, и две следващи, които я отхвърлят и определят почерка на Поплуканов в това писмо; но, да допуснем, че Левски се е подвел, той пак пише в писмото си от 12 декември "у председателя ви има пари", това с нищо не променя картината от 12 декември, злоупотребата с парите е от Поплуканов, дори и Левски да се е "подвел" по подписа, той отново визира него като лице. Подвеждането на Левски обаче, според мен, е невъзможно, защото Левски за разлика от мен и теб е бил наблюдателен и хладнокръвен човек и неведнъж е получавал писма от "Грую" /Марин Поплуканов/, та едва ли бил се подвел от един подпис. Доводите ти, че Марин "не се чувствал председател" не са аргумент, и аз "се чувствам" неприятно, когато определяш написаното от мен с "глупости", но това няма никакво значение и принос в дискусията. Мисля че забиваме диалога в дупка с подобни изблици, специално мисля, че упорстваш за авторитетност, в което, разбира се, няма лошо, човешко е. Сам си постнал в друга тема два текста за сравнение, въпросното писмо и ръкопис на поп Кръстю, разгледах ги внимателно, според мен, макар на пръв поглед почерците да си приличат, има множество характерни разлики, някои набиващи се силно от пръв поглед, например главното "П" и други. Не съм графолог, но резултатът е 2:1 в полза на експертните оценки, че писмото е писано от Поплуканов. Това, впрочем, няма кой знае какво отношение към темата, затова ще помълча тук за известно време. Остани си със здраве, ценя това което пишеш.

Писмото Ви от 1872/7 окт. е: да не дохождам скоро в града ви, защото можело да стане... [1] А председателят ви в писмото по негово мнение, да дойда та да видим какво трябва да се върши [2]. Защото според както ви виждал от вашите кожи цървули не ставали. И всичко това произхождало от страха ви. По думите на председателят ви оправих се да дойда в града ви и да се срещна с някой и друг веднъж завинаги, защото и времето е вече твърде късо, та и не ни остава да прехождаме за повече пъти. Тъкмо да тръгна за в града ви, получих писмо, в което ми се бележи, че са били подхвърляли в някоя къща писма с моя подписка: Ас. Дер. Кърджала, в които писма [се] казвало: да ми донесете тефтера на еди коя си колиба и там да го оставите, а всички друго, каквото има, да го изгорите! И в писмото ойдордисвани слова като да приличат на моите [3]. Писмено да ми дадете [4] за тия писма, които са писани от вас. Пророкувам целта каква ви е била. И [да ми съобщите] по вишегласие ли сте го направили или сам някой [от вас е съчинил и подхвърлял писма] и кой е? Ако на това се отречете [всички] и всеки каже от вас „не знам“, то аз знам и ще ви покажа да видите кой е. [5] За следствието [6] на тия подхвърлени писма спирам да говоря, докато видя ще се изповяда ли сам оня, който е мушкал в портата изрезката. И като [изповяда] какво си е мислел с това, па тогава [ще говоря и аз]. По тия писма се страхувам да дойда в града ви. В тях тълкувам истинно предателство и[ли] предателство без да иска - от страх. http://pavelnik.esy.es/Biblio/Dokum/Levski/Gerov.htm Няма начин поп Кръстю да е председател на 7 октомври, тъй като Марин Поплуканов е арестуван на 28 октомври. Председател на 7 октомври е Марин Поплуканов и той в качеството си на председател кани Левски в Ловеч; ерго писмото на Левски не е изпратено до поп Кръстю, а визира всички членове на комитета. И второ - самият Левски преразказва подхвърлените писма в портата на Величка Хашнова, в които се приканва Величка да донесе "тефтера на еди коя си колиба, а всичко друго, каквото има, да го изгорите"; не е възможно архива и тефтера да са у поп Кръстю и той да приканва Величка да ги носи на еди коя си колиба, следователно тези неща са били при Величка, нея канят да ги отнесе, а според нея попът слухтял със заптиета, за да заловят документите на мястото, но тя не ги занесла, тя самата прави признание в това писмо, че архивът е у нея. попът вероятно е имал дубликат на тефтера с внесените пари без разписки, за който пише, че е изпратил заверен от Левски във вестник "Марица", но никога не публикуван и видял бял свят. Попът не е бил председател на 7 октомври и не той кани Левски в Ловеч. И още нещо, ако Левски се съмнява в поп Кръстю, защо ще праща отец Давид да го разпитва какво става в града, докато обикаля две седмици около Ловеч и защо поп Кръстю ще му казва да заминава в Сърбия и да не влиза в града? "Още тогава аз казах на Василя, че Величка Хашнова навсякъде разправяла, че поп Кръстю не бил вече наш човек, че се е предал на турците, та да се пазим от него. Но Левски като се позасмя, каза: „Поп Кръстю е наш верен човек. Аз пращах при него отец Давид от манастиря и той му разправил за всичко, което става в Ловеч, като поръчал да ми съобщят да не дохождам в Ловеч и, ако съм в Тракия, да се укрия там или да замина за Сърбия.” Из спомените на Никола Сирков, записани от отец Матей.

