Б. Киров

Точно това искам да кажа, никъде не е ходил, стоял е там, докато са залавяли Левски. Колегата твърдеше, че са го пропуснали нарочно, но в полумрак не можеш да видиш този човек кой е, за да го пропуснеш, можеш да пропуснеш този, който ти трябва. Ако беше излязъл през предната врата, може да се каже, че когато е светнало и се е отворила са видели Латинеца, разпознали са го. Но той излиза от задната врата към обора, затова Николчо заключва с резе след него, а не с ключ /вижте схемата/, после минава през целия открит обор, който е нещо като двор и тогава чак излиза през задната портичка на обора, откъдето излиза и Левски, когато го залавя Юсеин Бошнак, тоест Латинеца върви поне десетина метра в тъмнина, в 4 призори през декември е изключено да разпознаеш фигура в тъмното, за да я пропуснеш нарочно. Латинеца не е пропуснат, а е спрян от хората на Юсеин Бошнак, ако са го пропуснали рискуват да изпуснат техния човек. Затова се чудех в началото, защо Николчо ще трябва да заключва след Латинеца, ако този е излязъл от предната врата, нали Латинеца е съдържателя на кръчмата и си има ключ, когато го няма кой заключва след него. Но Латинеца излиза през задната вратичка към обора, прекосява целия обор /което е направил и Левски/ и тогава излиза от външната врата на обора, където са Юсеин Бошнак и групата му заловили Левски. Николчо в разказите си твърди, че когато почнали да блъскат по предната врата, Али Чауш /познал го по гласа, гледай ми окото плава ли корабче, извикал "Ач капу ханджи! /отвори портата ханджи!/, тоест Али Чауш си мисли, че ханджията е вътре, да му отваря, но ханджията е спрян от задната страна на ханчето от другата група на Юсеин Бошнак, затова Али Чауш вика да му отваря, той не може да види излизането на Латинеца през обора. И защо Латинеца ще излиза от задната врата, като може да направи това от предната, защо да прекосява целия двор на обора, за да ходи в селото, като може много по-лесно да си излезе пред предния вход и да заключи сам след себе си, Левски и Николчо ще имат изход от задната врата, тя остава незаключена. Защо, ако не за да съобщи на хората чакащи в засада, че клиентът им е вътре. Десет минути след излизането му, Али Чауш блъска по предната врата, единственият изход за Левски е отзад през обора, там го чака Юсеин Бошнак. И веднага след хващането на Левски се появява Латинеца, отива отпред обаче до прозореца, където е леглото на Николчо /този се прави на заспал завит презглава, но преди това е сколасал да струпа вещите на Левски върху неговото легло/, Латинеца чука на прозорчето до предната врата и казва на Николчо да я отключи. Синхронно плуване на двете грации Латинеца и Николчо. На финала Николчо отнема отровата от Левски да не би сакън да го изтърват преди да стигне до комисията в София. Иначе излиза, че е бил много загрижен за здравето и живота на Апостола, добър самарянин. Много случайности граничещи с чудо. Че са чакали поне два часа навън е пределно ясно, Али Чауш сам казва, че са тръгнали в полунощ, в 12 часа, а пътят до Къкрина пеша е 3 часа, с коне максимум час и половина-два, значи са били в Къкрина към 2 след полунощ, оставили са конете някъде далече, за да не вдигат шум, пешком са извървели последните метри до ханчето и са чакали там около 2 часа излизането на Латинеца.

Според мен Величка не е била разпитвана, а инструктирана от полицията при нейния арест, след искането от София да им изпратят Пъшков и Поплуканов. Иначе как открито да я привикат в конака, нали Ловеч ще пламне от слухове за предателство; тъй като губят на терен, по независещи от тях причини /глупаците Общи и Попхинов в София са ги изпели/ най-ценните си играчи в Ловеч, местните полицейски власти вадят на терена в Ловеч от резервната скамейка Величка. Тя пък надхвърля очакванията им, справя се блестящо. Сега се сещам нещо ключово важно за сцената в ханчето. Латинеца не излиза от предната врата, а от задната, към обора, откъдето е излязъл и Левски, Николчо затова заключва отвътре, няма ключалка, а резе, все пак врата към обор, а не главен вход, погледнете схемата. Имаше го този момент в някой от безкрайните разкази на Николчо. И тук е интересното - Латинеца е минал под погледа на Юсеин Бошнак, който се е позиционирал пред вратата на обора, откъдето прави опит да избяга Левски. Затова Али Чауш, който води групата отпред вика "Ханджи, отвори вратата", той не е видял Латинеца, не знае, че е излязъл. Видял го е Юсеин Бошнак. И питам - как Юсеин Бошнак е познал в 4 часа на декемврийско утро, което е тъмно и едва се виждат силуети, че този човек е Христо Латинеца, а не друг, за да го пропусне. И според показанията на Латинеца го попитал "Къде беше?". Но въобще не го споменава в разказа си пред Светата Троица на Пъшков, Марин и Ваньо Драсов.

Мисля, че да: Обиските в най-тайните къщи на Левски веднага след убийството на слугата и предупреждението на Величка към Сиркова ден преди обиска Признанието на Сиркова, че е предупредила Величка за идването на Левски същата вечер, преди да го заловят в Къкрина Минаването на Левски през къщата на Величка в деня, когато тръгва за Къкрина Вмъкването на Добре Механджията в списъка на Хамди и първата дописка срещу него като предател на Левски от Каравелов, заместването на Добре с поп Кръстьо в ролята на предател във втората дописка пак от Каравелов Невключването на Димитър Общи в списъка на Хамди преди обира в Арабаконак, който е гласуван "за" от Поплуканов, Пъшков и Драсов, въпреки "против" на Левски и поп Кръстьо, Левски пише за това в писмото си от 12-ти; тези тримата вече са били избрали страната на Общи в конфликта му с Левски, затова го подкрепят и това обяснява отсъствието на Общи от списъка, обирът още не е разкрит, когато е даден доноса, нека оставим Общи на спокойствие, той е наше момче Подхвърляните писма от Величка, които започват веднага след арестуването на брат й още в края на октомври, за тях тя е разказала на куриера от Търново на 2-3 ноември, когато той носи писмото на Каравелов; после в подхвърлените писма Левски бива заместен с поп Кръстьо, иска се касовата книга от попа, където лъщят золумите на Марин Прихващането на същото писмо от началото на ноември на Каравелов от турската полиция по "изкусен начин", според мен в Ловеч - това писмо е било много важно, ако Левски беше тръгнал да изпълнява нареждането за вдигане на бунт, веднага автоматично получава смъртна присъда и без убийството, по османските закони осъществяването на бунт се наказва със смърт, подготовката на бунт със заточение. Свидетелството на Филип Симидов, че поп Кръстьо е предал 500 лири на Марин и Драсов Опитите да бъде отровен поп Кръстьо и моралния линч върху него, упражняван от Марин Поплуканов Скоропостижната и много съмнителна смърт на Никола Сирков, след като започва да оспорва твърдението на Поплуканови, че поп Кръстьо е предател, Сирков умира по бързата процедура с всички признаци на отравяне, точно между двете дописки на Каравелов, вече няма кой да опровергава втората. По-късно Големия екзекутира хекимина в Ловеч, лекувал уж Сирков. Сигурно и аз изпускам нещо, допълнете ме.

Огледално точно това се приписва след Освобождението на поп Кръстьо. Затова му вменяват председателския пост, все едно той е боравел с парите от касата на Привременното правителство, както са наричали ВРО, преди да му дадат статут на Първи отдел на БРЦК в Букурещ. Страшимиров пише цяла книга, за да обоснове, че поп Кръстьо е злоупотребил/откраднал народните пари. Защото това е истината, и всички сериозни историци я знаят - който е откраднал парите, той е предал Левски. Само че... тези пари са щели по някакъв начин да лъснат на бял свят при поп Кръстьо, а това никога не се случва. А при строителните работи в Ловеч се откриват парите, присвоени от Поплуканови - те са 4 килограма злато и днес са в трезора на БНБ. Лалов ги споменава в статията си, а той е бил уредник на музея повече от 20 години в Ловеч. Не е нещо ново по нашите ширини, случва се и в наши дни, политици крадат не вече по 1 милион а стотици, някои може и милиарди, но трябва да си го признаем, за да спре да се толерира. За това как е сработил капана заложен от хитрия потурчен византиец /полицейския началник в Ловеч/ вече писах по-горе и държа на мнението си. Имаш ли кокорбашията Марин в джоба си, имаш целия комитет в Ловеч. Вървяло е като верижна реакция, всичките са играели по свирката на полицията там, под угрозата на различни заплахи, оцелявали са с цената на... залавянето на Левски. И, разбира се, закона на омертата, колективното мълчание и лицемерие. Което тук се мъчим да разбием. Адано, ама... знаете как е до края

