Б. Киров

Вечер на Волга, 1888, Масло върху платно Пролет в Италия, 1890 г., Масло върху платно, 19 x 32 см Тиха обител, 1890, Масло върху платно, 87 x 108 см През лятото на 1890 г. Левитан отива в Юриевец и заедно с многобройни пейзажи и етюди рисува "Изгледът на манастир". Така се ражда етюда на една от най-хубавите му картини - "Тиха обител" (Тихият манастир). Канал във Венеция, 1890 г., Масло на хартия, 32 х 20 см Златна есен, 1889 г., Маслени бои върху платно Плиос, 1889, Масло върху платно Юнски ден (Лято), 1890 г., Маслени бои върху платно, 43 x 61 см Мъгла над водата, 1890 г., Масло върху платно, 40 x 63 см На здрачаване, 1890 г., Маслени бои върху платно, 71 x 123 см Манастир на реката, 1890 г., Маслени бои върху платно, 56 x 73 cm Пролет в Италия, 1890 г., Маслени бои върху платно Път към Владимирка, 1892, Маслени бои върху платно, 79 x 123 см Характерна за неговата работа е мълчаливият и почти меланхоличен свят на пасторални пейзажи, напълно лишени от човешко присъствие. Палитрата му обикновено е приглушена, а стилът му е повече поетичен, отколкото реалистичев или натуралистичен. Отношението на Левитан към природата и поезията на неговото изкуство са сродни в много отношения с произведенията на Антон П. Чехов, който става негов приятел от края на 70-те. Ако предишните му творби са предимно с интимен и лиричен характер, зрялото му изкуство става философско, медитиращо върху човека и света. Тези негови късни творби са особено обичани от руските интелектуалци от онова време, защото те представляват най-чистия образец на "пейзаж на настроението", най-популярия пейзажен жанр в Русия в края на 19 век. Към този период принадлежи "Път към Владимирка" (1892 г.); Левитан рисува трагично известния път, по който са били изпращани осъдените на каторга в Сибир. Вечерни камбани, 1892 Вариант на картината "Тиха обител". Оригиналното заглавие на произведението е "Манастирът по време на празник", Маслени бои върху платно, 87 x 107 см Исак Левитан е най-големият руски пейзажист-лирик от края на XIX век; той е с душевна нагласа да бъде "поет на пейзажа". Необичайно виждане на светлината, недоловимите движения и най- незначителни детайли в природата, са характерни за стила му да живописва. Името на Левитан става символ и синоним за лиричен пейзаж. През 1818 г. Томас Мур публикува първата си колекция от National Airs - колекция от песни, в които са включени неговите стихове и техни музикални интерпретации от композитораот Джон Стивънсън. Заглавието на един стих е "Тези вечерни камбани" с подзаглавието Във въздуха: Камбаните на Санкт Петербург. Мур споменава, че стихът се основава на руски оригинал, но всички опити за намиране на оригинала се провалили. Най-вероятно е, че стихът е оригиналното творение на Томас Мур, базирано на руска тема. Иван Козлов, който е руски поет със собствено творчество, но също така и плодовит преводач на съвременна английска поезия (превежда Байрон, Чарлс Улф и Томас Мур), публикува през 1828 г. адаптация на английския оригинал: Вечерний звон, вечерний звон! Как много дум наводит он О юных днях в краю родном, Где я любил, где отчий дом. И как я, с ним навек простясь, Там слушал звон в последний раз! По този руски стих, по неговият мотив, е рисуван пейзажът на Левитан. До езерото, 1893, пастел Над Вечният покой, 1894, маслени бои върху платно, 150 x 206 см Исак Левитан вижда природата като надарена със собствен вътрешен живот. Картината "Над Вечния покой" е с усещане за безграничност. Сивите северни небеса се отразяват в празните и студени води на езерото, над които висят пухкави облаци. Природата е застинала в своето първобитно величие. Времето е спряло над езерото и зеления нос с малкото църковно гробище, а наклонените кръстове над гробовете и само една блещукаща светлина напомнят за това колко е преходен човешки живот. Ако предишните му творби са предимно с интимен и лиричен характер, зрялото му изкуство става философско, изразявайки медитацията на художника върху човека и света. Клон от разцъфтяващо ябълково дърво, средата на 1890 г., хартия, масло, 10 x 16 см Златна есен, 1895 г., Маслени бои върху платно, 82 x 126 см Пролет, Последният сняг, 1895, Маслени бои върху платно, 25 х 33 см Пролет, Придошла вода, 1897, Масло върху платно, 64 x 57 см Залез, Луна, 1899, Маслени бои върху платно, 49 x 61 см Езеро, Русия, 1899-1900, Масло върху платно, 149 x 208 см Последната, недовършена живописна творба на Левитан. Започнато, според някои изкуствоведи, под въздействието на поезията на Александър Пушкин, над чиито поетични илюстрации Левитан работи в края на 1890 г., и преди всичко от мотива на стихотворението "О бурен облак, оцелял след буря"

Исак Левитан, един световноизвестен и признат руски художник-пейзажист, рисувал по времето на импресионистите, причисляван към групата на руските "передвижники", но напълно и изцяло оригинален и самобитен. Исак Левитан е роден в Уирбален, провинция Каволо в Литва (тогава в Руската империя), в бедно, но образовано еврейско семейство. Баща му Еляшив Левитан е бил син на равин, самообразовал се. Преподавал немски и френски език в Калоу и по-късно работил като преводач на железопътна мостова конструкция за френска строителна фирма. В началото на 1870 г. семейство Левитан се премества в Москва. През септември 1873 г. Исак Левитан влиза в Московската школа по живопис, скулптура и архитектура, където по-големият му брат Авел вече е учил две години. След една година в курса по графика, Исак преминава в курса по пейзаж. Учители на Левитан са знаменитите Алексей Саврасов, Василий Перов и Василий Поленов. През 1875 г. майка му умира, а баща му е сериозно болен и не може да издържа четирите си деца; той почива през 1877 г. Семейството пропада в мизерия и бедност. Като патронаж за таланта и постиженията на Левитан и за оставането му академията, му е отпусната стипендия от университета. През 1877 г. произведенията на Исак Левитан са публично изложени за първи път и получават благосклонни отзиви от пресата. След опита за убийство на Александър ІІІ, извършен от Александър Соловев през май 1879 г., масовите депортации на евреи от големите градове на Руската империя принуждават семейството да се премести в предградието на Салтилковка, но през есента властите под обществен натиск на почитателите на изкуството на младия Левитан са принудени да го върнат в Москва. През 1880 г. платното му "Есенен ден в Соколники" е закупено от известния филантроп и колекционер на изкуство Павел Михайлович Третяков. През пролетта на 1884 г. Левитан участва в изложбата на една група пътуващи художници, известна като Передвижники, и през 1891 г. става член на тази група. По време на обучението си в Московската школа по живопис, скулптура и архитектура Левитан се сприятелява с Константин Коровин, Михаил Нестеров, архитект Фьодор Шехтел и художника Николай Чехов, чийто известен брат Антон Чехов става най-близък приятел на художника. Левитан често посещава Чехов, а някои смятат, че Левитан е влюбен в сестра му Мария Павлова Чехова. В началото на 80-те години Левитан сътрудничи с братята Чехови за илюстрираното списание "Москва" и илюстрира изданието "Кремъл" на М. Фабриций. Заедно с Коровин през 1885-1886 г. рисува декори за представления на частната руска опера на Сава Мамонтов. През 80-те години на 20-ти век участва в изложбата на рисунки и акварели в къщата на Поленов. През лятото на 1890 г. Левитан отива в Юриевец, и освен другите многобройните пейзажи и етюди там рисува от натура "Изгледът на Кривосерския манастир". този негов етюд става основа за една от най-добрите му и прочути картини "Тихият манастир". Известно е, че тази картина прави силно впечатление на Чехов. През 1897 г., вече световно известен, той е избран за член на Императорската академия на изкуствата, а през 1898 г. е обявен за завеждащ катедра Пейзаж в неговата alma mater. Левитан прекара последната година от живота си в дома на Чехов в Крим. Въпреки последиците от неизлечима болест, последните му творби все повече се изпълват със светлина. Те отразяват спокойствието и вечната красота на руската природа. Есенен ден, Соколники, 1879 г., Платно, масло, 63 x 50 см Брезова гора, 1878, Масло върху платно Къща с върби, първата половина на 1880, Платно върху картон, 21 х 30 см Есенни листа, 1879 г., Масло върху картон, 10 x 14 cm Вечер след дъжд, 1879, Маслени бои върху платно Дъбова гора, 1878, Масло върху платно Ръж, 1880, Маслени бои върху платно, 36 x 53 см Параход на Волга, 1880, Маслени бои върху платно, 24 x 38 см Вечер на нивата,1883, Масло върху платно, 43 x 67 cm Мост, Савинская Слобода, 1884, Маслени бои върху платно, 25 x 29 см Савинская Слобода близо до Звенигород, 1884 г., Маслени бои върху платно, 43 x 67 см В околностите на манастира "Савино-Сторожевски" - средата на 1880-те години, Маслени бои върху платно, 43 x 66 см Река Истра, 1885 г., Маслени бои върху платно, 40 x 63 см Близо до морския бряг, Крим, 1886 г.,Масло на хартия, 41 x 65 см Изглед близо до Ялта, 1886 г., Масло върху дърво, 27 x 38 см Заблатено езеро, 1887 г., Маслени бои върху платно, 35 x 51 см На Волга, 1887-1888, Маслени бои върху платно, 57 x 88 см Път през гората, края на 1880-те, масло върху платно Дървена църква в Плеси: Когато последните лъчи на слънцето..., 1888, масло върху картон, 14 x 24 см След дъжд, 1889, Маслени бои върху платно, 80 x 125 см Златна есен, Слободка, 1889, Маслени бои върху платно, 43 x 69 см ...

