Б. Киров

За пряк износ става дума: https://www.government.nl/latest/news/2015/01/16/dutch-agricultural-exports-top-80-billion-euros Според мен реално нещата са някъде по средата: изкупната цена от производител-фермер на аграрната продукция като цяло е повече от 10 пъти по ниска от износната за чужбина. Всички източници посочват приблизително процент и нещо като стойност на аграрната продукция от БВП и почти толкова заети в нейното добиване, няма големи разминавания в тези стойности. https://data.worldbank.org/indicator/NV.AGR.TOTL.ZS https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2012.html#bu Същевременно всички източници, които прегледах, посочват износна цена на същите продукции от порядъка на 80 млрд. евро, тоест 10 пъти по-голяма - трябва да се има предвид и че съществена част от тази продукция остава за вътрешна консумация. Освен това се посочват в пъти по-големи цифри за хората ангажирани в бранша на аграрните храни. Обяснявам си го с десетките големи преработвателни компании имащи централи в Холандия - като се започне с Данон и се свърши със световни марки за бира. Приблизително 30 процента от агропродукцията се изнася във вид на преработени храни, останалото в търговски вид, но месото, например, което е от основните компоненти на тези 80 млрд. износ, също се преработва, то не излиза във вид на живи говеда или свине. На този линк е посочена като разбивка по пера износната продукция на Холандия, в това число от аграрния сектор; същият източник е посочил като базова стойност на аграрната продукция процент и нещо от БВП, тоест над 10 пъти по-ниска стойност - разликата в износните цени на същата тази продукция е очевидна. https://tradingeconomics.com/netherlands/exports-by-category Важното в случая е, че холандците са големи световни производители и втори след САЩ износители, второто за мен е от съществено значение, но е следствие на първото. Освен това те са реекспортьори, тоест внасят, пакетират и реекспортират аграрни продукти, които не произвеждат вече като холандска стока - това формира поне 20 процента от тези 80 млрд. И си стои непоклатимо и другият факт, че въпреки големия си агроизнос, той е все пак 15 процента от общия им износ - останалите 85 процента от износа на Холандия са предимно високотехнологична продукция, ето тук приблизително е посочена каква: http://www.worldstopexports.com/highest-value-dutch-export-products/ https://tradingeconomics.com/netherlands/exports-by-category

+ Номинирани сте веднага За Уругвай ми мина през ума, но излетя оттам и ти го посочи - те са много особен случай, без износ на високотехнологична продукция, със сравнително малко чужди инвестиции, с местно производство и разчитащи на вътрешен пазар, и на всичко отгоре с леви правителства, които изваждат икономиката им от рецесия и съкращават бедността с десетки проценти. Няма рецепти. Всяка една страна го прави по свой начин. Китай също е много интересен казус, там има олигархия, в Китай и Хонг Конг заедно има повече милиардери отколкото в САЩ, а средната им класа е 500 млн. души по покупателна способност, но моделът им не е същия като в Русия, държавата стои като неутрален рефер между икономическите групировки, равноотдалечена от икономическите им интереси и си изпълнява ролята на арбитър. На този линк за 8-те най-богати фамилии в Китай, наричат ги Осемте безсмъртни, Блумбърг са правили проучване по въпроса с родствените връзки между техните членове, но за съжаление оригиналната публикация е платена, така че не съм я чел, само резюмето. http://www.zerohedge.com/news/2012-12-26/octagon-oligarchy-meet-chinas-eight-immortals-infographic

Дали ми се струва така или в действителност е - става въпрос не за пряк износ на жито, мляко и т.н., а на стоки от хранително-вкусовата промишленост с висока добавена стойност, при която цената на първичната суровина се вдига поне 10 пъти, което е златния подход. Защото по статистика като агрокултури, Холандия в различни източници не е такъв гигант, тя става след добавянето на стойност и бранд в хранителните продукти - едно е да продаваш мляко, съвсем друго качествено и деликатесно сирене от това мляко - ако имаш марката и пазара, веднага вдигаш добавената стойност в пъти, продаваш технология и ноу-хау. Това е продукцията на Холандия от агрокултури в млн. евро - тя и по други статистики е между 1-2 процента от БВП на страната, който е около 800 млрд. евро годишно, ще рече около 8-10 млрд е агропродукцията като суровини. Холандия е 16 млн. население с около 8 млн. работна ръка, от които процент и нещо, тоест 80-100 000 души работят в аграрния сектор; БВП на страната е 70 процента от този на Русия или Турция, които в момента по абсолютни стойности са почти изравнени.