"На 24.II.1925 г., в салона на читалището, в присъствието на учителя историк г. Гено Иванов, разпитах протоирей Евстати П[оп]стефанов, който остана след това с г. Петър Шишков, та разпитах и г. Анастас Н. Стипцов. Протиерей Ев. П[оп]стефанов е 75 г., родом от с. Буново, Пирдопско. Ръкоположен за свещеник 1874 год. 30 януарий. – Заяви: – Дойдох в Ловеч, година след обесването на дякона Игнатий. Тогава никой не говореше за предателство. Грижите бяха за заточените Марин П[оп]луканов и Димитър Пъшков. Най-много се оплакваше поп Лукан, който често казваше: Тоя проклет поп Кръстю подкокороса момчето ми, та го хвърли в тая беля: Преди освобождението, поп Кръстю минаваше за един от най-сериозните и учени попове при това беше и голям патриот. Когато ме ръкопожиха, митрополит беше Негово блаженство, който беше голям формалист и догматик, нямаше да му позволи да служи с него, па ще е и да го аргоса. След Освобождението се пуснаха слухове за някакви спорове за пари – сметки още от стария комитет. Види се, причина е било писмото на Анастас Попов. Някои граждани подигнаха въпрос, че са давали пари – помощи по насилствен начин и негодуваха. Касиер по това време бил поп Кръстю и те викаха против него. Следствие на тия разправии той ми казваше: „Вместо магарето да реве, реве самаря. И за всичко това аз ще изоблича всекиго и ще се срамуват, щом се обнародват моите документи във в. „Марица“. Дълго време охка той, защото вестника не печата документите, между които имало тефтер с имената на вносителите, заверен при последната среща от Левски. Той много се кахъреше. Еднаж в негова дом пред мен той писа писмо до редакцията: „Или напечатайте документите, за да се разбули всичко, или ми ги повърнете“, но нищо не биде напечатано. Даже вестника не му се изпращаше, и той сам отиваше на пощата, да пита за него. През Велики пости 1880 год. ми каза, че щом се освободи Балкана ще отиде сам в Пловдив да вземе документите: изчезването на които почна да го безпокои твърде много. Ала не можа да отиде. Той се разболя от туберкулоза и се примести в моята енория, понеже неговата къща беше на влажно и усойничево място. Той беше беден, но честолюбив. Обвинението беше сведено до това: понеже той бил касиер, то и той трябва да е и предател. На мен лично е много тъмно твърдението на Д. Пъшкова и М. П[оп]луканова, че поп Кръстю злоупотребил 8000 гроша. Той ми казваше, че последните пари, 500 лири, които имало в касата, взели членовете на комитета, понеже такъв бил реда: щом се събере известна сума, председателят вземал и изпращал или за оръжие или за изплащане на разноски по организирането на комитетите. Той не взимал от другите комитети пари, а само от членовете на Ловчанския. Парите от другите комитети получавали: Левски и предселателят Марин П[оп]луканов, които и издавали квитанции. Поп Кръстю водил само сметководната книга – тевтеря. И не е прав г. Cтрашимиров като прави на стр. 74 бележка по това писмо за пасажа: – ... „у председателя има пренесени от други комитети пари. По-напред ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа“..., се отнася за поп Кръстю. По заявлението на г. Димитър Пъшков поп Кръстю не е бил никога председател, а такъв е бил само Марин П[оп]луканов, който и получавал от другите комитети пари. Поп Кръстю бил само член в Привременното правителство и касиер на Местния комитет, а не и на Привременото правителство. Със сумите е разполагал самия комитет в лицето на председетеля Марин П[оп]луканов. След залавянето им ръководството на комитета останало на Цвятко Х[аджи]павлов, Величка Хашнова и на Христо П[оп]луканов, Левски с тях се сношавал, а не с поп Кръстю." Източник: Истината по предаването на Дякон Игнатий Васил Левски. Анкета извършена в Ловеч, 1925 год. с 6 портрета и три факсимилета. 1926. Печатница „Бял Кръст“, Курилски монастир, 191 с. http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=740:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Това е втора засечка на казаното пред Симидов от поп Кръстю, този път потвърдено от протоирей Евстати П[оп]стефанов пред Кацев-Бурски. Моята хипо/теза е, че освен осчетоводяваните с разписки пари са съществували и други, неосчетоводявани, които са постъпвали при касиера от "дарения" след "покани" - тези пари ги е записвал касиера в "тефтер с имената на вносителите", точно около този "тефтер" се върти интригата с подхвърлените писма, в които пише този "тефтер" да се занесе на лозето и т.н. Този тефтер е бил в ръцете на поп Кръстю, поне докато не го праща във вестник "Марица", откъдето изчезва в небитието; с този тефтер попът е можел да докаже злоупотребата с 500-те лири, които твърди, че е предал на Поплуканов и компания. п.с. И като вметка: Оказа се, че си пазя записките, които съм направил преди години от първото издание на "Изворите" на Д.Т.С.. от писмо номер 71, публикувано там, за което стана въпрос по-горе. Ето буквалния препис, който съм направил от библиотеката на БАН, където съм го чел: ... Нашъ Священикь, на име Попъ Крьстю, ще доде при васъ да са разбере ще може ли Вашята печятница да издава вястникъ, който ще бъде слободенъ за въ Българско.... Той ще доди съ осмъ-десетъ хиляди гр." Това съм преписал буквално от изданието от 1929 г. За мен този текст "осмъ-десетъ хиляди гр." може да бъде четен двояко: 80 000 гроша /което са избрали редакторите и издателите на последното издание на "Изток-Запад" и 8-10 000, както го четат други. Въпросът е отворен.

На този етап съм склонен да приема това, разбира се, ще се поровя по-сериозно в изворите, за да го проверя. Преди години сам си бях правил подобни изчисления по тефтерчето на Левски и сумите, за които и ти казваш, съвпадаха - около 15 000 гроша, пиша по памет, но пак ще проверя. Но във въпросното писмо от началото на август, все пак, става въпрос за реални суми от порядъка поне на 15 000 гроша, и нагоре - там Дякона декларира, че ще плати 8-те пушки, а месец по-рано и че ще прати поп Кръстю с 8-10 000 гроша, значи говорим поне за 15-20 000. Може би точно за тези пари, заприходени от поп Кръстю пише и Левски на 12.12.1872 да се пренесат у Николчови, и за тях навестява и къщата на Величка. А вероятно и те са причината да се пусне вентилатора, опръскал с кал съратниците в историята с подхвърлените писма и обвиненията помежду им. Трябва да се има предвид и бягството на Иван Драсов, след случката с обира в къщата на Денчо Халача на 14 август, Драсов изглежда е отнесъл със себе си част от комитетските пари, но това също подлежи на проверка.