Така казва пред П. Стоянов, но в по-късно писаните му саморъчно спомени е друго: "От Букурещ имаше от Л. Каравелов писмо, че букурещкият БЦРК е условил пушки от Швейцария, от една фабрика, за готвещата се българска революция и настояваше да се събират пари за изплащане на пушките. Но пари мъчно се събираха, особено от тези, които бяха против революцията, па бе и рисковано да се излагаме. По повод на това Левски предложи в Ловешкия централен революционен комитет да се нападат по-богатите търговци за пари, като се посочи първи да бъде нападнат Тодор Халача и се вземе една по-голяма сума от него. Комисията обаче с болшинство отхвърли това искане на Левски, понеже бе рисковано. Левски, без да съобщи на Комитета, скришом нарежда да нападнат къщата на Тодор Халача с Вуто от село Видраре - един смели неустрашим момък, на 14 август 1872 г., когато всички търговци и една голяма част от гражданите бяха семейно в Троянския манастир на храма панаира „Св. Богородица", между които бе оти­шъл и Тодор Халача. Същия ден след пладне Левски и Вуто, облечени в червени дрехи, влизат в къщата на Тодор Халача. " https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_907.html#bara42 вторият фрагмент от спомените на Пъшков, за които под линия е записано: "Тези записки на стария другар на Левски от Ловченския централен комитет, писани всякой случай в по-ново време, започват откъслечно, като нахвърляни бележки с отделни, за себе си мотиви, от които ние даваме по-значителните тук." Пак в същите Спомени на Пъшков, 5-ти фрагмент: "На 27 октомври 1872 г. получих писмо от Васил Йонков от Гложене с комитетския куриер. Той ми описва за разкрития и арестите в Тетевен от Махзар паша, софийски вицегубернатор. Това съобщение от В. Йонков ме много смути. Потърсих Марин Луканов да му съобщя, но не го намерих. На 28 октомври се срещнахме, прочетохме писмото от В... [2]" Излиза, че Пъшков приема писмата и ги чете, по устава това право е имал председателя, а в негово отсъствие подпредседателя. Казусът е комплексен, Марин и Пъшков са държани в конака 2 седмици като на хотел, пак в същите Спомени Пъшков описва как е бил арестуван и какво е било отношението към него, няма никакви мъчения и грубости, отвреме навреме подпъхва по някой наполеон в ръката на заптие и т.н. Такова отношение към арестуваните в Софийската афера няма никъде, там веднага след телеграма за призоваване на някой от следствените, най-много в разстояние на ден-два се докарват лицата. Пъшков и Марин се мотаят две седмици в Ловеч и с тях се водят дълги разговори на четири очи в конака, Пъшков описва и какво му се предлага на тези разговори. Величка е арестувана впоследствие, сега не мога да посоча точно кога, но след арестуването на двамата, поп Кръстьо настоява, че нейният арест е защото "тея" /Пъшков и Марин/ я посочили. Предвид на това, че след като най-сетне ги отзовават в софийския затвор, Величка е била освободена, и скоро изпратена по настояване на ловчанския юзбашия /полицейски началник/ при брат й, а не по искане на Махзар паша, може и да не е било издаване, а сглобяване на схема, при която тя прави в Ловеч онова, което иначе двамата ортаци Марин и Пъшков, щяха да правят, ако Махзар не ги бе отзовал от Ловеч. Това са били решаващите дни, в които Левски се отправя към Ловеч и в крайна сметка влиза там за 24 часа.

Всички решения за убийствата са вземани с вишегласие. Писмото до Общи за убийството на Паисий е отнесено от Иван Драсов. Пъшков твърди, че решението за Денчо е било да не се напада, но Левски своеволно без да се допита до комитета го е организирал. Марин е познавал Вутьо, и като куриер, и в качеството му на съучастник на Левски, Вутьо спи в неговата къща в нощта преди убийството. "След заминаването на Ваньо Терзията комитета в Ловеч се разтири" - Левски пред извънредната комисия. "Пак заради неговите своеволия /на Левски/ редица работници са се отказали да работят, такъв е Пъшков" - цитирам Данаил Попов в негово писмо относно споровете на брат му Анастас с Левски. Марин трябва да е бил луд, а не е бил, за да каже на полицията в Ловеч, че той е бил председател. Той самият се изкарва, че е едва ли не въвлечен насила в комитета от Левски, след идването на Левски от Букурещ, тогава се съставил комитета, и всички в него влезли след идването на Левски, председател няма, група заблудени граждани от едно външно лице, но това само от 2-3 месеца, иначе са чисти. Иначе трябваше да напише "аз съм председател от 2 години насам и ходих на учредителното събрание на БРЦК, където гласувах за Левски да бъде председател на БРЦК, но не стана, дадоха му само пълномощно, но местният бос съм аз, Марин Поплуканов." Тези от Софийско правят същото, плачат и скимтят, че Левски ги карал насила да влизат в комитетите, заплашвал ги с убийство, ако не влязат. Защо е казал фамилията си? Много просто, представете си, че сте натопили десетина поне други участници в комитета, и тези личности ще бъдат разпитвани от полицията, поне половината от тях ще съобщят членовете на фамилията му, изпреварил е събитията, "ето, аз казвам, каквото знам го слагам пред вас, виновен съм, но ме накара този Левски в комитета, сега си признавам всичко и съм готов да работя." Иначе ще излезе, че шикалкави и ще отнесе по-тежки последствия. Никой. Такава личност не може да има информация за главатарите от другите комитети, няма време и средства да я придобие.

Левски е натопен за убийството, в доклада пише "влезли, за да убият", само че Марин не е бил пряк свидетел кой е убиеца, затова им е трябвал някой друг или писмото, намират си Вутьо, вероятно и писмото... Също убийството на дякон Паисий е приписано пак недвусмислено на комитета, изброяват се и другите убийства пак с адрес комитета, няма грешка или колебание, знаят точно. Да, нито пък е искал да ги възстановява, според мен. Премахваш кредитора, нямаш дълг. Не знаем кои е изредил, там в доклада изречението завършва с "и други", може да са изредени поименно всички "други". И още нещо съществено, този комитет, според доноса няма председател, всички други извън Ловеч си имат "главатари" и "чорбаджии", този няма. Чудна работа!

Фактът, че отива да предупреди Сиркова, говори, че това е така. Няма откъде другаде да знае, освен от конака, там се решава коя къща да бъде обискирана и наблюдавана. Дали поп Кръстьо се е подвел, мисля че не, тя е била официално арестувана след арестуването на брат й, това трябва да се има предвид, след, а не едновременно, затова поп Кръстьо твърди, че Марин и Пъшков са я посочили. Но скоро след това е освободена и отива за инструкция пак при брат си в София. Получавайки инструкция за подхвърлените писма, тя същевременно носи и инструкция от Ловешкия каймакамин и полицейския юзбашия до Пъшков и Марин, какво трябва те да я наставляват. Да припомня, че когато идва куриера от Търново с писмото на Каравелов, арестувани са само Пъшков и Марин, Величка още не - това е някъде към 2 ноември, а точно това писмо е било прихванато по "изкусен начин" тогава и тогава на куриера се разправят басните как Левски скитал из лозята с мотика и хвърлял подканящи писма за документите. Тоест сюжета с писмата вече е бил изработен, трябвала й е касовата книга, после същият сюжет се променя леко, пак й трябва касовата книга, но вече уж попа е подхвърлял писма, а не Левски. И в двата случая се иска касовата книга, останала у попа, както писах тя е удостоверението, че Марин е злоупотребил с голяма сума комитетски пари. попът казва колко са били пред Симидов - 500 лири, 600 000 лева днешни пари. Ревизията на Левски би фиксирала тази сума и съответното наказание: "той не е ли чел Устава?" Когато Левски пише "предателство истинно или от страх", той има предвид страх не от турците, а от него и тайната му полиция, страх от наказание за злоупотреба с голяма сума комитетски пари. Да, баща му е на първо място, фигурира и той самият в миманса, но Общи още не е заловен. Ако обирът бе останал неразкрит, а Марин и Пъшков са от тези подкрепили обира, нямаше да има никакви разкрития в София, и записаното от Хамди щеше да остане само в османския архив, пак нямаше да има никакви арести на комитетски хора в Ловеч, каквито няма освен на Пъшков, Марин и попа, нямаше да бъдат арестувани и тези тримата, защото тях Общи и компания ги посочват, Левски щеше да си влезе в отворения капан за парите, да го заловят, съдят като криминален престъпник за убийство и всичко е щяло да остане скрито-покрито за другите деятели, пък и парите на комитета като награда за добре свършена работа. С 500 лири е можело да се купят 50 хубави къщи в Ловеч, цял квартал. Нямаше да има главоболия с Диарбекир, а Марин щеше да си остане почетен поборник след освобождението и пак вероятно кмет и депутат с чиста съвест? Не твърдя, че поп Лукан ги е изпял, тезата ми е, че това е направил самият Марин, при него съвпадат мотив и възможност. Какво да пише за Драсов, ако Драсов вече го няма. Пъшков явно му е бил дясна ръка и го е спестил. Големия го е пратил в Габрово, защото Големия е бил шефа на тайната полиция с много решителен роднина в Ловеч, Христо Латинеца /който е надлежно посочен/; боял се е от отмъщение, затова го е посочил доста размито, Христо Иванов от ловеч в Габрово. Марин е бил свидетел на цялото унижение на Левски в Букурещ при избора и много добре е знаел, че мярката на Левски е взета от шивачите Каравелов и Хитов. А по отношение на Общи, познавал го е много добре, нали той гласува да му се даде пълномощно, нали той го приема пръв в Ловеч при отсъствието на Левски. Общият е човек на Каравелов и Хитов, той е бил в течение на тези вътрешнокомитетски борби и е калкулирал по търговски вярно кой печели и кой губи.

