Б. Киров

„Под наблюдение“ (Person of Interest), режисьор Джонатън Нолън /съавтор и на "Западен свят" - Westworld)/ и Джим Кавийзъл /известен с ролята на Христос в "Страстите Христови" на Мел Гибсън и "Тънка червена линия"/. Сериалът от 5 сезона в 103 епизода на CBS е фантастика в настоящето, допуска се, че е създаден свръхмощен Изкуствен Интелект, записващ и анализиращ всичко, чрез всички съществуващи в цивилизацията камери, микрофони и електронни устройства, поведението на всеки един човек без изключение, нещо като Големия Брат. Създателят на тази Машина е гениалният програмист Харолд Финч /Майкъл Емерсън, известен с ролите си в "Адвокати" и "Досиетата Х"/. След като създава Машината през 2001 година, мотивиран от атентата на 11 септември, Финч я продава на американското правителство за символичната цена от 1 долар, за да се борят щатските специални служби с тероризма. Предвиждайки обаче злоупотреба с всевиждащата Машина, Финч затваря кода й така, че никой да няма достъп до нея, освен него, като си оставя една невидима "вратичка", през която взема индетификационните номера на хора, застрашени от убийство, но маловажни за правителството. Мотивът му да прави това е да спасява сам тези хора. За целта му е необходим оперативен агент, помощник, и той наема напусналият по лични мотиви ЦРУ, специален агент за "черни операции" Джон Рийз. Финч и Рийз, водени от чувство на вина, всеки загубил близък човек и не успял да го спаси, сега се обединяват от това свое чувство, като спасяват застрашени човешки животи, които ежедневно им посочва като номера Машината. Машината /свръхмощен ИИ/ намира и анализира всички минали, настоящи и бъдещи възможности за всяка личност и по съпоставяне на милиарди факти и обстоятелства посочва вероятностите нещо да се случи или не, тя е с възможности на разум бог, оракул. Джон Рийз и Финч се сблъскват с корумпирани полицаи, политици и бизнесмени и с риск на живота си спасяват хора. В хода на тази тяхна авантюра, към тях се присъединяват още няколко души, всеки от които с различна съдба: забавният нюйоркски детектив Лайънъл Фъско /Кевин Чапман/, неговата колежка детектив Джоселин Картър /Тараджи Хенсън/, агентът от Секретните служби Самин Шоу /Сара Шахи/ и гениалната хакерка Саманта Гроувс-Рут /Ейми Ейкър/. Всеки от тези хора има своите мотиви да жертва живота си в името на нещо по-голямо, но всички те се превръщат в едно семейство, обединено от голяма цел. Агент Шоу Рут Детектив Лайънъл Фъско Нещата вървят горед-долу нормално, докато на хоризонта не се появява конкурент на Машината, друг супер Изкуствен Интелект, наречен Самарианин. Самарианин е създаден от колега на Финч, друг гениален програмист, който обаче го оставя с отворен код и възможност хората да проникват в него и да го манипулират. И тук започва истинската фантастика-реалност, за която Джон Рийз ще каже: "Всички ние живеем пулу-будни в една Фалшива Империя". Империята на Злото. Защото Самариан попада в ръцете на възможно най-злите от злите хора - на корпорацията ДЕЦИМА. Децима е управлявана от провалил се бивш агент на МИ-6, геният на злото, Джон Грийър Децима и Самариан постепенно овладяват цялата Власт в света. никой не може да им се противопостави, те владеят всички комуникации, виждат и чуват всичко и мислят по-бързо от всяко правителство и тайна служба. те са новите Господари на света. Единствените, които могат да ги спрат са петимата приятели на Харолд Финч и неговата Машина. Фантастика, реалност или възможност - полусън в една фалшива Империя, в която всеки един е "под наблюдение" от всевиждащото око на Машината. Много въпроси без отговори за настоящето и бъдещето. http://www.imdb.com/title/tt1839578/ Според мен заслужава да се гледа, много високи зрителски оценки на линка.

Не бих ги определил като "глупости", по-скоро инструменти за някакъв обективен анализ, доколкото групата определена по такъв критерии за средна класа е и потенциален вътрешен пазар, нали тези хора са потребители на пазара. Иначе в смисъл на "трето съсловие" или буржоазия, какъвто е корена на термина "средна класа" ясно е, че и в Турция и в България не са това процентите - не би могло 60 процента от населението на Турция да са предприемачи, но са стабилен пазар. За свободния финансов ресурс и страхът на хората у нас да правят бизнес, според мен, не е само от наследството на комунизма. В началото през 90-те много повече хора се надяваха да има добри пазарни условия за бизнес и тогава се регистрираха стотици хиляди семейни и еднолични фирми, това беше Синята идея за демокрация, която изтля и отиде в кошчето към началото на 21-ви век, точно когато нещата в Турция са започнали да се случват. идеята за бизнес в България изгоря с мошеническата приватизация, направила мутри, ченгета и номенклатури в назначени капиталисти с пълен монопол върху пазара и банките. Тогава се феодализира българската икономика и мнозина разбраха, че са ги прецакали и синя идея няма, има назначена червена буржоазия. В Турция нещата не стоят така. Там има стара и мощна буржоазия, споменатия от мен тук Коч холдинг е наследствен четвърто поколение, поне 3-ма или 4-ма членове на фамилията са милиардери и почти всички бордове на управителните тела на фирмите в холдинга са заети от роднини на фамилията. Но първият Коч е нещо като нашия Буров или Аврам Чальовски - започва от едно провинциално дюкянче през 1917 и сам създава бизнес-империя,после я наследяват синове и внуци. Там няма прекъсната традиция и преобръщане на социалния часовник с дъното нагоре, пирамидата на естествения подбор в икономиката е работела през целия 20-век, работи и сега. Може хората със средни доходи в Турция, които са 60 процента да са базата и двигателя на вътрешния пазар като консуматори, но истинския мотор и мозъка са големите семейни конгломерати, в чиито ръце са производството и банките. ние такава класа едри предприемачи и корпорации нямаме. С едно две изключения нашият едър бизнес е паразитен, той е квази-бизнес, ориентиран за печалба не към разширяване на производство и иновации, а към публично-частни партньорства с държавата, тоест към корупция и кражба от бюджета. Това най-ясно се забелязва във функционирането на фондовата борса в двете страни - на турската се обръщат огромни обеми сделки в акции и капитал, българската е параван за задкулисни придобивания, на нея не се случва нищо съществено, защото същественото става в партийните централи и зад кулисите. Без способен едър капитал капитализъм няма. Дори в Китай. Според мен, гледайки цифрите от статистиката за турската икономика, огромната заслуга на дясната партия на Ердоган е, че държавата целенасочено се намесва с кредити и закони, с големи инфраструктурни проекти в създаването на голяма средна класа в смисъл на добре платени работни места - резултатът е 40 млн. такива хора в сравнение с предишните 10 млн. Точно в тази целенасочена държавна политика, с регулиране разбира се, успоредно с поощряването на едрия капитал да произвежда и балансирана фискална политика, Турция дръпва рязко в икономиката, опирайки се преди всичко на реализация на стоки и услуги на вътрешния пазар. От такава държавна политика печелят всички слоеве на обществото - бедните отиват нагоре в социалната пирамида, стават "средна класа" с добре платени работни места и стабилни доходи, оставащите бедни са обезпечени със социални програми /турската държава има строителна организация, построила стотици хиляди домове за такива семейства, има и санираща програма/, освен това е вдигната много минималната заплата и е много доближена до средната, това също дава ресурс на бедните и шанс да се преквалифицират и образоват; за горната класа от богати и свръхбогати рестрикции няма - държавата подкрепя и тяхната активност и стремеж към придобиване на богатство - така се хомогенизира обществото на база национален интерес, същевременно е динамично и отворено. Има една потенциална опасност сега, самозабравилата се от успеха партия да не кривне към неоосманизъм и имперски амбиции, за това предупреждават и двамата турски автори, които цитирах. Избегне ли тази подводна скала, тази дясна партия има широка магистрала пред себе си. Не бива да се забравя, че първата успешна светска партия на Ататюрк е лява, подчертано лява, тя е член на социалистическия интернационал и действа със силови методи - прословутите шест водещи принципа, които и сега стоят върху емблемата на партията на Ердоган, той не се е отказал от тях, само е сменил страната - от ляво се е изместил вдясно.

