Б. Киров

Ведър влиза в английската масонска ложа през декември 1863-та, Мидхат идва като валия на Дунавския вилает октомври 1864-та. Според мен, Мидхат е дошъл в Русе като вече издигнат в йерархията масон, и то в ложа към Френския ориент. Постъпването на Ведър в английската ложа Ориент е било по препоръка на английския посланик в Цариград и то, според мен, е било пряко свързано с британските интереси към построяването на Източната железница, за която те получават концесия още преди идването на Мидхат. Ведър е бил назначен като служител в това английско предприятие. Мидхат открива железницата Варна-Русе през 1866-та, но в края на мандата му англичаните губят концесията и тя е преотстъпена на белгийски предприемач, който от своя страна, поради несъстоятелност, я преотстъпва на барон Хирш с базиран в Париж капитал. На практика френския капитал измества британския. Това става и заради калпавата работа на англичаните, но за няколко години те добре са си напълнили гушите: "Строежът започнал едновременно от двете крайни гари. Работата се ускорила, когато валия на Дунавския вилает станал Мидхад паша и за година теренът бил подготвен на повече от две трети от дължината на линията. Към края на август 1865 г. били положени 22 км релси от Русе и 32 км от Варна. Използвани били по два малки белгийски локомотива в двете части на строежа и 80 вагона за превозване на работниците и материалите, а по непостроената част от линията техническия персонал и наблюдаващите строежа турци се прехвърляли с коне. Едновременно се правили и приемните сгради на двете крайни гари и спирките по трасето. Често използван строителен материал за мостовете и кантоните били и камъните от старите столици. Големи трудности имало при градежа на виадукта при Кайнали дере, дълъг 230 метра и висок 25. Първоначалните обещания на компанията били линията да се завърши до септември 1866 г., но поради липса на релси датата няколкократно била отлагана. На 26 октомври Мидхад паша преминал без прехвърляне между двете крайни гари и обявил линията за открита. Намеренията първоначално били тя да е и международна, част от пътя Лондон - Цариград, но некачественото строителство и честите дерайлирания на влаковете попречили. По-късно била включена в международното трасе Париж - Страсбург - Мюнхен - Виена - Будапеща - Букурещ - Гюргево - Русе - Варна - Цариград. Между Гюргево и Русе пътниците се прехвърляли с парен кораб, а от пристанището във Варна до Цариград - с кораб на австрийския Лойд. Още преди да бъде завършена линията започнали доставките на подвижния състав. За откриването правителството поръчало 30 локомотива и 500 вагона, над половината от които товарни. С английски и белгийски кораби във Варна били доставени първите 10 локомотива от фабриката в Манчестер с номера от 279 до 288. Те били триосни парни машини, които по горнище 25% можели да теглят композиция до 73 тона със скорост 28 км/ч. Използвани били до края на века, като локомотив №148 е запазен като експонат в Националния музей на транспорта и съобщенията в Русе. Първите вагони от I, II и III класа също били английско производство. Те били двуосни, дълги по осем метра, с по четири купета. Отоплявани били от затворени съдове с гореща вода, сменяни в Разград и Каспичан, а осветлението ставало с маслени лампи. Специално за султан Абдул Азис от Брюксел бил доставен и един триосен луксозен вагон (наречен Салон №1 и "Султание"), който се използвал при тържества и важни събития. Този вагон също е запазен в музея в Русе." https://www.gradvarna.com/railroad_past.htm Британският посланик добре е работил, а негов пълномощник в Русе е бил Ведър. Само че впоследствие Мидхат се отмята от английския бизнес и вкарва френски капитал, може би затова Ведър се преориентира към Френския Велик Ориент и расте в неговата йерархия до 33-та степен - интересът клати феса. Тази тенденция си остава и след Освобождението, в България до Голямата Депресия от 30-те години на 20-ти век господстват френските банки, чак след това навлизат германските капитали, Буров го описва в мемоарите си. За Мидхат е написал цяла книга неговият син, още не съм я прочел, само попрехвърлих: https://www.gutenberg.org/files/51243/51243-h/51243-h.htm А ето какви данни за масонската принадлежност на Мидхат дава един турски автор-масон: "Трима сина на султан Абдулмеджит, принцовете Мурат (по-късно султан Мурат V) и двама от братята му, Нуретин и Кемалетин, бяха посветени във френската ложа „Продус“ French Lodge Prodoos. Петима велики везири, включително Мидхат паша, който е ръководил първия конституционно-монархически режим, турски посланици в европейски страни и чуждестранни посланици в Турция, известни писатели и поети на свободата бяха членове на тази ложа. Louis Amiable, френски адвокат и политик, втор на историята на ложата „Les Neufs Soeurs“, люлка на енциклопедистите в Париж преди революцията, беше оратор на ложата. (Той беше в Истанбул по договор за реорганизиране на Турската адвокатска колегия). След самоубийството (?) на султан Абдулазиз, принц Мурат се възкачва на трона на 30 май 1876 г., но поради психично заболяване е свален от престола три месеца по-късно, а брат му Абдулхамит е възкачен на трона, след като се е препирал с брат Мидхат паша и е обещал да започне конституционния процес. Не след дълго той се отказва от обещанието си. На 5 февруари 1878 г. Абдулхамит изпраща великия везир брат Мидхат паша в различни изгнания, накрая в Таиф (пристанищен град на Йемен, тогава провинция на Османската империя), уреждайки смъртта му чрез отравяне там. На 13 февруари 1878 г. Абдулхамит разпуска парламента за неопределено време, с което започва период на абсолютен деспотизъм, който продължава 30 години. Клеанти Скалиери, свещеник от ложа Продус, замисля кърваво, но неуспешно отвличане на Мурат V от двореца Чирган, за да го възстанови на трона. Масонска политическа партия: Съюз и прогрес била създадена по модела на „карбонарите“ в Италия. По модела на младите италианци, млади германци, млади швейцарци, младите турци се организирали в Париж с цел възстановяване на конституционната монархия. Но младите турци говорили много, но не действали. 5-ма масони, студенти по военни науки в медицинския факултет, основали революционна партия, която по-късно приела името Съюз и прогрес. Техният модел бил италианският парамасонски общество, „Карбонарите“. https://maviboncuk.blogspot.com/2011/06/masonic-activities-at-ottoman-empire_26.html От този текст излиза, че Мидхат паша е бил едва ли не революционер в обкръжението на Султана, за което си е платил със смърт. Той, между другото, е бил отзован от Русчук след разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, това става март 1868-ма, изкарал е почти 4 пълни години на поста валия, най-дълго от всички останали. Да!

Че Мидхат паша е бил върховен майстор зидар на ложата в Русе, твърди писателят от Русе Светозар Акендиев Димитров, известен с псевдонима Змей Горянин. В един от романите му под заглавие "Дунавът тече", изд. 1938, той е описал сцената на прием на Ангел Кънчев в масонската ложа в Русе: https://drive.google.com/file/d/1CKL05i0zeiVUWMg8bbGwbyDIkRhy9huP/view на линка е целият роман. Сега, това е художествена литература, но Змей Горянин е известно име, родом от Русе, и съм сигурен, че се е ровил в архивите и е проучвал историческите факти, преди да напише романа си, който е бил одобрен от много инстанции на времето си:

Вестник "Дунав" в дописката му за убийството на Пенев. В дописката на "Дунав" за само/убийството на Кънчев вече се твърди, че Кънчев бил свързан с Христо Георгиев, който се споминал от сърдечен удар, като научил за смъртта на Кънчев, уж той го бил изпратил с мисия, намек за руска връзка. Което е спекулация, разбира се, но няма дим без огън...

Шуробаджанашката история, по-скоро клиентелизъм. Тук имаше един колега във форума, който предлагаше направо парламентарната демокрация да се смени в България със системата патрон-клиент, чиста работа, такъв ни бил чипът и наследството от историята, това работело тук най-добре... може и да да е прав. На Големия Обретенов е препоръчан от Велко Абаджиев, младо момче тогава, бил управител на книжарницата на Хр.Г. Данов в Русе, Големия е имал търговски отношения с Данов, нали е книговезец по занаят, а Данов е книжар, едната ръка мие другата. Същият Велко е написал спомени за въстанието в село Червена Вода, любопитна книжка; Спомени от въстанията (Велко Г. Абаджиев) (Z-Library).pdf Това "въстание" е още по-жалко от Старозагорското, за което Захари е писал в неговия саркастичен стил - четата пак се проваля от предател в Русе, Велко твърди, че е тамошния църковен глава, ама на него кой му е казал?! Та Велко на Христо, Христо клиент на Данов, ето я цялата линия по която е нает Обретенов, който пък си наема огняря на корабчето Русе-Гюргево, приятел и протеже на Мидхат, който пък е бил шеф на ложата в Русчук, патрони и клиенти, хванати ръка за ръка. Резултатът е видим - провал. Обаче, вместо да разнищим цялата история, за да не случват отново и отново същите провали вече повече от 150 години, пускаме завеса от панегерици в историографията, от която всичко изглежда като светлинно шоу на супергерои джедаи на светлината, всички до един са герои и светли личности. И все така...Ако е личност, да кажем, че такъв човек е дебил, щом повтаря 150 години една и съща грешка, но е колективна психика. Хич не е еретична, малко след идването на Пенев за Букурещ заминава Ернест ефенди, политическия цензор и полицай на вилаета /нещо като гестапо/ със специална мисия, която според мен е била мотивирана от донесението на Пенев, и може да е включвала постъпки на османската власт пред румънските, свързани с Каравелов.