Е то е малко като келнерския лаф с надписаната сметка "ако мине номера", иначе от другата страна си има истинската сметка. Но те са си майстори на такива номера, в темата за китайските инвестиции съм цитирал едни спомени на Варуфакис, финансовия им министър, който води преговорите за опростяване на дълг и който продаде Пирея на китайците, тогава пак със същите номера са спестили милиарди, красиво като сиртаки го изиграха.

Защото става въпрос за цялостно финансиране с европейски пари за 5 млрд. евро, от които 4 ще отидат за изграждане на скоростна линия Солун-Свиленград за Гърция, която ще свързва директно тяхната Западна Тракия с връзката към Западна Европа /те си имат такава Атина-Солун/ и правят пряк контакт с турските скоростни железници, а за нас остават 1 млрд. при тази схема за да си прикачим пристанищата към техния кръг. Хитро. От тяхна гледна точка.

Това малко ми напомня играта "да заобиколим другарчето", като в ролята на "другарчето" е Турция /ако не слуша/; обаче лошо няма, стига да намерим отнякъде тези над 1 млрд. евро. Но пак си остава въпросът, а след Стара Загора какво правим със скоростните отсечки до сръбската граница, един вид, заобиколили сме турската линия до Свиленград през Гърция, ама Гърция си е направила директна линия към Западна Европа през Македония и Сърбия към Унгария, а ние "пазим границата". Малко византийски номера. Защото излиза, че ние сами се заобикаляме през Гърция, която директно продължава турската линия, при нас става вътрешно кръгче без излаз. Лично съм скептик, защото се договарят политици и пишат меморандуми, не се виждат частни компании. Руснаците кандидатстваха за Пирея, но китайците го взеха на концесия. Те дублират с Кумпорт в Истанбул и потретват с италианските пристанища, които също преговарят да вземат на концесия; при тази много силна италианска жп компания, която е купила и правата за превозите в Гърция /7 млрд. евро активи/ пътища много...

Имам предвид само товарни линии, когато пиша за "високоскоростни", става въпрос за търговски трасета, дублиращи и успоредни на магистралите, като търговски пътища. Ще цитирам нещо по този повод, което съм писал в темата за китайските инвестиции на Балканите: Турция: Някои от най-важните общи инициативи се отнасят до амбициозната програма на Анкара за развитие на инфраструктурата, със специален акцент върху железопътните линии. Поради това желанието на Турция да развива така наречения "железен копринен път" не е изненада. Транспортната линия от товарни влакове, управлявана от DHL, се движи между Истанбул и Lianyungang, през Грузия, Азербайджан и Казахстан и е пример за развиващия се китайско-турски коридор. Пристанище Lianyungang в източен Китай осигурява морски връзки с Южна Корея и Япония. През февруари 2016 г. влезе в сила директна услуга за товарен влак между Yiwu в Източен Китай и Техеран в Иран - през Казахстан и Туркменистан. През 2014 г. първата конкретна стъпка беше направена с откриването на високоскоростната железопътна линия Истанбул-Анкара, финансирана и построена от китайско -турски консорциум. Завършването на този участък беше от решаващо значение за Турция да възобнови забавената "Middle Corridor Initiative", съсредоточена върху железопътната линия Баку-Тбилиси-Карс. Освен това китайско-турското сътрудничество в областта на железопътния транспорт бе допълнително засилено от споразумението на Г-20, подписано през 2015 г., което всъщност представлява подновяване и разширяване на рамковото споразумение, вече постигнато преди пет години. Новото споразумение зависи от строителството - с китайско финансиране и китайска технология - на високоскоростна железопътна връзка между източния град Карс и Одрин, близо до границата с Гърция и България. Терминалът Kumport на северозападното крайбрежие на Турция в Истанбул е третият по големина контейнер терминал в страната, притежаващ капацитет от 1,84 млн. TEUs с капацитет за разширение до 3,5 млн. TEU."Kumport Terminal има добри перспективи за развитие, като се има предвид потенциалната му връзка за бизнес взаимодействие между със съществуващата инвестиция на Cosco Pacific's в контейнерния терминал на Пирея в Гърция", коментира комисията на Cosco в изявление на компанията. Kumport е третото по големина пристанище в Турция, и стратегическа стъпка към реализирането на така наречения "син копринен път" през Каспийско море. Кумпорт е третото по-големина пристанище в Турция с потенциал да се разшири двойно; то е закупено от китайски консорциум за близо 3 пъти по-голяма цена от пристанището в Пирея. За нас пропуснатите ползи са, ако тази високоскоростна жп линия не премине през Северна Тракия, конкретно Пловдив и не използваме пристанищата си Бургас и Варна. Това на практика ни лишава от пълните ползи от Коридор 8, магистралата Тракия, която би се дублирала с тази потенциално възможна жп линия. По нея ще тече основен трафик в двете посоки от и за Западна Европа-Азия /Близкия Изток/ Гърция: През 2013 г. американският технологичен гигант Hewlett-Packard (който през 2015 г. промени името си на HP Inc.) подписа споразумение с COSCO, за да използва Пирея като база за разпространение на своите продукти, произведени в Китай, в цялото Средиземноморие и част от Европа. Той също така уговори с гръцкия влаков оператор TRAINOSE да транспортира продуктите на HP от Пирея с железопътна линия до Чешката република. В резултат на това редовни товарни влакове пренасят компонентите на HP от Пирея до фабриките в Пардубице и Кутна Хора в Чешката република, собственост на тайванската фирма Foxconn, най-големият производител на електроника за договори в Европа. Завършените компютърни продукти на HP се разпространяват в различни части на Европа и в Средиземноморския регион. Китайскато-Чешката линия за доставки чрез Пирея е създадена и управлявана от HP от още едно дъщерно дружество на COSCO: COSCO Logistics. Транспортният маршрут на HP между Пирея и Централна Европа представлява план за "LSER", транспортен коридор от Гърция през Западните Балкани до Унгария и Чехия. LSER е концепция, която Китай популяризира в отношенията си с балканските и централноевропейските страни. Коридорът достига до Балтийския регион през Полша и се свързва със скоростната линия Китай-Европа, която минава от изток-запад през Русия, Беларус, Полша, Германия и Холандия. Решението на HP да използва Пирея като разпределителен център е пример, който после е последван от други технологични компании, включително Sony, Samsung, ZTE и Huawei. Германската логистична компания DHL също използва Пирея като разпределител за входящите стоки предназначени за европейските пазари, включително северна Италия и Южна Германия. Последните проучвания показват, че страните, разположени по протежение на морския копринен път, имат увеличен потенциал да станат нови световни производствени хъбове, като пристанищните инвестиции допринасят за релокацията на промишлени предприятия. Гръцкият логистичен сектор ще се интернационализира допълнително с очакваното придобиване на TRAINOSE от Ferrovie dello Stato Italiane (също така наричанао Trenitalia), италианската национална железопътна компания. Примерът на Гърция е класически модел за глобално партньорство и взаимни ползи от него: Гърците се кооперират с китайски капитали и европейски компании /италианските железници/, като основен превозвач за американската HP и Sony, Samsung, ZTE и Huawei; от това печелят всички, но според мен, най-много гърците. п.с. Между другото, но свързано с темата, най-големите си инвестиции в Европа, и то в транспорт, главно високоскоростни жп линии, Китай направи през миналата и тази година във Великобритания, британците изграждат високоскоростни линии с китайски инвестиции.

