Б. Киров

Това сриване на цената може да дойде от държавна намеса, Китай забранява търгуването с криптовалути, а в китай се произвеждат над 30 процента от световните критовалути. Сривали курса на юана, което е резонно. В резултат на това цената се е смъкнала с около 25 процента за десетина дни: http://fortune.com/2017/09/11/bitcoin-price-value-usd-china/

Либерализмът е в основата на западната демокрация, независимо дали е „ляв” /Демократическа партия в САЩ и социалдемократически в Европа/ или „десен” /Християндемократи в Европа и Рупубликанска партия в САЩ/. Но има една много съществена и голяма разлика между САЩ и ЕС и тя не е толкова на политическо и идеологическо ниво, а на икономическо. Става въпрос за т.н. „крони капитализъм” – един нов термин, придобил популярност по време на последната изборна президентска кампания в САЩ. В САЩ големите корпорации с пасивното съдействие на държавата изнасят производствата си извън страната и тотално заобикалят по този начин данъчното облагане, ерго държавата трупа дълг, защото когато китайския клон на Епъл например произвежда в Китай и търгува в Европа, Епъл заобикаля почти напълно американското данъчно облагане. Търговският дефицит на САЩ през последното десетилетие е чудовищен – годишно той надхвърля 500 млрд. долара. Не че американските компании не произвеждат и не правят печалби – те само заобикалят тяхното корпоративно облагане в САЩ и акумулират по този начин дефицит и държавен дълг. Лично аз така си обяснявам огромното затъване във външния държавен дълг на САЩ и дефицита в бюджета им. Само от Китай този дефицит е годишно около 400 млрд долара, но е голям и в търговията с Мексико – сумарно дефицитът от търговския баланс на САЩ за последните 10 години надхвърля 5 трлн. долара, което е всъщност сумата на техния външен държавен дълг. В Европа това е ограничено от много по-силната и социална държава и оставането на европейското производство на европейска почва. Най-ясно тенденцията личи в Германия, която за последните години стабилно генерира положителен търговски баланс – нейното търговско салдо е определено на плюс ежегодно с по над 200 млрд. или за десетина години това означава плюс 2 трлн. евро, сума съизмерима с тази на БВП на Германия. Това означава висококвалифицирани и добре платени работни места в страната, също и не толкова високо квалифицирани но сравнително добре платени, разпределянето на приходите от данъци за социални подобрения, които от своя страна привличат нова работна ръка. Накратко, либералният капитализъм се разбира и практикува различно от двете страни на Атлантика – в Европа държавите съумяват да задържат националния си капитал на европейска почва и той да работи за социални нужди чрез данъци, в САЩ това не е така, американският капитал „изтича” зад граница. Ето защо го наричат „крони капитализъм” – система, при която най-богатите използвайки лостовете на държавата прехвърлят данъчното бреме върху другите класи от обществото, избягвайки данъчното облагане. Както пише един американски публицист, „в САЩ 5 гениални момчета изобретяват нов продукт или технология, след което 50 000 работници в Китай или Виетнам го произвеждат”. Но при това данъците от това производство по неведоми пътища почти се изпаряват и не стигат до американската държава, а се вливат в корпоративните каси. Разбиране и прилагане на либералната идеология по различен начин и с различни резултати. Идеята за национално величие не играе никаква роля тук, защото колкото и могъща да е такава идея, щом държавния бюджет е твърдо на дефицит всяка година и данъците от свободната пазарна икономика /или каквато и да е икономика/ не влизат в държавата, никаква воля за величие не може да осигури такова. За Русия и Турция проблемите са от съвсем различно естество, като при това са специфични за всяка от двете държави. В САЩ има и друго – там поне засега наистина имаме хомогенна нация, но и етнически разлом в нея, защото латиносите и афроамериканците в перспектива от няколко десетилетия или най-много век ще бъдат мнозинство, а американската национална традиция поощрява компактните етнокултури, това ще им изиграе лоша шега в перспектива, според мен. В Европа такова нещо не може да се случи, пак според мен, защото имаме ясно разграничени национални зони в лицето на националните държави. Колкото и турци и африканци да се интегрират в Германия например /а германските власти много точно калкулират техния допустим за националната им държава брой, според мен/, те ще бъдат претопени като национално самосъзнание в германци, няма да могат да формират ясно обособена етно-култура, защото това е национална политика и стратегия, въпреки че либерално им се оставят относително широки граници на свобода да изповядват религия и обичаи.