Защото историята се схваща като панегирик: "Вид литературно произведение, в което се възхвалява изтъкнато държавно лице (в гръцката и римската литература) или църковен деятел, светец." https://rechnik.chitanka.info/w/панегирик Това е наследство от византийската култура... Вероятно е било така, но защо му е трябвало да пише реално съществуващо лице, и то живеещо в неговия град, при това познаващо Апостола. Според мен във връзката между Обретенов и Големия, наивникът е бил Христо Иванов. Мисля така, защото в писмото до Левски се застъпва да им бъдат признати всички разходи, включително тези за убийството на Пенев и лежането им в затвора, оставяйки се Обретенов да го будалка, че физическият убиец на "шпионина" е Ради Иванов. Изглежда е гледал на тях като на свое откритие, млади хора, които той е намерил и напътства като опитен революционер, а Обретенов го е прескачал най-безпардонно, като пренебрегва мнението му да не отива като втори представител в Букурещ, пренебрегват Левски и ВРО и със самоволното им решение да убият Пенев, въпреки че в Наредата ясно е било разписано какъв е реда тайната полиция да изпълнява наказания. Големия си е затворил очите за всички тези неща, и, според мен, крайно глупаво се е съгласил да си промени псевдонима от "Христемага" на "Стефан Карагьозов", което, пак според мен, е било по идея на Обретенов, който го е водел за носа. Сетих се и друго от писмата на двамата, след оплакванията на Големия до Левски, че револверът му бил калпав /уплашил се от засечката на револвера на Кънчев/ и присвояването на комитетски револвер, който не платил, и който Левски си иска, Обретенов пише едно писмо на Димитър Горов в Гюргево да му прати "револверчето" с 50 патрона, според мен, армаган за Големия, който да предразположи с жест на лично внимание, иначе казано рушвет.

Да, така нещата си идват по местата, нямам причина да не се доверя на източника, който цитирате. През учебната 1863-1864 Ангел Кънчев е бил ученик в Болградската гимназия, пътят му е минавал през Букурещ. Преди това Ангел е завършил с отличие Варошкото училище в Русе: "Началото на светското образование в Русе (Русчук) се поставя през 1838 г. с идването на даскал Параскев Дамянов във Варошкото училище. Именно учителят Параскев Дамянов въвежда взаимоучителния метод и нови учебни предмети, свързани със светското обучение. Родолюбиви русенци, начело с учителите П. Дамянов и Хр. Драганов успяват да измолят разрешение от турските власти и събират средства за построяване на новото училище. Новото „Славянобългарско училище“ е тържествено открито през 1843 г., но неговото доизграждане продължава и през 1846 г. с дарение от Евлоги Георгиев от Букурещ. Постепенно са привлечени и нови учители като Христо Драганов и Петър Арнаудов (баща на академик Михаил Арнаудов). В края на 60-те години на ХІХ век класовете се отделят от Взаимното училище и се обособяват в т. нар. „класическо “ училище. Модернизирането на класното училище настъпва след 1861 г., когато идват учителите Иван Чорапчиев и Драган Цанков (един от първите политици на Княжество България), който става Главен учител на училището. По това време за пръв път започват да се провеждат изпити за края на учебната година, които преминават при небивал интерес от русенци. Първото русенско читалище „Зора“ е основано през 1866 г. от Драган Цанков. Едни от най-светлите образи на Освобождението: Ангел Кънчев, Никола Обретенов, Тома Кърджиев, Ганчо Карамаждраков и Ради Иванов са възпитаници на Класното училище." https://sou-botev.com/%D0%B3%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE/ В горната информация е цялата компания около Кънчев, липсва само Ведър: Петър Арнаудов, Чорапчиев, Драган Цанков, Никола Обретенов, Тома Кърджиев, Ради Иванов... Ангел отива в Болградската гимназия като стипендиант. За Болградската гимназия: "На 28 юни 1858 година по молба на друга делегация, начело с Панайот Греков (баща на Димитър Греков), Никола Богориди издава хрисовул (грамота), с който се учредява гимназията „Св. св. Кирил и Методий“ в Болград, изиграла голяма роля в Българското възраждане и подготвила много от първите политически, просветни и културни дейци след Освобождението през 1878 г. След свалянето му от престола Богориди живее в Цариград, Виена и Букурещ. На 25 октомври 1859 година княз Никола Богориди полага основния камък на новостроящата се българска църква в Цариград станала по-късно Желязната църква, върху имота, дарен от баща му Стефан Богориди. Богориди поддържа кореспонденция с Иван Чомаков, Димитър Гешов и Константин Славчевич – одринчанин, виден търговец в Цариград и радетел за българската църква и просвета, Константин Ранов от Самоков, съветник в сръбското дипломатическо агентство в Цариград. В 1862 година докато Богориди е във Виена с него отново се свързва Раковски. Двамата си разменят писма и се срещат в малкото румънско пристанище Груя. Срещата е държана в пълна тайна, но според турски власти Раковски получава 5000 лири помощ от Богориди за Първата българска легия. Турското правителство смята Богориди за глава на таен български комитет във Виена, който поддържа контакти с посолството на Русия и е във връзка с българските революционни комитети в Румъния и Одеса." Това са хората от Дружината на верните приятели в Цариград. Съвсем резонно е младият Кънчев да е бил приобщен към масонството още през 1864, на отиване или връщане през Букурещ. Кънчев влиза във Втората легия в Белград на 17 години, където става близък с Левски, поне така разказва в мемоарите му Михаил Греков. Знам, че подпис "Стефан Карагьозов" в писмата на Христо Иванов-Големия към Никола Обретенов започва да се появява в началото на август 1872. Защо точно тогава, и защо съответния конспиративен подпис на кореспондента му от Русе, Обретенов, е "Петраки Златев", обявен за предател осъден на смърт от ВРО. Ако търсим реципрочност, Стефан Карагьозов също е бил поставен в категорията "предател заслужаващ смърт" в негласна договорка между двамата кореспонденти. Само десетина дни преди да се появи подписа "Стефан Карагьозов" на Големия, Пъшков заедно с брат му, Димитър Карагьозов, асистира убийството на Паисий в Тетевен, Димитър Карагьозов е човекът, който заблуждава каймакамина, че Паисий нищо не знаел. Кое е накарало Големия, който е бил член на Привременното правителство в Ловеч, да лепне името на Стефан Карагьозов в кореспонденцията му с Обретенов? Предположението ми е, че ако полицията в Русе е чела писмата на Обретенов, те са имали името "Стефан Карагьозов" като име на кореспондента на Обретенов в Търново и именно това ги е накарало да го търсят за свидетел, който трябва да разпознава Левски след 4-5 месеца. На разпита на Левски в София, членовете на Комисията доста обстоятелствено го разпитват за Стефан Карагьозов. Четейки биографичните му бележки, които са и автобиографични, си мисля, че Ведър винаги е бил само на една страна - на страната на Ведър.