Какво казва Московски в този текст през 2016: "На практика трасето от пристанище "Бургас" и от граничния пункт "Капитан Андреево" до гара "Септември" е готово за скорост до 200 км/ч", каза министърът, цитиран от БТА. Сега текат процедурите за отсечките Септември - Елин Пелин и София - Драгоман, за да може да се направи връзка между сръбската и турската граница и Бургас и сръбската граница" "на практика", според думите му, до гара Септември линиите били готови за скорост до 200 км, обаче 200 км е долната граница на скоростните линии, предстоят "процедури" за трасето от гара Септември до Драгоман; и завършва Московски: "Политическото ни решение е да има приватизация на "БДЖ - Товарни превози", проблемът е, че няма желаещи да го купят" Думите на министъра са едно, обаче картата на европейските високоскоростни отсечки показва друго: България липсва на тази карта - на Балканите има изградена такава линия в Гърция, през цялата й териория от пристанището Пирея /Атина/ до Солун, с ясната идея да се направи връзка през Скопие-Белград-Будапеща и евентуално разклонение към високоскоростната линия Истанбул-Капитан Андреево, която е в поцес на изграждане, зелената пунктирана линия/, Турция е изградила високоскоростна линия Истанбул-Коня и работи по трасе към Измир и Сивас, което ясно показва турските намерения тази линия да мине през Иран. В друга, по-детайлна карта се виждат високоскоростните жп линии в европейската жп мрежа: България е сив цвят и сиви линии, проектът на Гърция е да продължи през Македония, подадената ръка от турската високоскорстна жп линия към Капитан Андреево може да си остане и само протегната ръка без приватизация на БДЖ, липса на инвеститор и липса на високоскоростни мотриси, тази турска линия до Капитан Андреево потенциално /и по-вероятно/ може да се свърже с гръцката връзка Атина-Солун. Което е много жалко за нас, тъй като на картата се вижда, че най-прекия път е през българска територия. https://en.wikipedia.org/wiki/High-speed_rail_in_Europe

Между другото, сега като гледам картата, нашата територия през Тракия е единствения алтернативен път между Западна Европа и Близкия Изток и Азия за сухоземен транспорт; алтернативен на северния, който минава през Русия. Ние обаче, досега, изглежда не се възползваме от доброто си място - китайците закупиха две важни пристанища, Атинското и това на Истанбул и изграждат жп и магистрали през цяла Турция като започват от Истанбул; гърците имат алтернатива да се свържат през тяхната западна Тракия с това трасе през Турция /да свържат пристанището Истанбул с пристанището Атина/ и да ни заобиколят през Македония и Сърбия на север към западна Европа. Ще бъдат големи пропуснати ползи за България в търговски план и като възможности за развитие на местен бизнес /вече са/, но докато БДЖ е в това състояние, според мен, никой сериозен инвеститор не би пожелал да заравя пари в него. п.с Старата идея на Барон-Хиршовата железница е била точно такава - връзка през България-Румъния-Унгария към Западна Европа с Близкия Изток, тогава Сърбия е била /в началото/ вън от сметките, разликата сега е, че става въпрос за високоскорстни линии и магистрали.

Население: 2 561 000 души Площ: 41 960 кв. км Горна Тракия /Северна Тракия/ е най-голяма по площ от трите части - по голяма от другите две взети заедно и е с четири пъти по-малко население от Източна Тракия /11 млн/ и 8 пъти по-голямо население от Западна Тракия

Няма никаква реклама, само реални цифри, просто така стоят нещата - реално икономиката на Истанбул е около или над средно европейската, мисля че доста над средноевропейската в ЕС, където БВП на глава от населението, по покупателна способност, доколкото си спомням е в границите 30-40 000 евро на човек. По ефективност и производителност, икономиката на Истанбул, ако го разглеждаме като отделен регион в Турция, е сравнима като цяло с икономиката на Белгия в ЕС /по население също/: https://tradingeconomics.com/belgium/gdp-per-capita-ppp

Истанбул е икономическо чудовище: Economy of Istanbul covers the issues related to the economy of the city of Istanbul, Turkey. Historically, Istanbul has been the center of the country's economic life because of its location as an international junction of land and sea trade routes. In 2012 the City of Istanbul had a GDP of $332,4 billion.[1] In 2008, companies based in Istanbul made exports worth $41,397,000,000 and imports worth $69,883,000,000; which corresponded to 56.6% and 60.2% of Turkey's exports and imports, respectively, in that year. https://en.wikipedia.org/wiki/Economy_of_Istanbul 332 млрд. долара БВП е около една трета от целия БВП на Турция и повече от половината външна търговия - внос/износ. Това е икономиката на две Гърции заедно. Или на 6.5 Българии. Всъщност на глава от населението БВП в Истанбул е над 25 000 долара по номинал или около 50 000 по покупателна способност, което почти го изравнява със средния БВП на човек в САЩ; за сравнение в Турция средния БВП по номинал на човек е 14 000; в България е около 7000.