А защо не разгледаме антитезата, фамилията да е изпяла всичко първо. Ако Общи не беше посочил трите имена в София, Марин, Пъшков и поп Кръстьо нямаше да бъдат арестувани и Марин и Пъшков, нямаше да имат присъди. Какво казва Иван Хаджипенчович на арестуваните по арабаконашката афера, да си затварят устата и да отричат, по писмото на Д.Попов, но глупците изказват всичко от игла до конец. Та накрая и пашите няма как да не доложат до Цариград. Марин и Пъшков обаче мълчат. Има и друго, доносникът се е застраховал като новопостъпил член, все едно той е постъпил в комитета преди 2-3 месеца, след като Левски е дошъл от Букурещ. Да, ама Марин е бил заедно с Левски в Букурещ като делегат на събранието на БРЦК, името му е в протокола на събранието. Драсов го няма там. Ако Общи и цялата му тайфа воглаве с Попхинов бяха последвали съвета на Иванчо х.Пенчович, имената на Марин и това на Пъшков никога нямаше да стигнат до комисията, а вижда се, че самата комисия си слага превръзка на очите и не вижда и всички останали, макар че няколко от разпитваните ги споменават, така например Дидьо Пеев изтърсва, че Левски спал в къщата на Никола Сирков и... нищо. Марин е имал много силен мотив да се отърве от Левски - той е видял как се убиват хора за много по-дребни провинения по устава, само за подозрение в предателство, а за присвояването на голяма сума от комитета наказанието е било само едно - смърт. Вече как е оперирал ловчанският полицейски шеф с така поднесената информация отделна тема. Куриер не би могъл да знае тайните къщи на Левски в Ловеч - и четирите. А и не е необходим куриер да четеш писмата, ако самият председател е твой човек. Кой е издал Величка - поп Кръстьо недвусмислено го пише в Требника - Марин и Пъшков. Тя играе ролята на техен пълномощник, докато двамата са в софийския затвор, оперира с подхвърлените писма и крои всичко, затова я командироват в София, няма друг такъв случай на арестуван да му пращат роднина на свиждане.

Това досега не сме го обсъждали и може да бъде подложено на анализ на базата на известни факти и документи. 1. Левски абсолютно игнорира Поплуканови като държатели на пари и документи в писмото му от 12 декември, той нарежда всички пари, документи и оръжието му да бъдат пренесени при Сиркови. 2. Левски прави това най-вече на базата на подхвърляните писма, за които пише че знае кой ги е писал /Величка/ и че този, който ги е писал е предателя и той ще ИМ го посочи /на останалите членове изпратили писмото до него/, ако ТЕ не направят това. Визира групата на Поплуканови, въпреки че Марин вече е в София. 3. Кои са тези, които не могат да понасят Поплуканови, но имат доверието на Левски - логично е да са Сиркови на първо място, там е наредено от Левски да се занесе всичко, Сирков "ще приема и предава" писма и всичко останало, останалите са остракирани. На второ място доверие има и поп Кръстьо, при него Апостола праща специален пратеник от манастира да го разпита какво става в Ловеч, кой би изпратил пратеник за информация до човек, на който няма доверие. 4. Първата дописка, която Каравелов публикува и в която се сочат за предатели Добре Механджията и Пано Боннжура е по писмо на Иван Драсов до Данаил Попов. Стаски смяташе, че тя е направена по информация на Сирков, аз мисля, че информацията е дадена от Николчо Цвятков. Ето го и писмото на Драсов: ПИСМО ОТ ИВАН ДРАСОВ ДО ДАНАИЛ ПОПОВ В ТУРНУ МЪГУРЕЛЕ ЗА РАЗКАЗИ НА ЛОВЧАНЛИИ ЗА ЗАЛАВЯНЕТО НА ЛЕВСКИ, М. ПОПЛУКАНОВ И Д. ПЪШКОВ И ЗА ИЗПРАТЕНИТЕ ПИСМА ДО ТЯХ В ДИАРБЕКИР Писек, 15/27 май 1873 г. Г-не Драгомиров, Писмото ви приех, съдържанието разбрах, Ето ви отговор... Нашите съграждани, които ако и да не са били членове, но според както слушали и както им разказвали ми казват това: ... Сега да видим за В. Левский. Той бил в Ловеч. Една вечер тръгнал с двама другари и оти(ш)ли в Какрина 2 ¹/₂ часа от Ловеч, но като заминували край градът, съгледали ги един механджия на име Добри и един дърт чапкънин Пано Петков.¹ В същото време имало там заптиета. Тези казаните обадили на заптиетата, че този чиляк не е тукашен и че заминува няколко пъти през тук. С една дума казали, че този чиляк е подозрителен. Те, заптиетата по дирята им, загащили ги в ханът в Къкрина както седели и им извикали да се предадат... Лъвский, след дълго размисление отворил изведнъж вратата и с револверът си в ръка сполучил та побягнал, но като (в)зел да прескача един плет, закачила му се дрехата и не можал да прескочи. Тогава един от заптиетата гръмва и го ударил в ръката. Той, забравен паднал там; тогава гръмва и друго заптие и го ударил в ухото. Той пак можал да сполучи и скъсал някои писма и тескерата. В него намерили 4000 гр(оша) и 2 лири намерили там, гдето паднал, в кръвта му. Оттам с двамата му другари² ги завеждат в Ловеч, от Ловеч в Търново, оттам пък Плевен и София, гдето според казванието на двамата му другари, които са сега веч свободни, бил сполучил та побягнал из тъмниците софийски, но доколко е вярно не знам, но такива слухове се чуват в Българско. За това толкова." Драсов пише, че са му разказали ловчанлии "макар и не членове", но на тях им е разказано. А от кого? Такива верни подробности може да знае само очевидец, и този очевидец е Николчо, скъсаните тескерета и писма, точната сума от 4000 гроша и 2 лири, отварянето на портата изведнъж, всичко това са елементи от разказите на Николчо по-късно. Николчо вече е бил на свобода, когато Драсов пише писмото си. Латинеца е другият участник, но той не може да види как Левски унищожава тескерета и документи, това го вижда и разказва Николчо. Значи първата дописка с фактите за Добри Механджията и Пано е по разказ на Николчо Цвятков, тоест лагерът на Сиркови, враждуващ с този на Поплуканови. Втората дописка вече е по разкази на Величка и там се посочва директно попа, та и до днес се набива в главите на българите неговото име. Лукановци в крайна сметка са надделели в медийната война.

Левски е планирал поп Кръстьо не като печатар, а като издател на вестник, това се вижда в писмото му от м.юли до Каравелов. Попът е трябвало да занесе известна сума пари /осем-десет хиляди гроша, дали са били 80 000 или 8-10 000 въпрос на тълкувания, записано е осем-десет/, но с толкова пари, дори да са били 800 лири, колкото е 80 000 гроша, печатница не е можело да се закупи, Ботев закупува печатница по-късно за над 1000 лири, а Каравеловата е била модерна и е струвала повече. Гербов беше споменал някъде, че попът щял да издава вестник с църковна насоченост, но не знам откъде черпи такава информация. Киро Тулешков, печатарят на Каравелов, споменава, че когато Левски е бил в Букурещ за събранието на БРЦК е оставил 200 лири на Каравелов за печатницата, за набор от букви и други консумативи. Добри Механджията, според мен, е абсолютно изключен като автор на въпросната информация. Дори да е бил турско ухо в Ловеч, как би могъл да посочи вярно десетина "главатари" на други комитети, той е нямал никакви връзки с тези хора от Софийско, Търново, Плевен и Габрово, още по-малко с Христо Иванов Големия. Името му е сложено там за мишена от истинския предател, за отклоняване на вниманието от него по-късно, вече споменах. Наистина странно е, че Марин Поплуканов не е посочен като председател, а очевидно информаторът е бил вътрешен за комитета. Всички от софийското следствие, като започнем от Общи и Анастас и стигнем до регионалните председатели на частни комитети, та даже и писарите им, са знаели за централната роля на Марин в Ловеч и го посочват. Пъшков също го няма там, както и Ваньо Драсов, който е популярна фигура в Софийско. П.П. Само като уточнение, сумите днес може да ни изглеждат малки, но обърнато в днешни пари 800 турски лири са около 1 000 000 лева или 500 000 евра. 1 турска лира днес струва над 1000 лева, а златото и тогава и днес, пази стойност.