Това имам предвид под "уедрени", тези малък на брой едри стопанства, произвеждащи 80 процента от аграрната продукция. При цялата им уедреност и модернизация, нашият аграрен сетор дава около 7 процента от БВП и това е много в сравнение не само с развити икономически държави, но и със съседите ни Турция и Гърция /в Гърция процентът на продукцията е по-малък, но процентът на заетите е 12, в Турция съотношението е подобно/; развитите икономмики получават най-голям дял от БВП от услуги, след това от промишленост и най-малък от аграрния сектор - в САЩ процентът от БВП от аграрния сектор е около 1а в него са заети 0.7 от работещите. Аграрният сектор може да осигури поминък на част от населението, но не и продукция с висока добавена стойност. Особено важен за нас е в районите препитаващи се с тютюн, защото тази култура там няма бъдеще, нито бъдещи дотации, така че алтернативата й е належаща в тези региони. + Това е въпрос с верен отговор за Нобелова награда Нямам идея. Само някои преположения. Това, което установявам на пръв поглед върху икономиките на различни страни е, че като правило при високоразвитите икономики работната сила и съответно големия дял от БВП се концентрира в сферата на услугите, веднага след това идва промишлеността. Високотехнологични държави като Германия и Швейцария например залагат върху промишлеността и генерират положително търговско салдо от износ на качествени и маркови продукти от тази сфера, но има и други, които имат силен промишлен сектор, но не генерират голям БВП от там, според мен, поради ниското си технологично развитие и откъснатост - Белорусия, Куба и т.н., това беше обсесията на социалистическата номенклатура, да строи "завод за заводи", но те живееха с един век назад в промишлената ера в манталитета си, а реално се намираха в информационната ера и разминаването, завоя, който не успяха да вземат ги доведе до икономически колапс, въпреки затворената пазарна система СИВ, това е друга тема, историческа. Другото, което ми прави впечатление пак от пръв поглед, е отворената фондова борса за публично търгувани акции при развитите икономики - няма такава развита икономика, при която на фондовата борса да не се търгуват големи обеми от акции. България не е сред тези страни, за сравнение на нашата фондова борса има търгувани акции на фирми за по-малко от 1/10 от БВП, докато в някои икономики това съотношение е 1:1 или даже по-голямо. Отворената икономика за търгувани акции означава предлагане на компании за инвестиции от цял свят и широк вход на инвестиции и технологии, навлизане на чужд опит и ноу-хау. Според мен сама по себе си корпоративната структура не е панацея, ако зад нея не стои организационен и технологичен опит от световна класа. Опитът в началото на прехода да се изгради "мейд ъф Бългериа" супер-корпорация като Мултигруп с кадри събрани от гимнастическите зали не доведе до успех, домораслата суперструктура се саморазпадна.