с 371 000 население на 8500 кв. км. , според мен, няма начин да не е слабо ефективна икономиката, още повече щом е аграрна. Изброих от линка за населени места /водят ги градове/ 80, ако се раздели населението, излиза средно по 4.5 хил. на градче в гръцка Тракия

Горе долу към 14-15 млн. население, както си ги пресметнал, и около 60-70 хил. кв.км., ако се приеме, че българската част е малко повече от 1/3 от територията на България. Всъщност гръцката част е най-малка като площ и най-слабо населена. Линк към градовете в Тракия в анг. уики: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_cities_of_Thrace с линкове за всеки един

Това ли е съотношението Северна/Западна/Източна: 14:5:15 / А площ? Ясно, че не е държавна граница, приблизително. Като гледам данни за Истанбул /европейската част/ - само той е повече от половината от Източна Тракия. Явява се нещо като естествен център на икономика в Тракия. Малко цифри от мой сърч: East Thrace has an area of 23,764 km2 (3 percent of the country) and a population of about 11 million people or about 14 percent of the total population (in 2015); the population density is around 430 people/km2, compared to about 80 people/km2 for Asiatic Turkey, which is also called Anatolia or Asia Minor. https://en.wikipedia.org/wiki/East_Thrace The approximate area of Western Thrace is 8,578 km² with a population of 371,208 according to the 2011 census.[1] More than two-thirds of the population are Orthodox Christian Greeks, while the remainder (approx. 120,000) are Muslims who are an officially recognised minority of Greece. Of these, about half are of Turkish origin, while another third are Pomaks who mainly inhabit the mountainous parts of the region. The Romani of Thrace are also mainly Muslim, unlike their ethnic kin in other parts of the country who generally profess the Orthodox faith of the Greek majority https://en.wikipedia.org/wiki/Western_Thrace За Северна Тракия не открих данни за население, но карта: Очевидно е най-голяма по-площ, едва ли по население, тъй като е изцяло в България https://en.wikipedia.org/wiki/Northern_Thrace

Гинес за Оскар и номинация за Оскар на 88-годишен актьор Оскарът влязъл в книгата на рекордите Гинес е за 82-годишният Кристофър Плъмър през 2012 за ролята му в „Новаци”, но Плъмър е номиниран още два пъти за Оскар – през 2010, за ролята му на Лев Толстой в „Последната гара” /The Last Station (2009)/ и тази година за ролята му на милиардера Пол Гети във „Всичките пари на свега”. Кристофър Плъмър е най-възрастният актьор на планетата, който е получавал Оскар и е бил номиниран за Оскар /на 88 години през 2018/. Той е сравняван с Лорънс Оливие, заради играта си в театъра и изпълнението си на шекспирови роли. Роден като аристократ /прадядо му по майчина линия е сър Джон Абът, премиер на Канада/ и с блестящо образование, той е баща на актрисата Аманда Плъмър, позната с ролите си в „Криминале“ на Куентин Тарантино и „Кралят на рибарите“/велик филм/ на Тери Гилиъм. В последния му филм „Всичките пари на света” режисьорът Ридли Скот го сменя в една от главните роли в последния момент преди премиерата с друг голям актьор – Кевин Спейси, чиито кадри са изрязани от филма и заменени с тези на Плъмър, заради секс-скандала със Спейси, който го изхвърли и от сериала „Къща от карти” на Нетфликс през миналата година. Кевин Спейси в една от изрязаните сцени с негово участие в ролята на Пол Гети Кристофър Плъмър в същата роля Оригиналът, Пол Гети, на 80-годишна възраст Плъмър прави блестяща и впечатляваща роля на архискъперник във „Всичките пари на света”. Сюжетът е истински случаи, една трагедия, разиграла се през 1973, когато калабрийската мафия Ндрангета отвлича внука на милиардера Пол Гети, любимият му Пол Гети Трети, един от неговите 14 внука от осемте му деца от петте му брака. Шестнадесетгодишният тогава Гети младши е държан няколко месеца в скривалище на мафията, която иска от стария Скрудж 17 милиона откуп за него, Пол Гети отказва. Откупът пада на 4 милиона, но когато разбира, че всичко над 1 милион се облага с данъци, старецът отново отказва да плати и цент отгоре над милион. Мафиотите му отговарят, че за милион ще получи ¼ от любимия си внук и като доказателство му изпращат отрязаното ухо на момчето с обещание, че това е само начало. В крайна сметка внукът е спасен от карабинерите, но Пол Гети така и не плаща откупа, по-късно момчето става наркоман и разбитата му напълно психика от преживения ужас води до ранната му смърт. Пол Гети Трети /младши/, малко след като е освободен от карабинерите през 1973 Кристофър Плъмър изгражда един класически образ на Шейлок, върховен скъперник. Сцените са като от шекспирова драма – човекът, който за ден печели от нефтената си империя по два пъти повече от искания откуп и който нощем се възхищава от ренесансови мадони и младенци изобразени върху закупени на черния пазар произведения на изкуството за десетки милиони, не иска да плати и цент отгоре над необлагаемата сума за любимото му момче. Вдействителност прототипът е бил точно такъв: старият Гети е перял на ръка бельото си, за да не плаща за прислужник, който да върши това и е спестявал хартията за писмата си, като е късал останалите бели полета от един лист, за да ги използва за друго писмо; през 2013 петата му жена, тогава 99-годишната Теди Гети, разкрива в мемоарите си, че когато 6-годишният им син Тими се разболял от мозъчен тумор през 50-те, Пол Гети отказал да плати лечението му и дори не отишъл на погребението му. Такъв е бил този велик мъж, създател на най-голямата американска нефтена империя в Близкия изток след ВСВ, изобретил танкерите за пренос на нефт и обявен за най-богат човек на планетата през 1971 година. Ридли Скот го е увековечил във „Всичките пари на света”, а Кристофър Плъмър е изградил монументален образ в една наистина разиграла се шекспирова драма, според мен, по-добре, отколкото това би направил Кевин Спейси. Впрочем, първата номинация за ролята е била на Плъмър, той просто се връща в нея след изгонването на Спейси.

Вечеря с Буда, Христос и Лао дзъ на острова на Робинзон Крузо

Сега се заколебах между 4, 5, и 6, ама не поотделно, а заедно, но е малко нескромно, защото мога да получа просветление, ако съм едновременно всичките и отивам в друго измерение, но да не спамим хубавата тема на рамус, сори.

Нямаш основание, в по-престижна група си - категорията "мнителен", в която сам се натресох не е най-добрата: текстописците само са "смекчили болката" на избраника с "позитивни" послания в текста на принципа "всекиму блага дума": така се четат сутрешните хороскопи по телевизията

Номер 3 , обаче тези тестове, според мен, са малко алабалистика. В интерес на истината, отначало си казах и аз, че нищо не ми импонира, чак след това /в това е манипулацията/ от няма къде, си казах номер 3, но само защото нещо трябва да посоча.

Сили на триене има в единичната сглобка, според мен, когато подвижната част под натиск, вертикален за всеки един елемент, ги заключва: След това, при отключващия момент на всеки отделен елемент, имаме пак сила на триене, но в обратна посока на първоначалния заключващ натиск, това движение при изтегляне на подвижната част е с перпендикулярен вектор - едната стрелка е нагоре, другата на 90 градуса при самото издърпване нагоре, именно второто движение на подвижната част отключва сглобката и всички сглобки последователно: ако пробвате да движите подвижната част без да я изтегляте и към вас, елементите няма да се отключат, нужна им е сила и по другия вектор: в този смисъл обяснението на рамус, според мен, е по-коректно. Наличието на клин не променя нищо принципно в този механизъм, когато пиша "работа" на ципа имам предвид отключването и заключването на елементите, а не това дали ципът е отворен или затворен.

