Б. Киров

Пандура също е изпълнявал функцията на куриер, мисля и че в статията на Гербов за него това беше отбелязано. + Общия е сложен там от сценаристите като пушката на Чехов, която виси безсмислено на стената в първо действие на драмата, но непременно трябва да гръмне до края на спектакъла. Законите на драматургията са такива. Разцеплението и раздорите във ВРО са били вече неуправляеми още от началото на август. Ако не беше Общи, щеше да е Попхинов, ако не беше Попхинов, щеше да е Пеев /този се самоназначава за Македония/, лидер до лидера.

Имате предвид преди 04.08.1872, най -вероятно да, защото Левски идва в Ловеч на 3 август 1872 и стои там до 14, когато е приключението в къщата на Денчо Халача. Когато идва на 3 август пише няколко писма същия ден. По това време Иван Драсов още е в Ловеч и изпълнява функцията на писар, защото в негово писмо датирано 2 август 1872 и адресирано но Д.Попов се казва: „Потрудете се дано се пренесеше [оръжието] с варкаджиите, за които ни казва В. Левский, че били и те в работа, защото инак не можат ги пренесе всичките.“ Доколкото си спомням решението за влизането в дома на Халача е взето от комитета по вишегласие преди идването на Левски, а Левски сам поема инициативата да е водач на обира. И пак си идваме на думата, че са били трима - Вутьо, Левски и Латинеца, Димо Драсов на 57-годишна възраст не може да е бил толкова изкукал, че да не помни кой е влязъл в къщата му и кой се е преобличал с арнаутски дрехи. И Вутьо и Левски мълчат като риби пред комисията в София за Латинеца, единствено Левски казва, че не е бил и не знае нищо за този обир, но когато отишъл в хана, дошли при него комитетски хора и му съобщили, че обирджиите били трима. п.с. Сега се сещам, че има и писмо от Христо Иванов до Обретенов в Русе, датирано между 1-13 август, с което Големия уведомява Обретенов, че е упълномощен /от Левски/ да работи в Търновско. Вероятно с това се лигитимира и като получател на въпросната пушка, която Левски си купува от Д.Попов, тя е белгийска, модел Комблен-1870, предназначена за белгийската кавалерия. Тук, ако ви интересува, има много данни за оръжията на Апостола: https://forum.boinaslava.net/forum/оръжие-и-военна-техника/армейско-въоръжение/хладно-оръжие-и-снаряжение/1107- Значи пушката е получена от Габрово в Ловеч в интервала 3-13 август 1872, може би това забавя самия обир с 11 дни. Левски е бил с американския Ремингтън, Вутьо с белгийската пушка, латинеца вероятно е охранявал до оградата в Димовата къща с револвер, откъдето се е измъкнал незабелязано, не му се е наложило да минава през улицата пълна с народ.

В манастир около Габрово, сега не си спомням кой точно, е била укритата пушка на Левски, внесена през Русе чрез канала на Обретенов, това става преди донесението на Хамди, но след завръщането на Левски от Букурещ, значи между юли и октомври 1872. Доколкото си спомням Христо Иванов Големия е имал грижата да я вземе оттам и да я достави до Ловеч. Ако това е същата белгийска пушка, с която Левски влиза в къщата на Денчо, значи тя е била вече в Ловеч преди 10 август. Освен това, за да се разбере защо е посочен Големия в Габрово, важно е да се види кога Левски му издава пълномощно, което обхваща няколко окръга, включително Габрово. Също кой е бил куриерът донесъл пушката в Ловеч от Габрово. Въпросната пушка остава в тайника в къщата на Величка Хашнова, и после изчезва. Има писмо на Д.Попов след Освобождението, в което той нарича Марин Поплуканов"народен злодей", защото си е присвоил тази пушка.

Това е начинът, а има ли желание, има и начин И един финален въпрос от мен към участниците в този диалог - как си обяснявате отсъствието на Димитър Общи от този списък на Хамди?

Според мен не е било възможно, ако приемем поне част от казаното от Пъшков пред Д.Страшимиров за истина, че неговата кръчма /не е хан, а кръчма/ била любимо място за турските заптиета и чиновници в Ловеч, как комитета да си прави събрания там? Нали затова са наемали ханове и кафенета като това на Марин и Латинеца.

"в Габрово – Христо Иван от Ловеч" - не е лесно да намерите Христо Иванов от Ловеч в Габрово, след като Ловеч е бил 20 000 жители и според мен е имало поне десетина Христо Ивановци там, а на всичко отгоре визираният Христо Иванов от Ловеч е живеел в момента в Търново, а не в Габрово; това е информация от типа "хем е тука хем го няма". "Никола" и нищо повече в официално донесения, кой Никола??, в Ловеч по онова време е имало поне 50 мъже с името "Никола", това че съставителите са сложили в скоби Никола Сирков/Халача, си е тяхна презумпция, в хипер-супер-официалното донесение на валията до Великия Везир си пише само "Никола", Никола от Ловеч - пак е "хем е там хем го няма" Тия двамата са братовчеди, все пак, ако презумпцията е, че сведено-дознателят е Латинеца Да видим как са посочени другите от Ловеч: "членът на [местната] управа Христаки /Христо Йовков Пушкаров/" - не можеш да го сбъркаш, в местната управа едва ли е имало мнозина христовци; Димо Петри /Димо Петров Драсов/, Цонко Златаря /Стоян Куюмджията/, друг Лукан Цачо /Лукан Цачев (Аджемоглу)/, Христо Цони /Христо Цонев (Латинеца)/, Добри Механджията, синовете на поп Лукан /Марин, Илия и Христо Поплуканови/, : поп Лукан и поп Христо /поп Кръстьо/ - всичките са си посочени персонално, "хем са там хем ги има" Има само още един посочен като Мирко /Миро Павлов/, но все пак Миро не е толкова често срещано име като Никола. Списъкът с външните не е толкова изчерпателен, освен грешно посоченият в Габрово Христо Иванов, останалите седем са инцидентно подхвърлени, вероятно с тях е имал контакт доносникът, попският син Анастас от Плевен си е направо закован, също и даскал Тодор Пейо / този се самоубива след Освобождението, а след обира в Арабаконак местните полицейски власти го командироват като техен шпионин във Влашко и даже му плащат разноските за пътя до там, той е и член на БРЦК и от подкрепящите Каравелов при гласуването за избор на председател, след избора на Каравелов и разприте на Левски с Общи, Пеев играе партия с Общи и дори се хвали, че той му дал идеята за обира, докато Общи му бил гост на сватбата/ Някои от външните обаче дори не са формално председатели, а двама са посочени със селските им прозвища "Пато във Видраре" и "Марин Пуйо /пуяка/ от Тетевен, който е един от 51-та члена на комитета там, но далече не е бил председател, просто ханджия, с който вероятно информаторът е имал вземане-даване, даже без да му узнае фамилията.