Според мен, проблемите на България с бавния ръст на икономическо развитие, сравнен с Румъния например, не е в селското стопанство и земеделието. В България има сравнително много уедрено земеделие, което е по-ефективно от румънското. Проблемът е в сферата на промишлеността и най-вече в услугите, които във всяка модерна икономика дават най-голям дял от БВП и където могат да се въвеждат иновации и ефективен труд с висока принадена стойност. Ще илюстрирам: В горните две графики е отразен ръст на аграрния сектор в България и Румъния. Сравнението по сектори в икономиката показва очевидно предимство за българския аграрен сектор: 1 румънска лея е около 42 ст., ясно е от графиката, че българския аграрен сектор е по-ефективен от румънския – при три пъти по-голямо румънско население и заети в него 28 процента от работната ръка срещу по малко от 7 процента от българската работна ръка, Българския аграрен сектор произвежда почти толкова, колкото и румънския – особено очевиден е скокът в българския аграрен сектор след 1996, в сравнение с румънския; според мен, това се дължи на уедряването в българския аграрен сектор и ползването на всички предимства от това за окрупнено промишлено производство главно на зърнени култури. БВП на България по сектори за 2016 като дял от общ БВП Работна ръка в България, заета по сектори като процент от общата работна ръка в България БВП на Румъния по сектори като дял от общия БВП Работна ръка заета в секторите като дял от общата работна ръка в Румъния Проблемът в България е, че от една аграрно-промишлена страна, каквато бяхме преди 1990, селата се обезлюдиха, а онези хора, които работеха в ТКЗС и ДЗС-та останаха без работа и поминък на село, мнозина масово се преместиха в градовете, но тези хора нямат нито квалификация, нито образование за висококвалифицирана работа, а основния брой в новите ромски гета по градовете са мигрирали роми от селата; в Румъния тези хора са си останали по селата и се занимават с дребно селско стопанство, водят се самонаети - да, това е екстензивно селско стопанство, но им осигурява препитание и работа, държи ги по-далече от социалните помощи и те не тежат на бюджета, в България, поради начина на оземляване, това тръгна по различен път. В сферата на услугите и промишлеността обаче имаме„плоски” като ефективност и лишени от динамика в сравнение с Румъния показатели. Всеки от секторите е толкова ефективен, колкото усреднената стойност на ефективност за целия БВП, която от своя страна е ниска. При по-голям БВП на човек от населението с около 10-15 процента като цяло, Румъния е постигнала огромна разлика като ефективност в сферата на услугите и индустрията, двете сфери с висока принадена стойност в нейната икономическа структура; при България стойностите на висока ефективност са изравнени и в трите основни сектора, брутната добавена стойност почти се покрива с броя на заетите във всяка сфера работници, те произвеждат едни почти „усреднени” като ефективност добавени стойности, които по начало са ниски. Проблемът на българската икономика е в структурни диспропорции – работната ръка е концентрирана в суровинни и ниско-ефективни производства с ниска добавена стойност, това го дискутирахме в друга тема. Оттам и структурата на износа – да, изнасяме много, но повече стоки с ниска добавена стойност, а внасяме такива с висока, затова балансът е на „червено” или в най-добрия случай около нула, а това не генерира високи приходи. И следва ефектът на доминото, пада качеството и на образованието, защото щом произвеждаш стоки с ниска добавена стойност, неизискващи кадри със специална подготовка, университетите не откриват достатъчно такива места, както писа сполучлива един колега, наблягат на "хуманитари", профилирани към обществения сектор, където мястото е топло и осигурено с благинки и обезщетения.

Според мен всички в една национална държава са засегнати по веригата от лошото управление. За сравнение си дадох труд да видя как са минали тези години за германската икономика, някои тенденции се повтарят, както и за тази на ЕС като цяло, но има съществени разлики: Има спад през 2015 с около 15 процента, но после тръгват нагоре осезателно Тук е огромната разлика, непрекъснато са на положителен баланс в търговията си, произвеждат и изнасят повече, и то много, това компенсира лекия спад в БВП, а за мен означава, че производството им продължава стабилно да работи за износ и има пазари, спадът вероятно е в сферата на услугите Данъците им не са ниски, но не ги променят рязко, както прави Оланд, а ги държат стабилни Корпоративен данък 29.6 и е понижен 2007, след което остава непроменен, това генерира предвидимост и стабилност у бизнеса Персонален данък 47.5, близо до френския, висок е, но стабилен, не се пипа, а Оланд го вдигна рязко и стресира богатите, имаше вълна на данъчни бягства в офшорки и в чужбина ДДС непроменено, Оланд го променя, това говори за нестабилност, плаши инвеститори и производители, германците го държат на нивото на французите, но е стабилно Тук е голямата разлика - наети и работодатели плащат почти по равно социални осигуровки, при французите има идеологизиране, не стига че са високи, но 4/5 се плащат от работодатели, около 1/5 от работещи, това си е идеологизиране с цел да се харесат на електората, но казва на инвеститорите "наказани сте, защото влагате в производство", такова нещо има само в Русия, там работниците плащат 0, работодателите 100 процента социални осигуровки, но не е начинът да стимулираш инвестиции; златната среда са германците, солидарно по равно. А като сложиш и допълнителния проблем с огромна бюрокрация, която по времето на Оланд е разраснала още повече, и като имаш предвид, че държавата им плаща и социалните осигуровки /само ние ги бием в това отношение, защото там чиновника плаща поне 1/5, у нас зеро/, как да не затънат в дългове и производството им /износа/ да не боксува и върви надолу. Защото в едно мисля, че не си съвсем прав, че го отнасят само бедните, като има криза в икономиката го отнасят не само бедните /макар че те най-много/, отнася го цялата нация, в това число средната класа и богатите; което се вижда от следващата графика, държавният дълг в Германия е с тенденция да намалява, а като пропорция е около 50 процента от БВП, за Франция е нараснал рязко и като пропорция е над или около 90 процента от БВП, като една трета от това нарастване е станало за 5-те години управление на Оланд: Добро управление, добри резултати, преизбират политиците и обратно. Не твърдя така, защото е ляво или дясно управление /Меркел имаше социалдемократи за партньори/, а защото е добро или не толкова добро.