Въпроси, чиито отговор изисква конкретна информация, а такава или липсва, или е пределно оскъдна. Първо, не знаем в каква ложа са членували Ведър, Обретенов и Ангел Кънчев и връзката помежду им в тази ложа. Все пак, Ведър ни е оставил някои нишки: "Биографичната справка, подготвена и публикувана от Никола Шиваров в списание „Българска сбирка“, год. ХХІ, кн. 5, 21 май 1915 г. е компилирана на основата на саморъчни бележки на Иван Ведър, написани върху изрязани нестандартни правоъгълни картонени листчета. Те са предадени от Димитър Ведър на Никола Шиваров, които Шиваров задържа. Досега този оригинален ръкопис на Иван Ведър не е открит. Сведения за вида на автобиографичния ръкопис на Иван Ведър ни дава едно запазено картонено листче, което Димитър Ведър, без да влага умисъл, не е предал на Никола Шиваров. То е запазено от Милко Ведър (1918-1982), син на Димитър Ведър." https://www.facebook.com/groups/222246754028611/posts/596571613262788/ Успях да намеря посочения материал в дигиталните архиви на Националната библиотека и ще го постна тук транскрибиран с малки съкращения, касаещи разсъждения от общ характер на записалия спомените на Ведър, Никола Шиваров: Никола Шиваровъ. ЗА ИВАНА НИКОЛОВЪ ВЕДЪРЪ¹). (Първи български франкъ-масонинъ, * 20 юли 1827 г., † 8 авг. 1898 г.) ........ Иванъ Николовъ Ведъръ е първиятъ българинъ масонъ, въведенъ въ масонството само нѣколко дни по-рано отъ многозаслужилия за народа ни Ангелъ Кжнчевъ. Ведъръ се помина на 71 годишна възрасть въ Русе, слѣдъ като цѣли 34 години отъ живота си, той бѣ посветилъ на опити и начинания за разпространението масонската свѣтлина между народа ни. Той е получилъ първитѣ лжчи на масонската свѣтлина въ България и като първи българинъ-масонъ на 12 декември 1863 година е въведенъ въ Цариградъ въ тамошната „Oriental Lodge", сжіществуваща подъ прѣпореца на августѣйшата „United grand Lodge of ancient, free and accepted Masons of England". Обаче, принципитѣ на свобода, равенство и братство и посвещаването живота на културна дѣйность върху общечовѣшки начала, не сж могли, въ онова врѣме на чисто национални стрѣмежи, да възпламенятъ сърдцата на тогавашнитьѣ дѣйци и, заради туй, въ самото начало, масонството не е намѣрило благоприятна почва между българитѣ и, едва когато отечеството ни е стжпило на почва за мирно културно развитие, явява се и първата българска масонска ложа въ Русе, съставена отъ Ведъръ и утвърдена отъ Португалския Grand Orient „Lusitanion Uni" на 20 мартъ 1879 година. За да създаде тая ложа прѣди освободителната война, Ведъръ е нѣмалъ възможность, защото чужденцитѣ консули и търговци масони, както и всички ония турски сановници и офицери, не са се съгласявали. Но слѣдъ освобождението Ведъръ е заработилъ съ най-голѣма енергия между интелигенцията въ Русе и въ началото на 1879 г. той завежда въ Букурещъ трима младежи, за да встжпять въ масонството. Между тия е билъ и покойниятъ Тома А Кърджиевъ; другитѣ двама сж още живи, та имената имъ прѣмълчаваме. Тѣ сж били „въведени" церемониално въ ложата „La Loge d'héliopolis" намираща се подъ покровителството на „Grand Orient de France". Малко слѣдъ това са били въведени въ масонството: Александръ Т. Цановъ (тогавашенъ полицеймейстеръ), Захарий Стояновъ (тогава помощникъ на секр. при Русенския апел. сждъ) и подпоручика отъ 14 пѣх. дружина Маринъ Янакиевъ Мариновъ. Така че въ Русе е могло да се състави ложа, което е било извършено, както вече съобщихме по-горѣ. Обаче тая ложа е сжществувала като „не-съвършенна" и не е могла да заработи съ всичкитѣ права на ложа която е „съвършенна" и „законна". За да стане това, ложата е заработила чрѣзъ венерабла на ложа „Steava Dunaгеі" съ сѣдалище въ Букурещъ, която ложа е изпратила свои прѣдставители, та - заедно съ българитѣ, масони, на 18 февруари 1880 г., въ засѣданието си въ Русенската ложа, сж провъзгласили послѣдната като „съвършенна" и „законна" и ложата е открита като редовна на 9 мартъ 1880 год. подъ името „Etoile des Balkans" (Балканска звѣзда). Въ първото засѣдание на ложата сж засѣдавали чуждеництѣ: Моройо, Катуль, Коюндушпуло, Манолеску и българитѣ: Иванъ Николовъ Ведъръ, Тома А. Кърджиевъ, Захарий Стояновъ, Александръ Цановъ и други трима, — днесъ още между живитѣ, та имената имъ. прѣмълчаваме. За кжсо врѣме първата българска масонска ложа въ Русе е процъвтяла и достигнала да има 28 члена; обаче, слѣдъ това, като всѣко българско дѣяние, наченато съ младенчески жаръ, тя скоро угасва и заспива въ послѣдното си засѣдание въ храма, на 2 мартъ 1882 год., по причина на немасонски влечения на нѣкои отъ членоветѣ, и на партизанскитѣ ѣжби и политическитѣ събития по онова врѣме. Тука му е мѣстото да отбѣлѣжимъ, че сжщата участь е имала и по сжщитѣ причини е „заспала" въ 1887 год. Софийската ложа „Братство", открита въ 1883 год. слѣдъ закриването на Русенската. Все пакъ по сжщить причини сж закрити прѣзъ 1908 г. новосъздаденитѣ български ложи въ Солунъ, Битоля и Кукушъ. Заспалото масонско дѣло въ Русе, вслѣдствие на послѣдующить политически събития, Иванъ Николовъ Ведъръ не е могълъ вече да събуди. Азъ видѣхъ за пръвъ пжть тоя народенъ дѣецъ въ 1887 г. въ Русе. Посочиха ми го моитѣ съученици, другари шестокласници, отъ тогавашната Русенска общинска гимназия: „Това е Дѣдо Иванъ Ведъръ; франкмасонинъ е и съ голѣми заслуги за нашия градъ". Азъ силно се заинтересувахъ за личностьта на дѣдо Ивана, но не можахъ нищо повече да науча за него, макаръ че имахъ за съученикъ по-малкия му синъ Стефанъ Ив. Ведъръ (който заболѣ въ Хасково и се помина въ София на 13/ІІІ 1898 г., като ветеринаренъ лѣкарь). Тука ще напиша само това, което ми се прѣдаде тогава за най-голѣмата заслуга на дѣдо Ивана, сторена. за гр. Русе. Това е една случка отъ неговия животъ, въ свързка съ сжществуването на града Русе. Обстоятелствата и историята на тая случка и до днесъ се приказватъ въ различни варианти, обаче не въ подробноститѣ е важното. Въ врѣме Руско-турската война, когато се е почнало бомбардирането на Русе откъмъ ромжнския брѣгъ на Дунава, вслѣдствие донесения, че русенци сж подпомагали съ знаци неприятеля, тогавашниятъ комендантъ Делаверъ паша е рѣшилъ наказанието: да опожари града. Женить и дѣцата са били изкарани вънъ отъ града, а мяжеть сж работили „ангаря" по окопи, обози и др. работи. Прѣди да се започне опожаряването, изъ града тръгнали башибозуци и войници по обири и насилия. Положението било ужасно. Върху останалить по кжщята граждани сж се нахвърляли дивить азиятци, и кръвь и писъци донебесни е билъ резултатътъ. Чрѣзъ парична награда къмъ своитѣ мжчители, които се заловили да го колятъ, и съ примамливата уговорка, че той има да съобщи на Делаверъ паша нѣщо важно за неприятеля, дѣдо Иванъ, който е познавалъ арапина Делаверъ като масонъ, сполучилъ да накара мжчителитѣ си да го заведатъ при Делавера. Тамъ той, лице срѣщу лице съ Делавера, отхвърлилъ всички клюки противъ населението и, съ своята власть като масонъ отъ по-висока степень отколкото Делаверовата, той накаралъ Делавера да отмѣни дадената си заповѣдь и ужасътъ билъ прѣкратенъ, а градътъ спасенъ. Дѣдо Иванъ, разбира се, не е знаялъ, че часть отъ това, което е било донесено на пашата, е вѣрно. Даже неговиятъ по-малъкъ синъ Димитъръ (тогава още момченце, а сега чиновникъ (инженеръ при Главната дирекция на желѣзницитѣ) е участвувалъ въ атентата, жертва на който е станалъ турскиятъ ходжа отъ главната джамия, когото, дѣца по насъскване отъ стари, са съборили отъ викалото по единъ изкусенъ начинъ, като сж го оставили да се подхлъзне надолѣ по стълбището и да намъри своя край едно ужасно наказание, по-отрано скроено за голѣмить злосторства на ходжата. Но за тия работи, може би, скоро ще четемъ въ историята на градъ Русе. При съставянето на настоящата си работа (а то е 26 години слѣдъ първото ми прѣбиваване тамъ), азъ не можахъ да науча нѣщо повече. Една голѣма часть отъ библиотеката на дѣдо Ивана, заедно съ всички документи на ложата, били изгорени лично отъ стареца, а други изхабени отъ врѣмето. Всички останали книжа сж подарени отъ сина му инженеръ Димитръ Ив. Ведъръ на Русенската градска библиотека. Но, за да не помислите, че русенскитѣ граждани сж потачили съ нѣщо памятьта на многозаслужилия старецъ, ще ви съобщя, че споменътъ тамъ за него е почти изгасналъ. Нито има уличка нарѣчена съ неговото име, нито пъкъ има споменна табла на дома му, дѣто и сега още живѣе прѣстарѣлата му вдовица. Младить сж го забравили, а по-старитѣ си спомнятъ още живо за него: очи свѣтли и изразителни, високо чело на мждрецъ, достоинство, въ вървежа и обръщенията, благи обноски, кротка и милостива душа, човѣкъ който не си е давалъ нито минутка за почивка дори до по-слѣдния часъ на живота си, съ широко отворена кесия за нуждающия се, високъ патриотизмъ, далечъ отъ всѣка жлъчь вслѣд-ствие на партизанска страсть, добъръ българинъ, самобитенъ умъ, смиренъ и благонравенъ. Само нѣкоя и друга бабичка го злословятъ (зеръ българи сме си), че той билъ „фармасонинъ", т.е. човѣкъ, който не е обичалъ да ходи въ черкова обясняваха ми тѣ. Родомъ отъ гр. Разградъ, израсналъ като буйно и смѣло момче, още на 14-тата си година той е трѣбвало да „забѣгне" отъ родния си градъ, защото е „прѣтупалъ" единъ турчинъ въ моментъ, когато този е издигналъ ножа си да посѣче главата на баща му... Избѣгалъ е въ Ески-Джумая, дѣто е замѣнилъ кръщелното си име отъ Даниелъ на Недѣлчо. Но и това не му е по-могнало да се скрие отъ полицията за по-дълго врѣме. Слѣдъ една година, той е билъ принуденъ да забѣгне въ Шуменъ, дѣто се е крилъ подъ името Янаки, като чиракъ при единъ цариградски сърмаджия арменецъ. Отъ тамъ постжива като драгоманинъ въ четата на прочутия по онова врѣме защитникъ на братята си българи Кънчо Илиевъ. Слѣдъ двѣ годишно скитане съ тая чета, забѣгва въ Цариградъ, дѣто се е установява на работа подъ разни имена: Яни, Джоани, Джонъ, Оханесъ, и до 24-тата си година не е знаялъ нито да чете, ниго да пише; но високо-даровитиятъ момъкъ до това врѣме е изучилъ говоримить френски, арабски, арменски и гръцки езици. За да исползува тѣзи си знания, той залѣга да се научи на книга и, съ неимовѣрни усилия и материални жертви, той постига такъвъ успѣхъ, че става учитель по езици и то между най-висшитѣ кржгове въ Цариградъ. Една случайность му е помогнала слѣдъ това, да постапи въ тилното управление на английскитѣ войски дѣйствуващи въ Кримската война. Слѣдъ войната е станалъ прѣдприемачъ, но не му провървѣло, та се заловилъ о чиновническа кариера и въ сжщото врѣме продължавалъ да дава частни уроци по горѣпоменатитѣ езици въ Цариградъ. Служилъ е като драгоманинъ въ Министерството на полицията и по-послѣ въ онова на външнитѣ дѣла. Но тука пакъ го намиратъ другари експлоа татори прѣдприемачи и успѣватъ да злоупотрѣбятъ голѣми суми отъ спестенитѣ му парици, вслѣдствие на което той е билъ принуденъ другадѣ да потърси своето щастие. Като се упжтилъ за Румжния, той се отбива въ родния си градъ, дѣто не можалъ да остане повече отъ едно денонощие: турската полиция има добра паметь. За Букурещъ той е тръгналъ за да слѣдва въ новооткритото тамъ медицинско училище. Въ това училище по онова врѣме сж били професори Д-ръ Протичъ (търновецъ) и Д-ръ Атанасовичъ (свищовецъ), които му помогнали да постжпи въ училището подъ името Иванъ Николовъ. Професорътъ Атанасовичъ, който го е обикналъ твърдѣ много за неговата пъргавина и умѣлость да се приспособява въ всѣка срѣда, му е далъ прозвището Иванъ Ведрий и ромжнчетата възприели това име и нарекли своя най-възрастенъ ученикъ Иванъ Ведръ; обаче и тука Иванъ отново се подхлъзва да тръгне по печалби и да напусне учението. Причината за това е билъ братовчедътъ му Николай Панко, голѣмъ търговецъ въ Букурещъ, който го прѣдумалъ да напусне медицинското училище и да се установи въ Манчестеръ, като прѣдставитель на кжщата му въ тоя градъ; обаче единъ отъ сътрудницитѣ на тая кжща, а именно Барбу, е направилъ мжчна и непоносима работата на Ивана въ тая кжща, та Ведъръ е билъ принуденъ да я напусне още въ самото начало и, въ началото на 1863 година, Ведъръ дохожда въ Русе съ добри парици, обаче, увлеченъ въ спекулации съ Мавриди Чорбаджи и зетя му Петраки Спиридонъ Златевъ пакъ изгубва. Въ това врѣме се оженва за Стоянка, дъщерята на трѣвненски майсторъ (народенъ архитектъ) Хаджи Станчо Данаөлъ Драгушиновъ; но, останалъ вече съ оскждни парични срѣдства, за него настжпва мжченъ животъ. Прѣзъ есеньта на 1863 година той заминува за Цариградъ, дѣто съ прѣпоржка отъ английския посланикъ придружилъ английскитѣ инженери по окончателната трасировка на желѣзнопжтната линия „Русе-Варна", слѣдъ привършването на която линия той останалъ за началникъ-гара въ Вѣтово, а слѣдъ това и въ Червена Вода. Посрѣдствомъ тия англичани, той е билъ въведенъ въ масонството. *1) Изъ сборника „Биографии и портрети иа българи-франкмасони". Моите обяснения за болдирания от мен текст: 1. Шиваров пише, че Ангел Кънчев е станал масон /в това няма съмнение!/ няколко дни след Ведър. Но тъй като Ведър е влязъл в английската ложа Ориентал в края на 1863 г., когато Кънчев е бил едва 13-годишен, очевидно Шиваров има предвид друга, русенска, ложа, в която Ведър и Кънчев са влезли почти едновременно, а това, според мен, е станало някъде най-рано през 1870, когато Кънчев е бил изпратен да учи в Чехия и то по предложение на небезизвестния Петраки Златев: "През 1870 година по предложение на русенския първенец Петър Златев, Акиф паша, главен управител на Дунавския вилает отпуща правителствена стипендия на Ангел Кънчев, за да продължи учението си в земеделско-индустриално училище в гр. Табор – Чехия. ...От Табор Ангел Кънчев живо се интересува от своята родина. Кореспондира си с Никола Обретенов, който му изпраща вестници и списания и го информира по редица политически и културни въпроси. Кънчев не дочаква официалното завършване на учебната година поради липса на средства и решението му да се отдаде в служба на своя народ. Напуска Табор и на път за България се отбива в Белград. От там на 3 юли 1871 година пише писмо до съученика си Иван Данев: „Крайна нужда ме накара да се отбия в Белград и да търся помощ, за да мога да си отида в Българско. Господин. Панайот Хитов ми даде две австрийски жълтици“. https://tryavna.org/личности/ангел-кънчев-1850-1872-революционер/ От този период е и връзката на Кънчев с Обретенов. 2. Ведър се е обърнал към масонството, след като е бил разорен от същия Петър Златев, тоест в крайна материална нужда. Очевидно е, че Петраки Златев е бил натопен от Обретенов и пред Каравелов, който го определя като предател на Кънчев. В писмо до Обретенов, Големия обсъжда убийството на Петраки Златев. Помежду си Големия и Обретенов кореспондират с псевдоними "Стефан Карагьозов" за Големия и "Петраки Златев" за Обретенов... Тук като вметка, защо мислите, че от десетина членове на Меджлиса /градски съвет на старейшините/ в Търново са повикали точно Стефан Карагьозов да разпознава Левски, как точно него са избрали, питам само за един приятел.