Затова написах, че не мога да напиша конкретно име, докато нямам неоспорими доказателства, а такива са първостепенни източници като донесението на Хамди паша. В него е видно от пръв поглед, че издайникът от Ловеч не е образован и грамотен човек от начина, по който е съобщил имената, това е от източника. Другото, което също е видно, че този човек е имал широк поглед върху комитетите, не само комитета в Ловеч, всичките му 21 конкретни имена, 13 от Ловеч и 8 от другите комитети, макар и неграмотно изказани с разговорни прякори, са точни, няма нито една грешка, с изключение на Добри Механджията, който после е разигран в гамбита с дописките. За дописките мисля, че не е бил сам, имал е и ортаци, които са свършили и черната работа с отстраняването на Сирков, а и с очернянето на попа, което започва много по-рано, приблизително съвпада с датирането на донесението, да си спомним, че историята с Левски който хвърлял писма през портите и ходел с мотика из лозята е разказана в началото на ноември на търновския куриер, тогава в турски ръце попада и препис от писмото, после е сагата с подхвърляните писма от попа и тя се развива пак из лозята, но очевиден неин автор е Величка. Всъщност консенсус за заминаването на Драсов вече е установен за датата 8 август, тогава му е издадено тескерето в Ловеч, мога да ви посоча исторически труд, където това е обосновано. А това е седмица преди обира и убийството. Драсов е част от неколцина ловечки младежи, спонсорирани от богати ловчанлии, заминали да учат в Писек, между тях е и неговият съгражданин и приятел Васил Радославов, бъдещ министър-председател, който заминава на 1 август. Драсов си договаря своята издръжка в Австро-Унгария /тогава Писек е част от тази държава/ със своя роднина, мъжът на сестра му, който му обещава 1000 гроша годишно, това е документирано в негови писма. Е, парите не са му стигали и по-късно му помага със средства... Панайот Хитов, но това е друга тема. Убийството на Паисий е на 21 юли, това на слугата на 14 август, значи имаме три седмици и нещо между двете събития. Кога е вземано колективно решение за обира, лично аз нямам данни, как е гласувано там също. Относно Латинеца, той не е бил кой да е, член е на тайната полиция, упълномощена от Левски с пълна власт и под прекия контрол на братовчед му Христо Книговезеца. Латинеца е и стар комитаджия, познат на Левски от Легията, тоест много доверено лице с опит. Дали е имал достатъчно широк поглед, за да даде толкова пълна и точна информация, според мен, да, в качеството му на член на тайната полиция, той е участвал в редица акции и това му е позволявало да контактува и с комитетски лица извън Ловеч. Както се вижда групите за акция са били формирани в последния момент, като в тях са участвали и местни лица, съвместно с членове на тайната полиция, включително и куриери, какъвто е бил Вутьо. Данните за вноса на карабините през трите околии може също да е бил в полезрението му, тъй като вносът на револверите пак е извършван по същите канали, а Латинеца е бил високо в йерархията на комитета като член на тайната полиция и доверено лице на Христо Иванов, револверите са идвали при Марин, но някой ги е раздавал на верните хора в Ловеч и другите комитети. Все пак всичко е в първоизточниците, а те са османските документи и писмата на Левски. Слава богу, че започнаха да се публикуват нови османски документи, в противен случай щяхме да се въртим в безконечен кръг.

Малък Добри Койнов и Добри Механджията /и аз мислех отначало, че са едно и също лице/, според мен са различни хора. Добри Койнов също е имал механа, но по професия и бил бакърджия/медникар и външно е приличал на Левски, затова Николчо твърди, че е заверил тескере за Търново на Левски на негово име. Един вид Николчо Бакърджията има сходен бизнес и занаят с Малък Добри и двамата ще ходят до Търново за бакър. Тескерето е нещо като пътен лист, така че лицето на което е, трябва да отговаря и по външност на другото, ако се ползва от друг човек. Левски е бил сравнително младолик, описан е като 25-годишен на полицейската снимка, така че вероятно и Малък Добри е бил горе-долу на същата възраст. Добри Механджията е бил явно по-възрастен човек, за да му викат дядо Добре; освен това фамилията му установена от Страшимиров не е Койнов, защото Страшимиров цитира дъщеря му с друга фамилия, сега съм я забравил и пише, че е дошъл от Панагюрище в Ловеч /откъдето е и Пано Бонжура/, а това може да се провери в архивите. Дали е възможно издайникът от Ловеч да ги обърка, по принцип всичко е възможно, но, според мен, малко вероятно, никой не е викал популярно на Малък Добри "Добри Механджията", те по това са ги различавали - единият е Малък, другия, по-възрастният е "Добре Механджията", някъде и "дядо Добре Механджията"; освен това основното занятие на Малък Добри е било бакърджийството, иначе как Николчо да му вади тескере. Само да отбележа тук, че както са дадени хората с прякори в донесението, то очевидно не е правено от много писмовен или литературен човек /което ме опровергава донякъде за Драсов или поп Кръстьо/, правено е на ниво полуграмотен индивид, тип Латинеца. Така са изписани имената, "Марин Пуйо"...