Гледам цифрите, не идеологията. когато цифрите говорят и боговете мълчат. Една лоша икономическа политика за един мандат орязва много повече правата на трудещите се. Ако имаш очи да гледаш и ум да мислиш, гледай и виждай, в противен случай не мога да ти помогна, карай с лозунгите: Пазели са стандарта за сметка на заеми и дългове, както и вдигане на данъци, но по този начин се държиш на власт до време, после идва сириза. Висок корпоративен данък, много висок подоходен личен данък /ще наказваме богатите, ама те избягаха с бизнеса си зад граница/, отнесоха го средната класа от производители, чиновническо раздуване, бюрокрация, харчене на повече отколкото произвеждаш, ерго външнотърговски дефицит, защото не можеш да продаваш повече, отколкото внасяш, дефицит в държавния бюджет и трупане на държавен дълг, който сега ще плащат кои - същите трудещите се, за които ти е така мъчно. И всичко това е, за да сме "добри" за 4 години, пък след нас потоп. И сега, когато Макрон им казва, че ще трябва да работят повече, според теб това е робство.

Прегледах цифрите от статистиката, преди да пиша, ще се опитам да дам отговор от моя гледна точка: Икономическата политика на правителството на Франсоа Оланд /чиито финансов министър беше Макрон/ е провал за френската икономика - вдигнати са данъците и за фирми и за граждани, БВП през последните 2 години пада с близо 20 процента в абсолютни стойности, търговското салдо внос-износ е прогресиращо отрицателно. Ако Франция продължаваше по този път, нещата за още 4 години можеха да стигнат тежка рецесия. Имаше недоволство от падащия стандарт. Макрон дойде на вълната на това недоволство и на бизнеса, и на работещите. И сега за реформите му, за които така саркастично говори професорът, който е великолепен оратор, спор няма. Първо Макрон маха предишния закон, който позволява на работника да съди с години работодателя му, ако го уволни и ако го осъди да вземе голямо обезщетение. И второ, съкращава увеличението на заплатите на френските чиновници, професорът сам казва, че те са много раздути като щат и работят седмично по 35 часа /7 часа 5 дневна седмица/, за разлика от американските и повечето по света, които работят по 40 часа. Френските чиновници искат да им се плаща извънредно за тези 5 допълнителни часа, Макрон реже това увеличение. И профсъюзите скачат - орязаха правата на трудещите се. Ама чакайте, ако един работник си пие биричка в работно време или пафка цигарки и работодателят му реши да го уволни, този човек може да го осъди и да вземе голяма сума от него. Чиновник, който работи 35 часа вместо 40 може да иска двойно заплащане за още 5 или близо 30 процента увеличение на заплатата си, и когато новият президент на една потъваща икономика вземе решение да запуши пробойните, профсъюзите скачат и викат "но пасаран".

Той бай Дейвид отдавна се препитава с енергизиране и екзайтмънт на конспиратолози, но в случая прави много здрави връзки между трите части в репортажчето си - Singularity University, Гугъл и Фейсбук, не може да му се отрече. Обърни внимание на идеята му за световен ИИ Облак, в който се включват всички индивиди с нано-импланти, на мен ми звучи реалистична след няколко десетилетия.

Изконно българско, ако отместим фокуса от личното

Доколкото ми е известно, сега нямам статистика под ръка, мнозинството от т.н. латиноси са мексиканци, границата е голяма, трудно охраняема, има и корупция сред имиграционните власти, мексиканците имат много по-нисък стандарт на живот и масово преминават границата, после легализираните имигранти си изтеглят семействата и роднините в САЩ. Голяма част от тези хора впоследствие се интегрират, но за част от тях, особено по-възрастните, процесът не е лек и се обособяват в испано-говорящи общности. Знам, че в някои университети /Южнокалифорнийския например/ има запазени квоти за "латинос", което изглежда дискриминационно за белите.