Според мен при феодалната система по принцип масовите армии са неефективни и не могат да воюват продължително поради това, че селяните, които са основна маса в тях, са гръбнак на икономиката - тяхното продължително отсъствие от основното средство за производство - земята, - означава рухване на цялата феодална система, затова през феодализма се създават наемни армии. В предишната система, робовладелската, робите не участват в армиите, само свободните граждани, но робите продължават да си работят в икономиката и това позволява на армии като тази на Александър Македонски да воюва практически перманентно. Проблемът на византийците е, че изостават във формирането на професионални армии от Западна Европа; системата на стратиотите е нито риба нито рак, превръщат професионални войници в земеделци /нещо подобно са спахиите/, което вече ги прави зависими от земята. Отоманската империя загнива и загива от византийщината в системата си.

Фружине, този Лъв Сгур, който даваш за пример, доказва точно противоположната теза: По пример на спартанския цар Леонид I Лъв Сгур смята да спре наближаващите латинци под командата на Бонифаций Монфератски на Термопилите. Местното гръцко население обаче му отказва помощ, заради предишната му тирания и се присъединява към латинците. С малко привърженици Сгурос се укрепява в силната крепост Акрокоринт. Затова латинците без боеве могат да превземат през лятото 1205 г. Беотия и Атика. Тези провинции Бонифаций Монфератски дава на приближения си бургундец Ото дьо ла Рош. Монфератски тръгва към Навплио, а неговият подкомандир Жак д'Авен (Дом Авен) обсажда Акрокоринт. Следващите години Сгоурос се защитава успешно в крепостта си, докато деспотът на Епир, Михаил I Комнин Дука Ангел, му отказва съюз. През есента 1208 г. Сгур с коня си се хвърля от скалите на Акрокоринт Местното население му отказва подкрепа, защото очевидно ги е тормозил да воюват, вместо да си работят земята, от която плащат данъци, виж финала му - вместо Леонид при Термопили се хвърлил от скалата. п.с Между другото, латините в Кръстоносните походи, воюват успешно срещу Византия именно с професионални наемници, ордените на Тамплиерите и Йоанитите са професионални войници, които не се занимават със земеделие и нямат семейства и данъци, тези ядра са най-ефективни.