Ами аз най-напред писах, че този е сложен там като "жертвен козел" и то от информатора; чак после написах, че може и полицията да го е вписала, но първото ми предположение е, че информаторът го е казал съвсем умишлено. Драсов пише, че ловчанлии "макар и не членове на комитета" са му писали /това не е една жена каза, а определени хора, които са му пратили писмено сведение с имената на Добри и Пано/, оттам отива във вестника на Каравелов; като не е хванало дикиш с Добри и Пано; Величка и компания пращат на Каравелов втората дописка с "жертвен козел" поп Кръстьо и този път ехото е подето като дирижиран хор - Захари Стоянов, Иван Вазов, Страшимиров и всички знайни и незнайни историци та до наши дни. Пак да уточня, за да няма недоразумения: 1. Първото появяване на това лице Добри Механджията като комитетски деец е в донесението на Хамди - 28 септември 1872. 2. Второто споменаване на това име вече в качеството му на предател на Левски е от ловчанлии, писали до Иван Драсов, доколкото си спомням писмото му до Попов беше датирано април или май 1873. 3. Оттам през Д.Попов до Каравелов и публикуването му мисля че беше през юни 1873. После почват всичките небивалици и спомени, Кацев-Бурски, Страшимиров /разпитвали източника на истината от крайна инстанция Пъшков/, та до нас; факт е, че такава личност е съществувала, доколкото прочетох в писаниците на един от тълкувателите, загинал е при клането в Ловеч по време на Руско-Турската война. Малко след публикуването на първата дописка от "ловчанлии макар и не членове на комитета" Сирков съвсем случайно точно навреме скоропостижно "се споминал", та Каравелов да публикува втората си дописка пак от будни граждани в Ловеч /според мен са същите, които скалъпяват и първата дописка/. Дописката с името на поп Кръстьо като единствен предател на Левски излиза през август или септември 1873., но Сирков не е между живите да я оспорва, имайки предвид какво е казал на Матей Преображенски за поп Кръстьо няколко месеца преди да "се сюрдиса".

Мисля, че става въпрос за Марин Братанов, член на комитета в Тетевен и ханджия по занятие. Синът му, Братан Маринов Братанов /р.1853/ е бил един от водачите на Кресненско-Разложкото въстание: https://bg.wikipedia.org/wiki/Баньо_Маринов

Христо Иванов Крачулов-Големия е син е на Иван Крачула от Къкрина. През 1846 г. семейството се преселва в Ловеч и живее в квартал Дръстене. Христо Иванов и Христо Латинеца са братовчеди, вторият е син на лелята на Книговезеца, Сава. Бащата на Латинеца, Цоньо Кулаксъзов се преселва от Къкрина в Ловеч през 1844 година. Христо Иванов Латинеца е братовчед и на Никола Цвятков, който е доведен брат на Големия. За Гечо Сирков пише в спомените си Христо Иванов – Големия, като споменава, че Гечо му е лелин син, вероятно друга леля, не Сава, която е била втора жена на бащата на Никола Сирков. Гечо Сирков е бил бил по-младият от двамата братя. Следователно Никола Сирков също е братовчед на Латинеца, както и на останалите трима. С една дума имаме група от четирима братовчеди, ако броим и Христо Иванов, който се е предоверил на родата си от Къкрина.

"Не е бил, когато решили убийството на Паисия, нито за обира. За убийството на момчето на Денча Халача Левски и други се облекли в Димовата къща. Те били трима: Левски, Вуто [Ветев] и Христо Латинеца. Знае, че забили колове в дувара на към турския хан, за да се мисли, че оттам са влезли. Димо се заключил в своя[та] къща и не излязъл на заранта на 14 август 1872 г. А те вечерта извършили убийството случайно, защото те искали само да ограбят парите или поискат насила пари от Денчо Халача. Димо и баща му арестували само за един ден и ги пуснали." Така го е записал Параскев Стоянов през 1901, когато Димо е бил на 57 години. Обирът е бил на 14 август, тримата /Латинеца, Левски и Вуто/ се преобличат в неговата къща. Къде е стоял Латинеца, пазел е отвън, според мен, той е единственият от Ловеч, Левски и Вуто са външни. Преди обира са разковали дъските на оградата между двете къщи, за да минат по-бързо, това е направено предварително, а не когато са влизали, също така за забили колове откъм хана, пак предварително, за това са имали грижа членовете на комитета, не е правено от тримата. Наблюдавала е от къщата си Величка и единият от Лукановите, те са били отговорни да предупредят Левски и Вуто за идването на слугата. Слугата е бил връстник на Иван Драсов и бивш негов слуга. Левски нееднократно е посещавал къщата на Иван Драсов и са се познавали със слугата. Предварително са казали на Левски /членовете на комитета, вероятно Драсов/, че слугата е предупреден, но се оказва, че не е бил, щом се е развикал. В къщата на Димо Драсов са влезли от тази на Марин, Вуто свидетелства в София, че са преспали в Мариновата къща с Левски. Провалът на тази акция е пълен и то не по вина на Левски. Лично за мен най-странното е, че Латинеца не е бил арестуван, а Сирков е продължил да го използва като връзка с Левски, когато го изпраща в Къкрина да отвори хана. Латинеца фигурира в донесението на Хамди от 28 септември.

Братовчед му е бил арестуван за един ден и освободен, както сам свидетелства пред П.Стоянов, цитирах го по-горе. Ако чакате да ви посоча едно име, няма да го направя, защото нямам никакъв документален източник да го докажа. Написах много по-напред в темата, в диалога ни, каква е моята хипотеза, но не мога нито да я отрека, нито да я докажа. Толкова по въпроса за "вашенеца" /както е писал на Драсов, Д.Павлов/ от мен.