Съгласен съм, Гербов, цитирам това, което имам под ръка, благодаря за бележката. Но има и друго: През юли 1872 г. Левски пише на Каравелов, че при него ще пристигне поп Кръстю, за да уговорят издаването на нов вестник, както цитирах, приемаме, че сумата е 7-8 хиляди гроша, но ми се вижда твърде малка за отделна печатница. Както и да е, но подобна голяма сума сочи самия Кръстю Никифоров. Филип Симидов, окръжен управител в Ловеч през 1880-1881 г., разказва: .”..в квартирата ми дойде самият поп Кръстю и със сълзи на очи ми разказа, че той не е предал Левски, кле се в децата си, в черковните тайнства и ми повтори: наистина аз бях касиер на Ловченския комитет, имах в касата 500 лири турски комитетски пари, но когато членовете на комитета Марин поп Луканов, Ив. Колев, Димитър Пъшков и Ив. Т. Драсов узнаха за разбиването на пощата от Д. Общий и залавянето му, те, които бяха ме избрали за касиер и имаха право да разполагат със сумите, прибраха парите от мене и после двама от тях бяха закарани на заточение в Азия - Пъшков и М. п. Луканов. Какво направиха с парите аз не зная." Освен тези 500 лири /ако приемем за чиста монета думите на попа/, в касата е имало събрани и други пари от експроприации и обири на богати, когато започва терора. Тези средства по устав се съхраняват от Председателя, въпреки че ги осчетоводява касиера. Според мен тезата на Дулев не е вярна, защото, според всички спомени, Левски се появява в къщата на Сиркови ненадейно и без предупреждение вечерта, след което тръгва на другия ден, като през цялото време Сирков и Николчо са при него, следователно Сирков няма как да се види с Величка през това време, нито пък да ходи да донася при турците. Левски и Николчо излизат едновременно след обяд, вероятно около 14 часа, като Николчо минава през кръчмата на Добри Механджията, а Левски през Стратеш, при това Николчо не знае къде ще пренощуват. Отбиването в Къкрина е съществен момент. Реално двамата си удължават пътя с над 3 километра /1 час път пеша/ с тази отбивка, и това не е случайно – мисля, че Левски го е планирал. По пътя им към Севлиево по-близкото и удобно място за нощувка е днешното Горно Павликене, някогашното Киречли Павликене, чисто българско православно село, Къкрина е отклонение от прекия път. Затова Сирков казва пред отец Матей: „Сутринта като станахме от сън – казал Сирков – ние пак говорихме с Левски. Тогава той ми каза, че след пладне той ще замине за Търново, но ще мине през Къкрина, за да се види с Христо Латинеца, а и да се позаличат следите му. !!! След Горно Павликене Левски се ОТКЛОНЯВА от пътя към Къкрина, това има предвид Сирков „да се позаличат следите му”, пътят му би трябвало да е към село Горно Павликене /Киречли Павликене/, защото Къкрина е нелогично отклонение, удължаващо пътя на замръкналите пътници поне със 7 километра общо и в двете посоки. Левски е бил хитра конспиративна лисица, той си е направил добре сметката, ако тръгне да ги преследва СЛУЧАЙНА потеря, тя най-напред ще трябва да претърси Киречли Павликене, а дотогава я камилата, я камиларя. Но, уви, според мен, потерята не е била случайна, тя е била напълно ориентирана къде да „го настигне и залови” както пише в турската шифрограма , тези думи не са изтървани ей така. Възможно е на старшията Юсеин Бошнак да са му подхвърлили информация, че доносникът е поп Кръстю и той да го е приел на сериозно, лично аз не го считам за възможно, поради простия факт, че попът не е знаел, че този ден Левски е бил в Ловеч. За Сирков съм съгласен, той мотив няма, човекът след това се поболява и скоропостижно умира, според мен, съвестта му, колкото и да е клиширано това понятие и девалвирано днес, го довършва, той изпитва убийствено чувство за вина и отговорност. За Латинеца не съм убеден. Той е изпят от заловените по процеса за обира в Арабаконак, но не е арестуван. Освен това има един момент преди залавянето, когато излиза преди да влезе потерята и влиза след това. И още един момент ми се е набил – когато Левски и Николчо пристигат в хана, той представя Левски като Христо Иванов-Големия на един от селяните – Левски, облечен в турските си дрехи, както е тръгнал от Ловеч. Латинеца отива в ханчето рано сутринта. Али чауш прави редовната си обиколка до Къкрина на кон, като тръгва в 11 часа от кръчмата на Добри в Дръстене, има очевидци свидетелстващи минаването му оттам, след което отива до Къкрина и се връща обратно, когато среща Левски и Николчо на Пазимост към 16 след обяд. Не изключвам и много добра работа на шпионите на властта и находчивост на прословутия Али Чауш, но трябва да се има предвид следното, според мен, полицията се ръководи от умен и опитен полицай, снимката на Левски е отпечатана в 1000 бройки и разпространена навсякъде сред полицейския апарат, награда за главата му е голяма, 50 000 гроша. В същото време той играе на „руска рулетка”, влизайки в Ловеч при такава ситуация, но е принуден от интригите и кражбата на пари на собствените си доверени хора, реално той прави всичко възможно да се предпази от тях, за съжаление – неуспешно. Не бих вдигнал пръст да посоча нито един, само отсявам тези, които са имали информация за Къкрина, те са двама – Никола Сирков и Христо Цонев-Латинеца. Само като допълнителен факт – Никола Цвятков е заверил тескере за Търново на името на Малък Добри, който физически е приличал на Левски, същия този ден по думите на Сиркова, въпросният Добри също е бил медникар. Али Чауш е заверявал тескеретата в Ловеч.