The Triumph of Titus: The Flavians, 1885, Oil on panel, 44.3 x 29 cm В това платно художникът показва Тит, завръщащ се в Рим триумфално, след като е завладял Ерусалим през 70 от н.е. Баща му, император Веспасиан, облечен в бяла тога, води шествието. Тит идва, държейки ръката на дъщеря си Юлия, която се обръща към по-малкия му брат и наследник на баща му, Домициан. За фон служи Храмът на Юпитер. Сред трофеите от Йерусалим е разклонен на седем свещник от Храма. Алма-Тадема изобразява тези събития опирайки се на класическите източници, като релефите от на Арката на Тит и на последни проучвания от 19-ти век по отношение на всекидневния живот в Рим. Women of Amphissa, 1887, Oil on canvas, 122.5 × 184.2 cm Последователи на Бакхус, богът на виното, се събуждат на пазара на Амфиса, Гърция, където са се празнували далече от дома им във Фокида през нощта на ритуалните танци. Амфиса и Фокида са във война, но жените на Амфиса благодсклонно предлагат храна и защита на празнуващите Бакхус. Картината отразява събитие, записано от гръцкия историк Плутарх, което Алма-Тадема организира като урок по благотворителност за своята викторианска публика. Favorite Poet, 1888, Oil on canvas The Roses of Heliogabalus, 1888, Oil on canvas, 132.1 × 213.9 cm "Розите на Елагабал" изобразява младия римски император Елагабал, който е домакин на банкет. Картината показва група от празнуващи римляни на банкет, затрупана от розови листенца, падащи над тях. Римският император Елагабал се опира върху маса зад тях, облечен в златна роба и тиара, наблюдава спектакъла, заедно с други обкичени с гирлянди гости. Една жена, опасана с леопардова кожа, стояща до мраморна колона отзад свири на двойна флейта, зад нея се издига с бронзова статуя на Дионис на фона на далечните хълмове. Въпреки че в латинския източник се говори за "теменужки и други цветя", Алма-Тадема изобразява как Елагабал затрупва неподозиращите си гости с розови листенца, падащи от окачен таван. В банкетната зала с подвижен таван той веднъж погребал гостите си в теменужки и други цветя, така че някои от тях били действително задушени до смърт. Картината е била поръчана от сър Джон Еърд, първи баронет, през 1888 година. Тъй като рози липсвали във Великобритания и Ирландия през този сезон, Алма-Тадема си поръчвал всяка седмица в продължение на четири месеца, докато рисувал тази картина, от южната част на Франция. Mrs. Ralph Sneyd (Mary Ellis Sneyd), 1889, Oil on panel, 30.5 x 23.8 cm In a Rose Garden, 1890, Oil on panel, 37.5 x 50.7 cm An Eloquent Silence, 1890, Oil on panel, 42 × 33 cm През 1890 г., когато е рисувана "Красноречиво мълчание", Алма-Тадема и семейството му са пребивавали в лятната къща на Георг Еберс в Тутзинг в Бавария. Идиличната сцена на бяла мраморна тераса под цианово небе и над тъмно синьото Средиземно море, представена тук, не може да бъде по-различна от реалността на вилхелм-кайзерова Европа, но творчеството на Джордж Еберс вдъхновява художника. Еберс е египтолог, който е може би най-известен с откриването и превеждането на древния медицински документ, известен днес като " Папирус на Еберс", но също така се старае да популяризира древната история чрез историческите романтични романи, създавайки в популярния жанр заглавия като "Египетската принцеса", "Невестата на Нил", "Клеопатра" и "Въпросът". Публикувана през 1882 г., "Въпросът" (Eine Frage) е литературна илюстрация на идиличния древен свят на Алма-Тадема и базиран на взаимната връзка между персонажите му в неговата картина "Молба", 1876.. Алма-Тадема рисува вариация на композицията и я озаглавява "Ксанте и Фаон", двамата влюбени герои от романа на Еберс. Темата за ухажването минава като червена нишка в творчеството на Алма-Тадема, но "Красноречиво мълчание" е перфектното изображение на сцената на двама влюбени от романа на Еберс, описани как седят на мраморна пейка, заобиколени от ярки цветя и гледащи към морето. The Frigidarium, 1890, Oil on canvas, 45.1 × 59.7 cm Фригидариум е басейн със студена вода в римските бани. В него се влизало след калдариума и тепидариума, които се използват за отваряне на порите на кожата. Студената вода затваря порите. Имало малък басейн със студена вода, а понякога голям басейн (макар че, за разлика от от piscina natatoria, обикновено е бил покрит). Водата може да се охлажда и с помощта на сняг. Фригидариумът обикновено се намира в северната част на баните. Най-големите фригидариуми са в Рим: този в Баните в Каракала, разположен до входа, е с размери 58 х 24 м, а в Баните на Диоклециан е покрита с кръстовиден покрив. Някои, като в Помпей, имали кръгла форма. Първоначално в Италия имало бани без вани (lavatrinae). С елинизирането на Италия се развивали и обществени бани. В крайна сметка отделните вани с топла вода били заменени от колективни басейни и се развили системи за нейното подгряване. Това довело до различни видове отопляеми помещения, включително Caldarium, tepidarum, laconicum / sudatorium, аподитериум и Frigidarium. A Kiss, 1891, Oil on canvas, 45.7 x 62.9 cm Portrait of Ignacy Jan Paderewski, 1891, Oil on canvas, 45.7 × 58.4 cm Тази картина изобразява Игнаци Падеревски, световноизвестен пианист и композитор и министър-председател на Полша през 1919 г. Той е рисуван в Лондон през 1891 г. по време на първото му турне като пианист в Англия. Един от частните концерти на Падеревски се състоял в дома на холандския художник Лорънс Алма-Тадема, който е установил постоянно в Англия и се радвал на огромна популярност през викторианския и едуардския период. Художникът представя Падеревски на фона от две цветни полета, оранжево-жълт японски текстил и дървена облицовка с едноцветен, тъмнозелен цвят. Алма-Тадема е експерт и колекционер на японското изкуство. Той е бил запознат с японските гравюри още по време на първото си посещение в Лондон през 1872 г. и двадесет години по-късно става член на Японското общество, чийто мандат е да популяризира японското изкуство и култура. Нищо чудно, че обектът на портрета също е имал интерес към очарованието на Далечния Изток. По време на обиколката си Падеревски събира богата колекция от японско и китайско изкуство. Comparison, 1892, Oil on canvas Unconscious Rivals, 1893, Oil on canvas, 45.1 × 62.8 cm Spring, 1894, Oil on canvas, 178.4 × 80.3 cm Процесия от жени и деца, спускащи се мраморни стълби и носящи цветя с ярки цветове. Развеселени зрители изпълват прозорците и покрива на класическа сграда. Лорънс Алма-Тадема пресъздава викторианският обичай да се изпраща деца, за да събират цветя сутринта на 1 май, но поставя мястото на сцената в древния Рим. Той подчертава древната античност на фестивала чрез архитектурни детайли, дрехи, скулптура и дори музикални инструменти, базирани на римски оригинали. Любопитството на Алма-Тадема за древния свят е ненаситно и придобитите от него познания са включени в над триста картини с древен археологически и архитектурен дизайн. Той казвал: "Сега, ако искате да разберете как са изглеждали древните гърци и римляните, на които дължим днешната си култура, елате при мен, защото мога да покажа не само това, което мисля, но и това, което знам". Картините на Алма-Тадема възраждат популярността си по-късно, когато неговите големи панорамни изображения на гръцкия и римски живот привличат вниманието на Холивуд. Някои сцени във филма на Сесил Б. Демил "Клеопатра" (1934) са вдъхновени от картината "Пролет". The Benediction, 1894, Oil on panel, 54.6 x 13 cm Алма-Тадема прекарва повече от две години в работа над "Пролет", така че и в двете картини едновременно се отдава на викторианското си възхищение пред процесиите и древния Рим. Стилистичните и композиционни сходства между "Пролет" и "Благословия" са очевидни, тъй като и двете имат подобна удължена вертикалност, с разнообразни елементи, градиращи към върха и пълни с добре проучени исторически детайли. Всеки костюм, изражение, цвете и статуя са взети под внимание. Докато "Пролет" представя епичен парад в голям мащаб, "Благословия" е интимен поглед към свещен ритуал. И в двете произведения обаче Алма-Тадема създава убедително, макар и фантастично, образ на античността, като