Делегат от Ловеч е бил със сигурност Марин Поплуканов, за Иван Драсов се спори, името му е вписано като делегат, но някои историци оспорват присъствието му в Букурещ, когато е провеждано събранието там. По устава на БРЦК /Червената книжка, отпечатана уж в Женева, а в действителност в печатницата на Каравелов в Букурещ, този Устав не е идентичен с Наредата, писана в по-голямата й част от Левски/ единствено упълномощено лице от БРЦК има право да уведомява частните комитети за решенията на БРЦК: Глава II Устройство на комитетското управление Чл.2 Местопребиваването на централният комитет е неизвестно: то е навсякъде и никъде, – затова и всеки член, дето и да бъде, може да представлява целият централен комитет, само ако той има в ръцете си пълномощно писмо. Такова пълномощно писмо е имал единствено Левски, по-късно издават и на Фердинанд, който идва да изглажда противоречията с партията на Общи. Дали Левски е уведомил членовете на Ловченския комитет, според мен, може би частично. В много от писмата му писани след събранието има информация за оръжието, по-специално за пушките, но без конкретика, той пише на частните комитети за цената и за бройката, без да уточнява точно откъде и по какъв начин ще бъдат внасяни, а в донесението на Хамди са посочени трите точки през които ще бъдат внасяни винтовките. Какво е разказвал Марин на останалите членове, само той си е знаел, може и да е споделил информация, която е нямал право да споделя. Има нещо друго, за което съм писал или по-напред в тази тема или в другите ми теми за Левски в този форум. Левски вероятно се е надявал да бъде избран за председател на БРЦК на събранието в началото на май 1872, но привържениците на Каравелов надделяват като брой гласове, и тогава е имало процедурни хватки. Все пак, Левски успява да прокара няколко текста в Устава /не Наредата/, които са му позволявали да поиска и да получи от ново събрание на БРЦК председателското място, а именно: Глава III Правителство Чл.2 Първото лице на централният комитет ще да се избира по вишегласие от опълномощените лица на частните комитети. Това лице ще да избира другите членове за централният комитет. Чл.З Частните комитети ще да съставят комисия, която ще нагледва работите на централният комитет, ако стане нужда, то тая комисия или упълномощените лица от частните комитети, ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото лице. Глава IV Длъжностите на правителството и на всеки революционен работник вобще Чл.З Председателите на централният и на частните комитети имат право да свикват извънредни събрания, когато и да стане нужно. Според мен, тръгвайки от Ловеч с целия архив към Букурещ, той е щял да се възползва от тези текстове и да поиска смяната на Каравелов, мисля така, защото преди това Левски реорганизира и окрупнява цялата структура на частните комитети, така че, това да му позволи свикването на такава комисия от вътрешните частни комитети, за която пише в чл.3 Трета глава, а именно: Чл.З Частните комитети ще да съставят комисия, която ще нагледва работите на централният комитет, ако стане нужда, то тая комисия или упълномощените лица от частните комитети, ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото лице. Моментът е бил повече от подходящ: Каравелов дава необмислено прибързано нареждане за въстание, след което изоставя целия архив и панически бяга в Белград. Всъщност Левски нямаше да го завари в Букурещ, ако бе успял да стигне там.

Първата Балканска война е точно 40 години след залавянето на Левски в Къкрина. България мобилизира в тази война 366 000 войници на фронта с над 1200 оръдия; Сърбия: 190 000; Гърция: 120 000; Черна гора: 36 000 или общо 712 000. Срещу това османците противопоставят около 500 000. Българите достигат бързо до Одрин. Разгромът на османската армия е по-бърз и категоричен от този в Руско-Турската война и основната заслуга е на българската армия. Тогава се появява фразата "прусаците на Балканите" за българските войници. Според мен плановете на Левски не са били утопични мечти, а са били базирани на точни разчети от негова страна. Големият проблем, който той не успява да реши е участието на тогавашната българска класа от богати хора, да ги наречем българска буржоазия. Когато умира през 1897, Евлоги Георгиев оставя колосално богатство от над 20 млн. златни лева, само за Софийския университет той дарява 6 млн. С 6 млн златни лева по времето на Левски са можели да бъдат заплатени 600 000 първокачествени модерни карабини, писал съм за преговорите му в Белгия Имало е и много други богати българи, както в Русия, така и във Влашко, Западна Европа, Цариград и вътре в българските земи, които по ред причини Левски не успява да включи финансово за своята кауза. Ако направим паралел с гръцкото въстание за независима държава през 1821, което след 9 годишна война се увенчава с успех, има много общи неща, но основната разлика е в участието на богатата земевладелска и търговско-промишлена класа във въстанието. Удивително много са общите неща на тайната вътрешно революционна организация на Левски и гръцката „Филики Етерия“ /„Дружество на приятелите“/,тайна революционна организация, която си поставя за цел създаването на независима многоетническа държава в православните области на Османската империя. В редиците на „Филики Етерия“ влизали предимно млади гърци /Млада Гърция, Млада България, Млада Италия и т.н/, живеещи във Влашко, Молдова и Русия. Един от водачите на организацията е бил Александър Ипсиланти, генерал от руската армия, професионален военен, основен двигател на въоръженото въстание. Филики Етерия е работела при спазване на строга секретност. Членовете не се познавали и не поддържат връзки помежду си. Допускало се познанство само между новопостъпил и този, който го е привлякъл. След изпитателен срок новоприетите членове научавали отличителните знаци, чрез които разбирали принадлежността си към организацията. Левски пред Софийската комисия описва подобен начин на общуване в революционната организация, вероятно познат му от ТБЦК на Касабов, чийто емисар той се явява при първите си две обиколки/. Дружеството Филики Етерия се наричало „храм“ и имало четири нива на посветеност: „побратими“, „препоръчани“, „йереи“ и „пастири“. Начинът, по който е била организирана „Филики Етерия“, имитирал пирамидата при карбонарите и масоните. Водачите са наричали „Невидимата власт“. Никой не знаел нищо за нея и никой нямал право да пита за нея /БРЦК е навсякъде и никъде пише в Наредата/. Заповедите ѝ се изпълнявали безпрекословно, като членовете на организацията нямали право да взимат собствени решения без мнозинство. В началото „Невидимата власт“ се състояла от тримата си основатели. Нови петима водачи идват от 1815 г. до 1818 г., а през 1818 г. „Невидимата власт“ става известна като „Властта на 12-те апостола“. Паралелите с ТЦБК, ВРО и БРЦК са очевидни, Левски също изгражда отначало своите комитети от по 12 члена, ритуалите със заклеване с кръст, кама и револвер и т.н. Разликата с гръцкото движение, както и писах по-горе, е в активното участие на богатите гърци в революционната организация и щедрото дараване от тях на средства. Трите основни социални групи, които осигурявали ръководството на революцията в Гърция, са били приматите (богати земевладелци, които контролирали около една трета от обработваемата земя в Пелопонес), капитаните, избрани от клептите и /или арматолосите (аналог на войводите на хайдушки чети в България), и богатите търговци, които са били най-западно ориентираните елементи в гръцкото общество. Един от по-видните лидери на търговците и „западняк“ бил фанариотът Александрос Маврокордатос, който след като чул за революцията, закупил провизии и кораб в Марсилия и отплавал за Гърция. Богатството на Маврокордатос, образованието (той владеел свободно седем езика) и опитът му като османски служител, управляващ Влахия, карали мнозина да гледат на него като на водач. Хитър, интелигентен човек, той бил най-добрият политик, издигнат от гръцкото въстание и доминирал пряко или непряко в различните събрания, които се опитвали да установят правителство за Гърция. Той бил избран през януари 1822 г. от Първото национално събрание в Епидавър за „президент на изпълнителната власт“, което го правело на практика лидер на Гърция. Всъщност ако направим груб паралел, Евлоги Георгиев е имал шанс да бъде българският Александрос Маврокордатос. Не се е получило.