Не мисля, че САЩ се стремят към изграждане на междунационален съюз като ЕС, поне не са го декларирали. Конфликтът с Мексико отдавна е изгладен, Мексико е вторият по големина търговски партньор на САЩ с положително салдо от търговията си с тях от стотици милиарди долари годишно, така че губещия засега от тази търговия е американската държава, но печелят американските корпорации, предимно в автомобилостроенето, които произвеждат в Мексико.

Няма проблем. Как изчисляваш Русия 40 процента, а България 15? Виж само в една сфера, горивата, която е 21 процента от топ-100, как стоят нещата: Голямата част от дъжавния резерв от горива, предназначени за използване при кризи и война също се складира в съоръжения на Лукойл. Що се отнася до вноса на горива, Лукойл удобно държи ръка и на този кран. Българските закони изискват всички стоки, облагани с акциз, включително горивата, да се внасят само чрез акцизни складове, т.е. специално лицензирани за това. През 2011, българското Министерство на Финансите официално обяви, че Лукойл пряко контролира 80% от тези складове. Съгласно същото обявление, допълнителни около 15% се контролират от Нафтекс Петрол, местен търговец на горива в силно затрудено положение, който е изцяло зависим от Лукойл както за доставки на горива, така и за финансиране. Това явно не е достатъчно, защото Лукойл допълнително наема акцизни складове от малки, номинално независими, компании, т.е. контролът на Лукойл върху тези складове наближава 100%. Всесилната позиция на компанията беше дори призната от съда в решение, документиращо критичната зависимост на държавните институции и инфраструктура от монопола на Лукойл. Парадоксално, съдът използва тази зависимост като аргумент за да не позволи на държавата, въпреки установени данъчни нарушения, да отнеме лиценза на Лукойл. http://bulgariaanalytica.org/2016/12/20/лукойл-напуска-какво-следва-от-това-за/

Не разбрах почти нищо.. Господинът в интервюто казва буквално "в този бизнес ме постави през 1990 г...." конкретно име. Мен никой не ме е поставял никъде. Това имам предвид.

Ех, Ник, и двамата знаем как реално стоят нещата, не можеш да ги видиш във вестник или в търговските регистри, все едно да търсиш стелт-технология с обикновен радар, няма да я види. Виж само това – енергетика, горива и търговия и други /тук хазарт е най-голям дял/ са около 70 процента от топ-100. Ти ми кажи в тези сектори кой „кара влака”. Има и парадокси - В топ 1500 по обороти ги няма на първите 30 позиции Лукойл, обаче „номерът” е в разбиването на множество малки фирми, които въобще не „хващат” в първите 30 този мастодонт, и т.н. ДП лъсна на видело преди години като „преуспял млад човек” и затова стана символ, но доскоро беше беден като църковна мишка по декларирано имущество, едва ли не живееше под наем като мен. Няма да се разпростирам повече по тази тема, не ми е работа, само пускам тук едно клипче с този репортаж, обърни внимание какво казва господина след 3.20 м, той е собственик на Агрофарм, един от лидерите в бранша, не коментирам. https://www.youtube.com/watch?v=AOczlPRAxnY Повечето от тези господа са „поставени” от .... ти знаеш кой.

Не се засрамих, само реагирах с прословутата реплика на Де Ниро, това ми дойде първо на ум. Аз съм имал същото преживяване с американци, бях си купил едно японско шарено каскетче преди години и две мормончета ми казаха "много хубава шапка", просто не знаех какво да им кажа, освен "благодаря", изненадаха ме, момчетата въобще не се подиграваха. За китайците не знам, Хаджийски определя българите като "свенливи реалисти", може би е прав. Иначе да ти го "върна" - без диалога с теб, щях да си остана на нивото от преди 20 месеца /колко много!/, когато започнах да пиша тук - сега като си чета някои от първите постинги във форума, направо се червя от срам, има забележително глупави. Така че сега сме квит, поне за мен. Ще добавя още, че имаш много по-широка култура и нелинейно мислене от мен, което е забележителен плюс.

Are you talking to me?

Стига, пиша това, което всеки средноинтелигентен човек, който има някакъв реален социален опит и здрав разум може да види и разбира. Може би мога да се изразявам малко по-ясно от средното, но не казвам нищо повече от това, което поне 50 процента от хората в България знаят и разбират.