Драсов е минал през Влашко на път за Чехия, която тогава е била в Австро-Унгарската империя: Няма друг път, а че е бил във Влашко след 25 август свидетелства автографа му под писмото на Левски до БРЦК касаещо поведението на Анастас Попхинов, вече го постнах по-горе. Дали е бил в Букурещ при Каравелов, според някои историци е бил и занесъл там част от архива, според други не е бил, но е минал през Влашко. Изпращането на Общи е игра с дългосрочна перспектива, а не случаен инцидент. Не случайно дори в турските документи наричат Общи Димитър Сърбина, той работи в посока на сръбските интереси и то последователно. По този повод Леонидов пише: "Левски беше докаран в София на 28 декември и веднага се състоя закрито заседание, за което и аз нямам никаква информация. Едва на 5 януари беше доведен на открито заседание на Нарочната комисия. За четири дни беше разпитван шест пъти. Кой го е разпитвал преди това не зная. Може би го има записано в турския архив. Този процес има скрита и открита страна. Скрита е първоначалната договорка. Откритата е официалната. Първият въпрос към него е бил геостратегически и историците по принцип го пренебрегват. На въпроса какво е проповядвал Левски отговаря: „Черна Гора и Гърция са готови да заграбят България, затова, за да не дадем земята си..“ Думата е „България“ а не „Българско“. Към Македония и Тракия никой няма претенции. Между Сърбия, Черна гора и Гърция наистина се водеха тайни преговори за подялбата на българската територия след една евентуално успешна война срещу Турция. Не го знаеше дори Каравелов. Тази информация е достъпна единствено на генерал Кишелски. С риск да бъде съден за предателство, по негово внушение Левски трябва да отвоюва свободна територия, преди тази война да започне и България да може да бъде една от държавите, които имат право да седнат на масата за преговорите."

Защо го изключвате, нали в по-предния пост пишете: "Отново, не твърдя, че съм права, но анализите никога не са тръгвали в тази посока, списъкът да е акт и срещу Поплуканови, и срещу новата политика на убийства и обири, особено ако е след убийството на дякон Паисий, а не след обира на Денчо. Всичко това не се е понравило някому, който е разчитал повече на просветителство, на събуждане на народа, отколкото на пренасяне на иглянки, револвери и т.н. отвъд Дунава. Затова е добре да разгледаме детайлите и в тази посока, нямаме причини да ги игнорираме, вижда се, че не всичко е било насочено директно срещу Левски, макар това да е първото и основно предположение и в тази посока колективно вървят историци, журналисти, и ние тук за известно време, но посоката може и да не е вярна. Ако бе само срещу Апостола не биха били "изпяти" куп други участници в организацията, а от Поплуканови-всичките, дори Величка. Трябва да погледнем и от този ъгъл." Поп Кръстьо се вписва в този профил, той и затова е избран за черната овца от Каравелов, З.Стоянов, Вазов, Страшимиров и цяла кохорта историци. Само че има една малка подробност в доноса, защо е включен там лицето Добре Механджията, което после става първия прицел на Каравелов? И още една, ако е поп Кръстьо, защо го няма Общи, който попът добре е познавал и едва ли е долюбвал?

Съгласен съм, само с едно уточнение, че човек и от двата възможни типажа, е можел да бъде и е бил, без да го съзнава, използван като оръдие, средство, от всяка от заинтересованите външни страни за разбиване на ВРО. Практически всички външни страни, които преди изброих - Великобритания, Франция, Австро-Унгария и не на последно място Русия, Сърбия, Гърция и самата Османска империя - са били заинтересовани да няма ВРО в Българско, БРЦК без ВРО е бил импотентна политическа шапка, неспособна да вдигне ефективно въстание, което да доведе до формирането на българска държава. Тук искам да направя едно отклонение във връзка с твърдението ми, че с идването на Али Саиб паша като председател на Извънредната комисия в София, османската власт е приела ясна политическа линия да омаловажи процеса и да го маргинализира като криминално, а не политическо дело. Потвърждението на това идва от доста неочаквано място, от едно писмо писано от Данаил Попов до Иван Драсов през 1873: ПИСМО ОТ Д. ПОПОВ ДО ИВ. ДРАСОВ В ПИСЕК Турну Мъгуреле, 26 ян. 1873 г. Здравейте! Д. Драгомиров Байно, Всичко е свършено! Никакви веч надежди! ............ Нашите, като били още в София, проводените комисари и най-повече х. Иванча (Пенчович), проводил хабер на изловените, тайним образом, да не изказват нищо, от щото знаят, ако искат да се освободят, но тий със своите pregolemi простотии не приели да държат и да не изказват нищо, но изказали всичко от игла до конец. Зато, когато видели пашите, че тий изказват всичко, нямали що да правят, освен да явят това в Цариград. Помислете си до каква степен голяма простотия е била тая тяхната, щото ги закьоравила злата им чест, че не приели предложението и окуражяванието х. Иванчов, за да мълчат, ами откак изказали себе си във всичко, казвали еще, че от Букурещ всичко е провождано до мене, а аз съм го провождал брату си (Анастас Попхинов) и тъй напред. Гражданете от Плевен направили харзухал с доволни много подписа и го проводили в София, за да измолват брата ми, но когато го приели тамо казали: „Що е полезен такъв харзухал, когато той сам вече изказва явно всичко, че е истино“. Също тъй казали, когато дошли и в Плевен и каймакамина плевенски и други ходили у дома, за да приготвят нашите, но пак тък казвали: „Ний не сме криви, но криви са тий сами, защото незнаяха да се възползват от средството, което им се представило, за да могат да се избавят“. Освен това, ами еще изказват и други лица, както сам той, т.е. брат ми казал, че всичко е през мене провождано и че освен, гдето че не са били в състояние да се опазят сами себе си, но са турили в подозрение и ония, които са останали и, които, според техните доказателства, не ще могат занапред да действуват, за то на такива глупаци аз не мога да съжалявам, аз ще кажа: „Нека теглят вечно веригите, когато са били хора с куфи глави“. Но от всичкi най-много съжалявам беднийт В. Левский, който според техните простотии пропада и той сам, т.е. изгубваме едного рядко находящаго се помежду нас българина и желая му от дън сърце божията всесилна помощ, а другите, нека ги намери оное, което им трябва, когато са тъй прости и не са знаяли да се възползуват от обстоятелството гореказано. С една реч, всичко е от назе си, а не от турците, защото тий ето, че понеже не искаха да се изказва навън, че тий работи са отистина комитетски, предложили и сами на нашите глупци да мълчат, ако искат да бъдат освободени. Наконец, никакви същества [не] [с]ме, зато и робуваме. Недей разказва на другите, за да ги не обезкуражаваш, знай си сам! ДА – Варна, Ф. 690К, оп. 2, а.е. 52, л. 8-9. №58

Логиката Ви е желязна, но при едно условие - че затворим всичко в рамките на комитета в Ловеч. Така от вариант номер две изскача едно-единствено име и няма много усилия да са необходими, за да го посочим. Първият вариант отпада от само себе си, защото е акт на самоубийство, хипотетичният мотивиран авантюрист взривява и своята кариера, взривявайки цялата организация, той няма на какво да е лидер, взривява и конкурента си Общи, посочвайки хората в неговия регион. Пак да открехна вратата за възможно опровержение на тези единствени две версии - какви са били интересите на големите играчи, извън тесните рамки на ВРО и БРЦК, кой как е виждал от тези играчи мястото на Османската империя по онова време и съответно мястото на една силна национална организация в нейното сърце, Русенския вилает, бъдещо Княжество България. Според мен, очевидно е, че преди да напишем конкретни имена, трябва да имаме силни документални доказателства, за да защитим написаното, а такива, на този етап, пак според мен, все още няма. Само като отклонение за написаното от Лалов, което постнах, той има отделна статия в която защитава тезата си, че Иван Драсов е изпълнявал функцията на касиер до август 1872. Случилото се след това в Ловеч, според мен, потвърждава тезата му - поп Кръстьо по някакъв начин е придобил тефтера с кочана от билетите за дадени пари от дарителите, който всъщност е бил като акционерна книга на "дружество ВРО", ако мога така да се изразя. Касиерската книга на Ловечкия комитет е обемала в себе си освен дадените пари от ловчанлии и всички дадени пари от другите частни комитети. Всеки един от тези дарители е можел след освобождението да извади своето билетче, на което е пишело с каква сума участва в акционерното дружество, а удостоверението е щяло да стане от общата акционерна книга /тефтера с кочаните под номера/. Идеята е гениална от организационна гледна точка и е предполагала прозрачност при управление на средствата, както и обратна отчетност от страна на акционерите/дарители. Затова е била яростната борба да се достигне до тази акционерна книга от страна на Поплуканови, ако тази книга бе извадена на яве, техните злоупотреби щяха да бъдат изобличени публично, а без нея имаме само някакви хора/акционери с хвърчащи листчета, но без тези листчета да са фиксирани като акции със стойност в акционерна книга.