Левски престоява едно денонощие /около 24 часа/ в Ловеч. Това след около две седмици обикаляне около града и проучване. Той е бил съвършено наясно, че Ловеч е смъртоносен капан за него. Две неща го карат да влезе там: комитетската архива и комитетските пари. Архивата получава, макар и не пълна, от Сирков, парите ги няма – когато го залавят, описват у него 4500 гроша, 1500 негови и 3000 дадени от попа на Сирков. Той отива в Букурещ, за да подготви въстание, тези пари са му били необходимо важни, както и архива. Минаването му през Хашнови, според мен, е било задължително за него, защото там е било скривалището. След ареста на Марин, парите най-вероятно е да са били там, затова рискува и минава оттам, пак според мен, през Стратеш, където е къщата на Хашнови. Но тръгва дегизиран като циганин, според последния разказ на Мария Сиркова, а според тези на Цвятков като турчин; бил е наясно, че къщата се наблюдава, след като Величка е била арестувана. Очевидно не е взел парите. Нямам теза: чета внимателно всички достъпни документи и спомени и съпоставям. Всичко е там. Левски е напълно наясно, че комитетът е разбит; той затова не споделя нищо с ПОЧТИ никой; двама души – Никола Сирков и Христо Латинеца – знаят сутринта на 26 декември къде отива Левски и къде ще преспи; държа да подчертая този факт – Никола Цвятков, Мария Сиркова, Величка Хашнова и най-малко поп Кръстьо имат някаква представа за това. Според мен, Левски не идва в Ловеч да урежда сметки – не е времето за това, той идва за комитетските пари и за комитетския архив. Никой друг, както се писа в темата, не би могъл да свърши тази работа, освен него. Имал е по-лесни и сигурни пътища за излизане от България.

Ето какво пише Левски на 12.12.1872 /14 дни преди да влезе в Ловеч/: "[Да ви кажа] защо исках да дойда: колкото писма, пари, вестници и всичко каквото има оставено у Вас и у председателя [ви] тайни работи да се пренесат у Николча [Сирков], че или аз ще премина да ги взема, или друг ще проводя да ги отнесе, дето събираме вече всичките работи [ЦК в Букурещ], защото времето заповядва. У председателя има пари, пренесени от други комитети. По-преди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава? На комитетската парà минутата се не знае, кога[то] ще се поиска! Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови и всичко от днес нататък кой каквото има с мене у Николча да [го] оставя. Оттам ще и [да] получава. Занапред не трябва да го питате отде приема и закъде изпраща. Мои неща, ако дойдат до Вас отнейде, няма да разпечатвате. Писма и пр. недейте бави, а ги предавайте в същото време нему." А ето какво пише на Любен Каравелов в началото на юли същата година: Наш свещеник на име поп Кръстьо ще дойде при вас да се разбере ще може ли вашата печатница да издава вестник, който ще бъде свободен в Българско. Той щеше да отиде в Ибраила да го издава, но аз му казах преди това да дойде да се разбере с вас. Човек, който може да ви бъде полезен, пък и вие на него в неговата работа. Той ще дойде с осемдесет хиляди гроша. Вижте дано направите по-добра работа. И словослагателят е с него, за когото ви казвахме Груйо и аз. Ас. Др. Кърджала Без дата. Писано в Ловеч преди 5 юли - преди Левски да е тръгнал още по планираната обиколка. Едно от първите писма, които Апостолът пише след като се е върнал от Букурещ. "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 71. Като източник Страшимиров сочи Н. Б., п. 102. - Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 14, стр. 770. 80 000 гроша са 800 златни османски лири, или еквивалент на стойност над 5 кг. злато; това са парите, събрани от частните комитети и налични в Ловеч, който е бил център, тези пари са били предадени на председателя, който по онова време е Марин Поплуканов. Как да го кажа по-ясно?

Когато имаме за източник спомени на участници винаги сме някъде в мъглата. Дори днес да стане някакво събитие с трима участници в него, ще получите три различаващи се, особено в детайлите /а те са от съществено значение/, описания от тримата. Дори между документи за едни и същи събития може да има разлики, тъй като те също се пишат от хора. Това обаче, според мен, не означава, че трябва да се откажем да търсим основната конструкция от последователно свързани събития в миналото. Последните спомени на Мария Сиркова се различават от първите й, както и от тези на първия й съпруг Никола Сирков /записани от отец Матей/, и от тези на втория й съпруг Никола Цвятков. Както и различните версии на разказите на Никола Цвятков се различават съществено една от друга. Но има цяла поредица от припокриващи се елементи във всички тези разкази и – което е по-важно за мен, - в добре установени факти извън тях. Например: 1. според един от разказите на Никола Цвятков, както го записва Д. Пъшков. „Никола Цветков — пише Д. Пъшков, — както казах по-горе, беше затворен при мене. За улавянето на Левски ми разправи следущото: Никола Сирков с Левски бяха натуряли книжата на Левски в сламата на самара на коня на пайстрога ми. Сутринта на 26 декември 1872 год. Никола Цветков тръгнал от Дръстене от къщата на пайстрога ми с неговия кон, в самара на който бяха зашити книжата и тевтерчето на Левски, през Пчелинска стена из пътеката, като се наговорили с Левски да се срещнат на кръстопътя на Севлиевското шосе. А Левски в същото време тръгнал през Стратиш през шосето пеши, като пратил Христо Луканов с няколко момчета напред да проверят да няма някоя засада, наредена от турците, а Левски вървял след тях на няколко разкрача. Левски изминал опасните места по Севлиевското шосе благополучно и като се събрали на кръстопътя с Никола Цветков и се разделили с Христа, обаче Левски бил много неспокоен. Като се събрали на кръстопътя, Никола Цветков се качил на коня, а Левски тръгнал пеши и заминали по Севлиевското шосе. Като наближили „Пази мост”, Никола съгледал отдалеч един стражар на кон и обадил на Левски. Вж. Д.