По отношение на определението "средна класа" има различни тълкувания и интерпретации, но някакъв консенсус и в този форум бяхме постигнали, че това са хората със средни и до 80 процента от средните доходи в съответната страна. Под "средни доходи" се разбира покупателната сила на местните пари, преизчислена в щатски долари, това е общоприета методика. В Китай например, за средна класа е много по-нисък праг от този в Западна Европа или САЩ, но цените и услугите също са много по евтини, така че с относително по-малко пари човек от дефинираната "средна класа" там би могъл да си позволи приблизително същото, което и човек от посочените страни. Иначе може да се говори за "средна класа" като хора имащи независими от работодател доходи, самонаети, производители и т.н. интерпретации, но общоприето е да се измерва по формулата 0.8 - 1 средни доходи, това е унифициращата методология, най-широко използвана и стандартизираща понятието. За Сомалия като гледам БВП и населението им, не мисля, че въобще би могло да се говори за средна класа, не срещам и конкретна статистика за доходите и покупателната способност на заплатите там, просто не открих данни - за такива страни съм чел, че след 20-на години евентуално ще имат шанс да формират средна класа. Ето линк към информация за средната класа в Африка, като са въвели и понятие "плаваща средна класа": https://www.afdb.org/fileadmin/uploads/afdb/Documents/Publications/The Middle of the Pyramid_The Middle of the Pyramid.pdf Сомалия не фигурира в тази таблица, а иначе критериите за средна класа в този континент са много по-ниски: В "долна" средна класа влизат хора с месечен доход 80-100 на месец, в горна с по 200 долара месечно.

Малко са по-различни цифрите: 528 евра в турция нетно, 414 евра в България https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_European_countries_by_average_wage 118 евра са над 20 процента разлика. Освен това има и една прислойка от средната класа, която е 60 процента срещу 40 за България, която е от около 5-6 процента и е много по-високо платена от тези средно с по 500 евро. А има и креативна и работеща класа от свръхбогати, в Турция по класациите на Форбс за миналата година има над 30 милиардери, половината са направили богатството си за последните няколко години, при това легитимно, могат да се проследят бизнесите и парите им, България няма нито един такъв милиардер сред 1500-те в света, тук е зоната на здрача за големите пари. по отношение на доходите най-важното, което тук не обсъждаме е, как се съотнасят те към БВП и растежа, а това в Турция върви пропорционално на растежа и дори изостава, в България има напъни от популисти политици и пишман-профсъюзни деятели доходите да изпреварват реалния ръст на БВП, това е път към инфлация и дългове, не можеш да плащаш повече, отколкото произвеждаш, тарикатския гръцки модел. Силно ни тегли в тази посока, ама накрая всичко се плаща и с лихви.

Е, показвам с общодостъпна като информация макроикономическа статистика как са нещата в икономически план, ти ми опонираш със снимки и картинки. Едното няма тежестта като аргумент на другото. Не си ги измислям тези числа, нито пък съм бил на същото мнение, преди да си дам труд да се запозная с тях. Да игнорирам тази информация означава да бъда пристрастен, това е лесно, но не предразполага към рационалност. Средна работна заплата 1300 лева в еквивалент на турски лири за 50 процента от работещите, минимална 800, цени с 6-7 процента по-високи от българските, брутен вътрешен продукт на човек 25 000 долара по покупателна сила, ръст на БВП 5 процента за 15 години подред средно, тази година пак е висок, въпреки всички черни прогнози. Това са числата. Население със средна възраст 30 години, срещу 43 годишна възраст на това в България, прираст на населението за 14 години 10 милиона. Така стоят нещата със средната класа в Турция, харесва ли ти или не. Да, тези хора, много от тях може би не харесват едноличния режим на Ердоган и партията му, но те дължат по-добрия си живот и този на семействата си на това управление. Можем да продължим да комуникираме с фотоси, но темата е икономическа. Моля колегите да пишат по същество.

Подпис на Николай Рьорих, 1932 г. Подпис на сина му, Святослав Рьорих Една аукционна къща, занимаваща се с оценки и продажби на картини в София http://www.gallery-victoria.com/