Така е, но в цитираната статия има съществена грешка, вероятно допусната от "интелигентен" журналист, годината в която са дадени парите на Марин не е 1871, а 1872, непосредствено преди заминаването на Драсов. Във форума в друга тема съм цитирал цялата статия на Иван Лалев, без "интелигентни" намеси на пишещи братя и сестри, ще я цитирам отново тук, защото Лалев казва съществени неща по темата, която в момента дебатираме: Парите на Левски изчезват в пукнатините между ловешките комитетски хора ....В една моя публикация в сп. "Исторически преглед" от 1990 г. чрез детайлен анализ на епистоларното наследство на Левски по безспорен начин доказах, че до средата на август 1872 г. касиер на Ловешкия революционен комитет е Иван Драсов. Според един от последните ни известни документи - паспорта на Драсов за "свободно преминаване и оказване на съдействие при нужда", той е издаден от русенския валия на 11(23) август 1872 г. С него той напуска веднага страната с мотировката, че ще учи в странство. Всъщност самото напускане е прибързано, тъй като учебната година започва доста по-късно. Има съмнения, които към настоящия момент не можем да потвърдим, че турската полиция след убийството на владишкия наместник дякон Паисий е информирана, че това е комитетска работа и чака търпеливо момента да нанесе своя удар. Драсов е предупреден от човек, близък до каймакамина, и напуска България, без да предупреди другите членове на комитета и Левски, който по това време е в Ловеч. Първоначално се установява във Влашко, а от есента е в Чехия. Тук прави опити да създаде няколко комитета, но без видими резултати. В периода до 1874 г. идва в Белград за среща с Каравелов, през 1874 г. прави обиколка в редица румънски градове и участва в работата на Общото събрание на БРЦК в Букурещ на 20 и 21 август. В протокола от това заседание са определени основните насоки в дейността на съставения Привременен централен български революционен комитет: "да прави възвания към частните революционни комитети в разни градове на Румъния за събиране парични помощи за разни комитетски потреби; да държи сношение с частните революционни комитети в България и да свиква главно събрание от всички частни комитети в Румъния и България". Решава се паричните помощи от частните комитети да остават "у председателят на всякой един от тия комитети". В състава на Привременния централен комитет е избран и Христо Ботев и това поставя началото на прякото му участие в политическия живот на българската емиграция. По отношение събирането и съхранението на парите - позната практика от времето на Левски. По време на заседанието по всяка вероятност е станало въпрос за съдбата на комитетските пари, събирани и неотчетени по времето на Левски и към единствения представител на БРЦК в Българско са били отправени нелицеприятни въпроси. Притеснен от факта, че не може да даде смислен отговор, още на следващия ден, 22 август 1874 г., Иван Драсов се обръща с писмо до Марин поп Луканов и Димитър Пъшков в Диарбекир. След като ги информира за обиколките си из Влашко, участието му в Общото събрание, за необходимостта на средства за издаване на преведената от него биография на Мацини, в края на писмото Драсов с пределна яснота пише: "Марине, колкото и работа да имаш, колкото и да си беден, моля ти се в името на приятелството ни "ДА НИ ЯВИШ, КОЛКОТО СА МОЖЕ ПО-СКОРО ГДЕ И КОМУ СИ ДАЛ ПАРИТЕ, КОИТО ТИ ДАДОХ В 1872 Г. ДА ГИ ДОНЕСЕШ ТУКА (разрядката моя - Ив. Лалев), с които да заплатиш длъжността, защото сега длъжника ми каза, че от тебе не получил никакви пари; даже казва, че другарят ти В. бил заел за завръщане около 10 лири, когато аз знам, че той имаше доста пари, а главното е, че длъжника ми тук иска от мене още веднъж тия пари. Заради това те моля, да ми явиш в какво СИ УПОТРЕБИЛ, ИЛИ КОМУ СИ ДАЛ (разрядката моя - Ив. Л.), за да ги диря, другояче от записа ми остава ачик и аз съм принуден да го платя два пъти. Всичко това яви непространно и то под тоя адрес: Herrn Christo Botioff Kalea mosilor N 122 Iu Bukurest Valachei Тоя господин е мой застъпник тук. От последните редове разбираме, че парите трябва да бъдат изпратени на Христо Ботев, застъпник на Драсов в Букурещ. Това не е новост, известни са топлите връзки между двамата революционери. Разбираемо е и другото твърдение, че Луканов не познава Ботев, тъй като последният, както споменах, се поставя в услуга на революционното движение от август 1874 г. Тук не може да става въпрос за пари, предназначени за уреждане на сметки от личен характер. Както вече писахме Иван Драсов напуска Българско с редовни документи не на 8 август, както той пише доста по-късно, а най-рано на 11 август, откогато е и паспортът му. За него не е имало никакъв проблем да вземе и пренесе определено количество пари за лични нужди. Явно намиращите се в наличност пари на революционната организация са предадени на председателя Марин поп Луканов, за да бъдат предоставени на Левски и използвани по предназначение, т.е. за оръжие. Въпросът за 10-те лири също не е за пренебрегване, но той не е на вниманието ни сега. А че Марин п. Луканов е разполагал с касата, по-скоро със събраните пари, няма никакво съмнение. Сам той се разконспирира с писмото до Левски от 7 октомври 1872 година, както и в последното писмо на Левски до членовете на революционния комитет в Ловеч от 12 декември 1872 година "У председателят има пренесени от други комитети пари, по-напред ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел уставът?! На комитетската пара минутата се не знае кога /ще/ се поиска". Досега много се спекулираше с автора на въпросното писмо от 7 октомври и почти всички изследователи считаха, че негов автор е поп Кръстю и така ставаха волю-неволю съпричастни към тезата, че писмото е от попа и че именно той е "употребил за ден-два" комитетски пари и това негово действие стои в основата на предполагаемото, но недоказано предателство на Левски. Не трябва да ни смущават и някои не дотам ясни моменти от писмото. Както по времето на Левски, така и тук кореспонденцията е иносказателна с цел запазване на тайните на организацията и нейните членове. Няма никакво съмнение, че парите след напускането на Драсов са останали в ръцете на сем. Луканови. За да бъдем коректни, веднага трябва да споделим, че не всички от тях са изхарчени и то не заради друго, а поради несъгласуваност между членовете на фамилията. През 1974 г. при изкопни работи в района, където е била къщата на поп Лукан и прилежащото й дворно място бяха открити 1364 броя златни монети с последна емисия 1867 г. Не буди никакво съмнение, че това са комитетски пари, привнесени от други революционни комитети и останали непредадени на Левски при последното му идване в града на 25 декември 1872 г. Съмненията на някои, че не са такива, с мотивацията, че не е възможно, ако са комитетски, да няма някой и друг грош, са несъстоятелни, защото всички пари след постъпването им са били обменяни в злато, тъй като оръжие може да се купи главно, ако не и основно само със златни монети. Дали обаче има използвани от тях от сем. Луканови, или не? Косвен отговор на този въпрос намираме в кореспонденцията на брата на Марин п. Луканов, Илия, както и на Данаил Попов. По това време, 1872-1873 г., Илия п. Луканов е ученик в Одеската духовна семинария. Тук е заедно със Стефан Стамболов. През периода 1874-1877 г. е учител в Ловеч. След Руско-турската война е чиновник последователно в Ловеч, Габрово, Радомир, Трън и София. В столицата по време на управлението на С. Стамболов е главен секретар на Министерството на вътрешните работи. Обвинен в злоупотреби, той е осъден на затвор и не след дълго, през 1895 година, почива. В писмата му от Одеса той никога и по никакъв повод не се оплаква от липса на пари или лоши битови условия. Не знам откъде проф. Ан. Иширков, в семпло написана статийка от 30-те години на ХХ в., споменава, че Илия е живеел благодарение на няколко рубли, отпуснати му от руското правителство и помощта на двама одески българи. Никакви други подробности, но може да поставим под съмнение руската помощ, като знаем с какви трудности са отпускани и то след консулски и посланически намеси и ходатайства. За справка - Христо Ботев. Като учител в Задунаевка той е притежател само на един стар казашки шинел, служил му както за завивка, така и за постеля. На 31 март 1873 г. Илия поп Луканов пише на Иван Драсов в Писек писмо, в което му дава сведения за посещението на Панайот Хитов в Одеса и изказва голямо съжаление за "обесванието на Левский". Налице е и интересуващ ни текст: "Пишехте ми в първото си писмо да ви изпратя Мариновото писмо. Аз ви го пращам, само ви се моля пак да ми го изпратите, защото ми е брат. От туй писмо ви/е/ ще видите дали Пъшков го е предал или той тях? Аз мисля, че Марин няма за какво да лъже. В първото си писмо вие жалехте за Марина, че няма пари. АЗ ПОЛУЧИХ ОТ ЛОВЕЧ ПИСМО, В КОЕТО МИ ПИШЕХА, ЧЕ МУ ИЗПРАТИЛИ ДОСТА ПАРИ ЗА ХАРЧ. (разрядка моя - Ив. Л.) Туй ме утеши." Трудно можем да докажем откъде ги има поп Лукан тези "доста пари", но логиката ни води към касата на БРЦК. Левски е обесен, Димитър Общи, основен вносител на средствата от комитетите в поверения му район - също, революционният комитет в Ловеч практически се е разпаднал. В Ловеч, както беше вече споменато има злоупотреби на комитетски пари, позитивно вече се знае, че това е Марин поп Луканов. Ако продължим в тази посока, данни интересуващи ни по въпроса има в писмо на Данаил Попов до Иван Драсов от 25 юни 1873 г. Като споделя някои моменти от живота на заточените, за това, че Марин поп Луканов и Димитър Пъшков "са хванали къща с кирия и стоят тамо, а брат ми (Атанас поп Хинов - б.м.) с х. Станя (тетевенски чорбаджия - б.м.) стоят в някой си манастир, той продължава: "Ето и какво ми пише върху нашите общи работи (брат му - б.м.) щото вършехме и недовършихме. Той казва тъй: "сичко що сме свършили, брате, сега разумех, че хората го вършели ЗА СВОЙ ИНТЕРЕС (разрядката моя - Ив. Л.). Зная, че на тебе не ти е познат отблизо М. поп Луканов, но аз ви казах, че парите, гдето се внасят в Ловеч, не ще има никаква полза от тях, тъй излезе. Маринова баща (поп Лукан Лилов - б.м.) 100 гр/оша/ няма събрани на куп, също и братята му, а пък докато бяхме в София, пратиха му 5 лири, като стигнахме Ц/ари/град - още 15 и сега писа за още 15 лири. Вижте сега Левски, где е разнасял парите общи." Тези факти, в които Данаил Попов не се съмнява, споделени от родния му брат, нараняват чувствителната му душа и в момент на разочарование ще се изповяда: "да ти кажа право, отситнах от всичко, защото, колкото и да познавам, че е имало пари, нещо пари събрани, които вижда се, ЧЕ СА ОСТАНАЛИ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА МАРИНОВАТА ФАМИЛИЯ, КОИТО СЕГА ВЕЧЕ СА ГИ УСВОИЛИ ЗА ТЯХ СИ (разрядката моя - Ив. Л.) Затова казвам пак, че нашите българи откакто не обичат да жертвуват, а пък обичат да посвояват такива имущества, които са събирани по пара за една свята цел, зато занапред ще бъдете вече по-внимателни върху такивато наши работи, а най-повече за това, когато едни се трудят *да принесат полза, а други да усвоят." За сведение, първата обиколка на Левски от 11 декември 1868 г. до края м. на февруари 1869 г. се осъществява с паричната помощ на Д. Ненович и е в размер на 30 лири, а заплатата на водещия учител в Горнокрайското училище на Ловеч е около 8000 гроша (около 80 лири - б.м.), събрани с голям зор от ловешките чорбаджии. Към средата на годината, 15 юли 1873 г., Иван Драсов получава писмо от П. Бояджиев, в което освен традиционно споделените новини за вървежа на училищните и църковни дела в Ловеч, се съобщава и за ловешките заточеници: "А за Марина и Пъшков що да ви пиша? Те се освободили от затворът в Д/иар/бекир и са дюкенджии". За да бъда коректен, необходимо е да посоча, че в едно от писмата на Илия п. Луканов пак до Драсов (16 септември 1878 г. - б.м.) се споменава, че когато брат му писал от Цариград за пари "г-н Димо (Драсов - б.м.), както и другите дали по 22 3/4 гроша и това ни се показва такава голяма сума". По това време съобразно някои особености, главно карати на злато, емисия на отсичане и др. една турска лира била 100, 102, 104 или 106 гроша. На 8 декември 1873 година Илия п. Луканов дава исканият от Драсов адрес на брат си в Диарбекир, който според него вече е добре, а от Ловеч му съобщават "че Марин бил ортак с Мръвкова" (Дочо Мръвков от Тетевен) Това се потвърждава и в писмото на Марин п. Луканов и Димитър Пъшков до Драсов от 28 февруари 1874 година: "С г-н Марина и Дочо Мръвков живеем заедно, с когото са и ортаци на кундураджилъка на един протестан/т/ски проповедник на къщата, на име Салибах от сюриянска народност ... Тук сме добре..." Според несигурна, от личен характер, информация по това време ловешките заточеници са имали и месарница "Крив суджук". Тези документи и сведенията, които има в тях по безспорен начин ни уверяват, че Марин п. Луканов, пък и Димитър Пъшков са имали достатъчно средства, за да водят макар и като заточеници, един нормален начин на живот. И че парите за поддържането на що-годе нормален стандарт са идвали от Ловеч, от семейството на Марин п. Луканов, свещеника поп Лукан Лилов. А това са били средства, събирани от частните революционни комитети и терористични актове, предавани в Ловеч в отсъствието на Левски на председателя Марин п. Луканов. Определена вина за слабия контрол при събирането и изразходването на средствата носи и Левски. Той констатира няколко пропуска, но по нищо не личи, че са взети мерки за преодоляването им. На стр. 67 от джобното му тефтерче е записал: "Димитрова (Общи - б.м.) сметка от 1-ви дек/ември/ до иян/уари/ 10-тий 1872/ дадени му са 291 (гроша - б.м.). За тия пари му исках сметка, а той каза, че забравил за де какво е дал, нито е писал." В писмото на Марин поп Луканов до Левски от 7 окт. 1872 г. също се говори за изразходване на комитетски пари "за ден-два" за лични нужди. Писмото на Иван Драсов до Марин поп Луканов, в което той го моли да изпрати предадените му от него през 1872 година пари, най-добре илюстрира гореказаното. От съпоставителен анализ на всичко писано от Драсов, косвено имаме основание да приемем, че и при него нещата не са най-чисти. Тук може да търсим причината за мекия, другарски тон, без никакъв упрек за злоупотреба, макар че са минали вече две години от тогава, както и трогателно приятелския тон в края на писмото: "Целува ви отдалеч ваший до гроб верен И. Т. Драсов". Парите ги няма, но сме верни до гроб. Няма съмнение, че бившите революционери и следосвобожденски държавни мъже са оставили доста неразгадаеми тайни. И въпреки това при внимателно вглеждане в отломките на историята се виждат и някои пукнатини. В името на тези тайни те са запазили не само коректността помежду си, но и умишлено са манипулирали и отклонили от реалностите редица факти. На тази основа са материализирали революционното си минало и са придобили статут на силните на деня. И задължили историята да се съобразява с тях. Иван Лалев

