Б. Киров

Демокрацията и пазарната икономика, според мен, не са джунгла. И хората преди 27 години не искаха да навлязат в джунглата, а се надяваха на демокрация, това беше синята идея. Всеки искаше да определя сам как да живее и работи. Не се получи, бяха излъгани и предадени от партийните си водачи. В доклада, цитиран от Дора, са описани етапите, през които стана това, бих ги групирал в три: рекет /СИК, ВИС и подобни/, разбойническа приватизация /РМД-та/ и партийно-олигархичен капитализъм. Сега сме в третия етап. В първата фаза все пак имаше независими медии и журналисти и затова хората ги слушаха. През втория тези медии бяха купени. През третия работят за олигархията. Това, според мен, не означава, че хората не се интересуват от това в какво общество живеят и са равнодушни, те са хванати в клещи и не могат да мърдат. Тази система до едно време работеше и някои хора забогатяха бързо от нея, но вече е изчерпана и на повечето хора това им е ясно. Дори и на голяма част от по-интелегентните и образовани хора от богатата прислойка. Точно на тези по-образовани и кадърни бизнесмени вече е пределно ясно, че трябва да премахнат олигархично-партийния модел, защото той работи и срещу тях. Щом една система е била монтирана, тя може да бъде и демонтирана и конструирана по друг начин, без да се налага всичко да се гори и чупи като при революциите. Нарича се реформа. Постига се с обществен договор.

+ Един британски аристократ, който спечели сърцата на американската публика Сър Деймиън Люис е кавалер на Ордена на Британската Империя и потомствен аристократ от хайлайфа на Лондон. Баща му, Джон Люис, е бил високоплатен финасов брокер на лондонското Сити. По майчина линия Деймиън Люис има уелски произход, както и такива знаменити прародители в рода си като сър Ян Броуотър, Лорд-Кмет от 1960-70 на лондонското Сити, банкерският квартал със собствено самоуправление, а също и лорд Доусън, личен лекар на Кралската фамилия през 1931-37. Самият Деймиън Люис в едно интервю по повод на ролята му на Соумс Форсайт в телевизионния сериал „Сага за Форсайтови” казва, че в тази среда на лондонски аристократи се усещал като риба във вода, защото е отраснал в нея. Люис завършва елитно частно начално училище, след това Итън Колеж и продължава висшето си образование като студент в Guildhall School of Music and Drama, елитно учебно заведение със статут на университет, подготвящо музиканти, музиковеди и театрални актьори. Завършва колежа с магистърска степен през 1993 и веднага постъпва на работа в Royal Shakespeare Company, където играе в пиеси на Ибсен и Шекспир. Първата му роля в киното е в американската филмова драматизация на "Робинзон Крузо" /1997/, където изпълнява ролята на Патрик Конър, приятел на Крузо, убит от него на дуел, заради общата им любов Мери. После играе като Лаерт, брат на Офелия, в „Хамлет” на режисьора Джонатан Кент, където е забелязан и открит от Стивън Спилбърг за ролята му на майор Ричард Уинтърс в минисериала „Братя по оръжие” /2001/. Този сериал му печели огромна популярност в САЩ и му отваря вратите към други роли в американското кино. Следват ролите му в „Капан за сънища” /2003, по роман на Стивън Кинг/ и Keane /2004/, и в двата филма се превъплъщава в странен и нестабилен психически човек. През 2008 играе в американския сериал на НВО „До живот” в ролята на детектив Чарли Крус, осъден несправедливо и лежал 12 години в затвора. Сега го гледам, според мен тази роля е истинската му актьорска същност – аристократично дистанциран с ирония и едновременно с това много по американски енергичен и ангажиран, контрастът между двете придава неповторимост и чар на изпълнението му. Въпреки че не продължава повече от два сезона заради голямата стачка на сценаристите от 2007-2008, този сериал отваря път на Люис към следващата му звездна роля във „Вътрешна сигурност” /2011-2017/ на американската компания Шоутайм. Ролята му на Никълъс Броуди в този 72-сериен сериал вече обсъждахме. Докато участва в комерсиални и касови заглавия, Деймиън Люис не спира да играе на театралната сцена, една забележителните му роли там е в „Мизантроп” на Молиер, изпълнявана на сцената на Comedy Theatre, Лондон. Женен за актирисата Helen McCrory, от която има две деца, живее постоянно в Лондон, макар че имат и дом в Лос Анжелес, пише поезия, добър изпълнител на пиано, участва със съпругата си в различни благотворителни инициативи. Една много характерна за него фраза е: „Ако едната ви фантазия е да сте в едно легло с осем голи красавици в Холивуд, а другата ви е да имате красива жена и приятна романтична къща в Лондон, където три деца обикалят наоколо ... може би е добре да се замислите дали изобщо притежавате фантазия.”