"Благодарение на огромните кредити с ниска лихва от ЕС и САЩ турците построиха икономиката си." Това е мантра, не отговаря на действителността. Ето за какви „огромни кредити” сумарно става въпрос: Обобщено: в Турция досега са влезли под формата на всякакви инвестиции /преки, банкови и на фондовата борса/ 145 млрд. щатски долара по статистика за 2016. Това представлява около 20 % от БВП на страната; за сравнение, към същата година в България сумирано има около 50 млрд. щ.д. инвестиции, което е 100 процента от БВП. Въпрос с повишена трудност, защо при 5 пъти повече външни инвестиции, България няма по-голям ръст на БВП от Турция за периода 2001-2016? "Ако ЕС не беше подпомогнал Турската икономика нищо от това нямаше да се случи." Легенда номер 2. С какво, освен с инвестиции, още би могъл да подпомогне турската икономика ЕС. Турция се ползва с митнически облекчения в търговията си с ЕС, но нека погледнем обема на тази търговия и баланса от внос и износ на стоки, в частност за ЕС, и общо за турската външна търговия. Първото, което бие на очи, е твърдо отрицателния баланс между внос и износ, тоест външната търговия на Турция й носи отрицателен ръст на БВП, а не положителен, и това е системно за целия период 2001-2016. Значи ръст оттам турската икономика няма, напротив, има отрицателен ръст. Ето, самата турска статистика го е илюстрирала – Турция има импорт 41 процента, отбелязан от статистиката като отрицателен прираст на икономиката и износ 30 процента, но остава една разлика на отрицателно сално от 11 процента от общия обем внос-износ, която е пасив. Друг е въпросът колко големи са тези 11 процента, те не са, защото относителният дял на турската външна търговия към турския БВП е едва 18 процента, Ник го е споменал, за България той е 50 процента. Тоест имаме от баланса внос-износ 11 процента отрицателно салдо, но тези 11 процента са от 18 процента на БВП, тоест минус около 2 процента от БВП, отрицателен ръст от външната търговия, въпреки цялото й нарастване за периода, тази търговия не е решаващ фактор за растежа на БВП. Тогава откъде идва основният растеж, който за периода 2002-20017 е 4.9 процента, втори в света след този на Китай, феноменално голям. Стана ясно, че не е от външно кредитиране, не е и от външна търговия. Ами в графиката на турската статистика е ОЧЕВАДНО откъде: От огромната вътрешна консумация на турския пазар – 67.6 процента От частни инвестиции /ще развия какво точно означава това по-надолу/ От публичната консумация /държавата като консуматор на стоки и услуги/ От инвестиции в публичния сектор Определящото обаче очевидно си остават частната консумация на вътрешния пазар, близо 70 процента от всички произведени стоки и в Турция се консумират там. Е, добре, за да печелят производителтие, трябва да има кой да им купува производството – стоки или услуги. Кой на един вътрешен пазар е масовия купувач на всичко произведено – хората с доходи и пари, естествено. Но масов купувач може да бъде само финансово стабилната средна класа, хора с работа и доходи, не може един силен вътрешен пазар да разчита само на много богати или на много бедни, и двете категории са слаба основа за широко потребление – едните ще купуват малко луксозни неща, а другите малко широко употребявани стоки, поради липса на доходи и средства. Само средната класа с относително стабилни и високи доходи може да осигури широко и голямо вътрешно потребеление. И точно там са се концентрирали усилията през тези години. От 10 млн. хора със средни доходи през 2001 те са станали 45 млн. през 2016, като горните 5 млн. са богата средна класа. какво означава това в цифри – при среден доход за Турция 800 долара месечно, това означава 300 млрд. долара пари в джобовете на тези хора годишно – оттам си плащат тока, водата, купуват дрехи и обувки, храна и автомобили, те са пазар за проиводителите, кредит, вътрешен кредит. 300 млрд. долара от 800 е повече от една трета от БВП на Турция, съотношението с външните кредити е 2:1 в полза на вътрешния. Другата много отличителна черта на модерния турски капитализъм, осигуряващ такава динамика на развитие и ръст на БВП е в живата фондова борса. Фондовата борса е източник на вътрешно кредитиране без банките и без утежняващи лихви, когато е активна и работеща. А турската е точно такава, активна и работеща. На нея се продават и купуват акции на фирми, което ззначи само едно за техните притежатели – те могат да получават необходимия им капитал оттам. И очевидно го правят в много големи обеми и много активно: Една графика илюстрираща колко жалко подобие на капитализъм и борса е българската фондова борса в сравнение с турската и колко силен инструмент за капитализация и производство е турската. там се извършват реални сделки по покупки и продажби на акции, тоест се капитализират производители и фирми – цифрите са фиксирани за сделки на двете борси през 2013. Токава на турската са се извършили покупко-продажби за 374 млрд. долара, срещу 0.8 млрд на българската или 400 пъти повече. Ако аз съм производител и ми трябват свежи капитали без лихва за ново производство, мога да ги получа от продажба на акции на борсата, а не от банка, точно което и правят турските фирми, борсата за тях е източник на капитали. там участват с парите си и малки играчи на ниво семейни спестявания, но това също са капитали. И третият стълб на вътрешно кредитиране и развитие на пазара са турските банки, те са в перфектно здраве и форма. Добре капитализирани, участващи на фондовата борса като играчи, с толкова наличен капитал, колкото е БВП на страната. И както се вижда всичко това се е случило след 2002. Оттам смъкване на инфлацията в приемливи едноцифрени проценти, изгодни кредити за предприемачи и производители, както и за потребителите: И фирмите и хората се възползват, теглят кредити, разширяват производство, защото има работещ вътрешен пазар, пазаруват, това личи по заемите на фирми и граждани, те също излитат рязко нагоре в периода: Не са нито външните кредити, нито външните пазари основен двигател на този силен растеж. Вътрешната активност на фирмите и добре работещия пазар в самата Турция е. Но пак повтарям първоначалната си позиция, няма начин да създадеш такъв голям пазар, без да осигуриш работа и заплащане на големи маси от хора, а точно това се е случило – формирала се е голяма и силна средна класа от около 50 млн. души, която всъщност е вътрешния пазар. Приказките за външно финансиране и външни пазари са добре на пропагандно ниво, но не издържат бръснача на цифрите.

Не е точно и вярно, че "големите държавници" доведени след превратите на военните са изковали икономическите успехи на Турция. Преди 2001 година Турция е държава с посредствено икономическо развитие под средните доходи. Всичко положително в икономиката на страната се случва след това, ето цифрите и статистиката не лъжат, те си говорят, но трябва да се гледат: Тръгват през 2002 с годишен доход на човек от 3580 щ. долара годишно, сега са с 10 800, но по-важното е, че покупателната способност на тези пари също се вдигнала и е равнозначна на 24 000, което поставя Турция в горната част на средните доходи, още една крачка им трябва да се изравнят с европейските - сега са еквивалентни на тези в полша и по високи от румънските и българските, за 14 години са направили това, а виж колко са постигнали за годините преди тези 14 години: От 1960 до 2002, тоест за 42 години растежът им е по-слаб отколкото за тези 14. Външни инвестиции: От времето на ататюрк - 1923 до 2002, след това, има разлика нали. Вдясно е участие на чужди фирми в хил. в турската икономика, очевиден е ръстът. Експорт на стоки - 5 пъти увеличен. Къде са военните във всичко това, освен че се опитаха да направят нов преврат. но този път хората им попречиха, средната класа, ако не бяха излезли на улицата, превратът щеше да мине. Коментирай цифрите.

Ако прочетете историята на Турция след Ататюрк, военните са идвали поне три пъти с преврати, след провали на политиците, но тези преврати и назначените от тях марионетни кабинети не са допринесли нищо за икономическото развитие на Турция. партията на Ердоган, която е класическа дясна партия, дойде на власт през 2001 след редовни парламентарни избори, не благодарение на военен преврат.

+++ Абсолютно не могат и не в политически, а в икономически план. Двете икономики са изградени върху съвършено различни основи - руската е суровинно ориентирана и генерираща оттам БВП, като не разчита, поне засега на силна средна класа от предприемачи - турската е огледално противоположна, нейната база са средната класа във всичките й сегменти и едрия капитал, който обаче за разлика от руския, е селф-мейд, самонаправил се по пътя на конкуренцията и естествения подбор в икономиката, тоест меритократичен, докато руският едър капитал е съставен от бивша номенклатура, назначени капиталисти, чиито най-ценено качество е вярност към властта. Базите на двете икономики, съответно на партиите, не предполагат аналогия и сравнения. Такива могат да се правят само по някои външни автократични признаци, но са повърхностни.