Според мен още в средата или началото на юли 1872, малко след като се завръща от събранието в Букурещ. Тогава разпраща писма до частните комитети, в които иска отчетност и въвежда нов вид на отчетност, например в това писмо от 15 юли до Троян е обяснено: 1872, 15 юли, Българско [1] Братя! Изпращаме ви разписки (билети), двайсет коли, по осем разписки, които ще давате всекиму кога каквото дава в народната каса, под номера (вместо името), според това, което виждате в първия, който сме ви написали за пример. Ще отрязвате единия билет през средата на големите слова и ще се дава на човека, а другата половина остава кютук, който ще търси Централният комитет за сметка откъде какво сте взимали. Изпращаме ви и двайсет устава, които ще раздадете на действителните членове да работят по него. И те ще дават както всяко нещо по номер, ще се отбелязва кому какво се дава и кога се е дало. Вършете всичко според устава, за да не изпадате в наказание! Събирайте и пари докато дойда, защото трябват. Тогава ще ви дам всички знакове и наставления, за да не попадне нищо в неприятелски ръце. Нужно е всеки действителен член отсега да се приготви с най-доброто оръжие. Казали сме навсякъде, пишем и на вас: вижте, и отбележете в околността ви колко души ще се намерят, които да могат сега да се подпишат за по една иглинячка пушка, които сме прегледали и одобрили за наша работа. То колкото повече се поръчат, толкова и по-евтино ще ни паднат. От тия пушки една по една са купувани по девет турски лири, ако се поръчат две хиляди, могат да дойдат по шест-седем турски лири без куршуми. Куршумите ще можем да си ги правим тук, а само ще се купят фишеците - хиляда фишека може да струва[т] две турски лири до три. А изпитали сме ги, че бият добре, хиляда и двеста метра и с байонети са. До петнайсет дни може да дойда, затова дано приготвите това, за което ви пиша: пари и пушки. Аслан Дервишооглу Кърджала П. П. Касиерът трябва да води дневник за работите добри, и зли, на всеки съучастник в народното дело. Както казах и по-горе, вместо името да се взима и дава, ще се взима и дава под номер. "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г, № 79 Новото е, че се прави ревизия на всичко постъпило дотогава в касата, и се въвежда нов вид дневник у касиера, отчитащ с двустранни разписки всички получени пари; разписките са печатни, с две половини, едната остава у дарителя, другата в кочана на книгата на касиера само с номер, под който се знае името на дарителя. Частта от квитанцията у дарителя удостоверява, че той под съответния номер е внесъл съответната сума; такава книга е водел и поп Кръстьо като касиер, но парите е получавал директно Марин Поплуканов като председател на Ловчанския комитет, който се е явявал централен за всички останали частни комитети на ВРО. Касиерът е държал ключа към разкриване на злоупотребите.

