Б. Киров

Има използване на такава информация: 1. По отношение на внасянето през границата на винтовки в разпита на Божил Генчев: питат го "купено ли е оръжие и пушки", а не само "оръжие", под което до този момент са разбирали внесените по каналите револвери, пушки не са внасяни. 2. В разпит на Левски питат кой е "дописника" му от Търново, няма въпроси кои са кореспондентите му в Габрово и другите комитети, защото те фигурират в доклада, а Търново е посочено като комитет, но Христо Иванов Големия е пратен в доклада като "чорбаджия" на Габровския комитет, ето защо питат Левски: "Кой беше дописникът от Търново? ... Ние него искаме... Вутьо Ветов е арестуван на 15 ноември, а ден-два след това Махзар паша докладва с телеграма, че е направил признания за участието му в обира у Халача. Според мен го е посочил Йосиф, председателя на комитета във Видраре, на който той разказва за убийството: При презумпция, че поне Али Саид паша е бил детайлно запознат с доклада на Русенския валия Хамди паша /това е било негово задължение като шеф на полицията през октомври и ноември, а той не е от сменяните като носни кърпички бюрократи, след това се издига до главнокомндващ Османската армия/, той не само се е възползвал от информацията /не е задължително и вероятно да я споделя с другите членове на комисията/, а е боравел с нея избирателно. Така например, Вутьо Ветов разказва за участието му в обира и сочи конкретни имена, фигуриращи в доклада: това са Лукан Цачев и Димо Драсов. Вутьо нарича Лукан Цачев "свой човек" на Левски, на който Левски дава пушката си с която участва в обира, а Димо Драсов макар да не е назован е много лесно да се определи кой е, защото къщата му е срущу тази на Лукан. Когато влиза в двора, Димо му сочи плевнята, където го очаква Левски, тоест Лукан и Димо са априори съучастници, или "ятаци" на престъпника. В протоколите хора квалифицирани като "ятаци" получават присъди от 4 до 10 години заточение, а за тези двамата - Димо и Лукан - комисията се прави, че не е чула. При това и двамата, заедно с Латинеца греят с имената си в доклада на Хамди. Мислех да не пиша повече по темата, но трикратното повторение на твърдението, че информацията от доклада на Хамди не е използвана от Али Саид паша ме накара.

Никъде не съм казал, че Величка знае от Латинеца, нелепо е да знае от него. И аз се питам откъде е знаела Величка, че ще има обиск в "най-тайната" къща на Левски. Напълно съм съгласен с написаното, и съжалявам, че коментарите се фокусираха единствено върху Христо Цонев-Латинеца. Много по-напред в темата бях написал моето виждане за предателството в Ловеч, а то е, че отначало е бил пробит един човек, най-вероятно написалият доноса до Хамди. Хамди е датирал доклада си на 28 септември, но вероятно доноса е направен много по-рано, най-късно в началото на юли, според мен, когато се връщат Левски и Марин от Букурещ. На базата на този донос, направен според мен, в Ловеч, целият комитет е рухнал, както писах, като плочки на домино, един след друг са се предавали, същото виждаме и пред Софийската комисия. Това обяснява и обиските през август и това, че Величка тича да предупреждава Сиркова, а Сиркова по Коледа праща известие на Величка, че Левски е дошъл да спи у тях в нощта преди да го заловят. Край от мен по темата.

Няма причина да лъже, но има причина да не знае, че в къщата на Латинеца е имало скривалище. В случая с участието на тримата в обира, прочети внимателно записаното от Стоянов, Димо казва, че те са се преоблекли в неговата къща, тоест той ги е видял и затова знае: "За убийството на момчето на Денча Халача Левски и други се облекли в Димовата къща. Те били трима: Левски, Вуто [Ветев] и Христо Латинеца. Знае, че забили колове в дувара на към турския хан, за да се мисли, че оттам са влезли. Димо се заключил в своя[та] къща и не излязъл на заранта на 14 август 1872 г. А те вечерта извършили убийството случайно, защото те искали само да ограбят парите или поискат насила пари от Денчо Халача. Димо и баща му арестували само за един ден и ги пуснали. "

"Съдържателят на фаталното ханче Христо Цонев-Латинеца също е приютявал Левски в собствената си къща, която е единственото запазено скривалище и до днес. Тя се намира точно под крепостта, разказа Тончев." https://www.168chasa.bg/article/6957235 Теодор Тончев е директор на Регионалния Исторически Музей в Ловеч.

Така. Сближаваме позиции и стигаме до общо заключение: За нощуването на Левски в ханчето на Латинеца са знаели две лица, и те са били Никола Сирков и Христо Цонев-Латинеца, няма друг в Ловеч в този ден, който да е можел да посочи на потерята "идете точно там и хването този човек /Левски или не/, защото той тази нощ спи в този хан, чакайте ако трябва 2 часа в нощта, пропуснете от хана всеки друг без да го спирате, ако излезе, но този ни трябва жив. Разликата е в това, че ти твърдиш, че единият казал това на изпратилите потерята не е задължително да бъде Христо Цонев-Латинеца, а може да бъде и Никола Сирков. Ако обаче е бил Никола Сирков, защо веднага след убийството на слугата, още на 19-ти август полицията претърсва къщата му, в която Левски се крие, и кой е казал на полицията в Ловеч да претърси от хилядите къщи в Ловеч /20 000 град/, точно трите тайни къщи на Левски, и едната на Николчо Цвятков, която не е тайна, а да пропусне тайната къща на Латинеца, която е била на метри над къщата на Никола Сирков. Нали при това претърсване можеха да заловят или убият Левски в собствената му къща, да пратят Сирков на вечно заточение като укривател на Левски и член на комитета, защото са щели да открият в тайника и вещите и оръжието на Левски /пушката ремингтън е била точно там/. Вече написах какво мисля по този въпрос, нищо не е правил, може и да си е клатил краката, ако е било известно участието му в обира /а съм сигурен че е било поне след залавянето на Вутьо/, Латинеца е бил това което се нарича "защитен свидетел" на убийство, извършено от най-издирваното по онова време лице, Васил Левски. Когато и където това лице, Васил Левски, бъде заловено, е щял да бъде изваден този свидетел на негово престъпление, което да го изпрати законно на бесилото. След появата на друг свидетел, Вутьо Ветов, свидетелят Латинеца вече не е необходим. Но както точно отбеляза колежката, щеше да бъде много по-убедително да са двама свидетели, защото така имаме дума срещу дума - тази на Левски, който отрича и онази на Вутьо, който го уличава - и от юридическа гледна точка при наличието на двама свидетели присъдата щеше да е много по-легитимна. Но комисията се отказва да извади на показ втория си свидетел, с какво е заслужил той това. Че шефът на комисията Али Саиб паша е бил запознат с доклада на Хамди, писах по-горе, но и това се игнорира, този генерал е бил шеф на цялата османска полиция до ноември, когато поема председателския пост, той обаче не се намесва, а селективно борави с информацията, която притежава конкретно за Латинеца. Вутьо крие участието на Латинеца и то не от приятелски чувства към него, а защото така му е казано зад кулисите на официалните разпити - свидетелството на Димо Драсов е еднозначно, и тримата тръгват от неговата къща, той казва "те бяха трима", не "те бяха двама", Латинеца не е бил невидим, та да не го забележи Вутьо.