Проследяването на кореспонденцията между Ловеч и Букурещ в периода юни 1871 - май 1872 много ясно сигнализира за мащабно подготвяно въстание; там е преписката с Филип Тотю за пушките в Одеса /5-6000/, там е и кореспонденцията с Панайот Хитов, който като голям стратег съветва сливенци кои гарнизони трябва да бъдат атакувани и по какъв начин, става дума и за внасяне на хиляди пушки иглянки и т.н. От разменяните писма се вижда и ролята на Левски във ВРО, както и на комитета в Ловеч като център на всички останали във ВРО, може да се установят и разногласията между емиграцията в Румъния и Сърбия и ВРО. Тоест, един дори не задълбочен анализ на писмата, ако са попадали в ръцете на полицията /а според мен двете заловени, за които пише Хамди, не са били единствените, минаващите през Обретенов са били четени регулярно, да си спомним огнярят-приятел на Мидхат, който пренасял комитетски писма, що за екстравагантност от страна на "куриера" Обретенов?!/ са дали пълна картина за мащаба на подготовката и организацията, ВРО и външната, включително Одеското общество /Филип Тотю/ и базираните в Сърбия и подкрепяни финансово и политически от сръбското правителство /Панайот Хитов/. Така че, според мен, на властите в Русе и Цариград е било известно много-много повече от написаното в доклада на Хамди, за който ние знаем, без да сме предполагали за него преди 15 години. Драсов има няколко писма до Данаил Попов, от които е съвсем ясно, че в отсъствието на Левски той е бил всичко в комитета. Той дори си позволява от свое име да дава категорично мнение за дейците от Плоещ, които критикуват Левски за своеволство, а и не само за това. Много ясно от тези негови писма, а сигурно има и други неоцелели, личи лидерската роля на Драсов в комитета в Ловеч. Обретенов и Драсов са почти връстници и завистливият Обретенов не може да не е изпитал чувство на малоценност, ако е разбрал за ролята на Драсов в Ловеч - в сравнение с Драсов, Обретенов е бил периферно техническо лице. Най-малкото Кънчев му е разказал за комитета в Ловеч и за ролята на младите в него - Драсов, Поплуканов и Пъшков, където обаче, за разлика от Обретенов, Ангел е влязъл през парадния вход като най-доверен помощник на Апостола. Като изключим субективния фактор, стратегически най-верният ход да се разнищи комитета в Ловеч е бил точно този - да бъде елиминаран Иван Драсов и да се всее подозрителност и страх между самите членове на комитета.

Любен Каравелов. Нови щрихи към живота и дейността му (Иван Стоянов) (Z-Library).pdf Ахмед Расим Паша - младоосманец и роднина на Мидхат паша, също масон - октомври 1871 - юни 1872, предшественик на Хамди. Периодът на събранието и трите убийства. Узнал е за комитета в Ловеч от Ангел Кънчев, който му се е доверил: Ангел му обещава в това писмо "каквото свърша ще ти явя", после се виждат с Обретенов и "Тома, Радя, Ганча и др.", в началото на декември 1871, когато Ангел е бил изпратен с мисия в Букурещ за събранието, но не успял да мине поради карантината и в началото на януари 1872 /може би на връщане от Букурещ?/, третото идване на Кънчев в Русе на 3-ти март 1872 е било фатално за него. Не знаем дали след това писмо, в което Кънчев съобщава на Обретенов, че вече е в Ловеч, не е имало и други писма до Обретенов, които са се "загубили". Не знаем също, дали каналът на писмата от Ловеч до Данаил не се е пренасочил от Плевен през Русе, защото в едно писмо от юли 1871 Драсов съобщава на Данаил, че Сава Младенов, техния куриер до Турну Мъгуреле, вече се е отказал да носи писма. Писмото на Каравелов за въстание до Горов в Гюргево от 1-ви ноември 1872 му указва да прати препис на Д.Попов в Мъгуреле, логично е писмата до Данаил от Ловеч, след като Попхинов е бил изваден от длъжността куриер, да са минавали по същия път - Ловеч - Русе - Гюргево - Турну Мъгуреле. Което означава, че Обретенов е чел всички писма писани от Драсов до Данаил в този период. След събранието от май 1872 каналът през Плевен е бил възстановен, но в Плевен отива със "скара" за тайнопис като куриер Ради Иванов от Русе, който започва работа като учител в Плевен, явно пак по препоръка на Обретенов. Така че след събранието цялата кореспонденция е била четена от русенци...Всичко в Ловеч ставащо е било пред очите им.

"Следва получаването на визи за Сърбия и Русия и от 28 април 1869 г. Каравелов неизменно е със сръбски паспорт, със сръбска дипломатическа протекция, където и да е, и с необходимите му безплатни визи за желаните от него за посещение Балкански държави и Велики сили. При това “спонсориран” твърде щедро не от някой друг, а от самото сръбско правителство. За парите, които той получава от Белград, биографите му споменават твърде пестеливо, а е достатъчно да се прочете изследването на Джордже Игнятович, посветено на Каравелов, за да се разбере, че зад финансовата помощ, или по скоро издръжка, стои самият министър-председател на Сърбия Радивойе Милойкович, който е и бивш министър на вътрешните работи и който става личен гарант пред Държавната печатница в Белград през 1870 г. за 502 жълтици, които Каравелов дължи за предоставените му печатарска машина и букви. Изброените документално помощи в парични средства, посочени от Игнятович, дадени на българина от Белградското правителство и най-вече от Министерството на външните работи, впечатляват със своята мащабност. Ако Левски записва в своето тефтерче всеки изразходен от него грош, с идеята, че това са народни пари, дадени за революцията, политикът Каравелов получава щедра издръжка от сръбското правителство, която той използва, без да дава какъвто и да е отчет. Тук ще бъде приведен един дълъг цитат от изследването на Дж. Игнятович, за да се избягнат всякакви недоразумения в тази посока: „...От запазените документи се вижда, че Каравелов получил следните суми: на 3 февруари 1870 г. от Коста Цукич 50 дуката (1400 гроша, един дукат бил равен на 28 гроша), на 26 февруари същата година пак 50 дуката, 17 август 100 дуката (2800 гроша), през 1871 година 100 дуката. На 28 април 1871 година Каравелов подписал разписка за получени от Стоян Бошкович, тогава секретар на министерство на външните работи, 100 дуката, а по разписка от 3 ноември 1875 година 400 дуката (11200 гроша), отпуснати по нареждане на министъра на външните работиДжордже М. Павлович „за извести цели”, а през март 1876 година въз основа на решение на министъра на вътрешните работи 600 дуката (16800 гроша). Последната сума е отпусната при извънредни обстоятелства, в навечерието на Сръбскотурската война. Иначе, Каравелов получавал редовно 400 дуката годишно (11200 гроша), отпускани му в зависимост от обстоятелствата в разни суми." Стоянов, Иван, Любен Каравелов, Нови щрихи от живата и дейността му, УИ Климент Охридски, 2008, с.13, с. 119 Игнятович, Дж. Любен Каравелов и сръбското общество. Ниш., 1969. Само да уточня подчертаното от мен с болд, 11 200 гроша годишно, прави около 1000 гроша месечно или по днешни цени, около 10 000 лева месечна заплата за Каравелов от сръбското правителство в продължение на 7 години. Месечната заплата на български депутат през 2025 е 7800 лева. Напълно съм съгласен, аз сам написах по-горе, че е много възможно предателството да е станало по масонска линия, но... там документи няма да се открият, можем да разсъждаваме за това единствено дедуктивно, т.е. да реконструираме събитията по логика, но не и върху писмени източници. Ако сглобим дедуктивно събитията след внедряването на Обретенов във ВРО, тяхната последователност и нареждането им като пъзел, водят точно до такова заключение. п.с. Можете да си свалите в електронен формат книгата на Иван Стоянов от този линк: https://z-lib.id/