Ако някой си даде труд да сметне колко стотици милиони, а може би и милиарди са изгубени от отлив само на български туристи /а такива нашите "бизнесмени" не ги броят за хора и се отнасят презрително към тях/ по Черноморието, мисля че ще излезе "евтин на брашното скъп на триците" - вероятно са с пъти повече пари от тези, необходими за построяването на пречиствателни станции и канализация по курортите. Ама пуста лакомия неудържима, съчетана с държавно и чиновническо безхаберие плюс корупция. В Гърция, например, поне където съм бил, канализацията и пречиствателните станции въобще не се изливат в морето, а Гърция има приблизително 15 000 км брегова ивица, срещу 354 за България. https://bg.wikipedia.org/wiki/Списък_на_страните_по_дължина_на_бреговата_ивица справката е на линка

Ще започна тази тема с публикуването на две много интересни, според мен, статии на двама турски автори, както и с едно уточнение - поставям темата в раздел Икономика с молба към колегите, които участват в нея да не политизират - всички политически коментари могат да бъдат изведени в друга отделна тема в клуб Политика на форума и да се дискутират там. Тук с двете уводни статиии /едната е под формата на интервю във Форбс/ само рамкирам темата и основната идея и в двете статии, че през последните 16 години изключителния икономически възход на Турция се дължи на създаването на силна и голяма средна класа в Турция, приела ценностите на либералната демокрация. Бих допълнил и развил и моето виждане към тази теза и на двамата автори, че именно увеличените финансови и социални възможности на средната класа в Турция са основен генератор на нейното бързо и мощно икономическо развитие. Турция няма положително салдо във външната си търговия, нито пък толкова голямо външно финансиране, което да е двигател на бързия й икономически просперитет, нейният възход се дължи на изключително голяма вътрешна потребителска активност, на нейния много голям и активен вътрешен пазар, а такъв без добре платена средна класа е невъзможно да съществува. В поредица от няколко постинга ще се опитам аргументирано да развия и аргументирам това мое виждане, но най-напред ще публикувам двете статии на Адел Малик и Сонер Кагаптай. Тайното оръжие на турската демокрация: силна средна класа Адел Малик Адел Малик е преподавател по Икономика на мюсюлманските общества в университета в Оксфорд. Последният провален опит за завземане на властта в Турция демонстрира колко уязвима е страната за военен преврат. Но разкри че съществува нещо ново и много мощно, което съседите на Турция също желаят да култивират – силна средна класа, желаеща и способна да се мобилизира срещу заплахи на екстремисти. Въпросът сега е дали президентът Реджеп Ердоган ще съумее да съхрани тази нова ценност. За повечето държави в Близкия изток е проблем да изградят средна класа, способна да защити стабилността. Анализаторите на преврата се фокусират върху противоречията между турския елит и президента Ердоган, но малцина пишат нещо за структурните трансформации в турската политикономия, които доведоха да увеличаване силата на средната класа, която се явява електоралната основа на ердогановата Партия на Справедливостта и Развитието Justice and Development Party (ПСР). За последните две десетилетия Турция постигна забележителни икономически успехи, които я трансформираха от „болния човек” на Европа в една от най-динамичните икономики и нов притегателен център на търговията в Близкия изток. Критични за тази трасформация бяха инвестициите в инфраструктура, подкрепата на ферми със среден размер, експанзия на регионалната търговия и развитието на туристическия сектор. В резултат на всичко това, турският БВП на глава от населението се увеличи три пъти за по-малко от 10 години, като същевременно нивото на бедността падна наполовина, според Световната банка. Процесите създадоха невиждана икономическа мобилност сред работната ръка в селските райони, сред дребните предприемачи и слабо квалифицираните работници, задвижвайки маси от аутсайдери към групата на средната класа. Дори външната турска политика беше подчинена на интересите на средната класа. За турската средна класа оцеляването на демокрацията е приоритет, и както последните събития го доказаха, те са готови да се сражават за нея. В действителност случилото се не е просто сблъсък между Ердоган и политическите му противници, то демонстрира решимостта на средната класа, да не допусне Турция да регресира своята политическа система в такава, която ще навреди на икономическите и политически постижения на тази средна класа. В този смисъл, истинското предизвикателство през следващите месеци и години няма да идва от военните или от чуждестранни конспирации. Прекаленото съсредоточаване на власт в ръцете на президента, може да да разклати разделението и баланса между властите и да забрани политическата опозиция, включително в собствеата му партия. Точно това може да заличи цялата вече изградена демократична система, за която средната класа излезе да се сражава. Нищо от това не е добро за икономиката, от която зависи средната класа на Турция - и от своя страна избирателният успех на ПСР. Това дава основание да се надяваме, че проваленият преврат, подчертавайки ролята на средната класа като преграда срещу военните бунтовници, ще подтикне правителството на Ердоган да разреши политическата безизходица на Турция и да осигури икономически растеж. Средната класа в Турция няма да подкрепи партия, която не успява да разшири интересите й и да й донесе икономически просперитет. Но една ПСР, която се връща към основната си визия за осигуряване на икономическа мобилност - това е друга история. Разбира се, Ердоган се нуждае от консолидиране на политическата си база, включително чрез подновяване на връзките с лоялни поддръжници. И чистката сред военната и цивилната бюрокрация на евентуалните привърженици на преврата несъмнено ще се хареса на партийните лоялисти. Но той трябва да излекува и политическия разрив и да създаде нов консенсус, който подкрепя икономическия просперитет. Може би най-важното е, че ПСП трябва да спре опасното разбиване на турския модел на регионална икономическа интеграция, основавайки се на политиката на "нулеви проблеми със съседите", първоначално замислена от бившия министър-председател Ахмед Давутоглу, но изоставена през последните години. Турция влоши връзките си с почти всички свои близки близкоизточни съседи. Неотдавнашното обтягане на дипломатически отношения с Русия допълнително отслаби позицията на Турция. В този процес статутът на Турция като модел мюсюлманска демокрация постепенно се влоши и политическата поляризация се задълбочи, като се има предвид нарастващата заплаха за стабилността на страната.Важно е, тъй като Ердоган се стреми да концентрира повече правомощия в кабинета на президента, за да се справи добре с това, е да си припомни условията, довели до появата на Османската империя и евентуалния й срив. Подобно на възхода на ПСР, Империята се основаваше на подкрепата на еманципираните спахии в селските райони, особено в анадолската сърцевина. Но след консолидирането на властта си в Константинопол, османските султани бързо се заеха с установяването на султански ред, който противоречи на неговия прогресивен първоначален произход - и го отслаби отвътре. С по-голяма централизация на властта, османските владетели станаха неудобно зависими от съсловието на благородниците у дома и имперските сили в Европа. Ако ПСР на Ердоган се надява да избегне подобна съдба, тя не трябва да продължи похода си към султанската власт от последните дни. Една процъфтяваща и приобщаваща демокрация е единственият изход за Турция и ще възстанови модела, от който отчаяно се нуждаят страните от Близкия изток. http://www.marketwatch.com/story/turkish-democracys-secret-weapon-a-strong-middle-class-2016-07-26 Възходът на Турция: лидер на мюсюлманските държави през 21-ви век В интервю със Сонер Кагаптай, директор на Турската изследователска програма във Вашингтонския институт, ние обсъдихме новата му книга, озаглавена "Възходът на Турция: лидер на мюсюлманските държави през 21-ви век", публикувана през февруари 2014. Сонер Кагаптай е директор на Турската изследователска програма в института "Вашингтон". Той е писал подробно за американско-турските отношения, турската вътрешна политика и турския национализъм, публикувайки в научни списания и големи международни печатни медии, включително Wall Street Journal, Washington Times, Los Angeles Times, International Herald Tribune, Weekly Defense of Jane, Newsweek Türkiye и Habertürk. Той е редовен журналист за Hürriyet Daily News, най-старата и влиятелна медия на английски език в Турция и сътрудник в блога на CNN за Global Public Square. Той редовно се появява в Fox News, CNN, NPR, Гласът на Америка, Ал Джазира, Би Би Си, CNN-Turk и al-Hurra. Рахим Канани: Разкажете ми малко за Турция днес, подчертавайки някои от основните предизвикателства, пред които са изправени, политически, икономически и социални. Сонер Кагаптай: Турция се трансформира през последното десетилетие в рамките на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), която осигури стабилни икономически политики и добро управление. По този начин Турция превърна мнозинството он населението й в общество на средната класа. В същото време, подкрепяна от икономическия растеж и лавирайки на зиг-заг, тръгвайки първоначално като регионалната власт, управляващата партия на страната ПСР се утвърди като доминираща политическа сила в страната. Здравите й икономически политики позволиха на повече от всякога турци да споделят просперитета на страната и да се присъединят към редиците на средната класа. Тази поява на средна класа, подпомагана