Приемам аргументите за пушките и "дописника" от Търново, че може и да не са използвани от доклада на Хамди до Великия везир. Но това, че информацията от този доклад не е била използвана, или по-точно не личи да е използвана от протоколите на Извънредната комисия, след като я оглавява Али Саиб паша в началото на декември въобще не означава, че въпросният Али Саиб не е имал предвид тази информация. Това е тезата ми, директор на османската полиция да не е в течение на работата на градски началник на полицията в Ловеч е практически невъзможно. През двата месеца, окомври и ноември, преди да отиде в София, Али Саиб е бил пряк началник на Ловечкия полицейски шеф, а точно оттам е дошла информацията до русенския валия за доклада му. Ерго, пишейки до Търново и Русе по каналния ред, ловечкия полицай е имал задължението да уведоми и прекия си шеф, а той е Али Саиб паша. Защо Али Саиб не е използвал тази информация, вече писах, изпълнявал е политическа поръчка - следствието да приключи бързо и без шум, Левски да бъде екзекутиран и да не се разширява кръга на осъдените. Тъй като Махзар паша в предварителното следствие се е престарал и вече са били извадени на показ стотици участници, от които поне 50-60 за изтърпяване на наказания, Али Саиб е ограничил броя на осъдените с тях. Пак от престараването на Махзар са призовани в София единствените трима от Ловеч - Марин Поплуканов, Пъшков и поп Кръстьо - и просто от кумова срама е нямало начин поне двамата да не бъдат осъдени, на попът му се е разминало, защото е бил наместник на Иларион. Това обаче въобще не означава, че ловчанският полицейски началник е стоял със скръстени ръце и не е работел активно с информацията, която сам е дал на русенския валия и на началника си Али Саиб паша. Всичките имена са разиграни в операцията по залавянето на Левски, вижда се колко повече е знаела полицията в Ловеч за хората и организацията още в средата на август, когато са обискирани къщите, в които се е криел Левски, още преди изпращането на доклада.

Нали точно за този донос /мемоар/ Ви написах поинтересувайте се кои са били във Временната екзархийска комисия, които са гласували за Антим Първи през февруари 1872, след което е бламиран Иларион Ловчански. Изборът е бил първоначално 7 на 6 за Иларион Ловчански. Един от тези шестима е бил Иванчо Хаджи Пенчович. Великият Везир Надим паша затова отказва да утвърди Иларион, в неговата епархия е ВРО на Левски. Иванчо Хаджипенчович дарява значителна сума на Левски при неговата втора обиколка, при която Апостола дори спи в къщата на Иванчо Хаджипенчович. За това разказва доктор Христо Стамболски, един от еволюционистите в борбата за независима българска църква. Може би при това негово посещение през 1869 Апостола е разкрил някаква част от замисъла си за вътрешна революционна организация в Българско пред Хаджипенчович, и тази информация е била използвана после от Иванчо при написването на доноса. Толкова са били ожесточени идейните крила в емиграцията едно срещу друго, че не са подбирали средства един друг да се компрометират пред османската власт, за да елиминират противниците си. По-горе споменах Светослав Сапунов/Миларов, който в края на 1869 е пратен от Христо Арнаудов в Букурещ да шпионира Каравелов и другите революционери, подпитвал е и за Левски, за да компрометира идеята за революция. Доносите му са отивали директно в османската полиция. Каравелов дори има дописка за срещата му със Сапунов, който му предложил 300 лири, за да не пише във вестника си срещу Арнаудов и да плюе по политиката на Сърбия и Русия. Хъшовете бързо са го надушили що за птица е, теглили са му един хубав пердах, обрали са го и той е побързал да си замине. След Освобождението Сапунов/Миларов е обесен по заповед на Стамболов, но междувременно се е изкарал герой от Съпротивата, защото лежал в Цариградските тъмници, написал и мемоари с такова заглавие.

Тук поп Кръстьо бърка за Драсов, Драсов заминава за Чехия преди обира в Арабаконак, Денис Иванов от СУ има поредица статии за него, в които доказва, че тескерето му е заверено в Ловеч на 8 август 1872, а няколко дни по-късно преминава границата с Влашко. Това само като отклонение, иначе за парите предадени на Марин нямам основание да се съмнявам. Марин се е възползвал от сумите за револверите, според мен, през цялото време от 1869, когато за пръв път идва Левски в Ловеч и започват да се закупуват револвери, до арестуването му в края на октомври 1872. Анастас Попхинов много подробно разказва за началото на този процес: "От Ловеч Марин Попов и Ваньо терзията ми писаха и повикаха и мен, и аз отидох там. Видяхме се. Дяконът ми каза: „Когато ще тръгнеш от Плевен за отсреща, пиши ми, аз ще заведа там Марин Попов и Ваньо терзията.“ Аз му казах: „Когато тръгна, ще ти съобщя.“ През нощта останах при тях и разговаряхме по комитетските работи. На следния ден се върнах в Плевен. Мина се един месец. Аз щях да тръгна за насреща. Писах им, ако и те ще ходят, нека да дойдат. И те дойдоха. Отседнаха в Йосифовия хан. Аз ги взех и ги отведох в къщи. Останахме една нощ. Те имаха едно писмо от Левски до Букурещкия комитет, за да ги представи. На следния ден станахме и отидохме в Никопол, а оттам минахме насреща и отседнахме право в къщата на брат ми. Те останаха и там една нощ. На другия ден заминаха. Три седмици обикаляха; после пак дойдоха и ме намериха. Те бяха взели със себе си шест револвера, които донесоха, и казаха на брат ми: „Виж тия револвери, ако са добри и ако можем да купим – нашите другари искат около четиридесет броя.“ Брат ми ги прегледа и каза, че са немски, не са добри, по-добри са белгийските. „Ще пиша за цената и ще ви съобщя, за да купим от тях.“ Те му казаха: „Пиши!“ И брат ми писа, [като] им каза: „Когато дойде отговор, ще ви пиша.“ Ден или два прекарахме там и заедно с тях минахме пак в Никопол и дойдохме в Плевен. Те слязоха в хана на Дочо Мръвков, [а] аз си отидох, в къщи. Те дойдоха до нас, за да си поприказваме през нощта, и пренощувахме у нас. На другия ден наеха кола и заминаха за Ловеч. След два месеца дойде у брат ми писмо: „Револверите не ги дават по-долу от три наполеона единия.“ Аз им изпратих това писмо и те писаха да се купят четиридесет и два броя. Писмото им аз изпратих на брат си. В писмото на брат ми беше казано: „Половината пари трябва да се дадат в предплата, а другата половина ще се даде, след като револверите пристигнат. Заедно с писмото, да се вземат [револверите] за Ловеч, те бяха изпратили по един човек и половината пари. Аз взех парите и ги изпратих на брат ми. След три месеца брат ми писа: „Револверите дойдоха, нека дойдат да ги вземат заедно с остатъка от парите.“ Писмото изпратих в Ловеч. На това те изпратиха трима души заедно с остатъка от парите [и] дойдоха при мене. Имената на хората, които дойдоха [са]: единият беше Мариновият брат, Тошко. Имената на останалите не зная. Те бяха отседнали в хана. Единият дойде при мене и ми каза: „Ние дойдохме, да вървим утре с тебе. Ще [ти] платим разноски- те.“ На следния ден наехме една кола, тръгнахме за Никопол, минахме оттам насреща и отидохме в къщата на брат ми. Сутринта минахме в Никопол, [като] едни от револверите носехме у себе си, а другите в дисагите. – Не ви ли прегледаха в митницата с тия оръжия? – Не, никой не ни попита, нито пък ни претърси. В един чувал с пипер бяхме поставили патроните им, не прегледаха дори и него. – Какво направихте после? – От Никопол пристигнахме в Плевен. Те отидоха в хана, [а] аз си отидох в къщи. На следния ден дойдоха, взеха ме и отидохме заедно в Ловеч. Там отидохме в къщата на Марин Попов и му предадохме [револверите]. "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г. Само да уточня тук, че Д.Попов купува револверите по 3 наполеона единия, а Марин ги продава по 3.5 лири, като от всеки печели по 1 лира, защото 3 наполеона са били равни на 2.5 лири. Това е положението, човекът си е бил търговец, като приятеля му Пъшков - "сиренето с пари"... В тефтерчето на Левски са фиксирани суми, които е плащал на тези патриоти за преспиването в домовете им, както и други разходи, все едно е бил на хотел при тях. Между другото, в това тефтерче има и бележка, че през зимата на 1872 Левски е спал в къщата на Христо Латинеца, където си е платил зоб за коня.

Защото, според мен, Левски е можело да не бъде заловен, а да бъде заловен след това... издайникът, от Левски. Левски отива придружен от поне един човек с пушка, а според мен от двама, едната пушка Комблен е у Вутьо, другата Ремингтън евентуално у Латинеца. Че Комблен е била у Вутьо е сигурно, защото после тя е отнесена и скрита у Величкини, откъдето изчезва /писмото на Д.Попов до министъра/, Ремингтъна е бил в скривалището на Сиркови, съседи на Латинеца. За да отиде тежко въоръжен, предвиждал е престрелка. Да допуснем, че влизането на Левски е било успешно от негова гледна точка, и вместо слугата убитият е бил Денчо Халача. Смятате ли, че "тупурдията" е щяла да бъде по-малка? Странното и в двата случая е светкавичното обискиране на къщите, в които се е криел Левски, едва ли е очаквал точно това, още тогава трябва да му е светнало, че в Ловеч има предател/и от най-верните му уж хора и комитетът там е загубена кауза. Пише го по-късно в писмото му от 12-ти декември. Въпросът за него е бил не дали, а "сам някой или всички по вишегласие". Има един начин да разберем, а той е да разгледаме какво се случва по-късно действително с БРЦК и кои са деятелите там. Ами разпада се, Каравелов е бламиран тотално от "младите", на сцената излизат Ботев и Стефан Стамболов, а до тях плътно е Иван Драсов, следват Старозагорското въстание, Гюргевския комитет, цял рояк "апостоли", Април 1876... Руско-Турската война.