Да, и моделът катастрофира, държавата фалира, традиционните партии се изнизаха от властта. Класика. Но, според мен, там има една съществена разлика с България - властта е оставила относително безконтролно дребния бизнес и средната класа, концентрирала се е върху едрия капитал, където е въртяла олигархическите си игри. Затова имат жилава и яка средна класа от дребни предприемачи, които са "вечнозелената трева" на икономиката, дори и след такъв финансов тайфун от кражби и злоупотреби, какъвто ги сполетя, тази класа от дребни собственици продължава да работи, живее и печели, както го е правела и преди. Мисля, че у нас такава класа е на изчезване и е много по-слаба.

Извинявам се на дискутиращата националните особености компания, четох с интерес, но ще се върна пак на предишната си идея - системата на управление на една национална държава, при която властта се намесва директно /или индиректно чрез олигарси/ в икономиката е огромен национален проблем. Това го открих в книгата на Михаил Хазин "Стълба към небето", която Фружин ми препоръча с линк. Там Хазин, човек врял и кипял, с пределна откровеност описва тази система в Русия. Това е прословутата "вертикала на властта" с олигархичния бизнес. В Европа, освен в България, този модел никъде не действа така силно наподобяващ руския. Има го очевидно в някои източноевропейски държави, четейки Скуби, в Унгария, но в България е изведен като система. А това, според мен, без да се правя на интересен, е основната причина за посредственото и слабо икономическо развитие на България, въпреки приемането й в ЕС. Хазин го обяснява по най-ясния начин - когато властта не може да генерира достатъчно ресурс за себе си, тя бива принудена да мине на "ръчно управление" на икономиката. Всъщност предишната система прези 89-та беше такова "ръчно управление", но - пак според Хазин, - това управление носи огромни рискове и обикновено завършва с катастрофа, защото бизнес и политика са две съвършено различни сфери. В икономиката не са в сила феодалните закони на йерархията васал-суверен, валидни за политическата власт, там има съвсем други правила и действа принципа на меритокрацията, по-скоро правилата са на естествения отбор. Заниманията на властимащи с икономика са контрапродуктивни, както и влизането на предприемачи в политиката могат да доведат до конфузни положения /Тръмп като слон в стъкларски магазин в партийните игри/; на Запад, и в Европа, икономическата класа от предприемачи се е формирала векове и е с традиции, обикновено хора от тези среди, без особено желание и полза за себе си, понякога влизат временно в политиката /властта/, за да защитят интересите на своята класа, след което отново се връщат към бизнеса си /англичаните наричат това "въртяща се врата"/; България няма такава традиция, по-точно тя е прекъсната - затова и в политиката и в бизнеса влизат едни и същи типажи, които нямат опит и капацитет нито за едното, нито за другото, нито могат да разграничават едното от другото. По мое мнение много калпава система, подлежаща на основна ревизия.

Аха, така е. И аз се шегувам, разбира се. Вметката ти за ритуалите е напълно резонна. Лично много се дразня от такива ритуали като "тържествена заря проверка" /която си е една и съща от татово време до днес/, полагане на венци от политици и вой на сирени със ставане на крака и изпънати мирно хора, но... те си продължават. Няма да ги стигнем швейцарците така.

+ за целия постинг, но отделям това, за да го свържа с темата най-пряко. Човекът е имал донякъде шанс, че не е попаднал под валяка на, чудя се как да я дефинирам, организираната олигархична конкуренция. В бранша където аз работех, книгоиздаването, през първите години на прехода, доста до късно, олигархичния капитализъм не се месеше активно, главно поради бавната възвращаемост на средствата - нямаше сериозни опити за рекет нито за монопол, даже за пране, защото става бавно. В един момент обаче "нишите" при олигарсите се позапълниха и те проявиха интерес и към книгоиздаването - това стана видимо по времето на царя, поне тогава го видях. Разработиха врътки да вкарват финансови потоци и да ги движат сравнително бързо, както и други техники, но важното е, че им светна идеята да уедрят и монополизират. Не съм гледал механиката отвътре /кой ще те пусне/, но наблюдавах отвън - не са рекетирали или правели нещо насилствено, просто си набелязаха способните по техни критерии колеги в бранша и ги изкупиха на ангро, така че сега имат контролния пакет от пазара. Сред тези колеги има много способни и кадърни хора, невероятни професионалисти с усет и поглед върху професията, дума на отрицание в професионален план не мога да кажа, но отдавна не са независими и свободни предприемачи, които могат да решават самостоятелно - интегрирани са в по-големи структури. това е което мога да споделя с езоповски език без конкретика, не бих желал, но процесите протекоха приблизително в такова русло. Онези останали отвън, според мен, просто нямат шанс на пазара, защото не могат да продават на него, веригата на търговците е в същите ръце, в които са и групата издатели, ипон за монопола. При това всичко се случва в рамките на законноста, без насилие. Мисълта ми е за порочната връзка между бизнес и политика - вертикалата на властта преминава през сферата на пазара, а това води до системни проблеми в него - като почнеш с качество на мениджмънт и свършиш с качество на продукция, все едно е да смесваш вино със зехтин, не са съвместими.