от управляващата ПСР, променя природата на политиката в Турция, тъй като турците от средната класа по силата на своя начин на живот възприемат ценностите на либералната демокрация присъщи на средната класа във всички демократични общества. Това означава, че Турция вече не е бореща се да оцелява страна, но не е и консолидирана демокрация. Има значителни проблеми у дома, от свободата на печата до разделението на властите и ако Турция иска да се превърне в истински фар на демокрацията в Близкия изток, нейната нова конституция трябва да осигури по-широки права. Паралелно с това развитие, Турция прегърна своята мюсюлманска идентичност, като я отличи като самостоятелна мюсюлманска сила. Вдъхновени от рекорден икономически растеж през последното десетилетие, турците отново започнаха да усещат имперски чувства. Неоосманизмът се превръща в политическа леща, през която много турци гледат на световната политика. Това последното предизвикателство пред Турция ще определи дали тя вдействителност е либерална демокрация. Тъй като дебатът за изготвянето на първата гражданска конституция продължава, това е особено важен въпрос. За да се превърне Турция в регионален център на власт и да води движението за демократична промяна, тя трябва първо да спечели битката за либерална демокрация у дома. Рахим Канани: Когато говорите за възхода на Турция, кога бихте посочили, че започва този възход и какви са формиращите го сили, които го движат напред? Сонер Кагаптай: Преди всичко трябва да отбележа, че политическата система на Турция създава стабилност, когато е доминирана от еднопартийно правителство, и Турция изпитва политически и икономически спазми, управлявана от коалиции. В допълнение към това страната се очертава като икономическа сила, благодарение на успешното съчетаване на традиционните връзки на страната с европейските и други икономики, разположени в рамките на ОИСР, с динамиката на нововъзникващите пазари, особено сред мюсюлманските мнозинства в съседните нации. Турският икономически успех от 2002 г. почива в две основи. От една страна Турция се държи отворена за Европа, като привлича значителни инвестиции от континента. От друга страна, Турция едновременно пренасочи търговията си към нововъзникващите пазари и към страните с мюсюлманско мнозинство, за да се възползва от техния растеж. С други думи, Турция има най-доброто от двата свята, като същевременно се възползва от близостта си до Европа както и от своя афинитет към мюсюлманските общества. Това стана възможно след десетилетие безпрецедентна политическа стабилност, осигурена от правителството на ПСР. Освен това Турция демонстрира относителна стабилност в момент, когато регионът около нея е бил размирен. Турците живеят много по-добре, защото са се разраснали икономически, докато светът около тях се е стопил както в Близкия изток с арабската пролет, така и в Южна Европа с кризата в еврозоната. Това на свой ред привлича инвестиции от по-малко стабилни съседи като Иран, Ирак и Сирия. В крайна сметка, политическата стабилност и регионалното влияние са твърдата валута за Турция. Нйният икономически растеж и способността й да се издига като "мюсюлмански БРИКС" ще зависи и от двете. Рахим Канани: Имаше ли нещо, което ви изненада по пътя за вашето изследване? Сонер Кагаптай: Роден и израснал в Турция, прекарах близо половината от живота си в учение и работа в Съединените щати. Турция е пълна с ежедневни изненади, затова ще сравня страната с лук, ако страните могат да бъдат зеленчуци. Всеки път, когато изваждате слой от повърхността, надявайки се да стигнете до сърцевината, ще откриете още един слой. Всъщност Турция продължава да ме учудва в способността си да расте и да се преобразява. Това забележително развитие може да се види особено в градовете Газиантеп и Кайзери, което отразява какво се случва, когато смесвате исляма и капитализма. Бедността и провинциализмът, които си спомних от моето време в Турция, и предишните ми посещения в тези два града изчезнаха, а на негово място се издигаха градове, които никога не бих могъл да очаквам, по време на моята младост в Турция. И двата града са процъфтели през последното десетилетие, но са довели до различни резултати. Докато Газиантеп показва, че когато смесвате исляма и капитализма, той може да създаде космополитно общество, случаят на Кайсери показва обратното. Кайсери, която също е процъфтявало през последното десетилетие, предполага, че смесването на исляма и капитализма води до социален консерватизъм. Интересно е да видим, че през последното десетилетие Турция е създала тези противоположни тенденции. Тази политика обаче не се поддържа от всички турци. Уникалният аспект на турското общество е, че в него има две големи блока от социални и политически групи, които са толкова големи, че и двата блока трябва да се вземат предвид. Ето защо Турция се развива към едно либерално общество, в което ще останат и двата различни начина на живот. Страната е разделена на средата между поддръжниците и противниците на ПСР. Ако страната не излекува това разделяне, за Анкара ще бъде трудно да реализира потенциала си да стане глобален играч. За тази цел ПСР трябва да осъзнае, че светската, либерална Турция, която се състои от около половината от населението на страната, е твърде голяма, за да се игнорира. Турция трябва да обедини различните социални сегменти, ако иска да се превърне в регионален и глобален играч. Само като служи като блестящ пример за либерална демокрация - Анкара може да се промотира като източник на вдъхновение за съседните си арабски и мюсюлманските общества. Ако от друга страна Турция е по-малко от либерална демокрация у дома, за западните й партньори ще бъде трудно да популяризират Анкара като модел на страни, които следват арабската пролет като Египет, Тунис, Либия и Йемен. Рахим Канани: В светлината на Вашите изследванията си, какво вярвате, че ще бъдат амбициите на Турция през следващите 10 или 20 години и дали тя е са състояние да постигне тези амбиции? Сонер Кагаптай: Първо, Турция трябва да балансира новата си ислямска идентичност със западното си покритие, включително връзките си с НАТО, ЕС и САЩ. Това ще помогне на Турция да се превърне в играч в Близкия изток, като използва европейската капитализация и хардуерните и разузнавателните активи на САЩ и НАТО, като същевременно се издига в очите на Запада като страна с уникални връзки с мюсюлманските общества. По-конкретно на европейския фронт, старата турска мечта за наваксване с Европа изглежда по-близка от всякога: Турция наскоро се присъедини към икономиките "1 трилион долара плюс" в Европа, осигурявайки на Анкара членство в елитен клуб на европейските икономики. Дали Турция ще успее да стане водещата мюсюлманска сила на 21 век, постигането на политическо влияние в нейния регион и потенциално в целия свят зависи от това как политическите елити в столицата на страната Анкара ще изиграят своите карти. Днес Турция е изправена пред редица стрес-тестове, които ще трябва да докажат способността й като глобален играч, както и ангажиментите й към западните интереси и ценности. първото от тези предизвикателства Турция е кризата в Сирия, където нестабилността пренася и върху самата Турция, а това създава търкания с Вашингтон. Ако Турция се движи в правилната посока, тя ще запази западната си наслагване, ще напише либерална конституция и ще се развие в мюсюлманските страни, като се възползва от последващия икономически растеж и политическата стабилност. Ако обаче тя не играе правилно, Турция може да се изправи пред огромна нестабилност, включително икономическа криза, засилване на политическото насилие, нестабилни правителства и дори конфликти със съседите. Това би било връщането на "болния човек в Европа". Елитите на Анкара обаче осъзнават, че Турция може да продължи да расте само ако успее да синтезира и запази всяка съставка в този микс, а именно като запази своята мюсюлманска идентичност и западните си ангажименти. Турция може да се издигне като като регионална супер-сила, както и да играе роля в региона, само ако създаде истински пример за либерална демокрация и продължава да изгражда своя отличителен белег посредством мека сила. С всимчките й дадени шансове и предпоставки за тази роля, единствено самата Турция може да предотврати възхода си, който я превръща в глобален играч. Рахим Канани: Най-накрая, какви са големите изводи, които искате читателите да направят от тази книга? Сонер Кагаптай: Турция ще се издигне като крайъгълен камък на регионалната стабилност, само ако Анкара съумее да използва своята мюсюлманска идентичност и западното надграждане, поддържайки силните си връзки със западните държави, макар да разширява своето влияние като сила в Близкия изток. За мюсюлманските страни стойността на Турция се крие във факта, че Турция, запазвайки своя мюсюлмански характер, вдъхнови своето общество и институции със западно покритие. За Запада Турция е ценна, защото е мюсюлманска страна сред други такива страни, която може да действа като надежден западен партньор. По този начин Анкара трябва да се промотира като източник на вдъхновение за мюсюлманските държави. Турция може да се издигне като регионална сила само ако носи добавена стойност на мюсюлманските си съседи. Това означава да се използва не само нейната мюсюлманска идентичност, но и нейните западни връзки в рамките на международната система. У дома, Турция ще се превърне във велико общество, ако успее да се консолидира като либерална демокрация, което позволява на двете тъй различни половини на страната да живеят заедно в хармония. https://www.forbes.com/sites/rahimkanani/2014/03/05/the-rise-of-turkey-the-twenty-first-centurys-first-muslim-power/#71fb7f186507