Ако погледнем картата на Османската империя през 1870 и прочетем какво пише Апостола, ще разберем защо Главнокомандващия османската армия лично се занимава с процеса срещу Левски: Левски пише до Д.Попов през 1871: "Чак тогава, когато съберем и четирите краища на Българско в едно и направим [опис на хората и оръжието], та да видим какво имаме пред нази. Тогава е лесно да пратим хора в Сърбия и тяхната работа [може] с две думи да се извърши, ако сръбското правителство отговори истинно… Нали пишете, че играем с живота на 7 милиона българи." Това трябва да е звучало кошмарно за османските управители, постигането на тази заявена цел би означавала пълно изтласкване на Империята от Европа и лишаването й от Босфора, връзката между Средиземно и Черно море, тоест сигурна смърт за Султаната. През 1913 г. по време на Първата Балканска война в София е публикувана тази карта, която напълно покрива намеренията на Апостола за българската държава: Как смятате, че са изглеждали подобни амбиции на Левски на другите Велики сили? Впрочем, в така заявените територии от Апостола /по-късно и от Фердинанд/ наистина са обитавали около 7 млн. етнически българи. За сравнение, Отоманската империя излиза от Балканската война с 16 млн. население, Гърция с 4.7 млн., а Сърбия с 2.9 млн.

Вече го обясних, за да бъде прикрита ролята на информатора. Не е задължително той да е сложил това име там, може да го е направил и полицейския шеф на Ловеч или друг негов началник. Представете си, че имате много ценна "къртица" в организация враждебна на вашата и искате на всяка цена да я съхраните. Ако в тази противникова организация сте предизвикали провал, примерно сте я обезглавили, какъвто е бил случая с екзекуцията на Левски, логично е в нея отгворните фактори да правят свое разследване кой е бил причина за този провал, имало ли е внедрена "къртица", за да се стигне до такъв фатален провал, което и става след залавянето на Левски. Ето защо там е сложено името, според мен, на нищо неподозиращия, пак според мен, Добри Механджията - за да изгори той, а не истинската "къртица", дала така ценните сведения. Ако къртицата ви е била поп Кръстьо, попът вече е бил владишки наместник, неговата кариера можеше да стигне до български екзарх или патриарх в една независима България - още по-добре, вашият агент е най-високото стъпало в една потенциално враждебна на вашата държава. Ако къртицата ви е млад и интелигентен функционер на нелегалната военнизирана революционна организация, той потенциално може да стане бъдещият министър-председател на тази независима и потенциално враждебна България след години, както става Стамболов, какво по-хубаво да го държите за топките в такава ситуация. За вас, като хипотетичен служител на османската или турската държава, е важен нейният интерес, а в неин интерес е да запазите нейните ценни активи в редовете на чужда държава. За османската полиция, според мен, не са били интересни дейците на ловечкия комитет, те са ги преценили кой колко струва, интересувал ги е единствено Васил Левски като лидер, каймакаминът го е казал пределно ясно на Пъшков при задушевните си беседи с него. Затова и никой от ловчанските "комити", освен Пъшков и Марин, с пръст не е пипнат /тия двамата за назидание на останалите/, преценили са, че не са заплаха за държавата, не е преследван дори Христо Иванов-Големия. Преценили са че в лидерска организация е достатъчно да обезглавиш лидера й. Вижте кой изпращат за началник на следствената комисия в София: "Али Саиб завършва Военното училище в Цариград в 1850 година. От октомври до ноември 1872 г. е началник на полицията.От ноември 1872 година до средата на февруари 1873 година е председател на Софийската извънредна следствена комисия по делото срещу Вътрешната революционна организация.От май до август 1873 година е началник на арсенала, а от август 1873 до септември 1874 година – командващ на Трета армия.От юли 1874 до януари 1875 година и от септември 1875 до май 1876 година е валия на Битолския вилает.В Битоля след първоначален неутралитет започва да подкрепя гръцката партия на владиката Антим Дебърски.В периода януари-август 1875 година е главнокомандващ на Османската армия. Същевременно от юни до септември 1875 година е и началник на арсенала. В април 1877 – май 1878 г. командва Трета армия. От февруари 1879 до август 1891 година е началник на арсенала, като същевременно от септември 1885 до август 1891 година отново е главнокомандващ на Османската армия." https://bg.wikipedia.org/wiki/Али_Саиб_паша_Гюрчю