+ Много емоционално, Ник, но като цяло споделям мнението ти. Заинтригува ме тази шведска фирма, намерих това Долу вляво е Alfred Brakl (1905 - 1984), основателят на фирмата, той е емигрант от Австрия в Швеция през 30-те не установих кога точно, но фирмата му е основана 1939, следователно след аншлуса на Австрия от нацистите през 1938, та е вероятно да се е спасил с бягство точно от тях. Както и да е, интересното в тази семейно-фирмена снимка, правена преди 1984, защото тогава почива основателя, е точно семейната атмосфера - до него е жена му, възрастната усмихната дама, а до тях двамата им синове; горе са служители на фирмата, преди тя да бъде изкупена от шведската фирма KROHNE и да се слее с нея. Всички тези хора на фотографията ми изглеждат непресторено щастливи и радостни, това не са усмивки нагласени за фотосесия, явно между тях има добри взаимоотношения, разбирателство и са доволни от работата и живота си, както и един от друг. Снимката е правена преди фирмата да се слее с KROHNE /2006, която вече работи корпоративно, съдейки по обхвата на продажбите/, ще рече основния сертифициран продукт е бил направен от австрийския емигрант и неговия екип. Прав си, нещата се правят от индивидуални усилия, на позитивни хора с вяра в собствените сили и способности, и се правят като световни марки точно на тази база, после идват корпорациите и ги налагат с разгърната си организация по цял свят. Има нещо друго обаче при този човек Alfred Brakl /според мен е от еврейски произход и е избягал от нацистите/ - все пак той бяга в неутрална и развита Швеция, която му дава възможност да се развие и прояви като свободен предприемач. Нямаше да има възможност да направи това в окупирана Австрия, но според мен, както описваш ситуацията в пловдивската фирма, този човек, колкото и да е способен, нямаше да просперира и там. Допусни хипотетично такава възможност - някакъв подобен като способности човек, българин, се появява като свободен предприемач в Пловдив, прави си фирма, изобретява продукт с качество по-добро от тези, продавани от описаната от теб корпорация, и се опитва да го наложи на българския пазар. Би ли успял, според теб, колкото и да е позитивен и иновативен, или "невидимата ръка" на конкуренцията би му посочила пътя към изхода? Хипотетично. п.с. Без да искам съм познал за родословното дърво, ето го, на основателя на фирмата: https://www.geni.com/people/Alfred-Brakl/6000000014152540120

Знам че е цял фронт, не се хващай за думата Сталин винаги се е презастраховал, затова успява да се задържи толкова дълго на толкова високо. В мемоарите на Буров има изложена версия как са протичали преговорите с англо-американците, и как според Буров те са били провалени от българските преговарящи съзнателно, чрез забавяне и шиканиране от тяхна страна. Това обаче е мнение на Буров, а фактът, че той не емигрира, ми говори, че е хранел надежди България да не попадне в съветската сфера - богат човек като него не е имал никакъв проблем да отиде при парите си където и да било на друго място, но той остава, въпреки че се мотивира с патриотизъм за това, според мен послъгва.

Възможно е и да греша за американския посланик, мисля че съм го чел в книга на Жоро Цветков за войната, а и в разговор с него го е казвал, но може и да греша. Между другото, ако българската армия, която тогава наброява над 500 000 щика, дисциплинирана и сравнително добре въоръжена /това се вижда после в операциите й срещу германците/ се беше изправила на Дунава да воюва срещу армията на Толбухин, нещата можеха да се развият много по-драматично за всички участници. Не мисля обаче, че Борис би издал такава заповед, ако е бил жив. По-скоро е щял да лавира усилено и да търси англо-американска военна протекция. Нещо което дипломацията след него не успява да постигне. Моето мнение е, че и да е бил жив, едва ли би постигнал гаранции от англичани и американци, вероятно е щял да бъде изправен пред Народен съд и да сподели участта на Филов и компания.