Целият им оръжеен комплекс е резултат от силно развитата промишленост и коопериране със западни фирми. Турските промишлени конгломерати са много мощни семейни холдинги, най-големият от тях, Коч Холдинг дава близо 10 процента от БВП на страната, а БВП на Турция е около 900 млрд. щ. долара, или иначе казано продукцията на Коч холдинг е два пъти по-голяма от БВП на България, и това с около 80 000 работници в него. Та мисълта ми е, че 2 процента, колкото е военния бюджет на Турция са около 20 млрд. долара годишно за армията, срещу бюджет от по-малко от милиард за България - сравнението е да сложиш на ринга 5 годишно момче да се бие с Джошуа или Кличко, категориите са несравними. Иначе Турция по размер на БВП и процент отделян за въоръжаване не е сред водещите, този на САЩ, Русия, Израел или Саудитска Арабия е в пъти по-голям.

Че какво му е на плажчето на Кушадасъ, с едно кафе получаваш безплатно чадър и шезлонг, има спасители, хората са любезни и усмихнати и най-важното - беше чисто, както и пясъка, така и водата. Шофьорът, който ни караше с микробусчето, служител на градската управа, винаги идваше пред хотела точно на минутата, избръснат и с изгладена бяла риза, повече европеец от всичките българи в групата. Царево, Приморско, Китен или Лозенец, според мен, като градоустройство и култура на обслужване са много по-зле от Кушадасъ. Най-важното е, че турците си ценят това което имат и го поддържат, без тези хотели регионът би умрял от глад, там няма условия за някакво рентабилно земеделие, освен за маслинови гори. А от историческите си забележителности са се възползвали напълно, имаше много западни туристи и в Памуккале и в дома на Дева Мария и по храмовете. В Кушадасъ най-много ме впечатлиха занаятите и търговията, кожарски, златарски, килимарски, сладкарски, всякакви магазини и заведения, където се продаваха и много скъпи луксозни стоки, за които очевидно има клиенти. За заплатите и доходите, какво по-красноречиво от тази графика, тя е на турската статистическа служба от 2016, показва промените в доходите между 2002-2016: За 14 години три пъти, 300 процента, увеличение, като 10 800 щ. долара е брутната стойност в долари, покупателната стойност на тези 10 800 долара са 24 000 долара на глава от населението, 60 процента средна класа с много по-високи покупателни способности от тези 40, които са по нашата статистика, но които реално получават с 40 процента по-ниско заплащане от турската средна класа, застрашени от бедност 20 процента, срещу 40 у нас, под чертата на бедността 7 процента, срещу 20 у нас. Горе вдясно графиката показва къде е в класациите е Турция сред страните с население над 50 млн. в света, от десет такива тя е на 8-мо място, и е в първата 20-ца на най-развитите страни в света. Това е постигнато за някакви си 15-на години. Плюс увеличено население с 10 млн. Да ги ожалиш комшиите.

Бях преди десетина години там и също съм с много добри спомени и впечатления. Как са цените сега, по онова време бяха приблизително еднакви с българските, на някои основни стоки по-скъпи, но на други по-евтини. Гледам в статистиките, че показват 6-7 процента по-скъпа цена на живота в Турция в сравнение с България, но минималната заплата е еквивалентна на 800 лева, а средната 1300, така излиза, че стандартът им на живот е значително по-висок. Освен това, имат редица социални помощи, които при нас ги няма.