Това го бях пропуснал, за което благодаря. Като обсъждаме доводите "за" и "против" предателството на Христо Цонев Латинеца честно трябва да се сложат на обсъждане всички факти, многократно съм ги изтъкнал в тази дискусия. А не да се наричат тези факти "спекулации". Затова пак ще ги припомня: - На 19 август 1872 е обискирана къщата на Сиркови, от която Левски едва смогва да избяга, защото Величка Хашнова предупреждава Мария Сиркова за предстоящия обиск на 18 с.м. - На 17 август е била обискирана къщата на Величка Хашнова, откъдето Левски бяга в къщата на Сиркови. - Около тези две дати са обискирани къщите на Марин Поплуканов /тефтерите в заода/ и Никола Цвятков, съсед на Сиркови, но никога не е бил укривател на Левски. - Сиркова не споменава дума за обиск на къщата на Христо Латинеца, също съсед на Сиркови и укривател на Левски. - Изброените 4 къщи по горе са били "тайните къщи" на Левски в Ловеч - на Сиркови, на Величка /в тези двете е имало тайници с изход за бягство/, на Марин /Марин затова премества при сестра си всичко/ и на Латинеца. Къщата на Сиркови е била най-тайната, за нея Сиркова пише, че Левски не е допускал много хора там, само най-доверените му, пазел е за най-тежки времена, защото от нея е било най-лесно да се избяга при обиск. - Сиркова пише, че тяхната къща е била наблюдавана от 15 август до залавянето на Левски. - Латинеца излиза от хана поне два часа след идването на потерята на Юсеин Бошнак, призори към 4 часа, на разсъмване /има го записано в показанията на Николчо и на Левски/ без да бъде задържан по неговите думи. - Никой от комисията не задава въпрос на Латинеца, след като фигурира в доклада на Хамди като член на комитета, как така не познава Васил Левски, който според доклада е основал комитета. Има и още, но засега държа тези факти да се имат предвид, като обсъждаме ролята на Христо Цонев-Латинеца.

Само един отговор на всички тези въпроси: Латинеца е единственият им свидетел на убийството в Денчовата къща, човекът, който може да осигури смъртната присъда на Левски; докато не залавят в тази му роля Вутьо Ветов. Вутьо е бил неизвестен за членовете на комитета, Левски затова го вика от Видраре, господин Никой. След залавянето на Вутьо Ветов отпада необходимостта Латинеца да свидетелства за убийството. Игнорираш свидетелството на Димо Драсов, че Латинеца е участник в обира, но Драсов не може да бъде свидетел за убийство, стоял си заключен вкъщи, само е видял, че "те бяха трима". Където и когато да бяха заловили Левски, смъртната му присъда е била гарантирана със свидетел на извършено от него убийство. Не им вменявам ясновидски способности, затова писах по-горе, че не съм сигурен дали Латинеца е дал сведения за доклада на Хамди. Че Левски е бил двигател на цялата ВРО османските власти са знаели много по-рано, прочети историята с шпионската мисия на Светослав Сапунов /Миларов/ - кой и откъде го праща да шпионира; доносът на Иванчо Хаджипенчович срещу ВРО до Високата Порта, според теб, кога е писан? Според мен в началото на 1872.

Винаги е имало мекерета, има ги и сега, а това, че е предаден от поп, как стигнахте до заключението, след като Привременния екзархийски съвет е бил съставен от 10 миряни и 5 духовника, за Иларион гласуват 7, за Антим - 6 на първия избор. Кандидатите не са гласували. Поинтересувайте се кои са били тези шестима, гласували за Антим, може би някой мeжду тях е Вашия човек.

Защото на властите им е трябвал единствено Левски, те са били наясно, че той е ключ към цялата организация. Което и доказва разпадането й след неговото залавяне. Арестуваните в Ловеч Пъшков и Марин, а впоследствие и поп Кръстьо са под натиска на Софийската комисия, след като ги посочва Общи, но в Ловеч няма нито един арестуван, въпреки че властите там знаят поименно най-важните членове на комитета още преди 28 септември. Защо не ги арестуват, докато не ги посочва Общи, и аз да запитам на свой ред? А това, че комисията в София председателствана от Али Саиб паша не е имала представа от доклада на валията Хамди паша до Великия Везир от 28 септември 1872 е невъзможно; до ноември, когато поема председателството на комисията Али Саиб паша е бил началник на полицията в Османската империя, пряко подчинен на министъра, да не му се даде достъп от Великия Везир /министър-председател/ до доклад от валията за разследване, което му е поверено в съответния вилает, меко казано, е абсурд. Естествено и резонно е да са боравили с информацията селективно, за да постигнат целите си - ликвидиране на ВРО и лидера й без вътрешни вълнения и външен отзвук. Всяка държава би го направила.