Има първоизточник на информация и от Пъшков, дадена за Д.Страшимиров, многоуважаваният Гербов я цитира в тази тема на 31 стр., докато водехме спор с него, дали Добре Механджията и Малък Добри Койнов са едно и също лице /той излезе прав, две различни лица са/. Цитирам цитираното от Гербов: Димитър Страшимиров. Васил Левски – живот, дела, извори. № 549. Д. Пъшков до автора Подробности върху личността на П. П. Бонджора, както и на Добря Механджия... .......... Добри Ненчов Кръчмаря от Панагюрище, неговата кръчма се е посещавала и от турци и българи. Кръчмата му е в махалата Дръстене на десния бряг на р. Осъм... Кръчмата в петък се е посещавала от турци вечер като Исмаил Ефенди чиновник по Емляка (описване на сградите), Реджеб Чауш, Юсеин Чауш Бошняк, Али Чауш и много други, на които имената не се помнят... Дъщерята на Добря Кръчмаря Мария Добрева по мъж Трифонова, 55 годишна, разправя, че Гечо Сирков, брат на Никола Сирков, в къщата на когото Левски се е крил, утишъл презнош с няколко души да убият Добря. Пробиват стената на спалнята за да влязат при същия Добря, но в момента когато почнали да влизат, стената се разтресала и окачената торба – кожена – с орехи пада на пода и от силното сгромолясване на орехите Добри се сабужда и като видял пробитата стена, почнал да вика за помощ, че живота му е застрашен, надава вик. Гечо Сирков и другарите му избягват и убийството се усоетило. Това е станало в 1875 г. пролетта. Информаторът на Хамди обаче не е казал "Добри Койнов" или "Малък Добри", а "Добри Механджията". Как е стигнала дописката от Ловеч до Каравелов разказва в това интервю Теодор Тончев, уредник на музея "Васил Левски" в Ловеч: "В писмо от месец май 1873-та година до Иван Драсов комитетски дейци му съобщават, че двамата „чапкъни“ Добри Механджията и Пано Бонджора /Пано Петков/, който е турски шпионин, са забелязали тогава непознат и още двама да напускат Ловеч. Те съобщават за странника на турските власти, след което потерята тръгва по дирите на непознатия и стига до Къкринското ханче. Случилото се има своето продължение няколко месеца по- късно. Получената информация Иван Драсов съобщава в Турну Мъгуреле на Данаил Попов, а той я препраща на Любен Каравелов. И в първата дописка от началото на месец юни във вестник „Независимост“ за предателството са посочени Пано Петков и Добри Механджията, „като в таз работа бил помешен и един поп“. В следващи публикации във вестника, чийто източник са Величка Хашнова и представители на рода Поплуканови, на преден план за предател на Левски е посочен поп Кръстьо." https://bnr.bg/plovdiv/post/101781376/zalavaneto-na-levski-v-kakrinskoto-hanche-ne-e-zaradi-predatelstvo Ето и пасаж от писмото на Иван Драсов, засягащ информацията за предателите на Левски, която Попов впоследствие препраща на Каравелов, а той от своя страна публикува: ПИСМО ОТ ИВАН ДРАСОВ ДО ДАНАИЛ ПОПОВ В ТУРНУ МЪГУРЕЛЕ Писек, 15/27 май 1873 г. Г-не Драгомиров, Писмото ви приех, съдържанието разбрах, Ето ви отговор... Нашите съграждани, които ако и да не са били членове, но според както слушали и както им разказвали ми казват това: ... Сега да видим за В. Левский. Той бил в Ловеч. Една вечер тръгнал с двама другари и оти(ш)ли в Какрина 2 ¹/₂ часа от Ловеч, но като заминували край градът, съгледали ги един механджия на име Добри и един дърт чапкънин Пано Петков. В същото време имало там заптиета. Тези казаните обадили на заптиетата, че този чиляк не е тукашен и че заминува няколко пъти през тук. С една дума казали, че този чиляк е подозрителен. Те, заптиетата по дирята им, загащили ги в ханът в Къкрина както седели и им извикали да се предадат... Лъвский, след дълго размисление отворил изведнъж вратата и с револверът си в ръка сполучил та побягнал, но като (в)зел да прескача един плет, закачила му се дрехата и не можал да прескочи. Тогава един от заптиетата гръмва и го ударил в ръката. Той, забравен паднал там; тогава гръмва и друго заптие и го ударил в ухото. Той пак можал да сполучи и скъсал някои писма и тескерата. В него намерили 4000 гр(оша) и 2 лири намерили там, гдето паднал, в кръвта му. Оттам с двамата му другари² ги завеждат в Ловеч, от Ловеч в Търново, оттам пък Плевен и София, гдето според казванието на двамата му другари, които са сега веч свободни, бил сполучил та побягнал из тъмниците софийски, но доколко е вярно не знам, но такива слухове се чуват в Българско. За това толкова. ... Абе, байо! Ами що се върши в Букур(ещ)? Има ли нещо и има ли събрание или не? Нямам никакво известие, също и ви(е) ми не споменувате нищо за това. Желая да зная. Като ви поздравя, съм ваш. https://bnr.bg/varna/post/101772647/spoluchil-ta-pobagnal-iz-tamnicite-sofiiski-no-dokolko-e-varno-ne-znam

Прав си, за конкретното твърдение, че Гечо Хашната е имал дюкян на Покрития мост, виждам, че първоначално съм ползвал за информация книгата на Любомир Дойчев, Съратници на Апостола, но оттам беше и заблуждаващото сведение, че Гечо Сирков и Гечо Хашната са едно и също лице, така че вероятно Дойчев не дава верни данни за Хашната. За да прикрие себе си, както се вижда от първата дописка до Каравелов, успешно. Първата дописка е изпратена от Иван Драсов, дали той е ползвал Сирков или някой друг от Ловеч /както предполагаше Стаски/ все тая - вече е посочен предател. Добре е удобна мишена, защото в кръчмата му са се отбивали често Али Чауш и други османски големци, на такова място е била. Дали както пише Кацев-Бурски, който не мога да игнорирам като информация, е бил обект на отмъщение и обири от комитетски хора, не е от голямо значение, важното е, че авторитет като Каравелов е свързал името му с предателството на Левски. И аз мисля, че е бил еднократен донос, свързвам го с обира и убийството на слугата в къщата на Денчо Халача. Там е имало колективно решение на комитета да се извърши тази акция, знаем, че поп Кръстьо е бил против, не знаем какво е било мнението на Иван Драсов. Влизането в къщата на Денчо е станало през къщата на Димо Драсов, братовчед на Иван, а са влезли там от къщата на Марин. Тоест работата е била омазана за Драсови и за Поплуканови като преки съучастници. Интересен е споменът на Димо Драсов пред П.Стоянов: "1901 г. Димо Петров Драсов (братовчед на Иван Драсов), ловчалия, на 57 години, бил е от 1-[я] комитет. Иван Драсов му казал за работите, за Левски и др. и той ходил в къщата на Иван Драсов с брата си, [и] той член на комитета - Тодор П. Драсов (+ убит във войната). Поп Кръстю ги заклел в къщата на Марин Поплуканов (1868 год.?). Левски не бил там, заклел ги над евангелието, кръста и кама, кръстосани. Там били тогава: Анастас Цочев Хитров (+), Цвятко Х[аджи]павлов (+) и Димо Драсов, други нямало. Попа им чел клетвата. Знае, че в комитета били: Марин Поплуканов, Д. Пъшков, поп Кръстю, Иван Драсов и другите както членове, всичко на всичко 12 души. Не е бил, когато решили убийството на Паисия, нито за обира. За убийството на момчето на Денча Халача Левски и други се облекли в Димовата къща. Те били трима: Левски, Вуто [Ветев] и Христо Латинеца. Знае, че забили колове в дувара на към турския хан, за да се мисли, че оттам са влезли. Димо се заключил в своя[та] къща и не излязъл на заранта на 14 август 1872 г. А те вечерта извършили убийството случайно, защото те искали само да ограбят парите или поискат насила пари от Денчо Халача. Димо и баща му арестували само за един ден и ги пуснали." Левски пред Софийската комисия също казва, че от Ловчанския комитет го известили по-късно, че нападението над къщата е било от трима, а не от двама. Аз лично не се съмнявам в спомените на Димо Драсов, че в нападението е участвал и Латинеца, защото Димо е възможно най-прекия очевидец, като изключим Левски, Вутьо и Латинеца, все пак те влизат от неговата къща.