Има много неща от живота, които могат да опровергаят това напълно логично твърдение. Първо - губиш работата си, при което пропускаш 2 месечни вноски, след което банката обявява на публична продан апартамента ти. Междувременно, банката го продава за 30 000, тоест на първия купувач за толкова, защото оценителят на банката го е оценил вече на толкова. Ти оставаш в дълг на банката, който по сега действащия закон си е дълг, докато не го изплатиш, заедно с лихвите и дължимото към съдия-изпълнителя; ако не го изплатиш ти, ще го изплащат роднините ти и няма отърване от това, доколкото знам в някои страни има закон за граждански фалит, но тогава кредитното ти досие е съсипано и никой не ти дава заем или кредит. Второ - ситуацията с лихвите драматично се променя, лихвите само преди 5-6 години бяха 9 процента основно плюс 4 т.н. либор, тоест 13-14 процента, при тази промяна на лихвата картината с вноските се променя драматично - крайната сума за оставащите 10 години ще скочи поне с 100 процента, защото има и натрупване. Като непрекъснато си остава в сила и вариант номер Първи, той си е перманентен. Трето - при едно "спукване на балона" с цените на недвижимост /това си е циклично/, както стана през 2009-10 година, цените от 2000 евро на квадрат в елитен квартал, спаднаха до 800 евро на кв. в същия квартал за около година, реално за толкова можеше да се продаде апартамент през 2012, който е струвал 2.5 пъти по-скъпо през 2009. Това означава, че апартаментът, който банката ти е продала за 60 000, в един момент може съвсем реално пазарно да струва 30 000 /според мен много вероятно, защото той толкова струва/, което пък ме води до извода, че банката е намалила лихвения процент, защото сега се застрахова за своята печалба с раздутата цена, сега вече не са й необходими 14 процента, стигат й 4, защото стойността на заема е 2 пъти по-голям от реалната стойност на залога /ипотекирания имот/. Ако пренебрегнем 1-2-3, това което пишеш е напълно вярно и наистина, ако човек дава по 300 евро месечно за наем и толкова за собствено жилище, в което живее под наем, плащан на банката, по-добре е да плаща наема си на банката, която в един момент, ако този човек оцелее финансово 15 години, ще му предостави собствеността върху апартамента. Защото в крайна сметка, през всичките тези години на ипотеката, собственикът на жилището е банката, а не живеещия в него. Доста дълго стана, дано не съм го засукал повече от необходимото. п.с. пропуснах и онези 12 000 от сумата, които през цялото време на сагата с изплащането на вноските /180 месеца/, стоят в трезора на същата банка, тя ще си ги вземе от теб при всички случаи с лихвата, ти си й ги депозирал в знак на добра воля и доверие. С всичко това не искам да отричам възможността човек да си купи жилище чрез ипотека в банка, но лично аз мисля, че щом си спестил 20 процента от сумата, много по-добре ще бъде да живееш под наем и да доспестиш останалата сума, изчаквайки най-добрите пазарни цени за имоти, за да си купиш жилище със собствени пари.

Ще рече 250 евро максимум на кв.м., те са толкова и в София и в Марково като материали и труд. И като се има предвид, че при повечето кооперации в София терена се купува от строителя по схемата "жилище срущу терен", цената на груб строеж да е максимум 300 евро, сложи още 100-150 евро на квадрат за довършителни работи. Но ново строителство под 700 евро/квадрат в София почти няма, следователно си слагат около 100 процента печалба предприемачите. Да са живи и здрави.