Може и да звучи като журналистика, но е публикувано в сайта на Светия Синод на БПЦ: "Той е начело на Ловчанска епархия от 1852 до 1872 г. Като най-възрастен митрополит е избран за председател на Първия църковно-народен събор през 1871 година. На 12 февруари 1872 г. Синодът на Българската екзархия избира Иларион Ловчански за Български екзарх. Обвинен е в размирност на Ловчанска епархия във връзка с дейността на Вътрешната революционна организация и Васил Левски. Подава оставката си пет дни по-късно под натиска на Високата порта." https://bg-patriarshia.bg/news/v-kyustendil-tarzhestveno-be-otbelyazana-140-godishninata-ot Михаил Арнаудов в “Иларион Макариополски и българският черковен въпрос”, С. 1925. стр. 298 – 302 дава малко повече светлина по въпроса: "На 12 февруари 1872 г. привременният съвет, с участието на малцината епархиални делегати, останали в Цариград, се събира, за да даде ход на заповедта. По въпроса, кое пълномощно тяло трябва да избере екзарха, бива усвоено гледище: понеже само правителството указва на привременния съвет и понеже свикването на събор би отнело много време, уместно е да гласуват само членовете на съвета. Решено това, при тайно гласоподаване получават се седем бюлетини за Иларион Ловчански и шест за Антим Видински. Провъзгласен бил за екзарх първият. Изборът изненадва и Портата и българското общество: всички очаквали да бъде той спечелен от Антим, като по-образован и като некомпрометиран пред Патриаршията, с която е трябвало, според някои, да се опитат преговори. Махмуд-Недим паша изказал мнение, че е добре да се избере друг някой вместо Иларион Ловчански. И последният, взимайки за предлог напредналата си възраст и слабите си сили, подава веднага оставка. Тогава на 16 февруари, при нов избор, Антим Видински обединява всички гласове, за да бъде провъзгласен от съвета и потвърден от Портата за български екзарх, под името Антим І." “От тримата кандидати, като се извадеше Паисий, който не можеше да се избере, защото беше тежко болен, и след няколко дни почина, оставаха двама: Иларион Ловчански, който бе стар, с манастирско образование, и Антим, който имаше висше образование. От везирската заповед всички разбраха, че правителството искаше за екзарх Антим Видински, като предполагало чрез него да прокара някои отстъпки от фермана за едно помирение с Патриаршията. За това на другия ден, на 12 февруари, след един молебен при затворени врата Ил. Макариополски и Панарет Пловдивски употребиха всичкото си влияние между членовете на привременния съвет, та се избра за първи български екзарх не Антим Видински, а Иларион Ловчански. “Аз плачех, отказвах се, казваше насетне Иларион Ловчански, а Иларион Макариополски ми дърпаше ръката да я целува и ми думаше: Не бой се! Ние ще работим, а ти само ще подписваш.” М. Радивоев, Време и живот, 188. – В писмо до Никола В. Златарски, от 22 февруари 1872 г., Иларион Ловчански сам признава: “Аз викам не приемам, наченах да плача, викам стар съм, немощен съм, не чувам, кой та слуша...” Библиотека, кн. ІІІ /1901/, 51. Приложение към Църковен Вестник. " Виждам, че сте лайкнали поста на Гербов, но той не казва нищо по различно от това, което и аз съм написал по-горе, а именно: "Иларион не е бил приет добре в Ловеч още от назначаването му там от търновския митрополит, тогава Ловеч не е бил митрополия, а под църковната юрисдикция на Търновската митрополия. Имали са го за алчен и фанариот и са искали да го сменят. Като пиша "имали са го" визирам градския еснаф от средна ръка, към който се числят почти всички членове на Ловчанския комитет - Пъшков, Драсов, Марин Поплуканов и т.н. " Както и да е.

Предполагам имате предвид Иларион Ловчански, Иларион Макариополски е друг църковен деец на Българската Екзархия. Ако имах отговор нямаше да задавам въпрос. Предполагам само, че е свързано отново с каймакамина. Иларион не е бил приет добре в Ловеч още от назначаването му там от търновския митрополит, тогава Ловеч не е бил митрополия, а под църковната юрисдикция на Търновската митрополия. Имали са го за алчен и фанариот и са искали да го сменят. Като пиша "имали са го" визирам градския еснаф от средна ръка, към който се числят почти всички членове на Ловчанския комитет - Пъшков, Драсов, Марин Поплуканов и т.н. Още с първото идване на Левски в Ловеч, там го представя Анастас Попхинов, е имало известно недоверие към него - кой е той, кой го праща, дали не е самозванец. Марин Поплуканов и Иван Драсов дори се вдигат и пътуват до Букурещ, срещат се с Каравелов, за да се уверят лично, че Левски е пратен оттам. Тогава купуват първите 6 револвера от Данаил Попов, Анастас разказва подробно за това тяхно "уверително" пътуване на разпита му пред комисията в София. Всички от тази прислойка на градския еснаф са били ангажирани в борбата за църковна независимост срещу фанариотите, Драсов най-вече. Трябва да осъзнаем, че борбата за църковна независимост и революционната борба не могат да се отделят механично като два противоположни и несвързани потока, нещо, което битува в популярните учебници. Те са двете страни на една и съща монета - борба за българска държава. Самият Левски е духовник, и то от "черното духовенство", тези които не се женят и имат право да заемат постове във висшата църковна йерархия, другите са "бяло духовенство" като поп Кръстьо. Левски се е бил нагледал на това как вуйчо му Василий събира такси за гръцката Патриаршия и сигурно още оттогава е осъзнал, че без независима българска църква е невъзможна независима българска държава. Той се опитва да направи невъзможното - да слее в един поток българите в Цариград /там са богатите търговци като Тъпчилещов, Арнаудов и т.н./, войводите в Белград /тези са хора на действието, при тях няма шега, първо действат после размишляват, той има и тяхната школа като байрактар на Хитов/, хъшовете в Румъния /това което наричаме "лумпенпролетариат", хора без дом и семейства, готови на всякакави авантюри, войводите са си набирали четници измежду тях/ и богатите българи като Христо и Евлоги Георгиеви от Добродетелната Дружина в Одеса. Четири непрекъснато разкъсвани от вражди български групировки извън Българско с претенции да извоюват Свободна България. Левски идва като обединител на тези четири крила, но в крайна сметка и четирите се обръщат срещу него. А трагичното е, че българските градски еснафи в лицето на Ловечкия комитет и тези в Ораханийско го предават.