"демокрация, права на човек, пазарна икономика" по същество е базата на либерализма, тази дума е натоварена с негативизъм от пропагандата с "либерастия", но на практика това са либералните ценности, които се изповядват от християн-демократи до социалдемократи в Европа. Това е идеология, но неагресивна и нерепресивна идеология. Както се вижда от развитието на ядрото на ЕС, Германия, тази идеология е превърнала най-милитаристичната и тоталитарна държава в най-отворената и динамична европейска икономика, икономически и политически локомотив на другите страни. Така че "идеология" има, но тя е една много толерантна към другостта идеология, максимално съобразена с индивидуалните права идеология. Език и гражданство не са непреодолими препятствия - и сега почти всички от младото поколение говорят английски, Шенген е почти пълна крачка към общо гражданство, еврото е световна валута с потенциал и тежест. Липсва споделена отбрана и сигурност, общо банково управление и наднационална изпълнителна власт. По отношение на общото историческо минало, то не отрича това на отделните нации, въпросът е да бъде извадено жилото на нетърпимостта и агресията в прочита на националните истории. Европа най-добре разбира и помни какво е война и омраза, защото последните две световни войни нямат аналог на другите континенти.

Щях и този текст да добавя, но се замислих и се отказах, защото точно учителката ми по литература, Мара Георгиева, беше пълен антипод на това описание - тя беше факторът, който ме накара да запиша литература в университета, макар че никога пряко не ми го е казвала. Успяваше да ни накара да мислим и чувстваме сами текстовете, обичаше си работата, разбираше я и преподаваше на по високо ниво от повечето ми преподаватели в СУ. п.с. Но тя бе изключение, почти по всички други предмети нещата, докато бях ученик изглеждаха почти така, както в цитирания текст. Не знам как е сега, защото нямам преки впечатления от гимназиалното образование, при най-малките, където имам, по мое мнение учебния процес е с по-ниско качество от това, което беше, когато аз съм бил на тази възраст.

Е щях да го пиша сам, но ти го направи - ами стана това, което наричаме Виденова зима, рухна производството, защото секнаха пазарите. Колапс - виж падането на доходите и икономическия ръст между 1989-2000. Нямаш пазар - умираш. Ще трябва да се бачка здраво и да не се краде толкова. Да се спазват законите и да се ореже корупцията. Да се управлява, а не да се властва. Да живеем като другите в Европа, следвайки пътя на Румъния. На първо време, според мен разбира се

"Психология на българина" от Константин Гълъбов, писано някъде през 30-те години на 20-ти век. Не че се правя на начетен, гугъл открива всичко, честно казано не бях чел нищо от него /срам без вина/, но сега ще наваксам. Иначе по текста - поне 80 процента от нещата в психологията и манталитета са останали консервирани, както е било по негово време. За мен лично повратна гледна точка е отношението му към Алеко /огледално тълкуване на образа на Бай Ганьо като автопортрет/ и на Пенчо Славейков - не бях се замислял досега от тази огледална гледна точка, много правдоподобност има в нея, ще се опитам да я доразвия за себе си.

Имаме безмитен внос и износ, свободно движение на хора с възможност да работят в ЕС, оттам влизат ежегодно стотици милиони евра, заработени от български граждани, заради тези търговски облекчения, кому пречи това и защо, пазар за продукцията на българските производители при облекчени митнически и данъчни тарифи, щом половината от продукцията се изнася за ЕС, това означава и половината работни места свързани с тази продукция. Следователно, заплатите. Затворете този канал за приходи, или го натоварете с мита, какво бихте получили като компенсация, къде има други пазари, на които можем да се възползваме от такива условия. Отделно България консумира ежегодно между 10-15 процента от бюджета си безвъзмездни помощи от ЕС по кохезионни фондове, другите по-развити икономики са ни донори.

Може ли по-конкретно, кои са тези в България, на които им пречат пазарите в Европейския съюз? И защо да им пречат, след като изнасяме и внясаме за там и от там на стойност почти половината произведен БВП. Губи ми се връзката.