Какво би плащал човек месечно, ако тегли кредит от банка 48 000 евро, в случай, че има свои 12 000 плюс пари за държавни и банкови такси, за да си купи жилище от 60 000, съответно за срок от 10, 15 или 20 години: За срок от 10 години За срок от 15 години: За срок от 20 години: При една пропусната вноска банката има право да ви отнеме имота по съдебен път, делата там минават много бързо. Или иначе казано - за 10 години изплащате на банката за отпуснатите 48 000 - 58 200. За 15 години - 63 720 За 20 - 69 600. Плюс вашите 13 000 отначало, ако имате късмет банката да не ви вдигне лихвата, защото те често го правят и то законно. В този най-добър за вас вариант, апартамент от 60 000 пазарна цена днес, би ви струвал 71 200 след 10 години, 76 720 след 15 и 82 600 след 20 години.

Съотношение между средна заплата и цена на апартамент от 60 кв.м. в изброените в по-горния ми постинг столици /наредил съм ги по низходящ ред/: Сърбия - средна заплата 390 евро/месец, необходими са 172 средни заплати, за да си купи човек апартамент от 60 кв. в Белград България - средна заплата 542 евро/месец - необходими заплати за купуване на 60 кв. в София 121 заплати Албания - средна заплата 451 евро/месец - необходими заплати за 60 кв. в Тирана 113 заплати Полша - средна заплата 1021 евро/месец, необходими 85 заплати за 60 кв.м. във Варшава Румъния - средна заплата 710 евро/месец, необходими 82 заплати за 60 кв. м. в Букурещ Турция - средна заплата 770 евро/месец, необходими 70 заплати за 60 кв.м. в Истанбул Германия - средна заплата 3775 евро/месец, необходими са 32 заплати за 60 кв.м. в Берлин Гърция - средна заплата 1090 евро/месец, необходими са 25 заплати за 60 кв.м. в Атина /тук има спекулативен момент, гърците вдигнаха ужасно много данъците за втори имот и това изкара на пазара хиляди такива имоти/ данните за заплатите са оттук https://tradingeconomics.com/greece/wages И така, отделяме се в групата на Сърбия и Албания, като все пак Сърбия ни бие по високи цени на недвижимост Другата група, почти два пъти по-платежноспособни, са Турция, Полша и Румъния В третата е Германия, Гърция е особен случаи, но при всички случаи е изгодно сега да се купува там недвижимост

https://www.propertyturkey.com/real_estate/2931-fully-completed-istanbul-apartments-with-extensive-facilities 1. Истанбул, около 900 евро на кв.м. ново строителство в комплекс https://en.spitogatos.gr/sale_Apartment_Kato_Patisia__Athens_-l5332276 2. Атина - 375 евро на кв. м. 3. Букурещ - ок. 980 евро на кв.м., ново строителство https://www.regatta.ro/en/residential/apartment-for-sale-3-rooms-pipera-tunari-area-bucharest-62-sqm/ Белград 1115 евро на кв.м. https://srbija-nekretnine.org/serbia-property/real-estate.php?id=1044432 5. Варшава - около 1450 евро кв.м. https://www.leachandlang.com/offer/51068/flat-sale-warszawa-bialoleka-skarbka-z-gor 6. Берлин - ок. 2000 евро кв.м http://www.rightmove.co.uk/overseas-property/property-70271828.html 7. Тирана - 850 евро кв.м. http://www.albania-properties.co.uk/property/apartments/for-sale/tirana/botanic-garden-residence#.WiVIK4hx2M8 8. София, Младост - 1, ок. 1100 евро на кв.м. http://sofia.imoti.info/pcgi/info.cgi?act=5&f1=0&f2=1&f3=0&f4=%E3%F0%E0%E4%20%D1%EE%F4%E8%FF&f5=%CC%EB%E0%E4%EE%F1%F2%201 Ако на някой му се занимава да види колко са средните заплати в съответните градове или колко е БВП на глава от населението в абсолютна стойност в съответните държави

Точно. Но се съмнявам коректен строител да продава "на зелено", такова чудо има само в Абсурдистан. А като анулира сделката след три години, кой ще му възстанови пропуснатите ползи от парите, които си е държал там без лихва и разходите по съдебни дела, да не говорим за ядовете и загубеното време. И какво става тогава с кредита, отпуснат от банката, почваме отначало на "зелено" ли, или връщаме кредита на банката и пием една студена вода. Моят човек си изнесе докрай кръста с изнудването, макар че скърцаше със зъби, което направиха и останалите балъци в кооперацията, но непрекъснато ги дояха за нови и нови пари, та видя кон боб яде ли, наложи му се да работи допълнително и да взема заеми. И да не пропусна, през всичките тези десетина години, живееше при тати и бати - 3 семейства в един апартамент.