Поп Кръстьо вече е бил наместник на Иларион Ловчански, арестуването му за по-дълго е щяло да предизвика вълнения, а османската власт най-малко се е нуждаела от такива в онзи момент, имайки предвид как се е "снишила" и с гражданските арести. Прави впечатление факта, че точно през юли 1872 Левски съобщава на Каравелов, че ще изпрати в Букурещ поп Кръстьо със значителна сума /осем-десет хиляди гроша/ да списва негов вестник във Влашко. Очевидно попът е бил важна фигура в плановете на Левски за бъдещето устройство на българската държава, за да му повери такава функция. Същият месец е убийството на дякон Паисий, предшественикът на поп Кръстьо като наместник на Иларион Ловчански. Определянето на поп Кръстьо на мястото на дякон Паисий е станало лично от Иларион, той по канона посочва своя наместник. За Ловчански митрополит след Иларион е посочен от екзархийския Синод Дионисий Ловчански на 6 юли 1873, когото Антим I изпраща в Ловеч с думите: „Надевам ся, че ще бъдете верни на православието, на царството и на Църквата ни в борбата с гръцката Патриархия, която не ся знае какъвъ край ще вземе.“ (93-то заседание на Св. Синод, 6 юли 1873 г. стр. 210). Дионисий е причислен от Ботев към "нашите мъченически жертви", заради противопоставянето му на ловчанския каймакамин /потурчен грък/ и софийския управител /шеф на временната комисия в София, разнищила Арабаконашкия обир/ Мазхар паша, почти сигурно е че е отровен, а не починал от естествена смърт, затова Ботев го нарича "мъченик". Ловечката митрополия е дала двама екзарха и един патриарх на Българската църква: Иларион Ловчански /отхвърлен заради натиск на Високата порта, но легитимно избран като първи екзарх през 1872/, екзарх Йосиф /от 1877 до 1915/ и патриарх Максим /1971 - 2012/. Само да добавя тук - Иларион Ловчански формално е принуден от Високата Порта да си направи самоотвод с мотива, че бил "стар и глух", но истинският мотив е бил дейността на ВРО на Левски в неговата епархия. Въпрос с повишена трудност - откъде османските власти са били наясно за съществуването на ВРО в Ловеч през февруари 1872, още преди учредителния конгрес на БРЦК през май 1872? Кой е бил техния информатор там, за да отхвърлят кандидатурата на Иларион?

Димо Драсов отвсякъде е "светел" като съучастник. Той самият някъде свидетелства, че в деня на убийството казал, че ще отсъства от Ловеч, щял да бъде на лозето си или нещо подобно. Обаче на друго място пак свидетелства, че стоял заключен в къщата си. При първия оглед от полицията са го хванали като заподозрян в съучастие или най-малкото като свидетел, щом се е криел в къщата си посред бял ден. Дъските на оградата му към къщата на Денчо разковани, набити колове откъм стената на съседния турски хан, обаче Димо си седял заключен вкъщи ни лук ял ни лук мирисал. Изключено е да не са го притиснали да свидетелства какво е видял, още повече, че веднага са намерили и патрон от пушката на Левски. Да го пуснат за един ден при положение, че е казвал "аз нищо не видях и не чух" е възможно, но малко вероятно, освен ако полицаите не са били пълни ахмаци и некадърници, но знае ли човек, може и такива да са били.

Ако е вярно, излиза, че първият български екзарх е бил масон. Не знам дали сте правили връзка между избора на Иларион Ловчански за пръв български екзарх в Цариград от Църковния събор през 1872 /избран е само за 4 дни и принуден да си подаде самоотвод/ и избора на Ловеч за център на ВРО от Левски. Ако съществува такава причинно-следствена връзка, то убийството на дякон Паисий през юли 1872 и последващото заемане на неговото място като наместник на Иларион от поп Кръстьо Никифоров, може да придобие нова стойност от това да се тълкува като обичайния терор срещу предатели. Мидхат паша е от умерените "младоосманци", той е бил привърженик на шериата като основен закон над всички останали; самият той е от семейство на суфи, баща му е бил кадия, той има солидно религиозно образование в медресе. Реформатор по западен образец, но за запазване облика на Османската империя като многонационална държава под един мюсюлмански закон. Всъщност управлението на Ердоган днес е може би сбъднатият идеал на Мидхат. Имал е врагове от консерваторите и от радикалните реформатори. През 1872 Мидхат е Велик Везир /министър-председател/ за 4 месеца, но после е сменен и понижен от султан Абдулазис, като на негово място застава изпечен консерватор, именно това консервативно правителство съди Левски. Както споменах, Мидхат е треперел вероятно за главата си по онова време, той все пак е убит от следващия султан, като преди това е бил двигател за преврата срещу Абдулазис. Левски е изтеглил "късата клечка" като размествания във властта, както и тази във Високата порта, така и онази сред Цариградските българи, където за екзарх е бил избран Антим Първи, а не Иларион Ловчански.

Христо Луканов знае всичко /като е дежурял защо не предупредил Левски/, ама Марин не знае всичко. Нали Вутьо и Левски преди да влязат в къщата на Димо Драсов са спали в неговата. Латинеца си е от Ловеч, той няма нужда да спи в чужда къща. А свидетелството на Димо Драсов, където се преобличат в турски дрехи тримата няма значение, нали, Димо последен ги е видял преди да влязат в къщата на Денчо, той е най-прекия жив свидетел по времето, когато П.Стоянов ги записва, Левски, Вутьо и Латинеца са били вече покойници. Марин шикалкави не само за този случай, той получава бели петна в паметта и по отношение на това, че е бил председател на комитета, та се налага ортака му Пъшков да го коригира.