Ще цитирам Антон Страшимиров, брат на историка Д.Т.Страшимиров и автор на "Хоро", за шопите и шоплука. Цитирам, защото не подлежи на резюме и коментар, без да се прочете. Антон Страшимиров, макар и много краен и остър в изразите, според мен е един от най-проникновените познавачи на българската народопсихология наред с Иван Хаджийски. Дарбата му на писател понякога го отвежда далече от научния тон и системното изложение, което има при Хаджийски, но и при двамата обобщенията не са изсмуквани от пръстите, а са плод на емпирични наблюдения и опит. Страшимиров почти обособява като отделни етноси по нрав и обичаи пет групи в България: шопи, мизийци, тракийци, македонци и рупци. Цитираното тук е от неговото изследване "Книга за българите", целият текст е на линка, заслужава си да се прочете https://kristo1975.wordpress.com/2017/04/12/антон-страшимиров-книга-за-българите/ https://www.helikon.bg/books/177/-Книга-за-българите_205957.html Шопи От всички български групи най-обособени са шопите. Етнографичната група от народа ни, която сама нарича себе си шопи, обръща вече вниманието и на чужденците, които проучват нашата страна. Снажни и дебеловрати, но бавни и тежки, те се оказаха през войните такива, че днес комай със завист загледват към тях дори студено самонадеяните мизийци. Шопите населяват земите ни между реките Искър и Морава; тук е българското море от „белодрешковци”. Те се преливат в македонци още при Кюстендил, но обхващат също Крива паланка и Враня. Компактна маса шопи има обаче и пo на юг – в прилепското Морихово. Те сами не долюбват името си, но бърсаците и там ги шлепят по дебелите вратове и им викат шопи. Инак тази група по диалект, носия и нрави не се отличава от софийската. Революционен организатор на мориховските шопи е „сливенецът” войвода Дядо Марко Лерински, който е баща на четническата организация в Македония1. Секретарят на Дядо Марко Христо Силянов разказва следната случка, възможна само между шопи: Войводата разхвърлил в Мориховско данъци за доставяне на оръжие. Явил се пред него шоп и натъртил: „Не че платим данъко, оти не можем”… Първенците в Мориховско познавали шопа като богат, та се разсмели. И войводата обърнал дебелия край: заповядал да му наложат „данък по голо”. Но и шопът разкрил опакото в душата си: „Нeчем”! – отсякъл той. И се сблъскали студената кръв на мизиеца с железния инат на шопа: било е състезание цяла нощ… След всеки час извеждали пред войводата шопа с нови синини по месата и след всеки час той по-твърдо обявявал: „Нe че платим данъко – нeчем!” На утрото шопът вече не можел да върви, но изведен пред войводата, той пак се пропял: „неечем”. Дядо Марко се изплюл и сам го изритал навън с дебела псувня – казват, единствената такава, чута от устата на тоя легендарен старопланинец. Шопът живее неспретно, кажете нечисто: около къщата му обикновено няма градина – свинете са всичко разровили. Облеклото му е бяло, с тесни беневреци, а кожухът му, нерядко с вълната навън, е лъснал от кир. Шопът попийнува – това най-добре знаят велешани: те от незапомнено време харчат своите люти ракии в Шоплука. Като изключение от всички други български групи, в Западна България има села алкохолици (пияници по бащи и деди). Но рядко пият и жените, наопаки, шопкините в двете Пасарели (между Самоков и София) със сопи разбиха кръчмите и поискаха от Народното събрание да ги закрие… Въпреки тези качества шопът не прави изключение от общобългарската народна черта: той обича земята, ламти да я владее, негова да си е, свое да работи, господар да няма. За шопа, както за всеки българин, е срам и поразия да изгуби своето и да тръгне „по чужди врати”. Такова злополучие е особено тежко за шопа още и затова, че селянин ли се е намерил той, мъчно става гражданин; най-многото, което постига, е да стане в селото си бакалин – за по-голяма търговия сякаш не е роден и гурбетчийство не знае (освен радомирските шопи, които са добри бозаджии и конкурират гегите). Дават се престорено за прости: изглеждат като добичета със скършени вратове, сякаш са готови да се примирят с всичко, а всъщност те едничко вред и винаги са се непоколебимо опирали на мащехата народна съдба. Шопът има особена слабост към женската си половина и вечно воюва с нея – за него като че ли няма нищо по-омразно