Същият случай е, преди месец, след дълги борби с електрото, продължили години, им включиха тока, разбира се с полагаемия рушвет за техниците от порядъка на 500-600 лева на апартамент, просто така станаха нещата, преди това непрекъснато им горяха бушоните и бяха въвели ограничения /вътрешнокооперативни/ по колко уреда да включват, зимата си беше проблем, а и сметките им за ток двойни.

Това е едно истинско голямо приключение, наблюдавах го десет години с мой приятел, за търсачи на силни усещания. Докато стигна до заветния Акт 16, строителя поне на три пъти му вдигна цената, като в крайна сметка си оставиха ръцете в апаратамента, който му се наложи да ремонтира основно след това. Друг познат, по-малко късметлия, все още си живее в апартамент без акт 16, плащат ток на висока цена, докато водят дела със строителя, който междувременно е продал кооперацията на друг собственик, но също е завел искове срещу собствениците.

Има една малка подробност за ипотеките за жилище, която е важна: за да ти отпусне банката ипотека с лихва 4 процента примерно, тя изисква от теб да внесеш 20 процента от стойността на новото жилище, ще рече при 60 000 евро, колкото е двустаен апартамент в София, ти трябва да имаш 12 000 в кеш, плюс да платиш таксите по придобиване на апартамента. Проблем е и това, че при едно спукване на балона, това жилище след 5 години вече на пазара може да струва 40 000 евра, но ти ще го платиш на банката на цена 60 000 плюс лихвите, след като си внесъл вече своите 12 000 плюс таксите. Цените на апартаментите в София скочиха неимоверно много, през 2000 година цената на квадратен метър в елитен квартал на София беше 250 евро за квадратен метър, днес е над 1600 евро в същия квартал, от личен опит, тоест над 6 пъти. Заплатите, естествено не са скочили 6 пъти. Наемите се теглят от цените нагоре.

Че е по-евтино спор няма, но парите ти отиват на друго място, ако плащаш ипотека, купуваш с тях имот, който после, ако искаш, можеш да продадеш и да си върнеш парите. Това разбира се на теория, защото има много капани с ипотеките във вид на лихви, такси и други утежняващи клаузи, които в крайна сметка могат да те изкарат на улицата, както пише Фружин, и то длъжник на банката, след като си й плащал 20 години.

Гледах първите епизоди, наистина страхотна игра, даже по-добра от тази в Homeland, поне според мен, точната роля за него, менталист. Открих и негово участие в друг сериал, Band of Brothers /" Братя по оръжие", 2001, НВО/ поставян много високо в класациите /19 номинации, 6 награди/, режисьор и продуцент е Том Ханкс, Луис е в една от главните роли, тази на майор Ричард Уинтърс, командир на рота американски десантчици през ВСВ: Прототипът за ролята на Деймън Луис, майор Ричард Уинтърс http://zamunda.ch/banan?id=435189&hit=1&t=tv На линка са всичките 10 епизода със субтитрите, за който се интересува. https://bg.wikipedia.org/wiki/Братя_по_оръжие_(минисериал) http://www.imdb.com/title/tt0185906/

Цените на наемите са вързани с цените на имотите, а последните са функция на търсене и предлагане. Допреди 3 години цените в София бяха с около 50 процента по-ниски. Това което се промени, са лесните кредити с ниска лихва и вдигането на заплатите. Брокерският бранш е едно от големите пера в БВП на България, с малко хора там се печелят много пари. Брокерите сами си водят рекламна кампания и подгряват редовно пазара със спекулации как расте пазара, успоредно с тях банкерите и сарафите агресивно предлагат пари, заплатите също растат по-бързо от БВП и производителността, всичко това наду цените, плюс бодрите икономически прогнози за стабилен растеж на икономиката и стабилност, което е твърде преувеличено. Но пазарът сам се регулира, изкривяванията , поне според мен, не могат да издържат много дълго.