Задавате много сериозен въпрос, който изисква сериозен отговор. Първият и най-лесен е, че писмото му е било прочетено, подобно на другите две от Каравелов до него. Пиша "прочетено", а не преписано, защото ако имаше препис черно на бяло, нямаше да им трябва Вутьо Ветов като свидетел пред комисията за гарантирана смъртна присъда, писмото щеше да бъде самопризнание в писмен вид. Вторият отговор е по-труден и засега не мога да го дам с положителност. Затова и писах, че доносът е направен към началото на юли, поне основната част от този донос, касаеща имената в Ловеч и другите комитети. Защо мисля така, защото го свързвам с учредителното събрание на БРЦК и неизбирането на Левски за председател. Веднага след това събрание се оформят две враждуващи партии във ВРО - подръжници на Левски /тази партия е по-малката и колчем се състои единствено от Левски и Големия/ и негови противници /там са Общи, Попхинов и за съжаление повечето от дейците в Ловеч, без поп Кръстьо/. А в България, както знаете, опази Бог от партизански вражди на политическа основа борба за власт /справка "Бай Ганьо прави избори"/. Омразата на враждуващите няма граници, политическото и физическото убийство на опонента е нещо обичайно. Моето мнение е, че в крайна сметка Левски е станал жертва именно на такава братоубийствена българска война за власт. Той самият е записал в тефтерчето си веднага след събранието нещо от рода на "а аз къде съм в комитета оттук насетне?", в смисъл каква ще е моята роля. Събранието дори не му дава длъжност в ръководството на комитета - председател, подпредседател, касиер - а накрая Кириак Цанков му написва едно персонално упълномощение да е представител на комитета в Българско. Самото ВРО започва да се нарича "Първи отдел от БРЦК", тоест като в чиновническа йерархична пирамида организацията на Левски е приравнена до "отдел", подчинена на Големия шеф в Букурещ. Ако погледете протокола от гласуването, преди ме попитахте как са избрали Каравелов, ще видите, че при 35 делегати от вътрешността на България и 17 от емигрантите, повечето гласове отиват за Каравелов. Как става това, като тези от Софийско на Общи и сливенските комитети /общо 22 гласа/ гласуват за Каравелов. Сливен е хайдушкия регион на Панайот Хитов, преди това е имало пререкания между Хитов и Левски, защото Хитов самоволно е искал да излиза с чети из сливенско. За Общи е ясно, той първо е обиден, че Левски не го кани делегат, второ е изключително злопаметен и злобен. Към тях се присъединяват и хората на Попхинов, още един изключително злопаметен човек, не случайно след Освобождението го виждаме директор на затвора в Плевен, това поприще му пасва идеално на натурата. Присъединява се и даскал Тодор Пеев от Етрополе, който виждаме издигнат в член на ръководството на БРЦК, така да се каже седящ отдясно на Каравелов, и вече даващ поучения на Левски. Ако трябва да обобщя доста дългата си тирада по втория отговор - някой от Ловеч, запознат с клатещото се положение на Левски като лидер на БРЦК, и желаещ да го премахне от ролята му на лидер във ВРО, което вече е приравнено с чиновнически "отдел" на БРЦК, Салиери, желаещ да бъде Моцарт.

Неда Антонова развива теорията, че писмото е фалшифицирано, като аргументът й е, че след обесването на Левски, Каравелов получава писмо уж писано от него, което го заблуждава, че Апостола е жив. Ерго, щом са заблудили Каравелов, защо да не заблудят българските историци Леонидов в "Случаят Левски" твърди същото, но на база анализ стила на писмото, който рязко се различава от стила на Левски в други писма. Според мен, писмото не е фалшификат, защото има маса свидетелства на съвременници, които описват бягството на Левски и Вутьо от къщата и укриването на дрехите и оръжието им, в тези свидетелства има разминаване в детайлите, но не и във фактите. Кириак Цанков е бил в БРЦК това, което Иван Драсов е бил в Ловечкия комитет - определят го като "секретар", въпреки че такава длъжност в устава не съществува. В неговата архива е бил оригиналът на писмото, но както знаем в комитетите са се правели преписи за архив и такъв, според мен, е бил направен и в Букурещ, а вероятно и в Турну Магуреле, защото Левски е изисквал от Д.Попов да прави такива преписи на кореспонденцията му. Доколкото знам препис на това точно писмо не е открит. Писмото е писано непосредствено след обира, вероятно е изпратено извън Ловеч, когато Левски вече е бил в Правешкия хан, където го намира като куриер Вутьо Ветов, самият Левски казва, че десетина дни след убийството е бил там, и Вутьо му е донесъл писмо от Ловеч. Десетина дни е точно 25 август, когато са написани и изпратени и другите две писма с това до Букурещ. Тук има поле за изследовател да намери кои са били куриерите в тези дни. Писмото касаещи Попхинов е написано от Левски същия ден и е едно от трите изпратени с писмото за обира. Писмото за Попхинов е подписано от Иван Драсов отдолу и от човек с инициал М., някои предполагат, че зад този инициал стои отец Матей Преображенски, който по онова време е един от куриерите Търново-Русе, други подозират, че М. е Сава Младенов. При всички случаи писмото не е изпратено от Ловеч, тъй като Левски вече не е бил там. Според мен си е бил чист обир, защото Левски пише в писмото си, че е намерил "само" 1400 гроша, което хич не е малко, това е била цената на обикновена къща в Ловеч - между 1200 и 4000 гроша, Стаски беше изкарал документална статистика за цените. Но и намерение за убийство, защото Левски влиза в къщата само с кама и пише "аз се бях приготвил да стане без шум", тоест да приключи с "шкембето" тихо вътре в къщата. Вутьо според легендата му стърчи отвън с пушката на Левски да "пази" - какво е пазел докато "детето" на 24 години е стискало Левски за гърлото, не се разбира, гледал е сеир кой ще надделее. Коловете, разковаването на дъските и цялата останала логистика, според мен е била работа на Латинеца. Тези неща са направени непосредствено преди влизането и Латинеца е стоял в двора на Димо, защото, ако слугата, Денчо или някой друг от Ловеч го бе видял в акцията, съвсем аджамийски би станало, той е единствения от тримата от Ловеч, Левски и Вутьо са външни и малко познати. Почеркът е същият като при Арабаконак, и там се преобличат в турски дрехи. Величка и компания са най-странната поддържаща група в този екшън. Величка стои като на носа на Титаник и наблюдава улицата, а другият, Лукан ли беше, единият Луканов ли, вече съм забравил безкрайните им брътвежи, "дежурял" на улицата. Какво е "дежурял" не ми е ясно, след като Стойчо си влиза без да са предупредени Вутьо и Левски...

Късметът в лицето на ловечкия каймакамин и полицейския началник на Ловеч... Задачата поставена от Цариград е била залавянето на баш комитата и тези двамата я изпълняват блестящо. Щяха ли да имат този късмет, ако бяха арестували Никола Сирков, Христо Цонев Латинеца и останалите смърфове от групата на Шаро в Ловеч, които примамват Левски да влезе в капана заложен от тях? Според мен, никога. Спорът дали Али Саиб паша е бил запознат с данните в доклада на Хамди паша е безпредметен и не виждам защо аз трябва да доказвам, че е бил, а не опонента, че не е бил. Което и да се докаже обаче, всъщност няма никакво практическо значение, защото този османски сановник по дефолт е трябвало да бъде запознат не само с въпросния доклад, а и с много повече от него, например, с всичко известно на началника на полицията в Ловеч, на когото той е бил пряк началник и който по йерархията е следвало да се отчита на него, а не на валията. Че като шеф на Извънредната комисия, която е играела роля на следствие и съд в едно, е пределно ясно, че е изпълнявал политическа поръчка и се е съобразявал с нея на първо място.

Това писмо, заедно с още две други, е минало през Д.Попов в Турну Магуреле, като на едното от тези писма, касаещо отношенията на Левски с Анастас Попхинов, се е подписал отдолу Иван Драсов: Което означава, че Драсов след 25 август е бил или в Турну Магуреле при Попов или в Букурещ при Каравелов, на път за Писек, Чехия. Писмата на Левски са били четени от комисията, и то писмата му до Централния комитет в Букурещ, въпреки, че Гербов тук има цяла тема, опровергаваща това. Казва го самият Левски пред Извънредната комисия: тоест Левски казва директно, че това са неговите писма до Букурещ. Въпросното писмо от 25 август, в което той разказва за убийството на слугата, е попаднало в националния архив от архива на Кириак Цанков, но както се вижда от османските документи, правени са преписи. Според мен, за да пишат с положителност в доклада, че Левски е влязъл в къщата на Денчо с цел да го убие, те са имали предвид писаното в писмото. Защото забележете разликата, Общи казва пред комисията, че искали да го убият, ако не даде пари, а Левски е написал "да го убия и да взема парите му", разликата е съществена.