Не мисля, че ложите се намесват пряко в политиката, техните членове на политически и административни постове могат да правят това, но от позицията на чиновници и политици. Шакир бей, протеже на Мидхат, дава информация на английския консул в качеството му на член на Следствената комисия, а не като брат масон на брат масон, тази информация по каналния ред отива при английския посланик в Цариград и оттам към министъра на Външните работи и правителството, което е отговорно за вземане на политически решения. Механиката е такава, братството в масонска ложа може да дава възможност, примерно, на Шакир бей да общува неформално с консула или посланика в една и съща ложа и т.н., но не и да предава официална правителствена информация като основа за вземане на управленски решения. Решението на Обретенов да не предаде писмото на Каравелов за незабавно въстание и решението му да отиде на всяка цена като делегат в Букурещ, според мен, са му били наложени от османската администрация, а не от братята в ложата, станало е по административен път, за да се появи донесението на валията Хамди до Великия везир за заловеното писмо, както и информацията му до Великия везир за ролята на Левски в комитета. Двете неща са се движели от машината на администрацията и политическия апарат на империята, вървели са по този канален ред. По принцип в тези години официалната френска и британска политика е била да се държи Русия далече от Проливите и да не се допусне на Балканите да бъде създадена силна югославянска държава, сателит на Русия, чрез която Русия да излезе с флот в Средиземно море. По обясними военни и търговски съображения, нали за това се е водила Кримската война, за която Русия е търсела реванш. Берлинският конгрес подпечатва тази западна политика, а Батенберг е инсталиран като гарант на Запада, че Русия ще бъде обуздавана в амбициите й. ... нищо за Левски, ни дума, ни стон... първата му дописка е от юни 1873, половин година след обесването на Апостола, все едно не е имало такъв човек, с който е споделял делото за освобождение на България. Да! Следвал е стриктно инструкциите...Слушкал и папкал. Време е някой да каже, "Царя е гол". Само че за това се искат... исторически топки. Мерсия Макдермот сравнява личността на Левски с многостенен шлифован диамант, където всички страни са едновременно хармонични и противоположни, всяко качество уравновесява другото. Тя го е усетила най-добре от авторите, които са опитвали перото си да го обяснят, може би със сърцето си на жена.

Според мен - не. Дори и да е бил в течение какво вършат Обретенов и другарите му от "Зора", след бягството на Пенев от Букурещ с тайни писма на Каравелов, нещата са се развили извън контрол. Мисля, че Пенев е отишъл в печатницата на Каравелов по препоръка на Обретенов, в една толкова важна за БРЦК печатница едва ли е можело да постъпиш просто така, по-късно Левски препоръчва в едно писмо негов словослагател на Каравелов. Бягството на Пенев в такъв случай е било личен провал на Обретенов и той лично е трябвало спешно да ликвидира последствията, за да запази доверието на Каравелов, затова е действал спешно и припряно. След ареста му от полицията, всичко вече е било в ръцете на османските власти, а не в тези на Ведър. Доказва го преписът на писмото за вдигане на въстание, което са направили. Също така и спешното самокомандироване на Обретенов в Букурещ като делегат. За Обретенов е било на живот и смърт, въпрос за оцеляване. Ведър може и да е имал информация за подготвяно въстание, затова разпраща подопечните му по гарите с морзови апарати на 28 август, да наблюдават движение на войски и да му дават информация, но контрол върху Обретенов по онова време са имали османските власти, а не Ведър. Затова и Обретенов никъде не отива, остава си в Русе като куриер.

Ведър е получил степените си в масонството от Великия Ориент на Франция, въпреки че е членувал в Ориенталската английска ложа: "Там, на 12 декември 1863 г., в цариградската английска Ложа „Ориентал” №687, Ведър е посветен в Масонството, а по-късно получава от Великия Ориент на Франция високите степени: 18-а, 30-а, 31-а, 32-а и 33-а." https://www.uglb.bg/?page_id=880 По онова време френските ложи твърдо стоят на позициите на републиканизма, техни членове масово подкрепят Парижката комуна от 1871, чието въстание установява Третата Република. По-късно масонството в България също се развива в сферата на Великия Ориент на Франция, чрез посредничеството на румънското масонство. Защо масоните да са били мотивирани да допринесат за разгрома на ВРО - заради подготовката на въстание под опеката на царска Русия, според мен. Забележете какво е написал в донесението си до посланика в Цариград английския консул в Русчук по повод на Арабаконашкия обир: Английската администрация е била пределно наясно, че БРЦК в Букурещ работи под ръководството на "Руското консулство в Букурещ". Те са знаели кой е Каравелов и какво ще последва след едно въстание - било то успешно или неуспешно. И са правели всичко по силите им да го предотвратят. Единственият, от който по онова време е зависело да бъде вдигнато въстание в българските земи е бил Васил Левски, лидерът на ВРО. Ето защо ударът е бил насочен към Левски, а не към Каравелов. Дали Обретенов е изпълнявал нареждания на османската полиция или на наставниците си масони, така или иначе те може да са били едни и същи лица. Факт е, че той задържа писмото за въстание /или му го задържат/, не го предава навреме на Левски, въпреки нареждането на Каравелов. И е безспорен факт, че точно това писмо е било преписано от османската полиция още преди Левски да го получи в препис от Данаил Попов.

Узунов е избутан към длъжността главен апостол /заместник на Левски/ от Михаил Греков, който за целта овладява председателското място на Сливенския ЧРК /пак Сливен!/ и оттам предлага Узунов. Греков, както става ясно в материала, който постнах за него по-горе, е получавал указания директно от руския консул във Варна. След Сливен, той се премества в Русе при Обретенов и постепенно налага Русенския ЧРК като централен, измествайки ЧРК в Търново. При това успява да се скара жестоко с Обретенов /заради сестрата на Обретенов/, до степен, че Обретенов, подобно на Пъшков в Ловеч, се връцва като обидена госпожица и заявява, че повече не иска да работи в комитета, именно заради конфликта му с Греков, всичко това е описано в едно писмо на Ботев до Драсов. Като се изнася от Русе, Греков започва да пише обидни мемоари по-късно за русенските комитетски дейци, визирайки на първо място Обретенов, определя ги като ограничени момченца, които си придавали важност, но единствено с маниери и облекло... Изобщо като кадрови потенциал в БРЦК след Левски картината е плачевна. На фона на тази безпомощност изгрява звездата на Стамболов, но той е за друга тема. Не само че не изключвам предателството да е станало по масонска линия, а според мен има твърде голяма възможност да е станало точно по нея. Ако Обретенов и другарите му от читалището са били заклети масони, това се е случило преди да бъдат заклети революционери в комитета. Моето предположение, което би могло да се докаже или опровергае документално е, че те са членували в специално създадената за чужденци ложа Омир, където са можели да общуват с членове на османската администрация, включително от най-висок ранг. Не е било задължително да контактуват с полицейски власти, споделяли са информация като братя с братя и това даже не би могло да се квалифицира като предателство. Предполагам, че е било точно така, защото през 1880, когато Ведър основава Балканска звезда, целият екип на Обретенов от "Зора" вкупом влиза в новата българска ложа. Изпращането на Стоян Пенев като словослагател на Каравелов трябва да е минало по същата линия, младо образовано момче, владеещо няколко езика и занаят на словослагател, при това сирак и бедно. Все някой трябва да го е изпратил с препоръки към Букурещ, за да стане довереник на Каравелов в разстояние на няколко месеца. Кой е могъл да му даде препоръка, освен друг довереник и любимец /ласкател/ на Каравелов, какъвто е бил Обретенов по онова време. После е трябвало бързо и безжалостно да се трият следи... което води до три убийства в разстояние на 7 дни - Кънчев, Пенев, Костаки. За качествата на Каравелов като политик и революционер какво да напиша... под нулата са били, кадрите наистина решават всичко. Въпросът е кой ги избира и издига.