Ей това последното е проблемът - пазарът на имоти в България е изкривен, а не малоумните твърдения, че има пазар. Изкривяването според мен е главно в София и е напомпано от ипотечните кредити на банките, надули са балон, който максимум след 2-3 години ще се спука и ще се свие поне наполовина, колкото са реалните цени.

Това е пазара, но ако искаш да ги отдаваш за милион ще си стоят вечно празни, а ти ще им плащаш режийните и ще губиш пари. Същото е с панелката на Kujiro дето ще я отдава за 2000 в Люлин. Иска, но не може, ще се задоволи да си я има с разходите по нея.

+ Добро сравнение. Доколкото съм чел история на събитията в Германия по онова време, националсоциализмът идва на власт отначало с трудно извоювана парламентарна победа след избори през 1933. Социалдемократите и комунистите са мощна опозиция. Дотогава е имало независими медии. Репресивният апарат на националсоциалистите, отначало щурмови отряди, по-късно заменени с СС /партийна полиция/ смачква независимите медии само за няколко години - първите посетители на концлагерите са свещеници, политически опоненти и журналисти, после започват расовите репресии. Ще си позволя друг исторически паралел - комунизмът падна като репресивна система след няколко години на гласност. Появиха се относително независими медии тогава в СССР, но дори и у нас /Факел, който препечатваше от руската преса/, "Фашизмът" на Желев заби пирон в ковчега на тоталитаризма. Хората осъзнаха. Всяка голяма смяна на системата започва с революция в мисленето. А такава в главите на хората може да стане само на база информираност, според мен. И тук прокарвам разграничителна линия между информация и репортерство от една страна и идеологии от друга. Под медии разбирам независими информационни /не идеологизирани/ медии, на които хората имат доверие. Последното е ключово важно и решаващо. При 10 процента доверие в сега съществуващите мейнстрийм медии /които не са най-малкото финансово независими/ е невъзможно каквото и да пишат те, то да има някакъв сериозен ефект. 90 процента от хората не им вярват. Доверието лежи във фундамента на всяко общество, та дори в основата на банковата система. Няма ли доверие, идва девалвация и банкрут.

+ Не знаех за него че е английски актьор и за сериала Life , ще си го намеря да го гледам Вчера гледах Indiscreet http://www.imdb.com/title/tt0051773/ с Кари Грант /вече като холивудска звезда/ и Ингрид Бергман, като стартираща филмова звезда. Филмът е английски, ретро комедия в камерен състав, шестима актьори /падам си по добри ретро филми, гледам много такива/ на американския режисьор Стенли Донън, тук американец режисира английски филм, действието се развива в Лондон. Приятна комедия с много силна игра на Бергман и малко по-бледа на Грант, макар че той е голямата звезда, може би имаше не съвсем подходящата роля, но като цяло е на висота. Между другото, английските филми преобладаващо се разпространяват по света от големите американски дистрибутори, при другите европейски кинопроизводители не е така. Французи и италианци имат много добре развити киноиндустрии, но и двете школи не кореспондират с англосаксонското кино на САЩ и Великобритания, съвсем различни концепции са. Затова и европейското кино трудно пробива в американските киносалони.

Не е вярно че нямаме гражданско общество. Хората в България не са дебили. Ще ви задам един такъв въпрос: имаше ли гражданско общество в България през 1990 година на големия син митинг, запълнил Цариградско шосе от Орлов мост до Младост? Тези хора Граждани ли бяха или тъпи бройки. Идеята за демокрация е жива, но пак с риск да се повторя, и повече млъквам в темата, защото усещам липса на чуваемост - няма свободни и независими медии, а те са проводник, медиатор, за връзка между хората.