Посочих Турция като държава, която постига алтернатива на сепаратизма, чрез икономически растеж. Каталуния и Кюрдистан /по-точно исканията за независим комунистически Кюрдистан от ПКК/ са съвършено различни казуси. В случая на Каталуния един богат регион от Испания иска независимост най-вече по икономически причини, в случая с Турски Кюрдистан етническа партия с ултралява идеология иска сепаратизъм на най-бедните турски провинции. ПКК е призната за терористична организация от ЕС, САЩ и НАТО, на нейната сметка лежат над 40 000 жертви в гражданска война. Разликата с Каталуния е огромна - ПКК не предлага никаква по-добра алтернатива за живот на кюрдите в региона, който е беден и без ресурси, отколкото това прави турското правителство, инвестирало там милиарди за изграждане на язовири и модерно земеделие. Иракски Кюрдистан е съвсем друга тема.

Разбира се, колкото мога конкретика - най-напред да се извиня за правописната грешка, тя е моя - не е в документа, който поствам, ясно се вижда във файла - срещу 1800 година е цитираната от мен грешно! но вярно изписана в таблицата цифра, цифрата през 1880 е 9.73 млн. Един приятел казваше, че винаги си дава преводите в редакцията с малки правописни грешки, за да имат редакторите и коректорите работа и да не го тормозят по същество, явно без да искам съм последвал съвета му, но уверявам те, неволно е станало - цитирал съм цифра от грешна година, коректната цифра е 9.73, но ине бива да се приема на доверие цитираното, а трябва да се се гледа източника. Документът е от този сайт: http://www.populstat.info/Asia/turkeyc.htm Авторът му е автор/съавтор на тази книга: http://www.pbl.nl/en/publications/1997/A_Hundred_Year__1890_-_1990__Database_for_Integrated_Environmental_Assessments__HYDE__version_1_1_ Отдолу под постнатата от мен таблица са посочили източниците - от 1927 година това са официалните статистики на турската национална статистика с издателския с международния ISBN, преди това са показани тези, могат да се проверяват по линковете: За България си прав, през 1880 Княжеството и Източна Румелия са сумирано най-много около 3 млн., поне според официалното преброяване на Княжеството, то е около 2 млн. за Източна Румелия срещам различни числа, но това не е толкова съществено, после има преброявания, които са съвсем точни, данните са достъпни. Едно е важно, поне според мен, данните на турската статистика след 1927 са точни, в тях не бих си позволил да имам съмнения, в това е и идеята на целия ми пръв постинг, да направя засечка от 1960 натам, не пиша тук научно изследване, когато седна да го правя и ако, повярвайте ми, ще бъда възможно най точен в цифрите. Горните неточности обаче не променят написаното в постинга ми, в първия. В периода от от 1960-2016, когато вече цифрите са коректни, Турция е утроила населението си, а България го е намалила с 20 процента, същевременно Турция е увеличила БВП 20 пъти, както и жизнения стандарт на отделния човек, докато за България това не може да се каже, нямам точна статистика сега под ръка, а и е късно, но не е 20 пъти. Те се движат в развитието си като икономика и демография по-добре от нас, разликата е много очевидна след 2000-та година досега. Приятна вечер.

Не знам защо, но на мен "Чичовци" винаги ми е звучала по-земно и реалистично от "Под игото" - Вазов въвежда в "Под игото" романтичния образ на Бойчо Огнянов под влияние на френския сантиментален роман и руските романтични герои-революционери, но по мое мнение му е "убягнал" този романтичен герой, неговите хъшове са много по-истински и от плът и кръв, а пък "чичовците" ги познава отблизо, те са си пак тук, същите: "Но особно любезно се разговаряше Варлаам. Копринарката с Кона Крилатия, съседа му през барата, който повече приличаше на бъчва, обута в гащи, отколкото на хвъркато пиле. Седнеха например лятна вечер, по месечина, на праговете си, гологлави, по риза и по бели гащи, обути на босо, и захващаха да си бъбрят мирно за това и за онова, за политиката, за кокошките или за преждата, или за луната. И Коно Крилатият (Боже Господи, какъв крилат?) пухнеше дим от цигарето право към небето и речеше: - Виж, това месечината, Варлааме, ще да е нещо голямо... Дали е живо нещо? Санким, ако му гледаш лицето, прилича на живо... но кой знае пак. Варлаам метнеше тих поглед към небосвода и речеше: - Може да е живо, може да е мъртво, всичкото е умишление... Виж тая бара, ако една мравунка се спре при нея, ще каже: море е, ти ще кажеш: бара е, а Фарлам ти казва: море е! Чудесата Господни са чудесни. А Коно Крилатият се позамисли и пак запита: - Ами ако би да падне въз нас... тъй както стоим... а? Страшно! Тогава Варлаам отговаряше: - Не пада. - А ти вярваш ли, че тя е звезда? Нашият копелак това го учат в школото, протестантин цял. - Звезда ли? Звездата си е звезда, но пророци, и учени, и благородни, според списанията, както са писували, така са го и нарекли, и така си е било от века и до века... "Солнце позна запад свой..." Каква ти звезда и какво ти удивление! Коно Крилатият се пак задълбочаваше в астрономически разсъждения и с вида на една възклицателна влазяше у тях си, като пришушваше: "Много чело, много знай." http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=2723&Level=2 На Вазов не му липсва чувство за хумор и ирония, най-накрая в "Под игото" единствения "герой" от Бяла черква, осмелил се да напсува Султана е кроткия идиот Мунчо.

Пенсионерите са били 2.181 млн. души към 2016, но пенсиите са били 2.68 млн. - някои пенсионери, над половин милион, вземат по две пенсии, но пенсиите са си пенсии, покрива ги държавния НОИ. Нямам нищо против тези хора, те са ощетени, според мен, от тази неефективна и ограбваща ги система на осигуряване, особено по-възрастните, чиито осигурителни вноски отдавна са откраднати безнаказано по системата "куче влачи диря няма". Това са данни от сайта на НСИ, стр. 22 http://www.nssi.bg/images/bg/about/statisticsandanalysis/statistics/pensii/yearbook_pensions_2016.pdf Ако трябва да сме точни, пенсионерите са 2.18 млн., а пенсиите над 2.6 млн., наетите лица в частния и обществения сектор са 2.23 млн., както се казва - има паритет, работещ-пенсионер- работещ-пенсионер 1:1, но винаги може повече, според Оптимиста. http://www.nsi.bg/bg/content/3953/национално-ниво Между другото, само за статистиката, повече от половината пенсии са до 300 лева, а 491 000 под 200 лева.