Т.С., стр. 645. Из спомените на Д. Пъшков. http://macedonia.kroraina.com/nk/nk_6.html 2. Според записаното от отец Матей от разказа на Никола Сирков: „В началото на май Отец Матей посещава Ловеч, за да проучи обстоятелствата около залавянето на Левски. Среща се с Никола Сирков и подвежда поп Кръстьо под клетва в черквата. „Запитахме го сетне каква са я свършили в Ловеч. И отец Матей каза: „В Ловеч най-напред се срещнахме с оня човек, у когото Левски пренощувал и заминал за Къкрина. Този човек (Никола Сирков) беше нещо болнав, но като ни видя, се поококори и разправи всичко, каквото знаел по залавянето на Левски. Васил, каза той, пристигна вечерта късно. Щом влезе вкъщи, първата му дума беше: „На никого да не казвате, че съм дошъл!” Седнахме тогава край печката, за да се постоплим, защото беше доста студено и той все ме разпитваше: какво става в Ловеч, как са нашите хора, в кои къщи турците са правили бастисвания, кого са викали в конака за разследвания – сестрата или бащата на председателя ни, дали са ми предали пари, които той получил от други комитети, а аз все му отговарях. Разправих му, че след като арестуваха председателя и подпредседателя и останахме без водачи, ние дотолкова изтръпнахме и нито се срещахме, нито се събирахме. Само два-три пъти се виждах тогава с поп Кръстя – нашият касиер, който ми разправи, че турците го били пуснали от затвора, защото му станал гарант Яким Шишков, но те много го следили, за да не избяга. Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те биле на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, а като пристигна у дома, аз му предадох всичко. Още тогава аз казах на Василя, че Величка Хашнова навсякъде разправяла, че поп Кръстю не бил вече наш човек, че се е предал на турците, та да се пазим от него. Но Левски като се позасмя, каза: „Поп Кръстю е наш верен човек. Аз пращах при него отец Давид от манастиря и той му разправил за всичко, което става в Ловеч, като поръчал да ми съобщят да не дохождам в Ловеч и, ако съм в Тракия, да се укрия там или да замина за Сърбия.” „Сутринта като станахме от сън – казал Сирков – ние пак говорихме с Левски. Тогава той ми каза, че след пладне той ще замине за Търново, но ще мине през Къкрина, за да се види с Христо Латинеца, а и да се позаличат следите му. След като съобщих на Латинеца, отидох да кажа и на Николчо да се приготви. Към икиндия Левски и Николчо тръгнаха, но всеки поотделно. Никой тогава не знаеше, че Левски е в Ловеч или че ще замине за Къкрина, затова след като го заловиха много се чудихме кой го е издал.“ http://www.vasil-levski.eu/%D0%B7%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/spodvijnitsi/%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2/ 3. Записаното от Войников в Угърчин от Мария Сиркова. Противоречието е дали Левски е прекарал нощта у Величкини. Разказаното от Сиркова прехвърля горещия картоф в къщата на Величка, там е последното място откъдето тръгва Левски. Това решава и проблема с фалшивите писма, които остават у него. Но двата по-раншни разказа на Сирков /особено неговия, записан от безпристрастен свидетел, още преди да пламне враждата между съратниците/, както и на Цвятков, макар и не категорично, отхвърлят тази версия – и двете свидетелства говорят за последна и единствена нощ на Левски у Сиркови. Но и двата разказа /на Мария Сиркова и на Никола Цвятков/ са категорични, че братът на Величка, тогава 18-годишен младеж, върви пред Левски с други момчета, за да му разчиства пътя. Възможността това да е станало случайно, според мен, е практически равна на нула – Левски тръгва дегизиран и е трябвало да се разкрие на младежа при случайна среща, тоест да прояви абсолютно неблагоразумие и да има още един нежелан свидетел накъде отива. Братът на Величка е бил взет за съгледвач, поне според мен, след отиване в къщата на Хашнови. И то абсолютно необходимо за Левски отиване, тъй като той е търсел там нещо необходимо за него. Не само „фалшивите” писма, нито дори тези писма. Помислете сам какво пише той в последното си писмо и какво нарежда да се занесе в къщата на Сиркови, но какво е занесено и какво не. Между другото, такова обикаляне през Стратеш е било напълно излишно, в случай, че Левски не е търсел там нещо конкретно. А времевата рамка напълно предполага кратко отбиване в къщата на Хашнови, има едно време, през което Цвятков се отбива в кръчмата на края на Дръстене и се заседява там. Иначе пътят и на двамата е приблизително еднакъв и предполага прозорец от време и за двамата, за да се срещнат на отбивката по едно и също време, без да се изчакват.