Много британски актьори са световноизвестни: Лоурънс Оливие, Антъни Хопкинс, Елизабет Тейлър, Шон Конъри ... Някои от най-големите световни кинохитове са британски, включително Хари Потър и Джеймс Бонд. Британците Алфред Хичкок, Ридли Скот, Чарли Чаплин, Елизабет Тейлър и Кари Грант правят звездната си кариера в САЩ. Британските филми реализират над 2 млрд. долара годишни приходи, което е около 7% в пазарен дял в световен мащаб. Наградите на BAFTA /Британска Академия за Филмово и Телевизионно Изкуство/ са британски еквивалент на Оскарите. Британската актьорска школа е една от най-силните в света и забележително е, че тя е сходна с американската Бродуейска школа – и двете залагат на много силно актьорско присъствие и връзка с театралната сцена, нещо което не е характерно за французи, италианци или индийци. Затова си мисля, че британските актьори с лекота се реализират и вписват в Холивуд, докато това е много по-трудно за останалите европейци.

Много сълзи се проляха и в българските киносалони при прожекцията на този филм Носителка на Оскар съди петкратен носител на Оскар за уронване на престижа След реализацията на "Джинджър и Фред" през 1986, Джинджър Роджърс, която по онова време е на 75 години, завежда дело за уронване на престижа й, като подвеждащо е използвано нейното име. Искът на звездата е отхвърлен на втора инстанция на американски съд за авторски права, с мотив, че филмът е достатъчно оригинален като художествено съдържание и изпълнение, за да може да бъде свързан с нейното име. В един от своите последни филми Федерико Фелини разказва за срещата на двама легендарни в Италия през 50-те години танцьори - Амелия Бонети /Жулиета Мазина/ и Пипо Ботичела /Марчело Мастрояни/, - които се срещат след 30 години, за да участват като танцова двойка с коронния си номер, имитиращи изпълнението на Фред Астер и Джинджър Роджърс, в коледно телевизионно шоу. Мазина и Мастрояни са в напреднала възраст, каквито са и техните герои от филма, но двамата, според мен, правят едни от най-силните си роли във филмите на Фелини. http://www.imdb.com/title/tt0091113/?ref_=tttr_tr_tt Марчело в ролята на застарял бонвиван, страдащ от самота и безпаричие, Мазина - на възрастна бизнес-дама с деца и внуци, ангажирана ежедневно в прозаични дейности. Срещата им става в долнопробен хотел в покрайнините на Рим, където организаторите на шоуто събират пъстро множество от ексцентрични и странни особи, за да заснемат продукцията си. Фелини, както винаги в неговите филми, развихря фантазията си на фона на тази карнавална среда, на границата между реалност, гротеска, фарс и трагедия, без нито за момент да изпуска сребърната струна на носталгията. Филмът няма касов успех, не става популярен зад Океана, но печели няколко европейски награди. Фелини получава миниинсулт по време на снимките, но продължава да работи. Това е първият негов филм, в който той неприкрито изразява сарказъм към телевизията и пошлостта на комерсиалните реклами, конкретно към телевизионната империя на Берлускони.

Единственият по-известен немски художник, живял по това време в Karlsruhe , който успях да открия в интернет е Feodor Dietz https://en.wikipedia.org/wiki/Feodor_Dietz https://de.wikipedia.org/wiki/Feodor_Dietz подписът му от 1841 обаче е доста по-различен от този на вашата картина; все пак има някои елементи, особено изписването на 8, които са сходни, с повече фантазия и други

+++ Успя да ми промениш гледната точка за Ник Броуди, или по-точно - върна ме на първоначалната ми Защото има едно нещо, което нито Кери, нито Питър, нито Астрид, нито Макс или Фара, не биха сторили, според мен - да пребият до смърт свой приятел, за да оцелеят те, което направи Ник Броуди, още преди да стане мюсюлманин и да се привърже към детето на терориста. Това е червената линия, която го праща там където го виждаш - при хлебарките, оцеляващи с цената на всичко. Във всичко останало бих могъл да намеря оправдание, системата, обществото играеше нечестно с този мъж - издигнаха го за сенатор и го готвеха за вицепрезидент и президент още по-лоши от него хора, те му поднасяха на тепсия всичко, той само се възползваше. При това той се издигаше с благородна кауза - да промени към по-добро тази система, да примири САЩ с мюсюлманите, нима същото не искаше с тайните си мисии в Иран и Сол. Но това несъстояло се убийство на другия морски пехотинец го слага при хлебарките, и това беше преди всичко останало. п.с. Но после ми хрумна нещо друго - ако Ник Броуди беше един нормален човек и беше предпочел честната смърт пред алтернативата да убие своя приятел морски пехотинец, нямаше да я има цялата тази история след това, нямаше да има Homeland, защото върху неговото наказание и изкупление се изгради връзката му с Кери и дъщеря му, това е гръбнака на филма. Без неговият образ този филм щеше да е сива конфекция.