извлича образите си за изкуство и архитектура от източници и артефакти в обществени колекции или от фотографии и предмети в собствената си колекция. В настоящата творба, сребърната кутия, държана от булката, почти сигурно е позоваване на Projecta Casket (Британския музей, Лондон), датиращ от края на римския период, около 360 г. сл. Хр. Зодиакалният кръг зад жрицата се основава на скулптура на Джордж Симъндс и е тема, която се появява в други картини, особено в кръглата рамка на A Secret (1887) и медальони в "Любимият поет" (1888). Този кръг е подкрепен от изправени фигури, напомнящи на колекцията на класически гръцки огледални изображения на Британския музей с образа на богинята на любовта Афродита. Дори и месинговите стъпала, водещи до собственото студио на Алма Тадема, служат тук като образец за подхода към олтара. A Coign of Vantage, 1895, Oil on canvas В картината, добре облечени жени, стоящи на висок мрамор, гледат надолу в залива на Неапол, докато римските галери се връщат от пътуването си. Полегнала бронзова дива котка е украсена с цветя, като и жените, като знак за щастие от завръщането на мъжете. Алма-Тадема предлага изискано ниво на детайлност в женските рокли и цветята им. Синкавото окисляване на бронзовата котка и нейната поза върху мрамора, са почни натуралистично нарисувани. Fortune´s Favourite, 1895, Oil on panel, 53.7 x 36.8 cm През 1890 г. амбициозните живописни реконструкции на живота в Рим на Алма-Тадема в Рим често изобразяват богатите му граждани в свободното им време. Много от тези творби, като "Любима на Съдбата", са рисувани в интимен мащаб, предимно с участието на група от жени, разположени на балкони или изходи, с изглед към залива на Неапол. Районът е описан в древни източници като популярен курорт по време на ранната империя, където елитът е избягвал от Рим до своите луксозни морски вили, сгушени сред скалите на региона. Вляво от триото се намира мраморен кратер (използван тук като градински орнамент, но за римляните - съд за смесване на вино и вода), основан на образец в Музей Капитолини, символизиращ хаотичното веселие, свързано с Дионис, богът на виното. Алма-Тадема показва върху украсата на кратера танцуваща менада, взираща се в сатир, което предполага безумно романтично преследване. В горния десен ъгъл се намира скулптура на борците на Уфици, като мъжествените им форми загатват за невидимия ухажор, който е изпратил даровете на кестенявата красавица. Художникът ще преразгледа тази тема в работи като Love’s Jewelled Fetter (1895), в която египетскиа мумия на млад мъж загатва мъжкото присъствие, което иначе липсва от сцената. Желанието на художника да черпи от символите от античността отразява вярата му, че "няма толкова голяма разлика между древните и съвременните хора, колкото сме склонни да предположим ... старите римляни са били от човешка плът и кръв като нас, движени от същите страсти и емоции ". Watching and Waiting, 1897, Oil on panel, 66 x 44.7 cm Всъщност заглавието на настоящата творба "Очакване" ("Waiting") е подходящо за тази сцена с тъмнокоса красавица, с изящен тоалет и бижута, седнала на крайчето върху покрита с тигрова кожа пейка в очакване, със скръстени ръце в скута си, нефокусиран поглед, копнеещ появата на желания мъж. Едва след като сцената се изследва по-детайлно, архитектурните и декоративни елементи ни насочват към класическата приказка, от която се вдъхновява Алма-Тадема. Надписът върху стената в дясно се чете като Андромеда, предполагайки, че жената, която гледаме, е известната митологична принцеса, съпруга на героя Персей. Легендарните любовници и драматичната им история отдавна са били любими теми на художници от Питър Паул Рубенс до Фредерик Лейтън и безбройни сцени как Персей, освобождава Андромеда от нейните вериги и пастта на морско чудовище, висят окачени в европейските колекции. За разлика от по-голямата част от тези произведения, Алма-Тадема улавя по-недраматичев момент от легендата, може би точно преди Андромеда да бъде заведена до скалния й затвор, за да задоволи желанието на боговете или евентуално веднага след спасяването й, в мига, когато очаква поставения й под въпрос брак с героя (тя е обещана на чичо си Финей, който в края на краищата Персей ще убие). И в двата случая, сцената е изпълнена със символи на романтика. Малката скулптура на висок пиедестал в дъното е на Купидон, опитващ се да се маскира като Силен, винаги пиян учител на Бакхус. Тази скулптура е част от колекцията в Капитолийския музей в Рим и също така се появява в шедьовъра "Неволни съперници" на Алма-Тадема от 1893 г. Вероятно композицията е вдъхновена от една от поемите на Алфред Тенисън. The Baths at Caracalla, 1899, Oil on canvas, 152.3 × 95.3 cm Баните на Каракала в Рим, Италия, са втората по големина римска обществена баня или терми, вероятно построени между 212 (или 211) и 216/217 година по време на царуването на императорите Септимий Север и Каракала. Те са били в действие до 30-те години на миналия век и след това са и разрушени. Silver Favourites, 1903, Oil on canvas, 69.1 × 42.2 cm The Finding of Moses, 1904, Oil on canvas, 137.5 × 213.4 cm "Намирането на Мойсей" е била популярна тема за картини през Ренесанса, а в началото на 19 век художниците ориенталисти, искат да добавят автентичен археологически декор към своите картини. Картината представя библейска сцена, основана на глава 2, стих 6 от Изход, в която дъщерята на фараона идва да се измие в река Нил и намира детето Моисей, изоставено в кошница в тръстиките. Картината изобразява сцената, след като бебето е било открито, едно шествие, с което дъщерята се връща в дома си в Мемфис, столицата на старото кралство на Египет. Гологлави мъже, облечени в бяла къси препаски, носят дъщерята на Фараона в богато декориран трон. Тя е с розова ефирна рокля и изящни бижута, държи в лявата си ръка жезъл, символ на царственост; в дясната - лотосов цвят. Стилът и декорацията на трона напомнятт стенописите в египетските гробници. Краката й почиват върху възглавница, украсена с плетеници - друг символ на царска власт. Йероглифните знаци я идентифицират като дъщеря на Рамзес II. Твърди се, че една от дъщерите на Алма-Тадема е била модел за дъщерята на фараона. Двама мъже, придружители, размахват щраусови пера, докато две жени прислужници пренасят Моисей в люлката му. Люлката е украсена с лотосови цветове, вързани с розова лента. Друга прислужница свири на струнен инструмент. Картината е композирана като фриз, с ярки синьо и лилаво на преден план; приветстваща тълпа и пространството отвъд реката са на заден план, където се виждат роби, вероятно работещи за пирамидите в Гиза. Алма-Тадема работи върху картината в продължение на две години. Крал Едуард VII го посещава в студиото му, докато работата привърши. Картината била изложена на лятната изложба в Кралската академия през 1905 г .; същата година Алма-Тадема става един от първите 18 членове на Ордена за Славата. Работата е посрещната с топли, но не ентусиазирани отзиви. Ask Me No More, 1906, Oil on canvas, 78.8 × 113.6 cm Заглавието е цитат от поемата на Тенисън "Принцесата". A Favourite Custom, 1909, Oil on panel, 66 × 45.1 cm Тази сцена е поставена в Баните в Помпей. На преден план една жена игриво се закача с друга в басейна на "frigidarium", студена баня. Художникът основава тази работа върху снимки на руините на Стабианските бани, разкрити от археолозите през 1824 г. Той ги е направил по-луксозни, като добавя мраморен под и стени, които по-често са били откривани в по-големи имперски бани. Тази малка работа привлякла огромен успех, когато била изложена и била закупена веднага за нацията. Hopeful, 1909, Oil on panel, 34 x 13.8 cm Този малък панел е рисуван за кралица Александра, съпруга на британския крал Едуард VII. Една жена в течаща по тялото й бяла рокля предпазва очите си от слънчевата светлина, докато търси знак от любимия й. Дъгата на ръката й в синхрон със заобления мраморен парапет наблизо, върху който има релеф на куче, което често се появява в картините като символ на вярност. Summer Offering, 1911, Oil on canvas Japanese Peonies, 1912, Oil on card, 17.8 x 21.6 cm