Именно в това е бил шансът му, според мен, и той се е надявал до последно на него, за да каже на Николчо, че ако трябва ще се потурчи, но после ще продължи борбата. Една решителна намеса на председателя на Държавния съвет /Висшия Касационен съд/ би могла да претълкува основанията за смъртната присъда, а те са изложени тук: ТЕЗКЕРЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ Тъй като споменатият [Дякон Левски] е подбуждал лично султанските поданици към въоръжено въстание срещу Османската държава, разпространявал е печатни листове и въобще е предприемал разни бунтовнически деяния със цел да върши престъпления, посочени в глава втора на императорския закон, което се вижда от неговите признания, че при нападението на къщата в Ловеч, когато е извършил престъпното си деяние за кражба и терор, убил е слугата, като е казал, че научил, какво това убийство било извършено от някакви хора с червени дрехи, а в последствие другарят му установи, че той е отишъл с червени дрехи, за да не бъде познат, понеже е получил писмо от Ловчанския комитет да не ходи в Ловеч, когато е бил в Тетевен, че един такъв ум, който, от страх да не бъдат разкрити тайните, е издал заповед за убийството на дякона-наместник на ловчанския владика, без [последният] да е имал някаква вина, естествено е, че никак не се е подвоумил да извърши убийството и на слугата, за да не бъде уловен на местопрестъплението; че той е искал един човек, и в Ловеч е бил изпратен на Дякона Вутьо Ветьов, което се вижда също от показанията на комитетските хора във Видраре, и въобще неговият другар е знаял, че в Ловеч има подобно лице, без да знае нещо за него. Понеже всичко гореизложено е установено с положителност, то на основание изричното повеление на чл. 55, ал. 1, чл. чл. 56, 66 и ал. 2 на чл. 174, реши се: споменатият Дякон Левски да бъде осъден на смърт чрез обесване. Ако Ваше Превъзходителство одобрявате [това], нека се издаде височайше ираде, за да се изпълни тая смъртна присъда, съгласно закона, за което се осмелявам да ви моля. На всеки случай нека бъде според вашата заповед. 27 зилкаде 1289 или 14 януари 1288 (1873) година. Публ. във Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. Под редакцията на проф. Александър Бурмов. София, 1952, (Фототипно издание 1987), с. 186-210, 255-261. Мидхат паша като председател на Касационния съд е можел да изтълкува това "Тезкере на Министерския съвет" като най-висша съдебна инстанция в смисъл, че няма явни доказателства за "престъпно деяние", тоест убийство, като това не е категорично доказано. Ще не ще, при такова тълкувание на висшата съдебна инстанция, Султанът нямаше да има лице да подпише смъртната присъда на Левски, заради негативното мнение на Запада, по това време Османската империя е била буквално на колене пред западните й кредитори и е била на командно дишане без техните банкови заеми. Но Мидхат си е замълчал по някаква неизвестна за нас причина, не е поел този риск. В което Леонидов тълкува доказателство, че Левски не е бил действителн масон, иначе задължение на масона Мидхат е било да спаси брата си масон Левски. Моето мнение е, че залогът за Мидхат по онова време е била собствената му глава и затова е приел благоразумно мълчание. По-горе в цитирания от Гербов текст добре се изяснява как дори членовете на Комисията не са имали куража да постановят смъртна присъда и са прехвърлили топката към Султана. Да, възможно е Латинеца въобще да не е минал по улицата, а да се измъкнал обратно през Драсовата къща вече преоблечен, нали оттам влизат и тримата. Левски пише и друго в писмото си до Каравелов, "ето че се появи и полицията, само ни изгледаха и това беше" /по памет, учудващо бързо появяване на мудната османска полиция, а ако не са били в арнаутски дрехи, дали само са щели да "ги изгледат и това беше". Така или иначе, както и да го тълкуваме, едва ли не целият комитет в Ловеч е знаел, че Латинеца е третия участник, за това са писали и на Левски в Правешкия хан, че трима в арнаутски дрехи са нападнали къщата. Било е обществена тайна, но вездесъщия каймакамин, който е изброил поименно 22 комити на хамди паша пропуска да доложи на горните инстанции, че нападателите са били трима. Очевидно е, за мен, че участието на Латинеца старателно е било укривано от властта в Ловеч, те са го пазели като свой коз. Дори и в Ловеч да са си премълчали за неговото участие, Вутьо, който е бил един от фаворизираните куриери на Общи /само той не си купува револвера във Видраре, Общи му го харизва даром/ едва ли е пропуснал да каже за третия си "другар", само че са му изшъткали да си затваря устата за него. Защо Левски не го издава, писах по-горе, защото е бил Левски.

Да, и защото единствено неговата къща не е била претърсвана, а тази на Никола Цвятков. Но Никола Цвятков никога не е бил укривател на Левски, никой не го споменава като такъв, докато Латинеца е бил, това е споменато от неколцина членове на Ловечкия комитет, включително Мария Сиркова. Левски въобще не е бил наивник, както се опитват да го изкарат, когато идва за една нощ у Сиркови. Първо, той идва ненадейно и дегизиран като турчин ловец /по спомените на Сиркови/, дори те отначало не го познават; второ идва по мръкнало, дори къщата да е била наблюдавана, едва ли някой го е видял; трето, остава една нощ и на другия ден тръгва, без да каже на никого /освен на Никола Сирков и на Латинеца/ къде ще пренощува по пътя си за Търново. Тоест Левски, въпреки че е знаел, че в Ловеч има предатели в комитета, минимализира почти до 99 процента рисковете. Този 1 процент остават Латинеца и Никола Сирков. За да каже два пъти пред Следствената комисия в София, че нападателите в Денчовата къща са били трима, според мен, той вече си е бил направил рекапитулацията и е знаел за себе си, че предателят в Къкрина е бил Латинеца. Но не е паднал на нивото на Димитър Общи да топи и петни всички и всичко. Леонидов пише нещо друго интересно, цитирам го по памет, той обръща внимание на това, че Левски казва пред следствената комисия "бях тръгнал към Цариград за да се срещна с големи хора като вас и да им разкажа за тежкото положение на българите", Левски не казва на Али Саиб паша, доскоро министър на вътрешните работи и генерал, "бях тръгнал да се срещна с вас", а казва "големи хора като вас"; кои ще да са били тези "големи хора", според Леонидов той е имал предвид Мидхат паша, по онова време председател на Държавния съвет, тоест прекия шеф на Иванчо Хаджипенчович. Търсел е сламката, която да го измъкне от смъртната присъда. Нещо очевидно се е объркало.

Да, очевидно става въпрос за офицерска школа между Първата и Втората легия, за пръв път чета подобно твърдение. Леонидов някъде белетризира, например, опита му да изкара писмото до Каравелов, в което Левски разказва за убийството на слугата като фалшификат, писан от османската полиция. При този опит напълно игнорира множество първостепенни източници, какъвто например е свидетелството на Димо Драсов. Има добри попадения, но има и такива моменти, все пак той не е историк, а архитект по професия, и като всеки човек има право на пристрастия, каквито имаме всички.

Ами цитирайте точно този пасаж, за да видим какво е имал предвид, според мен той пише, че Втората легия вече не е обучение на войници, а обучение за офицери, няма друга офицерска школа, самата Втора Легия е такава, но може и да греша, пиша по памет.