от жена. На вола си ли ще се разсърди, детето си ли ще смъмри или кучето си ще изхока, шопът вика: „Ах ти, жено!” А около Вратца ще добави: „Ах ти, жено врачанска!” Мълчалив, нехаен и бавен, шопът обикновено сочи кротък като овца. Но софийските евреи го познават добре: пази се от шопа, казват те, когато вирне врат като бивол и загледа накриво към земята… Но от това не бива да се съди, че шопът е съумял да се опре и на евреите. Синовете на Израиля са му научили езика, настанили се в селата му и хубаво са се впили в неговата кесия. Разбира се, ако не е евреинът, ще дойдат цинцаринът, арменецът или бодкаджията колибар от Габровско, или пък прилепските чираци от Македония: шопът в търговията рядко отива по-далеч от кръчмар. Познават шопа добре българските офицери; общо е мнението, че той е роден за войник: понослив, покорен и суров като вълк. А познаха го и сърбите при Сливница. Шопите са войнствени, това личи сега: другите български групи ще трябва да им снемат шапка. А такива бяха те и преди: щом се заговореше за война, току ще ги видите на групи из София – усмихват се кротко на кого де срещнат… Макар тъй суров, шопът не е съвсем непоетичен, наопаки, той е преход от хладнокръвния мизиец към сантименталния македонец. Шопските песни са унили, но народните им игри са кръшни и еротиката им е понякога детски нежна. Често хороводните им песни имат припевки към либе, трогателно чисти. Тази любвеобилност у шопите може би е причина да са те тъй смешни в гизденето: жените им и досега ходят из София с големи паунови пера на главата, а с червени дамски чадъри в ръце, пък мъжете върху бели беневреци отпущат европейско пардесю… До неотдавна софиянци ходеха в Бояна (два часа път в полите на Витоша) да разговарят със стар шоп, който на младини еднъж бил ходил в София, но оттогава вече не беше слизал там: гледал човекът през 30 години как расте пред очите му нов грамаден град и пак не се наканил да прескочи, да го види… Шоп! Шопите дадоха големи благодетели в делото на народното възраждане, какъвто е прочутият покойник Денкоглу от София. Но малко са техни представители между по-първите наши културни дейци. Големите пазарни центрове на шопите са София, Пирот, Враца и Видин. Шопите в София се обезличиха, макар да прибягнаха до „кореняшката” си организация. Бавни, каквито са, те в столицата останаха назад от пришълците из разните български земи, които заграбиха пазара. Шопите капитулираха пред развилия се трескав живот в стохилядния град, макар че някои от тях се изхитриха да задържат нивите си, които някога бяха купували за стотина грошове, и да ги продадат по-късно за стотина хиляди левове… Обезличаването на шопите в София обаче личи само на пазара. Инак – вслушайте се в езика на младоците: децата и на пришълците от бреговете на Черно море завалят днес на шопски даже когато държат матура. Очевидно упоритото в душата на шопа е и в езика му! А това може би е на добро: София се помакедончи, пък нашите игриви южани биха намерили полза, ако се надъхат с мънинко шопска упоритост… Аз хвърлих тази си мисъл някъде в Македония и разсмях там няколко добри и хитри българи. Те възразиха под нос: – Харно е, море, ала боим се: шопите сет овакви от простотия… За щастие добрите македонци не бяха прави. Един от най-културните наши центрове допреди освобождението на България беше Пирот. В началото на миналото столетие, когато българските занаяти процъфтяват и заграбват пазарите на цяла Турция, първи сноват от „Будим града до Анадоло” шопите от Пирот със своите килими. Така пиротчани наред с копривщенци бяха преварили всички други българи и в занаяти, и в търговия, и в наука (а също е и със самоковските шопи). И когато Пирот остана в Сърбия, нима от простотия всички предни пиротчани се прехвърлиха отсам, та са и до днес между първите ни хора – държавници, професори, лекари и военачалници. А нима тази просветеност на пиротските шопи различава с нещо тях от другите? Четете съчиненията на сръбските военни историци върху Сръбско-българската война през 1885 г. Те не се свенят да признаят, че техните дружини от Пиротско са отказвали – и в най-големия разгар на сраженията – да стрелят срещу нас… И началниците им ги избивали! Не, това си е шопът: той не играе, не се чупи, не се кърши, за него „нaдве” няма…