Наистина интересен казус. В донесението на Хамди липсва името на Цвятко, но го няма и това на Пъшков. Но пък има "и други", където могат да бъдат включени и двамата. В Наредата е ясно разписано, че когато председателят отсъства, неговата роля изпълнява подпредседателя. В конкретния случай с Марин /председател/ и Пъшков /подпредседател/, когато и двамата са били арестувани на 30 октомври, трябвало е да бъде избран нов председател или поне подпредседател, от останалите членове на комитета. Ако и Сирков лъже, че Пъшков е бил подпредседател, то Цвятко през цялото време си е бил такъв и си остава такъв, без някой да го избира. Според мен, обаче, Сирков не лъже, че Пъшков е бил подпредседател, защото Пъшков получава една от най-тежките присъди, заедно с Марин, а и в собствените му показания, когато тръгват да го водят за София, решил че ще го бесят, значи е знаел за какво има основание да го обесят, при положение, че други арестувани членове на комитета, освен двамата с Марин, в Ловеч няма. Кой е приел писмото от Каравелов, дошло през Търново, вероятно преди 10 ноември, по устав куриерът е трябвало да го предаде или на председател или на подпредседател, а такъв по това време вече е бил Цвятко, кога и кой го е избирал, вече друг въпрос. Донесението на Хамди заслужава специален анализ от страна на професионални историци с аналитични способности, който ме съмнява, че ще бъде направен, най-вероятно ще се чакат от турските архиви да капнат нови османски документи, за да се завърти ветропоказателят на "мненията" в гилдията. Както и се случва в момента, след публикуваните от Виктор Комбов досега, зад които се наредиха на опашка титулувани имена "да преосмислят" знанията си. Това донесение, което според мен, е базирано на информация от един човек, член на комитета в Ловеч, аз споменах кои са тримата в късия ми списък, сега от него изпада и Марин Поплуканов, защото първо е осъден на доживотно заточение, второ е вътре в донесението. В него според мен има две неточности, а именно: "бил съставен комитет, в който влизат [следните лица] от Ловеч: поп Лукан и поп Христо /поп Кръстьо/, членът на [местната] управа Христаки /Христо Йовков Пушкаров/, Димо Петри /Димо Петров Драсов/, Цонко Златаря /Стоян Куюмджията/, друг Лукан Цачо /Лукан Цачев (Аджемоглу)/, Христо Цони /Христо Цонев (Латинеца)/, Добри Механджията, Никола / Никола Сирков (Халача)/, Мирко /Миро Павлов/, синовете на поп Лукан /Марин, Илия и Христо Поплуканови/ и други. За [осъществяването на] това начинание за главатари (чорбаджии) са били определени в Плевен попският син Анастас /Анастас Попхинов/, в Орхание – Стоян Брънчо Ханджията /Стоян Брънчев/, в Габрово – Христо Иван от Ловеч /Христо Иванов (Големия)/, в Троян – Цочо Спас /Цочо Спасов Маринов (Шипковенски)/ и Йованчо Казанджията, в Тетевен – Марин Пуйо, в Гложене – Васил Йонко, в Етрополе – даскал Тодор Пейо, и във Видраре – Пато /Павел Поппетров." Първата е включването на Добри Механджията в комитета, никъде другаде не съм срещал тази личност като член на комитета, напротив, плюят го като турски шпионин, той е първият споменат в дописката на Каравелов. После още преди залавянето на Левски има данни при Кацев-Бурски, че комитетски дейци са влизали с взлом в къщата му за пари, и втори път влизали с взлом /Гечо Сирков ги водил/, за да го убиват. Кой и защо го е вкарал в списъка на Ловечкия централен комитет и с каква цел, имам предположение. Втората е посочването на Христо Иванов-Големия за главатар в Габрово, а не в Търново. Другите "главатари" са точно посочени и алокирани териториално, ще рече информаторът от Ловеч е имал пълен регионален поглед и извън Ловеч.

Нямам данни за това кои са били другите искани две смъртни присъди. Със сигурност е установено, пише го професор Пламен Митев, че е имало 9 доживотни присъди заточение, между които са тези на Марин Поплуканов, Пъшков, Анастас Попхинов и мисля, че поне две на съзаклятници от Орханийско. Според мен, двете смъртни присъди, в последния момент са били заменени с доживотни. Като най-подходящи кандидати, пак лично мнение, виждам Пъшков и Марин, предвид качеството им на председател и подпредседател на Централния ловчански комитет, но и Попхинов е подходяща кандидатура, с оглед на преносвач на оръжие и пръв инициатор за основаване на комитета в Ловеч, не трябва да забравяме, че първият комитет на ВРО, основан от Левски е този в Плавен и Попхинов води Левски в Ловеч и го представя на Марин и останалите.

"Подходящ начин" може и да означава препис, направен от комитета в Ловеч, ако хората в този комитет условно казано вече са "в джоба" на османската полиция, а че са били там, свидетелства донесението от 28 септември, всичките /без Иван Драсов/ са на портретче. Куриерът оставя писмото, прави му се препис, както е редът, такъв е направен и от Д.Попов, такъв има и в Стара Загора, после се дава писмото на куриера и той си отива по живо по здраво. Начинът е подходящ, приносителят си отнася обратно писмото, османската полиция също си получава впоследствие препис. Нямам доказателства, че е станало точно така, само споделям моето виждане за "подходящ начин" и "връщане на приносителя", сигурно има и други. Тук интересното, както сподели по-горе и sir, е кои са били тези личности контактували с куриера и споделили с него мислите си по повод лозарските изпълнения на Левски, след като добре се знае, че Левски е бил далече от Ловеч, а Марин и Пъшков са били в кауша. То затова и Големия пише "това ми се види на измама", ама дума не обелва за съпартийците си. Може, аз го открих напоследък в туристически портал на Ловеч, но е документирано и в официални османски документи, ето какво пише: "Първите сведения за съществуването на покрит мост в Ловеч са от френския пътешественик Ами Буе (1837-1838 г.), който споменава за „...покрит и украсен с дюкянчета каменен мост...“. През 1848 г. е построен нов мост с дървени основи. По мостовете е имало дюкяни с търговци, но те са имали и важно инфраструктурно значение. По тях са преминавали търговски кервани, войскови части на Османската империя, доставяна е пощата от и до Цариград. И двата моста неколкократно са били отнасяни или частично разрушавани от реката, след това поправяни от властта или местните жители. След поредното наводнение през 1872 г. мостът се събаря окончателно. Жителите се обръщат с молба за изграждане на нов мост до Областното управление в Русе, след това до Окръжното в Търново, стигайки до вече доказания архитект и строител Кольо Фичето. Строежът започва на 2 юли 1874 г. и в него се включват местните жители." https://tourism.lovech.bg/bg/turisticheski-obekti/pokrit-most Че Гечо Хашната е имал дюкян на този мост сега в момента не мога да открия източника, но има такъв, затова съм написал това, не си го съчинявам. Сега, тези две неща, наводнението отнесло дюкяна на Гечо и злоупотребата с комитетските пари не е задължително да се свързват, само констатирам валидността на двете събития поотделно. А че Маринчо като председател е пипнал комитетски парички в своя полза, нямам никакво съмнение, всички съзаклятници от Орханийско свидетелстват, че са му пращали събраните от продажба на револвери пари в пликове, с надписано неговото име. Тези пари са неотчетени на Левски, иначе нямаше да пише "у председателя ви има пари, които му поисках преди". Филип Симидов твърди, че са били 500 лири, което като сума ми изглежда напълно резонно с оглед на бройката продадени по 3-3.5 лири револвери.