Пропуснах това като аргумент, защото не може категорично да се твърди, че информацията за четирите обискирани къщи /на Величка, на Сиркови, на Марин и на Николчо Цвятков/ е дадена от Латинеца. Тези къщи може да са били известни на ловечката полиция и преди случката с обира у Денчови. Защо мисля така, вторият обиск е у Сиркови, за който свидетелства Сиркова, и той става на 19 август, като два дни преди това /на 17/ е имало обиск в къщата на Величка. Случката с убийството е на 14, на 15 роднини на Величка вземат пушката и дрехите на Левски от лозята, точно след ден /16/ влизат на обиск у Величкини. Очевидно пушката и дрехите не са открити /а дали?/ и веднага на 17-ти по думите на Мария Сиркова, каква фотографска памет за дати след близо 30 години!/ Величка идва у тях, у Сиркови и я предупреждава, че ще има обиск и у тях. Минава един ден /18-ти/ и на 19-ти заптиетата се появяват у Сиркови. Ако предпложим, че Латинеца е изпял всички тези 4 къщи /неговата не е била обискирана поне според Сиркова/, то той трябва да го е направил в рамките на 48 часа - между 15-ти и 16-ти. Единствената възможност за такава скорост /имаше такъв филм с Ник Нолти "48 часа"/ е баща и син Драсови още на 15-ти да са казали името му на разследващите убийството и Латинеца моментално да си е казал всичко. Възможно, според мен, но малко вероятно. По-вероятно, пак според мен, е ловешкия каймакамин да е имал тази информация в аванс от местен информатор и при това не само член на комитета, а много вътрешен човек в този комитет, специлно за къщата на Сирков посветените са били на пръстите на едната ръка. И тук пак си идваме на въпроса кой е бил източника за донесението на Хамди, което според мен произлиза от ловешкия каймакамин, просто няма откъде другаде да дойде и, както мисля се съгласихме, е еднократен донос. Иначе, ако не е така, трябва да приемем бързото притискане на Латинеца, вследствие на бързото му издаване от Драсови, но, повтарям, изглежда ми малко вероятно, затова го пропуснах. И виси без отговор въпроса, а откъде Величка е имала информация, че и у Сиркови ще има обиск? Тя да не е била абонирана за конака, вече го писах, та да й съобщават къде ще претърсват.

Левски е кореспондирал с Иван Кишелски докато е изграждал ВРО, поводът да избухне скандал между него и Анастас Попхинов е именно разпечатано от Анастас писмо от Кишелски до Левски, което Попхинов си признава пред комисията не е могъл да разчете. А не е могъл, защото двамата с Кишелски са си писали с известен само на тях шифър, който Кишелски в това писмо вече е сменил. Случката става през лятото на 1871, след което Попхинов е лишен от правото да бъде пощенска кутия между Левски и другите му кореспонденти и това се прехвърля върху Христо Иванов Големия. Аз лично залагам на Кишелски от трите предположени имена от Леонидов. Дали е получил нашивки Левски не знам, известно ми е само общоизвестното, че Легията се разтуря от сръбското правителство под натиска на Високата порта, а Левски заболява тежко и му е направена операция от сръбски хирург, заплатена от Панайот Хитов, за заздравяването на раната се е грижел Христо Иванов-Големия, той разказва за това в спомените си. Левски е бил един от бунтовниците в Легията, коита са се опълчили на демонстративно грубото и обидно отношение на сръбските офицери, за което е бил заплашен, че ще го тикнат в "робияшите", тоест карцера, той го пише в писмата си по-късно. Непосредствено след като се оправя от операцията се обръща към Найден Геров, руския консул, и иска от него оръжие, за да влезе с чета в Българско, Геров го отпраща, писмото на Левски до Геров е запазено.

Нямам отговор на този въпрос, Людмил Леонидов в неговата книга също си го задава, без да намери отговор, но предполага, че някой му е направил "предложение, което не е могъл да откаже".