Конкретно на въпроса ви, има източник, спомените на Мария Сиркова, записани от учителя Иван Войников в Угърчин и предадени от неговия внук, след смъртта на втория й съпруг Никола Цвятков през 1904 г. : "Много години по-късно съдбата среща дядо ми Иван Войников с най-доверената укривателка и сподвижничка на Апостола Марийка Сиркова – Цвяткова, родена 1837 или 1839 г. И починала през 1911 г. Подир смъртта и на втория си съпруг през 1904 г. баба Марийка се преселва в Угърчин при своята единствена дъщеря и живее там шест години. Сприятелява се с младия даскал Иван Войников, а той записва спомените ù за ония бурни времена: Дойде Дякона за последен път чак на Бъдни вечер сам. Идеше от Троян. През деня си бяхме клали шопар. Беше дошъл от Къкрина Христо Цонев – Латинеца да помага на Николча. Имаше и други помагачи. Аз помагах при уреждане на прасето и шетах за Бъдни вечер. Помагачите ядоха и си отидоха. Христо и Николчо (Сирков) – само двамата влязоха в кръчмата, а аз продължих да шетам. Беше тъмно. По едно време в пруста влезе Николчо и ми каза: - Марийке, стягай се, че тази вечер ще имаме скъп гостенин. Почудих се кой може да бъде. Видях седнали в стаята на Левски Христо Цонев и един „турчин“. Този човек беше Левски. Разказа ми случката. Николчо и Христо, след като изпратили помагачите, влезли в кръчмата и си огреяли ракия. По едно време на вратата почукал някой. Биле само двамата. Казали му: - Влез! Показал се турчин, наметнат с бял япанджак и държал в едната си ръка пушка ловджийска, а в другата – синджир и един палаш: Казал им, че е ловец, цял ден ходил на лов, но привършил тютюна и моли Николчо да му даде един пакет тютюн. Николчо го поканил да седне и му предложил чаша греяна ракия. Той отказал. Николчо му предложил да му направи кафе да го почерпи за празника. И тръгнал да тури кафето да го свари. Тогава турчинът ударил дюймето на вратата, махнал качулката на япанджака и когато им заговорил на български, разбрали, че е Левски. Разцелували се, заключили дюкяна и влезли във вътрешната къща, а Николчо решил да се пошегува с мене и ме вика да видя гост турчин на връх Бъдни вечер. Преоблечен като турчин ловец, с палаш, вързан на синджир, и с пушка в ръка, Апостола пътувал през целия ден от Колибето до Ловеч далеч от шосето. И вечерта влиза в нашата кръчма. Казаха ми, че Левски ще пренощува у дома, да отида и да се приготвя за вечеря. Христо също ще вечеря с нас. И тъй, на Бъдни вечер срещу Коледа, Левски за последен път вечеря в нашата къща. Сложихме синията и на нея всички постни гозби, Левски прочете молитва, прекадихме софрата и вечеряхме. Николчо и Христо пиха по малко вино, а Левски се задоволи с хубавия ошаф, който бях сварила – сушени круши, зарзали и череши. Левски много обичаше плодовете, а зимно време – ошафа, който варяхме много често. На Бъдни вечер синията не се раздига. Левски ми каза да отида у Марийка Латинката, която живее наблизо до нас, и да ù кажа, че Христо ще се забави, а тя да си вечеря, тъй като Христо си има важна работа с Николча. Казаха ми да ù обясня, че по тази причина той няма да се върне и на нощната черква срещу Рождество Христово ще идем само двете с нея, тъй като Николчо няма да иде. За госта да не се споменава нищо. Да бъде готова и удари ли първата камбана, аз ще ида да я взема и ще идем двете. Отидох и ù казах. Върнах се и започвах да си шетам из вкъщи, а те тримата влязоха в скривалището на Левски- Когато удари първата камбана, дойдоха Левски и Николчо и Левски ми каза: - Като минавате край Величкини, отбий се у тях и насаме ù кажи, че съм пристигнал и съм наредил по тебе да ми изпрати писмата, които са били подхвърлени в нейния двор. Да ги свие в една кърпа, а ти ще ги сложиш в пазва и ще ги донесеш. Извикай я настрана, кажи ù това и ù съобщи утре да си бъде в къщи през целия ден, тъй като ще отида у тях. Кажи ù също да бъде у тях и поп Лукан, с когото искам непременно да разговарям. Като удари втората камбана, запалих фенера, минах край Марийкини, взех я и двете минахме през старото хоро. Отбих се у Величкини в къщата ù до маслака над черквата. Това е къщата на Гечо Хашната. Величка беше вкъщи, влязох само да ù кажа, каквото ми е наредено. С Марийка отидохме в черквата. Величка дойде след нас. В черквата служеха поп Лукан и поп Кръстю. Като наближи да привършва службата, Величка излезе преди нас. На връщане тя ме чакаше зад портата и ми даде писмата. Латинката не разбра нищо. Върнах се вкъщи. Чакаха ме с нетърпение. Още щом подадох кърпичката на Левски, той веднага я разгърна пред мене. Разгледа набързо писмата, обърна се към Николча и Христа и сърдито рече: - Казах ли ви, че тези писма са лъжовни и не са писани от поп Кръстя? Писмата, които бяха подхвърлени в двора на Величка и всички мислеха, че ги е писал поп Кръстю, Величка не ги даде, когато Николчо занесе нейното писмо до Левски и му го предаде в Тракия. Искаха да ги даде само на Левски. Николчо и Христо също подозираха, че може попът да е писал тези писма – уж че са от Левски, за да ги измами и Величка да отнесе книжата на лозето. След това тримата се отделиха. След доста време захванаха да лаят кучетата от махалата. Коледарите бяха тръгнали да коледуват. Христо си отиде, а Никойлчо си дойде, за да не дойдат коледари, които идваха всякога. Изморен от пътя, Левски си легна. Заранта се поуспа. Като станахме, отговяхме, Николчо Сирков беше уговорил дядо Иван да даде коня си и Николчо Цвятков да замине за Търново, където бе Христо Иванов – брат му – уж че ще закупува бакър. Николчо Цвятков беше бакърджия. Левски и Николчо Сирков зашиха всички книжа, които Левски бе събрал, и тези, които бяха донесени от Величка, в самаря на коня. Николчо Цветков не знаел, че книжата са зашити в самаря. Обядвахме. Левски си полегна и поспа около два сахата. Когато хорото се сбра на Дръстенското хорище, Левски стана, облече се като циганин, задяна един наръч ластарки, които мъжът ми бе приготви. Задяна ги и тръгна по пътя към старото хоро. Така без да подозира никой, той отиде у Величкини, където остана и преспа през нощта у тях. И така, Левски осъмнал на Коледа в дома на Величка Хашнова. Там се бе срещнал с поп Лукан и го разпитвал за откарването му в София и за срещата с Димитър Общи. На другия ден Николчо Цвятков си изважда тескере за Търново. Изважда едно и за Левски на името на Малък Добри [Добри Койнов от кв.