В горната връзка това не е драма, Питър Куин е научен за изграе солово, да оцелява . Той е солов играч, въпреки участието му в екипи. Кери промени това донякъде, но не напълно.. И с още една: 2) Ник Броуди продължаваше да лъже , след като опитът му за убиването на Вицепрезидента и другите шефове в защитената стаяя се провали, той се отказа да отмъщава по този начин и започна да сътрудничи. Продължаваше да лъже и да прави всичко за своето оцеляване (физическо и социално) , и да наранява хората Това достигна своята кулуминация с убиването на семсйството на имама в Колумбия Каквито и подбуди да е имал за отмъщението за убийството на малкото арабско момче, според мен беше патологичен лъжец, които не поемаше отговорност за действията си.. Изпълнил ли е дълга си като е отишъл в Техеран? Не мисля така, смятам че той търсеше реванш пред, и прошка от дъщеря си, единственото важно нещо и човек за него за него, и лично "негово" в целия сценарии...Заради обаждането на дъщеря си и заради обещанието към нея, той не взриви бомбата.. Беше се превърнал в социопат, мислещ само за себе си..(може да е бил друг човек, преди да бъде пречупен, не е ясно за мен колкопо различен е бил, и не споря) И последна вметка 3) Кери беше бесърдечна и остра към всички хора, Тя само искаше от близките си услуги и саможертви , а не даваше на тях почти нищо (като лични услуги и саможертви). а) Случаят с Фара го илюстрира Фара, която Кери постоянно хокаше, а обяснението на Кери че "така я е обучавала" е глупово извинение на виновната Кери пред Майк, Просто няма такова учение и приобщаване в екип, само хокане и без поощрения и добри думи, не е измислено и в САЩ! б) Случаят с майка и, която тя прогони на погребението на баща си., също мисля го илюстрира За случаят с изваждането на Питър Куин от кома, ще проверя пак... PS Нареждането за събуждането на Питър Куин го даде Сол, но според мен (в цялостния контекст и конктретната филмова и игрова ситуация), решението дойде с решаващото съгласие на Кери Матисън. Тя, Кери Матисън, първа попита за процедурите за събуждане (в самото начало на серията 11 сезон 5 се води разговора на Сол и Кери за евентуалното събуждане на Питър Куин с лекаря му и ) и за рисковете от това събуждане. Сол Беренсън застана в неутрална и изчакваща позиция в този конктретен момент (след като преди това беше много активен в разговора и експресиите).След обяснението на лекаря потърси контакт с очи с Кери Матисън, и след контакта не показа активност или по-скоро не изрази нищо - тази съвсем конктретна игрова и пихологическа ситуация аз я тълкувам така: Сол Беренсън остави на Кери да вземе решението за извеждането на Питър Куин от кома (това е мое тълкувание, не задължавам никого с него) Срия 11, сезон 5, вижте началото на серията, веднага след повторенията, и надписите, http://filmisub.com/7180-seriali-homeland-homeland-season-5-vtreshna-sigurnost-sezon-5-2015.html ++ Точни корекции, не мога да не ги приема Да се концентрираме върху Ник Броуди. Да, той продължи да лъже и след като не взриви бомбата. Но за него вече всичко беше различно. Той не задейства бомбата, след като чу гласа на дъщеря си и осъзна, че не иска да убива и умира заради нея, само заради нея, той се вкопчи за живота заради нея, както го бе направил в плен, но тогава заради момчето. Това стана в хода на действието в САЩ, когато се върна, той нямаше понятие кой ще го посрещне, не познаваше децата си, спомни си сцената на летището с посрещането. Дъщеря му стана много близка с него, след като прие вярата му в исляма, заедно погребаха осквернения коран, тогава той осъзна, че си струва да живее дори и само заради нея, което се видя в момента, когато трябва да задейства взрива. Защо продължи да лъже и след това? И аз отначало си задавах този въпрос без отговор, после го намерих - пак заради дъщеря си и надеждата да има семейство. Отказът му щеше да означава смърт за него и със сигурност за семейството му - дубльорът-убиец, другият морски пехотинец, беше