Не, не бих написал статия, тук имам над 400 поста в темата, които ако се сумират ще стигнат вероятно обем от 200 машинописни страници. Само ще си изложа за пореден път моите аргументи, че Христо Цонев-Латинеца е поднесъл на тепсия Апостола в Къкрина на потерята, водена от Юсеин Бошнак. Първи аргумент: Латинеца не е могъл да мине незабелязан през обсадата на потерята, когато излиза от ханчето. Потерята е седяла там в тъмното поне 2 часа, те тръгват в полунощ, разстоянието е 18 км от Ловеч, с коне се взема максимум за 2 часа, следоветелно са били там към 2 след полунощ. Левски уточнява часа на залавянето му, около 4 призори, това го казва в протокола. Николчо също потвърждава в протокола, че Латинеца ги събудил с Левски призори: . Христо, аз и Дяконът, и тримата, спахме в една стая. Призори Христо ме вдигна [и] рече: „Аз отивам в къщата на вуйчо ми за коня.“ Аз заключих след него. После дошли заптиетата и заловили тогова [Левски], той искал да избяга, но те го хванали веднага. Сетне забраха и нас заедно [с него] и ни отведоха." Юсеин Бошнак, водачът на заптиетата дава същото време. Ако Латинеца беше чист пред съвестта си, защо не е признал, че е бил задържан от потерята. Но той лъже. Бошнак също премълчава за неговото преминаване. Самото разположение на ханчето е такова, с един изход отпред, че е невъзможно да не бъде забелязан излизащ човек от него. Втори аргумент: Латинеца лъже пред комисията, че въобще познава и е срещал някога Левски и това се възприема с телешки възторг като негов героизъм от пишещите братя. Но фактът, че никой от комисията не го опровергава в лъжа, говори, че членовете на тази комисия го пазят, защото те много добре са знаели, че Латинеца като посочен за член на комитета в Ловеч още в донесението на Хамди паша до Великия Везир /официален документ, който те са били задължени да познават/. Защо да го крият и пазят от присъда, освен, ако той не им е бил полезен с нещо много по-голямо, от собствената му персона. Трети аргумент: Латинеца е участвал в обира у Денчо Халача и това е било също известно на полицията в Ловеч или най-малко на разследващите в София, след залавянето на третия участник Вътьо Ветов, но комисията отново скрива този факт. Каква е била цената, за да го замете под масата. Че Латинеца е бил третия участник в обира свидетелстват двама души от комитета в Ловеч, Димо Драсов и Димитър Маринов Панталонджията пред Параскев Стоянов през 1901: 7.5.1901. Димитър Маринов Панталонджията - Искали да заставят Денчо Халача (памукчията) във Вароша да помогне и той като богат чорбаджия. Левски решил да отиде заедно с Христо Цонев Латинеца (вече също от комитета), минали през къщата на Димо Петров Драсов. По-рано и други ходили да му искат пари, но не давал, затова се решил Левски лично да отиде да му поиска или да го обере. Но слугата му, 28 год[ишният] Стоенчо ги видял облечени по турски и се изплашил, но познал Хрнсга и извикал: „Бай Христо!“ Левски го убил с кама, да не издаде, понеже ги познал.Димитра викали в конака, за да види патрона от пушката, паднал в двора след убийството на Стояна. Пъдарите видели Димитра и него на лозе в „Саръкая“, стреляли с пушка в една слива и пъдарите видели и сетне познали патроните и пушката. След убийството много хора изпоарестували, но ги пуснали. 24.5.1901 г. Димо Петров Драсов (братовчед на Иван Драсов), ловчалия, на 57 години, бил е от 1-[я] комитет. Иван Драсов му казал за работите, за Левски и др. и той ходил в къщата на Иван Драсов с брата си, [и] той член на комитета - Тодор П. Драсов (+ убит във войната). Не е бил, когато решили убийството на Паисия, нито за обира. За убийството на момчето на Денча Халача Левски и други се облекли в Димовата къща. Те били трима: Левски, Вуто [Ветев] и Христо Латинеца. Знае, че забили колове в дувара на към турския хан, за да се мисли, че оттам са влезли. Димо се заключил в своя[та] къща и не излязъл на заранта на 14 август 1872 г. А те вечерта извършили убийството случайно, защото те искали само да ограбят парите или поискат насила пари от Денчо Халача. Димо и баща му арестували само за един ден и ги пуснали. Левски се криел у Величкини, у Поплуканов и у Николчо Сирков и даже у Ивана Драсова. С голяма тежест е свидетелството на Димо Драсов, защото от неговата къща тримата влизат в тази на Халача, той е пряк очевидец и няма никакви мотиви да лъже след Освобождението. Каква е цената да участваш в обир с убийство, да си член на комитета, да заловят в твоя хан баш комитата и да останаше напълно сух от всичко това? Четвърти аргумент: Чисто теоретично, Латинеца е единствената личност, която е знаела с положителност къде ще пренощува Левски въпросната нощ, като изключим Никола Сирков /който обаче е нямал възможност за контакт с турската власт в часовете след като Левски му казва сутринта за неговото, на Левски, намерение да нощува там/, други няма - Николчо е бил придружител, но на него Левски и да е казал по пътя, не е имал възможност да съобщи на турците, Сиркова и жената на Латинеца дори да са знаели за присъствието на Левски в Ловеч не са били уведомени, че той ще нощува в Къкрина. Левски казва това негово решение само на Никола Сирков и Христо Латинеца сутринта преди да бъде заловен. Латинеца е имал и възможност за контакт с патрулиращото заптие Али Чауш, което около обяд минава в Къкрина. Затова Никола Сирков си е задавал въпроса "кой може да е?", защото много добре е осъзнал, че освен него и братовчед му Латинеца други възможни предатели няма. Има и други косвени аргументи като връщането на 2500 /коригирам се тук, не са били 3000, а 2500/ гроша на Латинеца при освобождаването му, както и нелепата фраза, че Левски е "дядо Иванов син" пред съселянин, на когото истинския "дядов ивановия син"/Христо Иванов-Големия/ е бил кръстник. Можем и да си стиснем очите и да си кажем, че всички тези аргументи нямат никакво значение, но лично за мен те имат.

В случая автор от НВИМ опровергава друг автор пак от НВИМ, първият твърди, че няма никакви доказателства пушката да е била на Волов, вторият твърди, че е била на Волов. Според мен, не е била на Волов, по простата причина, че през 1906 Д.Попов пише писмото си до министъра, в което му съобщава с възмущение, че пушката е у М.Поплуканов. Музеят е учреден със заповед на Фердинанд през 1914, но първата му експозиция е била през 1937. Как е попаднала тази Комблен 1871 в музея могат да кажат само музейните уредници, но моето мнение е, че тя никога не е била притежание на П.Волов по посочената от Вас причина, по времето, когато Волов е действал като апостол, Марин е бил в Диарбекир.