Това е много добре, но когато е свързано със съответен растеж на реалната икономика, тоест на БВП. В случая не е така - растежът при най-оптимистични прогнози няма да надхвърли 3.5 процента, като се има предвид, че е напомпан най-вече от европейски помощи и обществени поръчки, финансирани от държавата. За мен това е кух растеж, който много бързо може да изпусне въздух при спиране на европейско финансиране. Тогава? Има едни спестени пари от бюджетни излишъци, които могат да се похарчат за 5-6 години в раздаване на заплати без реформи и реален растеж на икономиката, след което, за да поддържаш вече вдигнатия стандарт, трябва да го компенсираш със заеми, и когато държавата затъне достатъчно дълбоко в такива заеми, идва вариантът на фалита, просто е еднопосочен пътя натам при такава стратегия. Гърция и Сириза. Няма начин да вдигаш заплатите с 10 процента, да имаш растеж от 2-3 процента и след време да не фалираш, така е в семейния бюджет, така стоят нещата и в държавния бюджет. Румънците вдигат заплатите, но вдигат и производителността си и растежа на БВП, двете неща вървят успоредно. Защото вдигането на минималната работна заплата автоматично повлича всички индексирани доходи нагоре - от нея се определя средната работна заплата в страната, както и пенсиите. Имайки предвид, че най-компактната група работещи в България са заетите в обществения сектор, те са над 600 000 души, това вдигане на заплатите рефлектира и в осигуровките, а тъй като осигуровките в България се плащат две трети от работодателя, това означава, че в обществения сектор ще бъдат поети като разход от държавата. Дори в момента събираните от осигуровки на работещите пари в НОИ не могат да покриват пенсиите на над 2.5 млн. пенсионери, тези отчисления свършват някъде до средата на годината, след което се отклоняват пари от бюджета за изплащане на пенсиите, вдигането на пенсиите ще разшири още повече тази бюджетна дупка. Но двете групи - служители в бюджетната сфера и пенсионери - формират ядрото на българските гласоподаватели и са преференциална цел на популистите, така че шумното обяваване на вдигане на заплати и пенсии е обяснимо, но според мен не отговорно, без реформи и цялостна икономическа стратегия и политика за растеж.

Където ги отвежда един "мечтател безумен, образ невъзможен", Бойчо Огнянов. Много българска история, за която чорбаджи Марко казва "Лудите, лудите, те да са живи!"

Това са сравнения на базата на които правиш изводи, обаче опирайки се на формална логика от сорта: "водата не е дърво, желязото не е дърво, следователно водата е желязо". Като сравняваш раждаемостта в Сомалия и Турция, изпускаш една основна "подробност" - колко е реалния доход на глава от населението в двете държави - този в Сомалия я праща в категорията на най-бедните държави в света, а този в Турция я класира в най-горната степен на държавите със среден доход - 24 000 долара годишно на човек по покупателна способност. За сравнение нашият е по-нисък, този на румънците също е по-нисък, с други думи Турция е на път да се измъкне от "капана на средните доходи", при това поддържайки висока раждаемост. Има разлика със Сомалия.

Като чета статията, малко ми прилича на оня виц "дето всички знаят кой е Човека" - цитат "Като фаворити на този етап се очертават PIRANHA на General Dynamics и ARMA на OTOKAR". Имайки предвид сумата - 600 млн. евро или по 3 млн. евро за брой, като се знае, че цената на турския АРМА е 1 млн. долара за брой с оборудването, а Пираня на Дженерал Динамик е приблизително 3 млн. евро за брой, нали става ясно, поне според мен, че има само един Фаворит, а другите са сложени за парлама и той е Пираня. Незнайно защо излиза, че са отпаднали финландската Патрия и американския Командо на Текстрон /на който лично не съм фен/. Поразгледах характеристиките на Пираня, по мое мнение те са много добри, а най-голям плюс за мен е възможността да има производство на българска територия, те процедират така в Румъния, която си е поръчала над 200 машини, които ще бъдат изработени в румънски заводи. освен това Пираня са европейско-базирана компания и с най-голям пазар в света в сравнение с всички останали конкуренти - най-впечатляващато е, че чрез канадския си клон фирмата е произвела над 4000 бр. машини за американската армия, които са модификация на базов неин модел. Според мен ще е Пираня, в което няма лошо, стига да постигнат добър договор за местно производство. Турската машина е пълно дърво, макар че е евтина, според мен, ако изберат нея сумата трябва да бъде поне с две трети съкратена.

+ И аз си го обяснявам по този начин. Там нещата са се случвали не насилствено и под натиска на урбанизацията, но в условията на силна средна класа от занаятчии, търговци и дребни производители. В Турция средната класа е много голяма и силна - над 60 процента, а 16 процента от населението й са заети в аграрния сектор срещу 6 у нас, което е резултат от насилствената колективизация на един по начало аграрен народ до 50-те. При турците има много рязко дръпване нагоре в икономиката, колкото и да е нелицеприятно по политкоретни причини да се напише, в периода 2004-2017, тоест при управлението на партията на Ердоган и на него лично. В този период има удвояване на турския БВП и Турция по ръст на растеж може да се сравни с Китай. силна протекционистична политика на държавата за турския бизнес, силен банков сектор, добре капитализиран, даване на преференциални заеми за турски производители и предприемачи - така е развита ускорено турската промишленост и туризъм. Турците нямат положителен външнотърговски баланс, но имат огромни приходи от лицензирани производства на вътрешния си пазар - те произвеждат маса реномирани световни марки, от автомобили и самолети до домакински уреди, и ги продават на вътрешния си пазар на монополни цени, защото са го защитили с мита и протекционизъм - добро или лошо, според теоретиците, но това им носи постоянен и бърз икономически растеж. Така е - китайците са качествен "материал", но сингапурците имат и огромния шанс да са на точното място във времето, когато континентален Китай взема решение да стане капиталистически като икономика и да търгува със Запада. Те плюс този шанс имат и един невероятно способен лидер с много силен екип и ясно поставени приоритети, който не изпуска историческия им шанс. Според мен цялата тази смяна на съотношенията в силите започна от идването на Тръмп и онази част от американския елит зад него на власт в САЩ. Там смениха парадигмата на отношенията с Европа, и сега на всички им се налага да следват нови правила, които всъщност не са написани. Но е друга тема, макар че си прав, че Каталуния всъщност е част от това, а не изолиран инцидент. Както и Брекзит.

През 1880 г. България и Турция имат относително съпоставителен брой население - България около 4 млн., Турция 5.5 млн. Това съотношение все още е паритетно по време на Балканската война - почти 2:1 в полза на Турция, но даващо при пълна мобилизация на България шанс да спечели войната, което и става в началото. През 1960 България е 7.5 на 28 за Турция, тоест съотношението е 4:1, позволяващо да се мисли за паритет и догонване; днес то е 1:12 в полза на Турция. Искам да подчертая с тези цифри факта, че големият бум на прираст на турското население не е през 40-50 години, тогава турското население нараства с 9 милиона, а българското с 1, което е все още съпоставимо и е растеж и при двата народа, голямата разлика е след 80-те години, когато населението на Турция се удвоява от 40 на 80 млн., а това на България се стопява от 9 на по-малко от 7 милиона, и това, както вече изразих мнението си, е резултат на добра управленска и държавна политика от страна на турските държавници и много слаба и безотговорна такава от страна на българските. Защото подобен на турския демографски ръст ръст имаме и в африкански държави, чието население умира от глад, макар и три пъти увеличено за този период, но в Турция се е вдигнал и три пъти стандарта на живот и индивидуалните доходи на това увеличено три пъти население, за разлика от тези гладни африкански и южноамерикански държави, Между другото в България има много голяма раждаемост, но тя е сред ромите, които са на дъното на доходите и образованието. Сингапур няма нищо общо тук, а и не е само географското му положение, същото положение има и Малайзия, както и Индонезия, но те не са се развили по този начин. Интересна идея, би ли я развил, другарката Меркел, според теб, пречи на големите бели братя зад океана ли?