Обединителното събрание е било инспирирано от благоприятните условия за въстание, Левски в писмата му говори за тях - Сърбия и Черна гора се стягат за война с Турция, очаква се въстание в Босна и Херцеговина, младотурците също се надигат... Това е отразено в писмото му от 12 декември 1872, но и в по-ранни писма от същата година. Въпросът е, че той на терен в България е бил наясно, че комитетите не са готови за въстание и затова всичките му усилия се насочват към събиране на пари за оръжие. Каравелов от Букурещ е натискал за незабавно въстание, за което след 4 години казва на М.Греков "това беше руска работа". Сценарият на Заарското въстание от 1875 и Априлското от 1876 е по същия алгоритъм, макар и Каравелов да е отстранен от БРЦК - и двете въстания са били инспирирани от Сръбско-Турската война и целящи намесата на Русия с военна сила. Което, според мен, не означава, че трябва да търсим първият издайник на Левски в средите около Каравелов или в него самият. Чисто рационално, Каравелов не е имал интерес ВРО да бъде обезглавена, защото вътрешното повдигане на въстание на комитетите без Левски, който е държал всичките им нишки за контрол, е било невъзможно. Виждаме това, когато Левски просто отказва да вдигне въстание по заповед на Каравелов, никъде не пуква и пушка, всички комитети във ВРО следват заповедта на Левски, а не на Каравелов, формалния председател на БРЦК. Професор Иван Стоянов в монографията му за Каравелов пише за един интересен факт, той цитира донесенията на руския и английския консул в Русчук и установява, че англичанинът е имал много по-точна и достоверна информация за Арабаконак и ВРО, отколкото руснака: "На 26 януари / 7 февруари 1873 г. в дипломатическата резиденция на А. Н. Мошнин е даден обяд на извънредната комисия, която след като приключва работата си в София, се отправя за Цариград през Русе. На обяда присъстват още валията Хамди паша и софийският мутесариф Мазхар паша, който съпровождал комисията до Русе. На следващия ден Мошнин изпраща доклад до Игнатиев, в който на основата на водените разговори с посочените лица дава следното заключение: „В работата няма нищо политическо, освен връзките на някои от посочените лица с някои сръбски търговци, живеещи в Софийския пашалък, и отношенията на Василий Левски с Каравелов, ако само арестуваното лице действително е Василий Левски!” Понататък той съобщава, че е обесен Стоян Батур - сърбин, а Д. Общи и В. Левски са изпратени оковани в Цариград. В същия ден Шакир бей посещава и Р. Далиел - консула на Англия. Непосредствено след срещата дипломатът изпраща доклада си до X. Елиът в Цариград, в който изрично подчертава: „Накратко това, което ми каза, беше, че аферата е чисто политическа и според неговото твърдо мнение е предизвикана от Българския комитет в Букурещ с помощта на чиновници от руското генерално консулство в Букурещ и сърби”. По-нататък докладът изобилства с верни констатации, почерпани от разговора с Шакир бей - и за осъждането на смърт на Д. Общи и В. Левски, и за причините за това, и за още много неща, които русчушкият руски дипломат така и не разбира." Любен Каравелов: Нови щрихи към живота и дейността му, 2008 г., стр. 98 Тоест англичаните са имали достоверна информация от първа ръка, докато на руснаците е давана дезинформация от едни и същи османски източници. Това е било в сила не само за конкретния период, а през цялото време, което ни интересува около провала на ВРО, а и преди това. Ето защо мисля, че основаната османска шпионска служба в Русчук със съдействието и опита на британските тайни служби е работела активно и ефективно за провала на ВРО и може би там трябва да търсим източника на първа информация за Ловеч и Левски.

Професор Иван Стоянов доказа с документи в монографията си за Каравелов /2008/, че идвайки в Белград като кореспондент на "Голос", Каравелов е поел ангажименти към Азиатския департамент в Руското Външно министерство и вероятно към руското Военно министерство. Това остава непроменено като линия на поведение на Каравелов и неговият кръг от доверени лица в БРЦК през всичките години, докато той е представлявал фактор в българското националосвободително движение. Зад тази линия на поведение, с различни нюанси, са стояли и Одеското общество и Добродетелната дружина в Букурещ. Общото е проектът за южнославянска федерация с подкрепата на Русия. Другата линия, която на моменти е била в конфликт с този проект за южнославянска федерация е тази на прозападните либерали националреволюционери, аз ги наричам "плоещките българи", и това са дейците на Българския Таен революционен комитет в Букурещ на Касабов, трансформирал се впоследствие в Българско Общество и Млада България. Тази група емигранти гравитира към Запада, към либералните идеи на Просвещението и репуликанизма. Именно като техен емисар е изпратен Левски на своята първа обиколка с пари дадени му от Ценович, 30 лири. Левски обаче излиза от техен контрол и от тяхната програма и започва да осъществява напълно независима политика в България, така е основан комитета в Ловеч като Централен. През 1869 Теофан Райнов, Райчо Попов и Балабанов осъществяват една европейска обиколка, срещат се с Херцен, Бакунин и Мацини, папата на революционните движения и републиканизма в Европа. Срещата с Мацини се е състояла в Лондон, където по спомени на Балабанов, Мацини им препоръчал да поемат курс към въоръжено въстание и република, като се опират на помощта на Сърбия, Румъния и Гърция. В отговор на това, либералите му пишат писмо, на френски, публикувано в Изворите на Д.Страшимиров на 442 с., което давам дословно в превод: Ц. Т. комитет до Мацини. Букурещ, 16-28 юли 1869 г. Г-н Г. Мацини! Нашият другар Райнов се завърна от посещението си в либералния свят; той ни изненада много приятно с разказа за приема, който му оказахте, и за добрите съвети, които му дадохте за нашата кауза. Винаги сме разчитали на вашата морална подкрепа и надеждата ни се оправда. Затова сме ви много задължени и бъдете уверени, че никога няма да пропуснем да обърнем най-голямо внимание на вашите добри съвети, които ще се опитаме да изпълняваме, доколкото можем. Сега сме се заели да излезем отвъд тесните рамки на меморандума от 1867 г. и да пропагандираме републиканизма, докато ще оставим на нашите отвъддунавски братя да действат за този меморандум, тъй като трябва да се знае, че те не могат да действат там по друг начин, освен под този претекст. Убедени сме, че трябва да искаме много, за да получим нещо, и в това отношение радикализмът, който ще възприемем тук, в свободна Румъния, ще ни служи преди всичко. Не се съмнявайте в демократичността на българите; няма за какво да се съмнявате, тъй като ако турците не са ни оказали други услуги, те са ни направили всички равни и това ще улесни много работата ни. Сред нас няма нито аристокрация, нито господство на свещеничеството, освен гръцките свещеници с техния патриарх Константинополски, на които обявихме война от около петнадесет години, в която постигна задоволителни успехи по всички линии. И колко много е събудил този въпрос умовете, колко услуги е оказал на нашия политически въпрос, като е подготвил почвата за него! Тъжно е да се каже, че единствените ни врагове отвътре са онези българи в Букурещ, които се наричат знатни личности, тъй като това им е диктувал барон Офенберг, и които все още следват погрешния си път, но няма да могат да направят нищо, защото пропагандата, моралното влияние и разузнаването са в наши ръце. Що се отнася до фактите, навсякъде в България има малки националистически групи, които държат турците в постоянно напрежение. Създадохме литературно дружество, на което възлагаме големи надежди, тъй като призивът е намерил голям отзвук в сърцата на българите. Това дружество ще има за цел да осигури средства за съществуване на българските литератори, които от своя страна ще бъдат задължени да работят постоянно за обогатяването на нашата литература във всяко отношение. Това дружество вече разполага с капитал от 300 000 франка. Един от нашите другари, Стоянов, е особено последовател в тази благородна мисия; той замисли тази идея в Прага преди две години и оттогава досега действа с най-голямо усърдие за осъществяването на тази идея. Одеса, Болград, Кишенев, Букурещ, Гюргево, Браила, Галац и др. участват в събирането на сумата, която ви посочихме по-горе. Винаги видните личности, подстрекавани от Русия, се противопоставят на това общество, но те няма да могат да направят нищо, защото не могат да му се противопоставят директно, рискувайки да бъдат убити с камъни от възмутените народни маси. Накрая бихме искали да отбележим, че във всички български среди се наблюдава нарастваща активност; всички работят, стремят се, всички правят жертви, а мнозина са готови да умрат. Поздрави! Препоръчваме се на вашата бащинска доброта. Компанията От писмото се виждат ясно различията с линията на Каравелов, но от казаното им от Мацини, се вижда и основа славянофилите да намерят общ език с либералите - помощ от Сърбия, Влашко и въоръжено въстание, събиране на фонд за оръжие срещу общия враг, деспотичната Османска империя. След това посещение на Райнов и Попов при Мацини е основан БРЦК и за негов председател е сложен Каравелов, а като главен апостол на организацията в българските земи е определен Левски, също един от основателите на БРЦК. Разделението на външен БРЦК /Каравелов/ и вътрешен БРЦК /Левски/ съществува до общото събрание в Букурещ през април 1872, когато двата клона на организацията се сливат в едно общо ръководство. За времето от 1870 до април 1872 Левски успява върху основата на старите комитети на ТБЦК да изгради наново една напълно нова и мощна вътрешна революционна организация, потентна да вдигне мащабно въоръжено въстание. С това той създава една трета линия - различна от тази на славянофилите и прозападните либерали в емиграция - линията на българската национална революция. И без да го е търсил, опитвайки се да балансира между двете големи емигрантски групировки, попада под ударите и на двете, защото заема средно положение между тях. Той е републиканец като либералите, но не е поклонник на поставяне в зависимост отвън от която и да е западна сила. Той е привърженик на въоръжено въстание като славянофилите, но организирано със собствени български сили, а не зависимо от Сърбия и Русия като военни фактори.

Каравелов не го отстранява, а му изпраща още един "апостол" след Общи и Кънчев - Йордан Стоянов-Котелски, същият е с псевдонима Фердинанд. Това е равносилно на опит за отстраняване или маргинализиране. За ролята на Каравелов в цялата история с провала на ВРО и конкретно Ловеч също трябва да се подхожда историографски, а не личностно, според мен. Това означава да се проследи целият път на Каравелов като национал-революционер от идването му в Сърбия като кореспондент на руски вестник, участието му в подготовката на Зайчарската чета на Иван Кулин, той там е фактор, след това навлизането му в средите на радикалното революционно движение в Букурещ, чрез вестник "Свобода" и оглавяването на БРЦК през 1869, та да стигнем до дните преди провала в Ловеч и събитията в Русчук. Има ясна и последователна линия в поведението на Каравелов и тя се разминава с линията, която следва Левски. Съответно емиграцията и вътрешните дейци на националната революция се групират около тези две линии, за мое лично съжаление, надделява линията Каравелов. Това е абсурдно, според мен.