Не е точно източник, а мнение на Людмил Леонидов в книгата му "Случаят "Левски" /2012/: "Касабов ръководеше българското съпротивително движение в продължение на три години и осъществи прехода от Раковски към Каравелов и Левски. Този факт мъчно се преглъща. Каквото и да се говори днес, пропастта между идеологията на Раковски и на Левски е огромна. Ако не беше Касабов, вместо преход щеше да има тотален срив. Касабов завърши гимназия в Белград и стана масон под опеката на княз Иван Кулин. В масонството опекунът е гарант за просперитета на посветения. По негово време нямаше по-високо ниво на протекция. Касабов се дипломира във Виена като доктор на юридическите науки, където се свърза с Джузепе Масини и Михаил Бакунин, и се завърна в Белград. Масини беше идеолог на италианското масонство и лидер на карбонарите. По подобие на масонството в САЩ създаде „Млада Европа“, в която влязоха националните секции – „Млада Италия“, „Млада Полша“, „Млада Германия“ и т.н. Очакваше се да влезе и „Млада България“, когато бъде създадена. Бакунин беше теоретик на анархизма. Беше приет в братството на Франция, а по-късно стана член на италианската ложа „Социален прогрес“ и се издигна до 32-ра степен. В Белград, със съдействието на „Верните приятели“, Раковски сформира Първа българска легия. Отношенията на Раковски с Левски минаха през Ильо войвода. Финансирането на Легиона се осъществяваше от Привременното българско началство. Раковски не беше посочен като ръководител и вместо да се разсърди на Геров, се разсърди на Ильо и на всички около него. След 6 месеца Легионът беше разпуснат. Преди това, на 10 февруари, в Букурещ бил извършен държавен преврат за създаване на единна и независима Румъния. Раковски беше обвинен в съучастие, но успя бързо да стигне до Русия и поне за няколко месеца да се спаси от поредните репресии. За известно време емигрантите останаха без ръководител. Тогава Иван Касабов създаде в Букурещ ТБЦК, Таен български централен комитет. Чрез румънските „братя масони“ комитетът имаше пълна подкрепа от новото правителство и постигна Свещена коалиция между румъните и българите. Без участието на Раковски Касабов получи значителна парична сума, с която възобнови комитетите в Българско, създадени от цариградските българи и доразвити от самия Раковски. Касабов написа „Основно законоположение на народните тайни комитети и създаде Таен съд, който имаше право да произнася и да изпълнява смъртните присъди на провинилите се. Наследи го Левски. Като реакция срещу Раковски, „Добродетелната дружина“ публикува „Програма за политическите отношения на сърбо-българите, или тяхното сърдечно отношение“. Идеята беше с покровителството на Русия да се създаде сръбско-българска държава с общо народно събрание. След няколко месеца самата Сърбия категорично се обяви против създаването на държава от сърби и българи, дори и да е оглавена от княз Михаил Обренович. В отговор на „Програмата“ ТБЦК изпрати „Прокламация по българския въпрос“ до султана, Наполеон III и Александър II. Отникъде не получи отговор и тогава изпрати само до султан Абдул Азис „Припомнювание към Н. И. В. Султана“. То съдържаше повторно предложение за създаване на българо-турска държава по подобие на създадената през 1869 година Австро-Унгария. Раковски умря на 9 октомври 1867 година с неизплатени дългове. Четири дни след смъртта му българите продадоха цялото му имущество на търг – ръкописите, книгите, униформата му, сабята му и всичко останало. Как и откъде се появява Каравелов и защо всъщност заслугата е на Касабов? Накратко, след бягството на Раковски от Белград в отвореното революционно пространство се промъкна Любен Каравелов. Като младеж Каравелов направи неуспешен опит да постъпи в турското военно училище в Цариград. Беше скъсан на изпитите. Замина за Одеса, за да постъпи в кадетския корпус, но и там не беше приет. Установи се в Москва, но не успя да вземе приемния изпит в университета. След време замина за Белград и съвсем неочаквано се опита да стане лидер, измествайки гиганта Раковски. Успоредно със създадения от Иван Касабов в Букурещ „Таен български централен комитет“ (ТБЦК) Каравелов създаде в Белград „Български революционен комитет“ (БРК), състоящ се от 12 души. Беше обвинен във връзки със сръбската „Омладина“, масонската ложа на „Младите сърби“, и след много усложнения и арести емигрира в Букурещ. По това време Касабов реши да отдели представителството от действието. Каравелов вече беше достатъчно известен, за да оглави революционерите и да ги легитимира пред Европа. Левски беше известен само на доверен кръг хора и можеше да поеме организирането и провеждането на революцията. Когато Раковски умря, Касабов пое изцяло неговите функции. Масини и Бакунин вече го бяха приели като Брат и наследник на Раковски и му засвидетелстваха доверието на ложите си. Това му даваше правото да съсредоточи неограничена власт в своите ръце. Тогава ТБЦК се превърна в „Българско общество“ и продължавайки да поддържа четническата тактика, финансира четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър. Резултатът, както знаете, е печален. Едва тогава Касабов направи равносметка на изминалите години и написа: „Изходът е революция, а не четничество. Революцията изисква нравствено израстване, ясна програма, добре обучени главатари.“ Това не беше по силите само на един човек и всички предходни революции го бяха доказали. Революцията е насилствена смяна на режима, последвана от преустройство на политическия, социалния и икономическия ред. Тя е организирано вдигане на народните маси за смяна на системата и установяване на републиканско управление. Това я отличава от преврата и въстанието, които в повечето случаи се реализират като форма на отмъщение, без смяна на системата. Давате ли си сметка по онези времена кой разбираше какво е революция? Идеята за революция беше родена и израснала в свободните общества на Ренесансова Европа. Българите бяха минали покрай тази епоха по свой начин и им беше много трудно да разберат разликата между метеж и революция. Само през XIX век в Европа бяха извършени поне 10 революции и още толкова в Америките. Испанска революция от 1820 година, Португалска революция през 1821-1822 година, Гръцка революция от 1821-1829, Юлска революция във Франция през 1830, Белгийска революция от същата година, ноемврийска революция в Полша през 1830 и следващите години, отново революции във Франция от 1848 и 1849 година, Парижка комуна от 1871 и т.н. В България обстановката беше различна. Четничеството, отмъщението и грабежът имаха трайни традиции в българската съпротива и в това беше големият проблем, с който трябваше да се справи Левски, но правото да ликвидира четите беше в ръцете на Каравелов. Той обаче не искаше да се лиши от тяхната подкрепа. Във фолклора ни „хайдут“ и „хайдутин“ са мъчно разпознаваеми синоними. Хайдутинът е герой, а хайдутът е грабител.Всички знаят, че те са едно и също. Четите се формираха предимно от хъшовете в Букурещ. Те бяха бедни, вечно недоволни, неграмотни и готови да се жертват, за да отмъстят за мизерния си живот. Техните бедни и обезправени роднини в Българско бяха половината от населението. Това прозря Касабов и това завеща на Каравелов и на Левски. След безразличното отношение на Великите сили към проблемите на българите читалище „Братска любов“, основано приживе от Раковски, изпрати делегации до революционните центрове в различни страни на Европа. Иван Касабов даде на Любен Каравелов правото да установи връзки с неговите приятели Виктор Юго, Бакунин и „Международната лига за мир и свобода“ на Джузепе Гарибалди. Кой стои над Епохата: Левски или Каравелов? Левски се изкачи високо над Каравелов. Те двамата се стремяха към едно и също – „Свободна България“, – но тръгнаха по различни пътища. Левски заложи живота си и го загуби. Каравелов не заложи нищо и нямаше какво да загуби. Каравелов, водещ своя собствена политика, публикува в женевското списание на руските емигранти „Народное дело“ програма на БРЦК за създаване на „Дунавска федерация“. Никоя от дунавските държави не се интересуваше от такава федерация и казаното остана като глас в пустиня. Той заслужава особено внимание, защото не е еднозначна личност. По волята на Касабов стана вожд на хъшовете. Добра се до славата на ръководител, но нямаше никакви средства за изява пред висшето общество, за което винаги мечтаеше. Това беше общество на Европа, в което Раковски беше приет като български княз, но след неговата смърт за всички други българи вратите се затвориха. Само Левски можеше да реализира мечтите на Каравелов. Левски обаче не допускаше да го командва който и да било. В крайна сметка отношенията между двамата се сринаха. Левски се отдаде на революцията и остана в България с ежедневните рискове да бъде заловен и ликвидиран. Каравелов винаги и без проблем можеше да отскочи до Русия или Сърбия, ако бъде застрашен от нещо или някого. Живееше в относително спокойствие и имаше свое семейство. Беше почитан от хъшовете и им осигуряваше прехраната." Цитираното е с известни съкращения, направени от мен.