+ Да, но не можеш да направиш описание, респективно да разбереш механизма, който добре си описал, без да си видял съставните части на един цип, дори предварително някога, трябва да познаваш елементите му, за да опишеш вярно как работят във взаимодействие - няма начин да си толкова гениален, че да го опишеш, без да си го видял, освен, ако не го изобретиш отново, което не е невъзможно, но няма да получиш патента.

The Vintage Festival, 1871, Oil on panel, 510 x 1,190 mm Описан в списание "Уиндзор" през 1896 г. като "майстор на белия мрамор и синьото небе", Лорънс Алма-Тадема е известен с историческата точност на картините си. Действието във "Фестивалът на виното" се развива във вилата на Марк Холконий Руфус, виден гражданин на Помпей по време на унищожението на този град (79 г.). Тази творба е класически пример за удивително ярките картини от ежедневието в древния свят на римляни и гърци, които донасят на родения в Холандия Алма-Тадема - признание на критиката и финансова сигурност. Сам изследовател на античния свят, Алма-Тадема създава тази сцена на празненства посветени на Бакхус - плодовете на годишната реколта от грозде - с десетки детайлно пресъздадени предмети от първи век, които той е изследвал с археологическа прецизност (по-късно завещава своята изследователска библиотека с пет хиляди тома на музея "Виктория и Алберт" в Лондон). Както един критик в "Арт джърнъл" пише за "Фестивалът на виното" през 1883 година: "В тази сложна композиция художникът до голяма степен е постигнал археологически реализъм: свидетелство за това са дори лентите, които поддържат флейтите до устните на флейтистите. Богатството и количеството на детайли в тази картина са изненадващи; въпреки това тя е пълна с пространство, нито броя на фигурите, нито изобилието от архитектурни и други изящни детайли, не предизвикват усещане за претрупаност от форми или линии. Колоритът е великолепна комбинация от богатство и блясък, всички красиви нюанси на цветя, злато и мрамор, коприна и бръшлян, събрани в пищен букет от цвят, който не е задушен от богатството на полутонове." Алма-Тадема рисува едновременно две версии на тази композиция: по-голяма картина (сега в Kunsthalle Hamburg), която за пръв път е изложена в галерията на лондонския дилър Ърнест Гамбарт през 1871 г .; и малко по-малката версия (тази картина), която е изпратена на гравьора Август Бланчард в Париж, за да бъде използвана като основа за гравиране. Графиката на Бланчард, публикувана през 1874 г., служи за по-нататъшно запознаване на викторианската публика с Дионисиевите изображения на Алма-Тадема и за римското великолепие в неговите платна. In the temple, 1871, Oil on panel, 89.5 x 52.1 cm The Egyptian Widow, 1872, Oil on panel, 74.9 x 99.1 cm Death of the Pharaoh's Firstborn Son, 1872, Oil on canvas, 77 × 124.5 cm Cherries, 1873, Oil on canvas, 79 × 129.1 cm This is Our Corner, also known as Laurense and Anna Alma-Tadema, 1873, Oil on panel, 56.5 × 47 cm Анна Алма-Тадема е втората дъщеря на сър Лорънс Алма-Тадема и неговата френска съпруга Мари-Полин Гресин дьо Бойсширард, с която е живял в Брюксел. По-голямата й сестра, Лорънс, е родена през 1864 г. Майката на момичетата умира през 1869 г. Лорънс Алма-Тадема и дъщерите му след това се преместват в Англия. Баща им се жени за втори път за Лаура Епс през 1871 г., когато Анна е на четири години. Анна Алма-Тадема е отгледана в Лондон във второто семейство на Алма-Тадема. Лорънс е получила образованието си вкъщи и се смята, че Анна също е учила вкъщи. Анна Алма-Тадема се появява най-малко два пъти в картините на баща си. През 1873 г. тя и сестра й са изобразени в "Това е нашият ъгъл", а след това през 1883 г. баща й рисува портрета й. Майката, бащата и втората майка на Анна са художници и тя е отгледана в много артистично семейство. Сър Лорънс е вдъхновен от античните извори и е разработил стил, който е възприет от Лаура, Анна и други художници. След като той умира, популярността на произведенията и стила му намаляват за около шест десетилетия. Сестрата на Анна, Лорънс, е поет, романист, критик, драматург и автор на разкази. Анна Алма-Тадема работи предимно като живописец, създавайки много портрети и изображения на интериорни сцени, цветя и сгради. Тя е повлияна от баща й, сър Лорънс Алма-Тадема, и показва творбите си на изложби с неговите и тези майка й, Лаура Тереза Алма-Тадема. Работата й е излагана на национални изложби, включително на Кралската академия на изкуствата и световното Колумбийско изложение през 1893 г. в Чикаго. Анна Алма-Тадема е призната за постиженията си като художник на световното Колумбийско изложение през 1893 г. в Чикаго и Парижката изложение през 1889. A Roman Studio, 1874, Oil on panel, 64 × 93.5 cm An Audience at Agrippa's, 1876, Oil on canvas, 90 x 62 cm Агрипа, Марк Випсаний (63-12 г. пр. Хр.), римски военачалник и държавник. Той побеждава Секст Помпей, а след това Марк Антоний и Клеопатра, помагайки на Октавиан, наричан по-късно император Август (статуята му може да се види в картината), да придобие абсолютна власт над Римската империя. Третата му съпруга е дъщерята на Август, Юлия. Flora: Spring in the Gardens of the Villa Borghese, 1877, Oil on canvas Cleopatra, 1877, Oil on panel, 445 x 460 mm Често срещан негов модел е втората съпруга на Алма-Тадема, която се появява тук като Клеопатра, екстремно фатална жена, обвита в леопардова кожа и легнала върху златна копринена възглавница, загадъчна и завладяваща изкусителка. Пет години по-късно той интегрира този образ към по-голяма картина - "Антоний и Клеопатра", в които египетската кралица се появява на кралската си баржа в почти идентична дреха и поза. Прочут реалист, Алма-Тадема изгражда картините си с голяма прецизност и е известен със способността си да рисува текстури от мрамор, козина, лъскава кожа и разкошни тъкани. Орнаментите на Алма-Тадема са предназначени да потвърдят фантазията, че картините му са дошли от друг свят и по друг път. Въпреки че днес египетските му видения изглеждат малко абсурдни, популярността на Алма-Тадема въобще не е намаляла. The Sculptor's Model, 1877, Oil on canvas, 195.5 × 86 cm Критикуван от епископа на Карлайл като "зловредна картина", "Моделът на скулптора" е нарисувана като подарък за ученика на Тадема, Сър Джон Колиър, първи лорд на Монксуел. Картината е една от сериите, изпълнени през зимата на 1876-77 г., докато Тадема е в Рим, където се занимавал с изучаване и рисуване градините на Вила Боргезе. Може би художникът е получил нежеланите критики за това, че има почти гол мъж с гола жена. Неговото решение да прибави впоследствие повече дрехи към мъжа е любопитно, защото именно изложената на показ женска голота е, която шокира мнозина във викторианското общество. Not at Home, 1879, Oil on panel Amo te, ama me, 1881, Oil on panel, 17.5 × 38 cm Лорънс Алма-Тадема нарича картината си "Amo te ama me", което буквално се превежда в "Обичам те, така че обичай и мен". Тадема рисува влюбена двойка в римска обстановка, както се вижда от мраморната скамейка и облеклото на двойката. Но това е любов, която се случва точно сега, в настоящия миг. Феновете на Тадема просто обожават тези му картини. Римската античност е много модерна по негово време и сцени като тези не са трудни за разбиране от публиката. Живите му картини привличат зрителя. Някои подробности са спиращи дъха реалистични, например, мраморът, който почти изглежда полупрозрачен. Успехът на Тадема привлича клиенти от цял свят в къщата му в Лондон, за да поръчват негови картини. Тази картина е поръчана за резиденцията на изключително богатия банкер Хенри Маркуанд в Ню Йорк. Тадема знае точно какво иска да види публиката му и се премества в Лондон, защото си дава сметка, че картините му ще се продават по-добре там. Големият му дом и студио - декорирани отгоре до долу в римски стил - са известни, а Тадема става богат човек. Въпреки това, когато умира през 1912 г., този тип композиции се счита вече за твърде захаросан и е демодиран. Внезапно творчеството на Тадема е започнало да се възприема като кич, безполезно и вече никой не го търси. Sappho and Alcaeus, 1881, Oil on panel, 104 x 122 mm Картината изобразява концерт на поета Алкей от Митилини в края на VII в.пр.н.е., който свири на арфа. Сред публиката е поетесата от Лесбос Сафо, придружена от няколко от нейните приятелки. Сафо е погълната от изпълнението, ръката й лежи върху възглавница с лавров венец, вероятно предназначен за изпълнителя. Картината илюстрира пасаж от стихотворение на поета Хермесианакс, записана от Атеней в неговата "Гощавка на софисти", книга 13, страница 598. Мястото, с амфитеатрално разположени седалки от бял мрамор, се разпознава като Театъра на Дионис в Атина, но Алма-Тадема заменя оригиналните имена от произведението на Атеней с изображенията на приятелките на Сафо. На заден план през дърветата се вижда Егейско море. Картината е изложена в Кралската академия през 1881 г., и получава много похвали от критиката: "Пънч" я описва като "възхитителна". In the Tepidarium, 1881, Oil on wood, 24.2 × 33 cm Тепидариумът е топла римска баня. Тази картина показва млада жена, което държи перо на щраус и приспособление за изстъргване на кожата след сапунисването и омасляването й. Алма-Тадема обикновено контрастира археологически точни подробности с подчертано съвременни фигури и нагласи. Той е и най-талантливият представител на викторианските художници в пресъздаване на реалистични текстури, повърхности и цветове. Комбинацията от познания и реализъм въздейства много силно, когато се прилага към рисуване на голо тяло. An Oleander, 1882, Oil on panel, 91.4 × 65.4 cm Miss Anna Alma-Tadema, 1883, Oil on canvas, 113 × 78.5 cm Анна и сестра й Лорънс са децата на Алма-Тадема от първата му съпруга Полин (1869 г.). Този портрет показва Анна на 15 години, в дома на семейството, Townsend House. Тя се взира в коридора с гръб към зоната, където са разположени студиото на майка й и оранжерията. Госпожица Анна Алма-Тадема е изобразена на фона две от овални рисунки върху вратата, една от които е нейния портрет със синьо боне, а другата пак тя облечени в черно. Роклята на Анна и огърлицата от мидени черупки са типични за естетическите модни тенденции. A Reading from Homer, 1885, Oil on canvas, 91.8 × 183.5 cm Млад поет е увенчан с лавров венец и облечен като за фестивал, рецитира Омир пред публика. Сцената вероятно е от края на 7-ми век пр. Хр. Гръцките букви в горния десен ъгъл на картината показват името на рецитирания поет. С голямо внимание към детайли в архитектура и облекло Алма-Тадема пресъздава сцени от ежедневието в древна Гърция и Рим. Картините му обаче са рядко напълно точни археологически. Например, докато докато е нарисувал реалистично древния музикален инструмент отляво, цитрата, той е включил и вид роза, която не е съществувала през деветнадесети век. Study for the Offering to Bacchus, 1888, Graphite on paper, 191 x 140 mm Study for Thermaie Antoniniane, 1899, Graphite on medium, slightly textured, white wove paper, 152 x 264 mm Reclining Woman with Tambourine, 1900, Graphite The Coronation of Aesculapius, 1903, Graphite Going to the Lorack, Pencil on paper, 17.10 x 24.10 cm Zal and Rudabeh, 1882, Etching, 15.2 x 20cm A Solicitation, Watercolor on paper mounted on board, 23 × 45 cm ,,,,