Знае се, Христо Иванов го пише в цитирания от Гербов пасаж /ще съм му благодарен ако посочи и линк към книгата/ - Христо Халачето, сега не ми се рови, но е установено и точното му име. Проблемът с този пасаж: е, че Големия пише за две подканящи писма от Каравелов, дошли едно след друго. Ако четем известното ни писмо, наистина там се казва "и по напред ви подканяхме, но някак опипом", така че би могло да има и първо писмо. След своеволията на Анастас Попхинов да разпечатва писмата на Левски в Плевен, пощата се прехвърля през Търново през Хр. Иванов-Големия. Писмата и други материали от Влашко са се получавали както от Русе през Гюргево, така и от Т.Мъгуреле; от Русе през Обретенов, споменах за този канал чрез Горов,, а през Т. Мъгуреле през Д.Попов, който е правел копие на всяко писмо, за да дублира архива в Букурещ. Писмата от Русе са стигали по-бавно до Търново, за това има писмо на Левски, който се оплаква от забавянето им; писмата в Т. Мъгуреле вероятно са идвали там от Букурещ по различен куриер от Горов, кой е не знам, Т.Мъгуреле е имал статут на частен революционен комитет, подчинен на БРЦК. Д.Страшимиров пише за две копия - това на Д.Попов и друго преписано в Стара Загора. Пак Страшимиров пише, че оригиналът на писмото на Каравелов е било в архива на Обретенов, следователно Д.Попов е направил своя препис от препис, а не от оригинал. Аз не твърдя, че писмото е било иззето от търновския куриер в Ловеч, както писах по-рано, това може да е станало още на територията на Румъния от Горов или от друг приносящ го до Т.Мъгуреле куриер. Но би могло да е станало и в Ловеч, докато е правен препис от това писмо в комитета, който е имал статут на Привременно правителство в България.

Препоръките за Димитър Общи са дадени най-напред на Панайот Хитов, а после и до Данаил Попов, от едно сравнително малко известно лице Тодор Ковачов - Ходжата от Силистра, чиято кореспонденция с Хитов и други дейци на емиграцията е запазена. През 1870, още преди Общи да пристигне в Ловеч, Левски пише на Хитов да преустанови кореспонденцията си с Ковачов, изразявайки съмнение, че Ковачов е турски шпионин. По-късно Ковачов е реабилитиран от историците и уж е опровергано съмнението на Левски, че е работел в полза на османската власт, а и Левски не обяснява в писмото си до Хитов защо се съмнявал в него. Така или иначе, Общи се появява в Ловеч с препоръката на Каравелов и Хитов. Хайтов е описал в книгата му "Троянските коне в България", 2002, много добре, според мен, въпреки че не е от професионалната гилдия на историците, начинът по който Димитър Общи е внедрен във ВРО: https://chitanka.info/text/27318-trojanskite/59

Страшимиров е категоричен, че председател на Ловчанския комитет на 7 октомври е бил Марин Поплуканов. На стр. 8 от неговата книга-полемика с Кацев-Бурски "Левски пред къкринската Голгота", 1927, той пише: подчертаното от мен с червено "13 ноемврий /1872/, до хващането на Левски, на 27 или 28 декемврий 1872, за председател на Комитета остава п.Кръстю." Макар че и това негово твърдение, лично за мен, е спорно, защото кой ще избира по "вишегласие" поп Кръстьо след 13 ноември, като комитетът е парализиран от страх и не се събира, та да има "вишегласие" необходимо по Устав да се избере Председател, а както се вижда от спомените на Христо Иванов, групата на Величка вече е пуснала машината на интригите след началото на ноември, твърдейки още тогава, че Левски обикалял лозята с мотика и хвърлял писма през портите да си иска тефтера с дарителите. Христо Иванов пише, че куриерът от Търново е предал писмото в комитета. Това е писмото на Каравелов, в което той подканя Левски да вдигне незабавно въстание. Същото писмо, според донесението на валията, е било отнето от ръцете на приносителя "по подходящ начин" и след като му е направен препис, му е било върнато. Остава открит въпросът, след като Пъшков и Марин Поплуканов по време когато идва търновския куриер са арестувани в конака, а попът /според Страшимиров/ още не е бил председател, на кой е връчил писмото на Каравелов куриерът от Търново. Че го е връчил и от него е бил направен препис, говори фактът, че това писмо е описано от Д.Страшимиров като налично в Ловченския архив, там е намерен препис от Данаил Попов на писмото на Каравелов, значи е дошло през Турну Магуреле, преписът на Попов е останал в Ловеч, за да фигурира в Изворите на Д.Страшимиров като част от Ловчанския архив. Та след като председателят Марин и неговия подпредседател Пъшков не са били лицата приели писмото на Каравелов, а тези които са го приели /и прочели и запазили/ са разправяли на куриера небивалиците за подхвърлящия писма Левски с мотика из лозята, кои са били те? Според мен, изключено е между тях да е бил поп Кръстьо, по простата причина че и по това време тефтерът с дарителите си е бил в него, защо да съчинява историите с Левски, търсещ същия тефтер.