И двамата забравяте едно от най-големите предимства на София - тя си има Витоша, малко столици в света могат да се похвалят с близост до планина. Въобще не е за пренебрегване.

Исках да ти отговарям изчерпателно, но Ник ме изпревари и направо закова целия ми отговор в една синтезирана формула: Няма начин да го кажа по-добре, но ще се опитам да го кажа по друг начин от моя гледна точка. Точно в липсата на идеология е силата на ЕС, за какво ти е на теб или на мен или на Х или У идеологията - идеологията, според мен, им трябва на обсебените от власт политици, тя е "меката сила", с която упражняват Власт, когато не могат да си позволят "твърда сила" - на хората идеология въобще не им трябва, те искат предимно три неща: 1. Сигурност за себе си и децата си 2. Дом 3. Стабилни доходи и добра работа Това е идеологията на ЕС. Принципно новото е, че се формира европейска нация от много нации, за разлика от САЩ, например, където имаме мултиетническа и мултикултурна нация, или бивша Югославия, обединена от така високо поставяната от теб идеология. А дали на знамето или герба ще пише "God save the King" или "God save the Coin" е въпрос без никакво практическо значение за живота.

За дрехите не съм изненадан, тук търговците такова турбо-надуване правят на китайския евтинджос, особено за детски дрешки и обувки, че не е истина, надуват по 2-3 пъти от цените на които купуват. За чушки и домати, има огромна разлика ОТКЪДЕ купуваш, знаеш го, в един магазин е така, както казваш в друг е по-евтино от България, всеки според джоба му, но "етажите" на цените са много диференцирани и си има купувачи за всеки от тях - има хора, за които не е проблем от снобизъм да купят десет пъти по-скъпо нещо, докато на една пряка от тях го има на много по-малка цена.

Южняк отиваме в ОТ, защото темата беше за нациите и глобализацията, но виж статистиката - 63 процента от американците имат собствено жилище, тоест изплащат ипотеки, в България този процент е 89 по наследство от соца, работата обаче не стои точно така с 4/5, защото за 20-30 годишна ипотека тази сума е значително по-малка, освен ако не изплащаш къща в Бевърли Хилс, сега не ми се рови за цени, но по малките градчета и по крайните квартали цените не са такива на къщите, че да гълтат по 4/5 от заплатите, мога да го докажа с информация, но отиваме в дълбок офтопик.

Добре, ОК, съгласих се, прав си, но животът не е 10-на пъти по-скъп. Освен това среден доход на домакинство е твърде разтегливо понятие, защото "домакинство" може да е и 1 човек, може и да са 10, в домакинство може да не работи никой, могат да работят и всичките му членове.

Ще поживеем, ще видим - дано да се окажеш прав, това за популярния анекдот ми хареса

Южняк, привет. Не се излагай, това са общодостъпни факти, има ги навсякъде: GDP - per capita (PPP): $57,400 (2016 est.) $56,900 (2015 est.) $55,900 (2014 est.) note: data are in 2016 dollars https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/us.html Средногодишният БВП на глава от населението в САЩ е 57 хиляди долара и по това няма спор, праг на бедността е 20 000 долара, необлагаемият, поне както го искаше Тръмп, трябва да е по-висок, доколкото си спомням ставаше въпрос за 30-35 000 долара, ти ще кажеш как е. ето ти статистика на средно почасово заплащане, умножи по 8 часов работен ден и по 24 работни дни, по 12 месеца и ще получиш сумата, но някои хора работят повече от това време: https://tradingeconomics.com/united-states/wages Ако работят двамата родители това надхвърля 57 000 долара. Средногодишен БВП на човек от населението по покупателна способност в България е над 18 000 долара, а това че животът бил 10-на пъти по-скъп ги разправяй на някой от Горно Нанадолно. това са цени за галон бензин /около 4 литра/, който може да смята да смята - цената на бензина определя много други цени на стоки, хранителни, облекла и т.н. https://www.eia.gov/dnav/pet/pet_pri_gnd_dcus_nus_w.htm

Навлизаме в много дълбоки геополитически води и Рамус пак ще метне определение за "кръчмарски разговор", но ще си позволя кратка реплика на това - според мен Е възможно. В противен случай целия политически и което е по-важно икономически елит на Япония /а там нещата са сраснали/ отива в резерв и трябва да правят голям завой като подгласник в региона на Китай. Да, но зад тях стои половинвековна история, и то успешна, както и ориентиран към западните пазари бизнес, ето защо мисля, че японските елити ще вървят плътно с американските в региона, то личи още от сега.

Сложих знак, че ми харесва, защото си го написал много добре, но според мен не е вярно, ще ми трябва време да се аргументирам, не искам да го правя реактивно, но поздравления за стила и изказа

Контрабаланс на Китай, ето тук е обяснено това, Форбс са сериозен източник: https://www.forbes.com/sites/ralphjennings/2017/03/22/japan-is-becoming-a-new-asian-superpower-thanks-to-china/#1f31f5aa75b9

Тук https://www.globalfirepower.com/countries-listing.asp където са най-професионални и обективни ги мерят по много показатели, виж за какво иде реч: могат да мобилизират 44 млн., ако въведат задължителна военна служба, което не изключвам, защото това може да ги облекчи в рецесията, могат да мобилизират 1.21 млн. новобранци. Много сериозни цифри, като се има предвид, че всичко това е модерно и първокласно, за разлика от бройките на севернокорейци, например, където количеството компенсира качеството, и още: 4 самолетоносача! Колко страни в света имат дори по един? И както отбелязваш потенциал, огромен. Опазил бог Азия да се милитаризира.