...."Вижте и направете така: съберете се и прегледайте по-тънко работите, па дайте и гласа си за едно място, като вземете и оттук, от някое място и друго глас, отдето да се управлява всяко място и всеки работник в Българско. Аз на драго сърце давам пълномощното си назад и да се управлявам и аз от това място. Но предварително трябва да явя на народа така: дотук беше моята работа, а отсега занапред вишегласието намира други деловодители. Следователно от мое име няма да вземате и да давате. Но за да се извърши това, трябва да взема и дам точна сметка за досегашните си работи (особено копие, което аз да си прибера). Тогава вече ще се оправям по новата команда, с всичките си сили и най-честно. Че тия ми думи изричам с чисто сърце, кълна ви се в името на народа. Така ви казвам, че от едно място трябва да се свири, а всички други да играят, пък песента ни е пред очите ни. Комуто се хареса, нека се хваща на хорото. Без така да е, няма нищо и по-пусто става. Това, което се е случило досега, да се разправи, па вече да не слушате глупци и да не препоръчвате хора, като очите ви на всички вас равно не гледат." ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ от 1872,16 септември, Българско № 40-ти Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 93. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б. п. 102. Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 19, стр. 776. Само че... има разлика от това, което казва Леонидов и онова, което е написал Левски: Леонидов твърди, че Левски призовава друг да се прати на негово място, а Левски е написал, че е готов друг да се прати на негово място. Моето виждане е, че Левски нито за миг не се е отказвал от борбата и не е губел увереността си, че може да бъде спечелена от него, в това отношение той е единственият от българските революционери, който никога не изпада в отчаяние и не се пречупва или огъва пред обстоятелствата, никога. Отиването му в Букурещ през декември 1872 е било не защото е загубил битката, а за да бъде спечелена войната. И в известен смисъл неговата война е спечелена, с образа, който е оставил в българското съзнание.

Петдесет процента историография не е малко Да добавя още малко към 50-те процента: "Това изследване проследява всички събития, които са характеризирали историята на Ориенталската ложа, най-старата английска ложа, основана в Османската империя. Източниците, използвани за историческа реконструкция, в повечето случаи са архиви, открити в Обединената велика ложа на Англия, Обединената велика ложа на Турция и във Великия Ориент на Италия. Масонската Ориенталска ложа, зависима от Великата ложа на Англия, е основана през август 1857 г. в Константинопол, столицата на империята по това време. Тя е създадена с разрешение за учредяване от 15 ноември 1856 г. През годините тя променя местоположението си многократно, но всеки път то е било в европейския център на града. Първата среща на масоните-основатели се е състояла в района на Пера. По-късно те се срещат още седем пъти, преди да представят своя документ за потвърждение от Великата ложа на Англия. Ложата била узаконена от първия й достопочтен майстор Едуард Сили, в присъствието на двадесет и седем членове. Сред масоните е имало хора, важни в съответните им общности, поради връзката им с османското правителство. Сред тях е Джон Браун, американски гражданин, който е бил и секретар на американската легация и драгоман на Високата порта. През 1858 г. Ф. Едуард Сили е преизбран за достопочтен магистър. Кои са били нейните членове? Анализът на регистъра й разкрива, че всички те са произхождали от английската общност. В повечето случаи те са били корабни инженери, офицери, търговци и предприемачи, редактори и учители. Имало обаче и връзки с местните жители: Ибрахим Едхем е първият мюсюлманин, посветен в ложата (1866 г.), но две години по-късно той се премества във френска ложа, наречена L'L'kuk.В началото на дейността си в ложата е имало само четирима мюсюлмани, които са били посветени и са участвали активно, включително началника на полицията Саид Мохамед Захрр. Според нашите източници, през 1860 г., тоест три години след основаването й, ложата е могла да разчита на активното присъствие на седемдесет масони. Като майчина ложа на Османската империя, тази ложа улеснявала ложите, принадлежащи на Великата ложа на Англия. Една от най-важните такива е ложа Булвер, основана от Хенри Булвер и която можела да се похвали с членове К. Томпсън, заместник-генерален консул на Америка. Ориенталската ложа също участва в създаването на важната Ложа Омир № 1108, която е основана, за да приюти всички масони, които са имали членства във фалшиви ложи, и които по-късно са поискали да бъдат включени в редовната масонска система.Тези две ложи /Омир и Ориенталската/ са си сътрудничили дълго време, както за масонски, така и за светски въпроси. Ориенталската ложа е била много важна ложа за цялата европейска масонска система на територията на Османската империя. Това наистина е бил първият масонски център, който е дал на френските и италианските масони първи елементи, които са им позволили да създадат там свои собствени ложи. От тази перспектива може да се разгледа участието на англичаните в създаването на италианска ложа под юрисдикцията на Великия Ориент на Италия. Това сътрудничество продължи дълго време и през 1866 г., след пенсионирането на Е. Венециани, Почитаемият майстор на италианската ложа, номинира своя наследник Нисим Камондо (1830-89). Той бе потомък на известното и влиятелно банкерско семейство, принадлежащо към еврейската общност в Константинопол. В среда като Константинопол, където ложите са били основани от чужденци, основаването на нова ложа е било въпрос на национална гордост, защото вътре в ложата хората са приемали езика на страната, която я е основала, и са развивали примери за собствено национално масонство и за собствената си нация. Английските масони в Османската империя имали приоритет: да създадат колкото се може повече ложи, за да се пристъпи към създаването Провинциалната Велика ложа на Турция. Ориенталската ложа и Булвер участвали в учредяването на Провинциалната Велика ложа на Турция. През годините Ориенталската ложа не се сблъсквала с неудобството на султанския надзор, първо поради заповедта на султан Абдулазис, а след това и на неговия наследник Абдулхамид. Това било различно от случващото се във френските и особено италианските ложи, които се смятали за скривалища на революционери. И така, защо тази ложа била исторически толкова важна? Преди всичко, тя била първата чуждестранна ложа, основана в Османската империя, и следователно първият масонски опит на нейна територия. Тази ложа била център за обединяване на масони, които били членове на английската общност. Това беше и отправна точка за други масонски английски ложи, като Булвер № 891, Омир № 1108, и за генезиса на ложи, които не принадлежаха към Великата Английска ложа, но които често набираха членове от редиците на английските масони. Английските масони имали добри отношения с италианските ложи и често си разменяли взаимни посещения. Италианските масони участвали в дейности на английската ложа. Имаше обаче разделение между Франция и Великобритания. В резултат на това масони с френска националност не можеха да бъдат приети в ложата, в османския домейн. Ориенталската ложа е била в контакт с братята, които са били в Малта. Тези братя са били англичани или са основали различни и процъфтяващи ложи на средиземноморския остров. Очевидно е, че връзката с родината майка е била много силна, не само от масонска гледна точка. През 1887 г. е организирано важно тържество по случай Златния юбилей на кралицата. Ложата е посетена от някои членове на кралското семейство, а принц Азиз и Осман Фехми посещават английските масони. Също през 1873 г. е създаден „Османски Велик Ориент“. Противно на други чуждестранни послушания, затворили ложите си или позволили на ложите си да се слеят с други в новородената Османски Велик Ориент, англичаните продължили масонската си дейност независимо. Ложата имала проблеми само в началото на Първата световна война, когато на 2 октомври 1914 г., мебелите и оборудването им били иззети от турското правителство. По този начин всички дейности били преустановени по време на войната. Дейностите били възобновени на 1 октомври 1920 г. след примирието във Френската зала, която се намирала в района на Пера, благодарение на любезното съдействие на Велика Турция. Ложата преминала през възходи и падения и продължила да действа до 1 декември 1936 г., когато провела последното си събрание. Много години по-късно, точно на 2 март 1949 г., ложата била отменена от Английските послушания." https://iris.unito.it/bitstream/2318/1903636/1/Oriental Lodge_.pdf https://turcologie.u-strasbg.fr/dets/images/travaux/freemasonry in turkey.pdf Ведър, според биографията му, става член на Ориенталската ложа през 1863, достига там най-високата степен 33, а през 1880 основава в Русе първата призната българска масонска ложа Балканска звезда: https://www.uglb.bg/?p=383

Нямам ги под ръка мемоарите му, но по спомен, там Обретенов разказва, че брат му дошъл същия ден, когато Кънчев е бил убит, под прозореца на килията и уж си пеел нещо, му разказал за Кънчев. Същият ден, пак по спомените му, го привикали за разпит, на който присъствал Петраки Златев, задавали му въпроси за Кънчев, дали го познава и т.н. Внушението е, че Петраки Златев и Чорапчиев са го предали, но мисля, че не е било от тях. Чорапчиев го е увещавал да заеме длъжността управител на Образцов чифлик, за какво да го предава, пък и защо Кънчев да му докладва, че същия ден пътува за Гюргево. Златев още по-малко, не знам да е имал вземане-даване с Кънчев, че и на него Кънчев да му докладва за разписанието си в Русе. Иначе защо ще разпитва Обретенов за Кънчев. По някакъв начин е бил намесен и Костаки Симеонов, за да се спомине ден-два след Кънчев. Левски е бил пуснат точно по неговия канал от Големия, идеята е била да мине през Търново-Русе-Гюргево. Но, както писах и преди, Левски е сменял планове и маршрути импровизирано и не можем да знаем откъде е щял да пресече Дунава на път за Букурещ. Капанът в Ловеч го е хванал в Къкрина.