Дръстене в Ловеч], който бе също бакърджия и по всичко приличаше на Дякона. Като удари камбаната за вечерня, Николчо Цвятков оседла коня, мина по пътеката, отбива се в кръчмата при Добри механджията, която е в Дръстене, пие едно вино за пътница и тръгва по пътеката под Пчелинската стена. В същото време Левски, облечен като турчин, излиза от Величкини и тръгва по пътеката под Стратеш. Братът на Величка, Христо [Луканов], излиза с двама другари с шейни. Той придумва другарите да отидат да се пързалят, а Христо оглежда да няма скрити хора из трънаците. Левски върви на стотина разкрача зад тях. Като стигат чуклинката, Николчо се показал с коня откъм пътеката и излязъл на шосето, а Левски след него. Христо и другарите му се върнали и се спуснали с шейните. Същия ден Христо Цонев – Латинеца още преди обяд заминал за Къкрина, където било уговорено, че ще преспят и ще заминат за Търново рано на другия ден. Николчо Цвятков не знаел, че ще преспят в Къкрина. Затова Левски му казал по пътя, като наближили ханчето и след като срещнали двете заптиета при Пазимост. Нито на първия ден, преди да пристигне, нито в деня, в който са заминали за Къкрина, поп Кръстю не е идвал у Николча Сирков и не е питал има ли някой да заминава за Търново. Поп Кръстю не е разговарял, нито се е срещал през тези два дена нито с Николчо Сирков, нито с Христо – Цонев Латинеца. Левски не е писал никакво писмо на поп Кръстя да се срещат в Къкрина, нито пък Николчо Цвяткол е разкривал пред мен или пред Николчо Сирков, че са си определили среща в Къкрина. Разпитвали са ме и Стоян Заимов, и доктор Стоянов вярно ли е, че попът е идвал. Това не е вярно и пред никого не съм казвала това – нито аз, нито Николчо Сирков. Аз съм стара жена, вярвам, че има Господ и не мога да си крива душата. Поп Кръстю не е знаел, че Левски е в Ловеч. Не съм чула нито една дума от устата на Левски нито по-рано, нито като беше у нас по Коледа да каже нещо за попа. Това от никого не съм чула, освен от Величка и от Лукановци. И те го разказваха, след като умряха Николчо Сирков, поп Кръстю и Христо Цонев – Латинеца." Павлов, Павел. Белият япанджак. – В: Павлов, Павел. Шепа мигове. Том III. – С: Библиоскоп, 2013. – с.407-454 ISBN 978-954-8586-18-4]

Куадрофения /1979/ - дебют на Стинг в киното През 1979 режисьорът Франк Родам и продуцентът Бил Кърбишлий /който е бил и мениджър на The Who/ пускат на английския кино-пазар един странен и скандален филм Куадрофения /Quadrophenia/, озаглавен като едноименната рок-опера на The Who. https://www.youtube.com/watch?v=YMS47w8hAZ8 Филмът, въпреки че е озвучен с музиката на бандата, не е музикален. Той разказва за живота на едно цяло поколение млади бунтари от средата на 60-те, времето на „модовете” и „рокерите” във Великобритания. Джими Купър /Фил Даниълс/ е двадесетгодишен лондонски „мод”, пристрастен към амфетамините, музиката и мотора си, както и всички от неговата банда. Джими е трагичен образ – той се сблъсква директно и челно с добре подредения и разписан живот на английската средна класа, от която произхожда и финалът му е скок в нищото. За разлика от приятелите си, Джим е неприспособим, той не може и не иска да вземе завоя пред пропастта, полита с мръсна газ в нея. Филмът е посрещнат хладно от критиката, почти с ледено мълчание, макар че играта на младия актьор е отбелязана с бегли и снизходителни положителни отзиви. Едва в началото на 21-ви век филмът отново напомня за себе си и започва да набира височина в класациите като бързо се изкачва до 35-та позиция в класацията на британското кино за всички времена. Дебют в киното в този филм прави Гордън Съмнър – Стинг, който по онова време е лидер на групата The Police. 28-годишният Стиинг играе ролята на Тузаря / Ace Face/ - един от идолите на „модовете”, който в крайна сметка се оказва пиколо в хотел за истински тузари. Филмът е жестоко реалистичен и шокиращ, в това той прилича на шедьоври като „Портокал с часовников механизъм”, „Бунтовник без кауза” и „ If…”, и - може би, - затова е игнориран от „порядъчната” британска и и американска публика на 80-те /до България беше немислимо да стигне, но лично аз виждам отражения от него във „Вчера”/. Оценка на зрителите в 7.3 от 10 възможни, много висока и напълно заслужена, дори занижена, според мен. https://www.imdb.com/title/tt0079766/ http://muvibg.com/filmi/20798-quadrophenia-kuadrofeniya-1979.html

Прав си, разбира се, "републиканска гвардия" има само в държави със светско управление, където държавата е отделена от църквата, мой лапсус. https://en.wikipedia.org/wiki/Republican_Guard

Темата ми е икономиката на Иран, но според мен не може да се направи нещо, което вече де факто е направено. На практика контролният пакет от акции на икономиката на Иран е в ръцете на „дублиращата армия”, която е идеологически, икономически и военен елит на държавата. В течение на няколко десетилетия този елит /Републиканската гвардия/ постепенно е овладял всички лостове на властта, като се започне с икономическата база. За това говорят много точно руски анализатори още през 2010 година, когато процесът в общи линии вече е бил приключил: "Ныне в стране идет интересный процесс, который очень условно и кратко можно охарактеризовать как постепенное формирование крайне идеологизированного и жесткого исламского государства, но без активной политической роли духовенства. На протяжении своего пятилетнего президентства Ахмадинежад под знаменем хомейнизма проводил политику постепенного устранения старых революционеров – клерикалов и замены их на молодых, беспринципных псевдореволюционеров, не получивших в свое время финансово-экономических привилегий от революции и ныне стремившихся наверстать упущенное. Это