Капитане, привет. По принцип съм съгласен с това, което пишеш, според мен обаче незаслужено подценяваш Япония - и трите класации я слагат в десетката сега, но Япония има планове и възможност да промени конституцията си и да се милитаризира, доколкото знам управляващите имат намерение да вървят по този път, още повече че севернокорейците наливат вода в мелницата им с двете изстреляни ракети над тяхна територия. Япония и сега има внушителен потенциал, но военно-промишления й комплекс сигурно потрива ръце от развоя на събитията в региона.

Съвсем сериозно го твърдя, защото идеологията е икономическа, сложена е върху общ взаимен интерес от икономически характер, виж историята на основаването на ЕС, той започва върху такава база. И досега се оказва печелеща - вчера прегледах бегло статистиката на внос и износ на ЕС, Китай и САЩ през последните 20 години - ЕС има най-голям износ и най-добро положително салдо в абсолютни стойности, това е ключов показател, става въпрос за трилиони евро. Като вземеш общата валута, Шенген, отиването към единна банкова система, единна отбрана и сигурност, общо законодателство над националното, заявките за една европейска нация са много сериозни и поставени върху непоклатим фундамент, какъвто е икономиката. Китай също има вътрешен потенциал като вътрешен пазар - 1.4 млрд. потребители е нещо трудно постижимо за ума, тези хора от година на година стават все по-платежоспособни и главната грижа на техните лидери е това да не спира. При САЩ и Русия нещата са проблемни по различни причини, не става въпрос само за идеология, а за икономика. Накратко - сериозно го мисля.

Фружине, Ник ти е отговорил много добре, но и аз да го направя: не четеш внимателно, върни се в темата и прочети същността на ситуацията, а не цитирай реплики - там представителката на фирмата обясняваше, че фирмата поема пътните разходи или квартира, ако лицето реши да наеме в Ботевград. Но пак е мизерно, защото заплатата беше около средната, а такава заплата в София, например продавач в голяма верига магазини, знам го от близък човек, е по-голяма и няма нужда човек нито да пътува, нито да наема квартира. Ако този човек е семеен и с деца, нещата стават още по-зле с пътуването и квартирата - в единия случай са плюс 4 часа ежедневно /а времето струва пари/, в другия се забиваш в провинциален скучен град и си търпиш всички последствия. За това ставаше въпрос, да не подсилваме с измислени сметки. Много обаче издребняхме в темата и спирам с офтопика.

Прав си, точно така е в случая с ботевградската Senasata, затова добавих аритметиката, там излизаше, че човек трябва да живее или пътува на 100 км от София, след като ще получава заплата, която в София може да изкара като продавач в магазин или сервитьор. И наистина много българи работят и живеят в чужбина, а и пътуват много като туристи. Изобщо обобщаването е коварна работа, допреди месец си въобразявах, че туризма в Гърция е класи по-високо от българския като култура и обслужване, но се натъкнах след това на такъв случай, че сега вече поне няма да обобщавам нищо и за никъде - хотелът, в който изкарах 7 дни приличаше на общежитие за работници от Кремиковци от 60-те години, без майтап - на снимките изглеждаше великолепно, с басейн, три звезди и хубава градина /то това така си и беше/, обаче персоналът и собственичката, леле майко - тези хора ни третираха като концлагеристи, салатите в ресторанта се сервираха престояли от 3 дни, шведската маса бе доизобретена да стои едно мършаво девойче от кухнята зад щанда с основни храни и да сипва с малко черпаче малки порцийки като за джуджета, а един едър като Агамемнон юнак зорко наблюдаваше някой да не повтори и т.н. - с една дума страшен цицилък, невиждан от мен досега. И цялата работа е, че повечето заблудени като нас почиващи, които нямат личен автомобил, са напълно изолирани, защото най-близкото градче и магазин, ресторант, са на 5 км по магистралата, друг път няма. Уникално. никога не ходете там - "Касандра-маре" - касандра-кошмар-е.

В "1984" на Оруел.