предназначен от тенгуто-атентатор за това, между Ник и другия имаше нещо като състезание между коне, победи Ник в кастинга, той затова и застреля дубльора. После имаше само еднопосочен билет за оцеляване на семейството му - до момента на срещата му с Кери в залата за разпити, когато тя му даде алтернатива. Да, много вярно си хванал, че изпълни мисията в Иран заради дъщеря си, нямаше път без тази мисия за него назад - цялото общество вече го беше нарочило за жертва, обществото накара малкото момиче да го намрази и което тласна това момиче към самоубийството, заради лицемерен морал и лъжа, сърцето на детето му говореше друго, то затова посегна на живота си. И какво му каза милата му майка: "Да съм сменила плочките в банята за да не ми напомнят за теб? Но, скъпа, не - просто не можах да измия кръвта оттам." А бабата добави, че малката "искала само да ги изплаши, но нямала кураж да се самоубие". Детето обичаше от цялото си сърце баща си, но обществото го наказа с омраза, при това без вина, Ник вече беше изкупил вината си с убийството на арабския терорист в САЩ, той можеше да живее в родината си с Кери, но отиде само и единствено заради вменената от майката и от крив морал лицемерно вина в ума на дъщеря му. Той беше жертва, а не престъпник и социопат. На едно вече започнало да се превръща в социопатско общество. Какво правеше приятелчето му от военното разузнаване - следеше го, за да се докопа до леглото на жена му, и да му открадне децата като кукувица, гадост. Кери изгони майка си, защото не можа да прости лъжата й, с която е съсипала нейния и на баща й животи. Тя обичаше близките си и беше готова да се жертва за тях, но се съмняваше в самата себе си, че е способна да бъде майка, затова и отначало не искаше да гледа детето. После се превърна в истинска майка, за която дъщеря й означаваше повече от всякакви служебни и политически интереси, спомни си как отказа да свидетелства. Майка й имаше огромен грях към Кери, тя я беше направила такава работохоличка, защото й беше вменила, че е негодана за семеен живот, подобно на баща й, поради заболяване. Моментът в който й разказа как е имала множество връзки с мъже, докато е била в семейството си, Кери престана да я забелязва, тя я отписа, защото майка й го беше направила много по-рано. По отношение на Фара, у Кери имаше някаква професинално-женска завист, Фара беше не по-малко способна като агент и анализатор от самата Кери, Кери й се възхищаваше, но и завиждаше, затова се държеше външно пренебрежително към нея. Но нямаше пряка вина за смъртта й. Наблюденията ти за тандема Кери-Сол при вземане на решението за събуждането на Питър са много точни, но все пак си мисля, че опортюнистът Сол държеше ключа тогава и просто изманипулира Кери, за да се скрие зад гърба й, да не поеме сам отговорността, той винаги така си правеше. После Кери тичаше из тунелите на метрото да се гони с терористи, докато Сол се довери на информацията на руската шпионка, с която делеше леглото. Бележките ти за отношенията на Дар с Питър са абсолютно точни, мой пропуск - имам понякога този лош навик да рисувам в черно и бяло и прехвърлих повече черно върху Дал, той наистина държеше на Питър, каквото и да значи това - за Питър не мисля, че вече държеше на Дар, след опита за убийство на езерото, той професионално хладнокръвно не го уби, за да засече обаждането, иначе нямаше да узнае местонхождението на килъра. п.с. пропуснах за убийството на имама в Каракас. Там ситуацията не беше толкова ясна, според мен. Имамът сам си докара убийството, като се обади на полицията и предаде брат си мюсюлманин на неверниците. Хората от бандата нямаше да застрелят имама и жена му, ако там нямаше полиция, щяха само да си вземат ходещите 10 милиона долара и да си идат по мирно по тихо, имамът си го причини. Ник отиде като мюсюлманин при мюсюлманин, той беше искрено вярващ. После вече го превърнаха в парче месо, но за онези хора той представляваше само пари.

Това в София си е норма, другото е изключение.