своеобразный вариант Сталина 30-х годов, нанесшего удар по старой большевистской гвардии. По таким людям, как Бухарин, Каменев, Троцкий, – по тем, кто совершил Октябрьскую революцию. Все новые выдвиженцы Ахмадинежада в большей своей части выходцы или сотрудники Корпуса стражей исламской революции – своеобразного военно-политического, финансово-экономического, религиозно-идеологического, жандармско-полицейского, разведывательно-диверсионного органа иранских силовиков. Это своеобразный аналог элитных нацистских сил СС, только более мощный. Так, ныне КСИР курирует основные отрасли экономики, ВПК, финансовые потоки. Нет сомнений, что развитие ситуации в таком направлении чрезвычайно волнует иранское шиитское духовенство (к слову сказать, также как и вся военно-политическая элита, расколотого). Аналитики все больше говорят о том, что под руководством президента Ахмадинежада и под знаменем хомейнизма иранский правящий режим постепенно превращается в военную диктатуру. Правда, добавим — не армейскую, а ксировскую. Трудно сейчас утверждать однозначно, что гипотетически может больше угрожать региональной и мировой безопасности ортодоксальный хомейнистский режим во главе с аятоллами, или прикрывающаяся идеологией хомейнизма власть, диктатура всемогущего КСИР." http://www.iimes.ru/?p=11674 Цитираният източник е държавна аналитична институция със стотици квалифицирани анализатори. Този линк показва кои са: http://www.iimes.ru/?page_id=222 В общи линии, прогнозите на анализаторите са за три възможни сценария: 1. Избор на нов Върховен лидер с представителна идеологическа роля, под чиято егида управлява Републиканската гвардия. 2. Избор директно на военен лидер от гвардията, който управлява в рамките на сегашната идеология. 3. Директно отстраняване на идеологията и преминаване към светска форма на управление.

Задавате ми въпроси на които имате отговор, затова нямам какво да напиша. Задайте такива, на които нямате, ще се опитаме да потърсим отговори, ако въобще ви трябват и ви е интересно.

Съгласен съм - структурата на властта е много добре премислена и балансирана, при това се взема еклектично ефективни елементи от много системи: разделението на три независими една от друга власти от класическата западна демокрация, централизирания едноличен контрол от тоталитарните държави /включително абсолютната монархия/; връзката между идеология и политика от модела на СС и щурмовите отреди; индоктринирането с идеология от болшевизма; цялата тази смес е кристализирала в здрава и жилава конструкция. Големият въпрос е доколко устойчива на вътрешно налягане може да бъде така добре премислена конструкция на власт? По принцип иранците са древна империя, устояла на страхотен външен натиск и надживели много други империи. В практиката на властта те имат огромен опит: сменят три големи религии в продължение на 2 хилядолетия /преминаването от сунитски ислям към шиитски ислям считам за фундаментална промяна в религия, равносилна на тази от зороастризъм към сунитски ислям/. Шиитската версия на исляма е приета като политическо оръжие срещу Османската империя, в която се изповядва сунитски ислям в началото на 16 век, след което Иран оцелява като държава, за разлика от арабските си съседи. Нещо подобно е използването на модифицирания от Хомейни шиизъм сега в ролята му на политическа доктрина. Проблемът е, не че приватизация няма, даже не толкова, че се държат настрани големите чужди приватизатори, а че едни и същи лица, тесен кръг от лица, приватизират почти всичко значително и концентрират огромна икономическа власт, което създава монопол без конкуренция, това е основна спирачка за растежа. Този процес може да се разгледа по-детайлно по сектори, доколкото има достъпна информация. Конкретно за иранските железници, те са работеща институция и там влизат предимно китайски инвестиции, засега има строеж на 400-км скоростно /наистина скоростно над 250 км/ч/ трасе в посока север-юг, което за мен е частична изненада, защото на теория китайците би трябвало да бъдат по-заинтересовани да инвестират в посока изток-запад, за да свържат скоростната линия, в която също инвестират, идваща през Турция. Аятоласите се възползват от създалата се ситуация в края на 70-те, но те като социална прислойка са били извънредно силно засегнати от поземлената реформа, защото са били национализирани /на практика отнети/ почти всички едри техни поземлени имоти. В следващите десетилетия режимът се конфронтира с почти всички - в продължилата 8 години разорителна война Запада и Съветския съюз подкрепят Ирак, конфронтацията с външния свят продължава и след войната, Израел е демонизиран и успоредно с директните заплахи, че ще бъде "изличен от лицето на земята" се развива ракетна програма и атомна програма: това е съзнателно търсена комбинация, която не може да не доведе до изолация и студена война. И не е толкова "безумна" позиция, колкото добре калкулирана позиция, защото в мътното се лови най-едрата риба, някои личности и организации в тези години стават приказно богати и могъщи точно в условията на изолирана икономика.

Тази графика е много показателна в сравнения с други: Това е БВП /номинал в щ.долари/ на Турция за същия период; Турция няма нефт и има същото нарастване на населението като на Иран: България, БВП на човек в номинална стойност: Еврозоната, БВП на човек в номинална стойност: Шампионите по растеж, Китай, БВП на човек в ном. стойност: И дори бедняците от Кения за този период "скачат" двойно от 1970-2016 в номинален БВП на човек Очевидно нещо в теологичната икономика на ислямската република е тотално сбъркано, не може да се вини единствено "външния враг" и "враговете". Ако се вгледаме по-внимателно в графиките, ще видим и друго, Иран се "събужда" за реформи след 2010 година: Оттам започват пазарни реформи, провеждани от технократите сред революционерите, ситуацията наподобява опит за "перестройка" и то отвътре, явно идва ново поколение управленци, които осъзнават, че шериата си е морална норма, а парите се движат по други закони.