Някои от писмата между Каравелов и Левски, които са известни са попаднали от архива на Кириак Цанков, други от този на Ценович. Не съм запознат в детайли с историята на този архив, знам, че Ботев и Стамболов директно обвиняват Каравелов, че го е предал на турците. За предателството на Кънчев, ако разсъждаваме логично, Обретенов и тримата му арестувани другари едва ли са били в състояние да го предадат, тъй като са били в кауша, когато той пристига. Баба Тонка? Теоретично да, ако Кънчев й е доверил, че на другия ден ще преминава във Влашко с корабчето и няма заверен паспорт, но е логично тя, след като го е познавала и комитетът е бил основан в нейния дом, да му е предложила нелегалния канал с лодкарите, както е излязъл Икономов. Само че Кънчев е отишъл да нощува у Чорапчиев, а не при нея, ерго нищо не й е съобщил. Пропускът му е бил издаден от Никола Живков, Алекси и Тодор Хаджистанчев. Според мен, най-близо до логиката е, този който му е издал пропуск, той да каже на полицията, че пропускът е фалшив и пасажерът не е минал паспортна проверка. Аз не знам защо Тодор Хаджистанчев е получил смъртна присъда от Гюргевския комитет... Той е брат на съпругата на Ведър и син на един от най-големите строителни предприемачи в Русчук: "Роден е на 9 март 1849 година в Русе в семейството на строителя хаджи Станчо Добрев. Има сестра Мариола – първата жена, която играе в театрална постановка и брат Димитър, който е лекар. Учи в класическа гимназия и семинария в Карловац (Австрия, 1863 – 1870). Сред основателите е на читалище „Зора“. Учителства в Русе (1870 – 1871) и в Никопол (до 1875), по-късно се връща в Русе. В Русе заедно основава певческо дружество, както и хора на катедралния храм. Член е на Русенския революционен комитет с псевдоним „Богослов“. През 1876 година е осъден на смърт от Гюргевския БРЦК, но присъдата не е изпълнена. Хаджистанчев редактира списанията „Слава“ (1871 – 1873), „Училище“ (1871), „Читалище“ (1874), „Ръководител на основното учение“ (1874), вестнк „Славянин“ (1879 – 1887, 1889 – 1891, 1900 – 1903), сътрудничи на „Ступан“ и други. Организатор на Църковно-певческо дружество, към катедралния храм „Света Троица“, което поставя пиесите му в Русе. След Освобождението развива активна обществена и политическа дейност. Народен представител в Учредителното събрание по избор, на мястото на Тодор Икономов, след като последният се отказва от участие. Не подписва конституцията и е единственият, който официално подава оставка от УС.[1] Привърженик на П. Каравелов, либерал. Избиран за депутат във II ОНС от Никополска и в III ВНС от Русенска избирателна околии." https://bg.wikipedia.org/wiki/Тодор_Хаджистанчев#Литература Обретенов даже не го споменава, а казва някакво име на паспортен чиновник, за когото в мрежата няма абсолютно никакви данни. А не е като да не го е познавал, щом е бил един от основателите на "Зора" и шурей на Иван Ведър.

Защото се е очаквало въстание в Босна и Херцеговина и война между Сърбия, Черна гора и Турция, а турските гарнизони в региона са разчитали на жп транспорта, линията Русе Варна вече е функционирала, по море е действала връзката Варна-Цариград, по този път са прехвърлени турски войски в Руско-Турската война с британската флота. "6 окт. 1866 – влиза в експлоатация първата в България ж.п. линия Русе – Варна. Тази ж.п. линия е проектирана от англ. фирма лошо, и построена от същата фирма некачествено, случват се наводнения и дерайлирания. Връзката между десетте и спирки и гари е с телеграфни апарати „Кадран”, френско производство. Тези апарати постепенно са заменени с по-надеждните телеграфни апарати „Морз”. https://wiki.bfra.bg/wiki/HAM:История Десет гари, снабдени с морзови апарати, означава цяла мрежа от много бърза информация помежду им и до центъра , Теофан Райнов е бил назначен за началник на целия български клон на железницата, а комсомолците на Обретенов са били разпределени по гарите. Който има изпреварваща информация винаги е в по-добра позиция. Трябва да уточня, че няма никакви потвърдени данни Касабов и хората от ТБЦК, а по-късно възникналите от тях Българско общество и Млада България да са имали официално призната масонска принадлежност. Ако са били масони, членували са в чуждестранни ложи, но няма публикувани документи за това. Бих определил ТБЦК, Българско общество и Млада България като псевдо-масонски или квази-масонски организации, копиращи конспиративни практики и ритуали от ложите, но не признати като ложи, такива са били и карбонарите. Много автори се заблуждават от външните прилики - ритуали, тайни знаци и т.н. Доказан масон в Ориенталската ложа обаче е бил Иван Ведър и той достига най-високата 33-та степен в тази ложа, а основаната от Ориенталската ложа дъщерна й ложа Омир е била създадена специално да приютява в себе си чужденци, членували в непризнати ложи и псевдо-ложи каквато са били ТБЦК и Млада България. Да, напълно споделям това Ваше мнение.

Али коч е била уникална ложа, основана в Белград от бешикташи, религията на повечето еничари, недоволни от разпускането на еничарския корпус /във форума има тема посветена на еничарския корпус в Османската империя/. За тази ложа: https://www.freemasons-freemasonry.com/layiktez2.html Имали са филиал и в Русе, но е била разпусната в края на 50-те, така че русенските младежи от читалище "Зора", основано от Драган Цанков, според мен, едва ли са членували в Али Коч. Драган Цанков в тези години е бил близък с Мидхат паша по линия на младоосманците, ратуващи за дуална държава и смесено българо-турско образование. Моето предположение е, че и двамата са имали връзка с гореспоменатата Ориенталска ложа със седалище в Цариград, оттам като филиал е възникнала Тайната Дружина на Верните приятели, в която е членувал и Хаджипенчович. Левски е имал контакти с тях, това е документирано от посещението му при Хаджипенчович. Робърт колеж е основан от богат американски филантроп, свързан с Ориенталската ложа в Цариград, това е връзката там да се пращат българчета от Дунавския вилает по времето на Мидхат, Обретенов е бил един от тях, както се вижда от писмото на Кънчев до него. Всичко това има връзка с униатството, чиито глашатай е бил Драган Цанков. В Русе са били допуснати и много мисионери американци. Френските и италианските масонски ложи са толерирали прием на революционери и това е била конфликтна точка с Обединената Велика ложа на Англия, чиито филиал е бил и Ориенталската ложа в Цариград. В същото време италианските ложи са навлезли масово в Отоманската империя с покровителството на Ориенталската ложа, а по онова време италианските масони са били привърженици на републиканизма /Гарибалди, Мацини/. Ведър е бил плътно около Мидхат, той е преподавал в Робърт колеж и е бил учител по чужди езици на сина на Мидхат. За него в популярните сайтове има много легенди, но според мен е работел усърдно за интересите на Британската корона, които в онази епоха са били да се запази в нейната цялост на Балканите Османската империя. Не случайно назначенията на неговите протежета са в системата на Баронхиршовата железница, развитието на жп транспорта в Европейска Турция е било от търговски и военен интерес на Великобритания, която основно е внасяла памук и суровини и изнасяла промишлена продукция за Османската империя. Тази полиция е била създадена със същата цел - да се съхрани целостта на Османската империя на Балканите и да се противопостави ефективно на националните революционни движения, особено на славянските, подкрепяни и поддържани от Русия, а частично и от Франция. Защо точно през август 1872 Ведър е разпратил протежетата /включително Теофан Райнов/си в различни пунктове на баронхиршовата железница е интересен казус. Като време това съвпада с разпада и парализирането на комитета в Ловеч. Обретенов обаче си остава в Русе на позиция куриер между ВРО и БРЦК, а Ради Иванов отива в Плевен, пак по назначение от Ведър, като получава функцията на втори куриер между ВРО и БРЦК, замествайки Анастас Попхинов. Така двата канала за кореспонденция са били овладени напълно от русенската група.

Четата е била смесена, имало е и сърби, черногорци, руски офицер... Според мен някой от сърбите. Когато са тръгнали на 2-ри август, четата на Иван Кулин вече е била разгромена по заповед на Илия Гарашанин, премиер на Сърбия. Дори и да са били стигнали до Зайчар, каквато е била целта им, щяха да ги арестуват сърбите, каквато е била съдбата на момчетата на Кулин, нямаше да ги пуснат да влязат в България, така мисля. Австрийският консул в Русе също е бил известен, той затова се появява на пристанището заедно с Мидхат паша и разрешава влизането на полицията на кораба. Вижте това: https://iris.unito.it/bitstream/2318/1903636/1/Oriental%20Lodge_.pdf Иван Ведър е бил ключовата фигура за масонството в Русе през 60-те и 70-те години на 19-ти век. Не е имало български ложи там по онова време, първата такава е основана от Ведър чак през 1880. Консулите са членували в техни национални клонове на масонски ложи, но Ориенталската ложа 687, към която е принадлежал Ведър, дъщерна ложа на Обединената Велика ложа на Англия е била най-старата и влиятелна чужда ложа в Османската империя, тя е била посредник между правителството на Империята и другите ложи, така че, според мен, най-вероятно Обретенов и компания са членували там, а също така и Мидхат паша. Или в създадената от нея ложа Омир 1108, отворена за чужденци.

От когото и да го е научил, не му е дал вярна информация. Въпросният Величко от Шумен може и да е дал снимката на двамата, но няма как да е разбрал, че точно те двамата са на австрийския кораб и пътуват с него към Радуевац в Сърбия. Величко се е сдобил с тази снимка от ателието, където те са си направили снимка, така пише Греков. Греков, тогава 18-годишен е бил много близо до двамата през цялото време, докато се е формирала четата в Галац, той е спял в една къща с тях. Преди да тръгнат към Сърбия, четниците са направили общо събрание и тогава Войводов и Цвятко решават да пътуват с кораб по Дунав до Радуевац, а другите да стигнат дотам по суша: Величко не е бил на това събрание, той е взел снимката им преди събранието, където е взето решението, следователно Величко не е могъл да знае, че Цвятко и Войводов тръгват от Галац с австрийски кораб, това става няколко дни преди убийството им в Русе. Някой друг е телеграфирал на Мидхат, за да ги чака той с 300 души низами на пристанището в Русе. Крайната им цел е била Зайчар, откъдето да влязат в България. С червена линия горе съм отбелязъл откъде е трябвало да се придвижат останалите четници, само Цвятко и Войводов са се качили на кораба и е трябвало да се срещнат с другите в Радуевац. В Русе Войводов и Цвятко са били очаквани от аскер и полиция.